Археолози разкриха истинската цел на ирландските мегалити

[mnogoznaiko]

Величествените каменни гробници на Ирландия, известни като мегалити, които са на възраст над пет хиляди години, отдавна са обект на интерес и вдъхновение за учени и туристи. Тези внушителни съоръжения, изградени от огромни каменни блокове, някои от които са транспортирани от десетки километри, са се превърнали в символ на древната история на острова. Но новo изследване поставя под въпрос дългогодишните теории за тяхното предназначение и разкрива удивителни факти за социалния живот на неолитните общности.

 

Нюгрейндж е мегалитна религиозна сграда в Ирландия. Датирана към 2500 г. пр.н.е. / © voicesfromthedawn.com

Дълги години археолозите предполагаха, че ирландските мегалити, като известния Нюгрейндж, са служили за гробници на аристократични династии – подобно на пирамидите, които са строили древните египтяни за своите фараони. През 2020 година изследване на ДНК на погребаните в тези съоръжения хора сякаш потвърди тази теория, откривайки генетични връзки между индивидите в различни гробници.

Медиите бързо разпространиха новината – древна Ирландия е имала своя династична система на управление, подобно на други древни цивилизации. Благородническите фамилии са увековечавали властта си чрез внушителни каменни мавзолеи и така са демонстрирали могъществото си пред обикновените хора.

Но група ирландски археолози от Университетския колеж Дъблин, водени от Джесика Смайт и Нил Карлин, не бяха убедени в тази интерпретация. Те решиха да преразгледат генетичните данни и да ги съпоставят с други археологически открития, за да проверят дали наистина мегалитите са били "фамилни гробници" на елита.

При щателна проверка на данните, изследователите откриха, че предишните учени са анализирали геномите само на малка част от погребаните – максимум четирима от всяка гробница, въпреки че в някои от съоръженията са открити останки на почти стотина души. Много кости никога не са били изследвани, а други са били кремирани, което прави извличането на ДНК невъзможно.

Новият анализ показа, че след 3600 г. пр.н.е. близките роднински връзки – като родители и деца или братя и сестри – в ирландските мегалитични гробници всъщност са били рядкост. Повечето погребани имали далечни родствени връзки, подобни на тези между братовчеди или втори братовчеди. Още по-изненадващо, разликата между датите на погребение понякога е достигала стотици години, а една трета от хората изобщо не са имали генетична връзка с останалите.

Вместо семейни гробници на управляващ елит, мегалитите най-вероятно са били центрове за общностни ритуали и церемонии. Хора от различни родове са се обединявали, за да издигнат тези внушителни конструкции, които после са използвали за погребения. Важно е да се отбележи, че съоръженията не са били строени наведнъж, а постепенно – в продължение на векове.

Изграждането на един мегалит е изисквало колективните усилия на много хора. Материалите често са били транспортирани от големи разстояния, което е представлявало сериозно логистично предизвикателство за онези времена. Такива мащабни начинания най-вероятно са били придружени от важни обществени събития – сватби, религиозни обреди, сезонни празници и др.

Интересно е да се отбележи, че не навсякъде в древна Европа мегалитите са имали същата функция. През 2024 година в шведското селище Фрельсегорден археолозите открили истинска семейна гробница, където в продължение на поколения са били погребвани членове само на една фамилия.

Ирландските мегалити обаче изглежда са играли съвсем различна роля – били са част от традиция, която е използвана за създаване и поддържане на социални връзки между различни общности. Те са служели като своеобразен "социален клей", който е сплотявал племената, създавал общи традиции и колективна памет.

Изграждането на мегалит в древна Ирландия не е било просто строителен проект, а важно социално събитие. Хората от различни селища се събирали за общата цел, работели заедно, споделяли умения, храна и истории. Трудът около издигането на тези гигантски каменни структури е създавал чувство за общност и принадлежност.

По време на такива мащабни проекти най-вероятно са се случвали и други важни обществени събития – сключвали са се бракове между различни родове, провеждали са се религиозни церемонии, решавали са се важни въпроси за съвместното оцеляване. Младите хора са имали възможност да се запознаят с потенциални партньори от други общности, което е подпомагало генетичното разнообразие.

Новото разбиране за функцията на ирландските мегалити хвърля светлина върху социалната организация на неолитните общества. Вместо строго йерархично общество, доминирано от наследствени елити, изглежда, че са съществували по-сложни и по-егалитарни социални структури.

Общите усилия, необходими за изграждането на мегалитите, предполагат високо ниво на сътрудничество и взаимопомощ между различните групи. Ритуалите около погребенията и поменни церемонии са засилвали чувството за общност и споделена идентичност.

Фактът, че в гробниците са намерени хора, които нямат генетична връзка с останалите, подсказва, че принадлежността към общността не е била основана само на кръвно родство. Вероятно са съществували и други форми на социални връзки – приятелства, съюзи, съседство.

Първоначалните заключения, базирани на ограничени данни, могат да подведат и да създадат погрешна представа за миналото.

Разбирането, че мегалитите са били по-скоро центрове на общностни ритуали, отколкото династични гробници, ни помага да оценим богатството и сложността на социалния живот в неолитна Ирландия. То ни показва, че древните хора са намирали начини да се организират, сътрудничат и създават впечатляващи произведения, които остават и до днес, без непременно да разчитат на строги йерархични структури.

Източници:

https://www.cambridge.org/core/journals/cambridge-archaeological-journal/article/social-and-genetic-relations-in-neolithic-ireland-reevaluating-kinship/C86248EEF39CA9887FE2BE9C88E62B23

https://en.wikipedia.org/wiki/Megalith