Отиди на
Форум "Наука"

Въвеждане на допълнителни измерения във физиката и ползите от тях


Recommended Posts

  • Потребител

Станиславе, опитваш да смесиш комплексни представи, при което вероятността да се получи объркване, да се изпусне влиянието на даден фактор, е доста висока. "Малко камъче да преобърне каруцата".

Бързаш, воден от фикс идея, чиято форма все още е неопределена, не е придобила синхронизирани с научното познание до момента черти. ( и за това те избива и на "проповеднически" стил - "може да даде някакви насоки относно формата и взаимоотношението от наша гледна точка на това измерение", ами за кой може да даде? Подобно безличностно обръщение+"насоки"+без точни параметри = се ползва като похват при индоктринирането. Т.е. след като не знаеш със сигурност се опитваш да си затвърдиш незнанието с надежда, че нещо ще ти даде насоки, но без да променяш утвърдените си методи на интерпретиране и да ползваш математика, сам се вкарваш отново в циклажа, независимо че осъзнаваш, че зацикляш)

В бързането пропускаш смисъла на качествените насочващи въпроси на Гравити. 

След като те насочи да си уточниш, че перспективата, от която разглеждаш ситуацията е от "яхнал светлината", то:

Преди 8 часа, Станислав Янков said:

Можем да кажем, че движението винаги със скоростта на светлината става само по едно направление през четирите пространствени измерения (не можем едновременно да се движим и напред, и назад или пък и наляво, и надясно).

, би следвало да си го коригираш. Защото твърдението е за материални обекти, но е вярно за движение в макромащаби.

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя. А, ако решиш амбициозно захванатата ти задачка, ще изнамериш и теория за квантовата гравитация. Дано! ама без да си изясниш и математическите връзки - едва ли...

Напанагон, при такъв подход на "смесване", често се получава заддържане в една от перспективите и се получават сериозни разлики в проекто-отчетите. Особено при мащабната разлика между наблюдател и матер.обект, която ползваш - движение с "с". 

Ти се опитваш по някакъв начин да опишеш, че има разлика, а и да "хванеш" механиката на промяната на отчетите по 4те оси на ВП. Ама това без да използваш математика ще е просто опити за по-точно гадаене, което винаги е свързано с доста условности и нагаждане. (отделно на това, е наложително да се ползват и проекции на 4Д движение в 3Д простанство, а тука си има Лоренцови трансформации, дето са строго математически похват, със съответните му изисквания при ползването)

Като пример бих ти дал решение на задача, без да се ползва математика: Един човек се движи бързо спрямо мен. Ще успее ли да се качи на трамвая, който не се движи толкова бързо спрямо мен. Отговор - ще успее!

В смисъл, че предният метод за решение се прилага при ежедневни задачи, но не и при научни. Т.е. към подходът на Гравити да те насочи към изясняването на основната гледна точка, на различните перспективи, които ползваш при изследването ти, бих добавил и съвета да си прецениш дали не се опитваш да прехвърлиш решението на ежедневни задачи, но в научното поприще. Просто като съвет от изпатил.("Питай патило, а не старило")

 

 

п.п. с второто изображени на права геодезична от предния ти пост, предполагам сам можеш да прецениш защо ти написах, че не хабиш енергия за да се движиш гравитационно към Земята...

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 485
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 55 минути, kipen said:

 

Станиславе, опитваш да смесиш комплексни представи, при което вероятността да се получи объркване, да се изпусне влиянието на даден фактор, е доста висока. "Малко камъче да преобърне каруцата".

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение, но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html
 

Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Станислав Янков said:

По-скоро съм приел предположението, че времето като четвърто подобие на измерение при Айнщайн всъщност си е съвсем пълноценно 4D-пространствено измерение,

На какво основание и с каква цел?

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

но по което материята се движи по точно противоположния начин, в сравнение с движението и’ по останалите три измерения и всичко това е взаимосвързано в континуум чрез оня радиус от предишните ми коментари. Въобще - това съвсем не е някаква моя измислица, а си го има отдавна:

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Vsichki-patuvame-prez-prostranstvo-vremeto-sas-skorostta-na-svetlinata_165070.html

Всичките тези неща са само популярни изолжения. Те са неточни и подвждащи.

Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Сега просто включвам един след друг детайлите от реалността, за да опитам да си представя геометрията на това четвърто пространствено измерение. Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Измислиците нямат допирни точки с науката. Така няма да стигнеш до нищо ново нито до разбиране. Най-много до самовнушение, че правиш наука.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Станислав Янков said:

Много е вероятно да стигна до нещо вече измислено от други, единственият въпрос е, кое точно от всичко измислено досега е то.

Слави, първо изучи хубаво СТО и ОТО, та като получиш нещо да знаеш дали е нещо различно :) 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 минути, Gravity said:

На какво основание и с каква цел?

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение. Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености. Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 10 минути, Станислав Янков said:

При СТО и ОТО се приема времето като подобно на останалите три пространствени измерения, но условно, времево измерение.

Не е точно така.

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Аз съвсем леко променям това (ще е добре, ако някой срещне това по-добре разработено някъде и го сподели тук) и приемам четвъртото измерение не като условно времево и подобно на останалите, а като четвърто пространствено, но различно от останалите три пространствени, с точно противополжни на техните особености.

И по този начин то казваш че няма време. Как го съвместяваш с факта, че ние наблюдаваме последователност на събитията т.е. те имат характеристика за която е нужно време?

Преди 10 минути, Станислав Янков said:

Така всичко по СТО и ОТО се запазва без никакви измерения, но изглежда по-последователно и по-лесно представимо.


Нищо подобно. Така става само някава каша нищо не е последователно или лесно представимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 минути, Gravity said:

И по този начин то казваш че няма време.

Никъде не казвам такова нещо! Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО.

Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).

Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Никъде не казвам такова нещо!

Това което казваш е изключетелно неясно.

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО.

Какво означава движение тук? Имаш ли допънителен параметър време или не? Ако да, значи размерността е 5. Ако не какво точно е движение?

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Ние сме масивни, подсветлинни форми и различните съчетания на подсветлинни скорости, свързани с нас и около нас, създават усещането ни за време във връзка със СТО и ОТО - нещата при нас са коренно различни в сравнение с движещите се със скоростта на светлината електромагнитни и гравитационни вълни, където движението е със скоростта на светлината спрямо всеки наблюдател и часовниците там щяха да са спрели. И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).


Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Преди 30 минути, Станислав Янков said:

Начинът, по който се формират масивните форми, чрез някакъв различен вид на взаимодействие с това “огледално”, “противоположно” четвърто пространствено измерение при пространство с кривина, за разлика от пространство с плоска геометрия, водят до всички особености, свързани с подсветлинни скорости, както и до част от усета за време (специфично за всяка отделна ИОС, съобразно нейната специфична подсветлинна скорост спрямо всичко останало).

Една камара думи използвани в някакъв неясен смисъл, но различен от общоприетият.

 

ps Каква е целтта на всичко това което пишеш? Ако смяташ, че по този начин се прави наука, се заблуждаваш. Първо трябва да се учат вече направени неща и то от учебници и научни статии, а не от популярни книги и клипове. До тогава това което правиш е абсолютно непотребно за никого. Само си губиш времето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Gravity said:

Какво означава движение тук? Имаш ли допънителен параметър време или не? Ако да, значи размерността е 5. Ако не какво точно е движение?

Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Не знам, защо с Кипън толкова сте се фокусирали върху мотивацията ми. Може би затова не успявате да ме разберете - защото не искате да ме разберете (определенията ми със сигурност не са перфектните научни, но пък едва ли са и чак толкова драматично неразбираеми). По презумпция приемате, че друго освен неверни неща не мога да пиша и затова и не се задълбочавате особено, а само търсите слабости от гледна точка на стриктните дефиниции (такива при мен не е трудно да се намерят).

Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата и на основата на разбраното досега - по описвания в момента начин ми е най-лесно и логично да си ги представям. Ако сегашния ми подход наистина не става - накрая пак ще изляза обогатен с по-добро разбиране, нищо че сегашните ми представи няма да работят толкова добре, колкото си мисля в момента. Но ще се откажа от тях, само когато ясно разбера, че имат някакви непреодолими противопоказания. Засега не виждам нищо, което да не може да се преодолее след някакви усилия и модификации.

Представи си Вселената съставена от две различни, но тясно свързани части (най-доброто, което успявам да намеря е долното изображение):

image.jpeg.5944d56bc26939c2c78df8a15d0622eb.jpeg

Двете части са трите обичайни пространствени измерения (лявата част от “осморката”) и четвъртото пространствено измерение (дясната част от “осморката”). Материята се движи през тези две части, но по точно противоположен начин между тях - колкото по-голям дял от материята се движи през лявата част, толкова по-малък дял от нея се движи през дясната част и обратното.

446825832_1D2D3D4D.png.1d8ffe9f065f1ed1d633fea7ccbad192.png

Всичко си е точно по тази диаграма и напълно съвпада с всичко по СТО и ОТО, само оста надясно е Space 1D+2D+3D с V=ct=1, а оста нагоре не е Time, ами е Space 4D с V=ct=1 и няма стойности по-големи от 1 по нито една от двете оси (конкретно при тази диаграма, а не при другите видове диаграми на Минковски, които представят други, съвсем различни неща). Конкретно тази диаграма представя “преливането” на движението на материята със скоростта на светлината между двете части на Вселената (между хоризонталната ос надясно Space 1D+2D+3D и между вертикалната ос нагоре Space 4D). Всичко, което се движи със скоростта на светлината (електромагнитни вълни, гравитационни вълни, които НЕ СА 4D-оста, дясната част на “осморката”, а са макроскопични феномени в лявата част), се движи със скоростта на светлината изцяло по долната ос надясно (Space 1D+2D+3D) и няма никакво движение по вертикалната ос нагоре (Space 4D). Всичко напълно неподвижно, в пълен покой, се движи със скоростта на светлината само по оста нагоре и няма никакво движение по оста надясно. Всичко останало, което се движи спрямо произволен наблюдател с някакъв дял от скоростта на светлината по някоя от двете оси, с останалия дял до скоростта на светлината се движи по другата ос. На този етап не се сещам, по какъв друг по-нагледен начин от този да ти представя вижданито си до момента за движението на материята през четири пространствени оси, едната от които с огледално поведение на материята в нейния обхват, в сравнение с поведението на материята през останалите три. При времевата координата в стандартния подход, която е “измерение” само условно, осакатено, ти не можеш да се връщаш обратно по нея и не можеш да обясниш ясно, защо не можеш да се връщаш, обаче пък на квантово равнище може и да можеш...

В лявата част на “осморката”, долната координата надясно Space 1D+2D+3D, имаш едно фундаментално, много бавно средно движение на материята в тази област на Вселената, при това супер-бавно движение, което продължава да се забавя още повече, което пък води до наблюдението на разширението (раздуването) на Вселената, при това с ускорение. Това базово движение “от тази страна” представлява носещата ни представа за време, базирана на около 13,8 милиарда години възраст на Вселената от Големия взрив (по някои оценки, базирани на разширението и на други съображения) и това базово състояние на материята “отсам” е “балансирано” от базово движение почти със скоростта на светлината “отвъд”, в дясната част на “осморката” или вертикалната ос Space 4D нагоре. Това базово движение почти със скоростта на светлината прави пространственото измерение 4D компактифицирано и неосезаемо за нас по друг начин, освен като разлики в хода на часовниците по СТО и ОТО.

Всички други движения на масивни обекти с подсветлинни скорости стават на основата на изключително бавното движение на материята средно в лявата част на “осморката” (Space 1D+2D+3D долу, надясно) и в повечето случаи говорим за движения с много по-ниски скорости от тази на светлината, но пък доста по-високи от супер-бавното средно движение на материята в тази част от Вселената, лявата на “осморката”, поради което и размерите на тези обекти са доста по-малки (особено като дължина по посока на движението) от общия размер на Вселената по трите измерения. Движението предимно със скоростта на светлината в 4D-пространството и супер-бавното и все по-забавящо се движение на материята средно в Space 1D+2D+3D са “лъчът” и “плаката”, които “прожектират” холографски триизмерната, досветлинна реалност.

Това е представата ми за момента и не мога да я опиша по-добре от това.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Gravity said:

Ето говориш за скорости, които създават усещане за време. Но скорост иска време за да се дефинира. Получва се някаква кръгова логика.

Впрочем, като имаме предвид, че ние определяме денонощието чрез въртенето на Земята около оста си (движение със скорост) и определяме годината чрез обиколката на Земята около Слънцето (движение със скорост) - това не е ли определяне на времето чрез движение със скорост, чрез някаква кръгова логика при това кръгова логика в буквален и в преносен смисъл?!

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Усещането ни за време се формира между двете крайности на движението във Вселената през четири пространствени измерения, от които движението на материята през едното от тези измерения е точно в противоположна, "огледална" форма спрямо движението на материята през останалите три измерения. Едната крайност е движението със скоростта на светлината, където часовниците са спрели, а другата крайност е възможно най-бавното движение във Вселената - средното движение на материята през трите пространствени измерения, където часовниците се движат възможно най-бързо (секундите са с най-къс интервал помежду им). Имаме два вида геометрия на пространство-времето - плоска и огъната. Огънатата геометрия от своя страна също се дели на две различни форми - такава, при която геодезичните линии се събират в една точка и това е гравитационната кривина и такава, при която геодезичните линии излизат от една точка и това е разширението на Вселената.

Средното движение на материята през трите обичайни измерения с най-ниската възможна скорост, която продължава да се забавя, дава размерите на Вселената, отстоянията по трите обичайни пространствени измерения и всичко това продължава да се разширява, с ускорение (тъмната енергия). Това е най-бързото възможно, базовото време, с най-късото възможно отстояние между секундите, часовниците с възможно най-бърз ход във Вселената. Все по-големите отстояния между галактиките продължават да забавят все повече средната скорост на материята през трите обичайни измерения, кривината на пространство-времето води до геодезични линии, които излизат от точка и от всичко това ние регистрираме разширението на Вселената с ускорение - най-бързото възможно, базовото време в основата.

На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения. Всяко следващо още по-бързо движение спрямо споменатата база още повече забавя хода на часовниците, докато не се стигне до движението със скоростта на светлината, където часовниците спират.

Има три ключови разлики между пространство-времето с плоска и огъната геометрия и те са, че при плоска геометрия движението по инерция е с постоянна скорост по оста х на графиката, няма въздействие по осите у на височината и z на широчината, перпендикулярни на посоката на движение (х) и заедно с това, всички наблюдатели регистрират една и съща скорост на светлината. За разлика от това, при гравитационната кривина движението по инерция е с ускорение към центъра на масата, по геодезична линия (оста х по посока на движението) и този път по перпендикулярните по посока на движението оси на височината у и на широчината z има въздействие за събирането им към центъра на масата, а също така всички наблюдатели регистрират една и съща маса в покой.

Движение през пространство-време с плоска геометрия:

994939815_4D12.png.fe06654a095bac6134528913110047c1.png

Движение през пространство-време с гравитационна кривина:

236023967_4D13.png.9677fbe32d740045c4fc602850c8d475.png

При наличие на гравитационна кривина, преносът на движението между трите обичайни и четвъртото "огледално" пространствено измерение вече не е под формата на неподвижен радиус, както е при плоското пространство-време, а е радиус, който се завърта отгоре-надолу с ускорение:

829490676_3.png.ad45f0b315b5d448600ec4bc5df912ec.png

Освен това имам сериозни съмнения за възможността на масивна материя с доста малка дължина на вълната на неопределеността да достигне не само скоростта на светлината, ами да успее да достигне дори до радиус под ъгъл от 45 градуса (някъде около 0.7 пъти скоростта на светлината). Единствено масивни обекти с доста дълга вълна на неопределеността (електрони, протони и други подобни) нямат чак такива пречки, да бъдат ускорявани до над 0.9 пъти скоростта на светлината (например - в ускорителите на елементарни частици).

1643897388_2.png.6bfa31adad091bc58009a7f68d865ad0.png

Най-доброто разполагане на оста w на четвъртото "огледално" измерение (под формата на време t за нас) не е по оста на височината у, както обикновено се прави, а по оста х по посока на движението, защото така би било по-лесно да се представи преносът на скорост между осите х и w, като винаги трябва да имаме предвид, че оста w e недоловима за нас (разбираме характеристиките ѝ само благодарение на СТО и ОТО) и освен, че е перпендикулярна на осите у и z, също така е перпендикулярна и на оста х, което обаче ние няма как да си представим. Така се оказва, че абсолютно всеки обект се характеризира с уникална комбинация от четири числа, които го описват по осите w, х, y и z и не би могло да има две различни неща с една и съща комбинация от тези четири числа.

Следва да видим, какво значи всичко това като взаимодействие на трите обичайни пространствени измерения с "огледалното" четвърто пространствено измерение. Също стои въпросът, дали има нужда от още две допълнителни, компактифицирани измерения при "преливането" на широчината и височината, когато материята по тях се свива гравитационно или "огледалното" четвърто пространствено измерение е достатъчно за обяснението на всичко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 26.01.2023 г. at 8:37, Станислав Янков said:

Целта ми е да успея да си обясня по-добре нещата ...

Хехе, въобще не изглежда това да правиш. По всичко личи, че се опитваш да направиш някакво ново откритие
във физиката. Нещо, което никой не е забелязал, или пък логическа връзка, която никой досега не е установил.

Погледнах статията, която си цитирал горе. Авторът твърди, че ние се движим във времето със скоростта на
светлината, но не е посочил защо и как. Тоест, това си е чиста проба голословие.

Времето не може да се третира като 4-то пространствено измерение. Помисли малко: могат ли две материални
точни да се отдалечат във времето една от друга? Не могат. Всички материални точки във вселената се движат
в пакет във времето и не могат да се отдалечат една от друга. Понятието разстояние между материални точки
във времето е безсмислено. Разстояние има само между събития, но събитията не са материални точки.

За сравнение, разстоянието между материални точки в пространствените измерения може да се променя без
никакви ограничения. От това следва, че времевото измерение принципно се различава от трите пространствени
измерения.

Редактирано от gmladenov
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, gmladenov said:

По всичко личи, че се опитваш да направиш някакво ново откритие
във физиката. Нещо, което никой не е забелязал, или пък логическа връзка, която никой досега не е установил.

По-скоро логическа връзка, която никой досега не е доказал...

....за установяване - доста от елементите му са производни на концепцията за 4тото измерение при теософите или при П.Д.Успенски, само дето се опитва да добави и 5то измерение, но чрез художествени похвати, каквито са и предноизброените...

Доста по-обоснован е подхода за въвеждане на 4-то пространствено измерение на друг човек (нещо ме наведе към този пример, след използването на въвеждане на ос "w" от Станислав Янков).

Онзи с профил в ютуб -"Крис мозъка", поне въвежда (като хипотеза) 4-то пространствено измерение по пространствена ос "w" от общо 5 (3+1+1време). ...прави го и по забавен начин(доста му е развито чувството за хумор и самоиронията)

Приема допълнително пространство, като компресия от концентрация на маса, което предизвиква кривина в останалите 3пространствени измерения, и съответстващото "забавяне на времето" в гравитационно поле. И поне прави коректна съпоставка с приетото до момента в науката, а не като Станислав - взема си някакви извадки и си ги апликира в некъв безкраен цикъл към индивидуалното съзнание и после обратно и затвърдително към субективните му извадки.

 

Станислав просто влага прекалено много страст и не си прави труда, изглежда, да обръща достатъчно внимание какво пишат другите.

On 26.01.2023 г. at 14:36, Станислав Янков said:

И между другото, електромагнитните вълни са макроскопични феномени, тъй като са съставени от огромен брой фотони и потенциални гравитони (това уточнявам заради Кипън).

Благодаря за загрижеността! Виж сега и прочети по-внимателно какво съм написал:

On 26.01.2023 г. at 10:28, kipen said:

Защото твърдението е за материални обекти, но е вярно за движение в макромащаби.

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.  

Редактирано от kipen
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, kipen said:

По-скоро логическа връзка, която никой досега не е доказал...

....за установяване - доста от елементите му са производни на концепцията за 4тото измерение при теософите или при П.Д.Успенски, само дето се опитва да добави и 5то измерение, но чрез художествени похвати, каквито са и предноизброените...

Доста по-обоснован е подхода за въвеждане на 4-то пространствено измерение на друг човек (нещо ме наведе към този пример, след използването на въвеждане на ос "w" от Станислав Янков).

Онзи с профил в ютуб -"Крис мозъка", поне въвежда (като хипотеза) 4-то пространствено измерение по пространствена ос "w" от общо 5 (3+1+1време). ...прави го и по забавен начин(доста му е развито чувството за хумор и самоиронията)

Приема допълнително пространство, като компресия от концентрация на маса, което предизвиква кривина в останалите 3пространствени измерения, и съответстващото "забавяне на времето" в гравитационно поле. И поне прави коректна съпоставка с приетото до момента в науката, а не като Станислав - взема си някакви извадки и си ги апликира в некъв безкраен цикъл към индивидуалното съзнание и после обратно и затвърдително към субективните му извадки.

 

Станислав просто влага прекалено много страст и не си прави труда, изглежда, да обръща достатъчно внимание какво пишат другите.

Благодаря за загрижеността! Виж сега и прочети по-внимателно какво съм написал:

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.  

Виж сега, от всяка трънка може да излезе заек🙂. Аз още не съм загубил надежда в Слави. Така, че добре се опитваш да му помагаш, но трябва много просто, точно, кратко и конкретно да бъде, защото той е много задълбал и трудно ще му изместиш центъра на концентрация

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, kipen said:
On 26.01.2023 г. at 10:28, kipen said:

При смесването ти на представите, въвеждаш и представа за размери около Планковата дължина, а там, в микромащабите, твърдението ти не е вярно. Защото там съществува "проблемът с измерването".

Отделно пък квантовото състояние на елементарна частица в материална среда, се задържа изключително кратко, защото доста бързо си предава физическата информация, която се абсорбира в структурата на останалата материя.

Ако се очакваше да напиша в "материална среда с по-висока от вакуммната плътност на материята", за да ме разбереш, би било основателно че не си му обърнал внимание. Твоя си работа! Поне по 2 важни структурни елемента от художествения ти разказ съм дал препратки към научна информация за казуса. Но Ники вероятно е прав да изказва съмнения, че наистина искам да ти помогна... май е по-адекватно да не ти се бъркам в изложенията, че само наливам излишно инфо, на което така и не обръщаш подобаващо внимание.

Проблемът с измерването не е свързан с размера на Планк (ако беше - нямаше да можем да определим точно и самият размер на Планк), а с размера на импулса - колкото по-малък е импулсът, толкова по-голяма е дължината на вълната на неопределеността. Няма проблем да имаме макроскопичен размер на Планк (например дължината на електромагнитната вълна, когато си се движи със скоростта на светлината, би могла да е "събрана" в размера на Планк по посока на движението), когато импулсът в съответния участък е висок (когато дължината на вълната на неопределеността е по-къса, тоест - когато говорим за не само един фотон, а за множество фотони под формата на вълна в малък участък от пространството). Специално подчертавам, че НЕ ГОВОРЯ ЗА ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТАРНИ ЧАСТИЦИ, с доста малък импулс, а за множество частици, с голям среден импулс и доста по-къса вълна на неопределеността.

Каква е разликата между вакуумната плътност на един празен (на макрониво, без квантови флуктуации) участък от Космоса и вакуумната плътност на същия участък о Космоса, но с преминаваща електромагнитна вълна през него? Електромагнитната вълна няма маса в покой и по никакъв начин не променя вакуумната плътност в участъка. А определено там има нещо различно, НА МАКРОНИВО, с по-голям импулс и по-малка дължина на вълната на неопределеността, защото електромагнитните вълни са доказан реален феномен, различен от празния (НА МАКРОНИВО) вакуум.

Цялото ти възражение е в това, че не може да има четвърто пространствено измерение, независимо с колко различни свойства на материята, която се движи през него, ами задължително може да бъде само осакатеното времево псевдо-измерение. Обаче ти също не можеш да потвърдиш безусловно твоето възражение, защото тогава отиваш на "опровергаването" ми от Младенов, че СТО и ОТО не са верни, часовниците навсякъде си вървят по еднакъв начин, независимо от скорости на движение и кривини на пространство-времето и затова не съм прав.

Геометрията на четвъртото измерение, ако е "огледално" пространствено, не може да бъде кръг, защото в 3D имаме както събиране на геодезичните линии в точка при гравитационната кривина, което е аналог на "вливането" на материалния поток към 4D, така имаме и изхождането на геодезичните линии от точка при разширението на Вселената, което е аналог на "изливането" на материалния поток от 4D. Това би могло да се обясни само с по-сложна от кръг геометрия на евентуалното четвърто пространствено измерение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Станислав Янков said:

За разлика от това, при гравитационната кривина движението по инерция е с ускорение към центъра на масата, по геодезична линия (оста х по посока на движението) и този път по перпендикулярните по посока на движението оси на височината у и на широчината z има въздействие за събирането им към центъра на масата

Сигурен ли си, че това за ос У и Z важи за свободно падащия? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 45 минути, Ниkи said:

Сигурен ли си, че това за ос У и Z важи за свободно падащия? 

Ако движението по геодезични линии към център не оказваше въздействие по осите у и z (както не оказва такова въздействие праволинейното равномерно движение при пространство-време с плоска геометрия) - всичките масивни обекти като Земята и Слънцето, независимо от големината на масите им, щяха да са с произволни форми, вместо сферични. Например като при Таласа (спътник на Нептун), чиято маса е прекалено малка, за да успее да му придаде сферична форма.

1200px-Simulated_view_of_Thalassa.thumb.jpg.6f2073f6684401de9f32662266d7e852.jpg

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Станислав Янков said:

Има три ключови разлики между пространство-времето с плоска и огъната геометрия

Тук говориш за геометрия на ПВ

Преди 50 минути, Станислав Янков said:

... да му придаде сферична форма.

А тук говориш за сферичната форма на планетите. Умешал си понятията

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 26.01.2023 г. at 20:36, Станислав Янков said:

Никъде не казвам такова нещо! Казвам, че едно четвърто компактифицирано измерение, през което материята се движи във форма, точно противоположна на формата и’ на движение през трите обичайни пространствени измерения, на нас ще ни изглежда като време с неговите особености по СТО и ОТО.

Станиславе, съвсем затъна в някаква езотерика.... "Движение във форма", страхотии някакви  :) 

В това произволно избрано твърдение веднага се вижда вътрешно противоречие - опитваш се да обясниш "време" с движение по някакво измерение. Самото наличие на движение обаче вече предполага време, това обезсмисля всякакви компактификации и т.н., не стават такива обяснения.

Изобщо самата посока в която търсиш допълнителни измерения е погрешна, това са бабешки гадания и свободен преразказ. Наличието на скрито измерение би се изразило в ситуация, когато обект в някакво строго определено състояние, място, енергия и т.н., търпи израждане на това състояние, т.е. когато е необходим нов параметър, разрешаващ противоречието в такова израждане. И това във физиката далеч не се прави с излишни измерения, припомни си въвеждането на спина. Тоест на опашката на чакащите обяснение са много допълнителни възможни физически параметри, чак после се нареждат измеренията, чак после извънземните и Господ Бог и т.н.

Измеренията имат доста ограничена роля и не са пенкилер за обяснение на каквото ти падне. Физиката това и е целта, да обяснява природата, и тя доста добре се справя - трябва първо да се съобразиш с нейните заключения, основани на фактите, после да фантазираш.

Има една теорема на математичката Еми Ньотер, която свързва пространствените измерения със симетриите във физическите закони и последващите закони за запазване в резултат тези симетрии. И това е подходът при тяхното въвеждане, и нуждата от тях - законите за съхранение които познаваме, но които не са свързани с трите пространствени и времевото измерения, дали не се основават на допълнително измерение? Ето ти ТУК за основните симетрии.

Ти в момента фантазираш по отношение на неща, които са добре обяснени от СТО и ОТО. Правилният път е първо да опознаеш добре двете теории, и чак после да фантазираш върху нещата, които те не обясняват, които са много по-малко и ограничени.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 минути, Ниkи said:

Тук говориш за геометрия на ПВ

А тук говориш за сферичната форма на планетите. Умешал си понятията

Геометрията на пространство-времето не оказва ли въздействие върху формата на планетите, особено когато има и противоположно електромагнитно отблъскване, което до определен момент възпира свиването до точка?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, scaner said:

Станиславе, съвсем затъна в някаква езотерика.... "Движение във форма", страхотии някакви  :) 

В това произволно избрано твърдение веднага се вижда вътрешно противоречие - опитваш се да обясниш "време" с движение по някакво измерение. Самото наличие на движение обаче вече предполага време, това обезсмисля всякакви компактификации и т.н., не стават такива обяснения.

Преди щях да си го напиша просто "огледално" измерение, но тогава двамата с Гравити щяхте да кажете, че измерение без материя, която да се движи през него няма смисъл. Затова чак толкова усложнявам.

Движението със скоростта на светлината не предполага време при материята, която се движи със скоростта на светлината (ти лично преди обясняваше на други тук, че електромагнитните вълни трябва да са форма на материя), а пък наблюдателят, който отчита движението на електромагнитните вълни има време, защото той (съзнанието, възприятието му) не се движи със скоростта на светлината.

Редактирано от Станислав Янков
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, scaner said:

Наличието на скрито измерение би се изразило в ситуация, когато обект в някакво строго определено състояние, място, енергия и т.н., търпи израждане на това състояние, т.е. когато е необходим нов параметър, разрешаващ противоречието в такова израждане.

Разликите на времето по СТО и ОТО не са ли такова израждане от универсалното му състояние (интервалът между две секунди да е с една и съща дължина винаги, както е при Нютоновата механика), което налага въвеждането на допълнително, четвърто измерение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 минути, Станислав Янков said:

Преди щях да си го напиша просто "огледално" измерение, но тогава двамата с Гравити щяхте да кажете, че измерение без материя, която да се движи през него няма смисъл. Затова чак толкова усложнявам.

Движението със скоростта на светлината не предполага време при материята, която се движи със скоростта на светлината (ти лично преди обясняваше на други тук, че електромагнитните вълни трябва да са форма на материя), а пък наблюдателят, който отчита движението на електромагнитните вълни има време, защото той (съзнанието, възприятието му) не се движи със скоростта на светлината.

Електромагнитните вълни са форма на материята. Но, в природата не съществува единствено една електромагнитна вълна. Съществуват и много други обекти, и именно тяхното поведение лежи в основата на понятието за време - те се променят. Разглеждането на света от гледна точка на електромагнитната вълна не е продуктивно - в тази гледна точка не можеш да изградиш нито система за измерване на разстояния, нито за време. От тази гледна точка нищо не се случва, светът е точка. В нея не протича физика.

Преди 15 минути, Станислав Янков said:

Разликите на времето по СТО и ОТО не са ли такова израждане от универсалното му състояние (интервалът между две секунди да е с една и съща дължина винаги, както е при Нютоновата механика), което налага въвеждането на допълнително, четвърто измерение?

Не. Няма разлика между времето в различните теории, то е характеристика, описваща последователността и отстоянието на случващите се събития.  Разглеждането на времето като четвърто измерение идва от симетрията, която придобиват физическите закони в тези теории, на база което и възниква геометрията на Минковски. А симетриите - и следващите от тях закони за съхранение - са в пряка връзка с измеренията, по теоремата на Ньотер.  Това е теорема, която свързва пространствената геометрия със законите за запазване. Колкото повече симетрии, толкова повече измерения са нужни за да конструираш съответната геометрия. И за това в началото в теорията на струните искат да има 26 измерения. После се оказва, че някои симетрии са срързани, така че броят пада.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Станислав Янков said:

Геометрията на пространство-времето не оказва ли въздействие върху формата на планетите, особено когато има и противоположно електромагнитно отблъскване, което до определен момент възпира свиването до точка?

Оказва. Но образуването на сферичната форма няма общо с промяна на мащабирането на координатните оси

Преди 1 час, Станислав Янков said:

Например като при Таласа (спътник на Нептун), чиято маса е прекалено малка, за да успее да му придаде сферична форма.

1200px-Simulated_view_of_Thalassa.thumb.jpg.6f2073f6684401de9f32662266d7e852.jpg

Не проблема в прекалено малката маса а в електромагн. сили

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 32 минути, Станислав Янков said:

Разликите на времето по СТО и ОТО не са ли такова израждане от универсалното му състояние (интервалът между две секунди да е с една и съща дължина винаги, както е при Нютоновата механика), което налага въвеждането на допълнително, четвърто измерение?

Да, такова "израждане" е. Сканер не те разбра. И за това е вкарано още едно измерение. Време. Ти се опитваш да го замениш с пространствено. Пространствено измерение е свързано с местоположение в пространството. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...