Какъв е бил езикът на народността „Рус“ според император Константин VII !?

[D3loFF]

Част 1: Въведение

Император Константин VII Багренородни в 10-ти век пише едно свое известно литературно произведение – „За управлението на империята“. Там в глава трета, която е кръстена – „За русите, които пристигат с еднодръвки от Русия в Цариград“ той разказва как представители на народността „Рус“ тръгват от Киев и плавайки по река Днепър достигат до Черно море и после покрай крайбрежието стигат Цариград.

Описвайки това преминаване той споменава как русите е необходимо да преодолеят седем речни бързеи/прага на реката, като Константин дава името на всеки праг на два различни езика – склавински (славянски) и руски.

Това което ще разгледаме в изложението по-долу са имената на бързеите/праговете и тяхното значение, което на славянски е сравнително добре разбираемо, но на руски не е. Понеже Константин е дал значението на праговете, т.е. техния превод ние знаем какво значат имената и така сравнително лесно ще определим и какъв е бил говореният от народността „Рус“ език през първата половина на 10 в.

 

Част 2: Оригинален текст от ГИБИ V (Гръцки източници за българската история) (1964)

По-долу виждате директна извадка на византийски гръцки (Койне) и съответният български превод:

Както казахме става дума за седем на брой бързеи/прагове на река Днепър. В таблицата отдолу може да видите извадка на имената им дадени от Константин VII на славянски и на руски, изписани с гръцки букви.

№	Руско име (гръцки букви)	Руско име (кирилица)	Славянско име (гръцки букви)	Славянско име (кирилица)	Значение (според Константин)
1	Ἐσσούπη	Ессоупе/ Ессоупи	Еднакво с руското	Еднакво с руското	„не спи“
2	Οὐλβορσι	Оулворси/ Оулборси	Ὀστροβουνίπραχ	Островунипрах/ Островуни праг	„островчето на прага“
3	Γελανδρί	Геландри	/	/	„ек на прага“
4	Αειφάρ	Аейфар	Νεασῆτ	Неасит	„защото пеликани вият гнезда в скалите“
5	Βαροφόρος	Барофорос/ Варофорос	Βουλνηπραχ	Воулнипрах/ Вълнипраг	„защото образува езеро“
6	Λεαντι	Леанти	Βερουτζη	Веручи/Веруци	„кипене на водата“
7	Στρούκουν	Струкун	Ναπρέζη	Напрези/Напреци	„малък праг“

 

Част 3: Значение на имената на бързеите/праговете

3.1. Първи праг

Първият праг е наречен ессоупе/ессоупи и на двата езика – руски и славянски, като предоставеното значение е „не спи“. И наистина „(н)е супи“ звучи изключително близо до „не спи“, но къде е „н“-то и защо то не е записано?

В ГИБИ в бележката под линия ни е дадено следното обяснение:

Перефразирам: „Есоупи е било Несоупи – от староруското „не съпи“. Очевидно преписвачът е слял началното (гръцко н) с окончанието на предната дума (което също е „н“) и така „н“-то е изпуснато.

Това е напълно валидно обяснение в случая, макар че може да бъде дадено и друго подобно – “νει” (не) на гръцки е „да“, и понеже в случая имаме отрицателна частица „не“ в „не спи“ от славянски, това би объркало четящите текста, който е предназначен за гръко-говоряща аудиенция. Поради тази причина второто възможно обяснение е че авторът нарочно е изпуснал „Н“-то в началото.

Забележителното в случая е че формата „(н)е супи“ е дадена една и съща и на двата езика. За славянската форма смятам е повече от ясно, но за руската – към този първи праг ще се върнем отново в края на изложението.

В крайна сметка имаме:

-       славянски – не спи

-       руски – не спи

 

3.1. Втори праг

Вторият праг е наречен:

-       оулворси/оулборси – според това как ще четете буквата „бета/вита“

-       островунипрах/островуни праг – на славянски

Като даденото значение е „островчето на прага“. На славянски „островуни прах/праг“ – в случая преминаване на „г“ в „х“, значението веднага има смисъл, но на руски не. Оулворси трябва да значи „островчето на прага“.

„Оулворси“ може да означава това на старо-скандинавски: fors (форс) на този език е точно „речен бързей/праг“, а „оул“ идва от „holm” (холм/хоум), което буквално означава „малък остров“. Х-то в началото го няма понеже често в гръцки то се изпуска в началото на думата.

Както виждате „оулворси“ на старо-скандинавски означава точно: „островчето на прага“ и отговаря 1:1 с „островуни праг“.

Накрая имаме:

-       славянски – островуни праг

-       руски – (х)оум форси (Оулворси) – островче на прага

 

3.2. Трети праг

Третият праг е наречен „Геландри“ и е дадено значението на славянски „ек на прага“. В славянски език няма дума или словосъчетание, което да звучи като „геландри“ и да има това значение, но в староскандинавски има:

-       Геландри идва от „gjalla” (гяла), което буквално означава „отеквам/екот“.

Тоест имаме:

-       славянски – „ек на прага“

-       руски – гяландри (геландри) – отекване/екот

 

3.3. Четвърти праг

Четвъртият праг е наречен „Айфар“ на руски и „Неасит“ на славянски, понеже „пеликани виели гнезда в скалите“.

Славянското „неасит“ има две възможни обяснения:

-       в ГИБИ, в бележката под линия е дадено че „неасит/неясит“ на староруски означава пеликан.

-       но думата може да произлиза и от славянското „снасям“ или по-точно старо-славянското: нести, което е същото – снасям яйца

Обаче какво е „айфар“? Еми „ай“ във:

-       старо-саксонски – ei, eig

-       срато-фризийски – ei, ai

-       прото и старо-германски – aij, ei

означава „яйце“. А „far” може да означава:

-       както споменахме по-горе – fors (форс) – праг/бързей

-       или в по-широкообхватен смисъл – поведение, място, пасаж/проход

Тоест – яйчен праг или място където има яйца, което съвпада и с обяснението, че пеликаните там снасяли яйцата си.

В крайна сметка имаме:

-       славянски – неасит (пеликан или гнездо/снасяне)

-       руски – айфар (бързея с яйцата)

Тук е много важно да отбележим, че в старобългарски думата за яйце е: аице, което очевидно е с абсолютно същия корен, както и в германските езици. Както впрочем е и "нести" от "nest" - гнездо.

 

3.4. Пети праг

Петият праг е наречен на руски – Барофорус/Варофорус, отново според това как четете буквата „бета/вита“ и „Воулнипрах/вълни праг“ на славянски, като за значение е дадено, че образувал „голямо езеро“.

Славянското значение „вълни праг“ е достатъчно ясно и не смятам, че изисква някакво специално обяснение освен, че е употребено в контекста на това, че тъй като реката се разширява и образува езеро-подобен участък там съответно има и вълни и затова прагът е наречен „вълни праг“.

Руското обяснение – барофорус – то има абсолютно същото значение:

-       bara (бара) е малка вълна

-       форус е отново fors (праг)

И съответно имаме:

-       славянски – вълни праг

-       руски – барофорус – вълни(чка) праг

Отново е важно да отбележим, че думата "бара" отново я има също и в славянски и отново е свързана с вода.

 

3.5. Шести праг

Шестият бързей е наречен на руски „Леанти“, а на славянски „Веруци/Веручи“ със дадено значение „кипене на водата“.

Славянското значение отново е достатъчно ясно – веруци/веручи идва от „върючий“, което е врящ, кипящ.

Руското значение „леанти“ е доста по-сложно, но понеже вече знаем езика на който Рус са говорили можем сравнително лесно да го обясним:

-       wallan (уаллан) означава „вря, кипя“ на прото и старо-германски, както и на по-скорошни технит диалекти

Близостта до звуците „у“ и „л“ са най-вероятната причина думата да бъде записана по този начин, но това може и да е в следствие на съответния диалект в който думата просто да се е записвала с „л“ в началото.

И отново имаме:

-       славянски – веручи – врящ/кипящ (праг)

-       руски – леанти (уалланти) - врящ/кипящ

 

3.6. Седми праг

Седмият праг е наречен на руски – „Струкун“, а на славянски – „Напрези/Напреци“, със значение „малък праг“.

Славянското значение може да идва от няколко възможности:

-       в ГИБИ в бележката под линия е предположено, че напрези идва от „настрязи“, което от своя страна произлиза от руската дума „стреж“ – среда на река/вир

-       друга възможност е да значи буквално – „напреко“

-       трета възможност е да е с даденото значение на малък праг и "напрези" да идва от „напрец“, т.е. да е един вид умалителна форма на праг.

Руското значение – струкун идва от староскандинавското „strjúka”(стрюка), което буквално означава „напречно/зачертано“. Тоест нещо напречно на реката.

И отново имаме:

-       славянски – напрези

-       руски – струкун (стрюка) – напречно

 

3.7. Отново за „първи праг“.

В точка 3.1. обещахме, че към края на изложението ще се върнем отново на праг едно.

Сега след като вече обяснихме всички други прагове и видяхме, че езика на народността Рус е староскандинавски, което впрочем съвпада с т.н. „Норманска хипотеза“ в руската историография ще обясним и какво означава името на първия праг, който беше и един от най-трудните за разгадаване наравно с шести, но и най-интересен.

Казахме, че името му на славянски е „не спи“, на руски също. Славянското словосъчетание е доста ясно, но защо руското словосъчетание е същото като него?

Ами защото, колкото и невероятно за читателите да звучи, негативната частица „не“ в старо-скандинавски e… “né” (не). А глаголът спя е „sof/sofa” (соф/софа).

Тоест словосъчетанието: ne sofi (не софи) – не спи, звучи почти по същия начин както и славянското такова. Поради тази причина Костантин е дал едно и също име и за двата езика.

 

Част 4: Заключение

Както прочетохте в изложението разгледахме:

-       седемте имена на днепърските бързеи/прагове предоставени ни на славянски и на езика на народността Рус.

-       уточнихме че езика на народността Рус през първата половина на 10 в. не е славянски, ами е старо-скандинавски диалект.

-       доказахме или поне се доближихме до доказване, че народността Рус са най-вероятно скандинавци (шведи), както е по Норманската (Варяжка) руска хипотеза - тоест скандинавска аристокрация смесена с местното славянско население.

-       показахме, че между старо-скандинавски и старо-славянски има изумително интересни прилики в някои отношения.

На какво се дължат  приликите – дали на общото индо-европейско минало на двата езика или на тяхната непосредствена географска близост, или може би и на двете заедно, което би било най-логичното обяснение това е въпрос с който лингвистите трябва да се занимаят по-обстойно. Понеже смятам, че поради почти идеалното съвпадение между думите на Рус, техните преводи и старо-скандинавски диалектни форми и дума не може да става за просто съвпадение. 

Или може би нашата представа за ранния славянски и неговата история не е точно каквато знаем от общоприетото?

Оставям изводите на Вас и се надявам да Ви е било интересно!

Редактирано Понеделник в 14:56 от D3loFF