Почина Джим Ловъл от Аполо 13 и един от използвалите репликата "Хюстън, имахме проблем"

[SAlexandrov]

Напусна ни Джим Ловъл – легендарен астронавт от мисиите Аполо 8 и Аполо 13

Джим Ловъл

8 август 2025 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. На 7-ми август почина легендарният астронавт на НАСА Джим Ловъл. Ловъл е един от първите хора, които напускат пределите на ниската околоземна орбита като участник в екипажа на „Аполо 8“ през 1968 година, първият човек, който лети до Луната два пъти и единственият от двукратно летелите до Луната, който не е стъпвал на нея.

Джим Ловъл е роден в Кливланд, Охайо, на 25 март 1928 година. През 1952 г. завършва Военноморската академия на САЩ и става летец-изпитател. Избран е в отряда на астронавтите на НАСА през 1963 година. На 4-ти декември 1965 г. Ловъл лети в космоса за пръв път на борда на кораба „Джемини 7“ на рекордна за времето си 14-дневна мисия заедно с колегата си Франк Борман. На 11 ноември 1966 г. Ловъл, заедно с Бъз Олдрин, изпълняват последната мисия от програмата „Джемини“ – „Джемини 12“.

По времето на програмата „Аполо“ Ловъл първоначално е избран за резерва на „Аполо 9“ заедно с Нийл Армстронг и Олдрин на мисия, която предвижда да тества лунния модул във висока околоземна орбита. Впоследствие, понеже Майкъл Колинс трябва да напусне основния екипаж на „Аполо 9“ заради операция на гръбначния стълб, Ловъл заема неговото място. Но съдбата отрежда друго – заради отлаганията в разработката на лунния модул, НАСА се отказва от първоначалните тестове в околоземна орбита и решава да прати „Аполо 8“ директно към Луната на обиколка, без кацане. Скоро след това Ловъл е прехвърлен в екипажа на „Аполо 8“ заедно с Франк Борман и Бил Андерс.

На 21 декември 1968 г. тримата се превръщат в първите хора, напуснали околоземна орбита и отправили се на пътешествие около Луната. На Бъдни вечер Ловъл, Борман и Андерс влизат в окололунна орбита и оттам прочитат пред телевизионните зрители пасажи от библейската книга Битие.

Следващата мисия, която е предвидена за Ловъл, се оказва „Аполо 14“. Но Дийк Слейтън, ръководителят на астронавтския отряд, желае на „Аполо 13“ да лети Алан Шепърд – избор, който ръководството на НАСА отхвърля, понеже Шепърд е прекъснал работа за известно време. Шепърд има нужда от допълнителна подготовка, за да стане годен за мисия до Луната. Ето защо Слейтън предлага на Ловъл да поеме мисия „Аполо 13“, а Шепърд да остане за „Аполо 14“. Ловъл се съгласява. „Защо не?“, се пита той. „Каква може да е разликата между Аполо 13 и Аполо 14“?

Разликата се оказва колосална. „Аполо 13“ с екипаж Джим Ловъл, Джон (Джак) Суайгърт и Фред Хейз излита на 11 април 1970 година. На път към Луната, по време на рутинна процедура, свързана с разбъркването на течния кислород на командния модул, астронавтите чуват тъп удар. Наземното ръководство вижда необичайни данни – в това число рестартиране на главния компютър, и започва да диагностицира. На космическия кораб писва аларма. Суайгърт се свързва със Земята: „Окей, Хюстън, имахме проблем тук“. „Тук е Хюстън. Повторете, моля“, не закъснява отговорът. В този момент се включва Джим Ловъл с по-подробни обяснения. „Ах, Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс В“.

Историята запомня репликата на Суайгърт и Ловъл другояче – за да вложат повече драматизъм, създателите на художествения филм от 1995 г. „Аполо 13“ променят фразата „Хюстън, имахме проблем“ на „Хюстън, имаме проблем“. И това не е единствената разлика – във филма астронавтите и наземният екипаж незабавно се впускат в работа, понеже системите отказват една след други. В реалността обаче няма толкова голям драматизъм – скоро показателите за електрическото напрежение се нормализират. Всички смятат, че става въпрос за някаква дреболия – някакво отклонение от работата на инструментите. Единствено Хейз се притеснява повече заради тъпия удар, като Ловъл и Хейз предполагат, че може би става въпрос за микрометеоритно попадение. Едва няколко минути по-късно започва каскадата от проблеми – волтажът пада до нулата, две от трите горивни клетки на водород и кислород не работят, а опитите за възстановяване на тяхната работа не се увенчава с успех.

На 14-тата минута след инцидента Ловъл е първият, който забелязва, докато поглежда през прозореца навън, че корабът изпуска газ. Най-важният приоритет става осигуряването на достатъчно количество кислород и поддържането на електроенергията. Понеже наземното ръководство предполага, че течът произлиза от Горивна клетка №3, то заповядва на астронавтите да я излючат. Това автоматично води до отмяна на лунното кацане, защото правилата гласят, че корабът не бива да влиза в лунна орбита само с две работещи клетки.

До един час ръководителят на полета Джийн Кранц решава какво трябва да се направи – лунното кацане се отменя, „Аполо 13“ продължава към Луната, облита я и се насочва обратно към Земята. Лунният модул служи като спасителна лодка – и понеже заради повредите на командния модул на горивната му система не може да се разчита, двигателят на лунния модул се ползва за корекция на курса.

Заради уникалната траектория на завръщане, до ден днешен „Аполо 13“ е носител на рекорда за пилотиран кораб, отдалечил се на най-голямо разстояние от Земята – 400 171 километра. Този рекорд и досега остава неразбит. За сравнение мисията „Поларис Доун“ от септември 2024 г. – най-голямото отдалечаване на астронавти след програмата „Аполо“, постигна максимално отдалечаване, възлизащо на 1 400 километра от Земята.

Тримата астронавти от „Аполо 13“ се прибират успешно – но за Ловъл близката среща със смъртта го променя завинаги. През 1999 г. той споделя следното: „вече не се страхувам от никакви кризи“. Когато има проблем, Ловъл си мисли: „Можех да си отида от тоя свят още през 1970 година. Още съм тук. Още дишам. Не се страхувам от кризите“.

Ловъл напуска НАСА през 1973 г. и минава в частния сектор. Астронавтът така и не стъпва на Луната, а в интервю през 1995 г. споделя, че загубата на тази възможност е нещото, за което му е най-много тъжно.

Но с годините Ловъл приема това, което съдбата му е отредила и оценява факта, че провалът на „Аполо 13“ му е донесла повече слава, отколкото щеше да му донесе, ако мисията бе успешна.

https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/james-lovell-apollo-13-dies/