Експериментът "Вселена 25" на Джон Калхун

[mnogoznaiko]

Американският етолог* Джон Б. Калхун провежда своя най-известен експеримент "Вселена 25" през периода 1968-1972 г., като част от по-широка серия изследвания на поведението при високи популационни плътности. Целта е да се изследва как би се променило социалното поведение при условия на изобилие от ресурси, но ограничено пространство.

Джон Б. Калхун с колонията мишки, участвали в експеримента

В специално проектирана среда с размери 2.7 на 2.7 метра са поставени осем мишки - четири чифта. Средата е изградена така, че да предоставя всички необходими ресурси: неограничено количество храна и вода, подходящ климат, материали за гнезда и защита от хищници и болести. Пространството теоретично може да побере до 3840 мишки, но социалните взаимодействия ограничават капацитета.

В началните фази популацията нараства експоненциално, удвоявайки се на всеки 55 дни. Около 315-ия ден темпът на растеж започва да намалява драстично, въпреки изобилието от ресурси. Популацията достига пик от около 2200 индивида към 600-ия ден, след което започва необратим спад.

С нарастването на плътността се развиват сложни социални динамики. Силните мъжки установяват територии около източниците на храна и вода, докато по-слабите индивиди са изтласкани към периферията. Появява се група, която Калхун нарича "красивите" (the beautiful ones) - индивиди, които се изолират, прекарват времето си в груминг и се отказват от социални взаимодействия, включително размножаване.

Женските започват да показват нарушено майчино поведение - изоставят или дори нападат малките си. Мъжките демонстрират повишена агресия или напълно пасивно поведение. Нормалните социални роли и йерархии се разпадат.

Въпреки изобилието от ресурси, репродуктивните функции се нарушават критично. Смъртността на малките достига много високи нива, близо до пълното изчезване на успешното размножаване. Последните мишки умират през 1973 г., въпреки че средата все още предоставя всички необходими материални условия.

Калхун първоначално обяснява резултатите като "поведенческа деградация" - концепцията, че при определена популационна плътност социалните структури се разпадат, водейки до колапс. Той свързва това с урбанизацията и съвременното общество, предупреждавайки за подобни рискове при човешките популации.

По-късни изследвания поставят под въпрос тези интерпретации. Съвременните учени предполагат, че проблемът не е в пренаселеността или изобилието от ресурси сами по себе си, а в ограничените възможности за социални роли в изкуствената среда. В природата мишките имат възможност да мигрират, да заемат различни екологични ниши и да развият по-сложни социални структури. В "Вселена 25" тези възможности са силно ограничени.

Също така, критиците отбелязват, че Калхун е използвал лабораторни мишки, които се различават значително от дивите си "роднини" по поведение и физиология. Генетичното разнообразие в експеримента също е било силно ограничено.

Експериментът страда от редица методологични проблеми: малка извадка, липса на генетично разнообразие, изкуствена среда, която не отразява естествените условия, и субективна интерпретация на поведенческите наблюдения. Калхун не е провел точно същия експеримент многократно при различни условия, както понякога се твърди.

Макар експериментите на Калхун да предоставят интересни наблюдения върху социалното поведение при стрес, тяхното директно прилагане към човешките общества е силно спорно и критикувано от съвременната наука. Човешките общества са неизмеримо по-сложни от лабораторните популации мишки, като разполагат с култура, технологии, институции и способност за адаптация, които правят такива прости аналогии неприложими.

* Етология - наука за поведението на животните