От български памук към европейски барут

[mnogoznaiko]

Военният конфликт в Украйна промени драстично пазара на стратегически суровини. Бившият секретар на украинския Съвет за национална сигурност Олексий Данилов нарече барута "новото злато" през есента на 2023 година. Европейските държави се оказаха неподготвени за рязко увеличените нужди от муниции, което доведе до остър дефицит на барут.

Проблемът се корени не само в ограничените производствени мощности, но и в липсата на ключовата суровина - памук. Той служи като основен източник на нитроцелулоза, която представлява базовия компонент при изработката на съвременния бездимен барут. Според данни на Евростат, ЕС внася най-голяма част от необходимия памук от Китай, Бангладеш и Турция. Сред водещите световни производители се намират и Индия, САЩ, Бразилия и Австралия. Безпокойство вдига фактът, че сред първите 20 държави няма европейски страни, докато преобладават съюзници на Русия от Централна Азия.

Бившият еврокомисар Тиери Бретон алармира през 2023 година, че Китай "сякаш случайно" ограничава доставките. Проблемът се задълбочава от факта, че Северна Корея, която активно подпомага Русия със снаряди, също е сред големите вносители на памук. В рамките на ЕС памук се отглежда единствено в Гърция, Испания и символично в България. Общият дял на европейското производство представлява само 4% от световния добив през 2024 година.

Гърция доминира с около 80% от европейските площи, като традицията на отглеждане датира от края на 19-ти век. Производството там осигурява препитанието на над 40 хиляди души и заема близо 6% от цялата земеделска земя. Испания, основно регионът Андалусия, покрива останалите 20% от европейския добив.

Памукът в България има дълга история - от траките до пика от 1,8 милиона декара през 50-те години. Днес производството е свито до едва 20 хиляди декара заради нискара възвращаемост и голямата конкуренция.

Българските сортове се отличават с изключително здраво влакно, което ги прави особено подходящи за военни приложения. 

При обработка с концентрирана смес от сярна и азотна киселина, памукът става силно възпламеним и може да се преработи в барут. Понастоящем българската продукция се изкупува от гръцки предприятия за текстилна употреба. През 2024 година украински специалисти от Херсон се свързват с българския институт, търсейки сортове за военното производство. Техните опити с памук от Узбекистан и Таджикистан не дават желаните резултати, докато българските сортове се развиват успешно.

При подходящи инвестиции в поливни системи добивите могат да се увеличат значително - от сегашните 150-200 килограма на декар до 450 килограма, колкото постигат в Гърция и Испания при напояване.

Интересът на германската "Райнметал" към инвестиции в България може да стимулира развитието на цялата верига - от отглеждане на памук до производство на барут, превръщайки България във важен играч на европейския пазар на военни суровини.