За инструментите и формите на тест ката

[vvarbanov]

 Докимастите са били елитът на античния пазар. Тяхната основна задача е била идентификацията на суберати (посребрени монети с медно ядро). Интересното е, че професионалният докимаст често не е имал нужда от инвазивни методи. Находките от Делфи потвърждават това: сред храмовите дарове са открити множество суберати без нито един разрез. Това подсказва, че експертното око е разпознавало  фалшификатите по теглото, звука или специфичния блясък, след което монетата е била „амнистирана“ и подарявана на бога. Веднъж станала sacra (свещена), тя е била изваждана от обращение и вече не е представлявала икономическа заплаха.

 Когато обаче монетата е напускала контрола на официалните лица и е попадала на отдалечени тържища, проверката е ставала „полево“ изпитание. Намирайки се далеч от докимастите, хората са извършвали тест кат (test cut) с най-лесно достъпните инструменти. Анализът на формата на разрезите разкрива интересна картина:

Тесни и дълги срезове: Вероятно оставени от острието на нож или кама. Тези разрези са плитки и често „приплъзнати“.

Широки и масивни разкъсвания: Резултат от използването на железни клинове за цепене на камък или длета. В строителни центрове като Делфи тези инструменти са били буквално под ръка.

Квадратни и правоъгълни вдлъбнатини: Една много вероятна хипотеза е използването на антични ковани гвоздеи. Техният пирамидален връх с квадратно сечение (наподобяващ бойна стрела) е бил идеален за дълбока прободна проба, достъпна за всеки търговец.

Парадоксът на многократните разрези Често срещаме монети – дори от чисто сребро – с по 5-6 разреза. Защо са били нужни толкова, при положение че и един е достатъчен, за да се види ядрото?  

 Някои фалшификатори са изработвали суберати с предварително посребрен тест кат. Те са правели разрез върху медното ядро, който след това е бил плакиран със сребро заедно с цялата монета. Така купувачът вижда монета, която изглежда „вече проверена от някой друг“ и показва чисто сребро в дълбочина.

  Именно съществуването на тези „фабрични“ фалшиви разрези е довело до тотално недоверие. Търговците са спрели да вярват на старите белези. Всеки следващ собственик е искал лично да направи нов разрез, със собствен инструмент, за да бъде абсолютно сигурен. Така монетите са се превръщали в „жертви“ на безкрайни проверки – няма летопис на борбата между честната търговия и античната измама.

На снимките по долу на реверса с бухала се виждат удари с върха и острието на нож, както и разкъсване от длето. И всичко това на една монета. На другия екземпляр на бузата на Атина се забелязва квадратна вдлъбнатина вероятно оставена от античен железен гвоздей и удари с длето.

 

Редактирано Преди 1 час от vvarbanov