Научни фалшификации в румънската историография и археология

[makebulgar]

Като говорим за македонците, които крадат история и преиначават факти, трябва да се обърнем и на север към генетичните ни братя румънците, които правят подобни неща, но не им се обръща заслуженото внимание. 

За тях българския период в земите северно от Дунав е премълчаван факт, всички крепости там се пишат, че са римски или византийски, Плисковско-Преславската култура не е българска, а е култура Дриду, за която се говори, че е тъмен (ненаселен) период за румънските земи. 

За тях и за Флорин Курта славяните не съществуват като рзселващи се племена, а са социална и политическа прослойка възникнала в пределите на Римската империя. 

За румънците прадедите им са местно население северно от Дунав, което представлява романизирани даки, без да се споменават много много сведенията за изселванията на балканско население на север от Дунав направени от авари, славяни и българи. 

 

Това преиначаване и замъгляване на фактите виждаме например от написаното от румънците за крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре на Дунав, за която пишат, че е построена между 972 и 976 г. от войниците на византийския император Йоан Цимисхий и нито дума за стила на строеж, за прабългарските символи по квадрите и за Търновския текст на Муртаг.

Всички тези неща не са просто интернет и уикипедия интерпретации и замъглявания, а е научен стил на преиначаване, който е вплетен в националния мироглед на румънците. 

И ако при македонците има някакъв шанс да приемат част от историята за Самуил, Гоце Делчев и други части от българската история, които са очевидни за всички останали, при румънците ще е 100 пъти по-трудно да възприемат друг вариант на историята, различен от тяхното виждане. При тях романския език е основен фактор за оформяне на историческите и археологически наративи. 

Генетическите проучвания вероятно ще променят малко тези наративи, но вероятно пак ще има преиначаване и оформяне на нови хипотези, при които всички българи ще станат ромеи, асимилирали някакви славяни и приели старобългарския език с християнството. 

 

Редактирано Преди 1 час от makebulgar

[Skubi]

Преди 27 минути, makebulgar said:

Като говорим за македонците, които крадат история и преиначават факти, трябва да се обърнем и на север към генетичните ни братя румънците, които правят подобни неща, но не им се обръща заслуженото внимание. 

За тях българския период в земите северно от Дунав е премълчаван факт, всички крепости там се пишат, че са римски или византийски, Плисковско-Преславската култура не е българска, а е култура Дриду, за която се говори, че е тъмен (ненаселен) период за румънските земи. 

За тях и за Флорин Курта славяните не съществуват като рзселващи се племена, а са социална и политическа прослойка възникнала в пределите на Римската империя. 

За румънците прадедите им са местно население северно от Дунав, което представлява романизирани даки, без да се споменават много много сведенията за изселванията на балканско население на север от Дунав направени от авари, славяни и българи. 

 

 

Преди 100 години писах тук на форума, че това е практика при тях още от сътворяването им като самостоятелна нация. 

Увгарски студенти работили на разкопки в Северна Добружа, са се занимавали с изтриването, заличаването на имвертарвиян номер от вузейски артефакти, за да бъдат поставени в гробове, че на другият ден сатрудниците да ги "открият" и документират като доказателства за румънско наличие.... 

[makebulgar]

Малко от Уикипедия: 

"След известни колебания през 50-те години на миналия век, най-строгият вариант на теорията за приемствеността става доминиращ в комунистическа Румъния. Официалните историци твърдят, че формирането на румънския народ е започнало в земите в рамките на действителните румънски граници, заявявайки, че южнодунавските територии са играли роля само по време на предходната „романска“ фаза от етногенезата на румънците. Николае Чаушеску прави историята един от „стълбовете на националния комунизъм“ през 70-те години на миналия век. За да отговорят на очакванията му, историците започват да омаловажават ролята на славяните и дори на римляните, подчертавайки автохтонния характер на румънската култура и общество. От друга страна, Унгарската академия на науките публикува тритомна монография за историята на Трансилвания през 1986 г., представяйки аргументите на имиграционистката теория. Унгарското правителство подкрепи публикуването му, а министърът на образованието, лингвистът и историк Бела Кьопечи , беше главен редактор на томовете. Историкът Кийт Хичинс отбелязва, че противоречието „продължава до посткомунистическата епоха“, но „е приело отслабена форма, тъй като членството в Европейския съюз смекчи териториалните съперничества между Румъния и Унгария“. Според Влад Джорджеску, българските историци са склонни да подкрепят теорията за приемствеността, но също така да омаловажават ролята на власите в историята на Балканите, докато повечето руски историци приемат непрекъснатото присъствие на предците на румънците в Трансилвания и Банат, но отричат всякаква форма на приемственост в Молдова. Лингвистът Готфрид Шрам подчертава, че етногенезата на румънците е „фундаментален проблем на историята и езиковата история на Югоизточна Европа“ и призовава учени от трети страни да започнат да я изучават." https://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_Romanians

[makebulgar]

И още малко за миграционната теория: 

"Теория за миграцията от юг на север

В края на XVI век унгарският учен от Трансилвания, канцлер Фаркаш Ковачочи, за първи път излага имиграционната теория за румънската етногенеза. Под формата на диалог той противопоставя латинския произход на трансилванските румънци на по-нисшия статус на румънското население в Трансилвания. Ищван Самоскьози отрича румънската приемственост в историческите си трудове по време на управлението на Михаил Храбри. Далматинецът Йоан Луций твърди през 1666 г., че българите са изместили румънското население от юг на север от Дунав. В края на XVII век летописецът Мартин Сентивани излага идеята, че само румънците от Влахия и Молдова са потомци на римляните, докато тези в Трансилвания са се заселили постепенно.

Франц Йозеф Зулцер оспорва принципа на приемствеността в труд, публикуван във Виена между 1781-1782 г. върху земите, населени с румънци. Той твърди, че румънците са се формирали на юг от Дунав, откъдето са се преместили на север на два етапа. Според неговата идея миграцията се е случила през 12 век, по време на въстанието на Асенщци и създаването на Влашко-българското царство, и след 1241 г., когато Кумания е опразнена от населението. Неговата теза е подета от И. К. Едер, който оспорва Supplex Libellus Valachorum и подкрепя българския произход на румънците.

Имиграционната теория е възприета от други историци и филолози от началото на 19 век. Немският географ Едуард Роберт Рьослер възприема тезите на Зулцер през 1871 г. Книгата му се радва на благоприятен успех в Унгария, в контекста на утвърждаването на унгарската нация след успеха на дуалистичния пакт с австрийците, който задушава румънските политически успехи от средата на 19 век. Имиграционната теория е наричана теория на Рьослер , в контекста на споровете между тези, които са я подкрепяли или отричали, и до днес. Според теорията на Рослер, Дакия е била напълно изоставена, според твърденията на Вопискус или Евтропий. Южнославянски заемки от румънския език са могли да бъдат взети само на юг, тъй като рутенските (нордическите) славяни са живели на север. Съществуването на някои албански думи в румънския език се обяснява със съвместното съществуване на румънци с албанци на юг от Дунав. Използването на български език в църквата и държавата, липсата на миграционни влияния върху румънския език, липсата на политически права за румънците в Трансилвания и сходството между дако-румънския и македоно-румънския диалект свидетелстват за неговата теория.

Продължителност на римското управление и разпространение на романските езици . Румънският е единственият романски език, говорен предимно в територии, които никога не са били под римско управление или само около 170 години.

След оттеглянето на римляните на юг от Дунав през 272-275 г., Дакия би била населена изключително с германци и славяни , но разпръснато, така че унгарците след 900 г. са първото уседнало население на тази територия. Тъй като всички даки са убити в битките за Дакия, населението след 106 г. би било смесица от колонисти от цялата Римска империя, без местен субстрат – оттук и липсата на дакийски думи в румънския език, като тези, които се считат за такива, са албански.

Почти 200 румънски думи са общи с албански еквиваленти . „Славянските“ етимологии в румънския език идват главно от южнославянските езици, 1000 от български и 60 от сърбохърватски. Сред диалектите на румънския език , най-близките до арумънския , меглено-румънския и истро-румънския език на юг от Дунав са тези, които се говорят в Банат , в долината на Тимок и в Олтения . Тези елементи от славянския лексикон на румънския език , както и преките унгарски и немски заемки от средновековни търговски и организационни термини, присъстващи в румънския , липсват в арумънския , който вместо това има преки заемки от средновековен гръцки. В румънския език всички заемки от средновековен гръцки език преминават през българския посредник. Няма следи от германско влияние в румънския език, въпреки че през V и VI век Дакия е била обитавана или е била обект на миграции от германски народи.

Православното християнство сред румънците е използвало църковнославянския език , първоначално зависейки от патриаршиите Печ , Охрид и Константинопол .

Няма писмени източници, потвърждаващи наличието на романско население в Дакия между римската евакуация и 10-ти век . Има археологически следи от населението през този период, но няма неоспорими доказателства, че това население е било румънскоговорящо.

Историците, които отхвърлят теорията за приемствеността, посочват, че румънските имена на основните реки показват, че румънците не са ги наследили директно от своите латиноезични предци. Според Векони румънското име на Дунав доказва, че предците на румънците са живели далеч от тази река, в противен случай тя би запазила латинското си име Danuvius . Той също така посочва, че хипотетичната форма *Donaris не е засвидетелствана в писмени източници и Истрос е било първоначалното име на реката. Според Шрам ранните славяни са възприели източногерманското име на Дунав, което показва, че предимно готско население е обитавало територията между славянската родина и Долен Дунав, преди славяните да се приближат до реката през V век. Векони казва, че румънците са възприели куманското име на река Дунай , когато са достигнали Дунав по време на своето разширяване на север около 1100 г.

Според Шрам, фонетичните промени от "s" на "ʃ" в имената на пет големи реки също противоречат на теорията за приемствеността, тъй като латинският език не е съдържал тази съгласна, така че само нероманизирани местни жители биха могли да я предадат на народите, заселили се в северните дунавски райони след оттеглянето на Аврелиан. По подобен начин историкът Ласло Макай казва, че промяната от "a" на "o" показва, че славянско население е посредничило за древните имена на трите големи реки на съвременните популации (включително румънците), тъй като тази промяна на гласните е засвидетелствана в развитието на славянските езици, но е чужда на румънския и други езици, говорени по поречието на реките. Лингвистите (включително някои поддръжници на теорията за приемствеността) също приемат славянско посредничество, което е безспорно в специфични случаи.

Имената на най-дългите притоци на главните реки в Банат, Кришана и Трансилвания са от немски, унгарски, славянски или турски произход, които са били възприети от румънците. Според имиграционните учени този факт показва, че присъствието на славяни, унгарци и трансилвански саксонци е предшествало пристигането на румънците, които по този начин са преминали Карпатите едва след като първите групи трансилвански саксонци са се заселили в южна Трансилвания около 1150 г." https://ro.wikipedia.org/wiki/Originile_românilor