Научни фалшификации в румънската историография и археология

[makebulgar]

Като говорим за македонците, които крадат история и преиначават факти, трябва да се обърнем и на север към генетичните ни братя румънците, които правят подобни неща, но не им се обръща заслуженото внимание. 

За тях българския период в земите северно от Дунав е премълчаван факт, всички крепости там се пишат, че са римски или византийски, Плисковско-Преславската култура не е българска, а е култура Дриду, за която се говори, че е тъмен (ненаселен) период за румънските земи. 

За тях и за Флорин Курта славяните не съществуват като рзселващи се племена, а са социална и политическа прослойка възникнала в пределите на Римската империя. 

За румънците прадедите им са местно население северно от Дунав, което представлява романизирани даки, без да се споменават много много сведенията за изселванията на балканско население на север от Дунав направени от авари, славяни и българи. 

 

Това преиначаване и замъгляване на фактите виждаме например от написаното от румънците за крепостта на остров Пъкуюл луй Соаре на Дунав, за която пишат, че е построена между 972 и 976 г. от войниците на византийския император Йоан Цимисхий и нито дума за стила на строеж, за прабългарските символи по квадрите и за Търновския текст на Муртаг.

Всички тези неща не са просто интернет и уикипедия интерпретации и замъглявания, а е научен стил на преиначаване, който е вплетен в националния мироглед на румънците. 

И ако при македонците има някакъв шанс да приемат част от историята за Самуил, Гоце Делчев и други части от българската история, които са очевидни за всички останали, при румънците ще е 100 пъти по-трудно да възприемат друг вариант на историята, различен от тяхното виждане. При тях романския език е основен фактор за оформяне на историческите и археологически наративи. 

Генетическите проучвания вероятно ще променят малко тези наративи, но вероятно пак ще има преиначаване и оформяне на нови хипотези, при които всички българи ще станат ромеи, асимилирали някакви славяни и приели старобългарския език с християнството. 

 

Редактирано Март 30 от makebulgar

[Skubi]

Преди 27 минути, makebulgar said:

Като говорим за македонците, които крадат история и преиначават факти, трябва да се обърнем и на север към генетичните ни братя румънците, които правят подобни неща, но не им се обръща заслуженото внимание. 

За тях българския период в земите северно от Дунав е премълчаван факт, всички крепости там се пишат, че са римски или византийски, Плисковско-Преславската култура не е българска, а е култура Дриду, за която се говори, че е тъмен (ненаселен) период за румънските земи. 

За тях и за Флорин Курта славяните не съществуват като рзселващи се племена, а са социална и политическа прослойка възникнала в пределите на Римската империя. 

За румънците прадедите им са местно население северно от Дунав, което представлява романизирани даки, без да се споменават много много сведенията за изселванията на балканско население на север от Дунав направени от авари, славяни и българи. 

 

 

Преди 100 години писах тук на форума, че това е практика при тях още от сътворяването им като самостоятелна нация. 

Увгарски студенти работили на разкопки в Северна Добружа, са се занимавали с изтриването, заличаването на имвертарвиян номер от вузейски артефакти, за да бъдат поставени в гробове, че на другият ден сатрудниците да ги "открият" и документират като доказателства за румънско наличие.... 

[makebulgar]

Малко от Уикипедия: 

"След известни колебания през 50-те години на миналия век, най-строгият вариант на теорията за приемствеността става доминиращ в комунистическа Румъния. Официалните историци твърдят, че формирането на румънския народ е започнало в земите в рамките на действителните румънски граници, заявявайки, че южнодунавските територии са играли роля само по време на предходната „романска“ фаза от етногенезата на румънците. Николае Чаушеску прави историята един от „стълбовете на националния комунизъм“ през 70-те години на миналия век. За да отговорят на очакванията му, историците започват да омаловажават ролята на славяните и дори на римляните, подчертавайки автохтонния характер на румънската култура и общество. От друга страна, Унгарската академия на науките публикува тритомна монография за историята на Трансилвания през 1986 г., представяйки аргументите на имиграционистката теория. Унгарското правителство подкрепи публикуването му, а министърът на образованието, лингвистът и историк Бела Кьопечи, беше главен редактор на томовете. Историкът Кийт Хичинс отбелязва, че противоречието „продължава до посткомунистическата епоха“, но „е приело отслабена форма, тъй като членството в Европейския съюз смекчи териториалните съперничества между Румъния и Унгария“. Според Влад Джорджеску, българските историци са склонни да подкрепят теорията за приемствеността, но също така да омаловажават ролята на власите в историята на Балканите, докато повечето руски историци приемат непрекъснатото присъствие на предците на румънците в Трансилвания и Банат, но отричат всякаква форма на приемственост в Молдова. Лингвистът Готфрид Шрам подчертава, че етногенезата на румънците е „фундаментален проблем на историята и езиковата история на Югоизточна Европа“ и призовава учени от трети страни да започнат да я изучават." https://en.wikipedia.org/wiki/Origin_of_the_Romanians

Редактирано Март 30 от makebulgar

[makebulgar]

И още малко за миграционната теория: 

"Теория за миграцията от юг на север

В края на XVI век унгарският учен от Трансилвания, канцлер Фаркаш Ковачочи, за първи път излага имиграционната теория за румънската етногенеза. Под формата на диалог той противопоставя латинския произход на трансилванските румънци на по-нисшия статус на румънското население в Трансилвания. Ищван Самоскьози отрича румънската приемственост в историческите си трудове по време на управлението на Михаил Храбри. Далматинецът Йоан Луций твърди през 1666 г., че българите са изместили румънското население от юг на север от Дунав. В края на XVII век летописецът Мартин Сентивани излага идеята, че само румънците от Влахия и Молдова са потомци на римляните, докато тези в Трансилвания са се заселили постепенно.

Франц Йозеф Зулцер оспорва принципа на приемствеността в труд, публикуван във Виена между 1781-1782 г. върху земите, населени с румънци. Той твърди, че румънците са се формирали на юг от Дунав, откъдето са се преместили на север на два етапа. Според неговата идея миграцията се е случила през 12 век, по време на въстанието на Асенщци и създаването на Влашко-българското царство, и след 1241 г., когато Кумания е опразнена от населението. Неговата теза е подета от И. К. Едер, който оспорва Supplex Libellus Valachorum и подкрепя българския произход на румънците.

Имиграционната теория е възприета от други историци и филолози от началото на 19 век. Немският географ Едуард Роберт Рьослер възприема тезите на Зулцер през 1871 г. Книгата му се радва на благоприятен успех в Унгария, в контекста на утвърждаването на унгарската нация след успеха на дуалистичния пакт с австрийците, който задушава румънските политически успехи от средата на 19 век. Имиграционната теория е наричана теория на Рьослер, в контекста на споровете между тези, които са я подкрепяли или отричали, и до днес. Според теорията на Рослер, Дакия е била напълно изоставена, според твърденията на Вопискус или Евтропий. Южнославянски заемки от румънския език са могли да бъдат взети само на юг, тъй като рутенските (нордическите) славяни са живели на север. Съществуването на някои албански думи в румънския език се обяснява със съвместното съществуване на румънци с албанци на юг от Дунав. Използването на български език в църквата и държавата, липсата на миграционни влияния върху румънския език, липсата на политически права за румънците в Трансилвания и сходството между дако-румънския и македоно-румънския диалект свидетелстват за неговата теория.

След оттеглянето на римляните на юг от Дунав през 272-275 г., Дакия би била населена изключително с германци и славяни, но разпръснато, така че унгарците след 900 г. са първото уседнало население на тази територия. Тъй като всички даки са убити в битките за Дакия, населението след 106 г. би било смесица от колонисти от цялата Римска империя, без местен субстрат – оттук и липсата на дакийски думи в румънския език, като тези, които се считат за такива, са албански.

Почти 200 румънски думи са общи с албански еквиваленти. „Славянските“ етимологии в румънския език идват главно от южнославянските езици, 1000 от български и 60 от сърбохърватски. Сред диалектите на румънския език, най-близките до арумънския, меглено-румънския и истро-румънския език на юг от Дунав са тези, които се говорят в Банат, в долината на Тимок и в Олтения. Тези елементи от славянския лексикон на румънския език, както и преките унгарски и немски заемки от средновековни търговски и организационни термини, присъстващи в румънския, липсват в арумънския, който вместо това има преки заемки от средновековен гръцки. В румънския език всички заемки от средновековен гръцки език преминават през българския посредник. Няма следи от германско влияние в румънския език, въпреки че през V и VI век Дакия е била обитавана или е била обект на миграции от германски народи.

Православното християнство сред румънците е използвало църковнославянския език, първоначално зависейки от патриаршиите Печ, Охрид и Константинопол .

Няма писмени източници, потвърждаващи наличието на романско население в Дакия между римската евакуация и 10-ти век. Има археологически следи от населението през този период, но няма неоспорими доказателства, че това население е било румънскоговорящо.

Историците, които отхвърлят теорията за приемствеността, посочват, че румънските имена на основните реки показват, че румънците не са ги наследили директно от своите латиноезични предци. Според Векони румънското име на Дунав доказва, че предците на румънците са живели далеч от тази река, в противен случай тя би запазила латинското си име Danuvius . Той също така посочва, че хипотетичната форма *Donaris не е засвидетелствана в писмени източници и Истрос е било първоначалното име на реката. Според Шрам ранните славяни са възприели източногерманското име на Дунав, което показва, че предимно готско население е обитавало територията между славянската родина и Долен Дунав, преди славяните да се приближат до реката през V век. Векони казва, че румънците са възприели куманското име на река Дунай, когато са достигнали Дунав по време на своето разширяване на север около 1100 г.

Според Шрам, фонетичните промени от "s" на "ʃ" в имената на пет големи реки също противоречат на теорията за приемствеността, тъй като латинският език не е съдържал тази съгласна, така че само нероманизирани местни жители биха могли да я предадат на народите, заселили се в северните дунавски райони след оттеглянето на Аврелиан. По подобен начин историкът Ласло Макай казва, че промяната от "a" на "o" показва, че славянско население е посредничило за древните имена на трите големи реки на съвременните популации (включително румънците), тъй като тази промяна на гласните е засвидетелствана в развитието на славянските езици, но е чужда на румънския и други езици, говорени по поречието на реките. Лингвистите (включително някои поддръжници на теорията за приемствеността) също приемат славянско посредничество, което е безспорно в специфични случаи.

Имената на най-дългите притоци на главните реки в Банат, Кришана и Трансилвания са от немски, унгарски, славянски или турски произход, които са били възприети от румънците. Според имиграционните учени този факт показва, че присъствието на славяни, унгарци и трансилвански саксонци е предшествало пристигането на румънците, които по този начин са преминали Карпатите едва след като първите групи трансилвански саксонци са се заселили в южна Трансилвания около 1150 г." https://ro.wikipedia.org/wiki/Originile_românilor

Редактирано Март 30 от makebulgar

[makebulgar]

Друго изопачаване при румънците е за Второто Българско Царство, което румънците наричат Влахо-Българско Царство или Румъно-Българска Империя. 

 

"Влахо-българско царство - средновековна българска държава (1185–1396)

Второто Българско Царство (1185–1258, наричано Румънско-Българска империя от някои румънски историци или Второ Българско Царство от българската и международната историография, 1185–1396) е многоетническа държава (царство), възникнала по Долния Дунав през 1186 г. с победата на българите и власите, въстанали от южната част на Дунав срещу Византийската империя , и изчезнала през 1260 г. чрез раздробяване на по-малки държави, завладени около 1396 г. от Османската империя. Според историка Флорин Константину, нейният многонационален характер е очевиден.

Славяните проникват в басейна на долното течение на Дунав след 602 г. (разпадането на дунавската граница (Мизия) на Римската империя), смесвайки се с романизираното тракийско население на Балканите, споменато от Теофилакт Симокакатски в неговите „Истории “ от 587 г. и от Теофан Изповедник в неговата „Хронология“ от около 800 г. По-късно прабългарите от ирано-тюркски произход създават обширно ханство в този басейн, по-късно царство (чрез християнизация през 864 г.), смесват се с романизираните славяни и траки и приемат славянския език. В рамките на тази държава, която се простира на двата бряга на Дунав, славяните и „власите“ (които се появяват с този етноним в източници, най-често във византийски, започвайки с хрониката на Йоан Скилица през 976 г.) се развиват заедно, факт, демонстриран от лингвистиката, топонимията и църковната история. Константин VII Порфирогенет (912-959) изобразява особено добре в „De administrando imperio“ взаимопроникването на палеославянския свят с прарумънския.

Говорейки за „власите“, романско население за разказвания период, но вече проторумънско по време на писането, Константин VII прилага към тях термин, изненадващ за византийски автор и все още император, а именно римляни (Ρωμάνοι), докато за византийците той използва името роми (Ρωμάιοι): тези римляни вече са приели християнството след въвеждането му в Римската империя от Константин Велики (325 г.), приемайки латинския като свой религиозен език; вместо това, след християнизацията на българите, църковният и държавен език е славянският.

Малцинствената, но доминираща във военно отношение аристокрация на ирано-тюркските прабългари, отчасти от хунски произход, произхождащи от региони близо до Урал и Волга, силно повлияни от персийската култура и скитския (т.е. иранския) езиков субстрат, управлява многоетническа държава, разпростираща се върху територии, разположени днес в: ФРОМ, Сърбия, България, Румъния, Република Молдова и югозападната част на Украйна.

След три века новата многонационална държава на прабългарите, наречена „Първото българско царство“, е завладяна от Византийската империя чрез серия от военни кампании между 971 и 1021 г., като частта на юг от Дунав се присъединява отново към империята, а частта на север от реката попада под властта на Унгария и тюркските народи: печенези и кумани.

Присъствието на прото-румляните е засвидетелствано и през 1094 г., когато по време на кумански поход срещу Константинопол, „влахът“ Пудила уведомява императора за вражеското нашествие. Според византийския летописец Анна Комнина, румънците превеждат куманите през проходите на Стара планина. През 1166 г. император Мануил I Комнин набира армия измежду румънците, за да се бие срещу унгарците.

По този начин, тогавашният многонационален характер на териториите, разположени в басейна на долното течение на Дунав, е ясно засвидетелстван, както на територията на днешна България, така и на Румъния. Нещо повече, никоя средновековна държава не е била „национална“ в днешния смисъл на думата, защото „националното съзнание“ (основано на език и култура, независимо от политическото управление) се е появило след края на Средновековието, през 18-ти и 19-ти век.

Увеличаването на данъчните задължения, наложени от Исак II Ангелос , който подготвял сватбата си с дъщерята на унгарския крал, предизвикало въстание на южнодунавските румънци в съюз с българите през 1185 г. Преобладаващата роля на румънците във въстанието е разкрита от византийски източници, които подробно разказват събитията.

Водачи на въстанието били братята Петру и Асан. След като императорът отхвърлил исканията им, отправени от името на румънските общности, двамата организирали въстанието, а Петру се коронясал. След военни кампании, водени от генерали, склонни към предателство, императорът лично повел кампания през 1186 г. Петру и Асан се укрили в северната част на Дунав, където поискали помощ от куманите. След завръщането си те си възвърнали териториите, окупирани от византийците, възползвайки се от факта, че императорът бил намалил броя на гарнизоните. През 1187 г. се води нова битка, довела до византийска победа. Боевете продължили през следващите години, но императорът не постигнал решителни победи. Румънците се укрепили в планинския район в силни крепости и укрепления. Детронирането на Исак II Ангелос облекчило румънските усилия, тъй като византийски войски били призовани в столицата, за да укрепят авторитета на новия император Алексий III.

Според руския историк А. А. Василиев: „Въз основа на достоверни доказателства, освободителното движение от средата на XII век на Балканите е инициирано и енергично проведено от власите, предците на днешните румънци. Към тях са се присъединили и българите и до известна степен куманите отвъд Дунав. Най-добрият съвременен гръцки източник Никита Хониат ясно посочва, че въстанието е започнато от власите (Блахи). Водачите на въстанието, Петър и Асен (Асан), принадлежат към тази раса. Вторият поход на Византийската империя през този период е воден срещу власите. Винаги, когато Никита споменава българите, той го прави едновременно със споменаването на власите/румънците “. Румънците от левия бряг на Дунав също участват в това въстание срещу Византийската империя. Преминаването на реката от „ власи “ (румънци) и „скити“ (кумани) от север на юг е изрично споменато от Никита Хониат.

Основателите на държавата, Асан и Петру, са убити от своите боляри през 1196 и 1197 г. Брат им Йоница Калоян се възкачва на трона и укрепва Влашко-българското царство. Той разширява границите от Южните Карпати до река Марица и Родопите, от Черно море до отвъд Вардар, до границата с Албания. Той получава от папата признанието си за „крал на българите и влахите“ (Rex Bulgarorum et Balacorum: титлата император не е призната).

В арабските хроники от XIII век, вместо Българското царство, се споменава Влахия, с точни арабски географски координати и уточнението, че Влахия се е наричала „ал-Ауалак“ на арабски, а жителите „улакут“ или „улагх“.

През 1197 г. влахът (от vlachos до genos) Добромир Хрис, който станал военен командир в района на Македония между реките Стримон и Вардар, се разбунтувал срещу император Алексий Ангелос и успял да отблъсне изпратените срещу него армии. След мирни преговори императорът признал автономията на Хрис в Македония. Друг влах, Иванку, наричан Ибанк от Акрополит, управлявал малка автономна територия в долното течение на река Струма." https://ro.wikipedia.org/wiki/Țaratul_Vlaho-Bulgar

Редактирано Март 30 от makebulgar