Библиотеките като научни организации

[mnogoznaiko]

В края на март 2026 г. в България влязоха в сила промени в Закона за обществените библиотеки, с които Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" и 27-те регионални библиотеки придобиха статут на научни организации. Промяната отваря теоретична възможност за обучение на докторанти извън университетската система. Дебатът около нея поставя въпроси за законодателния процес, научната политика и институционалните роли.

Какво се промени и как

Основната промяна е двойна. Първо, Националната библиотека получава статут на „научна организация" по смисъла на Закона за висшето образование — текст, който по принцип позволява провеждане на обучение по образователна и научна степен „доктор". Второ, всички 27 регионални библиотеки също стават научни организации с право да извършват изследвания в областта на библиотекознанието, книгознанието и информационните технологии.

Вносителите ("Има такъв народ") обосновават промяната с исторически прецедент — статутът на Националната библиотека като научноизследователски институт, признат с постановления на Министерския съвет от 1954 и 1970 г. — и с твърдението, че пропуск в Закона за обществените библиотеки от 2009 г. е лишил институцията от достъп до европейско финансиране за научни проекти.

Какво означава на практика

Промяната не е автоматична. За да може Националната библиотека действително да обучава докторанти, тя трябва да получи акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) по професионално направление 3.5 „Обществени комуникационни и информационни науки". Това изисква доказване на научен състав, учебни програми и ресурсна обезпеченост пред правителствената агенция.

Ако такава акредитация бъде получена, библиотеката би се превърнала в директен конкурент на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) — институцията, която понастоящем притежава монопол върху обучението в това направление. По-широко, новият статут е сравним с този на Българската академия на науките, която не разполага с акредитация именно по направление 3.5 („Обществени комуникационни и информационни науки").

Отправените критики

Становището на тогавашния министър на образованието Красимир Вълчев е показателно: законопроектът може да бъде подкрепен по принцип, но изисква сериозно прецизиране. Министерството е настоявало за отпадане на текста за докторантите. Конкретните резерви са три.

Първо, провъзгласяването на дадена организация за научна само по закон не е достатъчно — необходима е обвързаност с реално осъществявана научна дейност. Второ, предоставянето на статут без механизми за оценка на научния капацитет „създава риск от нормативна и институционална асиметрия в научната система". Трето, промените не са придружени от анализ на въздействието върху научната система — стандартно изискване при подобни законодателни инициативи.

В по-широк контекст тези критики намират опора в два авторитетни документа: доклад на независими експерти по механизма за подкрепа на Европейската комисия от 2025 г., констатиращ „структурна фрагментация" и „разпокъсаност на научния капацитет" в България, и икономически преглед на ОИСР, отбелязващ „ограничен научен капацитет и ниско ниво на инвестиции". И двата документа препоръчват ясно разграничаване на институционалните роли — точно обратното на посоката, в която върви приетата промяна.

От академичната общност деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева предупреди, че новият статут би могъл да отклони библиотеките от основната им мисия — стимулиране на четенето и достъпа до литература — и потенциално да девалвира присъждането на научни степени.