Изкореняване на полиомиелита: защо кампанията буксува и има ли план Б

[mnogoznaiko]

Изкореняване на полиомиелита: защо целта продължава да убягва

Преди десетилетие изглеждаше, че вирусът, причиняващ полиомиелит, е на прага на изчезване. През август 2016 година Нигерия регистрира последните си два случая на дивия вирус, след което той остана да циркулира единствено в Афганистан и Пакистан. Тогавашният ръководител на полиооперациите в Световната здравна организация Хамид Джафари изрази увереност, че страната ще се справи с болестта в рамките на месеци, а не години. Оттогава обаче поредица от крайни срокове — 2019, 2023, 2025 година — бяха пропускани един след друг, а миналият месец мина поредната несбъдната цел за спиране на предаването на вируса.

През последното десетилетие срещу вируса в Афганистан и Пакистан са изразходвани над три милиарда долара, а на населението там са поставени милиарди дози орална ваксина. Лидерите на кампанията разчитаха, че миналия зимен сезон, когато предаването на вируса традиционно намалява, полиомиелитът ще изчезне окончателно. Това не се случи — от началото на годината вече са отчетени 14 нови случая. Към затрудненията се прибавят безпрецедентен недостиг на финансиране и нарастващо недоверие към ваксините, което се наблюдава както в отдалечени райони на Пакистан, така и в по-заможни части на света.

Макар Световната здравна организация да заяви през януари, че изкореняването е „в обхват“, повечето изследователи, с които разговаря списание Nature, изразяват сериозни съмнения относно шансовете за успех. Ким Томпсън, която изследва здравната икономика в консултантската организация с нестопанска цел Kid Risk в Орландо, Флорида, и моделира разпространението и изкореняването на полиомиелита, обобщава положението пределно ясно: на теория изкореняването е възможно, но на практика — не.

Как работи кампанията и какво е постигнато досега

Усилията за премахване на болестта разчитат основно на оралната полиоваксина — течна форма на отслабен, жив полиовирус. Тя предпазва децата от заболяването и същевременно спира разпространението на вируса, като блокира репликацията му в червата. За да заглъхне вирусът в уязвимите райони, е необходимо ниво на популационен имунитет от около 90 процента. Успоредно с нея се използва и инактивираната полиоваксина, съдържаща убити вирусни щамове и прилагана чрез инжекция. Тя се прилага навсякъде по света, включително в райони без полио, и предпазва от заболяване, но не спира предаването на вируса.

В редки случаи отслабеният вирус в оралната ваксина може да мутира и отново да придобие вирулентност, което води до случаи на ваксино-производен полиомиелит и парализа. Там, където имунитетът е слаб, този вид вирус може да се разпространи в цели общности. Крайната стратегия предвижда първо изкореняване на дивия полиовирус чрез оралната ваксина, а след това — внимателно преустановяване на употребата ѝ, без да се предизвика нова вълна от ваксино-производни случаи, като за застраховка срещу подобни огнища се използва инактивираната ваксина.

На пръв поглед подходът работи изключително добре. Когато преди близо 40 години стартира Глобалната инициатива за изкореняване на полиомиелита — партньорство между национални правителства и международни организации, — годишно се регистрираха 350 000 случая на дива полиовирусна инфекция в 125 държави. До 2025 година броят на новите случаи е сведен до едва 52, което представлява спад от 99,98 процента. По изчисления на моделиращите екипи усилията на инициативата са предотвратили между 2,5 и 6 милиона случая на парализа.

Ръководителите на кампанията продължават да поддържат оптимистичен тон. Аршад Куддус, изпълняващ длъжността директор на инициативата, посочва, че напредъкът към нулеви случаи продължава — вирусът се предава по-рядко и в по-малки по мащаб райони, а някои от districtите, смятани доскоро за основни резервоари на инфекцията, не са регистрирали случаи от повече от година.

Данните обаче рисуват по-противоречива картина. Броят на дивите случаи е спаднал до 22 през 2017 година, но е нараснал до 176 през 2019-а; спаднал е до 6 през 2021-ва, а после отново се е покачил до 99 през 2024-та. Подобен вълнообразен модел се наблюдава и при откриването на вируса в околната среда. Именно тази нестабилност кара Томпсън да заключи, че кампанията не се движи към успех.

Защо вирусът все още оцелява в Афганистан и Пакистан

Ключът към изкореняването на полиомиелита е висок популационен имунитет, най-вече чревен, който блокира предаването на инфекцията. Той е постигнат в едни от най-трудните географски условия по света — от трите типа див полиовирус, циркулирали някога, е останал само тип 1.

Възниква логичен въпрос — щом останалата част от света е успяла да спре предаването на вируса, защо това не се случва в последните две убежища на болестта. Дейвид Солсбъри, председател на Глобалната комисия за сертифициране на изкореняването на полиомиелита към инициативата, отхвърля тезата, че самият тип 1 е по-труден за овладяване, като посочва успешния опит с този щам другаде по света. Някои изследователи предполагат, че оралната ваксина не предизвиква в Афганистан и Пакистан същото ниво на имунитет, каквото е постигнала другаде, но повечето експерти са единодушни, че проблемът не е научен, а оперативен. Изобел Блейк, която моделира епидемиологията на полиомиелита в Имперски колеж Лондон, посочва, че инструментите и основните резервоарни зони на инфекцията са добре известни — трудностите произтичат от прилагането на кампанията на терен.

Въпреки огромните усилия остават около 100 000 неваксинирани деца в труднодостъпни райони на двете страни, а в някои от districtите нивата на имунизация са под 50 процента, отбелязва педиатърът Зулфикар Бхута от университета „Ага Хан“ в Карачи. Голяма част от проблемите, пред които са изправени двете страни, вече са били преодолявани другаде по света.

Тази година между Пакистан и Афганистан избухна насилие, а конфликтни райони в южен Пакистан станаха непристъпни за здравните екипи. Постоянното преминаване на хора през границата между двете държави подхранва вирусните резервоари, а недоверието към ваксинаторите нараства. Само тази година в Пакистан са убити поне четирима полицейски служители, придружаващи екипи по ваксинация, а в южен Афганистан е забранена работата на женски здравни работници и екипи, обхождащи домовете — практика, доказала своята решаваща роля за успехите другаде по света.

За сравнение, в северозападна Нигерия полиомиелитът е бил изкоренен въпреки активната съпротива на бунтовническата групировка Боко Харам между 2009 и 2016 година, която е убивала ваксинатори и е разрушавала здравни съоръжения. Дори войната в Газа не е попречила през 2024 година да бъде договорена хуманитарна пауза, позволила спешна ваксинация на 640 000 деца. Религиозната съпротива също е била преодолявана и в други части на света.

Куддус обаче настоява, че част от предизвикателствата в Афганистан и Пакистан са специфични. В Газа е ясно с кого точно трябва да се преговаря за провеждане на кампания, докато в южните части на пакистанската провинция Хайбер Пахтунхва обстановката е много по-неясна и липсва конкретна структура, с която да се водят преговори. А в южен Афганистан забраната за работа на женски и домашни ваксинатори остава фундаментална пречка, признава и Солсбъри.

Здравните работници на терен непрекъснато търсят нови подходи за преодоляване на тези трудности. Катлийн О'Райли, епидемиолог в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и съветник на Световната здравна организация по въпросите на полиомиелита, посочва, че екипите изпробват буквално всичко възможно.

Съществуват и допълнителни фактори, които усложняват кампанията в настоящия ѝ вид. Новината за глобалната мисия отдавна не е новина — случаите на полиомиелит са редки в сравнение с други здравни проблеми, което намалява ентусиазма на общностите към ваксинацията. Независимият надзорен съвет на инициативата отбеляза миналата година, че финансирането за Афганистан продължава да постъпва, независимо колко зле се провежда програмата на място, и че за първи път в историята на кампанията не изглежда афганистанските власти да желаят реално участие в нея.

Финансовият срив зад кампанията

Другият сериозен проблем е свързан с намаляването на бюджета на кампанията с 30 процента тази година. Промените в ангажимента на Съединените щати към глобалното здравеопазване са част от причината. В страната остава подкрепа за изкореняването на полиомиелита — както сред обществото, така и в Конгреса, а болестта е една от малкото включени в новата стратегия на страната за глобално здравеопазване, публикувана миналата година.

Промените през последната година обаче — включително оттеглянето на Съединените щати от Световната здравна организация и разформироването на Агенцията на САЩ за международно развитие при администрацията на президента Доналд Тръмп — сериозно нарушиха инфраструктурата и техническата експертиза, които страната предоставяше за кампанията. Вместо това Съединените щати сключиха двустранни здравни споразумения с 34 държави, получаващи американска помощ за глобално здравеопазване, но остава неясно доколко тези споразумения ще подкрепят конкретно борбата с полиомиелита.

Други държави, сред които Обединеното кралство, изцяло преустановиха вноските си към инициативата, макар фондация „Гейтс“ със седалище в Сиатъл, заедно с други донори, да обяви миналия декември дарение от 1,2 милиарда долара, което намалява недостига на финансиране през следващите няколко години.

Поради орязания бюджет инициативата беше принудена да съкрати част от дейностите си — най-вече имунизацията с орална ваксина в райони, които в момента не преживяват огнища на заразата. Специалистите по моделиране предупреждават, че точно този подход крие риск за райони, уязвими както на дивия, така и на ваксино-производния вирус.

Ваксино-производният полиомиелит — рискът от собствения инструмент

Случаите на ваксино-производен полиомиелит намаляват всяка година след 2022 година, когато бяха регистрирани 882 случая, най-вече в Субсахарска Африка. Ръстът на тези случаи първоначално се дължеше на несполучлива промяна в глобалната ваксинационна програма през 2016 година, когато оралната ваксина срещу тип 2 беше изтеглена от употреба, след като този щам вече беше изкоренен. Куддус обяснява, че скорошният спад се дължи на бързото засилване на ваксинацията в засегнатите от огнища райони.

Моделите, разработени както от Блейк, така и от Томпсън, показват, че за реалното овладяване на огнищата е необходима превантивна ваксинация точно в онези уязвими популации, които в момента са свободни от полио — тоест точно в дейността, която е орязана тази година заради финансовите ограничения.

Има ли реален път напред

Никой от специалистите, с които списание Nature разговаря за тази статия, не твърди, че изкореняването на полиомиелита е невъзможно по принцип. Повечето обаче не вярват, че то предстои в близко бъдеще, а мнозина смятат, че то не може да бъде постигнато чрез досегашния начин на работа. Ким Томпсън обобщава положението така — при пълноценна работа на програмата и без ограничения в ресурсите, целта е постижима, но след толкова години пропуснати срокове и при сегашния финансов климат тя смята, че кампанията вече е претърпяла провал.

Бъдещето на глобалната борба с полиомиелита зависи от няколко успоредни фактора — възстановяване на международното финансиране, преодоляване на конфликтите и недоверието в засегнатите региони, както и внимателно балансиране между продължаването на оралната ваксинация и риска тя самата да породи нови огнища. Именно съчетаването на тези елементи, а не само научен пробив, ще определи дали изкореняването на полиомиелита ще остане постижима цел или ще се превърне в поредния пропуснат срок.

---

Източници:

• Irwin, A. "Polio should have been eradicated by now. What's plan B?" — Nature (2026)
  https://www.nature.com/articles/d41586-026-02229-6

• GPEI — актуален брой случаи на див полиовирус по седмици и държави:
  https://polioeradication.org/wild-poliovirus-count/

• GPEI — "Polio This Week" (текущи случаи, огнища, региони):
  https://polioeradication.org/about-polio/polio-this-week/
• Световна здравна организация — официална статистика за регистрирани случаи на полиомиелит:
  https://www.who.int/data/gho/data/indicators/indicator-details/GHO/poliomyelitis---number-of-reported-cases

• Independent Monitoring Board — 24-ти доклад (септември 2025), потвърждаващ ръста на случаите в Пакистан и Афганистан през 2024–2025 и политическите/финансовите сътресения:
  https://polioeradication.org/wp-content/uploads/2025/09/24th-IMB-Report-20250922.pdf

• GPEI — факт-лист за партньорството и постигнатия напредък:
  https://polioeradication.org/wp-content/uploads/2025/11/GPEI-Generalfactsheet-20250918-2.pdf

• Our World in Data — обзор на глобалния напредък и остатъчните предизвикателства:
  https://ourworldindata.org/polio

• Global Health Press — обобщение на статуса на глобалното изкореняване към юни 2025:
  https://id-ea.org/current-status-of-global-polio-eradication-june-2025/