На кого са били гробовете в църквата „Св. 40 мъченици”

[К.ГЕРБОВ]

Почти всички, взели отношение към погребенията в църквата „Св. 40 мъченици”, застават зад мнението, че тя е фамилна гробница-мавзолей на царската династия Асеневци. Някои даже конкретизират, че там са погребани цар Йоан Асен (Иван Асен ІІ) и двете му съпруги. Което подхранва версията, че гроб 39 не е на цар Калоян, защото е било редно, след построяването на църквата от Йоан Асен (така погрешно се разчита надписа му в същата църква), той да внесе в нея останките на погребания преди двадесет и три години свой чичо и предшественик на търновския царски престол.

Ако обаче се прецизират съществуващите твърдения за царските погребения в „църквата - гробница на Асеневци”, то излиза, че тя не е на цялата фамилна династия, а частна – само на семейството на цар Йоан Асен, който още преживе е разпределил, къде да бъде погребан той и къде съпругите му. Даже е знаел, че ще има две съпруги и за втората е запазил по-почетното място в църквата. Някак непредвидено сякаш е дошло погребението на неговия приятел Растко Неман – първия сръбски архиепископ Сава, обявен след смъртта му за светец.

Ако се погледне плана на днешната обновена църква с гробовете в нея, ще се види, че според изказваните предположения, почетните места до южните стени в притвора и наоса са заети от гробовете на Йоан Асен и съпругите му (някой е сбъркал, като е приел, че гробът на св. Сава е до южната стена на притвора ). Но в посочения план има още три гроба. А в един момент е изградена нетрадиционната за една църква пристройка в западната и част, която изцяло е изпълнена с гробове.

Има ли някаква логика във всичките тези погребения? Или някои са нарушили идеята за царственост на „царската църква”, както я нарича Патриарх Евтимий? Като се вземе предвид факта, че в пристройката били погребвани игумените на манастира „Великата лавра”, в чертите на който се е намирала „Св. 40 мъченици”, възниква въпросът: кой се е разпореждал с църквата, наричана в средновековието „божие небе” – царят, патриархът или игуменът на манастира?

Изказваните мнения, че в църквата „Св. 40 мъченици” има погребани – и то в наоса - царски особи, не само че не са обосновани, но те показват и непознаване на каноните на православната църква. Влязлата в своя двадесет и първи век християнска църква има вековни традиции. Тя е оцеляла именно на църковните канони, поддържани с най-различни средства през годините. Малко нещо се е променило в църковната практика от първите години на съществуване на църквата.

Съгласно древните църковни правила е забранено погребването на умрелите в храма и даже в чертите на оградата на църквата. Това е отбелязано в няколко руски православни сайта. (В българския Интернет не се намери нищо по въпроса). В практиката на Руската православна църква са допускани някои изключения, но само за епископи и младенци (непълнолетни).

Такава е била практиката и при погребванията в „Св. 40 мъченици”, което се вижда и от предложеното в прикачения файл изследване:

На кого са гробовете в Св. 40 мъченици.pdf (изтегля се след регистрация)

[Galahad]

Съгласно древните църковни правила е забранено погребването на умрелите в храма и даже в чертите на оградата на църквата. Това е отбелязано в няколко руски православни сайта. (В българския Интернет не се намери нищо по въпроса). В практиката на Руската православна църква са допускани някои изключения, но само за епископи и младенци (непълнолетни).

Всъщност погребването на владетели вътре в черквата е широко използвана европейска практика - Уестминстърското абатство - Англия, Сен Дени - Франция, Ескориал - Испания, Св. Вит - Чехия, Архангелиския (Москава) и Петропавловските (Питер) събори - Русия. Популярната практика на Балканите е владетеля да се погребе в построен от него храм - ако е бил ктитор . Повечето от ср. крале са погребани в построени от тях черкви.

Къде сме ние:

І царство:

В Преслав в големите черкви са открити погребения, които се свързват с бълг. владетели, техните семейства и архиереите.

В "Св. Ахил" - Преспа - там е ясно къде са погребалните камери.

ІІ царство

В "Св. Димитър са открити погребения - те могат да са свържат с Асен, Петър и архиепископ Василий или цар Борил.

Иван Асен ІІ с положителност е погребан в Св. 40 мци. Там с положителност е погребан и поне още 1 Иван Асен - сина на цар Иван Александър (погребението го има и на миниатюра). Има намерен и надгробен надпис, но запазен на 1/2 (според протойерей Гошев) или 1/3 (според Киселков). Там е бил погребан и св. Сава, а след това "един свят митрополит" (най-вероятно иде реч за св. Иларион Мъгленски) При разкопки е намерен и 1 Асенов пръстен. Що се отнася до цар Калоян - според мен не тленните му останки са пренесени в храма, а храма първоначално е издигнат с идеята да включи гроба - но битката при Клокотница станала при завършването на черквата преобърнала нещата и вече значението на постройката нарастнало.

Цар Михаил Шишман е бил погребан в "Св. Георги" в Нагоричане - това го пише изрично Данило.

В дворцовата черква са намерени 2 скелета и останки от златоткана дреха - скелетите били бутнати в обща жробница с други подобни, но тъканта си е в музея - най-вероятно това са фрагменти от черен владетелски сакос.

Патриарсите най-вероятно са погребвани в и около патр. храм, тъй като там има погребения. Патр. Евтимий е погребан в "Св. Бца Петричка" (Бач. ман.)

ІІІ царство и ново време

фердинанд е погребан в черквата в Сакс-Кобург. Борис ІІІ в Рилския манастир. майка му - Мария-Луиза е в "Дм. Людовиг" в Пловдив. Втората жена на Фердинанд вече е в двора на Боян. черква.

Екз. Йосиф е погребан в близост до "Св. Неделя" в София. Патр. Кирил и екз. Сгефан са вътре в гл. черква на Бач. ман. от двете страни на входа.

[К.ГЕРБОВ]

Fri Nov 30, 2007 11:59 am К.ГЕРБОВ

Повечето от гореизложеното ми е познато, има и някои нови за мен неща. Темата за погребенията в "Св. 40 мъченици" искам да изложа в по-подробен вид и да я представя в свой си стил - с илюстрации и т. н. И нека тогава да дискутираме по нея.

Е изложих я, ама няма кой да я прочете. Само повторение на дрънканиците.

[Galahad]

Ами в статията има много неверни неща. В повечето средновековни търновски черкви има погребения и разбира се като в цяла Европа около черквата е имало некрополи. Търновският митрополит Иларион Критски е бил погребан под купола на "Св. Петър и Павел". Мощите на светци много често са си в кофчези над земята, както мощите на св. Теофано сега в цариградската патриаршия.

В някои случаи погребенията са правени в предверията, специално построени параклиси (напр. в Хора) или пък в крипти.

Света Петка е била положена в дворцовия храм "Света Петка". Имах хубава снимка и на намерения надпис на храма, но за съжаление не мога да я намеря, тъй че ще съм благодарен ако някой я качи, да си я сваля.

Иван Асен ІІ вероятно само е възобновил и разширил храма "Св. 40 мъченици", а преди това вероятно е носел и друго име "Три светители".

За фрагмента от плоча с глава на царица - проблемът е, че този фрагмент мистериозно и изчезнал, което всъщност е дало основание да се говори за мистификация.

[К.ГЕРБОВ]

Раклата с мощите на св. Петка вероятно са пренесени в църквата, която е в очертанията на двореца, по време на турското нападение на Цариград. Там обаче са се намирали и мощите на св. Михаил Воин от Потука. В т. н. „дворцова църква” е намерен още един надпис . Ако първият от долните надписи се приема, че от саркофага на света Параскева, то вторият - значи е от саркофага на свети Михаил от Потука.

Църквата, произволно наречена „Света Петка”, всъщност е била патриаршеската църква „Свето възнесение Господне”. На мястото на издигнатата днес нелепа постройка на върха на Царевец, наречена „Патриаршия”, е имало само наблюдателно-сигнална кула с камбана. Затова по турско време това място се е наричало Чан тепе. Ако е имало църква там, тя нали си има камбанария, защо е трябвало да се издига втора кула с камбана?

На тази илюстрация от унгарската илюстрована хроника не личи на върха на Царевец да е имало голяма църква, каквато е била тази на патриаршията. Отделно там е трябвало да има и помещения за патриарха, зала за посрещане на високи гости и пр.

Колкото до погребения на праведници, ами нали в статията споменавам за погребения на такива. Например гроба на невръстното дете, вероятно син на Йоан Александър. В църквите е било разрешено да се полагат мощи на духовни лица: патриарси, епископи. Само че те първо били погребвани в гроб и след време изравяли тленните им останки и ги препогребвали.

На практика нищо не знаем за погребението на българските средновековни владетели и приемаме някои неща със съвременните си виждания и акъл. Ето тук един интересен материал как е бил погребан Петър Първи. http://www.funeralassociation.ru/ru/newspaper/new/1702/?PHPSESSID=a2ff75035e69aa3f93ed91bf85743074 Ако тръгне човек днес да го измисля, няма да може.

[Galahad]

Известно е, че патриаршеския храм е бил посветен на "Св. Възнесение Господне", а дворцовия на "Света Петка". След като турците превземат Търново са били направени нови черкви - "Свети Спас" сега е в руини до музея на ВБЦ, "Св. Петка" е била под Трапезица, а "Св. Иван Рилски" до "Св. Петър и Павел". След преместването на патр. Евтимий от патриаршията в последната, той изглежда е пренесъл и реликвите. По предание се говори, че когато гръцкия владика Иларион Критски разбил стената и намерил библиотеката, там бил и черепа на св. Михаил - тогава книгите били изгорени, а черепът бил продаден във Влашко.

За надписа "Михаил" - той се свързва с Михаил Шишман, както и монограма на капителите с двуглавите орли - сиреч, днес битува мнението, че вероятно са правени при управлението на Михаил Шишман. Пожарът на двореца, за който все се говори е преди турците да превземат Търново. Може да е станал при Михаил Шишман и той да е възстановил храма, а Иван Александър - двореца. Прави впечатление, че има доста книги от времето на Иван Александър от дворцовата библиотека, а от преди това са кът и то са предимно такива, които не са били в двореца.

Ами в черквите са погребвали освен духовниците, също владетелите, а и ктиторите. В Цариград императорите и техните близки са били погребвани или в храмовете, на които са ктитори или в "Свети Апостоли".

Варненските митрополити са били погребвани в "Свети Атанас" - стария митрополитски храм.

Руските владетели докато са били в Москва са били погребвани в Архангелския събор, а след преместването на столицата в черквата на Петропавловската крепост. Всички саркофази са бели освен на Царя-Освободител и съпругата му, които са от зелен и розов камък. В храма се пазят и трофейните знамена.