Отиди на
Форум "Наука"

Век и половина от обнародването на Хатихумаюна


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

На този ден през 1856 г. османското правителство обнародва втория акт на Танзимата - Хатихумаюна. За мнозина днес този документ не е познат, той обаче е една от предпоставките за подема на църковната и културна автономия на българите.Султанският указ е приет под натиска на Великите сили - Англия, Франция и Австро-Унгария и макар да не се зачита, поставя началото на нов етап в българското Възраждане.

Документът е приет седмици преди Парижкия конгрес, свикан след Кримската война (1853-1856 г.)

С него Англия, Франция и Австро-Унгария искат да вържат ръцете на Русия, която се очаквало да постави въпроса за угнетените християнски народи, намиращи се под османско владичество и да впише въпроса в мирния договор в специален параграф.

Руските геополитически цели преди век и половина са обличани в лозунги за освобождаване на славянските народи, потиснати от Османската империя на Балканите. Западните Велики сили обаче се страхуват от руското надмощие над Проливите и предпочитат да поддържат вече разлагащата се Османска империя.

Хатихумаюнът потвърждава дадените по-рано с Гюлханския хатишериф от 1839 г. права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята. Още с прокламирането на Хатишерифа, Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите.

Въпросните реформи предвиждат пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н.

На практика както Гюлханския хатишериф, така и Хатихумаюнът не се зачитат, но посочените в документите права, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия. Тези два документа не дават реално обявените права на българското население, но предизвикват раздвижване в средите на тогавашната интелигенция.

Хатихумаюнът поставя началото на нов етап във Възраждането на българите.

След обнародването на документа цариградските българи изпращат петиция до султана с искане за самостоятелно представителство.

Най- значимото последствие обаче касае църковното движение. Започва сериозната борба за замяна на гръцките владици в българските храмове. Движението приема своята нова програма, чиято основна цел е независима Българска църква.

Съборът на Цариградската патриаршия от 1858-1860 г. отказва да удовлетвори българските искания, но това дава допълнителни сили за разгръщането на борбата за отделяне на българите от юрисдикцията на Цариградската патриаршия (което на практика означава и културна автономия).

Църковното движение след Кримската война постига своята цел. На 28 декември 1870 г. е издаден ферманът за учредяване на Българска екзархия.

Катерина Тосева

http://news.ibox.bg/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...