Отиди на
Форум "Наука"

133 години от обесването на Васил Левски


Recommended Posts

  • Администратор

Автор: Елена Дойчинова

“Аз, Васил Лъвский в Карлово роден от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милият си род. В Сърбия ходих и по Влашко скитах; от нийде помощ за наша свобода. Станах и отидох в Стара планина с вярна дружина, с Панайот войвода, юнаци народни - техен аз байрактар…” пише в недовършния си поетичен опит за Автобиография един рус, снажен и синеок българин с взор, вперен в бъднините на България и стигащ далеч зад границите на времето.....

Васил Левски - най-светлата фигура на българското национално революционно движение. На 19 февруари се навършват 133 години от обесването му. По-легендарна личност от него в националната ни история няма, а не са много и тези, които могат да му бъдат равни в световната история. България е осеяна с негови паметници, бюстове, портрети, покрити с цветя по всяко време на годината. Великолепната творба – барелеф на известния съвременен български скулптор Ставри Калинов ни посреща от плаката в приемната и на Българското консулство в Торонто. Модерната бъгарска историография, неговите историци-биграфи, между които : Иван Унджиев, Николай Жечев, Николай Генчев, английската учителка и писталка Мерсия Макдермот в книгата си “Апостолът на свободата” и др., са отбелязали по достойнство мястото му в българската история: идеолог и организатор на националната ни революция, демократ, основател на Вътрешната революционна организация /ВРО/ и на Българския революционен централен комитет /БРЦК/. Написаха за уникалността на Левски - със създадената от него единствената по това време в Европа вътрешна революционна организация и с прозорливостта му на съвършен политик, чрез които той изпревари други революционери на 20 век: Гарибалди или Мацини.

Но това, което е ненаписано за Левски и за което ще си спомним на 19 –ти, е може би най-великото: Обичта. Непреходна, истинска, безусловна. На всички българи. За него говорим сякаш за човек от нашето семейство. ” Едвам проговорили, едвам казали ‘Мама” децата на България научават за Левски, пише историкът Николай Генчев. “Левски е светиня!!! Тoй е подобие на християнските апостоли”, четем и днес по интернет форумите. От песните за Левски най-популярна е “Обесването на Левски”, по стихове на Христо Ботев, между другото, една от първите, записани на грамофонна плоча в България през 1906 г.

Да си спомним на 19-ти- не бесилото, смъртта и гроба, а това, с което Левски е част от нас днес - неделим от българския дух и от България: “Аз съм посветил себе си на Отечеството си да му служа до смърт и да работя по народната воля”, “Днешний век е век на свободата и равноправието на сичките народности”, “Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си.”

И за дяволитите пламъчета, в очите на онзи дрипав шоп, който води кон, натоварен с въглища и пред очите на заптиетата, които го търсят и ужасения поглед на приятеля си Ковачев в разказа на Иван Вазов “Апостолът в премеждие”, небрежно му подвиква: “Не сакаш ли да ми купиш кюмуро бе, оно евтино ти го давам. Нечем скапо. Не сакаш? Твоя воля, господине...” - неуловим, вездесъщ, сюблимен!

Ще си спомним за Апостола на 19-ти с горест и гордост. Времето е в нас и ние сме във времето, ни каза той. И това време чрез обичта ни му отреди безсмъртие.....


Биография:

Vasil_Levski.jpg
Васил Иванов Кунчев
(6/19 юли 1837 - 6/19 февруари 1873)

Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо,
Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,
Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо,
Дякон Игнатий



6/19 юли 1837
Роден в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми.
Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано.

учение
Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.

1851 г
Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.

1858 г.
Става монах и приема името Игнатий

1861 г.
Игнатий става дякон.

1862 г.
Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.

1864 г. - 1866 г.
Учител във Войнягово, Карловско.

ноември 1866 г.
Пътува до Яш за среща с Раковски

1866 г. - 1867 г.
Учител в Еникьой, Добруджа

1867 г.
Става знаменосец на четата на Панаьот Хитов

1867 г. - 1868 г.
Участвува във Втората легия на Раковски в Белград

1868 г.
Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.

11 дек. 1868 г. - февруари 1869 г.
март-април 1869 г
Връща се в Румъния и стои два месеца там

1 май 1869 г.
Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.

26 август 1869 г
Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа.

В края на годината
Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.

26 май 1870 г.
Напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско

29 април 1872 г.(до 4 май)
Участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ

края на юни 1872 г.
Напуска Букурещ и продължава да действа като Апостол

22 септ. 1872 г
Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията

1873 г.
Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.

6/19 февр. 1873 г.
Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поклон!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...