Отиди на
Форум "Наука"

методология на междукултурните проучвания


Recommended Posts

  • Потребител

Изследване на културните различия. Методология

За това какво е култура, е писано много. По-малко се знае какво създава културата. Най-малсо се знае за методите и методиката на междукултурните изследвания. Затова бих искал да представя най-утвърдените от науката методи, използвани при междукултурните изследвания. Първият важен въпрос е :

Кой може да изследва културата?

Редица учени, повечето американски, са на мнение, че членовете на една култура знаят повече за своето общество и културни особености от чужденците. Тук се използва телминът “insiders” за първите и “outsiders” за вторите. Според проф. Падиля от Станфордския университет “членът на едно общество има дълбоки познания за своята собствена култура и може да го използва , за да обясни успешно сложното взаимодействие между култура и поведение”.

Вярно е, че “инсайдърите” знаят повече неща за живота и обществото си от чужденците, но като цяло са неспособни да дадат задоволително описание, да не говорим обяснение, за културата си. Това е така, защото те просто не знаят какво точно да гледат и няма с какво да го сравнят. Тази ситуация е добре илюстрирана с поговорката – Рибата не знае, че живее във вода, докато не попадне на сушата. Много често гледанта точка на един чужденец, т.е член на друга култура, разкрива шокиращи за него детайли, които не правят впечатление на местното население. Всъщност, повечето българи имаме една наивна представа за културата си, въпреки или точно защото сме прекарали най-много време в нея.

Методология на междукултурните изследвания

Културните различия между народите могат да бъдат изучавани, сравнявани, класифицирани, анализирани чрез много методи, всеки със своите плюсове и минуси.

- Първият възможен метод е да изследваме институциите и организациите, които всяко общество е създало. Така ще открием, че в света има диктатороски режими, както и стабилни демокрации, а и множество междинни случаи. Или че някои нации са приели Общото право на Британската общност, докато други се придържат към парванта система на Римското право. Като цяло, този вековен метод е доста обективен, но може и да бъде подвеждащ – например много държави просто заемат и налагат институции и закони, което няма нищо общо с местната култура. Фактът, че българия има модел на Белгийската конституция в случая не отразява по никакъв начин характеристиките на нашата култура. ЕС също ни принуди под заплахата от санкции да въведем много закони и институции, които дори вървят срещу местната култура – например забранат да се вари ракия и т.н

- Втори метод, използван при междукултурните изследвания, е да се наблюдават и славняват поведения. Така например, можем да наблюдаваме как шофират шофьорите по пътищата в различните държави, или как се държат студентите в клас. Възможни резултати от подобни наблюдения биха били, че в България се шофира много по-безрасъдно, отколкото в Германия, не се спира на пешеходната пътека, паркира се на тротоара, не се спазват множество правила за движение. Друг резултат би бил, че американските и британските студенти по принцип не си подсказват по време на изпит, и не прикриват свои колеги, които приписват и ползват пищови. В същото време източно и южноевропейците го правят. Това също е обективен метод, защото това, което се вижда, не може да се отрече. Въпреки това, двама наблюдаващи могат да имат различни мнения за това, коего виждат. Освен това, поведението на хората не винаги е културно мотивирано, а е резултат от случайни обстоятелства. В същото време е изключително трудно да се даде едно убедително обяснение на това, което наблюдаваме. Ако българските студенти си подскакзат и се прикриват един друг при преписване на изпит, какво значи това? – 1. Че българите са по-малко конкуриращи се от американците. 2. Че българите са по-големи колективисти. 3. Че вярват в антагонистични сдружения от типа студенти срещу преподаватели, служители срещу началници, народ срещу правителство. В случая и трите неща са верни.

- Най-разспространеният метод е не да наблюдаваме какво правят хората, а да ги питаме какво мислят. Фокусът тук е върху техните мнения, ценности, вярвания – какво хората считат за вярно и невярно, за добро и лошо, желано или нежелателно. Най-голямото предимство на този метод е, че е количествено доказуем – отговорите на хората, оформени като анкетни карти, са доказателство, което може да се обработи статистически. Така можем да видим, че в някои държави висок процент хора се определят като щастливи и смятат, че контролират живота си.

Този метод може да бъде критикуван на няколко неща. Понякога хората, дори да са анонимни, не казват какво наистина мислят, извъртат отговорите си по различни психологически съзнателни или подсъзнателни причини, или не разбират добре какво ги питат. Често, ако питаме хората за техните интереси и предпочитания, подсъзнателно те дават отговор, които смятат, че анкетиращият иска да чуе. Понякога въпросите и извадката са оформени по такъв начин, че резултатите са безполезни. Дори проучването да бъде добре подготвено, възможно е резултатите да не могат да се съотнесат към реално наблюдаваното културно поведение на хората. Няма смисъл да питаме какво мислят хората за нещо, без да го свържем с това, което те правят.

Въпреки всичко, когато анкетните проучвания се провеждат професионално, могат да дадат значими резултати. Въпроси като “Колко важна е за вас работата” не ни казват абсолютно нищо за трудолюбието, но по един парадоксален начин отговорите служат да предскажем до колко религиозни или горди са гражданите на една страна. Само това едостатъчно да докаже полезността на този метод.

- Съществува една научна школа – тази на социобиолозите – която изучава различията в IQ коефициента на човешките популации и го свързва с анатомични и биологични различия, опитвайки се да обясни различията в поведенческите модели на хората с биологични различия между тях. Този метод предизвиква сериозни политически сътресения и критики от морално и научно естество. Социобиологическите изследвания предоставят факти, данни и корелации, които не могат да бъдат отречени. Спорни са техните интерпретации и обяснения.

Първият метод, наблюдението на институциите, не изисква специални усилия да убеди хората, че данните са коректни. За всички е ясно, че Британия няма конституция и се придържа към общото право, докато Франция е приложила своята версия на римското право. Наблюдението на поведенията понякога трудно се установява, въпреки че и тук проблеми няма. Например за всички е ясно, че уличните продавачи в повечето страни от Третия свят нямат фиксирани цени и ги определят чрез пазарене, или че жените в арабските страни ходят забулени на публично място. Да анкетираме хората и да сравняваме техните отговори е най-сложният и противоречив метод. Повечето учени приемат този метод за надежден и верен, но има и такива ,които го критикуват като неадекватен и необоснован. Това може да се приложи преди всичко към школата на социобиолозите, макар че критиците не щадят филипиките си за всичко. Например учени като Heine, Lehman, Peng и Greenholtz (2002) поставят под съмнение дори валидността на Лихартовата скала.

- Методът на културните измерения. Едни от най-ожесточените дебати са около понятието културни измерения. Това са съвкупност от културни особености, които са взаимосвързани и се проявяват заедно. Ако сме засекли една особеност в даденото общество, може да заключим, че ще се прояват и повечето от останалите. Например, ако знаем, че една страна има висок процент хора, които са горди от това, че са нейни жители, можем да очакваме, че хората в нея ще са силно религиозни и ще имат слеб успех в училище по математика и точни науки. Тези корелации не винаги се проявяват на индивидуално ниво, но на ниво общество са твърдо доказуеми.

Коефициентът на корелация между културните особености (наречени “променливи” – variables, които съставят измерението) се мери по скала от 1.00 (перфектна положителна корелация, т.е две позиции в класацията, които са напълно идентични) до -1.00 (перфектна отрицателна корелация, т.е двете позиции са напълно идентични, само че втората е с обърнат знак). Корелационен коефициент от 0.00 означава липса на корелация – между двете позиции, или явления, няма връзка.

Тези кръгли числа на практика нигога не се получават. Ако корелацията е между -1.00 и -0.80 или между 0.80 и 1.00, това е висока корелация, т.е можем да смятаме, че между двете променливи са силно корелирани, взаимосвързани, проявяват се заедно и зависят от един и същи фактор. Ако корелацията е между -0.40 и 0.00 или между 0.00 и 0.40, се определя като слаба, или недостатъчно силна корелация.

Съществуват два метода за изчисляване на корелационния индекс. Методът на Pearson сравнява мерните единици – точки, проценти, време и тн. Например, ако искаме да установим има ли корелация между качеството да тичаш бързо и да плуваш бързо. След като намираме определен брой хора, които да тичат, и после да плуват, например 100 метра, мерим времето, за което тичат и плуват. После го сравняваме. При метода на Spearman се сравняват не величини, а позиции в класация. Например гледаме дали този, който е пръв в класацията по тичане е пръв и в тази по плуване. В този случай вторият метод е по-подходящ, защото ако някой тича 100 м за 4 мин, и преплува 100 м за 6 мин, но е първи и в двете класации, значи има корелация между тичането и плуването. В междукултурните изследвания обаче, където обикновено се борави с проценти или средни стойности (means) двата метода, на Пиърсън и на Спирмът, дават доста сходни резултати. Много рядко корелационните коефициенти се различават. Въпреки това, в междукултурните изследвания се използва предимно коефициентът на Пиърсън. Разликата между двата е само във формулата.

Трябва да се отбележи, че високата корелация не винаги е надеждна, защото може да се дължи на случайност. Затова програмите, които изчисляват корелация, посочват и нейната надеждност – significance – вероятността корелацията да е случайна. Корелация със сравнително ниска вероятност да е случайна, респ. с висока надеждност, се означава със знака *, поставен след корелационния коефициент. Ако имаме ** вероятността корелацията да е случайна е изключително ниска.

Когато учените откриват значително висока корелация между две променливи – например между чувството за щастие и високата насилствена престъпност – а за висока корелация се счита всяка, по-висока от (+)(-)0.50 – тогава се приема, че порменливите оформят едно културно измерение – съвкупност от взаимосвързани характеристики, със сходни особености и подчинени на еднакви фактори. Тези характеристики понякога са ясно видими, но друг път са незабележими с просто око и се установяват по статистически път.

- Друг често използван метод за конструиране на културни измерения е т.нар “факторен анализ”. Вместо да търсим малко на брой, силно корелиращи се променливи, можем да анализираме огромен брой входни данни (например отговори на определени въпроси или коефициенти за някакъм феномен – раждаемост, престъпонст и т.н). Компютърната програма анализира входните данни и показва колко фактора е засякла. Броят на факторите съответства на броя на напълно независимите и невзаимосвързани по между си културни измерения.

Този метод също е критикуман по различни причини. Например, Hanges и Dickson (2004) посочват, че съставените по този начин измерения не са валидни. Факторният анализ използва понякога огромни комбинации от входни данни, които се интерпретират многозначително. Образно, процесът наподобява имената на различни хранителни продукти, които въвеждаме в една програма. След това питаме компютъра какви различни ястия можем да приготвим от тях. Ако продуктите са месо, яйца, брашнж, мляко, масло, лук, програмата може да ни каже, че първите две са подходящи за някакъв вид яхния, а последните четири стават за палачинки. Ако обаче добавим домати, програмата ще ни даде напълно различен отговор. Може да каже, че ако смесим млякото и маслото, ще получим сирене, а със всикчо останало може да си направим лазаня.

Следователно, броят и същността на входните данни, които въвеждаме в компютъра, имат огромно значение. В същото време, няма обективно правилен брой входни данни, както и няма обективно правилна комбинация от такива. Затова факторният анализ налага известна доза субективност. Понякога добавянето или изваждането на данни не причинява сериозни промени в резултатите – това е така, когато съответните данни имат високи стойности за някои фактори и ниски за други ( това ще рече, че съответният продукт е особено подходящ за един вид ястие и силно неподходящ за друго). В други случаи промяната на дори само една входна стойност обърква крайните резултати.

Например, факторният анализ включва всички въпроси в една анкета, или всички въпроси в една секция от анкетанта карта. Но това не значи, че е обективен. Защото броят на въпросите в една карта е напълно субективен. Ако примерно сме задали 18, а не 16 въпроса, анализът ще даде съвсем различни резултати.

Технически, “тежестта” на фактора след извършване на varimax rotation се явява базира на корелационния коефициент на Пиърсън между входните данни и факторния индекс. Например – да си представим небе, пълно с балони. Всеки балон се явява определена променлива, или входни данни – например коефициентите на щастие, религиозност, гордост, в проценти. Факторът, или културното измерение, е повърхнина, или равнина, която разрязва небето. Тежестта е разстоянието между всеки балон и равнината. Ако равнината минава през компактно струпване на балони, това е добре изразено културно измерение, съставено от силно корелирани помежду си феномени – балони – и всички те са много близо (високо корелирани) до измерението – равнината. Ако балоните са разспръснати и са далече от повърхината, измерението е доста противоречивои трудно доказуемо.

Факторният анализ може да доведе до появата на много равнини – фактори – а някои балони могат да попаднат на едно и също разстояние от няколко равнини. Това създава проблеми, защото означава, че една и съща променлива (напр. щастие)се обяснява по два или повече начина.

Ако добавим още балони и извършим същия анализ, може да получим различни резултати. Може да имаме повече равнини, или същия брой както преди, но разположени на различни мест в пространството. Балони, които са били събрани заедно под или над равнината, сега може да са в различни струпвания и близо до други равнини. Така ще получим нови културни измерения, съставени от различни струпвания от променливи и с различна същност.

базирано върху "What makes us different and similar" Minkov, M., Klasika i Stil, 2007

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стандартизирани и нестандартизирани отговори

Често респондентите в някои държави имат тенденцията да дават крайни отговори на някои, а понякога и на всички въпроси. Това важи особено за случаите, когато въпросите са затворени и са по Ликартовата скала. Например "много важно", "напълно съм съгласен" и др. В същото време респондентите в други държави се придържат към средните позиции в скалата при отговор на някои въпроси. От данните на Хофстеде (2001) за Латинска Америка става ясно, че висок процент хора там оценяват работата и постигането на високи резултати в нея като нещо много важно, докато в Източна Азия хората са по-умерени в преценките си.

Изследователите наричат тези особености "response bias", а когато респондентът се съгласява силно със всички твърдения в анкетната карта – "acquiescence". Често подобни отговори се определят като ненужни и изкривяващи реалната картина, затова трябва да бъдат елиминирани. За тази цел съществува статистическа процедура, наречена "Standardization" . Хофстеде (2001) предупреждава за опасностите, които крие използването на нестандартизирани (raw data) данни. Неговите публикации показват как стандартизираните данни дават по-точни резултати. Това не значи, че нестандартизираните данни са винаги ненужни и ненадеждни. Например латиноамериканците не винаги дават крайни отговори в анкетните карти. Изследване на PRC от декември 2002 г. показва, че в много случаи (въпроси 26-30, 35) процентът латиноамериканци с краини отговори е подобен, и дори по-нисък от този в други краища на света. Това означава, че ако латиноамериканците традиционно определят работата като нещо много важно, навярно има нещо специфично в поведението и отношението им към работата и техните отговори не отразяват стречеж да се харесат на анкетьорите, както твърдят някои. В този случаи, краините позиции в Латинска Америка по този въпрос са показателни.

Inglehart също използва нестандартизирани данни. Неговите анализи са базирани на краини позиции в мненията и са от изключителна важност. Проучванията на проф. Минков също са базирани на метода на Inglehart и са показателни. Той предсказва феномени от реалния живот толкова убедително ( много от Пиърсовите корелационни коефициенти между променливите в измерението са от порядъка на 0.78**).

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...