21.08.1737г. - чества се паметта на св. Стефан Самоковски

[Galahad]

На 14 юли 1737г. австрийската армия преминала границата и превзела Ниш. Падането на въстанието предизвикало избухването на въстание в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и други райони в Северозападна България. Турската армия командвана от Али паша Кюпрюлюоглу се изтеглила към София и Самоков, като били предприети сурови репресии за предотвратяване на въстание и в този район.

В София били убити мтожество духовници: свещеника Йоан и иподякона Атанасий от черквата "Св. Петка Самарджийска", от храма "Св. Николай" били убити предстоятелят му иконом Геолги, свещеника Димитър и игумена на Кладнишкия манастир, който случайно пребивавал там; от "Света Параскева" били убити предстоятелят поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, писателят Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, игумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, поп Стоица от с. Хрельово с брат му Петър и още 8 други селяни и монаха от Драгалевския манастир Евтимий.

Ръководителят на подготвяното въстание в този район митрополит Стефан Самоковски бил заловен в Дупница. В продължение на 23 дни бил изтезаван за да приеме исляма, но той отказал и бил обесен в София близо до черквата "Св. София".

Заради турските репресии ипечкият сръбски патриарх Арсений ІV и протосингелът му Партений Парчевич трябвало да напуснат диоцеза си и да се изтеглят със сръбските войски.

Патриарх Арсений бяга от турците.

(долу) Св. Стефан Самоковски - стенопис от притвора митрополитската черква в Самоков (стенописа е от 2005-2008г)