Отиди на
Форум "Наука"
Иванко Тертер

За произхода на името на град Вилково, Килийски район, Одеска област, Украйна.

Recommended Posts

Посвещава се на Балчо Нейков и вилковчаните.

За начало ще започнем с историята на една книга.

Балчо Нейков - “Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци”. Написана е през 80-те г. На ХІХ век, а е издадена едва след сто години – през 1987 г. Автор е Балчо Нейков, родом от Тулчанския край, тогава в границите на Османската империя. Там след руско-османската война 1828/ 1829 г. идват още българи – бежанци от Източна Тракия – Странджа – Сакар. Малкия Балчо Нейков слуша разказите им, спомени за родовете, историята на техния бит. Десетилетията общуване с тези бежанци от Странджанския край зараждат в него интерес към етнографията и изследванията в тази област. След Освобождението на България /1878г./, Балчо Нейков систематизира цялата събрана информация и предава ръкописа си /запазен и до наши дни/ в министерството на образованието. Въпреки това, рукописът остава в архва и не е допуснат до печат. Ползвал се е от тесен кръг учени, които са имали достъп до него. За първи път е труда му е издаден през 1987 г. и това е единственото издание. Това е книгата:

http://www.aukro.bg/item847648259-namaleni...ie.html#gallery - И до ден днешен тя е библиографска рядкост и не е много популярна сред хората интересуващи се от история.

А сега ще разкажа една история за стар род, чиито корени ще ни пренесат в епохата към края на Второто Българско царство /1185-1422г./. В югоизточната част на Българското царство се намира приграничния с Византия /Източна римска империя/ район с име Стража или както османите са по-късно са произнасяли на своя език – Странджа. Самото име /Стража, Стражници/ подсказва, че там отдавна са били поселения на гранични воено-задължени родове на служба при българските царе. Те са охранявали югоизточната граница и морския бряг южно от Стара планина /Хемус/, за което са имали свои привилегии и военна структура. Начело на воините са стояли наследствени управители с чисто военна титла и функция “Воевода” /”Бое-води”, ”Бой-вода”, “Водят бой”/. През 60-те г. на ХІV век там са били воеводи три братя – Вълко и братята му близнаци Нико и Пейчо. Те са били племенници - по линия на майка им Стояна /с монашеско име Ефросина/ - на един известен стар воевода Момчил. Момчил е бил участник в гражданската война от средата на ХІV в. във Византия /Източна римска империя/. Българския цар Йоан Александър е подкрепял партията на регентката Анна Савойска, а сам Момчил се е бил ту на страната на партията на Анна Савойска, ту на страната на претендента Йоан VІ Кантакузин. Защо се е получило така, защо неговото поведение, неговата роля е била такава, това е отделна интересна тема, която сега ще пропуснем. Двете партии му дали награди. Анна Савойска му е признала титла “деспот”, а Йоан VІ Кантакузин – титла “севастократор”. По някое време Момчил здраво се закрепил в предоставените му за управление земи в района на Меропа и Мора /в Родопа планина/ и провъзгласил себе си и земите си за независими от Константинопол. Йоан VІ Кантакузин наел селджуките начело с Умур бег и приближил към земите на своя севастократор Момчил, за да върне влиянието си там. Пред стените на Перитеорион /дн. Ксанти, Беломорска Тракия, Гърция/ се появили две армии – 5 000 армия на Момчил и 20 000 армия на претендента Йоан VІ Кантакузин и Умур бег. Момчил и армията му не избягали, не се скрили в своите крепости, а приели боя. В неравна яростна битка на 7 юли 1345 г. претендента Йоан VІ Кантакузин и съюзника му Умур бег успели да победят, а Момчил бил убит. Сам Кантакузин е плакал над мъртвото тяло на Момчил, като след това го е погребал с почести. Позволил на съпругата му да се върне обратно в столицата на Българското царство Царевград Търнов с цялото си имущество, факт указващ и на това, че Момчил приживе по всяка вероятност се е сродил по линия на свадбата си с род от висшата аристокрация от столицата на Българското царство, а защо не и с най-висшия... Останалите живи воини на Момчил, начело с братовчед му Райчо, също получили разрешението на Кантакузин да се завърнат в Българското царство. Те се заселили в южните му предели и селището им е било наречено и носи и до ден днешен името Момчиловци. .

Ето такава е била историята на воеводата, севастократора и деспота Момчил, а сега да се върнем към племенницте му Вълко, Нико и Пейчо. За тях пише Балчо Нейков в своя ръкопис “Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци”.

Вълко Добруджански /втора половина на ХІVв./ - Воевода в областта Стража /Странджа/ и владетел на крепостите в района на Факия: Белеврен, Карвасара, Саралък. Заедно с братята си Нико и Пейчо воюва срещу османския емир Мурад І, когато след 1362 г. последния започва да атакува южните предели на Българското царство, които те охраняват. След като силите на братята отслабват /към края на 60-те г. на ХІV век/ Нико и Пейчо предлагат на Вълко да приемат предложението на Мурад І да му се подчинят в качеството на васали, срещу което той ще им съхрани за тях и поколенията им земите и привилегиите. Вълко, чул това от брат си Пейчо, отказва предложението и даже убива брат си. Веднага след това с останалата му вярна войска напуска земите си и се отправя на север, където се присъединява към армията на българския деспот Добротица /”DESPOTUM BULGARORUM DOBROTICAM” и "PARTES ZAGORAE SUBDITAS DOBROTICAE” – както е известен в генуезки и венециански документи/. Прякора Добруджански Вълко е получил, защото е бил на служба при деспот Добротица, в неговите земи, известни като “Добротичеви земи” или както османците на техния език са произнасяли “Добрудж ели”, “Добруджан”. Продължава военната си служба и при сина му деспот Иванко /Йоанко/ Тертер. Води сражения с османски отряди при техните походи в източните предели на Българското царство. Воюва в Канлъбуджак, Бабадаг и др. Бил е тежко ранен при крепостта Мара, западно от град Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково /в текста на Балчо Нейков/ или Вылково / Вилково /както е известно сега/, до стария град Килия, при делтата на Дунав.

Нико и Пейчо /втора половина на хІV век/ - Воеводи, синове – близнаци на Стояна /монашеско име Ефросина/ и братя на Вълко. Заедно воюват срещу Мурад І. Двамата са владели следните крепости в областта Стража /Странджа/: Сърнасенска, Крънчала, Бялата /Близнаци, Икисчи/ и Караевренска. Пейчо бил убит от брат си Вълко. Нико приема предложението на Мурад І да му стане васал, в замяна на което той и наследниците му са съхранили всичките привилегии, включително правото да имат своя лична войска, титла воевода и земи, които са имали по времето на своите български царе. Войската им периодически и при необходимост е имала сборище в района на Войник – Бакаджик.

В началото на ХVІІІ век един от наследниците на Нико Маринчо Страшния /кр. ХVІІ-1762 г./ е съпровождал след поражението му при Полтава /1709 г./ шведския крал Карл ХІІ, при прехода му от Бендер в Адрианопол /1711-1714 г./. По пътя към Бендер и по пътя назад, Маринчо Страшния специално е преминал през Вълково /Вилково/ и е търсил могилата на своя известен и почитан роднина Вълко, известен и като Добруджански. Дали я е открил, не е известно. Балчо Нейков също не е писал. Навярно никой от тези, които са му разказвали тези неща, не е знаел за някакъв резултат от търсенето на Маринчо. Може би все пак не я е открил... Все пак е особено ценна информацията, че паметта и лобното място на Вълко Добруджански се пази от наследниците му, по линия на брат му Нико, векове след смъртта му.

Във всеки случай се надявам, че е било интересно това изложение за вилковчаните и за изследователите в областта на историята и етнографията. В крайна сметка от този назован стар източник - Балчо Нейков и труда му “Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци” - се разкрива втора много по-вероятна от единствената сега известна /от думата ... “вилица”, реката приличала на този прибор/ хипотеза за произхода на името на това прекрасно село, а сега градче Вълково или Вилково. А корените на това име ни пренасят към края на ХІV-началото на хV век, когато в този район на делтата на р. Дунав е починал от раните си смелия воевода Вълко /Вылко или Вилко/.

източници:

Балчо Нейков – “Факийско предание, Сбирки от народния живот, За праотците на войводата Стефан Караджа, Стефан Караджа и неговите предци”;

в превод на руски език:

О происхождении названия города Вилково, Килийский район, Одесская область, Украина.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry88229

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...