"Светът без НАС". Алън Уайзман

[П. Теодосиев]

Светът без НАС

Алън Уайзман

Огледайте се и вижте днешния свят. Своя дом, своя град. Земята наоколо и паважа долу, пръстта, скрита под всичко това. Оставете всички на мястото му, но махнете хората. Заличете нас и вижте какво остава.

Колко скоро климатът би могъл да се върне там, където още не сме били запалили всички двигатели?

Колко време ще е нужно да се възстанови изгубената почва и да се върне Раят в същия блясък и аромат от деня преди появата на Адам или Homo habilis? Може ли природата някога да заличи нашите следи? Как ще разруши нашите монументални градове и обществени сгради? Как ще разгради милионите тонове пластмаси и токсична синтетика отново до безвредните основни елементи? Или някои от тях са толкова неестествени, че са неунищожими?

А какво ще стане с най-изящните ни творения - архитектурата, изкуството, множеството наши проявления на духа?

Възможно ли е да сме оставили някаква бледа, трайна следа във Вселената; някакво несекващо ехо или светлина от земното човечество; някакъв междупланетен знак, че някога сме били тук?

Последните артефакти от човечеството няма да са на планетата земя, а извън нея. Останки от Аполо на Луната и проби изпратени от хората в далечния космос, ще оцелеят най-дълго. Но всички подобни обекти, особено в Слънчевата система, са постоянно удряни от микрометеорити и след няколко милиона години ще ерозират до прах.

В най-далечно бъдеще самата Земя също е обречена, защото Слънцето постепенно повишава температурата си. Пет милиарда години след нас Слънцето ще се превърне в червен гигант, който ще погълне Земята и ще унищожи и последните следи от човечеството.

Най-издръжливите паметници са четирите междузвездни космически кораба, които сме изпратили - Voyager и Pioneer. Те са изпратени от НАСА през 70-те години и днес, в началото на XXI в. вече напускат границите на Слънчевата система.

Voyager 1 ще има нужда от 20 000 години, за да пресече Облака на Оорт огромният рояк комети на Слънцето. Енергийните му източници и радиотрансмитери ще са отдавна мъртви, но Voyager ще обикаля безкрайно сърцето на галактиката. Звездите са толкова нарядко, че Voyager никога няма да достигне друга Слънчева система. В тихото спокойствие между звездите няма почти нищо, което да увреди древния уред. В крайна сметка обаче бавната сублимация ще доведе до разпад на алуминиевата конструкция на Voyager. Отделните елементи от нея - листове метал, изтънели като вестник, ще се отдалечат един от друг, а останките от Voyager ще бъдат обгърнати от облак алуминиев прах.

Така Voyager ще изчезне на около 20 000 светлинни години от Слънцето. След милиарди години и последният човешки артефакт във вселената ще изчезне.

Възможно ли е вместо да изпусне една голяма биологична въздишка на облекчение, светът да усети, че му липсваме?

Купи:

http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=30757