Отиди на
Форум "Наука"

Интервю с проф. Иван Мирчев - ректор на ЮЗУ


Recommended Posts

  • Потребители

Опитваме се да накараме студента да ражда идеи

Десислава Колева

Проф. д-р Иван Мирчев е на 55 г. Завършил е математика в Софийския университет и от 30 г. работи в Югозападния университет "Неофит Рилски". От 2007 г. е ректор на ЮЗУ. Научните му интереси са в областта на теорията на графите, дискретните оптимизации и дискретната математика.

- Проф. Мирчев, какъв ВУЗ е ЮЗУ?

- Югозападният университет е с 35 г. история. Има 8 факултета и колеж. Тук работят 600 преподаватели, половината от които са хабилитирани. Обучаваме 12 000 студенти при капацитет 15 000. От тях 700 са чужденци от Гърция, Украйна, Молдова, Македония, Турция и Сърбия. Имаме трето поколение македонски граждани, наши студенти. Сред традиционните факултети като Философски, Правно-исторически, Природо-математически, Стопански имаме 2 специфични - Факултет по изкуствата и Факултет по обществено здраве и спорт. Там има интересни специалности - кинезитерапия, логопедия, социални дейности и спорт. Хореография, музикално изкуство, актьорско майсторство, кино и тв режисура, операторско майсторство и монтаж. Тази година ще приемем 2987 студенти.

- А как се отразява кризата на университета?

- Още през лятото на 2008 г. взехме антикризисни мерки, през юни предстоят нови. Благодарение на тях вече трета година подред получаваме 13-а заплата, по 800 лв. за облекло. Освен това всяка година вдигаме заплатите с по 10%. През 2008 г. намалихме в бакалавърските програми натовареността от 3000 на 2400 часа и направихме аудиторна заетост на студента 20 часа седмично. Така на практика той има време да работи в интернет и в библиотеката, а не от сутрин до вечер да е в залите. По този начин сменихме философията на обучението - вече не е само лекции. Опитваме се да накараме студента да ражда идеи, да решава казуси. Философията ни е, че студентът не трябва да е обект, а субект на обучението, партньор в обучението. ЮЗУ има консолидиран бюджет от 32 млн. лв., от които 15 млн. лв. ни дава държавата. Останалите 17 млн. са наши приходи, като 6.5 млн. лв. от тях са от проекти.

Сменихме рефлекса на преподавателите - всеки искаше да взема по много часове. Както много университети и ние бяхме университет, в който само се преподава и обучава, а науката беше някъде в задния двор. Сега успяхме да сменим тези рефлекси, защото една от антикризисните мерки беше да спрем заплащането на наднормените часове. Университетът има научен и образователен профил. Идеята е да се прави наука в университета.

- Като че кризата не важи за вас?

- Е, направихме и съкращения - за м.г. съкратихме 32 души от администрацията, т.г. - още 8. Около 40 професори "редуцирахме" - на някои не подновихме договорите, други професори минаха на половин щат, трети - на хонорар, което облекчи бюджета ни.

- Има ли при вас много "прелитащи" професори?

- Нямаме проблем с "летящи" кадри и "прелитащи" професори, защото залагаме на собствени и на млади кадри. В Стопанския факултет например още преди 2 г. решихме този проблем, защото имаме собствени кадри. Някои са приходящи от София, но те работят на първи основен трудов договор при нас. В крайна сметка в Европа е нормално да работиш на 80-100 км от дома си.

- Споменахте, че и преподаването трябва да се променя. Как?

- Този вариант на ПРЕ-подаване: някой знае и ти предава знание, трябва да се махне. Преподаването трябва да е интерактивно, с изследователска дейност, генериране на идеи, анализ и прогнози на ситуации, проблемно обучение. Големият пробив, който нашият университет направи, е, че започнахме да изграждаме сериозна научна инфраструктура. Под това не разбирам само сграден фонд. Безспорен успех е, че реновирахме и двете си общежития. Направихме ги по европейски стандарт - с интернет, телевизори и т.н. Освен това строим закрита спортна зала за волейбол, хандбал и баскетбол. До 15 септември се надявам да я открием. В нея сме разположили уникална апаратура за изследване на функционалните възможности на спортисти за около 500 000 лв. Химиците имат уникална апаратура, защото спечелихме от Националния фонд за научни изследвания повече от 1.5 млн. лв. за м.г.

- Вие сте математик, чувства ли се повече интерес към дисциплината ви, или напротив?

- Дълго време съм си задавал въпроса защо никой не обича математиката. Тя изглежда толкова страшна, защото ние, преподаващите, я правим такава. Никой не се опитва да преподава по любопитен начин. В САЩ забелязах следното - книга по математика за 4-ти курс студенти, инженери: там има доказани само 4 теореми. Тръгва се от някаква конкретна задача - ако имаме едно множество от мъже и жени и знаем какви са релациите харесване между тях, какъв е най-големият брой сватби, които могат да се случат в моногамния случай. Знаете ли колко е интересно, като влезеш в един курс и им кажеш, че днес ще разгледате задачата за моногамния случай и започвате да жените разни хора? А в същото време мога да кажа, че днес ще решаваме проблема за намиране на най-голямо по мощност сдвояване в биполярен граф. Нали се сещате как звучи?

- Не съвсем... Сигурно по-весело?

- За тях е страхотно. Когато успееш да спечелиш вниманието на студента от последната банка, е страхотно.

- Как все пак смятате, че трябва да се прави основно наука - в университета или в БАН?

- Хубавото е, че много отдавна нямаме този проблем, който според мен някой изкуствено се опитва да създаде в държавата - противоборство между университета и БАН. И големият въпрос - къде да се прави наука. При нас работят академици от БАН, има сътрудничество между двете институции. Ние отдавна сме разбрали, че имаме взаимна полза.

- А БАН трябва ли да се реформира?

- Най-добре е да питате академията. Аз като университетски преподавател мога да кажа, че новата идея на министър Сергей Игнатов за това да се прави наука в университетите и да се изграждат научни центрове е добра. Друг е въпросът, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Аз съм записан за студент през 1975 г. в СУ в специалност математика в Единния център за наука и подготовка на кадри по математика и механика. Още тогава Факултетът по математика и механика на СУ и съответният институт към БАН всъщност бяха с една обща шапка. Хора, които от сутрин до вечер се занимават с наука, трябва да се срещат със студентите. Част от нашите преподаватели за съжаление са се превърнали в кабинетни професори - не са известни никъде другаде. Така че тази идея за университетските центрове е хубава. При реформирането на БАН не трябва да се забравя основният принцип - да има приемственост и традиции плюс промени.

- БАН и правителството се споразумяха за разграничаване на финансовото управление и ръководството на академията. Според министъра това е пътят и пред университетите. Така ли е?

- Нормално е, когато държавата дава пари, да контролира и изразходването им. За висшите училища и сега според Закона за висшето образование навсякъде има помощник-ректор. Той се занимава с финансовите и административните въпроси. Идеята да се разделят академичните от стопанските отговорности е резонна. Обаче какво ще правим тогава - ще уволним всички помощник-ректори ли? Бърка се сериозно в автономията на университетите. Ако този човек само ще контролира държавните пари - добре. Но ако той ще генерира идеи за това как да се изразходват средствата, не звучи сериозно.

- Вие например ще се справите ли само с 80 или 85% от държавната субсидия?

- Искрено се надявам политиците да проявят мъдрост. Най-добрият начин държавата да излезе от колапса е да инвестира в науката и образованието. Примери като Швейцария и Ирландия го доказват. Ние сме хора от Юга - топли, горди, няма да плачем на рамото нито на финансовия, нито на просветния министър, ще се справим с кризата. Но по-надолу няма да издържим и ще е за сметка на качеството.

- Отразява ли се кризата на броя на кандидатите ви?

- Отразява се на качеството на кандидатите, които приемаме. ЮЗУ като всички прави III, IV, че и V класиране. Не ме е срам да го заявя, след като и СУ го прави. По-скоро страда качеството, защото след като броят на кандидатите у нас е равен на свободните места, означава, че всеки, който иска, става студент. Дори и в това няма нищо лошо. Университетът изпълнява и социални функции - вместо този човек да стои на улицата, става студент. Проблемът е в това, че след като сме отворили широко входа, широко сме отворили и изхода. Една от причините за това е, че финансирането на университетите е на база на брой обучавани студенти. Няма нормален ректор, който да махне 20 или 30% от студентите си, които не притежават съответните качества, защото това автоматично рефлектира върху бюджета му. И ето го затворения кръг - говорим за системи за качество, има стандарти, но ако ги прилагаме, както трябва, ще останем без заплати. Никой университет не го прави.

- А нужни ли са 51 университета на страната?

- Не. Безспорно тази фрагментация не е нормална. Даже си имаме университет в Бухово, сега ще има в Перник. Но едва ли ще се намери политическа воля да се закриват университети и не знам дали това трябва да става въобще. Според мен по естествен път рейтингите, недостигът на студенти, одитите ще намалят университетите, но колко ще продължи този процес, не мога да прогнозирам.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5918&sectionid=5&id=0001001

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...