Отиди на
Форум "Наука"

100 годишната война


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

100 годишната война

Започва през 1337 г. и се води между Франция и Англия. Причините за избухването на най – продължителната война в историята на човечеството са много. Най – значимата, сред тях, е борбата между Англия и Франция за Аквитания. Завладяването на тази област от англичаните им давало възможността да се месят в политиката на Франция, както и в събитията на целият европейски континент. В основата на този проблем стои династичният конфликт, който започва между двете страни, след покоряването на Англия от Уилям Завоевателят, през 1066 г. Английските крале владеят херцогство Гийен(а), което се намира във Франция, но отказват да положат клетва за вярност към френския крал. Други причини за войната са: отказът на френския крал да върне на Едуард III Гийен(а), която Шарл IV му е отнел, преди време, опитите на Англия да контролира Фландрия (важен пазар за английската вълна и източник на платове, която французите желаели да завладеят) и подкрепата на Филип VI за Шотландия срещу Англия. Поводът за започване на войната е отказът на френските юристи да признаят правото на английския крал Едуард III над френската корона (след смъртта на бездетния Шарл IV, последният крал от династията на Хюг Капет - Капетингите), тъй като той е наследник на Филип I Хубави, но по женска линия (син на дъщерята на Филип). Искането му е отхвърлено и на френския трон сяда племенникът на крал Филип - граф Филип дьо Валоа. Както всяка война, така и Стогодишната била предшествана от усилени дипломатически преговори и от мащабни военни приготовления. Англичаните си осигурили неутралитета на германския крал, както и подкрепата на някои от най – влиятелните германски князе. Фландрийските градове застанали на страната на Англия, подпомагайки я финансово. Французите използвали наемници – арбалетчици от Генуа. Английската армия била съставена предимно от свободни селяни, които, на бойното поле, били много по – дисциплинирани от френските рицари. Френските рицари не действали като екип, а всеки от тях гледал да изпъкне по време на сраженията. Така проваляли стратегическите и тактическите замисли на своите пълководци. Новост в английската армия бил корпусът на стрелците с дъкъг лък, които избивали врага отдалече. Докато френските и генуезките арбалетчици, за една минута, успявали да изстрелят не повече от 5 арбалетни болта (така се наричат “стрелите” за арбалет!), то английските стрелци, за същото време, изстрелвали около 10 - 12 стрели.

Филип VI започва управлението си със смазването на бунта срещу графа на Фландрия. В очите на англичаните, това изглежда като засилване на френското влияние в тази област. Агенти на френския крал заграбват имотите на местното население. Кралят на Англия протестира.

На 24.05.1337 г., френският крал конфискува английския фиеф Гийен(а). Английският крал отговаря с отхвърляне на васалитета си към Франция и се обявява и за крал на Франция.

Англичаните печелят първите сериозни сражения - морските битки при Стайлс, на устието на р. Шелда (1340 г.), и при Еклюз - недалеч от Брюж (24.06.1340). Унищожават френския флот и, по този начин, пренасят войната изцяло на френска територия. През 1346 г., английската войска разбива френската, в първата голяма битка на суша, при Креси или,

по – точно, Креси – ан - Понтиьо (26.08.1346). За французите, това поражение е катастрофално.

През 1347 г., английски войски обсаждат и превземат Кале. През 1356 г., англичаните, водени от английския престолонаследник - принца на Уелс – Едуард, по прякор - Черният Принц, разгромяват французите при Поатие (19.09.1356), а френския крал Жан II Добрият е пленен. За освобождаването му, англичаните искат, като откуп, голяма сума пари – 3 000 000 златни екю. Тези пари се събират за 2 години от данъчни постъпления. През 1360 г., Жан II е освободен, за да събере откупа. Той увеличава данъците, но не успява да събере цялата сума.

Отново е пленен в Лондон, където, през 1364 г., умира в тъмница. След дълги преговори, е подписан мирният договор, известен като Договора от Бретиньи - Кале (1360). Англия получава Кале, почти цяла Аквитания и почти целият Югозапад – от устието на р. Лоара до Пиренеите.

Гасконските благородници, обложени с тежки данъци от Едуард Черният Принц, искат помощ от новия френски крал Шарл V. През 1369 г., войната е подновена и продължава до 1375 г. Френският военоначалник Дю Гесклен, застава начело на французите, които започват “партизанска” война (герила) срещу нашествениците. След серия от победи, той успява да отвоюва почти всички територии от англичаните. Те продължават да владеят Кале, Понтиьо и Гийен(а). Въпреки липсата на мирен договор, първата фаза на Стогодишната война приключва. През 1415 г., новият английският крал от рода Ланкастър - Хенри V, за да консолидира английските благородници около себе си, отново им предлага “приключения във Франция”. Той възобновява претенциите си върху френската корона и, възползвайки се от вътрешнополитическата криза във Франция (крал Шарл VI е психично болен и в страната има борба за власт между брат му Луи Орлеански, чичо му херцог дьо Бери и братовчед му Жан Бургундски), навлиза във Франция. Превзема Харфльор и разгромява френската войска при Азенкур (25.10.1415 г.). Превзема Кен (става дума за северният град Caen, нека не се бърка с южния Кан – Cannes!), Фалез, Шербур... До 1419 г., той завладява Нормандия, наближава Пари(ж) и си осигурява подкрепата на бургундския херцог Филип (син на Жан). Гражданската война парализира Франция, особено, след убийството на Жан Безстрашният от представители на сем. Арманяк. Филип Бургундски посредничи между Шарл и Хенри и те сключват, през 1420 г., в Троа, мирен договор, според който е предвидено, че, след смъртта на Шарл, Хенри ще стане крал на обединеното англо - френско кралство.

Хенри и Шарл умират обаче в една и съща година и поддръжниците им обявяват за крале съответно: десетмесечния Хенри VI и дофина (тоест – престолонаследника) – Шарл VII. До 1429 г., англичаните и бургундските им съюзници завладяват цялата френска територия, разположена на север от р. Лоара. Преграда пред настъплението на нашествениците към Южна Франция бил град Орлеан. Ето защо, през 1428 г., те го обсадили... В този критичен момент, се случва истинско чудо - в тила им се появила френската войска, водена от Орлеанската Дева - Жана д’Арк (или Дарк). Предвождани от Жана д’Арк, французите все по – уверено настъпвали и изтласквали англичаните. Тя първа влизала в битките и смело се сражавала с враговете. Военните й успехи направили силно впечатление на нейните съвременници. Популярността на Жана станала толкова голяма, че от нея започнал да се страхува дори самият Шарл VII. При една схватка в Компиен, Жана е пленена от бургундците и продадена (за 10 000 жълтици) на англичаните, които я съдят в Руан и я осъждат на изгаряне на клада, по обвинение в ерес и магьосничество/вещерство. Присъдата над нея е произнесена от един френски епископ – предател, Кошон (фамилията му означава “прасе”!). Тя е 19 годишна, когато, на 30.05.1431 г., пламъците я поглъщат. Нейната смърт не спира френските военни победи. През 1435 г., Филип Бургундски преминава на страната на французите. През 1436 г., Пари(ж), отново, е във френски ръце. През 1450 г., Нормандия е отвоювана.

През 1453 г., след сражението при Кастийон – последното за тази продължителна война - е завладяна и Гийен(а), но без Бордо. След загубата на Бордо, Англия владее само Кале. (Той остава английски до 1558 г., когато френските войски, водени от херцог Франсоа дьо Гиз, го завладяват.) След сражението при Кастийон, военните действия са прекратени, но мирен договор не е подписан и до днес. Ако не се брои примирието, подписано, през 1475 г., в Пикиньи, Стогодишната война, започнала през 14 век, продължава и в нашия – 21 век. Англия допълнително е отслабена от Войната на двете рози (1456 г. – 1485 г.) * и не продължава да прави нови опити да завладее Франция.

100 годишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък. Нужни са й десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от болести - глад, чума, дезинтерия и от бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. 100 годишната война показала слабостите на френската армия. Шарл VII разбрал, че, ако иска дееспособна армия, тя трябва да е редовна. Наличието на редовна армия укрепвало положението на краля. Чрез приемането на т. н. “Прагматична санкция”, кралят ограничил влиянието на Папството върху френското духовенство. Наследникът на Шарл VII - Луи XI - спечелил от отслабването на благородничеството. Той успял да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се родила нова Франция. За Англия, последиците са следните: настъпил краят й като континентална сила но започнало начало на разширението й като морска сила.

Това е много интересна тема откъм военно естество. Периодът е преизпълнен с армии, с военначалници и с битки, и, от него, могат да се извлекат доста от принципите на военната стратегия и на военната тактика.

Да не говорим за някои от привлекателните черти на Средновековието - рицари на тежки коне, пера по шлемовете им, развяти от вятъра бойни знаменца... Ех, твърде интересно време е било… Нека не забравяме, че съществува едно китайско проклятие, с което се пожелава на врага “да живее в интересно време”! Интересно, кой ли е проклел френския народ... Хората, които са живяли през дългия период, ограничен от възкачването на френския престол на крал Филип VI дьо Валоа (1328 г.) и от победата на французите над англичаните при Кастийон (1453 г.), се сблъскват със събития, които продължили твърде дълго: безкрайна война с Англия, гражданска война, епидемии на бубонна чума, демографска криза (силна смъртност сред френското население), намаляване на деятелността на хората, социални проблеми, призиви за революция, икономическа депресия, селско въстание (Жакерията), вътрешна криза на Църквата, но - също така – станали свидетели и на утвърждаването на светската власт и на раждането на съвременната френска държава.

В този историцхески период, войната, болестите и гладът били възприемани от французите като... Конниците на Апокалипсиса.

---

* Войната на Двете рози (или Войната на Бялата и Червената рози) е гражданска война, протекла в периода 1455 г. – 1485 г., която се води между английските родове Ланкастър (символ – герб с червена роза) и Йорк (символ – герб с бяла роза). Войната приключила със сватбата на крал Хенри VII Тюдор и дъщерята на Едуард IV от Йорк.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Морското сражение при Еклюз (1340 г.)

250 английски кораба (ръководени от Морли и от Фицалан) атакуват 200 френски кораба (ръководени от Киере), след като последните пускат котвите си във фламандското пристанище на Еклюз. Стратегическата цел на френската флота е да попречи на дебаркирането на нови английски военни контингенти на френска територия. Закотвени, френските кораби вече са неподвижни и стават беззащитни. Французите са разбити. Жертвите от това сражение са, както следва: 20 000 - 25 000 французи и 4 000 англичани.

Сражението пр Креси (26.08.1346 г.)

10 000 англичани, предвождани от крал Едуард III се сблъскват с френско – генуезката армия, предвождана от крал Филип VI (24 000).

Въпреки своето числено превъзходство, френската армия дава много жертви – между 1200 - 1500 конници и още – 8 000 пехотинци. В това сражение, англичаните дават само 3 (три!) жертви.Това е първото сражение, в което те противопоставят на френската армия, която се състои от конница и пехота, единствено пехота. Английският дълъг лък се оказва най – страшното оръжие на епохата, след като френската конница се оказва, практически, беззащитна срехту него.

След тази битка, Англия се превръща в една от великите сили на европейския континент.

Френските рицари, сражаващи се на коне (конник става синоним на рицар!), са недисциплинирани, загрижени да награбят военна плячка и са парализирани от тежките си брони. (Една рицарска броня тежи около 50 килограма и струва 12 крави. За сравнение, една книга се продава на същата цена, защото е ръкопис. Понякога, написването или преписването на една книга е отнемало цял живот! Рицарят, защитен от своята броня, се е чувствал като в консерва – лятно време – като в печка, а зимно – като в хладилник.)

Редица сражения показват, че пехота умело може да се противопостави на конница – чрез добра военна стратегия и тактика, в прсечена планинска местност, в планински проход, в блатиста местност, върху заледено езеро, в пустиня или в язовир, където, все още, водата не е пусната.

Сражението при Поатие (19.09.1356 г.)

7 000 англичани, ръководени от Едуард Черният Принц (син на английския крал Едуард III), се сражават срещу 18 000 французи, ръководени от Жан II Добрият (син на Филип VI). Английските стрелци са прикрити в лозята, разположени встрани от бойното поле (театъра на бойните действия – ТБД), откъдето обстрелват френската конница.

Атакувана от конници, от пехотинци и обстрелвана от стрелци, които не успява да достигне, тя е разгромена.Минимални са жртвите от английска страна, а французите дават 8 000 мъртви, както и множество пленени, в замяна на които, англичаните искат от французите 500 000 ливри (жълтици). Жан Втори Добрият също е пленен. През 1364 г., умира в плен, в една тъмница в Лондон.

Сражението при Азенкур (25. 10. 1415 г.)

След превземането на град Харфльор, Хенри V, начело на 6 000 д. ( а не – начело на 15 000!), пресича р. Сома и атакува 50 000 французи, предвождани от Шарл д’Албре.

Дървената палисада (заострени колове, забити под ъгъл в земята, разположени пред пехотата и насочени против конницата на врага) пречи на французите да атакуват английските стрелци. Англичаните губят 1 600 д., а французите – 10 000, сред които – самият Шарл Шести и трима дукове. Освен това, англичаните пленяват 15 000 французи.

Обсадата на Руан (1418 г.)

Победителят при Азенкур, крал Хенри V, превзема Кен, Фалез, Шербур и обсажда Руан – главният областен град. Гарнизонът на града (ръководен от Ги дьо Бутиййе) експулсира (прогонва) всички жители, негодни да държат оръжие – старци, деца, жени, болни…и се приготвя за продължителна обсада. За съжаление, англичаните не допускат мирните жители да преминат през обсадата, заради възможността гарнизонът на града да се възползва от нейното временно разкъсване – явно англичаните са предвидили евентуални военни хитрости от страна на обсадените. Беззащитното население, оставено без подслон и храна, през зимата, е тероризирано от английската армия.

След неуспешен опит да пробие обсадата, гарнизонът на Руан се предава – денят е 19.01.1419 г. Скоро, след това, целият френски Север преминава в ръцете на англичаните.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Сражението при Азенкур

Френският крал.

Шарл VI, е спохождан от кризи на слабоумие (деменция). Първата криза настъпва в 1392 г. Той е неспособен като военачалник. Въпреки това, французите имат добри пълководци. Главнокомандващ на френската армия е Шарл д’Албер. За съжаление, ветераните във френската армия нямат влияние върху нейния команден състав. Инвалидността на краля е причина за борбата за власт между родовете Бургиньон и Арманяк. Фамилията Бургиньон минава на страната на англичаните. Нека не забравяме, че средновековните французи нямали националните чувства на своите днешни потомци. Затова, не трябва да съдим поведението на средновековния човек от “камбанарията” на днешните свои разбирания за национализъм, справедливост, чест, толерантност и др. подобни.

Отслабен, кралят обезнаследява дофина (престолонаследникът, бъдещият Шарл VI) и признава за свой легитимен наследник английския крал.

Френската стратегия.

Конницата изпреварва пораженията от стрелите на врага и унищожава стрелците му.

Пехотата я следва и, заедно, разбиват английската пехота.

Въоръжението на френската армия.

Тежък арбалет, бомбарда (примитивно огнестрелно оръжие)

Английският крал.

Хенри V е добър администратор и дипломат. Макар идеята му да навлезе във Франция, начело на малобройна войска, да изглежда безумна, победата му при Азенкур показва, че той е имал доверие в качествата на своите войници и на техните командири. Кралят подготвя доста по – внимателно другите си военни кампании. Преди да бъде покосен от смъртта, той, съюзен с френската фамилия Бургиньон, владее една голяма част от Франция.

Един от най – великите английски крале, Хенри V (1413 – 1422) мечтае да превземе Франция и да поведе една огромна армия, съставена от англичани, французи и генуезци, на кръстоносен поход в Светите земи…

Гледайки на французите като на свои поданици, данъкоплатци и войници, той забранява на своята армия да безчинства из френските земи. Но този факт не му попречил да заповяда унищожаването на всички пленени французи, след битката при Азенкур (15 000 д.). Смъртта слага край на неговия живот и на неговите амбиции.

Стратегията на англичаните.

Пред стрелците, е построена палисада от заострени колове, против френската конница. Те ще я обстрелват със стрелите си, а тя няма да може да ги достигне. После ще подпомогнат пехотата, при унищожаването на френската пехота.

Всъщност, точно това се случило.

Англичаните губят 1 600 д., а французите – 10 000, сред които – самият Шарл VI и трима дукове.

Освен това, англичаните пленяват 15 000 французи.

Въоръжението на английската армия.

Дълъг лък, стрели с 4 вида остриета за тях, алебарда, дървена палисада.

---

La guerre de cent ans

http://duguesclin.free.fr/guerre_de_cent_a...e_cent_ans.html

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Морското сражение при Еклюз (1340 г.)

250 английски кораба (ръководени от Морли и от Фицалан) атакуват 200 френски кораба (ръководени от Киере), след като последните пускат котвите си във фламандското пристанище на Еклюз. Стратегическата цел на френската флота е да попречи на дебаркирането на нови английски военни контингенти на френска територия. Закотвени, френските кораби вече са неподвижни и стават беззащитни. Французите са разбити. Жертвите от това сражение са, както следва: 20 000 - 25 000 французи и 4 000 англичани.

ISTORIK знаеш ли че след тва злочесто за франсетата морско сражение.. един придворен пуска следната крилата фраза, която петлетата помнят и до днес.. той казва че толкова много френска кръв се проляла в битката

"...че рибите биха проговорили френски"
:P ...
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...