Функции на наставките - ство и -ствие

[Yordanp]

Някъде бях прочел, че наставката -ство идва от руски език, но основно ми е интересно в българския език каква функция изпълнява, с какво променя смисъла на думата.

[ISTORIK]

Проявления на влиянието на руския език в българското словообразуване

Макар че в българските народни говори съществуват отглаголни съществителни с наставка -не (ходене, гледане, приемане, обръщане), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -ние

( Виж повече тук: http://bg.wikipedia....%B7%D0%B8%D0%BA )

Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки:

- съществителни с наставка -ие, например: известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие и т.н.

- съществителни с наставки -ство и -ствие, например: множество, равенство, количество, качество, естество, вещество, свидетелство, учителство, селячество, странство... приветствие, известие, присъствие, отсъствие, напътствие, действие и много други. Наставката -ство съществува и в българските народни говори (например: бягство, робство, рождество), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва и днес тя е една от важните наставки в езика ни. Заедно със съществителните на -ство и на -ствие в нашия език се обогатява и категорията на прилагателните на -ствен и на глаголите на -ствувам: качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам.

- прилагателни с наставка -ствен, например: качествен, свойствен, веществен, естествен и т.н.

- глаголи с наставка -ствувам > -ствам, например: свидетелствам, учителствам, приветствам и т.н.

- съществителни с наставка -тел, означаващи деятелни лица и предмети, например: възпитател, просветител, доброжелател и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -ач, като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: носач - носител, пазач - пазител, писач - писател и т.н. Наставката -тел е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: предпазител, разклонител, чистител, почистител и т.н. От съществителните на -тел се образуват и много...

- прилагателни с наставка -телен, например: последователен, доброжелателен, поучителен и т.н.

- прилагателни с наставки -ист и -оват, например: хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и т.н.

- в областта на глаголната лексика навлизат глаголи с представки, като корените на тези глаголи съществуват в български. Заетите глаголи само частично се побългаряват, например: получавам (срещу бълг. сполучвам), наслаждавам се (срещу бълг. подслаждам), изучавам (срещу проучвам) и т.н.

- има и редица други глаголи, които са навлезли вероятно по същия начин, например: побеждавам, награждавам, съкращавам, размишлявам, употребявам и т.н. Някои от тях обаче напълно са асимилирани фонетично в българския език, например: провъзгласявам, прекратявам, представям и т.н.

- по образец на руски глаголи с наставка -ничать, в български се образуват редица глаголи с наставка -нича, например: нервнича, посреднича, сътруднича, угоднича и т.н.

Важно е да се отбележи обстоятелството, че влиянието на руския език върху българския се е извършвало главно по книжовен, а не - по устен път. Това е дало възможност да се подбират именно необходими за нашия език думи (заемки).

Естествено е, че в този процес са попаднали в много случаи и ненужни руски думи и форми, които не обогатяват нашия език, тъй като срещу тях съществуват подходящи и по-ясни по смисъл и по строеж български думи. Такива са например руски думи като съблюдавам (спазвам), занят (зает), обязателен (задължителен), удовлетворявам (задоволявам), сторонник (последовател), посторонен (страничен), давление (натиск), осторожен (предпазлив, внимателен), полушарие (полукълбо), въобще (изобщо), установявам (спирам), ручка/ръчка (дръжка), порядък (ред), изряден, регулярен (редовен), болшинство (мнозинство), считам (смятам, мисля), даже (дори), касае се (отнася се, засяга), удачно (уместно, умело, успешно, точно, правилно), живущ (живеещ), посуда (съдове), способ (начин, похват), пособие (помагало) и др., които съдържат неясни и чужди за нашия език смислови елементи или звукови особености.

---

Уикипедия

[Yordanp]

А да ми кажете за "наставка" и "суфикс" явно няма разлика между двете, но може ли суфикс да се счете за чуждица, а наставка за българския вариант на думата?

[ISTORIK]

Наставката или суфиксът е част от думата (морфема), която стои след корена. Тя е смислообразуваща и се използва за показване на деятелно лице или предмет (ора -> ор-ач, уча -> учи-тел/учи-тел-ствам, работя -> работ-ник), продължителност, за образуване на отглаголни съществителни (ходя -> ходе-не ) и други.

Суфикс не е българска дума.

[ISTORIK]

Направих някои добавки в постинга си, по-горе, където обяснявам за влиянието на руския език върху българския.

[agy]

Die kirchenslavischen Elemente in der modernen russischen Literatursprache (1960),

A. Šahmatov, G.Shevelov

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2,_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%B9_%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

южнославянско влияние в руския езиквлияние в морфологията)

- думи, с префикс со, воз, во, вместо с,в, вз: собирать, соблазн, совет, совещатьця, собрат, совершить, совесть, согласить, согражданин, согрешать, содержать, возбудить, возгласить, возлюбить, вознаграждать, воспитать, восток, восход, воспламенить, воспеть, воскресить

Suffix – ство: рождество, множество, существо, количество, качество, человечество, количество, отчество, вещество, могущество

- окончание:-ия, -ие, -ию: пение, воскресение, отдание, восклицание, чтение

същ. имена на :-тель: предатель, хранитель, властитель, учредитель, потребитель, распространитель;

може би и:носитель, повелитель, гонитель, исцелитель, ценитель, попечитель, учитель, мучитель, проситель

-тельность: расточительность, признательность, растительность.

-тельство: учительство, правительство, предательство.

ество: качество, убожество, естество

– енство: главенство, духовенство , руско би било:ёнство.

образования с -ес- : телесный, небесый, словесный, телеса, чудеса, чудесный.

сигурно и думи на -ение, ание: учение, лечение, страдание, сожаление, устроение, воспитание, воспаление, запрещение, в руския е : - еньё, -аньё, -анье, -енье: спаньё, катанье u.a.

Три южнославянски влияния е имало в руския език, като последното не е било директно от южните славяни, ами от поляците.

Piccio, Riccardo. 2003. K voprosu o drevnerusskoj piś́mennoj tradicii. In: Slavia Orthodoxa. Literatura i jazyk. Moskva: Znak. S. 163-175.

1-во влияние-10 век, след покръстването на руския народ и преписването на първите книги на староцърковно-славянски.

2-ро влияние - от средата на 14 до средата на 16 век, "чистене" на църковнославянския език в русия от руските заемки- преписване на книгите без "русифициране"

3-то влияние:края на 17 век, след "смута" много учени от полски произход бягат на изток в русия......и т.н.

[Pluskvamperfekt]

Някъде бях прочел, че наставката -ство идва от руски език, но основно ми е интересно в българския език каква функция изпълнява, с какво променя смисъла на думата.

А в руския от къде е дошла?

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_2022/

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_1980/

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_2212/

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_2215/