Б. Киров

Според мен - не. Дори и да е бил в течение какво вършат Обретенов и другарите му от "Зора", след бягството на Пенев от Букурещ с тайни писма на Каравелов, нещата са се развили извън контрол. Мисля, че Пенев е отишъл в печатницата на Каравелов по препоръка на Обретенов, в една толкова важна за БРЦК печатница едва ли е можело да постъпиш просто така, по-късно Левски препоръчва в едно писмо негов словослагател на Каравелов. Бягството на Пенев в такъв случай е било личен провал на Обретенов и той лично е трябвало спешно да ликвидира последствията, за да запази доверието на Каравелов, затова е действал спешно и припряно. След ареста му от полицията, всичко вече е било в ръцете на османските власти, а не в тези на Ведър. Доказва го преписът на писмото за вдигане на въстание, което са направили. Също така и спешното самокомандироване на Обретенов в Букурещ като делегат. За Обретенов е било на живот и смърт, въпрос за оцеляване. Ведър може и да е имал информация за подготвяно въстание, затова разпраща подопечните му по гарите с морзови апарати на 28 август, да наблюдават движение на войски и да му дават информация, но контрол върху Обретенов по онова време са имали османските власти, а не Ведър. Затова и Обретенов никъде не отива, остава си в Русе като куриер.

Ведър е получил степените си в масонството от Великия Ориент на Франция, въпреки че е членувал в Ориенталската английска ложа: "Там, на 12 декември 1863 г., в цариградската английска Ложа „Ориентал” №687, Ведър е посветен в Масонството, а по-късно получава от Великия Ориент на Франция високите степени: 18-а, 30-а, 31-а, 32-а и 33-а." https://www.uglb.bg/?page_id=880 По онова време френските ложи твърдо стоят на позициите на републиканизма, техни членове масово подкрепят Парижката комуна от 1871, чието въстание установява Третата Република. По-късно масонството в България също се развива в сферата на Великия Ориент на Франция, чрез посредничеството на румънското масонство. Защо масоните да са били мотивирани да допринесат за разгрома на ВРО - заради подготовката на въстание под опеката на царска Русия, според мен. Забележете какво е написал в донесението си до посланика в Цариград английския консул в Русчук по повод на Арабаконашкия обир: Английската администрация е била пределно наясно, че БРЦК в Букурещ работи под ръководството на "Руското консулство в Букурещ". Те са знаели кой е Каравелов и какво ще последва след едно въстание - било то успешно или неуспешно. И са правели всичко по силите им да го предотвратят. Единственият, от който по онова време е зависело да бъде вдигнато въстание в българските земи е бил Васил Левски, лидерът на ВРО. Ето защо ударът е бил насочен към Левски, а не към Каравелов. Дали Обретенов е изпълнявал нареждания на османската полиция или на наставниците си масони, така или иначе те може да са били едни и същи лица. Факт е, че той задържа писмото за въстание /или му го задържат/, не го предава навреме на Левски, въпреки нареждането на Каравелов. И е безспорен факт, че точно това писмо е било преписано от османската полиция още преди Левски да го получи в препис от Данаил Попов.

Узунов е избутан към длъжността главен апостол /заместник на Левски/ от Михаил Греков, който за целта овладява председателското място на Сливенския ЧРК /пак Сливен!/ и оттам предлага Узунов. Греков, както става ясно в материала, който постнах за него по-горе, е получавал указания директно от руския консул във Варна. След Сливен, той се премества в Русе при Обретенов и постепенно налага Русенския ЧРК като централен, измествайки ЧРК в Търново. При това успява да се скара жестоко с Обретенов /заради сестрата на Обретенов/, до степен, че Обретенов, подобно на Пъшков в Ловеч, се връцва като обидена госпожица и заявява, че повече не иска да работи в комитета, именно заради конфликта му с Греков, всичко това е описано в едно писмо на Ботев до Драсов. Като се изнася от Русе, Греков започва да пише обидни мемоари по-късно за русенските комитетски дейци, визирайки на първо място Обретенов, определя ги като ограничени момченца, които си придавали важност, но единствено с маниери и облекло... Изобщо като кадрови потенциал в БРЦК след Левски картината е плачевна. На фона на тази безпомощност изгрява звездата на Стамболов, но той е за друга тема. Не само че не изключвам предателството да е станало по масонска линия, а според мен има твърде голяма възможност да е станало точно по нея. Ако Обретенов и другарите му от читалището са били заклети масони, това се е случило преди да бъдат заклети революционери в комитета. Моето предположение, което би могло да се докаже или опровергае документално е, че те са членували в специално създадената за чужденци ложа Омир, където са можели да общуват с членове на османската администрация, включително от най-висок ранг. Не е било задължително да контактуват с полицейски власти, споделяли са информация като братя с братя и това даже не би могло да се квалифицира като предателство. Предполагам, че е било точно така, защото през 1880, когато Ведър основава Балканска звезда, целият екип на Обретенов от "Зора" вкупом влиза в новата българска ложа. Изпращането на Стоян Пенев като словослагател на Каравелов трябва да е минало по същата линия, младо образовано момче, владеещо няколко езика и занаят на словослагател, при това сирак и бедно. Все някой трябва да го е изпратил с препоръки към Букурещ, за да стане довереник на Каравелов в разстояние на няколко месеца. Кой е могъл да му даде препоръка, освен друг довереник и любимец /ласкател/ на Каравелов, какъвто е бил Обретенов по онова време. После е трябвало бързо и безжалостно да се трият следи... което води до три убийства в разстояние на 7 дни - Кънчев, Пенев, Костаки. За качествата на Каравелов като политик и революционер какво да напиша... под нулата са били, кадрите наистина решават всичко. Въпросът е кой ги избира и издига.

Обединителното събрание е било инспирирано от благоприятните условия за въстание, Левски в писмата му говори за тях - Сърбия и Черна гора се стягат за война с Турция, очаква се въстание в Босна и Херцеговина, младотурците също се надигат... Това е отразено в писмото му от 12 декември 1872, но и в по-ранни писма от същата година. Въпросът е, че той на терен в България е бил наясно, че комитетите не са готови за въстание и затова всичките му усилия се насочват към събиране на пари за оръжие. Каравелов от Букурещ е натискал за незабавно въстание, за което след 4 години казва на М.Греков "това беше руска работа". Сценарият на Заарското въстание от 1875 и Априлското от 1876 е по същия алгоритъм, макар и Каравелов да е отстранен от БРЦК - и двете въстания са били инспирирани от Сръбско-Турската война и целящи намесата на Русия с военна сила. Което, според мен, не означава, че трябва да търсим първият издайник на Левски в средите около Каравелов или в него самият. Чисто рационално, Каравелов не е имал интерес ВРО да бъде обезглавена, защото вътрешното повдигане на въстание на комитетите без Левски, който е държал всичките им нишки за контрол, е било невъзможно. Виждаме това, когато Левски просто отказва да вдигне въстание по заповед на Каравелов, никъде не пуква и пушка, всички комитети във ВРО следват заповедта на Левски, а не на Каравелов, формалния председател на БРЦК. Професор Иван Стоянов в монографията му за Каравелов пише за един интересен факт, той цитира донесенията на руския и английския консул в Русчук и установява, че англичанинът е имал много по-точна и достоверна информация за Арабаконак и ВРО, отколкото руснака: "На 26 януари / 7 февруари 1873 г. в дипломатическата резиденция на А. Н. Мошнин е даден обяд на извънредната комисия, която след като приключва работата си в София, се отправя за Цариград през Русе. На обяда присъстват още валията Хамди паша и софийският мутесариф Мазхар паша, който съпровождал комисията до Русе. На следващия ден Мошнин изпраща доклад до Игнатиев, в който на основата на водените разговори с посочените лица дава следното заключение: „В работата няма нищо политическо, освен връзките на някои от посочените лица с някои сръбски търговци, живеещи в Софийския пашалък, и отношенията на Василий Левски с Каравелов, ако само арестуваното лице действително е Василий Левски!” Понататък той съобщава, че е обесен Стоян Батур - сърбин, а Д. Общи и В. Левски са изпратени оковани в Цариград. В същия ден Шакир бей посещава и Р. Далиел - консула на Англия. Непосредствено след срещата дипломатът изпраща доклада си до X. Елиът в Цариград, в който изрично подчертава: „Накратко това, което ми каза, беше, че аферата е чисто политическа и според неговото твърдо мнение е предизвикана от Българския комитет в Букурещ с помощта на чиновници от руското генерално консулство в Букурещ и сърби”. По-нататък докладът изобилства с верни констатации, почерпани от разговора с Шакир бей - и за осъждането на смърт на Д. Общи и В. Левски, и за причините за това, и за още много неща, които русчушкият руски дипломат така и не разбира." Любен Каравелов: Нови щрихи към живота и дейността му, 2008 г., стр. 98 Тоест англичаните са имали достоверна информация от първа ръка, докато на руснаците е давана дезинформация от едни и същи османски източници. Това е било в сила не само за конкретния период, а през цялото време, което ни интересува около провала на ВРО, а и преди това. Ето защо мисля, че основаната османска шпионска служба в Русчук със съдействието и опита на британските тайни служби е работела активно и ефективно за провала на ВРО и може би там трябва да търсим източника на първа информация за Ловеч и Левски.

Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. Това остава непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ. Общото е проектът за южнославянска федерация с подкрепата на Русия. Другата линия, която на моменти е била в конфликт с този проект за южнославянска федерация е тази на прозападните либерали националреволюционери, аз ги наричам "плоещките българи", и това са дейците на Българския Таен революционен комитет в Букурещ на Касабов, трансформирал се впоследствие в Българско Общество и Млада България. Тази група емигранти гравитира към Запада, към либералните идеи на Просвещението и репуликанизма. Именно като техен емисар е изпратен Левски на своята първа обиколка с пари дадени му от Ценович, 30 лири. Левски обаче излиза от техен контрол и от тяхната програма и започва да осъществява напълно независима политика в България, така е основан комитета в Ловеч като Централен. През 1869 Теофан Райнов, Райчо Попов и Балабанов осъществяват една европейска обиколка, срещат се с Херцен, Бакунин и Мацини, папата на революционните движения и републиканизма в Европа. Срещата с Мацини се е състояла в Лондон, където по спомени на Балабанов, Мацини им препоръчал да поемат курс към въоръжено въстание и република, като се опират на помощта на Сърбия, Румъния и Гърция. В отговор на това, либералите му пишат писмо, на френски, публикувано в Изворите на Д.Страшимиров на 442 с., което давам дословно в превод: Ц. Т. комитет до Мацини. Букурещ, 16-28 юли 1869 г. Г-н Г. Мацини! Нашият другар Райнов се завърна от посещението си в либералния свят; той ни изненада много приятно с разказа за приема, който му оказахте, и за добрите съвети, които му дадохте за нашата кауза. Винаги сме разчитали на вашата морална подкрепа и надеждата ни се оправда. Затова сме ви много задължени и бъдете уверени, че никога няма да пропуснем да обърнем най-голямо внимание на вашите добри съвети, които ще се опитаме да изпълняваме, доколкото можем. Сега сме се заели да излезем отвъд тесните рамки на меморандума от 1867 г. и да пропагандираме републиканизма, докато ще оставим на нашите отвъддунавски братя да действат за този меморандум, тъй като трябва да се знае, че те не могат да действат там по друг начин, освен под този претекст. Убедени сме, че трябва да искаме много, за да получим нещо, и в това отношение радикализмът, който ще възприемем тук, в свободна Румъния, ще ни служи преди всичко. Не се съмнявайте в демократичността на българите; няма за какво да се съмнявате, тъй като ако турците не са ни оказали други услуги, те са ни направили всички равни и това ще улесни много работата ни. Сред нас няма нито аристокрация, нито господство на свещеничеството, освен гръцките свещеници с техния патриарх Константинополски, на които обявихме война от около петнадесет години, в която постигна задоволителни успехи по всички линии. И колко много е събудил този въпрос умовете, колко услуги е оказал на нашия политически въпрос, като е подготвил почвата за него! Тъжно е да се каже, че единствените ни врагове отвътре са онези българи в Букурещ, които се наричат знатни личности, тъй като това им е диктувал барон Офенберг, и които все още следват погрешния си път, но няма да могат да направят нищо, защото пропагандата, моралното влияние и разузнаването са в наши ръце. Що се отнася до фактите, навсякъде в България има малки националистически групи, които държат турците в постоянно напрежение. Създадохме литературно дружество, на което възлагаме големи надежди, тъй като призивът е намерил голям отзвук в сърцата на българите. Това дружество ще има за цел да осигури средства за съществуване на българските литератори, които от своя страна ще бъдат задължени да работят постоянно за обогатяването на нашата литература във всяко отношение. Това дружество вече разполага с капитал от 300 000 франка. Един от нашите другари, Стоянов, е особено последовател в тази благородна мисия; той замисли тази идея в Прага преди две години и оттогава досега действа с най-голямо усърдие за осъществяването на тази идея. Одеса, Болград, Кишенев, Букурещ, Гюргево, Браила, Галац и др. участват в събирането на сумата, която ви посочихме по-горе. Винаги видните личности, подстрекавани от Русия, се противопоставят на това общество, но те няма да могат да направят нищо, защото не могат да му се противопоставят директно, рискувайки да бъдат убити с камъни от възмутените народни маси. Накрая бихме искали да отбележим, че във всички български среди се наблюдава нарастваща активност; всички работят, стремят се, всички правят жертви, а мнозина са готови да умрат. Поздрави! Препоръчваме се на вашата бащинска доброта. Компанията От писмото се виждат ясно различията с линията на Каравелов, но от казаното им от Мацини, се вижда и основа славянофилите да намерят общ език с либералите - помощ от Сърбия, Влашко и въоръжено въстание, събиране на фонд за оръжие срещу общия враг, деспотичната Османска империя. След това посещение на Райнов и Попов при Мацини е основан БРЦК и за негов председател е сложен Каравелов, а като главен апостол на организацията в българските земи е определен Левски, също един от основателите на БРЦК. Разделението на външен БРЦК /Каравелов/ и вътрешен БРЦК /Левски/ съществува до общото събрание в Букурещ през април 1872, когато двата клона на организацията се сливат в едно общо ръководство. За времето от 1870 до април 1872 Левски успява върху основата на старите комитети на ТБЦК да изгради наново една напълно нова и мощна вътрешна революционна организация, потентна да вдигне мащабно въоръжено въстание. С това той създава една трета линия - различна от тази на славянофилите и прозападните либерали в емиграция - линията на българската национална революция. И без да го е търсил, опитвайки се да балансира между двете големи емигрантски групировки, попада под ударите и на двете, защото заема средно положение между тях. Той е републиканец като либералите, но не е поклонник на поставяне в зависимост отвън от която и да е западна сила. Той е привърженик на въоръжено въстание като славянофилите, но организирано със собствени български сили, а не зависимо от Сърбия и Русия като военни фактори.

Каравелов не го отстранява, а му изпраща още един "апостол" след Общи и Кънчев - Йордан Стоянов-Котелски, същият е с псевдонима Фердинанд. Това е равносилно на опит за отстраняване или маргинализиране. За ролята на Каравелов в цялата история с провала на ВРО и конкретно Ловеч също трябва да се подхожда историографски, а не личностно, според мен. Това означава да се проследи целият път на Каравелов като национал-революционер от идването му в Сърбия като кореспондент на руски вестник, участието му в подготовката на Зайчарската чета на Иван Кулин, той там е фактор, след това навлизането му в средите на радикалното революционно движение в Букурещ, чрез вестник "Свобода" и оглавяването на БРЦК през 1869, та да стигнем до дните преди провала в Ловеч и събитията в Русчук. Има ясна и последователна линия в поведението на Каравелов и тя се разминава с линията, която следва Левски. Съответно емиграцията и вътрешните дейци на националната революция се групират около тези две линии, за мое лично съжаление, надделява линията Каравелов. Това е абсурдно, според мен.

...."Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място, като вземете и оттук, от някое място и друго глас, отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ от 1872,16 септември, Българско № 40-ти Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776. Само че... има разлика от това, което казва Леонидов и онова, което е написал Левски: Леонидов твърди, че Левски призовава друг да се прати на негово място, а Левски е написал, че е готов друг да се прати на негово място. Моето виждане е, че Левски нито за миг не се е отказвал от борбата и не е губел увереността си, че може да бъде спечелена от него, в това отношение той е единственият от българските революционери, който никога не изпада в отчаяние и не се пречупва или огъва пред обстоятелствата, никога. Отиването му в Букурещ през декември 1872 е било не защото е загубил битката, а за да бъде спечелена войната. И в известен смисъл неговата война е спечелена, с образа, който е оставил в българското съзнание.

Петдесет процента историография не е малко Да добавя още малко към 50-те процента: "Това изследване проследява всички събития, които са характеризирали историята на Ориенталската ложа, най-старата английска ложа, основана в Османската империя. Източниците, използвани за историческа реконструкция, в повечето случаи са архиви, открити в Обединената велика ложа на Англия, Обединената велика ложа на Турция и във Великия Ориент на Италия. Масонската Ориенталска ложа, зависима от Великата ложа на Англия, е основана през август 1857 г. в Константинопол, столицата на империята по това време. Тя е създадена с разрешение за учредяване от 15 ноември 1856 г. През годините тя променя местоположението си многократно, но всеки път то е било в европейския център на града. Първата среща на масоните-основатели се е състояла в района на Пера. По-късно те се срещат още седем пъти, преди да представят своя документ за потвърждение от Великата ложа на Англия. Ложата била узаконена от първия й достопочтен майстор Едуард Сили, в присъствието на двадесет и седем членове. Сред масоните е имало хора, важни в съответните им общности, поради връзката им с османското правителство. Сред тях е Джон Браун, американски гражданин, който е бил и секретар на американската легация и драгоман на Високата порта. През 1858 г. Ф. Едуард Сили е преизбран за достопочтен магистър. Кои са били нейните членове? Анализът на регистъра й разкрива, че всички те са произхождали от английската общност. В повечето случаи те са били корабни инженери, офицери, търговци и предприемачи, редактори и учители. Имало обаче и връзки с местните жители: Ибрахим Едхем е първият мюсюлманин, посветен в ложата (1866 г.), но две години по-късно той се премества във френска ложа, наречена L'L'kuk.В началото на дейността си в ложата е имало само четирима мюсюлмани, които са били посветени и са участвали активно, включително началника на полицията Саид Мохамед Захрр. Според нашите източници, през 1860 г., тоест три години след основаването й, ложата е могла да разчита на активното присъствие на седемдесет масони. Като майчина ложа на Османската империя, тази ложа улеснявала ложите, принадлежащи на Великата ложа на Англия. Една от най-важните такива е ложа Булвер, основана от Хенри Булвер и която можела да се похвали с членове К. Томпсън, заместник-генерален консул на Америка. Ориенталската ложа също участва в създаването на важната Ложа Омир № 1108, която е основана, за да приюти всички масони, които са имали членства във фалшиви ложи, и които по-късно са поискали да бъдат включени в редовната масонска система.Тези две ложи /Омир и Ориенталската/ са си сътрудничили дълго време, както за масонски, така и за светски въпроси. Ориенталската ложа е била много важна ложа за цялата европейска масонска система на територията на Османската империя. Това наистина е бил първият масонски център, който е дал на френските и италианските масони първи елементи, които са им позволили да създадат там свои собствени ложи. От тази перспектива може да се разгледа участието на англичаните в създаването на италианска ложа под юрисдикцията на Великия Ориент на Италия. Това сътрудничество продължи дълго време и през 1866 г., след пенсионирането на Е. Венециани, Почитаемият майстор на италианската ложа, номинира своя наследник Нисим Камондо (1830-89). Той бе потомък на известното и влиятелно банкерско семейство, принадлежащо към еврейската общност в Константинопол. В среда като Константинопол, където ложите са били основани от чужденци, основаването на нова ложа е било въпрос на национална гордост, защото вътре в ложата хората са приемали езика на страната, която я е основала, и са развивали примери за собствено национално масонство и за собствената си нация. Английските масони в Османската империя имали приоритет: да създадат колкото се може повече ложи, за да се пристъпи към създаването Провинциалната Велика ложа на Турция. Ориенталската ложа и Булвер участвали в учредяването на Провинциалната Велика ложа на Турция. През годините Ориенталската ложа не се сблъсквала с неудобството на султанския надзор, първо поради заповедта на султан Абдулазис, а след това и на неговия наследник Абдулхамид. Това било различно от случващото се във френските и особено италианските ложи, които се смятали за скривалища на революционери. И така, защо тази ложа била исторически толкова важна? Преди всичко, тя била първата чуждестранна ложа, основана в Османската империя, и следователно първият масонски опит на нейна територия. Тази ложа била център за обединяване на масони, които били членове на английската общност. Това беше и отправна точка за други масонски английски ложи, като Булвер № 891, Омир № 1108, и за генезиса на ложи, които не принадлежаха към Великата Английска ложа, но които често набираха членове от редиците на английските масони. Английските масони имали добри отношения с италианските ложи и често си разменяли взаимни посещения. Италианските масони участвали в дейности на английската ложа. Имаше обаче разделение между Франция и Великобритания. В резултат на това масони с френска националност не можеха да бъдат приети в ложата, в османския домейн. Ориенталската ложа е била в контакт с братята, които са били в Малта. Тези братя са били англичани или са основали различни и процъфтяващи ложи на средиземноморския остров. Очевидно е, че връзката с родината майка е била много силна, не само от масонска гледна точка. През 1887 г. е организирано важно тържество по случай Златния юбилей на кралицата. Ложата е посетена от някои членове на кралското семейство, а принц Азиз и Осман Фехми посещават английските масони. Също през 1873 г. е създаден „Османски Велик Ориент“. Противно на други чуждестранни послушания, затворили ложите си или позволили на ложите си да се слеят с други в новородената Османски Велик Ориент, англичаните продължили масонската си дейност независимо. Ложата имала проблеми само в началото на Първата световна война, когато на 2 октомври 1914 г., мебелите и оборудването им били иззети от турското правителство. По този начин всички дейности били преустановени по време на войната. Дейностите били възобновени на 1 октомври 1920 г. след примирието във Френската зала, която се намирала в района на Пера, благодарение на любезното съдействие на Велика Турция. Ложата преминала през възходи и падения и продължила да действа до 1 декември 1936 г., когато провела последното си събрание. Много години по-късно, точно на 2 март 1949 г., ложата била отменена от Английските послушания." https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental Lodge_.pdf https://turcologie.u-strasbg.fr/dets/images/travaux/freemasonry in turkey.pdf Ведър, според биографията му, става член на Ориенталската ложа през 1863, достига там най-високата степен 33, а през 1880 основава в Русе първата призната българска масонска ложа Балканска звезда: https://www.uglb.bg/?p=383

Нямам ги под ръка мемоарите му, но по спомен, там Обретенов разказва, че брат му дошъл същия ден, когато Кънчев е бил убит, под прозореца на килията и уж си пеел нещо, му разказал за Кънчев. Същият ден, пак по спомените му, го привикали за разпит, на който присъствал Петраки Златев, задавали му въпроси за Кънчев, дали го познава и т.н. Внушението е, че Петраки Златев и Чорапчиев са го предали, но мисля, че не е било от тях. Чорапчиев го е увещавал да заеме длъжността управител на Образцов чифлик, за какво да го предава, пък и защо Кънчев да му докладва, че същия ден пътува за Гюргево. Златев още по-малко, не знам да е имал вземане-даване с Кънчев, че и на него Кънчев да му докладва за разписанието си в Русе. Иначе защо ще разпитва Обретенов за Кънчев. По някакъв начин е бил намесен и Костаки Симеонов, за да се спомине ден-два след Кънчев. Левски е бил пуснат точно по неговия канал от Големия, идеята е била да мине през Търново-Русе-Гюргево. Но, както писах и преди, Левски е сменял планове и маршрути импровизирано и не можем да знаем откъде е щял да пресече Дунава на път за Букурещ. Капанът в Ловеч го е хванал в Къкрина.

Някои от писмата между Каравелов и Левски, които са известни са попаднали от архива на Кириак Цанков, други от този на Ценович. Не съм запознат в детайли с историята на този архив, знам, че Ботев и Стамболов директно обвиняват Каравелов, че го е предал на турците. За предателството на Кънчев, ако разсъждаваме логично, Обретенов и тримата му арестувани другари едва ли са били в състояние да го предадат, тъй като са били в кауша, когато той пристига. Баба Тонка? Теоретично да, ако Кънчев й е доверил, че на другия ден ще преминава във Влашко с корабчето и няма заверен паспорт, но е логично тя, след като го е познавала и комитетът е бил основан в нейния дом, да му е предложила нелегалния канал с лодкарите, както е излязъл Икономов. Само че Кънчев е отишъл да нощува у Чорапчиев, а не при нея, ерго нищо не й е съобщил. Пропускът му е бил издаден от Никола Живков, Алекси и Тодор Хаджистанчев. Според мен, най-близо до логиката е, този който му е издал пропуск, той да каже на полицията, че пропускът е фалшив и пасажерът не е минал паспортна проверка. Аз не знам защо Тодор Хаджистанчев е получил смъртна присъда от Гюргевския комитет... Той е брат на съпругата на Ведър и син на един от най-големите строителни предприемачи в Русчук: "Роден е на 9 март 1849 година в Русе в семейството на строителя хаджи Станчо Добрев. Има сестра Мариола – първата жена, която играе в театрална постановка и брат Димитър, който е лекар. Учи в класическа гимназия и семинария в Карловац (Австрия, 1863 – 1870). Сред основателите е на читалище „Зора“. Учителства в Русе (1870 – 1871) и в Никопол (до 1875), по-късно се връща в Русе. В Русе заедно основава певческо дружество, както и хора на катедралния храм. Член е на Русенския революционен комитет с псевдоним „Богослов“. През 1876 година е осъден на смърт от Гюргевския БРЦК, но присъдата не е изпълнена. Хаджистанчев редактира списанията „Слава“ (1871 – 1873), „Училище“ (1871), „Читалище“ (1874), „Ръководител на основното учение“ (1874), вестнк „Славянин“ (1879 – 1887, 1889 – 1891, 1900 – 1903), сътрудничи на „Ступан“ и други. Организатор на Църковно-певческо дружество, към катедралния храм „Света Троица“, което поставя пиесите му в Русе. След Освобождението развива активна обществена и политическа дейност. Народен представител в Учредителното събрание по избор, на мястото на Тодор Икономов, след като последният се отказва от участие. Не подписва конституцията и е единственият, който официално подава оставка от УС.[1] Привърженик на П. Каравелов, либерал. Избиран за депутат във II ОНС от Никополска и в III ВНС от Русенска избирателна околии." https://bg.wikipedia.org/wiki/Тодор_Хаджистанчев#Литература Обретенов даже не го споменава, а казва някакво име на паспортен чиновник, за когото в мрежата няма абсолютно никакви данни. А не е като да не го е познавал, щом е бил един от основателите на "Зора" и шурей на Иван Ведър.

Защото се е очаквало въстание в Босна и Херцеговина и война между Сърбия, Черна гора и Турция, а турските гарнизони в региона са разчитали на жп транспорта, линията Русе Варна вече е функционирала, по море е действала връзката Варна-Цариград, по този път са прехвърлени турски войски в Руско-Турската война с британската флота. "6 окт. 1866 – влиза в експлоатация първата в България ж.п. линия Русе – Варна. Тази ж.п. линия е проектирана от англ. фирма лошо, и построена от същата фирма некачествено, случват се наводнения и дерайлирания. Връзката между десетте и спирки и гари е с телеграфни апарати „Кадран”, френско производство. Тези апарати постепенно са заменени с по-надеждните телеграфни апарати „Морз”. https://wiki.bfra.bg/wiki/HAM:История Десет гари, снабдени с морзови апарати, означава цяла мрежа от много бърза информация помежду им и до центъра , Теофан Райнов е бил назначен за началник на целия български клон на железницата, а комсомолците на Обретенов са били разпределени по гарите. Който има изпреварваща информация винаги е в по-добра позиция. Трябва да уточня, че няма никакви потвърдени данни Касабов и хората от ТБЦК, а по-късно възникналите от тях Българско общество и Млада България да са имали официално призната масонска принадлежност. Ако са били масони, членували са в чуждестранни ложи, но няма публикувани документи за това. Бих определил ТБЦК, Българско общество и Млада България като псевдо-масонски или квази-масонски организации, копиращи конспиративни практики и ритуали от ложите, но не признати като ложи, такива са били и карбонарите. Много автори се заблуждават от външните прилики - ритуали, тайни знаци и т.н. Доказан масон в Ориенталската ложа обаче е бил Иван Ведър и той достига най-високата 33-та степен в тази ложа, а основаната от Ориенталската ложа дъщерна й ложа Омир е била създадена специално да приютява в себе си чужденци, членували в непризнати ложи и псевдо-ложи каквато са били ТБЦК и Млада България. Да, напълно споделям това Ваше мнение.

Али коч е била уникална ложа, основана в Белград от бешикташи, религията на повечето еничари, недоволни от разпускането на еничарския корпус /във форума има тема посветена на еничарския корпус в Османската империя/. За тази ложа: https://www.freemasons-freemasonry.com/layiktez2.html Имали са филиал и в Русе, но е била разпусната в края на 50-те, така че русенските младежи от читалище "Зора", основано от Драган Цанков, според мен, едва ли са членували в Али Коч. Драган Цанков в тези години е бил близък с Мидхат паша по линия на младоосманците, ратуващи за дуална държава и смесено българо-турско образование. Моето предположение е, че и двамата са имали връзка с гореспоменатата Ориенталска ложа със седалище в Цариград, оттам като филиал е възникнала Тайната Дружина на Верните приятели, в която е членувал и Хаджипенчович. Левски е имал контакти с тях, това е документирано от посещението му при Хаджипенчович. Робърт колеж е основан от богат американски филантроп, свързан с Ориенталската ложа в Цариград, това е връзката там да се пращат българчета от Дунавския вилает по времето на Мидхат, Обретенов е бил един от тях, както се вижда от писмото на Кънчев до него. Всичко това има връзка с униатството, чиито глашатай е бил Драган Цанков. В Русе са били допуснати и много мисионери американци. Френските и италианските масонски ложи са толерирали прием на революционери и това е била конфликтна точка с Обединената Велика ложа на Англия, чиито филиал е бил и Ориенталската ложа в Цариград. В същото време италианските ложи са навлезли масово в Отоманската империя с покровителството на Ориенталската ложа, а по онова време италианските масони са били привърженици на републиканизма /Гарибалди, Мацини/. Ведър е бил плътно около Мидхат, той е преподавал в Робърт колеж и е бил учител по чужди езици на сина на Мидхат. За него в популярните сайтове има много легенди, но според мен е работел усърдно за интересите на Британската корона, които в онази епоха са били да се запази в нейната цялост на Балканите Османската империя. Не случайно назначенията на неговите протежета са в системата на Баронхиршовата железница, развитието на жп транспорта в Европейска Турция е било от търговски и военен интерес на Великобритания, която основно е внасяла памук и суровини и изнасяла промишлена продукция за Османската империя. Тази полиция е била създадена със същата цел - да се съхрани целостта на Османската империя на Балканите и да се противопостави ефективно на националните революционни движения, особено на славянските, подкрепяни и поддържани от Русия, а частично и от Франция. Защо точно през август 1872 Ведър е разпратил протежетата /включително Теофан Райнов/си в различни пунктове на баронхиршовата железница е интересен казус. Като време това съвпада с разпада и парализирането на комитета в Ловеч. Обретенов обаче си остава в Русе на позиция куриер между ВРО и БРЦК, а Ради Иванов отива в Плевен, пак по назначение от Ведър, като получава функцията на втори куриер между ВРО и БРЦК, замествайки Анастас Попхинов. Така двата канала за кореспонденция са били овладени напълно от русенската група.

Четата е била смесена, имало е и сърби, черногорци, руски офицер... Според мен някой от сърбите. Когато са тръгнали на 2-ри август, четата на Иван Кулин вече е била разгромена по заповед на Илия Гарашанин, премиер на Сърбия. Дори и да са били стигнали до Зайчар, каквато е била целта им, щяха да ги арестуват сърбите, каквато е била съдбата на момчетата на Кулин, нямаше да ги пуснат да влязат в България, така мисля. Австрийският консул в Русе също е бил известен, той затова се появява на пристанището заедно с Мидхат паша и разрешава влизането на полицията на кораба. Вижте това: https://iris.unito.it/bitstream/2318/1903636/1/Oriental%20Lodge_.pdf Иван Ведър е бил ключовата фигура за масонството в Русе през 60-те и 70-те години на 19-ти век. Не е имало български ложи там по онова време, първата такава е основана от Ведър чак през 1880. Консулите са членували в техни национални клонове на масонски ложи, но Ориенталската ложа 687, към която е принадлежал Ведър, дъщерна ложа на Обединената Велика ложа на Англия е била най-старата и влиятелна чужда ложа в Османската империя, тя е била посредник между правителството на Империята и другите ложи, така че, според мен, най-вероятно Обретенов и компания са членували там, а също така и Мидхат паша. Или в създадената от нея ложа Омир 1108, отворена за чужденци.

От когото и да го е научил, не му е дал вярна информация. Въпросният Величко от Шумен може и да е дал снимката на двамата, но няма как да е разбрал, че точно те двамата са на австрийския кораб и пътуват с него към Радуевац в Сърбия. Величко се е сдобил с тази снимка от ателието, където те са си направили снимка, така пише Греков. Греков, тогава 18-годишен е бил много близо до двамата през цялото време, докато се е формирала четата в Галац, той е спял в една къща с тях. Преди да тръгнат към Сърбия, четниците са направили общо събрание и тогава Войводов и Цвятко решават да пътуват с кораб по Дунав до Радуевац, а другите да стигнат дотам по суша: Величко не е бил на това събрание, той е взел снимката им преди събранието, където е взето решението, следователно Величко не е могъл да знае, че Цвятко и Войводов тръгват от Галац с австрийски кораб, това става няколко дни преди убийството им в Русе. Някой друг е телеграфирал на Мидхат, за да ги чака той с 300 души низами на пристанището в Русе. Крайната им цел е била Зайчар, откъдето да влязат в България. С червена линия горе съм отбелязъл откъде е трябвало да се придвижат останалите четници, само Цвятко и Войводов са се качили на кораба и е трябвало да се срещнат с другите в Радуевац. В Русе Войводов и Цвятко са били очаквани от аскер и полиция.

Греков е написал цяла книжка за Войводов и Цвятков през 1904, озаглавена "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович", има я в електронен вид на сайта на регионалнвата библиотека Враца: https://libvratsa.org/ можете да я изтеглите и с временна регистрация на читател. Аз я прочетох и от прочетеното стигам до заключение, че предателят на двамата не би могъл да бъде Величко Симеонов от Шумен. Обвинението към него е подобно на това към поп Кръстьо. Симеонов откраднал револвера на Войводов от фотостудиото и купил снимката му с Павлович, но това е станало преди четата да вземе решение как да стигне до Радуевац, Сърбия. Симеонов и да е бил турски шпионин по никакъв начин не е могъл да узнае как ще пътуват Войводов и Павлович, а именно с параход по Дунав от Галац до Радуевац, транзитно през Русе, където вече е бил известен за тях двамата Митхад паша. Останалите четници са тръгнали по суша, но на събранието, което се е състояло след случая с фотостудиото, Войводов и Цвяткович вземат решение да тръгнат с австрийския параход. Симеонов не е присъствал на това събрание, а единствено човек бил там е можел да даде сведение на Митхад, че пътниците Войводов и Цвяткович са комити, тръгнали към Радуевац с австрийския кораб "Германия", където са се събирали всички четници, за да влязат при Зайчар. В Зайчар голямата чета на Иван Кулин, към която е трябвало да се присъединят четниците на Войводов, също е била предадена от сърбите и ударена в гръб от сръбска милиция по заповед на сръбското правителство. Обретенов може да е чул по-рано тази история от Греков, който през 1874 е пребивавал в Русе /даже щял да се жени за сестра му, но накрая я оставил бременна и избягал/.