Б. Киров

Няма никакви документални източници, поне засега, които да потвърждават това. Но има такъв, който потвърждава намерени снимки на руски офицери у Ангел Кънчев, както и това, че е посетил драгоманина на руското консулство в деня преди смъртта му. Това е достатъчно за доказване на връзката на Кънчев с руското консулство. В тази връзка, Обретенов също е поддържал контакт с руското консулство в Русе, има документален източник, който потвърждава, че комитетската поща е преминавала оттам след смъртта на Левски. Самият Обретенов е оставил най-автентичното доказателство за връзката си с руското консулство: След събранието на БРЦК през 1875, когато е взето решение за вдигане на въстание, Обретенов отива при руския вицеконсул във Варна /оттам минава да докладва и Михаил Греков, преди да се озове в Русе/ и чинно му докладва за плановете /тайните планове, ха-ха!/ на българските революционери в Букурещ. При това, Драсов го предупреждава в писмо да се пази от русите, за да не им попречат: "говори си, говори си, не ми пречиш" е поведението на Обретенов, той е имал не един господар. Гнила ябълка. Нещо повече, Никола Тихов Обретенов си приписва... ни повече ни по-малко, главната роля за Априлското въстание. От неговия мемоар, редактиран от Арнаудов, излиза, че той, Обретенов, е задвижил целия Гюргевски "комитет", ето как е станало това: Първо, като научил за провала на въстанието в Червена вода, той изтичкал пак до въпросния служител в руското консулство, Карамихайлов, и си уговорил да се крие в дома му. Преди това адресирал цялата комитетска поща пак до този драгоман в руското консулство, следователно всички планове /тайни, ама извънредно тайни/ на българските комити са били четени от руския консул. Та като го потърсили заптиите за арест, Обретенов с помощта на руското консулство духнал за Влашко. Там обаче се "разочаровал" и от Каравелов и от Ботев. Разочаровал се, че няма въстание в българско. И подел сам "работата": Писал и на Стамболов /вербуван за агент на руското военно разузнаване от Кишелски още през 1872, вижте поста ми по-горе/, писал и на майка си, той без нея нищо не предприема. Лека полека цялата дружинка в Гюргево се сбира, баба Тонка им пращала туй-онуй за хапване и пийване: топли пити, печени шарани, кокошки, вино и ракия... Съвсем "случайно" третият апостол, присъединил се към Обретенов и Заимов бил Волов, който пък преди това е асистирал на един руски полковник от Генералния щаб да прави скици на Шуменската крепост, пак руски възпитаник. Накрая си дават един на друг пълномощни и идват в българско. Със сръбски паспорти, това не го пише Обретенов, а неговия роднина Захари Стоянов, единият допълва другия. Това е историята накратко, разказана от самия Никола Тихов Обретенов, без героичен ореол

Съгласен съм, че до голяма степен е било изненада както за османската, така и за руската власт, но с едно уточнение: когато говорим за "власт" не бива да приемаме, че една власт е нещо монолитно, вътре във всяка власт има различни крила и възгледи, обикновено, когато се предприемат решителни действия, връх взема доминиращото и то според обстоятелствата. Руското военно командване, генералитетът, е бил подготвен за война с Турция. Смея да твърдя това, на базата на ултиматума, даден на Османската империя през 1876-та, когато сърбите губят войната и Русия заявява на Портата, че всяко следващо напредване на османска армия към Белград ще срещне 200-хилядна руска армия, става въпрос конкретно за руската Дунавска армия, която впоследствие провежда всички операции на българска територия в Руско-Турската война. Същото важи и за османската власт: там има две противоборстващи крила - на консерваторите около Султана и Великия везир Недим паша и на конституционалистите около Мидхат паша. Зверствата в България при потушаването на Априлското въстание са извършени под везирството на Недим паша, когато ситуацията става критична за Османската империя под външен натиск, на власт идват конституционалистите с Велик везир Мидхат; те обаче не успяват да наложат конституционната монархия, за която се борят, в противен случай Цариградската конференция е щяла да завърши с приемане на условията, наложени от Великите сили. Султанът се извърта и отхвърля тези условия, правейки пилатовски ход да заяви, че не е необходимо да се дава относителна автономия на българските вилаети, защото ще приеме Конституция, гарантираща по дефолт всички права на християните. Втори опит се прави с Лондонския протокол, където английската страна, правейки последен отчаян опит да избегне руско-турска война, предлага два големи автономни български вилаета със самоуправление, това също е отхвърлено. Идеята ми е, че определни военни кръгове в Русия са очаквали и са били подготвени за войната и именно пред тях дипломатите разтварят вратата.

В сръбската версия на уикипедия директно е написано, че гюргевския комитет, взел решение за Априлското въстание е бил "група русофили". Сложен е възелът на събитията от 1875-1877 довел до руско-турската война. Всяка от страните вплетени в този възел е играел своя самостоятелна игра. Въстанието в Босна и Херцеговина, последвалият опит за въстание в Стара Загора, Априлското въстание и последвалото обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция не са еднозначни. Сърбия предприема крачката да обяви война на Османската империя въпреки нежеланието на Русия, това е отново авантюра на младия княз Милан Обренович, Блазнавац е вече мъртъв, Гарашанин също. Руското участие е на панслависта генерал Михаил Черняев, който идва в Сърбия като частно лице, а не представител на Императора. Тоест войната си е изцяло сръбска работа. За Начертанието на Гарашанин: Начертанието Гарашанин.pdf тук е публикувано в оригиналния му вид от 245 до 260 стр., останалия текст е предистория и тълкувания. Специално за България Гарашанин е посветил отделен раздел, в който, между другото, се казва: "От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица… освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство." В резюме, сръбското виждане за българските земи и България е като "камък в сръбската държава", която трябва да се възроди в пълното й величие от времето на Душановото царство. затова сръбските "учени" измислят "шопския етнос", който, в най-добрия случай е "флуиден" между българи и сърби, а в техния смисъл си е сръбски етнос, "камък" в бъдещия градеж на Душанова Сърбия. Първите сръбски армии, които навлизат в Османските владения на Турция са насочени към Видинския и Софийския санджаци, земите населявани от шоплука. Само дето не им излиза сметката на сръбските шовинисти и след като османската армия ги насмита до Белград, Милан тича при император Александър с молби и плач да спасява Сърбия. Русия, естествено, от своя страна се възползвала пълноценно от ситуацията, и обявява ултиматум на Османската империя, че ако продължи да настъпва, ще срещне 200 000 руска армия. Следва Цариградската конференция, Лондонския протокол и - вече с развързани ръце - Русия обявява война на Турция през 1877. Априлското въстание, жертвите в него и зверствата на турците, само катализират процеса. Цяла Европа е потресена от турските жестокости, вдига се страшен обществен шум, и традиционните покровители на Османската империя - Великобритания и Австро-Унгария - остават с вързани ръце, тоест вдигат ръце и оставят Русия да води войната си един срещу един с Турция. Османската власт в тези години е в пълна нестабилност - Мидхат отново е назначен за Велик везир, борбата между консерватори и конституционалисти е в решителна фаза, и това противоборство довежда до изстъпленията при потушаването на Априлското въстание, което само помага на Русия да оправдае войната си с Турция, жертвите на българите, отразени от цялата западна преса, парализират защитата на Османската империя. За катализатор служи и неотстъпчивата линия на Султана, който отхвърля решенията на Цариградската конференция и Лондонския протокол.

Когато се пише за Априлското въстание в българската историография, бегло се споменават други две събития на неговия фон - въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 и веднага започналата след Априлското въстание Сръбско-турска война от 1876. Тези две събития обаче са ключови за българското въстание. Неуспешното Старозагорско въстание, предшестващо окървавеното Априлско, също е инспирирано от въстанието в Босна и Херцеговина. И ако се задълбочим в мотивите на сръбската държава по онова време, както и от амбициите на руските панслависти на важни позиции в руската империя по същото време /граф Игнатиев е такъв/, ще се открие една съвършено друга перспектива на българските въстания и на основните участници в тях. По-късно ще дам линк към Начертанието на Илия Гарашанин, за да се види как в продължение на близо 30 години сръбската държава върви в неговите граници и какво е мястото на българите в него. Казано накратко, никакво, като "материал" за силна южнославянска сръбска държава под егидата и управлението на Сърбия. Само алтернативно /алтернативна история?/ си представете как щяха да изглеждат Балканите след една успешна за сърбите сръбско-турска война през 1876-та. Сърбия щеше като минимум да утрои територията си и населението си, присъеденявайки Босна, Херцеговина и Софийския санджак, половината от Дунавския Вилает до Средногорието /където е огнището на Априлското въстание/; в тази нова сръбска югославянска държава мястото на българите е нулево, защото според Начертанието на Гарашанин те в този регион не съществуват, шопите са побългарени сърби и трябва да се върнат към сръбските си корени, това важи чак до Чирпан, публикувах официално издадената сръбска карта. Ако гледаме от тази перспектива, какво излиза, че цялата плеяда "герои" подготвяли едно ялово въстание в стил "да почнем пък кавото ще да става след това" са работели против интересите на държавата България. Единственото препятствие по пътя им е била ВРО на Левски и той самият. Защото им е казал ясно и недвусмислено, че докато не се подготви едно добре въоръжено и организирано българско въстание, способно да осигури границите на България като държава в рамките на българското население под властта на Българската Екзархия, не трябва да се правят авантюри и да се играе със съдбата на 7 милиона българи. Това въпросните горепосочени господа са нарекли "гламави работи" на Апостола и са хукнали във всички даващи им пари и обещания чужди консулства да работят за своята лична кариера и полза. Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000.

Според изследване на Римма Бицаева – Стоянова, Стефан Стамболов е бил вербуван за сътрудник на руското военно разузнаване още през 1872-ра, т.е. на 18-годишна възраст, най-вероятно по време на пребиваването му в Одеса: "Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му „българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербовал много от членовете му за нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи) и Стефан Стамболов (Иван Пенков, „Катарзисът. Военно разузнаване”, т. I, Унив. изд. Св. Кл. Охридски, стр. 30-32 ). Фактът, че Стефан Стамболов е бил вербован през 1872 г. за нуждите на руското имперско военно разузнаване не е нов, но е много малко известен. Ето какво пише в само преди три години задълбоченият познавач на биографията на генерал Иван Кишелски – историкът Римма Бицаева – Стоянова: „Най – близкият помощник на Иван Кишелски в неговата разузнавателна дейност бил неговият стар приятел още от времената на Кримската война, воеводата Тодор Велков. Историята е съхранила някои от имената на агентите на тандема Иван Кишелски – Тодор Велков. Сред тях са Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, Стою Филипов, Христо Караминков..” (Римма Бицаева-Стоянова, „Генерал Иван Попкирков Кишелский – один из достойнейших болгарскиях патриотов”, В. Търново, Изд. Ивис, 2009, стр. 183) Вероятно тези факти за Стамболов ще бъдат приети като неполиткоректни, защото митологията около Стамболов е голяма – след руско – турската война става „русофоб”, „спасител от руското проникване”, „създател на нова България” и т.н." https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/moskovskata-agentura-balgariia--vekove-vekove.html Това е от публикация на Антон Тодоров. Ако погледнем имената на "апостолите" от Гюргево, такива са били и други. Тодор Велков е бил войвода на руска издръжка и служба, подобна е биографията и на Михаил Греков, син на Генчо Къргов.

Проф. Митев спомена в подкаста, че Стамболов писал на Обретенов, че ще дойде лично в Русе и ще го издърпа за ушите, за да работи за делото на революцията. Отказът на Обретенов е бил през 1874-та, когато се скарва жестоко с Греков по повод на голямата сестра на Обретенов, Петрана. Греков напуска Русе и оставя Петрана бременна от него и излъгана, че ще се ожени за нея. Обретенов обявява, че повече няма да работи в комитета, заради Греков. Следват увещания и молби, след което Обретенов се появява на общото събрание на БРЦК в Букурещ, вече като поддръжник на Стамболов и Ботев, вероятно оттогава е била близостта между двамата. Пак прелистих Захари Стоянов, в Записките той твърди, че преди да влязат в Българско, "апостолите" се сдобили със сръбски паспорти, издадени им от сръбския консул в Букурещ по настояване на Стамболов. Никой от БРЦК и вътрешните комитети не знаел нищо за заседанията им в Гюргево, но сръбския консул им издал паспорти, много тайно, като Гарабет Шпионина... Относно подготовката им за въстанието, пак от Захари: "защото хора и ние имахме, но от тях само едната четвърт беше въоръжена с допотопни оръжия, а останалите нямаха даже и по една брадва на ръката. Това беше навсякъде; ако ние имахме оръжие да раздадем на всичките въста-нали българи от IV окръг, то поддържанието на въста-нието беше гарантирано поне за един месец." " Па и що ли бихме направили на неприятеля, ако го нападнехме с нашите чакмаклии пушки, от които една на десетте можеше да гръмне като хората? Не само ние, но да се съберяха 10 000 въстаници с подобни плющялки пушки, пак нищо не бяха в състояние да сторят срещу 500 иглянки. Турците не искаха и да знаят даже за нашите приготовления. Малко се тия бояха." "Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен. Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село. — Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия — нека тя заповяда!… — каза той и отиде да седне при корена на един бук." С последното Захари е казал всичко за целта на въстанието. Нищо общо с планираното от Васил Левски въстание. Но нали сме свикнали да викаме на всичко "ура!" без много да мислим, нека си върви инерцията. Може още много да се напише кои са били истинските двигатели на това удавено в българска кръв въстание, но не ни е в темата.

Да, интересно наблюдение, аз засега нямам обяснение, какво е Вашето? И още нещо, което ме впечатли силно от този подкаст - Гюргевските апостоли /те не са комитет, според професора, са действали абсолютно конспиративно, като херметична група, дори останалите дейци във Влашко, включително Ботев, не са знаели какво заседават. И най-важното, без никаква връзка с комитетите в Българско. Що за идея, боже мой, да вдигаш въстание и да държиш цялата мрежа на ВРО в Българско изолирана?! Въстание без разчет на оръжие, муниции, хора...

Има, да, навремето Тошко Колев и Джони Пенков водеха предаване "тоталния наблюдател" Ако трябва да сме сериозни: тук ИИ е превел "Блазнавац" като "блас нават", пояснение... Блазнавац умира през април 1873-та, същия месец Каравелов свиква общо събрание на БРЦК, на което отменя устава от 1872-ра; уставът е написан за единоначалие /негово/ в предстоящо въстание; Блазнавац умира, умира и Устава на Каравелов; Веднага след смъртта на Блазнавац /вижте сръбския текст за тази "светла личност" по-горе в темата/, на негово място министър председател става Йован Ристич: Кажете ми Вие, бихте ли разчитали на едни хора като сръбското правителство, които се въртят като фурнаджийски лопати, че ще държат на обещанията си? Дали Левски е бил толкова глупав или наивен, за да промени мнението си в разстояние на 20 дни, както твърди многоуважавания професор /без ирония/, че на 21-ви ноември 1872-ра да забрани на комитетите да вдигат въстание, а на 12-ти декември същата година вече да е бил убеден от Каравелов и компания в Букурещ и Белград, че правителството на Блазнавац е сериозен партньор и на него може да се разчита?

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е. Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят. Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра. "Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук: https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров... Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници. Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра. Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде? И, според мен, отговорът е да.

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите. Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов: "Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция? Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67) Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69) Разлика от земята до небето! Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115) Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"! "Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски. Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива… В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов. "Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132) Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там) Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски! ...... Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас: „Народе????‛ Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си? Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква. Декември, 2006 г." https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650

"Руският агент" за който пише Левски май е бил един черногорец, с който се среща през 1869-та в Цариград, забравих му името. После същата личност се появява в кореспонденцията между Хитов и Иван Кършовски, опитва се пак да се внедри в БРЦК. В един от томовете на музея в Карлово се твърди, че "руският агент" бил Найден Геров, но съм скептичен към това. Все си мисля, че най-голямата стратегическа грешка на Левски след събранието в Букурещ е била впускането му в терор срещу "чорбаджиите", идея вдъхната му от Каравелов, това му е "изяло главата". Убийствата водят до провалите. При Каравелов е любопитен казус това натискане за терористични акции срещу чорбаджиите. Той въобще в писанията си бълва огън и жупел срещу чорбаджиите, а баща му е бил чиста проба такъв. Бегликчия означава събирач на данък върху добитъка, прекупува правото да събира данък от името на държавата, чорбаджия. Нещо като Едипов комплекс го е тресял вестникарят и в крайна сметка проваля цялата революция от алчност и себелюбие, властолюбие. Другите му "душмани" са били духовенството и турците като етнос, а Левски до края си остава български духовник. Сбъркана работа.

Нямах твърдение, а въпрос, но както и да е.

Когато бях войник в казармената столова висеше надпис "когато ям съм глух и ням", та и историците... Никога не споменава името на Раковски, факт. Но споменава Закона за горските чети: „...Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 (1867 г.) и 68-мо (1868 г.) не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността беше не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция — да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, (то) да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо (1867 г.). А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, в ръцете на кои(то) стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва (нека тегли) България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единият препоръчан от одесските българи за добър помощник на българите, пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде — отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажа с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме...“ Из писмо на Васил Левски до Филип Тотю, 18.IV.1871 г. Сега чета някакви исторически напъни да се формира мнение, че Левски не бил против четническата тактика, тя си била актуална и за него. Нищо подобно не откривам в този пасаж, а и в цялата кореспонденция на Апостола, отново му слагат криво огледало пред думите и му изкривяват образа. Левски никъде в писмата си, НИКЪДЕ, не говори и не проповядва чети, пише, че войводите трябва да си дойдат в Българско и да помагат на новата българска войска във въстание, но за чети няма и ред. Но Левски си е най-добрият адвокат сам, няма нужда от моята защита... Според мен, мнението му за Хитов е било твърдо формирано още след съвместната им обиколка с четата, Левски е нямал никакви илюзии относно Хитов. Да, той му пише почтително през 1868-ма и го моли за "трошка", но подчертава, че ще му върне всичко похарчено за него. И още в това писмо: "Чух, [че] щял да си отиваш във Влашко. Аз от 67-мо досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно." Писмо на Левски до Панайот Хитов, март–април 1868 Изобщо най-добрият познавач и тълкувател на Левски е самият Левски и всякакви опити да се тълкуват думите му създават фалшиви тези и герои, той всичко е казал и обяснил за поколенията в епистоларното му наследство, само трябва да се чете внимателно. За Каравелов има едно стихотворение на Стамболов, което историците не цитират: „Знаете ли кой съм аз?“ Народен бях, дорде бях гол и нямах хляб да ям; за народа си бях готов и живота си да дам. Народен бях, дорде имах аз нужда от народа; цели пет години крещях за чест и за свобода. Но видях аз — свободата парички не печели; сал кражбата у хората лежи в меки постели. И видях аз, че всичкото продава се с парици; на почит са само онез — богатите с жълтици. И заклех се пред себе си парички да добия; с дявола станах ортак, мекере на Сърбия. Продавах аз народа си за лъскави жълтички, продавах аз брата си за пустите парички. Ще каже някой, на тоз свят че подлост съм направил и юнаци без срам, без грях на онзи свят отправил. Но… хвала ми! Спечелих си две хиляди жълтички; ще хванат те веч от сега да се въдят самички. Ще стана аз човек почтен, не ще съм вагабонтин и аз ще да спусна корем и пак ще съм „народен“. Ще ми стискат ръчицата нашите великаши; „Пълна му е торбичката“, ще казват, „той е наши“. И аз, честит, ще си купя файтон с два бели хата, ще се разхожда по Букурещ в него мойта Ната! https://chitanka.info/text/4063-znaete-li-koj-sym-azy