Б. Киров

Край на темата. Моля модератора да я затвори.

Аз пиша, че е тема за монография, а не че ще я напиша аз Не са могли да измислят безброй други възможности, ВРО, както е била изградена от Левски, е била напълно затворена херметично организация, контролирана само от един човек. Няма други възможности, освен да ангажираш точно този човек да задвижи цялата организация. Как се е родила идеята за фалшиво въстание в Босна и Херцеговина, трябва да е точния въпрос. Отговорите трябва да са в сръбските архиви, ако държавата Сърбия се грижи да ги пази, едно, и ако държавата Сърбия е склонна да ги направи публични, две. Това, което знам, но не съм виждал е, че през лятото на 1871-ва Панайот Хитов в качеството му на Главен войвода на българските чети, назначен като такъв от Георги Раковски, сключва договор с черногорския войвода Джуро Матанович, делегиран от черногорския княз Никола, за съвместна дейност между Черна гора и българската емиграция в случай на просръбско въстание в Босна и Херцеговина. Във всички писма на Левски след това се споменава въстание в Босна и Херцеговина и действия на Сърбия и Черна гора. Този договор между Хитов и Матанович не съм виждал публикуван. Не може да е бил само един договор с Черна гора, защото и Каравелов навсякъде повтаря като мантра, че Сърбия и Черна Гора вече са готови за война с Турция и само нас българите чакат. Имало е и други договори, писмени, и те трябва да са в Белград и Подгорица. Само че през 1871, 1872, 1873 и 1874 няма никъде никакви данни за подготвяно от Сърбия и Черна гора въстание в Босна или в Херцеговина, няма и въстание там. Тогава какво са били всички тези договори от сръбска страна, освен фалшив флаг? Въстанието в Босна и Херцеговина избухва през 1875-та, а Сръбско-Турската война, в която участва и Черна гора през 1876. Само че тогава няма нито ВРО, нито Левски. Има едно нещо, което от приличие се нарича Старозагорско въстание, а всъщност е чета от 25 души, която се саморазпуска. Така стоят нещата с "фалшивото въстание".

Според мен Сирков е имал предвид като подпредседател Пъшков, нямал е предвид друг. Може Пъшков в този период действително да е изпълнявал функцията на подпредседател, защото сам пише, че отварял писмата, адресирани до Марин в негово отсъствие и ги четял, това непосредствено преди да ги арестуват двамата по показанията на Общи. Съгласен съм с всичко написано от Вас тук, с уточнението, че под "отвън" в моя цитат, имам предвид "отвън комитета в Ловеч", външен за комитета човек, какъвто е бил Обретенов, той дефакто е бил външен човек и във ВРО, защого техния частен комитет е основан извън всички правила, описани от Левски в неговата Нареда за основаване на частни комитети: няма разпределени функции на членовете /освен на касиер/, не са седмина, от които единия задължително свещеник, не са положили клетва пред Евангелието и т.н. и т.н. Това вече е тема за цяла монография. Само няколко важни момента. През 1870 Султанът издава ферман, с който е призната като автокефална църква Българската Екзархия. Заедно с признаването на Българска Екзархия е признат е български миллет, в отличие на рум миллет, към който са се числели българите/, което отваря нова страница в историята, защото в този Султански Ферман е посочено, че Екзархът е едновременно църковен и административен водач на българския миллет. На практика този акт е обособяване на българската нация, макар и в границите на Османската империя. И вижте сега в какви граници е била призната тази нова българска нация: Онова малко нещо горе на северозапад от границите на Екзархията, далече зад Пирот, е Сърбия. Ако Вие сте сръбски регент или княз по онова време и Ви кажат, че докъдето са границите на българската Екзархия, призната със Султански Ферман, дотам са границите на българската нация /български миллет/, как бихте реагирали? При твърдото Ви убеждение, че Душанова Сърбия се простира върху цяла Македония и в българските земи до Чирпан? Аз лично бих направил всичко възможно такава държава да не се появи върху картата на Европа, ако съм сръбски регент през 1870. Вижте например как са се самодекларирали жителите в днешна Северна Македония по едно турско преброяване от началото на 80-те години на 19-ти век, турско преброяване, не българско: Екзархисти /български/ като проценти спрямо "и други", в Щип, Кочани, Велес, Крива паланка, Прилеп, Охрид... над 90 процента! И е стартирала, малко по-късно, сръбската операция "чисти ръце" срещу българската националноосвободителна ВРО и нейният лидер, който е твърдял, че трябва да съберем "четирите краища на Българско, където живеят 7 милиона българи"; руските славянофили /Кишелски в Одеса/ са се възползвали от ситуацията, но не те са я създали.

Да, стигаме отново до Ловеч, след като направихме този голям кръг, но и в телеграмата на Али бей е написано, че Левски в качеството му на лидер на революционната организация, се издирва от 7-8 месеца, а като върнем 8 месеца назад, излиза, че това целенасочено търсене на лидера е започнало още през май 1872, докато се е провеждало общото събрание на БРЦК и ВРО в Букурещ. Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство. Оттам изтеглихме нишката към Букурещ, към Каравелов, по чието нареждане става това убийство на Стоян Пенев, първата жертва на терора. И връщайки се още по-назад във времето, установихме, че обединението на ВРО и БРЦК със събранието в Букурещ е било продиктувано от привидната необходимост да се вдигне спешно въстание в българските земи, защото се очаквало въстание в Босна и Херцеговина и намеса на Сърбия и Черна гора с военна сила в това въстание. Тази спешна необходимост от подготовка за въстание е тласнала веригата от всички последвали събития, довели в крайна сметка до разгром и обезглавяване на ВРО, организацията изградена тухла по тухла като голяма мрежа частни революционни комитети в България, буквално изплетена като паяжина от един-единствен неин лидер, Васил Левски. Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност, този импулс, довежда и до изпращането на двама посочени от чужди държави емисари, Димитър Общи /Сърбия/ и Ангел Кънчев /за мен той е несъмнен избор на руските славянофили, заради ангажирането му със събиране на подписи за прошение до императора/. Всичко това е започнало в първата половина на 1871-ва и финалът е бил верижно предателство на дейци от комитета в Ловеч, разбиването на този комитет отвътре /донесението на Хамди паша със списъка на членовете на комитета, направен пак от член на този комитет на висока позиция/ и залавянето на Левски в Къкрина. Можем да се заровим в детайлите около това последно предателство в Ловеч, но това с нищо няма да промени така очертаната с едри линии карта на събитията и пропорциите в тази карта, мащаба на предателството срещу цялата вътрешна революционна организация в Българско.

Защото в този случай Величка изгаря като примамка за Левски; веднага лъсва, че при нея има провал, а тя е била оставена на свобода единствено като стръв в капан приготвен за влизането на Левски в Ловеч, стръв и сигнална лампа; ако всички писма са конфискувани, конфискувано е и златото на комитета, Левски няма за какво да идва в Ловеч, нито архива му е там, нито парите, ще си продължи пътя за Влашко по друг маршрут, а на полицията й е необходимо да го засече в Ловеч. Ако изобщо тези разкази на Сиркова имат нещо общо с действителността. След като по думите на Сирков, първите думи на Левски са били "на никого няма да казвате, че съм у вас", Сиркова напук хуква към Величка... Според мен това е нейна компенсаторна лъжа, целяща да хвърли вина и подозрение за предателство към Величка, за да снеме подозрения от нея и мъжа й, където Левски последно е нощувал, но така или иначе, не променя цялата ситуация около писмата. Но да допуснем, че са истина думите й, пак е взела някакви писма, различни от конфискуваните преди това от ловечката полиция, според мен, точно компрометиращите поп Кръстьо подхвърлени писма, които впоследствие Поплуканови са прочистили от върнатия архив, за да заличат всякакви техни следи. Взетите писма до Левски от чужбина са си останали в османските власти, за да съобщава за тях в телеграмата си Али бей, те и сега най-вероятно са в османските архиви и биха доказали моята хипотеза, ако се открият там, а няма къде другаде да са, щом веднъж са взети като доказателства срещу Левски и ВРО, сериозна държава, каквато е била Османската империя, никога не губи архиви, пази ги векове наред. Щом фотографията, по която са го търсели се пази, някъде там в архивите трябва да са и въпросните писма до Левски, писани от Русия, Сърбия и Влашко, държавен служител като Али бей не би си позволил да пише празни приказки и фантазии до Великото везирство, недопустимо е. Освен всичко това, с което съм съгласен, арест на опасен човек с оръжие, какъвто е бил Левски, е много по трудно в града или дори в къща с изходи към пещера от покрива, каквато е била Сирковата, отколкото в обкръжено отвсякъде ханче с два изхода, един от предната врата и един откъм обора, на разсъмване, когато няма никакви хора да се мотаят наоколо. Не са искали да поемат никакъв риск да го изпуснат, трябвал им е жив.

Според мен, писмата до Левски от Русия, Сърбия и Влашко /външните писма до Левски/ са били конфискувани от къщата на Величка Хашнова, където е имало скривалище и където Левски се е отбил, за да търси парите на комитета в деня преди да го арестуват в Къкрина. Левски е пришил заедно със Сирков комитетския архив в самара на коня сутринта, но преди това пришиване не е имал време да прави преглед на писмата едно по едно, за да установи кои липсват. Именно тези писма от самара на коня с който Левски е бил в Къкрина са това, което наричаме Ловчански архив и тях Захари Стоянов по-късно взема с разписка от Сиркова, а тя ги е наследила от покойния си мъж, той от своя страна ги е извадил от самара на коня, върнат след арестуването на Левски от турците. Преди да пришият тези писма, целия архив е стоял на съхранение у Величкини, там е трябвало да бъдат и парите на Привременното правителство в Ловеч; Сирков по нареждане на Левски е взел писмата, но с вече предварително извадените от там писма до Левски от външни комитети от турците, това е интересувало турците. Да преписват и превеждат десетки писма са нямали необходимото време, но са извадили точно тези, защото те са били неоспоримо доказателство за руска и сръбска намеса в подготовката на въстание в българските земи на Османската империя. Тези писма са били взривоопасни като доказателство пред съдебен процес воден публично и осветен от пресата. Когато след залавянето на Левски, Великият везир, тогава вече Надим паша, е повел линия на процеса с избягване на публичност и обществена тишина, писмата са си останали в османските архиви, но не са били пуснати в действие, целият процес е целял ограничаване на международен скандал и публичност, тишина и полу-мълчание за мащабите, както вече писахме, затова е проведен в София при закрити врати. Писмата до Левски с доказателства за сръбска и руска намеса в българските комитети са били много силен политически коз в ръцете на Мидхат паша като Велик везир, той е бил на държавното кормило до 19 октомври 1872-ра, след което е бил сменен на този пост с Надим паша. Надим паша, приятел на Игнатиев, вече е бил застрашен от даването на публичност на писмата, макар че окръжния управител на Търново, Али бей, очевидно е знаел за тяхното съществуване, както и за фотографията на Левски, по която е издирван. Знанието на Али паша показва, че разследването и преследването на Левски е минавало пред Търново, тоест имало е добра координация между Ловеч и Търново, тъй като писмата са били конфискувани в Ловеч, но за тях е било докладвано по надлежния ред в Търново. Само да отбележа в заключение, че писмата отвън, които са дошли в Ловеч до Левски, са можели да бъдат конфискувани само на едно място накуп: и това място е Ловеч. Изключено е да са били на друго място, защото отговорите на тези писма са писани от Левски в Ловеч и са се съхранявали в Ловеч, а самите писма до него липсват в архива на Ловеч.

Левски не е правел преписи на писма до него, за които крайният адресант е бил той самият; правел е преписи на писмата, които той изпраща до други. Преписите на писма, изпращани до него са били грижа на тези, които ги изпращат. Има такова писмо на Хитов до Левски в два варианта, единият е на самият Хитов, много неграмотно написано, където Хитов сам е написал "от афторо", а писмото намерило Левски е писано от друг по-грамотен човек, явно преписано от хитовото. Факт е обаче, и може да се изследва писмо по писмо, че липсват редица писма писани от зад граница до Левски, а са запазени само неговите отговори до изпращачите, посочих три - писмото от Плоещките българи, на Иван Кършовски и на Филип Тотю за прошението, но със сигурност са повече. Няма никакъв смисъл Левски да не е съхранявал оригиналите, за да може при спорове да ги извади като аргумент, в това отношение той е бил абсолютно акуратен, имайки предвид изкривяването на думите, когато не са написани черно на бяло; нещо повече, характерно за неговата кореспонденция с емигрантите, в отговорите си той преразказва техните писма, така научаваме какво те са му писали. Но оригиналите ги няма, факт. И факт е, че в телеграмата се твърди, че има писма до Левски, конфискувани, от клетки в Русия, Сърбия и Влашко, писма, не само документи. Не може да са разпечатани циркуляри от Букурещ, каквито е получавал оттам, от Сърбия и Русия никой не е пращал циркулярни печатни писма, пращали са му лично написани писма до него. За такива писма става дума в телеграмата.

Ако преводът е точен, снимката е била придобита, а писмата конфискувани; има разлика, другите две писма на Каравелов са "взети" по подходящ начин и върнати на приносителя; тези Събев е превел като "конфискувани". Попхинов със сигурност е нямал право да преписва писма до Левски, никъде Левски не споменава това, единствено брат му е имал право да разпечатва писмата му, да ги чете и да прави преписи. Още един аргумент, че е нямал това право е скандала с разпечатаното писмо на Кишелски до Левски, което става причина да се търси друг куриер в лицето на Обретенов. Ако ги е разпечатвал и е правел преписи, правел го е по свое усмотрение; но защо? Трябвало е да разпечатва преписваните писма и после пак да ги запечатва без да оставя никакви следи, а Левски хваща такова разпечатване чак в края на май 1871-ва, дотогава Попхинов е изпълнявал ролята на куриер година и половина без забележки от Левски. Според мен, не са конфискувани от Попхинов. Драсов е писал писма и разпечатвал писма до Левски в негово отсъствие, но не ги е съхранявал, архивът се водел на съхранение у председателя Марин Поплуканов; Левски го търси на 12 декември 1872-ра от Председателя, нарежда писма и пари да се пренесат у Сиркови от Председателя; председател несъмнено е бил Марин, всички опити да се прехвърли тази роля на поп Кръстьо /започнали от Страшимиров/ са ялови, те само показват гузност и изкривяване на действителността, за да се натика тя в някаква предпоставена теза, в случая, че поп Кръстьо е предал Левски. Архивът еднозначно се е съхранявал от Марин Поплуканов. За да са "конфискувани", това трябва да е станало при обиск, а такъв е бил правен веднага след убийството на слугата; обиск е имало и у Сиркови, където също може да са били част от писмата, там е имало тайна стаичка-писалище на Апостола. Сиркова твърди, че Величка я предупредила за обиска у тях, това го обсъждахме, но при брат й и в къщата на Величка също е имало обиски, Левски пише за това, че Марин хвърлил всичко в "заода". Обиски със сигурност с правени в къщите на Марин /поп Лукан/ и Величка и при арестуването им, Пъшков свидетелства, че такъв обиск е правен и в неговата къща при ареста му. Но в телеграмата на Али бей се споменават единствено писма от революционните клетки във Влашко, Русия и Сърбия, нищо за писма до ЧРК в Българско, селективно. Не е от архива на Каравелов, защото писмата от Русия не са минавали през него, Филип Тотю си е пишел директно до Левски през Данаил Попов. Остава единствено Ловеч, според мен, фамилията Поплуканови. Данаил Попов и Ради Иванов ги изключвам напълно, Попов щеше да предаде на турците писмото на Каравелов за вдигане на въстание, но неговия препис намира Левски, а оригиналът у Обретенов никога не стига да Търново, ерго Попов не е бил предател; Ради Иванов става куриер от Плевен много по-късно, когато кореспонденция с Русия вече не е имало, такава е имало с Тошков и Ф.Тотю, но преди Ради да поеме куриерски функции. Същото е валидно е за Обретенов.

Няма къде другаде да са били тези писма, освен в Ловеч, според мен. Това обяснява защо на някои писма зад граница има единствено писма отговори на Левски, но не и тези на кореспондента, например изчезнало е прословутото писмо, което наричаме "знаеш ли ти кои сме?" от Плоещ, както и писмото на Иван Кършовски от Влашко, имаме само техните отговори на Левски. Липсва и писмото на Филип Тотю за събиране на подписи за прошение до руския император, разбираме за съдържанието му единствено по отговора, който му е написал Левски, писмото на Левски е датирано 18 април 1871-ва, писмото на Тотю е изчезнало. Липсват писмата на Кишелски и до Кишелски, те пак са писани през април-май 1871-ва.

№ 171а Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина Търново, 28 декември 1872 г. Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета. [Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан. ________________ ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев. https://vlevskimuseum-bg.org/wp-content/uploads/2020/12/Levski-pred-sada-na-Portata.pdf?fbclid=IwY2xjawHcoDJleHRuA2FlbQIxMAABHfgEbOonZcRjQRFOhuoZng-8rGT-aXdLBjuDDruVtAi529z82-u9MqoQZw_aem_lLglBEr1-PwcR3-BEpx9kQ

В писмото на Левски, отговор на Тотю от април 1871-ва, което несъмнено е било пред комисията в София, пише за целта на подписите, които се искат в Одеса: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция. Като съпоставим друго писмо на Тотю до Данаил Попов /но подобно е имало и до Левски, макар и загубено/, става ясно че пушките в арсеналите на руската армия в Одеса са приготвени за изпращане в Българско с одобрението и знанието на руските власти, това е написано черно на бяло. Месеци по-късно Левски пише до комитета в Плевен следното писмо, в началото на 1872-ра: Вижте какво съобщава той вътре, писали му черногорските войводи, че са готови да вдигнат въстание /въстанието не може да е в Черна гора, тя е автономно княжество, единствено може да е в Босна и Херцеговина, турски провинции/, но какво ги спирало тези войводи? Само сръбската държава, която била срещу републиката /народно управление/, за което се борели и войводите. През лятото на 1871-ва Хитов е подписал договор с Джуро Матанович, който въобще не може да се нарече "републиканец", защото е довереното лице за международни преговори на черногорския княз Никола. Тогава за какви войводи "републиканци" пише Левски? В друго писмо на Левски става ясно, че той е имал пряка кореспонденция с тези черногорски войводи "републиканци". В това писмо, а и в друго подобно до ЧРК в Сливен, Левски говори и за турски еничарски комитет Млада Турция, няма грешка Левски, младоосманците са инкорпорирани в суфистки ордени подобни на ложата Али Коч, основани от потомци на еничарския корпус. Левски не е могъл да чете такива неща по вестниците, имал е контакти за информацията. Цялата тази кореспонденция, според мен, отразява една операция в стил "дим и огледала", започната най-напред от сърбите, заблуждаваща и подвеждаща българските емигранти, че Сърбия и Черна гора са готови да влязат във война с Турция, след подготвено от тях въстание в Босна и Херцеговина и българите трябва да ги последват, защото после ще е късно сами да въстават. Към сръбската дезинформация се прикачват и славянофилските кръгове в руската дипломация и военните /Кишелски в Одеса, Игнатиев в Цариград/, осъзнавайки големите възможности да се включат в подходящия момент за тяхната кауза. Целият този процес, от който крайния резултат е разбиването и обезглавяването на българската ВРО и оставането на задграничния БРЦК като куха и безполезна черупка, е бил генерална репетиция за събитията от Босненското въстание през 1875-та, последвалото го Априлско въстание от 1876-та, Сръбско-турската война от лятото на същата година, последвалите мирни конференции и пазарлъци между Великите сили в Цариград, Лондон и Австро-Унгария и финално Руско-Турската и втората Сръбско-Турска война от 1877-1878, завършили с двата мирни договора. Идеята на Левски да седнем и ние българите на масата на преговорите като равноправни участници е отишла в кошчето за боклук, делегацията в Плоещ до императора е била изгонена с ругатни, а на подписването на договора в Сан Стефано от българска страна е бил поканен от граф Игнатиев единствено главния виновник за всичко това, Любен Каравелов. Защо българските историци не желаят да видят очевидното е въпрос към тях, не към нас.

Тук съм на друго мнение. Шакир бей казва, че показанията на Общи са били взети под клетва, а това означава, че са били протоколирани и записани. Този документ във вида, в който са изложени фактите от Шакир бей пред английския консул, а оттам са заминали към външния министър на Англия, пред всеки съд би имал силата на доказателство от свидетел. Върховният съд в Османската империя по това време се е намирал в ръцете на Мидхат паша, Иванчо Хаджипенчович идва като представител на тази институция и протеже лично на Мидхат още от времето на валийството на Мидхат в Русе. Явявайки се пред Върховния съд с неоспорими доказателства подписани под клетва, подкрепени с кореспонденцията на Левски с Хитов, Каравелов, Филип Тотю и Кишелски - а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце - решението на съда е можело да обърне цялата властова пирамида в Османската империя и да даде коридор към властта на младо-османците. Между другото, в няколко писма на Левски се казва, че се очаква въстание на младоосманската партия, но реално такова е имало през 1876-та, когато Мидхат отново става Велик везир и организира преврат срещу Султана. Ако сега тук разгледаме оцелелите писма на Левски с изброените дейци зад граница, ще видите колко ясно са изложени в тях плановете за въстание и руското участие в тези планове, визирам писмата на Тотю за арсеналите в Одеса, но и преговорите на Хитов с черногорското и сръбско правителство, както и ролята на Кънчев и Общи в организацията, преминала през кореспонденцията между Левски, Хитов и Каравелов. И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви. Тук голям въпрос е как точно тази кореспонденция се е озовала в ръцете на османската власт, още преди Левски да бъде заловен. Фактът е шокиращ.

Бях писал за двете фракции, оспорващи лидерството на Си Дзипин - едната на "комсомолците" технократи /кадри преминали школа през техния Комсомол/ и другата на провинциалните лидери - но и двете, според мен са омаломощени в противопоставянето им на едноличната власт на Си Дзипин. На практика Си си извоюва статута на несменяем партиен и държавен лидер след последния конгрес на ККП и на идеолог на партията съпоставим с Мао Дзедун. Бях спрял да чета активно след 2023-та, когато престанах да пиша в темата Капан на Тукидид, но не виждам кой знае каква качествена промяна оттогава. Си направи тотални чистки в партийния апарат и сред военните и не спира да ги прави, мек вариант на Йосиф Висарионович Сталин /често се появява в сталинска куртка по парадите/, но във външната политика на Китай, според мен, няма резки завои. В онази тема имаше изказване на китайски адмирал, че според неговото виждане, военният флот на Китай ще има паритет с американския около 2050-та година и темповете, с които пускат на вода нови самолетоносачи съответстват на тази прогноза, а американците обновяват и модернизират техния флот, така че срокът може и да е по-дълъг. За война разпалена от китайците в Тайван моето мнение е, че по времето на Си Дзипин това няма да се случи, цялото това дрънкане на оръжие е за оказване на натиск и опипване на почвата, доколко здрава и силна е коалицията на САЩ, планът е да превземат Тайван отвътре, чрез партията на бившия Гоминдан, които са националисти. Доктрината на Си е конфуцианство, облечено в марксизъм, а това е модерен китайски национализъм, той така си проправи път към мястото на върховен лидер на партията и държавата, а в Китай те са едно и също нещо.

С официалното приемане на служба на третия си самолетоносач Китай сега може да се похвали с втория по големина брой такива кораби в света, въпреки че все още изостава от САЩ, които имат на въоръжение 11. „Фуцзян“ официално бе приет на служба тази седмица на церемония, на която присъства лидера Си Цзинпин, обяви днес официалната китайска новинарска агенция „Синхуа“. Електромагнитните му катапулти за изстрелване на самолети представляват технологичен напредък, който ще помогне на военноморския флот на страната да упражнява влияние далеч от брега в Тихия океан на фона на усилията му да демонстрира мощта си в оспорваните води в Източнокитайко море, Тайванския проток и Южнокитайско море. „Фуцзян“ е първият проектиран в страната китайски самолетоносач. Първият китайски самолетоносач, „Ляонин“, бе преустроен от недовършен съветски кораб, наследен от Украйна, която след това го продаде на Китай. Вторият, „Шандун“, бе построен в Китай въз основа на проекта на „Ляонин“. И трите самолетоносача са кръстени на крайбрежни китайски провинции. С тях страната изпреварва Индия, Великобритания и Италия, които имат по два. „Фуцзян“ е първият китайски самолетоносач със система за изстрелване на самолети с катапулт, което означава, че от него могат да излитат тежки военни самолети и самолети с пълен полезен товар, включително самолети за ранно предупреждение и контрол. Това позволява на самолетоносача да действа срещу далечни цели в открито море, тъй като няма да му се налага да разчита на базирани на сушата разузнавателни самолети, които да засичат евентуални заплахи. Освен това самолетите му ще могат да носят повече оръжия и гориво, което значи, че ще имат по-голям обхват и огнева мощ. „Шандун“ и „Ляонин“ имат палуба с наклонена платформа, подобна на тези за ски скокове, от която могат да излитат само изтребители с по-леки товари и не е подходяща за големи самолети за поддръжка. „Фуцзян“ също така е вторият самолетоносач в света със система за изстрелване на самолети с електромагнитни катапулти след най-новия американски самолетоносач „Джералд Р. Форд“. https://www.bta.bg/bg/news/world/1003768-ap-kakvo-sledva-da-znaem-za-nay-noviya-kitayski-samoletonosach-futszyan-

Написах го в предишния си пост - публичен и шумен процес в Истанбул с твърденията /дадени под клетва/ на Общи за руско участие в конспирация за вдигане на въстание в българските земи на Османската империя би дискретитирало руската дипломация и държава пред цяла Европа. Кариерата на граф Игнатиев като посланик на Русия в Цариград е щяла да приключи, защото той е бил пряк началник на всички руски консули в границите на Османската империя и васалните й княжества Влашко и Сърбия. При презумпция, че османските власти още са нямали доказателства за убийството на дякон Паисий от Общи, Общи е имал реален шанс да бъде върнат на Сърбия като неин поданик и да отърве присъда: казусът е същият като с Цвятко Павлович през 1867-ма, който е бил със сръбски паспорт и убит от турските власти в Русе на австрийския параход "Германия"; тогава сръбската държава е протестирала шумно и е поискала извинения и компенсации от османските власти. Общи, както е дал показанията си, посочва като организатор на цялата комитетска мрежа в Северозападна България не Сърбия, а Русия, срещата му е била с официални представители на консулството, а сърбите са просто двама души от Белград, те не са представители на държавата Сърбия, а някакви частни лица. Истината е, че мисията на Кънчев да събира подписи за прошение до руския император не е нелегална и конспиративна дейност за организиране на въоръжен бунт; петицията не е престъпление и не може да бъде класифицирана от законодателството като такова, тя може да бъде например призив към Русия да поиска по дипломатически път повече права на българите по църковниия въпрос или за намаляване на данъчната тежест, не може да се вмени като пряка намеса на чужда държава във вътрешните работи на друга. Организирането обаче на конспиративни комитети с цел въоръжен бунт, вече е международен скандал и повод за осъждане от всички останали велики сили. А доказателствата за такава дейност са били в четената цяла година кореспонденция на Левски с неговите кореспонденти в Белград, Букурещ и Одеса; тези документи в ръцете на османския съд щяха да подкрепят твърденията на Общи, че Русия го е изпратила като неин емисар /руското консулство в Букурещ/ в Османската империя, за да организира той подкрепено от Русия въстание. Сърбия като държава при такава постановка няма никакво участие, Общи й е отворил вратата, че двамата сърби били хора от Белград, но не и представители на държавата. Позицията на Общи е същата, ентусиаст революционер с богат международен стаж в Италия и Крит, идеалист отишъл от свое име да освобождава братски народ, но не изпратен от сръбската държава, а снабден с инструкции от руското консулство.