Б. Киров

Всъщност има един - Никола Ганчев, председател на комитета в Стара Загора, същият комитет на ВРО, който пръв изпраща писмо с отказ на Каравелов за вдигане на въстание. Въпросният Ганчев, ако погледнете внимателно подписите под протокола от 1873 се е подписал като "Н.Ганчев С.Загорский" на един ред, това ме заблуди, че са били двама души, само неговият подпис от българските ЧРК е в този протокол, третият отгоре-надолу. Той участва в Старозагорското въстание и е обесен публично в центъра на града през 1875-та, Стамболов и Захари успяват да избягат във Влашко. Йордан Стоянов е с псевдоним Горски в този протокол, той е под псевдоним Фердинанд няколко месеца преди това, когато идва като изпратен трети апостол от Букурещ да помирява Левски с Общи... Котелски е негов брат, пак е псевдоним, същият Котелски се подписва под протокола на събранието от 1872 като делегат на 10 комитета от Сливенско. Двамата братя са племенници на Раковски и очевидно са играли роля в интригите на Каравелов, "негови момчета". Котелски-Фердинанд-Йордан Стоянов е убит с четата на Стоян войвода, с другия брат не знам какво става. И двамата са от Котел, оттам Котелски, Горски сигурно се е изживявал като хайдутин и войвода, за да си сложи такъв псевдоним, и действително е загинал като хайдутин. Така имаме пълния състав на подписалите протокола от 16 май 1873, които са взели решението "делата им и занапред да остават тайни". Великият стратег Каравелов. Едната ръка да не знае какво прави другата, в крайна сметка изпратили с Хитов на смърт две момчета, които никога не са се върнали.

Единственото реално събитие, което е произвело това събрание, свикано от Каравелов е четата на Стоян Войвода и Йордан Стоянов: https://voivodi.eu/cheti/ceta-na-stoan-v-sofijski-i-jordan-stoanov/ Няколко дни след събранието, четата влиза в България и е избита до крак. И двамата, Стоян Войвода и Йордан Стоянов са се подписали под протокола, Йордан Стоянов като Й.С.Горски, той е същият Фердинанд, който Каравелов изпраща на Левски за поредния трети негов заместник и контрольор, без да го пита, племенник е на Раковски; подписалият се като Котелски на протокола му е брат; именно това лице, с псевдоним Котелски, се подписва под протокола за избор на Каравелов през 1872 като представител с 10 гласа от Сливенско, предрешавайки избора в полза на Каравелов; Стоян войвода се е подписал като С.В.Софийски тук под протокола, той се пада роднина на П.Хитов, останалите са Хитов и Каравелов, Олимпий Панов /подписал се е като Голоб Панов, разстрелян е като участник в бунта на русофилите след Освобождението/, другите двама сега не се сещам кои са, но общо взето състава е "милиционер-роднина-милиционер-роднина", както казваше героят на Тодор Колев в един филм за поканените гости на сватбата му. Хитов и Каравелов са изпратили "момчетата за всичко" да видят как стоят нещата след смъртта на Левски, нещата са стояли зле.

Той го свиква през май същата година, ще кача тук заключителната част от протокола му, когато го изровя от папките си, там са се подписали отбран кръг все от "свои хора" на Каравелов и заключението е "и нашите дела остават за напред тайна", трагикомедия... За много години и на Вас и на всички съфорумци и читатели

Имаме в темата документите, имаме хронологията и имаме връзките между всичко това, темата остава отворена, всеки четящ в нея може с малко повече усилия да изгради собствената си конструкция и да си отговори на въпроса, който е поставен като заглавие.

Всички тези документи сме ги анализирали в темата: 1. Докладната записка от 16 септември 1872 г., съставен от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша и адресиран до Великия везир в Цариград, публикувана в т. 1 Нови документи на Музея "Васил Левски" Карлово, с.71; поименно са изброени важните членове на Привременното правителство в Ловеч и "главатарите" на комитети в Софийско и други градове, посочена е ролята на Левски като главен организатор на комитетите, свидетелства за знанието на властта за планове за пренасяне на модерни пушки през дунавските пристанища 2. Докладната записка от 25 ноември 1872 г. от Ахмед Хамди паша (областен управител в Русе) до Великото везирство в Цариград. Разкриване на документи: Хамди паша докладва за заловени документи на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Издирването на Левски: В записката се съобщава за активните мерки по издирването на Васил Левски и се иска увеличаване на броя на тайните агенти, за да се ускори залавянето му.Кореспонденция с Каравелов: Посочва се, че са прихванати и прочетени две писма от Любен Каравелов до Левски (от 30 октомври и 1 ноември 1872 г.), които по-късно са върнати на приносителя им, за да не се усъмнят революционерите. 3. Телеграма от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски в Къкрина Търново, 28 декември 1872 г. Дешифриран текст на телеграма, получена на 28 канун-и еввел [12]881 от Окръжното управление (мютесарифство) на Търново Докладвам, че дошлият откъм Сърбия и Влашко в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита [по време на съдебния процес] в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут по тези места Васил Левски от Карлово, [който ] от седем-осем месеца насам е издирван, след като снимката (фотографията) му е била придобита по подходящия начин, [а междувременно] са били конфискувани към шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия, е бил обсаден преди два дни в едно село в [околията на] Ловеч. [Тогава той] извадил оръжие, ранил едно заптие и понечил да избяга, но в отговор [на дръзката му постъпка] е бил заловен в ранено състояние заедно с трима негови другари. За случилото се докладвам също и до [управлението на] вилаета. [Бележка на гърба на документа:] Да бъде задържан. ________________ ОА, Истанбул – BOA, BOA, A. MKT. UM 1244/72. Превод Орлин Събев. 4. Заключителния доклад на Сабри паша, председател на комисията в София, по процеса в София, с. 51 от Нови документи т.5, изд. на музея в Карлово Свидетелства, че Димитър Общи е сръбски агент на редовна месечна заплата от властта в Белград 5. Донесение на Расим паша, валия на Дунавския вилает, до Великото везирство по повод самоубийството на Ангел Кънчев, с. 151 т.1 Нови документи на музея в Карлово Свидетелства, че Кънчев е бил руски шпионин, и у него са били открити фотографии на руски офицери, както и това, че е изхвърлил документи, преди да се самоубие във водите на Дунав, предполагаеми списъци с подписи на стотици български първенци, предназначени за прошение до руския Император. Предния ден е имал среща с драгоманина на руското консулство, което е отбелязано в доклад на руския консул в Русе, Мошнин. Ако пропускам нещо важно, колежката може да ме допълни, но всички тези документи сме ги разнищвали дума по дума и сме свързали информацията в тях с допълнителна информация от вече известни преди това източници, като научни публикации, писма и документи.

Истината... е недостижима, само осветихме някои и преди нас известни факти и направихме връзки между тях, така че отговорът на въпроса Кой да изглежда малко по-различно от досега общоприетите. Това, което прави написаното от пристрастени или предубедени автори, макар и професионалисти, да изглежда като историческа чалга е именно подбор и неправилни връзки между установените факти, те не ги променят, а правят непропорционално големи и осветени някои, за сметка на пълното игнориране и затъмняване на други, и разказът им започва да звучи като чалга, на високи октави и патетично. Според мен, може и да греша, Хитов е изживял самоубийството на Ангел Кънчев като негов личен провал и затова не е отишъл на събранието през май, осъзнал е, че носи лична вина за тази смърт и че е бил използван от Каравелов. През ноември 1871 той пише писмото си до сливенци да дойде и да ги поведе във въстание, а няколко месеца по-късно отказва всякакво идване в Букурещ с мотива, че не може да ходи, схванал му се бил крака... точно преди събранието, също като Данаил Попов, който нямал на кого да остави дюкяна си, та затова пратил да го подпише съдружника му в същия дюкян, Брашлянов. Хитов чак сега се оправил, през септември, когато пише на Каравелов, но си признава тук, че от 5 години нищо не е правил, тоест от 1867-ма с ходенето му с четата, в която байрактар му е бил Левски. На когото той и Каравелов са спретнали номера с 10-те гласа от сливенските села на избора. След две години обаче го виждаме ментор на Обретенов в Русе, на който изпраща писмата си през руското консулство.

Има поне три портрета на Левски с униформа в цял ръст, единият е с гвардейска румънска униформа /бяла с ширити/ и е правен в студио с инвентар на студиото, той е по-популярен, другите са автентични с униформа на Втората легия, там е сред свои съвипускници от Легията, мисля, че единият е голяма колективна фотография, а другият е с Големия и още един, сега не си спомням точно кой. Кой от портретите му с униформа са имали османските власти е от значение, защото този с бутафорната румънска униформа е по-ранен, вероятно от Първата легия и някои автори /Ст.Каракостов/ въобще го оспорват като автентичен, Каракостов твърди, че е монтирана главата на Левски върху друга фигура, фотомонтаж, така че според мен са разполагали с някой от автентичните портрети на Левски в цял ръст, който са взели от фотографското студио в Белград, другата портретна снимка са получили от плаката в студиото в Букурещ и са размножили фотографията. Геров по принцип се е отнасял негативно към дейността на Левски и докладите му до Игнатиев са в този дух, "че ходи да лъже хората, че имало някакви комитети", тоест Геров не е вярвал, че реално комитети съществуват, а че Левски е измамник, който "лъже хората" /презумпцията лъже ги, за да им взема парите/, нещо което виждаме и в писмото на Анастас Попхинов до Левски, сравнявайки го с търтей, който яде народните пари, но пчелите щели да орежат крилата на търтеите. В този тон сигурно е било и писмото на въпросния Иванов, вероятно е имало и предистория на тази кореспонденция в същия дух, а "невинните хора" са пострадалите от агитацията на Левски, сакън да не им каже сега имената. Хубавато е, че 1 млн. българи слушат тази балада, но лошото е, че книгите и научните публикации не са балади, а инструменти за достигане до точна информационна картина, а когато се пишат като балади, историята се превръща в чалга.

Жестокото недоразумение е бил самият Каравелов като председател на БРЦК. Той е издал "безпокойната заповед" за революция, която дори и "най-изветрелият човек" би разбрал, че е шарлатания, както днес знаем заповядана му от руските му господари /"това беше руска работа"/. Разрешаването на "жестокото недоразумение" е евфемизъм от самоцензура, точният израз, който е не е посмял да напише автора е "отстраняването на председателя Каравелов от лидерското му място в БРЦК", това е исторически вярно и без евфемизми. Той не е и искал да излиза на глава с "умните", полският шпионин присъствал на събранието им ги описва като 60 души от 12 комитета, които са готови да повярват на всеки мошеник като Бидискини, че 800 италианци ще направят революция в България. Левски им пише, че са му омръзнали комедиите им да се обвиняват един друг кой чий шпионин е - един сръбски, друг гръцки, трети руски, та накрая си обявявали един друг и дуели, нагледал се е на тези "умни глави", пък станал и заминал за Българско да си върши работата. На върха на тази пирамида от стотина "умни", останалите са инсталирали чрез байганьовски избор "най-умния" измежду тях, служител на Азиатския департамент и той направил "най-умното" да заповяда на Левски да вкара "овцете", народа, в кланицата, за да се докопат той и останалите му другари до постовете на министри, префекти и князе, както ги е описал като "букурещките вагабонти" неукия Филип Тотю, който обаче ги е разгадал с интуицията си на честен човек. За тях Левски е написал прословутото си "Народе????", не за хората с които е работел в България.

Едното не изключва другото. Да подготви въстание с този председател, от който преди месец е получил писмо веднага да вдигне въстание, докато комитетите не са въоръжени и го е лъгал, че Сърбия и Черна гора ще се притекат на помощ, а откъм Влашко ще влязат чети от емигранти, е било напълно невъзможно. Взел е целия архив на Ловеч, защото там са били писмата на същия този Каравелов до него, с които е трябвало да докаже злоупотребата на Каравелов в ролята му на председател, не само с писмото му за въстание, а и отношението му към Димитър Общи, за който Левски е написал в поне три писма до Каравелов, че за нищо не става и трябва да си го върнат при тях в Букурещ. Общи, който издава всички дейци от Софийско и Ловеч и който е пратен именно от Хитов и Каравелов, натрапен на Левски за апостол. Как да организира въстание с такъв председател, доказано некадърен и злоупотребяващ с поста си на председател. В Устава по настояване на Левски още на общото събрание през май 1872 е бил вмъкнат текст, позволяващ при злоупотреби на председателя с неговия пост, той да бъде сменен от друго лице от комисия от членове на частните комитети и Левски е можел да използва това, за да поиска отстраняването на Каравелов. Затова архивът му е бил абсолютно необходим, защото както виждаме, Каравелов вече е бил предал своя на сръбското консулство, когато Левски е тръгнал към Ловеч. Каравелов е избягал от Букурещ веднага след като е изпратил писмото на Левски да вдига въстание, в началото на ноември, с помощта и съдействието на руския консул в Букурещ.

Не е мантра, защото ако беше мантра, защо му е трябвало да носи със себе си целия комитетски архив, а не да го скрие на сигурно място в България, защо му е било да носи цялото комитетско злато, което е искал от председателя на Ловчанския комитет, и защо най-сетне му е било необходимо да реорганизира десетки частни комитети в няколко големи окръжия? Ако ми отговорите убедително на тези три въпроса, ще се съглася, че е мантра.

Защо гръцкото и сръбското въстания са били успешни, а нашето не /можем да спорим дали Априлското е било такова, според мен не/, е въпрос, чиито отговор струва поне милион евра. Който успее да отговори на този въпрос е разгадал генетичния код на българите като народ, аз не се наемам.

Съгласен съм, това искане на подписи е началото на "гражданската война" в БРЦК и формирането на "две партии" - ВРО на Левски с център Ловеч, които дават гръбнака на Либералната партия след Освобождението и другото крило на Каравелов, разчитащо на освобождения от чужда сила, които след Освобождението са идеолозите на Консервативната партия. Разграничаването е условно, защото едни дейци от едното крило впоследствие се прехвърлят към другото и обратно, но водещото е разчитането на чужда сила от едните и разбирането за национален суверенитет на другите /Левски и дейците от Ловеч/. Точката на пречупване обаче /Point Break/ лично според мен е убийството на Пенев, това е първото братоубийствено убийство с политическа цел, макар и замаскирано като убийство на предател. Каравелов нарежда това убийство с мотив да прикрие негови машинации в борбата му за власт да овладее върха на БРЦК /откраднатите тайни писма от Пенев/, а БРЦК е била ядрото на бъдещата българската държава в държавата на Османската империя. Убийството е политическо и то слага началото на вътрешния терор, на който в крайна сметка става жертва и Левски, макар и косвено чрез предателство на хората от неговата партия. Казусът с превключването на комитетската поща към руската дипломатическа поща за мен е типичен случай на "пробита държава" или "провалена държава", една държавна машина в етап на формиране, каквато е представлявала БРЦК, бива овладяна от друга чужда държавна машина на Руската империя чрез проникване. Само това по Устава на БРЦК е било наказуемо със смърт като държавна измяна, подменянето на комитетската куриерска съобщителна мрежа с тази на руската дипломатическа куриерска служба, има го като конкретен член от устава, смъртно наказание за предателство. От такава гледна точка изтеглянето на Каравелов от руската дипломатическа служба в Белград през Париж, за да го съхранят като техен актив е било напълно резонно. Левски действително е държал оставката си в джоба си, в това писмо адресирано до ръководството на БРЦК той заявява, че е готов да слезе от поста си, но преди това иска писмена оценка на цялата му работа до този момент, на базата на всички писма и документи в архива, за да остави името си неопетнено при това напускане.

Да, приемам забележката, не съм Ви чел достатъчно внимателно. Детайлът дали руското консулство е било в контакт с този нов комитет от самото му създаване или по-точно този комитет е бил създаден от Кънчев, за да улесни руската му мисия по събиране но подписи и вдигане на въстание не само е важен, той е централен в нашата тема. Обретенов е имал половин година на функция като куриер на ВРО без да бъде член на ЧРК на ВРО и без да формира такъв в Русе. Той твърди, че при посещението му през юни 1871 при Каравелов получил неговото одобрение за куриер и заръка да създаде комитет, но: 1. Каравелов по това време е бил в Белград, а не в Букурещ и се е срещнал там с Кънчев, а не с Обретенов /ако Обретенов не крие, че е пътувал до Белград да се срещне и с Каравелов, и с Кънчев, а вероятно и с Хитов/ 2. След тази среща с Каравелов, Обретенов си изпълнява функциите на куриер на ВРО, но си остава блуждаещ елемент извън ВРО, той нито е член на Търновския комитет, където кореспондира с Големия, нито има данни за какъвто и да било комитет в Русе, Обретенов е един вид "и сам воинът е воин" 3. Комитетът се формира с идването на Кънчев, той е двигател и както отбелязвате този комитет е бил касичката на Кънчев, но междувременно изпълнява и една мръсна поръчка на Каравелов за убийството на Пенев, което е началото на големия провал във ВРО, не Арабаконак, а убийството на Пенев е това начало. Така че приемам напълно забележката Ви, комитетът е създаден от Кънчев и за да обслужва Кънчев. И тук е уловката, ако комитетът в Русе обслужва предимно Кънчев, а Кънчев обслужва мисията си да събере подписи за прошение до руския император, които биха имали тежест само при въстание в Българско, чие творение е този комитет, на Кънчев или на възложителите на неговата мисия? Според мен е второто, защото пренасочването на кореспонденция по канала на руската дипломатическа поща е пряко доказателство за това. И това пренасочване е станало не през 1874-та, а вероятно още с идването на Кънчев, но при всички случаи вече е било факт през 1872-ра, и то преди погрома в Ловеч и гибелта на Левски. И тук е важно да се отбележи и без знанието на Левски, който е разчитал за комитетската поща на организираната от ВРО куриерска служба.

Не е задължително да е ходил до консулството, достатъчно е да е ходил до дома на Карамихайлов, откъдето да е получил снимките на руски офицери, които са били намерени у него, това е отразено в турските донесения /снимките/. За Карамихайлов и връзката му с него, разказва Обретенов. Именно Карамихайлов го е прехвърлил нелегално във Влашко през 1875, когато властта започва да търси Обретенов да го арестува, той е уредил всичко по прехвърлянето и той е получавал пощата от БРЦК за Обретенов. От текста се вижда, че къщата на Карамихайлов се е намирала на 2-3 минути пеш от къщата на баба Тонка, където на 4-ти се е отбил Кънчев и където по думите на Мошнин се е срещнал с Княжески, квартирант на баба Тонка, както става ясно от бележката под линия в статията на Антонова в том 1 от Нови документи издание на Историческия музей в Карлово. От всичко написано до тук, вече оставам с мнение, че комитета в Русе не е бил комитета на Каравелов, както мислехме отначало, е дефакто е бил комитета на руското консулство в Русе. Кънчев е споделил намерението си да го основе с Обретенов още преди да отиде в Ловеч, тоест докато е пребивавал в Русе през август 1871, а Левски е бил в Цариград. Кънчев и Обретенов са взели решение за ЧРК на ВРО без изобщо да питат за това Левски и преди Кънчев въобще да се види с Левски в Ловеч, това също беше написано в статия на Антонова. При презумпцията, че Кънчев е внедрил в печатницата своята къртица Пенев да следи Каравелов точно по същото време, август 1871, вероятността Каравелов да си е направи частен комитет от дружинката в читалището е твърде ниска, по-скоро действието с комитета в Русе е било движено от Кънчев и русенци са работели за него, а не за Каравелов. Това че в официални документи нямаме потвърждение Кънчев да е ходил до консулството или до дома на Карамихайлов не означава, че не е бил на едно от тези места, защото снимките на офицерите са дошли оттам, едва ли ги е носел със себе си при влизането му в Русе или да ги е получил от Княжески при посещението му в дома на баба Тонка, Княжески дори да е бил посветен в мисията на Кънчев едва ли ги е имал под ръка или е бил упълномощен от консула да ги дава сам, снимките са получени след тази среща. И мисля, че са получени от действащия драгоман Карамихайлов като посредник, а не лично от консула, който е стоял в сянка, за да не се компрометира. За мен е ясно, докладите до Игнатиев са се четяли и архивирали не само от него като посланик в Цариград, а са влизали в официалния архив на Азиатския департамент и Външно министерство, където са се завеждали под дати и номера като архивни единици. Игнатиев, който е бил пар екселанс авантюрист и хазартен човек, това е отбелязал и Кисинджър при неговата оценка за тази личност, ако е въртял поредната си авантюра да предизвика въстание в Българско с ограничен кръг негови протежета, едва ли е искал неговите началници, този на Азиатския департамент, министъра и Императора, да го обвинят в самоволни авантюри и когато е усетил жегата на провала е инструктирал неофициално протежето си Мошнин да се прави на ни чул ни видял, за да не се разбере каква каша са забъркали с подписите и намесата им в подготовка за българско въстание, отричали са всичко. това обяснява и изразът му след обесването на Левски и края на процеса в София в официален документ , че всичко е приключило по-най добрия начин, тоест тихо и без излишен шум.

Докладът на Мошнин го има и в интернет, ще го намеря, за него пише и проф. Иван Стоянов, сравнявайки го с другите доклади за същите събития на западните консули, като констатира, че единствено Мошнин праща доклади, в които напълно разграничава Кънчев от каквато и да е конспиративна и революционна дейност, навярно следвайки инструкцията на шефа си Игнатиев да се разграничи Русия от каквото и да било съучастие. Този доклад е пълна плява от дезинформация. Сега конкретно за написаното от Антонова, там никъде не са споменати фотографиите на руски офицери открити при обиска на тялото на Кънчев. А отдолу под линия е отбелязано, че Княжески е живееел в... дома на баба Тонка. В доклада на Мошнин от преразказа на Антонова излиза, че Кънчев при срещата си с него /това трябва да е било на 4 март, когато той отива при баба Тонка/ се оплакал на Княжески, че си търси работа, а по-натам Мошнин доказва, че това бил мотивът на Кънчев да се самоубие, отчаян от безработицата млад човек. Което е смехотворно и то много, при положение че скарването между Чорапчиев и Кънчев е било породено от отказа на Кънчев да заеме високоплатена длъжност като управител на Образцов чифлик - хем се отчаял от безработицата и тръгнал без документи във Влашко да си търси там работа, хем не ще работа в родния му Русе на висока длъжност и с висока заплата. Щом Кънчев е разговарял с Княжески в дома на баба Тонка на 4-ти, където по думите на Мошнин се жалвал от безработицата, то е пренощувал у Чорапчиев и на другия ден е минал през действителния драгоман на консулството, Карамихайлов, за да получи снимките на контактните офицери, не ги е взел от пенсионера Княжески, който Мошнин използа за параван на тезата си, че Кънчев бил безработен и отчаян човек, а ги е взел от щатния драгоман Карамихайлов. Кънчев отчаян от безработицата няма да взема фотографии на руски офицери, за да си търси работа при тях, трябвали са му за да ги разпознае по лице, когато стигне съответната дестинация за съвсем друга работа. Естествено, Мошнин, като официален представител на държавата Русия, ще отрича всякакво руско държавно участие в случая Кънчев.