Б. Киров

Да, едва ли Райнов е предателят на Кънчев, при всеки подобен провал в нелегална организация, започва вътрешен "лов на вещици", търсене на предатели и вероятно Тулешков в случая е използвал защитна реакция да насочи подозренията към Райнов, за да ги снеме от себе си. Големия го е подозирал за изнасяне на документи от печатницата на Каравелов и даже го е разследвал за това. За да липсва предател на Кънчев в донесението на валията до Великия везир, обяснението за задържането на Кънчев би могло да е много по-просто - когато е посетил руското консулство, което очевидно от документите е било засечено, да се е наврял сам в полезрението на полицията. Като русенски жител той е бил добре познат на полицията и при положение, че са наблюдавали консулството, за да фиксират влизането му там, съвсем резонно е да са започнали да го следят след това и да искат да проверят документите му при качването на корабчето за Гюргево, а и сигурно да го обискират за подозрителни документи и незаконно оръжие. Левски пише на Каравелов, че се оглежда за свой заместник, за да тръгне сам по пътя на парите за оръжие, но в писмата си обяснява и че още не е намерил такъв. Според мен, в онзи момент тези заявки за търсене на заместник са били повече "блъф" от страна на Левски, той много добре е знаел, че както е създадена неговата комитетска мрежа като напълно централизирана и еднопосочно управлявана от едно лице организация, друг не е бил в състояние да я управлява; всички шифровани ключове и пароли, всички имена на важни хора в организацията ВРО са били само и единствено в ръцете и главата на нейния създател, Левски. Не случайно всички опити по-късно да му се намери заместник завършват с провали, даже това не е зависело от качествата на заместниците, а от особената структура на ВРО, копирана впоследствие от ВМРО и други тайни организации, в това отношение Левски е гениален и неповторим, като строител на такъв тип структура и организация. Затова и наблегнах на разликите между неговата Нареда и Устава на БРЦК, приет през 1872 - двата документа са напълно несъвместими като организационна основа и фактически с приемането на Устава, Левски сам е подписал смъртната присъда на ВРО, такава, каквато той я е създал. Малкото допълнение за смяна на председателя от общо събрание на ЧРК е било само кръпка в този недоносен Устав, недостатъчна, за да закърпи голямата пробойна отворена в организацията на Левски; затова му се налага и да прави окръжия и да се лиши сам от неговия център и крепост, Привременното правителство в Ловеч, но така още повече ускорява процеса на разпад на ВРО.

Двойният агент е агент на едната и на другата страна, понятието "двоен" не елиминира ролята му на такъв и за двете страни, иначе никоя и от двете страни няма да го държи на служба агент. Според Д.Т.Страшимиров, Теофан Райнов е бил турски агент: "Става ясно, че Теофан (Богдан) Райнов е турски агент. За това в писмата си до Каравелов пишеше още Васил Левски. Още през 1870 г. Левски предупреди да не се работи само с Т. Райнов и Г. Живков." Такива съмнения изказва и доктор Миркович, който е вкаран в турска тъмница, според него, заради Теофан Райнов, когато ми е подръка текста от писмата на Миркович до Стоян Заимов, ще го цитирам в темата. На 25 ноември 1871 г. Васил Левски пише писмо на Райнов, който и по това време е живеел в Гюргево: "Бай Т. Райнов, Наместо писмо, ето ви А. К. - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите. Така поздравлявам всичките наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират. Приемете сърдечно целувката ми. Важ брат: в. Лъ(вс)кий" Това писмо на Левски е в отговор на писмото "знаеш ли ти кои сме", подписано и от Теофан Райнов. Според Киро Тулешков /подозиран също за предател от Христо Иванов-Големия"/ именно Теофан Райнов бил предал Ангел Кънчев, след като получил писмото на Левски за Кънчев. Кънчев на път за Букурещ в началото на януари 1872 няма откъде другаде да е минал за Букурещ, освен през Гюргево... Пак според мемоарите на Киро Тулешков, Ботев получил писмо лично от него /Тулешков/ да убие Райнов: https://www.168chasa.bg/article/8179144 В публичното пространство Райнов се величае като голям разузнавач, давал фалшиви сведения на турската полиция и реални на българските революционери, като се лансира версията, че по препоръка на Левски, Райнов си издействал назначение на пост началник на пловдивския клон на Барон-Хиршовата железница, но Левски в писмото си до Каравелов от октомври 1872 не пише точно това: "Райнов е в Цариград и направил е работа и ще бъде главний управител на железницата в Пловдив. Мнозина ми подписват от нашите, че той никоги не може да бъде инакъв)." Райнов е бил назначен за главен управител на железницата с протекцията на български нотабили в Цариград /"направил е работата", както се изразява Левски/ и това става 5-6 месеца, след като е засечен от турската полиция като член на Гюргевския ЧРК... Ако е заминал в Букурещ в началото на март, както цитирате документ Вие, най-вероятно Райнов е присъствал и на събранието на БРЦК в началото на май, макар че името му не фигурира в протокола там. Според мен, Виенската кантора издала документ за концесионер на Ангел Кънчев, е именно кантората на Теофан Райнов, за когото пише в писмото му до Панайот Хитов и Райчо Попов от Плоещ, наричайки Райнов "моят ортак във Виена", без да споменава името му. Представите не са история, съгласен съм напълно, но понякога история се пише като представи, особено, ако е подчинена на идеология. Представите са за публиката, а историците ги създават по най-често използвания начин като селектират и експонират един исторически факти и затъмняват други. Моето разбиране е, че на сцената трябва да бъдат осветени всички известни факти, без да се манипулира светлината върху едни за сметка на други.

Зависи от гледните точки какво разбирате под "някаква помощ". Хора като Евлоги и Христо Георгиеви и братя Тошкови са очаквали руското оръжие да донесе създаването на българска държава, в която те да запазят икономическите си позиции и да увеличат богатството и влиянието си. Такива хора стават ядрото на Консервативната партия след Освобождението и те по своя икономически интерес са били русофили; хора като Пъшков, Стамболов, и Драсов са били либерали също по своите икономически интереси, те бързо вземат връх в новата държава и преразпределят най-важното средство за производство по онова време - земята - в полза на средната селска и градска класа. Старата търговска и земеделска аристокрация от времето на Османската империя бързо запада след Освобождението, губи пазарите, богатството си и влиянието си, а новата буржоазия иска нови пазари и демократично управление, за да се развива в нова среда, ориентирана към западните капитали и пазари, които те са познавали добре. Всички тези процеси са били в ход още през втората половина на 19-ти век и те формират основните партии в национал-революционното движение, условно наричани "стари" и "млади". Левски е бил изразител на най-радикалната част на "младите", представител на долната част от средната градска класа. За него и за дребната буржоазия в Ловеч, от представители на които той формира Привременното правителство в Ловеч, не е съществувала алтернативата предлагана от "старите" - отвоюване на държавата с руска военна сила, защото те са знаели и цената, която ще бъде платена след това, а именно държава на самодържец-княз и икономически строй, подобен на крепостната полуфеодална система в Русия. Съзаклятниците в Букурещ правят системни опити да му издърпат череджето изпод краката още с идването му на първата му обиколка в българските земи; има цяла поредица от писма на Тодор Ковачев-Ходжата от Турну Мъгуреле до Панайот Хитов в Белград, с които Ходжата детайлно осведомява Хитов за движението на Левски и неговите обиколки. В крайна сметка Левски пише до Хитов повече да не кореспондира с Ковачев, защото бележи в него турски шпионин. Всъщност Ходжата не е бил турски шпионин, а такъв на Хитов, който пък от своя страна е живеел в чифлика на Балкански, собственост на братя Георгиеви и на пенсия от сръбското правителство. В тази линия на следене и контрол е изпращането на лумпена Димитър Общи, доказано провален като човек и морал още преди да се появи при Хитов в чифлика на Балкански, последван от много по-качествения Ангел Кънчев, явно програмиран от "старите" за заместник на Левски. След Кънчев следват със същите функции изпратени Фердинанд, Михаил Греков и Атанас Узунов, сигурно пропускам някой от дузината подобни изфабрикувани ерзац-апостоли, чието предназначение е да елиминират фигурата на Апостола. Накрая в ролята на Левски влиза младият и напорист Стефан Стамболов, но той е за друга тема. Моето мнение е, че снимката е придобита от откупен фотографски негатив от студиото в Букурещ. Левски има поне две снимки преди това правени в букурещко студио и не е кой знае каква философия да се открие въпросното студио /то е било на придворния фотограф на румънския княз/ и да отиде там човек със съответната прилична сума пари и да си купи негатива.

Съгласен съм, че сам по себе си такъв списък, дори предаден по дипломатически канали до външния министър и оттам до Императора, е щял да има нулева стойност в сравнение с предаден от Добродетелната дружина или от Одеското настоятелство /откъдето преди година е бил искан от Левски/, а защо не от делегация на двете организации от български нотабили. Но... искането за дуална монархия, подписано от ТБЦК и написано лично от Иван Касабов е било история, загърбено вече през 1872, както от Добродетелната дружина, така и от Одеското настоятелство. Искането за дуална монархия е завоалирано искане за конституционна монархия по западен образец, копи пейст на Австроунгарската монархия. Касабов е написал забележителен документ, несправедливо оплют по-късно, както от негови съвременници, така и от българската историография. Ако прочетете внимателно оригиналния текст на Касабов, ще видите, че на практика това е било искане за пълна и безусловна автономия на държавата България с параламентарно управление, напълно покриващо се с парламентарна република. Султанът в това искане е сложен като декоративна фигура на монарх, а истинската власт е предоставена на демократично избран парламент, който от своя страна избира фигурата на наместник на султана, фактически в ролята на избираем президент с ограничен времеви мандат. Касабов е бил отсвирен точно заради Мемоара, в който не е предвидена никаква роля на Руската империя. Мемоарът е предвиждал "мирен преход" към българска държава с демократично устройство, докато интересите на Руската империя не са се покривали с такова решение на Източния въпрос, те са предвиждали сателитно княжество България, включено в руската идея за славянска федерация на Балканите. Планът на Азиатския департамент и руския посланик в Цариград е бил сравнително прост, но затова и ефективен, като всеки гениален план - въстание и война с големи кръвопролития на Балканите по възможност с най-широко участие на всички южни славяни, и то по дефолт потушено с големи жестокости неуспешно въстание и неуспешна война, за да се включи руската армия като освободител и морален победител от конфликта. Което се случва, но четири години по-късно, през 1876-та със Сръбско-Турската война, въстанието в Босна и Херцеговина /там крадец на територии става не Русия, а Австро-Унгария която в бъркотията откъсва тези две области/ и Априлското въстание в България. Гюргевския комитет свършва работата, която Левски отказва да свърши през 1872. Тези сили задвижват и събитията във ВРО, БРЦК и другите емигрански организации, включително остатъците от ТБЦК в лицето на базираните в Плоещ и други румънски градове бивши съратници на Касабов, изпратили писмото "знаеш ли ти кои сме" на Левски през 1871-ва. Това е важно допълнение, защото обяснява и липсата на Обретенов и ловчанския информатор в документите - великите везири се сменят, но началниците на тайните служби наследяват агентурата си и не са длъжни да оповестяват, а напротив да крият и да не споделят с политиците своите информатори, те са техен актив, а не на политиците.

Хвърлените листове от Кънчев най-вероятно, според мен, са били целия списък с имена и подписи, а намереното в портфейла му е било шифрован съкратен ключ с имената към този списък, иначе как да се вместят в малка записка стотици имена с подписи; според мен, Левски е нямал нищо общо с такъв списък, защото година преди това отказва на Филип Тотю да му изпраща подобен списък, ако е искал да го направи, една година време му е била предостатъчна, за да го изготви и изпрати. Списъкът е правен паралелно от Кънчев без знанието на Левски, докато са обикаляли заедно, чисто негов, на Кънчев, бизнес си е бил, за друг поръчител, но не и от Левски. Левски даже не му е давал указания да преминава във Влашко през март, той казва ясно на Цаньо Захариев в Трявна за Кънчев: "Той работа във Влашко нямаше." Снимките на руски офицери открити у Кънчев и посещението му в руското консулство сочат недвусмислено кой е бил поръчителят на списъка. Не го е предал там, защото консулът в момента е отсъствал, а решил да го занесе лично на другия ден. Това посещение трябва да е било на 4-ти март, в същия ден той е направил и посещение в дома на баба Тонка, откъдето е разбрал за ареста на Обретенов, а тя какво е разбрала от Кънчев можем само да предполагаме; не е останал да нощува в дома на баба Тонка /защо?/, а е отишъл у Чорапчиев и на 5-ти март е направил опит да премине без заверен паспорт с фалшив пропуск, издаден му в книжарницата на Хр.Г.Данов - накъде по това трасе е бил предаден на полицията. Да, той е бил арестуван веднага на първи март, но от затвора е можел да каже много неща на следователите, ако те са му представили неопровержими доказателства, че е убиец на Пенев /например заловени протоколи при ареста му и обиск в читалището, вече стана дума колко "тайно" са ги криели там, заедно с печати и отрови/. Един информатор като Обретенов, с неговата позиция на куриер и председател на ЧРК, довереник на Каравелов, е бил напълно достатъчен на османската полиция. Ако са имали един с такива възможности, въобще не са им били необходими повече, напротив, разширяването на кръга би им създало рискове от провал, колкото по-малко, толкова по-ефективно. Това оборва и аргумента, че не бил при него провала с двете заловени писма на Каравелов до Левски, защото не били заловени едновременно - ако Обретенов не е изпратил и двете писма и ги е задържал, те са били едновременно при него през цялото време, полицията е имала едновременно достъп до тях. Задържането им от полицията е напълно резонно от нейна гледна точка, ако в полицията не са имали знанието, че същите писма като копия пътуват по паралелен пощенски канал на ВРО; няма писма, няма последствия, щом писмото заповядва въстание, ако го задържат и то не стигне до получателя /Левски/ той не може да реагира на него, няма да има организиран бунт. Греков в мемоарите си си приписва изцяло като заслуга откриването и превръщането на Узунов от гърчеещ се и своенравен младеж в запален национал-революционер. https://bulgarianhistory.org/atanas-uzunov/ Той го открива още през 1871-ва в Николаевската гимназия, когато Узунов говорел по-добре на гръцки и руски език, отколкото на български и още тогава го изпратил в Калофер, та да изучи езика и хората, за да може да влезе във ВРО. Самият Греков влиза в Българско от Русия през Цариград и се свързва с Узунов в Сливен, който вече бил учител там, изпратен от... кой? и пак в Сливенско.

Кореспондентът Филоксениди в Букурещ обаче няма как да е научил, че Кънчев е обиколил точно 14 града, без да е получил информация от Българско, според мен, от Обретенов, защото той е имал тази информация още преди 18 март, когато е публикувана тя във Византис. Близък с Ахмед Расим паша, означава, че е бил информиран от вилаетската полиция. Логически няма друг възможен източник, за да напише от Букурещ точно за обиколката на Кънчев, който се е отчитал на Обретенов. Каравелов пише, че намерили в портфейла на Кънчев записка , но полицията нищо няма да разбере от написаното в нея, защото то било с "цифри и знакове". Властта е била убедена, защото е знаела. Не мисля, че Пенев е членувал в ТБЦК, датата на идването му от Гюргево 15 февруари, напълно съвпада с датата на възможния му прием в основания от Кънчев ЧРК Русе на ВРО - началото на декември. В дописката на Дунав пише, че Пенев е бил във Влашко два-три месеца, като върнете назад времето от 15 февруари до 10 декември, когато са основали комитет на ВРО имате малко повече от два месеца, Пенев е отишъл като словослагател на Каравелов като приет и препоръчан член на ЧРК Русе, но после са фалшифицирали протоколите и са го изтрили оттам, защото са получили нареждане от Каравелов да го убият. Познавал ги е всичките и няма начин да не ги е издал още с идването му, ако е бил предател. Друг е въпросът дали параноята не е накарала Каравелов да нареди убийството му незабавно, което нареждане очевидно не е било изпълнено, убиват го 15 дни след идването му. Ако е бил предател е щял да ги предаде сто пъти за това време, но никой от тях не е пипнат до деня на убийството му. Но пък ги арестуват на другия ден, значи са знаели кой кой е от тази компания. Това че свидетел ги видял четиримата да говорят с Пенев е една от тъпите лъжи на лицето Обретенов, ако този свидетел ги е видял четиримата, как не е разпознал и Икономов, избягал веднага, а го е сбъркал с друг човек, който въобще не е участвал в убийството. Не ми се коментират тъпите измислици на този "човек" Обретенов. Това обяснява почти всичко за неговата "мисия"; със същата "мисия" по-късно е изпратен Михаил Греков, който си обучава като протеже и дубльор за "главен апостол" Атанас Узунов, едно незряло момче, което дори не е говорело добре български език, когато Греков го командирова да се изпече в Българско и което се проваля с гръм и трясък с един нелеп опит за убийство, след което изпява на властите, всичко което знае. Това е историята без маска и без грим. Жалко за Апостола.

Прочетохте ли спомените на Мидхат-младши към която книга Ви бях дал линк? Там той твърди, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, въоръжена и изпратена от Одеското настоятелство, с която баща му се е разправил по-най жесток начин, умишлено е осакатила няколко турски деца, за да предизвика ответна реакция на отмъщение от турското население и жестокости към българите. Такива били инструкциите, твърди синът на Мидхат, за да постави Русия въпроса за турските жестокости върху славянското българско население и да предизвика международна реакция; после същата тактика следвали четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, изпратени със средства на Добродетелната дружина през 1868-ма. Сега, това са нелицеприятни за нас твърдения, но факт е, че ако отворите дневника на Иван Кършовски, който е бил писар на Панайот Хитов, ще видите, че тези твърдения на Мидхат-младши не са безпочвени - там Кършовски е записвал, перифразирам, но по смисъл е вярно, "влязохме в едно турско село, взехме с нас една зелка /турчин, чалма/ и после я срязахме в гората" и т.н. Жестокостта не е била безпричинна, а целенасочена. Левски в писмото му до Филип Тотю отрича тази четническа тактика, която не води до нищо друго, освен до изтребление на цивилно население и от двата етноса и взаимни жестокости. Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското. Всъщност това е руското искане на Цариградската конференция, за което Мидхат-младши също пише. Русия винаги е следвала методично и неотклонно своята политика и всеки неуспех на тази политика е водел до нови и нови опити, които в крайна сметка са се увенчавали с успех, това е техния стил, те така воюват и постигат целите си, методично и без оглед на жертви, правят го и сега. Писмото с подписите, за които пишат Византис, е в същата методична линия на руската империя - подписите, според гръцкия вестник, спонсориран от османската полиция, са били "съгласителни" и "обвинителни", те са щели да послужат на руската империя да докаже на другите велики сили от европейския концерт, че славянското население в българските земи е жертва на турска жестокост и това изисква сепарирането му в отделно княжество. Това обяснява искането на османските власти за обиск в кантората на Георгиеви и спешната реакция на руските консули в Русе и Букурещ на убийството на Кънчев. Ахмед Расим паша и Ахмед Хамди паша са представители на два враждуващи лагера в османската Висока порта. По времето на Ахмед Хамди паша, надмощие имат консерваторите, за зъл късмет и на Левски, които не са виждали никаква перспектива за реформи в Империята; Ахмед Расим паша е изразител на младоосманската линия на реформиране на империята по западен образец и като такъв е бил много по-толерантен към исканията на българите за реформи. Между другото, Шакир бей, втората по важност фигура в Комисията, е бил дясна ръка на Мидхат и като такъв е много по-гъвкав и осведомен от председателя на комисията, нали именно той е бил наемател в дома на Обретенови, и именно той осведомявал чуждестранните консули за арабаконашкото приключение?

Писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса е датирано от април 1871 и в него Левски, според мен, фактически отказва да събира такива подписи, аргументирайки се, че те ще бъдат в полза единствено на руския император. Така че, ако Кънчев е събирал подписи, правел го е не по нареждане на Левски. Кънчев е бил в Букурещ в началото на януари по нареждане на Левски и нищо не му е пречело да предаде тогава списък с подписи, но той го е носел за Букурещ или Русия в началото на март, не може да е събрал десетки или стотици подписи за 50 дни, това е било направено по-рано, и най-вероятно при съвместната им обиколка с Левски, защото цитираните от Византис 14 града съвпадат точно със записката на Левски за обиколените съвместно с Кънчев 14 града. Изводът за мен е, че Кънчев е работел за поръчители в Букурещ и Русия, а те може да са само Добродетелната дружина на Христо Георгиев и Одеското настоятелство на Никола Тошков. Сам по себе си Филип Тотю не е представлявал никой, той е написал писмото си до Левски от името на Одеското настоятелство. Левски го порицава и за намерението му да вкара в българско 3000 пушки от Одеса с цел да вдигне локално въстание в Силистренско през лятото на 1871 в същото писмо. Между другото, руски пушки все пак са били прехвърлени, в донесенията на чуждестранните консули се говори за открити количества руски пушки във Врачанско през декември 1872...

Никола Ковачев е родом от Сопот, има го в списъка на участниците във Втората легия, бил е учител в Ловеч от 1863-та, с прекъсване през 1868-ма, когато учителства в родния си град Сопот /след Легията/. Вазов му дава описание в "Даскалите, спомени от ученическите ми години": https://www.rulit.me/books/daskalite-spomeni-iz-uchenicheskite-mi-godini-read-184587-11.html Този човек трябва да е бил драгоманина, който след 1871-ва, когато се пенсионира Захарий Княжевски: https://bg.wikipedia.org/wiki/Захарий_Княжески трябва да е бил Якобсон, по-късно забегнал в Лондон с руски дипломатически документи, публикувани в България след Освобождението: http://www.promacedonia.org/ofrdo/ofrdo_pred.htm Тези документи, изобличаващи машинации на руската дипломация в България, са били оспорвани като фалшификати, но въпросният Якобсон, ако той е бил драгоманин по това време, според мен е имал достатъчно мотивация да предаде Кънчев още тогава. Обретенов е поддържал връзка с Княжевски и това е отразено в негова кореспонденция. А какво пише за "списъка" на Кънчев във въпросния том? Не мога откъдето съм да си го поръчам...

Аз чета спомените на хората, които са държали писмата в ръцете си. Единият е Христо Иванов Големия, в темата го има откъсът от неговия спомен за двете писма. Най-напред идва това, призоваващо за освобождение на затворените; след няколко дни идва другото, подканящо за незабавно въстание. Първото Големия изпраща по Бунито до Ловеч, където куриерът не намира Левски и се връща. Второто, заедно с първото, Големия изпраща по отец Матей Преображенски до Стара Загора, където отецът предава писмата на Левски. Старозагорци пишат до Сливен писмо на 21 ноември, което им изпращат заедно с техен препис от писмото за въстанието, донесено на Левски. Има два преписа от това писмо от 2 ноември на Каравелов - единият е от Данаил Попов, намерен в Ловчанския архив и донесен там от Левски, той го е намерил в Стара Загора; другият е преписът направен от старозагорци. Има и оригинал на писмото, предаден на държавата от Обретенов, за който оригинал той твърди, че го е изпратил в Търново на другия ден, след като го е получил от Димитър Горов в Гюргево. Обретенов също така твърди, че този оригинал бил стигнал до Търново, оттам го изпратили в Ловеч, но след като не намерили Левски, пак си го върнали в Търново, откъдето той впоследствие се сдобил в него. НО - Големия и дума не споменава за получено писмо, преди двете, изпратени му от Данаил Попов, които са и налични. Очевидно е, че Обретенов не е изпращал това писмо, защото то трябва да е пристигнало най-късно на 5 или 6-ти ноември в Търново, но никой не го е получавал там, нито го е носел, за да търси Левски. Големия пише единствено и само за две писма до Левски /и двете преписи, направени от Д.Попов, както установява Страшимиров/, като второто е дошло на 20-ти или 21-ви и двете заедно са отнесени от отец Матей на Левски в Стара Загора. Никакви други писма не са получавани в Търново, а твърдението на Обретенов е, че той е изпратил до там писмото на Каравелов за вдигане на въстание в оригинал веднага, ден след като го е получил от Гюргево от Горов, значи най-късно на 4-ти или 5-ти ноември. От всичко написано дотук, установено и от Д.Т.Страшимиров /преписите на Данаил Попов/ става очевидно ясно, че Обретенов не е изпращал никакви писма до Търново, той даже не споменава в спомените си първото писмо, а за второто има драматична история със задържането на куриерката му от Гюргево. Какви пловдивски куриери, какви пет лева, вижте къде е Пловдив, къде е Плевен и къде е Турну Мъгуреле?! Аз написах по-напред, че има хора, които могат да продадат хладилници на ескимосите, не съм изненадан от това, което ми преразказвате. Не, не съм, и вече не знам дали си струва.

Ако премахнете съмненията си за Обретенов, пъзелът Ви ще се нареди; съмненията падат от неоспоримия факт, че Обретенов не е предал двете писма на Каравелов на кореспондента си в Търново, а на османската полиция; оттам падат и съмненията за ролята му на полицейски информатор от събранието в Букурещ; и пъзелът Ви се нарежда.

Е сега кое от двете е вярното - едното твърди, че хванали негатив от портрета му; другото портрета му. Двете неща са различни. До откриването на полицейската снимка беше известен само този портрет: Но полицейската снимка е различна, тя не е кадрирана: Тя е правена от оригиналния негатив, без промени, другата изработена в студиото и изпращана на различни хора е кадрирана, скъсена, не по нея са търсели Апостола. Османската полиция е имала първия негатив, стъклото, както пише Найден Геров, неговото донесение е меродавно. Следователно Заимов твърди неверни неща. При това противоречи сам на себе си - един път хванали негатива, втори път портрета.

В ръцете на властта е попаднала не снимката, а стъклена плака негатив, от която са извадени снимки. С тази стъклена плака могат да се изваждат стотици снимки. Попов пише на Драсов през 1873, че му изпраща чак тогава портрет /снимка/, защото останалите чакали недоправени във фотото в Букурещ, защото от единствената стъклена плака негатив са били извадени снимки, които впоследствие са дообработвани, ретуширани и т.н. Ето за такава снимка пише Попов: Тя е в овал и е силно ретуширана, но е извадена като изображение от единствената оригинална плака негатив, от който са извадени и полицейските снимки: Очевадна е разликата, макар че плаката негатив, от която са вадени двете изображения е една и съща. Османският фотограф, размножил стотици снимки за полицията не е пипнал нищо да ретушира и променя, извадил е едно към едно изображението позитив, за разлика от регуширания портрет в овал на Данаил Попов. Заимов пише, че плаката е била заловена в Плевен, но Заимов преиначава и откровено си измисля, не само в този случай. Защо и по чие искане от фотото в Букурещ ще пращат плаката в Плевен? Левски да не е бил малоумен да иска да му пращат портретна плака, и какво да я прави, да си размножава сам портрета, та да попадне в ръцете на турските шпиони щъкащи усилено да го търсят по това време?! Нали и Данаил щеше да пише все нещо за тази плака негатив, която е основата за вадене на портретни снимки, а той дума не споменава за нея никъде. Плаката е попаднала в ръцете на османската полиция в Букурещ, иначе те нямаше да могат да размножат стотици портретни снимки. Въпросът е, писах за това, че портретната снимка на полицията не е качествена, което може да се дължи на това, че снимката е направена на открито, а не в студио. Левски никъде в тефтерчето си не е отразил разходи за фотограф в Букурещ, а е записал всичките си разходи там. Но е записал доста голям разход от изпращането на лясковския представител на 11 май, без да уточни точно за какво. Моето предположение е, че там влиза и разхода за фотографа, който му е направил снимката в Букурещ. Но затова писах, че е необходима експертиза на фотограф за тази снимка.

Според мен въпроса за снимката, по която е издирван изисква експертиза на професионален фотограф, запознат с историята на фотографията в детайли на експертно ниво, който да определи тази снимка по каква технология е правена, защото по това време е имало различни, дали е правена на открито или в студио, един въпрос, който никой не е поставял, а е възможно да е правена и на открито, на фона на параван: Ако е този случая, това най-вероятно е било на изпращането на лясковския делегат на деня на Кирил и Методий на 11 май /на което е присъствал и Обретенов/. Найден Геров е написал в донесение до граф Игнатиев на 4 декември 1872 г.: „Намерено е също така фотографическо стъкло (стъклен негатив) с портрета на Васил Левски, от което са извадени няколко фотографии и са разпратени в различни места, за издирване чрез тях на това лице” Найден Геров впрочем трябва да е бил сравнително наясно с технологията, защото специалността му от Ришельовския лицей е била стъкла. Но сухи плаки върху стъкло са правени по два различни метода във фотографията по онова време, като сравнително много по-добър е бил желатиново-сребърната емулсия да се нанася; имало е обаче и друг метод за сухи плаки, но това е материя за специалист с експертиза на фотограф. Написаното описание на гърба на полицейския образец на снимката е взет от описанието на Иван Фурнаджиев, което означава, че е добавено там през ноември. При всички случаи, според мен, дори турската агентура да е взела стъклената плака от фотостудиото, някой участник в събранието трябва да е насочил агентурата към това фото и точно този фотограф, бил е човек, който е знаел за портретната снимка на Апостола в Букурещ, и къде да се търси "фотографското стъкло", за което пише Геров. Книгата със спомените на Обретенов я имам в електронен формат, но не е при мен сега, ще се опитам да я намаля на обем като файл, за да Ви дам линк към нея да си я изтеглите, когато мога. По памет, Обретенов не пише нищо за своя снимка в Букурещ.

Издаването на Червеноводската чета, непосредствено преди Старозагорското въстание: "В последния момент малко преди въстанието Кърджиев е арестуван по донос на Русенския митрополит Григорий, „че готви бунт против султана“." https://bg.wikipedia.org/wiki/Червеноводска_въстаническа_чета Когато мога, сега не мога, ще кача в електронен формат мемоарите на Велко Абаджиев, за тези събития. В уикипедия са написали, че русенският митрополит Григорий издава четата, Захари някъде пише, че издайникът бил иконом Петър Арнаудов: https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Арнаудов_(духовник) Но... според мен се губи логиката в такива твърдения, а кой е шушнал на ушето на Григорий или Арнаудов, че комитет Каран в Червена вода подготвя чета? Тези двамата църковни деятели каква свързаност са имали с ВРО Русе и лично с Обретенов, който по време на подготовката на четата си стои в Русе и играе ролята на "капо ди тути капи" на комитета? Има и друга любопитна подробност от биографията на лицето Обретенов, в началото на ноември 1874-та го арестуват за 35 дни за... отвличане на жена, а месец по-късно се врътва обиден, че Михаил Греков направил дете на сестра му и избягал във Влашко и заявява, че се отказва от всякаква комитетска работа, та се налага да го умоляват пак да се включи. Но, както казах, изпитвам досада примесена с погнуса да му изследвам житието. Да, съгласен съм с извода Ви, Левски никога не би изпращал някъде списък с подписи.