Сердика, както и повечето градове на сегашната територия на България започват да западат още след нападениятя на хуните 5 век, последвани от авари и т.н.
Прави се опит за доукрепяване само към средата на 6 век при Юстиниян, поне по Дунавския лимес. Но поради причин иавън Балканите, а именно загубата на Месопотамия и Египет, откъдето се снабдява с храни лимеса, се взема решение да се изостави около 620г. Всички по-големи градове в Северна Българиа са евакуирани, а след тях забягва и селското население, защото вече няма никой да го защитава от непрекъснатите набези отвъд Дунав.
За окончателното изоставяне не София в началото на 7 век способства и някакво силно заметресение. След това нищо не е правено по големите сгради, a се смята, че уж възстановения Средец (всъщност само военна крепост) през ПБД е на друго място, а не предишния център на Сердика.
Цитирам от друг форум:
- за изоставянето на София в началото на VII век спомагат не само авари, славяни и тн., но и едно или повече силни земетресения. Има ясни следи от тях.
- след силните земетресения, няма никакви опити за систематично възстановяване
- градът видимо е западал още след средата на VI век.
- след началото на VII век има някакво маргинално и разпръснато обитаване от скотовъдци или земеделци. Каквито и да са, няма занаяти.
- какво представлява града около началото на IX век и превземането му от Крум е въпрос без ясен (археологичен) отговор
- градът претърпява някакво оживление към X век, но то не може да се дефинира добре.
- строителството от този и последващия период, чак до османците, е сравнително примитивно - вероятно каменна основа от сух зид и паянтово едноетажно жилище. При някои жилища няма дори каменна основа, а само дървени греди с вероятно измазана плет между тях. Примитивни огнища. Тук там т.нар. плисковско-преславски пещи - тоест, има някакви занаяти.
- мрънканията на Григорий Антиохийски от втората половина на XII век са най-вероятно напълно оправдани и Сердика е била едно бая примитивно местенце, което абсолютно е скъсало с античното и късно античното си минало.
- предпазливо предполага, че средновековна София не е била точно там, където е била антична София, тоест днешният идеален център
- нищо от проученото по стените на Сердика не показва, че те са използвани след съживяването на града през IX - X век.
- все пак, със сигурност има някакво (заможно) население, което поддържа двата големи храма - ротондата Св. Георги и базиликата Св. София. Датировката на най-стария стенописен слой в Св. Георги е по-скоро от началото на XI век.
- Св. София вероятно не е използвана в своята цялост, а по-скоро в единия ѝ кораб има някаква обособена църква
- около пренасяне мощите на св. Иван Рилски знаем, че в града е имало църква посветена на него, много вероятно част от градски манастир. Не може да се идентифицира в момента.
- разкопана е малка част от малка църква, която може би се отнася до периода на ВБЦ.
- многото малки църкви, които са заварени в края на османския период, не е задължително да кореспондират директно с църкви от времето на ВБЦ. Дава се пример със Св. Петка Самарджийска и една друга църква, която сега е експонирана в т.нар. Ларго, които са от XVI век със сигурност.