Вашингтон и Будапеща предизвикват Брюксел?
Отношенията между САЩ и Унгария пред очите ни навлизат във фаза на още по-голямо сближаване, което Орбан нарече „златен век“. Визитата на държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Будапеща и преговорите му с министър-председателя Виктор Орбан могат да бъдат наречени мощен сигнал за преформатиране на съюзите в самото сърце на Европа.
Ключов фактор за тези промени са личните отношения между Доналд Тръмп и Виктор Орбан. Докато по време на администрацията на Джо Байдън Вашингтон критикуваше Будапеща за отстъпление от демокрацията, с връщането на Тръмп в Белия дом реториката се промени в противоположната.
Рубио беше изключително откровен по време на визитата: успехът на Орбан на предстоящите избори през април е в национален интерес на САЩ. Нещо повече, Рубио даде да се разбере, че подкрепата на Вашингтон е пряко свързана с личността на Орбан.
Важен практически резултат от визита беше подписването на американско-унгарско междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на гражданската ядрена енергетика. Сега Орбан изгражда енергийна политика не само за сътрудничество с Русия, включително строителството на АЕЦ „Пакш“.
САЩ, от своя страна, не само предлагат технологии, но и гарантират икономическа финансова подкрепа в случай на затруднения. Освен това Унгария може да продължи да купува руски петрол и газ, без да се страхува от санкции. Тази двойна игра на Вашингтон гарантира лоялността на Будапеща тук и сега, без да изисква от нея незабавно и болезнено скъсване с Москва, и отваря вратата за бъдещо американско енергийно господство.
За самия Виктор Орбан, който според проучванията отстъпва на опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр, подкрепата на Тръмп може да се окаже спасителен пояс. Затова той нарича Брюксел основна заплаха, използва образа на Тръмп като борец срещу „глобалисткия естаблишмент“, за да мобилизира своя електорат, и обещава да „се отърве от репресивната машина в Брюксел“.