Топ Потребители

Изглежда денисовците са били доста по-широко разпространени отколкото се смяташе досега. Обикновено ги отбелязват по картите само в Централна Азия около Алтай, но ето че сега излизат останки чак от Тайван. Находката е намерена във водата край западното крайбрежие на Тайван и е челюст, при това най-добре запазената челюст на денисовец от всички открити досега. Явно има някакви проблеми с точната датировка, защото определят възрастта на фосила на някъде между 10 000 и 190 000 години. Но протеиновият анализ категорично показва, че това е денисовец, разкривайки уникални белези, различаващи го от неандерталците, с по-здрави челюсти и по-големи кътници. https://www.sciencealert.com/first-denisovan-fossil-discovered-in-taiwan-reveals-secrets-of-our-ancient-relatives

Да, виждам, че не е имало и мнения. Ще проверя какъв е бил проблема. На пшръв поглед виждам, че сървъра е паднал и от хостинга не са се усетили и автоматично се е рестартирал и е тръгнал. Благодаря, че писа!

Ареалът на денисовците се разширява и далеч на североизток - новата находка е от Харбин, на 146 000 г. и за първи път е почти изцяло запазен череп. https://www.sciencenews.org/article/skull-first-denisovan-human-cousin?utm_source=chatgpt.com

Вчера от следобед до полунощ, не се подключваше. От две места се опитах.

Точно заради този достъп до информацията, който щастливо им е паднал от небето, смятам, че от ВРО е трябвало да внимават повече когато избират куриери. При толкова пазене от шпиони от страна на Апостола, накрая с пълна сила вкарали сами в организацията цял шпионски комитет. Затова продължавам да се питам до каква степен е бил замесен Ведър, знаел е почти всичко, иначе не би се погрижил за тях през август. Питам се доколко е бил съгласен с изпълняваното от Обретенов, който най-вероятно следвал инструкциите на турската полиция. Лично мнение, Обретенов не е криел нищо от полицията и от масонската ложа, не е спестявал важна информация, включително за Левски, не е тип едно да изкаже, друго да премълчи, както се вижда от доклада на Хамди паша, доносниците му са били без никакви задръжки. Дори Дора Чаушева е отбелязала в предговора на новите документи този факт, някак необичаен, но факт. Това ме бе впечатлило и е косвено доказателство, подкрепя съмненията в Обретенов като първи и важен издайник, защото не е бил революционер като Драсов например, влезнал в организацията само защото изпълнявал поръчка и докладвал без задръжки, изпълнявал и убийства без задръжки. Най-сетне имам обяснение защо толкова много е издавано. Защото е бил той и е гледал колкото се може повече да съобщи. Това обаче поставя Ведър в сложна позиция, доколко е можел да се намеси в събитията, за които е бил редовно осведомяван като шеф на Обретенов в ложата, какво е било отношението му към ВРО, към Апостола... Намесил се като изтеглил комитета набързо по позиции в железницата, но... как ли му е била представена кражбата на писмата на Стоян Пенев? Какво му е съобщено за Ангел Кънчев? За Левски е имал информация не само от подчинените си, какво е било водещото за него когато се случва всичко, господарите му, българския народ, друго?

Проследяването на кореспонденцията между Ловеч и Букурещ в периода юни 1871 - май 1872 много ясно сигнализира за мащабно подготвяно въстание; там е преписката с Филип Тотю за пушките в Одеса /5-6000/, там е и кореспонденцията с Панайот Хитов, който като голям стратег съветва сливенци кои гарнизони трябва да бъдат атакувани и по какъв начин, става дума и за внасяне на хиляди пушки иглянки и т.н. От разменяните писма се вижда и ролята на Левски във ВРО, както и на комитета в Ловеч като център на всички останали във ВРО, може да се установят и разногласията между емиграцията в Румъния и Сърбия и ВРО. Тоест, един дори не задълбочен анализ на писмата, ако са попадали в ръцете на полицията /а според мен двете заловени, за които пише Хамди, не са били единствените, минаващите през Обретенов са били четени регулярно, да си спомним огнярят-приятел на Мидхат, който пренасял комитетски писма, що за екстравагантност от страна на "куриера" Обретенов?!/ са дали пълна картина за мащаба на подготовката и организацията, ВРО и външната, включително Одеското общество /Филип Тотю/ и базираните в Сърбия и подкрепяни финансово и политически от сръбското правителство /Панайот Хитов/. Така че, според мен, на властите в Русе и Цариград е било известно много-много повече от написаното в доклада на Хамди, за който ние знаем, без да сме предполагали за него преди 15 години. Драсов има няколко писма до Данаил Попов, от които е съвсем ясно, че в отсъствието на Левски той е бил всичко в комитета. Той дори си позволява от свое име да дава категорично мнение за дейците от Плоещ, които критикуват Левски за своеволство, а и не само за това. Много ясно от тези негови писма, а сигурно има и други неоцелели, личи лидерската роля на Драсов в комитета в Ловеч. Обретенов и Драсов са почти връстници и завистливият Обретенов не може да не е изпитал чувство на малоценност, ако е разбрал за ролята на Драсов в Ловеч - в сравнение с Драсов, Обретенов е бил периферно техническо лице. Най-малкото Кънчев му е разказал за комитета в Ловеч и за ролята на младите в него - Драсов, Поплуканов и Пъшков, където обаче, за разлика от Обретенов, Ангел е влязъл през парадния вход като най-доверен помощник на Апостола. Като изключим субективния фактор, стратегически най-верният ход да се разнищи комитета в Ловеч е бил точно този - да бъде елиминаран Иван Драсов и да се всее подозрителност и страх между самите членове на комитета.

Преди хилядолетия по земите на Северна Америка са се разхождали създания, които биха накарали днешните ленивци да изглеждат като миниатюрни играчки. Тези древни гиганти са били над 10 пъти по-големи от съвременните си роднини и са водили съвсем различен начин на живот от познатите ни бавни обитатели на дърветата. За разлика от днешните ленивци, повечето от тези древни животни са живели на земята, а не по дърветата. Техни най-близки живи роднини всъщност са броненосците и мравоядите, което разкрива удивителната еволюционна история на тези изчезнали създания. Най-впечатляващи сред всички древни ленивци са били представителите на рода Мегатериум. Тези колосални създания са достигали размерите на съвременен азиатски слон и са тежали около 8000 килограма. За сравнение, най-големите съвременни ленивци тежат едва няколко килограма. Ново изследване на над 400 фосила разкрива, че тези ленивци са еволюирали три пъти и че климатичните промени, заедно с нарастващото въздействие от ранните хора, са довели до изчезването на тези огромни бозайници. Древните ленивци са показвали поразително разнообразие в размерите си. Средният на ръст древен ленивец се е хранил с кактуси в пустините на Северна Америка, докато могъщият Мегатериум е използвал дълъг език като този на жирафа, за да откъсва листа от върховете на дърветата. Тези, които са развили афинитет към катеренето по дървета, подобно на днешните си бавни роднини, са живели изцяло в короните на дърветата. Дървесните ленивци са тежали около 6 килограма, в сравнение с 79 килограма за наземните ленивци. Логично е животът по дърветата да изисква ограничение в теглото. Клоните се чупят при прекомерно натоварване, а дървесните ленивци са известни с това, че оцеляват при падания от 30 метра височина. Тъй като дори умерено падане може да причини сериозни щети, еволюционно е разумно тялото да бъде възможно най-малко. По-малко очевидно за палеонтолозите е защо наземните ленивци са нараснали до такива огромни размери. Размерът може да е бил полезен за намиране на храна или избягване на хищници. Наземните ленивци изглежда са имали предпочитание към живот в пещери, а размерът им вероятно е играл роля в намирането и създаването на подслон. По-умерено големият древен ленивец е предпочитал по-малките естествени пещери, вградени в скалистите стени на Гранд Каньон. През 1936 година палеонтолози са открили купчина от вкаменени изпражнения на ленивци, прилепни изпражнения и отпадъци от гризачи с дебелина над 6 метра в пещера близо до езерото Мийд. CREDIT: Photo courtesy of the National Park Service. NPS По-големите ленивци не са били ограничени до живот в съществуващи пещери. Ноктите им са били сред най-големите от всички известни бозайници и са можели да ги използват за издълбаване на собствени пещери в скала и земя. Няколко от пещерите, които са оставили, все още са украсени с белези от нокти по вътрешните стени. Учените са съчетали данни за формата на фосилите с ДНК от живи и изчезнали видове, за да изградят родословно дърво на ленивците. То проследява произхода им до преди над 35 милиона години. След това са добавили десетилетия изследвания за местата на обитаване, диетите и дали са били катеращи се или ходещи животни. Династията на ленивците е съвпаднала с животоизменящи промени в земния климат. Преди около 20 милиона години се е отворила голяма пукнатина между днешните щати Вашингтон и Айдахо, простираща се на юг през части от Орегон и Невада. Магма е изригвала от тази дупка, оставяйки почти 2,5 милиона кубически километра цицатрик, който е все още видим на някои места по река Колумбия. Ленивците са възникнали и са еволюирали предимно в Южна Америка, но са стигнали до Карибите и Флорида в края на миоцена. Когато Панамският провлак се е издигнал над морето преди около 3 милиона години, ленивци от различни видове са се втурнали на север, стигайки до Канада и Аляска, преди да изчезнат. CREDIT: Photo courtesy of Alberto Boscaini. Това вулканично събитие е продължило около 750 000 години и се е съчетало със Средномиоценския климатичен оптимум - период на глобално затопляне. Затоплянето вероятно е било причинено от всички парникови газове, излъчени от вулканичното изригване. Ленивците са реагирали на този бавен процес, като са се смалили на размер. Това може да се е случило, защото по-топлите температури са донесли значителни продължителни валежи, което е позволило на горите да се разширят, създавайки повече местообитания за по-малките ленивци. За около един милион години след като вулканичната активност се е успокоила, светът е останал топъл. След това е започнал дългосрочен модел на охлаждане. Ленивците също са се променили с температурите. Колкото повече са спадали температурите, толкова по-големи са ставали. В крайна сметка са се разклонили в планините Анди, откритите савани, пустините и горите на Северна Америка. Един наречен Таласокнус е живял в сухата ивица земя между Андите и Тихия океан и е търсел храна в океана. По-големите тела са помогнали на ленивците да се справят с охлаждащите климати. Те са достигнали най-големия си ръст по време на плейстоценските ледникови периоди, малко преди да изчезнат в голямата си част преди около 15 000 години. Това, което наистина е довело до гибелта на гигантските ленивци, все още се обсъжда, но ловът и натискът от ранните хора не могат да бъдат изключени. Ленивците не са били бързи или добре защитени преди 15 000 години и вероятно са били лесна цел за ранните хора. След като всички наземни роднини са изчезнали навсякъде другаде, два вида дървесни ленивци в Карибите са оцелели до преди 4500 години. Така завършва историята на едни от най-впечатляващите създания, които някога са обитавали Северна Америка. Източник: https://www.science.org/doi/10.1126/science.adu0704 https://a-z-animals.com/animals/megatherium/ https://www.popsci.com/environment/why-giant-sloths-went-extinct/ https://captaindarwin.org/biodiversity-sloth/