Р. Теодосиев

ОК. Хвърлям пешкира. За мен упражнението „Голямото четене на български автори” беше личен проект (свързан с носталгията, с поддържането на връзката с родината, текущата ѝ култура и пр.). Това е третото ми лято, в което го правя активно и преднамерено, с любов и в личното си време. Оказа се, че съм написала над 55 ревюта (гледах по блога). Преди това си четях, без да пиша: изчерпателно Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Мирослав Пенков, Петър Делчев, Николай Грозни, цялата ЛФ (за съжаление)… Мисля, че в последните 3 години съм прочела над 100 нови български книги. Минимум. Колкото мога физически да поема от вълната нова БГ литература. Повече не мога и не искам. Това лято изринах ударно повече боклук, отколкото съкровища. (Карамфилов, Ляхова, Пенков, Бърдаров, Радко Пенев, но и Александър Томов, Светозар Стоянов, Янислав Янков, Атанас Раденски. И прочие.) Спирам. Не може повече да продължавам така. Не се издържа. Не знам за общия БГ читател, но аз трябва да тегля чертата някъде. Сегашното положение в родната литература е напълно сбъркано. Чета книга след книга и се ядосвам. Тук-таме зрънца, има хляб, ама виждаш как не е текъл процес на дебат, с когото ѝ да е било. Не е имало разговор, борба с редактор, мъки с текста, няма „архитектура”, конструкция дори. Дори диамантени люспи, които блещукат обещаващо, са оставени да потънат в пустинята от страници. Между писателя и читателя буквално не преминава никой друг. Нито с рендето, нито с шкурката. Просто се е хвърляло на машината да принтира, безкритично. И тъй като не съм вътрешна на „индустрията”, нямах категорична информация, та само се гърчех от безчетните страници плява и се чудех каква икономическа логика позволява това? Докато не видях миналата седмица „кървавото писмо” на някакъв публикуван автор, който обясняваше как си платил всички разноски за издаването в едно от най-престижните издателства в България – от корицата, странирането, „промоцията” та до разпространението и пр. А сега му я държат в складовете и не се напъват да я доставят в книжарниците. Не ме интересува личната му драма, а принципът. Човекът плаща всичко за 500 бройки тираж, а издателството инкасира – като си покрива разходите плюс таксата за себе си. Същата логика като в рекламните агнеции. И мята книгите на поточната линия. Разпитах малко, оказа се масово явление. И не в едно издателство. Чак знам и цените вече. Плюс втори проблем. Хем авторите с гигантско его не дават да им се пипне нищо от „самородното злато”, хем новата школа редактори приемат ролята си само като „стилистично оглаждане” на думички и повторения. И то в галоп, защото се бърза. Ако въобще има включен редактор в процеса. Поради това се стига до сегашната ситуация: доминация на срамежливо прикрит самиздат. Да повторим статистиката. Миналата година в България са издадени общо 3491 заглавия в областта на художествената литература, общ тираж 1 911 000. От тях преводни са 1363 с тираж 1 181 000, т.е. средно по 867 тираж на заглавие. И 2279 БГ заглавия само през 2015-а! Средни тиражи от 300-500 бройки на заглавие. 1000 продадени е постижение. 3000+ са култови. Сиромахов – извънземен. И защо, драги ми автори, издатели и напористи деятели на „книжната мафия”, сте се докарали до тази сляпа улица от бозаво българско нискотиражие? Защото пазарът има определен размер и няма да се разтегне от бурна промоция, хватки, номера. Прикритата реклама и маркетингът с блогове и социални мрежи само ще променят решението дали да купиш една или друга книга, но няма да удвоят броя на книгите, бюджета, които човек може да отделя. Т.е. при сегашната „стрелба на тъмно” в безкрайните поля от заглавия, пълната плява седи на същия рафт като сериозните, истински, ценни творби и нито има как човек да се ориентира, нито кой да те ориентира. (Говоря буквално. Като си бях наскоро в България и се гмурнах в прекрасната книжарница „Гринуич“, просто се удавих. Хем търсих пристана с родните автори. Не само са твърде, прекалено много, но даже от един автор/ка има по 3-5 книги, които се „реализират” по няколко години, та става съвсем непрогледно кое има смисъл и кое – не.) Медиите не се занимават повече с „ревюта” и професионална критика, вероятно това нито продава, нито е пикантно. И сегашната ситуация е абсурд. Вместо от професионална критика теренът е завзет от „ревюта” в блогове. И съчетания във Фейсбук. Някой път участват приятели на издателството, друг път самите „продуценти” на книгите в издателството. Вдига се шум от „анотации”, които са промоции, леко маскирани като ревюта. Отговорните редактори (демек продуценти на книгите) са едни мажоретки. И като коректен остава само каналът„от уста на уста”. Той работи, но силата му е за 500-1000 тираж, да кажем… Попитах собствените си приятели по въпроса и поне няколко човека ми казаха: (NB: Аз не съм враг на творците. Дълбок почитател см им. Смятам, че самата писателска и издателска общност най-много има нужда от отзиви, корективи, коректни класации, професионално редактиране и наистина престижни награди в края на пътуването.) Та ето изводите ми: Аз лично жадувам за ситуация, при която дадено издателство или името на определен редактор да е сигнал (даже печат) за качество. Да знам, че там пускат само категорично качествени автори и текстове. Първа ще бия тъпана за тях. Явно не бива да се отглежда илюзията как на малък и „лимитиран” език и пазар може да се живее от професионално писателство. Това води до графоманство. В България в момента да живеят от това май могат 5 човека. И има още 100 талантливи автори, които обаче трябва да имат и „дневна работа”. Останалите хиляди са издали книга, но не са писатели. Не желая повече авторите да изплюява по книга всяка година, редакторите да са мажоретки, издателствата – сводници, а аз мелачка за страници. Така че, мили ми издатели, в известен смисъл и аз ви напускам. Започвам да щадя себе си. Досега ви бях съучастник един вид, четях, на всеки давах кредит, че може да излезе нещо от тази трънка, но се оказа, че тече несекващ поток от мътилка. Българската художествената литература ще има моите извинения. Сега ще отплувам към други брегове. Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите ѝ с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й. Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“ Източник: http://www.ploshtadslaveikov.com/kak-izdatelite-samoubivat-balgarskata-literatura/

Юли 2016 е най-топлият месец, откакто се води статистика Тазгодишният месец юли е бил най-топлият, откакто се води статистика, показват данни на НАСА, цитирани от БНР. Отминалият месец е подобрил температурните рекорди в света, като е бил с 0,8 градуса по-топъл от средните стойности за периода 1950-1980 година. По данни на НАСА юли е десетият пореден горещ месец. Американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата, което използва различна методика, се очаква утре да обяви данните си за юли. https://trud.bg/юли-2016-е-най-топлият-месец-откакто-се-в/

НАСА подготвя мисия за улавянето на астероиди НАСА е много по-близо до хващането на астероид, след като роботизираната половина от състоящата се от две части програма Asteroid Redirect Mission (ARM) премина важен преглед. Мисията за прихващане на астероид и неговото преместване в окололунна орбита за изследване, вече може да пристъпи към следващата фаза на проектиране и разработка преди планираното изстрелване в края на 2021 година. Пилотираната и безпилотна мисия на НАСА за преместването на астероид в лунен орбита или пространството между Земята и Луната не е просто пътуване за събиране на космически камъни. Космическата агенция, смята това за основна демонстрация на технологията и методите, които един ден може да й позволят да изпрати астронавти до Марс. Първата роботизирана фаза на мисията ще демонстрира възможностите на редица ключови технологии, като напредналата слънчево електрическа система за придвижване с висока пропускливост и голяма мощност със способността да извършва високоскоростни автономни операции в близост до астероид, както и способността на кацне на него. НАСА се надява да изпробват напредналите роботизирани системи за хващане с астероид и гравитационната техника „tractor beam” която използва масата на космически кораб, за да се управлява по-голям обект в космоса. НАСА казва, че целта за роботизираната фаза, няма да бъде избрана до 2020 г., но ще бъде по-близък до Земята астероид, подобен на астероида 2008 EV, примитивен астероид с въглероден състав, който може да е богата на летливи вещества, вода и органични съединения. НАСА се надява, че ARM ще може да запази проби от такъв астероид, които не само ще разкрият повече за произхода на Слънчевата система, но също така и възможностите за добив на ресурси от астероиди. Прегледът Key Decision Point-B е бил извършен през юли и одобрен на 15 август. Това е последния от поредица етапи на разработването, водещи до излитането на мисията. В този случай, основната цел е свързана със съдържанието на мисията, разходите, и графика за фаза Б на проекта. Целта е да се осигури анализ на риска на мисия, разходите и графика за независим преглед. Като част от напредъка към следващия етап, НАСА ще покани държавни, частни и международни участници да помогнат в разработването на роботизираната фаза на мисията и да избират товарите. НАСА казва, че ще осигури космически кораб и интегриращи услуги, мощност, съхранение на данни, както и телеметрия на товара. В допълнение, екип за изследване на ARM ще предостави техническа оценка за следващите три до пет години, както за пилотираните, така и за безпилотните фази на мисията. Според последната информация, НАСА е изместила датата на старта за декември 2021 г., но бюджета за предстартовата фаза на мисията е увеличен до $ 1.4 милиарда. Пилотираната мисия, която е планирана за 2026 година, все още е във идейна фаза. Източник: http://www.monitor.bg/a/view/66152-НАСА-подготвя-мисия-за-улавянето-на-астероиди

Преди милиарди години Венера била годна за живот Венера е била подходяща за живот – такъв извод правят учени от НАСА, на базата на компютърно моделиране на климата на тази планета, съобщи БГНЕС. "Много методи, които използваме при моделирането на климатичните изменения на Земята, могат да бъдат използвани за изследване, както на сегашния, така и на някогашния климат на други планети. Тези резултати показват, че древната Венера може да е била доста по-различна, отколкото е днес", посочва изследователят от института за космически науки „Годар“ към НАСА Майкъл Уей. Компютърната симулация позволила на учените да направят извод, че "два милиарда години от ранната си история Венера може да е имала плитък океан и подходяща за живот повърхност". Резултатите от изследването е публикувано в сп. Geophysical Research Letters. "Бавното ретроградно въртене на Венера открива повърхността й за Слънцето, то я затопля и образува дъжд. Той води до образуването на по-плътен слой от облаци, които изпълняват функциите на „чадър“, предпазващ повърхността от голяма част от слънчевата топлина", казва един от участниците в проекта - Антъни Дел Джинио. Според него, "в резултат температурата (на планетата) е с няколко градуса по-ниска, отколкото на Земята." В процеса на проучването, изследователите симулират условията, при които Венера се върти около оста си със същата скорост, както и днес - един ден на Венера е равен на 117 дни на Земята. При симулацията учените изхождали от хипотезата, че на Венера може да е имало атмосфера, подобна на земната атмосфера, а на планетата, като показват данните от сондите Pioneer и Magellan, е имало плитки океани. Учените също така вземат под внимание факта, че Слънцето е било с 30% по-малко ярко, отколкото днес. Сега, като посочва НАСА, атмосферата на Венера, състояща се от въглероден диоксид, е 90 пъти по-плътна от атмосферата на Земята, а температурата на повърхността на планетата достига 462 градуса по Целзий. Също така на Венера почти няма водни изпарения. Източник: http://novinite.bg/articles/119066/Predi-miliardi-godini-Venera-bila-godna-za-jivot#sthash.9SldXvFO.dpuf

Ето един интересен поглед: Когато на 15-ти август беше оповестено, че издателство „Елзевир“ спира достъпа на българската научна общност до пълнотекстовите публикации в базите данни ScienceDirect и Scopus, реакциите в социалните мрежи бяха противоречиви. Някои се нахвърлиха върху българското правителство. Докога ще орязват парите за българска наука? Други обаче не бяха съгласни с финансовото изискване на издателството, за да се продължи абонамента - около 7.9 млн. лева с ДДС [1]. Проблемът не е в министерството, казаха те, а във високата цена, която „Елзевир“ изисква. На фона на този спор най-потърпевши са българските учени, много от които вече нямат достъп до редица пълнотекстови публикации и за да ги прочитат, отсега нататък сами ще трябва да си плащат за това. Скъпите услуги на традиционните издателства са критикувани отдавна от някои изследователи. Както вече беше отразено на страниците на НаукаOFFNews, Филип Сууз от университета Дийкън се обяви срещу „приватизацията на печалбите от публично финансираните знания“. Тимоти Гауърс, математик от Кеймбридж и лауреат на най-престижната награда за математика Фийлдс, заяви преди няколко години, че възнамерява да спре да изпраща свои трудове към издания на „Елзевир“ [2]. Неговата позиция беше подкрепена от множество представители на академичната общност. Много други учени вече предпочитат да изпращат своите статии в списания с отворен достъп, тъй като могат да бъдат прочитани свободно в интернет, което от своя страна поставя предпоставки да бъдат цитирани по-често. В последно време някои от традиционните издателства проявиха желание да не изостават от модерните тенденции, които Глобалната мрежа налага в публикуването, и също лека-полека започнаха да приемат хибриден модел на публикуване (т.е. някои от статиите в дадено списание са с отворен достъп, други не) или да издават списания с отворен достъп. Въпреки това традиционният модел на публикуване остава популярен. Конфликтът между него и по-новият модел на отворен достъп води до разгорещени спорове, на които се повдигат етични въпроси. Вероятно най-сериозният от тях е следният: При положение, че по-голяма част от учените работят в институции, финансирани от данъкоплатци, доколко е редно частни научни списания да определят цената на достъп до научната информация и сроковете, при които тя се обнародва? Този въпрос е често повдиган, когато чакаме резултатите от проучвания, добили широк обществен интерес, като например проучванията на космическите агенции. „Защо НАСА позволява на научно списание като „Сайънс“ да контролира как да се публикуват новини, които са финансирани от данъкоплатците?“, попита известният космически журналист Кийт Кауинг миналата година, когато предстоеше НАСА да оповести важно откритие за скоростта, с която слънчевият вятър „издухва“ атмосферата на Марс [3]. И така, имаме два проблема – единият е свързан с това, че частни научни списания поставят цена за разглеждане на резултатите, направени от учени, финансирани с публични средства. Другият проблем е свързан с времето, което отнема от направата на научното откритие до момента на неговото публикуване и представяне пред обществото. В момента, в който ученият подаде статия за публикация в научно списание, започва дълго и изморително чакане. Най-общо това чакане можем да го разделим на два етапа. По време на първия етап други специалисти (обикновено двама анонимни рецензенти) трябва да направят обстоен преглед на труда, да открият евентуални грешки и слабости и да преценят дали статията може да бъде публикувана или не. Ако всичко е наред, статията се допуска за публикуване. Ако има някои слабости и пропуски, рецензентите могат да поискат допълнителни изследвания и ревизия на публикацията. Ако има големи слабости, статията изобщо не се допуска до публикуване. Това е „необходимо зло“ – минава известно време преди статията да види бял свят, но ако има някакви гафове, то е много по-добре те да бъдат открити своевременно, отколкото проучването да бъде публикувано и чак по-късно да бъде опровергано. А когато става въпрос за много съществено проучване, което добива широка публичност, последващото му отричане може да има много неприятни последици. Тук не говорим само за това, че погрешното проучване вече може да е било цитирано и тълкувано от други учени. А че хората остават разочаровани и има спад на общественото доверие към науката. Вторият етап от чакането включва периода от който статията е приета за публикация до излизането на броя на списанието. Тогава често пъти има т.нар. „медийно ембарго“, при което списанието поставя ограничение за медийните изяви на учения по въпроса с резултатите в статията. Тук понякога има сериозни вълнения – например чакаме изключително интересно изявление във връзка с Марс, слуховете не стихват, а специалистите на НАСА все още се въздържат от коментари. Агенцията търпи пасиви, хората се изнервят и казват: „Ето, тези от НАСА пак крият нещо от нас“. А то не е така – НАСА просто се съобразява с изискванията на издателствата на научна литература. Ето защо въпросът на Кауинг, който бе споменат по-горе, е резонен. Наистина, защо частно списание определя кога публиката ще получи достъп до резултатите на държавно финансирано проучване? Това е сериозен етичен проблем, на който все още няма лесно решение. Освен това чакането, което отнема дадена публикация да бъде одобрена и да излезе, може да е много дълго. През февруари 2016 г. на страниците на „Нейчър“ бе публикувана следната статия: Does it take too long to publish research? [4] Учените често пъти се чувстват под натиск да публикуват резултати бързо и своевременно. Publish or perish (публикуваш или загиваш) – това е популярна фраза, която на Запад описва въпросното академично явление. Честите публикации се считат за важен показател за таланта на учения. Но статията на „Нейчър“ разказва за случаи, при които публикациите от някои проучвания излизат на бял свят след години. Например Дениъл Фрейзър, която тогава е докторант, решава през 2012 година да изпрати резултати от научно откритие към „Сайънс“. Публикацията е отхвърлена, но Фрейзър не се отказва и след цяла поредица от множество отхвърляния, препращания към други списания, ревизии и пак ревизии, статията най-сетне е публикувана в PLoS ONE, цели 23 месеца след първоначалното изпращане към „Сайънс“. Това са близо две години чакане! Две години, които, ако например човек гони срок в научната си кариера, могат да са фатални. „Ако моята крайна цел е да си намеря работа във факултет, не мога да си позволя да чакам две години за една статия“, споделя Фрейзър и тя вече предпочита да не праща статии в топ списания, които са изключително взискателни, а към по-слабо известни, но със склонност да публикуват статиите бързо. На фона на всичките тези недостатъци в сферата на традиционния модел на публикуване, някои списания с отворен достъп се опитват да заемат важна ниша. На мен често пъти ми се случва да получавам e-mail-и с покани от научни списания: „Публикувайте в реферирано списание с отворен достъп! Обещаваме потвърждение за получена статия до 24 часа, рецензии до 7 дни и публикуване до един месец“. Не всички, но все пак известна част от тези списания са платени – не за сметка на читателя, който ще получи свободен достъп до статията, но за сметка на автора. Някои искат такса от $100 за преглед и рецензиране на статията, но в други списания таксите могат да достигнат до $1500. Вероятно много изследователи, които гонят срокове, са склонни да дадат тези пари. Има някои списания, за които времето за публикуване е основен приоритет. Например F1000 Research [5] обещава публикуване на статия до пет дни след подаване, като рецензиите и ревизиите се извършват по-късно, след публикацията. Списанията с отворен достъп са от голямо улеснение както за учени, така и за читатели. От една страна читателите получават статиите свободно, от друга ученият може да си избере списание, в което да публикува – безплатно за него, или платено - според наличния бюджет. И най-вече – в днешният свят на бързите услуги, на незабавното удоволствие и на скоростния Интернет, изследователите разполагат с възможности да публикуват резултатите си достатъчно своевременно. И все пак моделът на отворено публикуване си има своите критици, най-известният от които е Джефри Бел. Бел, който е библиотекар и доцент в Колорадския университет, Денвър, започва да проявява интерес към списанията с отворен достъп през 2008 година, след като електронната му поща е залята с множество електронни покани от тях. „Веднага се впечатлих“, споделя той, „понеже множеството от e-mail-ите съдържаха безброй правописни грешки“[6]. Впоследствие Бел се превръща в яростен критик на тези списания. Днес той твърди следното: „Единственият успешен модел, който съм видял, е традиционният модел на публикуване“ [7]. Джефри Бел е измислил термина „хищническо издаване“ (англ. predatory publishing) – експлоататорски модел на академично публикуване, при който се изискват такси, без да бъдат указани редакторските и издателските услуги, традиционно предлагани от легитимни списания. Днес той списва блога Scholarly Open Access [8], в който критикува редица издателства с отворен достъп и е съставил дълъг списък на списания с препоръки учените да не публикуват в тях. Бел е недоволен, че множество от тези списания изискват пари за публикуване от автора и срещу определена сума са склонни да пренебрегнат рецензирането, в резултат на което се публикуват статии с ниско качество, някои от тях с фрапантни грешки, плагиатстван текст и дори с псевдонаучна информация. Известна част от тези списания използват съмнителни показатели за цитируемостта на статиите и изпращат нежелана електронна поща (спам). Но проблемът с критиките на Бел, пише Филип Йънг от Политехническия институт Вирджиния, е че той смята проблемите на отвореното публикуване за недостатък на целия модел [9]. Йънг ни напомня, че думата „отворен достъп“ означава не просто безплатно за читателя, но и дава свобода в смисъл на лиценз, особено в случаи, при които авторското право се явява като пречка при използването на написания труд от библиотеки и изследователи. Голяма част от списанията с отворен достъп не таксуват авторите на статии, освен това дори тези, които го правят, предлагат възможности за освобождаване от такси. Не на последно място, казва Йънг, има списания като PLOS Biology, които независимо от това, че са с отворен достъп, са върхови в областта. Как е по-добре за учените да публикуват? Оставям отговора на този въпрос отворен и нека всеки изследовател публикува там, където се чувства сигурен. Явно е, че традиционният модел на публикуването си има своите предимства и недостатъци. Но и новият модел на отворен достъп не е перфектен. Времената обаче се менят. Лично аз съм доволен от новите тенденции и възможностите, които Глобалната мрежа ни предлага, въпреки слабостите на отворения достъп. Ще си позволя да дам обаче един съвет към изследователите, особено към тези, които все още нямат голям опит в публикуването: където и да решите да публикувате, четете внимателно страницата „Инструкции към авторите“, която предоставят научните списания. Разгледайте в кои бази данни се индексират и проверете показателите им – все пак вие искате работата ви да се разглежда от други хора и да бъде цитирана. Но най-важното - задължително се запознайте дали няма някъде скрити такси. Да, вълнуващо е да получите одобрение, че проучването ви ще се публикува. Разочароващо е, когато се сблъскате с отхвърляне. Но е изключително стресиращо, ако не сте прочели инструкциите и получите изненадващо писмо със следния текст: „Честито, приехме вашата публикация. Сега ни дължите такса от $1500“. Особено когато нямате възможност да поемете разхода. Авторът д-р Светослав Александров е популяризатор на науката и администратор накосмос.бг

Ей за това много учени използват пиратски сайтове за достъп до научните списания и научни ресурси. Това е бизнес за милиарди и едва ли не всички са задължени да заплатят милиони за тези абонаменти. Все повече ще се пълнят сайтовете и архивите с отворен достъп и списанията с отворен достъп стават все по-популярни...ще проследим една нова тенденция в научната литература през следващите години.

Преместих мненията в отделна тема свързана със Закона за Защита на Животните:

http://dogtime.com/dog-breeds/doberman-pinscher Ето ти всичко за добермана. Имат много ниска търпимост към други животни.

А защо не си вземеш две кучета от една и съща порода? Примерно два добермата или две немски овчарки? Ако ще ги взимаш да седят сами то прецени внимателно породата, защото не всички са склонни да седят без стопанина си. Ето ти за нрава на добермана: Доберманът е единствената порода куче, чиято насоченост е да бъде телохранител на своя стопанин. Интелигентен, лесно податлив на обучение, силен и ловък той живее с желанието да служи на човека. Пълен с енергия, весел и общителен той създава здрава връзка със своето човешко семейство и особено с “избрания” човек, който остава единствен за него за цял живот. Доберманът съществува за да бъде до стопанина си, да се грижи за него и да пази неговия живот. Недоверчив е към други хора. Разгледай и почети повече за породите и какви търпимости имат към други кучета.

Екип от учени и еколози създадоха BulgarianZoologyChannel, който ще популяризира научнопопулярно видеосъдържание на тема зоология. Целта е повече хора да имат достъп до интересни и образователни материали, свързани с животинския свят. Съдържанието може да се използва в медиите и социалните мрежи с информативна и обучителна цел, като качеството е гарантирано чрез подбор и редакция на материалите от научен екип. В момента BulgarianZoologyChannel използва YouTube и в него могат да бъдат гледани три филма от 2016г., посветени на земноводни и влечуги в България: Ново начало за сухоземните костенурки - Образователен филм, представящ спасяването и релокация на представители на два вида сухоземни костенурки - шипобедрената и шипоопашатата. Животните са иззети от нелегална ферма и пуснати обратно в природата. Тайнствените непознати - Земноводните - Документален филм за земноводните в Североизточна България, представящ живота и видовото разнообразие на жаби и тритони в района, както и много любопитни факти за тях. Тайнствените Непознати - Влечугите - Документален/Образователен филм за влечугите в Североизточна България. Филмът представя тайнствения живот на гущерите, змиите и костенурките, населяващи района, интересни аспекти от тяхната биология и поведение. Авторите показват, че всъщност много малка част от тези животни са опасни за живота на хората. Амбицията на създателите на BulgarianZoologyChannel е ежеседмично съдържанието да бъде обогатявано - ще бъдат добавяни както филми и материали за биоразнообразието в България, така и оригинални интервюта и видеа със зоолози от различни точки на света. Филмите можете да гледате на: https://www.youtube.com/channel/UCRM-ro8cjxaQ7a_7ednAyug

На 10 август, от 11:00 в градинката пред "Кристал" в столицата се откри фотоизложба "Българският принос в съвременната наука и технологии". Това е проект на екипа на Наука OFFNews и списание "Българска наука", подкрепен от МТЕЛ, магазини PhotoSynthesis и Столична община. Целта на проекта е да покажем, че в България и по целия свят има наши сънародници със забележима роля и участие в съвременната наука, да ви запознаем с техните лица и тяхната работа. На 28 табла ще бъдат показани постиженията на наши учени и научни колективи със значим принос в световния процес на изучаване на Вселената и Живота - в областта на физиката, математиката, астрономията, биологията и други природни науки. С някои от постиженията и лицата на българската наука вече Ви запознахме на страниците на Наука OFFNews, а други ще срещнете на изложбата. Знаете ли, че има българин, номиниран за Нобелова награда, че основна част от строежа на най-големият реактор за термоядрен синтез, се ръководи от една млада българка - това проект, съизмерим по мащаб с проекта на Големия адронен колайдер? Впрочем там пък работи група наши физици, които имат съществена роля в експериментите, чиято задача е да вникнат в тъканта на Вселената. Далече в дълбокия космос пък лети към Марс и българска апаратура. Има още много уникални български открития и постижения от микро до макрокосмоса. Тези двайсетина постера са недостатъчни и вероятно много достойни наши учени със значими успехи и роля в световния научен прогрес не сме отразили . Приемете, че това, което ви представяме е само малка палитра от образи и постижения, едно запознанство което ще продължи на страниците на нашия сайт. Изложбата ще продължи до 25-ти август. http://www.nauka.bg/a/фотоизложба-българският-принос-в-съвременната-наука-и-технологии

Долу горе това е идеята, да покаже колко излишен ресурс се изразходва. Имаме определен капацитет за използвани ресурси спрямо населението и нормалното потребление, но ние използваме много повече, защото...можем. Проблем ще се появи в момента, в който вече не можем да си позволим да изразходваме толкова много ресурси.

Правилно! Това ще е първият телекомуникационен сателит изпратен от българска компания.

Без да се заяждам, но някаква програма ли е използвана за превода на всички тези езици и кой е основният език в блога?

Бългapия cĸopo щe имa пъpви coбcтвeн caтeлит в Kocмoca. Двe гoдини cлeд ĸaтo "Бyлcaтĸoм" зaпoчнa пpoизвoдcтвoтo нa пъpвия бългapcĸи гeocтaциoнapeн ĸoмyниĸaциoнeн caтeлит, ĸoмпaниятa oбяви, чe e caмo нa 1 тecт paзcтoяниe oт пълнaтa тexнoлoгичнa гoтoвнocт нa cъopъжeниeтo зa изcтpeлвaнe в Kocмoc. Oт пpoизвoдитeля нa caтeлитa - ĸoмпaниятa Ѕрасе Ѕуѕtеmѕ/Lоrаl (ЅЅL), oфициaлнo пoтвъpдиxa, чe ВulgаrіаЅаt-1 e пpeминaл ycпeшнo вибpaциoннитe тecтoвe - eднa oт вaжнитe фaзи в ĸoмплeĸcния тecтoви пpoцec. Гeocтaциoнapнитe caтeлити opбитиpaт нa 36 000 ĸм нaд Зeмятa, ĸoeтo нaлaгa пpeминaвaнeтo пpeз интeнзивни тecтoвe пpeди изcтpeлвaнeтo им. Цeлтa нa вибpaциoнния тecт e дa cимyлиpa eĸcтpeмaлнитe ycлoвия и cpeдa, нa ĸoитo caтeлитът тpябвa дa издъpжи. Πpeди вибpaциoнния тecт, ВulgаrіаЅаt-1 ycпeшнo пpeминa пpeз aĸycтичнa пpoвepĸa, ĸoятo пoмaгa зa дoпълнитeлнa cимyлaция нa ycлoвиятa пpи изcтpeлвaнeтo, пoдлaгaйĸи caтeлитa нa звyĸoви чecтoти, нaдxвъpлящи 140 дeцибeлa. Дo пълнaтa тexничecĸa гoтoвнocт нa caтeлитa зa изcтpeлвaнeтo мy ocтaвa caмo фaзaтa пo тecтвaнe нa aнтeнитe, в cъopъжeниe, нapичaнo Соmрасt Аntеnnа Теѕt Rаngе (САТR). "Уcпeшнoтo пpиĸлючвaнe нa тaзи вaжнa тecтoвa пpoцeдypa пpaĸтичecĸи пoĸaзвa, чe дo изcтpeлвaнeтo нa ВulgаrіаЅаt-1 ocтaвa caмo фaзaтa пo тecтвaнe нa aнтeнитe. Гpaфиĸът ce движи пo плaн и пpeди ĸpaя нa гoдинaтa щe имaмe гoтoвнocт дa гo извeдeм в Kocмoca", ĸoмeнтиpa Maĸcим Зaяĸoв, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Бyлcaтĸoм и нa Бългapия Caт. Koгaтo бъдe изcтpeлян, ВulgаrіаЅаt-1 щe cтaнe пъpвият гeocтaциoнapeн ĸoмyниĸaциoнeн caтeлит в иcтopиятa нa Бългapия. Πpoизвoдcтвoтo мy бe възлoжeнo нa вoдeщaтa в тaзи oблacт ĸoмпaния - Ѕрасе Ѕуѕtеmѕ/Lоrаl (ЅЅL), бaзиpaнa в Cилициeвaтa дoлинa в CAЩ. Tя e coбcтвeнocт нa ĸaнaдcĸaтa МасDоnаld, Dеttwіlеr аnd Аѕѕосіаtеѕ Ltd. , ĸoятo я пpидoбивa пpeз 2012 гoдинa oт aвтoмoбилния гигaнт Fоrd в cдeлĸa зa 875 милиoнa дoлapa. ЅЅL paбoти пo пpoeĸти нa ĸoмпaнии ĸaтo Gооglе и Теlеnоr. Изcтpeлвaнeтo нa ВulgаrіаЅаt-1 e плaниpaнo дa бъдe изпълнeнo дo ĸpaя нa 2016 гoдинa чpeз paĸeтaтa-нocитeл Fаlсоn 9. Tя e coбcтвeнocт нa ЅрасеХ - ĸoмпaниятa, cъздaдeнa oт извecтния пpeдпpиeмaч Eлън Mъcĸ. Изcтpeлвaнeтo нa бългapcĸия caтeлит щe бъдe ocъщecтвeнo oт HACA и щe бъдe пpeдaвaнo нa живo oт Keйп Kaнaвepaл, Флopидa, CAЩ. Източник: https://money.bg/investments/bulsatkom-e-na-krachka-ot-izstrelvaneto-na-parviya-balgarski-satelit-v-kosmosa.html

За тази година светът вече е използвал ресурсите си за устойчив начин на живот Вчерашният осми август се оказа тъжно напомняне за това как светът живее, използвайки повече ресурси от тези, които има. През този ден цялото човечеството е изразходило нивото на природните ресурси, от които се нуждае, за да живее устойчиво в продължение на година, коментира Quartz. Всяка година Global Footprint Network – неправителствена научноизследователска организация, фокусирана върху устойчивостта, обявява деня, в който това се случва. За пръв път т.нар. Earth Overshoot Day се отбелязва през октомври 2006 г. Оттогава насам датата, на която човечеството започва да живее отвъд природните си ресурси, нужни за една година, все повече се приближава към началото на годината – през 2014 г. е на 19 август, а през миналата година – на 13 август. Колкото по-рано се пада Earth Overshoot Day, толкова по-бързо изразходваме природните ресурси на планетата. Точната дата на Earth Overshoot Day се изчислява по специална формула. Global Footprint Network използва биокапацитета на планетата – обемът на налични природни ресурси, и го разделя на екогологичния отпечатък на човечеството, т.е. каква част от природните ресурси използваме, а накрая го умножава по дните в годината. Изчисляването на този ден за отделните страни дава много различни резултати. Някои държави, например САЩ и Австралия, използват изключително много ресурси годишно. Други, като Бразилия и Индия, използват далеч по-малко. В България, например, биологичният отпечатък надвишава само с 16% биокапацитета. Първенец в това отношение е Сингапур, чийто отпечатък е с 16 000% над биологичния капацитет. Много фактори допринасят за екологичния отпечатък на дадена страна, включително размерът на населението, стандартът на живот и хранителните навици. Тъй като въглеродните емисии се включват в изчисленията за екологичния отпечатък, страните могат да компенсират индивидуалното си влияние, като генерират електроенергия със слънчеви панели или вятърни турбини. Global Footprint Network насърчава хората и да използват по-малко енергия и по-малко хартия. А ако страните работят заедно по амбициозните планове за борба с климатичните промени, договорени в Париж през 2015 г., то тогава може би следващото десетилетие може да „отпразнуваме“ Earth Overshoot Day през есента вместо в средата на лятото. Източник: http://www.investor.bg/drugi/338/a/za-tazi-godina-svetyt-veche-e-izpolzval-resursite-si-za-ustoichiv-nachin-na-jivot-222406/

Малко със закъснение За България най-подходящото време за наблюдение на Персеидите ще бъде втората половина на нощите на 11 срещу 12 и на 12 срещу 13 август. Това съобщи за Агенция „Фокус” Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „Рожен” при БАН. „Персеиди (PER) – предстои, като техният максимум, който тази година за нашата страна се пада на 12 август през деня – от около 16:00 ч. до около 18:30 ч.”, посочи Маркишки. По думите му потокът е активен от 17 юли до 24 август. „Така че всеки, който е оставал нощем под открито небе например през предните две седмици, знае, че метеори се наблюдават сравнително често, още повече, че в момента са активни още два потока – Южни делта - Аквариди и Алфа - Каприкорниди, чиито метеори са бавни и жълтеникави на цвят. Така на практика трите метеорни потока се наблюдават едновременно през 2-рата половина на юли и 1-вата на август”, коментира той. Във връзка с Персеидите, Маркишки обясни, че за 2016 г. Международната метеорна организация (IMO) предвижда зенитното часово число да бъде около 150 метеора на час, за разлика от обичайните близо 100 метеора на час за минали години. Той обясни, че метеорите от потока Персеиди са бързи и бели на цвят. Те навлизат в земната атмосфера със скорост около 60 km/s. „Другият фактор, който ще възпрепятства наблюденията в нощите около максимума, е Луната. Заради нея, за България най-подходящото време за наблюдение (най-близко до максимума, но и след залеза на Луната) ще бъде втората половина на нощите на 11 срещу 12 и на 12 срещу 13 август”, посочи Пенчо Маркишки. По думите му, в нощта на 11 срещу 12 август Луната ще залезе в 01:09 ч. за София, със 61% осветен диск. „Дотогава ще се наблюдава съединение на Луната с Марс”, посочи още Маркишки. Той обясни, че в нощта на 12 срещу 13 август Луната ще залезе в 01:49 ч. за София, със 70% осветен диск, а на 13 август Слънцето ще изгрее в 06:12 ч. за Варна и в 06:31 ч. за София. „Родителското тяло на потока е кометата Суифт-Тътл, с период близо 130 г, която последно е преминала през перихелия си (най-близо до Слънцето) на 11 декември 1992 г.”, каза още Маркишки и обясни, че метеорите от потока Персеиди се пораждат от частици, отделили се от тази комета при това нейно преминаване през централните части на Слънчевата система. Източник: http://www.focus-news.net/news/2016/08/10/2281102/pencho-markishki-ban-nay-podhodyashtoto-vreme-za-nablyudenie-na-perseidite-shte-bade-vtorata-polovina-na-noshtite-na-11-sreshtu-12-i-12-sreshtu-13-avgust.html

Седенето на седло все още може да представлява същинско изпитание, но нещата са се улеснили доста преди около 12 века, според ново проучване. Една генетична мутация, възникнала в средновековна Великобритания и Исландия, е дала способността на конете за умерен конски ход, отличаващ се с четиритактов ритъм вместо неравния и непостоянен такъв, пишат изследователите в “Current Biology”. Учените първо открили мутация в генаDMRT3, който повлиява движенията на крайниците, във всички движещи се в този ход коне през 2012 г., но не били сигурни по какъв начин генът променя походката на конете. В новото проучване изследователите извлекли ДНК от костите на 90 коня, които живели около 3500 г. пр. Хр., за да проследят появата на мутацията към приблизително 850-900 г. Учените предполагат, че викингите са довели конете от Великобритания в Исландия, чифтосали са ги и са ги разпространили в континенталната част на Европа. Проучвания на мишките дават основания да се предположи, че мутацията на DMRT3 повлиява развитието на гръбначния мозък и позволява по-големи крачки. Екипът спекулира, че предпочитанието на ездачите към удобната езда в умерен четиритактов ход е спомогнала за разпространението на мутацията в конете в световен мащаб. Източник: http://nauka.bg/a/мутация-при-конете-е-улеснила-язденето-им

Страната ни вече ще може да произвежда сама изотопи, необходими за ранна диагностика на онкологични заболявания. Това е възможно благодарение на единствения циклотрон на Балканите с толкова висока енергия за ускоряване на частици, който вече е притежание на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към Българската академия на науките (БАН). Най-новият циклотрон бе представен на официална церемония, но остана скрит в камион, защото все още не е сглобен. Произвежданите от този циклотрон изотопи ще са 4-5 пъти по-евтини от вносните, като това веднага ще се отрази положително и на онкоболните българи. „Всички нуждаещи се ще могат вече да получават медикаментите, които са им нужни", увери пред журналисти директорът на ядрения институт към БАН доц. д-р Димитър Тонев. Той посочи, че досега само около 3000-4000 от нуждаещите се българи са получавали медикаментите, а останалите сами са решавали съдбата си с огромни финансови средства за лечение в Турция, Германия, Австрия. „Сега всички ще имат възможност и в пъти ще свалим цената", обяви доц.д-р Тонев. Той уточни, че изотопите от новия циклотрон ще могат да се използват от пациентите от 2017 година. До края на тази година пък модерният ускорител ще бъде поместен в собствена сграда, построена с отпуснати от Министерство на образованието 1 млн. лева. С апаратурата ще работят около 20 души - физици, химици, инженери, радиохимици, фармацевти, биолози. „Токът, който използва този циклотрон, е 400 микроампера, което е доста силен ток. Това дава възможност 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, той да произвежда богата гама от изотопи", обясни директорът на ядрения институт. „Имаме двойна полза от този циклотрон", посочи и министърът на образованието проф. Тодор Танев. Той се похвали, че от една страна докторантите и учените на БАН ще могат да използват апаратурата, ще се възпита и ново българско поколение модерни специалисти медици, които са главно свързани с раковите заболявания. „Има и морален привкус - нашите онкоболни много по-бързо да могат да попадат в изследванията. Дългата опашка да може да се съкрати и да се съкратят десетократно парите, които държавата дава до момента", изтъкна още образователният министър. Източник: https://news.bg/health/v-sofiya-zapochva-montazhat-na-nay-moshtniya-tsiklotron-na-balkanite.html

Автопилотът на електромобила Tesla е помогнал да се спаси живота на шофьора, като го закарва в болница, съобщава CNBC. Миналият вторник 37-годишният адвокат Джошуа Нили (Joshua Neally) решил да се прибере от работа по-рано. Той седнал в електрическата си Tesla Model X и се отправил към дома си. Пътят от офиса до дома му бил само 45 минути. Карал по магистралата, която както винаги била задръстена. За да не се натоварва по пътя, той активирал функцията за автопилот. Вече е тествал функцията автопилот и е доволен от нея. Като адвокат, той е наясно с важността на информацията, посочена в указанията, и винаги е използвал автопилота, както се препоръчва от разработчиците - ръцете му винаги били на волана. Този път обаче се случило нещо неочаквано. Изминавайки само няколко километра, Нили усетил остра болка в гърдите си. Толкова остра, че започнал да губи чувство за реалност. Самият той по-късно раказва, че се е чувствал така, сякаш в гърдите му е забит метален шиш. Как е стигнал до болницата Нили не помни. Лекарите установяват, че човекът е претърпял потенциално фатално запушване на кръвоносен съд в белите му дробове, известно като белодробна емболия. Лекарите смятат, че адвокатът е имал късмет да оцелеят в тази ситуация. Самият Нили също мисли така. Но не само защото е оцелял, а защото си е купил електромобил с автопилот. Според него дължи живота си и на автопилота, който му е помогнал без много проблеми да стигне до болницата, докато самият Нили е бил почти в безсъзнание. Докато се е гърчел от болка, системата изпраща колата до болницата, карайки по магистралата със скорост от 45 км в час. Ако Нили бе карал обикновен автомобил, след пристъпът колата му би се превърнала в смъртоносна опасност и за другите водачи на пътя, а сега инцидентът е минал незабелязано за всички, с изключение на водача. Колата продължила по пътя, сякаш нищо не се е случило. Източник: http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Avtopilot-na-Tesla-spasi-zhivota-na-vodacha-dokara-go-v-bolnitca-vid_53963.html

1. Ахейските наемници на египетския фараон Сети I (1292-1279г. пр. Хр.) Така трябва да са изглеждали ахейските първенци преди битка В началото на XIII век пр. Хр., още преди да застанат под стените на Троя, ахейците вече плавали из Средиземно море и се сражавали срещу различните народи, обитаващи бреговете му. Ала когато достигнали делтата на Нил, попаднали на едно царство, което се оказало прекалено голяма лъжица за тяхната уста – Египетското Ново Царство. След близо вековното царуване на Рамзес I, на трона се възкачил сина му Сети I, който се стремял да повтори и надмине славата на баща си. За целта Сети се заел да организира поредица от кампании, включително и превземането на Кадеш, където преди това баща му се наложило да отстъпи пред хетите. Сети бързо разпознал ползата от опитните, войнствени опортюнисти, напуснали родните си земи в Елада. Въоръжените с бронз войни били идеално допълнение към по-леко екипираните египетски части и заедно с мощните войни от Нубия, ахейците се превърнали в мощен елемент от фараоновата армия. Част от тях дори били назначени като лична гвардия на владетеля. В по-късни времена ( VIII век пр. Хр.),наемници от Йония и Кария играли важна роля в армиите на египетските фараони от 26-та династия. 2. Походът на Десетте хиляди десетте хиляди достигат Черно море след като са изминали хиляди километри из Мала Азия и Близкия Изток През 402г. пр. Хр., по-малкият брат на персийският шах Артаксеркс II – Кир Младия, решил да събере армия с която да свали своя брат от трона и да застане начело на най-голямата империя в света до тогава. Кир събирал сили от всички краища на империята, но се оказало, че най-силният контингент в армията му били…гръцките наемници, събрани от цяла Елада. Това били хоплити-наемници, които останали без занимание след края на Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.). Това, което е изненадващо за тези 10 000 мъже не е че служели на персиец, а че следвайки Кир Младия достигнали до Вавилон, прекосявайки Анатолия, след което срещу течението на Ефрат и прекосявайки планините в източна Мала Азия достигнали Трапезунд, а от там, натоварени на флотилия пребродили южните брегове на Черно море и едва 4 години по-късно се завърнали по родните си места. Десетте хиляди се оказали и най-коравото звено в армията на Кир. След като претендентът бил убит в битката при Кунакса (401г. пр. Хр.), елините продължили да се сражават още 3 дни срещу цялата останала противникова армия и издържали, Накрая Артаксеркс се видял принуден да им обещае свободен изход от Персия. Ала не след дълго шахът пристъпил думата си и с измама избил водачите на гърците. Хоплитите не се отчаяли, събрали се на импровизирано народно събрание и си избрали нови водачи, сред които бил и историкът Ксенофонт, който по-късно записал странстванията на своите другари в творбата „Анабазис“. Следвани по петите от персийски войски, атакувани от местни племена и борейки се с природните стихии, гърците успели да си пробият път обратно до Егейско море и да се измъкнат от множеството клопки, поставени им от техните врагове. 3. Срещата на арабската и китайската армии в Средна Азия През 751г. Централна Азия и по-специално Киргизстан и още по-специално долината на река Тала станала свидетел на една доста неочаквана среща. Една срещу друга застанали армиите на Абасидския халифат и Империята Тан (Китай). В своя стремеж за експанзия към непознатите равнини на големия континент, двете империи навлизали все по-навътре, съответно на изток и запад. В крайна сметка, двете супер сили на VIII век се срещнали сред полята на дн. Киргизстан, много преди киргизите да се заселят там. Двете армии наброявали приблизително по 40 000 души, като голяма част от китайските сили се състояли от местни наемници от племената карлуки, както и от полуномадските войнства, живеещi в областта Фергана. В хода на битката, тези войни изоставили китайците и преминали на страната на арабите. От десетте хиляди китайци оцелели едва 2000, но според източниците, арабите загубили около 20 000 души в самата битка и в преследване на разбития враг, благодарение на тактиките, приложени от китайския помощник-генерал Ли Сийе, който бил поставен начело на ариергарда от основния командир Гао Сянджи. Победата на арабите спомогнала за разпространението на исляма в Централна Азия. Смята се, че в тази битка арабите пленили технологията за правене на хартия, която по-късно достигнала и до Европа. 4. Варяжката гвардия на византийските императори Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол. Използването на чужденци от далечни земи като лична владетелска гвардия не било изобретение на ромеите, но те определено надминали себе си в търсенето на войни на далечни разстояния. Началото на гвардията било поставено през 988г., когато Василий II получил като подарък от великия киевски княз Валдимир 6 000 войни от т.нар. „варяги“ – комбинация от славяни и скандинавция, въоръжени с характерното за викингите снаряжение – дълги ризници, конични шлемове и грамадни секири и кръгли щитове. В последствие Василий и неговите наследници пордължили да приемат на служба всякакви войни от Скандинавия, северна Германия и дори Англия. Смята се, че след битката при Хейстингс, голям контингент саксонски войни достигнал Византия и се заклел в служба на императора. Варяжката гвардия не просто служела на императора, а често се сражавала на първа линия в множеството войни, които империята водела. Василий ги използвал срещу Самуил, а в последствие през 1041г., варягите, в основната си част норвежци, помогнали за потушаване бунта на Петър Делян. Саксонски контингенти воювали срещу маврите и норманите в Сицилия и Неаполитания. Варяги се били и при Манцикерт и Мириокефалон. Гвардията придружавала Алексий Комнин когато влязъл в Никея през 1096г. Варяжката гвардия се сражавала и срещу кръстоносците през 1204г. Основната отличителна черта на нордическите войни, които служели в гвардията била тяхната клетва до вярност, която се давала до смърт и която била пряко свързана със скандинавското чувство за чест. Можем само да спекулираме, но вероятно мъжете от гвардията се радвали на сериозна популярност сред женската половина от византийското общество, както личи от писанията на Ана Комнина. 5, Келтите в Италия (1498-1559г.) Червенобради гиганти, нарамили огромни мечове и носещи…поли. Това е гледка, която сериозно стресирала мъжете в ренесансова Италия и привличала вниманието на техните дами. В служба на френските крале, шотландци и ирландци често преминавали Алпите и се сражавали срещу испански и италиански коалиции в името на пари, плячка и препитание. Историята на келтските войни, служещи на династиите Капет и Валоа е свързана със Уилям Уолас и т.нар. Auld Alliance (Стария съюз) от 1295г. между Шотландия и Франция, насочен срещу Англия. Шотландците, а покрай тях и ирландците често се включвали с разнообразни контингенти във войните на фреснките крале с Англия. След 1453г., когато Франция обърнала погледа си към Бургундия и Италия, кралете Валоа плащали щедро на обеднелите планинци и техните ирландски братовчеди в замяна на военна служба на Континента. Келтски полкове във френската армия съществували до Революцията (1789г.), а след реставрацията на монархията, Луи Фиип причислил ротите им към Чуждестранния легион. 6. Унгарските контингенти в Судан След като през 1526г. Османската империя завладяла по-голямата част от Унгария, части от унгарската армия преминали в служба на османците. Сюлейман Кануни използва старата традиция да разпраща армиите на завладените народи в противоположните краища на империята и изпратил унгарските контингенти да омиротворяват…Египет. Сражавайки се срещу разбунтували се мамелюци, нубийски пустинни племена и всякакви други рожби на Тъмна Африка, които се опитвали да преминат османската граница, унгарците постепенно превърнали тези негостоприемни земи в своя нова родина, смесвайки кръвта си с тази на копти, нубийци и суданци. Днес техните потомци, т.нар, маджараби все още населяват Южен Египет и Северен Судан. 7. Грузинската гвардия на иранските шахове В епохата на Сафавидската империя в Иран, Грузия се намирала под влиянието на шаховете, които имали думата при избора на многобройните грузински крале, управляващи земите на югозападен Кавказ. В замяна на владетелската благословия, грузинците често служели в редиците на иранските армии, а някои от най-верните командири на Сафавидите били с грузински произход. В края на XVIIв., когато династията започнала да запада, грузинските контингенти се оказали последната стабилна военна сила на залязващата империя. В периода 1698-1718г. грузински контингенти служели под командването на своите крале Георги XI и Давид II. Грузинците успели да нанесат няколко последователни поражения на афганските орди, които атакували Персия и дори за кратко преминали в контранастъпление, достигайки Кандахар. Останали без подкрепа на централната власт, грузинските войски постепенно се стопили и в крайна сметка били разбити. 8. Британският легион на Симон Боливар След края на Наполеоновите войни, голяма част от войниците на Великобритания останали без работа и за това 7 000 от тях прекосили Атлантика и се записали в служба на Симон Боливар и неговата война за прогонване на испанците от Южна Америка. Съставен от ветерани от английски, шотландски, ирландски и хановерски произход, Албионският легион, както го наричали местните се сражавал в челните редици на най-разгорещените сражения от Южноамериканската война за независимост – Буяка (1819г.), Карабобо (1821г.) и Пичинча (1822г.), които довели до независимостта на Боливия, Еквадор и Венесуела. В последствие, албионците се сражавали и при Аякучо (1824г.) в Перу – последната голяма битка от войната, която довела до краха на испанската съпротива. Британските войници се сражавали до самия край на кампаниите, а мнозина от оцелелите се заселили в Латинска Америка. 9. Американския флот в Алжир 1801-1815г. Така изглеждали първите морски пехотинци След като през 1783г. Великобритания признала независимостта на САЩ, американски търговски кораби започнали да плават в Средиземо море, където били атакувани от алжирските пирати. Правителството в САЩ решило, че няма да плаща откупи на „алжирските варвари“ и изпратило своята Атлантическа флота в Средиземно море, където американците провели първата си презокеанска експедиция, в която дейно участие взел новосформирания корпус на Морската пехота. В следствие на поредицата успешни удари, нанесени от американците, берберите оставили търговските им съдове на мира, а янките се отдали на своята външнополитическа изолация. 10. Чуждестранният легион в Мексико 1862-1869г. В имението Камарон Когато през 1863г. поредната гражданска война разтърсила Мексико, император Наполеон III решил че е добра идея да завладее страната и да я превърне в част от френската колониална империя, която вече трупала актив в Африка и Индокитай. За целта, французите решили да не си цапат ръцете лично а да изпратят своите най-добри и най-лесно заменими войници – Чуждестранният легион. Контингентът чужденци бил натоварен на океанската флота на Франция и стоварен в пристанището Веракруз през 1862г. Докато основните френски сили се заели да окупират страната, полковете на Легиона били изпратени на самоубийствени мисии по фронтовата линия. Най-прочутата от тях е отбраната на Камарон, в която 67 войници и офицери от легиона, водени от капитан Жан Данжу се сражавали срещу 3000 мексиканци, обсадени в едно имение. След неколкочасова престрелка, последните пет легионери атакуват на нож, оцеляват само двама, на които е позволено да се оттеглят от бойното поле с тялото на своя капитан. повече от 1/3 от жертвите, дадени от Франция във войната са от състава на Чуждестранния легион.

ВОЙНАТА – ВЕЧНАТА БОЛЕСТ НА ОБЩЕСТВОТО. Еволюция на концепциите за водене на война Автор: подп. д-р Петко Димов Статията представя един исторически анализ на развитието на методите и формите за водене на война. Твърди се, че съвременните концепциите за водене на война еволюират от традиционни към асиметрични, с което войните стават все по-кървави и смъртоносни за човешките общества. Войната е дълбоко вкоренена в нашата история. Тя е възникнала още с появата на хората, винаги се е проявявала в различни етапи от живота на цивилизациите и за съжаление никога няма да изчезне, колкото и да ни се иска това! Историците изчисляват, че в цялата история на човечеството през последните 5500 години е имало около 14500 войни, известни на съвременната наука. Безспорен факт е, че от раждането на Иисус Христос до днес не е имало и една година без война някъде по света! Повечето изследователи определят войната като сложно обществено явление, продължение на политическите борби на хората, чрез средства за въоръжено насилие. Основното съдържание на войната е организирана, упорита борба с всички сили и средства между две и повече държави, народи, класи или обществени групи. Тя е неизбежна в съществуването на човешките общества, защото същността на живота е постоянна борба. В морето големите риби изяждат по-малките, в природата лъвът унищожава всичко по-слабо от него. В гората по-силните дървета израстват бързо нагоре и задушават по-слабите под себе си. Земята е населена с много народи, които живеят в отделни държави, различни по език, вяра и интереси. Всеки от тях се стреми да подреди живота си според своите разбирания и интереси. При този стремеж, обаче, се срещат интересите на различните държави, чийто спорове ги принуждават да влезнат в борба по между си. Въоръжените сблъсъци се провеждат с цел изземване на чужди ресурси, територии и роби. Докато има хора, народи и държави с различни интереси, дотогава ще има нужда от поддържането на армия, а след като интересите на държавите са вечни, то и войната ще бъде вечна. Единствената разлика е, че тя се променя заедно с израстването на обществото и еволюира в крак със съвременните тенденции... Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/138 Изтеглете безплатно целия брой от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Археолози откриха при разкопки в Калиакра златна монета на императорите Андроник ІІ и Михаил ІХ, сечена между 1305-1320 г., съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Теглото на монетата е 3 грама. Тя е орязана по т.нар. Варненски стандарт и реалното й тегло е 4.03 грама. Златни монети на Калиакра излизат много рядко и това е ново доказателство за значимостта на деспотата на Добротица в средата на XIV век, посочва Димитров. Археологическите проучвания в резервата "Калиакра" се провеждат от Националния археологически институт с музей към БАН и Националния исторически музей за втора поредна година. Ръководители на разкопките са Елена Василева от секция по Средновековна археология на НАИМ–БАН и Филип Петрунов, уредник в отдел "Археология" на НИМ. Проучени са няколко жилищни помещения от периода на средновековието през ХІV в. Продължило е разкриването на антична сграда с изцяло проучено едно помещение, вероятно предназначено за склад. Сградата, респективно и помещението, се датират в VІ в. На финален етап от проучването е и средновековният некропол, разположен до първата укрепителна линия на крепостта. Той се датира от ХІV в., а през тази година от него са регистрирани 15 гроба. По-голяма част от гробовете са на деца. В почти всички съоръжения са били открити гробни дарове - обеци, копчета, токи за колани. В един от гробовете (на възрастен) са били открити 20 медни копчета с позлата. Интересно е да се отбележи, че в някои от ямите има останки от дърво, което е използвано за ограждане на ямите и/или за ковчези. При проучванията са открити предмети от бита - ножове, точила, ключове, фрагменти от стъклени съдове, както и накити. Монетният материал е предимно от ІV до VІ в. - повечето от времето на император Юстин ІІ. Има и такива от средата на ХІV в. (Баязид І), както и татарски монети и екзагии (теглилки за мерене на монети). Източник: http://www.mediapool.bg/arheolozi-otkriha-zlatna-moneta-ot-hv-vek-v-kaliakra-news252576.html

Реших тук да я пусна новата игра на НАСА: https://www.gameeapp.com/game/0Moq0ctcY Към днешната дата всъдеходът "Кюриосити" е вече четири години на Марс и за да отбележи това, NASA пусна нова игра, наречена Mars Rover. Налична за iOS и Android, както и с десктоп версия, играта представлява опростена симулация на управлението на подобен всъдеход в опитите му да открие и събере проби от Червената планета. https://www.gameeapp.com/game/0Moq0ctcY Ако сте невнимателни, машината може да спука гума, да се заклещи в някой кратер или да се обърне по неравната повърхност на негостоприемната планета. "Играта дава обща идея за това какво прави марсоходът, но все пак не пресъздава напълно достоверно реалността. Докато в играта машината развива висока скорост, в действителност тя се движи едва с два ина на секунда, което означава, че за да обиколи терен с размерите на едно футболно игрище са ѝ необходими 30 минути", припомня космическата агенция, цитирана от Slash Gear. Източник: http://hicomm.bg/news/novata-igra-na-nasa-vi-pozvoljava-da-upravljavate-vsydehod-na-mars.html

На 9 август 1976 година е изстреляна ракетата "Протон-К" с автоматичната лунна станция на СССР "Луна 24". Мисията постига кацане на 18-ти август 1976 г., взема проби от Луната и ги изстрелва обратно към Земята. След завръщането на спускаемата капсула, на Земята са доставени 170.1 грама лунен реголит. Това е последната съветска мисия до Луната. Оттогава насам руснаците все още не са провели роботизиран полет до Луната, макар че понастоящем подготвят мисиите "Луна-Глоб" и "Луна-Ресурс", чиито стартове бяха отлагани многократно. В продължение на десетилетия "Луна 24" бе известен като последния апарат, постигнал контролирано кацане на лунната повърхност. Но през 2008 година Индия, а през 2009 г. и САЩ проведоха мисиите Moon Impact Probe и LCROSS, които постигнаха целенасочени твърди кацания на Луната. А в края на 2013 година китайската мисия "Чанг'e 3" извърши успешно меко кацане на лунната повърхност. Credit: Soviet Space Program Източник: http://www.cosmos.1.bg/