mnogoznaiko

Смятам, че Киров е прав и го отнасят всички, просто бедните страдаме най-много, защото нямаме сериозни резерви, с които да покрием всички нужди. Ето една интересна алтернатива, която ми попадна на скоро и честно казано много се замислям: МЯРКА 6.4. ИНВЕСТИЦИОННА ПОДКРЕПА ЗА НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ Очакван прием на проекти по мярка 6.4.: Декември 2017 г. Бюджет: 50 200 000 евро Мярката предоставя подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към: • Развитие на селски туризъм: – Туристическо настаняване и осигуряване на храна на туристите (включително къщи за гости, къмпинги и съоръжения, и т.н.); – Развитие на туристическите услуги, които предлагат на посетителите възможности за спорт и отдих или са насочени към хобита и други дейности за свободното време (езда, колоездене, фототуризъм) и специализиран туризъм за любители на природата – наблюдение на птици, животни, пеперуди, растения и т.н.); – Туристически услуги, свързани с опазване и експониране на места с исторически, културен, природен или образователен интерес (стари изби, мелници, ферми, изложения на закрито и открито), и т.н.• Местно занаятчийство: – Занаятчийски дейности (включително предоставяне на услуги, свързани с участието на посетители в занаятчийски дейности).• Производствени дейности;• Предоставяне на услуги за всички икономически сектори и населението, включително: – Грижи за деца, възрастни хора, хора с увреждания, здравни услуги, обучение и други; – Създаване/обновяване или подобрение на работилници за поддръжка и ремонт на машини и съоръжения за селското и горското стопанство; – Архитектурни и инженерни дейности, счетоводство, деловодство и одиторски услуги, технически услуги, индустриално почистване, ветеринарни дейности и т.н. – ИТ дейности, компютърни и електронни дейности, електронна търговия и др.; Не се предоставя финансова помощ за изграждане и обновяване на туристически обекти и развитие на туристически услуги в курортни комплекси за развит масов туризъм. Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване. Допустими разходи Мярката финанси материални и нематериални инвестиции, за създаване и развитие на неземеделски дейности в селските райони, включващи: а) Изграждане или подобренията на недвижимо имущество; б) Закупуване на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите; в) Хонорари на архитекти, инженери и консултанти; г) Нематериални инвестиции: придобиване и създаване на компютърен софтуер и придобиване на патенти, лицензи, авторски права и марки. Бенефициенти Земеделски производители или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон,Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район. Критерии за допустимост Проектите и кандидатите трябва да отговарят на следните условия: • Инвестицията да се осъществява в селски район; • Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи; • Ако кандидатът е земеделски производители, стопанството му трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро. Критерии за подбор Чрез критериите се цели и подпомагане на проекти с по-висока добавена стойност и създаващи нови работни места. Интензитет и размер на помощта Финансовата помощ не може да надвишава 75% от общите допустими разходи и е до 200 000 евро.Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро. За подробна консултация и разработка на проекти по мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности”, може да се свържете с консултантите на ЕВРО ПРОГРАМИ ЕООД на телефон 0878 21 16 50, 0887 63 41 23 или e-mail:office@evroprogrami.com

Ето още малко от същия професор: 1. Франция бе залята от протести срещу предложената от новия президент Макрон трудова реформа. Какво представлява тя? 2. Защо синдикалните движения днес са в упадък и кои са техните естествени съюзници, с които би трябвало да търсят общи действия? 3. Какви изводи могат да се направят за начина на работа на икономическата система след ужасните бури, връхлетели американските брегове? На тези и още много въпроси отговор дава проф. Ричард Улф.

В първата глава на "Произхода на човека" Чарлс Дарвин идентифицира около десетина части на тялото, които той с радост описва като "негодни за нищо или почти безполезни". Списъка на Дарвин далеч не беше завършен - телата ни са покрити с части, от които не се нуждаем. Нека да разгледаме някои от тях. 1.Косми по тялото Нашите предшественици се нуждаели от космите по тялото, за да се защитават и да се топлят, докато ние прекарваме години от живота си в опити да се отървем от тях. 2. Околоносните синуси Не е ясно защо все още имаме синуси, тъй като единственото, в което са добри сега, е да се пълнят със слуз, да причиняват главоболие и възпаления. 3. Външни мускули на ушите При кучетата и зайците мускулите в ушите са от значение, защото те мърдат ушите си. Хората не се нуждаят особено от тази способност, но така или иначе тези мускули са ни останали от предшествениците ни. 4. Мъдреците Смята се, че мъдреците са били използвани от предшествениците ни да раздробяват някои храни, но вече не се нуждаем от тях. 5. Ребро на врата Комплект от шийни ребра, вероятно остатък от периода на влечугите, все още се среща при по-малко от 1% от населението. Някои хора го имат само от лявата или от дясната си страна, докато някои имат и двете. Често предизвикват нервни и артериални проблеми. 6. Дланен мускул Този дълъг тесен мускул се движи от лакътя до китката и липсва при 11% от хората днес. Веднъж важен за изкачване и катерене, вероятно бихте предпочели го запазите, ако бяхте боец или катерач. 7. Мъжки зърна Очевидно е защо жените имат зърна, но мъжете обикновено не кърмят бебето. Причината мъжете да ги имат се дължи на факта, че всеки ембрион е един и същи в началото, а женското тяло е началният модел. 8. Еректор пили Това са група мускули под повърхността на кожата. Те са карали космите на предшествениците ни да се изправят, за да изглеждат по-големи и по-страшни за другите хищници. Сега ни побиват тръпки благодарение на тях. 9.Апендикс Когато говорим за отстраняване на органи, апендиксът е друга част от човешкото тяло, която се премахва при много хора. Той е прикрепен към дебелото черво, но функцията му е загадка за учените. Някои казват, че апендиксът е напълно безполезен, друго теория е, че съхранява добри бактерии, които влизат в действие след разстройство. 10. Тринадесето ребро Нашите най-близки братовчеди, шимпанзета и горили имат допълнителен набор от ребра. Повечето от нас имат 12, но 8% от възрастните имат допълнително. 11. Пръстите Учените открили, че хората ходят и балансират повече по средната линия на краката си, но сега постепенно се прехвърляме към балансиране повече към страната на големия ни пръст. Изследванията също така показват, че центърът на баланса все още се измества навътре. Това означава, че хората се доверяват на равновесие, но сега те не разчитат на тях толкова много. Ако тази тенденция се запази, вече няма да имаме нужда от нашите пръсти. 12. Опашна кост Тя се намира в долния край на гръбначния стълб. Според една от теориите опашната кост се използвала от предшествениците ни за баланс, защото те вероятно са имали някаква форма на опашка. 13. Трети клепач Общ предшественик на птици и бозайници може да е имал мембрана за защита на окото и изхвърляне на отломки. Хората запазват само малка част във вътрешния ъгъл на окото. 14. Издатина на Дарвин Това е малка издатина, която се образува върху 10% от човешките уши. Не е ясно откъде идва, но някои изследвания показват, че може би някога е позволявала на ухото да се върти. Нашите предшественици са били странни. 15. Подраменен мускул Този малък мускул, простиращ се под рамото от първото ребро до ключицата, би бил полезен, ако хората все още ходят на четири крака.</span> Някои хора имат един, някои нямат, а някои имат два. Източник: http://9kefa.com/

С колко е по-голям американският държавен дълг от компаниите в S&P 500 или от световния износ на петрол? Когато цифрите достигнат милиарди или трилиони, те започват да губят контекст. Американският държавен дълг е едно такова число, коментира VisualCapitalist. В момента той е на ниво от 19,5 трлн. долара, което е толкова голяма цифра, че е трудно да се осмисли. Колко всъщност е голям държавният дълг на САЩ? 1. Американският държавен дълг е по-голям от 500-те най-големи публични компании в САЩ S&P 500 е борсов индекс, който следи стойността на 500-те най-големи американски компании по пазарната им капитализация. Той включва огромни компании като Apple, Exxon Mobil, Microsoft, Alphabet, Facebook, Johnson & Johnson и много други. През лятото на 2016 г. общата стойност на тези 500 компании нарасна до 19,1 трлн. долара – малко под държавния дълг. 2. Държавният дълг на САЩ е по-голям от всички активи, управлявани от седемте най-големи мениджъра в света Най-големите мениджъри на активи в света – компании като Blackrock, Vanguard или Fidelity, управляват инвеститорски активи за трилиони долари в акции, облигации, взаимни фондове, борсово търгувани фондове и други. Ако вземем седемте топ компании в този сектор и съберем активите, които те управляват, сумата ще бъде едва 18,9 трлн. долара. 3. Американският държавен дълг е 25 пъти по-голям от световния износ на петрол през 2015 г. Да, страни като Саудитска Арабия, Кувейт и Русия постигат убийствени печалби от продажбата на петрола си по света. Цифрите зад този износ обаче са нищо в сравнение с дълга на САЩ. За да се изплати изцяло дългът, Саудитска Арабия ще трябва да дарява приходите си от износ на петрол през следващите 146 години. 4. Държавният дълг на САЩ е 155 пъти по-голям от златото, добивано в цял свят всяка година Златото е символ на парите и богатството от дълго време, но дори годишното световно производство от около 3000 тона от скъпоценния метал е нищожна частица от целия дълг. На пазарни цени днес ще е нужно златото, добито за около 155 години, за да се изплати целия дълг. 5. Всъщност държавният дълг на САЩ е по-голям от всички физически валути, злато, сребро и биткойни, взети заедно Точно така, ако съберете всеки долар, евро, йена, паунд, юан или всяка друга глобална физическа валута или монета налице, сумата ще достигне едва 5 трлн. долара. Ако към нея се добави физическото злато (7,7 трлн. долара), среброто (20 млрд. долара) и криптовалутите (11 млрд. долара), общата сума възлиза на 12,73 трлн. долара. А това са едва 65% от държавния дълг на САЩ. Още графики можете да видите тук По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова Източник: http://www.investor.bg/sasht/337/a/grafika-na-denia-dyrjavniiat-dylg-na-sasht-224577/

Израел е създадена през 1948 г. с резолюция на ООН. Страната се присъединява към ООН на 11 май 1949 година. Оттогава насам Израел поддържа дипломатически отношения със 163 от 191 държави-членки на организацията. От 1967 година Израел поддържа отношения и с арабските, и мюсюлмански страни, а от 1979 г. и 1994 г. съответно има споразумения за свободно преминаване на границите с Египет и Йордания. Израел се намира в центъра на т.нар. Израелско-арабски конфликт, който е определящ за цялата му външна политика. Земите на днешен Израел, вкл. Палестина, са възприемани от евреите като "национален дом за еврейския народ", докато панарабистите ги считат за изконна територия на палестинските араби. Въпросният Израелско-арабски конфликт е причина за редица войни между Израел и заобикалящите я мюсюлмански страни - най-вече Египет и Сирия. Такива са Арабско-израелската война от 1948 г., Суецката криза от 1956 г., Шестдневната война - 1967 г., Война на Йом Кипур - 1973 г., операцията Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса от 2002 г. и войната с Ливан през 2006 г.. Израел побеждава във всички тези войни, с изключение на Суецката криза, където въпреки египетската победа спечелва Синайския полуостров. Арабско-израелската война от 1948 г., е първата от много войни, които се водят в рамките на арабско-израелския конфликт. След нейния край Израел си извоюва статута на независима държава, а останалата част от установения по-рано британски мандат в Палестина е разделен на области, контролирани от Египет и Трансйордания. Арабско-израелският конфликт се оформя като трайна конфронтация между редица арабски страни, както и арабски военнизирани радикални групировки, поддържани от част от местното арабско население в палестинските територии, намиращи се под контрола на Израел от една страна, и ционистски движения, а по-късно и от създадената през 1948 г. (след края на Британския мандат в Палестина) държава Израел - от друга. Въпреки че Израел е създадена едва през 1948 г., историята на конфликта обхваща повече от век - от края на 19-ти, когато е създадено политическото ционистко движение, което започва борбата на евреите за създаването на собствена държава. След разпадането на Османската империя, в резултат на поражението ѝ през Първата световна война, конфликтът между евреите-ционисти и арабското население на Палестина е ограничен главно до териториалните претенции на двете страни към подмандатната територия. По време на напрегнатата ситуация през втората четвърт на 20 век към геополитическият компонент се добавят и религиозните и културните различия. През 1948 г. съседните арабски страни обявяват война на новосъздадената еврейска държава. По този начин, конфликтът излиза извън Палестина и прераства в конфликт между Израел и всички останали арабски държави в региона. С подписването на мирните договори с Египет (през 1979 г.) и Йордания (през 1994 г.), броят на враждебните към Израел държави намалява. В рамките на мащабната арабско-израелска конфронтация е прието да се отделя регионалния израелско-палестински конфликт, който се дължи предимно на сблъсъка на териториалните интереси на евреите и арабите, които съжителстват в Палестина. През последните години този конфликт е източник на политическо напрежение и открити военни действия в региона. През 60-те години се забелязва тенденцията САЩ да се намесва във военната политика на почти всички арабски държави, като същевременно става основен доставчик на военно оборудване и снаряжение и се опитва с всички средства да ограничи влиянието на тогавашния СССР. От друга страна, компании от Франция и Великобритания постепенно монополизират икономиката на арабските държави. 60-те години са и периодът, в който арабският национализъм набира сила и широко се разпространява сред населението. Един от най-ярките защитници на тезата,че арабите трябва да са икономически и политически независими от Запада е египетският президент Гамал Абдел Насър. В резултат на това той започва широко-мащабни икономически реформи в Египет, като една от тях е идеята за построяването на Асуанският язовир в близост до река Нил. По този начин водите на реката ще може да се използват за напояване и произвеждане на електроенергия. За построяването на язовира обаче са нужни приблизително 1300 млн. долара и египетското правителство започва преговори с Международната банка за отпускане на заем. През февруари 1956 г. е постигнато споразумение, но при условие, че Великобритания и САЩ се включат, давайки помощ в размер на 70 млн. долара. Двете държави обаче се отказват от даденото по-рано обещание за помощ заради преждевременно сключени договори за закупуване на оръжие между Египет и СССР. На 17 юли 1956 г. британското правителство окончателно отказва да спонсорира построяването на язовира. Въпреки важността си за икономическото развитие на Египет проектът за строеж на язовира пропада. В този труден момент президентът Насър взима категорично решение за национализация на Суецката компания, която има право да експлоатира Суецкия канал и да контролира преминаването през него. Много страни са засегнати от този установен контрол и започва масово недоволство. Оттук нататък би могло да се говори за т.нар. Суецка криза. Тя се разделя на два етапа - първият, в който се водят дипломатически преговори, провеждат се конференции и се води тайна военна подготовка и втори етап, през който се извършват военни атаки от страна на засегнатите Израел, Франция и Великобритания срещу Египет. Именно заради вторият етап на кризата,тя става известна и като „Тройната агресия". След приключване на Суецката криза контролът върху Суецкия канал преминава изцяло в ръцете на египетското правителство.Чуждият икономически монопол постепенно е прекратен. Египет успява да докаже, че може да управлява канала и дори да подобри работата му, а също и дава ясно да се разбере, че не е „незряла" държава. След Суецката криза авторитетът на президента Насър, а и на самата държава, се увеличава не само сред арабските държави, а и в целият свят. Арабско-израелската война от 1967 г., известна още като Шестдневната война (или Юнската война), се води между Израел и арабските ѝ съседки Египет, Йордания и Сирия. 6-дневната война се провежда в периода 5 - 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване. Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян - тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г. Войната е блестящ военен успех за Израел. Резултати от войната са няколко: поражението на Египет, което отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър; Израел отваря отново залива Акаба; Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове; нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии - ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения. На 6 октомври 1973, денят Йом Кипур, Египет и Сирия нападат Израел. Нападателите са подкрепени и от други арабски страни. В тази война атакуват първо арабите. Атаката на Египет става възможна, след като те преминават израелската военна линия Бар-лев на Суецкия канал. Израел не очаква атаката на два фронта (атакуват я едновременно Египет и Сирия) и това улеснява арабските съюзници в началото на войната. От своя страна Египет е въоръжен с ракети земя-въздух, които помагат на арабската страна да отблъсне въздушните атаки на Израел (загубите са толкова големи, че премиерът Голда Меир забранява използването на авиация). Израел изглежда притиснат до стената, когато арабското командване заповядва на войниците и ракетите да навлязат навътре в полуострова. Тогава израелската авиация открива слабата страна на съветските ракети - те са с неподвижна глава. Тогава еврейските самолети започват да унищожават ракетите по-лесно и със значително по малко поражения. С посредничеството на американския държавен секретар тогава Хенри Кисинджър са постигнати споразумения през 1974 г. и 1975 г. за разделяне на израелските, от една страна, и египетските и сирийските войски, от друга страна, в Синайския полуостров и на Голанските възвишения. Макар арабските съюзници да постигат ограничени военни успехи във войната, те успяват да постигнат една важна политическа победа. Митът за израелската непобедимост е развенчан. На всички става ясно, че еврейската държава е силно зависима от САЩ. Военните действия струват на израелците сума равна на годишния брутен продукт на Израел. Войната предизвиква криза в израелското общество, което обвинява Мосад, че не е имало необходимата информация за готвеното нападение. Сформирана е специална комисия за разследване на обстоятелствата за конфликта. Войната от Йом Кипур води до засилване на международната изолация на еврейската държава. Много страни от Третия свят скъсват дипломатическите си отношения с Израел. Загубите и на двете страни са тежки. На Голанските възвишения загубите на сирийците са 3500 души, а на израелците - 722 души. {загубват 1150 танка, Ирак губи повече от 100 танка, Йордания - 50 танка. Израел губи на Голан 100 танка, а още 250 танка са повредени. Човешките загуби на еврейската държава са 2552 души - доста голяма бройка за малка страна като Израел. Операция Отбранителен щит е голяма военна операция, извършена от Израелските отбранителни сили през април 2002 г.. Това е най-голямата военна операция на Западния бряг от времето на Шестдневната война през 1967 г. Интифадата ал-Акса е вълна на насилие и политически конфликти, започнала през септември 2000 г. между палестинските араби и израелтяните. Тя е наричана още Втората интифада. „Интифада" е арабски термин и означава „въстание". Много палестинци смятат интифадата за националноосвободителна война срещу окупаторите, а израелците я разглеждат като терористична акция. Израелско-ливанската война е двустранен въоръжен конфликт в Близкия Изток, в който участват Израел, от едната страна, и военизираната шиитска групировка Хизбула, базирана в Ливан, от другата страна. Военните операции засягат предимно Северен Израел и Южен Ливан. Кризата започва на 12 юли 2006г., когато бойци на Хизбула пленяват двама израелски войници и убиват други трима. Израел обявява това за военен акт и обещава тежки последствия за Ливан. Израелските сили отговарят с военна офанзива в Ливан, разрушавайки части от енергийната и транспортната инфраструктура в страната, като акцентът на нападенията пада върху разбиването на магистралите, които според Израел се използват за транспортиране на ракети, изстрелвани от Южен Ливан, за да поразяват селищни центрове. Няколко дена след началото на израелските атаки лидерът на Хизбула Хасан Насрала обявява открита война. Източник: Wikipedia

Цялата статия може да прочетете тук: http://www.mediapool.bg/kalboto-lazhi-okolo-brekzit-zapochva-da-izpluva-news269148.html

Бърз мониторинг на рекордите в родния и световния арт пазар ЕЛЕНА КРЪСТЕВА/МОНИТОР, 28 февруари Тиха лудост или умна инвестиция е да вложиш парите си в картини? Актуален въпрос преди края на първата изложба на гения Пикасо в България, която продължава до 15 март в Галерията за чуждестранно изкуство. Арт гилдията се раздвижи не само заради тази експозиция, а и защото започва сезонът на търговете. Тези дни мина наддаването на столичната галерия GreenCat, на 5 март иде аукционът на „Виктория”, а на 26 март „Аполон и Меркурий” организират надпреварапод мотото „Съвременници”. В култовата ни рубрика „Пет плюс пет този уикенд” събрахме любопитни факти и статистика за най-скъпо продадените платна у нас и по света. Бързият преглед на рекордите от търговете води до тъжен извод. Цените на всички картини, предложени на аукцион у нас, едва стигат 1млн. евро. За водещите къщи на Запад тази сума е смешна. 1. Вешин на „Конски пазар в София” Този шедьовър на Ярослав Вешин влиза като изключение в нашата класация, защото не е продаден на търг. Настоящият му собственик го купува за 160 000 евро и това прави „Конски пазар в София” най-скъпата картина в България. Притежателят държи да остане анонимен за широката публика. Вешин рисува тържището на атове през 1898-а – само година след като е дошъл в България. По онова време го вълнуват основно битови сюжети. След няколко години живописецът вече е щатен художник на Военното министерство и оставя като наследство баталните шедьоври „На нож” и „Битката за Орлово гнездо”. Десетилетия наред историците на изкуството приписваха чешки произход на майстора на четката. Преди 4 години обаче, на откриването на юбилейна изложба на класика във Военноисторическия музей, неговият внвук Ярослав Генов (син на голямата дъщеря на художника Корнелия) осветли, че Вешин всъщност е словак. СНИМКИ: АРХИВ „Конски пазар в София” е с размери 82х141 сантиметра и носи два подписа на художника – на български в долния ляв ъгъл, и на латиница в десния. Репродукция на емблематичната картина беше публикувана в рубриката „Арт азбука” на вестник „Монитор” преди две години. 2. На „Ръченица” с Мърквичка Чехът Ян Вацлав Мърквичка, тачен като родоначалник на българската живопис, рисува прочутото си платно „Ръченица” поне в два варианта. Единият е изложен в Националната художествена галерия, а другият беше в неизвестност през последните 80 години. Появи се сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и Меркурий” в края на миналата година и беше откупено за 75 000 евро от бизнесмен. Името му се пази от организаторите на наддаването по-добре от държавна тайна. Мистериозни са и предишните собственици. Най-напред картина е принадлежала на известен българин, заминал с указ на Н.В. цар Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през 1942-1943 г. Човекът повече не се връща у нас. През 1959-а обаче наша правителствена делегация заминава за страната на шоколадите „Милка". Ръководителят й се среща с емигранта и го скланя да му продаде картини на Мърквичка и други майстори на четката срещу златни наполеони. Така вторият вариант на „Ръченица"преживява соцепохата като притежание на влиятелна комунистическа фамилия. СНИМКА: АК „АПОЛОН И МЕРКУРИЙ” В недовършената „Ръченица” с размери 64х99 сантиметра личат уникални детайли, които показват, че Мърквичка първо е нарисувал интериора, а след това е добавил фигурите. Това е най-скъпата картина, продадена на търг в България. 3. Мърквичка и „Оплаквачката” Арт експертите предполагат, че Мърквичка е рисувал „Оплаквачката” като ескиз към мащабната „Задушница”. Образът на една от тъжителките е разработен детайлно с маслени бои върху картон с размери 31х23 сантиметра. На търг през миналата година цената й скочи от първоначалните 19 900 евро на 32 000. Битовата живопис не е единственото занимание на художника през всичките 40 години, прекарани в България. Подвизава се и като педагог и първи директор на Рисувалното училище в Пловдив. На него дължим и герба на Княжество България, използван неофициално между 1881-1927 г. Проф. Ян Мърквичка, когото тук побългаряват на Иван, го прави в тандем с археолога Вацлав Добруски. СНИМКИ: АРХИВ Арт експертите предполагат, че проф. Мърквичка рисува „Оплаквачка” като ескиз към мащабната картина „Задушница”. 4. За Жорж Папазов всичко е абстракция Френският критик Жан Креспер казва за него: „Той бе сюрреалист преди сюрреализма на Бретон, Макс Ернст, Хуан Миро, Андре Масон, Пикасо... В България понеже не всички са наясно що е сюрреализъм и има ли почва у нас, обикновено изтъкваме, че е роден в Ямбол. Самият Папазов, който е шестото и последно дете в семейството на търговец, определя родителите си като „прости, но силни духом хора”. И едва ли е предполагал, че ще се превърне в космополит и художник със световно величие. По собствените му признания Папазов не е виждал картина преди да отиде в Прага през 1913-а. На един от търговете в България миналата година негов „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. СНИМКИ: АРХИВ Жорж Папазов и най-скъпо продадената му картина на търг в България. „Абстрактен пейзаж” с размери 50х61,5 см беше продаден за 22 500 евро. 5. Майстора и неговото „Момиче” Има някаква ирония във факта, че Майстора е бил пословичен със своята скромност, а към днешна дата е белег на престиж и богатство да се хвалиш с негова творба в сбирката си. „Беше кротък човек, много добър, с хората се носеше много добре, много помагаше на бедните, постоянно им даваше пари. Не се обличаше хубаво, понеже работеше с блажни бои”, разказва Тодорка Каменова – негов модел. Колекционерката клюка пък реди, че три месеца преди да го застрелят в Амстердам, Косьо Самоковеца купил за 50 000 долара „Копачки” – недовършена картина с образите на три селянки, нарамили кирки. Миналата година на търгове излязоха няколко платна на Владимир Димитров-Майстора. Най-добре се продаде „Момиче” – почитател на художника я откупи за 19 100 евро при първоначална цена 6600. Освен оригинали, на арт пазара циркулират и доста фалшиви рисунки на Майстора от престоя му в Сиракуза. Фалшификаторите пускат оригиналите на ксерокс като ползват стара хартия. Полученото копие пак се снима няколко пъти докато образът избледнее. Накрая мошеникът повтаря отгоре с туш рисунката. После смачква хартията и „Майстора” е готов. СНИМКИ: АРХИВ Владимир Димитров-Майстора рисува „Момиче” върху платно с размери 39,5х33,5 ...и пет в чужбина 1. „Момче с лула” в ателието на Пикасо В зората на миналия век е беден гений, който понякога гори картините си, за да се сгрее. Десетилития по-късно топлина не му липсва – остава си гений, но вече е признат и подплатен с милиони. Според изкуствоведите, Пикасо оставя наследство от 80 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. С най-висока котировка към момента е платното му „Момче с лула”. На търг, организиран от „Сотбис” в Ню Йорк преди пет години то беше откупено за 104 158 000 долара. Испанецът рисува картината през 1905-а. По онова време е на 24 години и тъкмо се е преместил в Монмартър – свърталището на парижките бохеми. Момчето от картината понякога се отбивало в ателието му, а лулата и венецът били обичайните му аксесоари. Съмнително е дали в София някога ще видим този шедьовър на живо. Благодарни сме обаче за шанса да видим оригинали на Пикасо в Галерията за чуждестранно изкуство. До 15 март там продължава първата изложба на гения вБългария „Аз не търся. Аз намирам”. Може и да звучи невероятно, но е факт, че заради тази експозиция сърби си правят автобусни екскурзии до София. СНИМКА: АП „Момче с лула” държи рекорда за най-скъпо продадена на търг картина с изумителните $104 милиона. 2. Музата на Пабло – „Дора Маар с котка” Хърватката Дора Маар – фотографка и художничка, е петата от седемте музи на Пабло Пикасо. Споделя страстта му да прави изкуство и любов цели десет години. Интелектуалните и плътските им игри раждат някои от най-дръзките шедьоври на художника. Пикасо рисува този портрет на Дора през 1941-а. На тъ рг на „Сотбис” през 2006 г., анонимен купувач спечели шедьовъра за 95 200 000 долара. Наддаването беше по телефона, а после се чуха слухове, че ценителят е руски олигарх. Сумата е колосална и изненадваща – предварителните нагласи бяха, че таванът на платното ще стигне „едва” до 50 милиона в зелено. СНИМКИ: ART.COM Ето как Пикасо е запечатал за поколенията образа на любовницата си Дора Маар. Портретът „Дора Маар с котка” става притежание на руски олигарх срещу повече от $ 95 милиона. 3. Климт и покровителката Адел Ако се доверим на четката на Густав Климт, то тъмнооката Адел Блох-Бауер е най-изящното цвете на Виенския хайлайф в началото на миналия век. Дамата е дъщеря на влиятелен банкер, а неин съпруг е индустриалецът Фердинанд Блох-Бауер – основен спонсор на живописеца по онова време. Прекрасната Адел е единственият модел, който Климт рисува два пъти – през 1907-а и 1912 година. Второто платно беше разиграно на търг на „Кристис” през 2006-а и закова чукчето на 87 936 000 долара. И двата шедьовъра имат интересна съдба. Семейство Блох-Бауер са влиятелни евреи, които напускат Австрия след идването на нацистите. Адел умира още през 1925-а, но настоява в завещанието си съпругът й да дари картините на галерия в родината й. Фердинард обаче не се разделя с тях. Когато бяга отвъд Океана шедьоврите остават във Виена и попадат в ръцете на нацистите. След Втората световна война в продължение на 60 години красят изложбените зали в двореца „Белведере”. През 1998-а че влезе в сила закон, според произведенията, иззети от нацисткия режим, трябва да бъдат върнати на притежателите си. Така портретите на Адел се озоваха в племенницата на мъжа й Мария Олтман. Единият беше разигран на търг, а другият след частна продажба осигури на наследниците на Блох-Бауер още 135 милиона долара. СНИМКА: ART.COM „Портрет на Адел Блох-Бауер” II е високо оценената на търг творба на Климт. След наддаване шедьовърът е продаден за 87 936 000 долара 4. Ван Гог и утехата му д-р Гаше Приживе Винсент ван Гог все пак успява да продаде десетина пейзажа и един автопортрет и да сподели за откупките в писмата до брат си Тео. Но получените пари са на светлинни години от баснословните суми, броени от колекционери след смъртта му. Шедьовър на гениалния холандец не е излизал на търг от 1990-насам, когато японският бизнесмен Риоей Саито получава „Портрет на д-р Гаше”, рисуван век по-рано, за 82,5 млн. долара. Наддаването е организирано от „Кристис” в Ню Йорк и още тогава става ясно желанието на новия собственик – японецът толкова обожавал шедьовъра, че искал да бъде кремиран с него. Любителят на изкуството умира през 1996-а, но за щастие картината не отива с него в отвъдното. Портретуваният д-р Гаше е последният лекар и приятел на Ван Гог. Художникът се сприятелява в него в Овер и той е най-близкият му човек в последните месеци от живота му. Именно д-р Гае чете слово на гроба на живописеца, но не успява да го довърши, защото гласът му се дави в сълзи. СНИМКА: ART.com Познати са два портрета на д-р Гаше, единият от които се пази в музея „Орсе” в Париж. 10. На танци с Реноар Шестото дете на шивач и обща работничка. Пътят му в изкуството започва във фабрика за порцелан и рисуване върху чинии, минава през Лувъра, където прави копия на картини, рисува дори украсите на ветрила. За да стигне върхове и прокара нови пътища в живописта. Излага за първи път картина през 1864 – става дума за „Танцуващата Есмерадла”. Голямото признание идва декада по-късно – след първата изложба на импресионистите. „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е най-скъпо продадения шедьовър на французина на търг. Японецът Рюей Саито я закупува през 1990-а заедно с платното на Ван Гог „Д-р Гаше”. Явно обаче не е обожавал така страстно Реноар, както Винсент, защото не се заканва да изгори платното му заедно със себе си. Освен това брои за него „само” 78 милиона долара. СНИМКИ: ART.COM За последен път платно на Пиер-Огюст Реноар излиза на търг през 1990. Тогава „Танци в Мулен дьо ла Галет. Монмартър” е откупена за 78 млн. долара. http://elenak.blog.bg/zabavlenie/2009/02/28/pette-nai-skypi-kartini-na-tyrg-u-nas-i-pet-v-chujbina.297118

Преди няколко дни видео на "Анонимните" обяви наличието на извънземни, базирайки се на данни на НАСА. Агенцията обаче отрече това. Според професор Лъчезар Филипов, астрофизик към Института за космически изследвания към БАН, има две възможни причини, поради които "Анонимните" пуснаха видеото си точно сега. НАСА отричаше други форми на живот, а след това започна да говори за ледените планети, които са спътници на Юпитер и Сатурн. Сега се заговори за форми на живот в атмосферата на Сатурн и на Юпитер - там, където няма твърда почва. По принцип по-рано НАСА говореше, че живот може да съществува само на каменните планети от типа на Земята, Марс, Венера, Меркурий. Много странно, но НАСА започная много бързо да сменя концепцията си, коментира астрофизикът пред в. "Телеграф" и допълни: Допреди 30 години се отричаха много работи, свързани с живота. След това дойде откриването на така наречената система със седем планети, от които три са в зоната на живот. Отново беше странно, защото тази система беше открита преди четири години от НАСА. Дълго време те не бяха сигурни какво са открили, защото става въпрос за една система, която е мини-система на Слънчевата. Там самата звезда Червено джудже е 10 пъти по-малка от Слънцето. Говори се също за търсене на форма на живот около Алфа Кентавър. Такава система е получена във вид на житен кръг в обсерваторията "Чибилтън" през 2001 година. В полето до радиотелескопа е получено едно съобщение във вид на житен кръг, което много наподобява нашето съобщение, което е изстреляно през 1974 година. В "Чибилтън" вместо на човек има рисунка на главуняк - същество с голяма глава. Нашето съобщение също е във вид на рисунка. Според професорът има две възможни причини, поради които Анонимните пуснаха видеото си точно сега. Едната е продиктувана от това, че наближава датата 8 юли - годишнина от случая "Розуел". Там падат две чинии, до които е имало тела на извънземни, някои от които още са били живи. Всичко това е било прибрано и скрито. Другият вариант ем че тази информация може да е инициирана от самите членове на НАСА. Те знаят много неща и това е направено, за да се види реакцията на хората. И в момента, когато се види, че няма да има много голям шок, ще бъде публикувано като официална информация. Лъчезар Филипов коментира и отношенията с колегите си от БАН, след като получи наказание за това, че се изказва от името на академията. "Наказанието си ми стои. Не мога да разбера логиката на моите колеги. Те ме наказаха, а други - американци, германци, непрекъснато говорят на тази тема. Помолих да се разбере кой е инициаторът на това. Имам 40 години стаж в тази академия. Някои искат директно моето уволнение. Защо избърза академията да ме накаже и да публикува наказанието в сайта, без да разбере кой е източникът? Сега стоя с полузатворена уста, не ме допускат до медии и така нататък. Защото, видите ли, аз съм срамял науката. Казвам собственото си мнение." Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/430982-проф-лъчезар-филипов-наса-ни-тества-чрез-анонимните.html

Аналитичната агенция CB Insights обяви, че само за първото тримесечие на 2017 година големите технологични компании са погълнали 34 стартъпа, работещи в сферата на изкуствения интелект. Това е два пъти повече за същия период на миналата година. Най-активни са IT гигантите, които непрекъснато укрепват позициите си в областта на изкуствения интелект или се опитват да възстановят изгубени позиции в тази сфера. Лидер е Google, който от 2012 година до тази пролет е закупил 11 стартиращи ИИ компании. Интернет гигантът е следван от Apple, Facebook и Intel. Като правило, технологичните гиганти отказват да коментират своите стратегии относно изкупуването на младите ИИ компании. Най впечатляващите скорошни събития в тази област са поглъщането от страна на Apple стартъпа за структуриране на данни Lattice Data, както и намерението на Ford да инвестира $1 милиард в основаната от бивши високопоставени специалисти на Google и Uber млада компания Argo AI, с основна дейност създаване на системи за роботизирано шофиране. Стартъпите задълбочено изучават възможностите на изкуствения интелект в точно определени области, като например в здравеопазването и особено в търговията. Независимите ИИ компании непрекъснато получават делови предложения. Генералният директор на много успешния стартъп Clarifai, специализиран в разпознаването на обекти в изображения и видео сподели, че от създаването на компанията в края на 2013 година до днес е получил 10 предложения за закупуване на стартъпа. Очевидно е, че конкуренцията в тази област става особено ожесточена. Вижте повече: https://www.kaldata.com/it-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%b3%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b5-it-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d0%bf%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-248994.html

Последно време яко се пише, говори и обсъжда за различни теми, които имат научно обяснение или са научни факти и няма две мнения по въпроса, но ето, че продължават да се обсъждат. Това са теми като ваксините, глобалното затопляне, дали земята е кръгла и какво ли още не. Както е написал Артър Кларк: Интелигентността на планетата е константа, а населението нараства. От къде идва цялата тази дупка в образованието и "знанието" на хората, че въобще съществува изречението "Учените са съгласни с това, но аз не съм съгласен!" и го чуваме все по-често около нас, в медийте, по статусите на близки и приятели по социалните медий и къде ли не... Разбирам, че всичко е политика и борба за власт, но всичко това е губене на време да откриваме топлата вода отново и отново. И ето видео в този ред на мисли:

И аз за съшата гласувах Темата е доста интересна и я изчетох с голям интерес, но нещо се отклонихте от съдържанието...

Теоретик на конспирацията, който вярва, че земята е плоска, доказва твърдението си с помощта на обикновен нивелир, пише в. "Метро", цитиран от факти.бг. Д. Марбъл казва, че в миналото учените са създавали и измисляли факти и изображения, за да докажат, че Земята е кръгла. Напоследък обаче, създаването на доказателства, в подкрепа на тази световна заблуда, рязко е намаляло. Ето защо мъжът решил да направи експеримент, който да предостави нови доказателства и данни, разкриващи истинската форма на планетата ни. Въоръжен с обикновен нивелир, привърженикът на теорията, че Земята е плоска, се качил на полета си от Северна Каролина до Сиатъл. Експериментът, разбира се, бил заснет на видео и качен в YouTube със заглавие: "Плоската Земя: Експеримент с нивелир по време на полет" (Flat Earth: Spirit Level Flight Experiment). Много предвидливо авторът му е забранил коментарите под публикацията, за която в описанието пише, че с този опит се "наблюдава дали пилотът ще наклони носа на самолета, за да компенсира кривата", която би се създала, ако Земята е кръгла. Мъжът записал данни за 23 минути и 45 секунди — време, за което, според измерванията, се изминават около 325 км. Изчислявайки кривата, дадена за обяснение на модела на земното кълбо, Марбъл стигнал до извода, че за разстоянието и времето, записани от него, пилотът е трябвало да компенсира с около 8 км. отклонението от кривата.https://www.blitz.bg/svyat/dokazakha-che-zemyata-e-ploska-s-pomoshchta-na-nivelir-video_news514634.html

Да внимаваме, защото там всичко се продава, а има кой да го купи Правят се едни огромни алгоритни, за нашите интереси, нашите предпочитания и на тяхна база се пускат събития, продукти и други стоки, към които бихме имали интерес. Интересно е че в момента фейсбук яко е погнал всички профили, които нямат истински имена и нямат никакви лични снимки и ги блокира и за да ги пусне отново то искат лични снимки, лични данни и прочие... И ето едно интересно сравнение:

Пускам тази тема с идеята да пускаме видеа и съвети, как да си направим разни интересни и полезни "неща" Една много добра идея за лятото:

Една невероятна метаморфоза!

Една много добра инициатива на WWF.BG за избора на риба от магазините и борбата със свърхулова: http://riba.wwf.bg Суровите факти за свръхулова В световен план свръхуловът е една от най-големите заплахи за моретата и техните обитатели. Той въздейства пряко и върху много хора, живеещи предимно в развиващи се страни. Всеки ден тонове риба биват извличани от морето. За съжаление, това е много повече от количеството, което може да се възстанови по естествен начин, и представлява истинско плячкосване на световния океан. Страховитата статистика: Днес средното количество изядена риба на човек е 19,2 кг риба годишно – около два пъти повече, отколкото преди 50 години. През 2013 година в света са уловени 93 милиона тона риба. Предпочитаните в момента методи на риболов водят до 38,5 милиона тона съпътстващ улов на година. Само за 40 години морските видове са намалели с 39%. Незаконният и нерегулираният риболов са приблизително 11-26 милиона тона (12-28%) от риболова в света. Почти 30% от рибните запаси, обект на промишлен риболов, са прекомерно експлоатирани. Над 60% от рибните запаси се използват до краен предел. 39% от рибните запаси в северната част на Атлантическия океан и близките морета са класифицирани като прекомерно експлоатирани. В Средиземно и в Черно море има достатъчно данни за 85 рибни запаса, които показват, че 88% от тях (75) са свръхексплоатирани. Европейският съюз е най-големият вносител на риба в света. Над 50% от вноса е от развиващи се страни. http://riba.wwf.bg/overfishing/ Неустойчивият риболов застрашава препитанието на милиони, най-вече в развиващите се страни Рибата и морските дарове са сред най-търгуваните хранителни продукти в света. Над 800 милиона души зависят от улова, преработката, производството и продажбата на риба и морски продукти. През последните години работните места в този отрасъл се увеличават с по-високи темпове дори от прираста на населението. Хората в развиващите се страни разчитат на рибата като основно препитание, осигуряват най-голямото количество улов и продукция на планетата и са 97% от заетите в риболовния отрасъл в световен мащаб. Впечатляващо мнозинство, 90%, са дребни риболовци, които не са ангажирани от големите риболовни флотилии. Рибата представлява основния дял от техните приходи, както и много важна част от ежедневната им храна. В резултат на дългогодишния свръхулов в морето, не само рибните запаси от много видове вече са застрашени. Милиони хора, които бездруго имат твърде малко, са лишени от храна и шанс за редовни приходи. Отговорността на Европейския съюз тук е много сериозна – ЕС е най-големият вносител на риба в света и над 50% от вноса идва от развиващи се страни. За щастие, обаче, в този случай, с голямата отговорност идва и голямата сила – силата да изискваме устойчиви риболовни практики със своята консумация и да помогнем на хората в развиващите се страни. http://riba.wwf.bg/where-does-the-fish-come-from/ Спик на видовете АТЛАНТИЧЕСКА ХЕРИНГА Clupea harengus Препоръчваме Премислете Покажи подробности БАРБУН Mullus barbatus Избягвайте Покажи подробности ГИГАНТСКИ КАЛМАР Dosidicus gigas Препоръчваме Покажи подробности ДЪГОВА ПЪСТЪРВА Oncorhynchus mykiss Премислете Покажи подробности ИНДИЙСКА СЕПИЯ Sepia pharaonis Премислете Избягвайте Покажи подробности КАЛКАН Scophthalmus maximus Избягвайте Покажи подробности КАФЯВ РАК/МОРСКИ РАК Cancer pagurus Премислете Покажи подробности ЛАВРАК (МОРСКИ ВЪЛК) Dicentrarchus labrax Премислете Избягвайте Покажи подробности МЕКСИКАНСКИ ОКТОПОД Octopus maya Препоръчваме Покажи подробности МЕРЛУЗА (ХЕК) Merluccius merluccius Избягвайте Покажи подробности МИНТАЙ Theragra chalcogramma Сертифицирана Избягвайте Покажи подробности МОРСКА ЩУКА МОЛВА Molva molva Премислете Избягвайте Покажи подробности МОРСКИ КОСТУР Sebastes marinus norvegicus Избягвайте Покажи подробности НОВОЗЕЛАНДСКИ КАЛМАР Nototodarus sloanii Премислете Покажи подробности ОБИКНОВЕН МОРСКИ ЕЗИК Solea solea Избягвайте Покажи подробности ОКТОПОД Octopus vulgaris Препоръчваме Премислете Покажи подробности ПАЛАМУД Sarda sarda Премислете Избягвайте Покажи подробности ПАНГАСИУС Pangasianodon hypopthalmus Сертифицирана Избягвайте Покажи подробности ПАТАГОНСКИ КАЛМАР Loligo gahi Премислете Покажи подробности РИБА ТОН Thunnus thynnus, Thunnus alalunga, Thunnus albacares, Katsuwonus pelamis Сертифицирана Покажи подробности САФРИД Trachurus trachurus Премислете Избягвайте Покажи подробности СКАРИДА Penaeus vannamei Сертифицирана Избягвайте Покажи подробности СКУМРИЯ Scomber scombrus Препоръчваме Премислете Избягвайте Покажи подробности СЬОМГА Oncorhynchus gorbuscha, Salmo salar Сертифицирана Премислете Покажи подробности ТИХООКЕАНСКА ТРЕСКА Gadus macrochephalus Сертифицирана Избягвайте Покажи подробности ТИХООКЕАНСКИ КАЛМАР Todarodes pacificus Премислете Покажи подробности ТРЕСКА Gadus morhua Сертифицирана Премислете Избягвайте Покажи подробности ХАМСИЯ (АНШОА) Engraulis encrasicolus Премислете Покажи подробности ЦАЦА Sprattus sprattus Препоръчваме Премислете Покажи подробности ЦИПУРА Sparus aurata Премислете Избягвайте Покажи подробности ЧЕРНА МОРСКА МИДА Mytilus galloprovincialis Препоръчваме Покажи подробности ЧИЛИЙСКА МИДА Mytilus chilensis Препоръчваме Покажи подробности ШАРАН Cyprinus carpio Препоръчваме Покажи подробности Избирай продукти, отбелязани в зелено и синьо! Сертификати, подкрепени от WWF http://riba.wwf.bg

Все повече сме свидетели на това, как родители вземат решения, които довеждат до необратими последици на децата си или дори до тяхната смърт. Как така хора, които са ваксинирани вземат решение да не ваксинират други хора? И вчера социалните мрежи избухнаха с новината: Бебе, хранено с овес и киноа, почина от глад http://dnes.dir.bg/news/belgia-glad-bebe-kinoa-25768679 7-месечно момче е починало в Белгия, тъй като родителите му смятали, че не бива да приема мляко и глутен. Бебето е тежало едва 4,3 килограма, около 4 килограма по-малко от очакваното за възрастта му, съобщава "Велт". То е било недохранено и дехидратирано, констатирали лекарите. През първите месеци след раждането майката кърмила, а понякога и дохранвала с адаптирано мляко, но кърмачето не понесло добре храната. Вместо да се консултират с лекар родителите на Лукас поставили на детето си диагноза глутенова и лактозна непоносимост и започнали да го хранят с продукти, които продавали в техния био-магазин. Лукас се е хранил със заместители на млякото, направени от овес, киноа и ориз. Според прокуратурата, Лукас системно е гладувал и е имал проблеми с дишането. Пред съда бащата Петер е заявил, че винаги са се опитвали да се грижат добре за сина си. Майката Сандрина е казала през сълзи, че би завела детето по-рано на лекар, ако можела да върне времето назад. Според родителите бебето било весело и игриво и това можело да потвърдят и клиенти на магазина. Една нощ обаче състоянието на Лукас рязко се влошило. Родителите се притеснили и го завели на хомеопат. Той реагирал веднага на сериозността на състоянието и ги изпратил незабавно в болница, но когато пристигнали, бебето било починало. Прокуратурата е поискала 18 месеца затвор за всеки от родителите. Защитата се е аргументирала, че Лукас има три сестри, които са отгледани добре от родителите. Присъдата се очаква на 14 юни. През юли 2016 г. в Милано лекарите установиха, че едногодишно момченце, прието в болница, е имало тегло на 3-месечно кърмаче, заради приложената върху него веганска диета. Детето беше отнето от родителите. http://dnes.dir.bg/news/belgia-glad-bebe-kinoa-25768679

Ей за това говоря Т.е. сме някъде около Китай, така ли да го разбирам? Интересно е че постоянно се сравняваме с Германия, Англия, Швейцария и т.н., а никога с Румъния, Сърбия или някоя друга близка държава.

Знаят ама не знаят Видеото е много добро!!!

Ха, винаги съм си мислел, че сме от златния милярд... Цитата не знам от къде е в оригинал, но няма голямо значение за темата, която засягаме.

То това е ясно, до колкото се сещам става въпрос за периода от балканските войни, а и да не става въпрос, то по време на тези войни сме от водещите военни сили в света и идват делегации от САЩ и Япония да се учат от нашия опит. Въпроса ми е в момента къде се намираме? Ако можем да се сравним с някоя държава, то коя ще е тя?

Днес попаднах на този цитат: И се замислих над това, а в момента ако трябва да ни сравнява някой друг или ние ако тръгнем да се сравняваме с кого ще се сравним с къде сме на световната карта? Очевидно сме в златния милиард, но някъде в девета хлуха..., с кого сме заедно, т.е. коя е тази държава или държави, с които можем да се сравним?