mnogoznaiko

Юпитер не обикаля около Слънцето като останалите планети Юпитер, петата планета от Слънцето, е наистина голяма. Тя е с толкова впечатляващи размери, че всъщност не обикаля Слънцето - поне не и по начина, по който го правят останалите планети от нашата Слънчева система. С маса 2,5 пъти по-голяма от тази на останалите планети взети заедно, Юпитер е толкова масивен, че центърът на гравитацията между него и Слънцето се намира над повърхността на нашата звезда, пише научното издание "Сайънс алърт". Какво обаче означава това? Когато малък обект обикаля голям обект в Космоса, по-малкият като маса не се движи в перфектен кръг около по-едрия. Вместо това и двата обекта обикалят около общ център на гравитация. В случая с нашата планета центърът на гравитация се намира толкова близо до центъра на Слънцето, че въртенето на звездата около него е незабележимо. Големият обект сякаш не помръдва, а по-малкият прави идеални кръгове около него. Когато Международната космическа станция (МКС) например обикаля Земята, както планетата, така и станцията се движат около общ гравитационен център. Той обаче е толкова близо до центъра на Земята, че нейното движение е невъзможно да се забележи. Същото е и с небесните тела от нашата Слънчева система. Звездата ни е толкова по-голяма от Земята, Венера, Меркурий и дори Сатурн, че техните гравитационни центрове се намират дълбоко навътре в Слънцето. Не такъв обаче е случаят на Юпитер. Газовият гигант е толкова голям, че центърът на гравитация между него и Слънцето се намира на разстояние, равняващо се на 7% от радиуса на звездата над нейната повърхност. /БГНЕС http://novinite.bg/articles/117961/Yupiter-ne-obikalya-okolo-Slanceto-kato-ostanalite-planeti#sthash.uwdvoBqg.dpuf

Корените на рака са в праисторически времена. В пещерите Сварткранс - археоложки обект, на който са открити много находки, учени попаднаха на кост от крак със злокачествен тумор на 1,7 милиона години, съобщи Лента. Туморът бе идентифициран като остеосарком - агресивен рак на костите. Учените са на мнение, че костта е от ранни прародители на човека, но не могат да установят за кой точно вид става дума. На съседния обект Малапа пък учени откриха свидетелства за доброкачествен тумор във фосилизиран прешлен от дете, което е представител на австралопитеците седиба. Прешленът също е на около 2 милиона години. Антрополози отбелязват, че наличието на тумор в задната част на скелета в ранна възраст е рядко срещано и само по себе си е най-древното свидетелство за подобно заболяване у хоминиди. Двете находки връщат назад във времето появата на злокачествени и доброкачествени тумори у хората. "Модерната медицина се опитва да докаже, че туморите у хората са свързани със заболявания, които са причинени от съвременния начин на живот - заяви Едуард Оудс от университета Витватерсранд в РЮА. - Изследванията ни обаче разкриват, че тези заболявания са се появили у прародителите ни милиони години преди съществуването на съвременните индустриални общества." Досега най-древните свидетелства за тумор у прародители на човека се свързваха с фосили от неандерталец, които датират отпреди 120 000 години. Учените използвали скенер, за да диагностицират и опишат двата тумора. За двете находки съобщава South African Journal of Science. Прочети още на: http://www.dnes.bg/science/2016/07/29/nai-drevnoto-svidetelstvo-za-rak-na-1-7-mln-godini.310647

НАСА публикува историческа снимка от прилуняването на ”Аполо 12” Сн.: EPA/БГНЕС Астронавтите от мисиите "Аполо", които стъпиха на Луната, са с 5 пъти голям риск от смърт от сърдечни болести в сравнение с астронавтите на борда на совалки. Това заявиха американски учени, цитирани от Ройтерс и БТА. Като причина за това се сочи космическата радиация отвъд магнитното поле на Земята. Изследване на учени от университета на Флорида и НАСА установило, че трима астронавти от мисиите "Аполо", включително Нийл Армстронг - първият човек, стъпил на Луната, т.е. 43 на сто от участниците са умрели от сърдечносъдови болести. Откритието може да е от ползва при бъдещи пътувания на хора на далечни разстояния в космоса. Изследването е първото, фокусирало вниманието върху смъртността сред астронавти от мисиите "Аполо" - единствените хора, пътували на толкова големи разстояния от Земята. Констатирано бе, че най-голямата заплаха за здравето на астронавтите от мисиите "Аполо" е свързана с космическите лъчи, които са по-често срещани и по-силни извън магнитния "мехур", обграждащ нашата планета. От НАСА оспориха резултатите, като заявиха, че е рано да се правят заключения за ефекта от космическите лъчи върху астронавтите от мисиите "Аполо", тъй като данните са ограничени. Резултатите от изследването могат да бъдат от полза за САЩ и други държави, както и за частни компания, като "Спейс Екс" на Илон Мъск, които планират мисии до Марс и други дестинации отвъд Земята. Учените изследвали данни за смъртността сред 42-ма летели в космоса астронавти, включително 7 от мисиите "Аполо", и сред други 35-ма астронавти, които не са пътували в космоса. Оказало се, че сред астронавтите от мисиите "Аполо" смъртността вследствие на сърдечносъдови болести е 5 пъти по-голяма, отколкото сред онези, които никога не са били в космоса или са летели на борда на совалки, орбитирали на височина няколкостотин км от Земята. Резултатите от изследването са публикувани в Scientific Reports. http://it.dir.bg/news.php?id=23485639

Австралия се придвижва на север с по седем сантиметра на година, по-бързо от всяка друга континентална тектонична плоча на света. Преизчисляването е необходимо, за да се осигури безпроблемната работа на спътниковите радионавигационни системи (джипиеси), каза ученият Дан Джакса от "Джиосайънс Острейлия", организацията ръководител на проекта. Новите данни ще бъдат публикувани идната година, но ще бъдат базирани на прогнози за 2020 година. Това значи, че новите координати на Австралия ще бъдат с около 20 см по на север от действителното й местоположение. Последното подобно изчисляване на местоположението на континента е правено през 1994 г.

Факсимиле от Агенция 'Икономика' Норвегия обяви амбициозните си планове да инсталира първите в света плаващи подводни тунели за автомобилен трафик, съобщава Агенция "Икономика". Целта е да се помогне на пътуващите лесно да преминават многобройните фиорди в страната. В момента са необходими 21 часа, за да се стигне от южната до северната част на страната, а единственият начин да се пътува из крайбрежието е чрез смяната на 7 ферибота. "Потопените плаващи мостове" ще се състоят от големи тръби, окачени на около 30-35 метра под водата, всеки от които ще бъде достатъчно широк за 2 пътни платна. Реализирането на този проект ще съкрати наполовина времето за пътуване из страната. Плаващите мостове в Норвегия ще се поддържат от понтони, свързани с ферми, които да държат пътните трасета стабилни. Има вероятност и конструкцията да бъде прикована към масивната скала отдолу за допълнителна стабилност. Всяка тунелна система ще се състои от 2 тунела, паралелно един на друг: по един за всяка посока. Въпреки нетрадиционния подход, служители на местната администрация казват, че пътуването през водните тунели ще е същото като шофиране чрез обикновен тунел. При наличието на 1150 пътни тунела в страната (35 от които са под вода), норвежците вероятно няма да бъдат твърде объркани от нововъведението. За проекта се очаква да са необходими 25 млрд. долара, а крайният срок за реализацията му е 2035г. Такава система никога не е строена досега и никой не е сигурен точно как вятърът, вълните и водните течения във фиордите, биха могли да повлияят на структурите. Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5682326

В наши дни думата „култура” се употребява и като „масова култура”. Най-общо казано, масовата култура е популярната, преобладаващата сред широките слоеве на населението, култура. Тя включва в себе си явления като музика, кино, литература, изобразително изкуство и навлиза във всички сфери на обществения живот – работа, развлечения, бит, спорт и т.н. Самият термин „масова култура” се появява през 40-те години на миналия век в текстовете на Хоркхаймер, посветени на критика на телевизията и получава широка популярност благодарение на Франкфуртската социологическа школа. Масовата култура е обратното на традиционната, високата култура. През XX век масовото общество и съпровождащата го масова култура стават поле на широки изследвания от редица мислители: Хосе Ортега-и-Гасет, Бодриар, Шпенглер, Ясперс, Умберто Еко и др. Хосе Ортега-и-Гасет например говори за наличието на „творчески елит”, съставляващ малцинство сред населението, и „маси” – основната, нетворческа част от населението. В този смисъл е възможно да се направи разграничение между културата на елита – елитарната, висока култура – и културата на масите – масовата култура, имаща много по-ниско качество и стойност от елитарната. Постепенно изкуството започва да се превръща в стока за развлечение, контролирана от различни тенденции, имащи главно комерсиална цел. Печалбата, а не съдържанието започват да играят водеща роля при определянето качеството на произведенията. От естетическа гледна точка произведенията на масовата култура никога не могат да бъдат оценени като „шедьоври” (каквито са произведенията на високата култура), а като посредствени произведения, дължащи своята популярност не на качествата си, а на средствата за масова комуникация. Главната функция на масовата култура е да манипулира масовия човек, както и да компенсира неговия емоционален дефицит. Масовата култура довежда до появата на друг съвременен феномен, наречен от Хоркхаймер и Адорно „културна индустрия”. Като всяка друга индустрия, и тази е изцяло пазарно ориентирана и произвежда стоки, които да бъдат купувани и да генерират печалба. Целта е създаването на „масов човек”, чието мислене е изцяло повлияно от средствата за масова информация. Той се превръща в пасивен консуматор, една атрофирала личност. Масовата култура приписва определени норми и ценности на поведение на масите. За тази цел тя активно въздейства на психиката на хората, особено на областта на подсъзнателното, стимулирайки определени инстинкти. Масовата култура винаги изглежда поучителна, естетична, забавна, интригуваща. Най-важната и функция е да запълва свободното време на хората – ние се превръщаме в доброволни пленници на тази култура, разпространявана активно от средствата за масова комуникация. Свободното ни време се оказва регламентирано от обществото, което създава у всеки индивид илюзията за свобода на избора. Каква идеология изповядва масовата култура? Тя стъпва навърху икономически тенденции и произтичащата от тях промяна на структурата на обществото. На лице е значителен ръст на благосъстоянието , както на западното общество като цяло, така и на конкретните му членове. Хората получават свободно време и ресурси , които да потребяват. Съществуването им започва да се реализира през консумацията на блага. Това портажда явлението, което Едгар Морен нарича „митология на щастието”. Всеки човек живее, за да бъде щастлив. Това може да изглежда като очевидна истина днес, но през по голямата част от съществуването на човечеството не е било така. Вече смисълът на човешкия живот престава да бъде дългът към рода и отечеството. Добродетелта и почитта към предците, престава да бъде ценност. А само чистото, неподправено лично щастие. Щастието като консумация – на храна, вещи, услуги, дори изкуство. Появата на масовата култура несъмнено е свързана с научно-техническата революция и развитието на средствата за масова комуникация, създали нови начини за производство, разпространение и потребление на културата. Има обаче и няколко други теории за възникването на масовата култура. Според една от тях предпоставка за нейната поява е разпространението на книги като „Библия за начинаещи”, написани на по-достъпен език така, че да може да се четат и да бъдат разбирани от по-голяма аудитория. Друга възможна предпоставка е появата на авантюристичните романи в Европа през XVII – XVIII в. Пример за такъв е романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”, написан на разбираем език и отпечатан в голям тираж. И все пак това е само предисторията, докато истинската масова култура, такава, каквато я разбираме днес, се появява едва в края на XIX - началото на XX век и може би най-главната предпоставка за появата и е комерсиализацията на всички видове обществени отношения. За това говори и Карл Маркс в съчинението си „Капиталът”. Той нарича с името „стока” цялото многообразие от социални отношения в буржоазното общество. Стремежът тази „стока” да обхване и изкуството довежда до появата на масовата култура. За първи път в историята художествените произведения започват да достигат до всички, независимо от тяхното образование, доходи, обществено положение. Дори и най-бедните работници могат да си закупят вестник, в който пък се публикуват романи-подлистници, или пък да отидат на кино. Този всеобщ достъп до произведения на изкуството неминуемо води до тяхното опростяване, посланията им стават елементарни, достъпни за всеки – цялото съдържание се свежда до набор от базови, клиширани послания. Произведенията на масовото изкуство имат къс живот (но затова пък бурен). Те трябва да завладеят човека максимално, а после може спокойно да се отправят към небитието, защото ги чакат стотици заместници. Ролята на масовото изкуство е да утвърди новия вид морал – консуматорския. В съвременния свят думата „култура” се употребява и по отношение на един друг термин – „субкултура”, съчетаващ я с латинското sub – под. Субкултура е термин, обозначаващ културата на обикновено неголяма група хора, отличаващи се с нещо от пробладаващото мнозинство от обществото. Субкултурата може да се отличава от доминиращата култура по различни признаци, сред които поведение, облекло, език, ценности и много други аспекти, заедно или поотделно. Британският социолог Дик Хебдидж прави изключително подробен анализ на явлението „субкултура” в книгата си „Субкултурата. Значението на стила”. Според него субкултурите обединяват хора със сходни интереси и вкусове, които не са удовлетворени от преобладаващата култура. Но единствено сходните интереси не са достатъчни за формирането на субкултура – тя е повече от просто група хора, например харесващи определен стил музика. За да се определи дадена група хора като субкултура, трябва да са налице и други черти, обединяващи ги като например сходен начин на живот, стил на обличане, жаргон и т.н. Именно това са маркерите, отделящи представителите на дадена субкултура от останалата част от обществото. Най-често имиджът е с особено голямо значение, тъй като чрез него всеки отделен член демонстрира пред света своята принадлежност към дадено общество. С времето обаче отделни елементи от стиловете на различни субкултури навлизат и в общоприетата, масовата култура. Типичен пример за това са да кажем кубинките Dr Martens, които преди са били запазена марка на скинхедовете, а днес се носят от доста по-широк кръг от хора. Традиционно определението за субкултура се изгражда през пространствената й обособеност и предполага спецефични места , в които групата комуникира. Счита се, че тези топоси носят определени характеристики и са част от конструираната идентичност, като стават ключови фактори за възможността индивидът да се идентифицира с другите, да определя граници, да създава йерархии, да натрупва „субкултурен капитал” (Сара Торнтън) И все пак, за основаването на нова субкултура определено допринасят сходните интереси в различни сфери: от музикални предпочитания до политически възгледи и дори сексуална ориентация. Най-често субкултурите са затворени и странят от обществото. Това се дължи именно на стремежа им да се противопоставят на масовата култура, да се разграничат от нея. Те често дори влизат в конфликт с масовата култура, нерядко имащ агресивен характер. Едни от най-ярките и известни субкултурни общности са младежките движения, свързани с някакъв определен, предпочитан от всичките им представители музикален стил. Най-често имиджът, поддържан от представителите на тези субкултури, наподобява или направо копира сценичния имидж на популярни в дадената субкултура изпълнители. Едно от първите подобни движения е небезизвестното хипи-движение, чиито представители са млади пацифисти, които харесват рок музиката и употребяват различни наркотични вещества. Много от отличителните черти на хипитата са взети и при формирането на други младежки движения. Множество субкултури се основават също така и на някакво хоби, ако не на увлечение по определен стил в изкуството. Пример за такава субкултура е субкултурата на футболните фенове или хакерството, макар и това да е спорно, тъй като хакерите обикновено практикуват увлеченията си самостоятелно и нямат пряка връзка с други хакери, но пък споделят приблизително еднакъв начин на живот и убеждения. Между някои субкултури се наблюдава вражда. Пример за такъв антагонизъм е конфликтът между металистите и рапърите например. Въпросът с младежките култури е доста сложен и неедностранчив. Може би основната причина за това е нееднозначността на самото понятие „младост”. Най-общо казано, това е периодът от живота на човек, в който той преминава от своето детство в зрялата си възраст. Може би основната задача, която стои пред всеки „младеж” е неговата социализация и осъзнаване на мястото му в света и обществото. Сложността на проблема идва главно от нееднозначността на младежите, тъй като единственият отличителен белег на тази група е възрастта, която също е спорна – ако преди няколко десетилетия се е смятало, че човек става възрастен около двадесетата си година, когато навлиза в „света на възрастните” или трудовия свят, то днес младостта е доста по-дълъг период от живота на човек и продължава някъде до към 28-мата или дори 30-тата година. Това, разбира се, се свързва главно с удължаване на образователния период от живота на човек. Това показва, че в наши дни младежта е изключително многочислена социална група, което неминуемо прави ролята и в обществения и културен живот изключително важна. И така, младежките култури са основният метод за социализация на младежта. Те се появяват благодарение на стремежа на всеки млад човек да се самоосъзнае и самоутвърди, изразявайки своята същност, нейните артистични, организационни и други заложби. Често пъти те остават недобре приети сред широката общественост и на отделните младежи се налага да търсят и организират други, по-малки общества от съмишленици, с които да се разбират и поддържат. Много изследователи намират обяснение за появата на феномена „младежки култури” във вечния и непреходен конфликт между поколенията – между родители и деца, стари и млади, професори и студенти. Тази теория звучи сравнително правдоподобна, имайки предвид факта, че по-възрастното поколение е преминало своята социализация 25-30 години преди по-младото. Понякога условията, в които са се социализирали едните и другите се оказват толкова различни, че между тях се появява нравствена пропаст, която пък поражда различни конфронтации. Същевременно с това не бива да забравяме и че възрастните хора донякъде са загубили способността си за адаптация към новостите, с които изобилства светът на младежда. Най-често конфликтът се таи в това, че младежта не споделя йерархията на ценностите на по-възрастните – младите винаги поставят на първо място нравственността, докато възрастните отделят повече внимание на различните институции, управляващи живота на човек – образование, законодателство и т.н. Младежите също така винаги подхождат емоционално и изключително енергично към проблемите, което не се харесва на по-възрастното поколение. Всичко това кара младежите да се обединяват около своите „общи врагове” – родители, учители, политици, масовата култура или дори други младежки култури, създавайки си свои общества от съмишленици, в които се чувстват разбрани и подкрепяни. Културата на тези общества до известна степен напомня на народната култура – нерядко тя не се отличава с особени естетически качества, което обаче се компенсира с непресторена искреност и емоционалност. Друга обща черта между младежките култури и народната култура е това, че в общия случай и двете са противопоставени на масовата култура. Както субкултурите, така и младежките култури освен със свои произведения на изкуството, разполагат и със свой жаргон, начин на обличане, начин на прекарване на свободното време, дори начин на живот. В този смисъл, младежката култура и субкултурата до голяма степен се припокриват като понятия. Днес съществуват две основни концепции за разбирането на субкултурните общества. Едната, представен от Бирмингамският център за културни изследвания е тази, в чийто център се поставя бунтът , отказът и вечната опозиция на част или група от обществото, която е винаги срещу доминиращата култура, класа, власт. Според Д. Хебдидж (той описва пънк културата, като възникнала от една недоволна част от работническото общество в Англия) стилът на дадена субкултура, е своеобразен опит за комуникация едновременно (отрицателна) с доминиращата класа и (положителна) с тази, към която индивидът се самоопределя, като поддържа позициите си там, споделяйки не само общото недоволство, но и изразявайки го със стила на останалите от групата. Постмодерната гледна точка определя другата концепция за разбирането на съвременните субкултури.. Според Дейвид Мъгълтон в днешните общества се забелязва размиване на границите и различията между различните класи, а доминиращата култура става все по-трудна за определяне. Тези процеси на сливане, размиване и преобръщане правят почти невъзможно удържането на границите на дадена субкултура и определянето й като такава. Според статиите с изследвания на някои съвременни субкултурни групи у нас обаче, поместени в книгата „Новите млади и новите медии” (2009) днес се наблюдава своеобразен разпад на субкултурните общества, все по-често преминаване от група в група и все по-голяма невъзможност на младите да се самоопределят като принадлежащи само към една група. Основната причина за този културен феномен се обяснява с появата на новите неограничени възможности за комуникация (реална или не), предизвикващи тази множественост на индивидите, които по всяко време, независими от пространството и неговите граници, могат да бъдат каквито поискат, принадлежащи на множество различни субкултури и едновременно с това - на нито една.

Спасяване в мрака Сравняват тази картина със „Салът на Медуза“, френска творба от 1818 г. В долния ляв ъгъл има няколко подписа на художници, което показва, че творбата е съвместно дело. Автор: Ким Чен Ун Работник Тази съвременна рисунка (2014) включва модерни похвати и техники. Автор: Чои Чанг Хо Пратеник Тази картина от 1970 г. е направена с мастило върху оризова хартия – трудна техника, усъвършенствана в ателиетата в Северна Корея. Автор: Хуанг Бионг Хо На оръжие С бялата си риза, черна жилетка и пистолет мъжът във водата изключително много прилича на Хан Соло. Това обаче е съвпадение, тъй като картината е била направена през 1968 г., девет години преди излизането на „Междузвездни войни“. Автор: Йо Йонг Ман Охраняващ патрул Тази картина от 2005 г. е пример за социалистическия реализъм, който Северна Корея продължава да произвежда. Някои от творбите се изнасят в други страни, които се интересуват от подобен стил. Автор: Ким Рионг Дъжд на автобусната спирка Образът на жената в центъра на тази картина от 2016 г., нарисувана от Ким Ин Сок, е бил преправян няколко пъти в продължение на две години. На картината виждаме щастливи пътници в Пхенян. Автор: Ким Ин Сок Сбогом Подобни мелодраматични сцени често може да се видят в севернокорейските художествени творби. Тази е от 1977 г. Автор: Пак Рионг Сам Към бойното поле Войната е обичайна тема в севернокорейските картини, както и в тази от 1970 г. Автор: Ким Ионг Куон Войници на връх Рохук Щастливи войници пътуват през страната на тази картина от 1976 г. Автор: Ри Уан Сон Музеят на изкуството към Американския университет във Вашингтон наскоро организира изложба на севернокорейски картини в стил социалистически реализъм. „Бях зашеметен от това, което виждам“, казва художникът и куратор на изложбата БиДжи Мун. „Доскоро изобщо не подозирах за наличието на подобно изкуство“. Мун организира изложбата в продължение на пет години, като събира творби от севернокорейски музеи и частни колекции извън страната. Целта му е да покаже изкуството, което стои зад политиката. „Това е нещо отвъд въображението ни“, казва Мун. „ Севернокорейците не само произвеждат ядрени оръжия…те се възхищават на изкуството“. В своите художествени ателиета Северна Корея произвежда творби както за други страни така и за своите граждани, като ги излага в обществени изложби и музеи. Показаните картини във Вашингтон (и галерията тук), са били рисувани в периода от края на 1960 до днес. При много от тях е приложена техниката chosonhwa, при която се използват мастило и оризова хартия вместо маслени бои и платно. Картините показани тук отварят нов прозорец към тази затворена и малко позната страна. Източник: http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=4546

На 21-и юли 1983 г. в съветската изследователска станция „Восток“ в Антарктида е измерена най-ниската температура на Земята: -89,2°С.

Преди шейсет и шест милиона години астероид ударил източната част на Мексико и предизвикал изчезването на динозаврите. Сега учените имат по-ясна представа какво точно се е случило. Снимка: Tим Пийк, ESA,NASA Нови находки и специални изчисления помагат на учените да обрисуват достоверно удара със смъртоносния астероид. Представете си изгрев слънце в последния ден от мезозойската ера преди 66 милиона години. Слънцето хвърля снопове светлина върху блатата и иглолистните гори по крайбрежието на днешния полуостров Юкатан в Мексико. Топлите морета на Мексиканския залив гъмжат от живот. Докато този изгубен свят на динозаври и огромни насекоми грачи и бръмчи, астероид с размера на планина фучи към Земята със скорост около 64 000 километра в час. За няколко кратки мига в небето се появява огнена топка, далеч по-голяма и по-ярка от Слънцето. Миг по-късно астероидът се сблъсква със Земята със сила, равна на над 100 трилиона тона тротил. Ударът прониква в земната кора на дълбочина от няколко километра и издълбава кратер с диаметър от над 185 километра, като изпепелява хиляди кубични километри скали. Събитието предизвиква верига от глобални катастрофи, които унищожават 80 процента от живота на Земята – в това число и повечето динозаври. Тази апокалиптична история е описана в безброй книги и списания откакто през 1980 г. се появява теорията за удара. През 1990 г. идентифицирането на кратера Чиксулуб в Мексиканския залив дава на учените точна представа „кога“ и „къде“ се е случил той. Но как точно вулканичният прах е унищожил толкова голяма част от живота на Земята остава тайна. Миналия месец екип от учени, работещи на офшорна платформа в Мексиканския залив, се сдобиха с първите мостри от „пръстена“ на кратера Чиксулуб. Този пръстен се е образувал на мястото, където астероидът е ударил Земята. Специалистите се надяват, че геологията на района ще им помогне да разкрият какво точно се е случило в онзи ден. С помощта на „калкулатор на удара", разработен от екип геофизици от Университета Пердю и Имперски колеж, Лондон, учените вече могат да разберат важни подробности, свързани с размера и скоростта на астероида. Източник: http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=4391

Това го намерих в килера и нямам никаква идея какво е. Някой може ли да ми каже за какво служи и какво точно представлява?

Исландски учени направиха пробив в борбата с глобалното затопляне http://www.manager.bg/наука-и-здраве/исландски-учени-направиха-пробив-в-борбата-с-глобалното-затопляне

Изгледах филма и ми направи голямо впечатление с каква лекота се говори за зверствата на комунизма. Общото между Сталин и Хитлер, комунизма с нацизма и т.н. Може ли да ми кажете, има ли нещо във филма, което се изопачава, преувеличава или не е вярно!?

Преди половин век фракталните са били медиини звезди. Вярвали са, че ги чака необикновено бъдеще, че ще променят света. Каква е тяхната съдба днес? Книгата на природата е написана с езика на математиката, а нейната азбука са триъгълниците, окръжностите и други фигури — проповядвал през 1623 г. Галилей. Макар и красива, тази мисъл не издържа в практиката. Изброените от италианския учен фигури имат сериозен дефект: гледани отдалеч (силно умалени), не се различават — изглеждат като точки. От друга страна, силно увеличени, те стават все по-плоски и приличат на част от права. Същото се случва и с триизмерните фигури; затова мнозина вярвали, че Земята е плоска. Традиционните геометрични фигури „остават себе си“ само в определен мащаб. Междувременно природата оперира с всички мащаби едновременно! Светът може да бъде описан най-добре с фигури, които не променят характеристиките си при увеличаване или намаляване. Такива като фракталите, които са се родили през 1958 г. в главата на Беноа Манделброт, френски математик. Работейки за фирмата 1ВМ и разполагайки с най-съвременните компютри, Манделброт развил нов дял от математиката, описвайки неправилностите в структурата да света. НАКЪСАНИТЕ РАЗМЕРИ Според Манделброт класическата (...) геометрия не може да опише формата на облака, планината, бреговата линия или дървото. Облаците нямат формата на кълбо, планините нямат формата на конус, бреговата линия не е окръжност, кората не е гладка, а светкавицата не преминава по правата. В едно от интервютата си Манделброт директно обвинил философите за това, че геометрията е толкова далече от реалния свят: Всичко това е заради Платон — казвал. Той е бил великолепен ум, но като математик е бил никой. Платон вярвал, че действителността е по-скоро вредна за математиката. В книгата „Фрактална геометрия на природата“ Манделброт дава примери с бреговата линия на Великобритания. На картата в атласа Британските острови имат характерно разположение на заливите и носовете. Гледани на карта с по-малък мащаб, се разкриват поредните заливи и носове, незабележими преди това. Накрая, когато тръгнем на разходка по плажа, ще забележим още по-малки меандри. Брегът никога няма да бъде нито права, нито крива, съставена от парчета, а линия, накъсана до границата на нашето възприемане. Като фрактал. Растенията също показват фрактални черти. Например всяка от розичките на карфиола изглежда като миниатюрен зеленчук, съставен от поредните, по-малки розички. „Създания“ с такива свойства наричаме самоподобии. Самоподобието и проявяването при всякакъв мащаб на сложната и деликатна структура са характерни за фракталите. Някои фрактали са „по-грапави“ и „навити“ от другите. Степента на тяхната сложност се определя от големината (мащаба), която наричаме фрактална размерност. В „нормалната“ геометрия размерността е винаги цяло число. Едноизмерни са линиите и отсечките, двуизмерни — плоските фигури, триизмерни — пространствените фигури. Фракталите попълват тази колекция с размерност, изразявана с дроби и ирационални числа. Фракталните фигури, рисувани върху лист, имат размерност между 1 и 2 — заемат много повече място от безкрайно тънка права линия, но също не изпълват изцяло фрагмента двуизмерно пространство. Пространствените фрактали, например гъбата на Менгел, имат размерност между 2 и 3. Самоподобността е една от най-важните характеристики на фрактала. Независимо от това, в каква скала изследваме тези обекти, винаги ще намерим структури, подобни на наблюдаваните при други увеличения ОТ КОМПРЕСИЯТА ДО ТВОРЕНИЕТО Фракталите бързо намерили приложение в компресията на образите Прочутият бръмбър на Манделброт, записан като обикновена графика, може да заема стотици килобайта. Но за запаметяването на простата математическа формула, от която се образува, са достатъчни едва няколко байта. Обикновено образите не могат да се опишат с един фрактал, често трябва да се сглобяват от няколко, дори неколкостотин. В края на 80-те години математическите основи на разлагането на образите на смесица от фрактали разработил (и патентовал) Майкъл Барнели от Georgia Institute of Technology в Атланта. Фракталната компресия донякъде ощетява. Позволява да се получи коефициент на компресия от порядъка дори на 20 000 : 1, при което в случаите на образи обикновено имаме работа със значително по-ниски коефициенти, най-често от 20 : 1 до 80 : 1. За времето си фракталната компресия била модерна, между другото, била използвана от Microsoft в мултимедийната енциклопедия Encart; до днес този тип компресия има привърженици. Но все пак масово се използват други формати, като JPEG. Това е така, защото въпреки бързото разчитане на образите записани, с фракталните методи, самата компресия (запис) все още протича много бавно. Друго графично приложение на фракталите са изкуствените пейзажи. За пръви път били демонстрирани от Ричард Вос в споменатата книга на Манделброт. Малко по-късно Лорен Карпънтьр направил компютърна анимация представяща полет над фрактална земя и... веднага бил взет на работа от студио Pixar, занимаващо се с компютърна анимация. Фрактали били използвани в сериала „Star Trek“ за създаване на повърхността на планетата Генезис, а също така и в „Завръщането на джедаите“ за създаването на пейзажите на луните на Ендор и Звездата на смъртта. Във филмите и компютърните анимации фракталите служат не само за генериране на основата. Намират приложение при пресъздаване на изгледа на листата, снежинките, тревите, облаците. Отговорни са за необикновените форми на ЗБ обектите, и дори за самото разположение на елементите — например игличките върху клоните. Използвани са за генерирането на дву- и (особено често) триизмерни картони, благодарение на които виртуалните предмети получават цветове и форма. Фрактална структура показват много растения. Това свойство било използвано между другото в компютърната графика за моделиране на формите и развитието както на отделните растения, както и целите екосистеми. На снимката —увеличени розички на броколи. ОБУЗДАВАНЕ НА ХАОСА Учените бързо забелязали, че фракталите отразяват хаотичната натура на света. Тук хаосът се разбира като непредвидимо поведение дори на относително простите физични системи, например няколко, свързани помежду си, махала или въздействащи с гравитационните си сили тела. Има уравнения, които описват такива системи, но проблемът е, че не знаем и никога няма да знаем данните, описващи първоначалното състояние. Това е класически проблем в метеорологията: Какво от това, че имаме уравнения, описващи преминаването на течности, след като информацията за състоянието на атмосферата е откъслечна, често ограничена до местата, в които се намират метеорологичните станции... Междувременно дори дребните първоначални разлики се увеличават катастрофално с течение на времето — такова е естеството на повечето математически уравнения, описващи действителността. Затова вземането под внимание в метеорологичните уравнения махването с крила на пеперуда в Бразилия седмица по-късно би могло да означава ураган в прогнозата за Англия. Понякога този хаос може да бъде обуздан — именно с помощта на фракталите. Кийт Стил анализирал поведението на тълпата, излизаща от стадион Уембли. В продължение на три години следил кадрите от камерите на стадиона след завършване на мачове и концерти. Забелязал, че групи хора, въртящи се пред изходите, се подреждат във формата на някакви фрактали. Стил открил универсални модели и правила, според които тълпата се придвижва напред. Оказало се например, че хората по края на тълпата достигат до изхода по-бързо от тези в средата; също така има такива места, където зрителите са заклещени и почти не се движат. Стил приел, че е достатъчно на такива места да се поставят бариери или стълбове, за да — парадоксално — се ускори придвижването и да се разреди навалицата. Ученият разработил също фракталната програма Legion, която може да пресъздаде поведението дори на 250 хиляди души, струпани на ограничена територия. Благодарение на нея проектантите на зали и стадиони могат да проверят къде да бъдат изходите и как да се канализира движението на тълпата, за да не се стига до задръствания. Много надежди се свързват с използването на фракталите в програмите, анализиращи борсовите и монетните пазари. Оказва се, че промените на валутните курсове или акциите се подреждат в криви, които са фрактални. Дилърите и маклерите, всички едновременно, се стараят да вървят в същата посока, т.е. да максимализират печалбите и минимализират загубите. От математическа гледна точка ситуацията напомня поведението на тълпата, стремяща се към единствения изход. САМОПОДОБНА ВСЕЛЕНА? Още през 60-те години Манделброт обяснявал, че материята във Вселената не е разположена по еднороден начин, а образува фрактал. Известно е, че в малки мащаби материята не е еднородна: групира се в звезди и планети, между които има пустота. На свой ред звездите образуват галактики, разредени в краищата, сгъстени вътре. Галактиките се групират в купове, а те в супер купове. Дълго време космолозите вярвали, че когато погледнем на Космоса в достатъчно голям мащаб, вече няма да видим никаква ясна структура — всички планети, звезди, галактики и техните купове ще се слеят в еднородна маса. Действителността се оказала различна. Както се оказва, суперкуповете вероятно не са последното звено, в което е организирана материята. Те не са равномерно разположени в космическото пространство, като стафиди в тесто, а образуват влакната на гигантска мрежа. През 2003 г. била открита т. нар. Велика стена, структура, съставена от супергалактики, разтегната на милиард светлинни години. Било забелязано, че материята се подрежда в стени от гигантски мехури, чиято вътрешност е изпълнена от празни пространства с диаметър 300—400 млн. светлинни години. Множеството от тези мехури приличат на фрактална пяна. Група астрофизици под ръководството на Лучано Пиетрони от университета в Рим смята, че това не е случайно наблюдение — че фактически имаме работа с фрактал. Някои от приложенията на фракталите изненадват още повече. През 1996 г. група австралийски физици под ръководството на Ричард Тейлър забелязали, че картините на прочутия абстракционист Джаксън Полок са фрактали. Нещо повече, анализирайки размерността им, може с голяма точност да се посочи времето на тяхното появяване. Тези, създавани през 1943 г., в началото на периода „Рисунка на жеста“, имат размерност, близка до 1. След това степента на сложност се увеличавала: Създаденият през 1949 номер 14 има размерност 1,45 (подобно на много естествени брегови линии), a „Blue Poles“, една от последните картини на Полок, изпълнени с техника „пръскане с боя“ — дори 1,72. ФРАКТАЛНИТЕ РАМКИ НА КРАСОТАТА Защо ни харесват картините на Полок? Циниците ще кажат, че тяхната стойност им придава красота. За да провери опитно, откъде идва чарът на Полоковите картини, Тейлър бил готов механично да генерира цели серии фалшиви „Полок“, с различна фрактална размерност, а също така „пръскани“ картини, но не с фрактална структура. Показал своите произведения на 120 доброволци, проверявайки кои ще им харесат най-много. 113 човека избрали фракталните образци, при това повечето посочвали тези с размери между 1,3 и 1,5. Също такива интригуващи резултати ще получим, анализирайки предпочитанията си към други произведения на изкуството, например в музиката. Харесваме фигурите, които не са прекалено монотонни и стандартни, но също не ни мъчат и с пълно безредие. Предпочитаме нежните вариации на темите в концерта на Бетовен пред ритмичното повтаряне на гамите или случайната какофония. Джеймс Вайс, професор от Washington State University и сътрудник на Тейлър, смята, че това е наследство от нашите далечни прадеди. В безкрайните простори на саваната, сред люлените от вятъра треви, всяка опасност била забелязвана отдалеч. Различно е било в джунглата сред гъсталака от листа и клони, който със сигурност е имал по-високо фрактално измерение. Най-вероятно нашето предпочитание към фрактали от по-ниски измерения няма много общо с вродения ни усет за красота — обяснявал Тейлър. Това по-скоро е въпрос на инстинкта за самосъхранение. Източник: Наука и техника, януари, 2008

Аз някак си представям, че тези бъдещи ИИ ще бъдат много различни видове, вид програми, които инсталираме на компютрите си. Те ще имат възможности, но най-вече ще имат рамки извън които няма да могат да излизат...все пак всяка "машина" се създава с определена цел

Началото на движението на суфражетките През 1848 г. е подписана "Декларация на чувствата" на Елизабет Кейди Стантън от първото събрание за правата на жените в Сенека Фолс, Ню Йорк. - в която се искат повече права за жените в образователната и професионалата сфера, както и право на глас. Под документа, оформен по модела на Декларацията за независимостта, слагат подпсие си 68 жени и 32 мъже. "Историята на човечеството е история на непрекъснати неправди и ощетявания от страна на мъжа спрямо жената, които имат за непосредствена цел установяването на абсолютната тирания над нея." Един от мотивите за декларацията е събитие, случило се осем години по-рано на международната среща срещу робството в Лондон. На американката Лукреция Мот е отказано право да говори, въреки че е официален делегат. Разочарованата Мот се среша с Елизабет Кейди Стантън и двете се заричат да работят за правата на жените, които по-късно организират събранието в Сенека Фолс. Въпреки, че жените имат своето място в реформистките движения през XIX в., те рядко са допускани до ръководни посотве, както и до политическо лобиране в полза на техните каузи и цели. Документът не променя веднага вкоренената в обществото представа за жените, но очертава новото движение за права на жените и насочва усилията им през следващите 70 години, преди накрая да получат право да гласуват. Днес местата, изиграли роля в това историческо събитие, в това число и мястото на Уеслиевата църква, където се е състояло събранието, и домът на Елизабет Кейди Стантън, са включени в Националния исторически парк на правата на жените в Сенека Фолс, Ню Йорк. Елизабет Кейди Стантън, 1880 г.

Давай следващата!

Давай следващата!

Ето ви 10 снимки, които показват последствията и какво се случва в момента: The San Blas archipelago in Panama, 2002 and 2014 Arctic ice, 1980 and 2012 The Enterprise Bridge passes over a section of Lake Oroville in 2011 (left) and 2014 (right) in Oroville, California, which is experiencing “exceptional” drought. Aral Sea, 1989 and 2014 Bleaching of the Great Barrief Reef, 2002 and 2014 1880s and 2005: Alaskan Muir Glacier and Inlet 1920 and 2008: Grinnell Glacier Overlook in Montana. 1930s and 2005: Alaskan Pedersen Glacier 1926 and 2008: Grinnell Glacier in Montana Източник: collectivelyconscious.net

Скорошно проучване на ДНК на индианците показва, че са с най-уникалните гени от всички раси по света. Въпросът за произхода на първите американски жители е бил изследван в продължение на десетилетия. Сега след сравнение на ДНК проби от индиански и европейски групи пoражда нова теория. http://themindunleashed.org/2014/08/dna-analysis-shows-native-american-genealogy-one-unique-world.html http://collectivelyconscious.net/articles/dna-analysis-shows-that-native-american-genealogy-is-one-of-the-most-unique-in-the-world/

Ердоган отпразнува в грандиозен мащаб превземането на Константинопол Източник: http://www.memoriabg.com/2016/05/30/erdogan-konstantinopol/ На 29 май 1453 г. столицата на Виазнтийската империя Константинопол е превзета от армията на султан Мехмет II Фатих – Завоевателя. Това става след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за епохата оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог. Той загива в сражението с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“. Истанбул – Крепостните стени на някогашния Константинопол – само че този път от картон и шперплат, и стотици еничари – елитният корпус на османската армия – в своите исторически униформи, предложи на жителите на Истанбул държавният глава Реджеп Ердоган в неделя вечерта на 29 май: или по-точно казано, представлението на открито ознаменува 563 години от превземането от османците на столицата на Източната Римска империя – Византия. Юбилеят няма нищо общо с кръгла годишнина, обаче политическата символика не може да бъде отмината. Лозунгът „Възкръснали, отново велики“ – това е лозунгът, с който Ердоган накара да окичат Истанбул. Десетки хиляди жители бяха докарани на големия площад в Йеникапи в западен Истанбул край Мраморно море, за да наблюдават грандиозната инсценировка на щурма на Константинопол. Заедно с това мероприятието трябваше да покаже на Турция величието на Ердоган. Еничарите не е трябвало да носят бради Назначеният от Ердоган нов премиер Бинали Йълдъръм, както можеше и да се очаква, получи в парламента пълна подкрепа от управляващата консервативно-ислямистка Партия на справедливостта и развитието. С началото на управлението на новото турско правителство Реджеп Тайип Ердоган ясно показа кой ще е господарят у дома. Ердоган ръководи първото заседание на кабинета – нещо, което въобще не влиза в задълженията на президента. Той не се поколеба да отправи нови предупреждения към ЕС в спора за премахването на визите за Турция. Както писа австрийския вестник Ди Прессе – „За Европа това означава, че в новата ера под ръководството на Ердоган Брюксел трябва да се подготви за много ядове, груба реторика и за един брутален и безпощаден политически покер.“ „Това, което обаче беше тихомълком подминато на възпоменателното тържество, бе фактът, че еничарите в своето преобладаващо множество са били невръстни момчета от хиристиянските народи на Балканите, насила събрани, потурчени и възпитани да служат на султана“ – написа австрийският Дер Щандарт, който помести много снимки от събитието край Мраморно море. Фенки на Ердоган, според фотографа на Ройтерс Мурад Зецер Превод: Александър Александров / Memoria de futuro Източник: Дер Щандарт Източник: http://www.memoriabg.com/2016/05/30/erdogan-konstantinopol/

Аз искам да попитам, че наскоро отново гледах "Смело сърце" и ми направи впечатление така нареченото: Prima Noctis - правото на лорда да вземе новоомъжена жена от подчинените им земи в леглото си и да прекара първата нощ с нея. Това било ли е факт в Европа и къде се е случвало и от къде произлиза тази "традиция"?

Пичове, пишете за Централна европа и за някой страни от Европа, които са били част от СССР така сякаш сте част от тях, а реално всичко, което пишете не е вярно. В цяла Европа има много противоречиво мнение спрямо Русия. В Чехия, Полша, Унгария и Словакия обикновените хора не искат да говорят на Руски, въпреки, че знаят. Особено в Полша там младите са много анти руски настроени. В Унгария няма дори да казвам какво е мнението спрямо Русия. Словакия и Чехия отказват да говорят на руски освен на руските туристи... Общо взето в тези изброени страни руските туристи са изключително добре дошли, но не защото са руснаци, а защото са туристи..., както всички други туристи. Аз не разбирам много за какво говорите тук. Обикновеният руснак има много добре мнение за България. И като цяло България е много хубаво място за почивка през лятото и защо да не си изхарчи спестяванията тук. Нещо цялата картинка ми се губи, какво толкова спорите...в същия контекст на мисли се сещам за следната история: Ние сме в един обикновен влак в Германия, където на съседната пейка сяда - видимо китайски турист. Срещу него - видимо пропаднал германец. Германеца завързва разговор и веднага му задава въпрос - "Абе ти фен ли си на Мао?" Китаеца много озадачен го поглежда и не му отговаря. След това германеца продължава - Аз гледах на скоро един документален филм за Мао. Той бил голяма работа, на нас тук ни трябва такъв човек, който да строява и да дава ред. Сега всичко е на произвола и ето аз съм безработен вече 3 години и държавата ми дава някакви 800 евро, защото не мога да си намеря работа. И миналия месец ми отрязаха кабелната, защото вече държавата няма да ми плаща кабелната. Е кажи сега, ако Мао управляваше щеше ли да ми отрежат кабелната? И в този момент разбираш, че няма германец, няма руснак, няма българин, няма циганин...всички нации имаме някакви боклуци, които винаги се появяват от някъде...

В следващите 5-10 години никои няма да използва телефонни номера за да проведе телефонен разговор. Интернет профила или имейл адресите ще заменят нуждата от запомнянето на поредица от числа, съобщава вестник The Copenhagen Post, цитиран от агенция Фокус. „Телефонните номера вече изчезват и ще бъдат пълна отживелица в следващите пет години. В близко бъдеще хората ще получават обаждания пред своя профил в Мрежата или имейлите си“, коментира Торбен Рюне, телекомуникационен анализатор в консултантска компания. Според Рюне смартфоните дотолкова са се развили и мрежите за пренос на данни са така добре развити, че скоро интернет връзката ще бъде стабилна колкото всяка далекосъобщителна мрежа. „Технологично е възможно телефоните да бъдат премахнати още сега. Единствената причина промяната да не се е състояла все още е, че индустрията трябва да приеме определени стандарти за кодиране на личните данни“, пояснява експертът Николас Фредериксен.

По-скоро не съм съгласен..., а ти как би коментирал?