mnogoznaiko

Ще е супер всичко това, ако се превърне в реалност. Има много хора, които са много добре образовани и е нормално да искат добро заплащане. Едно нещо обаче ми прави впечатление през последната 1-2 години, че сякаш парите изчезнаха. Нещо много "тихо" стана. Малки бизнеси фалират, други едва се крепят, постоянно се отварят нови магазинчета, след това затварят, след това на тяхно място се отварят нови с различни стоки и те фалират и така... Къде отидоха парите и защо стана толкова трудно да се изкарват пари, сякаш преди години беше по-лесно? В момента пари могат да се изкарват, само ако се налива яко капитал, а без ресурси си обречен независимо от идеята и продукта. Това е може би основната причина много хора да предпочитат да си намерят някаква добре платена работа, която да им даде сигурност, без да се притесняват от това дали ще могат да успеят или ще затънат още повече...

Има време, ще видим и там как растат базите

Много си прав @stinka (Rom) и най-големия проблем е че там още не могат да ни видят толкова близки, колкото сме. Те не виждат в нас нищо друго освен възможност да вземат български паспорт и да бягат на някъде. Проблема е че не виждат, че единствената държава, която реално й пука от целия свят за това, какво се случва в Македония (или както @stinka (Rom) пише Р. Македония) е България и българите като народ и нация..., всички други просто си гледат интереса. Наистина е настанало "Смутно време на запад от нас".

Водещи учени в света смятат, че с развитието на изкуствения интелект, той ще може да унищожи човечеството до 2050 г., предаде БТВ. Според Джеф Несбит, един от водещите учени в сферата, има два варианта за бъдещето ни като раса – изкуственият интелект, създаден от нас, да сметне, че вече не сме му нужни и да ни унищожи или да станем безсмъртни благодарение на него. Първият вариант е свързан с теорията за „изкуствен супер интелект”, според която машините ще еволюират в един единствен супер компютър, който ще може да разрешава всички проблеми и няма да има нужда от човешка поддръжка. Поддръжник на теорията за безсмъртие е ученият Рей Курцвейл. Според него изкуственият интелект вече помага на човечеството да достигне безсмъртие, тъй като в последните години той е разработил лекарства за много болести. Според Курцвейл изкуственият интелект ще достигне „човешко ниво” до 2029 г., което ни дава достатъчно време да разработим правилните етични и морални стандарти за съществуването му. Всички поддръжници и на двете теории обаче са съгласни, че в следващите 30 години изкуственият интелект ще възпроизведе човешкия мозък напълно и ще еволюира в супер интелект. Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/420245-изкуственият-интелект-може-да-унищожи-човечеството-до-2050-г-.html

- Обявихте пред един вестник, че е напълно възможно Иисус Христос да е живял в България. Как стигнахте до този извод? - Изказах предположение, че Христос може да е живял по нашите земи по една проста причина - България е била част, при това най-плодоносната, от Римската империя. Защото Тракия, Мизия и Македония са били смятани за най-богатата й част. В Мизия населението е многолюдно. На Христос пък му се губят 15 години от живота. Прочетете светото Евангелие и ще видите, че там многократно се споменава какво е правил като дете, и изведнъж се преминава към времената, в които е бил на 33 г. Затова смятам, че е могло той да бъде в България. Освен това е факт, че после и апостолите се насочват към нашите земи. Например апостол Андрей започва своята обиколка от Созопол. Също свети Павел започва своите обиколки от Никополис ад Иструм - днешното с. Огняново, близо до Гоце Делчев. Това е известно от историята. Така че защо Христос да не е минавал оттук? Минавал е, разбира се, какво лошо има в това? Копирано от: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6186102 © www.24chasa.bg

В България има много сериозно развита сива икономика, това сериозни вдига доходите на много хора

С риск да ме изтриете ще кача сканирани страниците от въпросната статия във въпросния брой на списание Осем: Ваксини - Списание Осем.pdf Оказа се, че във въпросния брой има 2 статии, в които се защитават ваксините, а редакторите излязоха с обръщение, че са направили така корицата, за да бъдат максимално обективни. Ясно е защо са направили така корицата, за да има максимално много внимание и да привлича яко по бутките. Хубави статии, прочетете ги!

Носителят на "Оскар" Джефри Ръш е в ролята на Алберт Айнщайн в "Геният" - проект, с който каналът National Geographic навлиза в света на игралните сериали, съобщават от медиата. Премиерата ще бъде на 23 април от 21,55 часа. Сериалът в 10 части ще разкаже за живота на един от най-великите умове на човечеството, чийто личен живот е не по-малко вълнуващ. Основата му е биографичната книга "Айнщайн. Неговият живот и Вселената" на известния биограф Уолтър Айзъксън. Той разглежда личните писма на учения, за да изобрази подробностите от личния му живот - стремежът му да е добър баща и съпруг и да остане верен на принципите си във време на глобална нестабилност, както и отрицателните черти от характера на един бунтар, воден от любопитството си. Изпълнителни продуценти на сериала са други носителите на "Оскар" - Рон Хауърд и Брайън Грейзър, работили заедно по филмите "Красив ум", "Аполо 13" и редица други световно признати проекти. Хауърд също е режисьор на първия епизод на "Геният". Джони Флин играе физика в младите му години, а ролята на втората жена на учения, Елза Айнщайн – която му е и първа братовчедка – играе Емили Уотсън. Сериалът иска да промени образа, който имаме за физика, като покаже не само академичните му постижения, а и ранните му провали, както и личния му живот, което създава по-цялостен образ на Айнщайн, пишат от National Geographic. Според канала "Геният" безкомпромисно показва детайли от живота на учения, като аферата му с руската шпионка Маргарита Коненкова, докато преподава в Принстънския университет. На 22-годишна възраст пише в писмо до сестра си Мая: "Ако всички живееха живот като моя, нямаше да има нужда от романи." Източник: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2017/04/20/2955885_djefri_rush_e_ainshtain_v_purviia_igralen_serial_na/

1. Любляна, Словения - 1,151.09 $2. Загреб, Хърватска - 876.68 $3. Атина, Гърция - 763.86 $4. София, България - 585.54 $5. Букурещ, Румъния - 580.85 $6. Подгорица, Черна гора - 521.28 $7. Сараево, Босна и Херцеговина - 466.92 $8. Прищина, Косово - 428.09 $9. Белград, Сърбия - 392.10 $10. Скопие, Македония - 366.20 $11. Тирана, Албания - 303.44 $Източник: https://www.numbeo.com Четох доста коментари, че в България е развит сериозно сивия сектор, а в другите балкански държави дори и да го има не е толкова голям, колкото при нас. Не мисля, че това отговоря на истината, но ми е интересно да "чуя" вашето мнение

Изглежда невъзможно да си представим днес, но там, където днес Сахара простира своите дюни преди няколко хиляди години е било огромна зелена площ с езера навсякъде. Водещ археолог издига хипотезата, че не друг, а хората са изиграли ключова роля в причиняването на бързите промени в екологията на региона, които са предизвикали спад на дъждовете, информира списание Обекти. Историята на превръщането на плодородните площи в пустиня може да ни даде ценно разбиране за начините, по които може да се борим с климатичните промени в бъдеще. Времето в Сахара преди около 11 000 години е било съвсем различно от днес и е било 10 пъти по-влажно. Този период е съвпаднал с миграцията на хората в областта, които са донесли със себе си и земеделието. Според Дейвид Райт от университета в Сеул именно ефекта от земеделците, които са отглеждали реколта в региона е предизвикал промяната на климата от влажен към сух. “По това време в Сахара е имало езера навсякъде и те ще съдържат следите от промяната на растителността. Ние трябва да пробием почвата до тях и да изследваме информацията за растителността, която се съдържа в леглата на езерата,” коментира той.Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/412396-древните-хора-са-създали-сахара.html

Убитият Винс.Фотограф: Handout Бракониери проникнаха във френски зоопарк, за да застрелят рядък бял носорог и да отрежат рога му. Жестокото нападение е първо по рода си в Европа. Четиригодишният мъжки носорог Винс е бил открит мъртъв от пазачите в зоопарка "Тоари". Полицията уточни, че животното е било простреляно три пъти в главата, а един от роговете му е отрязан, вероятно с моторен трион. Вторият му рог е отрязан само донякъде, заради което служителите на зоопарка подозират, че престъпниците са се стреснали от нещо или че екипировката им е дала дефект. Един килограм рог се е продавал за 51 хил. евро на черния пазар през 2015 г. Търговията с рога на носорози е забранена от ООН и е незаконна във Франция. Търсенето обаче е голямо – особено в азиатските държави, където рогът се смята за важна съставка в традиционната медицина. Африканските власти се борят усилено с бракониерството. Двата други носорога – 37-годишната Грейси и петгодишният Бруно, не са пострадали. Винс, който е бил роден в Холандия през 2012 г., е пристигнал в "Тоари" през март 2015 г. Южният бял носорог някога бе на ръба на изчезването, но сега броят индивиди е около 20 хил. според данните на организацията Save the Rhino. http://www.dnevnik.bg/zelen/2017/03/08/2930899_za_pruv_put_v_evropa_brakonieri_ubiha_nosorog_v_zoopark/

Днес по случай 3-ти март Дневник публикува: Седем мита за Освобождението "Вие хубаво ни освободихте от турците, но от вас кой ще ни освободи?" Екзарх Антим Първи Един от най-тежките митове в българското национално съзнание и до днес е свързан с Освобождението. "Освободителният мит" се основава на елементарната представа, че е възможно някой друг да ни освободи, без сами да сме отговорни за свободата си. Този мит обилно се подхранва повече два века. Негова опора е помощният мит за "освободителните мисии" на Русия на Балканите и в частност по отношение на България. Този мит е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина и се крепи най-малко на два фактора - мощна многовековна руска пропаганда от епохата на Възраждането до днес и незнанието и незаинтересоваността на голяма част от българите да научат историческите факти и събития от своето минало, за да ги анализират и да направят своите изводи за истинската същност на руската политика към България. Този мит се основа на комплекс за малоценност, дълбоко внедрен в българското историческо съзнание. Този комплекс създава и пагубния фило-фобски комплекс по отношение на Турция, Русия и Европа. Особено пагубно се оказа русофилското суеверие, както точно го определя Димитър Благоев – предпоставка за националните погроми на България през ХХ-ти век. Комплексите за малоценност все пак произтичат и от исторически реалности. Те не възникват в резултат само от националните погроми през ХХ-ти век, а много по-рано. Вазовите чичовци прекрасно илюстрират тези български комплекси. Образно и геополитически казано те се изразяват в това, че сме в "чрево адово" – това населявано от нас място, което е обект на завоевателните мераци на две евро-азиатски империи и на всичките ни съседи. В този аспект усилието на Апостола на Свободата изглежда трагично. Защото той се бори за вътрешно и външно освобождение със собствените сили на народа, а не чака друг да ни завладее и освободи от грижата за собствената ни свобода. Пробуждането на народа се оказа задача непосилна дори след повече от свободен век. Наистина само заспали народи имат нужда от будители… Именно това дава основание на Стоян Михайловски да пише, че българите са освободени, но не и свободни – в началото на ХХ-ти век, а бихме казали и до днес. Първи мит – Освобождението е еднократен акт, състоял се с подписването на Сан-Стефанския предварителен договор за мир Втори мит – Българската държава възкръсва на 3 март 1878 г. Трети мит - Руските войски "са освободили целокупна България", но "лошият" Запад нарушил Свети-Стефанския договор Сан-Стефанският мит и "русофилското суеверие" Пети мит - Русия иска да има велика и независима Сан-Стефанска България Шести мит - стремежът на Русия към Цариград и Проливите е в интерес на България Седми мит - Българското освобождение не само е безкористно, но и безплатно Целия текст четете в Дневник: http://www.dnevnik.bg/analizi/2016/03/03/2715954_sedem_mita_za_osvobojdenieto/

LEGO обяви следващия сет, разработен от фенове, който официално ще влезе в масово производство – той увековечава жените, играли ключови роли в историята на космическата програма на САЩ. Идеята за сета „Жените на NASA“ на Мая Уайнсток, достигна необходимите 10 000 поддръжници, за да влезе в листа на LEGO за производство преди известно време. Едва днес обаче LEGO официално обяви, че ще произвежда петте миниатюрни фигурки. Финалната версия на комплекта ще изглежда малко по-различно, защото дизайнерите на компанията трябва да го съобразят с производствения процес. Той трябва да се появи на пазара в края на тази година или началото на следващата. В комплекта са избрани Маргарет Хамилтън – компютърен специалист от Масачузетския технологичен институк, помогнала за разработката на софтуера за лунните мисии Apollo. Миналата година Хамилтън беше наградена с Медала на свободата, връчен от Президента на САЩ, за нейния принос към успеха на мисията Apollo 11 и кацането на Луната. Следващата подред е Катерин Джонсън – математик и изследовател от NASA, помогнала да се изчислят траекториите за програмите Mercury и Apollo. Сали Райд е физик и също така първата американка в космоса, а Нанси Грейс Роман, позната още като „майката на Hubble“, е астроном и основна причина за успеха на космическия телескоп. Последна, но не на последно място, идва Мае Джемисон – физик и първата афро-американка в космоса. http://www.idg.bg/nauka/349894/lego-uvekovechi-zhenite-na-nasa-v-spetsialen-komplekt

SpaceX вече усилено работи по първия си комерсиален полет с космически туристи. Двама души са платили, за да направят обиколка около Луната с капсулата Dragon 2 на SpaceX, съобщава SlashGear. Космическото пътешествие е планирано за 2018 г. Това ще е и един от първите полети на Dragon 2 с хора. За сега капсулата се използва за пренос на товари до Международната космическа станция. Комерсиалният туристически полет все още не е сигурен. Двамата желаещи вече са платили първоначален депозит, с който да започне подготовката на полета. Предстоят физически и медицински тестове и ако резултатите от тях са добри, едва тогава ще се премине към реализиране на полета. През това време SpaceX подготвя останалите детайли около плана. Вече е избрана площадката, която е близо до Кейп Канаверъл. Това е същата плодкат,а която НАСА използваше за мисиите Apollo. Космическите туристи обаче няма да кацнат на Луната. Те само ще направят обиколка около нея и ще се върнат обратно на Земята. SpaceX не дава подовече подробности за мисията. Компанията не разкрива самоличността на космическите туристи нито колко струва разходката до Луната. Вероятно това ще стане ясно на по-късен етап, ако мисията все пак премине към фаза на реализация. Преди това да се случи обаче компанията трябва успешно да завърши тестовете на ракетата Falcon Heavy и на капсулата Dragon Version 2, която ще може да вози хора. Тези тестове трябва да се направят през тази година. Според SpaceX туристическата мисия ще ѝ позволи да събере важни данни, които да използва за основната си цел – пътуване на хора до Марс, кето Илон Мъск иска да се случи още през 2022 г. http://www.digital.bg/spacex-shte-izprati-dvama-turisti-do-lunata-prez-2018g-article569201.html

Чета в Капитал "Натрупаните излишни монети често се превръщат в скромно спестяване, което може да бъде обменено", но като цяло това "скромно спестяване" не може да се обмени без големи такси и с разправии в банките. Аз имам както е описано в статията един буркан с жълти стотинки и миналата година го наполових като започнах яко да плащам малки суми в супермаркета с жълти стотинки и така ме гледаха всеки път, че все едно съм ги събирал от фонтана пред народния театър. http://www.capital.bg/biznes/moiat_kapital/2017/02/03/2911300_change_bjuro_za_stotinki/ Какво ги правите вие тези жълти стотинки и какво е решението според вас да не потъват из къщите в бъркани, касички или къде ли не?

Рорабашър: Албанците от Македония трябва да бъдат част от Косово, а останалата част от Македония трябва да бъде част от България Американският конгресмен Дейна Рорабашър от републиканската партия се обяви за промяна на границите на Балканите и подялбата Република Македония. „Създаването на македонска държава се провали и в момента съществуват всички условия тя да бъде поделена между нейните съседи, включително Косово и България”, заяви Рорабашър в интервю за албанската телевизия „Визион плюс” (VizionPlus). ЕС и САЩ: Македония не може да направи честни избори Сблъсъци в Скопие, има ранени журналисти „Според мен Македония не е държава. Съжалявам, но тя не е държава. При тях има толкова голямо разделение, че никога в бъдеще няма да могат да живеят заедно. Поради тази причина косоварите и албанците от Македония трябва да бъдат част от Косово, а останалата част от Македония трябва да бъде част от България или от някоя друга държава, с която те смятат, че са свързани”, посочи конгресменът, който е писал речите на президента Рейгън. „В САЩ съществува идеята, че трябва да се подкрепя Македония, защото някой преди 30 години е взел решение за подобна конфигурация след разпадането на Югославия, но това не означава, че тази идея е валидна и днес”, добави Рорабашър. „Аз имам влияние върху външната политика и на следващите заседания на Комисията по външна политика ще обсъдим въпроса за промяната на границите на Балканите с цел те да имат смисъл и да доведат до мир”, коментира конгресменът това, доколко възможно е разделянето на Македония при новата администрация на президента Доналд Тръмп. Рорабашър подчерта, че не е притеснен от намесата на Русия на Балканите, въпреки че има индикации за такава. https://www.youtube.com/watch?v=67H62VATlLY Източник: https://vesti.bg/sviat/balkani/amerikanski-kongresmen-iska-podialba-na-makedoniia-6065131

Честно да си кажа, не ми се иска да засягам никого с тази статия, но ако се припознаете с главните герои в нея, може да ми се обидите и от яд и напук направете нещо по въпроса! От доста време медиите ни заливат с информация, че над 30% от младите са безработни, че всеки трети млад човек няма как да си изкарва прехраната. Тези статистики, за мен бяха още един спазъм, притеснение и объркване, а при мисълта, че скоро стъпвам и аз на трудовия пазар изпадах в ужас. По празниците видях и прочетох толкова безумни статистики от вида: в кой град са най-фините дами и с най-голям бюст в България или къде се намират най-високите мъже в страната – тогава везните се наклониха към мнението, че статистиките са с цел запълване на ефира от време на време и ги сложих в графа „развлечения“. Когато бях в университета се чудех „Как ще си намеря работа в тая зверска криза и безработица?“, „Кой ли би ме наел мен?!“, хващаха ме страшно тревожни мисли за това несигурно бъдеще. В последствие, противно на притесненията ми, не съм оставала за дълго без работа, все намирах нещо, което отговаряше поне от части на амбициите ми. След практиката ми в училище и като кариерен консултант, се натъкнах на толкова много случаи, обвързани с „младежката безработица“, които изобщо нямат нищо общо с икономическата ситуация в страната, а по-скоро с психологическите характеристики на „безработните“. Някой от тези случаи ще разкажа и ще се опитам да представя обобщения образ на младия безработен в моите очи, от където е и въпросът ми: „Има ли младежка безработица или надделява младежкият мързел?“ Млад безработен №1 Като всеки млад човек, Млад безработен №1 няма много опит – няколко месеца беше работил като електротехник. CV-то му изглеждаше сравнително добре – завършил 2 магистратури, на 28 години. За тази възраст, според мен трябваше да има повече стаж, но както се казва: „малко , но от сърце“. Не знаеше чужди езици – английски език на ниво А1. В университета базата не била богата и затова никога не бе работил на специализиран софтуер, чертежите ги правили на ръка… Проведохме няколко консултации, за които никои не му поиска пари, защото разбрахме, че родителите му са в много затруднена финансова ситуация. Изяснихме с Млад безработен №1 неговите интереси – той искаше да работи по специалността си като автомобилен инженер, искаше да се занимава с електроника и коли, да е част от международна компания и да има шанс за развитие…. Незнайно как, случваше ми се първи път, получихме като по поръчка заявка за подбор за инженери, без никакъв опит, само да са технически грамотни и да владеят английски на работно ниво. Заявката беше от международна компания, за нова производствена линия, което предоставя възможност за бързо израстване. Фирмата предлага да плаща заплата дори за първите 6 месеца, които се състояха само от обучения в страната и чужбина. Социално ориентирана компания, която иска да инвестира в младите, като им предлага добра стартова заплата и допълнителни придобивки като ваучери за храна, бонуси на всеки 3 месеца, преразглеждане на възнаграждението след година, а съобразно постиженията и промяна на позицията и най-уникалното беше – дейността на компанията беше свързана пряко с електроника, коли и производство. Вече разбирате на къде бия, този Млад безработен №1 получаваше всичко на тепсия, плюс факта, че преговаряхме с мениджмънта за нивото на английски на кандидата и те бяха готови да инвестират и в това…. Не можете да си представите с каква радост му се обадих, за да му кажа да дойде до офиса, хвана ме страшна еуфория, че съм открила нещо идеално за него и той ще се развива точно така, както иска и ще успее да реализира мечтата си за работа. Идва безработният младеж и аз започвам въодушевено да обяснявам как това е страхотна възможност за него и ако поработи в тази голяма компания няколко години и натрупа опит, такива като мен ще се опитват да го привличат за други подобни компании, защото в България инженерите с опит и то в международни производствени компании са много търсени…. Всичко ми се струваше прекрасно, докато не казах на Млад безработен №1, че заводът се намира на 70 – 80 километра от столицата. От безизразно, лицето на моя слушател придоби изражение на силно отвращение и той рязко ми каза „Не, в никакъв случай!“. Признавам, в този момент не можех да взема решение как да реагирам. Седях като тресната с мокър парцал. Не можех да си представя, че някой, който вече е на 28 години не желае да се отдели от зоната на комфорт и предпочита да живее в краен квартал, в малък апартамент с родителите си, че от година и половина търси работа и майка му и баща му едва свързват двата края, но той не може да започне работа на 70 километра (което е един час път от София). Попитах го дали има лични причини…например приятелка или нещо друго, което го задържа, но отговорът пак беше отрицателен. Не, не и не! Нямаше реална причина, фирмата щеше да плати и за релокацията, за квартирата, но… пак „Не“. Тогава вече изпаднах в ступор… Замислих се, че когато аз бях останала без работа, ако някой ми беше предложил нещо подобно (искам да отбележа, че в София аз получавам по-малка заплата от предлаганата му, без допълнителните придобивки), сигурно щях да си сложа гардероба на гръб и щях да ги изтичам тея пусти седемдесет километра. Интересното е , че в други държави хората пътуват часове до работното си място, използват влакове, автобуси, коли, но продължават да работят. И така, относно младежката безработица се яви проблем номер едно – МОБИЛНОСТТА. Млад безработен №2. Независимо от резкия отказ на Млад безработен №1 трябваше да открием и други подходящи кандидати. Процедурата се разви по стандартния ред, след проведени тестове…интервюта – на български и английски език, избрахме няколко кандидата, които да се срещнат с работодателя лично. Млад безработен №2 беше по-млад от №1, с повече опит, работил на терен като технически ръководител. Независимо от това , че практиката му до сега е била само в сферата на строителството, нашият работодател нямаше нищо против да се срещне с него. Млад безработен №2 беше родом от региона, за който търсихме специалисти и там имаше собствено жилище. Последната му месторабота беше в София като агент за недвижими имоти и плащаше квартира. Парите не му стигаха, а и работата не го удовлетворяваше. Представихме Млад безработен №2 на работодателя. По време на срещата той показа силна мотивация и хъс за работа макар и на недостатъчно добър английски език. Работодателят явно оцени това, защото още в края на интервюто заяви, че ще изпрати писмена оферта за назначаване на Млад безработен №2 на работа. Дотук ще си кажете какво пък толкова, ето станали са нещата… Да, ама не. Пращаме подробна оферта на Млад Безработен №2, с пълно описание за заплата, допълнителни придобивки, план за бъдещо развитие и възможности за повишение, бонусна система… И чакаме нашият юнак да изпрати писмен отговор, дали офертата се приема или не. Срокът за отговор изтича, но от бъдещия служител ни вест, ни кост. Известно време не си вдигаше телефона…, но звънях настоятелно и накрая той откликна, сигурно му беше писнало „тази досадница“ да го притеснява. Вдигна и ми обясни, че има друга оферта, която била за по-малко пари, в IT сферата, на позиция, която даже не знаеше каква ще е точно, където няма опция за израстване в близката 1 година, но е готов да плаща квартирата си в София и да си остане в столицата??!! Опитах се да му представя съпоставка между същността на двете позиции и неговите стремежи за кариерно развитие, тъй като е важно работата на човек да съответства на неговите интереси. Пред Млад Безработен №2 стояха две алтернативи: Алтернатива #1 – Работа в международна производствена компания, с много добра стартова заплата, бонуси, осигуряване на транспорт, план за бъдещо развитие, обучения, работа в динамична среда, не само на компютър, без плащане на квартира, а при добро представяне след 6 месеца може и да ръководи екип. Работа в сектор, в който големите компании в България са няколко, следователно ако натрупа опит там, може много успешно да търси развитие и конкурентно възнаграждение. Разширяват му се хоризонтите и възможностите… Алтернатива #2 – Работа в малка компания като Junior, с по-ниска заплата, без ясни перспективи за развитие, допълнително – наем за квартира….и най-важното – интересите му не отговаряха на характеристиките на работата , а личността му (все пак бяхме правили психологически тестове и интервю) – въобще. Безработен №2 повече не вдигна телефона, не отговори на офертата – просто избяга. Тук дойде и следващия проблем, номер две – Дали младите хора са наясно със себе си, с интересите си, желанията си, дали разбират, че избора на професия следва да е в пряка връзка с личността? Дали знаят как да постъпят коректно и да могат да казват точно и ясно „Да, искам!“ или „Не, не искам!“? Стотици пъти се натъквах на хора, които пускат CV-то си за всяка възможна позиция. А дали хаотичното търсене не дава резултат същия като пасивността? Ще дам последния си пример, които обобщава поне 5 човека: Млад Безработен №3 – пасивния, плах търсач на работа. Това е опозицията на №2, този който само разглежда обявите, вижда изискванията и изпада в паника. Страхът от непознатото надделява с пълна сила и той само гледа обяви, без да се опита да изпрати автобиографията си никъде. Но нали, ако не попиташ, отговорът винаги ще бъде не! Няма как да ти се обадят, ако сам не направиш нещо. И как по-точно би могъл да имаш опит като не започнеш да опитваш? Млад Безработен №3 е около 25 – 28 години, току що завършил висше образование, без ден трудов стаж, той външно демонстрира самочувствие на знаещ и можеш. Наясно е със себе си и е категоричен „Какво не може да работи“. Той разглежда обявите… вижда изискване, което не покрива и вече се е отказал. Той няма време за глупости, зает e с много неща. Например да стане сутрин рано – в 10.00 ч., да си направи кафе – 11.00ч., да прегледа нюс фида – 12.00ч., да обядва – 13.00ч., да излезе с приятели – 16.00ч., да си подреди стаята -17.00ч., да посрещне родителите си за манджата – 20.00ч., да поседи в социалната мрежа – 22.00ч., да си полегне, да почине и да гледа филм – 00.00ч. Следва заслужен сън. Тежко е това ежедневие, а ако младият безработен има и куче, което да извежда и родителите му го убеждават, че и така ще се справят, да не се притеснява, да не бърза… Та ето и проблем номер три – скъпи алтруистични родители, не се безпокойте, вашето дете си е най-хубавото, най-умното и най-доброто. Обстоятелствата, кризата, връзкарството и безработицата са виновни за това, че на вашето дете му е удобно да не прави нищо и това му харесва. Така този млад безработен може успешно да достигне и до стар безработен. И тази визия не се промени, така и ще си остане. Родителите ще гледат децата до изнемогване, до края, докато детето не се окаже на 30, на 40, на 50. Абе… докато можете. Безработица, статистика и препятствия винаги ще има. Възможно е да ти е малко трудно в началото на кариерата, но попитайте някой по-опитен, на него също не му е било много лесно, нито в начало, нито в средата. Важното е да се престрашиш, с високо вдигната глава и с ясното съзнание, че има още доста неща да учиш, да опиташ, да търсиш възможности, които дори и да ти създадат малко дискомфорт за определено време, ще си заслужават, защото ще получиш много повече в последствие. Източник: https://www.lifehack.bg/business/visoka-bezrabotica-ili-visok-murzel/

За да вземете най-правилното решение за себе си – да се държите здраво за настоящата си работа или да създадете собствен бизнес, приложете описания в инфографиката алгоритъм. Не пренебрегвайте и съветите във втората ѝ част – те ще ви помогнат да избегнете грешките, които тези преди вас са направили, защото или не са слушали или не са знаели. На кръстопът ли сте? Чудите ли се: Да започна собствен бизнес или да си остана на работа? Много хора вярват, че с лаптоп в ръка и излишък от амбиции могат да напуснат работа и да започнат собствен бизнес. Това е валидно още повече за т.нар. дигитални номади, които пръскат “предприемачески дух”, цитати по темата и щедри съвети как да бъдем успешни в бизнеса, без да са спечелили и лев от своя собствен. Истината е, че да се оцелее като предприемач или като успешен фрийлансър на свободна практика не е нещо толкова блястящо, колкото изглежда на пръв поглед. Има хора, които просто не стават за тази работа! Като собственик на бизнес трябва да сте не само източник на идеи, не само да обмисляте “схеми”, но и да бъдете продавач, счетоводител, дай Боже шеф и куп други неща. Готови ли сте за това? Въпреки лошата картина, която нарисувах току що, безспорно е, че днес живеем в свят на възможности и това е чудесно. Всеки може да се пробва! Ако сте любопитни дали създаването на собствен бизнес е нещо, което искате да правите или не, преминете през въпросите и отговорите за самооценка, за да разберете по кой път да поемете – този на заплатата или този на предприемачеството: Каквото и да изберете, бъдете инициативни… Източник: https://www.lifehack.bg/business/sobstven-biznes-ili-zaplata/

Бивш министър на отбраната на Канада излезе с шокиращи доказателства!

[NASA.gov] Южните и югоизточните райони на Европа, където е и България, ще са засегнати от най-неблагоприятните ефекти от промените в климата на континента. Прогнозите са именно в тези райони да има горещи вълни и засушавания. Според новия доклад на Европейската агенция по околна среда и води тези екстремни прояви на времето ще стават по-интензивни и чести именно в тези части на Европа. Проучването на ЕАОС беше публикувано тази сряда. Всички европейски региони са уязвими към промените на климата, но някои региони ще усетят по-силно негативните последици в сравнение с други, се казва в доклада. Южна и Югоизточна Европа ще бъдат горещата точка за промените в климата, тъй като се очаква да се изправят пред най-голям брой неблагоприятни екстремни проявления на времето, предупреждават учените от ЕАОС. Промените в климата са причина за по-чести и тежки наводнения, суша, бури и горещи вълни в цяла Европа. Покачване на температурата на световно ниво стига нови и нови рекорди, морското равнище се покачва, а ледниците в Арктика се топят. И всичко това ще има влияние и последици за европейския континент. Горещи точки Югоизточна Европа е регионът, който вече е засегнат от сериозен ръст на топлинните крайности и спад във валежите и речните потоци, което е засилило и риска от по-тежки засушавания, по-ниски добиви, загубата на биологично разнообразие и горски пожари, обясняват в проучването от ЕАОС. По-честите горещи вълни се очаква да увеличат и рисковете за човешкото здраве и благополучие, предупреждават експертите и уточняват, че това ще повиши инфекциозните заболявания. Крайбрежните зони и заливните зони в западните части на Европа също се възприемат като горещи точки, като те са изправени пред повишен риск от наводняване от покачването на морското равнище и възможно увеличаване на бурите. Има и малки изключения от негативните прогнози. Учените допускат, че за някои региони може да има и някои положителни последици, например подобряване условията за селското стопанство в някои части на Северна Европа. Но повечето региони и сектори ще бъдат негативно засегнати, напомнят учените. Възможни политики В доклада се оценяват най-новите тенденции и прогнози за промените в климата и неговото въздействие в цяла Европа. Проучването констатира, че по-добрите и гъвкави стратегии за адаптация, политики и мерки ще бъдат от решаващо значение за намаляване на това въздействие. Температурите достигат рекордно високи нива за трета поредна година през 2016 г., съобщиха учени миналата седмица, с горещини в Индия без прецедент. Свързани с климата екстремни проявления на времето струват близо 400 милиарда евро загуби за икономиката в страните - членки на ЕС, от 1980 г. до 2013 г. и са причина за 85 000 смъртни случая в същия период, се констатира в новия доклад. "Промените в климата ще продължат много десетилетия напред. Мащабът на бъдещото изменение на климата и неговото въздействие ще зависи от ефективността от прилагането на нашите глобални споразумения за намаляване емисиите на парникови газове. Също така това ще гарантира, че имаме правилните стратегии и политики за адаптация, за да се намалят рисковете от съществуващите и предвижданите климатични крайности", коментира Ханс Брюнинкс, изпълнителният директор на агенцията. Източник: http://www.dnevnik.bg/zelen/klimat/2017/01/25/2906595_jugoiztochna_evropa_shte_useti_nai-neblagopriiatnite/

Наскоро гледах филма Боговете на Египет (Gods of Egypt) и Ben-Hur , в единият филм се набляга на лошите богове на Египет и някаква любовна история, която някак побеждава великите богове, а в другия как лошите римляни покварят всичко до което се докоснат. Още в самото начало глас зад кадър ни обяснява колко лоши са римляните и цялата римска империя. Не съм чел книгата, но според мен няма малко се прекалява с негативното вменячество към античните цивилизации. Излязоха много филми за ангична гърция, антични богове, Троя, 300 и какви ли не антични фантасмагории и се чудя какво искат да ни вменят с всички тези филми, които нямат нищо общо с историята, а едва ли не са исторически?!?

Свещеното: другост и парадоксалност. Терминът религия произлиза от латинската дума religio – почитам, съблюдавам. Тя пък, от своя страна, идва от глагола religare – свързвам, т.е. етимологията на думата религия ни показва, че тя е връзка с нещо по-висше от човека. Важно е да се обърне внимание и на представката re, която ни показва, че в думата религия е вложена известна повторяемост, т.е. завръщане към нещо изначално, което хората са изгубили в даден момент. Дефинирането на това, какво е религия, зависи в най-голяма степен от избрания подход – дедуктивен във философията на религията и индуктивен в сравнителното религиознание – базиращ се на събран емпиричен материал. Най-общо казано, религията е отношение с някакви свръхестествени сили, основаващо се на определени вярвания и практики. Това отношение винаги носи със себе си и определен начин на живот, организиран около почитането и подчинението на въпросните свръхестетствени сили, и основаващ се на безпрекословна вяра в правилността му. Според американския антрополог Клифърд Гиърц религията е символична система, която позволява на хората да впишат преживяванията си в определен символичен ред, който изглежда дори по-реален от видимата реалност. Повечето световни религии разполагат със свои свещени текстове, в които се излагат правилата, които вярващите трябва да спазват и убежденията, които трябва да следват. Най-често се вярва, че тези текстове са написани от свръхестествените същества на дадената религия или пък от някакви духовни водачи, които са достигнали по-висша степен на духовно развитие от останалите вярващи. Друга характерна черта на религиите е и наличието на своеобразно духовенство или прослойка от населението, която осъществява мост между свръхсетивното и човешкото. Често религията е дефинирана чрез най-съществената функция, която дадена научна дисциплина отрежда в обществото или психиката: определението, което описва например религията като социална представа, идва от социолоията, а като несъзнавана реалност – от психоанализата. В това по принцип няма нищо лошо, само трябва ясно да осъзнаваме дисциплинарните граници на подобни дефиниции. Функционалните дефиниции позволяват да се разглеждат като „религиозни” и феномени, които не спадат към самата религиозна сфера: политика, спорт и пр. Те позволяват да се видят алтернативите на традиционните религии, какво и как е поело техните функции днес, кои други инстанции, символни и въображаеми конструкции заемат мястото на религиозните традиции, за да изпълнят определени социални функции. Други виждат функцията на религията като отговор на централните въпроси за страданието, за смисъла на живота пред лицето на смъртта. Тя утешава и обяснява, отхвърля смъртта като последна дума на човешкото съществуване и така осмисля живота и валидира социалните практики. За Леви-Строс религията е хуманизиране на естествените закони и антропоморфизиране на природата, върху която човек, след като я възприеме по „свой образ и подобие”, въздейства с магия и ритуали. Френският антрополог не се интересува от конкретното съдържание на религията, а от структурната логика на „дивото мислене”, от символичното организиране на умствените кате-гории, от бинарните опозиции и трансформации в митовете. Друга класическа дефиниция на религията е тази на антрополога Мелфърд Спиро: „религия има там, където има свръхестествени същества”. Тази дефиниция вече е от субстанциалистки тип. Субстанциалистките дефиниции са твърдения с определена претенция за истинност и обективна реалност, в които религиозното се отнася до трансцендентен референт. Те описват религиозното, като отхвърлят всичко, което не се отнася към една или друга форма на трансцендентност. Не всички религии обаче са свързани с тран-сцендентното: има религии без богове, а и много култури не правят разлика между природни и свръхестествени сили. Самите понятия трансцендентност, свръхестествено и пр. са проблематични и се нуждаят от изясняване. Ясно е, че подобни пределно широки дефиниции не вършат особена работа: няма стабилни отправни точки, религиозната терминология е неясна, самата религия губи собствените си очертания, а и автори като Маркс и Фройд могат да се представят като религиозни мислители, макар и те самите да са градили своите теории против религията. Но определенията не бива да са и прекалено ограничаващи: „вярата в Бог” например включва всички монотеистични религии, но изключва политеизма или религиите, където няма богове. Необходимо е, с една дума, дефиницията да съответства на предоставяния от всички съществуващи религии материал. Eдна по – стриктна дефиниция на религията е следната:Религията е съвкупността от чувства и действия, изрази, символи, знаци, отнасящи се до свръхсетивното, т.е. до различно равнище на реалност, с което се влиза във връзка чрез вярвания и практики, митове и ритуали. Думата „религия” се налага във всички европейски езици. Тя идва от гръцки език. Цицерон извежда значението от „регия” – събирам, препрочитам, съблюдавам. Религията е форма на зачитане, скрупула (от лат. Scrupula – камъче), тя е форма на въздържание. Религията не подлежи на всекидневна употреба. Големите религии трябва да се съблюдават стриктно, да се подемат съществуващите вече практики и традиции. Религия ≠ отказване. С термина supersticio (суеверие) се обозначава суетната, празна вяра. Суеверни са онези, които се молят без някакъв ред. От значение е дали ритуалът е изпълнен по верния начин. Суеверието излиза извън границите на социално – установеното. Суеверието вижда божеството като нещо враждебно, от което човек трябва да се предпази. За римляните и Цицерон религията е култ, отнася се към ритуала, към публичната страна, а не към съкровеното. Лактанций дава друга етимология, която е поета и от св. Августин. Според тази етимология ние сме свързани с Бога от връзката с богочестието. Тук е важна личната, вътрешната връзка на човек с неговия Бог. Религията в този смисъл се схваща като съдържаща се, присъстваща в сърцето, от значение е съкровеното. Можем да говорим и за религия на разделянето, на дистанцията между тукашния и отвъдния свят. Пример за такава религия е ислямът, където върховният бог Аллаь е напълно непознаваем, а „ширк” е най – големият грях за мюсюлманите – свързването между човека и Бога). Ако изведем от корена на думата религия „ре”, ще видим, че в нея се съдържа идеята за повторяемост, нещо, към което човек трябва да се завръща. Освен това е необходима трансгресия, построяване на мост, но не само физически, а е необходимо и да трансгресираш. Неслучайно папата е наречен понтифекс (т.е. мостостроител). Оттук се извеждат и трите аспекта на религията – дистанция, връзка, трансгресия. С настъпването на Просвешението и позитивизмът религия става понятие. Основният атрибут на всяка религия са нейните символи. Отношението към тях се изразява в ритуалните действия, които винаги са символно натоварени. По този начин, чрез масовите религиозни ритуали, религията свързва не само човека и божеството, но и създава здрави връзки между отделните индивиди, т.е. създава общност. Религията освобождава човека от мисълта за крайността на съществуването и го насочва към абсолютното, дава му сигурност и ведрост, надежда дори и в най-драматичните ситуации. Най-вероятно религията възниква почти едновременно с осъзнаването на преходността на битието. Постепенно хората разбират, че са смъртни и незнанието за това, какво се случва след смъртта, създава тревожност. Религията е израз именно на стремежа тази тревожност да бъде прeодоляна. Тя позволява да се даде смисъл на иначе необясними неща, насочва човека към абсолютното и го освобождава от тревожността, породена от преходността на битието. Обекти на религиозно възприятие първоначално стават най-необяснимите и най-близките до всекидневието явления, каквито са например природните стихии. Преди на хората да са известни научните обяснения за наводненията, пожарите, сушите и т.н., с които разполагаме днес, те са се опитвали да си ги обяснят и да им повлияят пряко чрез различни религиозни вярвания и практики. Такива ранни форми на религия са магията, тотемизмът, шаманизмът и пр. Постепенно се обособява и вярата в някакви свръхестествени, невидими за човека същества с неимоверна сила и власт – духове. Такъв тип религия е т. нар. анимизъм. Ритуалните действия се пренасочват, като целта вече не е пряко влияние на природните явления, а общуване с тези духове – те трябвало да бъдат привлечени на страната на хората, за да им помагат, или пък да бъдат омилостивени, в случай че вече са ядосани. Създават се цели митологии, свързани с тези духове, често наричани богове (пример – гръцката и римската митологии). Обособява се отделна прослойка от населението, занимаваща се с общуване с божествата, създава се система за жертвоприношения, а след това и специални сгради, в които те да бъдат извършвани (храмове). Постепенно религията се превръща в стожер на съществуващия социален ред, поддръжник на управляващата класа. Освен олицетворение на природните сили, боговете се превръщат и в пазители на морала и съдници на пристъпилите го. Постепенно силите на всички божества се пренасят в лицето на един, върховен бог – появява се най-разпространеният и до днес тип религия – монотеизмите, които постепенно се превръщат в наднационални религии, за разлика от съществуващите преди тях, отделни за почти всяка общност, религии. Наднационалните религии обединяват различни хора въз основа на вярата във върховния бог, независимо от тяхните етнически, езикови или политически принадлежности. И така, макар и да съществуват множество различни религии, функциите им са едни и същи. На първо място, да намаляват тревожността на хората от предстоящата смърт и от това, че глобалните неща в света не зависят от тях. Трагедията на смъртта се превръща в нещо не толкова ужасяващо. На второ място, да дават смисъл на живота им – въпрос, който тревожи всеки човек. Друга важна функция на религията е комуникативната и функция – да създава общност от хората, вярващи в една и съща религия. Някои религии имат и политическа функция – легитимират обществения ред – и не на последно място – религията има и разедниняваща функция – може да бъде използвана за създаване на конфликти и войни между хората, принадлежащи на различни религии. Основният метод, по който религиите постигат всички тези функции е чрез разделяне на света на „свещено” и „профанно”. Профанни са нещата, до които човек може да се докосне по всяко време, докато сакрални са забранените неща, нещата натоварени с някакви символни значения. Докосването до тях обикновено се случва само по време на специални ритуали. Свещеното винаги е отделеност от профанното – то изисква определено отношение, до него не може да се докосваш, когато си пожелаеш. Дрехите на свещеника символизират неговата отделеност от останалия, всекидневния свят. Свещеното винаги е в контакт с божественото. Важно е да споменем и разликата между свещено и свято – свещени са средствата, а святи са целите (например срещената война служи на свята цел; свещената книга служи за общуване със светия бог и т.н.).

. Оказва се, че снежинките имат тегло. Обикновената тежи около един милиграм. А голямата - около три милиграма. Големи снежинки с диаметър до 10 сантиметра са падали например в Москва на 30 април 1944 г. А най-голямата снежинка е наблюдавана през 1887 г. в американския щат Монтана. Диаметърът й е бил 38 см, а дебелината - 20 см, пише в. "Комсомолская правда". Милиарди снежинки, за които си мислим, че на практика нямат тегло, влияят дори на скоростта на въртене на Земята: леко я забавят. Само през летните месеци в северното полукълбо, когато със сняг са покрити едва 9 на сто от цялата повърхност на планетата, снежната покривка тежи 7400 милиарда тона. А в края на зимата в северното полукълбо масата на снега достига 13 500 милиарда тона. Според учените в един кубичен сантиметър сняг има 350 милиона снежинки, всяка от които е уникална. Снежинките растат. Те започват като шестоъгълен леден кристал и после разгръщат деликатни си лъчи с калейдоскопични форми. "Структурата и външният вид на кристалчетата зависят от това къде именно са паднали", твърди най-известният в света изследовател на снежинките, професорът по физика Кенет Либрехт от Калифорнийския технологичен институт. "Най-красивите и сложни по структура снежинки падат там, където климатът е по-суров - например в Аляска или в Източен Сибир. А в големите градове, където климатът е по-мек, структурата на снежните кристали е много по-проста. Вариантите обаче са много. И досега не са открити две еднакви снежинки", твърди той. Проф. Либрехт получава снежинки по изкуствен начин в лабораторията си и заснема природните. Той е създал специална камера с вграден микроскоп за "полеви" изследвания. За да се вижда добре структурата на снежинките на снимките, образците се осветяват по специален начин и самите снежинки се превръщат в сложни лещи. Снежинките трябва да се заснемат много бързо: когато падат от небето, спират да растат и почти веднага започват да губят ясните си очертания. "Не съществуват четири, пет или осмоъгълни снежинки - уверява професорът. - Като цяло те имат шестоъгълна форма. От гледна точка на кристалографията това е най-естествената форма за кристала. Макар да се срещат екземпляри с три и с 12 страни". Парадоксално, но е факт, че в света най-често са наблюдавани триъгълни снежинки. Проф. Либрехт се е заинтригувал от тази загадка. И решил да установи защо в природата има повече триъгълни снежинки. За целта той използвал специална "снежна машина" - камера, в която може да се контролира нарастването на снежинката. В резултат било установено, че "триъгълниците" просто са най-устойчиви. Никакви въздушни потоци, дори силни бури, не променят тяхната форма. Другите губят красотата си под напора на природните стихии, затова е много трудно да бъдат уловени. А снежинките с други форми са много. Според класификацията на Международната комисия по снега и леда всички ледени кристали са разделени на групи: дискове, игли, звезди, таралежи, колонки, перушинки, призми, неправилни форми. "Най-идеалните по форма снежинки могат да бъдат видени, когато пада слаб сняг и духа лек вятър, а температурите са много ниски - твърди проф. Либрехт. - Температурата влияе на модела на кристалите на леда. Например при минус 2 градуса по Целзий се получават плоски дискове. При минус пет градуса - иглообразни, а при минус 15 градуса големи красиви звездовидни снежинки като тези, които най-често са изобразени на коледните и новогодишните картички. При температура под минус 30 градуса по Целзий кристалите приличат на колони." Има и още една тайна, която професорът се опитва да разгадае. "При снежинките редът и хаосът съществуват заедно – обяснява Либрехт. - От физиката е известно, че в зависимост от условията на получаване твърдото тяло трябва да е или в кристално, или в аморфно състояние. Снежинките имат кристална решетка, в която атомите на кислорода са правилно подредени, образувайки правилни шестоъгълници, а атомите на водорода са разположени хаотично. Едва след това по някакъв вълшебен начин тези атоми се пренареждат така, че се получават истински произведения на изкуството". За тези шедьоври на природата в Япония е създаден единственият в света музей на снежинките. А самият проф. Либрехт е събрал уникална колекция с редки снежинки, които могат да се видят на сайта му SnowCrystals.com.