mnogoznaiko

Someone in Sri Lanka figured out a way to make a 100% eco friendly paper out of....elephant poop! And after paying them a visit, I love it! This family business helps the local community, local animals, and the country. I am so glad we made this video!You can find out more about them herehttp://www.ecomaximus.comThank you Ismail for making the connection and thank you Maximus for giving me a tour!

Просто невероятно, как може да се допускат такива неща в това време, в което живеем. Говорим за свърх технологии, реформи във всеки отрасъл - навсякъде се траби за ракови заболявания и накрая излиза, че има държави в ЕС където няма нормално здравеопазване. А къде е България в тази ситуация? Имаме ли адекватно лечение на онкоболните?

В Румъния лекарствата за химиотерапия не се предлагат безплатно, както предполага закона, нито могат да бъдат купени в аптеките. Единственото решение на проблема е хората, които разполагат със средства, да ги купуват от чужбина. Тези, които нямат такава възможност, отлагат лечението си, провеждат го неефективно или просто не го започват. Много от пациентите, които опитват да се доберат до медикаментите, срещат подкрепа единствено в тайна мрежа от хора, които ги закупуват в чужбина и ги изпращат в Румъния през приятели, познати и туристи. Членовете на мрежата не се облагодетелстват от тази „търговия“, а го правят, за да помогнат. Документалният филм проследява пътя на лекарствата от една от най-старите аптеки във Виена до пациент в Румъния.

Шоколада и виното изчезват! Цeнитe нa шoĸoлaдa и винoтo нямa дa cпpaт дa пocĸъпвaт. Πpoгнoзитe ca, чe зapaди пo-виcoĸитe тeмпepaтypи и пo-мaлĸoтo вaлeжи oтглeждaнeтo нa ĸaĸao щe cтaнe пoчти нeвъзмoжнo. Изcлeдвaния coчaт, чe дo 2050 г. шoĸoлaдът мoжe дa изчeзнe. Kaĸaoвитe зъpнa мoгaт дa pacтaт caмo в тpoпичecĸитe peгиoни oĸoлo 20 гpaдyca ceвepнo oт eĸвaтopa във влaжнo вpeмe и бoгaтa нa aзoт пoчвa. Близo пoлoвинaтa oт шoĸoлaдa в cвeтa идвa oт Koт д'Ивoap и Гaнa. Pacтeниятa мoгaт дa живeят нa нa нaдмopcĸo paвнищe дo 250 мeтpa, нo pacтящитe тeмпepaтypи щe пpeмecтят oптимaлнaтa зoнa двoйнo пo-виcoĸo. Tъpceнeтo нa шoĸoлaд вeчe нaдxвъpля пpeдлaгaнeтo. Πpeз 2013 г. cвeтът e ĸoнcyмиpaл oĸoлo 70 000 мeтpични тoнa ĸaĸao пoвeчe, oтĸoлĸoтo ca били пpoизвeдeни. A в cлeдвaщитe гoдини пpeдлaгaнeтo мoжe дa нaмaлee вce пoвeчe, ĸoeтo щe пpeдизвиĸa pъcт нa цeнитe. Koмпaнии ĸaтo Маrѕ Іnс., пpoизвoдитeл нa Ѕnісkеrѕ, пpeдвиждa, чe дo 2020 г. цeнaтa нa шoĸoлaдa щe cĸoчи двoйнo. Зa дa ce cпpaви c ĸpизaтa, eĸип oт yнивepcитeтa в Бъpĸли paбoти зaeднo c ĸoмпaниятa, ĸoятo щe инвecтиpa 1 милиapд дoлapa в битĸa c пpoмянaтa нa ĸлимaтa. Учeнитe пъĸ ce нaдявaт дa ycпeят дa paзpaбoтят гeнeтичнo pacтeния, ĸoитo щe бъдaт пo-cилни и нямa дa измpaт нa нaдмopcĸaтa виcoчинa, нa ĸoятo бивaт глeдaни в мoмeнтa.Πpeз 2018 г. щe ce нaблюдaвa и cĸoĸ в цeнaтa нa винoтo. Πpичинaтa e в лoшoтo вpeмe пpeз минaлaтa гoдинa във Фpaнция, Итaлия и Иcпaния, oтĸъдeтo идвaт гoлeми ĸoличecтвa oт нaпитĸaтa. Ужacявaщитe пoжapи в Kaлифopния cъщo щe ce oтpaзят в цeнaтa. https://money.bg/panorama/skoro-shte-plashtame-poveche-za-shokolad-i-butilka-vino.html

Силата на една усмивка

Точно в този смисъл ми се струва, че самото използване на думи, които не са сред дневната употреба са по-лесни за използване за конкретния случай. Ето както в статията пише, сърбите вече използват съвременната форма

Христос воскресе! Воистину воскресе! Това е нашият победен поздрав за Възкресение Христово. Обикновено го казваме в тази му форма на църковнославянски език. Няма да е лошо да се мине на новобългарската форма:Христос възкръсна! Наистина възкръсна! Но засега е по-силна инерцията да се ползва формата, която се и пее многократно, хилядократно през тези 40 дена от Възкресение до Възнесение Христово. Има сякаш и психологически проблем: по-лесно ни е да кажем нещо на език, който не стига автоматично до съзнанието ни, но не е толкова лесно да го кажем на нашия говорим език, когато директно, дори почти без замисляне си го разбираме. Опитайте да го направите и сами ще видите резултата. Накарайте и другите около вас да го правят и ще се убедите. А съседите сърби отдавна го правят и то много успешно. Някой може да ме заподозре в недобри намерения: „Какво рови сега този навръх Възкресение Христово?!” (такива хора обикновено не казват „Великден”, те са уставни!). А въпросът не е маловажен. Когато ползваме даден език, добре е да го правим по правилата, а не като хора от неуките малцинства. За какво става дума ли? За това, че ако погледнете във форумите тези дни, ще видите, че повече от половината поздрави са граматически сбъркани. Без да знаят и без да са научени, мнозинството от българите, първо, пишат и казват поздрава с погрешно „з”: „Христос возкресе! Во истина возкресе!”. Които пък го съобразяват това „з”, изключително често бъркат наречието „воистину” и пишат: „во истина” или „воистина”. Всеки малко запознат с граматиката знае, че това е наречие, което на български се превежда с „наистина”. То е превод от гръцкото наречие alithos (αληθώς), което се превежда „наистина”. Но на църковнославянски то звучи „воистину” – нито повече, нито по-малко! Вярно е, че произлиза от „во истину”, но то си е минало още в онзи старинен книжовен (комай никога неговорен) език в едната дума на наречието „воистину”. А словосъчетанието „во истина” или думата „воистина” просто не съществуват освен в устата на хора, които все още не са се научили да изговарят правилно един от най-любимите поздрави на православните християни. Източник: https://dveri.bg/948ax --- Интересно е защо продължаваме да използвате тази остаряла форма на поздрав и защо не можем да кажем "Христос Възкръсна", някак ни е много странно ли или сякаш казвайки го ще излезе като истина. Имам чувството, че този поздрав е като някакъв стар обичай, в който никой не вярва, но всички спазваме.

Темата стана много интересена и пълна с информация. Но нещо ми се вижда, че всички клипчета, които се качват показват колко са адекватни полицаите в Америка и колко са адекватни и няма никакви проблеми, но в действителност не е точно така и има прекалено много полицейски произвол. YouTub е пълен с видеа, които показват произвола на полицаите - с причина и без причина не мисля, че е уместно да се случват подобни неща. Не разбирам на половината защо трябваше да им се случат тези нещастия. Покрай темата се зарових доста и гледах доста интересни филми за мафията в Америка и бандите в момента, които като се замисля за толкова големи и действат толкова брутално в градове като Лос Анджелис и Ню Йорк, където всички мечтаем да отидем и това са най-популярните дистинации в САЩ. И още нещо ме озадачава, какъв е процента на хората, които използват нарокотици и толкова ли е силна в действителност тази индустрия?

Интересен документален филм описващ проблема със затворниците в САЩ и конкретно умишленото вкарване на огромно количество хора по затворите. САЩ приютява 5% от световното население, но 25% от затворниците по света. През 1972 г. броят на затворниците в САЩ е 300 хиляди, а днес те са 2.3 милиона. Източник на филма: http://www.dokumentalni.com/archives/7903

От фб:

Н 15 март 2018 г. беше открита изложбата "Златното руно. Пътят на Аргонавтите" - колекция Васил Божков, като част от програмата Европейска година на културното наследство 2018. Това събощиха от пресцентъра на фондация Тракия. Софиянци и гости на столицата ще имат възможността да посетят събитието от 16 март, до 10 юни 2018 г. в Национална галерия - Двореца. 62 експоната от Колекция Васил Божков ще поведат посетителите на приказно приключение с аргонавтите. Те включват златни и сребърни източни съдове, ритони, червенофигурни вази, ритуални сребърни позлатени съдове, погребални дарове, обредни сервизи и др. 16 от предметите ще бъдат изложени пред публика за пръв път – по-значимите от тях са сребърният ритон със скулптирана фигура на стар Силен, възлегнал върху винен мях от кожата на пантера – блестящ пример за изтънчено произведение на лукса, два сребърни съда с образа на Тезей – най-известният герой на Атика в Античността, масивен златен кантарос от ХІІ-Х в. пр. Хр., сребърна амфора-ритон със зооморфни дръжки, произведение на Западноанатолийско ателие от края на VI в. пр. Хр., сребърен позлатен кантарос с изображение на Херакъл и централният предмет в експозицията – непубликуван досега сребърен кантарос със златни детайли, със сцена, изобразяваща жертвоприношение на овен. Текст и снимки: https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6763427

Как капитализмът се самоубива – Ричард Улф / How Capitalism is Killing Itself (2016) Защо капитализмът е предразположен към кризи, а в крайна сметка и към своето самоунищожение ? Аби Мартин и проф. Ричард Улф разговарят за начина, по който изглежда икономическата система днес – какви реакции, решения и алтернативи ражда, през погледа на нейния най-голям анализатор и критик, Карл Маркс.

Интересно тогава от къде идват конете и ако се смяташе, че единствените диви коне са конете на Пржевалски, то всичко това става много интересно. Ако можеш да следиш темата и да ни ъпдейтваш ще е чудесно

Фолклоризъм, етнография, етнология и антропология? Интерес към чуждото и към своето. Особености на антропологическата практика и знание: локален контекст, описание и интерпретация, участващо наблюдение. Пример за някои от големите теми на антропологията – родство, даров обмен, легитимност. Фолклоризъм е науката за фолклора, т.е. за легендите, музиката, шегите, поговорките, танците, обичаите, приказките и т.н. на дадена група хора, както и практиките, чрез които те биват споделяни, т.е. фолклоризмът е наука за народното творчество. Обикновено се наблюдава известна приемственост и между фолклора и митологията. Терминът „фолклор” се появява през XIX в. и произлиза от думите folk – народ и lore – мъдрост. Научната дисциплина фолклоризъм в началото се занимава само с творчеството на цели народи и нации, а след това обхваща творчеството и на по-малки групи хора, имащи нещо общо помежду си (например субкултури, младежки култури, дори отделни семейства). Обикновено фолклорните произведения нямат автор или той е неизвестен, т.е. налице е съавторство на членовете на дадената група, нa която принадлежи фолклора, т.е. авторството се приписва „на народа”. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването идеята за „нациите”, те започват да се записват и разпространяват като уникална черта на нацията. Братя Грим са своеобразните пионери в тази дейност, като събират и записват дотогава само устно предавани германски приказки, след което ги публикуват. Макар че смята себе си за отделна научна дисциплина, фолклоризмът все пак използва етнографски и етноложки методи за своите изследвания. Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва записването и запазването на фолклора, за да се документира автентичният дух, традиция и идентичност на германския народ. Фолклористиката като академична дисциплина търпи силно развитие през 20. и 21. век в Европа, Азия, а в останалите части от света. Самият термин „етнография” идва от древногръцките думи etnos – народ, племе – и grapo – пиша, т.е. на български би могъл да се преведе като „народоописание”. С други думи, етнографията е наука, занимаваща се с етносите – техният произход, начин на живот, състав, особености и материална и духовна култура, т.е. всички страни на живота на даден етнос. Макар и етнологията да се е обособила като отделна наука едва в средата на XIX в., интерес към чуждото се наблюдава още от древността (Древен Египет, Елада и Древен Рим разполагат със съчинения, описващи чужди етноси). Той обаче се засилва изключително много по време на Великите географски открития и появата колониализма, защото тогава необходимостта да разбираме другия придобива съществено значение. Като тенденция се обособява стремежът колонизираните етноси да се представят като намиращи се на по-ниска степен от развитието си и имащи нужда от „цивилизоване” – по този начин колониализмът обосновава себе си. Наравно с интереса към чуждото се появява и интерес към своето – възниква преди всичко в Германия, тъй като тя няма колонии, а се опитва да обоснове наличието на единна германска нация, състояща се от съществуващите дотогава множество по-малко политически образувания на територията на днешна Германия. В науката съществува и терминът „етнология”, които в някои традиции е равнопоставен с етнографията, а в други се приема за по-теоретична и аналитична дисциплина, за разлика от етнографията, която се приема за чисто описателна. И все пак, съществена разлика между двете дисциплини няма. Те споделят приблизително еднакви методи за изследванията си, а именно: непосредствено наблюдение и описание на начина на живот на даден етнос, анализиране на получените данни, както и сравнение на два и повече етноса, с цел да се създадат някакви закономерности относно развитието на етносите по света изобщо. Непосредственото наблюдение на дадена група хора се нарича теренно изследване и може да бъде както продължително, така и експедиционно. И двата варианта имат своите предимства и недостатъци: ако при продължителното наблюдение изследователят има възможността да се запознае по-добре с различните аспекти от живота на изследвания етнос, то от друга страна той не е мобилен и възможностите му за сравнителен анализ са силно ограничени, то при експедиционното наблюдение (с продължителност от седмица до няколко месеца) обратно – изследователят има повече възможности за сравнителен анализ, но пък получените данни могат да бъдат непълни и/или неточни. И в двата вида теренни изследвания методите за наблюдение са еднакви: непосредствено наблюдение и включване в различните практики, разпитване, интервюиране, анкетиране, изобщо, събиране на всячески данни за изследвания етнос, включително снимки, видео материали и т.н. Много е важно изследователят да спечели доверието на хората, за да е сигурен, че те се държат по обичайния си начин, без да отчитат факта, че някой ги наблюдава постоянно. И така, макар и етнографията и етнологията да се смятат за най-вече исторически дисциплини, виждаме, че те имат много общо и с други главно хуманитарни дисциплини: културология, социология, психология, философия и най-вече антропология. Антропологията е наука за групи хора, за тяхното поведение и производство. Специфичният и предмет е взаимодействието м/у биологичното у човека и социалното и историческото у него. Цел на антропологията е интерпретацията на онези явления, в които се включват както вродениете органични фактори, така и социалните или придобити фактори. Антропологията е уникален подход към разбирането. Антрополозите искат да разберат човешката природа също като изследователите от много други области, но антропологията също така се различава от всяка друга дисциплина, която изучава човешките същества. Антропологията е както естествена наука, която се занимава с организацията и функционирането на духа. Неин предмет е човекът, който е както част от екологията на природата, така и малко вероятно отклонение от това, което можем да очакваме в царството на природата. Той е животното, което има култура, т.е. животно, снабдено със способността да измисля и използва символи за създаването на нови, изкуствени светове, негова собствена направа. Също както е двойнствен предметът на антропологията, така е двойствена и задачата на антрополога: той трябва да посредничи между човешката биология и екология, от една страна, и изучаването на човешкия разум от друга. По необходимост той трябва да бъде и външен наблюдател, и участник във вътрeшните диалози между изследваните от него хора. Затова по дефиниция антропологията е по – малко предмет и повече обединение на предмети и антропологът се оказва винаги в положение да превежда от една област в друга. Антропологията има холистична преспектива, тя има по-широк обхват от повечето науки. Намерението е да се нарисува холистична картина на човешката ситуация-как се отнасят един към друг различните аспекти на това да бъдеш човек и как си влияят. Методите на антропологичното изследване са теренно изследване и сравнителен метод, или включено наблюдение и междукултурно сравнение. Теренното изследване е изследване, което се извършва на терена за непосредствено наблюдение. Прякото наблюдение в естествената среда е общото в събирането на данни от всички видове антрополози. Тази черта контрастрира с работата на други представители на социалните науки и науките за поведението, които по традиция събират данните си в изкуствена лабораторна среда или чре непреки техники на събиране данни като въпросници и регистри. Антрополозите използват и така нареченото наблюдение на участник. Антропологът не изучава хората отдалеч посредством въпросници и регистри. Той или тя отива при тях на терена и остава да живее сред тях за продължителен период от време, така че да спечели нужното доверие, за да се държат по обичайните си начини в отсъствие на чужденци, туристи или външни хора. Дори никога да не се стигне дотам на изследователя да се гледа като на един от своите, неговото или нейното продължително присъствие може да е достатъчно да подхрани толерантността в поведението на хората, за да се върнат те към установените си начини на действие, които обикновено следват в отсъствието на външни хора. Антропологическотро наблюдение се нарича наблюдение на участник, защото не се ограничава с пасивно възприемане и водене на бележки. Антрополозите се опитват колкото е възможно повече да се придържат към местните обичаи, за да «почувстват начина им на живот, което има помага да го разберат така, както самите хора, които са обект на тяхното изследване. Антрополозите, научавайки местния език, извършват пряко разпитване по начини, достатъчно систематични, за да разкрият скрити и имплицитни, но обикновено неподлагани на обсъждане начини на живот, които иначе биха могли да останат неоткрити. Задаването на едни същи въпроси на много информанти осигурява получаването на информация, типична за идеите, които се изразяват в общността като цяло. Другият компонент на антроп. Изследв. Е междукултурното сравнение – изучаване на разнообразните начини, по които в множество различни култури се третира опредлена страна на човешкия живот. Потапянето на антрополозите в един особен начин на живот им дава възможност да забелязват как една част на една култура влияе върху друга. Все пак, за да се получат наистина полезни обобщения за начините, по които функционира културата, е необходимо да се покаже, че връзките, които, изглежда, са налице при една култура,, ще се получат и при други в подобни обстоятелства. (примери – дали войната – по –вероятна в по – бедни райони). Двойнственият характер на антропологията се изразява в това, че тя притежава характеристики както на хум. дисциплини, така и на науките. Съществуват два вида анализи: емикален анализ - обрисува една к. и нейния смисъл, така както човек я разбира отвътре. Етикален анализ - създава модел на к-та, като използва кроскултурално валидни категории, които са от полза за описанието на всяка к. Така к-та се описва по начини, които изглеждат чужди на участващите в нея, но се олесняват сравненията м/у културите. Антропологията е хум. дисциплина що се отнася до нейната цел да разшири нашето разбиране за к-та като осмислена система. Антропологияtа се характеризира и с известен структурализъм, който се изразява в идеята, че в дълбочина под културното многообразие лежи единство, което е израз на склонността на човешкия ум да мисли 1. чрез контрасти и противополжности и 2. да разрешава дилемите които създават някои противоположни идеи. В този смисъл Леви-Строс разглежда символната дуалност във всички аспекти на чов. к. Според Мери Дъглас - реда, който лежи в основата на човешката културна символика се основава на понятията за чисто и мръсно. Интерпретативната антропология е подход, близък до този на превода - опитва да обясни как всеки елемент на една култура е свързан смислово с оригиналния си контекст. Всяка к-ра се разглежда като отделна конфигурация от смисъл. Кл. Гиърц. пр. петелът за бой е символ на понятието за мъжественост на о. Бали. Херменевтичната антропология - ударение върху експлицитното представяне на процеса, чрез който антропологът успява да разбере чуждата култура. Разглежда двупосочното въздействие на наблюдателя върху наблюдавания, изследовател и информант. От тук идва и теренната диалектика- взаимните усилия на теренния изследовател и неговия информант всеки да разбере другия. Етнонаука или когнитивната антропология представлява културна интерпретация с ударение върху лингвистичния анализ. Задачата е да се опише една к-ра така както я възприемат нейните участници чрез разкриване на лингвистичните категории, които използват информантите за собствената си култура. За разлика от всички изброени досега дисциплини, антроплогията е много по-обща и има много по-голямо поле на изследванията си. Грубо казано, антропологията е „наука за човек” в цялата му многополастовост – от чисто биологическата му, „животинска” същност до уникалната му надбиологична същност, наречена „култура”. Самият термин идва от гръцките думи anthropos – човек и logos – наука. Макар и толкова обща обаче, методите на антропологията са същите като методите на гореизброените дисциплини, а именно теренно изследване и сравнителен анализ на получените данни. Едни от големите теми, занимаващи антрополозите от цял свят са родството, даровият обмен и легитимността. Под родство се разбира определено отношение между индивиди, основано на произход от някакъв общ прародител и обособяващо определени връзки. Тези връзки обаче са конструирани от културата, към която принадлежат дадените индивиди. Дори предаването на родството е конструирано от културата. В някои общества, например еврейското, родството се предава по майчина линия (матрилинейни общества), докато в други, като повечето страни в Европа например, това се случва от бащата (патрилинейни общества). Съществува също и билатерален (родството се предава и от двамата родители) и амбилинеен (човек сам избира, към кой род да принадлежи) произход. Според начина, по който живеят обществата и по който родството бива предавано, могат да бъдат откроени 6 или 7 системи за родство, като по-разпространеният модел е този с 6 типа: судански, хавайски, ескимоски, ирокезки, тип омаха и тип кроу. Родството се определя и според определени степени. В нашето общество доминира „кръвното родство”, като всички останали типове родства са вторични по отношение на него – тъща, зет, снаха и т.н. не са просто думи, а термини, обозначаващи определени родствени отношения. Именно терминологията на родството и начинът, по който хората говорят за семейните отношения символично предават разграниченията между роднините, които са от значение за техния живот. Друг много важен за антропологията процес е процесът на даряване или обменът на материални или други блага, който образува определен тип отношения между индивидите и групите. С тази проблематика изключително подробно се занимава френският изследовател, племенник и ученик на Емил Дюркем Марсел Мос. Той прави разграничение между традиционно и модерно общество според принципа на размяната, практикуван в него. Мос казва, че в традиционните общества размяната на дарове се основава на солидарност на индивидите и винаги установява лични отношения. Смисълът на даряване е строго морален, докато в модерните общества размяната на дарове е изключително стоково-парична. Всеки се ръководи от личен интерес и в акта на даряване няма солидарност, а само материален интерес. В този смисъл, Мос нарича модерните хора homo economicus. Той обаче не казва, че традиционният вид даряване е изчезнал напълно в модерните общества – той все пак присъства във формата на благотворителна, социална и други типове дейности. И третото ключово понятие в антропологията е понятието „легитимност” или правилата и принципите, чрез които функционира дадено общество. Те могат да бъдат, както писани – закони – престъпването на които води до определени юридически наказания, така и неписани, доброволно одобрени и поддържани от членовете на обществото – моралът – престъпването на които води до отхвърляне и/или изгнание от обществото. Тази концепция е разработена от немския социолог Макс Вебер. Той казва, че съществува и парадокс, при който легитимността може да бъде едновременно зачитана и отхвърляна. Пример за това са действията на престъпника, който първо извършва някакво престъпление (пристъпва легитимността), след което се крие от органите на реда (признава легитимността).

Попаднах на една статия на Росен Петров в 24 часа: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6735634 Много интересен въпрос задава и ми е странно наистина какъв е нашият проблем, че само гледаме да ги отбележем, че са минали, аз така и не веидях веднъж истинско честване и национално празнуване на някой от празниците ни. Нова година е може би най-големият ни празник, където всички с голяма радост посрещаме и всички се поздравяваме, а някой от нашите гордости в историята остават за псевдо патриотите и за тези, които изкарват пари от това. Вчера попаднах на много хубав статус във фб на проф. Александър Кьосев: Някъде много дълбоко в нас спи едно желание да се отворим към света и не можем. Трябва да излязат някакви маймуни по телевизията и да ни накарат да се събудим или тези маймуни да ни покажат онази си работа, за да се засегнем и да излезем да протестираме. Иначе всичко ни е наред, но всичко идва от самата идентичност, а нея сякаш я няма или ако е някъде там я крием та сакън някой да не я видим.

Едно документално видео, което ще оставя тук без коментар:

Най-трудните въпроси често звучат изненадващо просто. Като този: защо през нощта небето е черно? Отговорът на такъв елементарен наглед въпрос е занимавал най-големите умове в последните няколко века и до ден-днешен не е напълно еднозначно решен. Проблемът е в това, че ако вселената е безкрайна и звездите (или галактиките) в нея са равномерно разпръснати, то към която и точка от небето да погледнете, там задължително ще има някаква звезда, чиято светлина вие би трябвало да видите. По тази логика небето трябваше да бъде не черно, а бяло. Тъй като това е очевидно невярно, то със сигурност логиката ни е грешна. Но къде? Ако във всяка точка на небето има звезда, то трябва да свети като Слънцето! Изображение: wikipedia.org Един от първите големи учени, които си задали този въпрос, бил Йохан Кеплер. Някъде по негово време Галилео Галилей конструирал първия си телескоп и поглеждайки през него, към която и да е част от нощното небе, той видял многобройни звездички, невидими с просто око. При това, колкото по-мощни ставали телескопите, толкова повече звездички се виждали в окулярите им. Кеплер предположил, че ако наистина има безкраен брой звезди в една безкрайна вселена, то общият им блясък би трябвало да „засенчва” дори блясъка на Слънцето. Поради абсурдността на това твърдение, Йохан Кеплер заключил, че звезди съществуват само до определено разстояние от Слънцето, след което има само празно пространство. Но колко далеч е тази граница не било ясно. Това са реплики на първия телескоп, с който Галилео Галилей е погледнал нагоре. Въпреки че той имал само 14 кратно увеличение (колкото един съвременен бинокъл), този телескоп довел до революция в науката. Снимка: Science Museum of London Въпросът останал отворен и за идните поколения. През 19-ти век немският астроном Хайнрих Олберс за първи път ясно постулирал парадокса (поради което той носи неговото име – Парадокс на Олберс), като неговото обяснение било, че преминавайки през космоса, светлината се поглъща от несветещо вещество и така ние изобщо не можем да видим далечните звезди.На пръв поглед това обяснение не е лишено от основание – по подобен начин прахови облаци скриват светлината от звездите в центъра на нашата галактика и така те са невидими за нас. Ако светлината от галактичния център достигаше до Земята, той щеше да е един от най-ярките обекти на нощното небе. Но тази хипотеза също си имала слаби места –междузвездният газ няма как да поглъща светлинното излъчване на безброй много звезди, без да се нагрее и сам ще започне да свети след време. Лазерът на Южната европейска обсерватория е насочен към центъра на Млечния път. Можете да си представите колко ярък щеше да е той, ако праховите облаци, които добре се виждат на тази снимка, не скриваха по-голямата част от него. Снимка: ESO / Ю. Белецки Горе-долу по това време станало ясно, че нещо в дефиницията за вселена куца. Дотогава всички смятали, че тя е безкрайна в пространството, вечна във времето и статична – т.е. тя не се променя. Първият, който си позволил да обърне гръб на тези традиционни и фундаментални представи, всъщност изобщо не бил учен. Но изненадващо или не именно неговото обяснение било най-доброто за времето си. През 1848 г. американският поет и писател Едгар Алън По заявил, че небето е черно, защото вселената не е чак толкова стара, за да видим най-далечните й звезди. Чернотата просто маркира границата с райони от безкрайната вселена, чиято светлина, движеща се с 300 000 все още не е дошла при нас. Или с други думи – вселената не е съществувала винаги в този си вид и светлината, идваща до нас, е някакво крайно количество. Близо век по-късно официалната астрофизика стигнала до същия извод. Вселената е започнала своя живот преди около 14 млрд. години и това означава, че ние можем да видим светлината от звезди на не повече от 14 млрд. светлинни години от нас. Отвъд този хоризонт може да има още безброй много звезди, но ние няма как да знаем, тъй като не е изминало достатъчно време, за да може светлината от тях да достигне Земята. На това изображение от космическия телескоп Хъбъл виждате най-отдалеченият обект във видимата вселена (към 2011г.) – протогалактиката UDFj-39546284, чиято светлина е излъчена 480 млн. години след Големия взрив. Означава ли това, че след известно време, когато светлината от тези далечни звезди стигне до нас, небето ще започне да побелява? Не е задължително. Дори е по-вероятно небето да почернее още повече. Днес знаем, че звездите не живеят вечно – след няколко милиарда години те изчерпват водорода си, необходим им за термоядрен синтез, свиват се под действие на гравитацията и спират да светят. Ако един ден във вселената се свърши водородът (който към настоящия момент съставлява 90% от видимата материя), то нови звезди няма да се образуват и една по една ще угаснат всички съществуващи звезди, докато пълен мрак не обхване целия космос. Един потискащ финал, който между другото е завладяващо описан във фантастичния разказ на Айзък Азимов „Последният въпрос”. Но дори идеята за начало на вселената не ни избавя напълно от Парадокса на Олберс. Според съвременната космология след образуването на вселената чрез т.нар. Голям взрив, в първите си мигове тя е представлявала хомогенна каша от нажежена до бяло материя. В онези времена космосът наистина е бил светъл, ала защо днес ние не виждаме тази светлина? Светлината от Големия взрив наистина струи от всяко кътче на небето, ала има и малка уловка. Тъй като вселената след Големия взрив непрекъснато се разширява, светлината от Големия взрив трябва да изминава все по-голям път, докато достига до нас. Този хоризонт на ранната светеща вселена се отдалечава от нас и това води до едно явление, известно във физиката като ефект на Доплер. С две думи ефектът на Доплер постулира, че ако някакъв сигнал (било то звуков или електромагнитен) се излъчва от отдалечаващ се източник, то дължината на неговата вълна се увеличава. Обратно – ако източникът се приближава, дължината на вълната се намалява. И така, поради разширението на вселената, дължината на вълната на светлината й се отмества към по-нискочестотен диапазон на електромагнитното излъчване и сега се намира в микровълновия диапазон. Ние не виждаме микровълни, но имаме устройства, които могат да ги „видят”. Ето как изглежда небето в микровълновия обхват: Снимка на космоса в микровълновия обхват от космическия телескоп Планк. Изображение: ESA И се оказва, че небето изобщо не е черно. Само дето ние сме слепи за неговата светлина. Източник: http://clubaurora.org/без-категория/защо-нощем-небето-трябва-да-е-бяло/ Други линкове: http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Парадоксът_на_Олберс http://historynakratko.blogspot.bg/2015/02/blog-post_3.html

Здравейте, Интересен е факта, че слоновете не могат да скачат: Но на мен ми е интересно дали има и други животни, които не могат да скачат? Носорозите примерно също са доста големи, тежки и масивни, но те скачат

Наскоро ексцентричната рок легенда Ози Озбърн плати 10 000 долара на търг за осемседмичен йоркширски териер. Скъпичко? Не съвсем в сравнение с цените, които се плащат за някои други домашни любимци. Всъщност Озбърн е платил доста малко, защото точно както с колите, чантите и бижутата, хората с дълбоки джобове харчат безбожни суми за животни. Основанието за тези покупки може да варира от инвестиция в животно и неговото ДНК и перспективи за размножаване, до притежанието на уникално създание, или просто заради това да си имаш компания. От CNBC.com са потърсили някои от най-скъпите животни, които са били продавани или пък могат да бъдат купени. 1. The Green Monkey ­ състезателен кон Цена: 16 млн. долара The Green Monkey, който е кръстен на голф игрище в Барбадос, показва, че сигурните неща не съществуват. През януари 2006, The Green Monkey е продаден на търг за 16 млн. долара, като става най-скъпият кон, купуван някога. Това, което го прави толкова ценен е родословното му дърво и скоростта му от 9,8 секунди за една осма от милята. За съжаление на собствениците The Green Monkey се оказва провалена инвестиция. В състезанията конят така и не успява да развие демонстрираната по-рано скорост и най-доброто му класиране е едно трето място, уточни Profit.bg . Конят е пенсиониран през 2008 г. и купувачите му започват да го използват само за разплод. 2. Камила Цена: 2,7 млн. долара Всяка година хиляди камили се събират в Абу Даби за годишния камилски конкурс за красота. Точно там през 2008 г. принцът на Дубай шейх Хамдан бин Мохамед бин Рашид ал Мактум, купува 16 камили за 4,5 млн. долара. Най-скъпата камила е била на цена от 2,7 млн. долара. В Абу Даби притежанието на камили е белег на престиж за управляващия елит. 3. Big Splash ­ червен тибетски мастиф Цена: 1,5 млн. долара Кучетата може да са „най-добрият приятел на човека”, но в този случай приятелят има доста висока цена. През март 2011 г. тибетски мастиф стана най-скъпото куче в света, след като бе купено в Китай за 10 млн. юана (малко над 1,5 млн. долара). Инвестицията на собственика обаче може да се окаже изгодна, тъй като развъждането на кучето може да бъде доста печелившо. Като цяло тибетският мастиф е известен с това, че е предан и свиреп. В миналото собственици на червен тибетски мастиф са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан. 4. Missy ­ крава Платена цена: 1,2 млн. долара Тригодишната крава от породата холстен - Missy беше продадена за 1,2 млн. долара на търг в Торонто през 2009 г. Tя е втората крава в Канада, която се продава за над 1 млн. долара и петата в света, за която са платени повече от 1 млн. долара. Missy е закупена от двама купувачи ­ един от САЩ и един от Дания, които държат правата над генетично по-доброто є поколение. Очаква се през живота си Missy да има 75 малки. 5. Deveronvale Perfection ­ овца Цена: 378 000 долара Deveronvale Perfection печели титлата най-скъпа овца в света след като бе закупена за 378 000 долара (231 000 паунда) на търг през 2009 г. Според експерти „перфектният” външен вид на Deveronvale Perfection включва добри крака, здрави и прави предни крака, добра задница и силна глава. Deveronvale Perfection може да ражда до 300 агънца годишно и още хиляди посредством изкуствено осеменяване, като всяко от тях струва между 80 и 165 долара. 6. Lancelot - клонирано куче Цена: 155 000 долара Година след като любимият им жълт лабрадор ретривър Lancelot умира от рак, Едгар и Нина Ото посрещат в дома си клонирано копие на кучето. Калифорнийската биотехнологична компания BioArts International организира търг за клониране на куче и сем. Ото печели. Клонирането обаче не излиза евтино и семейството плаща 155 000 за тази възможност. 7. Бяла риба ароуана Цена: над 80 000 долара Богатите рибни почитатели биха платили големи суми за да притежават рядка мутирала риба и идеален пример за това е изложението Aquarama в Сингапур през 2007 г. когато сумата от 80 000 долара е била предложена за бяла ароуана. Офертата е отхвърлена, а рибата вече не се продава. Този вид е считан за късметлийски в Далечния изток, но това, което прави тази риба толкова скъпа е белият є цвят, което е все по-рядка мутация за вида. 8. Мрежести питони Цена: 25 000 ­ 50 000 долара Боб Кларк от bobclark.com, отглежда едни от най-скъпите змии в света и в момента разполага с такъв мрежест питон, който се продава за 25 000 долара. 9. Котка ашера Цена: 22 950 долара Котката ашера може да бъде описана като минилеопард и се ражда от кръстосването на две екзотични котешки кръвни линии ­ африкански сервал и бенгалска котка, с обикновена домашна котка. Една от причините за високата цена на котката ашера е една много уникална характеристика. Тя е хипоалергична и поражда много малко алергии у хората. Размерът на котката, която може да достигне тегло от над 13 кг., също допринася към цената й. 10. Палмово какаду Цена: 15 000 ­ 20 000 долара Палмовото какаду може да струва на някои любител на птиците между 15 и 20 000 долара. Други скъпи видове са папагалът макао и черното какаду, чиито цени са между 12 000 и 17 000 долара. Според експерти много от тези птици трудно се отглеждат в кафез, а окраските на някои видове са уникални, което допълнително оскъпява цената им. Източник: http://www.politika.bg/article?id=23791

Случайно попаднах на този клип: Интересно ми е от кога е това, като е качено през 2013 година, а се споменава за инвазия в Ирак, която предполагам е през 2003 година. На какво се дължи това объркване и тея карти нямат ли?

Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард Предлагаме една забележителна реч на Александър Солженицин, произнесена по време на изгнаническите му години в САЩ, реч, изразяваща дълбочината на неговата болка и безпокойството от духовното съществуване на човека и обществото. „Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел. Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество – целият той и даже поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се, в Организацията на обединените нации. Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което се създава и усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се множество индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото. Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края? Когато са се създавали съвременните западни държави, се е провъзгласявал принципът: правителството трябва да служи на човека, а човекът живее на земята за това, за да има свобода и да се стреми към щастие (виж например американската Декларация за независимост). И ето най-накрая, в последните десетилетия техническият и социалният прогрес позволиха да се осъществи очакваното: държавата на всеобщото благосъстояние. Всеки гражданин получи желаната свобода и такова количество и качество от физически блага, които на теория би трябвало да осигурят неговото щастие. Осигурена е независимостта на човека от много видове държавен натиск, осигурен е на мнозинството комфорт, който не биха моли да си представят бащите и дедите, появи се възможност да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо процъфтяване, щастие, владеене на вещи, пари, почивка, почти неограничена свобода на наслажденията – и кой сега, защо, заради какво би бил длъжен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в защита на общото благо и особено в този мъгляв случай, когато трябва да се защитава безопасността на своя народ в някаква далечна страна? Днес и в живота на западното общество благополучието започва да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на съществуване, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на човека (много широки) се определят от системата закони. В това юридическо състояние, движение и лавиране западните хора са придобили силен навик и устойчивост. (Впрочем законите са така направени, че простият човек е безпомощен да действа в тях без специалист). Всеки конфликт се решава юридически – и това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му посочи непълната правота и да го склони към самоограничение, към отказ от своите права, да го моли за някаква жертва, безкористен риск – това би изглеждало просто нелепо. Почти няма да срещнеш доброволно самоограничение. Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека (аплодисменти). Обществото, стъпило на почвата на закона, но не по-високо – слабо прилага висотата на човешките възможности. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека (аплодисменти). Обществото се оказва слабо защитено от бездните на човешкото падение, например от злоупотребяването със свободата на морално насилие над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в областта на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва неспособен да се защити от разяждащото го зло. Цялото това отклонение на свободата към страната на злото се е създавало постепенно, но първичната му основа очевидно е била положена от хуманистичната човеколюбива представа, че човекът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени. Че всеки социализъм въобще и във всички оттенъци води до всеобщото унищожение на духовната същност на човека и нивелирането на човечеството до смърт, чрез дълбок исторически анализ показа математикът академик Шафаревич в своята блестящо аргументирана книга „Социализмът”. Но ако ме попитат: искам ли да предложа на своята страна в качеството на образец за подражание днешния Запад, какъвто е, аз ще трябва откровено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като идеал за преобразуване на нашето. Да, невъзможно е обществото да остава в такава бездна на беззаконието, както е у нас, но и не си струва да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на човека, настрадала се под десетилетното насилие, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, отколкото може да ни предложи сегашното западно масово съществуване. Западният начин на живот все по-малко има перспективата да стане водещ образец. Центърът на вашата демокрация и култура за няколко часа остава без ток – само толкова – и изведнъж цели тълпи американски граждани се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на обществения строй и отсъствието на вътрешно здраве в него. Вашите особено забележителни дейци като Джордж Кенан казват: встъпвайки в областта на висшата политика, ние вече не можем да се ползваме от моралните критерии. Ето така, чрез смесването на добро и зло, на правота и неправота, най-добре се подготвя и почвата за абсолютното тържество на абсолютното Зло в света. Против световната, добре обмислена стратегия на комунизма на Запада могат да помогнат само нравствените критерии – а други няма (аплодисменти). Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам предвид това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Възраждането, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението, залегнало е в основата на всички държавни и обществени науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична автономност – провъзгласената и провеждана автономност на човека от всяка по-висша над него сила. Или пък, казано иначе – антропоцентризъм, представата за човека като център на съществуващото. Сам по себе си повратът през Възраждането е бил очевидно исторически неизбежен: Средните векове са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното потискане на физическата природа на човека в полза на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Хуманистичното съзнание, заявило себе си като наш ръководител, не признавало, че човекът има и други задачи, по-висши от земното щастие, и положило в основата на съвременната западна цивилизация опасния уклон на преклонението пред човека и неговите материални потребности. Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови. В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование. Но докато ежедневно се събуждаме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и ежедневен живот. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си. Пътят, изминат от Възраждането, ни обогати с опита, но ние изгубихме онова Цяло, Висшето, някога полагащо предел на нашите страсти и безотговорност. Твърде много надежди сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е кризата: даже не е толкова страшно това, че светът е разцепен, а това, че у главните разцепени негови части болестта е сходна. Ако, както декларира хуманизмът, човекът е роден само за щастие, той не би бил роден и за смърт. Но затова, че той телесно е обречен на смърт, неговата земна задача е очевидно по-духовна: не потъване в ежедневието, не най-добрите начини за придобиване на блага, а после по-веселото им прахосване, а носенето на постоянния и труден дълг, така че целият жизнен път става опит главно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като същество по-висше, отколкото си го започнал. Неизбежно е да разгледаш скалата на разпространените човешки ценности и да се изумиш от нейната неправилност днес. Невъзможно е оценката на правилността на действията на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е ограничена продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на светло самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш днес към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази социална догматика ни оставя безпомощни пред изпитанията на днешния век. Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: действително ли най-високо от всичко е човекът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на човека и дейността на обществото трябва да се определят преди всичко от материалната експанзия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия цялостен вътрешен живот? Ако не до гибел, то сега светът е достигнал до поврат в историята, по значението си равен на поврата от Средните векове към Възраждането – и ще изиска от нас духовно избухване, издигане на нова височина на взора, на ново ниво на живота, където няма, както през Средните векове, да е предадена на проклятие нашата физическа природа, но и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти). Това въздигане е подобно на изкачването на следващата антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал друг изход освен нагоре (аплодисменти).” 8 юни 1978 г. Със съкращения от списание „Християнство и култура”; Снимки: obozrevatel.com; svoboda.org; ilgiornale.it; Източник: http://cao.bg/солженицин-ограбват-ни-най-ценното-ко/

Нямаше да я има ВСВ, цялата европейска история би се развила съвсем различно. И точно това е моя въпрос, колко различно и какво щеше да се случи?

Не знам защо, но много съм впечатлен от някой много директни решения във военните им конфликти като Шест дневната война, където ги нападат от всички страни и печелят и най-вече от Суецката криза от 1956 и ефекта, който създава. Одържавяването на Суецкия канал от правителството на Гамал Абдел Насър, което е много интересен политически ход, като така се откъсва от старите колониални връзки с Франция и Англия Насър подкрепен от СССР поема по антиимпериалистически курс. След необратимия процес на загуба на старата колониална власт в Далечния изток и събитията в Египет – процесът се разпростира в цяла Африка. – там вече британците са се опитвали внимателно да реформират своята система на indirect rule, базирана върху сътрудничество-консервиране на местни племенни вождове и феодоли. Другото, което много ме впечатлява в тези исторически събития е създаването на терористичните организации, палестинските групировки, „Фатах“ и Ясер Арафат.

Много от дебатите свързани с намирането на Новия свят (Америките) не намесват Китай като реален играч в събитията, а се оказва, че Китай е могъл да го направи това няколко пъти дори преди конкистадорите. Ченг Хоу предприема първата си експедиция в западните морета през 1405 г. Предприема сседмицата си и последна експедиция през 1433 г. и след нея няма друга. Западът започва своите пътешествия на изток едва 80 години по късно. Анализирайки мащаба на експедициите, екипажа, структурата на корабите, начина по който са построени и навигационната техника, най-вероятно по времето на Ченг Хоу Китай е бил много по-напред в областта на навигацията в сравнение с останалия свят. Интересното е че Китай няма интерес и желание за плячкосване, обезлюдяване, поробване и грабеж на златни и сребърни мини и всички ценноти, които намерят в новите земи за разлика от европейските конкистадори, които отиват изцяло за забогатяване както на инвеститорите, които ги изпращат така и на самите себе си. Какъв би бил светът, ако Китай беше намерил тези земи и как щеше това да се отрази на светът тогава и днес? Дали вместо английски сега щяхме да говорим китайски (мандарин или някой др. диалект) и дали до какво би довело това? Ако Китай, а не Европа беше се добрала то тези икономически средства, дали щеше да има тази мощ и възможност да покорява други "светове"?