zahar4e

Last Roman, вълнуващи допълнения - излиза че най-загадъчните и митологични народи са живяли там. Ако знаеш още нещо разказвай на воля! А за нападението на амазонките - малко ми заприлича на битката при Одрин през 1205 г.

Дорис пак откри страхотна находка! Ето още нещо по темата за амазонките и за траките. Мирина била амазонска царица. Тя атакувала откъм полуострова атлантите, най-цивилизования народ на запад от Нил, които имал своя столица в атлантическия остров-град Cerne ( за да избегна некоректен превод, ще оставя някои имена на италиански език, както са записани в източника ми - http://mitologia.dossier.net/minotauro.html ). Мирина обединила една войска от 20 000 конника и 3 000 въоръжени войници. Всички носели лъкове и имали тактика да изблъскват в отстъпление, те примамвали и надвивали своите преследвачи, пронизвайки ги безпогрешно със стрели. Носели ризници, направени от кожата на либийски змии с фантастични размери. Завладяли земята на атлантите и така Мирина повлияла за тяхната безвъзвратна загуба и поражение. После покорила и Cerne, преминала през всички мъже и ги посякла с меч, жените и децата отвела като пленници, а стените на града сравнила със земята. Когато оцелелите атланти се съгласили да отстъпят и да се предадат, тя се отнесла благородно с тях и за да ги компенсира за загубата на Cerne , построила нов град - на Мирина, където да се установят затворниците и всеки, който пожелае да живее там. Атлантите се издължили като след това почели божествата и Мирина се съгласила да ги пази от съседното племе на горгоните. В една яростна битка царицата извоювала победа и освен това заловила не по-малко от 3 000 пленници, но много горгони успели да избягат. През нощта обаче, докато амазонките пирували и чествали победата, пленените горгони откраднали оръжията на своите пазачи и убили много от тях, но съвсем скоро амазонките се осъзнали и убили размирниците. Мирина изпратила с почести своите мъртви съратнички и издигнала там три огромни могили, които и до днес се наричат " Гробниците на амазонките". Въпреки поражението горгоните успели да възобновят своето могъщество. По-късно след като навлязла в Египет с нова войска се съюзила с цар Oro, син на Изида и продължила към завладяването на Арабия. Някой твърдят че тези либийски амазонки не са амазонките от Черно Море, завладели Мала Азия и че Мирина след като избрала столица на своята империя, която да й допада, построила много крайбрежни градове, включително Mirina, Cima, Pritana, Priene, а и други във вътрешността на островите. Превзела и много Егейски острови, между които Лесбос, където съградила градът Митилини, наречен така на името на нейната сестра, която се установила в месността. Докато Мирина била ангажирана с инвазията в островите, се развихрила силна буря и почти унищожила флотата й, но покровителката им Богинята майка насочила корабите невредими до Самотраки, тогава безлюден. Щом стъпила там Мирина почела Богинята майка издигайки олтари и положила бляскави жертвени дарове в нейна чест. След това Мирина поела към континентална Тракия, където цар Мопс и неговият съюзник скитът Sipilo разгромили верните амазонски бойци, а Мирина била убита. Войската на амазонките повече не успяла да се съвземе след това поражение - била унищожена от траките в чести сблъсъци и най-накрая оцелелите се изтеглили в Либия.

Ето го и стихчето на Радой Ралин Безглаголно стихотворение Градина, пролет, май, цветя, скамейка, шепот сладък. И сред цветята Той и Тя, любов и тъй нататък. Поля, природа, красота, река, гора, нататък, природа, сбъдната мечта, възторг и тъй нататък. Годеж, венчило, поп и брак, момент безумно кратък, после проза, скука, мрак, деца и тъй нататък. Курорт, море, приятен смях, простор, вълни оттатък, възбуда, трепет, сладък грях, рога и тъй нататък. Полуда, нежност, сълзи, плач, плесник и писък кратък, багаж, билет, дете, носач, развод и тъй нататък. Нахалник, пари, кола, вертеп и той сред мрака, кафе, билярд, квартира, ключ, жени и тъй нататък. Бастун, легло, юрган, приют, глава с перчем окапъл, цокало, карти сноп, албум, легло и тъй нататък. Наследници, камбанен звън и яма сред цветята, лопата, кирка, поп и кръст, ковчег без тъй нататък.

На мен ми изглежда като пи - 3.14, а буквите за дешифриране ми се струват като 3 или дори 4 символа изписани слято. Честите повторения са защото във всеки език има най-използвани букви, като например в българския език: а;е;и;о; т; н; в; м и така нататък.

Книгата е много интересна На пръв поглед се вижда, че рисунките на билки са по-важни от текста, нарисувани са първо растенията, а после текста е дописван около тях и структуриран по един и същи начин - в един или два кратки абзаца. На 119 стр. има нещо като легенда; вероятно имената на растенията и кратко описание ( а може би и ключ към разгадаване на шифъра ). Акцент има на корените, после на листата и на цветовете, но не и на стъблата. Мога да предположа, че те се ползват при изготвянето на различните илачи и отвари. На стр. 161, 175, 176 и натам ги има нарисувани само като фрагменти, пак с обяснителен текст. Рисунките на астрологическа тематика - със звезди и зодиак, може да са упътване кога се берат билките, спрямо конкретния човек, който се лекува и зодията му. Рисунките на хора и разни странни "тръби" биха могли да бъдат стилизирани образи на болестите, който се лекуват и на човешките органи. Засега не мога нищо да докажа, но се обзалагам че съм на прав път - дано да не отнеме още 100 години разгадаването на тайните на книгата и да разберем отговорите на въпросите скоро.

Рзказите за амазонки се простират по-далеч от гръцката митология, и през вековете, и из чудни страни и далечни континенти. _______________ Римският историк Квинт Курций Руф, живял през 1-ви век сл. н. е. пише историята на Александър Македонски в 10 тома на латински. В шеста книга е описана срещата на Александър Велики с амазонките: _____________________ Амазонките от Южна Америка През 16 в. първите испански конкистадори в Южна Америка, водени от Франсиско ди Ореляна разказват за срещата си с жени воини, които ги обстрелвали със стрели и копия, край бреговете на река Мараньон ( приток на Амазонка ), която те нарекли "реката на амазонките". През 1557 г. на връщане от едно пътешествие в Бразилия изследователят Андре Теве в книгата си " Les Singularitez de la France antarctique " ( по мой импровизиран превод Чудатостите на Френска Антарктика - като се счита, че това е топоним измислен от автора ) възобновява темата за жените воини срещани от испанците. Амазонките от Южна Америка били представени с бяла кожа. Те практикували канибализъм и феминизъм; нападали съседните племена за да отвличат жените и децата, убивайки техните бащи за да нахранят с тях децата. Според Треве те се отнасяли жестоко с пленниците, които залавяли; завръзвали ги за единия крак на някой клон на дърво, убивали ги, обстрелвайки ги със стрели и изгаряли техните тела. Треве развива тезата че към трите типа амазонки описани в античността ( амазонките от Скития, от Азия и от Либия ) има допълнение - амазонките от Америка, в този смисъл че всеки континент има своите амазонки. През 1655 г. губернаторът Андре Видал финансира една мисия, поверена на йезуитския свещенник Антонио Виейра, заедно с Жуао де Соуто Тайор, Франсиско Велозо и Томе Рибейро, под военното командване на Бенто Родригес де Оливера, които носели със себе послания с божиите заповеди и от краля на Португалия. Много от амазонките се приспособили и станали смирени и миролюбиви, прекарвайки остатъка от земния си път в служба на Алдея ( йезуитското село ) и в индианските резервати, но отказвали контакти с мъже, претопявайки се в рамките само на едно поколение. _____________________ Амазонките от Дахомей Исторически е установено съществуването на жени воини в кралство Дахомей между 18 и 19 век. Първоначално те служили в гвардията на кралския дворец, но по-късно при управлението на крал Агади, те биват пращани и в сражения. В последствие тяхната значимост нараства до такава степен, че съставляват една трета от войската. Амазонките от Дахомей били високи и физически силни, носели туника и чифт панталони до дължината на коляното. Имали различни оръжия, между които къси мечове, ками, брадви, лъкове и копия. През 18 в. прибавили в своето въоръжение и пушки. Освен че участвали в битки, те били и палачи - извършвали публични екзекуции на затворници чрез обезглавяване. Благодарение на разказите на някои изследователи, славата на тези жени воини достигнала в Европа и така те вдъхновили някои романи и разкази, сред които "Робюр Покорителят" на Жул Верн и "Златният бряг" на Емилио Салгари. Въпреки че яростно се съпротивлявали цели 4 години срещу нашествениците, през 1882 г. завладяването на Дахомей от Франция бележи края на съществуването на тези африкански амазонки.

Не съм съвсем съгласна с това твърдение, по-скоро авторите на произведенията ( който имат за цел да величаят елинските герои ) се отнасят със съчуствие и уважение към падналия враг. В сюжетът Азономахия - много разпространен в древния свят, присъства от всичко - и ожесточени битки, и бойни оръжия ( където има запазени в релефите ), и акцент на красотата на амазонките. Саркофаг с Амазономахия ( 150-100 г. пр.хр.) Каменен саркофаг Азономахия ( 250-50 г.пр.хр. ) __________________________________ Дорис, разви много интересна идея, а именно че подобни шлемове - като от разискваната каничка са използвани и от простосмъртни. В този ред на мисли ще представя и няколко изображения на амазонки с шлемове: А тук един малко по-различен сюжет, амазонки се въоръжават: както и този с амазонки, кон и тръбачи

Я почакай малко: първо с какво се различава твоята препратка към страница на Институт за изследване на изкуствата към Бан и информацията взета оттам, от моят линк към археологически музей - кой предполагаш че се занимава с изследванията на експонатите ? второ - започнах темата с разкази за амазонки, присъстващи в гръцката митология. Сфинксовете са част от гръцката митология ( макар и възприети от египетската култура ), дори има сатира написана от Есхил с наименованието "Сфинкс". Кентаврите: полухора-полуконе, според Омир са планинско тесалийско племе със сурови нрави и огромна сила. Дори двама от тях - Хирон и Фол са приятели на Херкулес ( за когото стана въпрос по рано в темата ). и трето - дори единият от ритоните да е определен като изображение на Атина-Палада и дори да има обяснение за лъвът, не може да се твърди че аналогично на тази теза останалите два ритона са с образите на Хера и Афродита.

За музейната експозиция от Историческия музей в гр. София споменах, представянето на каничките-ритони в Пловдивския археологичен музей също е като глави на амазонки. В може би най-актуалната енциклопедия към момента "Съкровищата на България", от 2009 г. също се припокрива това твърдение. http://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/_m1711/%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE Това е официалното тълкувание на трите антропоморфни съда и начина по който са показани в българските музеи. Понеже ти изказваш своето лично мнение и аз ще изразя своето. Великата богиня Хера е жена на Зевс, покровителства брачния съюз, пази неговата святост и нерушимост. Тя изпраща на съпрузите потомство и благославя майката при раждане на дете. Хера е могъща и прекрасна когато слиза от Олимп в сребърната си колесница с колела от чисто злато. Благоухание се разлива навред, и всички се кланят на великата царица на Олимп. Нежната богиня Афродита буди в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Облечена в злототкана дреха и с венец на главата, там под нозете и разцъфтяват цветя, а въздухът се напоява с благоухания. Висока, стройна, с изящни черти на лицето и копринени коси, които се леят като златист водопад. Афродита е олицетворение на божествената красота и неувяхващата младост. Когато тя върви сред блясъка на своята хубост, тогава слънцето грее по-ярко, към нея очаровани се устремяват дивите горски животни, около й прелитат ята птици. Прекрасна и величествена е богинята Атина. В сините й очи грее божествена мъдрост, а цялата тя сияе с чудна неземна, властна красота. Боговете възславят родената от главата на Зевс любима негова дъщеря, защитничка на градовете, богиня на мъдростта и знанието. Войнствената и непобедима Атина покровителства героите на Гърция, дава им мъдри съвети и им помага, неустрашима при опасности. Тя пази стените на градове и крепости, дарява мъдрост и вещина, учи хората на изкуства и занаяти. Никоя измежду смъртни и богини не може да се мери Атина по тъкаческо умение. Ако се загледаме по-внимателно в каничките и изображенията на трите изящни и красиви жени, не виждаме елементи, който да ни насочват към специфичните таланти, качества и особености на богините. Къде е символът на властта и величието на Хера, къде е неповторимото изящество и ликуващата природа от допира на Афродита ( защото двете канички - прекрасни и нежни жени, много си приличат една с друга и нямат някакви емблематични за богините, дори и стилизирани елементи ), къде е символът на мъдростта и занаятчииските умения на Атина, да шлемът съвпада с войнствената й природа, но това не е достатъчно за да определи изображението на Атина. От друга страна трите канички имат сходни елементи - изящни фризове с лъвове в основата около шията, символизиращи сила и сфинксове на дръжките. От тези фрагменти може да се предположи и някаква принадлежност - например към народа на амазонките. ____________ Използвана литература: Старогръцки легенди и митове, Николай Кун

И аз не съм я виждала на живо, но наскоро прочетох една статия и много ми заприлича на твоята снимка.

Много красиви и качествени снимки. А това 30 метровата каменна змия в Кърджалийско ли е? Но не знам дали учените потвърдиха дали това е най-гигантската вкаменелост на праисторическо влечуго - тази в Колумбия е дълга само 15 метра.

Сама казваш "най-правдоподно", но не и категорично тълкувание. Факт е, че при експозицията на пътуващата изложба с тракийски образци из различни градове на България, трите антропоморфни кани са представени като изображения на амазонки. Нещо повече античният тракииски образец "Амазонка" от Панагюрско съкровище към днешна дата символизира успехите на българката. Конкретен пример е нашата първа ракета Цвети Пиронкова - наскоро кметът на град Пловдив Иван Тотев й поради златна реплика на "Амазонката" на специална церемония, като признание за нейните победи.

Така както представяш информацията, звучи сякаш има пропуск в разказа за епичните гръцки герои и битките им с амазонките, а всъщност пропускаш факта че темата се отнася по-скоро за влиянието на митовете за амазонките в изкуството, отколкото за родословието на амазонските царици. Най-често срещан сюжет в изобразителното изкуство е сражение на войнствените жени с елините, както и изящната, ранена амазонка, но никъде не съм попадала на "Пентезилея с прободено око" или "Ахил влюбен, след победата над Пентезилея", нито в елинските образци, нито в римските, нито дори в по-разчупеното съвременно изкуство. За по любознателните все пак оставих едно изречение, в основата си с двойствен смисъл и намек за продължение, без да е натрапчиво.....неестествено. Но да се върнем към темата за легендите за амазонки по нашите земи или в случая - артефактите с амазонки от тракийското наследство: В едно от най-емблематичните български съкровища - Панагюрското присъстват три канички оформени като глави на амазонки:

Гербов е качил препратки към Уикипедия от различни държави, но не видях към българския вариант на интернет енциклопедията. А там пише любопитни неща... В общи линии много народи претендират, че амазонките са живели наистина по техните земи, включително и ние. Но най-интересно ми се видя следното твърдение: В легендите самодивите са представени като наследнички на амазонките. Странното тук е, че има и писмен извор ( макар и неизвестен ), който потвърждава легендата. За мен Ватиканските архиви са съизмерими по загадъчност с Александрийската библиотека. Доколкото ми е известно само двама български историци са били допускани там ( единият от който е с доста богата фантазия ), тъй че не знам доколко тази информация може да бъде приета за чиста монета. _________________ Исках да вметна нещо във връзка с предишния ми пост - където качих препратка към статия за разчитането на пръстена от село Езерово. Стори ми се съвсем естествено да има сходни думи от тракийския език в българския, тъй като траките и прабългарите са живели по едни земи, както по времето на османското робство, когато много турски думи са навлезли в езика ни, или както сега, когато с развитието на технологиите стремглаво навлизат чуждици. Също и поради факта че за траките не се знае със сигурност дали са изчезнали и кога, пък и много от техните обичаи са се запазили и до днес по нашите земи. Но после случайно отворих една актуална и пламенно разисквана тема, където се оказа, че от това разчитане на пръстена следва революционна и иновативна теория че произхождаме от траките и от балканите, което пък е в противовес с останалите две теории за произхода ни - тюркски или ирански. Защитниците на различните теории бяха толкова разпалени и така категорично отхвърляха противниковите теории, че се почуствах като македонка ( сякаш нямаме история и си фабрикуваме факти и измислици-премислици, и малко се ядосах защото това не е така ). Както и да е, прочетох мнение, че въпросния блогър "фантаст" ( както го кръсти Роман-а ) трие масово коментари с неудобни въпроси и малко или много манипулира последователите на своята теория, та оттогава ме изгуби като читател.

Вoilad, благодаря за съвета, но не мога да подходя по-критично към тази информация , тъй като първо ние не сме там и не сме видели находките, за да породи нещо и капчица съмнение в нас, това, че някой някога е сбъркал не е основание да се съмняваме и да обвиняваме ( макар и индиректно ) екипа археолози в липса на професионализъм, второ критиката не би довела до нищо градивно, а само ще породи нови въпроси без отговор и трето един специалист антрополог би трябвало да може да определи на база знанията си и практиката дори на око, пола на едни останки и да получи и друга основна информация, която после само да бъде потвърдена и от по задълбочени изследвания. Анатомично структурата на мъжете и жените е различна, освен ако не се касае за някакви аномалии. Откритието в Русия е най-вероятно от1998 г. и оттогава насам не можах да открия опровержение. Ето разказ на археоложката Жанин Дейвис-Кимбъл: На база принадлежностите е категоризиран единствено различния статус в обществото на жените воини.

Това ми идва малко в повече модернистично. Предпочитам меките ренесансови форми: Иначе съмнявам се да има някаква грешка при определянето на пола на останките - нали именно на това се гради теорията, че откритите гробове са на амазонки, а не на даровете, който са типично мъжки оръжия и именно това е озадачаващото за археолозите. Според Херодот амазонките са живяли в Мала Азия и край бреговете на Азовско море. Веднага в съзнанието ми изникват откритите находки - дарове при погребението на знатна тракиика от същия период в с. Езерово, и по-конкретно странният пръстен с гръцки букви на непознат и изгубен език. Наскоро прочетох интересна статия за тълкувание на надписа, в общи линии предложението на автора е това: АЗ, ДО, ТИ, ЛЕЖИ http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/21/trakiiskiia-nadpis-ot-ezerovo.420144 Тъй като находките са датирани в един и същи период, се вижда известна разлика между жената, която в традициите на един народ е готова да последва мъжа си в отвъдното и жената войн, която дори в отвъдното не се разделя със своето оръжие.

Филмът си е вечна класика! Стой като на кино, малко Холивудски. Аз качвам малко ретро снимки, ще се радвам ако има повече снимки за разглеждане - хайде качвай и ти!

Амазонките - този митичен народ от войнствени и много красиви жени векове наред вдъхновява писатели, скулптори и художници от всички епохи, чак до наши дни. Омир и Херодот надълго и нашироко ги описват в своите творби. В древногръцката митология елинските герои почти задължително срещат в битка страшните амазонки. Деветият подвиг на най-прославения измежду всички герои - Херкулес бил да отпътува към страната на амазонките и да вземе колана на тяхната царица Хиполита ( той бил дар от бога на войната Арес и тя го носела като символ на властта си над всички амазонки ). Херкулес събрал неголям отряд и само с един кораб отплавал към страната на амазонките, сред неговите другари бил смелия герой от Атика Тезей. Когато Херкулес стигнал до техният град Темискира, амазонките го посрещнали заедно с тяхната царица Хиполита. Тя била очарована от него и вече била готова да му подари колана си, но Хера в омразата си към Херкулес се преобразила в амазонка и започнала да подклажда вражда, убеждавайки жените воини, че Зевсовият син е дошъл да отвлече Хиполита. Те й повярвали, настъпила яростна битка. В боя паднали смелите Аела, Протоя и още седем амазонки били повалени от един удар на Херкулесовия боздуган ( две от тях - Меланипа и Антиопа били пленени ). Жените воини изгубили битката, Хиполита откупила свободата на силната Меланипа, а Антиопа била дадена от Херкулес за жена на Тезей като награда за безмерната му храброст. ___________ Тезей отвел със себе си Антиопа и в Атина отпразнувал тържествено сватбата си с нея. Ала амазонките намислили да отмъстят на гърците за разрухата на своя град и да освободят царица Антиопа, понеже смятали че животът и при Тезей е тежко пленничество. Многобройна армия от амазонки нахлула в Атика и принудила хората да се прислонят зад стените на Атина. Жените воини проникнали и в самия град и заставили жителите да се скрият в непристъпния Акропол. Амазонките разположили своя стан навръх хълма на Акропола и обсадили атиняните; напразно били изпращани хора вън от крепостта - те не успявали да отблъснат страшните жени бойци. Най-сетне се развихрила решителната битка. Редом с Тезей, самата Антиопа се сражавала срещу амазонките - не желаела да се отделя от съпруга си, когото горещо обичала. Ала блеснало острие на копие, смъртоносно пронизало гръдта на царицата и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. Битката била прекратена, покрусени били и амазонките, и атиняните. _____________ След смъртта на Хектор настъпили тежки времена за Троя. Троянците не смеели да излязат извън крепостните стени за да не се сблъскат с гърците в открито поле. В Троя вече нямало герой, който е способен да премери сили с Ахил. И точно тогава, най-неочаквано от далечния Евксински понт върху бързи коне в помощ на Троя се прителки храбрите и войнствени амазонки. Водела ги царицата им Пентезилея. С бурни ликувания троянците посрещнали амазонките, Приам приел Пентезилея като своя родна дъщеря и в нейна чест устроил разкошен пир. На следващия ден амазонките застанали с блестящото си въоръжение начело на троянската войска срещу гърците. Започнала кръвопролитната битка и като бурен вихър се носели Пентезилея и нейните амазонките сред редиците на гърците. Тя поваляла един след друг героите. Гърците се стреснали и отстъпили - храбрата царица ги притиснала чак до корабите им. Тогава Ахил се намесил в битката. Пентезилея се изправила сама срещу него и захвърлила копието си по него, но то се счупило в щита му и се разлетяло на парчета. Хвърлила второ, но и то не успяло да рани Ахил. Тогава той се нахвърлил срещу нея със страшен гняв и я пронизал в гърдите. Пентезилея разбрала че е ранена смъртоносно и с последни сили опитала да извади меча си. С тежкото си копие Ахил я пронизал заедно с коня й. Умиращата царица била прекрасна като богинята Артемида. Ахил стоял надвесен над тялото на мъртвата красавица и усещал как го завладява силна любов към нея. __________________ Борбата между гръцките герои и воинствените амазонки е често срещана тема в античното изкуство. В Халикарнаския мавзолей, Скопас претворява в своите релефи старата тема с ново тълкувание - борбата запазва напрегнатия си и вълнуващ характер, мъжествените, решителни гърци и непреклонните амазонки са герои, достойни за слава. Ала колкото и да е увлечен в борбата, авторът изобразява победените с нескрита симпатия и състрадание. Мраморният саркофаг "Амазономахия" Релеф на римски каменен саркофаг. До наши дни е достигнала запазена и изящната склуптура на Фидий - "Ранената амазонка" Интересно е изображението върху амфора на битката на Херкулес с амазонките. Има запазен и римски образец от Поликлет на "Ранената амазонка". Мотивът за амазонките се среща и в средновековни образци. Както и като миниатюра от книга за пътешествията на Марко Поло. Ренесансовите творци също са завладяни от историите за войнствените жени. Съвременните художници пробуждат красивия мит в свойте картини. Автор: Джулия Бел Автор: Луйс Ройо Автор: Джулия Бел Красива легенда или истинска история? При археологически разкопки в Южна Русия ( курганите около Покровка ) изследователският екип се натъкнал на около 50 гроба на жени. Като дарове били положени лъкове, стрели, мечове, копия....Всички артефакти са сарматски по произход. Тези находки позволяват да се предположи висок статус на жените воини през 6-4 в.пр.н.е. В района между Каспийско и Аралско море и едно от тях е светилището на амазонките. Светилището се издига на около 4,5 м. височина и наподобява могила. Археолозите предполагат,че под земната маса се намира сложно съоръжение, тъй като в древността могилата е била обкръжена от варовикови статуи представляващи стражи. Отломки от статуите днес са разпръсати из цялата околност. Изцяло са възстановени само няколко от тях и те представляват не само мъжки, но и женски фигури, като последните са представени с много повече оръжия. Светилището на амазонките /фот. Sergey Gruzdev / Използвана литература: История на изкуството, Михаил Алпатов Старогръцки митове и легенди, Николай Кун Фотографии: www.varvar.ru

Отговорът на загадката е: това е гербът на графство Фландрия и по-точно на графовете на Фландрия. Намигване към българската история в загадката е Балдуйн - от 1194 до 1205 г. граф Фландърски, от 1195 г. граф Хенегауски и от 1204 г. император Константинополски, победен, надхитрен и заловен от цар Калоян при Адрианопол, а по-късно убит в Търново. Гербов позна кой е той Действието се развива при неговата наследничка и дъщеря Йоана, вдовица на испанския инфант. Годината е 1225. Във Фландрия се появява "благородник" с изтънчени обноски, който се представя за Император Балдуйн и претендира за престола. Толкова е убедителен, че рицарското съсловие на Фландрия застава зад гърба му, появават се стари бойни другари, който потвърждават че това е той и така в тази година успява да узурпира престола. Междувременно Йоана изпраща пратеници в България, които и донасят новината, че Балдуйн е бил убит там. Лъже-Балдуйн е заловен и предаден на съд. Преди да бъде обесен, когато му дават право на последни думи той разказва за родословието си най-обстоятелствено и за малко родилно петно на дъщеря си, известно само на семейството. Въпреки това той е екзекутиран като предател и самозванец. Йоана дълго седяла над трупи му и по-късно в тесен кръг споделила: " Това беше баща ми! "

Не успях да открия темата за Калояновият пръстен, но първото ти предположение беше вярно-на прав път си, ще подскажа само, че за да се разкрие измата са изпращани пратеници на това графство в България.

Хайде за да не се отказва г-н Гербов от играта ( понеже неговите загадки пасват на темата като гербов печат на царски хрисовул, и като гербова марка на любовно писмо, и като гербова значка на джинсов ревер ) ще постна нов въпрос вместо него - ако е съгласен! Чий е този герб, и каква измама ( свързана и с нашата история ) се случва в началото на 13 век там?

Едно е сигурно, това е графика от "Илюстрована хроника за войната 1877-1878 г." На мен ми прилича на Белия Генерал Скобелев в преговори след някой от неуспешните три щурма на Плевен.

Ами например учените са открили, че в книгата на Войнич е приложим лингвистичния закон на Зипф. Това е закон, който може да се ползва за всички езици. При него се разпределят думите в един език - на такива, които се използват непрекъснато, такива, които се ползват често и такива, който се ползват по рядко. Получава се следната закономерност: думите които се намират в първата част на таблицата се използват винаги два пъти повече от тези, който се намират във втората част и три повече от тези в третата част на таблицата. Този закон не е приложим при измислените езици, например този от романите на Дж. Р. Толкинг или във филмите за Стар Трек. Това доказва, че не са просто драсканици на символи, а текст, макар и кодиран. Ако някой полага толкова усилия да скрие информация зад шифър, защо ще му е да я излага в своите рисунки, та когато маноскрипта попадне в недоброжелателни ръце всичко да стане ясно само с един поглед ( дори и за неграмотен човек )? Това е описание на илюстрациите, поместено в Уикипедия. От него може да предположим, че рисунките на различни растения са разхвърляни из многото страници под формата на нещо като пъзел. Или по-точно няма съмнение, че отделни фрагменти на растенията съответсват на истината и пак сама по себе си тази информация не е достатъчна ( без съдържанието на текста ). Вероятно текста ни насочва как бихме могли от отделните части да "сглобим" търсеното растение.

Дорис, как я позна само! Тази картина е толкова различна от стила на Ван Гог - пъстър и даже малко нереалистичен. Аз успях само да разбера, че художника е импресионист, семейството го вкарах в сложни сюжети, като например навечерието на Френската революция ( заради изтерзаните лица и очакващият поглед на жената, а пък бабата на заден план ми се стори, че гадае на чаша кафе ), а то било нещо толкова тривиално като яденето на картофи. Е Гербов не съм сигурна, че автора трябва задължително да е умрял за да е признат - иначе нямаше да съществуват създателите на бестселъри. Моя грешка е че съм качила историята и съм забравила че я има, дори ако си спомня паролата бих я изтрила, защото интернет е много податлива почва за кражба на интелектуален труд - независимо дали става въпрос за фотографии, статии, илюстрации или стихчета. Реклама би било постване с цел явна популярност, изразяваща се например в така актуалните лайкове във Феисбук странички с много оферти или пък ако показвах, книга, която промотирам за да си я купи някой ( защото и на мен ми е добре познат израза "каквото и да ти говорят става въпрос за пари" ). Иначе, радвам се, че ти е била интересна и непозната историята за Фолклендките острови.

Именно - рисунките на растенията може би също са под формата на специфична загадка, пояснение за която вероятно се крие в текста.