zahar4e

По това време наистина Аварския хаганат е разгромен от франките, а по-късно и държавата им е практически унищожена след като хан Крум настъпва в три бойни колони през Карпатите, нанася решителен удар и печели сражението. Има резон ако съкровището е заровено при бягство на аварите. Обаче не е ли възможно хана да е носил част от златната посуда със себе си в своите походи, друга част да е допълвана като дарове за един победител ( защото тово е сигурно, че предметите са изработени в различни ателиета ). Но защо да са били укрити при такъв притежател - историята мълчи.

Аз съм привърженик на теорията, че номадския владетел изобразен на кана N: 2 е именно хан Крум. Първо съкровищито е датирано 9-и век, второ по това време земите около течението на Средния Дунав са били български владения и трето наистина има сходство с релефа на Мадарския конник ( хан Тервел ), като съпътстващия надпис разказва за победите на един триумфиращ хан, и недвусмислено отхвърля твърдението, че е изображение на някакъв обикновен ловец. В Константинопол и открит оловен печат с текст: "Богородице, помагай на Тервел кесаря", а хана е изобразен с парадно облекло: шлем, ризница, копие и щит с християнски символи и изображения на него, с дълга до раменете коса ( "природната корона" на "варварските" князе, също както при Мадарския конник ) и подкъсена островърха брада и мустаци, досущ като при каната от съкровището от Наги Сент Миклош.

И малко снимки от България:

Аз се сещам за една друга история свързана с пиратски набези по нашите територии, във времена когато са били част от Римската империя. В своите военни и завоевателни походи, в преследването на богата плячка, съкровища и роби за продан, германските племенни съюзи проникнали дълбоко в Римската империя и стигнали чак до бреговете на Средиземно море. През 251 г. от н.е. готи завладели и разграбили тракийския грод Филипополис, разгромили войските на римския император Деций, а той загинал в сражението с тях. Три години по-късно отново нахлули в Тракия и стратегически избрали Тесалоники за своа база, откъдето предпремали грабителски походи към Гърция и по малоазиатския бряг. В годините 258-268 плячкосали много градове, между които Ефес, Никая, Никомедия и много други. До нас е достигнала информация за най-големият им поход през 267 г. - флотилията им наброявала по разкази на древните автори, над 500 кораба, а пиратите били повече от 100 000 души.

Пропуснах да отбележа ползвана литература: Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис III - Йордан Андреев, Милчо Лалков Бележити българи: Византийското владичество и Второто българско царство

Нормално е когато траките са граничели със скитите двата народа да са били повлияни едни от други в културно отношение ( така както в елинската култура има заемки от тракийската ). Но стила, макар е зверинен е различен. Твърдението което срещам е, че тракийските художествени традиции са се разпространили в Скития, по-късно наследени от сарматите се разпространяват в южноруските степи, оттам се възприемат от прабългарите и така зверинния стил се връща на балканския полуостров, но силно изменен. Какво говорят извън Калотина не ме интересува чак толкова - нито съм сръбкиня, нито македонка.

Историята на Петър Делян ми се струва много интригуваща, наситена с обрати, предателства, но и като разказ за чест и достойнство. Той подема мащабно въстание срещу византийската власт, увлича хиляди хора в името на свободата и стратегически избира и подходящият момент ( когато византийският император Михаил IV Пафлагон е неизлечимо болен, а е и слаб държавник и двореца се тресе от злоупотреби и прахосничество ) и най-далечните от Константинопол български територии за огнище на бунта. И тъкмо е завладял обратно Ниш и Скопие, когато се оформя втори въстанически лагер, където за цар е издигнат от българите от Драчката тема Тихомир - " един войник от своите изпитан по храброст и разум ". С далновидността и увереността на български цар Петър Делян успява да утвърди позициите си ( с убедителна реч призовава множеството да отстрани Тихомир и да избере него за едноличен владетел, като Самуилов наследник, както било традиция - българския престол да бъде заеман от хора с царска кръв ). Тъкмо въстанието обхваща западните български земи и Петър Делян продължава военните действия на юг ( като българите в ромеиската армия водени от Мануил Ивац са се присъединили към него след паническото оттегляне на императора към столицата ) и за власт започва да ламти и Алусиан - " галеника " на Византия ( макар точно по това време да е изпаднал в немилост, разследван по обвинения в корупция и поставен под домашен арест, а неговото " прекрасно имение " е конфискувано и му е наложена огромна парична глоба ). Преоблечен като обикновен войник Алусиан започва да събира привърженици сред въстаниците в лагера на Петър Делян и чак тогава открито претендира за царския престол като син на цар Иван Владислав. Петър Делян посреща равнодушно своя братовчед и дори му дава 40 000-на армия, с която да щурмува Солун. Макар Алусиан да е представян от византийските историци като голям военачалник, от бездарните му действия пред стените на Солун личи че бил далеч от тайните на пълководческото изкуство - още с приближаването на града той хвърля в бой изморените си войски, които не издържат удара на гарнизона излязъл извън крепостните стени. В резултат от българската войска падат 15 000 убити, а сам Алусиан побягва от полесражението, захвърлил цялото си въоръжение. Алусиан, усвоил добре " византийщината " не след дълго кани съперника си на един пир, където хората му хващат Петър Делян, ослепяват го, като не пропускат да го обезобразят чрез отрязване на носа. Слепият Петър Делян е хвърлен в затвора, а Алусиан още няколко месеца - като единствен цар продължава да властва над българите. Уверил се, че успехът на въстанието изобщо не е гарантиран, Алусиан се свързва с императора и получава гаранции за пълна реабилитация. Когато двете войски се срещат на бойното поле Алусиан " внезапно изоставил своята войска и минал на страната на императора ", тоест завършва по достойнство кариерата си на заклет предател спрямо своя народ, без угризения човекът със " синята кръв " изоставя повярвалите му българи на произвола на съдбата... Въпреки всички удари, които понася Петър Делян ( макар и сляп ) отново застава начело на обезверената вече войска. В последната решителна битка - при Острово, българите се сражават отчаяно, но губят - и не само сражението и своя смел цар, но и надеждата за възстановяване на българската държава и така бленуваната свобода за още близо век и половина.

Може би малко се отклонявам от темата за митолигичните царе и навлизам в един малко по-късен период. Пак по сведения от Диодор Сицилийски откриваме ценна информация за царството на одрисите: "......тракийският цар Ситалк наследил царството си като малка земя, но благодарение на собствената си храброст и ум увеличил могъществото си многократно, защото господства над поданниците си справедливо, в сраженията бил храбър и опитен военачалник, а извън това полагал големи грижи да увеличава приходите си. Най сетне той достига толкова голяма мощ, че владее най-много земя от всички, които били царували преди него в Тракия...Като царувал над една толкова голяма земя, той получавал повече от хиляда таланта ежегодни приходи." Тукидид разказва за владенията на Севт - следващия прочут цар на одрисите: "Данъците от всички варварски народи и от елинските градове, над които властвали одрисите по времето на Севт ( който царувал след Ситалк и най-много вдигнал данъците ), достигнали до четиристотин таланта в пари и се плащали в злато и сребро. Не по-малко злато и сребро се поднасяло и под форма на дарове, без да броим шарените и простите платове и другите вещи....От държавите в Европа, които се намират между Йонийския залив и Евксински Понт, това царство било най-голямо по размера на своите приходи и другите богатсва...."

Като че ли от проучените могили имаме повече информация за погребалните ритуали и мистериите ( често твърде сложни и неясни за тълкуване ) при траките. На мен би ми била интересна темата за тракийските царе, за тактическите им умения при битки, за приоритетите в тяхната политика. Докато елините са живеели и са се развивали в отделни полиси, траките са имали свое царство с обширни територии. Водели са битки за разширяване на териториите си. Според Диодор Сицилийски митологичния цар Мопс се обединил със скитския цар Сипил и в битка победили амазонките. Струва ми се като едно много добро управленческо решение, а и разказ за неограничената смелост на тракийския цар ( да не се повтарям, че съм писала в една друга тема, но амазонките покорили атлантите, победили горгоните и били изкусни бойци ).

Браня се от твоята любов Браня се от твоята любов като прилеп, стигнал светлината, като пламък, милван от водата - браня се от своята любов. Браня се от своята любов, странна като гръм през януари, тъмна като есенни чукари, остра като храст в крайпътен ров. Укротявам всеки тласък нов с някаква отчаяна сърдитост. С някаква неясна упоритост- браня се от своята любов. И сърцето, свито на юмрук, за отбрана дълга се зарича - ако само тебе заобича, непременно ще намрази друг. Георги Константинов

На мен ми прави впечатление колко много находки от тракискийте съкровища са свързани с конете на тракийските аристократи: Съкровището от Летница: Изящно изработени апликации за конска амуниция, мъниста за нанизване на конски ремъци и юзди. Съкровището от Равногор: Тук има и запазен интересен "аксесоар" за гривата на кончето - начелник във формата на елипса, като единия му край е оформен така, че през тръбичката да може да се прокарва кичур от конската грива. Съкровището от Луковит: Съкровището от Кралево: _____________ Плутарх описва един от тракийските царе по следния начин: "Терес, бащата на Ситалк казвал, щото когато бездейства и не воюва, му се струвало, че по нищо не се различава от конярите си." Това според мен е показателно за високия статус в тракийското общество на хората, които се грижели за конете на тракийските царе.

Скритият смисъл при произведенията на траките е сложен и труден за тълкуване от съвременния изследовател. Това е становище на Института за изследване на изкуствата към БАН, но незнам защо са представили елена като сърна ( признавам си че и аз се подведох ). Да мнението на Ал. Фол е малко по-различно - и ти го каза хубаво и ясно, в превод. Върху фриза от каничката двукратно е представена богиня, която язди лъвица ( пантера? ). Това е анонимната, ще рече същинската и вездесъща тракийска велика богиня майка. Допустимо е образът да възпроизвежда малоазийската Кубаба - Кибеле, но това няма да промени общата идея за богинята, сред чиито имена освен Бендида и Котис/Котито стоят и Кибела, Артемида, Артемида царица, Зеринтия и др. Тези имена са "преводни означения" на основните функции и на техните локални акценти, предпочетени от населението на областта. Облеклото на богинята, както и сцената лъв напада елен, която разделя двете изображения върху съда, са познати и от други тракийски изделия. Те са достатъчни, за да обяснят търсеното внушение. Пред нас е покровителката на животните и на дивата природа, персонифицираната идея за хтоничното начало. Иначе повтарящите се елементи често присъстват в Рогозенското съкровище и според мен служат само и единствено за завършеност на композицията.

Аз нямам нищо против щипка ирония, даже ми е забавно - обаче оттам насетне твоето предположение издиша. Да те питам дали през 80-те години е имало много скучаещи хора в село Царевец - неангажирани със селскостопанска работа, които да си дялкат надписи в скалите? А на някой скучаещ турист колко време би му отнело да издълбае 700 картинки, при това много от тях на достъпни само за алпинисти места? Ако си се замислял на тази тема, почти няма поговорка или израз в българския език, която да не е на базата на истински събития случили се някога много отдавна или не чак толкова ( сещам се за израза "сега можем и с гладните" и историята как били измъчвани и държани гладни в затворите българи-пленници. Малка част от тях ( предатели ) при разпитите издали съратниците си, хранели ги обилно и после се връщали при свойте изгладнели и изтормозени ятаци, както се казва "ни лук яли ни лук мирисали" ). Та защо не и тази странност да ни е завещана от дедите ни!? Голяма част от пещерите в България все още не са изследвани. Говедарника също не е съвсем изследван - открих мнение на една дама: Мария Златкова по въпроса с надписите. Знам че в интернет всеки може да се представя за какъвто си поиска, но тъй като информацията за този обект е почти апокрифна, все пак аз ще й се доверя и ще споделя мнението й.

Като гледам темата, повечето взели участие също обичат клишетата.... Но, и сам войнът е войн! _______________ Друго специфично при фреските в Капела дел Арена в Падуа е че Джото изобразява много фигури в профил, а някой дори и в гръб ( при византийските образци лицата са обърнати към зрителя ). В "Сънят в Гетсминската градина" ми се струва че присъства същия стилов похват.

Май по темата всичко е казано и моето мнение се припокрива с някой от предишните, но все пак и аз ще се разпиша в полза на Ренесансовите наченки от Боянската църква. На италиански език il Rinascimento означава Ренесанс, а в буквален превод ( както някой вече каза ) Възраждане. Произлиза от глагола rinascere ( възраждам се, раждам се отново ) и това течение в изкуството се заражда когато Джото пръв се обръща назад към античното изкуство, изразителността и неподправените форми. Разчупва канона в иконописта - дотогава в студеното средновековие иконите се рисували по византийски, строго определен модел. Той пръв започва да рисува истински хора - с чувства, от плът и кръв, с интригуващи истории ( а не просто библейски сюжети ), запленяващи зрителя. В Боянската църква стенописите имат същото въздействие - лицата не са статични, а изразяват цялата палитра от човешки емоции, разчупвайки канона много преди Джото да преобърне света на изкуството.

И на мен ми хареса, Влади пак да направи!

Най-простичко казано разните детайли липсват защото авторите не са кой знае какви таланти ( и това се вижда от всеки наблюдател ). И на мен този момент ми е много забавен - знайни и незнайни автори да оставят следа де що стъпи български крак: "Гошо беше тук, 87г. ", "ЦСКА", "К+Т=ВНЛ" и т.н. Явно това си ни е наистина стара традиция, още от средновековието че и даже по-назад във времето.

Гербов как си подпалил фитила само.... Никой не е искал да те засегне. Може би си се изразил малко неясно след като ти се наложи да обясняваш пред няколко души какво си имал впредвид. Сега нещата ги разбирам така " Секс с капела ( както погрешно е разтълкувал картината изследователят й ) или ( твоето твърдение ) Еньовден? " И вече нещата се изясняват и аз съм съгласна, откривам и прилика - ритуалното хоро на Еньовден около огъня наподобява малко ритуалния танц в кръг открит на скалите. Не мисля че картинките и надписите от Говедарника са дело на някой скучаещ наш съвременник - все пак те са предизвикали някакъв интерес у учените и това едва ли е станало просто така.

2 км. - това си е малък проблем...Може пък да извадя някакъв луд късмет и да намеря място по-близо....или няма шанс?

Май „Ръкописът на Войнич” е на мода...

И ние с малката ще сме горе-долу тогава Само че като ще има толкова много хора дали ще има къде да се паркира?!

Не ми се вярва да има два празни щита за монограм. Да не би това да е друга сабя - например на саби от Първата световна война е гравирано " С нам и Богъ ", а пък на нашата " За Царя и Отечеството " ( има някои разлики ) ?

Да, аз затова предложих "импровизиран" разбор, ясно е че ние няма да разгадаем шифъра и сме просто няколко от хилядите любопитковци по цял свят, но би било интересно, когато разгадаят тайните на книгата, да видим кой колко близо е бил до истината. И на мен ми прави впечатление, че тя изписва няколко букви със сходен почерк. Обаче има някои разлики - тази първата буква тя я изписва, плавно и заоблено, а в ръкописа е изписана с остри ( даже съставящи ъгли линии ), нейното "о" много прилича по форма и големина на такъв символ от ръкописа, само че при нея в десния горен ъгъл винаги е запълнено с повече мастило, заврънтулка подобна на българското "я" я има и в книгата, но при нея има отявлен завършек, а в книгата продължава сякаш има опашчица. Нейният почерк е наклонен леко вляво, а този от книгата като че ли клони надясно. Според мен семейство Войнич са били доста известни със своята находка за времето си - освен това Уйлфрид Войнич също е бил обзет от мания да разгадае шифъра. Лилия Войнич до известна степен е била повлияна от загадката и е въвела някои от символите и в своя почерк, пък и така е имало още един повод ( освен че е била известна писателка ) да се шуми около името й.

Гербов, не ти се подиграваме за заглавието, просто то е разковничето за основната теза в темата и не сме съгласни, всеки по своя причина ( която сме и изложили ). Малко е странен този обект - не е ли изследван след първия етап през 1980 г.? И като толкова много учени от различни области са го проучвали, защо няма достъпна информация - например фотографии и обяснителни бележки към тях? Това е много, много материал - 700 картинки и надписи!? Няма инфраструктура ( пътища дотам ), оставено е на милостта на иманярите - мародери на българската история. Чат-пат се присещат разни журналисти-авантюристи или някой друг алпинист ентусиаст и това е....Не ми се струва редно!

Не, не - има празен щит и другата седмица ще кача снимка за да го докажа. Сабята е чисто нова и дори не е подострена, не може да е била на някой друг. Имаме и други ордени, но не съм ги снимала, понеже някои са носени и са се окислили с времето, но признавам си не им знам историята.