zahar4e

Да позна, колоната и релефите са посветени на император Траян и подвизите му срещу даките, само че той самия е заменен, а на негово място е поставен някой друг, кой е той? ;-)

Ходя винаги когато мога. Имам си и любими музеи, например тези в Смолян и Кърджали, с изключително богати колекции и в исторически, и в етнографски, а пък и откъм фолкорни истории аспект, също Военно-историческия музеи в гр. София - там пък на всеки етаж се потапяш в историята и се изпълваш с национална гордост, а от музея на Левски в гр. Ловеч пазя мил спомен - когато отидохме там, половин час след работното време една жена от улицата ни попита дали искаме да го посетим, като й отговорихме положително тя се върна, пусна ни вътре и ни остави да разглеждаме на спокойствие. Музеите при крепостта Цари Мали Град и в Добринище са малки, но направени с много любов и запазили спомените и историите на хората от района. Археологическия музей в София ми е номер 1 в негативната класация - толкова отегчени и нелюбезни лелки не бях срещала, за да го посетя ще чакам нощ на отворените музеи, защото просто няма начин да им дам 10 лева. За историческия Музей в Бояна съм със смесени чувства, приятен е и с богата колекция от експонати, но малко неясно и откъслечно си стоят там...

Приемате ли нови участници? Моята загадка е: За коя война става въпрос и с коя личност е заменена през ренесанса "важната клечка" от релефите?

Много интересна идея. Може след всяка лекция, да се измислят различни видове игри - нещо като загадки в дадената област и това да се превърне в традиция. Така слушалите ще се превърнат в участници и науката ще придобие различен облик: малко по - интригуващ и занимател. Например, учениците могат да се разделят на отбори и да решават сложни казуси свързани с лекцията. Така завладени от състезателния дух, ще се учат на аналитично мислене, работа в екип и също така ще затвърдят наученото. Успех на инициативата!

Открих една интересна статия по този повод в архивите на италианският ежедневник "Corriere della sera" - много е изчерпателна, но има доста неизвестни. Предлагам импровизиран превод: http://archiviostorico.corriere.it/2003/maggio/28/giallo_del_libro_oro_etrusco_co_0_030528025.shtml Откритие в България. Директорката на Музея в Болоня: Подобна е на едно изображение, изложено от нас, но много детайли не съвпадат. Жълтото на златната книга на етруските разделя експертите. Кристиана Мориги Гови: много стилистични елементи не могат да бъдат определени със сигурност. Но от София: автентична е и английските учени са съгласни с нас. Става въпрос за една малка "книга" съставена от 6 страници златни плочки с релефни рисунки и надписи от етруска писменост. Изявлението на Директора на Националния Исторически Музей в София, който обясни как находката е била дарена на музея от един 87 годишен човек, македонец, който в началото на 40-те години я изровил от една гробница в близост до река Струма в югоизточна България, обаче разделя експертите. В същата гробница предназначена за аристократ и посветена на култа към Орфей, имало и фрески, от които същият този мъж отчупил парче изобразяващо войник, което е предадено в музея заедно със златната "книга". Шестте страници са придържани заедно от една закопчалка, разположена в горната част на плочките ( като в бележник ). Измерени са 5 към 4.5 см., в златната плочка - 23.82 карата и тежат общо около 100 грама. Досега е разпространена фотография на една от страниците, върху която са представени две фигури, които носят шапки с широки периферии и дрехи, които закриват раменете. И двете фигури вероятно са на жреци, носят голям ритуален съд в процесия с посока надясно. Сцената е затворена в декорирана с геометрични мотиви рамка и осъществена най-малко във втората част чрез техника на гранулиране, типична за етруското златарство. Всичко това би трябвало да ни изглежда и да ни насочва към едно пройзведение от 6 в.пр.хр. Върху останалите страници освен надписи на етруски език и с етруски символи, би трябвало да има другите илюстрации, между които конник на кон, други воиници, една сирена и един музикален инструмент с корда, подобен на арфа. Директорът на Музея в София поиска мнение от български и английски експерти и обяви, че е сигурна автентичността на етруската "книга". Но достатъчно е да си припомним хилядите фалшификации, които характеризират историята на античното златарство, за да посрещнем с нужната предпазливост новината за "първата етруска книга". Първата подробност, която попада в полезрението ни и която не говори в полза на автентичността е високото качество на метала и теглото на изделието. Обикновено античните златарски изделия са с по-малко карати и плочките са така тънки и леки, че напомнят по скоро на лист хартия, отколкото на плочка от метал. Имайки предвид горното, никой не би трябвало да категоризира " златната книга " тъй като е зависим от проверката на характеристиките, било то стилистични или технически. Днес са известни всички способи, а също и инструменти използвани от етруските златари. Така един експерт е способен да разбере "на око" дали един артефакт без съмнение е оригинален. Други методи на проучване са възможни според начина на заваряване или закопчалките, които придържат заедно елементите към същия предмет. Ако техническите анализи се окажат безрезултатни се прибягва до проверка в стилистичен аспект, който често е решаващ, защото нерядко фалшификаторите имат склонност да събират в един и същи предмет декоративни елементи от различни епохи."От това което мога да разбера от снимката, трябва да кажа, че тази златна плочка ми е неубедителна - казва Кристиана Мориги Гови - етрусколог и Директор на Археологическия Музей в Болоня - Разбира се моето мнение не е окончателна присъда. Необходимо е да се проучат изображенията присъстващи върху останалите плочки, а също и надписите. За момента мога да кажа само, че този предмет ми се струва не толкова етруски, колкото от периода на "etruscheria" ( културен феномен в Италия, зародил се през 17 в. и изразяващ се в завишено любопитство към традициите, езика и костюмите на етруските ). Има стилистични елементи, които не могат да бъдат определени със сигурност, като тези гънки по дрехите, които падат също и върху задната част на телата, прекаления акцент в стилизацията на десните ръце на двамата мъже и шапките не ми се струват достатъчно разбрани от художника на книгата. Много фалшификати - продължава етрусколога - известяват своята неавтентичност разкривайки се твърде очевидно като разграничават фалшификата от оригинала, към които се стреми. В този случай сцената с двамата носачи напомня на един детайл от Situla della Certosa, един известен бронзов съд , съхраняван тук, в музея в Болоня. В българската книга обаче моментът с висящият на тояга съд е необичаен, а също и начинът на закачване за пренасянето му не се среща при другите етруски находки. Но трябва да допусна, че мотивите, които присъстват върху останалите плочки може да изглеждат достоверни с това изображение на процесия, но трябва да ги видя преди да кажа нещо със сигурност. В сцената, която виждаме, много елементи са грубовати, много настоятелни и изглеждат точно сякаш жадуват да бъдат етруски." Войниците: Близо 30 години хиляди посетители на Метрполитън Музей в Ню Йорк се любуват на три големи статуи от теракот, изобразяващи етруски войници. През 1961г. се разбра, че статуите са били изваяни от някои римски фалшификатори. Fibula Latina: Допреди няколко години в много исторически книги беше публикувано изображение на известната " fibula prenestina " с гравиран най-стария латински надпис. В действителност през 1980г. се разкри, че находката е създадена в Рим през 1800г. от един известен анитквар. Златото в Берлин: В археологическия музей в Берлин са изложени от десетилетия " етруски златни изделия " - едни от най-красивите, които след години проучвания са обявени като фалшификати от един италиански експерт - Роберто Формили, изработени в работилницата на известния римски златар Кастелани във втората половина на 18 век. Разкритието се утвърждава посредством изследване на отделните фрагменти.

Много приятно поднесена тема - разбираемо, подредено и увлекателно Както е казал Айнщайн: "Ако не можеш да обясниш нещо на 6 годишно дете, значи и ти самия не го разбираш." Много интересен ми стана мотивът за специалното място отредено на змията в ритуалите на траките. В Средните Родопи и до днес почитат змията, като вярват че тя е покровител и защитник, и във всяка къща, стадо, кошара и харман имат по една змия пазител. В Смолянския музей има изложени дърворезбовани овчарски геги - с изваяна глава на овен на дръжката, а по дължина резбована змия. Змията присъства като мотив в шевици и пъстри родопски черги, като стилизаран елемент в гривни и накити ( за да предпази жената, която ги носи от всичко лошо ). Не знам дали има някаква вид приемственост на обичаите, но ми стана любопитно.

.....и тук да се разпиша.... не обичам фотошопа, но споделям някой мой графики и други разни!

Здравейте, и аз да се представя с някой мои фотографии!

Да, абсолютно точно казано. Но защо трябва да е така - да има конфликт, ученият да въстава срещу популярното, достъпното - срещу знанията който би могъл да придобие обикновеният турист, ученик или просто българин. Не е ли най-висша цел на всеки държавен служител,особено в областта на науките да служи на обществото, да "популяризира" своите изследвания, с цел най-вече да бъдат достъпни и да достигат до по широка аудитория. Не го ли правят за децата на България - както е редно да бъде?? Защо трябва да се оплюват археолозите, който често присъстват в изданията с най нови находки и открития, защо трябва да се развенчават историци, който имат идарбата да се изразяват красиво, чрез литературата умеят да разказват и интругват ( на база реални исторически събития и личности ). Защо трябва да има конфликт - да бъдат нападани хора, който тачат историята ни и се гордеят с това което сме били. Нима държавата ни не носи най-старото запазено име в Европа - България? Така звучно и красиво. Това не е просто случайност - защото ние знаем какво е победа, безумна смелост и легендарни битки, грижливо пазим спомена за велики личности, но знаем и как да оцелеем, когато всеки друг би се предал, колкото и да ни коства - да знаем кой сме били, да пазим вярата си, да паднем и да се изправим. Без гордост, без сили, родени за нов живот...като феникс!Защо патриотизмът трябва да се доказва, да се защитава - когато живее в сърцето на всеки един от нас!? Ще ме прощава авторът на статията, не искам да го засегна - но успях да прочета само две трети от нея преди да се предам. Тотално се отказах, когато ми се наложи да прочета два пъти един абзац, състоящ се от едно изречение: за да схвана смисъла. Кое е по-важно академичното изразяване и просто запазването на този академичен статут или по-висша цел - като например да вървим напред, да разгадаваме със страст и бурно любопитсво, из основи всичко което можем да сглобим с всеки нов открит артефакт??