zahar4e

Май отдавна не сме играли на тази игра. Сетих се за една двойна загадка: Кой е човекът, който преобръща математиката, позната до момента, вдъхновен от бутилките наредени на бара. ПОДСКАЗКА: Баща му носи белег на главата, получен по времето на Априлското въстание, когато селото им е нападнато от турците. Българите бягат, а дядо му е улучен в гърдите смъртоносно, докато носи невръстното дете, куршума засяга и детето... Кой е човекът участник в Априлското въстание, получил масонска грамота?

Не ми се ще да съм "консерва" ( демек твърде консервативна )и затова ще кача и аз някоя друга революционна теория, директно от тайните служби: http://velikabulgaria.eu/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F/

Темата е супер забавна и остроумна, много се смях докато я четох. Обаче да не омаловажаваме съвсем историята ни - ето италианците напримерно в тяхната Уйкипедия ни наричат Българска Империя: https://it.m.wikipedia.org/wiki/Guerre_bulgaro-bizantine а и къткат ( поне четох няколко такива статии ) живи наследници на Самуиловия род. Това са фамилията Миструци ди Фризинга и са вписани в престижната Златна книга, като имат документи с които доказват произхода си. И така, има и с какво да се гордеем...

Влади, Влади да не би в ранен час, да се събуди не съвсем у вас, ами гушнал Самуйла ех, че гледка мила!

Чудя се защо никой не възропта когато центъра на София беше обезобразен от артистично-модернистични ужасии от ръждясали арматурни железа и грубовати, безформени бетонни парчета, та винаги когато минавах извръщах глава, понеже оставяха у мене усещането, че се намирам на гробище, нападнато от вандали. Слава богу, кметицата без много шум ги разкара и направи на тяхно място прекрасни цветни градинки. Но в парка Займов още стоят разни подобни произведения - странно, но не дразнят никого и не нарушават ничие чувство за естетика...!? Ценители на изкуството - какво да се прави...

Самуил е бил висок 1.60 ( според изследванията на откритите останки ) и вероятно целта на автора, подбирайки позата е била да го представи точно така, но и същевременно с това паметника да изглежда достатъчно внушителен и респектиращ. Позата е разчупена и на снимката от този ракурс това не се вижда ясно - не вярвам Хайтов да е пренебрегнал основните правила за пропорциите на човешкото тяло. Набързичко да кажа и моето мнение - но без хейт и оплюване ще е малко постничко - харесва ми и съм твърдо ЗА, подкрепям акцента в очите, короната, кръста, прозрачната дреха

Май вече стана толкова оплетено, че дори псевдо - науката остава безмълвна.

И каква излиза - всички актуални теории за произхода на прабългарите ( и иранската, и тюркската, и автохтонната ) вече са заменени от нова - за "италианската жилка". Какво сме ние в крайна сметка...номади без корен...?

И два колажа от мен: първият е от Плиска, а вторият от Преслав.

"По темпове на развитие и приобщаване към прогреса българите могат да се сравнят само с японците." Казал го е Теодор Рузвелт и визира периода в края на 19 в. и началото на 20 в.

Има и една теория, че във варненския некропол е погребан първият европейски владетел : цар Долонк. Малко е оплетено и не мога да го предам в резюме, та затова ще кача част от материала: Извадката е от: Бележити българи. Световни имена от нашите земи.

Корабите трябва да са били бързи - за да се измъкват неуловими при пиратските нападения, но същевременно да са побирали голям брой хора ( един вид като превоз на войската) и заграбена плячка ( която веднага откарвали в Мала Азия и се връщали за още до пълно разорение на ограбваните земи ). Да не са били твърде големи ( все пак са плавали по Марица ), но да са били и достатъчно устойчиви на морски бури и подходящи за далечни плавания. - - - - - - - - - - - - - 200 години по-късно братята Барбароса - алжирски корсари и съюзници на Османската империя със флота си ( за които стана дума ), нападали испански кораби със своите галери ( спретнати и бързи, можели да набират скорост и да я поддържат, докато робите гребци могат да издържат ).

Няма да си кривя душата - даже съм поместила точно този откъс от поемата на Енвери, където се казва, че Момчил участва в битката облечен в турска униформа начело на 4 000 души. По натам в "Историята" на Кантакузин се разказва за премеждията на Умур Бег и как латините подпалили корабостроителницата му. За броят на войските - дори след Първият Смирненски Кръстоносен поход е 20 000 ( 1345 г. ). Може би там е разковничето - точно както при Сомалийските пирати, пренаселена неплодородна земя, за да се изхранват жителите й тръгват по далечни земи ( както каза г-н Йончев, не със завоевателна цел ) а да грабят богатствата, да отвличат роби, но най-често да крадат добитък. Само че тогава, за разлика от сега силните на деня им се опълчват.

Да, моя грешка, бройката е мааааалко по-различна..... Годината е 1341, Иван Александър обсажда Димотика, войските му са на лагер на десния бряг на река Марица ( Хеброс )...но по нататък ще оставя Йоан Кантакузин да продължи разказа вместо мен....: " А гражданите на Димотика като не знаеха причината на бягството, се учудваха какво ли е смутило толкова мизите. Наскоро бе съобщено, че Омур, син на Айдин, който бе голям приятел на император Кантакузин, а и по-рано бе проявил голямо благоразположение към него ( защото заедно с него и младия император Андроник водил войната срещу Фокея и Лесбос ) узнал за Кантакузин, че е изпаднал в голямо затруднение, понеже всички ромеи общо воювали с него, и че самият той бил избягал при трибалите. Димотика пък, която останала като единствено убежище на жена му и останалите му приятели. била измъчвана страшно от недоимък поради непрекъснатата обсада и имало опасност корабът на приятеля му да потъне. Затова взел всички триста и осемдесет кораба, по-големи и по-малки, в които се били разположили двадесет и девет хиляди моряци, и достигнал до устието на Хеброс. И той проводи пратеници при императрица Ирина и съобщи същото: известяваше, че и сам ще дойде след малко."

Хм, ако се изразявам по литературному то било соц-разработка, ако следвам изворите ( от Константинопол до Смирна ) то било свободно съчинение, ако опитам да разкажа тази история по-обстоятелствено и опитам да върна събитията и разкажа за действащите лица като мина през Рим, Средиземно море и стигна чак до азиатския бряг, докато се преплитат разкази за пирати главорези и Кръстоносни походи Граф Монте Кристо щял да ми завиди на фантазьорството, ако чета книги и онлайн енцеклопедии била съм преписвачка! Ами хайде разберете се най-накрая кое ми е позволено и какъв форумен етикет е на мода, да не се обърквам...

Легендите се раждат по-късно при геройчната му смърт при Буруград. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Ще изместя фокуса за малко ( но не напълно ) към Умур Бег - емирът на Айдън, който разполага с флот от 300-350 кораба и войска от 20 000 меча. "Лъвът на моретата" е страшилището на Средиземно море, генуезките и венецианските търговски кораби са подложени на непрекъснати пиратски нападения и грабежи, а хиляди християни са отвличани и продавани в робство. Надвисналата опасност над Западния свят е с такива мащаби, че папа Климент VI организира Смирненски Кръстоносен поход. И така към Смирна, столицата на селджуския бейлик Айдън потеглят предвождани от Анри дьо Асти кръстоносците на Република Венеция, Родоските рицари и Кипърския крал Хуго IV и с кръстоносния си флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба на 13 Май 1344 г. в залива печелят решителна битка ( илюстрация 1 ), а на 28 Октомври 1344 г. превземат Смирна и единствено цитаделата на града устоява. Това е първия съюз и опозиция на Европейските владетели срещу турските нашественици, но явно походът не достига докрай желаните резултати, щом през 1345 папата организира Втори Смирненски Кръстоносен поход - начело на рицарите този път е бургундеца Юбер II дьо Виеноа. През Февруари 1346 г. разбиват турците при Митилини ( илюстрация 2 ), а през 1348 Умур Бег пада убит в цитаделата на града. Източният поет Енвери, възхвалявайки подвизите на Умур Бег, разказва и за храбрия Момчил. За да бъде честно ще кача целия откъс ( макар да го представя в една не много приятна светлина на моменти ), за мен това е просто предистория към последвалите събития, но има някои интересни щрихи и носи ценна информация: " Имаше в сръбската земя един войн, наречен Момчил; той бе много висок.Начело на четири хиляди души той дойде при пашата [Умур],на когото тези отдадоха почит, скръствайки ръце пред гърдите.Той целуна ръката на пашата и на текфура [Йоан Кантакузин]и се постави в тяхна служба, този смелчага.Всички, които го виждаха, биваха изумени,всички бяха учудени от неговия величествен вид;той бе висок, колкото двама души,гледан отстрани, наподобяваше минаре.Пашата го облече в турски дрехи и го взе на служба с армията му.После корабите навлязоха в Марица и се отправихакъм Димотика. Пашата се върна в Гюмюлкюне [Гюмюрджина], армия излезе срещу му, тя идеше като поток. Момчил се качи на своя кон и го пришпори, воините на вярата атакуваха с него; изумени от неговия величествен вид, неверниците [християните] се уплашиха, да сеприближи никой не посмя. Навсякъде се разнасяха викове, молеха милост. Той, шахът на света, направи знак с ръка на Момчил, пашата го извика и му рече: „Аз давам милост, пощади тези хора, о храбрецо." Оттам те взеха много богатства и платове, злато и сребро, а също и скъпоценни камъни. Имаше един град в близост до моретокато напусна онова място, владетелят дойде тук; това бе град Игрикан [Грациаиопол]; много хора излязохаоттам.Пашата ги атакува, но отстъпи,после се обърна и пришпори отново коня си срещу тях. Врагът бе победен. Би ли се намерила възхвала за това? Повечето бяха убити, а някои пленени, емирът си присвои петдесет коне с ризници. Те нахлуха в земите на сърбите и българите иотвлякоха много волове, кобили и овце, те заграбиха също ечемик и жито в изобилие и всичкооткараха в Димотика.Неговите хора [на Умур] нахлуха в равнината Загоре, те опустошиха, разориха и опожариха тази област. После, като изпратиха конете си по пасбищата, останаха в Димотика.Албанците, гърците, българите и франките се съюзиха, за да воюват срещу него [Умур паша]. Те отидоха да намерят папата и се оплакаха нему, те му разказаха всичко, което пашата бе им сторил.Пристигайки на другия бряг,те [Умур паша и Сюлейман бег] починаха тук ден или два; после нахлуха в страната на Александрос [Иван Александър],оттам взеха богата плячка и я разориха.Този път той [Умур] тръгна към Одрини рискува своята войска, за да направи лесно трудното.Синът на текфура му отдаде почит,целуна му ръката и му отвори вратите на крепостта.Оттам се отправи към Димотика.Неговият брат [текфурът] го посрещна и му отдаде почит; той му даде угощение, те разговаряха; пашата му разказа всички свои подвизи. После текфурът тръгна с него [Умур], за да се сражава срещу враговете си.Те пристигнаха в Гюгерчинлик [Перистерна], там събрахахараджа,после преминаха пред Игрикан, но и тук не останаха.Игрикан и Гюгерчинлик им поднесоха дарове,защото те още по-рано бяха покорени.Момчил бе станал враг на текфура,той бе хвърлил неговия пратеник в затвора и небеше такъв, какъвто преди.Той започна битка срещу пашата, пашата го срази — не му остави сила и му отряза главата, понеже Момчил не искаше милост. И плени неговите храбри воини — този щастлив човек! Той [Умур] вече пое пътя към Солун,когато един пратеник му донесе вест: той му каза, чe текфурътна Истанбул [Алексий Апокавк] бе напуснал вече този свят — големците го убили." - - - - - - - - - - - И какво излиза: Момчил напада не просто закотвения турски флот най-неочаквано - а 15 пиратски кораба, което малко променя нещата, тъй като пиратите са различни от редовия тип войник - с други инстинкти, много по-обиграни в морските битки, винаги нащрек, без да очакват команда и съвсем не са били изненадани, тъй като конфликтът очевидно започва по-рано, когато Момчил хвърля пратеникът на императора в затвора. 15 кораба съвсем не са малко, след като за сравнение - венецианците, чийто интереси са най-вече засегнати от турците, в Кръстоносния поход срещу тях изпращат 20 кораба. Момчил според източниците няма други сблъсъци точно с турската войска ( той напада императора ) до битката при Буруград. На следващата година Умур Бег, обаче, след като има и други сериозни проблеми точно в този момент ( все пак рицарите почти са завладели столицата му ), изпраща сухопътните си сили срещу Момчил ( чак на Балканите ). Здравата трябва да го е жегнал за да рискува толкова ( все пак има и съюзник в лицето на Кантакузин ), при все че вероятно е знаел, че рицарите съвсем скоро ще се върнат за да завладеят докрай Смирна.

Момчил е гледал собствените си интереси - да, но такива са били времената и всички балкански владетели умело са се възползвали от междуособиците във Византия - и Иван Александър, и Стефан Душан, и Хрельо, и т.н. Най-обикновен разбойник, който отмятайки се от думата си за кратко време става деспот, а след това и севастократор. Тогава защо ще го помнят и жалят хората, защо ще го обичат толкова? Турците перманентно тормозели мирното население на балканите, а владетелите били улисани да се намесват в конфликтите на Византия и не защитавали обикновените хора, като и често се биели рамо до рамо с наемниците турци ( включително и Момчил на моменти ). Но когато Момчил атакувал на страната на императрица Ана, той не нападнал ромеите и врагът й Кантакузин, а турците. Момчил единствен се опълчил точно на турците. Ето какво разказва Никифор Григора за нападението на турците в Тракия и Мизия : " Осем хиляди турци преминали през Хелеспонт, водейки много впрегатни животни и опустошили цяла Тракия до Мизия, като направили тая страна за ромеите напълно недостъпна пустош. Сами обаче не се изморявали денем и нощем да я ограбят и цялата плячка изпращали в Азия, понеже искали не след дълго време да напуснат Тракия, макар че никой не им се противопоставял. " Но да разберем какви точно са били намеренията на селджуския предводител Умур, като се върнем малко по-назад във времето ( пак според разказите на Никифор Григора ): " Затова, след като направил съвсем лесно необходимите разпореждания, както смятал за най-добре, той тръгнал да огледа тракийските градове и селища и да им постави съответните гарнизони чак до Галиполи. Там научил, че многобройни персийски морски войски се готвели да преминат от Азия в Европа за гибел на Тракия и тамошните ромеиски селища и градове. Началник на флотата и вожд на този поход бил някой си Умур. " - - - - - - - - - - - - - - - - - Пирдопският апостол принадлежи към колекцията Славянски ръкописи на Народната библиотека. Открих ги качени в интернет в оригинал, четливи и с чудесно качество, на старобългарски език и на мен не ми е по силите да ги прочета. Не е само един разказ, ръкописът съдържа 134 страници текст.

Не можеш да бъдеш император на Византия, без да те признаят от Константинопол. Това първо. И второ Перитеорион е под управлението на императрица Ана, с която Кантакузин е в гражданска война и на чиято страна в онзи момент воюва Момчил. Йоан Кантакузин в духа на традициите, следвани от някои римски императори, описва своите подвизи, подвластен малко или много на суетата си и какво повече би подчертало неговото величие от това да премери сили с доблестен, смел и дори видимо предизвикващ възхищение враг ( даже и като чисто литературен похват да вкара достатъчно колоритен и интригуващ персонаж в своите летописи ) - все пак вече 25 поколения ги препрочитат с интерес. Признавам си нямам вяра на коварните ромеи Нима няма български източници по темата - тогава ако не друго, разцъфтява българската книжнина и култура, водят го " втори златен век "! - - - - - - - - - - - - - - Един църковен ръкопис " Пирдопския апостол " ( според Уйкипедия ) разказва за българския болярин княз Момчил Пирдопски, който оказал ожесточена съпротива на завоевателите през 14 в. За жалост информацията в интернет е оскъдна и не става ясно по времето на царуването на кой владетел е създаден, а и има несъответствие в датировката на ръкописа и описваните събития. Би ми било интересно дали това е някой друг Момчил от легендите на българите или същия севастократор Момчил, за който си говорим ( макар да има много разминавания - титлата, територията, конфликтът с българския цар... ). Ако някой може да намери разказът за Момчил ще е чудесно, все пак най-важна е истината.

Има някои любопитни моменти в тази извадка. Става ясно, че от първостепенно значение за императора е да затвърди позициите си в Константинопол ( при неговите непрестанни опити да узурпира еднолично властта е една не лека задача ); в този момент за него най-важен е ( и сам го казва ) походът срещу Хераклея и варварите наемници са му нужни за тези цели ( признава, че се страхува Момчил да не ги избие, тъй като има боеспособна войска, а и не отсъпва на никого от военачалниците му по храброст и мъжество ). Щом научават вестта за нападението, турците се бунтуват жадни за мъст. Какъв по лесен начин да ги " обуздае " ( защото има други планове за тях ) от това да омекоти, да преиначи истината. Друг момент. Присъствието на императора в похода срещу Момчил е факт. Отделен въпрос е, че явно откакто вече е император, а не военачалник - интригата го блазни повече от доказването в битка - все пак попада в смъртна опасност, воден най-вече от любопитсвото. Но това си е мое мнение.....все пак " историята " се пише от победителите. - - - - - - - - - - - - - - - - А иначе, г-н rasevsky, какво е нужно да направи един фолклорен герой за да си спечели уважението Ви? Вероятно не е достатъчно 7 века от поколение на поколение да се пеят песни за него, за подвизите и живота му. Вероятно не е и това, че се твърди, че има три вида песни за юнаци: за Момчил; за Крали Марко и за други войводи, нито пък това на него да са кръстени градове и села, а планински върхове гордо да се извисяват, носейки името му от Родопите до Антарктида?

Само че в някои извори се твърди друго..... Докато Момчил атакува турските кораби, император Йоан Кантакузин се намира в Димотика. При него пристига пратеник с вестта, че " Момчил при нападението бил изгорил всички кораби и избил стражите, като никой не успял да избяга ". Как ще подпали толкова плавателни съда само от брега, без кораби, като се има предвид, че по това време е разполагал във войската си и с 4 000 конника, следователно възможностите и ресурсите му са били увеличени и едва ли не е помислил за защита по вода, след като вече е бил достатъчно самоуверен за да отхвърли покровителството на Византия. Защо ако е потопил само три кораба ще го нападат обединени сили на ромеите, предвождани от самия император и турците? Защо на следващата година, в битката при Буруград източниците сочат, че само от турска страна е имало 20 000 конника ( ако от хората на Умур не е паднал нито един при Абдера )? За ударът при Гюмюрджина не може да се отрече: умело подбраният момент ( ромеите да бъдат нападнати докато силите им са разпокъсани и войските плячкосват земите на Момчил ) и точното попадение- отрядът ръководен от императора ( който, по лично негови думи " е спасен като по чудо " ) и благоприятните последствия за Момчил - изтеглянето на войските от държавата му, тъй като стратегически преценил възможностите си и търпеливо чакал сгодния случай : " Като видя, че персийската ( турската ) и ромеиската войска е по-силна , за да рискува срещу нея, реши в момента да кротува и да ги остави да плячкосват, а когато се завръщат да ги нападне и ако може да им навреди. " Явно планът е сработил отлично - летописецът Никифор Григора описва сражението достатъчно образно, сравнявайки го със " самият ад ". пп. От изданието и от Уйкипедия съм взаимствала само основните насоки около личността на Момчил, текстът си е мой, патосът също

Той е бивш разбойник, герой на националния ни фолклор, първият балкански владетел, който предусеща опасността от инвазията на османските турци и пръв им се противопоставя със светкавична и дръзка атака на своите кораби по вода, описван като висок и снажен " колкото двама души ", " човекът, когото храбростта не напускала никога " и " всички се дивели на външния му вид ", възпят в песни и легенди, достигнали и до наши дни, през векове и епохи. Юнакът Момчил войвода. През 1344 г. , бранейки своите територии, Момчил изненадващо напада турците, при Порто Лагос - Абдера на беломорския бряг, като през нощта изпраща свои кораби, които разгромяват турския флот - изгаря закотвените 15 кораба, разбива охраняващия ги турски отряд и избива 250 турци. Като отговор Умур Бег и византийският му съюзник император Кантакузин нахлуват в неговата беломорска държава. При Гюмюрджина ( където византийците са на лагер ) Момчил и дружината му успяват да ги изненадат и разгромят, императорът е ударен с меч по главата, конят му е убит, а той сам едва успява да се спаси от плен. В резултат византийците се изтеглят от Момчиловите владения. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Храбрият " юнак " загива в неравна битка с коварен и многочислен враг, изтласкан към стените на Буруград, заедно с верните си бойци като истински войн. Той пръв слиза от коня си и се впуска смело в атака - с меча си срещу пълчищата турци и византийци. Когато пада в боя, врагът му императорът споделя в писанията си, че плакал над посеченото му тяло, оплаквайки непоколебимия му дух и изключителната му личност. Бележки: Бележити българи - том III

На мен ми прилича на българска офицерска униформа от времето на княз Фердинанд - края на ХIX век.

Би трябвало да са пристигнали заедно, след като първият, вторият и третият отряд, начело на който бил и Балдуин, попадат в засада, обкръжени са и и ударени в гръб от българските войски.

Пък и историята мълчи за срама, защото рицарски армии са търпели такива мащабни загуби само от Саладин и Калоян. Все пак в битката при Адрианопол е погубен цветът на западната аристокрация, а пък и император е пленен на бойното поле. Резилът си е огромен. Друг е въпросът каква работа имат кръстоносците да завладяват христианска Византия, под угоден и мним предлог и каква работа имат да опитват да превърнат българския владетел ( също на християнска държава ) в техен васал. Но така ще е - рицарите винаги ще бъдат представяни в романтичен, благороден и справедлив ореол, а пък Калоянавата победа...винаги ще ни кара да се гордеем, макар и да не й е отредена нужната слава в световен мащаб!