zahar4e

Понеже една от основните мистерии в темата се очертава като въпросът дали семейство Войнич не са фалшифицирали книгата, можем да пробваме импровизиран графологичен разбор на почерка на нежната половинка - Етел Лилиан Войнич, английска писателка и композиторка, авторка на романът "Стършел", писала също и на тема славянска литература, а също и превеждала от руски език. ....и да го съпоставим с почерка в ръкописа... А ето тук открих разни документи, но нещо не можах да си преведа ясно дали някои от тях са писани от самия Уйлфрид Войнич, или просто са били негово притежание!? http://www.colinmackinnon.com/newsletter.htm

А има празно щитче - то се намира върху лъвската грива на дръжката ( и за него се чудех ).

Много ценна информация. Само че фелдфебела е Владимир Захариев Вучков, а офицера е Стаменко Владимиров Захариев - неговият син. Случаят с монограма ми е много любопитен - да не би да имаш впредвив, че сабите са поименни, защото това не са инициалите на дядо ми, а сабята със сигурност е негова?

.....най-малкото, че капела означава шапка с периферия

Загледах се пак в тези символите на българската армия от царско време и не можах да не забележа колко често присъства лъва във величествена си осанка, с прецизна изработка. Като герб на флаг на "краля" на България се среща още през Второто българско царство, после е символ на много хайдутски чети през турското робство, след освобождението лъвът е герб на трибагреника и до наши дни с царствената си корона краси нашето знаме. В тези два линка го има показан в различни вариации: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F А ето ги и моите наблюдения:

Хубаво откритие - още едно непознато и красиво, наситено с история кътче от нашата България. Но и аз не съм съгласна със заглавието. В линковете към статиите пъстрият екип от изследователи изказват различни предположения, но аз съм най-склонна да повярвам в две тях. Първото е че от траките, през прабългарите чак до 17-18 век тук се извършвали различни езически ( а по-късно и под знака на християнството ) ритуали. Това се потвърждава от многото рисунки и надписи, засега са открити около 700 - датирани в различни периоди, както и от малко "недодяланият" им и леко наивен начин на изрисуване. Второто предположение е че тук момчетата отбелязвали кога се превръщат в мъже - което е видно и от надписите, разказващи за храброст срещу врага ( татарите ), за любовни подвизи ( как младежът правил разни работи в копривата с Цона ) за учение и духовно израстване и т.н. В качената снимка обаче - с две фигури, на мъж и жена си мисля че се касае за ритуален танц в кръг. Фигурата на мъжа е изрисувана по ниско и в ляво, за да подчертае посоката на движение. Ръцете и на двамата са вдигнати нагоре - като в молитвен жест ( който се е запазил и до днес в народните танци като фолклорен мотив от хореографията ) и мъжът е водещата фигура - не докосва жената, а просто телата им се припокриват на това място. Освен това погледът му е вперен напред, а не към нея, пък и не е изобразен фалически.

Картечарят е бил германец, обстрелвал е пътя и нашата пехота не е можела да продължи атаката. Бил е добре прикрит, но дядо ми Стаменко ( той през войната е бил поручик ) го открил през мерника на оръжието PAK-40 и го свалил. В Югославия имало и малки лирични отклонения от войната - по "кафаните" някой местни жени били много благоразположени към българските офицери. Прадядо ми Владо е оцелял в двете войни и след това е бил полкови писар - имал е много красив почерк и е умеел да пише на машина. В Първата световна война е бил в 6-ти полк. След края на войната са издигнати паметни плочи на загиналите от този полк, но когато комунистите дошли на власт ги махнали и построили на тяхно място Националният Дворец на Културата. Warlord, това е всичко, което знам. ______________ Бате Ваньо, би трябвало да имаш албум на 60-ти випуск ( и ние сме имали, но са ни го откраднали при един обир ). Ако го откриеш, ще е страхотна находка.

Благодаря ви за информацията и ще чакам с нетърпение за още Колкото повече научавам, толкова по-интересно ми става!

В моето семейство от поколение на поколение се предава ценна реликва - парадна сабя, отличителен белег на царския офицер. Винаги съм знаела, че дядо ми е бил офицер от Втората световна война, но тези дни, покрай този и още един исторически форум любопитството ми се разпали и реших да се поровя малко по-назад в своята история. Седнахме с баща ми и сладкодумно ми заразказва за моя дядо. Той се е сражавал в окупационния корпус в Югославия и Гърция, в противотанковата артилерия ( когато потърсих малко повече информация името му излезе ето тук http://edinzavet.wordpress.com/2009/11/23/vnvu-60v/ само че към пехотата ). Веднъж скрит иззад един дънер, картечар на противника стрелял по тях - дядо ми се прицелил към него ( с немско оръдие 75 РАС - ако съм разбрала правилно ) и с точен и мощен залп го свалил, даже дънера се разхвърчал на всички посоки. Но мен една друга история ме впечатли много повече. Дядо ми имал заповед да разстреля един старец и едно момиче от гръцката съпротива. Той приел заповедта.....и ги пуснал, спасил живота им. И от няколко дни все си мисля за това - как човешкото у човека надделява дори над войната. Сещате ли се за някакви други подобни случки, много ми се иска да ги чуя!? Иначе историята и на моя прадядо била много интересна - той участвал в две световни войни. В Първата се сражавал в Македония. Тогава е бил на 18 години и някога разказвал ( както и Гербов спомена в една тема, само че за Руско-турската освободителна война ), че полковата музика свирила, а войниците се хвърляли в боя без страх. В една битка толкова много стрелял срещу англичаните, че цевта на оръжието му станала червена. Той бил благозвучното фелдфебел ( което се равнява на днешното старшина ). В Унгария пък трябвало да пази една бъчва с вино от един тон - тази военна случка мен много ме развесели и когато попитах " и после какво станало " - баща ми отговори " ами нищо, но след това много обичал да си пийва червено винце..... " В " семейните съкровища " пазим печат с неговите инициали и една пробита сребърна монета ( носена като ключодържател ). Може би е малко глупаво - но вероятно тя е значела нещо за прадядо ми или за дядо ми и исках да попитам, дали тя е била в обращение и кога, и изобщо дали сребърните и златните монети са били изсечени само с някаква нумизматична стойност или са били " разменни монети "? Офицерската сабя пък е изключително красива като изработка, с изящни надписи и инкрустирани рубини върху лъвът на дръжката. Исках да питам и дали има някой, който знае какво означават инициалите "КЦ" върху нея? Пазим и медали за храброст, но едва ли ще разбера нещо повече за тях, тъй като заедно с прадядо ми са се сражавали и неговите двама братя близнаци ( единият от които е загинал на фронта ), а заедно с дядо ми и неговия брат, който е бил ранен от шрапнел в гърба.

Или всеки фрагмент е мистерия сам по себе си, но един да се разгадае и възела ще се разплете, по-точно всичко е лишено от логика, защото към момента нищо не ни е ясно. Разкрием ли една от мистериите, всичко ще ни се изясни. На мен най-важен ми се струва въпросът: къде е живял авторът и кога? Разбере ли се откъде е ще открием и езика за разшифроване, разбере ли се кога - ще разберем и причината ( мотивът ).

Към наши дни един документ ( дори на око, без експертизи ) може да се определи като фалшив само по един подпис - натискът и увереността, линийте и заврънтулките говорят много за човека, който го е положил ( естествено това наблюдение само по себе си не е достатъчно като доказателствен материал, но е солидна основа ). И за друго нещо се сещам, понеже малко по-рано стана въпрос и за кактусите. Защо те задължително трябва да идват от Новия свят? Спомням си историята на една позната на майка ми ( по произход еврейка ), как когато отишла при майка си в Израел през 70-те години бил валял дъжд в пустинята и как тя се превърнала в пъстър килим от цъфнали кактуси и всякакви други екзотични цветя. "Но как" - попитах я аз, а тя ми отвърна " Ами сред пясъците е пълно със семенца ". Защо да не е имало кактуси в пустините на Азия или Африка? Защо авторът на книгата ( при положение че не се знае неговата националност ) да не е пътешествал по света и нему да са известни неща, непонятни на широката маса?

За определяне истинността на един документ или ръкопис не е достатъчно да се погледнат снимки и на база несъществуващи на пръв поглед растения и нереален език да се определи като фалшификат. Има още редица начини, като информация може да носи текстурата и цветът на хартията, плътността на мастилото, натиска при изписване на символите и при рисуване на картинките, сравнение с образци от същия период и т.н. Тъй че това което достига до нас е незначителна част ( достатъчна обаче да събуди любопитството ни ) от загадката.

Това са хората творци, от една простичка идея могат да сътворят чудеса. :-) Нека си спорят и без това сега е модерно да се спори за всичко. Иначе се сещам и за други градове със стара и пъстра история - София и Варна ( и не само ).

На мен ми хрумна една идея Защо не опиташ да направиш клипче за историята на някой град, например сещам се за Пловдив - като я проследиш назад във времето - от траките, през римляните, средновековните крепости, после възрожденския период и чак до наши дни, като между отделните периоди вкараш и човешкия елемент ( ако не е много трудоемко ) - хората живяли по тези земи. Но.... Може би тази тема е ужасно трудна, понеже освен всичко трябва да има и солидно проучване.

Браво, много си талантлив, страхотни са клипчетата - особено последните. И музиката към тях е много въздействаща

Може би имат предвид, че сюжетите се разглеждат цялостно - скрития смисъл при зверинните изображения се разбира от контекста на всички релефи - като при горната каничка, на база изображенията на богинята, нейното облекло и предметите, които държи ( лък и стрели ) е установено, че майсторът торевт е разказал история за жената в тракийското общество, за момента в които се превръща от девойка ( девица ) в жена ( предана съпруга ). Оттук следва тълкуването и на сцената „ терзание ”. За мен обаче зверинния стил е редно да бъде обособен като отделен. Гледайки едно такова произведение, с типичния за стила сцена, в геометричната рамка, със семплите фризове, човек остава с впечатление за съвършена композиция ( една от дефинициите за такава е че при едно произведение композицията е завършена когато не можем повече, нито да добавим елемент, нито да махнем, без да натежи или да липсва в цялостната визия ). Ако направим аналог с някое съвременно изкуство, като фотографията например, ще забележим, че колкото и фотографии да се появяват, всеки творец има свое собствено виждане, свой мироглед за обектите, своя идея - и колкото по-лично и по-дълбоко разкрива своите емоции чрез снимките, толкова повече интригуват и карат зрителя да се замисли. Ако се замислим за образците в изобразителното изкуство, във фотографията, за вечните литературни творби, за безсмъртните музикални произведения - в съзнанието ни ще зазвънти все един и същи простичък въпрос: какво е искал да каже автора. Ако разглеждаме мащабно траките - и по-скоро техните ценности, традиции и мистичност, преразказани чрез метафорите на дивите зверове, ще установим, че си задаваме въпроси, че се връщаме отново и разглеждаме с интерес 2500 години по-късно тракийските „истории”, а това изкуството на зверинния стил се превръща в непреходно.

Благодаря, Дорис Обикновено в 80 процента от случаите съм съгласна с теб - обаче тук не е така. Траките като безписмен народ трудно могат да бъдат изследвани - писмените извори за тях са малко, а преките фактически доказателства - находките дават поле за развитие на всякакви хипотези. Но ако човек се придържа към една, достатъчно аргументирана и подплатена теза, съвсем скоро нещата започват да си идват на мястото. Пък и тракологията е динамична наука, постоянното откриване на нови артефакти - потвърждава или отхвърля различните хипотези. Не съм съгласна, че това не може да бъде определено като тракийски зверинен стил - защото макар и някои похвати да са взаимствани от други култури, крайният резултат е такъв че когато бъде открито произведение на тракийския зверинен стил, то не може да бъде объркано с такова от никоя друга култура. Тоест основните похвати не се зараждат в Тракия, но биват доразвивани тук, тъй че този стил да придобие собствен и уникален облик. Ето ще дам пример и с една от каните от прекрасното Рогозенско съкровище. Тук зверинното изображение, разкрива нова основна тема от живота на траките, предадена чрез дълбока символика. Тоест това е красив разказ за сватбените мотиви в тракийското общество, предадени чрез животински код. Лъвът ( метафора за героя ) преследва сърна ( чрез която е представена девойката ). http://thracian-art.artstudies.bg/?p=item&id=161

И на мен там ми се струва малко тясно. А кога ще е сбирката - в събота или в неделя?

Ааа, прозвуча малко странно, да уточня - бебето на солетки, а биричката за мен )

Аз ще ходя на панаира и ще ми е приятно да се запознаем, щом приемате и немодератори :) Само че съм с малко бебче и ако няма да пречим, може да останем и за по бира.

В края на 6 век пр.н.е. в Тракия започват да се създават обширни и сравнително мощни държавни организации от раннокласов тип, във вътрешността на страната започват да се появяват поръчани, внесени или купени предмети, които откриваме сред съкровищните находки или сред инвентара на царските и на аристократическите погребения. Охотно се възприемат произведенията на всяко чуждо изкуство, които успешно изобразяват установеното вече отношение между мисленето и поведението ( прехода от митологичното към понятийно-следственото, дедуктивно мислене ). Друг вид заемки са постоянна практика на тракийските майстори - заимстването на сюжети и иконографски решения и схеми, както и стилови и декоративни похвати, като по този начин в изкуството на Тракия се усвояват различни изобразителни езици, сред които най-предпочитан е елинския. Тракийския вариант на геометризма е същинското начало на изкуството на траките, като най-често е представен със серии на произведения на малката пластика, каквито са апликациите и украсата на конската амуниция, фигурките на коне, елени и птици, амулети с най-различна форма, брадвички и т.н. Те възпроизвеждат животински образи и части от тях, както и нереални образи или само фрагменти от тях. В синхрон с последния период на долменната архитекура ( долмените са най-старият тип градени тракийски гробници. Принадлежат към групата на така наречените "мегалитни" паметници. Изградени са от внушително по размер каменни плочи, чието тегло понякога надхвърля един тон. Конструкцията представлява няколко такива плочи изправени странично, които оформят правоъгълно помещение, покрито отгоре с хоризонтална правоъгълна плоча. Понякога в една от вертикалните плочи е изсечен отвор за вход. Долмените могат да бъдат еднокамерни и многокамерни, със или без дромос (коридор). Когато са многокамерни (с няколко помещения), то последните могат да са разположени последователно (едно зад друго, с общ вход и връзка помежду им), или едно до друго, с отделни входове. Строени са през ранната желязна епоха - XII-VI в. пр. Хр.), животинските образи са откъси от типично "варварски" сюжет. Те изразяват митологеми, в които космогоничните сили са зооморфизирани, а борбата между тях е подсказана или по-простичко казано това са митологични сцени и сюжети, които разказват за това как според представите на древните, действат вселенските сили, показани в произведенията в образи на животни, с техните качества и особености, в предопределена битка помежду си. Което че рече - в тракийския зверинен стил изобилстват сюжети наситени със символика. Най-често срещани сцени са - лъв напада сърна, хищник ловува, конник побеждава звяр и т.н. През 5 век пр.н.е. започват да се появяват сюжети от тази вечна борба, когато успоредно с това се развиват както сюжетния разказ, така и стилът. Този зверинен стил, произхожда от геометричния и се развива чрез схематизации, в които акцентите са много силни. Те се полагат от майстора торевт по различен начин, но най-въздействащ е позлатяването на отделен фрагмент или част от животинското тяло върху сребърния фон на цялата сцена. Схематизацията с акценти е похват взаимстван от иранското изкуство и е приспособен за нуждите на тракийското. Митът за великата богиня майка, за непорочно родения й син Слънцето и тяхната доктринална рожба, Царя, ще образува основополагащата тема на тракийското аристократично изкуство. Тя съществува още през геометричния период, но започва да доминира изцяло, когато в тракийското изкуство се появяват човешкото лице и човешката фигура. Макар човекът да идва в изкуството на траките под елинско стилово влияние, сюжетния му образ е следствие от укрепването на силните династически семейства. Затова най-напред и преди всичко митологическия герой, царят-жрец, носител на стремежа към съвършенството на своя баща - Слънцето, става централна фигура в сцени, две от които са основни. Едната е "царският лов" или ценностното изпитание на героя срещу зооморфизираните ниски нравствени качества. Другата произтича от преодоляването на ценностното изпитание и изобразява стремежа към съвършенството в доктринален завършек - хиерогамията, т.е. свещения брак между героя и великата богиня майка. Характерно за тракийския зверинен стил е, че фигурите са подчинени на предварително определена рамка и макар по тази причина формите и пропорциите да са изопачени, фигурите са елегантни и експресивни ( в превод от езика на изкуството - изразителни ), с изключителен усет за ритъм, изградени от уверени и решителни линии и повърхности. Друга стилова характеристика е преливането на едно животно в друго, моделирането на крайниците, бедрата, раменете или разклоненията на рогата. Най-често изобразявани животни са кон, лъв, грифон и бик, а най-често срещани сюжети са борба между животни, хералдически разположени фигури и конници. Зверинните изображения при траките се характеризират последователно от 5 стилови направления - примитивизъм, геометризъм, схематизъм, условен реализъм и натурализъм. След 3 век пр.н.е. животинските изображения губят оригиналния си облик и постепенно отмират. "Перлата в короната" всред тракийските съкровища или символът на тракийският зверинен стил е съкровището от Луковит. Всички предмети са изработени през втората половина на 4 век пр.н.е. Елементите на украса са повлияни от гръцкото изкуство, но тракийският майстор е използвал отделни части от животинските образи, съчетавайки ги същевременно стилно и своебразно, така че да се получат неповторими декоративни мотиви. Съдовете са изработени от сребро, като тук е ползвано изразното средство, с цел подсилване на художествените образи и за подчертаване на украсата, или казано накратко за акцент - позлата само на някои места. Апликация от конска амуниция, изобразяваща често срещаната сцена "терзание" ( лъв нападащ елен ) - снимки 1 и 2. Апликация от конска амуниция с изображение на галопиращ конник с развят плащ ( хламида ) - снимки 3 и 4 Друго прочуто съкровище е намереното край град Летница. То е съставено от 23 находки - юзди, начелник и 2 групи апликации за конски амуниции, като към първата се отнасят традиционните за зверинния стил мотиви, а към втората, изображения въплъщаващи религиозните представи на траките. И ако бъдат разглеждани цялостно, чрез тях можем да проследим пътят на героя, който извършвайки подвизи постига безсмъртие. И тук откриваме същото изразно средство - със златен акцент върху някои елементи. Апликация конник напада изправена на задните си крака мечка, а под копитата му лежи вълк - снимка 5. Апликации с изображение на сцената "терзание", при която хищник убива тревопасно животно - снимки 6, 7 и 8. Златен нагръдник ( който се пришива отпред към дрехата, под брадичката ) от Башова могила, с. Дуванли с кована украса - тънък орнаментален бордюр по ръба и голямо изображение на силно стилизиран вълк в профил, но с обърната към зрителя глава и който вероятно е бил част от ризница - снимки 9 и 10. ________________________ Литература: Политика и култура в древна Тракия, Александър Фол Съкровищата на България, Бони Петрунова ________________________ http://www.bgjourney.com/Bit%20t%20Kultura/Old%20gloss/Old%20gloss%20Z_3.html ________________________ Фотографии: Мои творчески репродукции от илюстрациите в Съкровищата на България, Бони Петрунова

Тъй като малко след това Гербов каза че ме подкрепя, но на мен ми се стори леко подарено, ще се върна мъничко назад за да представя доказателства в систематизиран вид, за които само намекнах досега. Първо ще се спра на Панагюрското съкровище. Една от особеностите на комплекта златни съдове е, че не са били използвани дълго и често, вероятно техният собственик ги е изваждал само при специални церемонии, което се подкрепя и от смисъла на изобразените върху тях сцени. Най-логичният отговор на това за кого е било предназначено съкровището е - за някой тракийски владетел. Според Георги Китов собственик на Панагюрското съкровище би могъл да бъде самият Севт трети. Има известна динамика в изследването на находките след откриването и проучването на съкровището от Могилата Голяма Косматка, както и от храмът вътре в нея, който по-късно се превърнал в мавзолей на тракийския владетел Севт трети. Аз ще се спра по-конкретно на една апликация към ризница. Владетелят е носел кожена ризница, която в центъра на гърдите е била украсена с тази фалера. Интересното в случая е релефното изображение на обемна лъвска глава с разтворена паст.Лъвът е постоянна епична метафора на героя воин и основен антагонист ( враг ) на епичния владетел в сцените на иконографията на тракийската торевтика. Съвсем логично е да се предположи, че каничките с женски глави, с лъвове в основата изобразяват сразения противник от тракийски цар, например пазят спомен за подвизите и мощта на тракийския цар Мопс и славната му победа над армията на амазонката Мирина. В античната вазопис лъвът се среща и изобразен върху амазонските щитове. Образите на амазонските царици Мирина и Хиполита се срещат и върху монети, представени с подобни като при каничките прически - с нежни къдрици и прибрани коси по сходен начин. Продължавам нататък с Рогозенското съкровище и по-точно темата за грифоните. Историята на грифонът може да се проследи толкова надалече, че да отведе изследователят в праисторически времена, в ерата на динозаврите. Мейер ( Christian Erich Hermann von Meyer ) популяризира идеята, че източник на легендата за грифоните са скитските златотърсачи, минаващи през пустинята Гоби по пътя си за Алтайските планини в търсене на златни находища. Пустинята Гоби е известна сред палеонтолозите като един от най богатите източници на динозавърски фосили. Древните открили костите и в истории и разкази ( за подвизите на предците си срещу страшни чудовища ) ги поставили в познати форми, с нетипични размери. Грифоните най-често били описвани като четириноги птици с орлови клюнове и нокти на лъв, които може би не летят, а живеят под земята и охраняват свирепо златните находища Легендата за грифоните датира най-рано от 675 г.пр.н.е., когато гръцкият пътешественик и писател Аристей среща номадите скити близо до подножието на Тян Шин ( Небесната планина ). И през следващото хилядолетие процъфтява легендата за златните съкровища на скитите и чудовищата, които ги охраняват. Аристей пътешества из гръцките земи и ги описва, но поемата му не достига до нас. Въпреки това тя била толкова популярна за времето си, че цитати от нея се запазват в творбите на други антични автори. В трагедията на древногръцкия драматург Есхил " Прикования Прометей " боговете наказват титана Прометей като го приковават на скала в далечна Скития. Позовавайки се на Аристей, Есхил описва мястото: " самотни пътища, водещи до пуста страна, която номадите търсят злато, пустиня обитавана от чудовищни горгони, които могат магически да превръщат живи същества в камъни, както и от страховити грифони". http://theprivatecorner.blogspot.com/2011/01/blog-post.html Темата с грифоните, амазонките и конете ( както и Дорис отбеляза ) е често срещана в изкуството на древните. Знаем за царицата Мирина и битките й със страшните горгони. Според Аристей, а по-късно и Есхил грифоните обитават същите тези земи. Моето предположение е, че съществувала история за епични битки между амазонки и грифони, която е изгубена и непозната за нас, но добре известна на античните майстори и често предавана в сюжети на произведения, излезли изпод ръцете на изкусни торевти, вазописци, скулптори и т.н. Боспорските находки, 4 в.пр.н.е.: Бронзовите предмети от Жирный, 4 в.пр.н.е.: Херкулес, зад повечето истории, митове или легенди се крие зрънце истина ( поне според древните ). Слонските бивни от от плейстоцен са втъкани в митичния калидонски глиган, от открит череп на слон идва интерпретацията с митичният и страшен едноок Циклоп, аналогични са случаите с дракони и змейове ( странно приличащи на динозари ), та защо не и амазонките да са воювали в далечни времена и да са всявали страх и предизвиквали възхита у съседните народи ( за което свидетелстват и немалко артефакти ) ? Само ще ти кажа, че любимите ти приказки и най-вече тези на братя Грим се базират на истински и страховити разкази от немския фолклор ( и не само ) и най-ужасяващ пример за това е приказката за " Синята брада ".

Много интересно звучи, ще има ли някакъв дрескод Това със стрелбата с лък, на всеки ли е позволено?

Надявам се че не се сърдиш и няма да поискаш и мен да ме набиеш - винаги ми е било много забавно да наричам Херкулес така ( даже още от малка ). Поразрових се малко в тази история и се оказа че тя е описана от пътешественика Марко Поло и става въпрос за острови близо до Индия ( а не в Егейско море ). Та мъжете и жените се събирали веднъж годишно за 10 ( а на друго място срещнах и 14 ) дни и се отдавали на страсти. После мъжете си отивали, а жените отглеждали децата, момченцата до 7 годишна възраст и ги пращали при татковците, а момиченцата запазвали при себе си. Даже ще онагледя този разказ с една миниатюра от книгата на Марко Поло ( макар че я има и в първия ми пост ). ____________________ Бащата на Историята Херодот, описва как скитите опитали да опитомят амазонките или по-скоро как се случило обратното: Оставих и бележките по долу, за да стане ясно за кои по-точно амазонки става въпрос. Често в античните изображения, амазонките са представени в скитски костюми. ( в един от постовете ми по-горе има редица примери за това ). Всъщност ако ти се занимава да прочетеш темата ще откриеш и други разкази за амазонките по-света и за това как набавяли момичета и жени в редиците си, макар и далеч по-жестоки. В общи линии амазонките от Новия свят често нападали съседните племена, убивали мъжете, а жените и децата отвличали. Друга амазонкска история описва как царица - Талестрида поискала дете от Александър Велики, той и отделил цели 13 дни, а после я отрупал с подаръци, нея и народът й.

HerkoKAles, недей да пребиваш никого от яд. Темата за амазонките е необятна, както и историите за тях. Амазонките от кой континент те интересуват? Сещам се за една легенда - най-невинната от всички, но трябва да се поровя за по конкретна информация - като цяло, мисля че беше в Егейско море, на два съседни острова живеели само мъже и само жени, веднъж годишно се събирали и тогава жените забременявали, момиченцата оставали с тях, а мъжете отвеждали момчетата със себе си на своя остров. _____________________________ Гербов, веднага бърза да отписва Хиполита ( Иполита ) от сцената на каната, а и по принцип. На тази кана е представена сцена от деветия подвиг на Херакъл. В невисок релеф върху предварително изготвена матрица са изковани две човешки и две животински фигури. Композиционната схема е построена на добре разчетена ритмика — сцената се повтаря три пъти по един и същ начин върху цялата заоблена повърхност на съда. Херакъл е изобразен млад и гол, обърнат напред и в силно подчертано движение надясно. Косите и лицето му са предадени сумарно, а мускулите на гърдите и корема са очертани с по една линия — в тях няма напрегнатост. Героят държи в дясната си ръка кривака, а лявата е протегнал към пояса на Иполита. Под дясното му рамо се вижда кожата на Немейския лъв, а зад лявото лъв-грифон с рог на главата. Подобно изображение на Херакъл у нас е известно от бронзов набузник на шлем, намерен при с. Гърло, Брезнишко. и датиран най-общо от IV в. пр. н. е. ( Това е първият подвиг на Херакъл - Зевс отбелязъл победата на своя син над страшния звяр като създал съзвездието Лъв на небето.) Царицата на амазонките Иполита е представена също обърната напред и в устремно движение надясно към Херакъл. Косата и лицето й са предадени като тези на героя. Тя е боса. облечена в къса до коленете дреха, а поясът й е отвързан и се развява пред лицето и зад лявото рамо. Иполита държи в двете си ръце копие, насочено към Херакъл.