SAlexandrov

УСПЕХ: Космическият кораб Бион-М №2 с животни, семена, гъби и водорасли на борда излетя! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 20 август 2025 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Точно навръх 65-годишнината от завръщането на кучетата Белка и Стрелка, днес Роскосмос изстреля кораба „Бион-М“ №2 с животни, семена, гъби и водорасли – при това корабът е от същия тип, т.е. „Восток“, с който някога е летял и Юрий Гагарин. Изстрелването бе осъществено посредством ракета-носител „Союз-2.1б“ в 20:13 ч. българско време. Космическият кораб беше вмъкнат в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Плановете за „Бион-М“ №2 се меняха неколкократно през годините, като първоначално идеята бе мисията да бъде позиционирана във висока орбита с височина 800-1000 километра, за да може Роскосмос да трупа данни от биологични обекти за бъдещите си полети до Луната. Но тъй като Русия се отказа от пилотираните мисии до естествения ни спътник заради липса на финансови ресурси, сега фокусът на пилотираната програма на страната е орбитална станция в полярна орбита, до която космонавтите ще могат да пътуват след края на МКС. Както съобщава журналистът Анатолий Зак за Russianspaceweb.com, на борда на „Бион-М“ №2 пътуват 75 сиви мишки, 1.5 милиона плодови мушици, мравки, гъби, семена на растения и водорасли. Подробно описание на експериментите съм описал на страниците на КОСМОС БГ на 15-ти август. Тук ще допълня на базата на написаното от Зак, че Институтът по медикобиологични проблеми в Москва (ИМБП) е основният разработчик на научната програма, като някои от експериментите са изготвени и с участието на ученици (сред тях се откроява този с мравките). Наблюденията на поведението на мишките ще бъдат осъществявани дистанционно от наземното ръководство в хода на полета посредством специални камери и датчици, като на Земята има две контролни групи за сравнение. Едната е в стандартни лабораторни условия, а другата – в контейнери, наподобяващи тези, използвани на борда на кораба. Друг любопитен факт, който споменава Зак е, че през 2018 г. НАСА е приела 17 заявки от американски институции за провеждането на експерименти на борда на „Бион-М“ №2. Но никой не знае дали те ще се изпълнят, защото няма никаква информация относно тази програма след 2022 г. насам. Сещате се защо… Изстрелването на „Бион-М“ №2 стана факт 12 години след изстрелването на първия „Бион-М“ – модернизиран кораб от серията „Бион“, както казах – базиран на „Восток“. Програмата „Бион-М“ бе одобрена за изпълнение още през 2009 г., като тогава се предвиждаха изстрелванията на общо три кораба – през 2011, 2013 и 2016 година. Това означава, че „Бион-М“ №2 лети с 12-годишно закъснение. Реално всички научни мисии на Роскосмос се изпълняват не просто с дългогодишни, а с десетилетни отлагания. Ако изобщо се изпълнят – често пъти никога не стигат до стартовата площадка. Така че днешното изстрелване си е чудо. Третият „Бион-М“ сега е насрочен да лети чак през 2028 година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/20/bion-m-launches/

Ракетата-носител Союз-2.1б с кораба Бион-М и животни на борда бе изведена на стартовата площадка! На снимката: „Бион-М“ №2 в очакване на своя старт. Фото: Роскосмос 20 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 19 август, навръх 65-годишнината от полета на кучетата Белка и Стрелка, ракетата „Союз-2.1б“ с кораба „Бион-М“ №2 и животни, растения, гъби и водорасли на борда, бе изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур. Изстрелването ще е факт днес, на 20 август, в 20:13 ч. българско време. Роскосмос ще осигури излъчване на живо в своя Телеграм канал. Това е една от малкото останали невоенни и научни космически мисии на Русия. Ето защо ние разполагаме с богат снимков материал от подготовката (вж. края на тази публикация). Подробно описание на мисията „Бион-М“ №2 можете да прочетете на страниците на КОСМОС БГ на този линк. Безспорно заради тази мисия лятото на 2025 г. се усеща като 1960 година. Даже космическият кораб „Бион-М“ представлява подобрен вариант на „Восток“ – същият кораб, с който Юрий Гагарин е летял в космоса. Напомням на читателите, че на 19 август 1960 г. е изстрелян изпитателен кораб „Восток“ (мисията носи точното название „Корабл-Спутник 2“), като ден по-къно (т.е. преди 65 години на днешния ден) корабът се завръща на Земята. Това е първият напълно успешен полет на космически кораб от Земята до орбита и обратно, от край до край, и първият път, когато организми са прибрани живи след орбитална мисия. Биологичните обекти на борда на историческия кораб „Корабл-Спутник 2“ включват две кучета (Белка и Стрелка), 40 мишки, два плъха, сив заек, плодови мушици, семена от растения, водораслови култури от вида Chlorella pyrenoidosa. Съвременният кораб „Бион-М“ №2, който трябва да излети днес до 300-370 километрова полярна околоземна орбита, има на борда си 75 сиви мишки, плодови мушици, мравки, семена от растения (вкл. домати), водорасли Nitella и Desmidium. Те бяха натоварени през последните 72 часа преди старта. Обикновено подготовката на ракета „Союз“ от извеждането на стартовата площадка до изстрелването трае три дни, но за да няма риск за животните на борда на кораба, за „Бион-М“ №2 този период бе скъсен на едно денонощие. А сега ви представям снимките от предстартовата подготовка: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/20/bion-m-2-launch-pad/

Блу Ориджин създава телекомуникационен спътник за Марс Концепцията за марсианския телекомуникационен спътник на Блу Ориджин. Image credit : Blue Origin 18 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин е в готовност да окаже подкрепа на НАСА за следващия стартов прозорец към Марс през 2028 г., като предложи създаването на т.нар. „Марсиански телекомуникационен орбитър“. Това ще е второто изстрелване на фирмата на Джеф Безос към Червената планета – напомням, че първото е насрочено за тази есен, посветено на мисията „ESCAPADE“. Телекомуникационният орбитър на Блу Ориджин е базиран на универсалната платформа „Блу Ринг“, като той ще е оборудван с хибридна (химическа и електрическа) система за придвижване. Платформата притежава способност да доставя над 1 000 килограма полезен товар до орбитата на Марс в зависимост от параметрите на мисията. Компанията предлага работата на основния телекомуникационен спътник да бъде допълнена с допълнителен брой релейни микросателити. Предложението на Блу Ориджин е много ценно, защото НАСА иска да изстреля амбициозна мисия за превозване на проби от Червената планета към Земята – същите, които понастоящем биват събирани от марсохода „Пърсъвиърънс“. По-нататък в плановете на агенцията присъства и пилотирана експедиция. Проблемът е, че понастоящем комуникацията със съвременните роботизирани мисии на марсианската повърхност се осъществява със застаряващи спътници като тези на НАСА „Марс Одисей“, „Марс Риконисънс Орбитър“, „Мейвън“ и тези на Европейската космическа агенция „Марс Експрес“ и „ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър“. Но последната орбитална мисия на НАСА бе изстреляна през 2013, а последната на ЕКА – през 2016 година. Инфраструктурата около Марс старее, а НАСА не предвижда строежа на нов орбитален апарат. Това е перфектният момент частният сектор да влезе и да заеме тази ниша, още повече, че фирмите работят по-евтино от държавните агенции и това е безценно във времена като сегашното, когато властите не искат да дават допълнително пари за космос. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/18/blue-origin/

УСПЕХ: Китай проведе първото статично огнево изпитание на лунната си ракета! Кадър от успешното изпитание. Photo credit : CNSA 16 август 2025 г. 13:35 ч. Светослав Александров. Изпитанията на китайската пилотирана лунна програма не спират да жънат успех след успех! Вчера бе проведено първото статично огнево изпитание на тежкотоварната ракета „Лонг Марч 10“ – същата ракета, с помощта на която астронавти ще се отправят към Луната. Това е третият успех само за това лято. По-рано, на 8-ми август, писах, че е осъществено благополучно изпитание на модула „Ланюе“, с който ще бъде постигнато пилотираното лунно кацане. А през юни бе проверена работоспособността на спасителната система на новия пилотиран кораб „Менгжоу“ в хода на тестов полет. Сега Китай ни съобщава, че прототип на първата степен на „Лонг Марч 10“, оборудван със седем двигателя, бе запален пробно на стенд. Всичките двигатели са се задействали едновременно и успешно, като всичките задачи, поставени пред изпитанието, са завършени по план. Когато влезе в експлоатация, ракетата ще притежава две конфигурации – класическа „Лонг Марч 10“ и „Лонг Марч 10А“. Класическата ще е невъзвръщаема и ще изстрелва „Менгжоу“ и „Ланюе“ към Луната. „Лонг Марч 10А“ също ще служи за целите на пилотираната лунна програма, но за разлика от нея ще е рециклируема и възвръщаема. Отново напомням, че основната задача на Китай е да изпрати човек на Луната най-късно през 2030 година. В общи линии космонавтиката на Китай се развива възходящо, почти без проблеми, с едно изключение – вчера комерсиалната метанова ракета „Чжюкуе-2“ на фирмата Ландспейс претърпя авария по време на шестия си полет. През 2023 г. „Чжюкуе-2“ изпревари ракетите на Мъск и Безос, след като достигна успешно орбита – никой преди не бе осъществявал орбитален полет с ракета с двигатели, работещи на метан. Сега Ландспейс се спъна и вероятно спънката ще доведе до отлагания в разработките на следващата ракета „Чжюкуе-3“, която ще е възвръщаема. Видеозапис от огневото изпитание на „Лонг Марч 10“: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/16/china-moon-rocket-test-success/

Русия се готви да изстреля биологичната мисия Бион-М №2 на 20-ти август Снимка от подготовката на „Бион-М“ №2 за полет. Фото: Роскосмос 15 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 20-ти август Русия ще изстреля космическия кораб „Бион-М“ №2, който представлява модифициран вариант на „Восток“ – същият кораб, с който Юрий Гагарин е летял в космоса. На борда на „Бион-М“ №2 ще пътува богат набор от биологични обекти – мишки, гъби, семена на растения, водорасли. Космическите кораби от серията „Восток“ са разработени в съветското бюро ОКБ-1 под директното ръководство на Сергей Корольов. В периода 1961-1963 г. с такива кораби летят в космоса първите съветски космонавти – Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Валери Биковски и Валентина Терешкова. През годините дизайнът на „Восток“ еволюира по следния начин: първо е създаден корабът „Восход“, който позволява провеждането на първата в историята на човечеството космическа разходка – от космонавта Алексей Леонов през 1965 година. Макар че след 1965 г. хора вече не летят в космоса на „Восток“, защото СССР се преориентира към създаването на нови кораби „Союз“, старият дизайн не е пенсиониран и следва създаването на „Зенит“. „Зенит“ е роботизиран разузнавателен кораб, който позволява изпращането в космоса на автоматизирана система с фотоапарат и филм. След кацането на кораба филмът се е проявявал и съветските военни са имали възможността да разглеждат снимки с висока резолюция на територията на неприятеля. Технологията е била примитивна, но такава е била реалността в епохата преди цифровите фотоапарати. От „Зенит“ водят произхода си биологичните кораби „Фотон“ и „Бион“, позволяващи провеждането на научни експерименти с живи организми. Ето как корабите от серията „Восток“ са най-дълго използваните в човешката история. Сравнение между кораба на Гагарин – „Восток“ (горе) и „Бион-М“ (долу) Да се върнем на предстоящата мисия. Както номерът показва, „Бион-М“ №2 ще е вторият полет на „Бион-М“, най-новата модификация на „Бион“. Първият „Бион-М“ е изстрелян през 2013 година. В хода на мисията голяма част от научната апаратура отказва и след завръщането на кораба става ясно, че са загинали всички монголски джербили, повече от половината мишки (предвидената смъртност не е трябвало да надвишава 5%), както и всички риби от вида Oreochromis mosambicus. Но тъй като останалите мишки се оказват достатъчни за изпълняването на научната програма, а освен това оцеляват всички гекони, охлюви и микроорганизми, мисията е окачествена като успешна. Предстои да видим колко ще е успешна и „Бион-М“ №2. Първоначално се предвиждаше „Бион-М“ №2 да бъде изстрелян в околоземна орбита с апогей между 800 и 1000 километра – по-висока орбита от тази на МКС, за да може Русия да трупа опит за бъдещите си пилотирани мисии до Луната. Само че по времето, когато Дмитрий Рогозин оглавяваше Роскосмос, бе взето решение, че за банкрутиралата поради войната руска икономика Луната е неизпълнима цел и вместо това задачата на Роскосмос ще включва строежа на нова станция „Рос“ в полярна орбита. Ето защо профилът на траекторията на „Бион-М“ №2 бе изменен и сега корабът ще бъде вмъкнат в ниска полярна орбита на височина 300-370 километра над Земята. Но независимо дали мисията „Бион-М“ №2 е високоорбитална или полярна, и в двата случая Русия изостава от САЩ – през есента на 2024 г. пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Поларис Доун“) летя на височина 1 400 километра над Земята, поставяйки рекорд за най-високата околоземна орбита, посетена от човек. А през пролетта на тази година друг пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Фрам2“) летя в полярна орбита. Така че това, което Роскосмос може да постигне с биологичен кораб с животни, вече е постигано с американски пилотирани кораби – с астронавти на борда. Историята се повтаря, както е било през 60-те: съветските специалисти са изпращали около Луната мисии „Зонд“ с биологични обекти, докато американците са пращали хора. Сайтът Московски комсомолец ни информира, че на борда на „Бион-М“ №2 ще пътуват 75 мишки, над хиляда плодови мушици и семена на растения, много от които са включени в Червената книга на Русия. Сред тях присъстват лале на Шренк, теснолистен божур, загърличе и ориенталски мак. Освен това „Бион-М“ №2 ще извози чушки, домати, пшеница, листни култури и арабидопсис. Московски комсомолец твърди, че в космоса за пръв път ще полетят семена на ябълки, но това не е вярно – ябълкови семена са качвани и преди на МКС с американски кораб „Драгън“. „Бион-М“ №2 помещава иновативен биореактор с микроорганизми, който трябва да демонстрира способността си да разгражда салфетки, кърпи и други битови отпадъци. Апаратурата „Биоконт-БМ2“ пък има за задача да изучава влиянието на безтегловността върху биологични обекти. Сред тях присъства харовото водорасло Nitella и зеленото водорасло Desmidium. Предвиден е и детски експеримент – руски ученици са поставили мравуняк с живи мравки в прозрачен съд от плексиглас. Също така е качен съвместен опит между Беларус и Русия за изпращането на доматени семена в космоса, озаглавен „В космоса с нашия домат“. Предстартовата подготовка кипи усилено. Мишките все още не са качени на кораба – това ще се случи два-три дни преди полета. След като мисията приключи и „Бион-М“ №2 се завърне на Земята, контейнерите с отработените експерименти ще бъдат изпратени към отговорните за тях институции. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/15/bion-m-prepared-flight/

Лоши новини за системата TRAPPIST-1: първата от потенциално обитаемите планети се оказа пуста Системата TRAPPIST-1. Изображението е илюстративно и не е базирано на наблюдателен или снимков материал от телескопа „Джеймс Уеб“. Image credit : NASA, ESA, CSA, J. Olmsted (STScI) 14 август 2025 г. 22:50 ч. Светослав Александров. Системата TRAPPIST-1 е една от най-вълнуващите планетарни системи, защото притежава седем планети, четири от които са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда, т.е. регионът, позволяващ съществуването на течна вода. Ново проучване с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ обаче показа разочароващи резулати за първата от тези потенциално обитаеми планети: TRAPPIST-1d. Разултатите бяха представени в научна статия, която бе публикувана вчера, на 13-ти август, в престижното списание The Astrophysical Journal. TRAPPIST-1d има размер, който е сходен със Земята, така че учените искаха да проверят дали планетата случайно не е близнак на нашия дом. Приборът на телескопа „Джеймс Уеб“, който работи в близката инфрачервена област (Near-Infrared Spectrograph), обаче не успя да открие молекулите, типични за земната атмосфера – вода, метан или въглероден диоксид. Нещо повече – учените не откриват признаци за никаква атмосфера около TRAPPIST-1d. Възможностите не са много: или планетата няма никаква атмосфера, или е много тънка като на Марс, или обратното – изключително е плътна и е покрита с облаци като Венера, тоест пречи на наблюдателите. Едно обаче се очертава сигурно – TRAPPIST-1d няма атмосфера, наподобяваща тази на Земята. Най-вероятният сценарий е този, според който атмосфера на TRAPPIST-1d отсъства или почти отсъства. Това е така, защото, макар че размерът на планетата е сходен със земния, звездата ѝ е много различна от Слънцето. Нашето Слънце е жълто джудже, докато звездата TRAPPIST-1 е по-хладна от него – тя е червено джудже. Това означава, че регионът, който позволява съществуването на течна вода, е разположен по-близко до звездата. Реално една година на TRAPPIST-1d се равнява само на четири земни дни, тъй като за толкова време планетата прави една пълна обиколка около звездата си. И проблемът не касае единствено разстоянието между звездата и планетата. Червените джуджета са много по-активни от жълтите джуджета като Слънцето. Вероятно изригванията буквално обливат планетите и издухват изцяло атмосферите им. Все пак си струва да търсим живот дори на планетите около червените джуджета, защото това са най-често разпространените звезди в Галактиката – между 70 до 75% от всички. Звездите като нашето Слънце се срещат много по-рядко – те са около 7-10% от всички. Изследванията на системата TRAPPIST-1 са тепърва започнали – това, че планетата TRAPPIST-1d вероятно е пуста, не означава, че същото е вярно и за останалите три планети в обитаемата зона – TRAPPIST-1e, f и g. Те са по-отдалечени от опасните изригвания и биха могли да притежават атмофсери. От друга страна отдалечеността им ги прави съществено по-трудни за наблюдения даже от мощния телескоп „Джеймс Уеб“. Все пак учените ще се опитат да съберат максимално количество данни за тези планети. Издирването на извънземен живот, което е основната цел на астробиологията, си струва. Източник: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/08/14/trappist-1d-dissapointing-results/

УСПЕХИ: Американска ракета Вулкан и европейска Ариана 6 летяха за трети път! Снимка от изстрелването на „Вулкан“ тази нощ. Photo credit : ULA 13 август 2025 г. 07:35 ч. Светослав Александров. Тази нощ, на 13-ти август, бяха проведени два много важни космически полета. Новата американска ракета на ЮЛА „Вулкан“ и новата европейска ракета „Ариана 6“ излетяха успешно, като това беше третата мисия за всяка от тях от началото на тяхната експлоатация. Изстрелването на „Вулкан“ (в 03:56 ч. българско време) бе особено важно, тъй като това бе първият полет на ракетата в интересите на националната сигурност на САЩ. На борда ѝ имаше два полезни товара, обозначени като „USSF-106“ и „NTS-3“. За „USSF-106“ не знаем почти нищо, освен че бе изпратен в геосинхронна орбита, докато „NTS-3“ представлява нов демонстрационен навигационен спътник, специално проектиран да устоява на атаки и заглушаване на сигнала му. Ракетата „Вулкан“ е оборудвана с два двигателя на Блу Ориджин „BE-4“, като за целите на това изстрелване притежаваше и четири спомагателни твърдогоривни ускорителя. Тя заменя изцяло старата ракета „Атлас 5“ с построени в Русия двигатели „РД-180“. За полковник Джим Хорн днешното изстрелване бе особено важно, тъй като „САЩ официално приключи със зависимостта от руски ракетни двигатели“. Сега, след като „Вулкан“ е в експлоатация и се ползва за нуждите на военните, в Щатите отново има два независими доставчика в средния и тежък клас – СпейсЕкс и ЮЛА. Снимка от изстрелването на „Ариана 6“ тази нощ. Photo credit : ESA/CNES/Arianespace „Ариана 6“, наследникът на наскоро пенсионираната „Ариана 5“, бе изстреляна за трети път тази нощ в 03:37 ч. българско време. На борда ѝ се намираше спътникът „MetOp-SG-A1“, като негов оператор е ЮМЕТСАТ – европейската организация, отговорна за наблюденията на метеорологичните явления и климата. „MetOp-SG-A1“ ще работи в полярна орбита, предоставяйки ценни данни за ветровете, облаците, температурите, преципитацията, аерозолите, морския лед, вулканичния прах и множество други показатели. Към корпуса на спътника е монтиран и приборът „Сентинел-5“, важен компонент от програмата на Европейската космическа агенция „Коперник“. Ракетата, която летя тази нощ, бе в конфигурация „62“, т.е. с два спомагателни твърдогоривни ускорителя. Дебютното изстрелване на „Ариана 6“ в конфигурация „64“, с четири твърдогоривни ускорителя, е насрочено за декември 2025 г., като на борда ѝ ще летят спътници от мегагрупировката на Амазон „Кайпер“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/13/vulcan-ariane-6-flight-successes/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля спътници на Амазон по време на 100-тния полет на фирмата на Мъск през 2025 г. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 11 август 2025 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс постигна своето стотно изстрелване за календарната 2025-та година. Но освен че числото е внушително за фирмата, която цели да усвои Марс, забележителното за днешната мисия е, че в хода ѝ бяха изстреляни спътници на Джеф Безос, основният конкурент на Илон Мъск. Стартът бе осъществен в 15:35 ч. българско време, като ракета „Фалкън 9“ излетя от космическия център Кейп Канаверал във Флорида, а на борда ѝ имаше 24 спътника от групировката на Амазон – „Кайпер“, която е основният конкурент на „Старлинк“. За СпейсЕкс статистиката е следната: ако включим днешното изстрелване, през 2025 г. компанията на Илон Мъск е изстреляла 97 ракети „Фалкън 9“ и 3 ракети „Старшип“. Общо сто. Преди едно-две десетилетия автори на научно-популярни статии и биографии залагаха как ще се развие новата частна космическа надпревара. Кой щеше да създаде успешни ракети и космически кораби? Спрягаха се имената на Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и Пол Алън. Равносметката днес е следната: Пол Алън почина, а фирмата му Стратолонч се преориентира към свръхзвукови летателни апарати. На Брансън фирмата за орбитални ракети Върджин Орбит фалира, а тази за суборбитални пилотирани кораби Върджин Галактик понастоящем е в преходен период, след като се оказа, че корабът „Юнити“, макар и да изведе успешно хора в космоса, е неконкурентоспособен и сега се конструира нов кораб – „Делта“. След десетилетни перипетии, Джеф Безос най-накрая успя да изстреля „Ню Глен“ в орбита в началото на тази година – и това е единственият полет на ракетата за 2025-та. Накратко: фирмата на Илон Мъск има 100 орбитални изстрелвания през 2025 г., а тази на Джеф Безос – едно. Какво всъщност се случи? В отговор на този въпрос, днес Ерик Бъргър, журналист от Арс Текника, написа подробна статия, в която описва факторите, довели до монополното положение на СпейсЕкс. Накратко преразказано: след като Русия нападна Украйна, западът наложи санкции и вече нито САЩ, нито Европа използват руски ракети „Протон“ и „Союз“ за спътниковите си полети. В същото време основните конкуренти на СпейсЕкс – ЮЛА (САЩ), Мицубиши (Япония) и Арианаспейс (Европа) преминаха през етап на пенсиониране на старите си ракети, докато течеше разработката на нови ракети, съответно „Вулкан“, „Ейч Три“ и „Ариана 6“. Създаването на тези ракети (към тях може да включим „Ню Глен“ на Блу Ориджин) сериозно се забави и макар че те дебютираха успешно, тепърва се развива производствен капацитет, който ще може да поддържа план-графика им. Предчувствайки драстичното изоставяне, през 2022 г. Джеф Безос наля спешно около $10 милиарда в основните конкуренти на СпейсЕкс – Арианаспейс, Блу Ориджин и ЮЛА, което до този момент представлява най-мащабната комерсиална космическа инвестиция. Този ход бе оспорван от инвеститорите на Амазон, които обвиниха Безос, че нарочно пренебрегва най-често летящата ракета на СпейсЕкс – „Фалкън 9“. През 2023 г. започна съдебно дело с мотива, че Безос не играе съобразно пазарните правила. Амазон отхвърли тези обвинения, но все пак през декември същата година сключи договор със СпейсЕкс за изстрелването на три партиди спътници. Сега може да се окаже, че СпейсЕкс е спасителната лодка за Безос. Проблемът е, че лицензионното споразумение, сключено между Амазон и Федералната авиационна комисия, изисква до края на юли 2026 г. в орбита да бъдат изпратени 1 600 спътника от „Кайпер“ – т.е. около половината от началната групировка от 3 000 спътника. Часовникът тиктака. Днес ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе поредните 24 спътника от „Кайпер“. Общо Амазон разполага с 102 работещи сателита в космоса. Тоест, премината е психологичната бариера от 100 изстреляни спътника. По последна информация са произведени още 100, които са в готовност да летят. Това е важен показател – Амазон очевидно се е превърнал в добър производител на спътници. Производствената верига работи. Но е факт, че докато „Ариана 6“, „Ню Глен“ и „Вулкан“ тепърва разгръщат летателните си способности, днес възможностите за изстрелвания са ограничени и в края на краищата опират до СпейсЕкс. Договорът на Амазон със СпейсЕкс предвиждаше три изстрелвания на общо три партиди спътници с три ракети „Фалкън 9“. Две от тези изстрелвания са вече в историята. Напълно е възможно обаче договорът да бъде удължен, за да може Амазон да изпълни план-графика си. Така че предстои да видим дали това ще се случи. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/11/spacex-100th-flight-calendar-year/

Напусна ни Джим Ловъл – легендарен астронавт от мисиите Аполо 8 и Аполо 13 Джим Ловъл 8 август 2025 г. 23:00 ч. Светослав Александров. На 7-ми август почина легендарният астронавт на НАСА Джим Ловъл. Ловъл е един от първите хора, които напускат пределите на ниската околоземна орбита като участник в екипажа на „Аполо 8“ през 1968 година, първият човек, който лети до Луната два пъти и единственият от двукратно летелите до Луната, който не е стъпвал на нея. Джим Ловъл е роден в Кливланд, Охайо, на 25 март 1928 година. През 1952 г. завършва Военноморската академия на САЩ и става летец-изпитател. Избран е в отряда на астронавтите на НАСА през 1963 година. На 4-ти декември 1965 г. Ловъл лети в космоса за пръв път на борда на кораба „Джемини 7“ на рекордна за времето си 14-дневна мисия заедно с колегата си Франк Борман. На 11 ноември 1966 г. Ловъл, заедно с Бъз Олдрин, изпълняват последната мисия от програмата „Джемини“ – „Джемини 12“. По времето на програмата „Аполо“ Ловъл първоначално е избран за резерва на „Аполо 9“ заедно с Нийл Армстронг и Олдрин на мисия, която предвижда да тества лунния модул във висока околоземна орбита. Впоследствие, понеже Майкъл Колинс трябва да напусне основния екипаж на „Аполо 9“ заради операция на гръбначния стълб, Ловъл заема неговото място. Но съдбата отрежда друго – заради отлаганията в разработката на лунния модул, НАСА се отказва от първоначалните тестове в околоземна орбита и решава да прати „Аполо 8“ директно към Луната на обиколка, без кацане. Скоро след това Ловъл е прехвърлен в екипажа на „Аполо 8“ заедно с Франк Борман и Бил Андерс. На 21 декември 1968 г. тримата се превръщат в първите хора, напуснали околоземна орбита и отправили се на пътешествие около Луната. На Бъдни вечер Ловъл, Борман и Андерс влизат в окололунна орбита и оттам прочитат пред телевизионните зрители пасажи от библейската книга Битие. Следващата мисия, която е предвидена за Ловъл, се оказва „Аполо 14“. Но Дийк Слейтън, ръководителят на астронавтския отряд, желае на „Аполо 13“ да лети Алан Шепърд – избор, който ръководството на НАСА отхвърля, понеже Шепърд е прекъснал работа за известно време. Шепърд има нужда от допълнителна подготовка, за да стане годен за мисия до Луната. Ето защо Слейтън предлага на Ловъл да поеме мисия „Аполо 13“, а Шепърд да остане за „Аполо 14“. Ловъл се съгласява. „Защо не?“, се пита той. „Каква може да е разликата между Аполо 13 и Аполо 14“? Разликата се оказва колосална. „Аполо 13“ с екипаж Джим Ловъл, Джон (Джак) Суайгърт и Фред Хейз излита на 11 април 1970 година. На път към Луната, по време на рутинна процедура, свързана с разбъркването на течния кислород на командния модул, астронавтите чуват тъп удар. Наземното ръководство вижда необичайни данни – в това число рестартиране на главния компютър, и започва да диагностицира. На космическия кораб писва аларма. Суайгърт се свързва със Земята: „Окей, Хюстън, имахме проблем тук“. „Тук е Хюстън. Повторете, моля“, не закъснява отговорът. В този момент се включва Джим Ловъл с по-подробни обяснения. „Ах, Хюстън, имахме проблем. Имахме спад във волтажа на бъс В“. Историята запомня репликата на Суайгърт и Ловъл другояче – за да вложат повече драматизъм, създателите на художествения филм от 1995 г. „Аполо 13“ променят фразата „Хюстън, имахме проблем“ на „Хюстън, имаме проблем“. И това не е единствената разлика – във филма астронавтите и наземният екипаж незабавно се впускат в работа, понеже системите отказват една след други. В реалността обаче няма толкова голям драматизъм – скоро показателите за електрическото напрежение се нормализират. Всички смятат, че става въпрос за някаква дреболия – някакво отклонение от работата на инструментите. Единствено Хейз се притеснява повече заради тъпия удар, като Ловъл и Хейз предполагат, че може би става въпрос за микрометеоритно попадение. Едва няколко минути по-късно започва каскадата от проблеми – волтажът пада до нулата, две от трите горивни клетки на водород и кислород не работят, а опитите за възстановяване на тяхната работа не се увенчава с успех. На 14-тата минута след инцидента Ловъл е първият, който забелязва, докато поглежда през прозореца навън, че корабът изпуска газ. Най-важният приоритет става осигуряването на достатъчно количество кислород и поддържането на електроенергията. Понеже наземното ръководство предполага, че течът произлиза от Горивна клетка №3, то заповядва на астронавтите да я излючат. Това автоматично води до отмяна на лунното кацане, защото правилата гласят, че корабът не бива да влиза в лунна орбита само с две работещи клетки. До един час ръководителят на полета Джийн Кранц решава какво трябва да се направи – лунното кацане се отменя, „Аполо 13“ продължава към Луната, облита я и се насочва обратно към Земята. Лунният модул служи като спасителна лодка – и понеже заради повредите на командния модул на горивната му система не може да се разчита, двигателят на лунния модул се ползва за корекция на курса. Заради уникалната траектория на завръщане, до ден днешен „Аполо 13“ е носител на рекорда за пилотиран кораб, отдалечил се на най-голямо разстояние от Земята – 400 171 километра. Този рекорд и досега остава неразбит. За сравнение мисията „Поларис Доун“ от септември 2024 г. – най-голямото отдалечаване на астронавти след програмата „Аполо“, постигна максимално отдалечаване, възлизащо на 1 400 километра от Земята. Тримата астронавти от „Аполо 13“ се прибират успешно – но за Ловъл близката среща със смъртта го променя завинаги. През 1999 г. той споделя следното: „вече не се страхувам от никакви кризи“. Когато има проблем, Ловъл си мисли: „Можех да си отида от тоя свят още през 1970 година. Още съм тук. Още дишам. Не се страхувам от кризите“. Ловъл напуска НАСА през 1973 г. и минава в частния сектор. Астронавтът така и не стъпва на Луната, а в интервю през 1995 г. споделя, че загубата на тази възможност е нещото, за което му е най-много тъжно. Но с годините Ловъл приема това, което съдбата му е отредила и оценява факта, че провалът на „Аполо 13“ му е донесла повече слава, отколкото щеше да му донесе, ако мисията бе успешна. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/james-lovell-apollo-13-dies/

Китай изпита успешно спускаемия си модул за пилотираното лунно кацане Кадър от изпитанието. Photo credit : CNSA 8 август 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Вече изглежда все по-вероятно, че следващите астронавти, които ще стъпят на повърхността на Луната, ще са китайци. На 6-ти август Китай проведе първото цялостно изпитание на лунния модул „Ланюе“, с помощта на което бяха отрепетирани всички процедури по спускането, кацането, съприкосновението с повърхността и отлитането. Тестът бе проведен в специално съоръжение, разположено в провинция Хъбей. Разпространеното видео ни показва, че за симулирането на лунната гравитация е била използвана система от въжета, а пламъкът от двигателя е с жълт цвят – показател, че се използва горивна комбинация от хидразин и диазотен тетроксид. Това лято се очертава да е изключително успешно по отношение на подготовката на Китай за изпращането на човек на Луната. През месец юни вече писах на страниците на КОСМОС БГ, че бе изпълнен благополучен изпитателен полет на лунния кораб „Менгжоу“, в хода на който бяха тествани способностите му на системата за аварийно спасяване. Лунната надпревара през второто десетилетие на 21-ви век е изключително интересна. Понастоящем НАСА сглобява ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“ за изстрелването на пилотирана мисия до Луната през 2026-та година. Но тази мисия, кръстена „Артемис 2“, само ще обиколи естествения ни спътник и няма да кацне на него. Все пак това ще е първото пътешествие на астронавти до Луната след повече от половин век прекъсване. Следващото американско пилотирано кацане за Луната е планувано да се осъществи в хода на мисията „Артемис 3“ – но за това е нужно спускаемият апарат, базиран на „Старшип“, да е готов. Докато Китай отбелязва успех след успех през това лято, програмата на СпейсЕкс „Старшип“ забуксува. През този месец очакваме следващото изстрелване на „Старшип“ и предстои да видим доколко е успешно. Но дори и да е успешно, то няма да гарантира, че Щатите ще наваксат. Китайците просто се опитват да клонират програмата „Аполо“, така че техният опит да достигнат Луната може да се окаже по-бърз за изпълнение. Американската стратегия може да се окаже по-добра в дългосрочен план, защото тя разчита на разработката на системи за презареждане на гориво в орбита, което ще доведе до цялостното усвояване на Слънчевата система. Но тъй като стратегията изисква създаването на нови технологии, изпълнението ѝ е по-бавно. НАСА очаква пилотираната обиколка до Луната да е факт през 2026 г., а пилотираното кацане – през 2028 година. Китайците обещават пилотираното кацане да се случи „преди 2030 година“. Важно е обаче да се подчертае, че американските срокове са оптимистични, докато китайските – консервативни. Когато китайците казват, че ще кацнат на Луната „преди 2030 година“, това означава, че е най-късната възможна дата. Космическата програма на Китай почти винаги изпълнява план-графика в срок, а отлаганията са рядкост. Обратно, план-графикът на САЩ не винаги отчита непредвидените обстоятелства и затова отлаганията са по-чести. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/08/chinese-lanyue-module-tested/

Тръмп се опитва да прекрати две космически мисии за изучаването на фотосинтезата и глобалното затопляне Космическият спътник „OCO-2“. Image credit : NASA 6 август 2025 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп е предприела стъпки за прекратяването на две мисии, които изучават фотосинтезата и глобалното затопляне. Мисиите са изключително важни от практическа гледна точка и се използват пряко от фермерите. Известни под названието Orbiting Carbon Observatories (съкратено на лат. OCO), съответно „OCO-2“ и „OCO-3“, това са единствените финансирани от държавния бюджет космически апарати, специално проектирани да осъществяват мониторинг на парниковите газове. „OCO-2“ е самостоятелен спътник, изстрелян през 2014 г. с ракета „Делта 2“, докато неговият наследник „OCO-3“ е монтиран към Международната космическа станция. Ако планът на Тръмп се осъществи, самостоятелният спътник ще изгори в атмосферата. Значимостта на двете мисии бе препотвърдена през 2023 г., когато по време на годишния отчет бе констатирано, че „данните са от изключително високо качество“. Но мисиите „OCO“ се оказаха много важни непосредствено след като бяха изстреляни – макар че те са проектирани да изучават глобалното затопляне, учените установиха, че могат да се използват и за измерването на растителния растеж. Това е така, защото фотосинтезата има специфичен спектрален отпечатък – и двата прибора могат да го измерват без проблем. Ето как „OCO-2“ и „OCO-3“ се използват в съвремието за изготвянето на точни карти на фотосинтезата в глобален мащаб. Сега, както съобщава NPR в своя публикация, екипът на Доналд Тръмп се опитва да прекрати работата на двете мисии. Вече съм отразявал на страниците на КОСМОС БГ, че Тръмп иска да ореже бюджета на НАСА наполовина, но както Сенатът, така и Камарата на представителите са представили свои проектобюджети, отхвърлящи орязванията на Тръмп. Тук е важно да се подчертае, че според Законодателството на САЩ президентските проектобюджети нямат особено висока стойност – те са просто предложения. Решението какви пари да получават държавните агенции се определя от Конгреса и от неговите две камари (Сената и Камарата на представителите). В миналото американските президенти са притежавали способността да откажат финансиране, дори и то да е постановено от Конгреса – чрез процедура, наречена „задържане“ (на англ. impoundment). Процедурата се е използвала широко от Томас Джеферсън (през 1801 г.) чак до времената на Ричард Никсън. Именно Никсън до такава степен злоупотребява с този властови лост, че той му е отнет със закон, гласуван през 1974 година. Новият закон предвижда възможността президентът да предложи орязването на специфични средства по определени пера, но орязването влиза в сила само ако то бъде одобрено от Камарата на представителите и Сената в рамките на 45-дневен период. Освен това Конгресът не е законово задължен да гласува тези предложения – нещо повече, в годините след Никсън конгресмените са игнорирали повечето президентски заявки. Администрацията на президента Доналд Тръмп очевидно желае да възкреси тази стара и незаконна практика – ето защо през месец юли Демократите в Конгреса изпратиха остро писмо към временно изпълняващия длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи. Писмото напомня на Дъфи, че Конгресът и само Конгресът има законното право да финансира или да отказва финансирането на мисии, съответно да ги прекратява, а не Тръмп и неговия директор за управление на бюджета. Всеки опит да се постъпи другояче представлява незаконно задържане. Но признаците, че екипът на Тръмп постъпва точно така, са налице – миналият месец уебсайтът NASAWatch съобщи, че НАСА вече инициира конкретни стъпки за прекратяването на мисии, като че ли президентският законопроект е приет. Сега новият материал от NPR ни информира, че точно това се случва с мисиите „OCO-2“ и „OCO-3“. Очевидно се работи по т.нар. „План F“, който предвижда опции за тяхното прекратяване. NPR се позовава на Дейвид Крисп – дългогодишен учен от НАСА, който е проектирал двата инструмента и е ръководил двете мисии до неговото пенсиониране през 2022 година. Крисп твърди, че работещи в НАСА са се свързали с него, за да „почерпят технически опит“. „Това е, което научих в хода на директната комуникация с хората, изпълняващи въпросните планове. На тях не им е позволено да ми кажат, че точно това им е заповядано да правят. Позволено им е да ми задават въпроси. Зададоха ми много остри въпроси. Единственото, което може да мотивира въпроси от такъв тип е, че някой им е заповядал да направят план за прекратяване“, категоричен е Крисп. Медията съобщава, че двама работници в НАСА са се свързали под условие да им бъде запазена анонимността, защото им е казано, че ако разкрият какво се планира, ще бъдат уволнени. Работниците потвърждават, че става въпрос за прекратяването на проекти, чието финансиране е орязано в законопроекта на Доналд Тръмп. Истинският въпрос за мнозина е дали Конгресът ще съумее да стане готов с бюджета преди 30 септември, когато приключва тази фискална година. Ако това се случи, Тръмп няма сериозни ходове, но ако до началото на Фискалната 2026 г. (която започва на 1-ви октомври) няма готов бюджет, администрацията може да се опита да заповяда на федералните агенции да работят съобразно президентския проектобюджет. Ако това стане и започне изпълнението на план за прекратяването на мисиите, дори и в случай че след няколко месеца Конгресът възстанови финансирането, ще бъде прекалено късно. Позицията на екипа на Тръмп изглежда ясна – преди да се присъедини към него, Ръсел Воут е писал част от текстовете на „Проект 2025“ за преправянето на американското правителство. В този документ Воут е заявявал, че „климатичният фанатизъм на администрацията на Байдън изисква цялостно правителствено разплитане“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/06/oco-2-mission

УСПЕХ: Космическият кораб Ню Шепърд изведе нови шестима туристи в космоса! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 3 август 2025 г. 16:00 ч. Светослав Александров. Днес в 15:42 ч. българско време Блу Ориджин изстреля успешно суборбиталния си пилотиран космически кораб „Ню Шепърд“. До ръба на космоса и обратно пътуваха нови шестима туристи. Цялото пътешествие продължи около десетина минути. Макар че „Ню Шепърд“ не достига орбита, корабът надхвърля признатата от всички държави 100-километрова височинна граница, разделяща земната атмосфера от космическото пространство. След всяко изстрелване ракетата-носител се завръща на Земята посредством собствения си двигател, докато капсулата с пътниците се прибира чрез система от парашути. Днешният полет протече безпроблемно. Най-известният сред днешните пътешественици бе Джъстин Сън – 34-годишен милиардер, създател на блокчейн платформата Трон. През юни 2021 г. той спечели мястото си на борда на „Блу Ориджин“ на търг, инвестирайки $28 милиона. Сън бе придружен от индо-американеца и предприемач Арви Бахал, от турския бизнесмен и фотограф Гюркан Ердем (с което Турция вече има трима астронавти от началото на 2024 г.), от журналистката и пуерториканка Дебора Марторел, от англичанина Лайънел Пичфорд, който притежава сиропиталище в Непал, както и от американския предприемач Джей Ди Ръсел. За Ръсел това е второто пътешествие – той вече летя на борда на „Ню Шепърд“ през ноември 2024 година. След днешното изстрелване Блу Ориджин вече имат 14 пилотирани космически полета след дебютното изстрелване на 20-ти юли 2021 г., когато основателят на фирмата Джеф Безос полетя навръх 52-годишнината от „Аполо 11“ и първото стъпване на човек на Луната. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/03/blue-origin-new-shepard-launch-success

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo Credit: NASA/Aubrey Gemignani 1 август 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. След еднодневно отлагане поради лоши метеорологични условия, днес пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ с четиричленен екипаж на борда бе благополучно изстрелян от космическия център Кенеди в 18:43 ч. българско време. Това е 11-тата редовна мисия, която СпейсЕкс осъществява съобразно договор с НАСА за ротация на астронавтите на Международната космическа станция. За нуждите на днешния полет бе използвана капсулата на име „Индевър“, за която това бе шеста мисия – рекорд в сферата на възвръщаемостта за програмата „Крю Драгън“! Скачването е насрочено за неделя, 2-ри август, в 10:00 ч. българско време. „Това бе абсолютно трансцедентно, бе пътешествието на живота ми“, сподели Зена Кардман, командирът на мисията, след достигането на орбита. За нея това е първото космическо пътешествие. Кардман трябваше да почака дълго, докато стигне до този преломен за живота ѝ миг. Беше предвидено да командва деветата мисия на СпейсЕкс по програмата на МКС, която излетя през септември 2024 година. Но заради повредата на кораба на Боинг „Старлайнър“ Кардман бе изхвърлена от тогавашния екипаж на „Крю Драгън“, за да освободи място за завръщането на заклещените астронавти Бъч Уилмор и Съни Уилямс. Кардман е придружена от Майк Финк, който е пилот на излетелия днес „Крю Драгън“. За Финк днешното пътешествие е четвърто в неговата кариера, но забележителното е, че предишните му полети са осъществени посредством старите совалки на НАСА и руските кораби „Союз“. Той се завърна в космоса след 14-годишно отсъствие. Кардман и Финк са американски граждани, астронавти на НАСА. Международните членове на днешния екипаж са японецът Кимия Юи, който вече е летял до МКС през 2015 с руския кораб „Союз ТМА-17М“, и руснакът Олег Платонов – новак като Кардман. Финк и Юи също трябваше да почакат, докато се класират за днешната мисия. Първоначално бе предвидено да летят на първата редовна мисия на кораба на Боинг „Старлайнър“, но след безкрайните му проблеми двамата бяха прехвърлени на „Крю Драгън“. Тези, които не харесват Илон Мъск или не споделят мечтата за космическа колонизация, са се вторачили върху последните аварии на „Старшип“ и напълно са пренебрегнали революцията, която се случи под носа им благодарение на „Крю Драгън“. През последната година този кораб на СпейсЕкс буквално измъкна пилотираната космонавтика от половинвековен застой. Само в периода септември 2024 – август 2025 г. „Крю Драгън“ летя общо шест пъти. Две от мисиите бяха исторически – „Поларис Доун“ (септември 2024 г.) постигна рекордно висока околоземна орбита с апогей 1 400 километра, най-далечното разстояние, пропътувано от човек след края на лунната програма „Аполо“, както и първото оттогава през радиационните пояси на Ван Алън. А пък „Фрам 2“ (април 2025 г.) представляваше първият в историята на космонавтиката пилотиран полет до полярна орбита. Прочие, преди едва шест години (през 2019 г.) „Крю Драгън“ експлодира на стартовата площадка и обществеността сочеше с пръст какъв провал е този кораб. Но тогава малцина можеха да предположат до каква революция ще доведе в обозримото бъдеще, даже оптимистите го подцениха. А какво биха казали циниците, когато „Старшип“ почне да жъне успех след успех? Тук е коректно да подчертая, че вчера „Старшип“ успешно изпълни статично огнево изпитание – само месец след предходната експлозия при аналогично изпитание. Разбира се, за този успех няма да прочетете изобщо в българоезичните медии и е отразен в много малко англоезични. Уви – успехите не са зрелища за тълпата… Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/01/crew-dragon-launches-iss-3

УСПЕХ: Индия изстреля в космоса $1.5-милиардна мисия на НАСА за наблюдения на Земята Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA 30 юли 2025 г. 23:45 ч. Светослав Александров. След десетилетно сътрудничество между Индия и НАСА, днес индийска ракета „GSLV“ изпрати в космоса най-скъпоструващата мисия за наблюдения на Земята. Ако мисията се планираше не през 2014 г., а в днешно време, надали правителството на САЩ щеше да одобри строежа на $1.5-милиардния изкуствен спътник. За нуждите на изстрелването бе използвана ракета „GSLV MkII“, като стартът бе осъществен в 15:10 ч. българско време от космическия център Сатиш Дхаван в Индия. Ракетата прецизно вмъкна спътника с име „NISAR“ в предвидената орбита на височина 745 километра над земната повърхност. През следващите няколко дни спътникът ще трябва да разгърне своята антена с диаметър 12 метра, критично важна за работата на двата синтетично-апертурни радара. Всъщност названието „NISAR“ представлява съкращение от „NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar“. Както Индия, така и НАСА са осигурили по един синтетично-апертурен радар, работещи в различни диапазони. Този на НАСА е по-подходящ за наблюдения на почвената влага, горите и придвижването на ледените наноси върху земната повърхност. Индийският е способен да наблюдава селскостопанските култури, пасищата, построените от човека съоръжения. Важно е да се подчертае, че работата на класическите оптични спътници е силно затруднена от облаците и метеорологичните явления, но синтетично-апертурните радари могат да проникват без проблеми през облачната покривка, както и да провеждат наблюдения през нощта. Както ни информира статия на сп. Нейчър, сътрудничеството между Индия и САЩ се разгръща през първата половина на предходното десетилетие по естествен път, понеже се оказва, че както индийските, така и американските учени желаят да разполагат с мощна радарна мисия за наблюдения на Земята. Ако всичко мине наред с разгръщането на антената, спътникът ще започне да предоставя данни в рамките на следващите 90 дни. Но както съобщава журналистът Ерик Бъргър от уебсайта Арс Текника, надали инициативата щеше потръгне по същия начин, ако се беше случила в днешни дни. Нещо повече – Белият дом иска да ореже по-голямата част от средствата на НАСА за наука, в това число и програмата за наблюдения на Земята. Все пак понастоящем изпълняващият длъжността Администратор на НАСА Шон Дъфи приветства днешното изстрелване, което е положителен знак, тъй като длъжностно лице на Доналд Тръмп спомена в положителна светлина мисия, която ще има значение за изучаването на глобалното затопляне. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/07/30/india-launches-expensive-earth-satellite

Дебютното изстрелване на австралийска орбитална ракета завърши с провал Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Gilmour Space Technologies 30 юли 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 01:35 ч. българско време от австралийския космодрум Боуен частната компания Gilmour Space изстреля ракетата „Ерис“ – първата орбитална ракета, проектирана и построена в Австралия. За съжаление полетът продължи само 14 секунди, преди ракетата да рухне в близост до площадката. Gilmour Space очакваше такъв развой на събитията – все пак е изключителна рядкост дебютният полет на орбитална ракета да бъде успешен. „Независимо дали успеем да напуснем стартовата площадка, да достигнем Max Q, или да преминем целия път до космоса, всяка секунда от полета ще предостави ценна информация, която ще подобри надеждността на ракетата и нейните способности за бъдещите ѝ полети“, съобщи фирмата още през февруари. Екипът изглежда доволен. В становище, качено в социалната мрежа X, Gilmour Space отчита, че е деменстрирано успешно запалване на двигателите, напускане на стартовата кула и изпитание на първата степен на „Ерис“. Това е нормална реакция – буквално всяка частна компания се радва, ако при дебют ракетата поне излети от стартовата площадка и напусне кулата. Но безспорно остава много работа – все още предстои да бъде демонстрирана цялостна работа на първата степен, разделянето на степените, работата на горната степен и вмъкването на полезен товар в орбита. Това явно ще бъде свършено по-нататък. Днешният полет е исторически за Австралия, тъй като страната си е поставила за цел да придобие по-голяма самостоятелност. В миналото австралийският космически сектор е играел съществена роля в космическата надпревара, но винаги в партньорство с други държави. Още през 60-те в Австралия са построени рекорден брой наземни станции, приемащи сигналите на спътници и космически кораби, които предоставят работа за над 700 души. Именно австралийските станции през 1969 г. приемат първите изображения от мисията „Аполо 11“, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превръщат в първите хора, стъпили на повърхността на Луната. В днешно време Австралия продължава да сътрудничи на американците – например австралийските бази понастоящем служат за кацането на съвременните кораби „Уинебаго“ на американската фирма Варда, съоснована от българина Делян Аспарухов. Но Австралия никога не успява да разработи свои ракети за изстрелването на собствени спътници и кораби. Досега са осъществени две успешни орбитални изстрелвания от австралийска територия – на модифицирана ракета „Редстоун“ (кръстена „Спарта“) през ноември 1967 г. и на ракета „Блек Ароу“ през 1971 година. Но отново това са чуждестранни ракети, а не австралийски – „Редстоун“ е американска, която все пак успява да изведе в космоса първия австралийски изкуствен спътник „WRESAT“, а „Блек Ароу“ – британска ракета, която извежда спътника „Просперо“. В сравнение с тях „Ерис“ е изцяло австралийска ракета. Нейният дебютен полет трябваше да бъде осъществен още през март, но той бе отложен заради тропическия циклон Алфред. Следващият опит бе през май, но тогава обтекателят неочаквано се отдели от ракетата, докато тя се намираше още на стартовата площадка. Последваха дълги ремонти и следващият опит бе предвиден за края на юни – уви, отново настъпи малшанс заради силните ветрове в региона на космодрума. Чак днес „Ерис“ успя да отлепи от стартовата площадка и да излети. Успешен или не, днешният полет е исторически – все пак той си остава дебютен опит за австралийско орбитално изстрелване. Мъдростта в космическия отрасъл гласи, че дебютът е най-трудната част при създаването на всяка ракета, а за Gilmour Space той вече е в миналото. Прекалено много препятствия трябва да бъдат преодолени, преди дадена ракета изобщо да полети, препятствия от всякакво естество – метеорологични, технологични и бюрократични (докато се оформи цялата документация и бъде получено разрешение). Ето защо всяка млада космическа фирма празнува дебютния си старт, независимо от успеваемостта му. Всички знаят, че вторият път ще е по-лесен. Gilmour Space вече подготвя хардуера, нужен за второто изстрелване на „Ерис“, така че в обозримо бъдеще фирмата ще опита отново. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/30/gilmour-space-launch-failure