SAlexandrov

Отстраниха теча на руския сегмент на МКС 7 януари 2026 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Годината започва с неочаквано добра новина за Международната космическа станция – след ремонти, проточили се в продължение на петилетка, космонавтите най-сетне успяха да запушат руския сегмент и той вече не протича! Новината бе съобщена от журналиста Ерик Бъргър на сайта Арс Текника. Както пише Бъргър в своята статия, изтичането на въздух откъм тунела на служебния модул „Звезда“ беше установено през 2019 година. Но откриването на точното местонахождение на пукнатините бе изключително предизвикателство – то бе все едно да търсиш игла в купа сено. Ето защо руските космонавти периодично затваряха шлюза, водещ към тунела, и след като го отваряха отново, търсеха къде се наслоява прахът – показател, че именно там са пукнатините. След това те прилагаха специално патентовано лепило, известно под названието „Херметал-1“. Дълго време усилията бяха безплодни – даже през 2024 г. бе съобщено, че течът се е удвоил. Но сега журналистът успя да научи, първоначално, благодарение на собствените си източници в ракетно-космическия отрасъл, а после, след като НАСА официално потвърди информацията, че този път течът наистина е овладян. Другата добра новина е, че ремонтите на космодрума Байконур също протичат със стабилни темпове. Русия смята, че може да завърши ремонта на единствената площадка за кораби „Союз“ и „Прогрес“ до месец март, след като преди броени седмици бяха намерени резервни части. Да видим! https://cosmos.1.bg/space/2026/01/07/russian-segment-sealed/

УСПЕХ: Космическата 2026 г. започна с изстрелване на ракета Фалкън 9 и италиански спътник! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 3 януари 2026 г. 10:02 ч. Светослав Александров. Космическата 2026 година започна официално днес, след като ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ излетя в 04:09 ч. от центъра Ванденберг в Калифорния, за да изведе в космоса спътник за нуждите на Италия. Това е третият спътник от второто поколение на серията „Космо-СкайМед“, който ще посреща гражданските и военни нужди на италианското правителство. Очаква се да бъде изстрелян още един, четвърти спътник от този тип. Всеки от спътниците тежи 1 700 килограма и е оборудван със синтетично-апертурен радар (SAR). Това им позволява да заснемат изображения на Земята денонощно, независимо от метеорологичните условия. Първоначално изстрелването бе насрочено за 27-ми декември, но впоследствие бе отложено поради технически проблем. Днес то най-после бе реализирано посредством ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1081“. Това бе 21-вият ѝ полет, като преди степента е служила за извеждането в космоса на пилотиран кораб „Крю Драгън“ със седмия редовен екипаж до МКС, на товарен кораб „Карго Драгън“, на мисията на НАСА „Пейс“, на мисията за споделено извеждане на полезни товари „Транспортър 10“ и още много други мисии. Днес отново нямаше никакъв проблем, като на осмата минута след старта „B1081“ извърши меко кацане върху наземната платформа „LZ-10“. Освобождаването на спътника от втората (невъзвръщаема) степен беше осъществено на 13-тата минута след старта. След като през 2025 г. СпейсЕкс изстреля 170 ракети, фирмата все още не е оповестила каква цел преследва през 2026 година. Възможно е това все още да не е ясно дори за Илон Мъск. На 1-ви януари бе обявено, че част от спътниците „Старлинк“ ще бъдат свалени на по-ниска орбита във връзка с наближаването на слънчевия минимум (тъй като активното Слънце означава по-плътни горни слоеве на земната атмосфера, което увеличава силите на триене и съпротивление, съответно спътниците падат по-бързо). Мярката ще позволи да се облекчи трафикът на околоземното пространство. Спътниците „Старлинк – Версия 2 – Мини“ са вече достатъчно голям брой, възможно е СпейсЕкс да няма нужда да извежда повече такива в космоса. Следващата стъпка е извеждането на „Старлинк – Версия 3“, които ще са съществено по-големи и отвъд възможностите на „Фалкън 9“, което означава, че ще бъдат извеждани с ракета „Супер Хеви“ и кораб „Старшип“. Но не е ясно кога „Старшип“ ще бъде готов за редовна експлоатация – целта на СпейсЕкс е това да се случи възможно най-скоро, с въвеждането на неговата „Версия 3“. Когато обаче това стане, той ще може да извежда много по-голямо количество полезен товар от „Фалкън 9“, съответно нуждата от чести изстрелвания ще намалее. Така че след експоненциален ръст на изстрелванията на СпейсЕкс като абсолютен брой излетели ракети, възможно е през 2026 г. да станем свидетели на задържане или даже на спад. Предстои да видим как ще се развие космическата Нова година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/01/03/2026-spacex-first-launch-of-the-year/

Обобщена статистика на космическите полети през 2025 година На кадъра: Кацането на „Ню Глен“ през ноември. Photo credit : Blue Origin 31 декември 2025 г. 09:45 ч. Светослав Александров. 2025-та ще влезе в историята на космонавтиката като първата от началото на космическата епоха, през която бяха осъществени над 300 орбитални изстрелвания. Също така това бе петата поредна година през 21-ви век, в която се постави рекорд за общ брой полети и третата след 2023, през която този брой надхвърли 200. В периода между 1 януари и 31 декември бяха осъществени общо 330 орбитални изстрелвания, от които 317 бяха успешни. За сравнение през 2024 г. имахме 261 орбитални изстрелвания, през 2023 г. – 223, през 2022 г. – 186, а през 2021 – 146. Разбивката по държави: САЩ отново бе абсолютен лидер със 198 изстрелвания. Отново за пореден път това лидерство се дължеше до голяма степен на СпейсЕкс, като фирмата на Илон Мъск проведе 167 изстрелвания на ракети „Фалкън“. По този начин една-единствена компания за една календарна година успя да надхвърли 160-те изстрелвания на програмите „Джемини“, „Аполо“ и „Спейс Шатъл“ (т.е. космическите совалки) за целия им период 1961-2011 година!!! Другата американска фирма, която се отличи, бе Рокет Лаб, която проведе 21 изстрелвания. На второ място след Щатите бяха Китай с 93 успешни изстрелвания. Китайците така и не успяха да се сдобият с възвръщаеми ракети и през 2025 година, но през декември бяха направени два опита за кацания – на първите степени на „Чжюкуе-3“ и „Лонг Марч-12А“. Макар и неуспешни, това показва амбицията на държавата да овладее технологията. На трето място бе Русия с 17 изстрелвания – същият брой като през 2024 година. Но тенденция за увеличаване на руските полети няма – за сравнение през 2021 г. летяха 25 руски ракети, през 2022 – 22, а през 2023 – 19. Ще видим дали тенденцията ще се обърне през 2026 г. с дебюта на новата „Союз-5“. Мисия „Фрам2“ бе първата в историята на човечеството пилотирана експедиция в полярна орбита. Европейците успяха да се изкачат до четвърто място с осем изстрелвания – за сравнение, миналата година бяха на седмо в класацията. Новата ракета „Ариана 6“ започна да разгръща потенциала си, като летя четири пъти, „Вега-С“ постигна стабилна летателна честота с три изстрелвания, а ракетата „Спектрум“ на Изар дебютира (макар и неуспешно). На пето място в класацията е Индия с пет орбитални изстрелвания, Японците са на шесто с четири, Южнокорейците са на седмо с две. Иран, Израел и Австралия са с по един полет, но единствено този на Израел е успешен. Станахме свидетели на бум на изстрелванията на чисто нови ракети, сред които „Спектрум“ на немската фирма Изар, „Ерис-1“ на австралийската „Гилмор“, „Ханбит-Нано“ на южнокорейската Иноспейс, „Чжюкуе-3“ на китайската „Ландспейс“, „Ню Глен“ на американската Блу Ориджин. Повечето от тези дебюти (с изключение на „Чкюкуе“ и „Ню Глен“) се провалиха, което е напълно нормално. Общо 70 души излетяха в космоса през 2025 година, от които 42 – на суборбитални пилотирани космически кораби и 28 – на орбитални. Всички суборбитални полети бяха осъществени от фирмата Блу Ориджин с нейния космически кораб „Ню Шепърд“. Сред орбиталните пилотирани изстрелвания четири бяха американски, две руски и две китайски. Най-забележителната пилотирана космическа експедиция през 2025 г. бе „Фрам2“, изстреляна на 1 април с ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ и кораб „Крю Драгън“. Това бе първата пилотирана мисия в човешката история, която навлезе в полярна орбита (т.е. прелиташе над полюсите на Земята). Слънчев изгрев, заснет от Луната от американската мисия „Блу Гоуст“ на Файърфлай. Това бе единственото напълно успешно кацане на естествения ни спътник през 2025 г. Също така значима бе мисията „Аксиом 4“ през юни-юли, отново осъществена с ракета „Фалкън 9“ и кораб „Крю Драгън“. Значимото при нея бе, че за пръв път от програмата „Интеркосмос“ насам Индия, Полша и Унгария имаха свои собствени астронавти. В сферата на лунните полети – станахме свидетели на три кацания на Луната, от които едно бе напълно успешно (на американската фирма Файърфлай), едно – частично успешно (т.е. с работещ апарат, който обаче се преобърна – на американската фирма Интуитив Машинс) и едно – провалено (на международната фирма айспейс). В сферата на междупланетните полети – две мисии прелетяха край Марс (европейската „Хера“ и америакнската „Европа Клипър“), една мисия прелетя край Меркурий (японско-европейската „БепиКоломбо“), една мисия прелетя край астероид (американската Луси, край астероида Доналдйохансон) и две мисии прелетяха край Венера (европейските „Солар Орбитър“ и „Джус“). https://cosmos.1.bg/space/2025/12/31/obobshtena-statistika-2025/

НАСА ще започне 2026 г. с изстрелването на екзопланетната мисия Пандора Космическата мисия на НАСА „Пандора“. Image credit : NASA 31 декември 2025 г. 01:05 ч. Светослав Александров. В началото на януари НАСА ще изведе в космоса нов космически телескоп на име „Пандора“, който ще изследва атмосферите на извънслънчевите планети с надеждата да открие биопризнаци – вещества, които могат да са показател за наличието на извънземен живот. Мисията „Пандора“ е създадена в рамките на нова астрофизична програма на НАСА на име „Пайъниърс“. Програмата стартира през 2020 г. със задачата да се конструират космически апарати, като всеки от тях е създаден за максималната сума от $20 милиона. Макар че на пръв поглед числото изглежда внушително, това са жълти стотинки в сравнение с амбициозните космически телескопи, например „Джеймс Уеб“, който бе създаден за над $10 милиарда. Развитието и миниатюризацията на технологиите днес позволява да бъдат реализирани бюджетни мисии, каквито доскоро бяха немислими. Както е оповестено на сайта на НАСА и на Astrobiology.com, „Пандора“ представлява 0.44 метров космически телескоп, който ще наблюдава поне 20 известни извънслънчеви планети, като основен фокус са тези, чиито атмосфери се очакват да са изградени основно от водород или водни пари. Въпросните планети също така са с размери между този на Земята и Юпитер. „Пандора“ е първата мисия, която ще предостави подробен и непрекъснат набор от данни във видимия и близкия инфрачервен диапазон за конкретни екзопланети и звездите, около които обикалят те. Уебсайтът Мъркюри Нюз се позовава на Питър МакДжил, астроном, който е част от екипа на „Пандора“. МакДжил се надява, че космическият апарат може да намери биопризнаци като кислород, въглероден диоксид и метан, но признава, че шансът за това е много малък. Изстрелването на „Пандора“ ще бъде осъществено не по-рано от 5-ти януари посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. При това космическият апарат ще бъде качен заедно с много други микроспътници, които ще си споделят товароподемния капацитет на ракетата. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/30/nasa-exoplanet-pandora-mission/

Антирекорд: Броят изстрелвания от Байконур е на най-ниското ниво от 1959 г. насам! Снимка от изстрелването на „Союз МС-28“ през ноември. Photo credit : Roscosmos 29 декември 2025 г. 16:15 ч. Светослав Александров. 2025 година завършва с пореден антирекорд за руската космонавтика. От историческия космодрум Байконур бяха проведени едва шест изстрелвания, което представлява най-ниското ниво на космически полети от 1959 година насам. Космическата надпревара започва през 1957 година, когато са изстреляни „Спутник 1“ (първият изкуствен спътник) и „Спутник 2“ (с кучето Лайка) – тогава от Байконур са проведени две орбитални изстрелвания. През 1958 г. са осъществени пет, през 1959 г. – четири, през 1960 г. – осем и през 1961 г. – седем орбитални изстрелвания. Започвайки от 1962 г., броят на космическите полети става двуцифрен. Оттогава до 2019 г. този брой никога не пада под двуцифрено число. Тенденцията започва да се обръща в отрицателна посока през 2020 г., годината на ковид пандемията, когато биват реализирани само седем космически полета. След това през 2021 г. отново имаме двуцифрено число, но за последен път. От 2022 г., когато се разразява пълномащабната война в Украйна, вече четвърта поредна година биват провеждани под десет полета от Байконур. А сега, през 2025 г., за пръв път от 1959 г. насам имаме едва шест полета. Причините за този антирекорд са комплексни. Благодарение на санкциите практически няма чуждестранни големи спътници, които са предвидени да летят с която и да е от руските ракети – „Союз“, „Протон“ или „Ангара“. Нито една западна фирма вече не би качила спътника си на руска ракета. Санкциите също така влияят и по още един начин: руснаците вече нямат достъп до западните компоненти, които са необходими за производството на техни спътници, следователно сега се опитват да заменят тези части с локално производство. В резултат полетите непрекъснато биват отлагани. Не на последно място, аварията на единствената стартова площадка за корабите „Прогрес“ и „Союз“ по програмата за обслужване на МКС доведе до прекратяване на подготовката за полета на товарния кораб „Прогрес МС-33“. Ако това изстрелване се беше осъществило по план на 15 декември, от Байконур щеше да има седем полета – колкото имаше през 2020 и 2022 година. Освен това беше отложено връщането на ракетата „Протон“ в експлоатация след констатирана повреда на горната ѝ степен, както и дебютният старт на „Союз-5“, заради това че транспортьорът ѝ все още не е готов. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/29/baykonur-orbital-launches-lowest-since-1958/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1б изведе в космоса 52 спътника, сред които и първият на Черна Гора! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos TV 28 декември 2025 г. 17:15 ч. Светослав Александров. В последните дни от 2025 година се роди нова космическа държава – и това е Черна гора. Това се случи, след като днес в 15:18 ч. от новия руски космодрум Восточний бе проведено последното изстрелване на ракета на Роскосмос за тази календарна година, като сред 52-та изведени спътника има и черногорски. С това Русия финишира на трето място след САЩ и Китай по показателя орбитални изстрелвания. Американците имат общо 198 изстрелвания за 2025-та, което ги позиционира като абсолютен космически лидер. Китайците са далеч на второ място зад тях с 91 изстрелвания. Самият факт, че Русия остава трета, и то само с 17 мисии, показва, че космическият свят понастоящем бива доминиран от две суперсили. Европейците са четвърти с осем изстрелвания – но тук добрата новина е, че Европа започна да изплува след няколко години безвремие и сега поне не изостава от Индия и Япония – които са на 5-то и 6-то място. Но да се върнем на днешния полет. Основният полезен товар на борда на ракетата „Союз-2.1б“ бяха два руски спътника „Аист-2Т“. Всеки от спътниците тежи 670 килограма, като те са разработени в предприятието РКЦ „Прогрес“ съобразно договор, сключен с Роскосмос още през 2019 година. Задачата им е да заснемат стереоизображения на земната повърхност от слънчевосинхронна орбита. Подобно на множество други руски космически мисии, и тази бе реализирана сред дългогодишни отлагания, вероятно заради недостиг на компоненти вследствие на санкциите. Както пише журналистът Анатолий Зак, първоначално изстрелването трябваше да се осъществи през ноември 2022 г., после то бе отложено за 2023 г., след това за 2024 г. и накрая неколкократно в хода на 2025 г., докато Русия най-после сполучи да го реализира във финалните дни от годината. Останалите 50 спътника на борда бяха осигурени от различни организации и фирми в Русия, но също така и Иран, Катар, Еквадор, Беларус и Черна гора – което показва кои държави са останали да разчитат на услугите на руски космически ракети след налагането на западните санкции. Както съобщава Иранската информационна агенция (IRNA), построените от Иран спътници са общо три – „Зафар“, „Пая“ и „Ковсар-1.5“. Според Вахид Язданиян, който оглавява Института по космически изследвания на Иран, спътниците са построени от частни фирми и могат да заснемат снимки с резолюция между 5 и 15 метра. Те ще се използват за селскостопански нужди, управление на водните ресурси и наблюдения на околната среда. Според уебсайта Време, спътникът „Луча“ е първият, който е официално регистриран като собственост на Черна гора и ръководен от тази държава и също така това е първият изкуствен спътник на страна от западната част на Балканския полуостров. Тук е коректно да подчертая, че преди Черна гора бе оповестила още през 2022 г., че е изстреляла изкуствен спътник – но при публикуването на снимките стана ясно, че те са били фотографирани от височина 36 километра, което показва, че по-скоро става въпрос за полет с хелиев балон до т.нар. „близкокосмическо пространство“, регион между земната атмосфера и космоса. Така че днешното изстрелване бе на първия западнобалкански изкуствен спътник в истинския смисъл на думата. Черногорският спътник „Луча“ притежава камера за заснемане на снимки на Земята, а също така и датчик за измерване на космическа радиация, както и устройство за предаване на телеметрична информация. Очаква се той да работи в космоса до три години, като ще отнеме 10-15 дни, докато бъде осъществена устойчива радиовръзка с него. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/28/soyuz-2-1-b-launches-first-montenegro-sat/

Европейската космонавтика отбеляза големи успехи през 2025 година Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите в историята на космонавтиката снимки на Южния полюс на Слънцето. 27 декември 2025 г. 13:00 ч. Светослав Александров. През 2025 г. станахме свидетели на съществен напредък за космонавтиката на Европа. Тежките времена, през които Старият континент нямаше собствени ракети и възможността да изстрелва самостоятелно космически мисии, са вече в историята. Ето каква е класацията на Европейската космическа агенция за най-добрите постижения в космонавтиката: Ракетите „Вега-С“ и „Ариана-6“ отбелязаха поредица от успешни изстрелвания, като нямаше провали. „Вега-С“ летя три пъти, а „Ариана-6“ – пет пъти. Европа също така направи първите си стъпки в областта на възвръщаемите ракетни технологии, като демонстраторът на възвръщаема първа степен „Темис“ вече търпи изпитания на космодрума в Швеция. Европейската космическа мисия „Солар Орбитър“ засне първите снимки на Южния полюс на Слънцето. Никога досега в историята на космонавтиката не бяха фотографирани полюсите на нашата звезда! Европейската космическа мисия „Проба-3“ създаде изкуствено слънчево затъмнение в орбита, като бяха направени безпрецедентни досега наблюдения на слънчевата корона. Космическият телескоп „Гая“ приключи 10-годишното си картографиране на Млечния път. Това е мисията-рекордьор в света за най-голям брой научни публикации на годишна база! Космическият телескоп „Евклид“ изследваше 26 милиона галактики в рамките само на една седмица наблюдения! Полският астронавт Славош Узнански-Вишневски изпълни над 20 експеримента на Международната космическа станция. Наземният телескоп „Флайай“ проведе първите си наблюдения с цел откриване на нови астероиди по програмата за планетарна защита, а европейската космическа мисия „Хера“ посети Марс! ЕКА изстреля множество спътници за наблюдения на Земята. Един от най-важните е „Байомас“, чиято задача е да картографира биомасата на земните гори и да изучава кръговрата на въглеродния диоксид. Европа въведе в експлоатация нова антена за комуникация с мисии в далечния космос, разработи модерни навигационни системи, подкрепи иновациите в сферата на авиацията и разви своя комерсиален космически сектор. Първата ракета „Спектрум“ на фирмата Изар дебютира през март, макар и този първи полет да бе неуспешен. Eвропейските държави осигуриха рекорден бюджет от €22 милиарда за следващите три години. Ето кои са държавите, участващи в европейския космически отрасъл: Понастоящем Европейската космическа агенция включва 23-държави членки, три асоциирани членки (Словакия, Литва и Латвия) и четири коопериращи държави в Европа (България, Хърватия, Кипър и Малта). Освен тях Канада също участва – единствената неевропейска кооперираща държава на ЕКА. Споразумения за сътрудничество с ЕКА имат и три държави, които не са членки на Европейския съюз – Израел, Турция и Украйна. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/european-space-successes/

Русия и Казахстан ни показаха снимки на съвместната им орбитална ракета Союз-5 Ракетата „Союз-5“. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2025 г. 11:45 ч. Светослав Александров. Вчера Русия и Казахстан публикуваха подробни снимки на първата сглобена орбитална ракета от новата серия „Союз-5“, която трябваше да полети в края на тази година, но сега стартът се очаква не по-рано от пролетта. Хубавото на снимковия материал е, че той не само потвърждава това, което знаем, но и това, което Роскосмос не ни казва. Прави впечатление, че на снимките на „Союз-5“ присъстват не само знамената на Русия и Казахстан, но има и голям надпис „Сункар“, което показва, че ще се използва не само руското име (т.е. „Союз-5“), но и казахстанското. На казахски език „Сункар“ означава „сокол“. Прочие названието „Фалкън“ (т.е. това на ракетите на СпейсЕкс) означава същото Снимките също така разкриват и причината, поради която изстрелването на „Союз-5“ („Сункар“) се отлага за догодина. Липсва транспортьорът, който ще превозва ракетата до стартовата площадка и ще я привежда във вертикално положение. От известно време обикалят слухове, че именно той не е готов. Напомням на читателите, че задачата на „Союз-5“ е да замени украинските ракети „Зенит“, които вече не могат да се изстрелват от космодрума Байконур по очевидни причини. Но освен копие на „Зенит“, новите „Союз-5“ трябва да са конкурентоспособни на пазара, доминиран от СпейсЕкс. Което на теория е реалистично не заради възвръщаемостта на „Фалкън“-ите, а заради евтината работна ръка в Казахстан и Русия. Но на практика е невъзможно, защото нито един западен партньор не би резервирал изстрелване на „Союз-5“ поради санкциите. Ето останалите снимки: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/soyuz-5-photos/

Тори Бруно се присъедини към Блу Ориджин! На снимката: Тори Бруно се снима пред двигател „BE-4“. Photo credit : ULA 27 декември 2025 г. 11:00 ч. Светослав Александров. Драматичните космически събития в края на 2025 година не стихват! След като преди няколко дни Тори Бруно обяви, че напуска обединението между Боинг и Локхийд Мартин, вчера той съобщи, че започва работа като президент на Блу Ориджин! Отделът, който Бруно ще ръководи, е този за Национална сигурност. Напомням на читателите, че Тори Бруно стана изпълнителен директор на Юнайтед Лонч Алайънс (или ЮЛА, обединението на Боинг и Локхийд Мартин) през август 2014 г. със задачата да го спаси от фалит на фона на набиращата скорост компания на Илон Мъск – СпейсЕкс, както и на фона на факта, че предстоеше пенсиониране на ракетата „Атлас 5“ с построени в Русия ракетни двигатели „РД-180“, а Конгресът на САЩ бе заповядал да спре покупката на такива. Докато оглавяваше ЮЛА, Бруно взе съдбоносно решение по въпроса за скъсването на американската космонавтика със зависимостта от руски ракетни двигатели. Вместо да заложи на корпоративния мастодонт Аероджет Рокетдайн, който е производител на традиционни, но прекалено скъпи ракетни двигатели, ЮЛА се довери на основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин – млада компания, която към този момент не бе изстреляла успешно нито една орбитална ракета, не се бе утвъртила като производител на ракетни двигатели, а проектираните от нея „BE-4“ работиха с горивната смес от течен метан и кислород, каквато никога досега не се бе ползвала в космонавтиката. Залогът бе изключително рисков, доведе до отлагания, но в крайна сметка се увенча с успех – днес производството на двигатели „BE-4“ кипи с пълна пара, а те се ползват на първите степени както на ракетите на ЮЛА „Вулкан“, така и на собствените ракети на Блу Ориджин „Ню Глен“. А Щатите, най-важното, не купуват никакви ракетни двигатели от Русия – останали са едва няколко бройки на склад за оставащите ракети „Атлас 5“. „Присъединих се към ЮЛА, за да го спася от затваряне през 2017 г., да разработя Вулкан и да я поставя на стабилна основа. Направих го. Моята задача бе изпълнена“, съобщи вчера Тори Бруно в социалните мрежи. „Но сега е налице нов набор от способности в областта на националната сигурност, които трябва да бъдат разработени незабавно. Блу Ориджин е най-доброто място, където мога да служа на тази мисия“. Присъединяването на Тори Бруно към някогашния си конкурент (заради ракетите „Ню Глен“), но едновременно с това и партньор (заради двигателите „BE-4“), съвсем логично поставя въпроса – какво ще се случи сега с ЮЛА? Умира ли обединението на Боинг и Локхийд Мартин? Има ли някакво бъдеще концепцията за възвръщаемост „Смарт“, която ЮЛА разработваше? По този въпрос Бруно бе лаконичен: „Аз поставих ЮЛА в стабилна позиция на тази пътека. Но останалото зависи от тях“. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/27/tory-bruno-joins-blue-origin/

Ето как астронавтите ще отбележат Бъдни вечер и Нова година в космоса Астронавтите на МКС изпращат своите поздрави за празниците. Photo credit : NASA 24 декември 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. През ноември 2025 г. отбелязахме четвърт век на постоянно човешко присъствие в космоса благодарение на Международната космическа станция. Това означава, че астронавтите се готвят да отпразнуват за 25-ти пореден път Коледа и Нова година в орбита! Понастоящем в космоса живеят общо десет души – на МКС това са Кристофър Уилямс, Зена Кардман, Майкъл Финк (астронавти на НАСА), Кимия Юи (астронавт на Япония), Олег Платонов, Сергей Куд-Сверчков, Сергей Микаев (космонавти на Роскосмос), както и Чжан Лу, У Фей и Чжан Чунчжан (китайски астронавти на борда на орбиталната станция „Тянгон“). Всички те няма да са на нашата планета и ще посрещнат предстоящите празници съобразно своите традиции. Както ни информира НАСА в своето специално прес-съобщение за тази година, празничните традиции в космоса не се отличават особено от земните – просто са адаптирани за условията на безтегловност. Конкретно американските астронавти се хранят с ястия, приготвени и опаковани от Лабораторията за космически хранителни системи в Космическия център „Джонсън“ на агенцията в Хюстън, където екипажите избират предварително своите менюта с помощта на нутриционисти и специалисти по хранителни технологии. Товарните кораби, пристигащи преди празниците, доставят вакуумно опаковани пакети, пълни с храни като миди, стриди, пуйка, зелен фасул и пушена сьомга, както и дълготрайни лакомства като бонбони, глазура, бадемово масло и хумус. Разбира се, Международната космическа станция е украсена, а астронавтите ще си раздадат подаръци, които ще се реят свободно сред модулите. Жителите на станцията ще осъществят и видеовръзка със своите близки. Но не на последно място, астронавтите изпратиха специално празнично обръщение към цялата Земя. „Празниците са, за да прекарваме време със семейството и приятелите, да се наслаждаваме на времето си заедно, да си спомняме за отминалата година – каква хубава година бе за нас, астронавтите от експедициите 74 и 73“, каза американският астронавт Майк Финк, който понастоящем изпълняла дългосрочната си мисия в космоса. „Но също сме мъничко тъжни, защото този път не сме със семействата си. Все пак сме с космическото си семейство, така че се справяме и очакваме да посрещнем празниците заедно. Не просто тези от нас, които живеем на станцията, но и приятелите ни по пултовете за управление в различните центрове на планетата – Хюстън, Хънтсвил, Мюнхен, Москва и Скуба Япония“. Относно традициите, астронавтът Кристофър Уилямс сподели следното: „Едно от най-специалните неща покрай празниците са традициите. И макар че се намираме далече от нашите традиции у дома, имаме някои нови традиции на борда. Както сами виждате, имаме някои декорации тук“, казва астронавтът, илюстрирайки нагледно какво има предвид: „Имаме малка коледна елха, както и няколко ботушки край въздушния шлюз. Така че имаме някои нови традиции и това е наистина хубаво и специално“, заключава Уилямс. Но всъщност празнуването на Коледа и Нова година в космоса има дълга и интригуваща история. Всичко започва на 16 декември 1965 г., когато астронавтите на „Джемини 6А“ Уоли Шира и Томас Стафорд изпълняват от орбита „Джингъл Белс“. И действително „Джингъл Белс“ се превръща в първото изпълнение на песен от космоса изобщо в историята на човечеството! Но Шира и Стафорд се прибират на Земята по-рано и те не са първите, които прекарват Бъдни вечер в космоса. Тази чест се пада на астронавтите от кораба „Аполо 8“, който на Бъдни вечер 1968 г. първи в човешката история пристига в орбита около Луната. Франк Борман, Джеймс Ловъл и Уилиам Андерс стават първите жители на Земята, които виждат с очите си обратната страна на естествения ни спътник. Докато кръжат около Луната и предават на живо, тримата прочитат първите стихове от Библейската книга Битие. Вдъхновяващ миг, който мнозина запомнят завинаги. Счита се, че предаването е наблюдавано в реално време от 1 милиард души в 64 различни държави. Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната е заснета от екипажа на “Аполо 8” на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA Пет години по-късно, през декември 1973 година, за пръв път американци и руснаци прекарват едновременно Рождество Христово. Тогава на борда на американската станция “Скайлаб” живеят Гери Кар, Ед Гибсън и Бил Поуг. Те успяват да направят импровизирана коледна елха от изразходени консервени кутии. Същевременно в околоземна орбита лети и съветският кораб “Союз 13″с космонавтите Пьотр Климук и Валентин Лебедев. Импровизираната коледна елха, направена от екипажа на “Скайлаб” през 1973 година. Photo credit : NASA Но през епохата на СССР не Рождество Христово (празнувано на 7-ми януари), а Нова година има повече значение. Първите космонавти, които отбелязват новогодишните празници в орбита, са Юрий Романенко и Георги Гречко по време на тяхната мисия на “Салют 6”. Двамата изпращат 1977-ма и посрещат 1978 година. До 1987 година астронавти и космонавти рядко посрещат Рождество Христово и Нова година в космоса. Но от тогава досега в космоса винаги има хора на Рождество. Първоначално това е благодарение на орбиталната станция “Мир”. През първата половина на 90-те на “Мир” живеят само руснаци. Това се променя през 1996 г., когато американската совалка “Атлантис” оставя на станцията астронавта Джон Блаха. Блаха е прибран на Земята през януари 97-ма по време на следващата мисия на “Атлантис”, с което се превръща в първия американски астронавт, отпразнувал Коледа и Нова година в орбита след епохата на “Скайлаб”. Космическата експедиция “STS-103” на “Дискавъри” е първата и единствена мисия на космическа совалка, която посреща Бъдни Вечер и Рождество Христово в космоса. Photo credit : NASA Бъдни вечер на 1999 г. е много специална – тогава орбиталната станция “Мир” е вече стара и обезлюдена, а Международната космическа станция все още не е посрещнала първия си екипаж. Въпреки всичко хора в космоса навръх празника има – благодарение на мисията “STS-103” на совалката “Дискавъри”, която обслужва телескопа “Хъбъл”. Подобно на историческата мисия “Аполо 8” около Луната, астронавтите на “STS-103” отбелязват Рождество Христово по уникален начин – като освобождават ремонтирания и работещ “Хъбъл” в орбита точно на 25-ти декември. А совалката “Дискавъри” си остава до ден днешен единствената американска космическа совалка, летяла в космоса по Рождество Христово. Екипажът на “Дискавъри” се завръща на Земята преди да настъпи новото хилядолетие, така че на 1 януари 2000-та няма хора в космоса. Но това е за последно. На 2-ри ноември 2000 г. започва Експедиция 1 на Международната космическа станция и от тогава досега има там постоянно човешко присъствие – както на Рождество Христово, така и на Нова година. Вече 25 години астронавти от различни държави посрещат заедно празниците на МКС! В Китай Коледа не е официален празник, но 1-ви януари е – китайците, както и повечето хора по света, празнуват Нова година, макар и този празник да няма такава значимост, каквато има Китайската нова година. През 2021 г. китайците полагат началото на постоянно присъствие на орбиталната станция „Тянгон“, така че 1 януари 2022 г. е първият път, когато китайски граждани отбелязват Нова година от космоса. Тогава екипажът на „Шенчжоу 13“, състоящ се от Чжай Чжиган, Уан Япин и Йе Ганфу, организира видеовръзка със студенти в Пекин, Хонг Конг и Макао: През януари 2023 г. астронавтите на „Шенчжоу 15“ Фей Дзюнлун, Ден Синмин и Чжан Лу отново изпращат новогодишни обръщения от борда на „Тянгон“. А по случай Китайската нова година, станцията е пъстро украсена: Ето как изглеждаше украсата на „Тянгон“ на 29 януари 2025 г., когато последно екипажът отбеляза Китайската нова година в орбита: През 2026 г. Китайската нова година ще се падне на 17 февруари (Годината на Коня), така че очакваме с нетърпение да видим каква ще е новата украса! А сега вие можете да изгледате празничния запис от МКС за Коледа и Новата 2026 година тук: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/24/christmas-2025/

Очаквано: Лонг Марч 12А стигна орбита, но кацането бе неуспешно Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CASC 23 декември 2025 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Китай ще завърши 2025-та година без да усъвършенства възвръщаемите ракетни технологии, след като днешното изстрелване на новата ракета „Лонг Марч 12А“ бе успешно и орбита бе достигната, но кацането на първата ѝ степен очаквано се провали. Изстрелването бе осъществено тази нощ в 04:00 ч. българско време от специализирана площадка на космодрума Дзюцюан към изпитателната зона Дунфън. След разделянето на двете степени, първата от тях трябваше да забави скоростта си и да кацне върху площадка, намираща се в провинцията Гансу на 200 километра от космодрума. Но това не се случи. Днешният полет бе вторият за Китай през декември, а и през 2025 година, в рамките на който бе направен опит за приземяване на орбитална ракетна степен. В началото на месеца в експлоатация бе въведена комерсиалната ракета на ЛандСпейс „Чжюкуе-3“. Подобно на днешния полет, тя тогава също достигна орбита, но първата ѝ степен се разби. Напомням на читателите, че ракетната възвръщаемост е постигната досега само от две фирми, и двете американски – СпейсЕкс и Блу Ориджин, и то само на три орбитални ракетни семейства – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Успешното приземяване на „Ню Глен“ през ноември превърна Блу Ориджин едва във втората фирма след СпейсЕкс със способност да връща степени посредством активното използване на двигателната им система, а не просто пасивно чрез парашут. Това се случи близо 10 години след историческото първо приземяване на „Фалкън 9“ в края на 2015 година. Илон Мъск нарича ракетната възвръщаемост с израза „светия граал“ в космонавтиката – това е задължителна технология, ако искаме да заживеем на Марс. Към настоящия момент възвръщаемостта е частична – ракетите „Фалкън“ и „Ню Глен“ притежвават възвръщаеми първи степени, но не и втори. Но целта на „Старшип“, към която СпейсЕкс ще се стреми през 2026 година, е да се постигне възвръщаемост и на горната степен. С това транспортният проблем, който досега пречеше на усвояването на Слънчевата система, ще бъде разрешен. Що се касае до летялата днес китайска ракета „Лонг Марч 12А“, тя е дълга 70.4 метра, 3.8 метра широка и подобно на „Старшип“ и „Ню Глен“ е оборудвана с двигатели на течен метан и кислород. Това бе 88-тото орбитално изстрелване на Китай през 2025 година. Междувременно, накратко: днес за пръв път в Южна Корея частна фирма се опита да достигне орбита – но ракетата „Ханбит-Нано“, разработена от компанията Инноспейс, експлодира скоро след старта. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/23/long-march-12a-reaches-orbit/

Китайската възвръщаема ракета Лонг Марч 12А е готова за полет! „Лонг Марч 12А“ – готова за полет! 22 декември 2025 г. 16:20 ч. Светослав Александров. В историята на космонавтиката първите степени само на три орбитални ракети са постигали кацане със собствените си двигатели – „Фалкън“, „Старшип“ и „Ню Глен“. Дали четвъртата ще е китайска, може да разберем още утре, на 23-ти декември, защото тогава е насрочен дебютният полет на „Лонг Марч 12А“. Напомням на читателите, че китайската фирма ЛандСпейс изстреля успешно ракетата си „Чжюкуе-3“ на 3-ти декември, но за съжаление първата ѝ степен не успя да кацне. Така Китай все още не разполага с частично-възвръщаема космическа ракета. Сега „Лонг Марч 12А“ дава нов шанс на страната. Стартовият прозорец се отваря в 04:00 ч. българско време на 23 декември. За разлика от „Чжюкуе-3“, „Лонг Марч 12А“ не е комерсиална ракета, а продукт на държавната космическа програма, проектирана от Шанхайската академия по космически технологии (SAST). За съжаление, малко неща се знаят за разработката на „Лонг Марч 12А“, но ето каква информация съм успял да събера ориентировъчно. Това е двустепенен носител, като и двете степени са на течен метан и кислород, за разлика от стандартната „Лонг Марч 12“, която е на керосин и кислород. Товароподемността на „Лонг Марч 12А“ е приблизително 12 тона до околоземна орбита в невъзвръщаем вариант и 9 тона във възвръщаем. През януари бе проведено атмосферно изпитание на първата степен, за което се счита, че е било по-скоро успешно, но вероятно преди планираното приводняване на степента е имало някакъв проблем със софтуера ѝ. След това, през август, е имало огнево изпитание на втората ѝ степен. Предстои да видим как ще протече дебютният ѝ полет. Нито една от възвръщаемите ракети не е постигала успешно приземяване на първата си степен още при първия ѝ полет, така че не очакваме и този път да е различно. Но кой знае, може пък китайците да ни изненадат. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/long-march-12a-ready-for-flight/

Изар Аероспейс изпълни успешно статичните огневи изпитания на частната европейска ракета Спектрум! Кадър от статичното огнево изпитание на първата степен на „Спектрум“. Photo credit : Isar Aerospace 22 декември 2025 г. 15:30 ч. Светослав Александров. Коледните светлини изгряха над комерсиалната космонавтика на Европа, след като частната ракета „Спектрум“, построена от немската фирма Изар Аероспейс, изпълни 30-секундни огневи изпитания и на двете си степени. С това тя е готова за втория си полет! Напомням на читателите, че по време на първата мисия на „Спектрум“ на 30 март, ракетата успя да лети само 25 секунди, преди да рухне в близост до космодрума. Независимо от неуспеха, това бе монументален момент за европейската космическа индустрия – за пръв път орбитална ракета, създадена от млада комерсиална компания, достигна до стартовата площадка и бе изстреляна, като бяха събрани ценни данни. Поговорката, че „САЩ иновира, Китай копира, а Европа регулира“, вече не е вярна – очевидно и Европа може да иновира! Най-сетне на Стария континент има „НюСпейс“ отрасъл за създаването на модерни ракети! Предполага се, че второто изстрелване на „Спектрум“ ще бъде осъществено в периода между 13 и 24 януари. „Ние строим нещо повече от ракети, строим способността на държавите да имат достъп до космическото пространство съобразно своите си собствени изисквания“, съобщава Даниел Метцлер, изпълнителен директор и съосновател на Изар Аероспейс. „Бързата итерация е начинът, по който печелиш в тази сфера. Ние сме отново на стартовата площадка девет месеца след дебютния ни тестов полет и това е доказателство, че може да работим съобразно скоростта, която светът изисква“. Изар Аероспейс иска да е гарант, че европейските космически апарати ще могат да излитат от европейска територия. Фирмата е вертикално интегрирана и производството на ракетата „Спектрум“ се осъществява изцяло на място, като инфраструктурата е в готовност да поддържа 30 изстрелвания годишно. https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/isar-aerospace-tests-spectrum/

АВАРИЯ: Японската ракета Ейч-3 не успя да изведе спътник в орбита! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : JAXA 22 декември 2025 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Днес Япония изстреля работната си ракета „Ейч-3“ с навигационен спътник, но спътникът не успя да достигне целевата си орбита след проблем с двигателя на втората степен. Напомням на читателите, че „Ейч-3“ бе въведена в експлоатация на 7 март 2023 година, като дебютният полет на ракетата бе провал. След това последваха пет последователни успеха. Със сигурност сега таймингът е много лош – аварията ще доведе до месеци отлагания на полетите на „Ейч-3“. Именно с ракета „Ейч-3“ трябва догодина да бъде изстреляна мисията до Марс „ММХ“, която ще вземе проби от луната Фобос. Има предостатъчно време дотогава – стартовият прозорец продължава от октомври до декември, но със сигурност ще стоим на тръни, когато полетът се осъществи, имайки предвид сегашната успеваемост на ракетата. Ракетата „Ейч-3“ служи и за изстрелването на товарните кораби „Еч Ти Ви – Екс“ до МКС. Сега, с аварията на космодрума Байконур и на ракетата „Ейч-3“, САЩ и по-точно СпейсЕкс остават единственият доставчик на провизии до станцията. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/22/h3-failure/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля до космоса и обратно шестима души, сред които и първият човек в инвалидна количка! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Blue Origin 20 декември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Днес беше проведен успешно последният пилотиран космически полет за 2025-та година. Ракета „Ню Шепърд“ на американската фирма Блу Ориджин изведе до ръба на космоса шестима души, сред които първият човек в инвалидна количка – Михи Бентхаус. Мисията на Бентхаус и останалите петима пътници – Джоуи Хайд, Ханс Кьонингсман, Нийл Милч, Адонис Пурулис и Джейсън Стенсъл, продължи около десетина минути. През това време те преминаха 100-километровата Линия на Карман, която условно разделя земната атмосфера от космическото пространство. Безспорно най-разпознаваемият от пътешествениците е Кьонингсман, тъй като работеше в СпейсЕкс в периода между 2002 г. и 2021 г., където бе един от вицепрезидентите на компанията и пряко отговорен за превръщането на ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“ в най-надеждните космически летателни апарати. Днес обаче истинската звезда на мисията е Михи Бентхаус, която работи в Европейската космическа агенция. Тя е дългогодишен приключенец, но през 2018 г. претърпява травма на гръбначния стълб по време на планинско колоездене. Оттогава тя е в инвалидна количка. Преди да кандидатства за изстрелване с „Ню Шепърд“ тя се е чудила дали изобщо има шанс да лети в космоса. Но Блу Ориджин се опитва да направи космоса възможно най-достъпен за всички. „Последления, Михи! Ти току-що вдъхнови милиони да гледат нагоре и да мечтаят какво би било възможно за тях“, написа администраторът на НАСА Джаред Айзъкман в социалната мрежа Х след успешното завръщане на кораба „Ню Шепърд“. Самият Айзъкман летя в космоса като турист – първо през 2021 г., с мисия „Инспирейшън4“, а после през 2024 г. с мисия „Поларис Доун“, при която бе постигната рекордна за пилотираната космонавтика околоземна орбита от 1 400 километра и рекордно отдалечаване от Земята след програмата „Аполо“. „Михи показа на света какво е възможно в днешно време. Беше чест да я изстрелям на борда на Ню Шепърд“, съобщи Дейв Лимп, изпълнителният директор на Блу Ориджин. Видеозапис от изстрелването: https://cosmos.1.bg/space/2025/12/20/blue-origin-launches-first-wheelchair-user/