SAlexandrov

Космическият телескоп Джеймс Уеб картографира атмосферата на Уран! Нова снимка на Уран, заснета от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Photo credit : ESA/Webb, NASA, CSA, STScI, P. Tiranti, H. Melin, M. Zamani (ESA/Webb) 23 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. За пръв път в научната история международен екип от изследователи успя да изготви подробна карта на вертикалната структура на горната атмосфера на Уран! Благодарение на космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, учените наблюдаваха планетата, докато тя направи пълно завъртане около оста си, разкривайки бледото сияние на молекулите над облаците. Новите резултати ще спомогнат да разберем как планетите от типа „леден гигант“ (каквито са Уран и Нептун) преразпределят енергията си в горните атмосферни слоеве. Изследването бе ръководено от Паола Тиранти от Нортумбрийския университет в Нюкасъл, Великобритания. То се фокусира върху картографирането на температурата и плътността на йоните в тези атмосферни слоеве, лежащи на 5 000 километра над най-високите облаци на Уран. Този атмосферен регион се нарича йоносфера, тъй като газовете се йонизират и взаимодействат със силното магнитно поле на планетата. Данните обрисуват най-подробната картина къде се образуват полярните сияния на Уран и как те се повлияват от необичайния наклон на магнитното поле, а също така как атмосферата се е охлаждала през последните три десетилетия. „За пръв път бяхме в състояние да видим горната атмосфера на Уран в три измерения“, съобщава Паола Тиранти. „С чувствителността на Уеб може да проследяваме как енергията се пренася през атмосферата на планетата и дори да видим какво е влиянието на неравномерното ѝ магнитно поле“. Новите научни данни потвърждават, че Уран все още търпи охлаждане – тенденция, която започна в началото на 90-те години. Екипът измери средни температури от около 150oC, по-ниски стойности, установени в сравнение с предишните наземни телескопи и космически мисии. Две ярки области на полярни сияния бяха открити в близост до магнитните полюси на Уран, съчетани с отчетлив спад на емисиите и йонните плътности в региона между двете области. Подобни „тъмни“ региони са били откривани и преди на Юпитер, където геометрията на магнитното поле контролира как заредените частици пътуват през горната атмосфера. „Магнитосферата на Уран е една от най-странните в Слънчевата система“, подчертава Паола. „Тя е наклонена и отместена спрямо оста на въртене, което означа, че полярните сияния се завихрят около повърхността по комплексен начин. Уеб ни показва колко надълбоко тези ефекти се простират в атмосферата. Разкривайки вертикалната структура на Уран в такива детайли, Уеб ни помага да разберем енергийния баланс на ледените гиганти. Това е критично важна стъпка към характеризирането на гигантските планети извън Слънчевата система“. Резултатите от това проучване са публикувани в престижното списание Geophysical Research Letters. Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ е най-мощният и най-голям телескоп, изстрелян в космоса. Европейската космическа агенция (ЕКА) е осигурила неговото изстрелване с помощта на европейската ракета „Ариана 5“. Нещо повече – работният спектрограф на „Джеймс Уеб“ NIRSpec, с който е направено това откритие, е предоставен от ЕКА. Приборът, работещ в средната инфрачервена област MIRI, също е построен на 50% от консорциум на европейски институти в партньорство с Лабораторията за реактивно движение към НАСА и Университета в Аризона. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2026/02/23/james-web-maps-uranus/

Наближава дебютното космическо изстрелване на германската фирма RFA На илюстрацията: немската ракета RFA One. Photo credit : Rocket Factory Augsburg 22 февруари 2026 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Германската ракетостроителна компания Rocket Factory Augsburg (RFA) е в последните етапи на своите приготовления преди дебютното изстрелване на орбиталната си ракета! Според информацията, разпространена от уебсайта European Spaceflight, 30-метровата ракета на име RFA ONE притежава товароподемност от 1 300 килограма до ниска околоземна орбита. Отделно фирмата разработва и ускорителна степен на име „Редшифт“, която ще може да довежда спътници и полезни товари до специализирани орбитални позиции. Пак същият сайт ни информира, че понастоящем усилията са фокусирани върху въвеждането в експлоатация на площадката за изстрелване на космодрума СаксаВорд, намиращ се на Шетландските острови в Шотландия. Очаква се в близко бъдеще да бъде проведено и първото статично огнево изпитание на RFA ONE. Първоначално RFA планираше да проведе първото си изстрелване през 2024 година. Но тогава през август първата степен на ракетата експлодира на стартовата площадка заради пожар в турбопомпите на един от 9-те двигателя. По това време очаквахме да станем свидетели на първото изстрелване на европейска частна ракета до седмици, но експлозията постави на пауза мечтите на RFA за близо две години. От тогава досега са въведени редица мерки подобни инциденти вече да не се случват и се надяваме, че най-лошото е зад гърба на компанията. Напомням на читателите, че RFA въобще не е единствената фирма в Европа, която се опитва да създаде съвременни комерсиални ракети. През март 2025 г. Изар проведе дебютното си изстрелване на ракетата „Спектрум“. То завърши с провал, но все пак никога досега модерна комерсиална (нюспейс) компания в Европа не се бе опитвала да изстреля своя собствена ракета. Сега Изар е пред осъществяването на втория си полет – първоначално очаквахме той да бъде проведен през януари, но заради повреда на клапан бе отложен за март. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/22/rfa-nablijava-debuten-polet/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 излетя и се върна за рекорден 33-ти път!!! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 февруари 2026 г. 08:45 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс отбеляза нов рекорд в сферата на ракетната възвръщаемост, след като тази сутрин ракета „Фалкън 9“ летя и се върна на Земята за 33-ти път!!! В орбита бяха изведени нови 28 спътника от интернет групировката „Старлинк“. Изстрелването бе осъществено в 05:47 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал. За нуждите на полета бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1067“. Нейният предходен 32-ри полет бе реализиран в началото на декември, т.е. отне 2.5 месеца, докато бъде подготвена за нова мисия. Днес отново нямаше никакъв проблем и след рекордното ѝ 33-то изстрелване „B1067“ извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Това бе 22-рото изстрелване на „Фалкън 9“ и 22-рото изстрелване на СпейсЕкс за 2026 година, с което фирмата на Илон Мъск отново се позиционира като абсолютен лидер – още повече, че в световен мащаб са осъществени 38 изстрелвания, от които 35 са успешни. Общо САЩ имат 24 изстрелвания през календарната година, с което са на първо място, на второ са Китай с 10 изстрелвания. Руснаците са трети с две изстрелвания, европейците са четвърти с едно успешно изстрелване, а на последно място засега са Индия само с едно изстрелване, което обаче е завършило с провал. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/22/2026-spacex-rocket-record-33rd-launch/

Очаквано: Таратайката Артемис 2 пак се повреди, няма да се лети до Луната през март! Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ – проблеми след проблеми след проблеми. Photo credit : NASA 21 февруари 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Напълно очаквано – космическата „Жигула“ на НАСА „Спейс Лонч Систъм“ отново се повреди! Проблемът е толкова сериозен, че вероятно ще се наложи връщане в хангара за ремонти, но при всички случаи полет до Луната през март няма да има. Според информация, разпространена от агенцията, установен е проблем с подаването на хелий към втората степен на ракетата. И това се е случило след анализ на данните днес, на 21-ви февруари. За да могат да върнат „Спейс Лонч Систъм“ в хангара, екипите трябва да махнат платформите около нея, за което обаче е необходимо да утихне вятърът – а точно такъв е прогнозиран за утре… Едно е сигурно – всичко това нямаше да се случи, ако не се разчиташе за завръщането на Луната на тази стара таратайка, проектирана не от инженери, а от политиците в Конгреса през 2010 година – и то с цел да пази работните места на работещите от космическата совалка на НАСА. „Спейс Лонч Систъм“ остаря още през 2018 г., когато ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя и изпрати „Тесла“ на път към Марс. Още тогава „Спейс Лонч Систъм“ трябваше да бъде пратена да бунището и да се премине към алтернативен вариант с „Фалкън Хеви“ и „Крю Драгън“. Втората най-добра възможност бе през 2020 г., когато СпейсЕкс доказа, че може да вози хора в космоса. И сега вероятно не е късно – с непрекъснатите повреди на ракетата, полетът продължава да се отлага още и още и още. Вероятно все още не е късно да бъде пенсионирана „Спейс Лонч Систъм“ и да бъде преминато към алтернативна система като „Фалкън Хеви“ или „Ню Глен“, дори това да означава да няма пилотиран полет до Луната през тази година – просто защото придържането към тази ракета може да гарантира вечни проблеми и отлагания и да няма полет така или иначе тази година… https://cosmos.1.bg/space/2026/02/21/artemis-2-breaks-again/

НАСА изпълни безупречна репетиция на обратното броене на Артемис 2! Този път нямаше течове: обратното броене бе преустановено 29 секунди преди старта, както бе планирано! Photo credit : NASA 20 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ НАСА успешно зареди ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с гориво и проведе безупречна репетиция на обратното броене! Безпроблемният завършек на това изпитание открива пътя към изстрелването на „Артемис 2“ по-късно през пролетта – първата пилотирана мисия на човечеството към Луната след повече от половин век пауза. Към този момент НАСА все още не е потвърдила, че първият опит за изстрелване ще бъде направен през март – това зависи и от други фактори, включително метеорологични. Но агенцията потвърди, че днес, на 20-ти февруари, астронавтите Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кук и Джереми Хенсън ще влязат официално в карантина. Това ще ограничи вероятността някой от тях да се разболее неочаквано преди старта. Но да се върнем към днешната репетиция. За разлика от идентичното изпитание в началото на месеца, този път нямаше изненадващи горивни течове – поне не такива, които надвишават пределните лимити (защото водородът винаги протича). След цялостното зареждане на „Спейс Лонч Систъм“ с гориво, екипите изрепетираха обратното броене двукратно. Целият тест бе абсолютно безпроблемен с едно изключение – имаше временно прекъсване на комуникациите, което наложи прехвърляне към резервен комуникационен метод. Но инженерите своевременно откриха коя апаратура дава отклонения и възстановиха нормалния ход на комуникациите. Малко неща остават да бъдат свършени преди изстрелването. През следващите дни техниците ще монтират кранове край ракетата, за да обслужат и тестват повторно системите за аварийно прекратяване на полета – това би се наложило ако възникне фатален проблем при полета (мярка за безопасност, която винаги се прилага, но стискаме палци никога да не се стига до нея). Също така екипът по затварянето на вратата на кораба ще изрепетира тази процедура още веднъж, за всеки случай – за да няма неочаквани изненади в деня на изстрелването, когато настанят астронавтите. Затварянето на вратата не е тривиална процедура – преди корабът да бъде допуснат до полет, екипите трябва да са абсолютно сигурни, че е добре херметизиран. В случая с програмата „Артемис“, която в миналото толкова ни е разочаровала поради неспазването на срокове и често възникващите проблеми, винаги си казваме: нека не се каним. Но след днешния успешен завършек на изпитанието, май този път нещата наистина са на финалната права. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2026/02/20/2026-artemis-2-countdown-test-success/

НАСА официално приравни инцидента с кораба Старлайнър към тези с Чалънджър и Колумбия! Космическият кораб „Старлайнър“ в орбита. Photo credit : NASA 19 февруари 2026 г. 22:20 ч. Светослав Александров. Днес, по време на специална пресконференция, НАСА представи официално резултата от разследването на инцидента с кораба „Старлайнър“, който през 2024 г. остави двама астронавти временно заклещени на МКС. Агенцията публикува страховити разкрития и вече класифицира аварията от същата категория като катастрофите на совалките „Чалънджър“ и „Колумбия“! Макар че този път не загинаха хора, а Бъч Уилмор и Съни Уилямс се завърнаха успешно на Земята с кораб на СпейсЕкс, проблемът е бил изключително сериозен и съдбата на двамата астронавти е висяла на косъм. „Ако не бяха възстановили работоспособността на двигателите на кораба и ако скачването с МКС не се беше осъществило, изходът от мисията щеше да е много, много по-различен“, категоричен бе администраторът Джаред Айзъкман. Както пише журналистът Ерик Бъргър, Айзъкман безспорно представлява положителна промяна за културата на НАСА. Агенцията най-сетне поема отговорност. Обикновено, когато възникват проблеми и аварии, НАСА се измъква с клишета от сорта на „космосът е труден“, „екипите правят всичко възможно“, „гордеем се с всички“. Не и този път. Тук не става въпрос само за конкретния технически проблем, който е свързан с отказа на двигателите на „Старлайнър“ или течовете на хелий откъм горивната система. Далеч по-сериозни са ръководните проблеми. Има виновни на много нива. Установена е вина в предишното ръководство на НАСА. Бе посочен персонално като виновен и предишният администратор Бил Нелсън. Виновно е, разбира се, и ръководството на Боинг. Айзъкман представи официално открито писмо във връзка с резултатите от разследването, от което става ясно, че другата седмица комисията за безопасност на НАСА ще бъде изслушана от Конгреса. „Нека да започна с най-важната точка. „Старлайнър“ има конструктивни и инженерни недостатъци, които трябва да бъдат коригирани. Но най-притеснителният провал не е хардуерът. Това е процесът на взимане на решения и управлението, които, ако не бъдат поправени, ще доведат до създаването на култура, която е несъвместима с пилотираната космонавтика“, категоричен е администраторът. „Грешки бяха допуснати още при зачеването на програмата и продължиха в хода на изпълнението, включително при управлението на договора, цялостната показност, проявата на техническа взискателност и процесът при взимането на решения. Боинг бяха тези, които построиха кораба и още от самото начало НАСА се съгласяваше с отклоненията, допускайки той да лети. Докато разработката течеше, бяха допускани компромиси и неадекватна квалификация на хардуера, които се простираха отвъд цялостното разбиране на НАСА. Що се касае до отклоненията, те възникват в рамките на всички големи аерокосмически програми и сами по себе си не са нещо необичайно. Но инженерната реалност е, че „Старлайнър“ с неговите недостатъци по отношение на пригодността му се превърна в много по-ненадежден кораб в сравнение с другите кораби, както отбелязахме в този доклад. Но тук, в НАСА, ние управлявахме този договор. Ние одобрихме този кораб. Изстреляхме астронавти с него. Взехме решения от скачването до дейностите след приключването на мисията. Голяма част от отговорността и вината лежи в нас“, пише Айзъкман. От завръщането на „Старлайнър“ на Земята отминаха вече 18 месеца. През това време НАСА и Боинг работят заедно за коригирането на проблемите. Но администраторът на агенцията заявява категорично: следващото изстрелване няма да бъде осъществено, докато техническите проблеми не бъдат осъзнати и коригирани, докато горивната система не бъде призната за годна и докато препоръките от разследването не бъдат внедрени. Айзъкман призна също така за редица проблеми още от преди изстрелването до чак след завръщането. Макар че предишният безпилотен полет показа, че има дефект на горивната система, рисковете никога не бяха осъзнати, не бяха предприети корективни мерки, а на ръководно ниво е било приемано аксиоматично, че Комерсиалната програма на НАСА за пилотирани полети може да бъде успешна само ако „Старлайнър“ излети. Администраторът на НАСА призна, че докато мисията е била в ход, отношенията между Боинг и НАСА са се влошили до „непрофесионално поведение“ – т.е. вярно е, това което някои медии са писали, а именно, че ръководителите са си крещели. Но дори и след завръщането на кораба на Земята проблемите са продължавали – въпреки признаците, че аварията е от Категория А, това така и не било обявено. Причината – отново са се притеснявали за репутацията на „Старлайнър“… Пресконференцията завърши с изречението: „Подведохме Съни и Бъч“. Вярно е. Целият доклад може да бъде свален от този линк. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/nasa-starliner-report/

Как може да спрем бягството на европейските космически компании към САЩ? На снимката: европейската ракета „Спектрум“ на фирмата Изар. Photo credit : Isar Aerospace 19 февруари 2026 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В днешните времена, когато все по-често си говорим за необходимостта от технологичен суверенитет и по-голяма самостоятелност на Европа от американските технологични услуги, трябва да обърнем внимание и на един друг проблем. Много европейски космически компании не успяват да надраснат своята начална (т.е. „стартъп“) фаза и когато останат без средства, на помощ се притичват американски инвеститори – под условието да се преместят в САЩ. Проблемът е толкова сериозен, че някои експерти в индустрията го наричат „изселването на космическите стартъпи“. Подробен материал по темата написа анализаторката Тереза Пултарова за уебсайта Суперклъстър. Пултарова ни напомня как през последния четвърт век младите космически компании (т.нар „нюспейс“ фирми) трансформираха космическия отрасъл на САЩ, защото успяха да създадат услуги, които са много по-евтини и по-бързи от тези на старите агенции и корпорации. Топ 3 фирмите са СпейсЕкс, Блу Ориджин и Планет Лабс. Понастоящем СпейсЕкс е отговорна за повечето космически изстрелвания и се оценява на $800 милиарда. Макар че основаната от Джеф Безос фирма Блу Ориджин се развива по-бавно, тя се оценява на $100 милиарда. Фирмата Планет Лабс, която революционизира спътниковия отрасъл със своята флотилия от околоземни спътници, се оценява на $7 милиарда. Има и много други компании. Но в Европа, подчертава анализаторката, има само една-единствена фирма-еднорог, чийто капитал се оценява на милиарди. Това е финландската компания ICEYE на стойност €2.4 милиарда. Тази компания бе основана през 2014 г. и понастоящем е най-големият световен оператор на спътници, оборудвани със синтетично-апертурни радари. Тоест те могат да наблюдават Земята денонощно, дори и през облаците. На второ място Пултарова посочва българската космическа компания EnduroSat, която произвежда софтуерно-базирани спътници и се оценява на €200 милиона. Но като изключим ICEYE и EnduroSat, най-често споменаваните имена на европейски космически фирми са ракетните разработчици Изар, PLD и RFA. Те обаче все още не са доказали, че могат да отговорят на очакванията. Съществува голям шанс не всички от тях да оцелеят. Тереза Пултарова даде за потенциален пример британската фирма Орбекс, но между писането на нейния материал и днешния ден фирмата вече обяви, че прекратява дейностто си – т.е. примерът за провалена компания е напълно уместен. Какво не е наред с Европа? През 2020 г. в Мюнхен, Германия, бе основана компанията за рисков капитал Alpine Space Ventures, като един от съоснователите ѝ е Бълънт Алтън, който допреди е работил в СпейсЕкс. Задачата на Alpine е да инвестира в млади европейски стартъпи. Той подчерта, че докато в САЩ, където държавни агенции като НАСА, Агенцията за космически разработки и Департментът по отбраната подкрепят младите предприятия, в Европа традиционно липсват такива клиенти, които са критично важни за израстването на отрасъла. Една от фирмите, които е научила по трудния начин, че Европа не предоставя гладък път към успеха, е Mynaric. Тя води своите корени от Немския аерокосмически център. Описвана като един от най-напредничавите стартъпи в Германия, наскоро бе принудена да приеме предложението да бъде изкупена от американската фирма Рокет Лаб след като остана без пари. В случая обаче тази компания е създадена преди 15 години. При нея основният проблем е, че тя е започнала да създава лазерни терминали от самото си начало – но докато днес лазерните комуникации се използват на „Старлинк“, на Амазон „Лео“ или на китайските мегагрупировки, то през 2008-2009 г. тези услуги още не съществуват. Има ги и тези случаи, при които таймингът е лош – създадеш технологичен продукт, който е добър, но времето му още не е дошло. В началото Mynaric успява да набере средства от ангел-инвеститори и фондове за рисков капитал, най-вече в Германия, но тези пари не са достатъчни за мащабирането на производството. Нужни са още €50 милиона, ето защо инвеститорите препоръчват на фирмата да излезе на борсата. Просто няма други варианти – програмите в Европа, било то към Европейската космическа агенция или към Немския аерокосмически институт, могат да осигурят няколко хиляди, но не и милиони евро. По това време в САЩ се появяват спътниковите мегагрупировки – първоначално те се възпримат като научно-фантастична мечта, но бързо стават реалност и се превръщат в следващия голям тренд в областта на телекомуникациите. Mynaric бързо се сдобива с клиенти – но Йоаким Хорварт, техническият ръководител на фирмата, забелязва нещо интересно. Продуктът се изкупува по-скоро от американски, а не от европейски клиенти. Компанията открива дъщерно дружество в Калифорния, но все още успява да поддържа производството си в Европа. Накрая през 2024 г. некачествено произведен компонент, който не може лесно да бъде подменен, води до отлагания. Понеже Mynaric е публична компания, тя трябва да обяви затрудненията си в общественото пространство – а именно, че ще произведе една трета от прогнозното количество продукт. Това пак е много голяма бройка, дотогава другите конкуренти са успявали да произведат максимум едно-две изделия за неимоверно по-висока цена. Но очакванията на пазара са различни и акциите се сриват. Точно в този момент калифорнийската Тихооканска инвестиционна управленска компания изкупува дяловете на Minaric и сега препродава фирмата на Рокет Лаб. Правителството на Германия ще трябва да одобри сделката. Ръководството все още се надява, че ще успее да съхрани звеното си на европейска почва, но фактът си е факт: сега предприятието ще стане собственост на Рокет Лаб, САЩ. Този пример, подчертава Тереза Пултарова, е само един от множеството подобни. Основателите и на други европейски фирми са говорели пред Супер Клъстър за своите трудности при осигуряването на финансиране в Европа, както и за това, че получават постоянно предложения от инвеститори да се преместят в САЩ, ако искат да се сдобият с подкрепа. „Натискът да се преместиш в САЩ, ако си европейска/или британска фирма, е постоянен“, споделя основател на такава компания под условието да е анонимен. „Става въпрос за пари, но става въпрос и за инерция. Американската екосистема е по-добре настроена, за да преобразува финансирането в реални способности и да прехвърля тези способности през етапите на доставки, регулации и мащабиране“. Други основатели на фирми се оплакват от колебливостта на Европа да поема нови рискове, което води до неспособността да се създадат нови технологии. „Единственото, което се финансира тук, е ако някой копира това, което СпейсЕкс правеше преди 15 години“, посочва друг анонимен лидер на компания. „Има около 12 копия на Фалкън 1, които се финансират в Европа. Но Фалкън 1 бе задънена улица даже за СпейсЕкс“. Друг фактор, посочва Пултарова е, че макар и да има привидно обединение на пазара в Европа благодарение на Европейския съюз, континентът остава фрагментиран и инвеститорите избират внимателно къде да приютят своите бизнеси. Държавите предпочитат да подхранват своите си „шампиони“, но това означава, че растежът на дадена фирма остава ограничен до средствата във въпросната държава. Някои от основателите на космически фирми продължават да се борят за бъдещето си в Европа поради усещане за дълг, семейство или неприязън към американския начин на живот. Но други напускат космическия сектор. Един от тях признал на интервюиращата, че е продал своите дялове в местна космическа фирма и започнал да работи в сферата на изкуствения интелект. Що се касае до Mynaric, Йоаким Хорварт признава, че опасността да бъде принуден да се премести в Щатите винаги е висяла над главата му. „Хората ни питаха многократно – защо го правиш в Европа? Защо си толкова глупав? За нас, понеже израстнахме в Немския аерокосмически център, искахме да останем близки с тях. Но откъм страната на капитала със сигурност щеше да ни е по-добре в САЩ“. Има ли надежда, пита се Тереза Пултарова? През последните години напрежението между Европа и Русия нараства, а взаимоотношенията със САЩ под управлението на Доналд Тръмп се влошават. Това принуждава европейските правителства да преосмислят своите стратегии. Миналият септември Германия обяви, че ще инвестира €35 милиарда за космически технологии в интерес на отбраната. Този бюджет е еквивалентен на цялата Европейска космическа агенция!!! Според анализатора Пиер Лионет това е критично важна инвестиция. „Преди Германия влагаше за военни спътници по-малко от €400 милиона годишно. Сега сякаш Германия казва – ние умножаваме многократно нашите инвестиции за космос“. Други държави също следват примера на Германия, макар и не в същите мащаби. Франция обяви, че ще увеличи инвестициите за спътникова отбрана с €4.2 милиона през следващите пет години. Но дали геополитическият натиск ще се окаже нужната спасителна лодка за недохранения европейски космически отрасъл, остава отворен въпрос. Проблемът не опира само до финансиране. Според анализатора Далас Касабовски начинът, по който протичат европейските търгове, пречи на иновациите. „Европейският правителствен подход е: това са ми конкретните изисквания. Докажи, че ще ги изпълниш и аз ще работя за теб“, казва Касабовски. „Но тези изисквания са като рецепта и не оставят пространство за иновации. Те изхвърлят някои играчи, които имат различни оферти или работят по различен начин“. Но според Алтън от Alpine Space Ventures това се променя. „Талантът и техническата готовност са тука. Това, което липсваше е, пазарният натиск – но вече и той пристига“, категоричен е той. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/19/evropeiski-kompanii-bqgstvo/

Стана ясно защо се провали проектът за туристическа обиколка около Луната с Юсаку Маедзава! На илюстрацията: провалената мисия dearMoon 16 февруари 2026 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си как през 2018 година СпейсЕкс и японският предприемач Юсаку Маедзава планираха туристическа обиколка около Луната? Сега стана ясно защо този план се провали. Заредете се с пуканки – надали сте чували досега за такава идиотска причина за прекратяването на мисия! Тя бе разкрита от Тим Дод – известен влогър сред космическите среди, който се подвизава под никнейма Everyday Astronaut. Преди три дни той гостуваше в канала Дани Джоунс Клипс. Самият Тим Дод бе част от екипажа на мисията на Маедзава dearMoon, което означава, че разполага с достатъчно вътрешна информация, за да ни разкаже какво всъщност се е случило. Чест му прави, че той пръв застана сред камерата, за да разкрие истината! За сделката между Юсаку Маедзава и Илон Мъск писах на страниците на КОСМОС БГ още през 2018 година, като Маедзава се е свързал със собственика на СпейсЕкс година по-рано, т.е. през 2017-та. Нека да ви напомня, че тогава пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ още не беше готов – той щеше да полети чак през 2020 година. Въпреки това Маедзава резервирал изстрелване с „Фалкън Хеви“ и „Крю Драгън“ за обиколка около Луната. Това, което обществеността тогава не е знаела, е каква е била неговата мотивация. Тогава Маедзава е искал да заведе своето гадже на окололунно пътешествие и там да ѝ предложи. „Когато приятелката му разбрала, тя направо откачила и скъсала с него“, разкри Дод пред смаяния водещ. Всичко това се случило през 2017 година. През 2018 г., както знаете, бе изстреляна за пръв път свръхтежката ракета „Фалкън Хеви“. Същата година обаче СпейсЕкс обявиха, че не смятат да използват тази ракета за полети към Луната и Марс – имат по-добър план, със „Старшип“. Тогава Мъск казал на Маедзава: ще ти дадем „Старшип“ за същата цена, можеш да поканиш 10 човека на него, корабът е масивен! Маедзава решил да превърне окололунното си пътешествие в шоу за запознанства. Щял да покани на борда 10 момичета и накрая щял да избере едно от тях, на което да предложи брак. Точно така, драги зрители! Маедзава планирал да стане първият в историята на човечеството космически „Ерген“! Слава Богу, намерил се достатъчно умен човек, който да го разубеди от тази идея. Така се появила концепцията за мисията dearMoon, в рамките на която Маедзава и още осем човека на изкуството щели да обиколят Луната с цел да създадат невиждани досега произведения. Единият от тях е бил и Тим Дод. Това, което Дод и останалите от екипажа не знаели е, че в договора между СпейсЕкс и Маедзава съществувала клауза, която е позволявала неговото прекратяване в случай, че мисията не се осъществи до 2023 година. Именно това е ироничното – повечето от членовете на екипажа му знаели много добре с какво се захващат. Тим Дод им е обяснявал – „Старшип“ първо трябва да излети. След това трябва да започне да каца и да стане възвръщаем кораб. След това трябва да започне презареждането му с гориво. Може би, предполагал е Дод, ще стане към 2027 година в най-добрия случай, евентуално през 2028 година. Но Маедзава е решил да сложи точка на всичко – изпратил един кратък мейл на участниците си, че мисията приключва и толкоз. That’s all Folks! Тук разказът на Дод също свършва – но ние също така може да си спомним, че Маедзава все пак полетял в космоса. На 8-ми декември 2021 г. той резервирал място на борда на руския космически кораб „Союз МС-20“ и разбрал, че космосът не е за него. След като се завърнал на Земята от космическото си пътешествие, Маедзава публикувал следното видео в Youtube (линк), на което признал: „Никога не се възбудих. Когато се събудиш рано сутрин, нормално е за нас, мъжете, да имаме щастлива мъжественост. Но след две седмици на МКС, нито веднъж мъжеството ми не ме посрещна с енергия“. Ех, Юсаку, ех, Маедзава! Ако надеждите ти да полетиш до Луната са свързани с това дали ти става патката, как изобщо очакваш да стигнеш до нея? Към днешна дата космическите полети си остават трудно начинание. Много рядко се осъществяват в срок и се изисква голямо търпение и здрави нерви. Който се хваща на хорото, трябва да знае с какво се захваща. Тук е коректно да напомня, че доста туристи полетяха в космоса именно с кораби на Илон Мъск. Джаред Айзъкман, който понастоящем е администратор на НАСА, успя през 2024 г. да излети с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ на разстояние, невиждано от епохата „Аполо“, възлизащо на 1 400 километра от Земята. Той и неговият екипаж за пръв път оттогава преминаха през радиационните пояси на Ван Алън и поставиха рекорд за най-висока околоземна орбита, посетена от човек. Значи може! Ако си частник, имаш достатъчно средства, резервираш кораб, започваш да тренираш и чакаш. Тренираш и чакаш. В един момент и твоето време ще дойде. Но все още не е дошло времето за космически вариант на „Ергенът“. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/16/why-dearmoon-failed/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън излетя на деветмесечна мисия към МКС! На снимката: пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ излита към МКС. Photo credit : NASA 13 февруари 2026 г. 12:45 ч. Светослав Александров. Американска космическа ракета „Фалкън 9“ излетя днес от Флорида в 12:15 ч. българско време, за да изведе на път към МКС пилотиран космически кораб „Крю Драгън“! Двама американци, един руснак и една французойка ще престоят девет месеца в орбита. Това е 12-тата редовна мисия, която СпейсЕкс осъществява съобразно договор с НАСА за ротацията на постоянния екипаж на станцията. През последните няколко седмици МКС бе обитавана от орязан екипаж, състоящ се от трима души – руските космонавти Сергей Куд-Сверчков и Сергей Микаев, както и американският астронавт Крис Уилямс. Това е така, защото единадесетата експедиция трябваше да се завърне преждевременно на Земята поради необявен публично медицински проблем. Сега, след като новият „Крю Драгън“ се скачи с МКС утре, на 14-ти февруари в 22:15 ч. българско време, постоянният екипаж на станцията ще стане отново седемчленен. Командирът на кораба е Джесика Меър – опитна американска астронавтка, която по образование е биолог и която лети за втори път в космоса. Пилотът на „Крю Драгън“ е Джак Хатауей, който никога досега не бе летял в орбита. Астронавтката на Франция и Европейската космическа агенция Софи Адено също бе изстреляна за пръв път. Четвъртият член на екипажа е руснакът Андрей Федяев – ветеран с една мисия зад гърба си и тази му е втора. Мисията е особено важна за Франция и Адено, която проявява интерес към космическите изследвания още от дете. Първо е вдъхновена от дядо си, който е работил като механик във френските ВВС, а по-късно от френската астронавтка Клоди Еньоре. „В деня в който Клоди излетя в космоса, аз си помислих: Това е. Има жена-астронавт. Възможно е“, споделя Адено по повод мисията на Еньоре към орбиталната станция „Мир“ през 1996 година. Впоследствие Софи Адено завършва Френския национален институт по аеронавтика и космически изследвания в Тулуза, както и престижният Масачузетски технологичен институт в САЩ. Професионалната ѝ кариера започва в Ербъс, преди да се прехвърли към френските ВВС на 23-годишна възраст. През 2019 г. Адено влиза в историята като първата жена-изпитателен пилот на хеликоптер във Франция. Софи Адено прави два опита да стане астронавт на Европейската космическа агенция – през 2008 г. (неуспешно) и през 2021 г., когато е приета за един от петте кандидата от общо 22 500 заявления. Впоследствие тренировиките я отвеждат в Германия, Япония и САЩ, където инструкторите забелязват, че може да остава спокойна дори и в стресова обстановка. Това ѝ гарантира мястото на кораба. Пред астронавтите на „Крю Драгън“ е начертана богата научна програма, която предвижда те да изследват кръвоносните си съдове с ултразвук, както и да симулират кацания на Луната. Първото проучване е особено важно, тъй като в условията на безтегловност кръвопотокът се насочва към главата. Това крие риск от появата на тромбоза, която може да доведе до инсулт. Второто проучване се казва „Ръчно пилотиране“, като астронавтите ще трябва да осъществят симулации на лунни кацания преди, по време и след полета. Като правило лунните кацания се провеждат в автоматичен режим, но астронавтите винаги трябва да са подготвени да поемат ръчен контрол над кораба в случай на проблем. Задачата на експеримента е да се провери как се променят рефлексите им при преминаването от една гравитационна среда в друга. Допълнително, независимо проучване, ще тества възможностите за лечение на синдрома SANS (съкр. от spaceflight associated neuro-ocular syndrome, т.е. асоцииран с космически полет невро-очен синдром). Това състояние е опасно, защото засяга зрението на астронавтите. Изследователите ще проверят дали приемането на Витамин B като добавка може да облекчи симптомите. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/02/13/crew-12-launches-iss/

УСПЕХ: Европейската ракета Ариана 6 изпълни своя първи полет в тежкотоварен вариант!!! Снимка от изстрелването тази вечер. Photo credit : ESA/P. Pédoussau 12 февруари 2026 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес е триумфален ден за космическата индустрия на Европа, след като новата ракета „Ариана 6“ излетя за пръв път в тежкотоварен вариант! В ниска околоземна орбита бяха изведени нови 32 спътника от групировката на Амазон „Лео“. Общо за ракетното семейство „Ариана 6“ днешният полет бе шести. Но всичките предходни пет мисии бяха в конфигурация „А62“ – с два странични твърдогоривни ускорителя и обща товароподемност до околоземна орбита, възлизаща на 10 тона. За разлика от тях днешното изстрелване бе проведено за пръв път в конфигурация „А64“ – с четири странични твърдогоривни ускорителя. Това вдига товароподемността на „Ариана 6“ до над 21 тона и позиционира ракетата в тежкия клас. Напомням на читателите, че според общоприетата дефиниция, лекотоварните ракети вдигат максимум 2 тона до околоземна орбита, среднотоварните ракети са тези с товароподемност от 2 до 20 тона, тежкотоварните имат товароподемност от 20 до 50 тона, а свръхтежките са с товароподемност от 50 тона нагоре. Европейските правителства се съгласиха да създадат „Ариана 6“ през далечната 2014 г., когато основаната от Илон Мъск фирма СпейсЕкс тепърва прохождаше с „Фалкън 9“ и се опитваше да направи ракетата си възвръщаема. Тогава обаче сред европейския космически отрасъл нямаше консенсус, че възвръщаемостта е необходима за нашите цели. Като резултат „Ариана 6“ си остана невъзвръщаем носител и до известна степен е морално остарял. Не е ясно и доколко ракетата е по-икономична в сравнение с предходната „Ариана 5“, но според публикации в медиите от миналата година резултатите са обнадеждаващи: излиза по-евтина с 40-45%. Едно обаче е сигурно – „Ариана 6“ осигурява важна независимост на европейския космически отрасъл от други държави като САЩ и Русия. Допреди 2022 г. аксиоматично се приемаше, че космическият свят е глобален и каквото и да се случва в геополитически контекст, това не влияе на космическите проекти. Но тази наивна представа рухна. След началото на войната в Украйна европейците и руснаците скъсаха почти всички отношения, като полетите на ракетите „Союз“ от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана бяха преустановени. След като миналия месец американския президент Доналд Тръмп излъчи стряскащи за Европа послания във връзка със статута на Гренландия, стана ясно със сигурност: независимостта е важна. Каквато и да е, ракетата „Ариана 6“ е нужна за нас. През този месец взаимоотношенията между САЩ и Европа, слава Богу, се постоплиха, като вчера ръководителите на НАСА и ЕКА, съответно Джаред Айзъкман и Йозеф Ашбахер, проведоха важна среща. Двамата лидери постигнаха цялостен консенсус относно бъдещите съвместни изследователски инициативи в ниска околоземна орбита, на Луната и Марс. Тук е конкретно да подчертая, че „Ариана 6“ се очертава да е лунната ракета на Европа. Именно летялата днес конфигурация с четири странични ускорителя ще служи за изпращането на спускаемия апарат „Аргонавт“ към Луната. На илюстрацията: спускаемият апарат „Аргонавт“, който трябва да бъде изстрелян с „Ариана 6“ до края на 2030 година. Image credit : ESA Но да се върнем на днешния полет, който беше първият, който европейската космическа индустрия изпълни за нуждите на проекта на Амазон „Лео“, известен доскоро под името „Кайпер“. Напомням ви, че през 2022 г. Джеф Безос сключи договори с Арианаспейс, Блу Ориджин и Юнайтед Лонч Алайънс – постъпка, която за времето си беше смела, тъй като нито една от предвидените нови ракети към това време не бе готова. Нито „Ню Глен“, нито „Вулкан“, нито „Ариана 6“. Приятната изненада е, че от всичките тези ракети „Ариана 6“ се справя най-добре. През месец януари бе съобщено, че тя е поставила неочакван рекорд като ракетата, наложила се най-бързо в експлоатация в сравнение с всичките си конкуренти през последните две десетилетия. Първите ѝ пет полета бяха изпълнени в рекордно кратък срок от 17 месеца – нещо, непостигано нито от американските ракети „Делта 4“, „Атлас 5“ и (изненада!) „Фалкън 9“, нито от японските „Ейч 2“ и „Ейч 3“. Що се касае до най-новите американски носители „Ню Глен“ и „Вулкан“, „Ню Глен“ има две изстрелвания, като второто бе много значимо, защото бе постигнато кацане на първата степен. А „Вулкан“ днес проведе своето четвърто изстрелване – макар че всичките четири мисии бяха успешни, соплата на твърдогоривните ускорители продължават да се разпадат, което поставя под съмнение надеждността на ракетата. Проектът на Амазон „Лео“ цели уверено да стъпи на пазара като алтернатива на „Старлинк“. Планът е мащабен: когато бъде завършена, мрежата ще се състои от 3 200 спътника, осигуряващи глобална свързаност. Със своите засега 185 спътника в орбита, разположени след осем успешни старта, проектът постепенно набира скорост. Страхотно е да видим, че и европейските партньори вече играят ключова роля в това технологично начинание! Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/ariane-6-heavy-debuts/

Днес Русия изстреля последната ракета Протон в конфигурация с Блок-Д! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 12 февруари 2026 г. 12:45 ч. Светослав Александров. След три години пауза, днес в 10:52 ч. тежкотоварната руска ракета „Протон-М“ се завърна в експлоатация, изстрелвайки петия метеоспътник от серията „Електро-Л“. Това бе финалният полет на ракетата „Протон“ в историческата конфигурация с „Блок-Д“, която някога е извеждала в космоса двата съветски лунохода и съветските мисии до Венера и Марс. Напомням на читателите, че ракетата „Протон“ е въведена в експлоатация през 1965 г. и дълго време тя представлява основната тежкотоварна ракета първо на СССР, а след разпадането му и на Русия. В продължение на повече от шест десетилетия тя служи за осъществяването на над 400 изстрелвания, но сега вече е в залеза на своето съществуване. Производството на „Протон“ е прекратено, като са останали на склад едва 10 бройки. Това обаче може да се окаже бавен залез – заради забавянията в строежа на руските космически апарати, често пъти породени от липсата на компоненти заради западните санкции, както и от хроничното недофинансиране, се очертава да има по едно, максимум две изстрелвания годишно. Така може да отнеме и десетилетие, докато се изчерпат всичките налични ракети и „Протон“ завинаги да си отиде в историята. Всички останали полети на „Протон“ обаче или ще са без горна степен (в случая с „НЕМ“ – модула, който ще участва в изготвянето на новата руска космическа станция), или с ускорителен блок „Бриз-М“ (въведен в експлоатация през 1999 г. – сравнително нова разработка за руската космонавтика). Днешният полет бе последният с горна степен „Блок-ДМ03“, т.е. последният с горна степен от семейството „Блок-Д“. Тази степен ще продължи да бъде произвеждана, но ще бъде позната под името „Персей“ или „Орион“ и ще се използва на новото поколение руски ракети „Ангара“, а вероятно и на „Союз-5“. „Блок-Д“ влиза в експлоатация през 1967 г. като пета степен на лунната ракета „Н1“. Дори и когато лети на „Протон“, първоначалните цели служат на съветската лунна програма – в това число за изпитания на олекотен вариант на кораба „Союз“, който трябва да направи обиколка около Луната с космонавти на борда. СССР никога не успява да изстреля човек отвъд пределите на околоземната орбита и към Луната, но въпреки това ракети „Протон“ в комбинация с „Блок-Д“ извеждат в космоса множество исторически роботизирани мисии – двата лунохода, възвръщаемите мисии на СССР до Луната, които събират проби от лунния грунд, мисиите до Марс и до Венера. Днешното финално изстрелване на „Протон“ с „Блок-Д“ включваше извеждането на руския метеорологичен спътник „Електро-Л“ към геостационарна орбита. Към момента на писането на тази публикация мисията още продължава, съответно е рано да кажем дали тя е успешна или не, като разделянето на спътника от „Блок-Д“ трябва да бъде осъществено шест часа и тридесет и седем минути след старта. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/russia-launches-final-proton-blokd/

Американската ракета Вулкан изведе в космоса два разузнавателни спътника! На снимката: ракетата „Вулкан“ излетя днес. Виждат се отломки от разпадналото се сопло. Photo credit : United Launch Alliance 12 февруари 2026 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 11:22 ч. българско време бе проведено четвъртото изстрелване на новата американска ракета „Вулкан“ с два военни спътника на борда. Макар че на този етап мисията протича успешно, пак бяха наблюдавани проблеми със соплото на един от спомагателните ускорители. Ракетата „Вулкан“, чийто оператор е американската фирма „Юнайтед Лонч Алайънс“, притежава на първата си степен два течногоривни двигателя „BE-4“ на течен метан и кислород, разработени от Блу Ориджин, а за нуждите на днешната мисия бяха прикачени четири спомагателни твърдогоривни ускорителя „GEM-63XL“, разработени от Нортроп Груман. Именно с единия от тях възникна проблем, който е идентичен с проблема, възникнал на 4-ти октомври 2024 г., по време на второто изстрелване на „Вулкан“. По принцип разпадането на соплото представлява дреболия, която по никакъв начин не застрашава протичането на мисията, тъй като основните двигатели „BE-4“ и горната степен „Центавър“ компенсират отклонението. Така че очакваме довеждането на спътниците в геосинхронна орбита, което се очаква да се случи след около десетина часа, да бъде успешно. Въпреки това е тревожен фактът, че Юнайтед Лонч Алайънс продължава да се бори с едни и същи проблеми и да не може да ги разреши – нещо типично за стария аерокосмически (ОлдСпейс) отрасъл. Също както Боинг кърпят вече десетилетие горивната система на „Старлайнър“, а на „Артемис 2“ продължават водородните течове, установени още през 2022 г., така е и с ЮЛА. Всеки път едно и също, а разрешение няма… Безспорно западният свят има нужда от повече фирми, които успяват и които не се казват СпейсЕкс… Вярно е, че „Вулкан“ на този етап няма провалена мисия. Но след онова изстрелване на 4-ти октомври 2024 г., когато бяха наблюдавани проблемите със соплото, измина близо година, докато ракетата отново се завърне в експлоатация (това се случи на 13 август 2025 г.). Изглежда извън всякакво съмнение, че сега ще последва нова продължителна пауза, докато „Вулкан“ полети отново. Напълно е възможно днешното изстрелване да бе последното за ракетата през тази календарна година… Военновъздушните сили на САЩ не са доволни. Миналата година генерал-майор Стивън Пърдю заяви, че програмата се развива незадоволително и че преходът между старите ракети „Делта“ и „Атлас“ към „Вулкан“ става много бавно, като това е довело до отлагането на четири изстрелвания за нуждите на националната сигурност. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/12/vulcan-launches-twin-satellites/

УСПЕХ: Китай изпълни ключов изпитателен полет на лунния кораб Менчжоу и неговата ракета Лонг Марч 10! Снимка от днешния изпитателен полет. Photo credit : CNSA 11 февруари 2026 г. 07:15 ч. Светослав Александров. Днес Китай благополучно изстреля за пръв път ракетата „Лонг Марч 10“, с помощта на която астронавти ще бъдат изпращани към Луната, и проведе критично важен изпитателен полет на лунния кораб „Менчжоу“! Изпитанието целеше да провери работоспособността на спасителната система, чиято задача е да издърпва кораба на безопасно разстояние, ако настъпи авария на ракетата-носител. Китай вече я изпита през юни миналата година, като тя бе задействана, докато „Менчжоу“ бе позициониран на площадка, но днес бе първото ѝ същинско изпитание по време на реален полет. Изстрелването… Това бе и дебютното изстрелване на „Лонг Марч 10“ – ракетата, с която китайските астронавти ще летят до естествения ни спътник. Забележителен факт е, след като „Менчжоу“ се отдели от нея и извърши меко приводняване с парашутната си система, самата ракета също успя да демонстрира меко приводняване посредством собствените си двигатели! … и завръщането на „Менчжоу“ с парашути Ето защо може да кажем, че лунната програма на Китай започва да изпреварва технологично американската. Ракетите „Лонг Марч 10“ и „Спейс Лонч Систъм“ притежават сходна товароподемност – около 27 тона до транс-лунна орбита. Но американската „Спейс Лонч Систъм“ представлява миш-маш, сглобен от стари технологии – двигателите ѝ са реликви от космическите совалки, а някои от сегментите на страничните ѝ твърдогоривни ускорители са произведени още през 80-те години на миналия век. Именно поради факта, че американската ракета разчита на античен хардуер, тя лети изключително рядко – предният ѝ полет (мисията „Артемис 1) бе през 2022 г. а сега, през 2026 г., инженерите още не могат да оправят проблемите с горивните ѝ течове, за да осъществят второто ѝ изстрелване към Луната с астронавти на борда. За капак на всичко тя е и невъзвръщаема. Обратното, китайската ракета „Лонг Марч 10“ е проектирана да може да се завръща, рециклира и изстрелва повторно. И това се вижда нагледно на снимките, които бяха разпространени след днешния полет: Напомням на читателите, че задачата на Китай е да изпрати астронавти на лунната повърхност не по-късно от 2030 година – и съдейки по успешното изпълнение на изпитателната програма, целта вече изглежда напълно постижима. Корабът „Менчжоу“ може да лети в две конфигурации – седемместна, до космическата станция „Тянгон“, и в конфигурация с по-малък екипаж до Луната. По-късно през 2026-та очакваме първото изстрелване на „Менчжоу“ до орбита, на демонстрационна мисия до станцията. Тук пак трябва да напомня, че американският кораб „Орион“ първоначално също бе проектиран да изпълнява двойна роля и да лети и до МКС, а не само до Луната, но отново това няма как да стане заради редките полети на неговата ракета-носител. Такъв проблем Китай няма. Американците все още разполагат с реален шанс да са първи в завръщането ни на Луната. Ако „Артемис 2“ излети до месец-два, какъвто е планът, астронавти на НАСА ще обиколят естествения ни спътник. Но кой ще осъществи лунно кацане е същинска дилема. Изстрелването на по-следващата мисия „Артемис 3“ е насрочено за 2028 година, но това зависи и от готовността на спускаемия апарат. Две фирми се съревновават да построят такъв, Блу Ориджин и СпейсЕкс, но дали някоя от тях ще е готова в срок, остава неясно. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/11/china-launches-lm-10-mengzhou-abort/

НАСА: Небиологичните процеси не обясняват органичните вещества на Марс! Снимка от повърхността на Марс, заснета от марсохода „Кюриосити“ на 8-ми февруари. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 9 февруари 2026 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си вълнуващото откритие от март миналата година, когато НАСА обяви, че марсоходът „Кюриосити“ е открил за пръв път дълговерижни въглеводороди на Червената планета? Сега американската космическа агенция излезе с ново становище: нито един от възможните небиологични фактори не обяснява тяхното наличие. Това означава, че е разумно да се предположи, че на Марс е имало живот! Когато писах за находката преди година, тогава подчертах, че химичната лаборатория SAM на борда на „Кюриосити“ е открила присъствието на три сложни органични съединения в марсианския грунд: декан, ундекан и додекан. Учените обаче подчертаха, че има два начина, по които те биха могли да са се образували: посредством метаболизма на живи организми или чрез небиологични източници, например процеси, които са протичали около древните хидротермални комини, където водата е взаимодействала с минералите. На 4-ти февруари обаче в сп. Astrobiology излезе нова научна статия, ръководена от Александър Павлов – водещ изследовател в космическия център на НАСА „Годард“. Статията обобщава резултатите от мащабно проучване, което се е опитало да установи дали познатите небиологични обяснения описват добре поведението на марсианските органични вещества. Учените са се облегнали на всякакви методи – математическо моделиране, лабораторни експерименти, данни от „Кюриосити“. Моделирането е позволило на екипите да пресметнат какво е било първоначалното съдържание на органичните вещества, ако отчетем влиянието на суровите марсиански условия, които с течение на милионите години биха ги разградили. Резултатът: на Марс е имало много по-голямо количество органични вещества, отколкото биха се образували в резултат само и единствено на небиологични фактори! Това ни води до логичното заключение: в далечното минало на Марс е имало живот. Изследователите все пак си оставят вратичка: възможно е да не познаваме добре условията на Червената планета в древността. Възможно е да е имало някакви други, неизвестни фактори, които да са могли да доведат до съхраняването на органичните вещества. Нужни са допълнителни проучвания. Но съобразно текущото ниво на нашите познания, небиологичните фактори сами по себе си са недостатъчни за обясняването на органичните вещества. Няма спор, че на космическите ентусиасти им е писнало от „може би“ и „най-вероятно“ и искат категорично, стопроцентово доказателство. Но както подчертава сръбският изследовател Милан Чиркович, научните открития много рядко се появяват под формата на „еврика“, както е бил случаят с Архимед. Научният процес е бавен и поетапен. Отнема време, докато се натрупат данни. След това някои от тях биват потвърждавани, а други – оспорвани. Все още не сме стигнали момента на консенсус, когато учените могат да кажат категорично „да, има“ или „да, няма“. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/09/nasa-mars-life/

СпейсЕкс пренасочва програмата Старшип към Луната вместо Марс! На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX 7 февруари 2026 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Очаквано: СпейсЕкс ще пренасочи „Старшип“ към Луната вместо към Марс! Вместо дългоочакваното пътешествие към Червената планета, планувано за края на годината, ще трябва да станем свидетели на демонстрационно кацане на лунната повърхност най-късно през следващия март. Новината бе съобщена от WSJ вчера. С това СпейсЕкс се превръща във втората голяма компания, която дава пълен напред към Луната. Напомням, че преди няколко дни Блу Ориджин обяви, че замразява полетите на суборбиталния кораб „Ню Шепърд“ за минимум две години – т.е. докато американски астронавти се завърнат на лунната повърхност. Защо Илон Мъск прави такъв рязък завой, при положение, че предприемачът никога не се е интересувал особено от Луната, за разлика от Джеф Безос? Тук играят роля няколко фактора. Първо, Мъск вече не е близък съветник на американския президент Доналд Тръмп. Докато беше в кръговете му в началото на 2025 г., той и Тръмп подчертаваха, че американската астронавтика трябва да се отправи към Марс. Но през втората половина на миналата година наративът се промени. През септември сенаторът Тед Круз организира изслушване в американския Конгрес под заглавието „Изгрява лоша Луна: Защо Конгресът и НАСА трябва да осуетят Китай в космическата надпревара“. Американските политици се обединиха около становището, че съществува реален риск китайците първи да се завърнат на повърхността на Луната – и това може да стане още преди 2030 година. Второ, още докато Шон Дъфи бе заместник администратор на НАСА, започна разглеждането на планове, които трябва да гарантират, че САЩ ще се завърнат на Луната първи. Основният риск да се разчита на СпейсЕкс се корени в това, че корабът „Старшип“ изисква презареждане с гориво в околоземна орбита, за да може да лети в далечния космос. Технологията е реалистична, но е нова, не е демонстрирана на практика и по всяка вероятност няма да е готова преди 2028 година, когато е насрочен стартът на „Артемис 3“. От друга страна Блу Ориджин вече са построили първия си товарен лунен модул „Блу Муун“, който може да лети директно към Луната, без презареждане с гориво. Бърз анализ показва, че той много по-лесно може да бъде ъпгрейднат до пилотиран вариант в сравнение с това да се чака СпейсЕкс да усъвършенстват орбиталното презареждане. И действително вчера журналистът Ерик Бъргър написа, че е получил информация, съобразно която Блу Ориджин вече работят изключително агресивно за създаването на пилотиран лунен модул, който не изисква презареждане с гориво! Сега СпейсЕкс наистина трябва да покажат, че няма да изостанат от Безос. Съответно и те се впускат в надпреварата. Трето, през последните няколко седмици Илон Мъск призна предимствата на Луната. Тя заема стратегически важно място в следващата голяма инициатива на предприемача – създаването на орбитални центрове за данни. Покрай хайпа около изкуствения интелект Мъск, естествено, иска да привлече още повече инвеститори, а същевременно той вярва, че чрез преместването на изчислителната мощ от Земята към космоса ще се реши проблемът с потреблението на електроенергията, които центровете за данни изискват, като това е пътят към превръщането ни в цивилизация от тип 2 по скалата на Кардашьов. И тук идва ролята на Луната – на повърхността има големи залежи от силиций. Когато бъде построена лунна база (китайците също готвят такава през 30-те години), там ще може да започне производството на компоненти за изкуствени спътници. Те впоследствие ще могат да бъдат изпращани към различни орбити, като бъдат изстрелвани от лунната повърхност без ракети, с помощта на релсотрони. Така че първата цел на „Старшип“ в далечния космос ще е Луната, а не Марс – и това го диктуват не мечтите на Мъск, а икономическите и политическите тенденции. https://cosmos.1.bg/space/2026/02/07/spacex-redirects-starship-moon/