SAlexandrov

По-голям от Аполо: Блу Ориджин показа първия си лунен спускаем апарат! Първият лунен спускаем апарат на „Блу Ориджин“. Photo credit : Blue Origin 22 ноември 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес Блу Ориджин представи първата снимка на първия завършен спускаем апарат „Блу Муун“. Той е по-голям от лунния модул на „Аполо“ и се очаква догодина да постави рекорд за най-големия спускаем апарат, кацнал на Луната! Според информацията, разпространена от компанията, височината на „Блу Муун“ е осем метра. За сравнение, височината на лунния модул на „Аполо“, с помощта на който през 60-те и 70-те години на Луната стъпиха 12 души, е била седем метра. Засега „Блу Муун“ ще превозва провизии и научна апаратура. В по-далечно бъдеще фирмата е поела ангажимент да построи „Блу Муун 2“, който вече ще превозва и астронавти, като неговата височина ще бъде 15,3 метра. Важно е обаче да се подчертае, че понеже САЩ бързат да изпреварят Китай в усилията за завръщането на човек на Луната, понастоящем се работи по алтернативен план, който може да доведе до преобразуването на сегашния „Блу Муун“ от товарен в пилотиран вариант. Напълно е възможно това да е най-бързата опция за САЩ да върнат своите астронавти на лунната повърхност. Блу Ориджин заявява, че предполетните изпитания на „Блу Муун“ ще започнат съвсем скоро. Дебютната му мисия трябва да стане факт догодина. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/22/blue-origin-spuskaem-modul/

УСПЕХ: СпейсЕкс изпълни 150-тото си изстрелване за 2025 година! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 ноември 2025 г. 22:30 ч. Светослав Александров. Днес, за пръв път от началото на своето съществуване, СпейсЕкс отбеляза 150 изстрелвания на орбитални ракети в рамките на календарна година! Това се случи след като тази сутрин в 09:53 ч. ракета „Фалкън 9“ изведе в космоса партида спътници „Старлинк“. Нещо повече – в статистиката включваме само изстрелванията на ракети „Фалкън“ – освен тях, СпейсЕкс изстреля още пет „Старшип“-а. За сравнение, през изминалата 2024-та година СпейсЕкс постигна 134 изстрелвания на „Фалкън“ и четири на „Старшип“. С днешното изстрелване фирмата на Илон Мъск задмина не само миналогодишните рекорди, но и неизпълнената цел на предприемача, който каза, че очаква до края на декември ’24 да има 148 изстрелвания. За сравнение за 2025 г. целта е да има 170 изстрелвания до края на декември – и тя е напълно изпълнима. Тъй като 150-тият полет за календарната година бе осъществен на 22-ри ноември, лесно може да изчислим колко често лети „Фалкън 9“ през 2025-та като усреднена стойност : веднъж на всеки 2.2 дни. За днешното изстрелване бе използвана ракета с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1090“. За степента това бе деветата мисия. Днес нямаше никакви проблеми по време на полета, като на осмата минута след старта „B1090“ извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Недоимък на достойнство“. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/11/22/spacex-150th-launch/

СпейсЕкс: Няма да има отлагания на полетите на Старшип На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX 22 ноември 2025 г. 21:55 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс увери, че въпреки неблагоприятния резултат от вчерашното изпитание на „Супер Хеви“, няма да има отлагания в полетите на „Старшип“ и следващото изстрелване остава насрочено за първата четвъртина на 2026-та. Според информацията, разпространена от фирмата, следващият „Супер Хеви“ ще бъде изведен на стартовата площадка за изпитания още през декември. Реакцията на СпейсЕкс не е изненадваща. Напомням на читателите, че когато „Старшип“ експлодира в края на юни, Илон Мъск заяви, че това е „просто драскотина“ – и действително само два месеца по-късно корабът постигна пълен успех. При другите космически фирми и държавни агенции неуспехите водят до забавяния, които се точат в продължение на месеци и даже години. Това е логично следствие от стратегията, която те предприемат – губят много време в чертежи и симулации. Съответно, произвеждат ограничен брой ракети и всяка загуба за тях е катастрофална. СпейсЕкс решава проблема радикално – като строи масово огромен брой ракети. Достатъчно голям, че неуспехите на някои от тях да нямат почти никакво отражение. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/22/spacex-no-starship-delays/

Първият Супер Хеви-версия 3 претърпя повреда при криогенен тест На снимката: вижда се повредата на първия „Супер Хеви“ от третата итерация. Photo : StarshipGazer.com 21 ноември 2025 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Първата от най-новите ракети „Супер Хеви“ от третата итерация претърпя повреда днес след пълненето ѝ със сгъстени газове – изпитание, което целеше да установи структурната устойчивост на горивните ѝ резервоари. Оказва се обаче, че изпитанието е било неуспешно и резервоарът, който трябва да помещава течен кислород, се е пръснал. Тъй като са били използвани сгъстени газове, но не и течен кислород и гориво, нямаше експлозия. Инцидентът не е толкова сериозен, колкото този от това лято, когато имаше истинска експлозия. Изпитанието включваше само проверка на резервоарите – двигателите на ракетата не бяха монтирани, така че те са непокътнати, съобщава СпейсЕкс. Няма никакъв спор, че фирмата на Илон Мъск ще успее да се съвземе бързо – както успя да се съвземе за броени седмици през това лято след експлозията, след което бяха проведени два безупречни полета на „Старшип“ – версия 2. Независимо от всичко това програмата през 2026-та година е прекалено натоварена – СпейсЕкс трябва да демонстрират работоспособността на „Старшип“ и „Супер Хеви“ от версия три, която включва и най-новата итерация на двигателите „Раптор“. Планирани са поредица от изпитателни полети, в рамките на които трябва да бъде утвърдена възвръщаемостта не само на „Супер Хеви“ (което бе постигната миналата и по-миналата година), но и на „Старшип“ (рециклиране на горна степен още не е постигано). Не на последно място, трябва да бъде демонстрирано и презареждане с гориво в орбита. В този ред на мисли – макар че СпейсЕкс се съвзема от подобни аномалии за седмици, даже за дни, всеки проблем натрупва допълнителни отлагания за програмата, целяща завръщането на човек на Луната. Според официалния график пилотираното лунно кацане трябва да е факт в средата на 2028-та, но той е прекалено оптимистичен. А китайците дишат във врата… Няма спор, че случилото се днес ще бъде използвано отново като аргумент, че договорът с НАСА трябва допълнително да бъде разширен с други участници в случай че СпейсЕкс не се справи. През този месец Блу Ориджин изпълни успешен изпитателен полет на ракетата „Ню Глен“, който от своя страна ще проправи пътя към изстрелването на първия товарен лунен модул „Блу Муун“ в началото на 2026-та. В условията на нова лунна надпревара, това би било разумно решение. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/21/super-heavy-3-anomaly/

Следващият вариант на Ню Глен ще е свръхтежък: с девет двигателя на първата степен! На илюстрацията: „Ню Глен“ с девет двигателя. Image credit : Blue Origin 20 ноември 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес Блу Ориджин съобщи новина, която практически обезсмисля лунната програма на НАСА „Артемис“ в настоящия ѝ вид. Следващата итерация на „Ню Глен“ ще е със същите възможности като „Спейс Лонч Систъм“, само където ще е по-евтина и с възвръщаема първа степен. Според информацията, качена на сайта на фирмата, считано от догодина, Блу Ориджин ще започне да вдига товароподемността на „Ню Глен“ още с третия ѝ полет. Първо общата тяга на седемте двигателя „BE-4“ на първата степен ще бъде вдигната от 17 219 kN на 19 928 kN. Тягата на двигателите на втората степен „BE-3U“ ще скочи от 1 423 kN на 1 779 kN. Тези ъпгрейди ще подпомогнат текущите клиенти на ракетата, които са насрочили полети за ниска околоземна орбита, Луната и по-далечни дестинации. След това предстои увеличаването на броя на двигателите. Следващата итерация на ракетата носи името „Ню Глен 9 по 4“, като цифрите обозначават колко двигателя ракетата притежава съответно на първата и втората степен. Тази ракета ще може да извежда над 70 тона в околоземна орбита и над 20 на път към Луната. Така „Ню Глен“ ще притежава същите възможности като ракетата на НАСА „Спейс Лонч Систъм“, която се използва за извеждането на кораба „Орион“ към Луната. Само където „Ню Глен“ ще е по-евтина и ще е с възвръщаема първа степен. „Беше очевидно, че НАСА трябваше да спре да строи големи ракети още на 6-ти февруари 2018, когато дебютира Фалкън Хеви“, пише космическият журналист Ерик Бъргър. „После стана за посмешище с втория полет на Старшип през ноември 2023 година. А сега имаме и Ню Глен. Стига вече!“ Напомням на читателите, че на 13-ти ноември Блу Ориджин проведе успешно изстрелване на „Ню Глен“ с мисията на НАСА „ESCAPADE“ на път към Марс. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ представлява франкенщайн – сглобена е от компоненти на совалката и други стари системи, за да осигурява работни места за традиционния космически отрасъл. Въпреки че в нея няма никаква технологична новост, за разработката ѝ са вложени над $23.8 милиарда, а всяко изстрелване струва между $2 и $4 милиарда. Когато и да бъде прекратена работата по „Спейс Лонч Систъм“, все ще е късно. Идеалният момент, както казва Бъргър, бе през 2018 година. Бих допълнил, че следващият идеален момент ще е през тази пролет – след като „Артемис 2“ обиколи Луната. Просто „Ню Глен“ може безпроблемно да изстрелва кораба „Орион“ отсега нататък – и ще излиза много по-евтино, защото едно изстрелване с тази ракета възлиза на $68-100 милиона. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/20/superheavy-new-glenn/

Блу Ориджин построи компактен топлинен щит за спускания в планетарни атмосфери Компактният топлинен щит на Блу Ориджин. Photo credit : Blue Origin 20 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин ни поднесе поредната изненада – тя е построила компактен топлинен щит, който може да се сгъва и разгъва и който позволява спускания на тежки товарни кораби в планетарни атмосфери за широк набор от мисии – транспорт на провизии от Луната към Земята, превоз на товари от една точка на Земята до друга, кацания на Марс. Продуктивността на Блу Ориджин допреди няколко години будеше основателен скептицизъм сред мнозина, тъй като основаната от Джеф Безос фирма едва се справяше с поддържането на суборбиталния си кораб „Ню Шепърд“, а всичко друго търпеше забавяния. Но от старата фирмена култура не е останал и помен. След като в средата на 2023-та година старият изпълнителен директор Боб Смит бе уволнен, а на негово място бе назначен Дейв Лимп, нещата рязко потръгнаха. Не само производството на ракетни двигатели „BE-4“, които заменят руските „РД-180“, кипи с пълна пара и без никакви отлагания, а вече и орбиталната ракета „Ню Глен“ лети и каца на Земята. Но Блу Ориджин не се спира дотук. Фирмата започна да конструира всякакъв хардуер за широк набор от мисии. При това, говорим за реални космически апарати, а не просто за чертежи или нискокачествени прототипи – както постъпват много от старите корпорации, докато чакат да им дадат „едни пари“. Съобщава се, че първият спускаем модул за кацане на Луната „Блу Муун“ е вече готов, създаден е буксирът „Блу Ринг“ за довеждане на мисии до разнообразни орбити, а също така в ход е конструирането и на комуникационен спътник, който ще работи в орбитата на Марс. Затова вече съобщих през август на страниците на КОСМОС БГ. Сега, гъвкавият топлинен щит на Блу Ориджин пристига точно навреме. Атмосферата на Марс представлява същинско предизвикателство и потенциално препятствие, което може да попречи на пилотираните мисии до планетата. Това е така, защото самата атмософера е тънка и тя не позволява на космическите кораби да забавят адекватно скоростта си. През изминалите десетилетия НАСА предлагаше чертежи на компактни или надуваеми топлинни щитове, но нищо, което да стигне до реална разработка. Бе нужно да се стигне до комерсиализация на космонавтиката, за да може да се раздвижи закостенелият отрасъл. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/20/blue-origin-compact-heat-shield/

НАСА сподели най-добрите снимки на кометата 3I/ATLAS Тази фотография, заснета от марсианската мисия на НАСА „Марс Риконисънс Орбитър“ на 2-ри октомври, е най-добрата на междузвездната комета. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/University of Arizona 19 ноември 2025 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Днес НАСА публикува официално снимки на междузвездната комета 3I/ATLAS, заснети от различни космически мисии. Разбира се, няма никаква изненада, че фотографиите показват най-обикновена комета – факт, който експертите знаеха от самото начало. През последните месеци ексцентричният харвардски учен Ави Льоб разпространяваше спекулации, че 3I/ATLAS може да е с изкуствен произход или извънземен кораб. В тези спекулации няма нищо вярно – но все пак спомогнаха да се вдигне медиен шум около кометата. Макар и да е неочакван нашественик от междузвездното пространство, 3I/ATLAS не застрашава Земята по никакъв начин – кометата няма да се сближи с планетата ни на разстояние по-малко от 273 милиона километра. Вместо това тя се сближи с Марс, като в началото на октомври премина само на 30 милиона километра от Червената планета. Неслучайно най-добрите изображения бяха получени именно от марсианските мисии, а от тях особено се откроява показаното по-горе – изпратено от „Марс Риконисънс Орбитър“. Някои от хелиофизичните мисии на НАСА успяха да получат интересни изображения, тъй като можеха да проследяват как 3I/ATLAS минава зад диска на Слънцето. Ето например това изображение, получено от „STEREO-A“: Photo credit : NASA / Lowell Observatory / Qicheng Zhang Това е историческо постижение – за пръв път хелиофизични мисии на НАСА изучиха обект, който произлиза извън Слънчевата система! Междупланетните мисии на НАСА „Психея“ и „Луси“, които пътуват към целевите си астероиди, също имаха възможност да наблюдават 3I/ATLAS. Особено интересни са изображенията на „Луси“: Photo credit : NASA/Goddard/SwRI/JHU-APL Напомням на читателите, че кометата 3I/ATLAS бе открита от финансирания от НАСА телескоп ATLAS, намиращ се в Чили, на 1-ви юли. Най-близкото разстояние между кометата и Земята ще бъде отбелязано на 19-ти декември (273 милиона километра). Космическите мисии ще продължат да я наблюдават, докато тя премине орбитата на Юпитер през пролетта на 2026-та. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/19/nasa-3i-atlas-photos/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля американо-европейска климатична мисия с 500-тната си възвръщаема ракета! Снимка от вчерашното изстрелване. Photo credit : NASA/Carla Thomas 18 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Преди няколко дни Блу Ориджин върна на Земята за пръв път степен на орбиталната си ракета „Ню Глен“. А вчера, на 17-ти ноември, СпейсЕкс изстреля петстотната си ракета с използвана степен! На борда ѝ се намираше съвместната мисия между Европа и САЩ „Сентинел-6Б“. Изстрелването бе осъществено от космодрума Ванденберг в Калифорния, САЩ, в 07:21 ч. българско време. Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1097“, като това бе третото ѝ изстрелване след дебюта през септември и втория полет през октомври, като и на двете предишни мисии бяха изведени партиди „Старлинк“. След вчерашното изстрелване на „Сентинел-6Б“, степента се завърна отново успешно посредством меко кацане върху наземната площадка „LZ-4“. Както вече подчертах, мисията е съвместна между Европа и САЩ – но различията в прес-съобщенията на НАСА и Европейската космическа агенция подчертават как политическата обстановка в Америка се е променила. Прес-съобщението на ЕКА гласи, че основната научна задача на „Сентинел-6Б“ е да измерва нивото на океанското равнище в световен мащаб, тъй като това е основен показател за климатичните промени. Данните от спътника ще осигурят критично важна информация, която ще подпомогне климатичните политики и ще спомогне за опазването на животите на милиони хора, живеещи в крайбрежните зони. Прес-съобщението на НАСА не включва израза „климатични промени“ – вместо това то акцентира, че новият спътник ще служи за подобряването на прогнозите за урагани, за опазването на инфраструктурата и за подпомагането на комерсиалните дейности. Аналогично, преди изстрелването, НАСА изобщо не си служеше с изрази като „климатични промени“ и „глобално затопляне“, в тон с новите политически насоки, зададени от президента Доналд Тръмп. НАСА и ЕКА не са единствените организации, участващи в изпълнението на мисията – останалите включват Европейската космисия, ЮМЕТСАТ, НОАА и Френската космическа агенция. Основният прибор на борда на „Сентинел-6Б“ е висотомер, който измерва времето, за което радарните пулсации пътуват от спътника към океанската повърхност и обратно към спътника. Именно на този принцип се изчислява нивото на океанското равнище. Като допълнителен прибор на борда на сателита е монтиран и микровълнов радиометър на НАСА, който ще мери количеството водни пари в земната атмосфера. Понастоящем управлението на „Сентинел-6Б“ се осъществява от центъра на ЕКА в Германия, а когато основните проверки на бордовите прибори завършат, то ще бъде прехвърлено към ЮМЕТСАТ. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/18/spacex-launches-sentinel-6/

Частната европейска ракета Спектрум пристигна на космодрума Андоя за втория си полет! На снимката: компонентите на „Спектрум“ са на космодрума в Норвегия. Photo credit : Isar Aerospace 15 ноември 2025 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Близо осем месеца след дебютното, макар и неуспешно изстрелване на първата частна орбитална ракета на Европа „Спектрум“, фирмата Изар Аероспейс се готви за втория ѝ полет – който може да е факт още през декември! Напомням на читателите, че по време на първата мисия на „Спектрум“ на 30 март, ракетата успя да лети само 25 секунди, преди да рухне в близост до космодрума. Независимо от неуспеха, това бе монументален момент за европейската космическа индустрия – за пръв път орбитална ракета, създадена от млада комерсиална компания, достигна до стартовата площадка и бе изстреляна, като бяха събрани ценни данни. Сега Европа най-сетне притежава свой собствен „НюСпейс“ отрасъл за създаването на модерни ракети! На 13 ноември Изар Аероспейс обяви официално, че подготовката за втория полет е вече в ход. Първата и втората степен на „Спектрум“ се намират в съответните съоръжения на космодрума Андоя в Норвегия, като сега предстои сглобяването на ракетата и нейните изпитания. А кога се очертава да е полетът? Според информация, обявена в норвежките медии, има два целеви стартови прозореца. Единият е между 6 и 19 декември, а ако ракетата не стане готова в срок, резервният е между 13 и 24 януари. Напомням също така, че „Спектрум“ ще притежава капацитет да извежда товари с общо тегло до 1 тон до ниска околоземна орбита. Основната задача, поставена от фирмата, е цената за изстрелване да възлиза на €10 000 за килограм полезен товар. За разлика от ракетата „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, „Спектрум“ е невъзвръщаема, но Изар Аероспейс разчита на модерни технологии, позволяващи автоматизация и ускорено производство – някой ден „Спектрум“ трябва да се произвежда до 40 бройки годишно. Подобно на СпейсЕкс, фирмата е вертикално интегрирана, като 80% от компонентите са собствено производство – включително двигателите „Акуила“, работещи на пропан и течен кислород. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/15/isar-aerospace-second-flight-preview/

Европейски скафандър ще бъде тестван на МКС през 2026 година! Скафандърът на Декатлон може да бъде обличан само за две минути. Photo credit : Decathlon 15 ноември 2025 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Най-сетне – след десетилетно чакане, европейската космонавтика ще има свой собствен скафандър за вътрекорабни дейности! Скафандърът, разработен от Декатлон, е готов да бъде изпитан на Международната космическа станция от астронавтката Софи Адено по време на нейната мисия „Епсилон“ през 2026 г. Макар че Европа от дълго време притежава свои собствени космически ракети и спътници, така и не се стигна до разработката на скафандър – било то за вътрекорабни, било то за извънбордови дейности. Причината за това е проста – европейците никога не са имали свои собствени космически кораби. Европейски астронавти са летели на борда на руски и американски кораби и съответно са използвали руски или американски скафандри – например руските „Сокол“ за вътрекорабни или „Орлан“ за извънбордови дейности. В края на 80-те и началото на 90-те години космическата програма на Европа планираше да конструира своя собствена совалка на име „Хермес“, но проектът бе преждевременно прекратен, без да се стигне до никакъв полет. Съответно и скафандрите, проектирани за нея, никога не бяха създадени. През 2023 г. обаче Френската космическа агенция (CNES) сключи договор със Спартан Спейс, Института по космическа медицина и физиология (MEDES) и производителя на спортни стоки Декатлон за създаването на вътрекорабен скафандър. През май 2024 г. ЕКА обяви, че Софи Адено и Рафаел Лиежоа са първите представители на най-новия астронавтски отряд, които ще се отправят на дългосрочна мисия. През юли 2025 г. Френската космическа агенция потвърди, че Адено ще изпробва новия Евросют – прототипа на скафандъра, създаден в рамките на инициативата, а резултатите от изпитанията ще предопределят окончателния дизайн. На 14 ноември тази година Хавиер Сеговия, изпълнителният директор на Декатлон, публикува първите снимки на скафандъра (вж. горе). Не бива да ни изненадва да виждаме името на Декатлон до това на престижни научни и космически институции. Спортният производител от години създава обувки, раници, дрехи и екипировка за екстремни спортове. Новият Евросют представлява естествена еволюция на продуктите на бранда в най-екстремната възможна среда – космоса. Използван е целият опит на Декатлон в областите на текстила и ергономичните проучвания, а резултатът е иновативен вътрекорабен скафандър, който се облича или сваля за по-малко от две минути. Адено ще изпробва Евросют в рамките на нейната мисия през 2026 г., като астронавтката ще изпълни поредица от задачи в различните модули на МКС, включително ще си служи и с тъчскрийн дисплеи. Ако изпитанията са успешни, Декатлон ще използва научения опит, за да започне да произвежда окончателния вариант на скафандъра до края на това десетилетие. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/15/decathlon-tested-iss/

УСПЕХ: Китайските астронавти от мисия Шенчжоу-20 се завърнаха на Земята, но с кораба Шенчжоу-21 На кадъра: наземните екипи изваждат китайските астронавти след тяхното приземяване днес. Photo credit : CCTV 14 ноември 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Астронавтите Чен Дун, Чжен Чжунжуй и Уан Цзе се завърнаха днес успешно на Земята – но не с техния кораб „Шенчжоу-20“, а с новоизстреляния „Шенчжоу-21“. Мярката бе предприета, след като стана ясно, че прозорецът на „Шенчжоу-20“ е пукнат след сблъсък с космически отломък. Междувременно изглежда, че екипажът на „Шенчжоу-21“, състоящ се от Чжан Лу, Чжан Хунчжан и У Фей, остава да живее на борда на станция „Тянгон“ – засега без възможност тримата да се приберат. Според Синхуа изстрелването на кораба „Шенчжоу-22“, който ще е отговорен за завръщането им, ще бъде осъществено „в подходящо време“. Вероятно това изстрелване ще е в безпилотен режим. Завърналите се днес астронавти са в добро здраве. Тяхната експедиция прекара 204 дни в космоса, което беше рекорд за китайската космонавтика. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/14/shenzhou-21-returns-home/

УСПЕХ: Орбиталната ракета Ню Глен постигна своето първо кацане!!! Снимка от успешното приземяване. Photo credit : Blue Origin 13 ноември 2025 г. 23:55 ч. Светослав Александров. Вече е известно името на втората компания след СпейсЕкс, постигнала успешно ретроракетно кацане на орбитална степен! Това е американската фирма Блу Ориджин! Близо десетилетие след историческото първо приземяване на „Фалкън 9“, днес първата степен на „Ню Глен“ се върна благополучно върху океанската платформа „Джаклин“ след нейното изстрелване! Блу Ориджин го постигна едва в хода на втория орбитален полет на „Ню Глен“, което е повод за голяма гордост! За сравнение – СпейсЕкс постигна историческото първо кацане в историята на космонавтиката на „Фалкън 9“ при 20-тия полет на ракетата – и след няколко предишни неуспехи. Вярно е, че след като фирмата на Илон Мъск проправи пътя, Блу Ориджин просто трябваше да ходи по утъпканото, за да постигне същото. През последните години „Фалкън 9“ летяха от Земята до орбита и обратно стотици пъти. Технологично нямаше пречка някоя друга държавна агенция или фирма да го постигне. Но истината е, че след онзи съдбовен декември на 2015 г., когато „Фалкън 9“ се приземи, почти едно цяло десетилетие отмина, а никой друг не можеше. Малцина изобщо опитваха. СпейсЕкс го повториха с „Фалкън Хеви” и „Старшип“, но фактът, че никой друг освен СпейсЕкс не можеше, бе причина мнозина да се чудят: с какво СпейсЕкс са толкова уникални? Ето – вече имаме и втора фирма, която го може. Важно уточнение: под успешно ретроракетно кацане на първа степен разбираме степен, която се връща от орбитален полет посредством собствената си двигателна система. Имало е и други ракети, които са връщали степени след орбитален полет – това са ускорителите на американските совалки, европейската ракета „Ариана 5“ и американската частна ракета на Рокет Лаб „Електрон“. Но досега това винаги е ставало пасивно, чрез парашути и приводняване. Снимка от върнат страничен ускорител на „Ариана 5“ през 1998 година. Photo credit : ESA/CNES/CSG Така Блу Ориджин са вторите в света… Чакаме да видим кои ще са третите. Най-сериозните претенденти за третото място са китайската фирма ЛандСпейс с тяхната ракета „Чжюкуе-3“, която също трябва да дебютира през този месец. Прочие, интригата бе дали ЛандСпейс или Блу Ориджин ще спечелят второто място… и днес отговорът е ясен. Сухите факти от полета: „Ню Глен“ излетя в 22:55 ч. българско време. Разделянето на първата от втората степен бе осъществено три минути по-късно. Първата степен започна серия от маневри за завръщане, които кулминираха в успешно кацане на деветата минута след старта. Основната цел на изстрелването бе изпращането на построената от Рокет Лаб мисия за нуждите на НАСА „ESCAPADE“ на път към Марс. Тя се състои от два спътника, които се отделиха от втората степен на „Ню Глен“ 33,5 минути след старта. Това бе първото изстрелване в световен мащаб на мисия към Марс след повече от пет години прекъсване. За последен път полет към Червената планета бе осъществен през юли 2020 г., когато американска ракета „Атлас 5“ изстреля марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“. Тъй като „ESCAPADE“ излита извън благоприятен стартов прозорец, двата спътника първо ще се отправят към точката на Лагранж L2 от системата Земя – Слънце, където ще изучават космическото време. Догодина, когато позициите на Земята и Марс отново са подходящи, спътниците ще напуснат L2 и посредством гравитационна маневра край Земята ще се отправят към Червената планета. Очаква се окончателното пристигане на „ESCAPADE“ в околомарсианска орбита да се случи през септември 2027 година. След това двата спътника ще започнат да изучават марсианското магнитно поле и атмосферата на планетата. Мисия „ESCAPADE“. Image credit : NASA Но колкото и полетите до Марс да са вълнуващи, сигурен съм, че не с това ще бъде запомнено днешното изстрелване. Всички ще говорят за първото кацане на орбитална степен, осъществено от компания, различна от СпейсЕкс. Монополът на Илон Мъск най-сетне изглежда, че ще бъде разбит! Успешното кацане на степента на „Ню Глен“ бе и задължително условие, за да може Блу Ориджин да се придържа към плана за изстрелването на първия товарен спускаем модул „Блу Муун“ към Луната, което трябва да се осъществи в началото на 2026-та. Това е така, защото полетът на модула ще стане с вече върната първа степен. Джеф Безос, основателят на Блу Ориджин, безспорно е много щастлив. През последните години той винаги стоеше в сянката на Мъск, подиграван с прякора „Джеф кой?“ заради безкрайните отлагания на неговите проекти. СпейсЕкс редовно изстрелваха товари до орбита, но къде бе Джеф Безос? Днес костенурката за пръв път направи скок. Следващият скок може да е факт в началото на 2026 г. и ако Безос успее преди Мъск да кацне на Луната, новата лунна надпревара безспорно ще стане интересна и интригуваща! https://cosmos.1.bg/space/2025/11/13/new-glenn-nails-landing/

Ново проучване хвърля светлина върху естеството на мини-Нептуните Тази илюстрация показва как биха изглеждали планетите с размер между Земята и Нептун. Image credit : NASA/ESA/CSA and STScI* 11 ноември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Когато космическите телескопи на НАСА „Кеплер“ и „Тес“ започнаха да откриват все повече и повече извънслънчеви планети, научната общност я очакваше изненада – повечето планети в нашата Галактика са с размер между Земята (най-голямата скалиста планета в Слънчевата система) и Нептун (най-малкият газов гигант). Наричани „супер-Земи“ или „мини-Нептуни“, те са съвършено непознати за нас – просто защото в собствената ни система такива планети няма! Ново проучване обаче започва да хвърля светлина върху тяхното естество. С натрупването на наблюденията сред научния свят започна да се оформя консенсус: всички планети от земеподобен тип започват своята еволюция под формата на течни кълба от разтопена магма. Предполага се, че същото е вярно и за мини-Нептуните. Но понеже те имат плътни атмосфери, доминирани от водород, този тип планети задържат топлината си и вероятно магмените им океани съществуват много по-дълго време в сравнение с тези на планетите от типа на Земята, които бързо изстиват. Нова статия, публикувана на 5-ти ноември в списанието The Astrophysical Journal Letters, обаче оспорва това схващане. Статията е с водещ автор Елиза Кемптън и носи заглавието „Не всички мини-Нептуни имат магмени океани“. Но как учените стигат до това заключение? Те моделират вътрешната структура на мини-Нептуните съобразно различните свойства на атмосферите и повърхността. В техния модел планетите имат желязно ядро, мантия от силикати и водородно-хелиева обвивка. Използвано е същото съотношение на желязото и силикатите, каквото е и на Земята. Различните параметри, които са тествани, включват масата на планетата, налягането при радиативно-конвективната граница, фотосферната температура, масовата фракция на газовата обвивка (т.е. онази част от общата маса, която характеризира газовата обвивка на планетата), както и средното молекулно тегло (т.нар. MMW – съкращение от Mean Molecular Weight). Това средно молекулно тегло е показател за средната маса на всички молекули и атоми, които изграждат екзопланетните атмосфери. Освен модел, учените разчитат и на наблюдения на няколко мини-Нептуна. Единият от тях е GJ 1214b – планета, сериозно изучавана с телескопите „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, за която е установено, че има атмосфера с високо MMW. С други думи, тя не съдържа само водород и хелий, а и някои по-тежки молекули. Атмосферата е по-дебела от земната и по-тежка, отколкото се предполагаше досега. Така изследователите установяват, че не всички мини-Нептуни имат магмен океан. Нещо повече – около една трета от тези планети са с твърда повърхност. Но защо? Когато планетите имат високи стойности на масовата фракция на газовата обвивка и на MMW, това създава условия за високи налягания, които водят до превръщането на магмата в твърда повърхност. Все пак трябва да имаме предвид, че дори и да са с твърда повърхност, мини-Нептуните няма да са подходящо място, на което човек може да се разходи. Като използвах по-горе израза „високи налягания“, трябва да имаме предвид, че тези налягания ще са убийствени за нас. Получените научни данни са изключително важни – едва сега започваме да разбираме повече неща за естеството на мини-Нептуните. Те са напълно различни в сравнение с планетите от Слънчевата система. Те разбиват илюзията, че другите планетарни системи биха наподобявали нашата. Нищо подобно – Вселената е много по-разнообразна, отколкото сме си мислили. Но новите открития вероятно ще ни помогнат в търсенето на други планети, включително потенциално обитаеми, както и да разберем еволюцията на нашата собствена Земя. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/11/mini-neptunes/

Ракетата Церера-1 на китайската фирма Галактик Енерджи претърпя провал Снимка от полета в неделя. Photo credit : Galactic Energy 11 ноември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Не всичко в китайската комерсиална космонавтика е цветя и рози – миналата неделя в 06:02 ч. българско време фирмата Галактик Енерджи изстреля своята орбитална ракета „Церера-1“, но тя претърпя провал. Според съобщенията в китайските медии, първите три степени на „Церера-1“ са работили съобразно очакванията, но в хода на работата на четвъртата е възникнал проблем, който довел до преждевременното изключване на двигателя ѝ. Бяха загубени два спътника от китайската групировка за наблюдения на Земята „Цзилин“. „Церера-1“ е твърдогоривна ракета с височина 20 метра, диаметър 1.4 метра, стартово тегло 33 тона и способност да извежда полезни товари до околоземна орбита с общо тегло 400 километра. След нейния дебют през 2020 г. ракетата е провела общо 22 полета, от които 20 са успешни и два – провалени. Преди провала през този уикенд ракетата бе отбелязала 11 последователни успеха. Неприятното е, че сегашният провал настъпи в момент, когато Галактик Енерджи се опитва да внедри в експлоатация нови ракети. Съответно, в зависимост от причината за аварията, това може да доведе до отлагания на дебютните им полети. Става въпрос за подобрената ракета „Церера-2“, която трябваше да дебютира до няколко дни. Тя вече ще има способност да извежда в ниска околоземна орбита товари с тегло до 1 600 килограма. До края на годината се очакваше да полети и „Палада-1“ – течногоривна ракета, аналог на американската „Фалкън 9“ и подобно на нея с рециклируема първа степен. Наскоро Галактик Енерджи съобщи, че статичното огнево изпитание на „Палада-1“ е завършено. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/11/ceres-1-launch-failure/

Ракетата Ню Глен е на стартовата площадка в очакване на втория ѝ полет На снимката: „Ню Глен“ е в готовност за изстрелване. Photo credit : Blue Origin 9 ноември 2025 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания Блу Ориджин е в готовност за второто изстрелване на ракетата „Ню Глен“. Поставените от фирмата задачи са няколко – кацане на първата степен, изпращане на мисия към Марс, демонстрация на експеримент с предаване на телеметрична информация. Стартовият прозорец се отваря тази вечер, като първата възможност за изстрелване е в 21:45 ч. българско време. За съжаление, времето може да се окаже неблагоприятно, като има 45% шанс лошите условия да попречат на старта. В такъв случай полетът ще бъде отложен за утре или за по-нататъшен ден, когато се очаква прогнозата да е по-добра. На борда на „Ню Глен“ се намират двата спътника за изучаване на Марс в рамките на мисията на НАСА „ESCAPADE“. Те са построени от частната компания Рокет Лаб и, ако мисията е успешна, това ще е първият полет на фирмата до друга планета. Тук е уместно да се напомни, че първоначално основаната от Питър Бек компания планираше да лети до Венера. Но тази роботизирана експедиция, която трябваше да бъде изстреляна още през 2023 г., се оказа по-амбициозна от предвиденото и сега е отложена за по-нататък. Е, нещата се подредиха така, че дебютният междупланетен полет на Рокет Лаб ще е до Марс. Това се очертава да е първото изстрелване на САЩ към Червената планета след повече от пет години – когато на 30 юли 2020 г. НАСА изстреля марсохода „Пърсъвиърънс“ и хеликоптера „Инджинюъти“. Важно уточнение обаче трябва да се направи, че „ESCAPADE“ излита извън благоприятния стартов прозорец за полети до Марс, който се отваря веднъж на две години. Следващият такъв ще се отвори чак през декември 2026 година, а предишният бе през 2024 година. Истината е, че „ESCAPADE“ трябваше да лети миналата година, но ракетата още не бе готова. Затова сега двата апарата първо ще се насочат към точката на Лагранж L2 от системата Земя–Слънце, където ще изучават космическото време. Догодина, когато позициите на Земята и Марс отново са благоприятни, те ще напуснат L2 и посредством гравитационна маневра край Земята ще отпътуват към Червената планета. Една от най-горещите теми в американската космонавтика касае нейната комерсиализация, която води и до по-бързо изграждане на космическите апарати. В миналото НАСА подготвяше една роботизирана мисия до Марс за около десет години – почти толкова време отнемаше, за да бъдат построени марсоходи като „Пърсъвиърънс“ и „Кюриосити“. Сега Рокет Лаб е конструирала „ESCAPADE“ само за три години и половина. Вторият полезен товар на борда на „Ню Глен“ е установка за предаване на телеметрична информация, предоставена от ViaSat. Тя носи името „ИнРейндж“ и е част от програмата на НАСА за комуникационни услуги. Апаратурата ще остане прикачена към ракетата-носител по време на целия полет. Но нека не забравяме, че най-същественото от предстоящия полет представлява самата ракета „Ню Глен“ и постигането на нейната възвръщаемост. Първата частично преизползваема орбитална ракета е тази на СпейсЕкс – „Фалкън 9“, като дебютното ѝ кацане на първата степен бе осъществено в края на 2015 г. Оттогава досега нито една друга фирма или космическа агенция, освен СпейсЕкс, не е постигала кацане на ракетна степен след орбитален полет – ако не броим кацанията на лекотоварните ракети на Рокет Лаб „Електрон“ посредством парашути – и абсолютно никой друг в световен мащаб не е изстрелвал повторно върната на Земята ракетна степен. Феновете на космическите совалки биха поспорили за второто твърдение – те биха казали, че твърдогоривните им ускорители са били връщани на Земята с парашути и са били изстрелвани повторно. Но важното уточнение, което трябва да се направи, е, че тези ускорители са били изцяло разглобявани на отделните им сегменти, почиствани, рециклирани и повторно сглобявани. По време на втория полет на „Ню Глен“ се очаква първата степен на ракетата да кацне върху роботизирания кораб „Джаклин“. Когато „Ню Глен“ дебютира в началото на тази година, тя достигна орбита, но кацането се провали. Тогава ръководството на Блу Ориджин твърдеше, че тъй като става въпрос за нова ракета и фокусът е достигането на орбита, кацането просто представлява странична цел. Сега обаче е различно – кацането на първата степен на „Ню Глен“ върху „Джаклин“ е основна задача и критерий за успеваемостта на мисията. Със своята товароподемност от 45 тона до ниска околоземна орбита и 7 тона до Луната в рамките на директно транс-лунно вмъкване „Ню Глен“ е забележителна тежкотоварна ракета. Евентуален успешен полет през идните дни ще гарантира, че тя ще може да се използва и за нуждите на лунните мисии на НАСА „Артемис“. Блу Ориджин вече е построила товарен спускаем апарат, който ще излети към Луната в началото на 2026 г. От фирмата се надяват, че ще могат лесно да го преобразуват и в пилотиран, което би се оказало добър резервен вариант за „Старшип“, ако проектът на СпейсЕкс претърпи сериозни забавяния. НАСА цели човек да се завърне на повърхността на Луната възможно най-скоро – до две-три години – защото Китай са дали заявка да изпратят свои астронавти на лунната повърхност най-късно през 2030 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/11/09/new-glenn-on-launch-pad/