SAlexandrov

УСПЕХ: Последната пилотирана ракета Союз-ФГ изведе в космоса кораба Союз МС-15 с трима души на борда!

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Bill Ingalls

25 септември 2019 г. 19:00 ч.

Светослав Александров. Днес в 16:57 ч. българско време от Площадка №1 "Гагарински старт" на космодрума Байконур излетя благополучно последната аналогова ракета от серията "Союз-ФГ". Тя изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15". На борда на кораба пътуват руският космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първият космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури.

След днешното изстрелване в космоса има общо девет човека - това се очертава да е най-големият екипаж на Международната космическа станция след септември 2015-та година. Но няма да е задълго - Хаззаа ал-Мансури ще престои в орбита само осем дни, след което ще се прибере на Земята на 3-ти октомври със своите колеги Александър Скворцов и Ник Хейг посредством кораба "Союз МС-12". Скрипочка и Меър ще останат на МКС до март 2020-та.

Днешният полет символизира няколко неща - той представлява своеобразен "Гагарински миг" за ОАЕ, които до този момент не са имали представител в космоса. За Русия обаче полетът е символ на края на цяла една епоха. От една страна това бе последното изстрелване на историческата ракета "Союз-ФГ", благодарение на която беше осигурено постоянно човешко присъствие в космоса през изминалите години. Именно тази ракета извозваше в орбита екипажи в критични времена като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. От друга страна днешното излитане бе последното от Площадка №1 "Гагарински старт", като нови полети от това място не се очертават в обозримо бъдеще. Тъй като "Союз-ФГ" със своите аналогови системи вече няма да лети, предстои модернизация на тази историческа площадка, от която в миналото са летели първият изкуствен спътник "Спутник 1" и първият космонавт Юрий Гагарин. Предстои цялостна подмяна на кабелите и замяна на аналоговите пултове с цифрови. Счита се, че за модернизацията  на "Гагарински старт" са нужни $87 милиона. Парите са обещани да бъдат вложени поравно от Русия, Казахстан и ОАЕ, но дали ще се случи, не е ясно. Емиратите заявяват, че ще финансират модернизацията само ако Русия даде гаранции, че средствата няма да бъдат откраднати. Така че съществува риск днешният полет от "Гагарински старт" да е последен изобщо и тази иконична площадка да бъсе оставена да затъне като едно западнало бунище.

"Союз-ФГ" се отправя към своето заслужено пенсиониране. Да, действително тази ракета спасяваше космонавтиката в критични моменти, но ироничното е, че тя изобщо не трябваше да лети толкова дълго време - напротив, на нея винаги се гледаше като на преходен етап между старите аналогови ракети "Союз-У" и по-модерните цифровизирани "Союз 2". "Союз-ФГ" вече бе оборудвана със съвременни двигатели на първата степен, но за разлика от "Союз 2" все още притежаваше аналогови системи за управление. Тъй като руснаците се забавиха в плановете си да внедрят "Союз 2", "Союз-ФГ" стоя в експлоатация повече от очакваното.

Тази година на 22-ри август дългото чакане приключи - ракета "Союз 2" най-накрая изпрати в космоса кораб от серията "Союз-МС" на пробен безпилотен полет, като на него бяха качени провизии и човекоподобния робот "Фьодор". Мисията в общ план беше успешна, изключвайки някои проблеми при първия опит за скачване. През април 2020-та година ще излети отново "Союз 2" с кораб "Союз-МС", този път обаче с хора на борда. Ако през това време американските компании Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс или Боинг не пратят човек в космоса, днешният полет може би беше последното пилотирано изстрелване през близките шест-седем месеца. 

В днешното пенсиониране на ракетите "Союз-ФГ" имаше и политически фактор. Тази ракета използва украински компоненти, а след конфликта между Русия и Украйна през 2014-та година руснаците разбираемо искат да скъсат с всякаква украинска зависимост. Догодина, когато "Союз 2" започне да извежда хора в космоса, ракетата ще се произвежда само с руски компоненти. А през ноември руснаците ще пуснат последната ракета "Рокот" със спътника "Гонец" и с това ще е и последната ракета с украински компоненти изобщо. 

Догодина, живот и здраве, ще станем свидетели на ново начало за пилотираната космонавтика. Руснаците ще започнат да извеждат хора с ракети "Союз 2", а американските пилотирани кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" ще бъдат въведени в експлоатаця и ще превозват екипажи към МКС редовно. Американските компании Върджин Галактик и Блу Ориджин също ще пращат хора в космоса по суборбитална траектория като част от туристическите им планове. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2997-2019-25-september-last-soyuz-fg-launches

Успех: Япония изстреля осмия си космически кораб Кунотори към МКС!

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2996-2019-24-sep-kounotori-launches

НАСА сключи договор с Локхийд Мартин за производството на лунни кораби Орион

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2995-2019-nasa-long-term-contract

Европейската космическа мисия Марс Експрес засне нова глобална снимка на Червената планета

23 септември 2019 г. 14:25 ч. Макар и да работи от 2003-та година и да се води вече за стара, европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" продължава да e в отлично състояние и да ни изумява със своите снимки!

Показаното по-долу изображение бе получено посредством камерата "HRSC" на борда на "Марс Експрес" през месец юни тази година. На него се забелязват ясно снежният, обвит в облаци Северен полюс на Марс, контрастиращите багри на северното полукълбо и големите кратери в южното. 

Двете полукълба на Марс силно се отличават едно от друго. Те са отделени посредством ясна граница, изградена от каньони, урви, склонове, ломове, долини и много други релефни форми. Любопитен факт е, че в северното полукълбо има обширни равнини, почти лишени от кратери - това е показател, че то е младо. Кратеристият релеф на южното полукълбо свидетелства, че то е много по-древно.

Източник : ЕКА

Photo credits : ESA/DLR/FU Berlin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2994-2019-esa-global-mars-photo

Пилотираната космическа ракета Союз-ФГ с кораба Союз МС-15 бе изведена на стартовата площадка

Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" на стартовата площадка. Фото: ЦПК/Роскосмос

23 септември 2019 г. 13:20 ч.

Светослав Александров. Русия се готви за последното изстрелване на пилотирана космическа ракета от серията "Союз-ФГ". Ракетите от тази серия вярно извеждаха екипажи до Международната космическа станция в продължение на почти две десетилетия, като от 69 старта само един завърши с провал - този през октомври 2018-та. Благодарение на "Союз-ФГ" бе обезпечено постоянно човешко присъствие на МКС, тъй като ракетата превозваше хора в критични за космонавтиката периоди, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. Но всяко нещо си има своя край. За "Союз-ФГ" той ще настъпи на 25-ти септември в 16:57 ч. българско време, когато ракетата ще изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15" с руския космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първия космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури. 

Роскосмос оповести, че тази последна ракета "Союз-ФГ" бе изведена днес на космодрума Байконур и бе изправена във вертикално положение на стартовата площадка №1 "Гагарински старт". Именно от това място през 1961-ва година е излетял първият космонавт в историята на човечеството - Юрий Гагарин.

Изстрелването на "Союз-ФГ" на 25-ти септември ще ознаменува и началото на края на тесните взаимоотношения между Русия и Украйна в космонавтиката. РИА Новости оповести, че ракетите от серията "Союз-ФГ" се конструират с украински компоненти. По-следващото пилотирано изстрелване от Байконур е планирано за април 2019-та година, когато корабът "Союз МС-16" ще бъде въведен в космоса посредством ракета от ново поколение "Союз 2". Ракетите "Союз 2", освен че имат съвременни цифрови системи за управление (за разлика от аналоговите "Союз-2"), се конструират изцяло с руски компоненти.

През месец ноември Русия предвижда напълно да преустанови изстрелването на всякакви ракети с украински части. Тогава последната такава ракета на име "Рокот" ще изведе в космоса спътника "Гонец". Стига руснаците да имат нужните средства и да одобрят проекта, до 2021 г. може да бъде създадена ракета "Рокот 2", която, подобно на "Союз 2", ще има изцяло руски компоненти. 

Но да се върнем на предстоящото последно изстрелване на "Союз-ФГ" на 25-ти септември. То ще е знаково и поради още една причина - това ще е последният старт от Площадка №1 "Гагарински старт" преди нейната модернизация. Очаква се осъвременяването да продължи около три години, като за тази цел ще са нужни $87 милиона и те ще бъдат вложени поравно от три държави - Русия, Казахстан и ОАЕ. Понеже, както вече бе споменато, "Союз 2" използва цифрови системи, необходимо е да бъдат подменени всички аналогови пултове на "Гагарински старт", както и всички кабели. Освен това обтекателят на "Союз 2" е с диаметър 4.11 метра, докато на старата "Союз-ФГ" - 3.715 метра. Това означава, че се налага продължителна реконструкция и на околните сгради. През 2004-та и 2005-та година подобна модернизация бе проведена на Площадка №31. Оттам, а не от "Гагарински старт", ще излитат пилотираните руски кораби през следващите няколко години. 

И така, предстоящият полет ознаменува края на цяла една епоха в Русия. За Емиратите обаче той е символ на ново начало - ОАЕ ще преживее своя гагарински момент, тъй като държавата никога досега не е пращала човек в космоса. Очакванията са Хаззаа ал-Мансури да престои в космоса общо осем дни. Той ще се завърне на Земята с руския космонавт Алексей Овчинин и американския астронавт Ник Хейг на 3-ти октомври, посредством кораба "Союз МС-12". Олег Скрипочка и Джесика Меър, които ще излетят на 25-ти септември, ще останат на МКС чак до 30-ти март, когато ще се завърнат заедно с астронавта на НАСА Ендрю Морган.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2993-2019-soyuz-ms-15-launch-pad

Китайският луноход Юту 2 откри мистериозно вещество на Луната

Снимка на мистериозния кратер, в който е открито гелоподобното вещество. Photo credit : CNSA/CLEP

20 септември 2019 г. 21:20 ч.

Светослав Александров. На 28-ми юли, докато ръководителите на мисията на китайския луноход "Юту 2" го подготвяха за временно изключване с цел предпазване от горещините на лунното пладне, те откриха нещо изумително. Във вътрешността на един от малките кратери беше установено наличието на мистериозна субстанция, която прилича на гел. 

За находката бе оповестено в медиите в края на август, но китайците все още не си бяха публикували снимките. Днес част от изображенията са вече обществено достояние, така че всеки може да ги разглежда.

Панорамно изображение на района с гелоподобното вещество. Photo credit : CNSA/CLEP

Съгласно последната информация, разпространена от китайските медии, учените са дали команда на лунохода да доближи кратера и да го изследва, независимо от факта, че процедурата крие известни рискове. Изследователите са се опитали да изучат материала с помощта на спектрометъра VNIS, което е било сложно за изпълнение, тъй като луноходът е трябвало да се приближи максимално, без да падне в кратера. В края на август са били получени удовлетворителни измервания, но резултатите още не са известни. Вероятно те ще бъдат описани в научна статия, която ще бъде подадена за публикация в престижно списание.

Ще следим развитието по темата със засилен интерес! Луната все още крие своите тайни от хората, но това няма да е завинаги. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2992-2019-yutu-2-gel-substance

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк

Корица на българското издание на романа - издателство "Сиела"

20 септември 2019 г. 14:30 ч.

Светослав Александров. Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че благодарение на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, "Една одисея в космоса през 2001-та година" възбуди невероятно интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита около Юпитер и на път към Сатурн вече разполагахме респективно с мисиите "Галилео" и "Касини" и те успяха да ми разкрият повечето от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми вкусове се промениха драстично, познанията ми за космоса - също. Космическите "Одисеи" на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. 

"Градът и звездите" обаче е книга, която с удоволствие продължавам периодично да си я предпочитам. Смятам я за сравнително интересна, актуална и за своеобразен връх в творчеството на Кларк.

Оттук насетне следват някои спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от романа, време е да спрете да четете това ревю. 

Действието на книгата се развива около милиард години напред в бъдещето. Океаните са пресъхнали, а Земята се е превърнала в гигантска пустиня. Останал е един-единствен град - Диаспар, който е изолиран от външния свят. Жителите му са постигнали своеобразен вид безсмъртие - вече не се размножават по биологичен път, а когато се уморят от живота, отиват в специални информационни хранилища, където заспиват и се прераждат отново след столетия. Градът предлага всякакви възможни развлечения на жителите, включително саги, които са нещо като съвременните MMORPG-компютърни игри. Но гражданите на Диаспар не се интересуват от света извън него, отдавна не се вълнуват от космоса и в тяхната история са съхранили легенди, че някога човечеството е основало огромна империя в Галактиката, преди да бъде отблъснато от мистериозната раса на Завоевателите.

Един ден информационните хранилища на Диаспар раждат Алвин - младеж, който не успява да си спомни нищо от предишните животи. Неговият учител Джесерак и настойниците му Еристон и Етаниа разкриват, че такива просто няма. Алвин е Единствен и малцина като него са се появявали в Диаспар. Единствените не се задоволяват от града и неговите удоволствия, те притежават изследователски дух и копнеят да излязат навън - ако ще и там да има само пустиня. 

Алвин успява да напусне града и открива, че Земята не е само пустиня - малка част от нея е останала жива, съхранена от учените на страната Лис. Те са запазили много от качествата, които правят човеците човеци - размножават се по биологичен път, а не чрез компютри и имат дълготрайни любовни връзки. Развили са и едно ново умение - телепатията. Но въпреки това те също са се поддали на изолационизма и не проявяват никакъв интерес към останалия свят, включително и към Диаспар. 

Застоят е централна тема в романа "Градът и звездите". Това, което не харесвам в него, е че Кларк се изказва прекалено негативно за религията - той смята, че организираното религиозно движение (към което са се поддали и хората от бъдещето) е основният виновник за цивилизационния застой. Тук е коректно да упомена, че романът е писан през 1956-та година, когато е бил пикът на философския атеизъм (едва години по-късно във философските школи настъпва своеобразно обръщане към религията). А днес хората осъзнават по-скоро положителното влияние на църквата върху развитието на науката в исторически план, като случаи като този с Галилео са били изключение от правилото, а не правило. Нека да не забравяме, че днес основният тласък на науката се осигурява от практическото приложение на научните открития. Преди няколко столетия обаче не е било така - науката е била фундаментален стремеж към познание, а много от великите учени (мислете си за Мендел, за Паскал) са притежавали религиозен интерес към устройството на света. Но уви, много от атеистите отказват да признаят това и проявяват собствен тип тесногръдие...

Но това е един от малкото кусури на "Градът и звездите". Изключаем него, книгата ми допада. В романа е загатнат мотива за разума, който се откъсва от тленността и може да се развива самостоятелно в космоса, без да умира. Подобен мотив има и в "Одисеи"-те. Кулминацията на "Градът и звездите" е космическото пътешествие, което Алвин предприема и по време на което открива Ванамонде - безплътното създание от чист разум, носител на безкрайна мъдрост и познание. 

Финалът е леко клиширан - жителите на Диаспар и Лис, естествено, ще прекратят своята вековна изолация. С помощта на Ванамонде (в ролята на Deus ex machina) земляните ще съумеят да отсеят истинската им история от митовете и заблудите и да научат няколко важни урока за света. Първият - светът крие нещо ужасно (ТМ) - Лудия Разум, който е неуспешен резултат от опитите за откъсване от тленното. Вторият - светът крие нещо прекрасно (ТМ) - някаква загадка, която е накарала всички разумни цивилизации да напуснат Млечния път и да се отправят към съседна галактика.

На фона на тези дребни кусури, "Градът и звездите" е приятна книга и аз я препоръчвам за всеки почитател на научната фантастика. Да, философските отговори, които Кларк предлага, може да не са особено задоволителни, а финалът да не е това, което очаквате. Но удоволствието от книгата е просто да седнете и да я четете - важен е пътят до финала, а не самият финал. Сър Артър Кларк е пътешественик, който разказва увлекателно и съумява да разпали искрата на любопитство сред читателите си. 

Поради това предполагам, че Кларк е създал много повече космически ентусиасти от всеки друг фантаст и затова достойно заема достойно своето място сред Великите трима на фантастиката, наравно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2991-2019-gradut-i-zvezdite-review

Ръководството на лунната мисия Чандраян-2 активира всички бордови прибори

На илюстрацията: автоматичната лунна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. Image credit : ISRO

20 септември 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Ръководството на индийската автоматична лунна станция "Чандраян 2" оповести, че всички научни прибори на борда са активирани.

Освен това са проведени първоначалните изпитания на приборите. Всички те работят според очакванията. Орбиталният модул продължава да изпълнява научните си задачи удовлетворително. 

Все още остава неясна съдбата на спускаемия апарат "Викрам". По информация от Индийската космическа агенция, национален комитет, състоящ се от представители на академичната общност и експерти, анализира причините за загубата на сигнал. 

Американската космическа мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" се е опитала да заснеме "Викрам", но не е успяла, защото е преминала над него малко преди да залезе слънцето и спускаемият апарат е бил в сянка. Следващият опит за заснемане вероятно се очертава да е следващият месец. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2990-2019-chandrayaan-2-in-lunar-orbit

Най-накрая успяха да поправят горивните резервоари на МЛМ Наука

20 септември 2019 г. 08:00 ч. Руската информационна агенция ТАСС ни информира, че специалистите на ГКНПЦ "Хруничев" най-сетне са успели да ремонтират замърсените с метални стърготини горивни резервоари на модула МЛМ "Наука". Следователно те ще бъдат използвани за изстрелването на модула и няма да се налага изготвяне на нови резервоари по образец на "Фрегат".

"Ще бъдат използвани стандартните резервоари, те успешно са преминали през изпитанията, всички проблеми с тях са решени. Сега завършва оформянето на съответстващите документи", съобщава един от анонимните източници в ракетно-космическия отрасъл за ТАСС.

Друг източник споделя, че макар и резервоарите на "Наука" да са проектирани за многократно използване, сега те ще се използват само веднъж - за скачването на модула с МКС.

Полетът на модула по последна информация е планиран за края на 2020-та година. Ако датата бъде изобщо спазена, това ще стане 13 години след първоначално зададения срок. През изминалото десетилетие модулът премина през множество проблеми, а за куриозното му замърсяване със стърготини и до днес нямаме понятие какво точно се е случило. Легендите, които се носят в ГКНПЦ "Хруничев", разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на "Заря" в нова лаборатория "Наука", работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2989-2019-mlm-nauka-tanks-repaired

Парашутните проблеми на ЕкзоМарс-2020 са заради руския спускаем апарат Казачок

19 септември 2019 г. 18:00 ч. Главоболията, които Европейската космическа агенция (ЕКА) има с парашутите на мисия "ЕкзоМарс-2020", се дължат на руския спускаем апарат "Казачок". Това става ясно от публикация на сайта СпейсНюз. Сайтът се позовава на програмния мениджър на ЕкзоМарс Франсоа Спото.

По думите на Спото спирачните ракетни двигатели на "Казачок" са твърде слаби. Ако ретроракетната система е била по-мощна, мисията е щяла да мине само с един парашут. Сега се е наложило ЕКА да разработи изключително комплексна система с множество парашути. А европейската космическа агенция, за разлика от американската, няма голям опит в тези разработки. 

Парашутите ще трябва да снижат скоростта на спускаемия апарат в продължение на шест минути. Ретроракетите ще работят само през последните 30-40 секунди и те ще трябва да омекотят самото кацане. 

Напомням на читателите, че изстрелването на "ЕкзоМарс-2020" все още е планирано за лятото догодина, но то ще е факт само ако парашутните проблеми бъдат разрешени. 

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2988-2019-kazachok-lander-parachutes 

НАСА ще помага за парашутите на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020

19 септември 2019 г. 08:00 ч. Датата за изстрелване на съвместната мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс-2020" все повече наближава. Роботизираната експедиция обаче още не е изцяло готова за полет - изпитанията на парашутите, проведени през май и през август, завършиха с провал. 

Поради това ЕКА се е обърнала към НАСА за помощ. След като американците осигурят нужния опит, ще бъдат проведени още две изпитания - през декември и през февруари. 

И двата теста трябва да са успешни, за да могат парашутите да бъдат одобрени за мисията до Марс. Ако дори и едно от изпитанията се провали, "ЕкзоМарс-2020" със сигурност ще пропусне стартовия прозорец от 25-ти юли до 13-ти август 2020-та и ще бъде отложена за 2022-ра година.

За повече информация: https://spacenews.com/esa-turns-to-nasa-to-assist-in-crucial-exomars-parachute-tests/

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2987-2019-nasa-to-help-exomars-2020

ВМС на САЩ призна за автентичността на видеа, на които се виждат НЛО

Скрийншот на едно от видеата, публикувано от TTSA (To The Stars Academy of Arts & Science)

17 септември 2019 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Военноморските сили (ВМС) на САЩ са признали, че три видеа, за които се предполага, че на тях се виждат неидентифицирани летящи обекти (НЛО), са автентични. 

Новината бе съобщена от престижното научно-популярно списание Popular Mechanics, а то от своя страна се позовава на The Black Vault - онлайн хранилище за декласифицирани правителствени документи. 

Освен това ВМС твърди, че въпросните три видеа никога не са били одобрявани за обществено ползване. 

Видеата са известни в общественото пространство под названията "FLIR1", "Gimbal" и "GoFast". Във всяко едно от тях става въпрос за срещи на пилоти с летящи обекти, които са провели маневри, невъзможни за постигане според съвременното равнище на авиационните технологии. 

ВМС на САЩ описва обектите като "неидентифициран въздушен феномен". Терминологията е важна - НВФ обозначава неоторизирани или неидентифицирани самолети/обекти, които навлизат във въздушното пространство на самолетите по време на военни тренировки. С други думи - става дума за явления, които към настоящия момент не са обяснени. ВМС по никакъв начин не твърди, че тези обекти са летящи чинии или са с извънземен произход.

Малко скептицизъм по темата не би бил излишен - до момента, в който не получим преки доказателства за наличието на извънземен живот, всичко по въпроса за т.нар. НЛО остава в сферата на спекулациите. Правилото на Карл Сейгън е категорично - изключителните твърдения изискват изключителни доказателства, съответно всяко твърдение, че даден неидентифициран обект е с извънземен произход, трябва да бъде ясно аргументирано с доказателствен материал. 

Но скептицизмът, който граничи с крайност, може да се окаже вреден - миналата година ви запознах със становището на проф. Кевин Кнут от Университета Олбани и бивш изследовател на НАСА. Кнут е категоричен, че когато става въпрос за случаи като тези - видеа, показващи обекти с полетни характеристики, лежащи отвъд познатото за съвременните технологии, те трябва да бъдат анализирани от сериозните учени. Темата "НЛО" не трябва да е табу за науката, дори ако феномените не могат да устоят на строгите научни стандарти. Ако науката абдикира от даден предмет, той влиза в полезрението на шарлатаните. Учените са длъжни да разследват всички възможни хипотези - и точно защото знаем твърде малко за НЛО, извънземната хипотеза не бива да бъде стопроцентово отхвърляна. 

И тъй, има ли летящи чинии или не? Ако действително пилотите от видеата са се сблъскали с такива и извънземните безмълвно ни наблюдават, това, както твърди писателят Аркадий Стругацки, би било неприятно. Ако НЛО-тата са природно явление, ще е скучно. Съгласен съм със Стругацки, който казва, че най-добре би било да има някакво трето решение. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2986-2019-ufo-video-authentic

Американската космическа мисия Джуно засне слънчево затъмнение на Юпитер!

17 септември 2019 г. 17:05 ч. На 12-ти септември, когато автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето 22-ро сближение с Юпитер, тя успя да заснеме нещо изумително. Това е истинско слънчево затъмнение, при което се вижда как вулканичната луна Йо хвърля сянка върху газовия гигант! 

Напомням на читателите, че мисия "Джуно" бе изстреляна на 5-ти август 2011-та година. Тя пристигна успешно в орбитата на Юпитер на 5-ти юли 2016-та година и продължава да работи до ден днешен. Очаква се основната научна мисия да приключи официално през юли 2021-ва година.

"Джуно" е вторият апарат в историята на човечеството, който е успял да се превърне в изкуствен спътник на планетата - първият бе "Галилео" през 1995-та година. Но за разлика от него, както и от предишни мисии, прелетяли край планетата като "Пайъниър" и "Вояджър", "Джуно" е единственият апарат, който дори и при такова колосално разстояние от нас може да работи със слънчеви батерии. Всички останали роботизирани експедиции до Външната слънчева система са разчитали на ядрен източник. 

Снимката на сянката на Йо върху Юпитер. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2984-2019-juno-io-shadow

Блу Ориджин ще изстреля човек в космоса до края на 2019-та година

17 септември 2019 г. 17:10 ч. Сега, след като първите пилотирани полети на СпейсЕкс и Боинг се очертават да са факт в началото на 2020-та година, изглежда, че втората американска компания, която ще изпрати хора в космоса, ще е Блу Ориджин. Напомням на читателите, че първата бе Върджин Галактик, която през декември 2018-та и февруари 2019-та успя на два пъти да изстреля хора в космическото пространство по суборбитална траектория. Подчертавам, че Блу Ориджин, подобно на Върджин Галактик, е суборбитална компания, докато СпейсЕкс и Боинг целят орбитални полети до МКС. 

Новината, че Блу Ориджин планира да изпрати човек в космоса до края на 2019-та, бе оповестена от директора на компанията към отдела за продажби Ерика Вагнер. 

Към настоящия момент космическият кораб "Ню Шепърд" е летял неколкократно на суборбитални пътешествия, като във всички случаи капсулата се е завръщала на Земята благополучно. По време на последния полет през май тази година "Ню Шепърд" изведе в космоса 38 научни експеримента, от които 9 бяха за нуждите на НАСА, а 29 - частни. Досега полетите на кораба са били безпилотни, но вече е крайно време Блу Ориджин да се осмели да изстреля човек. 

Кадър от излитането на кораба "Ню Шепърд" през месец май тази година. Photo credit : Blue Origin

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2985-2019-new-shepard-blue-origin-crewed-2019

Завърналият се на Земята робот Фьодор не ще да се включи

17 септември 2019 г. 12:30 ч. Човекоподобният робот Фьодор, който преди няколко дни се завърна на Земята след кратък полет до Международната космическа станция, не иска да се включи. Новината бе съобщена от официалната Туитър страница на Фьодор, а тя се позовава на публикация в Mk.Ru. 

Ръководството на проекта се е опитало да включи робота след неговото приземяване, но не е успяло. Понастоящем по Фьодор работят специалисти. Космонавтът Алексей Овчинин дори се е пошегувал, че роботът, "навярно, просто е изморен".

Но проблеми с активирането на робота е имало още докато е бил на борда на МКС. Там Овчинин все пак е успял да включи електрозахранването му, но с голямо усилие. 

Credit : Roscosmos/FEDOR

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2983-2019-fedor-ne-moje-da-sevkluchi

Последното откритие на Хъбъл показва колко много не знаем за планетите

Планетата K2-18b през погледа на художник. Това е единствената известна на нас планета, която се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда и за която знаем, че притежава водни пари в атмосферата. Credits: ESA/Hubble, M. Kornmesser

16 септември 2019 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено важно откритие, направено с помощта на данни от американския космически телескоп "Хъбъл". Планетата K2-18b, която е на разстояние 124 светлинни години от Земята, се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда. Това означава, че тя притежава нужните предпоставки, за да може на нея да има вода в течно агрегатно състояние. Измерванията от "Хъбъл" потвърждават, че в атмосферата на планетата има водни пари и вероятно облаци, което свидетелства за наличие на кръговрат на водата. Откритието безспорно е забележително, но за мен интересното е не това, което е известно, а това, което не е. 

Но за да ви разкажа повече, първо трябва да ви припомня някои елементарни факти за планетите. 

В Слънчевата система, най-общо казано, има две групи планети. Първата група са т.нар. "планети от земен тип" - това са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са вътрешните планети, разположени най-близко до Слънцето и общото при тях е, че имат твърда и скалиста повърхност. Втората група са т.нар. "газови гиганти", която включва Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. 

През 2009-та година НАСА изстреля космическия телескоп "Кеплер" и с това бе положено началото на една велика цел - да бъдат открити извънслънчевите планети, които са сходни с нашата собствена Земя. Телескопът престана да работи в края на миналата година, но в началото на 2018-та американската космическа агенция успешно изпрати в космоса нов телескоп на име "Тес". Данните от двата телескопа обогатиха неимоверно нашето познание за извънслънчевите планети.

Още щом "Кеплер" полетя и започна да изпраща данни, учените си зададоха въпроса: какви планети се срещат по-често в нашата Галактика? Газови гиганти или скалисти планети като Марс и Земята? Ако скалистите планети се окажеха повече, това щеше да е супер и да открие много възможности да търсим организми, подобни на земните. Ако ли пък бяха газовите гиганти - е, и тогава не всичко щеше да е загубено, те биха могли да притежават скалисти луни с условия за живот. 

Но когато отговорът пристигна, той шокира всички ... 

Най-често срещащите се планети в Галактиката не са нито от единия, нито от другия тип. Тези планети са по-големи от Земята (най-голямата скалиста планета в Слънчевата система), но по-малки от Нептун (най-малкия газов гигант в Слънчевата система). Такива планети обикновено биват описвани в научната литература с термина "супер земи" или "мини нептуни".

Както ни информира изследователката Емили Лакдауола в Туитър, ние изобщо не знаем как изглежда една "супер земя" (т.е. "мини нептун"). В Слънчевата система такива планети не съществуват! Най-близката планета от този тип е отдалечена на светлинни години от нас и вероятно няма надежда да изпратим космически апарат до нея в рамките на нашия живот. Надали и внуците или правнуците ни ще имат този шанс. И все пак положението не е безнадеждно. НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) строят нови и по-мощни телескопи, които ще излетят в космоса - като "Джеймс Уеб" (който ще полети в началото на следващото десетилетие) или "Хеопс" (който ще бъде изстрелян през тази есен). Приборите стават все по-чувствителни и вече ще е възможно да правим по-качествени спектроскопски анализи на извънслънчевите планети, които означава, че ще може да научим по-подробна информация за тях. 

Планетите Уран и Нептун, пише Хана Уейкфорд за The Planetary Society, често биват наричани "ледени гиганти". Те представляват преходна форма - за разлика от Юпитер и Сатурн, които са доминирани от водород, масата на ледените гиганти е доминирана от течен или твърд материал, състоящ се от "тежки елементи" (т.е. по-масивни от хелия). Уран и Нептун все още притежават атмосферна обвивка от водород и хелий, но във вътрешността им има дълбок, течен океан от тежки елементи и може би дори има скалисто ядро. В сравнение с тях планетите от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс) са съставени основно от скали, докато атмосферата им е тънка и в нея почти няма водород и хелий.

Питаме се: коя е тази критична маса, която, след като бъде достигната, планетата престава да е скалиста и се превръща в газов гигант с водород и хелий? Това е въпрос, на който все още няма отговор.

Планетата K2-18b, за която е направено гореописаното откритие, е от типа "супер земя" или "мини нептун". Като изключим факта, че в атмосферата ѝ има вода, ние практически не знаем нищо конкретно за нея. Дали тя е повече скалиста или не? Наподобява ли повече на Земята, или напротив - повече прилича на Нептун? Не знаем...

В бъдеще новите телескопи ще позволят по-подробно характеризиране на атмосферите на извънслънчевите планети, но докато това се случи, те ще продължат да са загадка за учените. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2982-2019-latest-exoplanet-discovery-what-we-dont-know

СпейсЕкс се похвали с над 700 изпитателни запалвания на двигателите на Крю Драгън

16 септември 2019 г. 17:50 ч. СпейсЕкс се похвали в Туитър, че компанията е извършила над 700 изпитателни запалвания на двигателите "Супердрако", които се използват на следващото поколение пилотирани космически кораби "Крю Драгън". Изпитанията доказват пригодността на двигателите, така че СпейсЕкс ще може да продължи напред с подготовката за следващия тестов полет на "Крю Драгън". Той вероятно ще бъде проведен през ноември и ще включва изпробване на системите за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. 

Напомням на читателите, че "Крю Драгън" вече летя до Международната космическа станция през месец март. Полетът бе проведен в безпилотен режим и завърши напълно успешно. Ако ноемврийският тест също бъде благополучен, очакваме първия пилотиран полет на "Крю Драгън" да е факт в началото на 2020-та година. 

Междувременно Боинг подготвя свой собствен изпитателен полет на кораба "Старлайнър" до станцията, който ще е факт не по-рано от 28-ми октомври. Вероятно последните отлагания около него се дължат на урагана Дориан, който парализира космическия център на НАСА за около седмица. 

Космическият кораб "Крю Драгън" преди приводняването му през март след неговата първа мисия до МКС. Photo credit : NASA TV

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2981-2019-spacex-700-engine-tests

Екипът на руско-европейската мисия ЕкзоМарс публикува нови снимки на Червената планета

Дюните на Северния полюс на Марс. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

16 септември 2019 г. 17:40 ч.

Светослав Александров. Екипът на мисията на Европа и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" публикува нови снимки на Червената планета.

На горепосоченото изображение се виждат дюните, намиращи се в региона на марсианския Северен полюс. Както на Земята, така и на Марс дюните имат различни форми, които свидетелстват за посоките на ветровете. Продължителното изучаване на дюните дава на учените информация не само за тяхната еволюция, но също така и за преноса на седиментите из цялата планета. През зимния сезон върху дюните се натрупва тънък лед от въглероден диоксид. Когато времето отново се затопли, т.е. през пролетта, този въгледвуокисен лед сублимира. Това означава, че той преминава директно от твърдо в газообразно състояние, без да се превръща първо в течност. Любопитното е, че процесът започва от долната част на дюните и продължава нагоре, при което газът изтласква лежащия над него пясък. Явлението е отговорно за черните петна, които ясно се различават на изображението. 

Кратерът Ояма. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

На показаното по-горе изображение се забелязва фрагмент от марсианския кратер Ояма. Светлите петна вероятно представляват глинени минерали - затова свидетелстват измерванията на по-старата европейска мисия "Марс Експрес" и на американската "Марс Риконисънс Орбитър". Изображението е интересно с това, че стените на малкия кратер, който се намира в горната част, притежават слоеста структура, което дава възможност на изследователите да погледнат назад във времето и да разберат каква е била еволюцията на планетата. Региони като този често пъти се разглеждат като едни от най-желаните места за кацане. 

Фрагмент от кратера Гейл. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

Горепосоченото изображение показва местност, която повечето от вас познават достатъчно добре - това е кратерът Гейл на Марс. Местността е известна с това, че там работи американският марсоход "Кюриосити". Сега обаче наблюдавате дъното на кратера от орбита. Обърнете внимание на тези дебели седиментни слоеве - те ни дават сведения за променилия се през дългите епохи климат на Червената планета. Ако искаме да разберем повече неща за "топлата" ера на Марс, когато планетата е била подходяща за живот, кратерът Гейл е идеалното място, откъдето да започнем нашето търсене. Ето защо "Кюриосити" е пратен да разузнава именно там. 

Ярки и тъмни ивици. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS

Тази снимка е интересна със своите ярки и тъмни ивици, намиращи се в древния регион Locras Vallis. Учените все още не са наясно как точно се са се формирали. Водещата теория е, че е протекъл някакъв процес на лавинообразуване. 

Запълнен кратер. Photo credits: ESA/Roscosmos/CaSSIS 

Кратерът, който се вижда на горната снимка, все още си няма име. Въпреки това той силно вълнува учените - дъното му е запълнено с материал, който му придава "сбръчкан" вид. Подобно явление свидетелства, че някога тук е имало сложен поток, съставен от скали, лед, скреж и почвени наноси. "Бръчките" са се формирали в успоредни слоеве, което е показател, че материалът се е наслоявал епизодично. 

Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изведена в космоса през март 2016-та с помощта на руска ракета "Протон-М". Станцията е построена от френско-италианската фирма Thales Alenia Space, а приборите са разпределени поравно - два са европейски и два са руски. Към руския прибор "Френд" е прикачен и малък български дозиметър - "Люлин-МО". 

Източник: ЕКА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2980-2019-16-sep-exomars-new-photos

Американската мисия ЛРО ще заснеме мястото на кацане на Викрам на 17-ти септември

Снимка на мястото на кацане на пилотирания кораб "Аполо 17", заснета от съвременната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". Вижда се ясно къде е знамето и сянката, която знамето хвърля. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

13 септември 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Точно преди една седмица, на 6-ти септември, индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да кацне меко в района на Южния полюс на Луната. На около разстояние 2 километра от повърхността обаче сигналът рязко прекъсна и до този момент радиоконтактът не е възстановен. 

Индийската космическа агенция ISRO оповести, че орбиталният отсек "Чандраян 2" е успял да заснеме "Викрам". Но до ден днешен индийците крият снимките и отказват да ги публикуват. На фона на множеството запитвания от журналисти, прес-центърът от ISRO съобщава единствено да следим официалните канали на агенцията в социалните мрежи. Които не ни съобщават нищо съществено. 

За сметка на това индийските медии спекулират какво може да се е случило. Според някои публикации "Викрам", макар и да е кацнал по-твърдо, не се е разбил, макар че може да се е наклонил или преобърнал. Няма как да разберем дали това е така, докато индийците си крият снимките.

Но добре че я има американската космическа агенция НАСА и добре че в окололунна орбита продължава да работи най-мощната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". На 17-ти септември тя ще прелети над мястото на кацане на "Викрам" и ще се опита да го снима.

"Съгласно политиката на НАСА, всички данни от ЛРО са публично достъпни", съобщава Ноа Петро, учен от проекта в свой имейл за сайта Спейсфлайт Нау. "НАСА ще сподели всички снимки преди и след облитането на района на целевото място за кацане на спускаемия апарат "Викрам", за да подкрепим анализа на Индийската космическа изследователска организация". 

НАСА винаги се е отличавала с огромна публичност в сравнение с останалите космически агенции по света и, парадоксално, американската космическа агенция е получавала най-много обвинения в конспирации и прикриване на заговори. Снимките от американските мисии на Марс "Кюриосити" и "ИнСайт" биват качвани в публичното пространство веднага щом бъдат получени на Земята, практически в реално време. Същото се отнася и за съвременната американска мисия "Джуно", която обикаля около Юпитер. Други мисии имат малко по-консервативна политика, като при тях снимките се публикуват периодично накуп. Но в крайна сметка снимките винаги пристигат - включително тези изображения без никаква графична обработка.

Коя друга агенция го прави, кажете ми? Китайците не го правят, макар че, признавам - при мисията до обратната страна на Луната "Чанг'e 4" всеки път, когато приключи един работен лунен ден, ни радват с по една-две снимки. Еми по-добре е от нищо, но все пак не може да се сравни с ежедневните снимки на НАСА от повърхността на Марс. Дори Европейската космическа агенция (ЕКА) не се отличава с такъв стандарт на публичност, макар че успяха да направят така, че една от камерите на Марс Експрес" да изпраща ежедневно снимки, както и снимките на Земята от спътниците "Коперник" да са публично достояние. Извън това, помните ли пристигането на "Розета" в околностите на кометата Чурюмов-Герасименко? А помните ли, че екипът на камерата OSIRIS отказваше да ги публикува и дори тогавашният шеф на ЕКА се опита да ги разгледа - и му беше отказано заради клауза в договора, че учените на всеки инструмент имат право няколко месеца да крият данните си. Даже аз лично изпратих запитване към "ЕкзоМарс" и ми обещаха, че снимките ще бъдат публикувани накуп в рамките на всеки три месеца. 

Къде са те? 

През изминалите години мнозина са ме обвинявали в пристрастие и че съм симпатизирал на американската космическа агенция. Но това не е пристрастие - това е обективен факт. Хайде сега, покажете ми - кой друг има такава отворена политика за споделяне на снимки? 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2979-2019-lro-to-photograph-vikram-september-17

Исторически ден: Днес отбелязваме 60 години, откакто съветската мисия Луна 2 за пръв път достигна лунната повърхност!

Снимка от изстрелването на автоматична междупланетна станция от серията "Луна" през 1959 г. Photo credit : USSR Space Program

12 септември 2019 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. През месец юли тази година отбелязахме половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. Но десет години преди да се случи историческият "голям скок" на Армстронг и Олдрин, съветската мисия "Луна 2" проправя пътя на човечеството към естествения ни спътник. 

Лунната надпревара започва скоро след изстрелването на първите съветски и американски изкуствени спътници. През март 1958-ма година СССР полага началото на разработката на две серии автоматични лунни станции - едната е предназначена да заснеме първите снимки на обратната страна на Луната, а другата трябва да извърши твърдо кацане върху лунната повърхност.

Първите три изстрелвания на СССР по посоката на естествения ни спътник завършват с провал поради различни дефекти на ракетата-носител "Р-7". Най-накрая на 2-ри януари 1959 г. е изстреляна автоматична междупланетна станция, която чак през 1963-та година ще получи официалното название "Луна 1". Горната степен на ракетата-носител сполучва да ускори станцията отвъд околоземна орбита, но двигателят работи по-дълго от очакваното и скоро става ясно, че тя няма да достигне лунната повърхност. Около 34 часа след изстрелването "Луна 1" облита естествения ни спътник от разстояние 5 900 километра. Така автоматичната станция се превръща в първия изкуствен обект, отправил се в междупланетното пространство и получава още названието "Мечта" - символ на човешките стремежи да покорим звездите. 

През юни 1959 г. СССР прави нов неуспешен опит за изстрелване. Най-накрая идва съдбоносният 12-ти септември. На днешния ден преди точно 60 години ракетата "Р7" благополучно извежда в космоса "Луна 2". Този път няма грешка - автоматичната станция е насочена точно към лунната повърхност. На 13-ти септември "Луна 2" се забива в района на Морето на дъждовете. За пръв път построен от човека апарат достига до повърхността на друго небесно тяло! 

Междувременно САЩ разработват паралелна програма за изучаване на Луната - тя се казва "Пайъниър". Ранните изстрелвания, подобно на съветските, завършват с провали. И все пак само два месеца след полета на "Луна 1", американската мисия "Пайъниър 4" постига същия успех - автоматичната станция навлиза в междупланетното пространство. Така НАСА започва да диша във врата на съветската програма ... и надпреварата става все по-изострена.

Днес, след шест десетилетия на космически изследвания, следните държави са постигнали "твърдо кацане" на Луната, освен САЩ и СССР: Япония, Швеция, Китай, а от тази година - Израел и Индия. Китайците са единствените, като изключим САЩ и СССР, усъвършенствали и мекото кацане. 

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2978-2019-luna-2-60-anniversary

Руският модул Наука продължава да лежи в хангара на ГКНПЦ Хруничев

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

12 септември 2019 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. През месец март 2019-та година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести: "Мултифункционалният лабораторен модул "Наука" ще напусне хангара на центъра Хруничев през август т.г. и ще бъде преместен в РКК "Енергия" за предполетните си изпитания. Решението бе взето днес след съвещание в Корольов с участието на главните конструктори. Работата по МЛМ се подобрява".

Август отмина, а модулът "Наука" си остава в хангара на ГКНПЦ "Хруничев", където той фактически просто си лежи. Това бе съобщено от руския информационен сайт "Космолента". И в това няма нищо неочаквано: модулът кисне там от края на 2013-та година, а работата по него върви спорадично, като обикновено тръгва, когато поредният шеф на Роскосмос се опитва да премести това нещо от мъртвата точка. Скоро след това дейностите бързо затихват поради факта, че ръководството на РКК "Енергия" и Хруничев не са в състояние да разработят осъществим план за ремонта на модула и неговото изстрелване. Всеки път, когато графикът не бъде спазен, целевите дати за изпълнение на работата се изместват. Това очакваме да се случи и сега след срива на изпълнението на поредния етап.

Разликата между 2019-та и 2017-та година е само една: тогава шеф на Роскосмос бе Игор Комаров и той, за разлика от Дмитрий Рогозин, внимаваше в своите обещания и не правеше гръмки изказвания.

Източник: Космолента

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2977-2019-mlm-nauka-still-lying-nauka

Учени откриха водни пари в атмосферата на извънслънчева планета от обитаемата зона!

От архива: извънслънчевата планета "Кеплер 20е". Image credit : NASA/Ames/JPL-Caltech

11 септември 2019 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Учени са успели да установят наличието на водни пари в атмосферата на екзопланета, която се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда. Откритието стана обществено достояние след като електронно копие от научната статия бе качено на базата данни arXiv вчера, на 10-ти септември. 

Тук се налага да направя едно уточнение, което е важно, за да не се заблудят хората, когато прочетат израза "обитаема зона". Това е тази зона около звездата, която би позволила на намиращите се в нея планети да притежават вода в течно агрегатно състояние. Ако в обитаемата зона на дадена звезда съществува планета, това означава, че тя притежава най-основното условие за наличието на живот - но не е гаранция, че такъв наистина има. 

Посредством космически телескопи като "Кеплер" (изстрелян през 2009 г.) и "Тес" (изстрелян през 2018 г.) учените са придобили способност да откриват извънслънчеви планети с размер близък до този на Земята или по-малки. Това е сериозен пробив - само допреди 15-тина години човешките технологии позволяваха да се откриват единствено газови гиганти с размери от калибъра на Юпитер и Сатурн или по-големи. 

Но независимо че вече сме в състояние да намираме дребни, скалисти планети като Земята, все още едва смогваме да определяме най-елементарните им факти като орбиталната им характеристика и разстоянието от звездата. Най-интересните характеристики, например атмосферен състав, метеорологични явления, газови молекули-биомаркери, доскоро убягваха на учените.

От статията, която бе публикувана вчера на arXiv, става ясно, че изследователите са сполучили да открият наличието на водни пари в атмосферата на планетата K2-18b. Тази планета обикаля за около 33 дни около своята звезда (толкова продължава една местна година), като звездата е от класа M3 - т.е. температурата ѝ е по-ниска от тази на Слънцето. Макар и разстоянието между планетата и звездата да е значително по-малко от това между Земята и Слънцето, K2-18b получава такова количество светлина, каквото получава и нашата Земя.

Учените са наблюдавали общо осем пасажа на планетата пред диска на звездата посредством космическия телескоп "Хъбъл" и неговата камера WFC3. Получените данни също така загатват, че в атмосферата на K2-18b има облаци и кръговрат на водата! 

K2-18b не е истински аналог на Земята, тъй като изследователите са на мнение, че атмосферната ѝ покривка е твърде плътна. Планетата е открита през 2015-та година от американския космически телескоп "Кеплер". Тя се намира сравнително близко до нас - само на 124 светлинни години от Слънчевата система. 

Източник : Arxiv

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2976-2019-exoplanet-water-habitable-zone

Руският инструмент ART-XC на обсерваторията Спектр-РГ направи първото си откритие на нов рентгенов източник!

Вляво: снимка на новооткрития обект от руската обсерватория "Спектр-РГ", вдясно: същият обект, заснет от американския телескоп "Суифт". Photo credits : Roscosmos/NASA

11 септември 2019 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. След дълъг период на калибриране и настройки, руският телескопичен прибор "ART-XC", който е монтиран на борда на руската обсерватория "Спектр-РГ", започна своята ранна научна програма. Нещо повече - той вече успя да направи своето дебютно откритие! Докато наблюдаваше балджа на нашата галактика Млечен път, инструментът установи нов източник на рентгеново лъчение - SRGA J174956-34086. 

Към настоящия момент са известни около един милион източника на рентгеново лъчение. Стотина от тях разполагат със собствени имена, но всички останали имат абревиатура в чест на обсерваторията, която първа ги е открила, както и координати в екваториалната система. Така SRGA значи "Спектр-РГ" плюс инструмента "ART-XC", а числата 174956-34086 са координатите. 

Откритието на този рентгенов източник е само първата крачка от дългия и трънлив път на установяването на неговата физическа природа. Обектът може да се окаже далечен квазар, чието лъчение е пропътувало до нас в продължение на милиарди години. Но може да става въпрос и за близка звездна система с компактен обект - неутронна звезда или черна дупка.

За да бъде изучен обектът, астрофизиците трябва да го наблюдават и с помощта на други телескопи, работещи в различни области от електромагнитния спектър - радиодиапазона, видимата област, гамалъчевата област, инфрачервената област. Една невзрачна звездичка, която трудно се наблюдава от Земята с обикновен телескоп, може да се окаже един от ярките обекти на небето, ако го погледнем с "рентгенови очи"! 

За да може SRGA J174956-34086 да бъде локализиран още по-точно, учените се обърнаха към друг телескоп - американския рентгенов космически телескоп "Суифт". Към настоящия момент той притежава най-добрата ъглова резолюция. Новооткритият обект се оказа по-блед в т.нар. "меко рентгеново лъчение", отколкото в твърдото. Това обикновено характеризира тела, намиращи се зад облаци от междузвезден газ и прах. Те не се оказаха препятствие за американския телескоп да определи координатите с голяма точност, а при наблюдаването на обекта в инфрачервения диапазон бяха открити две ярки звезди.

Сега предстои допълнителен труд, за да се получат спектри на звездите и да се потвърди дали те са източниците на рентгеновото лъчение, което бе наблюдавано от "Спектр-РГ" - или става въпрос за някакъв друг източник. Но това е работа за бъдещето. Днес важното е, че новата руска научна мисия вече остави своя отпечатък в науката. 

Напомням на читателите, че руската космическа обсерватория "Спектр-РГ" излетя успешно на 13-ти юли тази година. Това бе първият модерен космически апарат, построен от Русия, който бе изпратен в междупланетното пространство. Очаква се през октомври "Спектр-РГ" да пристигне в точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Никога досега руски космически апарат, нито по Съветско време, нито след промените, не е достигал която и да е от точките на Лагранж. 

Източник: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2975-2019-spektr-rg-art-xc-first-science-discovery

Руските космонавти все по-малко време се занимават с наука на МКС

11 септември 2019 г. 17:15 ч. Центърът по подготовка за космонавти (ЦПК) установи, че е налице съществен спад в научната дейност, която изпълняват руските космонавти на борда на Международната космическа станция. Спадът е свързан с намаляването на броя постоянно пребиваващи руснаци на МКС от трима на двама.

Напомням на читателите, че причината, поради която руският екипаж бе съкратен, се корени в неспособността на Русия да построи своя сегмент на МКС. Докато американските совалки летяха до 2011-та година, с тяхна помощ бяха изведени всички компоненти на САЩ, Европа и Япония. Но руснаците не смогнаха - техният модул МЛМ "Наука" трябваше да лети още през 2007-ма година, но датата на изстрелването бе постоянно отлагана. През 2013-та година бе констатирано замърсяване на горивните системи на "Наука" с железни стърготини. До ден днешен решение на проблема няма.

Така преди две години Роскосмос оповести, че не е необходимо на руския сегмент на МКС да има постоянно присъствие от трима души и горе останаха само двама руски космонавти. Това сериозно се отрази на качеството на свършената научна работа - космонавтите се занимават основно с поддръжката на недостроения си сегмент. 

Статистиката показва, че в периода между 2010-та и 2014-та година космонавтите са прекарвали около 32% от времето си за научни експерименти, а в периода между 2014-та и 2017-та числото стигнало до 37%. За сравнение космонавтът Сергей Прокопиев, който летя в космоса през 2018-та година, е посветил само 30% от времето си за наука.  

Източник: НК

На кадъра: руският космонавт Олег Кононенко по време на извънбордова дейност. Photo credits : NASA/Roscosmos

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2974-2019-russian-cosmonauts-less-science

Пожар на стартовата площадка попречи на Япония да изстреля кораба Кунотори към МКС

11 септември 2019 г. 08:05 ч. Късно тази нощ Япония трябваше да изстреля поредния товарен кораб "Кунотори" към Международната космическа станция. В района на стартовата платформа обаче възникна неочакван пожар, който доведе до прекратяване на обратното броене и отлагане на полета за друг ден.

Огънят гореше в продължение на близо два часа, преди да бъде напълно потушен. Все още не се знае дали той е причинил някакви повреди по ракетата. 

Нова дата за изстрелване не е определена. 

На снимката: ракетата-носител H-IIB, заснета скоро след вчерашната аномалия. Photo credit : JAXA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2973-2019-htv-launch-scrubbed-fire