SAlexandrov

Успех: космическият кораб Союз МС-14 с робота Фьодор се скачи с МКС!

На снимката: безпилотният кораб "Союз МС-14" доближава станцията. На преден план: корабът "Союз МС-13". Photo credit : NASA TV

27 август 2019 г. 08:50 ч.

Светослав Александров. След няколкодневни мъки, корабът "Союз МС-14" с човекоподобния робот Фьодор най-накрая се скачи с Международната космическа станция!

Напомням на читателите, че в събота корабът трябваше да се скачи към модула "Поиск" на МКС. Това не се случи поради аномалия в работата на системата "Курс" на "Поиск". Поради това на 26-ти август предишният кораб "Союз МС-13" бе разкачен от модула "Звезда" и прехвърлен на "Поиск", за да може "Союз МС-14" да се скачи със "Звезда". 

Процедурата бе успешна. Този път "Союз МС-14" бе прикачен към станцията и освен робота Фьодор, достави за нуждите на екипажа общо 670 килограма полезен товар.

След като "Союз МС-14" най-после пристигна на МКС, американските екипажи ще трябва да освободят кораба на СпейсЕкс "Драгън" след четириседмичен престой на орбиталния комплекс. По-късно през деня корабът ще се прибере на Земята. 

За повече информация: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2949-2019-27-august-soyuz-ms-14-docks-iss

СпейсЕкс най-накрая получи разрешение, за да изстреля Стархопър на височина 150 метра

26 август 2019 г. 18:16 ч. Федералната авиационна администрация на САЩ най-накрая публикува (справка - PDF файл) разрешение, което дава възможност на СпейсЕкс да проведе предстоящия полет на "Стархопър" на височина 150 метра. Полетът може да е факт още идната нощ след 00:00 ч. българско време. 

Напомням на читателите, че "Стархопър" представлява прототип на гигантския космически кораб "Старшип", който Илон Мъск строи, за да осъществи пилотирани космически полети до Луната и Марс. 

На 25-ти юли "Стархопър" реализира своя пръв свободен полет, в рамките на който достигна до скромната височина от 18 метра. Илон Мъск пожела следващото изстрелване на височина 200 метра да бъде факт още през първата половина на август, но Федералната авиационна администрация се заинати и отказа да даде лиценз. Основното опасение, цитирано от бюрократите - липсвал задълбочен анализ на опасностите. Изглежда обаче, че СпейсЕкс най-накрая са успели да покрият изискванията и сега е дадено разрешение - вярно, не за 200-метров полет, а за 150-метров. Все пак - напълно достатъчен за нуждите на частната компанията.

Това ще е и последната мисия на "Стархопър". Следват полетите на пълномащабните орбитални прототипи - "Старшип 1" и "Старшип 2". Единият от тях се строи в Бока Чика, а другият - във Флорида.

Очакванията са един от двата прототипа да излети още до края на 2019-та или в началото на 2020-та година - като ще се постигат височини от 20 километра и нагоре.

Кадър от предишен тест на Стархопър - от туитър акаунта @LabPadre

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2948-2019-starhopper-150m-flight-approval

Индийската мисия Чандраян 2 изпрати нови снимки от орбитата на Луната

Снимка на Луната, заснета от "Чандраян 2" на 23-ти август. Photo credit : ISRO

26 август 2019 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Автоматичната станция на Индия "Чандраян 2", която на 20-ти август влезе благополучно в орбитата на Луната, изпрати нови снимки. 

Горепосочената снимка бе заснета на 23-ти август от камерата TMC-2, монтирана към орбиталния апарат на "Чандраян 2". Към момента на заснемането на Луната "Чандраян 2" се намираше на 4 375 километра от повърхността ѝ. Ясно се различава кратерът Джексън, който има диаметър 71 километра. В близост до него се намира интересен кратер на име Митра - той е кръстен на индийския физик проф. Сисир Кумар Митра, пионер в областта на радиофизиката и йоносферните изследвания. 

Още една снимка на Луната, заснета от "Чандраян 2" на 23-ти август. Photo credit : ISRO

На горната снимка се забелязва кратерът Зомерфелд - ударна формация с диаметър 169 километра. Вътрешността на кратера е относително плоска и той е обграден от пръстеновидна планина. Множество по-малки кратерчета лежат по външния ръб на Зомерфелд. Кратерът е именуван в чест на немския физик д-р Арнолд Зомерфелд, пионер в областта на квантовата физика. Североизточно от Зомерфелд лежи кратерът Къркууд, именуван в чест на американски астроном. Къркууд има диаметър 68 километра.

Трета снимка на Луната, заснета от "Чандраян 2" на 23-ти август. Photo credit : ISRO

Горепосочената снимка показва Северния полюс на Луната. Виждат се някои кратери като Пласкет, Хермит и Рождественский. 

Източник: ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2947-2019-chandrayaan-2-new-photos

Първото космическо престъпление? Астронавтката Ан МакКлейн бе обвинена от нейната съпруга, че е влязла в банковия и́ акаунт!

На снимката: астронавтката Ан МакКлейн по време на космическа разходка през март 2019-та година. Photo credit : NASA

25 август 2019 г. 09:15 ч.

Светослав Александров. Американската астронавтка Ан МакКлейн, която летя до Международната космическа станция в периода между декември 2018-та година и юни 2019-та година, е обект на разследване. 

МакКлейн е обвинена в това, че докато е била на МКС, е влизала в банковия акаунт на нейната съпруга Съмър Уордън. Двете са се оженили през 2014-та година, но сега са в процес на развод. 

Новината също така превръща МакКлейн в първата астронавтка на НАСА, за която открито се знае, че е лесбийка. Сали Райд, първата жена на САЩ, която летя в космоса и третата жена-космонавт след Валентина Терешкова и Светлана Савицкая, бе също лесбийка, но тя успя да скрие този факт до деня на своята смърт.

"Недвусмислено заявявам, че няма истина в тези твърдения", оповести МакКлейн в Туитър. "Ние преминаваме през болезнена и лична раздяла, която, за съжаление, е вече в медиите. Оценявам вашите изливи на подкрепа и ще запазя мълчание до края на разследването. Имам пълна увереност в следствения процес".

Разбира се, както във всеки случай, така - и в този, трябва да се следва максимата - невинен до доказване на противното. Ако все пак МакКлейн бъде призната за виновна, тя ще се превърне в първия астронавт, извършил престъпление, докато е летял в космоса.

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2945-2019-mcclain-scandal

АНОМАЛИЯ: Руският космически кораб Союз МС-14 не успя да се скачи с МКС!

24 август 2019 г. 9:40 ч. Рано тази сутрин руският космически кораб "Союз МС-14", който преди два дни излетя към Международната космическа станция (МКС) с робота Фьодор на борда, трябваше да се скачи с орбиталния комплекс. По време на сближението обаче бе загубен видеосигналът от кораба, а екипажът докладваше, че не го вижда през прозорците на МКС. Поради това спешно бе изпратена команда за прекратяване на процедурите по скачване. Понастоящем се анализират причините за неуспешното скачване, но се подозира аномалия в работата на навигационната система "Курс", монтирана към МКС.

Наземните екипи ще проверят дали наистина проблемът е в "Курс" и ако това е така, втори опит за скачване може да бъде проведен най-рано в понеделник.

Напомням на читателите, че "Союз МС-14" излетя в безпилотен режим, защото това е първият полет на кораба с новата руска ракета "Союз 2". Ако демо-мисията е успешна, първото пилотирано изстрелване на кораб от типа "Союз-МС" с ракета "Союз 2" е планирано за април 2020-та година. 

Кадър на кораба "Союз МС-14", заснет по време на неговото неуспешно скачване с МКС. Photo credit : NASA TV

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2944-2019-soyuz-ms-14-fails-dock-iss

Успех: Американската среднотоварна ракета Делта 4 приключи своя последен полет и изведе в орбита GPS спътник

22 август 2019 г. 19:25 ч. Днес в 16:06 ч. българско време ракета "Делта 4" в среднотоварен вариант излетя успешно за последен път и изведе в космоса GPS спътник. Оттук насетне повече среднотоварни "Делта 4" няма да летят. Тежкотоварната ракета "Делта 4 Хеви" обаче ще продължи да лети и през следващите години, поне докато новата ракета "Вулкан" стане готова. "Делта 4 Хеви" ще си остане втората най-мощна ракета в света след "Фолкън Хеви" на СпейсЕкс и тя е далеч от пенсиониране. 

Да се върнем обаче на среднотоварната "Делта 4". Ракетата полита за пръв път на 20-ти ноември 2002-ра година. Досега в продължение на 17 години тя е летяла общо 29 пъти. Всички полети са успешни. Защо тогава Юнайтед лонч алайънс пенсионира една толкова добра ракета по отношение на безопасността? 

Отговорът е прост: пазарът. За "Делта 4" просто няма пазар в среднотоварните изстрелвания, особено в новата реалност, която е доминирана от нови американски компании като СпейсЕкс (с ракети "Фолкън 9") и Рокет Лаб (с ракети "Електрон"). 

Както пояснява астрофизикът Саймън Портър, "Делта 4" е била предназначена да е евтина ракета. Целта на Боинг е била да произвежда до 100 ракети годишно - именно затова фабриката е толкова огромна. За съжаление обаче "Делта 4" се оказала изключително скъпа - един полет възлиза на $164 милиона, а товароподемността е сходна с тази на новата американска ракета "Фолкън 9". "Делта 4" е екипирана само с американски ракетни двигатели - тези на първата степен са RS-68, които са базирани на двигателите на совалката. Те не са достатъчно икономични, на практика разработчиците не са се възползвали от автоматичните компютъризирани системи, които правят двигателите "Мерлин" на СпейсЕкс толкова евтини. На горната степен "Делта 4" използва двигатели RL-10, като конструкцията им е базирана до голяма степен на ръчен труд, следователно са супер скъпи!

Ако все още се чудите защо "Делта 4" си отива, ето го отговорът накратко: Икономиката! Винаги икономиката! Модерните частни компании в САЩ, а вече и в Китай, все повече ще подбиват цените и ако старите корпорации не си вземат поуката, просто ще влязат в историята - космическият пазар няма да има нужда от тях. 

Предстои да видим дали новата ракета на Юнайтед лонч алайънс "Вулкан" ще бъде конкурентноспособна не само на "Фолкън 9", но и на следващите частни ракети, които ще влязат в експлоатация - като "Ню Глен". Чакат ни интересни времена! 

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2943-2019-delta-4-last-flight-success

Успех: астронавтите Ник Хейг и Ендрю Морган инсталираха на МКС адаптер за скачване на новите американски пилотирани кораби!

22 август 2019 г. 19:00 ч. Международната космическа станция е вече в пълна готовност да посреща новите американски пилотирани космически кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър", след като астронавтите Ник Хейг и Ендрю Морган излязоха в открития космос и монтираха новия адаптер за скачване IDA-3!

"Космическата разходка" на Хейг и Морган продължи общо 6 часа и 32 минути. Като вторична задача астронавтите монтираха допълнителни рутери за осигуряване на по-добър безжичен интернет на МКС.

Вчерашната "космическа разходка" бе 5-тата за 2019-та година, трета за Хейг и първа за Морган. За строежа и поддръжката на МКС са проведени общо 218 излизания в открития космос с тотална продължителност 56 дни, 23 часа и 26 минути.

Източник: НАСА

На снимката: астронавтите Ник Хейг (горе) и Ендрю Морган инсталират международния адаптер за скачване IDA-3 към американския модул "Хармъни" на МКС. Photo credit : NASA TV

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2942-2019-nasa-astronauts-installed-ida-3

Първа снимка! Индийската мисия Чандраян-2 фотографира Луната!

Снимка на Луната, заснета от камера на борда на спускаемия апарат "Викрам" на 21-ви август. Photo credit : ISRO

22 август 2019 г. 18:33 ч.

Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Индия "Чандраян 2", която на 20-ти август влезе успешно в орбита около Луната, успя да заснеме своята първа снимка!

Снимката бе щракната вчера, на 21-ви август, от камера, разположена на борда на спускаемия апарат "Викрам". Напомням на читателите, че "Викрам" ще се опита да кацне меко на лунната повърхност на 7-ми септември.

Към момента на заснемане на изображението разстоянието между "Чандраян 2" и Луната бе 2 650 километра. Ясно се различават Източното море (Mare Orientale) и кратерите Аполо.

Всички системи на борда на роботизираната станция продължават да са в норма. Вчера, на 21-ви август, "Чандраян 2" успя да извърши още една маневра, при която двигателят бе запален за 1228 секунди. След приключване на работата му орбиталните параметри са следните: периселений - 118 километра, апоселений - 4 412 километра.

Следващата промяна на орбитата е насрочена за 28-ми август. 

За повече информация: ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2941-2019-chandrayaan-2-first-photo-moon

УСПЕХ: Космическият кораб Союз МС-14 с човекоподобния робот Фьодор излетя!

Кадър от днешното излитане. Photo credit : Roscosmos/NASA

22 август 2019 г. 08:20 ч.

Светослав Александров. Рано тази сутрин в 06:38 ч. българско време от стартовата площадка №31 на космодрума Байконур излетя успешно ракетата-носител "Союз-2.1а" с космическия кораб "Союз МС-14". Ако всичко мине по план, след два дни корабът ще се скачи с Международната космическа станция. 

Няма хора на борда на "Союз МС-14". Полетът му представлява безпилотен тест на новата ракета-носител "Союз 2". Русия планира да пенсионира историческата ракета "Союз-ФГ", която през последните години извозваше екипажи до МКС, включително през тежки периоди като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и пенсионирането на останалите совалки след 2011-та. Тази есен е планиран един последен пилотиран полет на "Союз-ФГ", след което ракетата влиза в историята. Първото изстрелване на ракета "Союз 2" с хора на борда е предвидено за април 2020-та година.

По информация от РИА Новости ракетата "Союз 2" ще използва руска цифрова система за управление. Старата ракета "Союз-ФГ" е с украинска аналогова система за управление. 

Така 2020-та се очертава да бъде важна година за пилотираната космонавтика. Хора ще бъдат изстрелвани в космоса последством три нови ракети: руската "Союз 2" и американските "Атлас 5" и "Фолкън 9". 

Вместо астронавти, днес на борда на "Союз МС-14" излетя човекоподобният робот Skybot F-850, или иначе казано Фьодор.

Роботът Фьодор във вътрешността на кораба "Союз МС-14". Снимка: Роскосмос

Фьодор е телеробот - с помощта на оператор на Земята, облечен в специален костюм, роботът може да повтаря точно неговите движения. Целта е някой ден опасни дейности като излизанията в открития космос да бъдат заменени от човекоподобни роботи. За съжаление Фьодор не е екипиран с нужните системи, които да му позволят за излезе от външната страна на станцията. Той ще се завърне обратно на Земята през септември. Ако по-нататък получи възпросните ъпгрейди, ще излети отново в космоса. 

По-рано НАСА заяви, че и нейният човекоподобен робот ще се завърне на МКС, като това ще стане до края на 2019-та по време на полет на товарен кораб "Драгън" или "Сигнус". Роботът на име Робонавт работеше успешно няколко години в орбита, преди да се повреди и да бъде прибран на Земята за ремонтни дейности. Сега ремонтът му е завършен и той е отново в готовност за полет.  

За повече информация относно днешния полет: Роскосмос

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2940-2019-22-august-soyuz-ms-14-blasts-off

Двама американски астронавти излизат в открития космос, за да монтират адаптер за скачване на новите пилотирани кораби Крю Драгън и Старлайнър!

На снимката: астронавтите на НАСА Ендрю Морган (вляво) и Ник Хейг позират пред скафандрите си, с които днес ще излязат в открития космос. Photo credit : NASA

21 август 2019 г. 14:30 ч. 

Светослав Александров. Следващите дни, седмици и месеци ще са изключително натоварени по отношение на програмата на НАСА за стимулиране на частните компании, които съвсем скоро ще започнат да превозват астронавти до Международната космическа станция. Днес астронавтите Ендрю Морган и Ник Хейг имат много отговорна задача - те ще трябва да излязат в открития космос, за да монтират адаптер за скачване на новите американски пилотирани кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър". 

Напомням на читателите, че адаптерът IDA-3 бе изпратен успешно в космоса на борда на американския кораб "Драгън" през месец юли тази година. Адаптерът е обозначен като №3, но тук трябва да подчертая, че първият адаптер бе изгубен по време на аварията на "Драгън" през юни 2015-та. Вторият адаптер обаче бе доставен през 2016-та и монтиран успешно. Именно към него през март т.г. се скачи първият кораб от серията "Крю Драгън". 

Хейг и Морган ще излязат от външната страна на МКС в около 15:20 ч. българско време, но имайте предвид, че това е ориентировъчен час. Случва се подготовката за "космическата разходка" да избърза и астронавтите да излязат по-рано. И обратното, ако настъпи някакво забавяне, "космическата разходка" ще започне по-късно. 

Междувременно Боинг и СпейсЕкс се готвят за поредните тестови полети на "Крю Драгън" и "Старлайнър", които са планирани за тази есен. Много от проблемите, които забавиха двете компании през изминалите месеци и години, са вече в историята. 

През лятото на 2018-та година, по време на изпитанието на "Старлайнър", Боинг се сблъска с неочаквана авария на двигателите на сервизния модул. Аварията отложи дебюта на кораба с повече от година. Но през месец май компанията повторно изпита кораба и този път всичко бе наред. Междувременно изстрелването на ракета "Атлас 5", планирано за края на юни, бе отложено поради съмнения в качеството на изработка на един от компонентите. Ракетата успешно излетя преди броени дни, с което затвърди 100%-товата си надеждност. 

Сега Юнайтед Лонч Алайънс ще се фокусира върху старта на "Старлайнър", който, на фона на останалите дреболии, е планиран за месец октомври. Скоро след това ще бъде проведен втори тестов полет, включващ изпитание на системата за аварийно спасяване. В случай че те минат по план, може да има и пилотирана мисия (все още насрочена за края на 2019-та година). Дали това ще стане обаче, зависи от НАСА. Според думите на директора Питър МакГрат, "ние може да твърдим, че сме готови, но докато НАСА не потвърди, че е готова, няма да изстрелваме".

През месец март СпейсЕкс проведе първата демо мисия на "Крю Драгън" до Международната космическа станция в безпилотен режим. Полетът бе напълно успешен. За съжаление по-късно при допълнителни тестове на вече върнатата капсула, настъпи авария, която доведе до разпадането ѝ. По информация от СпейсЕкс разследването е на финалната права и през септември то ще приключи окончателно. Следващият полет на "Крю Драгън" е планиран за октомври-ноември, когато ще бъде изпитана системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. "Веднага след това, надяваме се още тази година, ще проведем втората демо мисия до Международната космическа станция", съобщава Ханс Конигсмен, вицепрезидент на СпейсЕкс. Тази мисия ще е пилотирана, с астронавти Боб Бенкен и Дъг Харли. 

Фактът, че двата пилотирани полета на СпейсЕкс и Боинг са насрочени за края на годината, е почти сигурен показател, че вследствие на някои дребни отлагания те ще бъдат отложени за началото на 2020-та. Но всичко по реда си. Нека СпейсЕкс да проведе втория си безпилотен тест, а Боинг - двата си безпилотни полета и тогава ще започне превозът на хора. 

Хубавото е, че през 2019-та година корабите "Крю Драгън" и "Старлайнър" най-сетне са готови за първите си изпитателни мисии, които е сериозен пробив на фона на дългогодишните отлагания. Ако мартенската мисия на "Крю Драгън" е някакъв показател, очаква ни чудесно бъдеще. 

Наблюдавайте днешната космическа разходка НА ЖИВО на този линк!

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2939-2019-astronauts-to-install-docking-adapter

Ракетата Союз-2.1а с космическия кораб Союз МС-14 е на стартовата площадка

20 август 2019 г. 09:05 ч. За пръв път след 21-ви май 1986-та година, когато излетя демо-мисията "Союз ТМ-1" до станция "Мир", космически кораб от вида "Союз" отново ще полети в безпилотен режим. Това е "Союз МС-14", който ще бъде изстрелян на 22-ри август в 06:38 ч. българско време. За пръв път кораб от серията "Союз МС" ще полети с ракета "Союз 2". 

Така Русия ще пенсионира историческата ракета "Союз-ФГ", която превозваше дълги години екипаж до Международната космическа станция, включително в периодите след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 г. и след пенсионирането на останалите совалки през 2011 г. "Союз-ФГ" обаче е остаряла ракета - тя използва аналогова система за контрол на полета, която значително ограничава нейните възможности. Руснаците искаха да я пенсионират още преди десетилетие и да почнат да изпращат хора със "Союз 2". Но както се случва в космонавтиката, не винаги всичко върви по план. Настъпват отлагания - и така "Союз-ФГ" се задържа доста по-дълго от очакванията.

Полетът на "Союз МС-14" няма да е скучен - той ще превозва полезен товар, а на борда му ще лети и човекоподобният робот Skybot F-850 (новото име на Фьодор). 

Дебютният полет на ракета "Союз 2" с хора на борда е планирано за 15-ти април 2020 година, когато в космоса ще бъде изпратен корабът "Союз МС-16". 

Така през 2020-та година ще започне извозването на хора с изцяло ново поколение ракети и кораби. Освен ракетата "Союз 2", тогава очакваме първия пилотиран полет на "Крю Драгън". Официално мисията все още е планирана за края на 2019-та година и не е оповестено отлагане, но мисля, че е реалистично да очакваме, че не всичко ще мине по план, особено като се има предвид, че трябва да се извършат още тренировки, да се проведе тест на системата за аварийно спасяване в полет, както и да се изчистят типичните за НАСА бюрократични спънки. Полетът на "Старлайнър" на Боинг в безпилотен рефим също е предвиден за периода септември-октомври, което ще означава, че през 2020-та година ще станем свидетели и на пилотиран полет. Отново, отлагане от 2019-та за 2020-та година не е оповестено, но е реалистично да очакваме и тук някои спънки. 

При всички положения ни очаква доста вълнуваща 2020-та година. 

За повече информация относно предстоящата мисия: Роскосмос

Снимка на ракетата-носител "Союз-2.1а", която ще изведе кораба "Союз МС-14" в орбита. Фото: РКК Енергия

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2938-2019-soyuz-ms-14-launch-pad

УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян 2 пристигна в орбита около Луната!

На илюстрацията: автоматичната лунна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната - текуща конфигурация. Спускаемият апарат "Викрам" (в горната част) все още не се е отделил от кораба-майка. Image credit : ISRO

20 август 2019 г. 08:45 ч.

Светослав Александров. Днес е голям ден за космонавтиката на Индия, след като автоматичната лунна станция "Чандраян 2" влезе в окололунна орбита. За втори път построен от индийците космически апарат стана изкуствен спътник на Луната! 

Индийската космическа агенция ISRO оповести, че решаващото запалване на двигателя на "Чандраян 2" е било проведено рано тази сутрин в 06:36 ч. българско време. Двигателят е работил в продължение на 29 минути, а след приключването на работата му окололунната орбита е с парамeтри 114 на 18 072 километра.

Тази първична орбита е твърде елиптична и през следващите дни (започвайки още от утре) ще бъдат проведени няколко маневри, за да може тя да стане 100-километрова кръгова, подходяща за изучаването на лунната повърхност и за последващото освобождаване на спускаемия апарат "Викрам". Освобождаването е планирано за 2-ри септември, след което "Викрам" със собствения си двигател ще снижи орбитата си още повече, като периселеният ще бъде смъкнат само до 30 километра. Решаващият ден ще е 7-ми септември, когато спускаемият апарат ще трябва да извърши меко кацане в района на Южния полюс на Луната. 

Ако всичко мине наред, Индия ще се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала успешно меко прилуняване. 

За повече информация: ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2937-2019-chandrayaan-2-arrives-lunar-orbit

Частната космическа совалка Дрийм Чейсър ще лети до МКС с новата ракета Вулкан

16 август 2019 г. 09:40 ч. На 14-ти август американската космическа компания Сиера Невада Корпорейшън оповести, че планира да изпраща своята совалка "Дрийм Чейсър" до Международната космическа станция посредством новата ракета "Вулкан", която Юнайтед лонч алайънс понастоящем строи. Дебютният тестов полет на "Вулкан" е планиран за 2021-ва година, а "Дрийм Чейсър" ще лети на първата редовна мисия на ракетата.

Създателите на совалката обаче са я направили неутрална по отношение на избора на ракета-носител. В случай че разработката на "Вулкан" се забави, "Дрийм Чейсър" ще лети с ракета "Атлас 5". Планирани са общо шест мисии, в рамките на които ще бъдат доставени над 5 тона полезен товар на МКС. През по-следващите години, ако програмата е успешна, совалката може да бъде адаптирана и за превоз на астронавти.

Засега обаче фокусът е върху доставката на товари. САЩ разполагат с два товарни кораба - "Сигнус" и "Драгън", като "Драгън" може да превозва провизии от орбита до Земята, приводнявайки се в океана посредством парашути. След въвеждането ѝ в експлоатация, "Дрийм Чейсър" ще се превърне в предпочитан вариант за транспорт на критични експерименти, тъй като совалката ще може да каца на писта и учените ще имат директен достъп до товарния отсек, без да се минава през сложни процедури като изваждане от океана и транспорт с морски кораб. 

От архива: Снимка от успешното кацане на совалката "Дрийм чейсър" след изпитателен атмосферен полет през 2017-та година. Photo credit : NASA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2936-2019-dream-chaser-vulcan

Как една частна организация успя да прати водни мечки на Луната и какви са последствията от това

Най-последната снимка, заснета от камерите на "Берешийт" преди падането му на повърхността на Луната. Photo credit : Space IL

16 август 2019 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Когато израелският частно-финансиран спускаем апарат "Берешийт" се спусна към повърхността на Луната на 11-ти април т.г., не всичко мина според очакванията. Двигателят отказа в критичния момент и докато екипът успя да го рестартира, вече бе твърде късно и "Берешийт" се заби с голяма скорост в лунния грунт. На борда на космическия апарат имаше полезен товар от американската неправителствена организация Arch Mission Foundation, която реши да достави на Луната цифрово копие на английската Уикипедия и множество значими за човечеството книги.

Оказа се обаче, че Нова Спивак, шефът на Arch Mission Foundation, е изпратил тайно на Луната и животни. Организмите са от вида на тардиградите, наричани още бавноходки или водни мечки. Това са единствените известни на хората животни, които могат да оцелеят в открития космос без защита, независимо от вакуума, ниските температури и UV-лъчението. 

Водна мечка (бавноходка, тардиграда). Photo credit : Bob Goldstein, Vicky Madden

Първоначално Спивак е планирал да оповести, че на борда на "Берешийт" има живи организми, в деня на кацането му. Но понеже то бе далеч от перфектното, Спивак сметнал, че моментът е неподходящ. Последващ анализ на данните обаче показал, че при съприкосновението с повърхността "Берешийт" е оцелял сравнително непокътнат, така че вероятно водните мечки са били доставени невредими на Луната. Но когато това било установено, светът празнувал 50-годишнината от първото пилотирано лунно кацане на "Аполо 11" и Спивак отново не е искал да фокусира вниманието върху себе си. Затова за доставката на животни на Луната научихме едва през август.

Не всички останаха щастливи от развоя на събитията. Някои крайнолеви борци на социалната справедливост използват повода, за да обвинят Arch Mission Foundation в безотговорност и отказ да спазват протоколите и правилата за опазването на небесните тела в Слънчевата система. Много от тези крайнолеви разглеждат човека като паразит, който, усвоявайки Слънчевата система, нарушава правата на съществуване на евентуалните чуждоземни бактери. Разбира се, подобни обвинения, когато става въпрос за Луната, са безумно смешни. Луната е стерилна, на нейната повърхност не е установено наличието на никакъв живот. И когато борците за социална справедливост сочат с пръст Arch Mission Foundation, естественият въпрос би бил: ама какво защитаваме там на Луната?

И въпреки това тази критика не е съвсем лишена от основание. С развитието на частната космонавтика, все повече хора ще получат достъп до космическото пространство и ще могат да изстрелват по свое усмотрение каквото си поискат. И ако при първата частна спускаема мисия на Луната някой се осмели да прати животни, то следващият път някой може да поиска прати живи организми и на Марс. Все още не е ясно дали на Червената планета има живот. С преселването на земни организми на марсианската повърхност може да се окаже, че отговорът на въпроса "Има ли живот на Марс?" може и да не получи категоричен отговор. Дори и някой ден учените да намерят бактерии на Червената планета, как тогава биха могли да заключат, че тези бактерии са стопроцентово марсиански? 

Предстои дълъг дебат по тези теми. Едно е ясно - човечеството е на прага пред по-нататъшното си разпространение в Слънчевата система. Всяко едно притеснение относно влиянието на човек върху другите планети следва да се разглежда рационално и през погледа на строгите научни факти, а не през идеологични предиспозиции. Алармизмът винаги е контрапродуктивен, а в случая може да нанесе големи вреди и да спъне развитието на нашата цивилизация. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2935-2019-tardigrades-on-moon 

Успех: Индийската мисия Чандраян 2 напусна околоземна орбита и вече лети към Луната!

На илюстрацията: повдигането на орбитата на "Чандраян 2" и отправянето към Луната. Image credit : ISRO

14 август 2019 г. 08:15 ч.

Светослав Александров. Днес автоматичната лунна станция на Индия "Чандраян 2" извърши успешно петата си маневра, по време на която главният двигател бе запален в продължение на около 20 минути. С това "Чандраян 2" напусна окончателно пределите на околоземна орбита и лети по траектория, която ще отведе мисията до Луната.

Напомням на читателите, че роботизираната станция бе изстреляна благополучно на 22-ри юли с помощта на индийската ракета "GSLV - MkIII". Това е най-мощната ракета, с която Индия разполага и притежава модерна криогенна степен. За съжаление ракетата е среднотоварна, с товароподемност от 10 тона в околоземна орбита. Индийците, за разлика от САЩ и Русия, все още нямат истинска тежка ракета. Поради това нямаше как тази сложна мисия "Чандраян 2" да бъде изстреляна директно на тридневен път към Луната. Вместо това мисията бе позиционирана в първична околоземна орбита с параметри 169.7 на 45 475 километра. 

През следващите седмици "Чандраян 2" извърши последователно пет повдигания на орбитата със собствения си двигател, за да може да се отправи към Луната. Двигателят работеше по план и всички тези маневри бяха успешни.

Следващият голям етап от експедицията ще е на 20-ти август, когато двигателят отново ще се запали и така "Чандраян 2" ще се позиционира в първична окололунна орбита с параметри 118 на 18 078 километра. Четири последващи запалвания, на 21-ви, 28-ми и 30-ти август, ще коригират орбитата до кръгова. След това спускаемият апарат "Викрам" ще се отдели от кораба-майка на 2-ри септември. Той ще извърши самостоятелно още две маневри, преди да кацне на повърхността на 7-ми септември.

Ако кацането е успешно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко прилуняване. "Викрам" ще се позиционира в района на Южния полюс на Луната, където се знае, че има запаси от вода под формата на лед. След кацането спускаемият апарат ще освободи лунохода "Прагиян". Очаква се "Викрам" и "Прагиян" да работят в продължение на 14 земни дни, колкото продължава един лунен ден. 

За повече информация: ISRO

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2934-2019-chandrayaan-2-trans-lunar-injection

Селцето на Кир Буличов - своеобразен наръчник за оцеляване, когато Вселената е срещу теб

Корица на романа "Селцето" от Кир Буличов - Издателство "Колибри"

12 август 2019 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. С развитието на космическите технологии непременно ще се стига до ситуации, в които хора ще са принудени да са заедно в изолиран екип и от това ще зависи не само доколко колективът ще е в състояние да върши работа, но и доколко ще може да оцелява. Романът "Селцето" на Кир Буличов разкрива вълнуващата история на екипажа на катастрофиралия кораб "Полюс", който е захвърлен на произвола на съдбата сред първобитна планета, населена с хищни растения и смъртоносни влечугоподобни животни. 

Първоначално Буличов оформя идеята в повест, която се появява под заглавието "Проходът". Повестта е издадена на български език през 1983-та година в сборника "Среща с медуза", така че аз за пръв път се запознах с творчеството на Кир Буличов чрез този сборник. Едва по-късно научих, че историята е доразвита в романа "Селцето". 

Предупреждавам, че в това ревю има спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от сюжета на книгата, време е да спрете дотук. 

Смея да твърдя, че за да разберете поуката, напълно е достатъчно да прочетете повестта. Останалата част от повествованието съществува най-вече, за да ни разкаже какво се случва с главните герои по-нататък. Даже ми се струва, че може би щеше да е по-добре, ако си бяхме останали само с "Проходът", независимо, че финалът в повестта е отворен. Иначе с това дописване загадката се губи, а финалът на "Селцето" се оказва предсказуем. То е ясно, че ако трябва да се допише историята, екипажът на кораба накрая ще бъде открит и спасен. Освен всичко Буличов завършва романа с deus ex machina. За незапознатите пояснявам - това е литературният похват "бог на машината" - концепцията идва от театъра в древна Гърция, когато актьорите, играещи богове, са били спускани с голям кран. Идеята е, че колкото и сложни проблеми да има, хората са безсилни, а боговете намират решение на проблемите. Ако сте внимавали в часовете по литература от 10-ти клас, сигурно ще си спомните, че подобен похват има и в комедията "Тартюф" на Молиер, само че там не бог, а кралят се намесва. В случая с научната фантастика, както е в романа "Селцето", ролята може да бъде поета от космически кораб. 

Като цяло обаче произведението на Кир Буличов е приятно за четене и го препоръчвам на феновете на научната фантастика. И така, корабът "Полюс"  се  е разбил сред планините на негостоприемна планета. За да оцелеят, космонавтите са се спуснали надолу към дива гора, населена с всякакви гадове, и са основали в покрайнините ѝ селце (откъдето идва името на романа). Действието се развива 16 години след катастрофата - т.е. след близо едно поколение време, през което част от старите са измрели и са се народили нови деца. Децата са и надеждата на възрастните - че ще продължат завета на родителите си и ще се преборят за спасението на малката общност. Главните герои в "Селцето" са трима подрастващи, които тепърва навършват пълнолетие и на които целият съзнателен живот е минал сред гората. За тях "Полюс" е древен мит, а разказите на възрастните звучат чуждо и неразбираемо. 

Олег е най-умният от тримата. Поради това, че проявява сериозни умствени способности, се ползва с доверието на стария екипаж на "Полюс". Някогашният командир вярва, че ако селцето има бъдеще, то лежи на плещите на Олег. Но в условия, които изискват оцеляването в най-грубия смисъл на думата - т.е. борба с диви зверове, уменията на Олег се оказват ненужни. В гората Олег отстъпва във всяко отношение на двамата си приятели.

Дик не притежава никакви умствени способности и не проявява дори минимален интерес към човешката цивилизация на Земята. Той обаче е изкусен ловец и притежава физическите умения, гарантиращи непосредственото оцеляване на селото. Членовете на стария екипаж признават, че качествата на Дик са незаменими в настоящия момент, но се страхуват от едно бъдеще, доминирано от хора като Дик Ловеца. 

Мариана e приятелката на Дик и Олег. И двамата я харесват и се съревновават за нея. Подобно на Дик и за разлика от Олег, тя се оправя много добре в гората, но това не е гаранция, че ще избере Дик за по-нататъшен партньор в живота. 

Олег, Мариана и Дик се впускат в няколко пътешествия, направлявани и напътствани от старите в селото. Това, което членовете на стария екипаж не разбират или по-точно не искат да разберат, то е, че координирането на хора с разнообразни умения в малък екип е много по-трудна задача, отколкото си мислят, а усложняването идва от това, че тримата младежи водят свой живот и имат свои мечти, които не е задължително да съвпадат с мечтите на възрастните.  

Първата задача е да открият останките от някогашния кораб. Историята е разказана в началото на романа - т.е. в старата повест "Проходът". Проходът, това е нещо като инициация, като ритуал за встъпване в зрялост. Изпитание, което, ако бъде преминато, ще приобщи Дик, Олег и Мариана към света на възрастните - реален свят, който обаче те все още не могат да осмислят. 

Втората задача е поставена три-четири години, след като останките от "Полюс" са намерени. Олег изобретява въздушен балон, с помощта на който селцето открива, че планетата е наблюдавана от нова, наскоро пристигнала експедиция. Независимо от факта, че Олег и Мариана са се сближили и планират да градят общо бъдеще, възрастните членове на екипажа вземат решение в балона да полетят Мариана и Дик, докато Олег остане в селцето. Просто те най-добре биха се оправили сред гората, докато бъдещето на Олег е свързано с реанимирането на радиокомуникациите на "Полюс". 

И така, Дик и Мариана тръгват "на сляпо" да търсят експедицията сред голямата пустош без голям шанс за успех, а Олег поема към "Полюс" заедно с един от някогашните астронавти като резервен план да поправят радиото. Тук се проявява най-голямата слабост на "Селцето" - и двете експедиции за малко не загиват и само по случайност членовете на новата експедиция ги откриват. Това отнема от удоволствието на романа - почти излиза, че по-голямата част от усилията на героите са били напразни... 

Все пак балонът е този, който спасява селцето, тъй като е заснет от камерите на новопристигналия кораб. В романа балонът се явява като символ на екипна работа, в която никой не е останал доволен от своята роля, но това са били важни роли, които станали предпоставка за крайния успех. Олег - проектирал балона, но лишен от възможността да лети с него на решаващата експедиция. Дик - човек с невероятни рефлекси на горски ловец, който не се чувства добре сред небесата и все пак бил принуден да лети с балона. И Мариана, която е длъжна да напусне този, когото е започнала да обича - просто защото двамата с Дик биха се сработили по-добре, а мястото на Олег е другаде. 

В живота на всеки човек е имало ситуации, в които се е налагало да работи с хора, към които няма добро отношение. В нашето съвремие, когато един човек не е доволен от своето място, той се чувства свободен да си тръгне и да търси призвание другаде. Но когато става въпрос за малък колектив, представителите на който се борят за оцеляване, тази свобода е лукс, която никой не може да си позволи.

Виждаме подобни примери в реалната космонавтика, когато малки екипи са принудени да работят сплотено на Международната космическа станция. В бъдеще, когато ще започнем да усвояваме суровите небесни тела като Луната и Марс, безспорно ще възникват и други ситуации, в които хора като Дик, Олег и Мариана ще са принудени да загърбват желанията си и ще трябва да се жертват в името на оцеляването. 

Затова "Селцето" за мен е не просто роман, а своеобразен наръчник по оцеляване. 

Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да направите заявка и за хартиена бройка, която ще пристигне директно на Вашия адрес. 

По желание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2933-2019-kir-bulychev-poselok-review

Космическият телескоп Хъбъл засне прекрасна нова снимка на Юпитер

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2932-2019-hubble-new-jupiter-photo

Исторически ден: Днес отбелязваме 50 години, откакто съветската мисия Зонд 7 облетя Луната и засне земен изгрев!

11 август 2019 г. 19:15 ч. Днес, на 11-ти август, отбелязваме точно половин век, откакто съветската безпилотна мисия "Зонд 7" облита Луната и успява да заснеме снимки на земния изгрев, сходни по качество с фотографиите от пилотираните лунни експедиции на САЩ "Аполо". Корабите "Зонд" представляват модифициран "Союз", специално предназначен за пилотирани лунни полети. Но въпреки зашеметяващия успех на "Зонд 7", той идва две седмици след кацането на Армстронг и Олдрин на лунната повърхност. Луната вече е загубила своето стратегическо значение за СССР и съветските политици не се решават да повторят мисията в пилотиран вариант... 

Изстрелването на "Зонд 7" е осъществено на 8-ми август 1969 г. с ракета "УР-500" ("Протон") от стартовата площадка 81 на космодрума Тюратам (Байконур). Корабът е ускорен посредством степента "Блок Д" на траектория, която завежда мисията до Луната. На борда на мисията се намира камера "Киев-С", разработена в Украйна, тогава част от СССР. На 11-ти август "Зонд 7" облита естествения ни спътник, а украинската камера прави забележителни снимки на изгрева на Земята от Луната. Макар че на борда на "Зонд 7" няма хора, включени са някои биологични обекти. Завръщането на Земята е на 14-ти август и е напълно успешно.

Както ни съобщава журналистът Анатолий Зак, западните наблюдатели забелязват, че независимо от благополучието на "Зонд 7", мисията не е отразена широко в съветските медии за разлика от предходните полети на "Зонд 5" и "Зонд 6". Това е ясен знак, че след кацането на "Аполо 11", Луната престава да бъде от политическо значение за СССР. По ирония на съдбата "Зонд 7" е първият кораб, който, ако беше летял в пилотиран режим, щеше да върне космонавтите успешно на Земята. На 19-ти септември Държавната комисия разглежда резултатите от "Зонд 7" и предлага да се проведе още една безпилотна мисия през декември 1969-та година и ако тя е успешна, може и да се стигне до пилотиран полет. Полетът е предложен за април 1970-та година, навръх 100-годишнината от раждането на Владимир Ленин.

Но в края на краищата политиците в Москва губят бързо интерес и спират плановете за пилотирани мисии до Луната...

Подробно описание на мисията има на сайта на Анатолий Зак - Russianspaceweb.com

Снимка на изгрева на Земята, заснета от околностите на Луната преди половин век от съветската мисия "Зонд 7". Photo credit : RKK Energia/Ted Stryk

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2931-2019-50-years-soviet-mission-zond-7

Марсоходът на НАСА Кюриосити продължава да прави нови открития седем години след кацането

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Марс на 8-ми август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

11 август 2019 г. 18:30 ч.

Светослав Александров. На 6-ти август отбелязахме цели 7 години от успешното кацане на американския марсоход "Кюриосити" на повърхността на Червената планета. За това време той е пропътувал общо 21 километра и е изкачил 368 метра из хълмовете на марсианската планина Шарп, намираща се в центъра на кратера Гейл. Сред най-важните му открития е, че в далечното минало Марс е притежавал необходимите условия, за да поддържа развитието на микробен живот. 

Най-добрите мигове пред "Кюриосити" вероятно тепърва предстоят. Наскоро марсоходът издълба своята 22-ра скала на Марс с цел взимането на проби. Марсоходът се захранва от ядрен източник и ръководството на мисията смята, че остават още поне няколко години, преди радиоактивният компонент да се е разпаднал до такава степен, че да се наложи да се планира времето за максимално оползотворяване на работния процес.

Понастоящем "Кюриосити" се намира в регион на планината Шарп, който е изключително богат на глинени минерали. Учените са открили, че преди милиарди години на дъното на кратера е имало водни потоци и езера. Водата е променила натрупаните седименти, вследствие на което са се образували много глини. Учените знаят за наличието на тези глини още дълги години преди "Кюриосити" да кацне, благодарение на проучванията на "Марс Риконисънс Орбитър" - най-мощната американска орбитална мисия, която продължава да работи около Марс до ден днешен. Именно наблюденията на "Марс Риконисънс Орбитърс" са решаващи, за да се вземе решение "Кюриосити" да посети тези места. 

Скалните проби, събрани от марсохода в този регион, показват, че тук се намира най-голямото количество глинен материал от началото на мисията. Но "Кюриосити" е открил глини и на други места от планината Шарп, включително в такива области, където "Марс Риконисънс Орбитър" не е успяла да намери глини. Поради това учените се замислят каква е причината измерванията от орбита и от повърхността да се различават. 

Екипът разглежда различни възможности защо глините на определени места са убягнали от "Марс Риконисънс Орбитър". Въпросните региони са богати на чакъл и дребни камъчета. Вероятно именно дребните камъчета са причината - те са твърде малки, за да могат да бъдат изучавани от орбита, поради което се виждат в тяхната цялост като единичен сигнал. Освен това марсианският прах се натрупва много по-лесно върху плоски скали, отколкото върху дребни камъчета, а същият този прах може да промени сигнала, който се вижда от орбиталните мисии. Тези камъчета са прекалено дребни, за да могат да бъдат издълбани от пробивната машина на "Кюриосити", следователно изследователите търсят други начини, за да разкрият загадката. 

"Кюриосити" напусна богатия на дребни камъни регион през юни и започна да се сблъсква с по-сложни геологични структури. Наскоро той спря, за да направи 360-градусова панорама на скален нанос, известен под името Тийл Ридж. След това той засне подробни снимки на Стратдон - скала, съставена от множество седиментни слоеве, които в процеса на формиране са били наблъскани в крехка обща маса:

Снимки на скалата Стратдон, заснети от "Кюриосити" на 10-ти юли. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

"Това, което виждаме, са записи в скалите на еволюционния процес в това древно езеро", споделя Валъри Фокс, учен от Калтек. "Това не е било просто статично езеро. То ни помага да преосмислим опростенческите си възгледи за процеса, при който Марс е бил влажна планета, след което е пресъхнал. Вместо процесът да е бил линеен, историята на марсианската вода е далеч по-сложна".

Фокс сравнява настоящата работа с разгадаването на древна книга, на която страниците са били откъснати и разпилени. Сглабянето на цялата история е вълнуващ процес.

За повече информация: НАСА

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2930-2019-curiosity-seven-years-new-discoveries

Плоскоземецът Майк Хюз пак ще се самоизстреля с ракета

Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com

11 август 2019 г. 09:40 ч.

Светослав Александров. Лудия Майк Хюз продължава да се стреми към космоса, небесната твърд или по-скоро към наградата "Дарвин". Чудакът, който се самоизстреля през март 2018-та година и даже оцеля след полета си, планира да лети отново.

Първият опит за нов полет е предвиден най-рано за днес. Този път обаче надали ще има излъчване на живо - Хюз е продал правата си на Science Channel за излъчване на документалния филм Homemade Astronauts. Премиерата на филма ще е през 2020-та година и в него ще се разказва за хора като Лудия Майк, който искат да направят свой собствен космически кораб.

По време на днешното изстрелване Хюз ще трябва да достигне до 1 500 метра височина. Напомням на читателите, че при предишната мисия ракетата му летя едва до 500 метра. Разбира се, ако новата цел бъде постигната, това все още няма да е достатъчно, за да се види дали Земята е плоска. Хюз все пак планира да някой ден да премине международната 100-километрова граница, която условно обозначава края на земната атмосфера и началото на космоса. За тази цел ракетата на Лудия Майк ще бъде изведена в стратосферата с балон, след което двигателят ще се запали, за да може да се достигне по-голяма височина. 

За повече информация: Mad Mike Hughes

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2929-2019-mike-hughes-to-fly-again

АВАРИЯ: Изпитателен макет на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020 се разби при парашутен тест!

Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос

9 август 2019 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Изстрелването на мисията от втората част на руско-европейската програма "ЕкзоМарс", планирано за 2020-та година, е под въпрос. Все по-вероятно изглежда, че стартът ще бъде отложен за 2022-та година, след като стана ясно, че системата за меко кацане все още не е готова. 

По време на атмосферно изпитание на парашутите, проведено в Швеция на 5-ти август, те не сработили и това довело до разбиване на пълномащабния макет на "ЕкзоМарс-2020". Новината бе съобщена чак днес от РИА Новости.

Това не е първата авария на парашутите на "ЕкзоМарс-2020". През месец юни Европейската космическа агенция (ЕКА) оповести, че при предишното изпитание на 28-ми май, парашутите са се разгърнали нормално, но били наблюдавани нежелани разкъсвания.

Напомням на читателите, че мисията "ЕкзоМарс-2020" (която вероятно скоро ще бъде прекръстена на "ЕкзоМарс-2022") се състои от руски спускаем апарат "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". На борда на "Казачок" има 11 руски и два европейски прибора. Ще бъде включен и български дозиметър за изучаване на космическа радиация "Люлин-МЛ".

Понастоящем САЩ е абсолютен лидер в изучаването на Червената планета посредством спускаеми апарати. Американски мисии са извършили общо осем кацания на Марс, последното от което бе факт в края на 2018-та година. За сравнение Русия и Европа са постигали само частични успехи. Съветската мисия "Марс 3" сполучва да кацне на 2-ри декември 1971 година, но работи само няколко секунди след кацането. "Марс 6" се разбива при кацането през 1974-та година, но пък успява да изпрати някои данни за състава на марсианската атмосфера. През 2003-та година британският апарат "Бийгъл 2" се спуска на Марс, но никога не излъчва радиосигнал. Последващите снимки на апарата от орбитални станции доказват, че той не е успял да разгърне слънчевите си батерии. През 2016-та година демонстраторът "Скиапарели" на ЕКА се разбива, но той поставя рекорд по най-голямо количество изпратени данни от марсианската атмосфера по време на спускане. 

Ако "Скиапарели" представлява просто демонстратор, който по никакъв начин не застрашава хода на първата мисия от програма "ЕкзоМарс", този път нещата са различни. Евентуален провал на европейските парашутни системи или на руския спускаем апарат ще унищожи високопрофилния марсоход "Розалинд Франклин", който ЕКА разработва в продължение на дълги години.  

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2928-2019-exomars-2020-prototype-fails

УСПЕХ: Американската ракета Атлас 5 излетя на последния си полет преди Старлайнър!

Снимка от успешното изстрелване днес, на 8-ми август. Photo credit : ULA

8 август 2019 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Американската космическа ракета "Атлас 5" проведе днес своя 80-ти полет, в рамките на който изведе благополучно модерен телекомуникационен спътник за нуждите на военновъздушните сили на САЩ. Статистиката е следната: 80 полета, 80 успеха. Успеваемост - 100%. Това са числа, с които компанията-производител Юнайтед лонч алайънс основателно се гордее. Не е чудно, че НАСА се доверява на "Атлас 5" за изстрелване на хора в космоса. Днешната мисия бе последната преди дебюта на кораба на Боинг "Старлайнър", който сега е насрочен най-рано за 17-ти септември. Този дебют ще е безпилотен, а ако е успешен, до края на 2019-та или в началото на 2020-та корабът ще полети и с хора на борда! 

Днешното изстрелване бе осъществено в 13:13 ч. българско време след половинчасово забавяне, за да бъдат коригирани някои дребни технически проблеми. Ракетата "Атлас 5" в конфигурация 551 притежава на първата степен един двигател РД-180, произведен от руското предприятие НПО "Енергомаш" плюс още пет американски твърдогоривни двигателя AJ-60A на предприятието Аероджет Рокетдайн. На втората степен "Атлас 5" има американска степен "Центавър" с един двигател RL10, пак построен от Аероджет Рокетдайн. Пилотираната версия на "Атлас 5", която ще лети другия месец, обаче ще има два американски двигателя RL10 на "Центавър". 

По време на днешната мисия ракетата летя в продължение на почти шест часа, като полетът включваше многократни запалвания на двигателя на "Центавър". 

Сега, след като този полет е в историята, Юнайтед лонч алайънс може да се фокусира върху предстоящото изстрелване на "Старлайнър". Когато влезе в експлоатация, корабът ще може да превозва до седем астронавти в околоземна орбита. Септемврийският полет ще бъде сходен с този на "Крю Драгън" през месец март, който бе напълно успешен. Ако дебютната мисия на "Старлайнър" мине според очакванията, САЩ ще разполага с два кораба за превоз на астронавти до Международната космическа станция! 

За повече информация относно днешния полет: ULA

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2927-2019-8-august-atlas-v-flight-success 

Американската компания Рокет Лаб обяви планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата Електрон

Първата степен на ракетата "Електрон" ще е възвръщаема. Image credit : Rocket Lab

7 август 2019 г. 09:00 ч.

Светослав Александров. Американската компания Рокет Лаб, която понастоящем е световен лидер в изстрелването на микроспътници, оповести своите планове за възвръщаемост на първата степен на ракетата-носител "Електрон". Според Рокет Лаб това се налага, за да няма нужда компанията да строи постоянно първи степени за всяка една мисия.

В компанията се работи по проекта за възвръщаемост от края на 2018-та. Програмата ще бъде изпълнена на два етапа. По време на първия етап екипите ще се опитат да върнат първа степен след нейното приводняване в океана и ще я рециклират. По време на втория етап степента ще се завръща с парашут и ще бъде прихваната във въздуха посредством хеликоптер. Според Рокет Лаб опитите за връщане на степени ще започнат през 2020-та година.

Фирмата вече е предприела стъпки в посока на възвръщаемостта - по време на последното космическо изстрелване на 29-ти юни на ракетата са били качени критични инструменти, които са изпратили ценни данни, необходими за постигането на целта. Следващият полет е насрочен за август и отново ще бъдат качени подобни прибори. 

Напомням на читателите, че ракетата "Електрон" е летяла седем пъти. Шест от тези полети са успешни. 

За повече информация: Рокет Лаб

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2925-2019-rocket-lab-announces-reusability-plans

Успех: ракета Фолкън 9 изведе в орбита комуникационен спътник. За втори път бе върнат обтекател!

7 август 2019 г. 08:40 ч. Тази нощ в 02:23 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида излетя космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9". Близо 31 минути по-късно комуникационният спътник AMOS-17 за нуждите на израелската компания Spacecom се отдели успешно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет в целевата си орбита. Спътникът замени AMOS-6, който бе загубен на 1-ви септември 2016 г. след експлозия на ракета по време на наземни изпитания. Това бе първият полет на СпейсЕкс за Spacecom от тогавашната аномалия.

Първата степен на "Фолкън 9" този път бе невъзвръщаема, защото спътникът бе тежък и имаше нужда от цялото гориво на борда. Въпреки това СпейсЕкс отново се опита да хване обтекателя на ракетата - и УСПЯ! Обтекателят се приземи по план в гигантската мрежа на кораба Мистър Трий.

Това бе второто връщане на обтекател от ракета в историята на частната космонавтика. Пореден успех на Мъск в областта на ракетната възвръщаемост! 

Кадър от успешното връщане на обтекател. Photo credit : SpaceX/Elon Musk. Изгледайте цялото видео на този линк.

Кадър от излитането. Photo credit : SpaceX. Изгледайте запис от изстрелването на този линк. 

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2924-2019-7-august-falcon-9-launch

СпейсЕкс обяви евтини полети за $15 000 на килограм. Ден по-късно Главкосмос също смъкна цените.

6 август 2019 г. 19:20 ч. Вчера американската космическа компания СпейсЕкс оповести новите си цени за полети на микроспътници. Съгласно текущата ценова политика, изстрелването на 1 килограм полезен товар до околоземна орбита на борда на американска ракета "Фолкън 9" вече ще възлиза на $15 000. 

Днес руската компания Главкосмос, която е отговорна за полетите на микроспътници на борда на ракетите "Союз", също оповести драстично понижение на цените. Това бе съобщено от новинарската агенция РИА Новости. Миналата година цените са били $20 000 - 30 000. С други думи, цената за изстрелване на борда на руска ракета пада наполовина. 

Колко хубаво нещо бе възникването на частната космонавтика и появата на реална конкуренция. 

Кадър от изстрелването на ракета "Фолкън 9" през юни тази година. Photo credit : SpaceX

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2923-2019-spacex-glavcosmos-lower-prices