SAlexandrov

Пултът за управление на космическия кораб Старлайнър е по-различен от този на Крю Драгън Без тъч скрийнове на контролния пулт на "Старлайнър". Photo credit : Boeing 15 юни 2020 г. 18:42 ч. Светослав Александров. Докато СпейсЕкс днес изпълнява първата си пилотирана мисия до Международната космическа станция с кораба "Крю Драгън", нека не забравяме, че Боинг също подготвя своя кораб "Старлайнър". Макар че безпилотната експедиция през декември беше прекратена преждевременно заради софтуерен проблем, който предотврати скачването с МКС, компанията се готви за нов безпилотен полет през ноември и дебютна пилотирана мисия за догодина. Преди броени дни Боинг оповести, че работи с финландската компания Varjo, за да могат да създадат съвместно симулация, благодарение на която астронавтите ще могат да тренират за космическите си полети посредством шлем за виртуална реалност. Покрай тази новина ние имахме възможност да разгледаме за пръв път как изглежда пултът за управление на "Старлайнър". Наистина, той е доста по-различен от това, което видяхме по време на полета на "Крю Драгън". Забравете за тъч скрийновете. Вместо това - измервателни уреди, превключватели, клавиши, джойстик. Отвътре "Старлайнър" прилича повече на космическата совалка. Класика! Когато СпейсЕкс изстреля в космоса астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 30-ти май, корабът вършеше работата си през по-голямата част от времето в автоматичен режим. Само неколкократно бе предвидено двамата да поемат кораба на ръчен контрол. "Вероятно мечтата на всеки ученик, който учи за летец-изпитател, е да има възможността да лети на изцяло нов космически кораб. Щастлив съм да притежавам тази възможност с моя добър приятел до мен", сподели Бенкен няколко седмици преди историческото изстрелване. Скафандрите, които астронавтите на "Старлайнър" ще обличат, също ще се различават от тези на СпейсЕкс. Ако модата на Бенкен и Хърли беше бяла, костюмите на летците на Боинг ще са сини - съобразно логото и излъчването на компанията. За повече информация: Futurism https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3424-2020-boeing-starliner-cockpit-different

За пръв път в историята: американската междузвездна мисия Ню Хърайзънс засне чуждо небе! Най-близката до нас звезда Проксима Кентавър, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA 14 юни 2020 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Важно постижение в космонавтиката! За пръв път в историята на човечеството космическа мисия с работеща камера се намира толкова далече, че когато снима небето, то е различно от това, което се вижда от Земята! Става въпрос за мисията на НАСА "Ню Хърайзънс", която през 2015 г. посети Плутон, през 2019 г. се сближи с първия обект отвъд орбитата на Плутон на име Арокот, а през 2020 г. се намира почти на 7 милиарда километра от Земята. Подобно на историческите "Пайъниър 10", "Пайъниър 11", "Вояджър 1" и "Вояджър 2", "Ню Хърайзънс" се очертава да е следващата междузвездна роботизирана експедиция. Звездата Вълк 359, заснета от Земята и от борда на "Ню Хърайзънс". Photo credit : NASA "Справедливо е да кажем, че "Ню Хърайзънс" наблюдава чуждо небе, различно от това, което виждаме от Земята", съобщава ръководителят на мисията Алан Стърн. "И това ни позволява да направим нещо, което никога не е постигано преди - да погледнем към най-близките звезди, видимо отместени от техните позиции спрямо наблюдаваното от Земята". На 22-ри и 23-ти април тази година "Ню Хърайзънс" насочи телескопичната си камера към най-близките до нас звезди - Проксима Кентавър и Вълк 359. Ясно се вижда как те са на различно място. Учените от дълги години използват т.нар. паралакс (термин, характеризиращ изместването на местоположението на даден обект вследствие на наблюдението му от две различни точки), за да измерят разстоянието до звездите. Това може да се направи дори от Земята, докато тя се движи около Слънцето, но само с много прецизна техника. Дори и най-близките до нас звезди са стотици хиляди пъти по-далече от диаметъра на орбитата на Земята. "Не е възможно човешкото око да забележи тези отмествания", казва Стърн. Но тъй като "Ню Хърайзънс" е вече толкова далече от Земята, когато снима небето с телескопичната си камера, снимките са много по-различни в сравнение с фотографиите, получени от наземните телескопи. Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" бе изстреляна през 2006-та година. За своите 16 години работа тя е една от най-успешните научно-изследователски мисии в историята на космонавтиката. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3423-2020-new-horizons-alien-sky

Кои са най-перспективните частни космически компании в Русия? Със своя полет на 3-ти юни, Националната космическа компания ще влезе в Книгата за рекордите на Русия. За пръв път частна руска космическа ракета достигна до височина 15 километра. Фото: Национална космическа компания 13 юни 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. След успешния полет на частния пилотиран космически кораб "Крю Драгън" в САЩ, настъпи време за размисъл и равносметка в Русия. Всички говорят колко е тромава и бюрократизирана руската космическа агенция Роскосмос и как руснаците изостават с 10 години от американските си колеги. И все пак светлина в тунела има - през последните месеци и години се появиха някои интересни руски частни космически компании. На 3-ти юни една от тях на име Национална космическа компания успя да изстреля за пръв път своя суборбитална ракета на име "Вятка" на височина 15 километра. Макар че постижението бледнее пред успехите на Илон Мъск и дори на суборбиталните предприемачи Джеф Безос и Ричард Брансън, полетът е рекорден за частна руска ракета и дава знак, че може и да има бъдеще пред руското космическо предприемачество. Според блогъра и космически експерт Виталий Егоров, пред частните космически компании има два пътя на развитие. Единият е да правят неща, от които Роскосмос не се интересува. По този път е поела компанията Космокурс, която иска да изстрелва туристи. Разбира се, американските конкуренти Блу Ориджин и Върджин Галактик са много напред и вече изстрелват тестови ракети (Върджин Галактик на два пъти е изстреляла хора в космоса по суборбитална траектория през 2018 и 2019 г.), докато Космокурс все още дори няма двигател или стартова площадка. Освен това бюрократите много пречат на развитието на фирмата. И все пак това е най-перспективната руска космическа компания, защото се опитва да заеме нов пазар. Друга ниша е създаването на микроспътници. Перспективна руска компания в тази област е Спутникс и тя вече строи кюбсати за училища и институции. Вторият път за развитие е фирмите да правят неща, от които Роскосмос се нуждаят и с които държавната агенция няма време да се заеме. По този път е поела компания "Азмерит", която произвежда звезден датчик, необходим за ориентацията на космическите кораби. Този стартъп е частично придобит от държавната компания Руски космически системи. Сега в него работят както частници, които развиват технологиите, така и държавата, осигуряваща тестови съоръжения. Националната космическа компания, за която беше споменато в началото на публикацията, не е избрала нито един от тези два варианта и се мъчи да "изобрети космонавтиката от нулата". Тя иска да създаде своя собствена лекотоварна ракета. Вярно е, че фирмата още няма лиценз за космически полети, но постижението на 3-ти юни - т.е. изстрелването на ракета на височина от 15 километра е съществено. Да, на фона на Илон Мъск усилията на фирмата са твърде наивни, но тя поне се опитва да създаде нещо. Полетите на такива малки ракети напомнят на това, което Сергей Корольов е правил през 30-те години, когато е изстрелял първата си ракета на няколкостотин метра. Егоров признава, че има някои добри стъпки от страна на Роскосмос да облекчи пътя на частните компании - например лицензите са вече опростени. Това облекчава живота на стартъпите по време на периода от разработка до първите полети. Но според експерта това не е достатъчно и все още компаниите не привличат достатъчно бизнес интерес. За съжаление в руското съзнание има противопоставяне между държавните агенции и частните компании. Ето защо частното космическо развитие в Русия се развива не благодарение на държавната помощ, а въпреки нея. Инерцията на предразсъдъците в държавния сектор са много силни. Затова експертът смята, че единствената възможност е частните компании да покажат успехи в тесния диапазон, който е възможен за тях, за да получат доверие да изпълняват по-големи поръчки. Егоров дава пример с Мъск. През по-миналото десетилетие той говореше за Марс, но докато ракетите му непрекъснато падаха, никой не го взимаше насериозно. Накрая той сам построи малък ракетен двигател, малка ракета и изведе малък товар в орбита. Едва тогава му беше връчен държавен договор. С държавата можеш да преговаряш само от позицията на успеха си, категоричен е Егоров. За повече информация: Rc.ru https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3422-2020-russian-space-startups

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе в космоса 58 спътника Старлинк и 3 Скайсат на Планет Лабс! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 13 юни 2020 г. 13:20 ч. Светослав Александров. 13-тото число на месеца се оказа щастливо и за американската компания СпейсЕкс! Днешният ден е знаменателен поради три причини. Първата е, че за пръв път фирмата на Илон Мъск се осмели да изстреля ракета "Фолкън 9" без преди това да е провела статичен огневи тест - това доказва голямото доверие, което вече може да имаме, че работата на чисто американските двигатели "Мерлин" би била безпроблемна! Втората причина е, че СпейсЕкс изстреля за пръв път комерсиални спътници в рамките на специалната програма на компанията за извеждане на вторичен полезен товар на ниска цена. В космоса бяха изпратени три сателита "Скайсат", произведени от частната компания Планет Лабс. Третата е, че това е трето изстрелване за СпейсЕкс в рамките на две седмици! Ракетата "Фолкън 9" излетя в 12:21 ч. българско време. В рамките на мисията имахме безпроблемно приземяване на първата степен върху плаващата платформа "Разбира се, че все още те обичам". Кацането беше излъчвано на живо - и освен това стриймът за пореден път не прекъсна. СпейсЕкс стават все по-добри в излъчванията си! Действително фактът, че СпейсЕкс изстрелва микроспътници на други компании, е изключително важен момент в историята на комерсиалната космонавтика. Вероятно американската компания предлага най-ниските цени в цял свят. За да изпратите 200-килограмов полезен товар до слънчево-синхронна орбита на борда на "Фолкън 9" ще платите само $1 милион. За сравнение едно изстрелване на борда на американската ракета "Електрон" (която също летя успешно по-рано през деня) струва около $5.7 милиона, а нейната товароподемност е около 150 килограма до слънчево-синхронна орбита. Успешната година за СпейсЕкс продължава. Компанията е провела общо девет полета на ракети "Фолкън 9" през 2020-та. Напомням на читателите, че на 30 май СпейсЕкс влезе в историята, като се превърна в първата частна компания, изстреляла астронавти на мисия до Международната космическа станция. Общо за ракетите "Фолкън 9" от началото на тяхната експлоатация, днешният полет бе 87-ми, а компанията е върнала вече 55 първи степени. През 2020-та година "Фолкън 9" с чисто американските си двигатели задмина "Атлас 5" с руски двигатели "РД-180" и общо 84 полета. Не съществува никаква зависимост на Щатите от Русия - и до голяма степен това се дължи на СпейсЕкс. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3421-2020-13-june-starlink-launches

УСПЕХ: Американската ракета Електрон излетя от космодрума в Нова Зеландия и изведе в орбита 5 спътника! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 13 юни 2020 г. 09:15 ч. Светослав Александров. 13-тият ден на месец юни се оказа щастлив за американската компания Рокет Лаб, след като нейната ракета "Електрон" излетя благополучно от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия. Стартът бе осъществен в 08:12 ч. българско време, а в орбита бяха изведени пет спътника. Три от спътниците са за нуждите на разузнаването на САЩ и ще проверяват "нови възможности за изстрелване, които осигуряват рационализиран, търговски подход за въвеждането на микроспътници в космоса, както и ще осигуряват възможност на тези, работещи в микроспътниковата индустрия, да притежават навременен и икономичен достъп до космическото пространство". Това е единственото, което знаем за тях. Подобни обяснения с много думи, които не казват нищо съществено, са типични за Националния разузнавателен офис на Щатите. Четвъртият спътник на име "Андезит" е изготвен в рамките на Кюбсат инициативата на НАСА от студенти в Бостънския университет. Сателитът ще изучава магнитното поле на Земята и космическите метеорологични явления. Петият спътник не е американски, а австралийски - казва се "М2 Патфайндър" и ще тества нова комуникационна архитектура. Напомням на читателите, че Рокет Лаб е американска компания със седалище в Калифорния, която е създател и оператор на ракетите "Електрон" с иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд", притежаващи електрически турбопомпи. Първоначално компанията е основана в Нова Зеландия през 2006 г., но впоследствие е прехвърлена в Щатите заради сериозно финансиране от американска страна и множество поръчки на американското правителство. Досега полетите продължават да се провеждат от Нова Зеландия, но тази година бе завършена стартова площадка и на Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ. Дебютният полет от територията на Щатите е планиран за третото тримесечие на годината. Напомням също така, че ракета "Електрон" бе тази, която изведе в космоса през декември моята книга "Аз, виртуалният астронавт" - за повече информация - на този линк. Запис от полета: Тук (Youtube Link) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3420-2020-13-june-rocket-lab-electron-launches

Американските мисии вече над 20 години извозват руските прибори до Луната и Марс. Защо никой не забелязва? Приборът DAN на Русия, монтиран към американския марсоход "Кюриосити", е единственият руски научен инструмент, изпратил данни от повърхността на Червената планета. Photo credit : NASA / JPL-Caltech 12 юни 2020 г. 20:00 ч. Светослав Александров. През изминалото десетилетие руски космически дейци и медии направиха всичко възможно целият свят да научи, че някои от американските ракети (като "Атлас 5" и "Антарес") използват построени в Русия ракетни двигатели, както и че след пенсионирането на космическите совалки и до въвеждането на "Крю Драгън" в експлоатация американските астронавти са летели до Международната космическа станция само като пътешественици на руските кораби "Союз". На фона на целия този наратив, има едно нещо, което не спира да ме изумява. Защо малцина говорят за факта, че след разпадането на СССР до ден днешен мисиите на САЩ извозват научните инструменти на Русия до Луната и Марс? Руските медии не го споменават по понятни причини - за тях е неудобно да признаят, че междупланетната руска програма е абсолютна катастрофа, след като и двата опита за самостоятелни роботизирани експедиции до Червената планета "Марс 96" (през 1996 г.) и "Фобос-Грунт" (през 2011 г.) претърпяват епични провали, а лунните полети се отлагат с поредните две години на всеки две години. Американските журналисти не го споменават, защото очевидно не знаят - НАСА не се ръководи от шеф като Рогозин, който да се тупа в гърдите какво правят американците... и освен това за Щатите международното сътрудничество е нещо нормално. В мрежата трудно ще намерите кой е първият руски научен инструмент, който лети на борда на американска мисия - но не е невъзможно. С малко повече търсене, в по-вътрешните страници на сайта на НАСА ще откриете отговора (линк - ТУК). И Така, първият космически апарат на НАСА, превозващ руски прибор, е "Уинд" - изстрелян през 1994 г. и работещ в околослънчева орбита до ден днешен. Приборът изследва гама-лъчевите изригвания. След аварията на руската автоматична междупланетна станция "Марс 96", единственият начин, по който руснаците имат възможността да изследват Луната или Марс, е като качат прибори на американски (а след години и на европейски) космически апарати. На страниците на НАСА ще откриете подробно описание на научните прибори, които излитат през 2001 г. на борда на мисията "Марс Одисей". Към един от тях, Gamma-Ray Spectrometer, е монтиран HEND - или High Energy Neutron Detector. Приборът е построен от ИКИ на РАН и е ръководен от големия руски учен Игор Митрофанов. През 2007 г. НАСА се съгласява да извози още два руски прибора на борда на американски мисии, а договорът е подписан между тогавашния администратор на агенцията Майк Грифин и ръководителя на Роскосмос Анатолий Перминов. Става въпрос за два неутронни детектора на "Лунър Риконисънс Орбитър" и на "Марсианска научна лаборатория" (т.е. марсохода "Кюриосити"). Отново ръководител на инициативата от руска страна от Игор Митрофанов. И двете мисии са напълно успешни и работят до ден днешен. "Лунар Риконисънс Орбитър" излита през 2009 г. и все още обикаля около Луната. "Кюриосити" е изстрелян през 2011 г., броени седмици след фиаското с "Фобос-Грунт" - и това се оказва единственият шанс на руснаците да достигнат до самата повърхност на Червената планета. Тук е коректно да напомня, че Русия няма нито една успешна мисия до повърхността на Марс. Макар че много руснаци продължават да се хвалят със спускаемата мисия "Марс 3", която достига до марсианската повърхност в началото на 70-те години, тя работи не повече от 14.5 секунди и нито един от приборите или камерите не изпращат каквито и да е научни данни (повече информация съм представил на този линк). За сметка на това "Кюриосити" извършва меко кацане благодарение на авангардна спускаема технология, разработена от НАСА, наречена "Небесен кран". Именно благодарение на тази технология, а и на САЩ, Русия за пръв път има свой собствен прибор на повърхността на Марс. Много фенове на руската космонавтика се заяждаха със Щатите и дългото време, което им отне да построят нов пилотиран космически кораб след совалките. Накрая такъв кораб има - "Крю Драгън". Но аз питам - кога най-накрая руски мисии отново ще полетят до Луната и Марс? Колко време още ще чакаме? Уж "Луна-Ресурс" и "Луна-Грунт" щяха да летят 2013 г., а сега стартът на първата от тези мисии е планиран най-рано за 2021-ва. Ами Марс? Вярно е, че руснаците получиха шанс да са пълноправен партньор в програмата "ЕкзоМарс", но тя е ръководена основно от Европейската космическа агенция, като космическият апарат от мисията до 2016-та година, ако и да има равен брой европейски и руски инструменти, е построен от европейската фирма Thales Alenia Space. Следващата мисия вече ще има спускаем апарат, построен от Русия - "Казачок", но тя вече на два пъти бе отложена - първо от 2018 за 2020-та, а сега за 2022-ра година. Та така... кога най-накрая ще станем свидетели на възраждането на руската междупланетна космонавтика? Изчака ми се чакалото, а чакам повече време, отколкото чаках американците да направят нов пилотиран кораб. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3419-2020-russian-instruments-american-missions

Американски астронавти ще излязат в открития космос на 26 юни и 1 юли 12 юни 2020 г. 12:15 ч. Благодарение на успешния полет на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" и възстановяването на американския екипаж на Международната космическа станция, НАСА може да продължи със замяната на старите акумулаторни батерии на МКС с нови. Ще има две "космически разходки", на 26-ти юни и на 1-ви юли. Сложната ремонтна дейност започна през изминалата година и продължи до януари тази година. След това, с отдръпването на НАСА от услугите на руските космически кораби "Союз" и с разреждането на изстрелванията от Байконур, на борда на МКС остана само един американски астронавт - Крис Кесиди (който излетя със "Союз МС-16" на 9 април). Сега към него се присъединиха Боб Бенкен и Дъг Хърли (членовете на екипажа на "Крю Драгън"). Това позволява обновяването на хардуера на МКС да продължи. Работата ще протече върху гредите на МКС, които притежават слънчевите панели, радиаторите и акумулаторните батерии. Гредите заедно с апаратурата са произведени от американската космическа компания Боинг. Малцина знаят, че МКС е построена основно от Боинг. Компанията е избрана от САЩ още през 1993 г. като основен изпълнител на Международната космическа станция и освен че тя подготвя всеки един компонент от американския сегмент за полет, тя надзирава останалите хиляди подизпълнителни по цялото земно кълбо. Последният комплект литиево-йонни акумулаторни батерии, с които ще бъдат заменени старите никел-водородни батерии, са също произведени от Боинг - и са доставени на МКС в края на месец май посредством последния космически кораб на Япония "Кунотори". За повече информация: НАСА На снимката: американската астронавтка Джесика Меър излиза в открития космос по време на извънбордовата дейност на 15 януари. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3418-2020-astronauts-spacewalking-cd

Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 12 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Международната космическа станция е била винаги критикувана, че нейната научна продукция е ниска. Сега, благодарение на малка лаборатория, изпратена към станцията през 2018 г. посредством американския космически кораб "Драгън", учените са на прага на революция във физиката. В ежедневието ни веществата съществуват под формата на четири агрегатни състояния - твърдо, течно, газообразно и плазма. Малцина обаче знаят, че има и пето агрегатно състояние - т.нар. кондензация на Бозе-Айнщайн. Това съществуване на материята е предсказано на теория още през 1924 г. от Сатиендра Нат Бозе и Алберт Айнщайн, но е синтезирано за пръв път чак през 1995 година. Получаването на кондензацията на Бозе-Айнщайн е изключително трудно - необходимо е атомите на определени елементи да бъдат охладени до абсолютната нула (0 К или -273.15 °C). При тези условия атомите се натрупват на куп и започват да проявяват свойството на един голям атом. Реално погледнато кондензацията на Бозе-Айнщайн пресича границата между ежедневния свят, който е управляван от класическата физика, и микроскопичния свят, следващ правилата на квантовата механика. Понеже Бозе-Айнщайновата кондензация провява квантови ефекти, които могат да се изследват на макроскопично ниво, учените биха могли да разгадаят най-големите загадки на физическия свят - например да научат какво стои зад мистериозната Тъмна енергия или да разработят тъй желаната Теория на всичко. Но макар че са изминали 25 години от способността на изследователите да синтезират кондензация на Бозе-Айнщайн, има един основен проблем. Дори и най-малкото взаимодействие с външния свят е достатъчно да я нагрее и разруши. Особено голяма пречка се явява гравитацията, като в наземни условия Бозе-Айнщайновата кондензация може да съществува само няколко милисекунди. Ето къде идва ролята на Международната космическа станция, на която е качена т.нар. Cold Atom Laboratory посредством товарния космически кораб на СпейсЕкс "Драгън" през 2018 г. "Микрогравитацията ни позволява да ограничим атомите чрез много по-слаби сили", съобщава ученият Робърт Томпсън от Калифорнийския технологичен институт за Агенция Франс Прес. "Най-важното, ние можем да наблюдаваме атомите, докато те се реят неограничени (и също така необезпокоени) от външни влияния". Полученият резултат от работата е описан в научна статия, публикувана на страниците на сп. Нейчър на 11-ти юни. А резултатът е наистина вълнуващ: ако Бозе-Айнщайновата кондензация може да съществува на Земята само в продължение на милисекунди, в космоса тя може да оцелее по-дълго от секунда, дори няколко секунди. Това осигурява безпрецедентен шанс на учените да изучат нейните свойства. Към настоящия момент Бозе-Айнщайнова кондензация е изготвена само посредством охлаждането на рубидиеви атоми. В бъдеще изследователите смятат да добавят и калиеви атоми, за да проверят какво ще се случи, когато двата типа кондензация се смесят. Едно е сигурно - предстоят вълнуващи времена пред физичните науки. За повече информация: Нейчър https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3417-2020-iss-physics-achievement

Рогозин: американците са неблагодарни, а корабът Союз е велик като Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан! На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 11 юни 2020 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Ръководителят на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин даде обширно интервю по повод полета на американския пилотиран кораб "Крю Драгън". Интервюто е абсоюлтен криндж - съжалявам, че използвам тази чуждица, но у нас все още няма дума, която да описва изказа на човек, който плещи такива идиотщини, че чак теб те хваща срам. Някои от тези изказвания трябва да се увековечат в златна рамка, за да могат поколенията да знаят - да, някога е имало такава космическа агенция с такъв лидер. Може би най-знаменателното е, че Рогозин се осмели да сравни руските кораби "Союз" с ренесансовите художници Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан. "Да, Боинг и НАСА през изминалите девет години плащаха за подготовката на своите астронавти в Звездното градче и Байконур, както и за щастливия си космически билет, но ние тези пари ги изработвахме честно. Те не могат да се сравнят с огромната морална тежест, която през тези години лежеше на плещите на руската космонавтика - единствената, отговорна пред човечеството за съхранението на Международната космическа станция и доставката на международни екипажи. Също както картините на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Тициан нямат цена, защото са уникални и се явяват достояние на човечеството, така и предоставеният от Роскосмос шанс на американците да съхранят възможността си за полети беше безценен", плещи Рогозин. Шефът на Роскосмос разкритикува и становището на НАСА, че корабът "Крю Драгън" е най-евтиният, защото астронавтското място е $55 милиона, докато на "Союз" е $90 милиона. Но с усилието си да обори сметката на НАСА, Рогозин призна, че руснаците са се възползвали от положението си на монополист и нарочно са надули цените, за да скубят международните си партньори. "Цената на нашите изстрелвания е значително по-ниска от тази на американските. Объркването изглежда да идва от разликите между цената за изстрелване и пазарната цена. Настоявам, че "Союз-МС" заедно с ракетата-носител "Союз-2.1" са все още безаналогови, каквото и да казват конкурентите ни", твърди шефът. Рогозин също така за пореден път намекна, че за оказаната услуга американците дължат на руснаците вечна благодарност: "Америка е голяма страна. Една голяма страна е длъжна да е великодушна и благородна. Но никаква дума на благодарност или професионален благороден отклик от страна на американците не получиха някои от моите колеги. Не говоря за мен, не тая никаква илюзия за партньорите си след като работих като представител на Русия в НАТО", жалва се той. Ръководителят на Руската космическа агенция счита, че единственото, което СпейсЕкс са постигнали, е да изпреварят съотечествениците си от Боинг. "Това е тяхна война, а не наша", смята Рогозин. "Нашият стар и добър кораб, замислен и създаден от Сергей Павлович Корольов за усвояването на Луната, все още ни служи на нас и на световната космонавтика. Това ще е така и след като полети нашият "Орел". "Союз"-ът е нашият космически Калашников, търсенето на който е безспорно дори след появата на гигантския арсенал от нови образци стрелкови оръжия, по-бляскави, но не толкова надеждни", не спира да ръси бисери Рогозин. "Но като Калашников, така и "Союз" не спира да се модернизира, оставайки модерна машина". За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3416-2020-rogozin-soyuz-davinci

Накратко: Излагацията с Джеймс Уеб продължава. Скъпоструващият телескоп, надхвърлил десетократно първоначалната сума за разработка, поради което е изсмукал голяма част от финансирането на другите проекти на НАСА, няма да лети през март 2021-ва година. ~~~~ И, разбира се, една вметка. Не знам дали някои хора забелязват, но отразяването на подобни новини (което правя от години) доказва категорично, че съм най-обективният блогър за космонавтика в България. Когато е заслужено, критикувам всяка една програма (независимо дали е от САЩ или Русия), или хваля всяка една програма (независимо откъде е). Няма да намерите друг блогър, който да е достатъчно критичен и същевременно обективен към космонавтиката. Ето, днес похвалих "Спектр-РГ" - напълно заслужен руски проект и разкритикувах американския "Джеймс Уеб". Кой ще отчете това? Единственото, което не мога да обещая, е вечно прекланяне пред руснаците и непрекъснато венцехвалене. Знам, че някои от т.нар. "русофили" очакват това, но КОСМОС БГ никога няма да е такъв тип сайт. ~Светослав Александров. Без изненада: отново отлагат полета на американския телескоп Джеймс Уеб 11 юни 2020 г. 08:05 ч. Излагацията с Джеймс Уеб продължава. Скъпоструващият телескоп, надхвърлил десетократно първоначалната сума за разработка, поради което е изсмукал голяма част от финансирането на другите проекти на НАСА, няма да лети през март 2021-ва година. Според информация от сайта НАСАУоч, новината е била съобщена от шефа на дирекцията за научни мисии Томас Зърбъкен. "Това (т.е. изстрелването) не стои на карта точно сега", казва той. Донякъде отлаганията са обусловени от коронавируса, което е наложило да се работи само на една смяна, а не на две. Зърбъкен обаче е оптимист, че може и да станем свидетели на изстрелване през 2021-ва година. Телескопът "Джеймс Уеб". Credit : NASA/Chris Gunn https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3415-2020-james-webb-delayed-again

УСПЕХ: Руската космическа обсерватория Спектр-РГ направи първа снимка на цялото небе! Първата рентгенова снимка на цялото небе, изготвена от руския инструмент "ART-XC" на борда на обсерваторията "Спектр-РГ". Фото: Роскосмос 11 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако има област, в която руската космонавтика не просто не отстъпва на западната, но дори изпъква, това е областта на космическата астрономия. Двете космически обсерватории "Спектр-Р" (2011-2019) и "Спектр-РГ" (2019-до сега) са безспорен успех. Това се дължи на факта, че през 90-те години Руската академия на науките е доминирана основно от астрофизици и след аварията на марсианската мисия "Марс 96" те успяват да се преборят да пренасочат средствата от междупланетните изследвания към астрофизичните. През изминалото десетилетие програмата "Спектр" се превръща в национален приоритет и става единствената област на роботизираната космонавтика, в която Русия се утвърждава. Вчера, на 10-ти юни, Роскосмос оповести важно постижение за "Спектр-РГ". Обсерваторията успя да направи своята първа снимка в рентгеновия диапазон на цялото нощно небе - процедура, която отне половин година. На снимката се виждат всички събития в енергетичния диапазон 4-12 keV, които са регистрирани от руския изследователски прибор "ART-XC". Планирани са общо осем снимки. Това означава, че процедурата по сканирането на нощното небе ще трябва да бъде извършена още седем пъти през следващите три години и половина, след което основната научна мисия ще приключи. Напомням на читателите, че обсерваторията "Спектр-РГ" бе изстреляна на 13-ти юли 2019-та посредством руската ракета "Протон-М" от космодрума Байконур в Казахстан. Благодарение на безпроблемната работа на ускорителния блок "ДМ-03", обсерваторията бе въведена в междупланетното пространство и няколко месеца по-късно достигна до точката на Лагранж "Л2". Това бе най-голямото междупланетно постижение за руската космическа програма след разпадането на СССР - никога досега построен от Русия космически апарат, било то по съветско време, било то след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3414-2020-spektr-rg-whole-sky

НАСА даде одобрение на СпейсЕкс да изстрелва астронавти с ракети и кораби втора употреба Кадър от историческото първо изстрелване на "Крю Драгън" с астронавти на 30-ти май. Photo credit : NASA TV 10 юни 2020 г. 18:15 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс получи изключително важно одобрение от НАСА, което позволява на компанията да изстрелва астронавти с ракети и космически кораби "втора употреба". Дебютната пилотирана мисия с вече използвана ракета или кораб може да е факт още през 2021-ва година. Информацията бе оповестена от уебсайта Тесларати. Напомням на читателите, че когато НАСА връчи договори на двете компании СпейсЕкс и Боинг за доставката на астронавти до Международната космическа станция, единствено корабът на Боинг "Старлайнър" бе първоначално одобрен от агенцията за многократно използване. Същият жест не беше проявен към СпейсЕкс. Истината е, че Илон Мъск трябваше да се бори дълги години със закостенялото ръководство на НАСА и очевидните двойни стандарти. Американската космическа агенция често пъти правеше отстъпки на Боинг и си затваряше очите пред гафовете на компанията, докато непрекъснато подлагаше СпейсЕкс на проверки и неочаквани изпитания. Въпреки това космическата фирма на Мъск успя да се докаже като надежден превозвач. Още преди да изстреля хора в космоса през тази година, товарните кораби "Драгън" извършваха редовни мисии до МКС с доставка на провизии. Взимайки предвид периода от 11-тата до 20-тата мисия на компанията, СпейсЕкс изстреля пет от тези мисии с вече използвани първи степени на ракети "Фолкън 9" и само един от корабите "Драгън" не бе летял на предходна експедиция. Така СпейсЕкс категорично успя да докаже на НАСА, че е в състояние да изстрелва космически кораби и ракети и да ги използва повторно след това. Пилотираните полети с отработен хардуер са само въпрос на време. Според Тесларати бихме могли да станем свидетели на изстрелването на използвана ракета "Фолкън 9" или кораб "Крю Драгън" още по време на втората редовна мисия до МКС. Сегашният полет на Боб Бенкен и Дъг Хърли се води демонстрационен. Очаква се той да приключи до два месеца, след което на 30-ти август ще излети първата редовна мисия, свързана с изпращането на астронавти на шестмесечен полет до станцията. След като и тя приключи, т.е. през 2021-ва година, може да се пристъпи към подготовката на втората редовна мисия - и е напълно възможно тя да включва отработен хардуер. Очакваме с нетърпение какво ще ни донесе бъдещето! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3413-2020-crew-dragon-reusability

Роскосмос: Няма руски компоненти на американския кораб Крю Драгън! 10 юни 2020 г. 00:20 ч. Американският космически кораб "Крю Драгън", който излетя на 30-ти май с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, не притежава руски компоненти. Това съобщи руското научно-популярно списание Новости Космонавтики. Казано по-конкретно, не се използват руски части в стиковъчния агрегат на кораба. Прес-службата на Роскосмос оповести този факт официално пред информационната агенция ТАСС във вторник, на 9-ти юни. "Стиковъчният агрегат на кораба съответства на международния стандарт и няма детайли, които са руско производство", съобщават представителите на Роскосмос пред ТАСС. Същевременно старите совалки на НАСА са притежавали периферен агрегат за стиковка, който е бил руски. Подобни компоненти са били монтирани и на американския сегмент на Международната космическа станция. След пенсионирането на космическите совалки, конкурентната на СпейсЕкс компания Боинг е сключила договор с РКК "Енергия" за изготвянето на адаптери за скачване съобразно международните стандарти. "Впоследствие Боинг преоборудваха адаптерите с компоненти, които са американско производство, и ги монтираха към руските агрегати на американския сегмент на МКС. Именно тази сборка с логото на РКК "Енергия" бе обсъдена в медиите. Към едно от тези места е скачен американският космически кораб Драгън", съобщават Роскосмос. В строежа на самия кораб няма никакво руско участие. Напомням също така на читателите, че ракетата "Фолкън 9", която изведе "Крю Драгън" в космоса на 30-ти май, е оборудвана изцяло с американски ракетни двигатели "Мерлин". Тя няма нищо общо с ракетите на Юнайтед Лонч Алайънс "Атлас 5", използвани от Боинг и Локхийд Мартин и притежаващи построени в Русия двигатели "РД-180". На кадъра: космическият кораб "Крю Драгън" е скачен към МКС. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3412-2020-no-russian-components-crew-dragon

Руският космонавт Фьодор Юрчихин: САЩ са лидери и в това няма съмнение Руският космонавт Фьодор Юрчихин по време на космическа разходка през 2013 г. Фото: Роскосмос 9 юни 2020 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Продължаваме да следим реакциите в Русия след началото на пилотираната мисия на астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на борда на американския космически кораб "Крю Драгън". Ето какво сподели космонавтът и Герой на Русия Фьодор Юрчихин в интервю за Коммерсант. На въпроса: "Полетът на "Крю Драгън" позволи на Тръмп да заяви, че САЩ отново са номер едно в космоса, това дали ви шокира?", Юрчихин отвърна: "Изобщо. Извън всякакво съмнение е - американците са лидери. През последните няколко години бе прието да говорим, че те изостават от нас, по-конкретно, поради доставките на екипажи на орбита. Но космическата индустрия не е ограничена само до това. Ние се фокусирахме на този акцент само защото такива програми, а те не са много, са единствените, в които все още изплуваме, докато успехи в други области не се наблюдават. Нека да си спомним - последната ни програма за изучаване на Марс завърши с авария, като "Фобос-Грунт" дори не напусна околоземната орбита. И макар че беше обещано да летим към Марс на всеки стартов прозорец, т.е. на две до четири години, ние не повторихме полета и не планираме да го направим. Междувременно американският марсоход "Кюриосити" благополучно излетя през 2011 г. и впоследствие предаде към Земята маса сведения за Червената планета. Спомнете си, че "Кюриосити" стана най-тежкият полезен товар, т.е. 899 кг, в историята на усвояването на Марс. Сравнете и срока за подготовката на мисиите - "Фобос-Грунт" бе утвърден през 1998 г., а предложението за "Кюриосити" бе формулирано през 2004 година. В продължение на много години американците изследват далечния космос с помощта на телескопа "Хъбъл" и вече готвят неговата смяна, регулярно отправят апарати към различните планети на Слънчевата система. Спътниковата групировка на САЩ е от 900 апарата, на Китай - 300, а на Русия - около 150. И комерсиалните програми не са само Илон Мъск. Основателят на Амазон Джеф Безос още през 2000 г. създаде Блу Ориджин и вече изпитва възвръщаемата ракета-носител "Ню Глен". Не е изненадващо, че миналата година НАСА избра Блу Ориджин за разработка и производство на прототипа на космическия апарат за кацането на Луната в рамките на новата американска програма "Артемида". В САЩ вече има и ракета-носител за пилотирани кораби "Фолкън 9" с над 80 успешни полета. Успехът на "Крю Драгън" означава, че в САЩ отново има пилотиран кораб. А какво има у нас? Няма нито нов кораб, нито свръхтежка ракета. "Ангара 5", която летя само веднъж, няма да смени "Протон" по никакъв начин. Защо СССР бе някога лидер в усвояването на космоса? Може би защото в отрасъла работиха хора, които от детство копнееха за мечтата по космоса?" Що се касае до състоянието на руския космически отрасъл, Юрчихин е категоричен: "Русия, съгласно сметките (на Борис Чорток) дори няма да е в топ пет на най-добрите държави. И това го е писал човек, който е бивш съратник на Сергей Корольов. Той бе убеден, че са необходими радикални социо-политически реформи. И още да цитирам: "Перспективните космически програми на Русия ще бъдат определени до голяма степен по създаването на нов тежък носител вместо "Протон" и неговата стартова площадка. Ще отнеме 10-12 години. И той не сбърка: През 2015 г. имаше успешен старт на "Ангара 5", това е и единственият - за причините на тази ситуация "Огоньок" писа в том 1 и 2 за 2020 г. Но до този момент няма отечествена свръхтежка ракета-носител. Няма и нов пилотиран кораб. Това, което го има в излишък, са думи и обещания". Юрчихин изкоментира и критиките, че за "Крю Драгън" се вдигна много шум, при положение, че такива полети се провеждат от години. "Драконът е нещо фундаментално ново. Совалката имаше нужда от крила, за да кацне, а "Аполо" - парашути. Този нов кораб не е нито едното, нито другото - корабът има двигатели. Но това не е единственото. "Крю Драгън" не е единственият нов американски кораб. СпейсДев, подразделението на Сиера Невада, разработва възвръщаемия космически кораб "Дрийм Чейсър", който ще доставя товари на околоземна орбита. Вече е преминал два теста и през есента на 2021 г. ще лети за пръв път до МКС. И разликата е, че мисията, за разлика от тази на "Крю Драгън", ще е оперативна, а не демонстрационна. Блу Ориджин вече тества апарата си в атмосферата и върна възвръщаема първа степен. Продължава да лети интересният възвръщаем космически апарат на Боинг X-37B". Неговата уникалност е в продължителността на мисията. Съветските совалки "Буран" и американските "Шатъл" бяха предвидени да летят 30 дни извън предела на атмосферата, тази нова американска совалка по време на своя пети полет прекара 780 дни". Юрчихин похвали дори проблематичния кораб "Старлайнър": "НАСА и Боинг имат друг проект - пилотирания космически кораб "Старлайнър". През декември миналата година започнаха неговите изпитания. Вярно е, не му се удаде да се скачи с МКС, но бяха проведени благополучно някои експерименти и той се върна на Земята успешно. През тази година тестовият полет ще бъде повторен, а след това - старт с астронавти. Тоест в САЩ има вече няколко кораба, които са почти готови за постоянна експлоатация". Относно "Крю Драгън", за Юрчихин "това е уникален кораб, възвръщаем, притежаващ не само стиковъчен възел, но и двигатели. Руските кораби никога не са имали нещо подобно, "Буран" извърши само един безпилотен полет. Да, "Дракон" е по-скъп от "Союз", но това е самата разлика, като между "Жигули" и "Мерцедес" - в цени, качество, комфорт, дизайн". Що се касае до "Союз", Юрчихин определя кораба като единствен. "Не съм съгласен, че е остарял, все пак през последните години той премина през серия дълбоки модернизации. Работата не е, че отстъпва на американските разработки, а че е единствен. Не съществува никакъв "Орел", въпреки че му обещаваме първия полет през 2023-та. Всеки експерт ще ти каже, че са нужни поне 5-6 години за създаването на нов космически кораб, а в реалността е нужно 2 пъти повече време. Същият срок е валиден и за американците - за тях бяха нужни 10 години да бъде създаден Crew Dragon". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3411-2020-yurchihin-usa-leaders

Руската частна компания КосмоКурс представи проект за свръхлека ракета 9 юни 2020 г. 08:05 ч. Руската частна компания КосмоКурс представи проект за свръхлека ракета, посредством който възнамерява да участва в конкурса на Националната технологична инициатива (НТИ) "Аеронет". Новината бе съобщена от РИА Новости НТИ планира да поръча и финансира разработката на няколко ракети-носители от свръхлек клас, от които един ще бъде окончателно избран за по-нататъшно развитие. През настоящата година инициативата планира да даде $150 000 на не по-малко от три предварителни проекта. Понастоящем в Русия няма свръхлеки ракети. По думите на предприемача Павел Пушкин, ракетата на КосмоКурс може да бъде изготвена независимо, без да бъдат въвлечени останалите предприятия на ракетно-космическия отрасъл. Ракетата ще е двустепена, дълга 19 метра и ще има девет двигателя на първата степен, работещи на керосин и кислород. Ракетата ще може да изведе в слънчево-синхронна орбита спътник с тегло 265 килограма. Аналогични микроракети ракети има в САЩ - "Електрон" и "Пегас" (действащи) и "ЛончърУан" (на етап изпитателни полети). Огромно развитие на микроракетната технология се забелязва в Китай - миналата година ай-Спейс изстреля успешно спътници посредством ракетата "Хипербола-1" в околоземна орбита, "Чайна Рокет Ко" постигна същото посредством носителя "Чжиелон 1", а от няколко години екСпейс е оператор на ракетите "Куайчжоу". Китайските микроракетни компании често пъти биват създадени като странични клонове на държавните корпорации, а самите микроракети са производни на военните разработки. Илюстрация на микроракетата на КосмоКурс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3410-2020-cosmocourse-rocket-project

Марс Одисей изучи температурните характеристики на марсианската луна Фобос Шест инфрачервени изображения на марсианската луна Фобос, заснети от мисията на НАСА "Марс Одисей" в периода между 2017 и 2020 г. В долната част са трите нови, за които става въпрос в настоящата публикация. Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU/NAU 9 юни 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Пореден успех за марсианската научна програма на САЩ! Автоматичната междупланетна станция "Марс Одисей" успя да заснеме три нови инфрачервени изображения на луната Фобос, които ще помогнат в разкриването на тайните на нейния произход и еволюция. Инфрачервената камера на "Марс Одисей" THEMIS (Thermal Emission Imaging System) може да се използва, за да се измерят температурните вариации на повърхността на Фобос. Тези вариации позволяват на учените да установят химичния състав и физическите свойства на луната. По-нататъшните проучвания биха могли да помогнат на изследователите да решат дебата дали 25-километровият естествен спътник е захванат астероид или представлява древно парче от марсианската кора, изхвърлено от повърхността на Червената планета след астероиден сблъсък. Напомням на читателите, че "Марс Одисей" е най-старата и все още работеща американска мисия в орбита около Марс. Изстреляна на 7 април 2001 г. посредством ракетата "Делта 2", тя пристига около Червената планета на 24 октомври същата година и работи до ден днешен. Понеже роботизираната експедиция е изпратена в космоса през 2001 г., тя е кръстена в чест на големия научно-фантастичен писател Артър Кларк и неговия роман "2001: Космическа одисея". Роботизираната станция "Марс Одисей" е предназначена да изучава най-вече повърхността на Марс, но през последните няколко години учените успяват да разработят нов метод, благодарение на който тя може да се обръща, за да насочи камерата си към Фобос. Първото от трите нови изображения, от 9 декември 2019 г., показва Фобос, когато е във фазата на пълнолуние и по-голяма част от повърхността му е изложена на слънчевите лъчи. Максималните температури са 27 °C. Второто изображение, от 25 февруари тази година, показва Фобос по времето на затъмнение, когато сянката на Марс е напълно закрила повърхността на луната. Така "Марс Одисей" успява да установи най-ниските измерени до този момент температури на Фобос, достигащи до -123 °C. Третото изображение е от 27 март, точно в момента когато Фобос излиза от затъмнение и повърхността му започва да се нагрява. Всичките изображения на THEMIS са допълнително обработени и оцветени, за да можете да видите какви са вариациите на температурите. Всички без едно са генерирани посредством съчетание с реални снимки от THEMIS във видимата област. Единственото изключение е изображението, направено по време на затъмнение - то е компютърно-генерирано и показва как би изглеждала луната Фобос, ако не се намираше изцяло в сянка. През следващите месеци ръководството на "Марс Одисей" планира да проведе наблюдения на Фобос докато е във фазите на полумесец, за да могат учените да изследват Луната докато тя се върти около оста си. За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3409-2020-mars-odyssey-new-phobos-views

Исторически ден: отбелязваме 35 години от мисия Союз Т-13 и спасяването на станция Салют 7 8 юни 2020 г. 22:15 ч. Когато говорим за "успешни провали" - т.е. драматични мисии, завършили с щастлив край, повечето хора се сещат за "Аполо 13". Малцина обаче знаят, че СССР имат сходен триумф - и по ирония на съдбата експедицията е също с номер 13 ("Союз Т-13"). Благодарение на драматичната операция на космонавтите Владимир Джанибеков и Виктор Савиних, неуправляемата станция "Салют 7" е спасена. Историческото постижение на екипажа е екранизирано - горещо препоръчвам този филм от 2017-та година! Накратко, няколко думи за мисията: "Союз Т-13" с Джанибеков и Савиних излита на 6-ти юни 1985-та година. На 8-ми юни корабът доближава станцията. Въпреки че ръчното скачване не е успешно по време на първия опит, космонавтите успяват да маневрират около "Салют 7" и така доказват, че корабите "Союз" могат да се сближат с какъвто и да е обект в космоса. В крайна сметка Джанибеков и Савиних се справят отлично, дори и на фона на факта, че терморегулационната система на станцията не работи. След няколко дни напрегната работа екипажът установява и поправя повреда с електрозахранването, заради която температурата на борда на станцията е паднала под нулата. До 16-ти юни космонавтите успяват да включат директно слънчевите батерии към акумулаторите, след което загряват орбиталния комплекс. На 23-ти юни е изстрелян и товарен кораб "Прогрес 24", който благополучно пристига на "Салют 7". На 18-ти септември към "Салют 7" се прикачва корабът "Союз Т-14" с космонавтите Георги Гречко, Владимир Васютин и Александър Волков. На 26-ти септември Джанибеков и Гречко се завръщат на Земята. Савиних, Волков и Васютин живеят още известно време в космоса. За успешния завършек на мисията и двамата космонавти получават награди - на Виктор Савиних е присъдена още една звезда като герой на СССР, а Джанибеков е обявен за генерал-майор на авиацията. Прочетете ревюто на филма "Салют 7" от Светослав Александров Снимка от мисията. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3408-2020-salyut-7-salvation-anniversary

Забравените мисии: Халеевата армада Снимка на Халеевата комета, заснета от европейската мисия "Джото". Photo credit : ESA/MPS 8 юни 2020 г. 22:15 ч. Светослав Александров. В днешната статия на страниците на блога ще продължа с една интересна поредица, която започнах през февруари. Поредицата е озаглавена "Забравените мисии" и в нея ще ви разказвам любопитни факти за роботизирани или пилотирани експедиции, които навремето са били много известни и успешни, но днес почти не се сещаме за тях. В първата статия от поредицата представих историята на "Пайъниър Винъс" и американското кацане на Венера. Във втората описах японския проект "Хитен" - това е първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която достига Луната. Днес съм ви подготвил материал за петте мисии, известни под названието "Халеева армада" и реализирани по време на навлизането на Халеевата комета във вътрешната Слънчева система през 1986-та година. Донякъде причината тези мисии днес да са забравени се дължи на факта, че иначе известната Халеева комета може да се наблюдава от Земята само веднъж на 75-76 години. Като човек, роден в края на същата тази 1986-та, съм прецакан - ако искам да видя кометата с очите си, трябва да доживея до заветните 75 години и това да е наградата на живота ми. Но много хора на зряла възраст си спомнят за появата на Халеевата комета на небето през 86-та. А тогава космическата епоха е вече дошла и за пръв път кометата бива посетена от човешки апарати, т.е. не разчитаме само на наземни наблюдения. България също участва в един от проектите. Това е повод за гордост. Ако човек е късметлия, той може да види Халеевата комета максимум два пъти през живота си - като дете и като възрастен Петте мисии, които са посетили Халеевата комета и са част от т.н. "Халеевата армада" са "Суисеи", "Сакигаке" (на Япония), "Джото" (на Европейската космическа агенция), "Вега 1" и "Вега 2" (на СССР с участието на Франция, Австрия, Унгария, ГДР, ФРГ, Чехословакия, Полша и България). Това е един от малкото велики проекти в космонавтиката, в които САЩ почти не участва. Американската мисия "Спартан 203", която трябва да изучава Халеевата комета, е качена на борда на совалката "Чалънджър" през януари 1986-та година ... и тогава настъпва трагедията. Совалката експлодира 73 секунди след изстрелването, а седмината астронавти на борда загиват - Франсиз Скоби, Майкъл Смит, Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Макълиф и Грегъри Джарвис. Катастрофата довежда до сериозни забавяния в полетите на САЩ. Следващата совалкова мисия, която трябва да излети на 6-ти март и да изведе в орбита обсерваторията "Астро-1" за наблюдения на Халеевата комета, е отменена. Все пак Щатите успяват да пригодят някои стари мисии за изучаване на кометата като "Пайнъниър 7" (намираща се в хелиоцентрична орбита) и "Пайъниър Винъс" (работеща около Венера). Според първоначалните планове САЩ също така трябва да конструират съвместно с Европейската космическа агенция (ЕКА) мисията "Джото", но поради съкращения на бюджета американците се отказват. След отказа ЕКА прави може би най-смелата стъпка в цялата своя история - агенцията решава да реализира мисията самостоятелно. В крайна сметка това е уникална възможност - ако европейците пропуснат да изучат Халеевата комета, следващият път, когато тя ще се приближи към Земята, ще е след цели 75 години. Забележително е как ЕКА се мобилизира, създава "Джото" в рамките на съвсем кратък срок и мисията е изстреляна посредством европейската ракета "Ариана 1" на 2 юли 1985-та година. Това е първата роботизирана експедиция, изстреляна от европейските държави отвъд пределите на околоземната орбита, в междупланетното пространство! На 14-ти март 1986 г. "Джото" се сближава с Халеевата комета на разстояние само от 596 километра. Изненадващо за учените, мисията оцелява след сблъсъците с изхвърлените от кометата частици. Вследствие на един от ударите е унищожена камерата, но не и преди тя да успее да заснеме кометарното ядро. Снимките са изпратени благополучно към Земята, а най-добрата от тях е показана в началото на статията. Японските мисии "Суисеи" и "Сакигаке" също заемат важна част от историята на космонавтиката. "Сакигаке" на японски език означава "пионер" и представлява не просто първата междупланетна мисия на Япония, но и първата мисия на държава, различна от САЩ и СССР, която навлиза в междупланетното пространство. Стартът е осъществен на 8 януари 1985 г. посредством ракетата "M-3SII-1" (ракетите "M-3SII" са били твърдогоривни, за нуждите на околоземни мисии са били тристепени, а за междупланетни полети се е добавяла допълнителна четвърта степен). Полетът демонстрира успешно работоспособността на носителя и процедурите по въвеждането на мисията на траектория, която я отвежда отвъд околоземната орбита. Тази роботизирана експедиция се възприема от японските специалисти като демонстрационна и не е оборудвана с камера, съответно не е в състояние да заснеме Халеевата комета. На борда й все пак има някои скромни инструменти - магнитометър и детектори за изучаване на слънчевата плазма и вятър. Направени са успешно изследвания на характеристиките на слънчевата плазма в околностите на Халеевата комета. Най-голямото сближение между кометата и "Сакигаке" възлиза на около 7 милиона километра и се случва на 11 март 1986-та. Ултравиолетова снимка на комата на Халеевата комета, заснета на 28-ми февруари 1986 г. от мисията "Суисеи". Credit : JAXA Изстреляната на 18-ти август 1985 г. посредством ракетата "M-3SII-2" мисия "Суисеи" е много по-амбициозна от "Сакигаке" - тя притежава прибор, позволяващ заснемането на Халеевата комета в ултравиолетовата област на електромагнитния спектър. Към момента на най-голямото сближение, на 8 март 1986-та, разстоянието между "Суисеи" и кометата възлиза на 150 000 километра. "Суисеи" успява да заснеме множество ултравиолетови изображения на водородната кома (като това, представено по-горе) и установява наличието на вода, въглероден окис и въглероден двуокис. Снимка на Халеевата комета, заснета от мисията "Вега 2". Photo : USSR Space Program Названието на съветския проект "ВеГа" е съчетание от имената "Венера" и "Галлей" (руското име на Халеевата комета), тъй като двете мисии "Вега 1" и "Вега 2" изпълняват комплексна изследователска дейност по изучаването както на Венера, така и на Халеевата комета. Научният ръководител на проекта е академик Роалд Сагдеев, който управлява проекта в рамките на програмата Интеркосмос (източник: Дон Митчел, mentallandscape.com/V_Vega.htm). Благодарение на това проектът е реализиран посредством широко международно участие, включително и на специалисти от България. Българските изследователи са участвали в изготвянето на мощен триканален спектрометър съвместно с колеги от СССР и Франция. Всеки един от двата космически апарата е съставен от основен полетен модул (на който е монтиран и приборът с българско участие) и спускаем апарат за кацане на Венера заедно с аеростатна сонда. Мисиите са изстреляни на 15-ти и 21-ви декември 1984 г. посредством руски ракети "Протон". Шест месеца след старта "Вега 1" и "Вега 2" доближават Венера. На 9-ти и 13-ти юни 1985 г. се отделят двата спускаеми апарата, които на 11-ти и 15-ти юни освобождават аеростатните платформи и модулите за меко кацане. Схемата на спускане е следната: За съжаление инструментите на модула за кацане на "Вега 1" се включват инцидентно още докато той е във въздуха и поради това програмата му за изучаване на повърхността е провалена. Спускаемият модул на "Вега 2" обаче извършва успешно кацане в региона Афродита, докато там е нощ, и той работи безпроблемно в продължение на 56 минути. Изпратените на Земята данни потвърждават, че скалите на мястото на спускане са анортозит и троктолит. Измерената температура е 463 °C. Много e интересна работата на аеростатите - до ден днешен "Вега 1" и "Вега 2" са единствените мисии в историята на космонавтиката, изучили посредством балони атмосферата на планета, различна от Земята. Инженерите на конструкторското бюро Лавочкин са изготвили балоните от материал, импрегниран с тефлон - достатъчно издръжлив за венерианските условия. Както балонът на "Вега 1", така и този на "Вега 2" оцеляват повече от 46 часа преди да се пръснат. На височина от около 50 километра над венерианската повърхност температурите и налягането са сходни с тези на Земята, въпреки че ветровете духат с ураганна скорост и облаците са от сярна киселина. Направените измервания от научните прибори свидетелстват, че на Венера има неустановени от предходни мисии движения на въздушните маси по вертикала. След изпълняването на венерианската си научна програма, основните полетни модули на "Вега 1" и "Вега 2" продължават своя път към Халеевата комета. На 11-ти юни "Вега 1" преминава на 8 890 километра от ядрото на кометата, а на 15-ти юни "Вега 2" извършва облитане на разстояние 8 030 километра. Получените изображения показват, че повърхността на ядрото е тъмна, като от него изригват поне пет струи от прах и газ. Изследванията на Халеевата комета посредством спектрометрите (вкл. този, изготвен с българско участие) доказват, че нейният състав е сходен с този на въглеродните хондрити (вид метеорити). Това е в подкрепа на хипотезата, че кометите, също както и астероидите, са производни на първичния материал от ранната Слънчева система. Халеевата комета е напуснала отдавна вътрешната Слънчева система и ако сме живи ще я видим чак през 2061-ва година. Това не означава, че науката за изучаването на кометите е приключила. През последните години станахме свидетели на множество космически триумфи. През 2006 г. мисията на САЩ "Стардъст" се завърна на Земята с проби от кометата Уайлд 2. Година по-рано "Дийп Импект", отново американска роботизирава експедиция, взриви детонатор на повърхността на 9P/Темпъл. Но кулминацията на кометарните изследвания настъпи през 2014 г., когато спускаемият апарат "Филе", компонент на мисията "Розета" на Европейската космическа агенция, извърши меко кацане на повърхността на Чурюмов-Герасименко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3407-2020-forgotten-missions-part-3

Ще отстъпи ли Русия космоса на Илон Мъск? Руските ракети "Ангара" излетяха за пръв път през 2014 г. на тестови мисии, но все още не са въведени в експлоатация. Фото: Роскосмос 7 юни 2020 г. 13:40 ч. Светослав Александров. Ще отстъпи ли Русия космоса на Илон Мъск? За да потърсим отговор на въпроса, ще ви представя материал от Екатерина Синелщикова за уебсайта Russia Beyond. Ето какво пише Синелщикова: Преди осемнадесет години Илон Мъск пристигна в Москва, за да закупи ракети и да изпрати мишки към Марс. Сделката обаче пропадна, тъй като стартовата цена на руснаците достига до стратосферата. Мъск се прибра у дома "ядосан и огорчен", след което два месеца по-късно основа СпейсЕкс. Останалото е ... в бъдещето. Междувременно руската космическа агенция непрекъснато хвърляше съмнения върху авантюрата на Мъск, твърдейки, че тя никога няма да успее. Но на 30-ти май 2020 г. СпейсЕкс изпрати двама астронавти в орбита на борда на новия космически кораб "Крю Драгън". Това е първата пилотирана мисия на частна космическа компания. Експерти както в Русия, така и в чужбина умуваха какво биха направили Роскосмос в отговор на този "голям удар", както го описаха. Отговорът е: малко. И очевидно всички се чувстват комфортно от този факт. Евтини ракети Мнозина вярват, че революцията на СпейсЕкс се състои във възвръщаемите ракетни степени, които се прибират на Земята и кацат върху роботизираните кораби "Просто прочети инструкцията" и "Разбира се, че още те обичам". Фактически истинската революция се корени в това, че американските ракети сега са по-евтини от руските. Изстрелванията на Русия започнаха да залязват през 2012-та година - същата година, когато СпейсЕкс изстреля "Фолкън 9 Хеви", конкурентът на руските ракети "Протон" (бел. прев. - тук Синелщикова бърка - през 2012 г. е изстрелян корабът "Драгън". Ракетите "Фолкън 9" политат две години по-рано, а "Фолкън Хеви" - през 2018 г.). Благодарение на възвръщаемостта, която прави "Фолкън 9" толкова ефективна, Мъск използва своята ракета за всякакви задачи - леки и тежки товари. "Ако преди десетилетие нашият "Протон" контролираше 60% от пазара, сега почти всички поръчки са отишли във "Фолкън"-ите", коментира Виталий Егоров, основател на проекта Открит Космос и бивш говорител на частната руска компания Даурия Аероспейс, която строеше спътници за Роскосмос. За да може някак си да се съревновава с "Фолкън", Роскосмос трябваше да смъкне цените за чуждестранни клиенти - от $100 милиона на $70 милиона и после на $65 милиона. Що се касае до пилотираните полети до Международната космическа станция, където Роскосмос държеше монопол съвсем доскоро, историята е същата: новият, по-просторен и с капацитет да превозва провизии "Крю Драгън" струва близо $55 милиона за астронавтско място спрямо $90-милионния "Союз". Само че това не означава, че всички ще спрат да използват "Союз", коментира научният журналист Александър Березин. Березин си спомня краткия период, когато Щатите превозваха астронавти посредством совалките за много повече пари в сравнение със "Союз". "Докъм 2011-та година усилията бяха насочени към това "Союз" и космическите совалки да имат равен брой полети. Същото ще е и когато започнат полетите на "Крю Драгън". Отново ще имаме смесени руско-американски екипажи", смята експертът. Но има една уловка - това е приложимо само за близкото бъдеще, тъй като съдбата на МКС остава неясна. Незавършени работи Веднага след успешния полет на "Крю Драгън", като изключим поздравленията и размяната на шеги с Илон Мъск, Роскосмос оповести в Туитър краткосрочните си планове: "Още тази година ще тестваме две нови ракети, а през следващата ще възобновим лунната си програма. Ще е интересно!". В отговор на запитване от Russia Beyond, Роскосмос потвърди единствено, че ракетата "Ангара" ще е включена в поне една от тези мисии. "Ангара" е един от основните проекти на Роскосмос през последните десетилетия. Замислена като заместител за разработената през 1967-ма година ракета "Протон", новата руска ракета се състои изцяло от руски компоненти и следва да извежда всякакъв тип космически кораби или полезни товари в космоса. Това включва и проправянето на пътя към пилотирана лунна експедиция през 2024-та. Работата по "Ангара" започна в средата на 90-те, но все още предстои да започне редовни полети. "Даже "Ангара А5" не е изцяло нова ракета, тя вече летя веднъж преди шест години", съобщава за Russia Beyond инженерът Александър Шаенко, един от разработчиците на "Ангара А5" и "KSLV". За сравнение Русия е похарчила над $4 милиарда за "Ангара", десет пъти повече, отколкото бяха дадени за първата версия на "Фолкън 9" и "Крю Драгън". Независимо от тази колосална разлика, главният конструктор все още твърди, че недостигът на пари е основната причина проектът да се бави в продължение на 27 години. Откъм положителната страна, добре е да си спомним за пилотирания космически кораб "Федерация" (преименуван на "Орел" миналата година след настояване от Рогозин), който се разработва от 2009-та година и е по-обещаващ по отношение на техническите спецификации от "Крю Драгън", въпреки че този кораб дори не е започнал изпитания. Изостаналите проекти и лунната одисея Лунната програма на Русия е претърпяла също толкова отлагания, колкото и ракетната. "Аз лично участвах в това. През 2011 г. ние поставихме научни инструменти на космическия апарат "Луна 25". Това трябва да е първият руски спускаем апарат на Луната (последният съветски е "Луна 24" през 1976 г.). Изстрелването беше планирано за 2013 г., но десет години по-късно апаратът не е излетял никъде. Всичко търпи отлагания на всеки две години", оплаква се Шаенко. Последният окончателен срок сега е октомври 2021-ва. "Луна 25" и "Луна 26" може би ще излетят, но след това ще са необходими нови технологии. А те все още "тънат в мъгла". Вината за забавянията според Шаенко не се крие във финансирането, но в лошата организация: техническите спецификации постоянно подлежат на прегледи, ръководството се променя и има общо усещане за инертност и липса на разбиране, даже в рамките на конструкторските бюра. Съгласно журнала "РБК", Центърът "Хруничев" (който прави ракетите "Протон" и "Ангара") е в тежка криза заради острия спад на поръчки за ракети, орязва производството си в Москва, продава помещенията си на строителните предприемачи и премества съоръженията си в Омск - на 2 700 км. от Москва. Частното космическо предприемачество в Русия заема около 1% от целия пазар, а този пазар не показва някаква специфична динамика според Шаенко. През последното десетилетие много компании бяха открити, после затвориха и повторно отвориха под различни наименования и с леко различаващи се профили. Но в реалността те не произвеждат тежки ракети, а спътници и друг тип космически технологии. "Дори в рамките на петгодишен период никой няма да постигне това, което СпейсЕкс направи за такова кратко време. Невъзможно е да си представим подобен сценарий в Русия", категоричен е Шаенко. Дребната риба Появата на такъв силен конкурент като СпейсЕкс означава трудни времена за Русия, смятат много западни експерти. "Това, което ще се случи е, че Русия ще загуби голяма част от печалбата си за космическата индустрия", съобщава The Verge. Би следвало това да служи като мотивация. Но Роскосмос има различно становище. Никога не е имало недостиг по отношение на мотивиращите събития, що се касае до НАСА или СпейсЕкс (чиято първа ракета "Фолкън 1" летя успешно през 2008-ма). "Факт е, че Роскосмос се съсредоточава най-вече върху държавни поръчки, които заемат огромна част от бюджета. Агенцията не получава голяма печалба от изстрелването на чужди спътници, даже изстрелването на чуждестранни астронавти носи по-малка печалба, така че загубата им е дребна риба", смята Шаенко. Като цяло изстрелванията заемат само 10% от бюджета на държавната корпорация. Въпреки очевидните проблеми с новите разработки, Русия е все още една от трите най-големи космически държави, смята Егоров. "Всичко, което може да се направи в космоса, Русия е в състояние да го прави само ако наистина се старае. Това се дължи до голяма степен на съветското наследство и няма нищо лошо в това", твърди експертът. Освен това космонавтиката не е само пилотирани полети. Добър пример в една друга област е космическата обсерватория "Спектр-РГ", която създава карта на Вселената и ще остане един от най-добрите рентгенови телескопи поне през цялото следващо десетилетие. Разбира се, може да споменем руският прибор "ДАН", който работи понястоящем на американския марсоход "Кюриосити" на Марс, както и ракетите "Атлас 5", използвани от Боинг с руски ракетни двигатели "РД-180" и които американската фирма още не може да замени. Комерсиалните интереси никога не са били в центъра на съзнанието на Роскосмос, което прави агенцията неефективна и тромава. Роскосмос може да се съревновава с вчерашния СпейсЕкс или дори да разработи ракети по "мъсковата метода" (т.е. чрез готови части от други ракети), но когато става въпрос за сега и днес, агенцията не може да съперничи на "Фолкън 9". "Не виждам как може да настъпи промяна в политиката на Роскосмос в близкото бъдеще, няма външни фактори, които биха променили агенцията. Тя вижда комерсиалния пазар като дребни ядки, тъй като главният източник на доходи е руската държава. Дори и Русия да загуби напълно пазара, нищо няма да се промени - тези момчета ще продължат да правят това, което са правили до този момент", убеден е Шаенко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3406-2020-will-russia-lose-race-musk

Изпитанията на Старшип SN5 започват на 10-ти юни 7 юни 2020 г. 09:45 ч. След експлозията на предишния прототип "Старшип SN4", която обаче настъпи след пет успешни поредни цикъла на зареждане, разреждане и запалване на двигателя, работниците СпейсЕкс са в готовност да изведат "Старшип SN5" на стартовата площадка. Съгласно статия на сайта НАСА Спейсфлайт, изпитанята на прототипа започват на 10-ти юни. Експлозията на "Старшип SN4" унищожи част от наземната инфраструктура, включително и стойката, на която прототипите биват монтирани. Но още преди аномалията СпейсЕкс бяха започнали да конструират нова стойка. Това обяснява защо няма отлагания в изпитателната програма на "Старшип". Дори и на фона на толкова трудности, Илон Мъск продължава да се надява, че първият орбитален полет на "Старшип" ще е факт до края на годината, съобщава сайтът Тесларати. Мъск също така твърди, че дебютното изстрелване към Марс ще се случи през 2022-ра година. Очевидно е че той бърза, а мотивът му е, че желае човечеството да заживее на втора планета възможно най-скоро, за да оцелее в случай на глобална катастрофа. В Туитър предприемачът поясни, че са изминали 4.5 милиарда години еволюция, докато стигнем способността да осъществяваме космически полети. И макар че Земята ще продължи да съществува още поне толкова, т.е. докато Слънцето се превърне в червен гигант, истинският е проблем е колко дълго време човечеството ще е способно да извърши скока си към Марс. Това може да се окаже много кратък период, напр. десетилетия. Цивилизацията не изглежда особено стабилна. Кадър от успешното огнево изпитание на "Старшип SN4" на 28-ми май. Credit : Lab Padre https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3405-2020-starship-sn-5-to-start-testing

Полетните изпитания на руския хидрометеорологически спътник Електро-Л №3 продължават нормално Първата снимка, заснета от "Електро-Л" №3 през февруари. Фото: Роскосмос/РКС/НПО Лавочкин 7 юни 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Един от безспорните успехи на модерната космонавтика на Русия, за който няма да прочетете почти нищо в медиите, е възстановяването на орбиталната спътникова групировка на страната. Само допреди 15-тина години съветските и руските граждански спътници бяха почти на изчезване. Днес дейността на навигационната система "ГЛОНАСС" е възобновена, а в орбита работят спътниците за дистанционно сондиране на Земята "Ресурс-П" и "Канопус-В". Руснаците вече разполагат и със съвременни метеорологични сателити "Метеор-М" и "Електро-Л". Възстановяването на руската орбитална групировка е забележително постижение и плод на тежките усилия от постсъветско време. Днес ще съобщя как протичат изпитанията на най-новия хидрометеорологически спътник "Електро-Л" №3, който бе изстрелян на 24-ти декември миналата година с ракета-носител "Протон-М". На 31-ви май приключи важен етап от полетните тестове, като бяха завършени проверките на геостационарния спътник "Електро-Л" №3 в точката на стоене на 165.8 градуса източна дължина. Понастоящем ръководството на мисията премества спътника към новата точка на стоене, позиционирана на 76 градуса източна дължина. Планира се тази точка да бъде достигната в началото на месец юли. Именно там ще продължат полетните изпитания. Производителят на спътника НПО Лавочкин също така съобщава, че продължава нормалното функциониране на спътника "Електро-Л" №2, който вече пет години се намира на геостационарна орбита в точка на стоене на 76 градуса източна дължина. За повече информация: НПО Лавочкин https://cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3404-2020-elektro-l-poletni-izpitaniq

Китайските проекти за кислородно-метанови двигатели сериозно напредват 6 юни 2020 г. 10:00 ч. Според информация, публикувана от журналиста Ендрю Джоунс на страниците на СпейсНюз, две частни китайски фирми напредват сериозно с разработката на кислородно-метанови двигатели. Това са Ландспейс и айСпейс. Конкретно Ландспейс са извършили три огневи теста на двигателя Тианкуе-12 през първата половина на май. По-малкият Тианкуе-11 също е преминал през 2 000 - секунден огневи тест на 5-ти юни. Двигателите ще се използват на 48-метровата ракета "Чжукуе 2", която ще притежава капацитет да доставя 4 000 килограма товар в ниска околоземна орбита и 2 000 килограма в слънчево-синхронна орбита. айСпейс са провели 200-секунден огневи тест на кислородно-метанов двигател на 19-ти май. Двигателят ще се използва на ракетата "Хипербола 2" с капацитет да доставя 1 900 килограма товар в ниска околоземна орбита. Снимка от тест на кислородно-метанов двигател, проведен от Ландспейс. Photo credit : Landspace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3403-2020-landspace-engine-tests

Договорът между НАСА и Нортроп Груман за строежа на обитаемия модул на окололунната станция Гейтуей е вече сключен На илюстрацията: модулът HALO в орбита около Луната. Image credit : NASA 6 юни 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Американската компания Нортроп Груман ще строи обитаемия модул HALO (Habitation and Logistics Outpost) за новата станция около Луната "Гейтуей". Модулът ще бъде базиран на товарния кораб "Сигнус", който днес обслужва Международната космическа станция. "Гейтуей" е логичното продължение на МКС. Нортроп Груман ще получи $187 милиона. Когато HALO бъде завършен, той ще е с размера на студиен апартамент и ще поддържа живота на астронавтите заедно с космическия кораб на НАСА "Орион". Но преди да се стигне до строежа на модула, Нортроп Груман трябва да премине през процеса на предварителния конструктивен обзор, който се очаква да завърши до края на 2020-та година. Предварителният конструктивен обзор е само една от стъпките, които се предприемат, преди да започне рязането на метал. Идеята е всички детайли да бъдат изпипани, за да се знае, че цялостната система е безопасна и надеждна за експлоатация съобразно изискванията на НАСА. Това е т.нар. класически подход в космонавтиката, за разлика от итеративния на Илон Мъск, при който се пристъпва направо към рязане на метал и нещата се изпипват в ход. Съвсем естествено начинът, по който НАСА сключи договора, бе разкритикуван. Робърт Зубрин, президентът на Марсианско общество, каза, че НАСА трябва да реши дали наистина иска да отиде на Луната или да преразпредели едни пари. Защо изобщо се дават $187 милиона просто за един предварителен преглед, без изобщо да се пристъпва към строеж? Къде ще отидат тези средства? Иначе предварителният обзор се очаква да завърши до края на годината. Според плановете модулът HALO заедно с компонента PPE, който ще осигурява горивните системи на новата станция, ще бъдат изстреляни съвместно през 2023-та година. НАСА все още не е избрала ракетата-носител, но двата модула безпроблемно биха се вмъкнали под обтекателя на "Фолкън Хеви". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3402-2020-nasa-contract-ng-gateway

Китайският радиотелескоп започва да търси извънземни цивилизации 6 юни 2020 г. 00:25 ч. Гигантският 500-метров радиотелескоп на Китай FAST ще търси извънземни цивилизации. Новината бе съобщена от журналиста Ленърд Дейвид. Дейвид се позовава на публикация в изданието China Daily, в която Тонг-Джие Чан от Пекинския нормален университет оповестява, че "понастоящем бек-енд екипировката бива ъпгрейдната и се очаква новите наблюдения да започнат след септември, когато търсенето на извънземни цивилизации ще бъде открито". Според Тонг-Джие издирването на извънземни няма да пречи на основната научна програма. Ученият обаче предупреждава да не се надяваме на положителна новина в близко бъдеще. Макар че има някои интересни радиовълнови излъчвания във Вселената, повечето от тях са с естествен произход - например произхождат от пулсари. И все пак ако съществуват извънземни цивилизации, шансът те да бъдат намерени ще е по-голям благодарение на FAST. Така изглежда най-големият радиотелескоп в света, построен от Китай. Credit : FAST https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3401-2020-china-radiotelescope-aliens

СпейсЕкс насрочи следващото изстрелване на Фолкън 9 със Старлинк за 13-ти юни 5 юни 2020 г. 22:10 ч. СпейсЕкс планира следващото изстрелване на ракета "Фолкън 9" със спътници "Старлинк" за през нощта на 13-ти юни. Това става ясно от последното Известие до пилотите (NOTAM). По предварителна информация стартът ще е в 04:00 ч. българско време. Кадър от излитането вчера, на 4-ти юни. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3400-2020-starlink-scheduled-june-13