SAlexandrov

Натоварен трафик отложи полета на Крю Драгън за не по-рано от 23-ти октомври 14 август 2020 г. 21:45 ч. Натоварен космически трафик отложи следващата пилотирана мисия на "Крю Драгън" с около месец. Два кораба трябва да излетят първо, един американски и един руски, преди НАСА и СпейсЕкс да пристъпят към ново пилотирано изстрелване. Първоначално "Крю Драгън" с астронавтите Майк Хопкинс, Виктор Главър, Шанон Уокър и Соичи Ногучи трябваше да полети в края на септември. Но това няма как да стане, тъй като на 30-ти септември в 05:26 ч. българско време е насрочен полетът на товарния кораб "Сигнус" на американската компания Нортроп Груман. Корабът ще достави на МКС множество интересни инструменти - в това число норвежкия прибор m-NLP за измерване на плътността на плазмата в йоносферата. От борда на "Сигнус" ще бъдат пуснати и няколко микроспътника: Alpha, Bobcat-1, NEUTRON-1, SPOC и IT-SPINS. След това на 14-ти октомври ще излети пилотираният космически кораб на Русия "Союз МС-17". На борда ще пътуват руските космонавти Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков, както и американската астронавтка Кейтлийн Рубинс. Едва тогава може да бъде даден ход на старта на "Крю Драгън". НАСА насрочва предварителна дата 23-ти октомври. Разбира се, отлагания се случват и никой не е застрахован - но какво по-хубаво от това, че тези отлагания се дължат на множеството мисии, чакащи да отпътуват към МКС? Източници: НАСА, Джеф Фауст Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли на 2-ри август. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3521-2020-crew-dragon-delayed-traffic

Първи снимки на повърхността на астероида Бену от височина под 100 метра! Поглед към повърхността на астероида Бену по време на вчерашното спускане. Credit: NASA/Goddard/University of Arizona 13 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 12-ти август, американската космическа мисия "Озирис-Рекс" се спусна към астероида Бену, заставайки само на 40 метра от повърхността му. Това бе последната голяма репетиция преди събирането на проби, планирано за месец октомври тази година. Днес, ден по-късно, екипите на НАСА успяха да свалят направените изображения по време на спускането. Снимките са заснети с помощта на камерата SanCam. Учените са ги обединили във видео, което можете да изгледате от линковете в края на тази публикация. Заснемането е започнало, докато автоматичната междупланетна станция е била на 128 метра, като последното изображение е направено от височина 44 метра. Общо 42 снимки е заснела камерата SanCam. По време на взимането на проби, когато "Озирис-Рекс" ще достигне до самата повърхност, SanCam ще документира цялото събитие. Източник: Asteroidmission.org Разгледайте видеото в Youtube https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3520-2020-13-aug-osiris-rex-photos

Руски свещеник помоли Мъск да научи руснаците как да строят ракети На снимката: руски свещеник освещава пилотирана космическа ракета "Союз-ФГ". Photo credit : NASA/Bill Ingalls 12 август 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. Александър Микушин, свещеник от руския град Барнаул в Алтайския край, благослови американския изобретател и предприемач Илон Мъск за успехите му в ракетно-космическия отрасъл. Заедно с това свещеникът помоли Мъск да изпрати своите сътрудници към Русия, за да научи руснаците как да строят ракети. "Многоуважаеми Илон Мъск", написа отец Микушин, "Сърдечно ви поздравявам с успешния завършек на първия полет на новия космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Бях радостен да видя как след изстрелването първата степен на ракетата-носител "Фолкън 9" се приземи на морската платформа "Разбира се, че още те обичам" в крайбрежието на щата Флорида". "Нека Всемилостивия Господ ви благослови вас и сътрудниците на вашата компания за по-далечни успехи в космическия отрасъл. И, моля ви се, изпратете специалисти от вашата компания в Русия. Нека те научат специалистите от конструкторското бюро "Салют" да строят ракети с възвръщаеми степени", коментира свещеникът в своя профил в социалната мрежа ВКонтакте. Александър Микушин е дългогодишен критик на руската космическа програма, тъй като отломки от степените на ракетите "Протон", които работят с отровната горивна смес от хидразин и диазотен тетраоксид, редовно падат на територията на Алтай. По думите на свещенослужителя руските изстрелвания вредят на екосистемите и застрашават здравето на хората. Последният коментар на Микушин по темата във ВКонтакте бе на 10-ти август. "На 31-ви юли, след изстрелването на "Протон", за пореден път на територията на Алтай паднаха отломки от степените. След като публикувах своя статус за токсичното гориво на ракетните степени, аз очаквах някаква реакция. Надявах се, че поне един Алтайски журналист, като патриот на моя роден край, ще ме подкрепи. Случи се обратното". Не е чудно защо свещенослужителят желае Мъск да научи руснаците да започнат да си връщат степените - така няма да падат и да замърсяват околната среда. На 29-ти септември миналата година Микушин отправи покана и към известната екоактивистка Грета Тунберг да обърне внимание на проблема. За повече информация: Журнал "Все о космосе" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3519-2020-russian-priest-musk

Марс 3 - 14.5 секунди на марсианската повърхност Модел на автоматичната междупланетна станция "Марс 3". Credit : Roscosmos ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 11 март 2016 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Историята на съветската програма "Марс-71" през 1971 година е печално позната на космическите ентусиасти. Автоматичната междупланетна станция "Марс 2" е изстреляна благополучно на 19 май 1971 година с помощта на ракета "Протон-К". На 21 май е изстреляна успешно и "Марс 3", отново с ракета "Протон-К". Станциите "Марс 2" и "Марс 3" са идентични, като всяка от тях представлява комплекс от орбитален и спускаем апарат. И двата орбитални апарата пристигат около Червената планета по-късно през годината, а спускаемият апарат на "Марс 2" се разбива. Спускаемият апарат на "Марс 3" обаче навлиза благополучно в атмосферата на Марс, разгръща парашутите си и с помощта на твърдогоривен двигател извършва първото в историята кацане на марсианската повърхност. Всичко изглежда наред, но 14.5 секунди след кацането сигналът прекъсва завинаги по неясни причини. Научно-изследователската програма, предвидена за изпълнение на повърхността на Марс, не е реализирана. В този статия ще разкрия подробно историята на програма "Марс-71". Кацането на Марс е особено трудна задача. За да се справят с предизвикателството, съветските инженери проучват подробно какви възможности имат, за да се подсигурят с успех. На първо място трябва да се вземе предвид какъв ще е профилът на навлизането в атмосферата. Ще се извършва ли планиране или ще има спускане по стръмна балистична траектория? Планирането е предпочитан вариант, като този профил е избран през 1975 година от ръководителите на американската мисия "Вайкинг", завършила с успешното кацане на два спускаеми апарата на повърхността на Марс. Проблемът за съветските учени през 1970-та година, когато разработват спускаемите апарати на "Марс 2" и "Марс 3", е че те все още не разполагат с подробна информация за състава и структурата на марсианската атмосфера (докато американците вече имат голямо количество натрупани данни от програмата "Маринър", които позволяват да се избере планиращо спускане за "Вайкинг"). Две съветски автоматични станции, предвидени да разучат атмосферата на Червената планета, се провалят още при изстрелването през 1969 година. Така вариантът с планирането отпада и съветските ръководители избират "Марс 2" и "Марс 3" да кацнат чрез стръмно балистично спускане. Решено е след фазата на балистичното спускане, при скорост от 3.5 Маха, да се разгърне парашут. Мекото кацане е заключителният и най-сложен етап на една спускаема космическа мисия. Тук, на Земята, когато летим със самолет, понякога тръпнем в нервно очакване полетът да приключи и самолетът да се спусне на писта, оборудвана с най-модерна технология. Проблемът на Марс е, че там няма писта, повърхността на планетата не е идеална плоскост, може да има пясък или камъни, даже стръмни наклони, които са в състояние да преобърнат всеки спускаем апарат. А най-важното е, че на борда на автоматичната станция няма пилот, който да поеме контрол в случай че нещо се обърка. Затова най-подходящо би било да се използва прибор, работещ на Доплеровия принцип, който да контролира кога ретроракетният двигател да се запали и колко време да работи. Но поради наложените ограничения на теглото на спускаемия апарат, съветските специалисти се спират на друго решение. Монтиран е радарен висотомер, който при подходяща височина подава команда за кратковременно запалване на ретроракетния двигател. След завършването на работата на двигателя следва период на свободно падане до съприкосновението с повърхността. Избраната за "Марс 2" и "Марс 3" схема на кацане Как обаче да бъде предпазена крехката апаратура от удара в марсианския грунт при това свободно падане? Специалистите на СССР са натрупали опит с въздушни възглавници по време на предходните лунни мисии, като например "Луна 9", прилунила се успешно през 1966 година. Конструкцията на марсианската мисия обаче е по-различна от тази на лунните мисии - ретроракетният двигател на апарат от типа "Марс 2"/"Марс 3" работи от горната част на спускаемия апарат, докато този на "Луна 9" е разположен от долната част. Съответно при "Луна 9" въздушната възглавница няма досег със струята от горещи газове, изхвърлени от ретроракетния двигател, докато при "Марс 2"/"Марс 3" специалистите така и не намират начин да изолират възглавницата. Затова, вместо възглавница, те се спират на дунапрен, чрез който спускаемият апарат е обвит от всички страни и е предпазен при всякакво падане върху какъвто и да е терен (Източник: NASA History, The Difficult Road to Mars). През месец май 1971 година е предвидено изпращането на общо три автоматични междупланетни станции към Марс. Първата е по-различна от останалите - тя представлява обикновен спътник, който трябва да предостави информация за местоположението на Марс в космическото пространство, нужна за влизането в орбита и кацането на последващите две мисии. На 5 май 1981 година излита първата ракета "Протон-К" с ускорителната степен "Блок-Д" и станцията-спътник. Поради грешка на наземен оператор "Блок-Д" не се запалва по план и спътникът е изгубен. Налага се на "Марс 2" и "Марс 3" да се използва автоматична позиционираща система. На 19-ти и 21-ви май ракетите "Протон" и техните ускорителни степени "Блок-Д" сработват перфектно, благодарение на което "Марс 2" и "Марс 3" се отправят на точен курс към Червената планета. Уредите на борда работят без проблеми. Работата започва по план и продължава безупречно до 25-ти юни, когато екипът на мисията преминава през кошмарно изпитание - заради идентичен технически дефект "Марс 2" и "Марс 3" едновременно губят контакт със Земята. Благодарение на упорити усилия радиокомуникацията в дециметровия обхват е възобновена, но така и не е възстановена функционалността на предавателите, работещи в сантиметровия обхват. Поради загубата на тези предаватели, след като орбиталните отсеци на "Марс 2" и "Марс 3" са позиционирани в околомарсианска орбита, от тях са получени само ограничен брой снимки, при това с ниска разделителна сподобност. Снимките са предадени към Земята чак след като автоматичните станции изпращат най-основните научни данни за планетата Марс (източник: http://mentallandscape.com/C_CatalogMars.htm). Чудесно е, че орбиталните апарати се превръщат в изкуствени спътници на Червената планета и дори предават някои важни данни, независимо от проблемите с радиовръзката. Уви, не е такава съдбата на спускаемите отсеци. Компютърът на спускаемия апарат на "Марс 2" подава погрешни команди, които водят до нежелана промяна на курса, благодарение на което апаратът навлиза в атмосферата под много остър ъгъл. Той се разбива в повърхността на Марс още преди да са разгърнати парашутите. Единственото изображение, предадено от "Марс 3" след кацането. Изображението вероятно представлява само шум - не се вижда нищо съществено на него На 2-ри декември 1971 година спускаемият апарат на "Марс 3" навлиза в атмосферата на Марс и благополучно каца на повърхността. Веднага след кацането започва предаването на снимка, но 14.5 секунди по-късно радиоконтактът прекъсва и никога повече не е възстановен. Получената на Земята снимка се оказва с лошо качество и на нея не могат да се разграничат никакви структури - нито камъни, нито дори хоризонта. Какво всъщност се е случило? Учените така и не разбират. По-късно някои от тях изказват предположения, че както по времето на Втората световна война британските радиопредаватели не са сработвали заради разразили се пясъчните бури, така и "Марс 3" е отказал, тъй като е кацнал в подобна буря. Дали това е причината за рязкото прекъсване на сигнала? Надали. Десетилетия по-късно марсоходите на НАСА "Спирит" и "Опортюнити" работиха дълги години на марсианската повърхност. Марсоходите преживяха няколко прахови бури, без те да се отразят на качеството на снимките. Затова причината за загубата на "Марс 3" най-вероятно е техническа. Вече споменах по-горе за проблемите с предавателите на "Марс 2" и "Марс 3". Знаем със сигурност, че сантиметровият изобщо не е работил. Дори има сведения, че и дециметровите периодично са проявявали дефекти. Освен това орбиталният отсек на "Марс 3" не е сполучил да влезе в целевата си орбита с 25-часов период на въртене около Марс, а вместо това се озовал в силно елиптична околомарсианска орбита, където правил една пълна обиколка около планетата за 12 дни и 19 часа. Така че загубата на сигнала само 14.5 секунди след кацането се дължи на повреда на радиопредавателя на спускаемия апарат, на отказ на приемника на орбиталния апарат или на неправилното позициониране на орбиталния отсек в неблагоприятна орбита, където данните от повърхността изобщо не са достигали. Днес, десетилетия по-късно, Русия и Европа са си стиснали ръцете и възнамеряват да изучават съвместно Червената планета. През 2016-та година руска ракета "Протон-М" изстрелва успешно мисията "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи в околомарсианска орбита до ден днешен. За съжаление прикаченият към нея спускаем апарат "Скиапарели" претърпява провал. Възможно е през 2022-ра година, когато ще бъде изстреляна втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", руснаците да се реваншират за дългогодишните си неудачи. Тази мисия включва модерен руски спускаем апарат "Казачок", произведен от предприятието НПО "Лавочкин". Ако всичко мине по план, не само Русия ще разполага със своя истинска спускаема мисия на Червената планета, но също така ще достави и европейски марсоход "Роузалинд Франклин", който ще търси следи от живот в марсианската почва. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1245-2016-mars-3-project

Марс-96: По-ярък от най-ярката звезда Злополучната ракета "Протон-К", която не успя да изведе "Марс-96" на път към Червената планета през 1996 година. Снимка : НПО Лавочкин ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 12 август 2020 г. в 07:00 ч. Първоначално написана на 28 януари 2016 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 16 ноември 1996 година Джон Ван дер Бринк, наскоро пенсионирал се електронен специалист от Европейската южна обсерватория, решава да отиде на екскурзия в планините на северен Чили, където той и съпругата му ще наблюдават метеори. В процеса на наблюдението те забелязват изключително ярък обект в небето. "Той беше по-ярък от най-ярката звезда", спомня си Ван дер Бринк, "с опашка 12 пъти по-голяма от ширината на Луната, с искри, излизащи от задната част. Бе изключително грандиозно събитие". Това, което астрономът наблюдава, е тъжното навлизане на автоматичната междупланетна станция "Марс-96" в земната атмосфера и последвалото й изгаряне (източник: Learning to Glow, John Bradley). "Марс-96" е най-амбициозният опит за покоряване на Марс до този момент. Апаратът с тегло 7 тона се състои от пет отделни части. Най-голeмият компонент представлява 5-тонен орбитален отсек. Към него са прикачени два спускаеми апарата и два пенетратора за забиване в повърхността на Марс с висока скорост. И до ден днешен се вярва, че ако ракетата "Протон-К" не е била аварирала при старта, "Марс-96" е щял успешно да влезе в орбита около Червената планета (източник: RussianSpaceWeb.com). Понеже "Марс-96" е много голям, се предвижда следното - за навлизането в първоначална паркираща орбита с височина 160 километра е необходима правилна работа на трите степени на ракета "Протон-К", както и първоначално запалване на четвъртата степен "Блок-Д". Един час по-късно четвъртата степен трябва да се запали повторно, но дори и това няма да е достатъчно - "Марс-96" след това трябва да включи двигателите си и да довърши ускорението към Марс. Какво реално се случва? Ракетата "Протон-К" успява да изпълни първата част от полета и доставя "Марс-96" в паркиращата орбита. В това време руската база до Владивосток потвърждава, че всичко към момента протича нормално. След това "Блок-Д" трябва да проведе второ запалване, когато автоматичната междупланетна станция лети над Уругвай. При нормални условия руснаците биха позиционирали кораб в океана, който да наблюдава процедурите по запалване и да подаде команди към ракетата в случай, че нещо се обърка. Проблемът е, че повечето проследяващи кораби са вече продадени за евтино желязо - останал е само един, който ръждясва в пристанището край Санкт Петербург (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Както можете да се досетите, се случва най-лошото - "Блок-Д" не успява да се запали по план и руснаците остават в неведение за аварията в продължение на дълго време. Въпреки проваленото запалване на "Блок-Д", компютърът на "Марс-96" не забелязва аварията и автоматичната станция се отделя от ракетата. Както е предвидено съобразно бордовата програма, тя включва собствените си двигатели, което я въвежда в елиптична околоземна орбита с нисък перигей - т.е. в пределите на земната атмосфера, където часове по-късно ще изгори. Но все още никой нищо не знае. След провеждането на маневрите "Марс-96" разгръща слънчевите си батерии и триумфално подава информация за състоянието на мисията : "Запалването на двигателя е приключило, космическата станция е в състояние на междупланетен полет". Радиосигналът е получен от проследяващата сграда в Евпатория. Инженерите изригват в радостни възгласи - всичко изглежда, че е приключило нормално! Но "Марс-96" не е в междупланетното пространство - вместо това прелита точно над Евпатория. Проследяващите данни най-после разкриват на учените ужасяващата истина - "Марс-96" е прикована в околоземна орбита без възможност за спасяване. Провалът на мисията е сигурен. (източник: http://www.jamesoberg.com/plutonium.html). Междувременно американците са сериозно притеснени - те знаят, че на борда на автоматичната станция има плутоний. Къде може да попадне тя? Може ли при падането да настъпи радиоактивно замърсяване? Първоначално се смята (източник), че станцията може да се разбие на територията на Чили или Боливия, но до неделя (17 ноември) става ясно, че "Марс-96" вече е паднала, при това в океана и няма заплаха за живота и здравето на хората. Истинската загуба, за съжаление, е за науката. В хода на аварията са загубени общо 12 инструмента за изучаване на повърхността и атмосферата на Марс, 7 инструмента за изучаване на космическата плазма и елементарните частици, 3 инструмента за астрофизични наблюдения, навигационна TV камера и комплекс за изучаване на радиацията с дозиметър (източник). Дозиметърът е български - така че и родната наука губи от катастрофата. Няколко години по-късно, през 2003 година, руска ракета "Союз" (а не "Протон") успява да изведе към Марс европейската автоматична станция "Марс Експрес", която и досега функционира в орбита около планетата. На борда на станцията продължават да работят минералогичният спектрометър, както и камерата HRSC, които произхождат от проекта "Марс-96". Така "Марс Експрес" успява да спаси част от научната дейност на провалената руска експедиция (Източник). През 2016 година, за пръв път след злополучната 1996-та година, руска ракета "Протон" сполучва да изпрати нова автоматична междупланетна станция на път към Марс. Това е съвместната между Роскосмос и ЕКА мисия "ЕкзоМарс-2016", която работи до ден днешен. А през 2022 година, отново с помощта на "Протон", ще бъде изпратена втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", която ще включва руска спускаема платформа "Казачок" и европейски марсоход "Роузалинд Франклин". Няма съмнение, че тогава също ще се притесняваме дали всичко ще мине наред. https://www.cosmos.1.bg/portal/bezpilotni-poleti/1187-2016-mars-96-history

Най-старият работещ спътник? След 53 години LES-5 още излъчва радиосигнали! 12 август 2020 г. 08:10 ч. Невероятна история! Космически спътник, изстрелян преди епохата на лунната програма "Аполо" и преди астронавти да се разходят на Луната, все още излъчва радиосигнали! Става въпрос за спътника LES-5. Той е изстрелян през юли 1967 година. Целта на екипа на мисията е да тества УКВ комуникации в геосинхронна орбита. Спътникът се използва активно в началото на 70-те години на миналия век, след което е позициониран в гробищна орбита. Оттогава насетне стои забравен, но на 24-ти март т.г. радиолюбителят Скот Тили установява, че LES-5 все още излъчва на честота 236.75 MHz. "Моето впечатление е, че получените данни са валидни", съобщава специалистът по радиокомуникации д-р Даниел Естивис. "Поне един важен компонент от компютърните системи работи. Би било много интересно, ако можехме да декодираме данните, тъй като те биха могли да ни покажат някои неща за състоянието на космическия апарат. Но това може да се окаже сложна задача, тъй като документацията за този много стар спътник може да е отдавна загубена". Източници: Skyriddles, Hackaday Космическият спътник LES-5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3518-2020-les-5-still-transmitting

УСПЕХ: Американската мисия Озирис-Рекс се спусна на 40 метра от повърхността на Бену! Автоматичната междупланетна станция "Озирис Рекс" - илюстрация. Image credit : NASA 12 август 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ, на 12-ти август, космическата мисия на НАСА "Озирис-Рекс" се спусна на 40 метра от повърхността на астероида Бену, с което завърши последната репетиция преди събирането на проби. По предварителна информация всичко е преминало успешно. Очакваме през следващите няколко дни автоматичната междупланетна станция да предаде събраните на борда снимки и да видим Бену в големи детайли! По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене. На 15-ти април екипът на мисията провери състоянието на космическия апарат по време на "Чекпойнт"-маневрата. Тази нощ, по време на последната репетиция, бе тествана и "Мачпойнт"-маневрата. Всичко е наред! Единственото, което остава, е "Озирис-Рекс" да се спусне до самата повърхност и да събере пробите. Тази процедура остава насрочена за 20-ти октомври. "Озирис-Рекс" е възвръщаема мисия, което означава, че след като пробите бъдат събрани, те няма да се анализират дистанционно, а ще се доставят на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории. Очакванията са автоматичната междупланетна станция да колекционира до 2 килограма скален и почвен материал. Това е най-амбициозната възвръщаема мисия в историята на космонавтиката след приключването на лунната програма "Аполо"! Грандиозното завръщане на космическата мисия със събраните проби е предвидено за септември 2023-та година. Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия. За повече информация: Озирис-Рекс (Туитър) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3517-2020-osiris-rex-matchpoint-complete

Разгеле! Руският космически модул Наука се отправи към космодрума Байконур! На снимката: влакът с компонентите на руския модул "Наука" напусна съоръженията на предприятието Хруничев и се отправи към космодрума Байконур. Фото: Роскосмос 11 август 2020 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Доживяхме! След дълго чакане, проточило се в течение на много години, космическият модул на Русия "Наука", който ще бъде включен в състава на руския сегмент на МКС, се отправи най-после, най-сетне, този път наистина, към космодрума Байконур! Роскосмос съобщи, че товарният влак с "Наука" и останалите хардуерни компоненти е напуснал територията на предприятието Хруничев късно миналата нощ. Самата подготовка за изстрелване обаче се очертава да е продължителна - около девет месеца, преди модулът да бъде изпратен в космоса посредством ракета-носител "Протон" някъде през пролетта на 2021-ва. Предстои нов етап изпитания на територията на космодрума и благодарение на тях ще стане ясно дали дългогодишните проблеми с "Наука" са били разрешени - или просто са били заметени под килима заради политическия натиск. Сред тестовете има такива, които е трябвало да бъдат направени още преди отправката към Байконур. Това са т.нар. Заводски контролни изпитания - съкр. ЗКИ. В миналото ЗКИ са били провеждани на територията на РКК "Енергия" в съответствие с традициите по подготовката на модулите на орбиталните станции "Салют" и "Мир". Днес обаче, за да пести време и да няма допълнителни отлагания, Роскосмос планира да осъществи изпитанията на Байконур - при това в пакет с т.нар. Комплексни изпитания (КИ). За последен път космическите специалисти на Русия са подготвяли 20-тонен космически апарат от калибъра на "Наука" в края на 90-те години, когато са били изстрелвани първите модули на МКС "Заря" и "Звезда". Напомням на читателите, че "Наука" първоначално е замислян като дубльор на "Заря" в случай на провал на ракетата-носител. Чак след 2000-та година Русия, за да пести пари, решава да го преобразува в нов научен модул. Стартът е насрочен за 2007 година, но и до ден днешен не е осъществен. Ако полетът действително се осъществи през 2021 година, това ще е след 14-годишно закъснение. Голяма част от забавянията се дължат на неочаквано замърсяване на горивните системи с железни стърготини. Така и не се знае как стружките са попаднали там, но има упорити слухове, че работниците на Хруничев не са получили ясна инструкция какво да правят с модула ... и са мислили, че трябва го нарежат за скрап. Така наземните екипи бяха принудени да чистят стружките от меховете на горивните резервоари. Процедурата беше изключително сложна. Нямаше как да се произведат нови резервоари и останалите необходими компоненти. Както споменах, модулът "Наука" е произвеждан през 90-те години, при това с технологии от 80-те и дори 70-те години. Просто руските предприятия вече не произвеждат същите части. Така че ремонтът беше единствената възможност. Да се надяваме, че всичко по време на изпитанията на Байконур и излитането ще мине наред... защото това е шансът на Русия да завърши сегмента си на МКС. Междувременно вие можете да прочетете статията на КОСМОС БГ за сложната история около строежа на другия руски модул на МКС "Звезда" и как той също изстрелян след уникални мъки (линк) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3516-2020-nauka-heads-to-baykonur

Михаил Кокорич: САЩ безспорно са №1. Следват Европа, Китай и Индия - чак след тях е Русия. Снимка от изстрелването на ракетата "Союз-2.1а" на 14-ти юли 2017 година. По време на полета два спътника, построени от Даурия аварираха, след което компанията бе въвлечена в съдебен спор с Роскосмос и фалира. Photo credit : Roscosmos 10 август 2020 г. 20:45 ч. Светослав Александров. Михаил Кокорич, някогашният "руски Илон Мъск", в миналото собственик на вече фалиралата руска космическа компания Даурия и днешен основател на американската аерокосмическа фирма Моментус, даде най-новото си интервю след успешния полет на американския кораб "Крю Драгън", в което направи оценка на световната космонавтика. "Съединените щати са безспорният номер едно", категоричен е Кокорич. "Следват Европейския съюз и след това Китай. По-нататък аз смятам, че сега Индия може да бъде сравнена с Русия, като е дори в голяма степен по-превъзхождаща". Предприемачът смята, че причините за увяхването на руския космически отрасъл са недостигът на средства, съветската стратегия да се разчита на държавата, наложените санкции и рестрикции на експорта, както и изтичането на мозъците. Кокорич се причислява към последните. "Аз съм вашият стандартен експерт сред путиновите изгнаници", казва той. Кокорич се чувства комфортно от факта, че САЩ отдавна са задминали руснаците. Предприемачът основава Даурия през 2011 година, след което през 2014 г. се премества в Щатите благодарение на получената виза "О-1", която се дава на чужденци "с изключителен капацитет или постижения". През следващите години Кокорич е подложен на огромен натиск и гонения от руските власти, като по време на едно от посещенията му в Москва през 2018 г. е задържан и разпитван в продължение на четири часа на летището в Москва. Тогава предприемачът поисква политическо убежище в Щатите и отказва да се завърне в Русия, защото го е страх, че ще лежи в затвора. Дмитрий Рогозин, настоящият шеф на Роскосмос, е враждебно настроен към Кокорич. Веднъж в Туитър (статусът е изтрит) Рогозин сравни сътрудничеството на Кокорич към САЩ с това на нацист и обвини предприемача, че възгледите на му са се променили рязко след заминаването му в Америка. Михаил Кокорич възмъжава през 90-те години на миналия век, като първата му фирма е основана през 1995 година. Предприемачът описва тези времена като "едничката епоха в историята на Русия, когато страната е имала всички шансове да се развие с политическа свобода, демокрация, свободно слово и уважение към човешките права". Но след като Владимир Путин придобива власт през 2000 г., Кокорич започва да се притеснява от непрекъснатото орязване на свободите. Започва да подкрепя проекта Отворена Русия на Михаил Ходорковски и налива пари в РПР-Парнас, опозиционна на Путин партия. Счита се, че Кокорич е дал доста средства за протестите през 2011-2012 година, според него, "последният път, когато имаше надежда за някакъв тип демокрация". След като напуска Русия, държавата си отмъщава - започват множество дела срещу фирмата му Даурия и накрая тя е унищожена. Прочетете цялото интервю на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3515-2020-kokorich-interview

Нови прекрасни снимки от руско-европейската мисия ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър 10 август 2020 г. 08:05 ч. Европейската камера на космическата мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър", която работи от 2016 г. до ден днешен, засне нови страхотни снимки, които екипът сподели с нас. Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS Горепосочената снимка бе заснета на 27-ми април тази година от европейската камера CaSSIS. На нея се вижда фрагмент от малък кратер, който е разположен в по-големия кратер Грийн. Фотографията разкрива поле от черни дюни, заобиколени от червени почви, които са частично покрити от воден лед. По стените на кратера има дерета, също покрити с лед. Credit : ESA/ExoMars/CaSSIS Тази снимка бе заснета на 25-ти март т.г. и тя показва дъното на кратера Антониади, част от Голямата равнина Съртис. Синият цвят на снимката не е реален и не представя истинските цветове на Марс, събщава ЕКА. Учените са добавили цвета, за да може да бъде подчертано разнообразието на различните скали. Ясно се виждат структури, подобни на жилкуването на лист на растение. Всъщност тези структури са останки от древни мрежи от реки. Това не са канали - ако бяха такива, щяха да са вдлъбнати. Тук става въпрос за друго явление - каналите са били покрити от плътен материал, вероятно лава, след което с течение на времето меките скали са ерозирали и вследствие на това се е получил негативен отпечатък. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3514-2020-10-aug-exomars-new-photos

Американската мисия Озирис-Рекс ще извърши последна репетиция преди събирането на проби от астероида Бену Компилация от снимки, заснети от "Озирис-Рекс" по време на сближението с Оспрей на 26-ти май. Можете да ги свалите в пълен размер от този линк. Credits: NASA/Goddard/University of Arizona 10 август 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа мисия "Озирис-Рекс" е в заключителните етапи от подготовката за събиране на проби от астероида Бену. На 11-ти август автоматичната междупланетна станция ще се спусне на 40 метра от повърхността му, като това ще е последната голяма репетиция преди голямото събитие. По време на изпълняването на пълната поредица от маневри, водещи до спускането на повърхността и колекционирането на проби, "Озирис-Рекс" провежда три запалвания на ракетните двигатели. След запалването, предназначено за излизане от орбита, космическият апарат изпълнява т.нар. "Чекпойнт"-маневра, която се случва на 125 метра над Бену и при която позицията и скоростта се променят допълнително като подготовка за третото запалване. Самото трето запалване носи названието "Мачпойнт" и то се случва на 40 метра над астероида - тогава "Озирис-Рекс" бива привеждан в траектория, съвпадаща с околоосното му въртене. Напомням на читателите, че на 15-ти април екипът на мисията успешно изрепетира "Чекпойнт"-маневрата. Утре ще бъде тествана и маневрата "Мачпойнт", след което ръководството на "Озирис-Рекс" ще е в готовност за събиране на проби. Във връзка с противоепидемичните мерки срещу разпространението на COVID-19, голяма част от работата по управление на мисията ще бъде свършена в дистанционен режим. Само ограничен брой хора ще са в контролния център на Локхийд Мартин - останалите ще изпълняват задачите си по домовете. По същия начин бе изпълнена тренировката "Чепкойнт" и през април. Взимането на проби остава насрочено за 20-ти октомври. Светослав Александров с наградата, изпратена към него от КосмоКуест за картографирането на Бену Не мога да не напомня на читателите и за българския принос към мисията "Озирис-Рекс". В средата на 2019 г. Планетарният научен институт в рамките на инициативата "Космокуест" организира картографиране на повърхността на астероида Бену с цел подбирането на безопасни места за пробовземане. В инициативата се включиха сънародници и в края на месец декември стана ясно, че аз (Светослав Александров) съм картографирал основното място на кацане Найтингейл, а Лъчезар Костов и Маринела Димитрова - едно от дублиращите места Сендпайпър. Във връзка с това, че съм единственият българин, който е картографирал над 100 снимки, на 10-ти март получих награда от "Космокуест" - пакет стикери, емблеми на мисията "Озирис-Рекс", книжка с описание на експедицията, хартиен модел на "Озирис-Рекс" и стилна значка. Същият подарък са получили и най-активните участници в картографирането, които живеят в следните държави: Бразилия, Германия, Великобритания, Испания, Италия, Турция, Беларус, Индия, Словакия, Украйна и Русия. За повече информация относно предстоящата репетиция: asteroidmission.org https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3513-2020-osiris-rex-one-last-rehearsal

НАСА вече няма да използва дискриминационни имена за космически обекти - например мъглявината Ескимос 9 август 2020 г. 08:10 ч. Американската космическа агенция НАСА реши да спре да използва някои имена на космически обекти под предлог, че налагат "систематична дискриминация и неравенство", съобщи телевизионният канал "Фокс Нюз". Така например, вместо да четем за мъглявината Ескимос или галактиката Сиамски близнаци, в прес-съобщенята на агенцията ще бъдат упоменавани само официалните астрономически обозначения: NGC 2392, NGC 4567, NGC 4568 и т.н... "Терминът "Ескимос" се разглежда като колониално понятие с расистка история, което се налага на местните жители в Арктика", твърди официалното съобщение на НАСА. Съвсем естествено агенцията попадна под критиките на редица потребители в социалните мрежи. "Колко инженери на НАСА трябваше да решат, че да именуваш звезда с името Ескимос е вредно?", пита потребителката на Туитър Ан Култер. "С тази страна е свършено". "Вашата работа, НАСА, е да изучавате Вселената и да разберете космоса", коментира професорът по философия Джефри Милър. "Не да се подмазвате на уокисткия култ чрез сигнализацията на добродетели". "Скъпа НАСА", пита писателката Кристина Хоф Сомърс. "Ще обърнете ли внимание и на другите нараняващи и обидни имена: Голям Взрив, Уран (на английски се чете Uranus = ur anus, вашият анус), черни дупки, звезди-джуджета и тъмна материя". Мъглявината Ескимос вече няма да се казва така - било обидно. Credit : NASA, ESA, Andrew Fruchter (STScI), and the ERO team (STScI + ST-ECF) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3512-2020-nasa-going-woke

Русия ще създаде аналог на Буран, който ще замени Союз 8 август 2020 г. 12:00 ч. Ръководителят на Роскосмос Дмитрий Рогозин е поръчал разработката на крилата космическа совалка, подобна на "Буран", съобщи РИА Новости. Совалката ще замени застаряващите кораби "Союз". Същевременно Рогозин подчертава, че проектът по създаването на совалката ще отнеме много време. Междувременно корабите "Союз-МС" ще продължат да летят, а тяхната модернизация няма да спре. Продължава работата и по "Орел" (доскоро именуван "Федерация"). Този кораб, който се проектира за пилотирани полети до Луната, е в етап на разработка още от 2009 година. Вече тече производството на два апарата - един макет за наземни изпитания и един пълноценен кораб, който ще е възвръщаем и ще може да се използва за летателни тестове. Снимка от излитането на "Буран" на 15-ти ноември 1988 г. Photo credit : RSC Energia https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3511-2020-new-buran

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля ракета Фолкън 9, върна първа степен, в космоса са 2 спътника БлекСкай и 57 Старлинк! Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX 7 август 2020 г. 09:48 ч. Светослав Александров. Днес, на 7-ми август, СпейсЕкс отново показа висок професионализъм и класа в спътниковите изстрелвания, след като в 08:12 ч. българско време изстреля ракетата "Фолкън 9" с 57 интернет спътника "Старлинк" и два за наблюдаване на Земята "БлекСкай". Едва за втори път в историята на космонавтиката една и съща първа степен на орбитална ракета излетя петкратно и се върна успешно петкратно! Кацането бе осъществено върху роботизираната океанска платформа "Разбира се, че все още те обичам" около осем минути след началото на полета. Единственото, което леко помрачава радостта от днешния старт, е фактът, че този път мрежите на специализираните кораби не успяха да уловят във въздуха половинките от обтекателите. До ден днешен в космоса са изведени 595 спътника от интернет групировката "Старлинк". СпейсЕкс има нужда от 400 до 800 за минимално покритие. С увеличаването на сателитите ще нараства и покритието. По последна информация "Старлинк" е вече в етап на бета тест, което означава, че пускането на услугата в най-скоро време наближава! Днес също така за пръв път спътниците "Старлинк" бяха екипирани със специален сенник, който ще намали тяхната яркост и няма да пречи на астрономите да провеждат научни наблюдения от Земята. Двата спътника "БлекСкай" бяха изстреляни благодарение на инициатива на компанията Спейсфлайт, която се явява посредник между крайния клиент (т.е. създателя на микроспътници) и операторите на ракети-носители. СпейсЕкс притежава самостоятелна сходна програма, която ще позволи всеки, който има миниатюрен сателит, да го качи като вторичен полезен товар. През следващите месеци ни чакат още полети на "Старлинк". В края на август е планирана и мисия на спътника "SAOCOM-1" - това ще е първото изстрелване в полярна орбита от източния бряг на САЩ след половин век пауза. А в края на септември очакваме втория пилотиран старт на "Крю Драгън" с четирима астронавти на борда. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3509-2020-7-august-starlink-launches

Роскосмос не поздрави САЩ за успешното завършване на мисията на Крю Драгън На снимката: космическият кораб "Крю Драгън" се завръща на Земята. Photo credit : Bill Ingalls/NASA 6 август 2020 г. 07:20 ч. Светослав Александров. Макар че изминаха вече няколко дни след успешното завръщане на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, от Роскосмос продължават да мълчат. Руската космическа агенция не изпрати никакви поздрави - и това не остана незабелязано от местните космически ентусиасти. "Вероятно сте забелязали, че от Роскосмос запазиха мълчание след кацането на "Крю Драгън", макар че след изстрелването те споменаха, че поздравите трябва да бъдат изказани след завършването на полета, а не след скачването към МКС", съобщи Катя Павлюченко в Туитър. "Аз очаквах на днешната Космическая среда да чуя какво те ще кажат за полета. Но както вече сте видели, ако следите, няма и думичка за "Крю Драгън". Това е толкова детинско". Думите на Павлюченко бяха посрещнати от разнообразна реакция в социалната мрежа. "А ти чувала ли си някога американците да поздравяват руснаците? Например достигането на МКС за три и половина часа заслужава известно признание, не мислиш ли? Поздравления, че разпространяваш стереотипа за лошите руснаци", написа потребител с никнейм Vanesa. "Да, чувала съм поздрав след всеки полет на "Союз". Ти не си ли чувала?", отвърна Павлюченко. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3508-2020-roscosmos-silent-crew-dragon

УСПЕХ: Старшип SN5 излетя на 150 метра и се завърна обратно! Кадър от историческия първи полет на "Старшип". Photo credit : SpaceX 5 август 2020 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс направи важна стъпка към усвояването на Марс, след като космическият кораб "Старшип" проведе своя първи полет! Най-новият прототип "Старшип SN5" успя да запали ракетния си двигател "Раптор", да се издигне на 150 метра, след което да кацне. Постижението е факт почти година след като по-малкият модел "Стархопър" през изминалото лято успя да извърши самостоятелен 150-метров полет. Но "Старшип SN5" е пълномащабна версия на кораба, който ще се отправи към Марс. Вярно е - той все още не разполага с всички необходими системи за далечна мисия - няма носов отсек, а ракетата-носител "Супер Хеви" още не е готова. Все пак "Старшип SN5" притежава компонентите на горивните системи, което е най-трудната част от създаването на нов кораб, и макар и в рамките на полета да бяха достигнати само 150 метра, СпейсЕкс доказа, че конструкцията е достигнала до известен етап на зрялост. Напомням на читателите, че след успешните излитания на "Стархопър" миналата година, фирмата на Илон Мъск се фокусира върху конструирането на пълномащабните прототипи. Пътят беше труден - няколко от тези прототипа експлодираха още докато бяха пълнени с гориво. Но лека-полека конструкцията бе стабилизирана, а още преди настъпването на лятото "Старшип" успешно издържаше на многократни зареждания и статични огневи изпитания. Първият 150-метров полет бе само въпрос на време - и той се случи днес. Какво следва оттук насетне? Въпреки че плановете на СпейсЕкс са гъвкави, фокусът ще бъде насочен към "Старшип SN8". Той ще бъде изграден от подобрена стоманена сплав, ще има носов отсек и ще трябва да осъществи 20-километров суборбитален полет. И в един момент очакваме мисия до околоземна орбита. Мъск не е оповестил официален график, но очакванията му са до края на 2020-та орбиталният полет да е факт. Това е амбициозна цел, но няма спор - работата по "Старшип" напредва бързо и ако не сега, то догодина "Старшип" може и да почне да извършва околоземни пътешествия. Запис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3507-2020-5-august-starship-first-flight

Двигателите не са приумица на Мъск. Всяка една държава използва хиперголични двигатели. Руснаците също, даже ракетата Протон е екипирана САМО с такива и когато се разбият върху територията на Казахстан, казахстанците мрънкат. Китайските ракети също са повечето на хиперголични двигатели, а степените падат върху къщите на хората.

Симпатизанти на Тръмп пристигнаха с лодки и забиха знаме до Крю Драгън 2 август 2020 г. 22:42 ч. Някои неща се случват само в Щатите Броени минути след успешното кацане на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, в района на приводняването нахлуха частни лодки. Преди да бъдат разгонени, една от тях се приближи до самия кораб и разгърна знаме с надпис "Тръмп". Независимо дали пиарът е ефектен или не, подобна постъпка от страна на симпатизантите е неразумна. Присъствието в близост до кацнал космически кораб е опасно за живота и здравето, тъй като може да има течове на отровни изпарения от хиперголичните горива хидразин и диазотен тетраоксид. И точно това установиха наземните екипи, докато инспектираха кораба - нивата на диазотен тетраоксид са по-големи от очакваното, поради което отварянето на шлюза и изваждането на астронавтите бе временно отложено. Симпатизанти на Тръмп пристигнаха с лодки до кацналия "Крю Драгън". Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3506-2020-trump-crew-dragon

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се завърна на Земята! Кадър от успешното приводняване на кораба "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Photo credit : NASA TV 2 август 2020 г. 21:51 ч. Светослав Александров. Първата пилотирана космическа мисия на СпейсЕкс приключи с категоричен успех, след като тази вечер в 21:48 ч. българско време корабът "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се приводни в Мексиканския залив! Така фирмата на Илон Мъск доказа, че може не само да превозва екипаж до Международната космическа станция, но и да го връща безопасно на Земята. Благополучният завършек на експедицията сложи и точка на зависимостта на пилотираната космонавтика на САЩ от руските кораби "Союз". Ето как протече кацането: в 20:51 ч. българско време от борда на "Крю Драгън" беше изхвърлен обслужващият модул. В 20:56 ч. двигателите "СуперДрако" се запалиха в продължение на около 11 и половина минути, за да изведат космическия кораб от орбита. "Крю Драгън" навлезе в горните слове на земната атмосфера в около 21:36 часа. Всичко по време на началните етапи премина според очакванията - топлинният щит устоя на високите температури, а корабът остана стабилен. В 21:44 ч. бяха разгърнати малките т.нар. "закотвящи" парашути, чиято задача бе да стабилизират "Крю Драгън". Минута по-късно се разгърнаха безпроблемно и четирите основни парашута. С това успехът на кацането бе подсигурен и в 21:48 ч. корабът достигна до морската повърхност. По време на последната мисия на совалка през 2011 година, на борда на МКС бе оставено американско знаме. Астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли върнаха това знаме на Земята. Photo credit : NASA TV Полетът на "Крю Драгън" бе първата орбитална пилотирана космическа мисия на САЩ след завършването на последната експедиция на совалката "Атлантис" през юли 2011 година. Отминаха девет трудни години преди НАСА да въведе в експлоатация новите космически кораби. Междувременно астронавтите от финалния полет на "Атлантис" положиха началото на интересно състезание - те оставиха на борда на МКС американско знаме. Задачата бе първата фирма, която разработи пилотиран космически кораб, да върне знамето обратно на Земята. Днес съревнованието бе спечелено от фирмата СпейсЕкс на Илон Мъск. Още три компании го конкурираха - Боинг, Сиера Невада и Блу Ориджин. Но Блу Ориджин и Сиера Невада отпаднаха рано, те не успяха да убедят НАСА, че пилотираната им архитектура ще бъде разработена надеждно и в срок, следователно на тях не бе връчен окончателнен договор. По-късно Сиера Невада успя да се пребори за нов договор за товарни превози до МКС посредством иновативен тип совалка, докато Блу Ориджин е водещата компания, която НАСА очаква да извози хора на повърхността на Луната през 2024 година. Що се касае до Боинг, прогресът по космическия кораб "Старлайнър" се оказа разочароващ - бяха усвоени милиарди долари, но дебютният безпилотен полет през декември 2019-та се размина на крачка от катастрофа. Вследствие на софтуерни бъгове "Старлайнър" не се скачи с МКС, но наземните специалисти спасиха мисията от провал и го върнаха на Земята. Сега обаче Боинг ще трябва да изпълни нов безпилотен полет и всичко трябва да мине нормално, преди НАСА да се довери на компанията да извозва хора. Но животът е такъв, какъвто е - СпейсЕкс първи създадоха нов космически кораб и той се справи великолепно по време на дебютния си пилотиран полет до МКС. Напомням на читателите, че "Крю Драгън" беше изстрелян на 30-ти май посредством ракета "Фолкън 9", а астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли проведоха успешна двумесечна мисия на борда на станцията. Бенкен даже излезе няколко пъти заедно с колегата си Крис Кесиди от външната страна на МКС, за да заменят старите никел-водородни батерии с модерни литиево-йонни. Успешният ъпгрейд позволява МКС да бъде експлоатирана поне до 2028-ма година - стига, разбира се, да има съгласие за удължаване на експлоатационния период от партньорите по проекта. Сега, тъй като кацането мина безпроблемно, НАСА може да даде ход на подробен 6-седмичен обзор за сертификацията на "Крю Драгън" за редовни мисии към МКС. Първата такава оперативна експедиция е насрочена предварително за есента, вероятно в края на септември, когато в космоса на борда на "Крю Драгън" ще полетят американските астронавти Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър и Шанон Уокър, както и японецът Соичи Ногучи. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3505-2020-2-aug-crew-dragon-returns-home

Китайската мисия Тянвън-1 проведе успешно първата си маневра на път към Марс! 2 август 2020 г. 10:50 ч. Късно тази нощ в 02:00 ч. китайската мисия "Тянвън-1" проведе успешно първата си корекцията на полета след изстрелването, съобщи Синхуа. Основният двигател се е запалил и е работил в продължение на 20 секунди. Всички системи на борда на автоматичната междупланетна станция продължават да работят нормално. На снимката: ръководството на мисията в Пекинския аерокосмически център за управление избухна в аплодисменти след успешната корекционна маневра. Photo : Xinhua/Cai Yang https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3504-2020-tianwen-1-first-tcm

Пилотираният космически кораб Крю Драгън е в свободен полет На кадъра: космическият кораб "Крю Драгън" броени мигове след разделянето му от МКС. Photo credit : NASA TV 2 август 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 02:35 ч. българско време пилотираният космически кораб на САЩ "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се отдели от Международната космическа станция и започна свободен полет преди предстоящото му завръщане днес. Ако всичко мине наред, "Крю Драгън" ще извърши приводняване в Мексиканския залив в около 21:41 ч. българско време. Това ще е първото завръщане на американски пилотиран космически кораб по вода от епохата на програмата "Аполо" преди около половин век. Всички стискаме палци за кацането: мисията не може да се счита за напълно успешна, ако не е приключил този последен етап. А рискове определено има. Макар че екипите на СпейсЕкс са натрупали сериозен опит в приводняването на товарни космически кораби "Драгън", "Крю Драгън" е малко по-различен. "Драгън" е симетричен кораб, докато монтираните към "Крю Драгън" двигатели "Супердрако", използвани за маневри в космическото пространство и необходими за аварийно спасяване в случай на провал на ракетата-носител, придават известна асиметрия. Основното притеснение е, че заради тази асиметрия корабът може да се преобърне при първоначалното влизане в атмосферата. Специалистите на НАСА и СпейсЕкс са провели над 1 000 компютърни симулации, които доказват, че не би следвало асиметричната форма да представлява проблем, а миналата година през пролетта бе осъществен безпилотен полет на кораба до МКС и по време на навлизането в атмосферата всичко беше окей. Друг притеснителен момент е свързан с работата на парашутите. За нуждите на "Крю Драгън" компанията на Илон Мъск създаде система от четири парашута, докато предходните парашутни системи (вкл. тези на товарния "Драгън") имаха само три. Специалистите се сблъскаха със сериозни трудности при разработката на новата парашутна система, но в крайна сметка бяха проведени близо 100 успешни тестови атмосферни полета. Така че - надяваме се днес всичко да мине наред! НАСА ще излъчва на живо всички процедури по излизането от орбитата и приводняването по официалния телевизионен канал на агенцията НАСА ТВ на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3503-2020-2-aug-dragon-undocking

НАСА и СпейсЕкс се готвят за завръщането на кораба Крю Драгън с двама астронавти на 2-ри август На снимката: космическият кораб "Крю Драгън" (вдясно), прикачен към МКС. Фотографията е заснета по време на една от космическите разходки на Боб Бенкен и Крис Кесиди. Photo credit : NASA 1 август 2020 г. 12:05 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс и държавната агенция НАСА се готвят за историческото първо завръщане на пилотирания космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Кацането е насрочено за 2-ри август, но дали ще се осъществи в срок зависи от метеорологичните условия. Ураганът Исая застрашава Източна Флорида, което означава, че няма как "Крю Драгън" да се приводни в Атлантическия океан близо до източния бряг на щата. Поради тази причина завръщането вероятно ще се проведе в Мексиканския залив. По предварителна информация разделянето на кораба от Международната космическа станция ще се случи през нощта на 2-ри август в около 02:30 часа българско време, след което "Крю Драгън" ще започне няколкочасов свободен полет. След последна проверка на прогнозата за времето корабът ще запали двигателите си за навлизане в атмосферата в 20:50 ч. българско време. Приводняването се очаква в около 21:42 ч. Разбира се, ако метеорологичните условия са неблагоприятни, разделянето от станцията или кацането могат да бъдат отложени. Но веднъж щом "Крю Драгън" е в свободен полет, приводняването неизбежно ще се случи максимум до три дни - за толкова време ще стигнат запасите на кораба. Това ще е първото завръщане на американски пилотиран кораб във вода след повече от четири десетилетия. Последният кораб на САЩ, който се приводни, бе "Аполо" от съвместната съветско-американска експедиция "Аполо-Союз", чиято 45-годишнина отпразнувахме през месец юли. И ако "Крю Драгън" със своите сензорни екрани, удобни кресла и лъскав интериор изглежда като истински кораб от 21-ви век, извън всякакво съмнение е, че приводняването се усеща твърде ретро. Първоначално Илон Мъск предвиждаше "Крю Драгън" да се завръща чрез спирачни ракетни двигатели. През 2014-та година предприемачът показваше анимации как корабът се прибира по този начин, отбелязвайки: "Ето така трябва да каца един космически кораб на 21-ви век". "Крю Драгън" се очертаваше да бъде истински междупланетен кораб и да може да се приземява не само върху наземни повърхности, но и върху повърхностите на астероидите, Марс и Луната. Даже се планираше в периода между 2018-2020 г. към Марс да бъдат изпратени няколко товарни кораба "Ред Драгън". Отпадането на ретроракетното кацане е едно от големите разочарования и неизпълнени обещания на Мъск. Към средата на 2017-та предприемачът оповести, че "Крю Драгън" ще се завръща само чрез приводняване и корабът няма да се използва за мисии до Луната и Марс. "Имаше времена, когато си мислих, че подходът на "Драгън" за кацане на Марс, при който имаме базисен топлинен щит и странично монтирани двигатели, е най-добрият", каза тогава Мъск. "Сега аз съм напълно убеден, че това не е правилният начин и че има далеч по-добър подход". В Туитър предприемачът конкретизира: "Разбира се, че планираме да провеждаме ретроракетни кацания на Марс, но с много по-голям кораб". Забавно съвпадение е, че този по-голям кораб е вече в процес на разработка и докато утре НАСА се готви за завръщането на астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли, в същия този ден СпейсЕкс планира да проведе първия 150-метров експериментален полет на по-големия кораб, който вече носи названието "Старшип". Дебютът на "Старшип" ще е безпилотен, а безспорно утре по-голямо притеснение ще е налице относно прибирането на Хърли и Бенкен, защото, когато са заложени човешки животи, нещата стоят по по-различен начин, ако възникне някакъв сериозен проблем. Специалистите на СпейсЕкс са натрупали голям опит в прибирането на капсули "Драгън" на Земята след товарни мисии до МКС. Никога досега не е имало критична авария по време на приводняването. И въпреки това товарните кораби "Драгън" са различни - те са симетрични, докато наличието на странично-монтирани двигатели към "Крю Драгън" (които евентуално биха се използвали в случай на авария при изстрелването) придава асиметрия. "Крю Драгън" се е завръщал на Земята след космическа мисия - но само веднъж, през 2019 година, по време на първия му безпилотен полет. Също така за разлика от товарните кораби "Драгън", които използват три парашута по време на спускането, "Крю Драгън" е оборудван с четири. СпейсЕкс срещна доста трудности при създаването на тази четирикомпонентна парашутна система, но в крайна сметка бяха проведени близо 100 успешни атмосферни полета. Тъй че очакванията са утре да няма проблеми при завръщането на Бенкен и Хърли. Ако всичко мине безпроблемно, НАСА ще даде ход на подробен 6-седмичен обзор за сертификацията на "Крю Драгън" за редовни мисии към МКС (настоящият полет все още се приема за демонстрационен). Първата такава оперативна експедиция е насрочена предварително за есента, вероятно в края на септември, когато в космоса на борда на "Крю Драгън" ще полетят американските астронавти Майкъл Хопкинс, Виктор Гловър и Шанон Уокър, както и японецът Соичи Ногучи. Процедурите по разкачването от МКС и приводняването ще бъдат излъчвани на живо по НАСА ТВ https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3502-2020-1-august-pre-splashdown

Ден след изстрелването мисията на марсохода Пърсъвиърънс протича нормално 31 юли 2020 г. 23:00 ч. Днес НАСА оповести, че ден след успешното изстрелване, мисията на марсохода "Пърсъвиърънс" протича нормално. Няма никакви проблеми, а първоначалните трудности бяха преодолени. Първата трудност бе свързана с наземните антени на Deep Space Network. Антените се използват за връзка с междупланетните мисии на НАСА, които се намират на голямо разстояние от нас. Новоизстреляният марсоход "Пърсъвиърънс" обаче бе все още близко до Земята, когато излъчи първия си радиосигнал и този сигнал се оказа прекалено силен. Наложи се екипите допълнително да настроят наземните антени, за да установят двупосочна връзка. Втората трудност касаеше датчик, който измери, че температурата на борда на "Пърсъвиърънс" е по-ниска от очакваното, защото скоро след изстрелването марсоходът все още се намираше в сянката на Земята. Поради това компютърът въведе мисията в т.нар. "защитен режим на работа", при който бяха оставени да функционират само основните системи. Днес ръководството на експедицията потвърди, че всичко на борда е в изправност и марсоходът бе приведен обратно в нормален режим. Това е само началото на седеммесечното пътешествие. Очакваме с нетърпение кацането през февруари 2021-ва! На снимката: така изглежда марсоходът "Пърсъвиърънс" понастоящем, на път към Червената планета. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3501-2020-31-perseverance-status-report

УСПЕХ: Ракетата Протон-М изведе в космоса спътниците Експрес-80 и Експрес-103! Снимка от изстрелването тази нощ. Фото: Роскосмос 31 юли 2020 г. 22:15 ч. Светослав Александров. Днес Русия проведе успешно своето първо и единствено изстрелване на тежкотоварната ракета "Протон" за 2020-та година. Ракетата излетя точно в 00:25 ч. българско време тази нощ. Изминаха обаче над 18 часа преди да научим, че полетът е приключил благополучно. Това се случи в 18:41 ч. наше време, когато бе потвърдено, че двата спътника "Експрес-80" и "Експрес-103" са в целевите си орбити. "Експрес-80" и "Експрес-103" са руски телекомуникационни спътници от среден клас, изготвени от предприятието Информационни спътникови системи "М.Ф. Решетньов". Сателитите ще осигуряват фиксирани и мобилни услуги, цифрови телевизионни предавания и високоскоростен интернет. Очаква се двата спътника да работят не по-малко от 15 години. За изстрелването на спътниците в космоса бе използвана ракета "Протон-М" с ускорителен блок "Бриз-М". Блокът позволява извеждане на 6 000 килограма полезен товар в геостационарна трансферна орбита, като двигателят му може да се рестартира до осем пъти. Напомням на читателите, че първоначално този полет бе насрочен за месец март, но впоследствие беше отложен, тъй като проверка установи, че ракетата "Протон-М" бе оборудвана с некачествени компоненти заради производствен брак. Наложи се продължителен ремонт - но всичко това си струваше. Полетът в крайна сметка беше успешен! Следващото изстрелване на "Протон-М" е предвидено за началото на 2021 година със спътник "Ютелсат" или "Интелсат". По-нататък догодина Русия най-накрая трябва да изпрати в космоса и многострадалния модул "Наука", стартът на който постоянно се отлага от 2007-ма година насам. Междувременно не бива още да отписваме руската космонавтика през 2020-та година. През ноември, надяваме се, руснаците ще изстрелят новата тежка ракета "Ангара 5" с ускорителен блок "Бриз-М" и баласт. Очакванията са някой ден "Ангара 5" да замени изцяло "Протон". За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3500-2020-31-july-proton-launches

Не е възможно, защото МКС се намира в неподходяща орбита за полет до Луната и Марс - инклинацията на орбитата е много голяма.