SAlexandrov

Годишнина: Отбелязваме 44 години от заснемането на лицето на Марс 26 юли 2020 г. 17:50 ч. На 25-ти юли 1976 година учените, работещи по американската космическа програма "Вайкинг" за изследване на Марс, преживяват любопитна случка. Докато орбиталният апарат "Вайкинг 1" снима повърхността на Червената планета, за да намери подходящо място за кацане на спускаемия отсек на "Вайкинг 2", на една от снимките е забелязана любопитна структура с форма на човешко лице. Няколко дена по-късно НАСА официално показва снимката пред обществото. За изследователите няма никакво съмнение, че структурата е с естествен произход - американската космическа агенция официално представя фотографията като "огромна формация от скали, която наподобява човешка глава". Изследователите са убедени, че хвърлените от скалите сенки са причината за илюзията за очи, нос и уста. Няма сериозни основания да се вярва, че "лицето" на Марс е с изкуствен произход. Въпреки това учените смятат, че с тази снимка ще подбудят обществения интерес към Червената планета. И действително успяват! "Лицето" на Марс се превръща в поп икона. Написани са романи, заснети са Холивудски филми, разказващи сюжети за марсианските извънземни. До ден днешен има привърженици на конспиративни теории, които смятат, че НАСА крие доказателства за марсианска цивилизация. Което е абсурдно - НАСА никога не е криела снимката, даже я е публикувала броени дни след нейното заснемане! През септември 1998 и 2001 г. новата мисия на НАСА "Марс Глобъл Сървеър" заснема подобно областта Кидония, където се намира формацията, при това с висока резолюция. Илюзията изчезва. Уви, няма никакво лице на Марс, а просто голям хълм. "Лицето" на Марс, заснето на 25 юли 1976 година. Photo credit : NASA "Лицето" на Марс, заснето през 2001 година от "Марс Глобъл Сървеър". Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3493-2020-face-on-mars-anniversary

Единствената руска ракета Протон, която ще лети през тази година, бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракетата "Протон-М" на стартовия комплекс. Фото : Роскосмос 26 юли 2020 г. 17:30 ч. Светослав Александров. Днес, на 26-ти юли 2020 г., руската космическа ракета "Протон-М" бе изведена на площадката за изстрелване №200 към космодрума Байконур в Казахстан. Ако всичко мине по план, на 30-ти юли в 00:27 ч. българско време ракетата ще излети и ще изведе в космоса руските изкуствени спътници "Експрес-103" и "Експрес-80". Полетът се очертава да е дълъг - първият от двата спътника, "Експрес-80", ще се отдели от ускорителния блок "Бриз-М" 17 часа и 59 минути след старта, а 17 минути по-късно очакваме разделянето и на "Експрес-103". Освен предстоящия полет, други през 2020 г. за ракетата "Протон-М" не се очакват. Първоначално се предвиждаше през тази година да бъдат изстреляни руско-европейската мисия до Марс "ЕкзоМарс-2020" с марсохода "Розалинд Франклин", както и модулът "Наука" до Международната космическа станция. И двете изстрелвания бяха отложени - "ЕкзоМарс" - за 2022 г., а "Наука" - за 2021 г. Напомням на читателите, че "Протон-М" беше основната ракета, която се използваше за изстрелването на спътници допреди десет години. През 2010 г. имаше дванадесет полета на "Протон", през 2011 г. - девет, през 2012 г. - единадесет, през 2013 г. - десет, през 2014 г. - осем, през 2015 г. - отново осем. Полетите започнаха рязко да намаляват след 2016 г. - точно когато американската компания СпейсЕкс започна да връща на Земята степените на ракетите "Фолкън 9" след техните мисии. През 2016 г. "Протон-М" летя само три пъти, през 2017 г. - четири, през 2018 г. - два, а през 2019 г. - пет. Ето каква е статистиката за СпейсЕкс и ракетите от серията "Фолкън" - през 2010 г. - два полета, през 2011 - нула, през 2012 г. - два, през 2013 г. - три, през 2014 г. - шест, през 2015 г. - седем, през 2016 г. - осем, през 2017 г. - осемнадесет, през 2018 г. - двадесет и един, през 2019 г. - тринадесет. Към края на юли през на настоящата 2020 г. са отбелязани 12 полета, а до края на декември има още време. За повече информация относно предстоящия старт: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3492-2020-proton-m-rolled-to-launch-pad

Историческа дата: отбелязваме 45 години от завръщането на последния кораб Аполо 24 юли 2020 г. 18:10 ч. Днес е исторически ден за космонавтиката. Преди точно 45 години на днешния ден на Земята се завърна последният космически кораб "Аполо". Никога след този момент астронавти не са се приводнявали в океана след космическа мисия. Но скоро това може да се промени. Говоря, разбира се, за предстоящото завръщане на американския космически кораб "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. НАСА и СпейсЕкс са планирали приводняването на кораба най-рано за 2-ри август. Напомням на читателите, че последната мисия на "Аполо", проведена през юли 1975 година и чието завръщане отбелязваме днес, е тази, при която американски и съветски космически кораб се скачват за пръв път в рамките на проекта "Аполо-Союз". Източник: Eric Berger На снимката: последното завръщане на кораб "Аполо" на 24 юли 1975 година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3491-2020-45-year-last-apollo

Историческо постижение: Учени заснеха за пръв път планети около звезда като Слънцето! Историческата първа снимка на планети, обикалящи около звезда, подобна на Слънцето. Credit : ESO/Bohn et al. 24 юли 2020 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Историческо постижение - за пръв път учени успяха да заснемат фотография на две екзопланети, които обикалят около подобна на Слънцето звезда. Снимката е направена посредством инструмента SPHERE към телескопа Very Large Telescope (VLT) на Eвропейската южна обсерватория. Тя е публикувана в научна статия, излязла на 22-ри юли в списанието The Astrophysical Journal Letters. Звездата е известна под обозначението TYC 8998-760-1 и се намира сравнително близко до нас - едва на 300 светлинни години от Слънчевата система. Тя е относително млада и както подчертах в началото на тази публикация, представлява аналог на нашето Слънце. До този момент изследователите са открили хиляди планети в нашата галактика. За съжаление за съществуването на повечето от тях съдим само на базата на косвени методи. Съвсем малка част от известните извънслънчеви планети са снимани директно. А заснемането едновременно на две или повече планети около чужди звезди се случва дори още по-рядко - досега учените са успели да фотографират само две планетарни системи. При това звездите на тези системи са много по-различни от нашето Слънце. Сега обаче за пръв път разполагаме със снимка на планети около слънчевоподобна звезда. Иначе самата планетарна система отново е радикално различна от Слънчевата. Двете заснети планети са газови гиганти, които са на разстояния от звездата си, възлизащи съответно на 160 и 320 астрономически единици. Нашата собствена Слънчева система е съществено по-малка - поясът на Кайпер, където се намират най-далечните малки планети като Плутон, се простира не по-далече от 55 астрономически единици. Все пак заснемането на планетарни системи около звезди, подобни на Слънцето, е важно, дори и самите планети да са различни от тези, които познаваме. Това ще помогне на учените да разберат по-добре еволюцията и историята на нашата собствена Слънчева система, включително и на Земята. Източници: ESO, Cosmoquest https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3490-2020-first-image-sun-like-planet-system

Арабската мисия Ал-Амал засне първата си снимка на Марс 24 юли 2020 г. 12:20 ч. Макар и да са отминали само няколко дни от изстрелването на мисията на ОАЕ "Ал-Амал", тя успя да заснеме своята първа снимка на Марс. Снимката бе заснета, докато мисията беше на 1 милион километра от Земята и на 493 милиона километра от Червената планета. Все още Марс изглежда като точица. Но с течение на времето планетата ще става все по-голяма и по-голяма. Пристигането на "Ал-Амал" в околомарсианска орбита е насрочено за февруари 2021 година. Напомням на читателите, че стартът на "Ал-Амал" бе осъществен на 20-ти юли в 00:58 ч. българско време от космодрума Танегашима с японска ракета "H-IIA". Снимка на Марс, заснета от "Ал-Амал". Photo credit : MBRSC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3489-2020-24-july-al-amal-photo-mars

УСПЕХ: Товарният кораб Прогрес МС-15 излетя и постави рекорд за най-кратък полет до МКС! Снимка от днешния полет. Фото: Роскосмос 23 юли 2020 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 23-ти юли в 17:26 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан, излетя космическата ракета "Союз-2.1а" с товарния кораб "Прогрес МС-15". Около 8 минути и 40 секунди след началото на полета корабът се отдели благополучно от горната степен на носителя и започна самостоятелно сближаване с Международната космическа станция. След само две обиколки около Земята и за рекордно кратко време, възлизащо на 3 часа и 18 минути, "Прогрес МС-15" се скачи с модула "Пирс" към МКС. Никога досега който и да е космически кораб не е летял толкова бързо до станцията. На борда на кораба пътуват над 2.5 тона полезен товар, необходим за поддържането на нормалната работа на МКС. Провизиите включват гориво, сгъстени газове, храна, вода, медикаменти и санитарни материали. Преди броени дни, благодарение на Александър Агуреев, ръководител на хранителния отдел към Института по медико-биологични проблеми (ИМБП) на Руската академия на науките (РАН), ние успяхме да научим какви допълнителни угощения за космонавтите ще има освен стандартните им храни. Единият от контейнерите на "Прогрес МС-15" е натоварен с компоти от ябълки и круши, компоти от сливи, ябълково пюре и ягодово сладко. Вторият контейнер е зареден с рибни продукти - есетра, бяла риба, щука." Просто единият от космонавтите обича риба, а другият - компоти", поясни Агуреев пред медиите. Напомням на читателите, че понастоящем на МКС работят двама руски космонавти (Анатолий Иванишин и Иван Вагнер) и трима американски астронавти (Крис Кесиди, Дъг Хърли и Боб Бенкен). За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3488-2020-23-july-progress-launches

Разсекретени документи за Аполо-Союз разкриват, че страх от отлагания е тресял СССР! Историческото ръкостискане между астронавтите на "Аполо" и космонавтите на "Союз" по време на съвместната им мисия през 1985 година. Photo credit : NASA 23 юли 2020 г. 12:45 ч. Светослав Александров. През този месец отбелязваме 45 години от мисията "Аполо-Союз", в хода на която за пръв път в историята се скачват американски и съветски космически кораб. По този повод Роскосмос реши да публикува архив от доскоро засекретени документи за проекта. Документите разкриват мащабите на страха и параноята, които обхванали политическото ръководство на СССР да не би инженерите да не се справят с технологичните предизвикателства и така да изложат Съюза пред целия свят. Архивът бе анализиран от историците Асиф Сидики и Дуейн Дейн, които написаха своя статия за журнала The Space Review. Проектът "Аполо-Союз" е бил изключително сложен, защото е изисквал разрешаване на проблемите по скачването на два съвършено различни космически кораба, несъвместими един с друг. Специалистите на СССР трябвало да конструират за "Союз" нов механизъм за скачване, да оборудват кораба си с нови антени за комуникация с "Аполо", да премахнат радарната система "Игла", използвана по време на сближаването със станциите "Салют", да създадат нова цифрова телеметрична система, да променят животоподдържащата си система така че да е съвместима с богатата на кислород среда на "Аполо" и също така да изменят някои дребни детайли по вътрешния облик на "Союз", който е трябвало да бъде показан пред света по телевизионните екрани. Всичко това е изисквало допълнителни тестове на "Союз" и неизбежно довело до множество отлагания. Съветското ръководство се е притеснявало, че корабът няма да е готов в срок и това е щяло да ги постави в нелепа ситуация пред обществото. Ето каква е хронологията: през септември 1973 г. правителствен документ отбелязва, че работата по наземното командване, контрола и комуникаците е "абсолютно незадоволителна". По-късно през ноември същата година, по време на среща между представителите на висшето ръководство на СССР, е изразено притеснение, че "работата по комплекса "Союз-М" протича много неудовлетворително". Особено сериозни опасения възникват по отношение на изправността на йонната система за контрол на височината, която, макар и да е тествана по време на полета на "Союз 12", все още не е достатъчно надеждна. Подготовката за мисията "Аполо-Союз" протича и на фона на сериозна реорганизация на ръководството на съветската космическа програма. Василий Мишин е уволнен заради четирите поредни провала на лунната ракета "Н1", последният от които е през 1972 година. Подготовката за петия полет, предварително насрочен за 1974 година, е прекратена и така съветски космонавти никога не стъпват на Луната. Мишин е заменен от Валентин Глушко, който от години ламти за неговия пост. Въпреки че документите не споменават поименно за тези рокади, те намекват, че Глушко е имал отрицателно отношение към "Аполо-Союз". Тук е коректно да се спомене, че Глушко от години е критикувал труда на Корольов. Глушко поема контрола над Енергия през май 1974 година и е поставен в ситуация да ръководи работата по "Аполо-Союз", дори и да няма принос към създаването на технологиите. Два месеца по-късно министърът Сергей Афанасиев, в отсъствието на Глушко, критикува директора на проекта "Аполо-Союз" Константин Бушуев за балистичното навлизане на проведения месец по-рано безпилотен полет на кораба "Союз-МС", на борда на който са изпитани новите системи. Друг инженер на име В.А. Тимченко е обвинен за "безотговорно отношение". За радост нито един от тях не е уволнен преди осъществяването на мисията "Аполо-Союз". Бушуев работи в космическия отрасъл до своята смърт през 1978 година, а Тимченко по-късно се труди по проекта "Буран". Традиционно в СССР космическите проекти били осъществявани в строга секретност. Никога не са били организирани излъчвания на изстрелванията в реално време поради страх от провал. Оповестявали са се само успешните пускове, а авариите били потулвани. Целта на политическото ръководство е била да покаже космонавтиката в най-добрата възможна светлина. Въпреки това по време на подготовката за "Аполо-Союз" възниква имиджов проблем. Американците възнамеряват да покажат изстрелването на "Аполо" на живо по телевизията, както винаги са постъпвали до този момент. За да не бъдат подложени на критика, Съветите също решават да излъчат в реално време изстрелването на кораба "Союз" с космонавтите Алексей Леонов и Валери Кубасов. Това е първото пряко излъчване на съветски космически полет, както и последното за много години напред. Параноята по отношение на публичността не спира дотук: съвместен проект със САЩ означава, че американските специалисти трябва да стъпят на съветска почва и да посетят центъра за управление на полета. Съветското ръководство се опасява от изтичане на технологии с военна насока към западния свят. Как в такъв случай може да бъде осигурен "открит" център за управление на полета, където могат да дойдат американските специалисти и чуждестранните журналисти? Ето така: създаден е изцяло нов, резервен център за управление към института ЦНИИМаш, където се "създават условия, които биха елиминирали евентуален неофициален контакт между специалистите на института и американците". Същевременно придвижването на американците е строго ограничено до определени зони, а предприятията на СССР изготвят списък на доверени работници, които могат да се включат да се трудят с американските си колеги. За да няма и минимален риск, на тези избрани специалисти е забранено да работят по какъвто и да е проект с военно приложение, докато трае работата по "Аполо-Союз". В крайна сметка полетът е успешен и макар че слага символичен край на космическата надпревара, Студената война продължава. Съветското ръководство е имало своето основание да се опасява - след приключването на мисията, на територията на музея в Смитсоновия институт, е позициониран голям макет на скачените кораби "Аполо" и "Союз". Една вечер музеят е посетен от представители на американското разузнаване, които оглеждат внимателно "Союз"... Но какво да се прави... такива неща наистина са се случвали... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3487-2020-apollo-soyuz-fear

УСПЕХ: Китайската мисия Тянвън-1 пое на път към Марс! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA 23 юли 2020 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:41 ч. българско време от космическия център Уенчан излетя успешно ракетата-носител "Лонг Марч 5" с космическата мисия "Тянвън 1". С благополучното си изстрелване първата самостоятелна роботизирана експедиция на Китай е вече на път към Марс! Това бе втората от трите мисии, планирани да летят към Червената планета през това лято. Напомням на читателите, че построеният от САЩ орбитален апарат "Ал-Амал" за нуждите на Обединените арабски емирства беше изстрелян на 20-ти юли с японската ракета "H-II". Сега остава само НАСА да изпрати своя марсоход "Пърсъвиърънс" в края на юли или в началото на август. Но да се върнем на "Тянвън 1". Мисията е изключително амбициозна и се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем модул и марсоход. Инструментите на борда на орбиталния отсек са: MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита. HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита. MM - Марсиански магнитометър MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора MINPA - Детектор за йони и неутрални частици Инструментите на борда на марсохода са: GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата. MMMI - метеорологична станция MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата MSC - мултиспектрална камера NTC - топографска камера Китайският марсоход към "Тянвън 1"... ... и американски марсоход от типа на "Спирит" и "Опортюнити", които успешно работиха на Марс след 2004 година. Открийте десетте разлики Ако всичко мине по план, "Тянвън-1" ще пристигне в орбита около Марс през февруари 2021 година. Два или три месеца по-късно от орбиталния отсек ще се отдели спускаемият модул и ще извърши меко кацане в равнината Утопия - същата област, където през 1976 г. кацна американската мисия "Вайкинг 2". Вижда се колко консервативно подхожда Китай, за да подсигури успеха на мисията си. Всяко кацане на Марс представлява истинско предизвикателство - и действително това е най-рискованият момент пред настоящата роботизирана експедиция. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм - митично чудовище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Някои хора сериозно си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се достигне планетата. В историята от общо 18 опита за кацане на марсианската повърхност, само 10 са успешни. Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата. Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути.Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! И ето къде се проявява консерватизмът на китайските екипи - с избора на нискоразположената равнина Утопия се осигурява бонус време за спускането на "Тянвън 1" посредством парашути. Ако спускаемият модул на "Тянвън 1" успее, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала успешно меко кацане на Червената планета с работещ спускаем апарат. Единствената друга държава с частичен успех освен Щатите е СССР - през 1971 година космическият апарат "Марс 3" сполучва да кацне на марсианската повърхност, но той не остава работещ - 14.5 секунди по-късно сигналът прекъсва и не са изпратени никакви научни данни. Дори и да отчитам "Марс 3" като историческата първа спускаема мисия на Марс, аз, подобно на много други космически ентусиасти, не я броя като успешна и затова казвам, че Китай може да са втори след САЩ. Дали китайците ще сполучат? Трудно е да се прогнозира - както споменах по-горе, Марс е коварна планета, а Китай никога не са опитвали самостоятелно да изпратят марсианска мисия. Единствено през 2011 година китайски микроспътник бе прикачен към руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но скоро след достигането до околоземна орбита тя претърпя авария и така цялата съвместна руско-китайска експедиция бе провалена. Но китайската космическа програма има вече натрупан сериозен опит в други области - страната е изпращала хора в космоса и е осъществила две меки кацания на Луната. За създаването на "Тянвън 1" инженерите са се облегнали на този предходен опит - топлинният щит и парашутите са взаимствани от пилотираните космически кораби "Шенчжоу", а ретроракетите са производни на тези, посредством които мисиите "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" извършиха лунни кацания съответно през 2013 и 2019 година. Тъй че стискаме палци на Китай - най-интересното тепърва предстои през зимата и пролетта на 2021-ва. Видеозапис от днешното изстрелване: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3486-2023-23-july-tianwen-launch-success

СпейсЕкс публикува видео от успешното връщане на обтекателя по време на вчерашния полет 22 юли 2020 г. 10:45 ч. Омръзна ли ви да гледате връщанията на първите степени след изстрелванията на ракетите на СпейсЕкс "Фолкън 9"? А какво ще кажете за връщанията на обтекателите? И то не какво да е връщане - СпейсЕкс притежава два кораба "Go Ms. Tree" и "Go Ms. Chief", които целят да прихванат с огромни мрежи и двете половини на обтекателя. В рамките на вчерашния полет, когато в космоса бе изпратен южнокорейски спътник, за пръв път компанията на Илон Мъск успя да върне на Земята целия обтекател - а не просто една от двете половини! Връщането на обтекателите е важно постижение за възвръщаемостта - дори и да представляват най-обикновено покритие, предпазващо космическите спътници по време на старт, всеки обтекател струва $6 милиона. Напомням на читателите, че понастощяем фирмата СпейсЕкс е постигнала частична възвръщаемост на ракетите "Фолкън 9" - за многократно ползване са първите степени и обтекателите. Вторите степени, за съжаление, продължават да се изхвърлят след всеки полет. Следващото поколение ракети и кораби "Супер Хеви" и "Старшип" обаче ще имат цялостна възвръщаемост. Изгледайте цялото видео на този линк (Youtube връзка) Photo credit : SpaceX. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3485-2020-spacex-fairing-catching

Навръх 51-годишнината от Аполо 11: Американски астронавти излязоха да изпълнят 300-тата космическа разходка! На кадъра: астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли излязоха в открития космос навръх 51-годишнината от "Аполо 11". Photo credit : NASA TV 21 юли 2020 г. 15:52 ч. Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката - отбелязваме точно 51 години, откакто астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се превърнаха в първите хора, стъпили на Луната. На днешния ден, след 51 години, американските астронавти Боб Бенкен и Дъг Хърли отново излязоха в открития космос и с това бе дадено начало 300-та американска "космическа разходка", започвайки да броим от мисията "Джемини 4" през 1965 година, когато облеченият в скафандър Ед Уайт пръв от американския отряд напусна космическия си кораб и прекара от външната му страна 20 минути. Тук трябва да се има предвид, че класацификацията на "космическите разходки" е спорна - трудно е да се прецизира кога даден човек е престоял достатъчно дълго време в условия на вакуум, извън космическия си кораб, за да може да се определи неговата дейност като "разходка в космоса". Наскоро НАСА пренаписа критериите си и сега астронавтите на "Аполо 11", за които доскоро учихме, че са излезли само веднъж на разходка на повърхността на Луната, вече се счита, че са провели две извънбордови дейности - втората е тази, когато те, преди да излетят обратно към Земята, повторно са излезли от външната страна на лунния си модул, за да изхвърлят някои отпадъци. Отсега нататък това също ще се счита за "космическа разходка". Така според новата класификация Бенкен и Хърли, които понастоящем работят в открития космос, извършват 300-тата космическа разходка за космическата програма на САЩ. Днешната извънбордова дейност слага точка на епичния ремонт на Международната космическа станция, който започна преди три години и половина и който даде ход на замяната на остарелите никел-водородни батерии с нови литиево-йонни. Старите батерии бяха предвидени да работят в продължение на около шест години, но новите са сертифицирани за 10-годишна експлоатация. Така МКС ще може да бъде обитавана още дълго време, до 2028-ма или 2030-та година. Очаква се Бенкен и Хърли да престоят в открития космос между шест и седем часа. Наблюдавайте на живо днешната извънбордова дейност по НАСА ТВ на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3484-2020-21-july-300th-spacewalk

УСПЕХ: Ракета Фолкън 9 изведе спътник и счупи рекорд по възвръщаемост! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 21 юли 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Много хора, включително и някои работещи в космическата индустрия, смятат усилията на СпейсЕкс в областта на възвръщаемостта за загуба на време. Тези скептици ни напомнят за горчивите уроци от космическите совалки, които, макар и да бяха частично възвръщаеми, се оказаха скъпи, сложни за поддръжка и трудно подготвяни за полети. Довчера рекордът за най-кратко време между два полета на една и съща система за изстрелване се държеше от американската совалка "Атлантис" - през 1985 г. тя успя да излети в космоса, да се върне и след 54 дена да бъде подготвена за повторна мисия. Считано от днес обаче рекордът принадлежи на американската компания СпейсЕкс. Тази нощ в космоса излетя ракета "Фолкън 9" и тя благополучно изведе в космоса южнокорейски спътник. Това бе същата ракета, която на 30-ти май изпрати на път към МКС астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли. Отне само 51 дни на специалистите да я подготвят за повторен полет, така счупвайки рекорда на "Атлантис"! Ето накратко фактите от днешното изстрелване: стартът на "Фолкън 9" бе осъществен от космическия център Кейп Канаверал в 00:30 ч. българско време. Нямаше никакви проблеми от техническа или метеорологична гледна точка. В геостационарна орбита бе позициониран южнокорейския спътник "ANASIS-II" - това е първият комуникационен сателит на Южна Корея изцяло за военни цели. На кадъра: първата степен на "Фолкън 9" след нейното кацане върху "Просто прочети инструкциите". Photo credit : SpaceX След като първата степен на "Фолкън 9" си свърши работата, тя успешно се завърна на Земята върху плаващата платформа "Просто прочети инструкциите" в Атлантическия океан. По-късно Илон Мъск написа в Туитър, че двете половини на обтекателите също са прибрани благополучно. Така единственият компонент на ракетата, който не се завръща след полет, е втората степен. Днешната мисия бе 12-та за СпейсЕкс през 2020 година. Но за пръв път през настоящата година компанията на Илон Мъск проведе специализиран полет за клиент, различен от НАСА, американските военни или за спътниковия интернет на СпейсЕкс "Старлинк". По-нататък през следващите седмици очакваме още един старт за чуждестранен клиент - в космоса ще бъде изстрелян аржентинският спътник "SAOCOM-1B". Полетът бе насрочен първоначално на март, но заради коронавирусната пандемия бе отложен, тъй като наземните екипи не можеха да се трудят заради наложената социална дистанция и рестрикции при пътуване. Останалите мисии за 2020 година включват полет на "Крю Драгън" с екипаж, първи полет на новия товарен кораб на СпейсЕкс "Карго Драгън", както и изстрелване на единствената действаща свръхтежка ракета "Фолкън Хеви" за мисия на военновъздушните сили на САЩ. Видеозапис от днешния полет: Youtube връзка https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3483-2020-spacex-breaks-rocket-reus-record

Боинг: не успяхме да пратим хора в космоса, защото бяхме под напрежение 20 юли 2020 г. 21:17 ч. Днес на страниците на Aviation Week бе публикувано интервю с Дейвид Калхун, шефа на Боинг. На въпроса защо програмата за комерсиалния кораб "Старлайнър" премина през сериозни проблеми, Калхун написа възможно най-абсурдното извинение: "Всичките производствени линии и практически всичко останало беше под стрес да напредва по-бързо, отколкото в други условия би било възможно". И след като тази мъдра мисъл бе изказана, в социалните мрежи заваляха коментари по темата. Космическите ентусиасти не пропуснаха да отбележат, че през 60-те години на миналия век в рамките на десетгодишен период са създадени общо три пилотирани космически системи. Даже първите американски космически кораби "Мъркюри" са разработени за три години, при това без САЩ да има някакъв предходен опит с изпращането на хора в космоса. Разбира се, ако трябва да направим паралел със съвремието, СпейсЕкс сключи договор с НАСА през 2014 година и в рамките на шестгодишен период, т.е. през 2020 година, компанията сполучи да изпрати астронавти в орбита. Може само да гадаем защо за Боинг това време не е било достатъчно. На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3482-2020-boeing-too-stressed

УСПЕХ: Японската ракета H-IIA изпрати към Марс мисията на ОАЕ Ал-Амал! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : UAE Space Agency / Mitsubishi Heavy Industries 20 юли 2020 г. 02:10 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 00:58 ч. българско време от космодрума Танегашима в Япония по посока към Марс излетя космическата ракета на Мицубиши "H-IIA" с космическата мисия на ОАЕ "Ал-Амал". Това е първият опит на арабска държава да достигне до Червената планета! В 01:55 ч. българско време "Ал-Амал" се отдели благополучно от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет. Две минути по-късно се разтвориха слънчевите панели. В 02:09 ч. бе оповестено, че на Земята е получен първият радиосигнал. "Мисията ще изпрати три важни съобщения", съобщи Шейх Мохамед бин Рашид ал-Мактум още през 2014 г., когато официално оповести проекта "Ал-Амал". "Първото е към света: че арабската цивилизация някога е играела голяма роля в приноса към човешкото познание и сега отново ще заиграе същата роля. Второто е към арабските ни братя: че нищо не е невъзможно и ние може да се съревноваваме с най-големите нации в състезанието за знание. Третото е към тези, които се стремят да достигнат най-високите си върхове: не слагайте граници на своите амбиции и дори ще можете да достигнете космоса!" Автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал", която е широка 2.37 метра, дълга 2.90 метра и с тегло 1 500 килограма, е построена в САЩ съвместно от екип от 150 емиратски и 200 американски инженери и учени. Конструкцията е осъществена в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. Емиратите са похарчили за реализацията на роботизираната експедиция около $200 милиона, като в тази сума се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научната програма. "Ал-Амал" няма да каца на повърхността на Марс, а ще бъде позиционирана в силно елиптична околомарсианска орбита с параметри 22 000 на 44 000 километра. Очаква се научната мисия да продължи поне до 2023 година, като ръководството на проекта се надява на разширена изследователска работа до 2025 година. Основните научни цели на експедицията са свързани с разгадаването на загадките на марсианската атмосфера. "Ал-Амал" ще разследва какви са механизмите, по които водородът и кислородът напускат горните атмосферни слоеве и отлитат в космическото пространство. Това ще помогне в разкриването на мистерията защо атмосферата на Марс е изтъняла, а планетата се е изменила. В миналото марсианската повърхност е била топла и покрита с океани, а днес е студена пустиня. На борда на автоматичната междупланетна станция са монтирани три построени в САЩ научни прибора: ЕXI (Emirates eXploration Imager) - това е основната камера на мисията. Тя е създадена от емиратски и американски инженери в Колорадския университет. Способна е да заснема снимки в ултравиолетовия и видимия диапазон на електромагнитния спектър. EMIRS (Emirates Mars InfraRed Spectrometer) - този инфрачервен спектрометър е конструиран в Аризонския университет, САЩ. Той ще изучава температурните характеристики на Марс, както и ледовете, водните пари и праховите вихрушки на планетата. EMUS (Emirates Mars Ultraviolet Spectrometer) - ултравиолетов спектрометър, отново създаден в Колорадския университет от емиратски и американски инженери. Той ще изучава горните атмосферни слоеве на Червената планета. ОАЕ е държава, която сравнително отскоро проявява космически амбиции. За пръв път Емиратите участваха в спътниково изстрелване през 2009 година, когато си партнираха с южнокорейска компания. Първият спътник, построен самостоятелно от арабската страна, бе изпратен в космоса през 2018 г. и той носи името "ХалифаСат". Днешната експедиция на ОАЕ е роботизирана, но страната притежава и пилотирана космическа програма, която се осъществява в сътрудничество с други държави. През септември 2019 г. на борда на руски кораб "Союз" бе изстрелян първият астронавт на Емиратите, който се казва Хаззаа Ал Мансури. Астронавтът прекара на МКС около седмица. Но голямата цел е някой ден астронавт на Емиратите да стъпи на Марс. Първата стъпка към тази задача ще бъде предприета още през ноември т.г., когато в рамките на проекта "Сириус" на НАСА шестима души ще бъдат изпратени на изолационна мисия в Института по медико-биологични проблеми към Руската академия на науките (РАН). Шестимата "астронавти" ще симулират 12-месечен полет до Червената планета, а един от тях ще е представител на ОАЕ. Междувременно автоматичната междупланетна станция "Ал-Амал" ще продължи своя реален полет към Марс и някъде в началото на 2021 г., вероятно през февруари, тя ще бъде позиционирана в целевата си околомарсианска орбита. В случай че всичко това мине успешно, космическата програма на ОАЕ може да се превърне едва в петата програма след тези на САЩ, СССР, Европейската космическа агенция и Индия, осъществила успешна безпилотна експедиция до Червената планета. Напомням на читателите, че "Ал-Амал" е една от трите роботизирани мисии, които се отправят към Марс през това лято. До броени дни очакваме старта и на китайската роботизирана експедиция "Тянвън-1", както и на американския марсоход "Пърсъвиърънс". Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3481-2020-uae-al-amal-launches

НАСА насрочи 2-ри август за завръщането на пилотирания кораб Крю Драгън 19 юли 2020 г. 12:45 ч. Историческата първа пилотирана мисия на НАСА след ерата на совалките е пред своя завършек. Агенцията насрочи 2-ри август за завръщането на кораба "Крю Драгън", макар че дотогава все още предстои да бъде свършена много работа, а и метеорологичните условия трябва да са напълно благоприятни. Така ще бъде сложен край на двумесечна експедиция до Международната космическа станция. Астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли изпълниха доста дейности до МКС, като Бенкен дори излезе няколко пъти в открития космос съвместно с колегата си Крис Касиди, за да проведат дългоочаквани критични поправки от външната страна на МКС. Касиди бе извозен до станцията няколко седмици преди старта на "Крю Драгън" посредством руски кораб "Союз". Това ще е първото пилотирано завръщане на кораб "Крю Драгън" на Земята. Първоначално топлинен щит ще предпазва астронавтите Бенкен и Хърли по време на високоскоростното навлизане в атмосферата, след което ще се разгърнат четири парашута. В последните етапи "Крю Драгън" ще се спусне меко в Атлантическия океан. Разработката на парашутите мина през много трудности, но в крайна сметка завърши успешно и СпейсЕкс изпълниха близо 100 безпроблемни тестови полета на парашутната система. Очакванията са през август парашутите отново да сработят безпроблемно. Така мисията на Бенкен и Хърли ще влезе в историята, но за експлоатацията на "Крю Драгън" тя ще е само началото. След кацането НАСА ще инициира продължителен 6-седмичен период на ревизия на полета и ако агенцията е напълно удовлетворена от кораба, следващата експедиция с двама американски и един японски астронавт може да стане факт още през втората половина на септември. Тази снимка на кораба "Крю Драгън" бе заснета от астронавта Боб Бенкен по време на космическа разходка. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3480-2020-crew-dragon-to-return-to-earn

Японската ракета H-IIA бе изведена на стартовата площадка за полет към Марс На снимката: японската ракета "H-IIA" е на стартовата площадка. Photo credit : UAE / MHI Launch Services 19 юли 2020 г. 12:10 ч. Светослав Александров. Днес, на 19-ти юли, японската ракета "H-IIA" бе изведена на стартовата площадка към космодрума Танегашима. Ракетата ще изведе на път към Марс мисията на ОАЕ "Ал-Амал", построена съвместно от 150 емиратски и 200 американски инженери в Лабораторията по атмосферна и космическа физика към Колорадския университет, САЩ. По предварителна информация стартът може да е факт още през идната нощ, на 20-ти юли в 00:58 ч. българско време. Ако изстрелването мине безпроблемно, това ще е първата арабска мисия, изпратена към Червената планета. "Ал-Амал" няма да каца на нейната повърхност, а ще работи в околомарсианска орбита. Учените искат да узнаят защо Марс е изгубил в далечното си минало своята плътна атмосфера и се е превърнал от топъл и гостоприемен свят в днешната мразовита пустиня. Съгласно космическата агенция на ОАЕ, за реализацията на мисията са похарчени $200 милиона, като в това се включват и разходите по изстрелването, но не и по изпълнението на научните изследвания. В случай че "Ал-Амал" бъде позиционирана успешно в околомарсианска орбита, космическата програма на ОАЕ ще се превърне едва в петата програма, реализирала мисия до Марс, след програмите на САЩ, СССР, Европейската космическа агенция и Индия. Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за мисията "Ал-Амал" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3479-2020-h-2a-rocket-rolled-launch-pad

Китайската ракета Лонг Марч 5 бе изведена на стартовата площадка за полет към Марс Китайската ракета "Лонг Марч 5" на път към стартовата площадка. Photo credit : CCTV 18 юли 2020 г. 12:20 ч. Светослав Александров. Ракетата "Лонг Марч 5", която ще изведе на път към Марс китайската мисия "Тянвън-1", бе изведена в петък на стартовата площадка към космодрума Уенчан. Обтекателят на ракетата-носител в близък план. Photo credit : CCTV Според официалната информация изстрелването на "Тянвън-1" е планирано за края на юли или началото на август. Китайците все още не са оповестили точен ден и час, в който мисията ще излети, но анализатори смятат, че най-ранната възможна дата е 23-ти юли. Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. Напомням на читателите, че първата китайска мисия бе изстреляна в края на 2011 година като вторичен полезен товар на руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт". Но скоро след достигането на околоземна орбита настъпи авария, която провали целия проект. Сега китайците ще се опитат да достигнат до Марс самостоятелно, а проектът "Тянвън-1" е изключително амбициозен. Роботизираната експедиция се състои от три компонента - орбитален апарат, спускаем апарат и марсоход. Прочетете подробната статия на страниците на КОСМОС БГ за мисия "Тянвън-1" на този линк https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3478-2020-long-march-5-rolled-mars-flight

Първата руска мисия до Луната ще бъде изпитана с апаратура от САЩ 17 юли 2020 г. 18:40 ч. Първата съвременна руска мисия до Луната ще бъде изпитана с оборудване, изготвено в САЩ, съобщи днес руската информационна агенция РИА Новости. Предприятието-производител НПО Лавочкин ще закупи от Швейцария общо четири сферични рефлектора, както и 250 магнитни държателя, произведени в Щатите. "Използването на импортно оборудване за провеждането на някои изпитания по програмата за създаване на космическия апарат "Луна-Глоб" се обяснява с отсъствието на подобни аналози сред руските производителите", оповести прес-службата на НПО Лавочкин за РИА Новости. Напомням на читателите, че за последен път СССР проведе роботизирана мисия до Луната през 1974 година. Оттогава досега на естествения ни спътник няма руско присъствие. Напомням също така, че това не е единственият път, когато Русия разчита на САЩ за осъществяването на нейната научно-изследователска програма. Миналата година, когато беше изстреляна космическата обсерватория "Спектр-РГ", прикаченият към нея руски телескоп бе оборудван с американски огледала. Автоматичната междупланетна станция "Луна-Глоб" - илюстрация. Илюстрация : НПО Лавочкин Автоматичната междупланетна станция "Луна-Глоб" - снимка. Снимка : НПО Лавочкин https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3477-2020-luna-glob-tested-american-equipment

ПЪРВИ СНИМКИ: Американо-европейската мисия Солар Орбитър засне Слънцето от рекордно близко разстояние! Eдна от първите снимки на Слънцето, заснети от "Солар Орбитър" посредством прибора EUI при разстояние само 77 милиона километра от слънчевата повърхност! Photo credit : Solar Orbiter/EUI Team (ESA & NASA); CSL, IAS, MPS, PMOD/WRC, ROB, UCL/MSSL 16 юли 2020 г. 16:10 ч. Светослав Александров. Уникално постижение в космонавтиката, точно навръх 51-годишнината от изстрелването на дебютния пилотиран полет до Луната "Аполо 11"! Американската космическа агенция НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) ни показаха първите снимки на Слънцето, заснети от новоизстреляната мисия "Солар Орбитър". Никога досега звездата ни не е била фотографирана от такова близко растояние, възлизащо на 77 милиона километра от нейната повърхност. Снимките показват неразкрити до този момент детайли! Горепосочената фотография е една от множеството ултравиолетови снимки, получени от белгийската телескопична камера Extreme Ultraviolet Imager (EUI) при дължина на вълната 17 нанометра. Останалите снимки са комбинирани във видео, което можете да изгледате на следния уеб адрес: https://www.esa.int/ESA_Multimedia/Videos/2020/07/Solar_Orbiter_sees_campfires_on_the_Sun Не пропускайте да изгледате видеото! Наистина е великолепно! То показва външната слънчева атмосфера, т.нар. корона, където температурите достигат 1 млн °C. Забелязват се множество малки пламъци, които периодично изригват, ярки петна и по-тъмни, подвижни фибри. "Солар Орбитър" успя да открие и уникални структури, кръстени от учените "лагерни огньове", които никога досега не са били установявани от предходна космическа мисия! Възможно е те да допринасят за високите температури на слънчевата корона и да са първопричина за слънчевия вятър. Компилация от снимки на Слънцето, заснети от "Солар Орбитър" посредством прибора EUI. Photo credit : Solar Orbiter/EUI Team (ESA & NASA); CSL, IAS, MPS, PMOD/WRC, ROB, UCL/MSSL EUI е само един от инструментите на "Солар Орбитър". По-долу ви представям още една фотография, този път заснета от американския прибор SoloHI (Heliospheric Imager): Снимка, заснета от прибора SoloHI на борда на "Солар Орбитър". Photo credit : Solar Orbiter/SoloHI Team/NASA/ESA Макар че тази снимка изглежда на пръв поглед невзрачна, тя е важна за науката. На нея се забелязва зодиакалната светлина (яркото петно отдясно): това е тази слънчева светлина, която се отразява от междупланетния прах. За да може да бъде заснета, инструментът е трябвало да намали яркостта до една трилионна от първоначалната яркост. Още една компилация от снимки на Слънцето, заснети от "Солар Орбитър". Photo credit : Solar Orbiter/EUI Team; PHI Team/ESA & NASA Да обърнем сега внимание и на горната компилация от изображения. Вече знаете от описаното в началото на статията, че жълтите снимки са тези, които са заснети от прибора EUI в ултравиолетовия диапазон при дължина на вълната от 17 нанометра. Те показват външната слънчева атмосфера (корона). Червените снимки, заснети при дължина на вълната от 30 нанометра, изобразяват т.нар. "преходен регион" на Слънцето, лежащ между вътрешните и външните слоеве на слънчевата атмосфера. Този регион е дебел само 100 километра и в него температурите се повишават с фактор от 100 пъти, докато достигнат 1 млн °C в слънчевата корона. Изображението в центъра на компилацията комбинира данните от "Солар Орбитър" с тези от мисията на НАСА "Слънчева динамична обсерватория" (в сиво), която работи в околоземна орбита. Снимката в центъра на първата колона е заснета на 18 юни от прибора Polarimetric and Helioseismic Imager (PHI) - тя представлява "магнитна карта на Слънцето", която показва как се променя силата на магнитното поле в различните области на звездата ни. Долу вдясно на фотографията се вижда началото на активен регион. Когато Слънцето повишава магнитната си активност, приборът ще ни покаже много такива активни региони. Долу вляво на компилацията, т.е. синьо-бяло-червеното изображение, представлява тахограма на Слънцето, отново получена посредством PHI. Тахограмата показва скоростта на Слънцето спрямо зрителното поле - синята страна се приближава към нас, докато червената се отдалечава. Точно до нея е показана снимка във видимата област на електромагнитния спектър, заснета от PHI на 18 юни. Засега не се забелязват слънчеви петна и магнитната активност е незначителна. Напомням на читателите, че американо-европейската мисия "Солар Орбитър" бе изстреляна на 10 февруари 2020 г. посредством американската ракета "Атлас 5" от космодрума на Кейп Канаверал, САЩ. Космическият апарат е построен от Еърбъс, а приборите са осигурени от различни европейски държави и Щатите. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3476-2020-solar-orbiter-first-photos

Астронавтите Боб Бенкен и Крис Касиди отново излизат в открития космос 16 юли 2020 г. 13:30 ч. На днешния ден, когато празнуваме 51 години от изстрелването на първата пилотирана мисия до Луната "Аполо 11", в САЩ отново има пилотирана космонавтика! Благодарение на новия кораб "Крю Драгън", НАСА може да продължи с обновяването на системите на МКС. До броени минути астронавтите Боб Бенкен и Крис Касиди ще излязат в открития космос! Очаква се двамата да прекарат около 7 часа от външната страна на станцията. Работата ще бъде фокусирана върху подмяната на остарелите никел-водородни батерии с нови литиево-йонни към гредата S6. Гредата притежава общо два канала, осигуряващи електрическа мощност на МКС. Ремонтът на първия канал приключи на 26-ти юни, днес астронавтите ще извършат аналогична ремонтна процедура, само че на втория канал. Извънбордовата дейност ще бъде излъчвана в реално време по НАСА ТВ. Наблюдавайте на този линк! За повече информация : НАСА Американските астронавти, които днес излизат в открития космос. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3475-2020-benkhen-cassidy-spacewalk-16-jul

УСПЕХ: Американската ракета Минотавър 4 изведе в космоса 4 разузнавателни спътника! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA Wallops 15 юли 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:46 ч. българско време от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ, излетя космическата ракета "Минотавър 4" на американската компания Нортроп Груман. По-малко от час след началото на полета, в орбита бяха изведени общо четири спътника за разузнаването на Щатите. За изстрелването бяха похарчени общо $38 милиона. "Минотавър 4" е уникална космическа ракета. Първите три степени са базирани на твърдогоривни ракетни двигатели от изоставените балистични ракети "Пийскийпър". Двигателите са създадени още по времето на Студената война и са заредени с твърдо гориво в периода между 1988 и 1990 година. Когато американските военни прекратяват програмата "Пийскийпър" през 2005 година, двигателите са преобразувани за нуждата на космическата програма на САЩ. Веднага щом възникне нужда от изстрелването на спътник, двигателите се вадят от хангара във военната база в щата Юта и с минимални усилия се подготвят за полет. Четвъртата степен на "Минотавър 4" е създадена на по-късен етап, тя използва комерсиално разработен двигател "Орион 38" от компанията Нортроп Груман. Днешният полет бе 7-ми за ракетата-носител от началото на въвеждането в нейната експлоатация през 2010 година, като всичките досега проведени мисии са 100%-ово успешни. Иначе "Минотавър 4" лети рядко - предишното изстрелване бе през 2017 година. Но въпреки сравнително разредения график, със своята товароподемност от 1 735 килограма до околоземна орбита, ракетата заема важна ниша в космическата програма на САЩ. Капацитетът ѝ е по-голям от този от свръхлеките ракети, напр. "Лончър Уан" на Върджин Орбит "Лончър Уан" и "Електрон" на Рокет Лаб, но по-малък от този на среднотоварните носители (между 2 000 и 20 000 килограма до околоземна орбита). Понякога възниква необходимост и от такъв тип изстрелвания, а щом военните плащат, няма проблем. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3474-2020-minotaur-rocket-launches-spy-satellites

45 години след полета на Аполо-Союз, сътрудничеството между САЩ и Русия е под въпрос Екипажът на "Аполо-Союз". Фото: НАСА/Роскосмос 15 юли 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката - отбелязваме точно 45 години от провеждането на проекта "Аполо-Союз", в рамките на който за пръв път се скачват американски и съветски пилотиран космически кораб. Мисията представлява символичен край на космическата надпревара и се счита за начало на сътрудничеството между САЩ и Русия в областта на космическите изследвания. Но сега, когато си спомняме за този велик момент от историята, бъдещето на съвместните руско-американски космически проекти е под въпрос. Нека първо да напомним основните акценти от мисията "Аполо-Союз". Началото е положено в периода между 26-ти и 27-ми октомври 1970 г., когато в Москва се състои първата среща между съветски и американски специалисти. На срещата се разискват въпроси, свързани със съвместимостта по сближаването и скачването на корабите "Союз" и "Аполо". Две години по-късно е подписан официален договор, който прави подготовката за съвместната пилотирана мисия възможна. Изстрелването на кораба "Союз 19". Фото: Роскосмос На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума Байконур в Казахстан излита корабът "Союз 19" с космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Седем часа и половина по-късно от космодрума на Кейп Канаверал излита американски кораб "Аполо", който няма официален номер, тъй като е останал от преустановените лунни мисии. Това е последният пилотиран кораб на САЩ, който лети до появата на първата космическа совалка "Колумбия" през 1981 г. и последният американски кораб тип "капсула" до изстрелването на "Крю Драгън" на 30 май 2020 година. На борда на неномерирания "Аполо" пътуват астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд "Дийк" Слейтън. Два дни по-късно, на 17 юли, "Аполо" и "Союз 19" се скачват успешно. Космонавтите и астронавтите се запознават с оборудването на кораба на съюзника, провеждат съвместни космически експерименти и излъчват към Земята множество телевизионни предавания. Два дни по-късно, на 19 юли, корабите се разкачват, след което "Аполо" се отдалечава на 200 метра от "Союз 19". Целта е създаването на изкуствено слънчево затъмнение. След като и този експеримент завършва благополучно, корабите повторно се сближават и скачват, като този път стоят прикачени в продължение на 2 часа и 52 минути. Корабът "Аполо", видян от борда на "Союз 19". Фото: Роскосмос/НАСА Съветският космически кораб "Союз 19" се завръща на Земята на 21 юли 1975 г. посредством кацане по суша в Казахстан, докато американският "Аполо" престоява още няколко дни в орбита за нуждите на космическата програма на НАСА. Накрая, на 24 юли, и "Аполо" се завръща, приводнявайки се в Тихия океан. Макар че през следващите години взаимоотношенията между САЩ и СССР отново се влошават, след разпадането на Русия сътрудничеството е подновено. В периода между 1994 и 1998 г. е в ход програмата "Шатъл-Мир", в рамките на която американски космически совалки летят до руската орбитална станция "Мир". За пръв път руски космонавти биват изстрелвани посредством американски кораби, а американските астронавти получават шанса да летят на дългосрочни експедиции. Съвместният проект дава възможност сътрудничеството да продължи и на Международната космическа станция. Както вече знаем, руският сегмент на МКС е до голяма степен финансиран от Щатите, а модулът "Заря" е дори американска собственост. Същевременно руснаците се оказаха добър партньор, извозвайки американски астронавти в тежки моменти, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година и след пенсионирането на всички останали совалки през 2011 година. Но днес, когато САЩ отново изстрелват хора в космоса, когато "Крю Драгън" е скачен с Международната космическа станция и руско-американски екипажи работят заедно, международното сътрудничество е под въпрос. МКС е вече стара и краят на нейният експлоатационен период наближава. Партньорите от проекта обмислят да продължат сътрудничеството си чрез строежа на нова станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. Поне Европа, Япония, Канада и най-важните западни съюзници желаят да затвърдят общата си дейност. Същевременно НАСА подготвя топ програмата "Артемис" за нови пилотирани мисии до повърхността на Луната, а Япония и Европа също искат да имат свои лунни астронавти. Дали обаче Русия ще участва в "Гейтуей" и "Артемис" остава неясно, особено докато руската космическа агенция е оглавявана от Дмитрий Рогозин, бивш руски вицепремиер, известен със западнофобските си позиции. На 13-ти юли Рогозин заяви, че не е заинтересуван да работи заедно със САЩ по усвояването на Луната. Той предпочита Китай, описвайки страната като "достоен" партньор, докато американската лунна програма е, буквално цитирам, "повече политически проект". "Американците не възприемат програмата си като международна, а подобна на НАТО. Там е Америка, на която всеки трябва да помага и да плаща", твърди Рогозин. Това е изумително. Не беше ли Международната космическа станция платена най-вече с американски пари? Без финансовите вливания на САЩ нямаше да има руски сегмент на МКС, нямаше да има модули "Заря" и "Звезда". Даже модулът "Звезда", който, за разлика от "Заря", е руска, а не американска собственост, е изстрелян с логото на "Пица Хът"... Предстои да видим как ще си сътрудничат Китай и Русия и дали китайците ще са склонни да дават финансови инжекции на руснаците подобно на САЩ... Или просто китайците ще вземат тези технологии и опит от руснаците, които могат, след което ще станат напълно самостоятелни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3473-2020-apollo-soyuz-45-years

Европа и САЩ показват на 16-ти юли първите снимки на Слънцето от мисията Солар Орбитър 13 юли 2020 г. 17:50 ч. На 16 юли, навръх отбелязването на 51-годишнината от изстрелването на първата пилотирана експедиция до Луната "Аполо 11", Европа и САЩ ще ни покажат първите фотографии от съвместната американо-европейска мисия "Солар Орбитър", която понастоящем изучава Слънцето! Никога досега космическа мисия не е успявала да заснеме снимки на звездата ни от такова близко разстояние от нея, възлизащо на 77 милиона километра. По-нататък "Солар Орбитър" ще застане и още по-близко до Слънцето, на 42 милиона километра, а с повдигането на наклона на орбитата ще станем свидетели и на първите изображения на слънчевите полюси! "Първите фотографии надхвърлят всички наши очаквания", казва Даниел Мюлър от екипа на "Солар Орбитър". "Ние вече наблюдаваме признаци за много интересни феномени, които преди не сме били в състояние да гледаме в детайли. Десетте инструмента на "Солар Орбитър" работят прекрасно и предоставят холистичен поглед към Слънцето и слънчевия вятър". Напомням на читателите, че космическият кораб "Солар Орбитър" е построен от европейския аерокосмически гигант Еърбъс. Той бе изстрелян на 10 февруари 2020 г. с американската ракета "Атлас 5" от космодрума на САЩ на Кейп Канаверал. На борда има както европейски, така и американски прибори. За повече информация: ЕКА Снимка от изстрелването на "Солар Орбитър" през февруари тази година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3471-2020-solar-orbiter-first-close-up-photos

Програмата Аполо остави след себе си сираци и призраци На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от грунда на Луната по време на последната мисия "Аполо 17" през 1972 година. Photo credit : NASA 13 юли 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на "Аполо 11" - първата пилотирана космическа мисия до повърхността на Луната. Тазгодишното честване безспорно ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА все още не беше възстановила своята способност да праща самостоятелно хора в космоса. Днес САЩ отново има пилотирана космическа програма, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен изпълняват мисия на МКС в рамките на полета на първия кораб "Крю Драгън". Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае планове за нови пилотирани експедиции до Луната. Но независимо от факта, че НАСА отново гледа напред, във въздуха продължават да витаят призраците от "Аполо". Сред нас са все още и много от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо съществено в пилотираната космонавтика. Сираците на "Аполо" е израз, чрез който космическите експерти описват онези деца, израснали през 60-те години на миналия век. Те стават свидетели на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата "Джемини" стъпват от външната страна на космическите си кораби. По-късно преживяват великия момент на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през следващите дълги десетилетия преживяват съкрушаващо разочарование, виждайки по-нататъшното развитие на космическата програма. Дуейн Дей описва прекрасно как са се чувствали децата през 60-те години: представете си как те наблюдават черно-белите телевизионни кадри от първите космически мисии. И по-късно през 1968 г. на големия екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", пресъздаващ визия на захранваното от ядрената енергетика бъдеще и гигантски въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било страхотно преживяване, усет за наближаващото бъдеще... и много скоро това бъдеще им е брутално отнето. Проблемът, пише Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те дори не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител "Сатурн 5" е била спряна от производство. Децата може би са чели книги и научно-популярни списания затова как човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да прекрати пилотираната космонавтика изцяло и дори да елиминира НАСА, за да пести пари. Даже възрастните биха останали изненадани от гигантската бездна между това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата реалност. Разочарованите, вече пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във филма "Сираците на Аполо" от 2008 г. се разказва как те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, решават сами да си го построят. Създават инициативата "МирКорп", целяща да приватизира руската орбитална станция "Мир" и така пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) руската космическа индустрия страда от недостиг на средства и станцията действително е отдадена под наем. Даже през първата половина на 2000 г. инициативата успява да изпрати екипаж към "Мир" с частни пари! За съжаление тези първоначални успехи не са трайни ... и всичко пропада. Но благодарение на усилията на "МирКорп" е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден днешен. "Говори се, че има сираци на Аполо", написа днес журналистът Дъг Месие в Туитър. "Хора, които очакваха програмата да доведе до велики неща, но по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е вярно. Но не знам дали някога сме успели да се справим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години". Месие е прав. Той описва "Аполо" като пирова победа - постигната с огромни усилия и жертви, изискваща колосални ресурси, и точно заради това нетрайна. През изминалите десетилетия НАСА се опитва периодично да повтори "Аполо", но никога не успява заради недостиг на средства и подкрепа. Днес положението изглежда различно в сравнение всички предходни инициативи. Натрупаният международен опит на Международната космическа станция изглежда устойчив и добър модел за усвояване на космоса. При това МКС е вече остаряла и наближава този момент, в който ще престане да бъде полезна. Изглежда, че вече има консенсус сред американските политици в Конгреса, както и сред партньорите на САЩ на МКС, че следващата логична стъпка ще трябва да е Луната. Понастоящем има поводи за оптимизъм, а един от тях е появата на комерсиалната космонавтика. НАСА иска да усвоява Луната с помощта на частни фирми. И все пак Месие се пита: доколко "комерсиална" ще е програмата, ако американската космическа агенция се окаже единственият клиент на тези фирми? НАСА вече работи по изпълнението на проекта "Артемис", в рамките на който очакваме да бъдат реализирани следващите пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита. Но истинският въпрос е: доколко "Артемис" ще устои във времето? Именно това е голямото опасение - че дори и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко мисии до Луната отново ще имаме сираци и призраци. Не мога да не се съглася с журналиста. "Аполо" е безспорно успешна програма, но в икономическо и даже в геополитическо отношение е дала по-скоро лош пример как трябва да се правят нещата. Може само да се надяваме, че днешното поколение ще бъде по-мъдро и ще се поучи от миналото. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3470-2020-orphans-and-ghosts-of-apollo

Историческа дата: Отбелязваме 20 години от изстрелването на модула Звезда! На снимката: изстрелването на ракетата "Протон" с руския модул "Звезда". Photo credit : NASA 12 юли 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката. Точно преди две десетилетия на днешния ден излита ракетата-носител "Протон-К" с обслужващия модул "Звезда". Той е третият модул на Международната космическа станция, но първият изцяло руски принос към проекта. Това е така, защото дебютният и построен от Русия модул "Заря" е директно финансиран и е собственост на САЩ, а вторият "Юнити" е изцяло американски и изведен с космическа совалка. До ден днешен "Звезда" остава най-големият принос на Русия към МКС и е настоящ център на руската работа в околоземна орбита. Първоначално "Звезда" е предвиден да служи като основа на руската станция "Мир 2", но след колапса на СССР е преобразуван за нуждите на МКС. Истинско чудо е, че руснаците успяват да го завършат и изстрелят в онези тежки времена през 90-те. Поради финансов недоимък не е построен дублиращ модул в случай на авария и за да не бъде поставен строежът на станцията в риск, САЩ създават резервният "Временен Контролен Модул". Но в крайна сметка не се стига до изпращането на "Временен Контролен Модул" към МКС - на 12 юли 2000 г. "Звезда" е успешно изстрелян, а на 26-ти юли се скачва към "Заря". Подробно описание на историята на "Звезда" има на уебсайта на Анатолий Зак RussianSpaceWeb.com, а също и в книгата "Russia in Space: The failed frontier?" на Браян Харви. Тук ще се опитам да преразкажа накратко най-важните акценти. Както вече подчертах в началото на статията, "Звезда" е предвиден да служи за основа на руската станция "Мир 2", наследника на първата "Мир". Нещо повече - съвсем в началото е проектиран като дублиращ на основния модул на "Мир" в случай че той претърпи авария. Поради това корпусът на "Звезда" е построен още през 1985 година. Естествено, крахът на СССР слага точка на всички стари планове и Русия е въвлечена в проекта на Международната космическа станция. Но за да може модулът "Звезда" да бъде пригоден за МКС, вътрешните му системи трябва да бъдат напълно сменени и модернизирани. Сътрудничеството между САЩ и Русия не протича гладко, въпреки огромните усилия, които американците влагат, както и честите пътешествия на американските длъжностни лица до Москва. През по-голямата част от 90-те години "Звезда" си остава недофинансиран. През 1996 г. руснаците признават, че заради хроничния недостиг на средства модулът няма как да бъде приготвен за изстрелване в първоначално зададения срок през април 1998 година. Именно тогава НАСА започва създаването на "Временен Контролен Модул като резервен вариант в случай че Русия не се справи. Чак през май 1997 г., след личната намеса на президента Борис Елцин, започва сериозното финансиране на "Звезда", като са обещани $260 милиона за довършването на модула. До дни инженерите се връщат на работа, но резултатите са незадоволителни - оказва се, че новото финансиране на Елцин е под формата на комплексни банкови заеми, а не чрез директно вливане на пари. С инфлацията на рублата през 1998 г. проектът съвсем закъсва, а годината си минава и отминава без модулът да бъде изстрелян. Единственото съществено нещо, което се случва през въпросната календарна година, е че тогава модулът получава официалното си име "Звезда". В края на 1998 г. американците решават да осигурят някаква сума, която се оценява между $60 и $100 милиона, за да могат нещата да потръгнат. Както сами можете да се досетите, политиците в Конгреса не са доволни от този факт. Някои са против субсидирането на руския космически отрасъл. Други - не, но дори и тези политици, които одобряват субсидиите, се притесняват, че парите мистериозно изчезват след тяхното пристигане в Русия. Появяват се подозрения, че длъжностни лица на високи постове в руската космическа програма използват средствата, за да си построят лъскави домове. НАСА вече не желае да закупи повече руски части за МКС по подобие на дебютния модул "Заря" и вероятно Конгресът така или иначе би осуетил това намерение. Затова агенцията се задоволява с това да наема бъдещите руски съоръжения, дори и да не са готови в срок. Направените анализи показват, че новият "Временен Контролен Модул" би бил по-скъп, по-малко функционален от "Звезда" и би довел до още отлагания, затова американците се навиват да дават от време на време финансови инжекции на Русия. Вливането на пари в закъсалия руски космически отрасъл дава своя плод и през 1999 г. модулът най-сетне се отправя към Байконур за изстрелване. Стартът е насрочен за есента, но през юли и октомври руски ракети "Протон" на два пъти претърпяват аварии. Затова полетът е допълнително отложен за лятото на 2000 година. В края на 1999 година Русия се сблъсква с нов голям проблем. В страната има сериозен натиск да се продължи с експлоатацията на застаряващата станция "Мир", дори да няма пари затова. Американците пък настояват руската космическа програма незабавно да насочи своите усилия към строежа на МКС. Западната преса бълва материали срещу "Мир" и, както можете да се сетите, това не се харесва на руските политици и те допълнително се мотивират да не се отказват от старата станция. До края на 1999-та руското предприятие "Енергия" решава да възкреси "Мир" с частни средства. И действително няколко месеца по-късно, на 4 април 2000 г., е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери и те реактивират голяма част от системите на "Мир". Финансовият недостиг е толкова голям, че руското предприятие "Енергия" се съгласява да изрисува логото на "Пица Хът" за $1 милиона с рекламна цел. Photo : Roscosmos Подготовката за възкресяването на "Мир" не е посрещната добре в САЩ. На 3 февруари 2000 г. администраторът на НАСА Даниел Голдин се ядосва и отправя остри думи към руснаците, че "си влачат краката" по отношение на Международната космическа станция и че ако проектът продължава да търпи отлагания, Русия ще бъде изхвърлена от него. Голдин потвърждава също така, че в случай че стартът на "Звезда" е неуспешен, "Временен Контролен Модул" ще бъде изстрелян. Ултиматумът сработва и Русия насрочва изстрелването на "Звезда" през юли 2000 г., два месеца по-рано от последно представената дата. Най-сетне полетът е факт. На 12-ти юли ракетата "Протон-М" с модула се отправя в небето и за да ни бъде напомнено колко е тежко финансовото положение на Русия, ракетата лети с логото на "Пица Хът". Ресторантът за бързо хранене е дал $1 милиона за рекламата! В крайна сметка полетът на ракетата-носител е успешен и така Щатите остават спокойни, че няма да им се налага да изстрелват техния "Временен Контролен Модул". "Звезда" е въведен в първична 184-километрова орбита и слънчевите панели на модула се отварят успешно, след което започва 13-дневното сближение със "Заря" и "Юнити". Даже Даниел Голдин хвали руснаците колко добре са се справили и как са преодоляли трудностите си. С един американски модул "Юнити", един построен от Русия и собственост на американците "Заря" и един руски "Звезда", Международната космическа станция е най-сетне готова да приеме първия си екипаж. На 31 октомври 2000 г. излита корабът "Союз ТМ-31" с космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и американският астронавт Уилиам Шепърд. Това е дебютната дългосрочна експедиция на МКС и тя продължава повече от три месеца. Тримата души са прибрани на Земята на 21 май 2001 г. от американската совалка "Дискавъри", а тя от своя страна е извела в космоса членовете на "Експедиция 2" - Юрий Усачов, Джеймс Вос и Сюзан Хелмс. Така започва постоянното присъствие на хора в космоса, продължаващо до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3469-2020-zvezda-20-years

Частните руски спътници СириусСат-1 и СириусСат-2 отбелязаха две години в космоса! Спътниците "СириусСат". Илюстрация: Спутникс 11 юли 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 10-ти юли 2018 г. руснаците изстрелват успешно товарния космически кораб "Прогрес МС-09". Корабът доставя провизии за астронавтите на Международната космическа станция, но на борда му пътуват и два спътника на частната руска компания Спутникс. Днес, две години по-късно, спътниците "СириусСат-1" и "СириусСат-2" продължават да работят перфектно. Сглобяването на сателитите е осъществено със съдействието на ученици от образователния център Сириус, а на борда им има по един прибор - детектор за частици, разработен от Московския държавен университет. Първоначално експлоатационният срок на "СириусСат-1" и "СириусСат-2" е 90 дни, но е вече многократно надхвърлен. Компанията Спутникс е основана през 2011 г., а главният ѝ директор е Владислав Иваненко. Източник: Спутникс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3468-2020-sputnix-two-years-orbit