SAlexandrov

УСПЕХ: Американската ракета Минотавър 4 изведе в космоса 4 разузнавателни спътника! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA Wallops 15 юли 2020 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:46 ч. българско време от Средноатлантическия регионален космодрум на о-в Уолопс, САЩ, излетя космическата ракета "Минотавър 4" на американската компания Нортроп Груман. По-малко от час след началото на полета, в орбита бяха изведени общо четири спътника за разузнаването на Щатите. За изстрелването бяха похарчени общо $38 милиона. "Минотавър 4" е уникална космическа ракета. Първите три степени са базирани на твърдогоривни ракетни двигатели от изоставените балистични ракети "Пийскийпър". Двигателите са създадени още по времето на Студената война и са заредени с твърдо гориво в периода между 1988 и 1990 година. Когато американските военни прекратяват програмата "Пийскийпър" през 2005 година, двигателите са преобразувани за нуждата на космическата програма на САЩ. Веднага щом възникне нужда от изстрелването на спътник, двигателите се вадят от хангара във военната база в щата Юта и с минимални усилия се подготвят за полет. Четвъртата степен на "Минотавър 4" е създадена на по-късен етап, тя използва комерсиално разработен двигател "Орион 38" от компанията Нортроп Груман. Днешният полет бе 7-ми за ракетата-носител от началото на въвеждането в нейната експлоатация през 2010 година, като всичките досега проведени мисии са 100%-ово успешни. Иначе "Минотавър 4" лети рядко - предишното изстрелване бе през 2017 година. Но въпреки сравнително разредения график, със своята товароподемност от 1 735 килограма до околоземна орбита, ракетата заема важна ниша в космическата програма на САЩ. Капацитетът ѝ е по-голям от този от свръхлеките ракети, напр. "Лончър Уан" на Върджин Орбит "Лончър Уан" и "Електрон" на Рокет Лаб, но по-малък от този на среднотоварните носители (между 2 000 и 20 000 килограма до околоземна орбита). Понякога възниква необходимост и от такъв тип изстрелвания, а щом военните плащат, няма проблем. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3474-2020-minotaur-rocket-launches-spy-satellites

45 години след полета на Аполо-Союз, сътрудничеството между САЩ и Русия е под въпрос Екипажът на "Аполо-Союз". Фото: НАСА/Роскосмос 15 юли 2020 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката - отбелязваме точно 45 години от провеждането на проекта "Аполо-Союз", в рамките на който за пръв път се скачват американски и съветски пилотиран космически кораб. Мисията представлява символичен край на космическата надпревара и се счита за начало на сътрудничеството между САЩ и Русия в областта на космическите изследвания. Но сега, когато си спомняме за този велик момент от историята, бъдещето на съвместните руско-американски космически проекти е под въпрос. Нека първо да напомним основните акценти от мисията "Аполо-Союз". Началото е положено в периода между 26-ти и 27-ми октомври 1970 г., когато в Москва се състои първата среща между съветски и американски специалисти. На срещата се разискват въпроси, свързани със съвместимостта по сближаването и скачването на корабите "Союз" и "Аполо". Две години по-късно е подписан официален договор, който прави подготовката за съвместната пилотирана мисия възможна. Изстрелването на кораба "Союз 19". Фото: Роскосмос На 15 юли 1975 г. в 15 часа и 20 минути от космодрума Байконур в Казахстан излита корабът "Союз 19" с космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Седем часа и половина по-късно от космодрума на Кейп Канаверал излита американски кораб "Аполо", който няма официален номер, тъй като е останал от преустановените лунни мисии. Това е последният пилотиран кораб на САЩ, който лети до появата на първата космическа совалка "Колумбия" през 1981 г. и последният американски кораб тип "капсула" до изстрелването на "Крю Драгън" на 30 май 2020 година. На борда на неномерирания "Аполо" пътуват астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд "Дийк" Слейтън. Два дни по-късно, на 17 юли, "Аполо" и "Союз 19" се скачват успешно. Космонавтите и астронавтите се запознават с оборудването на кораба на съюзника, провеждат съвместни космически експерименти и излъчват към Земята множество телевизионни предавания. Два дни по-късно, на 19 юли, корабите се разкачват, след което "Аполо" се отдалечава на 200 метра от "Союз 19". Целта е създаването на изкуствено слънчево затъмнение. След като и този експеримент завършва благополучно, корабите повторно се сближават и скачват, като този път стоят прикачени в продължение на 2 часа и 52 минути. Корабът "Аполо", видян от борда на "Союз 19". Фото: Роскосмос/НАСА Съветският космически кораб "Союз 19" се завръща на Земята на 21 юли 1975 г. посредством кацане по суша в Казахстан, докато американският "Аполо" престоява още няколко дни в орбита за нуждите на космическата програма на НАСА. Накрая, на 24 юли, и "Аполо" се завръща, приводнявайки се в Тихия океан. Макар че през следващите години взаимоотношенията между САЩ и СССР отново се влошават, след разпадането на Русия сътрудничеството е подновено. В периода между 1994 и 1998 г. е в ход програмата "Шатъл-Мир", в рамките на която американски космически совалки летят до руската орбитална станция "Мир". За пръв път руски космонавти биват изстрелвани посредством американски кораби, а американските астронавти получават шанса да летят на дългосрочни експедиции. Съвместният проект дава възможност сътрудничеството да продължи и на Международната космическа станция. Както вече знаем, руският сегмент на МКС е до голяма степен финансиран от Щатите, а модулът "Заря" е дори американска собственост. Същевременно руснаците се оказаха добър партньор, извозвайки американски астронавти в тежки моменти, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003 година и след пенсионирането на всички останали совалки през 2011 година. Но днес, когато САЩ отново изстрелват хора в космоса, когато "Крю Драгън" е скачен с Международната космическа станция и руско-американски екипажи работят заедно, международното сътрудничество е под въпрос. МКС е вече стара и краят на нейният експлоатационен период наближава. Партньорите от проекта обмислят да продължат сътрудничеството си чрез строежа на нова станция "Гейтуей", която ще бъде построена в орбита около Луната. Поне Европа, Япония, Канада и най-важните западни съюзници желаят да затвърдят общата си дейност. Същевременно НАСА подготвя топ програмата "Артемис" за нови пилотирани мисии до повърхността на Луната, а Япония и Европа също искат да имат свои лунни астронавти. Дали обаче Русия ще участва в "Гейтуей" и "Артемис" остава неясно, особено докато руската космическа агенция е оглавявана от Дмитрий Рогозин, бивш руски вицепремиер, известен със западнофобските си позиции. На 13-ти юли Рогозин заяви, че не е заинтересуван да работи заедно със САЩ по усвояването на Луната. Той предпочита Китай, описвайки страната като "достоен" партньор, докато американската лунна програма е, буквално цитирам, "повече политически проект". "Американците не възприемат програмата си като международна, а подобна на НАТО. Там е Америка, на която всеки трябва да помага и да плаща", твърди Рогозин. Това е изумително. Не беше ли Международната космическа станция платена най-вече с американски пари? Без финансовите вливания на САЩ нямаше да има руски сегмент на МКС, нямаше да има модули "Заря" и "Звезда". Даже модулът "Звезда", който, за разлика от "Заря", е руска, а не американска собственост, е изстрелян с логото на "Пица Хът"... Предстои да видим как ще си сътрудничат Китай и Русия и дали китайците ще са склонни да дават финансови инжекции на руснаците подобно на САЩ... Или просто китайците ще вземат тези технологии и опит от руснаците, които могат, след което ще станат напълно самостоятелни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3473-2020-apollo-soyuz-45-years

Европа и САЩ показват на 16-ти юли първите снимки на Слънцето от мисията Солар Орбитър 13 юли 2020 г. 17:50 ч. На 16 юли, навръх отбелязването на 51-годишнината от изстрелването на първата пилотирана експедиция до Луната "Аполо 11", Европа и САЩ ще ни покажат първите фотографии от съвместната американо-европейска мисия "Солар Орбитър", която понастоящем изучава Слънцето! Никога досега космическа мисия не е успявала да заснеме снимки на звездата ни от такова близко разстояние от нея, възлизащо на 77 милиона километра. По-нататък "Солар Орбитър" ще застане и още по-близко до Слънцето, на 42 милиона километра, а с повдигането на наклона на орбитата ще станем свидетели и на първите изображения на слънчевите полюси! "Първите фотографии надхвърлят всички наши очаквания", казва Даниел Мюлър от екипа на "Солар Орбитър". "Ние вече наблюдаваме признаци за много интересни феномени, които преди не сме били в състояние да гледаме в детайли. Десетте инструмента на "Солар Орбитър" работят прекрасно и предоставят холистичен поглед към Слънцето и слънчевия вятър". Напомням на читателите, че космическият кораб "Солар Орбитър" е построен от европейския аерокосмически гигант Еърбъс. Той бе изстрелян на 10 февруари 2020 г. с американската ракета "Атлас 5" от космодрума на САЩ на Кейп Канаверал. На борда има както европейски, така и американски прибори. За повече информация: ЕКА Снимка от изстрелването на "Солар Орбитър" през февруари тази година. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3471-2020-solar-orbiter-first-close-up-photos

Програмата Аполо остави след себе си сираци и призраци На снимката: астронавтът Харисън Шмит събира проби от грунда на Луната по време на последната мисия "Аполо 17" през 1972 година. Photo credit : NASA 13 юли 2020 г. 17:20 ч. Светослав Александров. На 16-ти юли ще отбележим 51 години от изстрелването на "Аполо 11" - първата пилотирана космическа мисия до повърхността на Луната. Тазгодишното честване безспорно ще е по-весело от миналогодишното. През 2019-та НАСА все още не беше възстановила своята способност да праща самостоятелно хора в космоса. Днес САЩ отново има пилотирана космическа програма, като астронавтите Дъг Хърли и Боб Бенкен изпълняват мисия на МКС в рамките на полета на първия кораб "Крю Драгън". Междувременно администрацията на Доналд Тръмп чертае планове за нови пилотирани експедиции до Луната. Но независимо от факта, че НАСА отново гледа напред, във въздуха продължават да витаят призраците от "Аполо". Сред нас са все още и много от осиротелите деца на програмата, които десетилетия наред чакат да се случи нещо съществено в пилотираната космонавтика. Сираците на "Аполо" е израз, чрез който космическите експерти описват онези деца, израснали през 60-те години на миналия век. Те стават свидетели на първите американски разходки в открития космос, когато астронавтите от програмата "Джемини" стъпват от външната страна на космическите си кораби. По-късно преживяват великия момент на 21 юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната. Но през следващите дълги десетилетия преживяват съкрушаващо разочарование, виждайки по-нататъшното развитие на космическата програма. Дуейн Дей описва прекрасно как са се чувствали децата през 60-те години: представете си как те наблюдават черно-белите телевизионни кадри от първите космически мисии. И по-късно през 1968 г. на големия екран излиза великият филм на Артър Кларк и Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", пресъздаващ визия на захранваното от ядрената енергетика бъдеще и гигантски въртящи се станции в орбита. За тези деца това е било страхотно преживяване, усет за наближаващото бъдеще... и много скоро това бъдеще им е брутално отнето. Проблемът, пише Дей, е че децата не са разбирали геополитиката. Те дори не са знаели, че още преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да стъпят на Луната, тяхната ракета-носител "Сатурн 5" е била спряна от производство. Децата може би са чели книги и научно-популярни списания затова как човек ще стъпи на Марс, без да осъзнават, че по това време американският президент Ричард Никсън е обмислял да прекрати пилотираната космонавтика изцяло и дори да елиминира НАСА, за да пести пари. Даже възрастните биха останали изненадани от гигантската бездна между това, което се е случвало пред публиката, и отрезвяващата реалност. Разочарованите, вече пораснали деца, обаче не стоят със скръстени ръце. Във филма "Сираците на Аполо" от 2008 г. се разказва как те, бивайки лишени от обещаното им бъдеще, решават сами да си го построят. Създават инициативата "МирКорп", целяща да приватизира руската орбитална станция "Мир" и така пилотираната космонавтика да бъде възродена. По това време (1999-2000 г.) руската космическа индустрия страда от недостиг на средства и станцията действително е отдадена под наем. Даже през първата половина на 2000 г. инициативата успява да изпрати екипаж към "Мир" с частни пари! За съжаление тези първоначални успехи не са трайни ... и всичко пропада. Но благодарение на усилията на "МирКорп" е даден ход на комерсиализацията на космоса, която продължава до ден днешен. "Говори се, че има сираци на Аполо", написа днес журналистът Дъг Месие в Туитър. "Хора, които очакваха програмата да доведе до велики неща, но по-късно бяха съкрушително разочаровани. Това е вярно. Но не знам дали някога сме успели да се справим с призраците от Аполо. Фигуративно казано, призраците от Аполо ни преследват от 50 години". Месие е прав. Той описва "Аполо" като пирова победа - постигната с огромни усилия и жертви, изискваща колосални ресурси, и точно заради това нетрайна. През изминалите десетилетия НАСА се опитва периодично да повтори "Аполо", но никога не успява заради недостиг на средства и подкрепа. Днес положението изглежда различно в сравнение всички предходни инициативи. Натрупаният международен опит на Международната космическа станция изглежда устойчив и добър модел за усвояване на космоса. При това МКС е вече остаряла и наближава този момент, в който ще престане да бъде полезна. Изглежда, че вече има консенсус сред американските политици в Конгреса, както и сред партньорите на САЩ на МКС, че следващата логична стъпка ще трябва да е Луната. Понастоящем има поводи за оптимизъм, а един от тях е появата на комерсиалната космонавтика. НАСА иска да усвоява Луната с помощта на частни фирми. И все пак Месие се пита: доколко "комерсиална" ще е програмата, ако американската космическа агенция се окаже единственият клиент на тези фирми? НАСА вече работи по изпълнението на проекта "Артемис", в рамките на който очакваме да бъдат реализирани следващите пилотирани експедиции отвъд околоземна орбита. Но истинският въпрос е: доколко "Артемис" ще устои във времето? Именно това е голямото опасение - че дори и програмата да успее, тя може да се разпадне и след няколко мисии до Луната отново ще имаме сираци и призраци. Не мога да не се съглася с журналиста. "Аполо" е безспорно успешна програма, но в икономическо и даже в геополитическо отношение е дала по-скоро лош пример как трябва да се правят нещата. Може само да се надяваме, че днешното поколение ще бъде по-мъдро и ще се поучи от миналото. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3470-2020-orphans-and-ghosts-of-apollo

Историческа дата: Отбелязваме 20 години от изстрелването на модула Звезда! На снимката: изстрелването на ракетата "Протон" с руския модул "Звезда". Photo credit : NASA 12 юли 2020 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката. Точно преди две десетилетия на днешния ден излита ракетата-носител "Протон-К" с обслужващия модул "Звезда". Той е третият модул на Международната космическа станция, но първият изцяло руски принос към проекта. Това е така, защото дебютният и построен от Русия модул "Заря" е директно финансиран и е собственост на САЩ, а вторият "Юнити" е изцяло американски и изведен с космическа совалка. До ден днешен "Звезда" остава най-големият принос на Русия към МКС и е настоящ център на руската работа в околоземна орбита. Първоначално "Звезда" е предвиден да служи като основа на руската станция "Мир 2", но след колапса на СССР е преобразуван за нуждите на МКС. Истинско чудо е, че руснаците успяват да го завършат и изстрелят в онези тежки времена през 90-те. Поради финансов недоимък не е построен дублиращ модул в случай на авария и за да не бъде поставен строежът на станцията в риск, САЩ създават резервният "Временен Контролен Модул". Но в крайна сметка не се стига до изпращането на "Временен Контролен Модул" към МКС - на 12 юли 2000 г. "Звезда" е успешно изстрелян, а на 26-ти юли се скачва към "Заря". Подробно описание на историята на "Звезда" има на уебсайта на Анатолий Зак RussianSpaceWeb.com, а също и в книгата "Russia in Space: The failed frontier?" на Браян Харви. Тук ще се опитам да преразкажа накратко най-важните акценти. Както вече подчертах в началото на статията, "Звезда" е предвиден да служи за основа на руската станция "Мир 2", наследника на първата "Мир". Нещо повече - съвсем в началото е проектиран като дублиращ на основния модул на "Мир" в случай че той претърпи авария. Поради това корпусът на "Звезда" е построен още през 1985 година. Естествено, крахът на СССР слага точка на всички стари планове и Русия е въвлечена в проекта на Международната космическа станция. Но за да може модулът "Звезда" да бъде пригоден за МКС, вътрешните му системи трябва да бъдат напълно сменени и модернизирани. Сътрудничеството между САЩ и Русия не протича гладко, въпреки огромните усилия, които американците влагат, както и честите пътешествия на американските длъжностни лица до Москва. През по-голямата част от 90-те години "Звезда" си остава недофинансиран. През 1996 г. руснаците признават, че заради хроничния недостиг на средства модулът няма как да бъде приготвен за изстрелване в първоначално зададения срок през април 1998 година. Именно тогава НАСА започва създаването на "Временен Контролен Модул като резервен вариант в случай че Русия не се справи. Чак през май 1997 г., след личната намеса на президента Борис Елцин, започва сериозното финансиране на "Звезда", като са обещани $260 милиона за довършването на модула. До дни инженерите се връщат на работа, но резултатите са незадоволителни - оказва се, че новото финансиране на Елцин е под формата на комплексни банкови заеми, а не чрез директно вливане на пари. С инфлацията на рублата през 1998 г. проектът съвсем закъсва, а годината си минава и отминава без модулът да бъде изстрелян. Единственото съществено нещо, което се случва през въпросната календарна година, е че тогава модулът получава официалното си име "Звезда". В края на 1998 г. американците решават да осигурят някаква сума, която се оценява между $60 и $100 милиона, за да могат нещата да потръгнат. Както сами можете да се досетите, политиците в Конгреса не са доволни от този факт. Някои са против субсидирането на руския космически отрасъл. Други - не, но дори и тези политици, които одобряват субсидиите, се притесняват, че парите мистериозно изчезват след тяхното пристигане в Русия. Появяват се подозрения, че длъжностни лица на високи постове в руската космическа програма използват средствата, за да си построят лъскави домове. НАСА вече не желае да закупи повече руски части за МКС по подобие на дебютния модул "Заря" и вероятно Конгресът така или иначе би осуетил това намерение. Затова агенцията се задоволява с това да наема бъдещите руски съоръжения, дори и да не са готови в срок. Направените анализи показват, че новият "Временен Контролен Модул" би бил по-скъп, по-малко функционален от "Звезда" и би довел до още отлагания, затова американците се навиват да дават от време на време финансови инжекции на Русия. Вливането на пари в закъсалия руски космически отрасъл дава своя плод и през 1999 г. модулът най-сетне се отправя към Байконур за изстрелване. Стартът е насрочен за есента, но през юли и октомври руски ракети "Протон" на два пъти претърпяват аварии. Затова полетът е допълнително отложен за лятото на 2000 година. В края на 1999 година Русия се сблъсква с нов голям проблем. В страната има сериозен натиск да се продължи с експлоатацията на застаряващата станция "Мир", дори да няма пари затова. Американците пък настояват руската космическа програма незабавно да насочи своите усилия към строежа на МКС. Западната преса бълва материали срещу "Мир" и, както можете да се сетите, това не се харесва на руските политици и те допълнително се мотивират да не се отказват от старата станция. До края на 1999-та руското предприятие "Енергия" решава да възкреси "Мир" с частни средства. И действително няколко месеца по-късно, на 4 април 2000 г., е изстрелян корабът "Союз ТМ-30" с космонавтите Сергей Зальотин и Александър Калери и те реактивират голяма част от системите на "Мир". Финансовият недостиг е толкова голям, че руското предприятие "Енергия" се съгласява да изрисува логото на "Пица Хът" за $1 милиона с рекламна цел. Photo : Roscosmos Подготовката за възкресяването на "Мир" не е посрещната добре в САЩ. На 3 февруари 2000 г. администраторът на НАСА Даниел Голдин се ядосва и отправя остри думи към руснаците, че "си влачат краката" по отношение на Международната космическа станция и че ако проектът продължава да търпи отлагания, Русия ще бъде изхвърлена от него. Голдин потвърждава също така, че в случай че стартът на "Звезда" е неуспешен, "Временен Контролен Модул" ще бъде изстрелян. Ултиматумът сработва и Русия насрочва изстрелването на "Звезда" през юли 2000 г., два месеца по-рано от последно представената дата. Най-сетне полетът е факт. На 12-ти юли ракетата "Протон-М" с модула се отправя в небето и за да ни бъде напомнено колко е тежко финансовото положение на Русия, ракетата лети с логото на "Пица Хът". Ресторантът за бързо хранене е дал $1 милиона за рекламата! В крайна сметка полетът на ракетата-носител е успешен и така Щатите остават спокойни, че няма да им се налага да изстрелват техния "Временен Контролен Модул". "Звезда" е въведен в първична 184-километрова орбита и слънчевите панели на модула се отварят успешно, след което започва 13-дневното сближение със "Заря" и "Юнити". Даже Даниел Голдин хвали руснаците колко добре са се справили и как са преодоляли трудностите си. С един американски модул "Юнити", един построен от Русия и собственост на американците "Заря" и един руски "Звезда", Международната космическа станция е най-сетне готова да приеме първия си екипаж. На 31 октомври 2000 г. излита корабът "Союз ТМ-31" с космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов, както и американският астронавт Уилиам Шепърд. Това е дебютната дългосрочна експедиция на МКС и тя продължава повече от три месеца. Тримата души са прибрани на Земята на 21 май 2001 г. от американската совалка "Дискавъри", а тя от своя страна е извела в космоса членовете на "Експедиция 2" - Юрий Усачов, Джеймс Вос и Сюзан Хелмс. Така започва постоянното присъствие на хора в космоса, продължаващо до ден днешен. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3469-2020-zvezda-20-years

Частните руски спътници СириусСат-1 и СириусСат-2 отбелязаха две години в космоса! Спътниците "СириусСат". Илюстрация: Спутникс 11 юли 2020 г. 09:30 ч. Светослав Александров. На 10-ти юли 2018 г. руснаците изстрелват успешно товарния космически кораб "Прогрес МС-09". Корабът доставя провизии за астронавтите на Международната космическа станция, но на борда му пътуват и два спътника на частната руска компания Спутникс. Днес, две години по-късно, спътниците "СириусСат-1" и "СириусСат-2" продължават да работят перфектно. Сглобяването на сателитите е осъществено със съдействието на ученици от образователния център Сириус, а на борда им има по един прибор - детектор за частици, разработен от Московския държавен университет. Първоначално експлоатационният срок на "СириусСат-1" и "СириусСат-2" е 90 дни, но е вече многократно надхвърлен. Компанията Спутникс е основана през 2011 г., а главният ѝ директор е Владислав Иваненко. Източник: Спутникс https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3468-2020-sputnix-two-years-orbit

Роскосмос се похвали с успешно завършване на вакуумните изпитания на модула Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа агенция оповести днес, че вакуумните изпитания на модула "Наука" са завършени успешно. Това означава, че модулът би следвало да е готов за своето отпътуване към космодрума Байконур в периода между 21 и 23 юли, след което ще започне подготовката за неговото изстрелване. Предполага се, че на самия космодрум и по време на подготовката преди старта ще стане ясно дали проблемите с многострадалния модул наистина са разрешени или са заметени под килима под политическия натиск. Необходими са поне 9 месеца след пристигането на Байконур, за да може "Наука" да бъде окончателно приготвен за полет и интегриран с ракета-носител "Протон". Изстрелването е насрочено за май 2021-ва година. Напомям на читателите, че разработката на модула "Наука" започва още преди 20 години, когато той е замислен като дубльор на първия модул на МКС "Заря". Но "Заря" излита успешно и след 2000 година, когато икономиката на Русия е неблагоприятна, руските специалисти решават да преобразуват дублиращия модул в научен модул за МКС, за да пестят пари и да не се наложи да строят нов модул от нулата. Но планът не се оказва толкова успешен. Стартът е насрочен първо за 2007 година, но до ден днешен "Наука" не може да излети. Ръководството на проекта се сблъсква с най-големия си проблем през 2013 година, когато е установено, че горивните системи на модула са замърсени с метални стружки. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че докато съдбата на модула е била все още неясна, работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че го разрязват за скрап! Тъй като, както подчертах, разработката на "Наука" започва още през 90-те години, това означава, че много от компонентите му са създадени през 80-те и дори 70-те години на миналия век, т.е. няма как специалистите да подменят повредените части с нови, тъй като те вече не се произвеждат. Така че през последните месеци и години техниците бяха принудени да ремонтират старите горивни системи и да ги почистят от стружки. Тепърва предстои да научим дали тези тегоби са вече зад гърба ни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3467-2020-mlm-nauka-finishes-vacuum-test

Роскосмос се похвали с успешно завършване на вакуумните изпитания на модула Наука Снимка от вакуумните изпитания на "Наука". Фото: Роскосмос 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Руската космическа агенция оповести днес, че вакуумните изпитания на модула "Наука" са завършени успешно. Това означава, че модулът би следвало да е готов за своето отпътуване към космодрума Байконур в периода между 21 и 23 юли, след което ще започне подготовката за неговото изстрелване. Предполага се, че на самия космодрум и по време на подготовката преди старта ще стане ясно дали проблемите с многострадалния модул наистина са разрешени или са заметени под килима под политическия натиск. Необходими са поне 9 месеца след пристигането на Байконур, за да може "Наука" да бъде окончателно приготвен за полет и интегриран с ракета-носител "Протон". Изстрелването е насрочено за май 2021-ва година. Напомям на читателите, че разработката на модула "Наука" започва още преди 20 години, когато той е замислен като дубльор на първия модул на МКС "Заря". Но "Заря" излита успешно и след 2000 година, когато икономиката на Русия е неблагоприятна, руските специалисти решават да преобразуват дублиращия модул в научен модул за МКС, за да пестят пари и да не се наложи да строят нов модул от нулата. Но планът не се оказва толкова успешен. Стартът е насрочен първо за 2007 година, но до ден днешен "Наука" не може да излети. Ръководството на проекта се сблъсква с най-големия си проблем през 2013 година, когато е установено, че горивните системи на модула са замърсени с метални стружки. Легендите в ГКНПЦ "Хруничев" разказват, че докато съдбата на модула е била все още неясна, работниците не са получили инструкции какво трябва да правят и са си помислили, че го разрязват за скрап! Тъй като, както подчертах, разработката на "Наука" започва още през 90-те години, това означава, че много от компонентите му са създадени през 80-те и дори 70-те години на миналия век, т.е. няма как специалистите да подменят повредените части с нови, тъй като те вече не се произвеждат. Така че през последните месеци и години техниците бяха принудени да ремонтират старите горивни системи и да ги почистят от стружки. Тепърва предстои да научим дали тези тегоби са вече зад гърба ни. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3467-2020-mlm-nauka-finishes-vacuum-test

АВАРИЯ: Ракетата Куайчжоу-11 на китайската компания Експейс не достигна орбита! 10 юли 2020 г. 08:05 ч. Днес Експейс, частна компания на Китай, се опита да изстреля новата си космическа ракета "Куайчжоу 11". Тя представлява твърдогоривен носител с общо три степени, диаметър 2.2 m, стартово тегло 78 тона и капацитет да извежда до ниска околоземна орбита полезен товар с тегло 1 000 килограма. Според лаконично съобщение в китайскоезичните медии, стартът е завършил с провал заради абнормен полет на ракетата. Конкретните причини за аварията тепърва ще бъдат разследвани. Кадър от днешния полет. Photo credit : Expace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3466-2020-expace-launch-failure

ОТЗИВ: Люди на Луне - книга на Виталий Егоров за пилотираните мисии до Луната Корица на книгата 9 юли 2020 г. 21:30 ч. Светослав Александров. "Люди на Луне" е книга, която би следвало да бъде прочетена от всеки т.нар. "русофил", отричащ пилотираните лунни кацания на НАСА. Не че тези хора биха се хванали да изчетат книгата - те принципно не четат, а само пишат. "Люди на Луне" представлява енциклопедичен справочник, а нейният автор Виталий Егоров е положил колосален труд, за да даде подробни отговори на всички въпроси, които хората си задават за пилотираната програма "Аполо". Най-важният от тези въпроси е "Стъпвали ли са наистина хора на Луната?". Отговорът е ясен - да, астронавти на САЩ наистина са били на Луната, а Егоров привежда множество доказателства - както от стари американски и съветски мисии, така и от съвременни - на САЩ, Индия, Китай и Япония. Книгата определено ще се хареса на почитателите на руската документалистика. "Люди на Луне" е книга, написана от руснак и е специално предназначена за руските читатели - според социологическите проучвания около 57% от гражданите на Русия изпитват съмнение относно автентичността на програмата "Аполо". Егоров отчита особеностите на местната народопсихология, но е безкомпромисен по отношение на истината. Дори и да има хора, които отричат пилотираните лунни кацания на НАСА поради патриотични подбуди, писателят напомня, че официалните власти на Русия никога не са поставяли под съмнение дали човек е стъпвал на Луната. В края на книгата е поместена цяла глава с дословни цитати от президента Владимир Путин, когато той през различни години се е изказвал категорично, че астронавтите на НАСА са летяли до Луната и няма никакво основание да оспорваме този факт. Следите от кацане на пилотираната експедиция "Аполо 16", заснети от съвременната китайска мисия "Чанг'e 2" (вляво) и от американската "Лунър Риконисънс Орбитър" (вдясно). Photo credit : NASA/LROC/CLEP Фактите имат значение, но Егоров ни напомня, че подходът ни към търсенето на истината винаги трябва да отчита всички доказателства заедно, а не поотделно. Изолираният подход не работи, тъй като на всеки аргумент може да се представи контрааргумент. Например - астронавтите на НАСА поставят ретрорефлектор, който отразява изпратените от Земята лазерни лъчи. СССР правят същото с "Луноход 2". Астронавтите събират множество проби от лунния грунд и ги доставят на Земята. Съветските станции от серията "Луна" правят същото, при това в безпилотен режим. Аргументите и техните контрааргументи сами по себе си не ни помагат да открием истината. Но ако вземем предвид доказателствата като съвкупност - събраните скали, тяхното разнообразие, оставените на Луната научни инструменти, множеството висококачествени снимки, заснети от различни и отдалечени на огромно разстояние една от друга местности, изобилието от научни данни ... тогава ние ще разберем, че няма как всичко това да е било постигнато от роботизирана програма. Егоров е засегнал широк кръг въпроси - както тривиалните от типа на "Защо знамето се вее?" и "Защо на снимките от Луната няма звезди?", така и строго технически - "Преминали ли са хора през радиационните пояси?", "Какъв е характерът на радиацията в окололунното пространство?", "Каква фототехника е използвана на Луната?". Сериозно внимание е обърнато как съвременните мисии от други държави (японски, индийски, китайски) са успели да фотографират местата на кацане на "Аполо" и да открият оставените от астронавтите следи. Признавам си - това беше моят мотив да си купя книгата. Всички съвременни мисии - "Чандраян 1" на Индия, "Чанг'e" на Китай, "Кагуя" на Япония са сполучили да заснемат останките от долните степени на спускаемите модули на "Аполо", както и разорания от ботушите на астронавтите терен. Егоров обяснява защо наземните и космическите телескопи не могат да фотографират следите от "Аполо", но въпреки това "Хъбъл" е бил в състояние да снима т.нар. "хало" - белите области на Луната, където двигателите на лунните модули са издухали праха на повърхността. Такова "хало" има около спускаемите места на всички експедиции "Аполо". Манекенът, оборудван с датчици и гайгерови броячи, чрез който СССР посредством мисията "Зонд 7" доказва, че е напълно възможно човек да прекоси радиационните пояси на Земята и да се завърне жив и здрав. Photo : Dallas Campbell/USSR Space Program Писателят ясно и категорично оборва твърденията, че за да летиш до Луната, трябва да си обвит в двуметрова оловна обвивка. За да разкрие характеристиките на радиацията в окололунното пространство, Егоров се позовава не само на измерванията на американските мисии, но и на тези на съветските. Успях да науча нещо ново - мисията "Зонд 7" (вариант на кораба "Союз") лети до Луната през август 1969 г. и макар че на борда ѝ няма космонавт, съветските специалисти изпращат човекоподобен манекен, оборудван с датчици. Събранните данни за космическата радиация категорично доказват, че хора могат да летят до Луната и да се завърнат живи и здрави, без да са опаковани в дебела оловна обвивка. Особено приятно впечатление ми направи фактът, че Егоров е запознат с получените данни от българските прибори за изучаване на космическа радиация - като "РАДОМ", който летя до Луната на борда на индийската мисия "Чандраян 1" през 2008 г. и "Люлин-МО", който днес лети в орбита около Марс на борда на мисията "ЕкзоМарс-2016". Нашите дозиметри са широко ценени в цял свят и представляват един от най-големите приноси на българските учени към усвояването на космоса. Бях много зарадван да науча, че Егоров не ни е пренебрегнал! Най-фрапиращо за мен бе да се запозная колко дълбоки корени са пуснали фалшивите новини. Егоров показва няколко заглавия, които са се появявали в медиите през изминалите години: "Съветник на президента на САЩ признал, че американци не са били на Луната", "Стенли Кубрик признал за лунния заговор", "Жената на Стенли Кубрик признала за лунния заговор", "Wikileaks публикува видео от снимачната площадка на НАСА" и т.н... Всички подобни заглавия произхождат от хумористични или сатирични издания от типа на "НеНовините" или "Бъзикилийкс" - в САЩ подобен уебсайт е World News Daily Report. Лошото е, че класическите медии препечатват тези сатирични текстове и ги представят като истина, без журналистите да направят справка за източника на "новините". Съответно лаиците вярват на фалшивите твърдения, че Уикилийкс са разкрили конспирацията или че Стенли Кубрик е участвал във филмова фалшификация... За мен най-скучните глави от книгата бяха тези, които се занимаваха с класическите въпроси - напр. "Защо знамето се вее?". Признавам, че тези страници ги прелистих по диагоналата, защото нееднократно сме обсъждали тези теми. Но няма как - "Люди на Луне" е енциклопедична книга и трябва да ги засегне и тях. Книгата можете да закупите на цена от 590 рубли в хартиен или за 379 рубли в електронен вариант. Аз избрах втория - за българските читатели излиза изключително изгодно, под 10 лева. Ако умеете да четете на руски език, няма да съжалявате. Закупуването става от сайта на издателя Alpina Book (линк) Оценка: 5/5 https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3465-2020-lyudi-na-lune-otziv

Исторически ден: Отбелязваме 9 години от последния полет на космическа совалка на НАСА! На снимката: космическата совалка "Атлантис" излита на 8 юли 2011 година. Photo credit : NASA 8 юли 2020 г. 23:20 ч. Светослав Александров. Преди 9 години на днешния ден "Атлантис" излетя в космоса и с това започна последната мисия на космическа совалка на НАСА. Днес мнозина си спомнят с носталгия за времената, когато совалките все още летяха. Други, включително аз, сме изразявали мнение, че совалката е грешка в американската история. Трети напомнят за двете катастрофи на "Чалънджър" и "Колумбия", при които загинаха общо 14 души. Но каквото и да кажем, космическите совалки бяха забележителни машини. Те изведоха повече хора от всеки друг космически кораб - 355 души от общо над 570 астронавти и космонавти в световен мащаб. Ще минат години, даже десетилетия преди космическите кораби на Русия, Китай или на която и да е друга държава да надминат постигнатото от совалките. Благодарение на совалките бяха изведени почти всички модули на Международната космическа станция, бяха изстреляни няколко космически телескопа, от които "Хъбъл" е най-същественият. Совалките позволиха периодично "Хъбъл" да бъде ремонтиран. Дори и преди станцията да бъде направена, бяха проведени множество експерименти посредством лабораторията "Спейслаб", която бе европейският принос за програмата на НАСА. Неслучайно совалките бяха символ на космонавтиката на САЩ - и този символ не може да бъде заличен. Безспорно ако се съсредоточим върху това как совалките се справиха в изпълнението на основната си задача - т.е. да направят космическите полети рутинни като самолетните, в тази задача те се провалиха. Това обаче не означава, че преследването на тази цел беше грешка. В края на 60-те и началото на 70-те години, когато НАСА провеждаше пилотирани полети до Луната, агенцията осъзна, че те бяха твърде скъпи - че програмата "Аполо" поглъщаше милиарди долари и докато това продължаваше да е така, космосът никога нямаше да стане достъпен за хората. Целта е благородна и всеки, който се стреми към нея, заслужава уважение. Именно затова космическите ентусиасти уважават Илон Мъск - чрез фокусирането си върху възвръщаемостта, полетите на "Фолкън 9" стават все по-рутинни. Грешката е допусната, когато НАСА избра конкретният дизайн, чрез който ще се преследва целта. Както съобщава бившият инженер от НАСА Пол Торънс, агенцията реши да комбинира дизайна на самолета "Х-15" с наземна космическа ракета. Тази концепция никога не е била изпробвана до този момент - и изборът ѝ се оказа инженерна грешка. Резултатът, пише Джон Лонгсън за MIT Technology Review е, че совалката се превърна в най-комплексната машина, създавана някога от човешка ръка. И вместо да революционизира достъпа до космическото пространство, тази сложна машина имаше скъпа поддръжка и изискваше огромни грижи. Полетите на совалките се отлагаха редовно. Не просто никога не бе достигнат желаният брой полети - т.е. да има по една мисия всяка седмица, но дори и консервативният график от полет на месец не бе изпълнен. Най-много изстрелвания на совалки, общо девет на година, бяха постигнати през 1985 година, годината преди катастрофата на "Чалънджър". И дори този пик не бе минат през следващите години. Така че след тридесетгодишен период на експлоатация, две катастрофи със загуба на екипажа, но и със забележителни успехи като извеждането и обслужването на "Хъбъл" и строежа на МКС, програмата официално приключи през юли 2011 година. На борда на последния полет на "Атлантис" летяха четирима души - астронавтите Дъг Хърли, Кристофър Фъргюсън, Сандра Магнус и Рекс Уолхайм. Днес един от тях, Дъг Хърли, е отново в космоса. Той излетя на 30-ти май тази година чрез новия американски кораб "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Компанията на Илон Мъск следва същата цел, каквато някога е била поставена пред космическите совалки - бърз, евтин и масов достъп до космоса. Ракетите "Фолкън 9", подобно на совалките, са частично възвръщаеми - само втората степен не се връща, а обтекателите и първите степени се рециклират. А следващото поколение ракети "Старшип" ще са изцяло възвръщаеми. Може само да се надяваме, че тази нова пилотирана програма на САЩ ще е по-добра от предишната и ще постигне това, в което совалките се провалиха. Хубавото също така е, че американците се поучават от грешките си - и СпейсЕкс няма да е единственият вариант за НАСА по отношение на превоза на астронавти до орбита. Боинг също разработват собствен космически кораб "Старлайнър", който ще е възвръщаем (макар че неговите ракети-носители "Атлас 5" няма да са). Разработката на кораба премина през доста трудности и първите два безпилотни полета, през ноември и декември 2019 година, насмалко щяха да претърпят провал - по време на ноемврийския не се разгърна парашут, а по време на декемврийския софтуерен проблем предотврати скачването с МКС. Само експертната намеса на наземния екип спаси декемврийската мисия и я доведе до успешен завършек. Сега Боинг ще трябва да изпълнят над 80 препоръки, за да подобрят "Старлайнър". Когато и "Старлайнър" стане готов, тогава още един астронавт от последния совалков полет ще излети в космоса - Кристофър Фъргюсън. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3464-2020-space-shuttle-last-flight

Бившият шеф на Хруничев: Русия можеше и да не позволи на Мъск да завземе космическия пазар 8 юли 2020 г. 18:45 ч. Бившият главен директор (в периода между 2005-2012 г.) и главен конструктор (2009-2012 г.) на ГКНПЦ "Хруничев" Владимир Нестеров съобщи в интервю за РИА Новости, че Русия е могла да не даде пазара за спътниковите изстрелвания на Илон Мъск. Напомням на читателите, че ГКНПЦ "Хруничев" е предприятието-производител на ракетите "Протон" и "Ангара". По думите на Нестеров руснаците са можели да запазят позициите си на пазара, ако през 2014 г. са били снижили стойността на ракетите "Протон". "Когато започнаха да налагат санкции на Русия, които не се разпространиха върху комерсиалните стартове, ние трябваше да се отнесем по-внимателно към маркегинга и във финансовата политика. Можехме спокойно да съхраним тази пазарна ниша. Илон Мъск предложи стартовите си услуги за $60 милиона и ние можеше да достигнем тази цена с по-голяма сигурност при изстрелванията. Все пак през 2014 г. доларът нарасна два пъти. Можеше рязко да снижим цените и да не дадем на Мъск да заеме целия пазар", твърди Несторов. За повече информация: НК Снимка от изстрелването на ракета "Протон-М" през октомври 2019 година. Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3463-2020-rusiq-mojeshe

Китайски учени: Странните скали, открити от нашата мисия на Луната, са сходни с тези от Аполо 15 и 17! Снимка на нетипичния материал, заснет на Луната от китайската лунна мисия "Чанг'e 4" през 2019 година. Photo credit : CNSA/CLEP 8 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си за необичайния материал, открит през 2019 г. от модерната китайска мисия "Чанг'e 4", която и досега работи на обратната страна на Луната? Китайските учени успяха да го анализират и стигнаха до извода, че той е аналогичен на лунните проби 15466 и 70019, донесени от астронавтите на пилотираните експедиции на НАСА "Аполо 15" и "Аполо 17"! Резултатите от анализа са описани в научна статия, публикувана в списанието Earth and Planetary Science Letters. Екипът, ръководен от Гоу Шенг, е провел изследването посредством камерите на лунохода "Юту 2" и на спектрометъра VNIS, който работи във видимата и инфрачервената област на електромагнитния спектър. Изследователите са стигнали до извода, че странният зеленикав и лъскав материал представлява скала от типа брекча. Тя се е образувала вследствие на сблъсък с друго тяло, който е довел до аглутинация и циментиране на лунния реголит. Регионът, където "Чанг'е 4" намери брекчите. Photo credit : CNSA/CLEP Китайските учени са категорични, че резултатите съвпадат с тези, получени от скалните проби, които са донесени от астронавтите на програмата "Аполо" на НАСА. Специално пробата 70019 е намерена през 1972 г. от астронавта Харисън "Джак" Шмит от екипажа на "Аполо 17". Шмит е първият и засега единствен геолог, който е стъпвал на Луната. Опитното му око безпроблемно намира брекчи на Луната - циментирани минерали, както и черно стъкло. За повече информация: Earth and Planetary Science Letters https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3462-2020-china-moon-landing-strange-material

Все по-малко вероятно е Боинг да изстреля кораба Старлайнър на втора безпилотна мисия през 2020 г. На снимката: корабът "Старлайнър" по време на пътешествието му към Флорида след първата космическа мисия. Photo credit : Boeing 7 юли 2020 г. 23:40 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс вече започна да извозва хора към Международната космическа станция, но що се касае до конкурентната фирма Боинг, все по-малко вероятно изглежда, че тя ще успее да извърши дори безпилотно скачване с МКС до края на 2020 година. Това стана ясно днес, след като НАСА и Боинг публикуваха официално резултатите от подробното разследване относно причините, довели до неблагоприятния изход от дебютния безпилотен полет на кораба "Старлайнър" в края на 2019 година. Напомням на читателите, че след успешното изстрелване на 20-ти декември, около 30 минути след началото на полета космическият кораб не изпълни критична маневра за сближаване с орбиталната станция поради софтуерен проблем. Аномалията принуди Боинг да прекрати мисията преждевременно и по-малко от два дни след старта "Старлайнър" се завърна успешно на Земята. Впоследствие бе установено, че софтуерът на космическия кораб е пълен с бъгове, които не са били констатирани и коригирани навреме вследствие на пропуски в тестовата програма. Усещайки, че НАСА няма да се довери на Боинг да превозва на астронавти до МКС, компанията задели $420 милиона за провеждането на нов безпилотен космически полет. Но най-важното от публикуваното днес прессъобщение на Боинг и НАСА е оповестено в неговия край: все още не е взето решение кога "Старлайнър" ще лети отново в безпилотен режим. Или както съобщава журналистът Ерик Бъргър, за да може корабът да бъде изстрелян до края на 2020-та, трябва да се случат следните неща: 1. Компанията да извърши необходимото обновяване на софтуера, 2. Обновеният софтуер да бъде тестван и резултатите от тестовете да са задоволителни, 3. Графикът на МКС да е достатъчно облекчен - т.е. астронавтите трябва да разполагат със свободно време, за да могат да посрещнат нов кораб. Другата лоша новина е свързана с факта, че са набъбнали изискванията, които Боинг трябва да изпълни преди следващия полет на "Старлайнър". През месец март, когато бяха публикувани предварителните резултати от разследването, компанията беше натоварена с изпълнението на 60 препоръки. Днес, след като беше оповестен краят на това следствие, препоръките са вече 80. Ако изобщо "Старлайнър" полети в роботизиран вариант през настоящата календарна година, то ще е съвсем в нейния край. За пилотиран полет в близко бъдеще и дума не може да става. Междувременно дебютната мисия на СпейсЕкс до МКС продължава да тече по план. Корабът "Крю Драгън" с астронавтите Боб Бенкен и Дъг Хърли се очертава да се завърне на Земята през месец август. Изстрелването на следващата пилотирана експедиция на СпейсЕкс остава насрочено за не по-рано от септември. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3461-2020-starliner-launch-date-uncertain

Съветник на Дмитрий Рогозин бе задържан по дело за държавна измяна 7 юли 2020 г. 20:00 ч. Днес Роскосмос публикува лаконично съобщение, в което ни информира, че е задържан съветникът на шефа на агенцията Иван Сафронов. Единственото конкретно нещо, което е споменато е, че обвинението не е във връзка с настоящата работа на Сафронов за Роскосмос. Повдигнатото дело е по член 275 от Наказателния кодекс на Руската федерация, т.е. за държавна измяна. Съгласно Новости-космонавтики, които се позовават на Интерфакс, задържането на Сафронов може да има връзка с предишната му работа като журналист. Съветникът работи в руската космическа агенция едва от няколко седмици. Снимка от срещата през август 2019-та между Владимир Путин и Дмитрий Рогозин. Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3460-2020-rogozin-savetnik-zaradjan

Гореща новина: Камарата на представителите освободи мисията до Европа от задължението да лети с ракетата на Боинг SLS! 7 юли 2020 г. 17:25 ч. Изключително важна новина! Космическата мисия на НАСА "Европа Клипър", която се очаква да излети до 2025 г. към Европа, луната на Юпитер, е освободена от задължението да бъде изстрелвана с ракетата на Боинг "Спейс Лонч Систъм". Вестта бе съобщена от журналиста Ерик Бъргър в Туитър. Съобразно новото законодателство на долната камера на Американския конгрес, агенцията ще трябва да разчита на "Спейс Лонч Систъм" само ако е налична. Никой в средите на НАСА не очаква разработваната от Боинг ракета за нуждите на лунната програма "Артемис" бъде готова и за "Клипър" до 2024-2025 година. Поради това от известно време има натиск от страна на НАСА към конгресмените мисията да не бъде обвързана със "Спейс Лонч Систъм". Но тъй като за Конгреса ракетата е важна, понеже наследява космическите совалки и съответно е държавна хранилка за работни места, до този момент "Европа Клипър" беше задължена да лети със "Спейс Лонч Систъм". Вмъкването на клаузата "ако (ракетата) е налична" в законодателството на Камарата на представителите може да изглежда като дребна поправка, но космически експерти като Джеф Фауст са категорични, че последствията са много по-големи, отколкото изглеждат на пръв поглед. В крайна сметка САЩ не е съвсем обетована земя и в тази държава, подобно на всички останали държави, понякога се дава ход на бюрократизирани, политически-мотивирани и неизпълними проекти - точно като гигантската ракета "Спейс Лонч Систъм", която се строи от Боинг. Но в един момент пристига сметката и накрая хората се доверяват на този, който върши работа - а не на този, който само обещава, усвоява пари и не дава никакъв резултат. Космическата мисия на НАСА "Европа Клипър" ще изучава луната на Юпитер посредством чести облитания. Image credit : NASA/JPL-Caltech https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3459-2020-europe-clipper-sls

Марсоходът на НАСА Кюриосити тръгва на лятно пътешествие, за да разкрие защо Марс е станал студен Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 1 юли 2020 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 7 юли 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Докато светът очаква изстрелването на три нови мисии към Марс през това лято, американският марсоход "Кюриосити", макар и отдавна да работи на повърхността на Червената планета, също се отправя на ново и вълнуващо лятно пътешествие. Целта е да бъде достигнат регион от планината Шарп, където марсоходът ще може да разкрие една от най-големите загадки на Марс - защо тази планета, която в миналото е била топла, покрита с океани и сходна със Земята, се е превърнала в днешната суха и студена пустиня. Напомням на читателите, че марсоходът "Кюриосити" кацна на марсианската повърхност още през лятото на 2012 година. Но в много отношения неговата мисия тепърва започва. Първо, той се спусна в регион, твърде отдалечен от желаното от учените място. Второ, марсоходът се придвижва много бавно - между 25 и 100 метра на час. Тъй като атмосферата на Марс е тънка и с динамични условия, трудно бе на ръководството на мисията да разгадае къде точно щеше "Кюриосити" да кацне на планетата - единствено можеше да се предвиди, че ще се случи в широк елипсовиден район с голяма площ на дъното на кратера Гейл. Следващият марсоход на НАСА "Пърсъвиърънс", който ще излети в края на месец юли тази година, има подобрена система за навигация и екипът ще може да го насочи с точност до желания регион по време на спускането. Но това не бе възможно за "Кюриосити" и той кацна далече от мечтаната планина Шарп. Наложи се марсоходът да започне дълго пътешествие по суша. В крайна сметка "Кюриосити" се доближи до подножието на планината чак през 2014 година. И все пак пристигането в подножието беше едва началото на същинската научна програма. Изследователите първоначално копнееха да достигнат до регион от планината, богат на глинени минерали. За наличието на тези глини се знае от години благодарение на проучванията от орбиталните изследователски мисии, които кръжат около планетата. Съгласно публикуваната от НАСА информация, "Кюриосити" успя да се изкачи до областта с глините през пролетта на 2019 година, след седемгодишно пътешествие. Работата на това място се оказа изключително ползотворна - все пак се знае, че глините се образуват в присъствието на вода. Колкото повече изучаваме богатите на глини марсиански региони, толкова повече разбираме и за онова минало, когато планетата е била топла и влажна. Но сред по-високите части от планината Шарп, над глинения район, се намира друга област, която според данните от орбиталните мисии е богата на сулфати. Тяхното наличие може да е признак, че е настъпило засушаване или водата е станала по-кисела. Екипите искат да насочат "Кюриосити" към това място, за да могат да съберат нови данни. Сравнявайки сведенията от наситения на сулфати регион с тези, получени от богатия на глини регион, изследователите ще могат да разберат преходните процеси, чрез които Марс се е превърнал от топла и влажна планета в ледена пустиня. Именно достигането на богатия на сулфати регион е целта на лятното пътешествие на "Кюриосити". Проблемът е, че за да може марсоходът да достигне до това място, той ще трябва да прекоси обширна област, покрита с пясък. "Кюриосити" ще пропътува около километър и половина - което за вас може би не звучи много сериозно. Но марсоходът, както бе споменато в началото на тази публикация, пътува бавно. Освен това екипите ще внимават да не заседне - ако това се случи, няма кой да го измъкне. Също така изследователите си запазват правото, ако се натъкнат на интересен обект по пътя, да спрат и да го изучат. Затова на фона на трите нови мисии, които ще се отправят към Марс през това лято, се прибавя и новото пътешествие на "Кюриосити". То ще отнеме дълги месеци. Учените дори допускат, че марсоходът може да не е стигнал до богатия на сулфати регион преди Деня на благодарността, който се пада в края на ноември. През повечето от предстоящите седмици ръководството на мисията ще командва "Кюриосити" от домовете си, съобразно новите мерки срещу разпространението на Covid-19. Голяма част от придвижването ще бъде осъществявано и в автоматичен режим, благодарение на заложения в бордовия компютър програмен код. С течение на времето софтуерът ще става още по-сложен. Нещо повече - всеки един ентусиаст може да се включи в мисията и да помогне за обучаването на изкуствения интелект на "Кюриосити" (за справка: на този линк). "Кюриосити не може да се придвижва дълго време без обучени хора", съобщава главният "шофьор" на мисията към НАСА Мат Гилднър. "Но той наистина притежава способността да взима сам прости решения, докато пътува, за да заобикаля големи скали или опасен терен. Марсоходът просто ще спре, ако не разполага с достатъчно информация, за да се придвижи сам". Надяваме се, че пътешествието ще се увенчае с успех. Благодарение на спускаемите мисии на НАСА ние научаваме все повече и повече за Червената планета. Пък кой знае - може догодина компания на "Кюриосити" да прави и новият китайски марсоход от роботизираната експедиция "Тянвън 1"? За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3458-2020-curiosity-summer-journey

Китайската мисия Тянвън-1 ще излети към Марс през това лято На снимката: техници подготвят китайската мисия "Тянвън 1" за полет до Марс през това лято. Credit : CNSA 6 юли 2020 г. 17:00 ч. Светослав Александров. След като през месец юни ви разказах за две от трите предстоящи изстрелвания към Марс през това лято - на американския марсоход "Пърсъвиърънс" и на мисията "Ал-Амал" на ОАЕ (макар и до голяма степен построена от САЩ), дойде ред да представя подробна информация и за китайската роботизирана експедиция "Тянвън 1". Това ще е вторият опит на Китай да достигне до Червената планета. През 2011 г. малък китайски орбитален апарат беше прикачен към руската автоматична междупланетна станция "Фобос-Грунт", но тъй като тя претърпя авария, апаратът не успя да напусне околоземна орбита. Сега китайците се устремяват към Марс самостоятелно. Ако мисия "Тянвън 1" се увенчае с успех, Китай ще се превърне едва във втората държава след САЩ, постигнала успешно кацане на Червената планета с работещ спускаем апарат. Но статистиката не е в полза на китайците или който и да е друг - близо 60% от всички космически мисии, които човечеството изпраща към Марс, претърпяват авария. Това е обобщена статистика, включваща облитащи, орбитални и спускаеми апарати. Конкретно за спускаемите апарати, от началото на космическата надпревара до ден днешен са направени 18 опита за кацане на Марс. Едва 10 от тези кацания са успешни. Девет от тях са на САЩ, а едно е на СССР - става въпрос за мисията "Марс 3" през 1971 година. Съветският спускаем модул достига до повърхността, но успява да работи в продължение само на 14.5 секунди и не изпраща никакви научни данни. Именно поради тази причина подчертах, че Китай може да стане втората (а не третата) държава след САЩ, постигнала кацане на Марс с работещ спускаем апарат. Но "Тянвън 1" не е единствено спускаема мисия - тя се състои от орбитален отсек, спускаем модул и марсоход. Даже и не всички компоненти от нея да сработят, дори и само орбиталният отсек да постигне целите си, това ще е огромен успех за китайската изследователска програма, тъй като китайците никога до този момент не са изучавали Марс със собствени космически технологии. Инструментите на борда на орбиталния отсек са: MRC - Камера за изготвяне на снимки със средна резолюция - 100 m/pixel от 400-километрова работна орбита. HRC - Камера за изготвяне на снимки с висока резолюция - 2 m/pixel от 400-километрова работна орбита. MM - Марсиански магнитометър MMS - Спектрометър за изучаване на минералния състав OSR - Радар за изучаване на структурата на марсианската кора MINPA - Детектор за йони и неутрални частици Инструментите на борда на марсохода са: GPR - мощен радар, който ще изучава подпочвените характеристики на Марс до дълбочина от 100 метра MSMFD - прибор, който ще изучава свойствата на магнитното поле на планетата. MMMI - метеорологична станция MSCD - прибор за изучаване на химичния състав на почвата MSC - мултиспектрална камера NTC - топографска камера Все още не разполагаме с информация кога ще бъде изстреляна експедицията "Тянвън 1". Вероятно ще е около 23-ти юли, като ракетата-носител ще е тежкотоварната "Лонг Марч 5". Пристигането в орбита около Червената планета ще е в периода между 11 и 24 февруари 2021-ва, а кацането - вероятно през април 2021 година. Всяко кацане на Марс представлява истинско предизвикателство - и действително това е най-рискованият момент пред предстоящата роботизирана експедиция. Множеството неуспехи по отношение на изучаването на Червената планета е довело до това журналистът Доналд Неф да измисли Великия Галактически Таласъм - митично чудовище, живеещо на Марс, което се храни с изпратените от човечеството космически апарати. Някои хора напълно сериозно си мислят, че на Марс има извънземни, които саботират земните опити да се достигне планетата. Но истинската причина кацанията на Марс да са толкова трудни е прозаична - тя се дължи на тънката атмосфера на планетата. Именно тази атмосфера причинява главоболия на инженерите. По-добре щеше да е, ако я нямаше. Както, например, е случаят с Луната - за да се кацне на естествения ни спътник се използват само спирачни ракетни двигатели. Ако ли пък Марс имаше плътна атмосфера, подобна на тази на Земята или на Венера, щеше да бъде още по-лесно - можеше да се използват само топлинни щитове и парашути. Но атмосферното налягане в близост до повърхността на Марс е около 600 паскала - само 0.6% от това на Земята. Въздушният слой е достатъчно плътен, за да се налага използването на топлинни щитове и парашути. Но само те не могат да забавят достатъчно спускаемите апарати. Затова трябва да се използва и допълнителна омекотяваща система - напр. ретроракети или амортизиращи въздушни възглавници. Крайният резултат е, че спускаемият апарат е комплексен - и всичко трябва да сработи перфектно, за да може кацането да е успешно. Освен това инженерите не разполагат с много време - от момента на навлизането в горните слоеве на марсианската атмосфера до достигането на повърхността минават само 7 минути. За да сварите едно яйце до твърдо са нужни 10-15 минути - т.е. един готвач разполага с повече време, за да си свари яйце, отколкото един инженер, който иска неговият апарат да кацне на Марс. В рамките на тези 7 минути всички системи трябва да се активират в точното време. Само малко отклонение ... и апаратът ще се превърне в купчина безполезно желязо! Китайците са консервативни и за да подсигурят успеха си е взето решение "Тянвън 1" да се спусне някъде в региона на низината Утопия, където през 70-те години е кацнала американската космическа мисия "Вайкинг 2". Изборът на тази ниско разположена област в релефа на планетата осигурява бонус време за спускането на "Тянвън 1" посредством парашути. Макар че спускаем апарат на Китай все още не е кацал на Марс, страната вече има натрупан опит с изстрелването на астронавти в космоса, както и с изпращането на роботизирани спускаеми мисии до Луната. Затова топлинният щит на спускаемия отсек на "Тянвън 1", както и парашутната технология, са взаимствани от пилотираните космически кораби "Шенчжоу". Ретроракетите пък са производни на тези, посредством които мисиите "Чанг'e 3" и "Чанг'e 4" извършиха успешни кацания на Луната през 2013-та и 2019-та година. Ръководството на мисия "Тянвън 1" очаква орбиталният отсек да работи около Червената планета в продължение на 23 месеца, колкото продължава една марсианска година. Марсоходът ще пъпли на повърхността на Марс в продължение на минимум 90 дни. Очакваме с интерес предстоящия полет! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3457-2020-china-tianwen-overview

УСПЕХ: Израел изстреля изкуствения спътник Офек 16 със собствена ракета Шавит! На снимката: ракетата "Шавит" излита тази нощ, за да достави в космоса спътника "Офек 16". Photo credit : Defense Ministry of Israel 6 юли 2020 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 04:00 ч. българско време от космическия център Палмахим в Израел излетя космическата ракета "Шавит" с разузнавателния изкуствен спътник "Офек 16". Спътникът благополучно достигна до целевата си орбита. Съгласно информацията, разпространена от Министерството на отбраната на Израел, "Офек 16" е електро-оптически спътник с модерни възможности. Министерството е публикувало и снимка на самия сателит: Спътникът "Офек 16". Photo credit : Defense Ministry of Israel Израелските космически ракети "Шавит" са лекотоварни, с възможност да извеждат малък полезен товар в околоземна орбита с тегло между 350 и 800 килограма. Израел започва да разработва тези ракети през 1982 г., а първото изстрелване е през 1988 година, с което Израел се превръща в осмата държава, способна да провежда самостоятелни космически полети без чужда помощ. В рамките на 32-годишния експлоатационен период "Шавит" са летяли общо 11 пъти, от които два полета са завършили с провал. За разлика от американския космически център Кенеди във Флорида или европейския Куру във Френска Гвиана, от които ракетите се изстрелват на изток, по посока на околоосното въртене на Земята, израелските космически полети от Палмахим се отправят на запад, над Средиземно море. Така спътниците от серията "Офек" биват позиционирани в ретроградна орбита - с движение, обратно на околоосното въртене на Земята. "Нашата спътникова мрежа ни позволява да наблюдаваме целия Близък изток - и дори повече от това", съобщава Шломи Судари, ръководител на космическата програма на Израел. Предишното израелско изстрелване бе през 2016 година, когато в космоса бе позициониран спътникът "Офек 11". Ръководството на космическата програма на Израел не ни информира каква е причината за скока в номера, т.е. защо сега спътникът се казва "Офек 16", а не "Офек 12". Видеозапис от старта: линк (Twitter връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3455-2020-israel-ofeq-16-launch

Американският астронавт Боб Бенкен от екипажа на Крю Драгън засне ярка комета 6 юли 2020 г. 08:05 ч. Американският астронавт Боб Бенкен, който на 30-ти май бе изстрелян в космоса посредством американския космически кораб "Крю Драгън", успя да заснеме ярка комета. Съгласно информация от Туитър акаунта на астронавта, фотографията бе направена на 4-ти юли от борда на Международната космическа станция. Става въпрос за кометата C/2020 F3 NEOWISE, която бе открита на 27-ми март тази година посредством американския космически телескоп "Неоуайз". Най-голямото сближение на кометата със Земята ще е на 23-ти юли, когато C/2020 F3 NEOWISE ще е само на 103 милиона километра от нас. На снимката: кометата C/2020 F3 NEOWISE, заснета от околоземна орбита. Photo credit : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3456-2020-bob-benkhen-comet

АВАРИЯ: Американската ракета Електрон на Рокет Лаб не успя да изведе седем спътника в космоса! Кадър от днешния полет. Photo credit : Rocket Lab 5 юли 2020 г. 01:30 ч. Светослав Александров. Числото 13 се оказа фатално за американската космическа компания Рокет Лаб, след като нейната ракета "Електрон" не успя да достигне до орбита. Тринадесетият полет на ракетата започна днес в 00:19 ч. българско време от космодрума на п-ов Махия в Нова Зеландия, но приключи преждевременно. На борда на "Електрон" пътуваха седем спътника - 1 спътник на компанията Canon, притежаващ уникален фотоапарат за заснемане на Земята, 5 спътника "СуперДав" на компанията Planet и 1 за In-Space Missions. Все още не е ясно какво точно се е случило, но се знае със сигурност, че ракетата е достигнала до височина от 194.8 километра, преди да започне своето падане обратно към Земята. "Загубихме полета късно, докато мисията бе в ход", съобщи Питър Бек, основателят на компания Рокет Лаб. "Изключително съжалявам, че днес се провалихме в доставката на спътниците. Бъдете уверени, че ще открием причината, ще я коригираме и скоро ще сме отново на стартовата площадка". Има множество неофициални спекулации какво може да се е случило. Някои наблюдатели на живото излъчване съобщават, че преди разделянето на степените са забелязали отделяне на малки парчета от ракетата. Други твърдят, че аварията е настъпила на доста по-късен етап и че падането на тези парчета няма нищо общо с нея - например, може просто да се е обелила боята. Трети спекулират, че може да е настъпила аномалия по време на т.нар. "гореща смяна на батериите". Ракетите "Електрон" са оборудвани с иновативни американски ракетни двигатели "Ръдърфорд" с електрически турбопомпи. При класическите ракетни двигатели част от горивото (напр. керосин) и окислителя (напр. кислород) се пренасочват към специален газогенератор. Там заделеното гориво изгаря и задвижва турбина, която от своя страна задейства помпа (оттук идва общото название на тази система "турбопомпа"). Системата играе много важна роля - тя изпомпва горивото от резервоарите, където налягането е ниско, и го предава към главната горивна камера под високо налягане. Недостатъкът на тази система е, че част от горивото никога не достига до главната горивна камера и не се използва за придвижването на ракетата. Повечето ракетни двигатели са от т.нар. отворен цикъл. Затварянето на цикъла, за да не се губи гориво, е голямо инженерно постижение. Руснаците постигат огромни успехи в тази област, защото успяват да създадат двигатели със затворен цикъл и газогенератор, работещ с богата на кислород смес. Подходът на Рокет Лаб е друг - ракетите "Електрон" използват електрически турбопомпи - вместо да се хаби част от горивото за работата на помпата, тя се задвижва от обикновен електродвигател. Но за да може системата да е ефективна, са нужни тежки батерии. Общо три са монтирани на "Електрон". В хода на полета, след като две от батериите се изтощят, се включва третата и тя осигурява ток на електродвигателя. Междувременно двете изтощени батерии се изхвърлят, за да се освободи ракетата от излишно тегло - именно това е процесът "гореща смяна на батериите". Спекулацията е, че е възникнал проблем на този етап - ако "горещата смяна" не е сработила и третата батерия не е подала ток към турбопомпата, двигателят просто се е изключил. Разбира се, това е само предположение - очакваме да разберем какви ще са резултатите от разследването на аварията. Напомням на читателите, че преди днешната мисия ракетата "Електрон" бе осъществила 11 поредни успешни полета. По време на един от тях, през декември 2019 г., в космоса благополучно излетя книгата на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт". Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3454-2020-5-july-rocket-lab-launch-failure

Индийската мисия около Марс засне луната Фобос сближи с марсианската луна Фобос и да я снима. Към момента на заснемането на показаното по-долу изображение, "Марсианска Орбитална Мисия" бе на разстояние от 7 200 километра от Марс и на 4 200 километра от Фобос. Разделителната способност е 210 m/pixel. Ясно се забелязват известните кратери Стикни, Рош и Шкловски. Напомням на читателите, че "Марсианска Орбитална Мисия", още известна под името "Мангалиан" (от санскрит मंगल мангала, "Марс" and यान яна, "кораб"), е изстреляна на 5 септември 2013 г. и пристига успешно в орбита около Червената планета на 24 септември 2014 г., където продължава да работи до ден днешен. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3453-2020-india-mom-images-phobos

Американският космически телескоп Тес установи две лета и две зими на новооткрита планета! На илюстрацията: планетата KELT-9 b. Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/Chris Smith (USRA) 3 юли 2020 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Нека да е лято! Горещините у нас вече започнаха и сега е времето да им се порадваме, защото знаем - едно лято никога не стига. Какво ще кажете за две? Това на Земята е невъзможно, но е реалност на странната планета KELT-9b. Откритието е направено посредством космическия телескоп на НАСА "Тес", който в периода между 18 юли и 19 септември 2019 г. наблюдава общо 27 пасажа на планетата пред нейната звезда. Резултатите от проучванията са публикувани на 5 юни 2020 г. в научното списание The Astronomical Journal. Планетата KELT-9b е 1.8 пъти по-голяма от Юпитер и се намира на 670 светлинни години от нас в съзвездието Лебед. Тя представлява газов гигант и е винаги обърната с едната си страна към своята звезда, което означава, че там цари вечен ден, а на срещуположната страна е вечна нощ. Планетата прави една обиколка около звездата си само за 36 часа - толкова продължава една местна година. KELT-9b получава 44 000 пъти повече енергия от звездата си в сравнение с тази, която получава нашата Земя от Слънцето. Поради това температурите от дневната страна надхвърлят 4 300 °C - т.е. планетата е даже по-гореща от някои звезди! Интензивното нагряване е причина атмосферата буквално да се изпарява и да отлита в космоса. Звездата, около която обикаля планетата, е също много особена - тя е два пъти по-голяма от Слънцето и с 56% по-гореща от него. Но тя също така се върти около оста си 38 пъти по-бързо от Слънцето - поради този факт звездата е сплескана откъм полюсите и е издута откъм екватора. Така полюсите са по-нагрети и по-ярки, докато екваториалният регион е по-хладен и по-блед. Нещо повече, разликата между температурите на полюсите и на екватора е от порядъка на 800 °C. И ето какво се случва: с всяка обиколка около звездата, KELT-9b е подложена на различни условия. Планетата се нагрява всеки път, когато премине над северния или южния полюс, и се охлажда, прекосявайки ширините. Така се наблюдават две лета и две зими в рамките на всяка една година, но тъй като годината е само 36 часа, продължителността на един сезон е около 9 часа. Безспорно KELT-9b е много интересен свят, който ще бъде проучван и занапред! За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3452-2020-kelt-summer-winter

Забравените мисии: Голямата обсерватория Гранат Космическата обсерватория "Гранат". Илюстрация : ИКИ-РАН 2 юли 2020 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Малцина знаят, но един от най-големите и безспорни успехи на руската космонавтика е свързан със създаването на големи космически телескопи. При това не говорим само за постижения по съветско време, а и за съвременни мисии като "Спектр-Р" и "Спектр-РГ". За съжаление малко от хората имат реална представа за успехите на космическите държави - и това до голяма степен се дължи на незнание или пропаганда, която раздухва информация според това, което е угодно на политическия наратив. Да, има области, в които руската космонавтика безспорно заслужава уважение - но поради геополитически причини хората обръщат повече внимание на корабите "Союз" или ракетните двигатели "РД-180", които имат по-скоро приложна стойност, отколкото научно-изследователска. Защо почти нищо не се споменава за големите руски космически телескопи - за "Астрон", "Гранат" и "Спектр"-ите? Защо масово космическата астрономия се свързва с телескопа "Хъбъл"? Вярно, "Хъбъл" е безспорен успех на САЩ, но това съвсем не е единственият космически телескоп. Продължавам с четвъртата статия от поредицата "Забравените мисии". В предходните публикации бяха разгледани американското кацане на Венера в рамките на проекта "Пайъниър Винъс", японската мисия до Луната "Хитен" и голямата армада мисии до Халеевата комета. Време е да насоча вниманието ви към гигантската съветска космическа обсерватория "Гранат". Обсерваторията "Гранат" е изстреляна на 1 декември 1989 г. от космодрума Байконур посредством космическа ракета "Протон-К" с горна степен "Блок Д". Това е една от последните грандиозни мисии на съветската космическа програма, изстреляна непосредствено преди разпадането на СССР. Обсерваторията е базирана на стандартизираната платформа от по-ранните роботизирани експедиции от серията "Венера" и "Вега". Диаметърът ѝ е 2.5 метра, дължината - 4 метра, общото тегло - 4 тона, от които 2.3 се падат на научните инструменти (източник: Skyrocket.de). Научните прибори са разработени през 80-те години от СССР, Франция, Дания и България (източник: ИКИ-РАН). Те са общо седем на брой: Sigma: това е френски гамалъчев телескоп с енергетически диапазон 35–1300 keV. Той е най-големият инструмент на борда на обсерваторията с общо тегло около 1 тон. АРТ-П: руски рентгенов телескоп, разработен от ИКИ РАН, с енергетически диапазон за снимане 4-60 keV и за спектрометричен анализ 4-100 keV. АРТ-С: руски рентгенов спектрометър, отново разработен от ИКИ РАН, с енергетически диапазон 3-100 keV. PHEBUS: френски прибор с два детектора за изучаване на гама-лъчевите избухвания. WATCH: датски прибор с четири детектора за изучаване на цялото небе в рентгеновия диапазон. КОНУС-Б: приборът се състои от седем руски детектора за изучаване на фотони в енергетическия дипазон от 10 kеV до 8 MеV, монтирани на различни части на космическия апарат. Слънчоглед: Български бързовъртящ се рентгенов телескоп. След изстрелването на 1 декември 1989 г., "Гранат" е въведена в силно издължена орбита с перигей от 2 000 километра и апогей от 200 000 километра. По-късно перигеят е повдигнат на 20 000 километра. Обсерваторията прави една обиколка около Земята за четири дни, от които три са работни и през тях се провеждат астрономически наблюдения. За огромно съжаление "Гранат" още от самото начало на мисията е поразена от технически проблеми, вследствие на които два от научните прибори не сработват - и един от тях е българският Слънчоглед. Другият е руският рентгенов спектрометър АРТ-С. КОНУС-Б също работи за изключително кратко време - от 11 декември 1989 г. до 20 февруари 1990 г., през което установява 60 слънчеви изригвания и 19 гама избухвания. Изображение на центъра на Млечния път, изготвено след осемгодишни наблюдения на телескопа Sigma в диапазона 35-75 keV. Фото: ИКИ-РАН По време на първите четири години от работата на "Гранат", обсерваторията провежда подробни спектроскопски изследвания и заснема детайлни снимки на центъра на нашата галактика Млечен път. През септември 1994 г. привършват запасите от гориво за контрол на ориентацията и "Гранат" е въведена в сканиращ режим, в рамките на който тя наблюдава небето пасивно, без да бъде насочвана към конкретни обекти. Това продължава до 27 ноември 1998 г., когато мисията е преустановена окончателно. Изображение на центъра на нашата галактика, получено от руския телескоп "АРТ-П". Фото: ИКИ-РАН Проектът "Гранат" се сблъсква с по-сериозни проблеми от недостига на гориво и повредите, засягащи част от научните инструменти. През 1991 г. СССР се разпада и вследствие на това възникват две големи трудности. Първата е, че след разпадането центърът за управление на територията на Крим се оказва част от Украйна - съответно възникват пречки от политически и административен характер. Втората трудност е далеч по-сериозна: постсъветска Русия не разполага с пари, за да поддържа работата на обсерваторията. Затова Франция, която е най-големият партньор на СССР по време на реализацията на "Гранат", поема инициативата в свои ръце и директно финансира проекта. В книгата "Руски космически сонди: научни открития и бъдещи мисии", авторите Браян Харви и Олга Закутняя разкриват подробности относно последната година от съществуването на "Гранат". През 1998 г. на борда на обсерваторията е останал само един функциониращ предавател - и той прегрява след 20 минути работа. Това налага екипа да го изключва, докато се охлади, след което да го включва отново - и така, докато протича свалянето на данни. В крайна сметка "Гранат" е проект, създаден в СССР и носи много от недостатъците на стария режим. Някои западни анализатори незаслужено отписват мисията като разочароваща или даже провалена. Това не е така - научният принос е сериозен, като благодарение на данните от "Гранат" са написани повече от 400 научни статии. Карта на небесната сфера, получена от телескопа Sigma на обсерваторията "Гранат" в хода на една година работа в сканиращ режим. Фото: ИКИ-РАН Ето как протича научната програма: в началото на своята работа обсерваторията е насочена към центъра на нашата галактика, намиращ се на 25 000 светлинни години от Земята. Особено голямо внимание е обърнато на обекта Стрелец А. Там учените очакват да открият мощна черна дупка, но не успяват, въпреки че се откроява радиоизточник на около 300 светлинни години разстояние от галактическия център. В периода 1990-1991 г. "Гранат" изучава Сийфъртови галактики, квазари и звездни купове. Обсерваторията също така проучва последиците от избухването на свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак. След 1991 г. усилията са насочени към изучаването на кандидатите за черни дупки и благодарение на наблюденията учените подобряват своите модели за акреционните дискове. През август 1992 г. "Гранат" открива първите си микроквазари в нашата галактика. През по-късните години "Гранат" прави над 2 000 часа наблюдения на галактическия център, където са изучени множество известни рентгенови източници и са открити около 20 нови, неустановени дотогава кандидати за черни дупки и неутронни звезди. Приносът на "Гранат" е безспорен, а хубавото е, че въпреки трудните времена за руснаците, космическите телескопи не залязоха с краха на СССР. В периода между 2011 и 2019 г. в орбита около Земята работеше обсерваторията "Спектр-Р", а от миналата година до ден днешен в точката на Лагранж "Л2" на системата Земя-Слънце продължава да функционира най-новата руско-немска обсерватория "Спектр-РГ". Да, руската космонавтика изпадна в дълбока криза през последните години и вече няма руски мисии до Луната и Марс. Но астрофизичната програма на страната изглежда ще продължи и занапред. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3451-2020-zabraveni-misii-granat

Огромна загуба: Напусна ни великият руски учен Михаил Павлински, създателят на Спектр-РГ! 2 юли 2020 г. 00:02 ч. Огромна загуба за научния свят! Нееднократно съм споделял, че единственият успех на съвременна Русия в безпилотната космонавтика са обсерваториите от серията "Спектр". Днес научихме новината, че този свят е напуснал създателят на "Спектр-РГ" - Миша Павлински. Тъжната вест бе съобщена от астрофизика Джонатан МакДауъл. Руските блогъри съобщават, че Павлински има огромен принос към реализацията на руските космически телескопи, вкл. историческата обсерватория Гранат. Ученият е вложил всички усилия, за да бъде направен съвременният космически телескоп "Спектр-РГ". Но почти веднага след изстрелването на телескопа през лятото на 2019 г., здравето на Миша се влошило рязко. Докато е била провеждана научната конференция "Високоенергийна астрофизика - днес и утре - 2019 г.", посветена на 60-годишнината от раждането на Павлински, той вече е бил в болница. Няма спор - науката днес загуби голям учен. Първата рентгенова снимка на цялото небе, изготвена през месец юни от руския инструмент "ART-XC" на борда на обсерваторията "Спектр-РГ". Фото: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3450-2020-spektr-rg-pavlinsky-passes