SAlexandrov

Американският космически телескоп Спицер засне междузвезден регион с гигантски мехури от газ Американският космически телескоп "Спицер" засне това изображение на регион от съзвездието Орел, който изобилства от мехури с междузвезден газ. Всеки мехур е голям от 10 до 30 светлинни години и изпълнен с множество звезди. Credits: NASA/JPL-Caltech 2 октомври 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Горепосоченото инфрачервено изображение е заснето от космическия телескоп на НАСА "Спицер". На него се вижда огромен облак от газ и прах, пълен с мехури. Мехурите се "надуват" от материята на млади и масивни звезди. Във всеки един от тях изобилства от хиляди звезди, които заедно създават плътни слоеве от газ и прах. Трудно е да се оцени точният размер на мехурите, тъй като разстоянието между тях и Земята е огромно и обектите изглеждат по-малки, отколкото са в действителност. Счита се обаче, че всеки един мехур е приблизително с размера между 10 и 30 светлинни години. Този активен регион се намира в съзвездието Орел и е част от нашата собствена галактика Млечен път. В него се раждат множество нови звезди. Тъмните региони от изображението показват къде газът е най-плътен - там се очаква да се появят още повече звезди. Американският космически телескоп "Спицер" може да заснема изображения в инфрачервения диапазон, който е недостъпен за човешкото око. Множество междузвездни мъглявини се изучават най-добре в инфрачервената област на електромагнитния спектър, защото инфрачервените лъчи могат да преминават през праховите слоеве на Млечния път. Видимата светлина, за съжаление, се блокира от тях. Цветовете на снимката не са реални - те са визуализация на инфрачервеното лъчение с различна дължина на вълната. Синьото представлява тази светлина, която се излъчва от звездите, прахът и органичните съединения изглеждат зелени, а горещият и нагрят от околните звезди прах е червен. Източник: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3005-2019-spitzer-images-gas-bubble

Върджин Галактик сключи договор с италианските ВВС за провеждането на изследователски пилотиран космически полет 2 октомври 2019 г. 18:30 ч. Днес американската космическа компания Върджин Галактик оповести, че е сключен нов договор с военновъздушните сили на Италия за провеждането на пилотиран космически полет с италиански астронавти на борда на космически кораб "СпейсШипТу". За пръв път в историята на космонавтиката правителствен департмент финансира пилотиран космически полет! Мисията може да бъде проведена още през 2020-та година и тя ще включва изстрелването на трима италиански астронавти, както и установка за научни инструменти. Върджин Галактик осъществява суборбитални космически полети, включващи няколко минути на безтегловност - но това е достатъчно, за да могат астронавтите да се развържат и да проведат няколко опита. Част от тези експерименти ще са посветени на изучаването на нов тип зелено гориво, а други ще са свързани с проучването на адаптацията на човешкото тяло към безтегловност. Напомням на читателите, че Върджин Галактик е единствената частна американска компания, която е успяла да проведе пилотирани космически мисии. Първият пилотиран космически полет бе факт през декември 2018-та, а вторият - през февруари тази година. Общо петима души станаха астронавти - това са първите астронавти на САЩ, летяли на американски кораб след приключването на програма "Космическа совалка" през 2011-та година. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3004-2019-virgin-galactic-italy

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната? И все пак, защо 43 години по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция. 1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество. През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по "Международната космическа станция", роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети. Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера. През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 15 години страната изпрати хора в космоса, имаше китайска космическа разходка през 2008 година, през 2013 година имаше първо китайско роботизирано кацане на Луната, имаше малка космическа станция. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на човек в космоса и първото роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като такава през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, тези компании работят много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни. 2. Днес вече няма тежкотоварни ракети като "Сатурн 5" За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена тежкотоварна ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на "Международната космическа станция" (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета. Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия". Най-голямата надежда на САЩ е новата ракета "Фолкън 9 Хеви", която ще има способност от догодина да извежда 53 тона в околоземна орбита - близо половината от това на "Енергия". А действащите ракети "Делта 4 Хеви", "Протон" и "Ариана 5" имат капацитет да извеждат в орбита между 20 и 30 тона. Защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи. Днес НАСА отново разработва тежкотоварна ракета - "Спейс Лонч Систъм", която ще е в състояние да извежда от 70 до 130 тона в околоземна орбита. Ако всичко мине по план, нейният първи тестов полет ще бъде проведен до 2020 година в безпилотен режим. Но НАСА, както споменах вече, няма средствата от 60-те години, така че вторият й полет ще е няколко години след първия. Ако приемем, че програмата преживее предстоящите президентски смени, можем да очакваме първи пилотирани полети най-рано към 2022-2023 година, а по-вероятно е към края на следващото десетилетие. 3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността. В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, повече от 40 години по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила. Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите 15 години Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в роботизиран режим. Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо". Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече пари. 4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове. По тази точка вече писах в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително". През последните две години споменах на страниците на сайта за две големи постижения, които биха могли да доведат до пробив в пилотираната космонавтика. Едното бе възвращаемият полет на ракетата "Ню Шепърд" на Блу Ориджин с успешно отиване до космоса и връщане на ракетата обратно на стартовата площадка. Другото бе на космическия кораб "Орион" в края на 2014 година - първият голям кораб на НАСА, който напуска ниска околоземна орбита от епохата на "Аполо" насам. И двата полета бяха проведени в безпилотен режим и приключиха с категоричен успех. Но ако те бяха реализирани през 60-те години, непременно щяха да се случат в пилотиран вариант. Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали с хора на борда, а не в безпилотен режим! Днес НАСА изисква от корпорация СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да се стигне до пилотиран полет. Кому е нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както частната корпорация СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс. 5. Променливият икономически и политически климат не позволява да се влагат средства в космическите програми поетапно Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции. Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама. В Русия положението не е по-розово. Преди няколко години властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това изглеждаше реалистично, въпреки факта, че Русия няма нито една успешна безпилотна мисия отвъд околоземна орбита след началото на промените - времевият период (до 2030 година) е достатъчен за тестове и изпитания. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна, петролът поевтинява и рублата се обезценява. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок при тези условия. 6. Днес ние сме твърде фокусирани върху "Международната космическа станция" Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е "Международната космическа станция". Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в "Международната космическа станция", руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии. Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси. През 2011 година "Международната космическа станция" беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно доведе до удължаване на експлоатацията й до 2021 година. Но най-вероятно ще продължи да се използва дори още по-дълго - до 2025, а може би и до 2030 година. Както подчертах, твърде много пари са дадени за нея, а на чертожната дъска няма никакъв неин заместител. Китай също планира в началото на 20-те години да построи своя собствена станция и да осигури постоянно присъствие на човек в космоса. Предполага се, че китайската станция ще е фокус на местната космонавтика поне до 2028 година, което отмества реализацията китайска пилотирана експедиция до Луната към 2030 година. 7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността й има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти. Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3. Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство. Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии. https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

НАСА планира цели 10 излизания в открития космос в рамките на следващите три месеца Предстои комплексен ремонт на прибора "Алфа магнитен спектрометър" (показан на снимката). Това ще е най-сложната ремонтна дейност в космоса след приключването на обслужващите мисии до телескопа "Хъбъл" през 2009 година. Photo credit : NASA 30 септември 2019 г. 21:00 ч. Светослав Александров. НАСА подготвя сериозна ремонтна дейност на Международната космическа станция. Предстои провеждането на цели 10 "космически разходки" през следващите три месеца - абсолютен рекорд от 2011 година насам, когато совалките бяха пенсионирани и строежът на МКС завърши. Част от дейността включва поправка на важния научен прибор "Алфа Магнитен Спектрометър" - задача с такава сложност не е изпълнявана от времената, когато астронавтите ремонтираха космическия телескоп "Хъбъл"! Американската космическа агенция ще представи официално плановете си утре, на 1-ви октомври, в около 21:00 ч. българско време по телевизионния канал НАСА ТВ. Ясни са имената на астронавтите, които ще изпълнят извънбордовите дейности. Това са европейският астронавт Лука Пармитано и американският му колега Ендрю Морган, които излетяха в космоса на 20-ти юли 2019-та година с кораба "Союз МС-13" - навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната. По време на първите пет "космически разходки" ще бъдат обслужени слънчевите панели на станцията. Остарелите никелово-водородни батерии ще трябва да се заменят с нови литиево-йонни батерии, които пристигнаха посредством японския кораб "Кунотори" на 28-ми септември. Останалите пет извънбордови дейности ще са посветени на ремонта на научния прибор "Алфа магнитен спектрометър" (AMS-2), който сериозно обогати познанията ни за нашата Вселена след неговата доставка на МКС от американската совалка "Индевър" през месец май 2011-та година. "Животът на AMS-2 наближава своя край, общо три от четирите охлаждащи помпи на инструмента са се повредили", пише Тобайъс Корбет за уебсайта NASASpaceflight.COM. "Никога не е било предвиждано те да бъдат подменяни или поправяни, което означава, че AMS-2 трябва да бъде изключен скоро и освободен от своята служба да търси фундаментални частици". Въпреки това НАСА е разработила план за поправката на прибора. "Технологиите и дейностите, които ще бъдат приложени по време на "космическите разходки", е трябвало да бъдат разработени на Земята от нулата. Поради това предстоящите извънбордови дейности ще са едни от най-сложните, откакто бяха извършвани ремонтите на космическия телескоп "Хъбъл". Последният от тези ремонти приключи през май 2009-та година", съобщава Корбет за NSF. Датите на "космическите разходки" все още предстоят да бъдат уточнени, но според предварителните планове първите пет ще са факт през октомври, а останалите пет - през ноември. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3003-2019-nasa-ten-spacewalks

Илон Мъск: Старшип ще полети на 20-километрова височина до два месеца, в орбита до шест месеца, а догодина евентуално може и с хора на борда На снимката: космическият кораб "Старшип Мк1". Photo credit : SpaceX 29 септември 2019 г. 09:28 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ американският предприемач Илон Мъск, основател на компанията СпейсЕкс, изнесе дългоочакваната си презентация относно неговата визия за пилотирани полети до Луната и Марс. След презентацията той представи и плановете на компанията за тестовите мисии на големия кораб "Старшип". Очакванията са "Старшип Мк1" да полети в рамките на един-два месеца. Ако всичко мине наред, корабът ще достигне 20-километрова височина. Скоро ще започне строежът на "Старшип Мк3", който вече ще е орбитален. Орбиталният полет може да е факт до шест месеца. Следващите кораби "Старшип Мк3", "Старшип Мк4" и "Старшип Мк5" ще бъдат построени до три-четири месеца. Мъск отговори и на критиката на администратора на НАСА Джим Брайденстайн, който вчера се оплака, че СпейсЕкс са твърде ентусиазирани за "Старшип" и не проявяват ентусиазъм към "Крю Драгън". Предприемачът подчерта, че само 5% от работната сила на компанията е фокусирана върху "Старшип", а останалите ресурси са съсредоточени върху "Фолкън" и "Крю Драгън". Относно регулацията на полетите - сигурно си спомняте, че това лято Мъск имаше ядове с Федералната авиационна администрация, която известно време отказваше да даде лиценз за изстрелването на "Стархопър". Базата на СпейсЕкс е в близост до тексаското село Бока Чика, а с годините то ще става все по-неудобно за живот поради голямата активност и честите изстрелвания. СпейсЕкс са предложили оферти, за да изкупят цялата собственост на селото. Според предприемача най-същественият лимитиращ фактор за плановете на СпейсЕкс е броят на ракетните двигатели, които компанията може да произвежда. Ако "Старшип Мк1" и "Мк2" притежават по три двигателя, "Мк3" и "Мк4" вече ще са с по шест. За междупланетните полети "Старшип" ще притежава шест двигателя, докато тези на неговата ракета-носител "Супер Хеви" могат да варират - вероятният минимум е 24, а вероятният максимум - 37. Понастоящем СпейсЕкс може да произвежда един ракетен двигател "Раптор" в рамките на всеки 8-10 дни, а през първата половина на 2020-та се очаква всеки ден да има по един нов произведен ракетен двигател. Мъск не изключи възможността човек да полети в космоса на борда на "Старшип" още догодина. Плановете на предприемача си остават същите - "Старшип" ще може да превозва до 100 души. Обитаемият отсек на кораба ще е с жизнена вместимост от 1000 кубични метра, като на един човек ще се падат по 10 кубични метра. Когато междупланетните полети започнат, "Старшип" ще използва трансфер на гориво в космоса, за да могат на Луната и Марс да бъдат доставяни полезен товар от над 100 тона. Запис от събитието: тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3002-2019-elon-musk-starship-update

Кой се страхува от тази ракета? Вчера, на 27-ми септември, бе завършено прикачването на двете половини на първата ракета "Старшип". Photo credit : Elon Musk 28 септември 2019 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Имало едно време една космическа агенция на име НАСА. Тя се появила в САЩ една година след като СССР изстреляли своя пръв изкуствен спътник. Американците били толкова шокирани от този спътник, че трябвало да направят нещо спешно по въпроса. И така създали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната. Целта била ясна. За около десетина години НАСА успяла да мобилизира фирми от цялата страна, да наеме най-добрите специалисти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по план, хора са загивали, но в един юлски ден на 1969-та година целта била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхност. А после всичко приключило. Не, това не е съвсем точно. Просто политическата цел била изпълнена и вече нямало нужда да се наливат толкова средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отказват САЩ от космоса? Абсурд - все пак СССР имали собствена пилотирана програма. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, но с по-скромни темпове. Накрая била създадена космическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в множество щати. Совалката позволила да се конструира Международна космическа станция, но основната и́ задача е била да осигурява работа на специалистите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на около 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в космическата пустота. Луната и Марс били нейде далече, недостижими. Един ден през 2003-та година совалката "Колумбия" се разпаднала над Тексас. И дошла равносметката. За толкова десетилетия обиколки около Земята, нищо ново не било открито. Нищо разтърсващо за съвременната наука. Нищо, което си заслужава да бъде публикувано на предните корици на "Сайънс" и "Нейчър". И затова политиците решили - совалката трябва да си отиде, нова програма трябва да дойде - и тя да бъде смислена. Програмата получила много имена през годините, но в основата си била една и съща - космически кораб на име "Орион" и свръхтежка ракета. Но под предлог, че огромните ресурси на щатите трябва да се оползотворяват на максимум, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил направен - ракетата и корабът са щели да ползват стари части, защото старите производствени линии трябвало да бъдат запазени. Иначе как биха пазили работните места? В периода между 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И ... никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета. Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил обсебен от една мечта - да стигне Марс. Затова започнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име "Фолкън 1"? Много е малка. Направил по-голяма ракета "Фолкън 9"? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име "Фолкън Хеви"? Пак не е толкова добра, колкото тази, която ще изстрелва "Орион". Накрая създал ракета на име "Старшип", която била толкова голяма, че засенчила всичко до момента. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За конструкцията на "Старшип" били нужни иновации, немислими към този момент - ракетата била оборудвана с двигатели на метан, каквито никога не били използвани преди. Стигнало се до решаващия момент - "Старшип" достигнала до стартовата площадка. Но дори още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА започнали да я гледат намръщено. И започнали да държат сметка - защо СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със "Старшип". Изказване, пропито със страх. Кой се страхува от "Старшип"? Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че ако се появи по-добър частен проект, тяхното технологично дете ще е недоносено още преди да се е родило? Дали това са конгресмените от съответните щати, на които вече им пари под задника? Дали това са други фирми, които знаят, че сега ще си имат много по-сериозна конкуренция, отколкото са предлагали? Възможните отговори са много. Но за мен има един-единствен решаващ въпрос. Как така не се намери поне един човек на висок държавен пост, който да изрази опасение, че ще изпуснем Луната и Марс? Как така все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/3001-2019-who-fears-this-rocket

Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн скастри СпейсЕкс за двоен стандарт спрямо Старшип и Крю Драгън 28 септември 2019 г. 08:50 ч. Администраторът на НАСА Джим Брайденстайн публикува съобщение, в което разкритикува СпейсЕкс преди презентацията относно проекта "Старшип" : "Очаквам с нетърпение обявлението на СпейсЕкс утре. Междувременно програмата за комерсиални кораби се движи с години забавяния. НАСА очаква да види същото ниво на ентусиазъм, който е фокусиран върху инвестициите на американския данъкоплатец. Време е за резултати". Няма спор, че това изказване ще се посрещне остро от космическите ентусиасти. Да - разочароващо е, че програмата за комерсиални таксита до Международната космическа станция не върви по план. Но вината не е на Илон Мъск. Самата НАСА затормози СпейсЕкс, а и Боинг със своите бюрократични изисквания. Да не споменаваме, че първоначално СпейсЕкс предвиждаше "Крю Драгън" да се завръща на Земята с ретроракети, а не с парашути. НАСА постави такива абсурдни условия, че Мъск се отказа от ретроракетната опция и сложи парашути - така "Крю Драгън" действително е само едно такси до околоземна орбита и няма никаква стойност за мисии до Луната и Марс. И не само това - обсесията на комисията за безопасност към НАСА (ASAP) към всякакъв излишен риск доведе до изискване "Крю Драгън" да е екипиран с четири, а не с три парашута - а тази конфигурация е нова, нетествана и парадоксално, води до нови, неочаквани рискове. С други думи - вината за забавянията на "Крю Драгън" е на НАСА и само на НАСА. Междувременно "Старшип" върви практически без никакви забавяния. Тестовете на двигателите "Раптор" минаха по план. Точно както Мъск обеща миналата година, през тази започнаха полетните изпитания на прототипа "Стархопър", а сега сме на прага на първото орбитално изстрелване. Защото "Старшип" е изцяло частен проект и СпейсЕкс работи спрямо своите си изисквания. И затова нещата се случват. Джим Брайденстайн може да се поучи от ентусиазма на Илон Мъск. Кой знае - може би така свръхтежката ракета "Спейс Лонч Систъм" ще вземе най-накрая да полети и полетите на "Орион" ще станат реалност... Джим Брайденстайн https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/3000-2019-jim-bridenstine-message-spacex

Стратолонч възкръсна! 27 септември 2019 г. 08:08 ч. Нещата не изглеждаха да вървят добре за американската космическа компания Стратолонч след смъртта на нейния основател и един от бившите създатели на Майкрософт Пол Алън. Преди около пет месеца самолетът-носител "Рух", който държи световния рекорд за най-голям самолет по размах на крилата, проведе своя пръв и единствен полет. След това Стратолонч затихна, много от работниците напуснаха и тръгнаха слухове, че наследничката Джоди Алън, която изобщо не е космически ентусиаст, търси начин да продаде самолета и да закрие компанията. Преди няколко дни обаче Никола Песил, който е тестов пилот на Върджин Галактик и работи буквално срещу хангара на Стратолонч, оповести, че са намерени инвеститори и той, както и негови колеги-пилоти, са получили покана за работа в компанията. В сайта Indeed са публикувани общо 11 обяви за работни места. Вероятно скоро Стратолонч ще оповести официално плановете си за бъдещето, а изпитателната полетна програма ще бъде възобновена. Напомням на читателите, че самолетът "Рух" е замислян като въздушна стартова платформа за изстрелването на космически ракети. Общо три ракети "Пегас" могат да бъдат изстрелвани наведнъж от борда му. На илюстрацията : гигантският самолет на Стратолонч с прикачени към него три ракети "Пегас". Image credit : Stratolaunch https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2999-2019-stratolaunch-is-risen

Американската мисия ЛРО засне мястото на кацане на Викрам, но не го намери. Опитайте и вие! Широкоъгълна серия от снимки на мястото на кацане на "Викрам", заснети от камерите на американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" на 17-ти септември. Credits: NASA/Goddard/Arizona State University 27 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 6-ти септември индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да извърши меко кацане на Луната, но резултатът от този опит не бе особено задоволителен. Индийската космическа агенция (ISRO) твърди, че корабът-майка "Чандраян 2" е заснел успешно спускаемия апарат от орбита, но упорито отказва да публикува снимките си, както и да оповести на обществото какво точно се е случило. На 17-ти септември американската мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" прелетя над мястото на кацане на "Викрам" и засне снимки с висока разделителна способност. Политиката на НАСА е американските мисии да си публикуват редовно снимките в интернет, което показва каква сериозна разлика има между САЩ и източните култури и каква отговорност има американската космическа агенция към данъкоплатците. Ето - снимките от "Лунар Риконисънс Орбитър" са вече тук! За съжаление американският екип все още не е успял да локализира точното място, където "Викрам" е паднал. Няма и следа от индийския спускаем апарат. Тъй като снимките са направени два земни дни преди слънчевия залез и началото на 14-дневната лунна нощ, възможно е "Викрам" да се крие в сенчест регион. Осветяването се очаква да е благоприятно през октомври и тогава "Лунар Риконисънс Орбитър" ще заснеме отново региона на кацане. Но възможно е екипът на НАСА да е пропуснал нещо. Затова ръководството на мисията призовава и вие да се опитате да локализирате "Викрам". За целта трябва да свалите изображението в пълен размер от сайта на LROC, но важно е да имате предвид, че това мозаечно изображение, което обединява всичките заснети снимки, е много голямо - 28314 пиксела за 57851 линии, като тоталният брой на осветените пиксели е 900 милиона. И освен това изображението е цели 2 GB, така че, ако се включите в търсенето, ще ви трябва мощен компютър и стискайте палци да не забие Източник: LROC NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2998-2019-lro-photographed-vikram-landing-site

УСПЕХ: Последната пилотирана ракета Союз-ФГ изведе в космоса кораба Союз МС-15 с трима души на борда! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 25 септември 2019 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Днес в 16:57 ч. българско време от Площадка №1 "Гагарински старт" на космодрума Байконур излетя благополучно последната аналогова ракета от серията "Союз-ФГ". Тя изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15". На борда на кораба пътуват руският космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първият космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури. След днешното изстрелване в космоса има общо девет човека - това се очертава да е най-големият екипаж на Международната космическа станция след септември 2015-та година. Но няма да е задълго - Хаззаа ал-Мансури ще престои в орбита само осем дни, след което ще се прибере на Земята на 3-ти октомври със своите колеги Александър Скворцов и Ник Хейг посредством кораба "Союз МС-12". Скрипочка и Меър ще останат на МКС до март 2020-та. Днешният полет символизира няколко неща - той представлява своеобразен "Гагарински миг" за ОАЕ, които до този момент не са имали представител в космоса. За Русия обаче полетът е символ на края на цяла една епоха. От една страна това бе последното изстрелване на историческата ракета "Союз-ФГ", благодарение на която беше осигурено постоянно човешко присъствие в космоса през изминалите години. Именно тази ракета извозваше в орбита екипажи в критични времена като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. От друга страна днешното излитане бе последното от Площадка №1 "Гагарински старт", като нови полети от това място не се очертават в обозримо бъдеще. Тъй като "Союз-ФГ" със своите аналогови системи вече няма да лети, предстои модернизация на тази историческа площадка, от която в миналото са летели първият изкуствен спътник "Спутник 1" и първият космонавт Юрий Гагарин. Предстои цялостна подмяна на кабелите и замяна на аналоговите пултове с цифрови. Счита се, че за модернизацията на "Гагарински старт" са нужни $87 милиона. Парите са обещани да бъдат вложени поравно от Русия, Казахстан и ОАЕ, но дали ще се случи, не е ясно. Емиратите заявяват, че ще финансират модернизацията само ако Русия даде гаранции, че средствата няма да бъдат откраднати. Така че съществува риск днешният полет от "Гагарински старт" да е последен изобщо и тази иконична площадка да бъсе оставена да затъне като едно западнало бунище. "Союз-ФГ" се отправя към своето заслужено пенсиониране. Да, действително тази ракета спасяваше космонавтиката в критични моменти, но ироничното е, че тя изобщо не трябваше да лети толкова дълго време - напротив, на нея винаги се гледаше като на преходен етап между старите аналогови ракети "Союз-У" и по-модерните цифровизирани "Союз 2". "Союз-ФГ" вече бе оборудвана със съвременни двигатели на първата степен, но за разлика от "Союз 2" все още притежаваше аналогови системи за управление. Тъй като руснаците се забавиха в плановете си да внедрят "Союз 2", "Союз-ФГ" стоя в експлоатация повече от очакваното. Тази година на 22-ри август дългото чакане приключи - ракета "Союз 2" най-накрая изпрати в космоса кораб от серията "Союз-МС" на пробен безпилотен полет, като на него бяха качени провизии и човекоподобния робот "Фьодор". Мисията в общ план беше успешна, изключвайки някои проблеми при първия опит за скачване. През април 2020-та година ще излети отново "Союз 2" с кораб "Союз-МС", този път обаче с хора на борда. Ако през това време американските компании Върджин Галактик, Блу Ориджин, СпейсЕкс или Боинг не пратят човек в космоса, днешният полет може би беше последното пилотирано изстрелване през близките шест-седем месеца. В днешното пенсиониране на ракетите "Союз-ФГ" имаше и политически фактор. Тази ракета използва украински компоненти, а след конфликта между Русия и Украйна през 2014-та година руснаците разбираемо искат да скъсат с всякаква украинска зависимост. Догодина, когато "Союз 2" започне да извежда хора в космоса, ракетата ще се произвежда само с руски компоненти. А през ноември руснаците ще пуснат последната ракета "Рокот" със спътника "Гонец" и с това ще е и последната ракета с украински компоненти изобщо. Догодина, живот и здраве, ще станем свидетели на ново начало за пилотираната космонавтика. Руснаците ще започнат да извеждат хора с ракети "Союз 2", а американските пилотирани кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър" ще бъдат въведени в експлоатаця и ще превозват екипажи към МКС редовно. Американските компании Върджин Галактик и Блу Ориджин също ще пращат хора в космоса по суборбитална траектория като част от туристическите им планове. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2997-2019-25-september-last-soyuz-fg-launches

Успех: Япония изстреля осмия си космически кораб Кунотори към МКС! 24 септември 2019 г. 20:15 ч. Тази вечер в 19:05 ч. българско време от космодрума Танегашима излетя ракетата "H-IIB" с осмия товарен космически кораб от серията "Кунотори". След около 15-тина минути корабът се отдели успешно от горната степен на носителя и започна своето четиридневно сближаване с Международната космическа станция. Процедурите по сближаване и прикачване ще бъдат координирани от американските астронавти Кристина Кук и Ендрю Морган. За тази цел те ще прихванат кораба с канадската роботизирана ръка "Канадарм 2". Ръката ще трябва да закачи "Кунотори" към американския модул на МКС "Хармъни". Мисията на космическия кораб се очаква да продължи около месец. За повече информация: НАСА Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : JAXA/NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2996-2019-24-sep-kounotori-launches

НАСА сключи договор с Локхийд Мартин за производството на лунни кораби Орион През месец юни 2019 г. НАСА приключи със строежа и оборудването на първия космически кораб "Орион", който ще излети на тестов безпилотен полет с помощта на ракетата "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA/Radislav Sinyak 24 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА положи основата на масово производство на космически кораби "Орион", които ще осигурят провеждането на 12 мисии до Луната, включително тази, която ще изпрати следващия мъж и първата жена на лунната повърхност през 2024-та година. За тази цел агенцията е сключила договор с аерокосмическия гигант Локхийд Мартин. Производството на корабите ще се ръководи от центъра Джонсън на НАСА, намиращ се в Хюстън, а фокусът ще е върху възвръщаемостта и осигуряването на постоянно присъствие на човек на Луната. Съгласно клаузите на договора Локхийд Мартин трябва да произведе минимум шест и максимум дванадесет космически кораба. Първоначално ще бъдат дадени $2.7 милиарда за мисиите "Артемис 3", "Артемис 4" и "Артемис 5". През фискалната 2022-ра година ще бъдат дадени още $1.9 милиарда за мисиите "Артемис 6", "Артемис 7" и "Артемис 8". Като поръчва корабите на порции, НАСА ще се възползва от ефективността и икономиите, които ще станат достъпни със времето. Очакванията са производството да се оптимизира, а цените да спаднат. Възвръщаемостта на корабите "Орион" се очаква да започне с мисия "Артемис 6", като ще се ползва кораба от "Артемис 2". Но частично преизползване на част от хардуера ще има още при "Артемис 5". За повече информация: НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2995-2019-nasa-long-term-contract

Европейската космическа мисия Марс Експрес засне нова глобална снимка на Червената планета 23 септември 2019 г. 14:25 ч. Макар и да работи от 2003-та година и да се води вече за стара, европейската автоматична междупланетна станция "Марс Експрес" продължава да e в отлично състояние и да ни изумява със своите снимки! Показаното по-долу изображение бе получено посредством камерата "HRSC" на борда на "Марс Експрес" през месец юни тази година. На него се забелязват ясно снежният, обвит в облаци Северен полюс на Марс, контрастиращите багри на северното полукълбо и големите кратери в южното. Двете полукълба на Марс силно се отличават едно от друго. Те са отделени посредством ясна граница, изградена от каньони, урви, склонове, ломове, долини и много други релефни форми. Любопитен факт е, че в северното полукълбо има обширни равнини, почти лишени от кратери - това е показател, че то е младо. Кратеристият релеф на южното полукълбо свидетелства, че то е много по-древно. Източник : ЕКА Photo credits : ESA/DLR/FU Berlin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2994-2019-esa-global-mars-photo

Пилотираната космическа ракета Союз-ФГ с кораба Союз МС-15 бе изведена на стартовата площадка Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" на стартовата площадка. Фото: ЦПК/Роскосмос 23 септември 2019 г. 13:20 ч. Светослав Александров. Русия се готви за последното изстрелване на пилотирана космическа ракета от серията "Союз-ФГ". Ракетите от тази серия вярно извеждаха екипажи до Международната космическа станция в продължение на почти две десетилетия, като от 69 старта само един завърши с провал - този през октомври 2018-та. Благодарение на "Союз-ФГ" бе обезпечено постоянно човешко присъствие на МКС, тъй като ракетата превозваше хора в критични за космонавтиката периоди, като този след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та година и след пенсионирането на останалите совалки през 2011-та. Но всяко нещо си има своя край. За "Союз-ФГ" той ще настъпи на 25-ти септември в 16:57 ч. българско време, когато ракетата ще изведе в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-15" с руския космонавт Олег Скрипочка, американската астронавтка Джесика Меър и първия космонавт на Обединените арабски емирства (ОАЕ) Хаззаа ал-Мансури. Роскосмос оповести, че тази последна ракета "Союз-ФГ" бе изведена днес на космодрума Байконур и бе изправена във вертикално положение на стартовата площадка №1 "Гагарински старт". Именно от това място през 1961-ва година е излетял първият космонавт в историята на човечеството - Юрий Гагарин. Изстрелването на "Союз-ФГ" на 25-ти септември ще ознаменува и началото на края на тесните взаимоотношения между Русия и Украйна в космонавтиката. РИА Новости оповести, че ракетите от серията "Союз-ФГ" се конструират с украински компоненти. По-следващото пилотирано изстрелване от Байконур е планирано за април 2019-та година, когато корабът "Союз МС-16" ще бъде въведен в космоса посредством ракета от ново поколение "Союз 2". Ракетите "Союз 2", освен че имат съвременни цифрови системи за управление (за разлика от аналоговите "Союз-2"), се конструират изцяло с руски компоненти. През месец ноември Русия предвижда напълно да преустанови изстрелването на всякакви ракети с украински части. Тогава последната такава ракета на име "Рокот" ще изведе в космоса спътника "Гонец". Стига руснаците да имат нужните средства и да одобрят проекта, до 2021 г. може да бъде създадена ракета "Рокот 2", която, подобно на "Союз 2", ще има изцяло руски компоненти. Но да се върнем на предстоящото последно изстрелване на "Союз-ФГ" на 25-ти септември. То ще е знаково и поради още една причина - това ще е последният старт от Площадка №1 "Гагарински старт" преди нейната модернизация. Очаква се осъвременяването да продължи около три години, като за тази цел ще са нужни $87 милиона и те ще бъдат вложени поравно от три държави - Русия, Казахстан и ОАЕ. Понеже, както вече бе споменато, "Союз 2" използва цифрови системи, необходимо е да бъдат подменени всички аналогови пултове на "Гагарински старт", както и всички кабели. Освен това обтекателят на "Союз 2" е с диаметър 4.11 метра, докато на старата "Союз-ФГ" - 3.715 метра. Това означава, че се налага продължителна реконструкция и на околните сгради. През 2004-та и 2005-та година подобна модернизация бе проведена на Площадка №31. Оттам, а не от "Гагарински старт", ще излитат пилотираните руски кораби през следващите няколко години. И така, предстоящият полет ознаменува края на цяла една епоха в Русия. За Емиратите обаче той е символ на ново начало - ОАЕ ще преживее своя гагарински момент, тъй като държавата никога досега не е пращала човек в космоса. Очакванията са Хаззаа ал-Мансури да престои в космоса общо осем дни. Той ще се завърне на Земята с руския космонавт Алексей Овчинин и американския астронавт Ник Хейг на 3-ти октомври, посредством кораба "Союз МС-12". Олег Скрипочка и Джесика Меър, които ще излетят на 25-ти септември, ще останат на МКС чак до 30-ти март, когато ще се завърнат заедно с астронавта на НАСА Ендрю Морган. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2993-2019-soyuz-ms-15-launch-pad

Китайският луноход Юту 2 откри мистериозно вещество на Луната Снимка на мистериозния кратер, в който е открито гелоподобното вещество. Photo credit : CNSA/CLEP 20 септември 2019 г. 21:20 ч. Светослав Александров. На 28-ми юли, докато ръководителите на мисията на китайския луноход "Юту 2" го подготвяха за временно изключване с цел предпазване от горещините на лунното пладне, те откриха нещо изумително. Във вътрешността на един от малките кратери беше установено наличието на мистериозна субстанция, която прилича на гел. За находката бе оповестено в медиите в края на август, но китайците все още не си бяха публикували снимките. Днес част от изображенията са вече обществено достояние, така че всеки може да ги разглежда. Панорамно изображение на района с гелоподобното вещество. Photo credit : CNSA/CLEP Съгласно последната информация, разпространена от китайските медии, учените са дали команда на лунохода да доближи кратера и да го изследва, независимо от факта, че процедурата крие известни рискове. Изследователите са се опитали да изучат материала с помощта на спектрометъра VNIS, което е било сложно за изпълнение, тъй като луноходът е трябвало да се приближи максимално, без да падне в кратера. В края на август са били получени удовлетворителни измервания, но резултатите още не са известни. Вероятно те ще бъдат описани в научна статия, която ще бъде подадена за публикация в престижно списание. Ще следим развитието по темата със засилен интерес! Луната все още крие своите тайни от хората, но това няма да е завинаги. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2992-2019-yutu-2-gel-substance

Градът и звездите - връх в творчеството на сър Артър Кларк Корица на българското издание на романа - издателство "Сиела" 20 септември 2019 г. 14:30 ч. Светослав Александров. Винаги ще съм благодарен на сър Артър Кларк затова, че благодарение на него заобичах литературата и космоса. Но ролята на творчеството му в живота ми е по-скоро преходна. Да, "Една одисея в космоса през 2001-та година" възбуди невероятно интереса ми към Юпитер и Сатурн. Само че през 2001-та година в орбита около Юпитер и на път към Сатурн вече разполагахме респективно с мисиите "Галилео" и "Касини" и те успяха да ми разкрият повечето от мистериите на тези планети. Оттогава насам литературните ми вкусове се промениха драстично, познанията ми за космоса - също. Космическите "Одисеи" на Кларк просто нямат препрочитателска стойност за мен. "Градът и звездите" обаче е книга, която с удоволствие продължавам периодично да си я предпочитам. Смятам я за сравнително интересна, актуална и за своеобразен връх в творчеството на Кларк. Оттук насетне следват някои спойлери, така че, ако не желаете да си разваляте впечатлението от романа, време е да спрете да четете това ревю. Действието на книгата се развива около милиард години напред в бъдещето. Океаните са пресъхнали, а Земята се е превърнала в гигантска пустиня. Останал е един-единствен град - Диаспар, който е изолиран от външния свят. Жителите му са постигнали своеобразен вид безсмъртие - вече не се размножават по биологичен път, а когато се уморят от живота, отиват в специални информационни хранилища, където заспиват и се прераждат отново след столетия. Градът предлага всякакви възможни развлечения на жителите, включително саги, които са нещо като съвременните MMORPG-компютърни игри. Но гражданите на Диаспар не се интересуват от света извън него, отдавна не се вълнуват от космоса и в тяхната история са съхранили легенди, че някога човечеството е основало огромна империя в Галактиката, преди да бъде отблъснато от мистериозната раса на Завоевателите. Един ден информационните хранилища на Диаспар раждат Алвин - младеж, който не успява да си спомни нищо от предишните животи. Неговият учител Джесерак и настойниците му Еристон и Етаниа разкриват, че такива просто няма. Алвин е Единствен и малцина като него са се появявали в Диаспар. Единствените не се задоволяват от града и неговите удоволствия, те притежават изследователски дух и копнеят да излязат навън - ако ще и там да има само пустиня. Алвин успява да напусне града и открива, че Земята не е само пустиня - малка част от нея е останала жива, съхранена от учените на страната Лис. Те са запазили много от качествата, които правят човеците човеци - размножават се по биологичен път, а не чрез компютри и имат дълготрайни любовни връзки. Развили са и едно ново умение - телепатията. Но въпреки това те също са се поддали на изолационизма и не проявяват никакъв интерес към останалия свят, включително и към Диаспар. Застоят е централна тема в романа "Градът и звездите". Това, което не харесвам в него, е че Кларк се изказва прекалено негативно за религията - той смята, че организираното религиозно движение (към което са се поддали и хората от бъдещето) е основният виновник за цивилизационния застой. Тук е коректно да упомена, че романът е писан през 1956-та година, когато е бил пикът на философския атеизъм (едва години по-късно във философските школи настъпва своеобразно обръщане към религията). А днес хората осъзнават по-скоро положителното влияние на църквата върху развитието на науката в исторически план, като случаи като този с Галилео са били изключение от правилото, а не правило. Нека да не забравяме, че днес основният тласък на науката се осигурява от практическото приложение на научните открития. Преди няколко столетия обаче не е било така - науката е била фундаментален стремеж към познание, а много от великите учени (мислете си за Мендел, за Паскал) са притежавали религиозен интерес към устройството на света. Но уви, много от атеистите отказват да признаят това и проявяват собствен тип тесногръдие... Но това е един от малкото кусури на "Градът и звездите". Изключаем него, книгата ми допада. В романа е загатнат мотива за разума, който се откъсва от тленността и може да се развива самостоятелно в космоса, без да умира. Подобен мотив има и в "Одисеи"-те. Кулминацията на "Градът и звездите" е космическото пътешествие, което Алвин предприема и по време на което открива Ванамонде - безплътното създание от чист разум, носител на безкрайна мъдрост и познание. Финалът е леко клиширан - жителите на Диаспар и Лис, естествено, ще прекратят своята вековна изолация. С помощта на Ванамонде (в ролята на Deus ex machina) земляните ще съумеят да отсеят истинската им история от митовете и заблудите и да научат няколко важни урока за света. Първият - светът крие нещо ужасно (ТМ) - Лудия Разум, който е неуспешен резултат от опитите за откъсване от тленното. Вторият - светът крие нещо прекрасно (ТМ) - някаква загадка, която е накарала всички разумни цивилизации да напуснат Млечния път и да се отправят към съседна галактика. На фона на тези дребни кусури, "Градът и звездите" е приятна книга и аз я препоръчвам за всеки почитател на научната фантастика. Да, философските отговори, които Кларк предлага, може да не са особено задоволителни, а финалът да не е това, което очаквате. Но удоволствието от книгата е просто да седнете и да я четете - важен е пътят до финала, а не самият финал. Сър Артър Кларк е пътешественик, който разказва увлекателно и съумява да разпали искрата на любопитство сред читателите си. Поради това предполагам, че Кларк е създал много повече космически ентусиасти от всеки друг фантаст и затова достойно заема достойно своето място сред Великите трима на фантастиката, наравно с Айзък Азимов и Робърт Хайнлайн. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2991-2019-gradut-i-zvezdite-review

Ръководството на лунната мисия Чандраян-2 активира всички бордови прибори На илюстрацията: автоматичната лунна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. Image credit : ISRO 20 септември 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ръководството на индийската автоматична лунна станция "Чандраян 2" оповести, че всички научни прибори на борда са активирани. Освен това са проведени първоначалните изпитания на приборите. Всички те работят според очакванията. Орбиталният модул продължава да изпълнява научните си задачи удовлетворително. Все още остава неясна съдбата на спускаемия апарат "Викрам". По информация от Индийската космическа агенция, национален комитет, състоящ се от представители на академичната общност и експерти, анализира причините за загубата на сигнал. Американската космическа мисия "Лунар Риконисънс Орбитър" се е опитала да заснеме "Викрам", но не е успяла, защото е преминала над него малко преди да залезе слънцето и спускаемият апарат е бил в сянка. Следващият опит за заснемане вероятно се очертава да е следващият месец. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2990-2019-chandrayaan-2-in-lunar-orbit

Най-накрая успяха да поправят горивните резервоари на МЛМ Наука 20 септември 2019 г. 08:00 ч. Руската информационна агенция ТАСС ни информира, че специалистите на ГКНПЦ "Хруничев" най-сетне са успели да ремонтират замърсените с метални стърготини горивни резервоари на модула МЛМ "Наука". Следователно те ще бъдат използвани за изстрелването на модула и няма да се налага изготвяне на нови резервоари по образец на "Фрегат". "Ще бъдат използвани стандартните резервоари, те успешно са преминали през изпитанията, всички проблеми с тях са решени. Сега завършва оформянето на съответстващите документи", съобщава един от анонимните източници в ракетно-космическия отрасъл за ТАСС. Друг източник споделя, че макар и резервоарите на "Наука" да са проектирани за многократно използване, сега те ще се използват само веднъж - за скачването на модула с МКС. Полетът на модула по последна информация е планиран за края на 2020-та година. Ако датата бъде изобщо спазена, това ще стане 13 години след първоначално зададения срок. През изминалото десетилетие модулът премина през множество проблеми, а за куриозното му замърсяване със стърготини и до днес нямаме понятие какво точно се е случило. Легендите, които се носят в ГКНПЦ "Хруничев", разказват, че по време на преобразуването на модула от бекъп на "Заря" в нова лаборатория "Наука", работниците не са получили точни инструкции какво да правят и някои от тях са си помислили, че е трябвало да го нарежат за скрап. Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2989-2019-mlm-nauka-tanks-repaired

Парашутните проблеми на ЕкзоМарс-2020 са заради руския спускаем апарат Казачок 19 септември 2019 г. 18:00 ч. Главоболията, които Европейската космическа агенция (ЕКА) има с парашутите на мисия "ЕкзоМарс-2020", се дължат на руския спускаем апарат "Казачок". Това става ясно от публикация на сайта СпейсНюз. Сайтът се позовава на програмния мениджър на ЕкзоМарс Франсоа Спото. По думите на Спото спирачните ракетни двигатели на "Казачок" са твърде слаби. Ако ретроракетната система е била по-мощна, мисията е щяла да мине само с един парашут. Сега се е наложило ЕКА да разработи изключително комплексна система с множество парашути. А европейската космическа агенция, за разлика от американската, няма голям опит в тези разработки. Парашутите ще трябва да снижат скоростта на спускаемия апарат в продължение на шест минути. Ретроракетите ще работят само през последните 30-40 секунди и те ще трябва да омекотят самото кацане. Напомням на читателите, че изстрелването на "ЕкзоМарс-2020" все още е планирано за лятото догодина, но то ще е факт само ако парашутните проблеми бъдат разрешени. Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2988-2019-kazachok-lander-parachutes

НАСА ще помага за парашутите на руско-европейската мисия ЕкзоМарс-2020 19 септември 2019 г. 08:00 ч. Датата за изстрелване на съвместната мисия на Европа и Русия "ЕкзоМарс-2020" все повече наближава. Роботизираната експедиция обаче още не е изцяло готова за полет - изпитанията на парашутите, проведени през май и през август, завършиха с провал. Поради това ЕКА се е обърнала към НАСА за помощ. След като американците осигурят нужния опит, ще бъдат проведени още две изпитания - през декември и през февруари. И двата теста трябва да са успешни, за да могат парашутите да бъдат одобрени за мисията до Марс. Ако дори и едно от изпитанията се провали, "ЕкзоМарс-2020" със сигурност ще пропусне стартовия прозорец от 25-ти юли до 13-ти август 2020-та и ще бъде отложена за 2022-ра година. За повече информация: https://spacenews.com/esa-turns-to-nasa-to-assist-in-crucial-exomars-parachute-tests/ Спускаемият апарат "Казачок" от мисия "ЕкзоМарс-2020". Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2987-2019-nasa-to-help-exomars-2020

ВМС на САЩ призна за автентичността на видеа, на които се виждат НЛО Скрийншот на едно от видеата, публикувано от TTSA (To The Stars Academy of Arts & Science) 17 септември 2019 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Военноморските сили (ВМС) на САЩ са признали, че три видеа, за които се предполага, че на тях се виждат неидентифицирани летящи обекти (НЛО), са автентични. Новината бе съобщена от престижното научно-популярно списание Popular Mechanics, а то от своя страна се позовава на The Black Vault - онлайн хранилище за декласифицирани правителствени документи. Освен това ВМС твърди, че въпросните три видеа никога не са били одобрявани за обществено ползване. Видеата са известни в общественото пространство под названията "FLIR1", "Gimbal" и "GoFast". Във всяко едно от тях става въпрос за срещи на пилоти с летящи обекти, които са провели маневри, невъзможни за постигане според съвременното равнище на авиационните технологии. ВМС на САЩ описва обектите като "неидентифициран въздушен феномен". Терминологията е важна - НВФ обозначава неоторизирани или неидентифицирани самолети/обекти, които навлизат във въздушното пространство на самолетите по време на военни тренировки. С други думи - става дума за явления, които към настоящия момент не са обяснени. ВМС по никакъв начин не твърди, че тези обекти са летящи чинии или са с извънземен произход. Малко скептицизъм по темата не би бил излишен - до момента, в който не получим преки доказателства за наличието на извънземен живот, всичко по въпроса за т.нар. НЛО остава в сферата на спекулациите. Правилото на Карл Сейгън е категорично - изключителните твърдения изискват изключителни доказателства, съответно всяко твърдение, че даден неидентифициран обект е с извънземен произход, трябва да бъде ясно аргументирано с доказателствен материал. Но скептицизмът, който граничи с крайност, може да се окаже вреден - миналата година ви запознах със становището на проф. Кевин Кнут от Университета Олбани и бивш изследовател на НАСА. Кнут е категоричен, че когато става въпрос за случаи като тези - видеа, показващи обекти с полетни характеристики, лежащи отвъд познатото за съвременните технологии, те трябва да бъдат анализирани от сериозните учени. Темата "НЛО" не трябва да е табу за науката, дори ако феномените не могат да устоят на строгите научни стандарти. Ако науката абдикира от даден предмет, той влиза в полезрението на шарлатаните. Учените са длъжни да разследват всички възможни хипотези - и точно защото знаем твърде малко за НЛО, извънземната хипотеза не бива да бъде стопроцентово отхвърляна. И тъй, има ли летящи чинии или не? Ако действително пилотите от видеата са се сблъскали с такива и извънземните безмълвно ни наблюдават, това, както твърди писателят Аркадий Стругацки, би било неприятно. Ако НЛО-тата са природно явление, ще е скучно. Съгласен съм със Стругацки, който казва, че най-добре би било да има някакво трето решение. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2986-2019-ufo-video-authentic

Американската космическа мисия Джуно засне слънчево затъмнение на Юпитер! 17 септември 2019 г. 17:05 ч. На 12-ти септември, когато автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето 22-ро сближение с Юпитер, тя успя да заснеме нещо изумително. Това е истинско слънчево затъмнение, при което се вижда как вулканичната луна Йо хвърля сянка върху газовия гигант! Напомням на читателите, че мисия "Джуно" бе изстреляна на 5-ти август 2011-та година. Тя пристигна успешно в орбитата на Юпитер на 5-ти юли 2016-та година и продължава да работи до ден днешен. Очаква се основната научна мисия да приключи официално през юли 2021-ва година. "Джуно" е вторият апарат в историята на човечеството, който е успял да се превърне в изкуствен спътник на планетата - първият бе "Галилео" през 1995-та година. Но за разлика от него, както и от предишни мисии, прелетяли край планетата като "Пайъниър" и "Вояджър", "Джуно" е единственият апарат, който дори и при такова колосално разстояние от нас може да работи със слънчеви батерии. Всички останали роботизирани експедиции до Външната слънчева система са разчитали на ядрен източник. Снимката на сянката на Йо върху Юпитер. Photo credits : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2984-2019-juno-io-shadow

Блу Ориджин ще изстреля човек в космоса до края на 2019-та година 17 септември 2019 г. 17:10 ч. Сега, след като първите пилотирани полети на СпейсЕкс и Боинг се очертават да са факт в началото на 2020-та година, изглежда, че втората американска компания, която ще изпрати хора в космоса, ще е Блу Ориджин. Напомням на читателите, че първата бе Върджин Галактик, която през декември 2018-та и февруари 2019-та успя на два пъти да изстреля хора в космическото пространство по суборбитална траектория. Подчертавам, че Блу Ориджин, подобно на Върджин Галактик, е суборбитална компания, докато СпейсЕкс и Боинг целят орбитални полети до МКС. Новината, че Блу Ориджин планира да изпрати човек в космоса до края на 2019-та, бе оповестена от директора на компанията към отдела за продажби Ерика Вагнер. Към настоящия момент космическият кораб "Ню Шепърд" е летял неколкократно на суборбитални пътешествия, като във всички случаи капсулата се е завръщала на Земята благополучно. По време на последния полет през май тази година "Ню Шепърд" изведе в космоса 38 научни експеримента, от които 9 бяха за нуждите на НАСА, а 29 - частни. Досега полетите на кораба са били безпилотни, но вече е крайно време Блу Ориджин да се осмели да изстреля човек. Кадър от излитането на кораба "Ню Шепърд" през месец май тази година. Photo credit : Blue Origin https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2985-2019-new-shepard-blue-origin-crewed-2019

Завърналият се на Земята робот Фьодор не ще да се включи 17 септември 2019 г. 12:30 ч. Човекоподобният робот Фьодор, който преди няколко дни се завърна на Земята след кратък полет до Международната космическа станция, не иска да се включи. Новината бе съобщена от официалната Туитър страница на Фьодор, а тя се позовава на публикация в Mk.Ru. Ръководството на проекта се е опитало да включи робота след неговото приземяване, но не е успяло. Понастоящем по Фьодор работят специалисти. Космонавтът Алексей Овчинин дори се е пошегувал, че роботът, "навярно, просто е изморен". Но проблеми с активирането на робота е имало още докато е бил на борда на МКС. Там Овчинин все пак е успял да включи електрозахранването му, но с голямо усилие. Credit : Roscosmos/FEDOR https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2983-2019-fedor-ne-moje-da-sevkluchi

Последното откритие на Хъбъл показва колко много не знаем за планетите Планетата K2-18b през погледа на художник. Това е единствената известна на нас планета, която се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда и за която знаем, че притежава водни пари в атмосферата. Credits: ESA/Hubble, M. Kornmesser 16 септември 2019 г. 19:20 ч. Светослав Александров. Преди броени дни беше оповестено важно откритие, направено с помощта на данни от американския космически телескоп "Хъбъл". Планетата K2-18b, която е на разстояние 124 светлинни години от Земята, се намира в т.нар. "обитаема зона" около своята звезда. Това означава, че тя притежава нужните предпоставки, за да може на нея да има вода в течно агрегатно състояние. Измерванията от "Хъбъл" потвърждават, че в атмосферата на планетата има водни пари и вероятно облаци, което свидетелства за наличие на кръговрат на водата. Откритието безспорно е забележително, но за мен интересното е не това, което е известно, а това, което не е. Но за да ви разкажа повече, първо трябва да ви припомня някои елементарни факти за планетите. В Слънчевата система, най-общо казано, има две групи планети. Първата група са т.нар. "планети от земен тип" - това са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са вътрешните планети, разположени най-близко до Слънцето и общото при тях е, че имат твърда и скалиста повърхност. Втората група са т.нар. "газови гиганти", която включва Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. През 2009-та година НАСА изстреля космическия телескоп "Кеплер" и с това бе положено началото на една велика цел - да бъдат открити извънслънчевите планети, които са сходни с нашата собствена Земя. Телескопът престана да работи в края на миналата година, но в началото на 2018-та американската космическа агенция успешно изпрати в космоса нов телескоп на име "Тес". Данните от двата телескопа обогатиха неимоверно нашето познание за извънслънчевите планети. Още щом "Кеплер" полетя и започна да изпраща данни, учените си зададоха въпроса: какви планети се срещат по-често в нашата Галактика? Газови гиганти или скалисти планети като Марс и Земята? Ако скалистите планети се окажеха повече, това щеше да е супер и да открие много възможности да търсим организми, подобни на земните. Ако ли пък бяха газовите гиганти - е, и тогава не всичко щеше да е загубено, те биха могли да притежават скалисти луни с условия за живот. Но когато отговорът пристигна, той шокира всички ... Най-често срещащите се планети в Галактиката не са нито от единия, нито от другия тип. Тези планети са по-големи от Земята (най-голямата скалиста планета в Слънчевата система), но по-малки от Нептун (най-малкия газов гигант в Слънчевата система). Такива планети обикновено биват описвани в научната литература с термина "супер земи" или "мини нептуни". Както ни информира изследователката Емили Лакдауола в Туитър, ние изобщо не знаем как изглежда една "супер земя" (т.е. "мини нептун"). В Слънчевата система такива планети не съществуват! Най-близката планета от този тип е отдалечена на светлинни години от нас и вероятно няма надежда да изпратим космически апарат до нея в рамките на нашия живот. Надали и внуците или правнуците ни ще имат този шанс. И все пак положението не е безнадеждно. НАСА и Европейската космическа агенция (ЕКА) строят нови и по-мощни телескопи, които ще излетят в космоса - като "Джеймс Уеб" (който ще полети в началото на следващото десетилетие) или "Хеопс" (който ще бъде изстрелян през тази есен). Приборите стават все по-чувствителни и вече ще е възможно да правим по-качествени спектроскопски анализи на извънслънчевите планети, които означава, че ще може да научим по-подробна информация за тях. Планетите Уран и Нептун, пише Хана Уейкфорд за The Planetary Society, често биват наричани "ледени гиганти". Те представляват преходна форма - за разлика от Юпитер и Сатурн, които са доминирани от водород, масата на ледените гиганти е доминирана от течен или твърд материал, състоящ се от "тежки елементи" (т.е. по-масивни от хелия). Уран и Нептун все още притежават атмосферна обвивка от водород и хелий, но във вътрешността им има дълбок, течен океан от тежки елементи и може би дори има скалисто ядро. В сравнение с тях планетите от земен тип (Меркурий, Венера, Земя и Марс) са съставени основно от скали, докато атмосферата им е тънка и в нея почти няма водород и хелий. Питаме се: коя е тази критична маса, която, след като бъде достигната, планетата престава да е скалиста и се превръща в газов гигант с водород и хелий? Това е въпрос, на който все още няма отговор. Планетата K2-18b, за която е направено гореописаното откритие, е от типа "супер земя" или "мини нептун". Като изключим факта, че в атмосферата ѝ има вода, ние практически не знаем нищо конкретно за нея. Дали тя е повече скалиста или не? Наподобява ли повече на Земята, или напротив - повече прилича на Нептун? Не знаем... В бъдеще новите телескопи ще позволят по-подробно характеризиране на атмосферите на извънслънчевите планети, но докато това се случи, те ще продължат да са загадка за учените. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2982-2019-latest-exoplanet-discovery-what-we-dont-know