SAlexandrov

Новият руски космически кораб Федерация може да е опасен за космонавтите 15 юли 2019 г. 08:05 ч. Новият космически кораб "Федерация", който Роскосмос създава за следващите мисии до Международната космическа станция и Луната, притежава сериозна уязвимост, съобщава руската медия Газета.Ру. Уязвимостта е свързана със сценарий, при който може да се наложи да се прекрати спешно полетът в случай на авария и да се извърши приводняване в Тихия океан. "При въвеждането в орбита на пилотирания космически кораб "Федерация" от космодрума Восточний има колосален проблем в случай на възникването на аварийна ситуация", твърди Игор Верховски, началник на отдела по развитие на бизнеса в областта на пилотираните програми и спътникови системи към РКК "Енергия". "Ние попадаме в акваторията на Тихия океан, където не разполагаме с никакви високоскоростни плавателни съдове, собственост на военноморската флота или гражданската флота". Верховски е убеден, че поради липсата на такива кораби ще минат няколко дни, докато спасителните екипи се доберат до бедстващите екипажи. Това може да се окаже фатално. Верховски също така подчерта, че се налага да се измени технологията за кацане на "Федерация". Желанието на Роскосмос е корабът да се завръща на Земята посредством ретроракети. "В Русия обаче няма много такива полигони, където можем да обезпечим точно кацане на космическия апарат", казва специалистът. Вероятно ще се наложи "Федерация" да каца с парашути, също както "Союз". Перспективите Русия да разработи успешно нов пилотиран космически кораб за полети до Луната обаче не са големи. "Русия няма собствени средства за доставки в окололунното пространство. Междупланетният кораб "Федерация" изобщо не може да напусне етапа на чертежите и изложбените макети, а свръхтежката ракета, способна да изстреля кораба до Луната, няма да се появи по-рано от 2028 година в най-добрия случай", категоричен е космическият експерт и блогър Виталий Егоров. Макет на "Федерация". Photo credit : Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2876-2019-federation-abort-modes

Отбелязваме половин век от изстрелването на неуспешната мисия Луна 15 14 юли 2019 г. 12:30 ч. На 13-ти юли 1969 г. СССР изстрелва мисията "Луна 15", с която се опитва да обере поне малка част от лаврите в лунната надпревара. Остават броени дни до изстрелването на пилотирания кораб "Аполо 11", с което американците ще отбележат победа в състезанието. СССР вече са се простили с надеждата да пратят човек до Луната, както вече писах наскоро. На 3-ти юли 1969 г. са се опитали да изстрелят свръхтежката ракета "Н1" с пилотирана лунна архитектура. Ако изстрелването е било успешно, може би през следващите дни съветските специалисти са щели да изстрелят пилотиран кораб "Союз", който да наближи архитектурата и екипажът му да се прехвърли на него посредством процедура, наречена "подсадка". Но това не се случило - "Н1" експлодирала няколко секунди след изстрелването и напълно унищожила стартовата площадка. Ракета може да бъде заменена, но стартовата площадка е една. Нямало шанс СССР да пратят човек до Луната преди "Аполо 11". Но ако асото е изиграно, в тестето все още има една десятка. "Луна 15" е възвръщаема лунна мисия. Макар и без хора на борда, ако тя успее, ще кацне на Луната, ще вземе проби, след което ще отлети и ще достави пробите на Луната напълно в автоматичен режим. Чудесна възможност за социалистически режим да заяви - може и без хора, но ние правим същото, което правят и вашите астронавти. Изстрелването на "Луна 15" е благополучно и тя започва своето междупланетно пътешествие. Автоматичната станция се опитва да кацне на Луната на 21-ви юли, докато Армстронг и Олдрин са още на повърхността. Но вместо да се спусне меко, мисията се разбива сред лунните планини. През следващите години много хора, които симпатизират на тоталитарния режим, ще се опитат да направят алтернативен прочит на историята. Те ще кажат, че целта на СССР никога не е била да прати човек на Луната, защото ... (изберете си любимото обяснение). Или ще кажат, че не може да се говори за "край" или "спечелване" на лунната надпревара, понеже продължавала и днес. Това са жалки оправдания. През 60-те години САЩ и СССР наистина са участвали в състезание кой ще стигне пръв до Луната. И всички научават, че съветските ракети са експлодирали. Всички са наясно, че спускаемите апарати са се разбили. В едно състезание има един победител, а второто място си остава второ. Съветските специалисти са участвали в състезанието - и са загубили епично. Дори и това, че по-късно са успели да пратят луноходи и възвръщаеми роботизирани експедиции, не променя факта, че вторите са си втори. Останалото е кисело грозде. "Луна 15" - илюстрация https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2874-2019-luna-15-anniversary

Индийските специалисти започнаха подготовката за изстрелването към Луната през идната нощ На снимката: ракетата "GSLV Mk-III" с индийската лунна мисия "Чандраян 2" в очакване на старта през идната нощ. Photo credit : ISRO 14 юли 2019 г. 10:15 ч. Светослав Александров. Днес, когато празнуваме половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната, наред са индийците. В ход е подготовката за амбициозната мисия "Чандраян 2", която, ако е успешна, ще превърне Индия в едва четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане върху лунната повърхност. Днес индийската космическа агенция ISRO оповести, че е започнало пълненето с гориво на ракетата "GSLV Mk-III", която ще изстреля "Чандраян 2" през идната нощ, на 15-ти юли в 00:21 ч. българско време. Това е най-мощната ракета, с която Индия разполага днес. Тя е в състояние да извежда в орбита около 8 000 килограма полезен товар. "Чандраян 2" е първата сериозна научна мисия, назначена да лети с "GSLV Mk-III", а в бъдеще ракетата ще изведе в космоса и първите индийски пилотирани космически кораби. На снимката: луноходът "Прагиян", прикачен към спускаемия апарат "Викрам". Photo credit : ISRO В случай че през предстоящата нощ "Чандраян 2" излети по план и всичко мине успешно, кацането на Луната е планирано за 6-ти септември. Ракетата-носител няма да изведе мисията на директна траектория към естествения ни спътник, а в околоземна орбита с параметри 170 на 40 400 километра. Автоматичната междупланетна станция ще използва собствените си двигатели, за да повдига параметрите на тази орбита и да се отправи към Луната. "Чандраян 2" се състои от три компонента: орбитален апарат (оборудван с осем научни инструмента), спускаем апарат (оборудван с четири научни инструмента) и луноход (оборудван с два научни инструмента). За разлика от предходната мисия "Чандраян 1", която летя през 2008 година и която имаше чуждестранни научни инструменти (включително българския RADOM-7), международното участие на "Чандраян 2" е силно ограничено. Американски ретрорефлектор, монтиран към спускаемия апарат, представлява единственият чуждестранен прибор. Първоначално не се планираше да е така - Индия разработваше мисията си съвместно с Русия, но безкрайните отлагания в руския ракетно-космически отрасъл доведе до това индийците да се отдръпнат от руското сътрудничество и да продължат да разработват "Чандраян 2" сами. Това вероятно се оказа мъдро решение - руските спускаеми апарати все още не са готови за полет. Ако Русия продължаваше да е отговорна за строежа на спускаемия апарат на "Чандраян 2", мисията още нямаше да е достигнала стартовата площадка. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2873-2019-isro-prepares-chandrayaan

Исторически успех: Русия благополучно изстреля своя нов космически телескоп Спектр-РГ! Кадър от днешното излитане. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 13 юли 2019 г. 18:15 ч. Светослав Александров. Днес е наистина исторически и повратен ден за модерната руска космонавтика, след като космическата ракета "Протон-М" с ускорителен блок "ДМ-03" излетя в 15:30 ч. българско време и успешно изведе в космоса астрофизичния телескоп "Спектр-РГ". Благодарение на двете запалвания на "ДМ-03" телескопът бе изпратен отвъд околоземна орбита и ето защо моментът е ключов: Русия успя да изпрати за пръв път свой собствен космически апарат в междупланетното пространство след разпадането на СССР! Разбира се, през последните години руски ракети изстреляха благополучно множество космически апарати като "Винъс Експрес" до Венера, "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс-2016" до Червената планета, но това са апарати най-вече на Европейската космическа агенция (ЕКА) и други държави. За разлика от тях платформата на "Спектр-РГ" с име "Навигатор" е произведена в Русия. По-точно - създадена е от предприятието НПО "Лавочкин". Преди броени минути Роскосмос потвърди официално, че слънчевите батерии на "Спектр-РГ" са се разгърнали успешно и че всички системи на борда работят нормално. През следващите три месеца телескопът ще пътува към точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце. Ако всичко мине наред, това ще е нов повратен момент за руската космическа програма. Макар че по времето на СССР са пращани множество апарати до Луната, Венера и Марс, до този момент никога руска космическа мисия не е достигала която и да е от точките на Лагранж. Нито във времената преди прехода, нито след това. Но да се върнем на "Спектр-РГ". Телескопът ще изучава Вселената в рентгеновата и гама-лъчевата област от електромагнитния спектър. На борда му има два прибора: руски ART-XC и немски eRosita. В хода на неговата научна мисия телескопът ще изучава мистериозните космически явления, известни като "тъмна материя" и "тъмна енергия". Учените разчитат, че "Спектр-РГ" ще работи минимум четири години, а надеждите са да изкара поне шест години и половина. Безспорно моментът е исторически за Русия и по още една причина - телескопът е формулиран в края на 80-те години, а успява да излети чак сега. Изминали са почти три десетилетия от краха на СССР. Това са три десетилетия без възможността Русия да изпрати построена от собствените си предприятия мисия отвъд пределите на околоземна орбита, в междупланетното пространство. Последната космическа мисия, която СССР изстрелва в междупланетното пространство, е "Фобос 2" до Марс - на 12 юли 1988 година. Днес бе прекратено точно 31-годишно прекъсване на руските междупланетни полети. Видеозапис от изстрелването: тук (Youtube връзка) Прочетете статията на КОСМОС БГ - Исторически преглед: съветски и руски космически телескопи https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2872-2019-spektr-rg-launch-success

Най-сетне: държавната комисия одобри изстрелването на Спектр-РГ за днес, 13-ти юли! 13 юли 2019 г. 09:05 ч. След множество перипетии и проблеми, държавната комисия даде зелена светлина за днешното изстрелване на ракетата "Протон-М" с ускорителен блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Това бе съобщено на страниците на Роскосмос. Изстрелването ще е факт в 15:30 ч. българско време. На уебсайта на Роскосмос в секция "Онлайн трансляции" ще има излъчване в реално време. Живото предаване почва в 14:30 ч. "Спектр-РГ" е руски космически телескоп с немско участие. Той е наследник на съветските обсерватории "Астрон" и "Гранат". Ако бъде изстрелян успешно, ще се позиционира в точката на Лагранж L2 на системата Слънце-Земя. С това Русия може да пожъне първия си междупланетен успех след разпадането на СССР. Макар че преди 1991-ва година съветските инженери са изпращали множество мисии до Луната, Венера и Марс, никога досега руски апарат не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Така че това се очертава да е първото сериозно междупланетно постижение на постсъветска Русия. Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Снимка : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2871-2019-spektr-rg-approved-launch-13-july

Проблемна изолация отложила полета на Протон-М, залепиха ракетата с лепило! 12 юли 2019 г. 18:40 ч. Журналистът Анатолий Зак от сайта Russian Space Web оповести на базата на свои източници в аерокосмическата индустрия, че причината за последните тегоби около изстрелването на телескопа "Спектр-РГ" е проблемна изолация. Засегната била област между втората и третата степен от ракетата. За да решат проблема, специалистите е трябвало да залепят изолацията със специално лепило. Отнема пет часа на лепилото да изсъхне напълно, което обяснява защо ракетата не могла да излети в срок. Изглежда, че ремонтът е приключил успешно. По информация от Зак комисията ще заседава утре и вероятно ще вземе решение за изстрелване същия този ден. Да стискаме палци, че всичко ще е наред! Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Снимка : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2870-2019-proton-glued

Спектр-РГ няма да лети днес, евентуално утре, но пак зависи... 12 юли 2019 г. 08:08 ч. Роскосмос оповести, че ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и руския космически телескоп "Спектр-РГ" няма да бъде изстреляна днес във връзка с необходимост от това да бъдат получени експериментални потвърждения от специалистите на завода-производител, че вчерашният проблем, който е бил констатиран на една от подсистемите, е бил отстранен. Засега стартът е прехвърлен за утре, на 13-ти юли, но и това не е окончателно. Държавната комисия пак ще заседава и ще реши дали има готовност за изстрелване. Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2869-2019-12-july-spektr-rg-wont-fly

Когато совалките не можеха да летят Снимка от изстрелването на совалката "Индевър" на 15-ти юли 2009-та година. Всяка подготовка за полет на совалка беше истинско мъчение и нямаше никаква гаранция, че тя ще успее да излети. Photo credit : NASA 12 юли 2019 г. 08:05 ч. Светослав Александров. В последно време, когато настъпи проблем или авария при изстрелването на руска космическа ракета, почти не минава да напиша статия за това и да не бъда обвинен в необективност или пристрастие при писането на космически новини. Но колкото и някои хора да го отричат, руската космонавтика наистина е в криза и е нормално, когато се случи някакъв абсурд (като например да обвинят попа, че не е поръсил правилно ракетата и поради това тя е аварирала), другите да се смеят. Но за мен обвинението в пристрастие е много смешно, защото ако сега американските ракети летят редовно, често и безпроблемно, докато руските едва се отлепят от Земята или катастрофират, преди 10-тина години беше обратното. Тогава руските ракети излитаха често (е, като изключим "Протон"-ите, които винаги са имали проблеми с горните степени). Допреди 10-тина, 15-тина години, американските совалки бяха тези, които се повреждаха непрекъснато. Като човек, който е изгледал на живо всеки совалков старт след 2003-та година, мога да заявя, че беше истинско мъчение да се гледа подготовката за полет на совалка. Днес на хората им изглежда, че благодарение на СпейсЕкс и Блу Ориджин, американците са космическите капиталисти. Но през епохата на совалките и особено по времето на президента от демократическата партия Бил Клинтън (1993-2001 г.), американците бяха социалисти, докато руснаците бяха капиталисти. Вярно е, че за руснаците нямаше друг избор - те трябваше да спасят ракетно-космическия си отрасъл и разпродаваха стартови слотове на всеки, който желаеше да налее пари в рухващата им икономика. Благодарение на този ход Русия остана лидер по изстрелванията докъм 2014-та година, след което колелото бавно се завъртя в посока на САЩ и Китай. През 90-те години и в началото на новото хилядолетие НАСА не даваше и дума да се издума за космически туризъм. Когато първият турист Денис Тито полетя до Международната космическа станция в средата на 2001-ва година, той го направи на руски кораб "Союз", нищо че е американски гражданин. Не защото тогава нямаше американски совалки - напротив, това беше преди катастрофата на "Колумбия" и совалките все още се считаха за достатъчно надеждни. Но НАСА не желаеше да превозва туристи. Тогавашният администратор на агенцията Дан Голдин непрекъснато се заяждаше с Тито, включително и през медиите. Е, накрая руснаците бяха тези, които го превозиха до орбита, напук на американците. Все пак Тито беше налял $20 милиона от джоба си и руският космически отрасъл имаше отчаяна нужда от тези пари. Разбира се, скоро нещата щяха да се променят - само година по-късно Илон Мъск щеше да отиде в Русия, за да купи стари руски ракети и щеше да остане жестоко разочарован от офертата и отношението към него. Но през 2001-ва година това все още предстоеше да се случи... За совалката ставаше въпрос в тази статия. Навремето уебсайтът на НАСА рекламираше совалката като "най-сложната машина, построена някога в историята на човечеството". И именно това беше проблемът - тя беше толкова комплексна, че винаги имаше шанс нещо на борда да се повреди и тя да не успее да излети. Шансът да станем свидетели на навременно изстрелване се оценяваше на по-малко от 40%. След катастрофата на "Колумбия" през 2003-та нещата станаха дори още по-сложни, тъй като причината за аварията ѝ се оказа падащо парче изолация от горивния резервоар, което бе пробило плочките й. Изолацията по принцип е лека, но при големите скорости, които совалката развиваше, това се оказваше проблем и малко парче можеше да сътвори големи поразии. Още повече, че при зареждането на резервоара с гориво можеха да се образуват ледени висулки. Затова преди всеки старт наземните екипи обикаляха около вече заредената совалка, за да проверят дали няма опасност да падне висулка върху орбиталния отсек. Но и преди "Колумбия" имаше главоболия - през 1995-та година, преди полета на совалката "Дискавъри", горивният й резервоар беше нападнат от ... кълвачи. Да, кълвачи, които бяха продупчили изолацията на резервоара и се налагаше вече окомплектованата совалка да бъде върната обратно в хангара за ремонт. Завръщането на совалката в хангара се наричаше "ролбек" и това беше ужасяваща дума, която всички, които следяхме със затаен дъх подготовката за изстрелване, се страхувахме да не чуем. За да ви обясня най-накратко защо беше толкова страшно - ако настъпеше проблем и совалката не можеше да излети, имаше два варианта: проблемът да е дребен и техниците да извършат ремонтните дейности на място, което означаваше ден-два забавяния, или проблемът да е сериозен и да се наложи совалката да се върне в хангара, което означаваше много месеци отлагания. Сериозни проблеми се случваха често - "ролбек" имаше даже през 2010 година, броени месеци преди пенсионирането на совалките, преди това през 2008-ма, 2007-ма, 2006-та, 2005-та, абе практически всяка година. Но и дори всичко на борда на совалката да беше наред в технически аспект, оставаше проблемът с времето. Разбира се, че метеорологичните условия са проблем и сега, разбира се, че понякога и ракетите на СпейсЕкс не могат да излетят заради разразила се буря. Но при совалката имаше едно допълнително усложнение. Разбирате ли, понеже тя не бе оборудвана със системи за аварийно спасяване, в случай на сериозна аномалия нямаше друг избор, освен да се прекрати полетът и да се извърши спешно кацане на някоя писта отвъд океана. НАСА разполагаше с три такива трансокеански писти - две в Испания и една във Франция. Та преди всеки полет НАСА трябваше да се увери, че времето е хубаво както над самата стартова площадка, така и над трансокеанските писти в Испания и Франция. Прекрасно, а? И още един бонус: ако един ден метеорологичните условия бяха лоши, но в техническо отношение всичко на совалката беше наред, нямаше гаранция, че на следващия ден, когато времето се оправеше, нямаше да бъде констатирана някоя неочаквана повреда. Трябва да ви кажа, че когато пенсионираха космическите совалки, на мен те никак не ми липсваха. Вярно е, че през следващите години мнозина щяха да се заяждат с Щатите, че изстрелват астронавтите си на борда на руски кораби. Но през това време Мъск усъвършенства както ракетите "Фолкън 9", така и свръхтежките ракети "Фолкън Хеви", а е въпрос на време да започне да изстрелва и "Старшип". Въпрос на време е също така да почне да превозва хора в космоса. При това не само той, но и конкурентната компания Боинг, която е създала кораба "Старлайнър". Ако не друго, поне ракетите на Мъск летят навреме и вече са много по-надеждни от руските. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2868-2019-when-shuttles-got-delayed

Руската ракета Протон-М с телескопа Спектр-РГ пак се повреди, не се знае дали ще излети утре 11 юли 2019 г. 08:05 ч. Роскосмос оповести, че по време на проверките на ракетата "Протон-М" с космическия телескоп "Спектр-РГ" е била констатирана нова повреда, която изисквала допълнително време, за да бъде отстранена. Проблемът ще бъде разгледан днес на заседание на Държавната комисия на космодрума Байконур, която ще вземе решение дали изстрелването може да бъде проведено по план утре или ще има ново отлагане. Дмитрий Рогозин, шефът на Роскосмос, подчертава, че изстрелването на "Спектр-РГ" е много важно за научните изследвания на Вселената и затова ракетата-носител се проверява много внимателно. Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Снимка : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2867-2019-proton-m-spektr-nova-povreda

Снимка на деня: астронавтът Лука Пармитано се сбогува с дъщерите си 11 юли 2019 г. 08:05 ч. Следващият пилотиран космически кораб "Союз МС-13" ще излети към Международната космическа станция на 20-ти юли - навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната. Руският космонавт Александър Скворцов, американският астронавт Ендрю Морган и европейският астронавт Лука Пармитано ще прекарат около 200 дни в орбита около Земята. На показаната по-долу снимка Пармитано се разделя с двете си дъщери от неговия брак с американката Кейти Дилоу. Не за пръв път италианецът се прощава със семейството си за дълго време - той е летял в космоса и преди, на кораба "Союз ТМА-09М" през 2013-та година. Photo credit : Roscosmos/GCTC https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2866-2019-parmitano-goodbye-daughters

УСПЕХ: Японската космическа мисия Хаябуса 2 кацна на повърхността на астероида Рюгу! Детайлна снимка на повърхността на Рюгу, която бе заснета днес от автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" по време на нейното кацане. Photo credit : JAXA 11 юли 2019 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин, на 11-ти юли 2019 г. в 04:19 ч. българско време, японската роботизирана мисия "Хаябуса 2" извърши второто си кацане върху повърхността на астероида Рюгу с цел взимане на проби. Преди броени минути ръководството на мисията оповести в Туитър, че кацането е било успешно и че изпълнението на бордовата програма на повърхността е протекло според зададените параметри. Това е индикатор, че пробите са събрани, макар че категорично потвърждение ще получим едва след завръщането на "Хаябуса 2" на Земята. Роботизираната станция вече е излетяла обратно от повърхността на Рюгу и е започнала своето завръщане към изходна позиция на 20 километра от астероида. Днешното кацане бе много значимо, защото то бе осъществено в близост до изкуствен кратер, издълбан след детонацията на 5-килограмово взривно устройство, доставено на астероидната повърхност през месец април. Това беше първата възможност на учените да получат ценни проби от вътрешността на астероид. В хода на мисия "Хаябуса 2" остава още само едно кацане - това на астероидохода "Минерва II-2", планирано за по-късно през това лято. Напомням на читателите, че два малки астероидохода "Минерва 2" се спуснаха успешно на Рюгу на 21-ви септември 2018 г. и изпратиха ценни снимки от повърхността му. На 3-ти октомври 2018 г. върху астероида бе спуснат и европейския апарат "Маскот". След като последното кацане на "Минерва II-2" приключи, през ноември или декември "Хаябуса 2" ще започне своето обратно пътешествие към Земята. Няма спор - много ще ни липсва тази мисия с нейните чести кацания! https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2865-2019-11-july-hayabusa-2-landing-success

АВАРИЯ: Лекотоварната европейска ракета Вега не успя да изведе в космоса спътник на ОАЕ! 11 юли 2019 г. 07:06 ч. Късно тази нощ в 04:53 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана беше проведено изстрелване на европейската космическа ракета "Вега". На борда се намираше спътникът "ФолкънАй1" за нуждите на Обединените арабски емирства (ОАЕ). Първоначално всичко изглеждаше, че протича нормално. Внимателни наблюдатели обаче обърнаха внимание, че скоро след разделянето на степените не бе отчетено запалването на двигателя на втората степен. Графиките на екрана показаха, че ракетата се отклонява сериозно от зададения ѝ курс. Арианаспейс призна за провала по време на специално публично изявление и изрази официално извинение към клиента си. Това бе 15-тото изстрелване на "Вега" от началото на нейното въвеждане в експлоатация през 2012-та година. Никога досега не е имало проблеми с ракетата. Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Arianaspace https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2864-2019-vega-launch-failure

УСПЕХ: Частната американска компания Върджин Орбит проведе тестово освобождаване на ракета от самолет-носител! На снимката: самолетът "Космик гърл" се завръща след успешното освобождаване на неговата ракета. Photo credit : Virgin Orbit 10 юли 2019 г. 20:05 ч. Светослав Александров. Днес е голям ден за комерсиалната американска космонавтика, след като частната компания Върджин Орбит проведе успешно изпитание, благодарение на което се придвижи една стъпка по-близо до постигането на орбитален космически полет. В хода на изпитанието бе изпробвано освобождаването на космическата ракета "ЛончърУан" от самолета-носител "Космик гърл". "Космик гърл" всъщност представлява модифициран "Боинг 747". Самолетът играе ролята на въздушна стартова площадка и той ще позволи на Върджин Орбит да извежда спътници в най-различни орбити, без да е нужно компанията да се съобразява с географските особености на наземен космодрум. В рамките на днешния полет ракетните двигатели не бяха запалени, но това и не беше целта на теста. Инженерите просто искаха да проверят дали "ЛончърУан" е стабилна към момента на освобождаването и през първите секунди на свободно падане. Когато Върджин Орбит започне комерсиални полети, очаква се цената на изстрелване да възлиза на около $12 милиона - много ниска от тази на повечето съществуващи ракети. Напомням на читателите, че Върджин Орбит е една от двете космически фирми, основани от предприемача Ричард Брансън. Другата е Върджин Галактик - единствената компания, която след приключването на програмата "Космическа совалка" е осъществила пилотиран космически полет от територията на САЩ. Две пилотирани изстрелвания бяха проведени съответно през декември 2018-та и февруари 2019-та година, като в космоса по суборбитална траектория бяха изпратени общо петима астронавти. Понастоящем пилотираният кораб "Юнити" претърпява модификация, в рамките на която той ще бъде оборудван с пътническа кабина, след което ще се отправи към космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико за завършването на полетната му програма. Върджин Орбит е компанията за безпилотни изстрелвания на Брансън и нейният фокус е свързан с изстрелването на микроспътници в орбита. Понастоящем това е най-печелившият пазар в съвременната комерсиална космонавтика, поради което се счита, че шансът Върджин Орбит да оцелее дълго време в бъдеще е по-голям от този на Върджин Галактик. За повече информация относно днешния тест: Върджин Орбит https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2863-2019-virgin-orbit-successful-drop-test

Събитие: Честване на 50-годишния юбилей от стъпването на Луната На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 10 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 25-ти юли 2019-та година (в четвъртък) от 18:00 ч. на ул. Раковски №108, 2-ри етаж, 3-та зала, ще бъде проведено събитие по случай отбелязването на половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. По време на събитието ще бъдат изнесени презентации от следните говорители: Чл.- кор. на БАН проф. дтн Петър Гецов - един от най-известните български изследователи с широка международна известност в областта на космическите изследвания и голям принос в развитието на българската космическа наука, бил е дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии – БАН. проф. доктор на науките Румен Кънчев – утвърден специалист в областта на геополитиката и геостратегията, бил е н-к Управление “Стратегически анализи и планиране“ на МО, външнополитически съветник на Председателя на НС, първи зам. министър в МО. доц. д-р инж. Емил Алтимирски – ТУ София, утвърден специалист в областта на космическата радиоелектроника инж. Александър Тацов – предприемач Събитието е със свободен ход, единствено е необходимо да се запишете предварително на office@sibulgaria.org За повече информация: Съюз на изобретателите в България София 1000, ул. "Раковски" № 108, тел. 02 987 85 98 Facebook събитие "Честване на 50-годишния юбилей от стъпването на Луната". https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2862-2019-sabitie-50-g-lunata

Индийската лунна мисия Чандраян-2 е по-евтина от холивудските филми 10 юли 2019 г. 08:05 ч. Ако всичко мине наред, индийската космическа мисия "Чандраян 2" ще бъде изстреляна към Луната на 15-ти юли в 00:21 ч. българско време. Тя се състои от орбитален модул, спускаем апарат и луноход. Любопитното обаче е, че за цялостната ѝ реализация са вложени по-малко пари, отколкото се влагат за създаването на холивудските филми. Дотук с мрънкачите, които се жалват, че харчим луди пари за космоса и не обръщаме достатъчно внимание за проблемите на Земята. Ако е успешна, мисия "Чандраян 2" ще обогати неимоверно човешките познания! По информация от уебсайта The NEWS Minute, общата цена на мисията възлиза на около $125 милиона, като в цената влизат както разходите по конструирането, така и по изстрелването. Това е по-малко от бюджета на филма на Кристофър Нолан "Интерстелар", който е създаден за $165 милиона. Нещо повече - бюджетът на "Чандраян 2" е наполовина на този на "Отмъстителите: Краят", който се оценява на $365 милиона! За скромната си инвестиция Индия притежава шанса да се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. Снимка на автоматичната междупланетна станция "Чандраян 2" по време на нейната подготовка за полет. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2861-2019-10-july-chandrayaan-2-filmi

Японската мисия Хаябуса 2 започна спускането си към повърхността на астероида Рюгу Снимката вляво бе заснета на 22-ри март - дни преди да бъде спуснат детонаторът на "Хаябуса 2". Снимката вдясно бе направена на 25-ти април. Ясно се виждат разликите в околния терен и къде е издълбан изкуственият кратер. Photo credit : JAXA 10 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японската космическа агенция съобщи, че автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" е започнала своето спускане към повърхността на астероида Рюгу, за да кацне на него и да събере проби. Напомням на читателите на блога, че роботизираната мисия ще кацне в близост до изкуствения кратер, който бе създаден на 5-ти април тази година посредством взривяването на 5-килограмов детонатор. Това е уникален шанс за учените да получат първите проби от вътрешността на астероид! Очаква се "Хаябуса 2" да достигне до повърхността късно през нощта или рано сутринта на 11-ти юли. Както и при предишни кацания, така и днес японските екипи публикуват на живо снимките от спускането, които се заснемат в реално време от навигационната камера. Ръководството на мисията съобщава, че спускането е започнало в около 05:01 ч. българско време от височина 20 километра. Към момента на писането на тази публикация (т.е. 08:00 ч. българско време) "Хаябуса 2" се намира на около 15 километра от астероида. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2860-2019-10-july-hayabusa-2-begins-descent

Екипът на Лайтсейл 2 отложи разгръщането на платното поне до 21-ви юли 10 юли 2019 г. 08:00 ч. Планетното общество съобщи, че екипът на "Лайтсейл 2" има нужда да проведе допълнителни изпитания на системата за контрол на височината, както и евентуално да обнови полетния софтуер. Поради това разгръщането на платното ще стане най-рано на 21-ви юли. Междувременно космическият апарат остава в добро състояние, а ориентацията му е стабилна. Той успя да заснеме още една прекрасна снимка на Земята: "Лайтсейл 2" засне тази снимка на Земята от орбита на 8-ми юли в 02:32 ч. българско време. Photo credit : The Planetary Society/Sean Doran https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2859-2019-lightsail-deploy-delayed

Корпорацията за космически туризъм Върджин Галактик се превръща в публична компания 9 юли 2019 г. 17:36 ч. Днес Върджин Галактик оповести, че компанията ще стане публична. Това ще е първата публично търгувана компания за пилотирани космически полети в историята на човечеството. Ходът ще бъде постигнат чрез сливане на Върджин Галактик с компанията за публични инвестиции Social Capital Hedosophia (SCH). SCH ще получи 49% дял от Върджин Галактик. Изпълнителният директор на SCH Чамат Палихапития ще налее още $100 милиона във Върджин Галактик и ще стане председател на общото дружество. Останалите шефове ще останат на ръководните си длъжности, а Джордж Уайтсайд ще е изпълнителен директор както и досега. Напомням на читателите, че космическият кораб "Юнити", собственост на Върджин Галактик, е единственият пилотиран космически кораб, който е летял в космоса след приключването на програмата "Космическа совалка". Това се случи за пръв път през декември 2018-та година и отново през февруари 2019-та година. На снимката: самолетът-носител "Ийв" изведе на 22-ри февруари пилотирания кораб "Юнити" към отправната височина за запалването на ракетния му двигател. Впоследствие "Юнити" с тримата души на борда (Дейв Маккей, Майкъл Масучи и Бет Моузес) успешно достигна до космоса. Photo credit : Virgin Galactic https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2858-2019-vg-public-company

Втори опит: ракетата Протон-М е отново на стартовата площадка, за да изведе в космоса руския телескоп Спектр-РГ 9 юли 2019 г. 17:26 ч. Роскосмос ни информира, че днес, на 9-ти юли, ракетата "Протон-М" с ускорителен блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ" бе изведена отново на стартовата площадка. Сега полетът е насрочен за 12-ти юли в 15:31 ч. българско време. Напомням на читателите, че стартът трябваше да е факт още на 21-ви юни, но при подготовката техниците установиха повреда в един от акумулаторите. Поради това се наложи ракетата-носител да бъде върната обратно в хангара, за да могат да се извършат ремонтните дейности. "Спектр-РГ" е руски космически телескоп с немско участие. Той е наследник на съветските обсерватории "Астрон" и "Гранат". Ако бъде изстрелян успешно, ще се позиционира в точката на Лагранж L2 на системата Слънце-Земя. С това Русия може да пожъне първия си междупланетен успех след разпадането на СССР. Макар че преди 1991-ва година съветските инженери са изпращали множество мисии до Луната, Венера и Марс, никога досега руски апарат не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Така че това се очертава да е първото сериозно междупланетно постижение на постсъветска Русия. Фотография от повторното извеждане на ракетата "Протон-М" с блок "ДМ-03" и космическия телескоп "Спектр-РГ". Снимка : Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2857-2019-spektr-rg-back-on-launch-pad

Китайската мисия Чанг-е 4 приключи успешно своя седми ден на Луната На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се вижда стационарният научен апарат "Чанг'e 4". Photo credit : CNSA/CLEP 9 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Днес китайските медии оповестиха, че стационарният апарат "Чанг'e 4" и луноходът "Юту 2" са приключили успешно своя седми ден на Луната и са се самоизключили, за да могат да преживеят тежката лунна нощ. Напомням на читателите, че на 3-ти януари 2019 г. "Чанг'e 4" извърши кацане на обратната страна на Луната - първо в историята на човешката космонавтика. На тази нова снимка, заснета от лунохода "Юту 2", се виждат оставените от него следи. Photo credit : CNSA/CLEP Един ден на Луната е еквивалентен на 14 земни денонощия. Толкова продължава и лунната нощ. Изключването през нощта е задължително условие, за да могат "Чанг' e 4" и "Юту 2" да оцелеят, тъй като се захранват от слънчеви батерии. В началото на месец юли към научния екип са били предадени 1.2 GB нови данни, събрани от мисията. Тепърва предстои информацията да бъде анализирана. Мисия "Чанг'e 4" извършва нискочестотни радиоастрономически наблюдения, изучава околния терен и скалите и анализира техния минерален състав. Роботизираната експедиция се осъществява в международно сътрудничество. На Луната са доставени четири инструмента, разработени от Нидерландия, Германия, Швеция и Саудитска Арабия. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2856-2019-chang-e-4-completes-seventh-lunar-day

Платноходката Лайтсейл 2 засне своите първи снимки на Земята от орбита 8 юли 2019 г. 08:00 ч. Планетното общество оповести, че мъничкият космически апарат "Лайтсейл 2" е заснел своите първи снимки на Земята от орбита. Показаното по-долу изображение бе направено на 6-ти юли в 07:41 ч. българско време посредством камера, монтирана към двустранните слънчеви панели. Снимката е необработена и на нея се виждат множество артефакти. Всичко на борда на "Лайтсейл 2" е нормално. Разгръщането на гигантското платно е планирано за не по-рано от утре, 9-ти юли. Снимка на сърповидната Земя, заснета от платноходката "Лайтсейл 2". Photo credit: The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2855-2019-lightsail-2-first-photos

Японската мисия Хаябуса 2 ще кацне на астероида Рюгу на 11-ти юли Снимката вляво бе заснета на 22-ри март - дни преди да бъде спуснат детонаторът на "Хаябуса 2". Снимката вдясно бе направена на 25-ти април. Ясно се виждат разликите в околния терен и къде е издълбан изкуственият кратер. Photo credit : JAXA 8 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Япония се готви за поредното кацане на астероида Рюгу. На 11-ти юли автоматичната междупланетна станция "Хаябуса 2" ще се спусне към повърхността на астероида, като това ще е втората процедура по взимане на проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. Този път обаче "Хаябуса 2" ще кацне в близост до мястото, където екипът на мисията е издълбал изкуствен кратер! Напомням на читателите, че създаването на кратера бе осъществено на 5-ти април тази година, след като роботизираната станция спусна върху Рюгу 5-килограмово взривно устройство. На базата на анализа на снимковия материал учените смятат, че е издълбан отвор с диаметър от около 20 метра. През изминалите няколко седмици ръководството на космическата агенция на Япония (JAXA) обсъждаше дали си струва "Хаябуса 2" да каца в близост до изкуствения кратер, тъй като процедурата е рискова, а на борда на мисията вече има събрани предишни проби от кацането през месец февруари. Но тъй като издълбаването на кратера бе успешно, това е уникална възможност за учените да получат за пръв път в историята на космонавтиката материал от самата вътрешност на астероид. В крайна сметка Японската космическа агенция реши, че рискът си струва. "Хаябуса 2" ще започне своето спускане към повърхността на Рюгу на 10-ти юли в около 04:00 ч. българско време. Самото кацане ще е факт 24-25 часа по-късно. За повече информация: JAXA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2854-2019-hayabusa-2-to-land-ryugu-artificial-crater

Успех: Петият полет от новия руски космодрум Восточний завърши с извеждането на 33 спътника в орбита! На снимката: космическата ракета "Союз-2.1б" запалва двигателите си на 5-ти юли, за да изведе в орбита 33 космически спътника. Снимка : КЦ "Южный"/Иван Тимошенко 5 юли 2019 г. 17:20 ч. Светослав Александров. Днес, на 5-ти юли в 08:41 ч. българско време, от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата-носител "Союз-2.1б". На борда на ракетата се намираше един основен метеорологичен спътник "Метеор-М" №2-2, 29 допълнителни спътника за нуждите на Германия, Франция, САЩ, Израел, Великобритания, Швеция, Финландия, Тайланд, Еквадор, Чехия и Естония, както и още три научно-образователни руски спътника по стандарта CubeSat. Час след изстрелването Роскосмос потвърди, че "Метеор-М" №2-2 е освободен успешно в целевата си орбита. Днешният успех бе изключително важен за космическата програма на Русия, тъй като този метеоспътник ще замени изгубения през 2017-та година "Метеор-М" №2-1. Напомням на читателите на блога, че тогава ракетата "Союз-2.1б" аварира, понеже техниците бяха забравили да настроят софтуера за полет от новия космодрум Восточний и вместо това се използваха старите програмни настройки за излитане от Байконур. Няколко часа по-късно руската космическа агенция съобщи, че и вторичните спътници са били освободени в техните целеви позиции. За максимално точно и удобно въведение блокът "Фрегат" е влязъл в три различни орбити, съобразно задачите на апаратите. Първата орбита е слънчево-синхронна с височина 828 километра и наклон 98.57 градуса, втората - с височина 580 километра и наклон 97.7 градуса, третата - с височина 530 километра и наклон 97.5 градуса. Всички апарати са се отделили успешно от "Фрегат" и оттук насетне са под управлението на техните оператори. За повече информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2853-2019-5-july-vostochny-success

Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 4: Лунният модул На снимката: горната степен на лунния модул "Ийгъл" след отлитането от повърхността на Луната и малко преди скачването с командния модул. Photo credit : NASA По случай 50-годишнината от първото стъпване на човек на Луната, която ще отбележим през юли, продължавам с поредицата от статии за проекта "Аполо". Целта на поредицата е читателите на КОСМОС БГ да научат вълнуващи подробности относно най-великото постижение в историята на човешката цивилизация - покоряването на естествения ни спътник. Прочетете първата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 1: Навигационният компютър Прочетете втората статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 2: Роботизираните предшественици Лунар Орбитър и Сървеър Прочетете третата статия от поредицата: Как НАСА успява да изпрати хора на Луната. Част 3: В търсене на най-добрия вариант. 4 юли 2019 г. 23:25 ч. Светослав Александров. В предишната статия от поредицата разказах как специалистите от различните центрове на НАСА избират най-оптималния вариант за пилотирано кацане на Луната. Нека да си припомним накратко каква е историята: след продължителни обсъждания и спорове, през месец юни 1962-ра година американската космическа агенция най-после взeма своето решение. Лунната архитектура няма да е монолитна, няма да бъде изстрелвана от твърде голямата ракета "Нова", нито ще каца на Луната директно. Тя също така няма да бъде сглобявана на части в околоземна орбита. Избрана е концепцията за създаването на лунен модул, който ще трябва да се разкачва от кораба-майка и впоследствие след приключването на мисията да се скачва повторно с него, като всичко това ще се случва в окололунна орбита. Сега, след като решението е взето, остава да се започне работа по строежа на самия лунен модул. В техническо отношение това се очертава да е най-трудната задача. През 1962-ра година, когато човечеството тепърва e започнало да изпраща хора в космоса, основните неща са ясни. Знае се как да се изстреля пилотиран кораб, знае се и как да бъде върнат обратно на Земята. Не представлява особено голяма трудност да бъде направен корабът-майка на "Аполо". Той просто ще е по-голям вариант на вече съществуващите космически кораби. Но създаването на лунен модул е задача от съвсем различен порядък. Накратко казано, това е космически кораб, който ще работи само в условията на космически вакуум, слаба гравитация и трябва да е в състояние да каца на повърхността на Луната. Ранен дизайн на лунния модул от 1963-та година, известен под названието "Буболечката". Image credit : NASA През втората половина на 1962-ра година НАСА прави своя избор коя ще е компанията, отговорна за строежа на лунния модул: Груман Еъркрафт. Дизайнът е под ръководството на Томас Кели. Отнема на Груман едва две години, за да го завърши, след което през 1965-та година започва същинското производство. Реалните проблеми се появяват скоро след това, като фирмата преминава през множество спънки и отлагания. Но мъките си струват. Лунният модул се оказва най-стабилният компонент от архитектурата на "Аполо". Той никога не се проваля на мисия и дори по времето на катастрофата на "Аполо 13" успява да служи като спасителна лодка, за да може тричленният екипаж да се завърне на Земята. По информация от НАСА базисната структура на модула си остава една и съща по време на целия процес на дизайн: той е двустепенна машина, като първата степен има двигател с променлива управляема тяга, а втората - двигател с фиксирана тяга. Като изключим тази основа, всичко останало се променя през двугодишния процес на проектиране. Още от самото начало в Груман са сформирани два екипа, които трябва да проучат каква трябва да бъде възвръщаемата горна степен. Единият екип се фокусира върху проектиране на малка кабина с монтирана външно апаратура, докато другият работи върху голяма кабина, при която по-голямата част от апаратурата е разположена вътре. Понеже лунният модул ще работи само в космически условия, а не в атмосферни, екипът се чувства свободен да не му придава естетичен външен вид. Крайният резултат е машина, която не изглежда никак изящна - даже грозна. Един от основните проблеми, по които се работи в началото, е този за завръщането на астронавтите от повърхността на Луната към окололунната орбита. Двигателят на горната степен трябва да се запали докато тя все още е прикачена към долната, а долната степен трябва да играе ролята на стартова площадка. Някои инженери се притесняват, че сътресението от запалването ще разтърси модула и той може да се преобърне. Още по-сериозно би било ако се наложи екипажът да прекрати кацането в случай на проблем и спешно да запали двигателите на горната степен, за да се завърне. Това увеличава необходимостта от гориво. Изпитания на макети на лунния модул през 1964-та година успокояват тези притеснения, но истинското доказателство за надеждността на модула ще дойде по-късно: по време на тестов космически полет. Друг проблем, който трябва да се разреши, е свързан с прозорците. Накратко казано, астронавтите имат нужда от видимост, за да могат да контролират процедурата по кацане. Предпочитаният от Груман дизайн е кабината да е със сферична форма, подобно на тази на хеликоптер, с общо четири големи прозореца, за да може екипажът да наблюдава във всяка посока. Този вариант обаче е зарязан, тъй като големите прозорци създават необходимост да се използва дебело стъкло, като рамката около него трябва да е подсилена (съответно лунният модул би имал недопустимо голяма маса). Така компанията решава да се използват само два по-малки триъгълни прозореца, но как в такъв случай може да се подсигури добра видимост? Ето тъй: кабината няма да е сферична, а цилиндрична, а прозорчетата са насочени така, че да могат да позволят адекватна периферна видимост, както и видимост в посока надолу. Естествено, това създава нова трудност - сферичната форма е лесна за производство, защото може да се завари относително безпроблемно. При новата форма има ръбове, поради които цялостно заваряване би било трудно. Затова през май 1964-та година компанията-производител Груман предлага хибриден подход - критичните области ще бъдат заварени, но там, където заваряването е невъзможно, ще бъде приложено занитване. По-късно, за да се пести маса, се взема решение да се премахнат седалките. Точно така - по време на кацането на Луната астронавтите стоят прави. Тази идея се оказва реалистична - натоварването при спускането към повърхността е само 1g, а към момента на самото кацане достига до 5g, което не е проблем - човешките крака са добри шокови абсорбери. Окончателен дизайн на кабината на лунния модул. Обърнете внимание на цилиндричната структура, двата триъгълни прозореца и изправените астронавти. Image credit : NASA В края на 1964-та година процесът на дизайн приключва и през 1965-та година се пристъпва към производството на хардуера и изпитанията. Оттук насетне изглежда, че остават само няколко стъпки, преди модулът да полети в космоса. Нищо не е по-далече от истината. В хода на производството са открити множество проблеми, които трябва да бъдат коригирани. Дебютният безпилотен полет на лунния модул е планиран за април 1967-ма година, като трябва да се използва ракетата "Сатурн 1", която да въведе модула в околоземна орбита за първоначални космически изпитания. Модулът e доставен във Флорида чак на 27-ми юни 1967-ма година, като отнема четири месеца да бъде тестван и чак на 19-ти ноември 1967-ма е прикачен към ракетата-носител. Уж изглежда, че вече всичко е наред, когато по време на термомовакуумни изпитания на друг модул в съоръженията на Груман, стъклата му се пръскат. Инженерите спешно подменят прозорците с алуминиеви плочи, за да не бавят повече подготовката за старт. В края на краищата полетът на мисията, която става известна под названието "Аполо 5", става факт на 22-ри януари 1968 година. Слава Богу, всичките изпитания в хода на "Аполо 5" приключват с успех, така че НАСА се отказва да проведе втора аналогична безпилотна мисия. Това дава сериозни надежди, че агенцията наистина ще изпрати човек на Луната преди свършека на десетилетието. Все пак остават някои притеснения преди НАСА да одобри модула за пилотирана експедиция. Едно от тях е във връзка със стабилността на двигателя на горната степен. В основата на проблема лежи дефектен горивен инжектор, разработен от фирмата Бел. Макар че компанията уверява, че ще може да разреши проблема в срок и двигателят ще бъде стабилизиран, НАСА предприема радикална мярка - агенцията наема друга фирма, за да разработи алтернативен инжектор. Това е Рокетдайн. Бел получава малък шамар - макар че двигателят е конструиран от тази компания, окончателното решение е да се използва новият инжектор на Рокетдайн, като цялостното сглобяване на двигателя заедно с инжектора също трябва да се осъществи от Рокетдайн! До месец юни 1968-ма изпитанията вървят много добре, като са проведени 53 качествени запалвания. Междувременно подсилването на прозорците протича по план, като Корнинг Глас Уъркс създава най-здравите стъкла в историята на космонавтиката. Тестовете на устойчивостта на новите прозорци отнема време, но в края на краищата са успешни. До завършека на 1968-ма година работата по модула най-накрая привършва, за да може той да бъде изстрелян на дебютния си пилотиран полет в околоземна орбита. Това се случва по време на мисията "Аполо 9" през март 1969-та година. Оттук насетне започва друга история... https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2852-2019-how-usa-sent-ppl-moon-lunar-module

Днес отбелязваме 50 години от деня, когато СССР изгуби надпреварата до Луната 3 юли 2019 г. 23:30 ч. На днешния ден отбелязваме половин век, откакто СССР завинаги губи лунната надпревара. На 3-ти юли 1969 г. от космодрума Байконур излита свръхтежката ракета "Н1", чрез която съветските специалисти се надяват да изпратят човек до Луната. Само няколко секунди след началото на полета ракетата рухва обратно на стартовата площадка в страховита експлозия. Наземната инфраструктура е унищожена. СССР нямат шанс да изпратят човек до Луната преди САЩ и само няколко седмици по-късно Армстронг и Олдрин ще стъпят на лунната повърхност. Стартът е проведен в строга секретност. Ракетата "Н1" се издига над стартовата площадка в 23:18 ч. българско време и достига височина от 10.5 метра. В този миг някои наземни наблюдатели докладват, че от опашния отсек на първата степен се отделят отломки. Ракетата спира да се движи нагоре, след което системата за аварийно спасяване на капсулата се задейства. Всички двигатели се самоизключват освен този, обозначен като №18. "Н1" се връща на стартовата площадка и експлодира, като ударната вълна е усетена на 10 километра от мястото на взрива. Впоследствие шпионските спътници на САЩ заснемат катастрофата и разкриват, че комунистическият режим на СССР наистина се е подготвял за мисия до Луната. Отнема близо 18 месеца преди специалистите да възстановят стартовата площадка - това е толкова дълъг период, че няма начин руснаците да победят американците в космическата надпревара. Площадката все пак е възстановена и на 26-ти юни 1971-ва година "Н1" отново полита. Ракетата се разбива на 4 километра от стартовия комплекс. На 23-ти ноември 1972-ра година е проведен последният полет. Този път експлозията настъпва малко преди разделянето на степените. Неудачите на "Н1" слагат точка на опитите на СССР да покори Луната и през 1974-та година програмата за пилотиран лунен полет е официално прекратена. В продължение на дълги години се счита, че основната слабост на "Н1" се корени в множеството ѝ двигатели - общо 30 на първата степен. Това не е вярно. Както видяхме през последната година и половина, свръхтежката ракета на САЩ "Фолкън Хеви" летя три пъти с 27 двигателя и всичките полети бяха успешни. Недостатъкът на "Н1" е в твърде комплексните тръбопроводи, които са доставяли гориво към клъстера от двигатели. Освен това за да пестят време специалистите никога не провеждат статично огнево изпитание на цялостната първа степен на ракетата, като двигателите са тествани само индивидуално. В крайна сметка лошото ръководство и кофти дизайнът спъват амбициите на СССР, но не може да отречем, че безпилотната лунна програма на страната е успешна, като два лунохода са доставени благополучно на повърхността на естествения ни спътник. Кадър от изстрелването на свръхтежката ракета "Н1" на 3-ти юли 1969 г., завършило с провал. Снимка: РКК Енергия https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2851-2019-50-years-ussr-lost-moon-race