SAlexandrov

Невероятно постижение! Вижте как изглежда успешно разгърнатото платно на Лайтсейл 2! Снимка на Земята на фона на разгърнатото от "Лайтсейл 2" платно. Photo credit : The Planetary Society 24 юли 2019 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Космическата платноходка "Лайтсейл 2", създадена от американската неправителствена организация с международно участие "Планетно общество", е разгърнала успешно своето платно. Получените на Земята снимки потвърждават, че процедурата е минала напълно според очакванията. Платното има обща площ от 32 квадратни метра - колкото един боксов ринг! Кратък клип от разгръщането на платното на "Лайтсейл 2". Photo credit : The Planetary Society Според информацията от "Планетното общество", разгръщането на платното е важно постижение за екипа на "Лайтсейл 2", тъй като сега може да започне демонстрацията на технологията "слънчево плаване" като надежден начин за придвижване на спътниците от типа CubeSat - малки, стандартизирани сателити, които драстично снижиха цената на космическите изследвания. "Вчера ние успешно отплавахме чрез слънчевите лъчи", сподели Бил Ний, изпълнителен директор на "Планетно общество". "Благодарение на нашия екип и на десетките хиляди хора от цял свят, които ни подкрепиха, мечтата, започната от основателите на "Планетното общество" преди повече от четири десетилетия, достигна до етапа на полет". Напомням на читателите, че "Лайтсейл 2" бе изстреляна на 25-ти юни тази година с ракетата "Фолкън Хеви". Мисията е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, която летя през 2015-та година. Целта на тогавашната мисия бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на "Планетното общество" са били констатирани множество малки проблеми. Сега, когато "Лайтсейл 2" е на път да разгърне платното си, очакваме новата мисия да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2904-2019-lightsail-2-successfully-deployed

Индийската лунна мисия Чандраян 2 успешно промени параметрите на орбитата си 24 юли 2019 г. 12:45 ч. Индийската космическа агенция съобщи, че автоматичната лунна станция "Чандраян 2" е успяла да промени за пръв път орбитата си след изстрелването. По време на тази дебютна маневра бордовият двигател се е запалил и е работил в продължение на 57 секунди. След приключването на работата му, новите параметри на орбитата са 230 на 45 163 километра. Следващата корекция на полета е планирана за 26-ти юли. Напомням на читателите, че "Чандраян 2" бе изстреляна успешно на 22-ри юли. Очакванията са индийската мисия да пристигне в орбита около Луната през август, а на 7-ми септември спускаемият модул трябва да се отдели и да извърши кацане. Ако то е благополучно, Индия ще се превърне едва в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на лунната повърхност. Снимка на автоматичната междупланетна станция "Чандраян 2" по време на нейната подготовка за полет. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2903-2019-india-chandrayaan-2-first-tcm-complete

Планетно общество отчете успешно разгръщане на платното на Лайтсейл 2, още чакаме визуално потвърждение 24 юли 2019 г. 08:05 ч. Американското НПО "Планетно общество" оповести, че разгръщането на платното на космическия апарат "Лайтсейл 2" е протекло според очакванията. Командите са били изпратени и изпълнени точно както е било предвидено. Всички системи на борда продължават да работят нормално, съобщават от "Планетно общество". За съжаление обаче екипът все още не е получил снимки, които визуално да потвърдят разгръщането на платното. Причината за това се дължи на ориентацията на апарата по време на последните комуникационни сесии, както и на наличието на голямо платно, което отсега нататък ще затруднява радиокомуникациите. Напомням на читателите, че "Лайтсейл 2" бе изстреляна на 25-ти юни тази година с ракетата "Фолкън Хеви". Мисията е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, която летя през 2015-та година. Целта на тогавашната мисия бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на "Планетното общество" са били констатирани множество малки проблеми. Сега, когато "Лайтсейл 2" е на път да разгърне платното си, очакваме новата мисия да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Илюстрация на космическия апарат "Лайтсейл 2". Image credit : The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2902-2019-24-7-lightsail-reported-successful

Човекоподобният робот Skybot F-850 пристигна на космодрума Байконур 23 юли 2019 г. 17:10 ч. Днес, на 23-ти юли, човекоподобният робот Skybot F-850 (новото име на Фьодор) бе доставен на космодрума Байконур, съобщи Роскосмос. Ако всичко мине по план, роботът ще бъде изстрелян на 22-ри август с кораба "Союз МС-14". Напомням на читателите, че "Союз МС-14" ще излети в безпилотен режим. Това се налага, за да може Русия да изпробва възможностите на новата ракета "Союз 2". Старата ракета "Союз-ФГ", която редовно превозваше екипажи до Международната космическа станция, включително по време на критични периоди като тези след катастрофата на совалката "Колумбия" и след пенсионирането на всички останали совалки, ще бъде изведена от експлоатация. Но преди Русия да започне да извежда хора със "Союз 2", страната трябва да проведе първо безпилотен полет на ракетата с прикачен към нея кораб "Союз-МС", който да докаже готовността на системата. По подобен начин американският кораб "Крю Драгън" летя в безпилотен режим за пръв път през март, а до края на годината (вероятно през втората половина на септември или началото на октомври) очакваме дебюта и на американския кораб "Старлайнър" на Боинг. Така че, ако всичко мине наред, 2020-та година ще започне по забележителен начин - руснаците ще извеждат хора в космоса със "Союз 2", докато американците ще възобновят пилотираните си мисии до МКС посредством два нови космически кораба - "Крю Драгън" и "Старлайнър". Футуристичният робот Skybot F-850 ще се отправи към МКС през август. Снимка: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2901-2019-23-july-skybot-arrives-baykonur

Руският космически телескоп Спектр-РГ успешно коригира курса си в междупланетното пространство График на полета на руския космически телескоп "Спектр-РГ". Изображение : Роскосмос 23 юли 2019 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Руският космически телескоп "Спектр-РГ", който бе изстрелян в междупланетното пространство на 13-ти юли, премина през първото си сериозно изпитаниe след старта. Вчера, на 22-ри юли, той успешно коригира траекторията си в далечния космос. Общо две запалвания на основния двигател бяха проведени. Първото бе в 17:30 ч. българско време, като двигателят работеше в продължение на 4.5 минути. Второто, по-продължително, бе в 21:30 ч. българско време, като двигателят беше запален за 18 минути. Съгласно информацията, разпространена от Роскосмос, всичко е протекло нормално и "Спектр-РГ" продължава по своя път към точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце". Никога досега космически апарат, построен от Русия, нито по съветско време, нито след това, не е достигал до която и да е от точките на Лагранж. Това се очертава да е първото сериозно руско междупланетно постижение след разпадането на СССР. "Спектр-РГ" е и първата междупланетна мисия, построена от Русия след съветската епоха. Разбира се, през последните години руски ракети изстреляха благополучно множество космически апарати като "Винъс Експрес" до Венера, "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс-2016" до Червената планета, но това са апарати най-вече на Европейската космическа агенция (ЕКА). За разлика от тях, платформата на "Спектр-РГ" с име "Навигатор" е произведена в Русия. По-точно - създадена е от предприятието НПО "Лавочкин". Основната мисия на "Спектр-РГ" е да изучава Вселената в рентгеновата и гама-лъчевата област. На борда му има два прибора: руски ART-XC и немски eRosita. В хода на основната му научна програма телескопът ще изучава мистериозните космически явления, известни като "тъмна материя" и "тъмна енергия". Учените разчитат, че "Спектр-РГ" ще работи минимум четири години, а надеждите са да изкара поне шест години и половина. Безспорно мисията е историческа за Русия и по още една причина - телескопът е формулиран в края на 80-те години, а е успял да излети чак сега. Изминали са почти три десетилетия от краха на СССР. Това са три десетилетия без възможността Русия да изпрати построена от собствените си предприятия мисия отвъд пределите на околоземна орбита, в междупланетното пространство. Последната космическа мисия, която СССР е изстреляла в междупланетното пространство, е "Фобос 2" до Марс - на 12 юли 1988 година. На 13-ти юли бе прекратено точно 31-годишно прекъсване на руските междупланетни полети. За допълнителна информация: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2900-2019-spektr-rg-corrects-course

Лайтсейл 2 ще разгърне платното си днес, на 23-ти юли 23 юли 2019 г. 08:05 ч. Американската неправителствена организация с международна дейност "Планетно общество", която е създала космическия апарат "Лайтсейл 2", оповести, че неговото разгръщане се очертава да е факт днес, на 23-ти юли. Очаква се процедурата да започне в 21:22 ч. българско време. Напомням на читателите, че "Лайтсейл 2" бе изстреляна на 25-ти юни тази година с ракетата "Фолкън Хеви". Мисията е наследник на "Лайтсейл 1" - предишната платноходка, която летя през 2015-та година. Целта на тогавашната мисия бе да се тестват технологиите по разгръщането на платното. Всичко мина успешно и платното бе разпънато, но по думите на представителите на "Планетното общество" са били констатирани множество малки проблеми. Сега, когато "Лайтсейл 2" е на път да разгърне платното си, очакваме новата мисия да демонстрира промяна на параметрите на околоземната орбита само посредством метода на слънчевото плаване. Общата площ на платното е цели 32 квадратни метра. Механизмът на действие е следният: самите светлинни фотони оказват налягане върху платното и те задвижват космическия апарат. Правя обаче важно уточнение - това не е задвижване посредством слънчевия вятър, който представлява заредени частички, реещи се в околослънчевото пространство. Светлината е тази, която избутва платното. Счита се, че слънчевото плаване е една от малкото реалистични технологии, които притежават потенциала да ускорят космически апарати на път към далечните звезди. Credits : The Planetary Society https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2899-2019-lightsail-to-deploy-23-july

УСПЕХ: Индийската мисия Чандраян 2 излетя на път към Луната! Кадър от днешното излитане. Photo credit : ISRO 22 юли 2019 г. 17:10 ч. Светослав Александров. Тези дни, когато отбелязваме половин век от първото стъпване на човек на Луната, на ход е Индия! Космическата ракета "GSLV - MkIII" излетя днес, на 22-ри юли, в 12:13 ч. българско време и успешно въведе автоматичната лунна станция "Чандраян 2" в орбита с параметри 169.7 на 45 475 километра. След пет повдигания на орбитата, на 13-ти август, 23 дни след началото на мисията, "Чандраян 2" ще бъде въведена в нужната траектория към Луната. Седем дни по-късно автоматичната станция ще влезе в окололунна орбита. Ако всичко мине по план, на 7-ми септември тежащият 2 379 килограма орбитален апарат ще се отдели от 1 471-килограмовия спускаем апарат с име "Викрам". Тогава "Викрам" ще трябва да извърши първото в историята на човечеството кацане в района на Южния лунен полюс. Околността ще бъде изучавана посредством 27-килограмов луноход с име "Прагиян". Очакванията са "Викрам" и "Прагиян" да работят в продължение на един лунен ден, т.е. 14 земни денонощия. В случай че спускането е успешно, Индия ще се превърне в четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на лунната повърхност. Напомням на читателите, че "Чандраян 2" е втората мисия на страната. Предишната роботизирана експедиция "Чандраян 1", която работеше през 2008-ма година, бе орбитална и на нея беше монтиран български прибор за изучаване на космическа радиация с име "РАДОМ-7". За разлика от "Чандраян 1", на която имаше широко международно участие, "Чандраян 2" е почти изцяло индийска мисия. На борда на "Викрам" има само един чуждестранен научен прибор - американски ретрорефлектор. Няма спор, че интересът към усвояването на Луната се засилва. Само през 2019-та година станахме свидетели на три мисии до естествения ни спътник - китайската "Чанг'e 4", която през януари извърши първото в историята на човечеството меко кацане на обратната страна на Луната, израелската "Берешийт", която успешно влезе в окололунна орбита, но не сполучи да кацне, и сега станахме свидетели на изстрелването на "Чандраян 2". Междувременно около Луната продължават да работят три американски орбитални апарата - "Лунар Риконисънс Орбитър", Темис-Б" и "Темис-С". Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) За повече информация: ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2898-2019-22-july-chandrayaan-launches-moon

Марсоходът Кюриосити засне вълнуващи снимки, докато изучава интересни скали на Червената планета Снимка, заснета от марсохода "Кюриосити" на 18-ти юли 2019 г. Credits : NASA/JPL-Caltech 21 юли 2019 г. 23:10 ч. Светослав Александров. Докато празнуваме 50-годишнината от кацането на човек на Луната, нека не забравяме, че днес, половин век по-късно, сме вече на Марс - вярно, не с астронавти, но от 15 години имаме постоянно роботизирано присъствие на Червената планета. Американският марсоход "Кюриосити" продължава да пъпли по склоновете на планината Шарп. Според Скот Гюзуич, учен от центъра на НАСА Годард, "Кюриосити" се е натъкнал на любопитен скален нанос, съставен от по-светли и по-тъмни региони. По думите на Гюзуич марсоходът ще прекара следващите дни, изучавайки обектите от този нанос с научните си прибори. Ето поредната порция снимки на "Кюриосити": Снимки, заснети от марсохода "Кюриосити" на 17-ти юли 2019 г. Credits : NASA/JPL-Caltech Източник: Ленърд Дейвид https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2897-2019-21-july-curiosity-update

Съвременната американска лунна мисия ЛРО позволи да се реконструира гледката от лунния модул на Аполо 11! По време на кацането си на 20-ти юли 1969-та година, астронавтът на НАСА Нийл Армстронг забелязал, че модулът "Ийгъл" се е насочил към покрития с камъни склон на кратера Уест. Благодарение на тази снимка от съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър", става възможно да се реконструира гледката, която неговият колега Бъз Олдрин е наблюдавал. Credits: NASA/Goddard Space Flight Center/Arizona State University 21 юли 2019 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Модерната лунна мисия на САЩ "Лунар Риконисънс Орбитър", която изучава естествения ни спътник от 2009-та година до ден днешен, е успяла да заснеме терена на "Аполо 11" по начин, позволяващ да се реконструира гледката, наблюдавана от астронавта Бъз Олдрин по време на неговото спускане към лунната повърхност преди точно половин век. НАСА, разбира се, разполага с видеозапис от самото кацане на лунния модул "Ийгъл". Записът е на 16-милиметрова лента, а камерата е била разположена на прозореца на Олдрин. Но поради малкия размер на прозорците на модула и ъгъла на монтировка на камерата, не всичко се вижда на получения запис. Става въпрос за момента, в който Армстронг забелязал, че "Ийгъл" се е насочил към покрития с камъни склон на кратера Уест. Астронавтът решил, че мястото е твърде опасно, поради което поел контрол над модула в ръчен режим. Положението е било изключително напрегнато, трябвало е да се реагира спешно, така че Армстронг просто не е имал време да обсъжда това, което се случва, с наземното ръководство на полета. Той забелязал, че има безопасно за кацане място на около 500 метра от първоначално набелязаната цел и професионално насочил "Ийгъл" към него. Окончателното място на кацане на "Аполо 11", заснето от съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър". На снимката се вижда ясно долната степен на лунния модул "Ийгъл". Credits: NASA/Goddard Space Flight Center/Arizona State University Благодарение на снимките на "Лунар Риконисънс Орбитър", екипът на съвременната мисия е успял да пресъздаде цялостния изглед от прозореца на Олдрин и е изготвил клип, при който оригиналният 16-милиметров запис е сравнен с този от модерния космически апарат. Източник: НАСА Разгледайте цялото видео на този линк (ще се отвори нов прозорец към Youtube) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2896-2019-lro-reconstructs-armstrong-view

Американският товарен кораб Драгън излита на 25-ти юли, за да достави адаптер за скачване за пилотираните кораби Крю Драгън и Старлайнър! 21 юли 2019 г. 15:40 ч. Вчера, на 20-ти юли, СпейсЕкс оповести, че космическата ракета-носител "Фолкън 9" е преминала успешно през статично огнево изпитание. Това проправя пътя за изстрелването на товарния кораб "Драгън" на 25-ти юли в 01:24 ч. българско време. Космическият кораб ще достави на Международната космическа станция 1 135 килограма полезен товар с научна цел, който ще позволи провеждането на множеството експерименти на орбиталния комплекс. Интересното е, че този "Драгън" е летял вече два пъти - веднъж през април 2015-та година и втори път през декември 2017-та. Това ще е третото негово пътешествие до МКС! Ако всичко мине наред, корабът ще достави на Международната космическа станция втори адаптер за скачване за новите пилотирани кораби "Крю Драгън" и "Старлайнър". Първият такъв адаптер пристигна на 18-ти юли 2016-та година и обезпечи възможността първият кораб "Крю Драгън" да се скачи на 3-ти март тази година. Тъй като скоро ще полети и първият "Старлайнър", вероятно през втората половина на септември (освен ако няма някои други забавяния), НАСА има нужда от два адаптера за скачване. Така към МКС ще могат да летят едновременно два пилотирани космически кораба! От архива: космически кораб "Драгън" след неговото завръщане. Photo credit : SpaceX https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2895-2019-dragon-to-fly-25-july

На днешния ден преди 50 години Армстронг и Олдрин стъпват на повърхността на Луната! На снимката: астронавтът Бъз Олдрин слиза към лунната повърхност. Photo credit : NASA 21 юли 2019 г. 15:10 ч. Светослав Александров. След като на 20-ти юли 1969-та година в 23:17 ч. българско време модулът "Ийгъл" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин извършва първото в човешката история пилотирано кацане на Луната, двамата не излизат веднага на повърхността. Минават повече от шест часа и половина, преди Армстронг, на 21-ви юли 1969-та в 05:56 ч. българско време, да стъпи върху лунния грунт и да изрече знаменитата фраза: "Една малка стъпка за един човек, един огромен скок за човечеството". Около 19 минути по-късно на лунната повърхност излиза и Олдрин. Общата продължителност на извънбордовата дейност е 2 часа, 31 минути и 40 секунди. В хода на своята мисия Армстронг и Олдрин, освен че забиват американското знаме, разгръщат някои научни инструменти и събират около 21.5 килограма лунни скали. През това време третият член на екипажа на "Аполо 11" Майкъл Колинс обикаля около Луната в своя команден модул "Колумбия". Астронавтът по-късно признава, че се е чувствал много самотен през този период и големият му страх е бил от авария на лунния модул, който би оставил Армстронг и Олдрин завинаги на Луната. В такъв случай Колинс е бил инструктиран да се завърне на Земята сам-самичък. Никога обаче не се стига до този сценарий. Горната степен на "Ийгъл" отлита успешно от лунната повърхност в същия ден, на 21-ви юли, в 20:54 ч. българско време, след което се скачва с модула "Колумбия". Не забравяйте да изгледате галерията от снимки от "Аполо 11" на страниците на КОСМОС БГ (линк тук) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2894-2019-21-july-50-years-one-giant-leap

Китайските екипи успешно изведоха мини-станцията Тянгон-2 от космоса 21 юли 2019 г. 08:35 ч. Втората китайска мини-станция "Тянгон 2" е вече в историята. Тя успешно бе изведена от орбита, след което изгоря в атмосферата над Тихия океан. С това приключва вторият етап от пилотираната космическа програма на Китай. Страната започва да строи нова модулна орбитална станция, по образец на "Мир", която трябва да бъде завършена до 2022-ра година. Кадър от видеото, на което се вижда как "Тянгон 2" изгаря в атмосферата - линк към видеото - тук (Youtube връзка) https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2893-2019-tiangong-1-ends-mission

Успех: пилотираният космически кораб Союз МС-13 се скачи с МКС 21 юли 2019 г. 08:21 ч. Тази нощ в 01:48 ч. българско време пилотираният космически кораб "Союз МС-13" се скачи с Международната космическа станция, съобщи Роскосмос. Стиковката бе осъществена в автоматичен режим около шест часа след изстрелването. С това екипажът на кораба, състоящ се от космонавта Александър Скворцов и астронавтите Лука Пармитано и Ендрю Морган, се присъединиха към живеещите на МКС Алексей Овчинин, Ник Хейг и Кристина Кук. В космоса живеят отново шестима души! Eкипажът на станцията - отново от шестима души. Photo credit : NASA TV https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2892-2019-iss-crew-six-members

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-13 излетя в космоса навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната! На снимката: пилотираната космическа ракета "Союз-ФГ" изведе в космоса кораба "Союз МС-13" навръх 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната. Photo credit : NASA/Joel Kowsky 20 юли 2019 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Днес, навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната, космическата ракета "Союз-ФГ" изведе успешно в космоса пилотирания космически кораб "Союз МС-13" с екипаж, състоящ се от космонавта на Русия Александър Скворцов, астронавта на НАСА Ендрю Морган и астронавта на ЕКА Лука Пармитано. Стартът бе осъществен в 19:28 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан. "За мен най-добрият начин да отпразнувам кацането на Луната е посредством моето собствено излитане в космоса", съобщи астронавтът Пармитано преди неговия полет. Девет минути след началото на мисията космическият кораб бе изведен в първична околоземна орбита с перигей 198.1 километра и апогей 267.1 километра. Корабът извършва една пълна обиколка около Земята за 88.85 минути, а наклонът на орбитата е 51.65 градуса. "Союз МС-13" лети по кратка схема за сближение с Международната космическа станция. Скачването е планирано за 21-ви юли в 01:50 ч. българско време. След пристигането си Пармитано, Скворцов и Морган ще се присъединят към живеещите на МКС астронавти на НАСА Ник Хейг и Кристина Кук и руския космонавт Алексей Овчинин. С това постоянно пребиваващият екипаж на станцията ще стане отново шестчленен. Ето кратка биография на екипажа на "Союз МС-13": Пармитано е роден през 1976-та година в Италия. Той е женен за американката Кейти Дилоу и има две дъщери. Няколко факта от неговия живот: завършва бакалавър по политически науки през 1999-та година. През 2001-ва година завършва основен курс по управление на реактивен самолет в рамките на съвместна тренировъчна програма между Европа и НАТО. Приет е за астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА) през май 2009-та година. Лети за пръв път в космоса на 28-ми май 2013-та година с кораба "Союз ТМА-09М". Днешната мисия е втора за него. Космонавтът Александър Скворцов е роден през 1966-та година. Днешният полет е трети за него. Съпругата на космонавта се казва Елена и двамата имат една дъщеря. Скворцов има над 1000 летателни часа с различни самолети, включително Л-39 "Албатрос", "МиГ-23" и "Су-27". Избран е в отряда на космонавтите през 1999-та година. Лети за пръв път до МКС на 2-ри април 2010-та година с кораба "Союз ТМА-18" и по-късно през 2014 г. със "Союз ТМА-12М". Ендрю Морган е новакът в днешния полет. Роден през 1976-та година, той е избран за астронавт на НАСА през 2013-та. Полковник от армията на САЩ, неговият основен професионален опит е в областта на медицината. Да, днес към МКС излетя военен лекар! Ендрю и съпругата му Стейси имат четири деца. За повече информация: Роскосмос, НАСА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2891-2019-20-july-soyuz-ms-13-launches

Снимка на деня: екипажът на Союз МС-13 позира пред стенопис на Аполо-Союз 20 юли 2019 г. 09:40 ч. На показаната по-долу снимка, екипажът на кораба "Союз МС-13", състоящ се от астронавт на НАСА Ендрю Морган, космонавт на Русия Александър Скворцов и астронавт на ЕКА Лука Пармитано, позира пред стенопис на мисията "Аполо-Союз". Амбициозната програма "Аполо", в рамките на която НАСА за пръв път изпраща човек на Луната на 20-ти юли 1969 година, завършва с мисията "Аполо-Союз". Проведена през 1975-та година, за пръв път американски космически кораб "Аполо" се скачва със съветски "Союз". Американският екипаж се състои от Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън, а руският: от Валерий Кубасов и Алексей Леонов. Пилотираният космически кораб "Союз МС-13" с Морган, Скворцов и Пармитано ще излети тази вечер в 19:28 ч. българско време. Снимка: Ендрю Морган (вляво), Александър Скворцов (в центъра) и Лука Пармитано позират пред стенопис на "Аполо-Союз". Photo credits : NASA/ESA/Roscosmos https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2890-2019-snimka-denq-apollo-soyuz-stenopis

Първият прибор, поставен на Луната от астронавтите на Аполо 11, е европейски, а не американски На снимката: астронавтът на НАСА Бъз Олдрин разгръща европейския инструмент за изучаване на слънчевия вятър. Photo credit : NASA 20 юли 2019 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Днес Европейската космическа агенция (ЕКА) има голям повод да празнува 50-годишнината от първото кацане на човек на Луната. Знаете ли, че Експериментът за изучаване на състава на слънчевия вятър е първият прибор, поставен на Луната от астронавта Бъз Олдрин? Той има формата на знаме и може да се приеме условно за първото "знаме", забито на Луната. Ръководител на опита е проф. Йоханес Гайс, именит швейцарски учен. Произведен от Университета в Берн и координиран от Швейцарската национална научна фондация, този прибор е елегантен в своята простота и има огромна научна стойност. Това е един от малкото инструменти, доставени на Луната по време на всяка една от шестте спускаеми мисии на "Аполо" и е единственият научен експеримент, който не е американски. Приборът представлява лист от алуминиево фолио с размер 1.4 на 0.3 метра, прикачен към прът. С помощта на сериозна научна аргументация и дипломатически умения, проф. Гайс дори убеждава НАСА да разгърне прибора преди да бъде забито американското знаме на Луната. Целта е да се увеличи времето, за което приборът ще бъде изложен на лунната повърхност и ще събира слънчев вятър. Преди изстрелването някой шеговито подхвърля идеята във фолиото да бъде поставено швейцарско знаме, за да може то да бъде първото, доставено на Луната. Гайс планира чрез този инструмент да се изучи постоянният поток от заредени частички, който наричаме с израза "слънчев вятър". Благодарение на прибора учените правят първите измервания на състава на благородните газове в слънчевия вятър. Тези данни помагат да се разрешат конфликтите между конкурентните теории за произхода на Слънчевата система, атмосферите на планетите и динамиката на слънчевия вятър. По време на мисията "Аполо 11" фолиото е изложено за 77 минути, достатъчно дълго, за да могат частичките да се вградят в него. След завръщането на астронавтите на Земята, приборът е даден на учените за анализ. "Аз се почуствах облекчен, че кацането мина добре за астронавтите и бях развълнуван да видя как Бъз Олдрин разгръща фолиото. Разбира се, бях доста изнервен дали те ще се завърнат благополучно и дали ще успеят да ни донесат обратно експеримента", споделя проф. Гайс. Проф. Гайс отбелязва, че на 21-ви юли, когато ще честваме половин век от разгръщането на неговия експеримент, ще отпразнува момента с неговата съпруга Кармен, като се чукнат с чаша шампанско. Източник : ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2889-2019-esa-instrument-flag-moon

Шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин поздрави администратора на НАСА по случай половин век от кацането на Луната На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA 20 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 20-ти юли 2019 г., отбелязваме точно половин век от първото кацане на пилотиран кораб на Луната. По случая Дмитрий Рогозин, ръководител на Роскосмос, изпрати своя поздрав към администратора на НАСА Джим Брайденстайн. Ето текста на съобщението: "Скъпи Джим, Преди 50 години Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс вписаха своите имена в историята на световната космонавтика. Те се присъединиха към кохортата на великите първопроходци, които са дръзнали да се отправят на пътешествие към неизвестното и да разширят границите на света, достъпен за човечеството. Ние също така отдаваме почит и към представителите на целия технически и инженерен персонал на НАСА, които, след като се сблъскаха с редица неудачи и трагедии, сполучиха да създадат първата в света свръхтежка ракета "Сатурн 5" и кораба "Аполо". Техните обединени усилия, навици и знания доведоха до създаването на надеждна ракетно-космическа система, която по-нататък доведе до реализацията на програмата "Аполо-Союз". Считам, че нашата обща задача и да бъдем достойни за нашите велики предшественици, да преумножим наследството и преодолявайки всички земни обстоятелства, да продължим експанзията на човека в космоса. Както е писал Константин Циолковски: "Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка!" С искрени поздравления, Д. О. Рогозин" Източник: Роскосмос Не пропускайте да прочетете статията: Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните кацания на "Аполо" https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2888-2019-rogozin-congratulates-bridenstine

Православен свещеник освети пилотирания кораб Союз МС-13 преди утрешния му старт 19 юли 2019 г. 17:15 ч. НАСА оповести, че в тон с традициите на космодрума Байконур, пилотираният космически кораб "Союз МС-13" бе осветен днес от православен свещеник в деня преди старта. Междувременно Роскосмос съобщи, че специална държавна комисия е утвърдила състава на екипажа. Той ще се състои от командир Александър Скворцов (Роскосмос), астронавт Лука Пармитано (ЕКА) и астронавт Ендрю Морган (НАСА). Подробна статия за тримата има на страниците на КОСМОС БГ на този линк. Снимки от освещаването: Credits : NASA https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2887-2019-soyuz-ms-13-blessed

Европейската космическа мисия Хеопс първа ще направи основните открития на познатите извънслънчеви планети! На илюстрацията: "Хеопс", първата мисия на Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще изучава екзопланети. Image credit : ESA/ATG medialab 19 юли 2019 г. 17:25 ч. Светослав Александров. Руско-немският космически телескоп "Спектр-РГ" няма да е единствената обсерватория, изстреляна в космоса през тази година. В периода между 15-ти октомври и 14-ти ноември от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана ще излети европеизираната руска ракета "Союз СТ-Б" с обсерваторията "Хеопс". Основният фокус на "Хеопс" е да изучава планети, намиращи се около други звезди - т.нар. извънслънчеви планети или още известни като екзопланети. Мисията му се отличава съществено от мисиите на предходни телескопи като френския "Корот" или американските "Кеплер" и новоизстреляния "Тес". Предходните мисии са се ограничавали само до това да определят дали около дадена звезда има планета или не, както и да преценят относително какъв е нейният размер. За разлика от тях "Хеопс" е първата мисия, която ще се концентрира върху вече известни планети, за да направи първите открития на техните характеристики. Ще бъдат изучавани тези планети, за които се знае, че са с размер между този на Земята и на Нептун. Основният научен метод, по който ще се работи, носи названието "транзитна фотометрия със свръхвисока прецизност". Чрез наблюдаването на пасажите на екзопланетите пред диска на техните звезди, учените ще могат да разберат техния размер, маса и плътност. Така "Хеопс" ще може да ни даде първата ясна информация какви точно са планетите: скалисти, покрити от лава, океански светове или съставени от газове. Очакваме да научим и първата информация за атмосферните свойства на планетите. За съжаление "Хеопс" не е екипиран със спектрограф, който да позволи определянето на химичния състав на атмосферите. Въпреки това наблюденията на обсерваторията ще дадат възможност да се изучи фазовата крива на звездата, около която планетата обикаля - т.е. как светлината се променя в рамките на една пълна орбита на планетата. В зависимост от позицията на планетата спрямо звездата, общата светлина, изучавана от "Хеопс", ще включва и отразена от планетата светлина. Така учените ще могат да разберат някои интересни атмосферни свойства - например, дали в атмосферата има облаци или не. Близо една четвърт от програмното време ще е заделено за такива наблюдения, като обсерваторията ще се фокусира върху най-ярките звезди от подбрания списък за изучаване. "Хеопс" също така ще се опита да разбере дали новооткритите планети притежават луни, пръстени или приливно-отливни явления. 10% от програмното време ще бъде заделено за тази цел. Не на последно място - макар и да се води последваща изследователска мисия за вече известни екзопланети, "Хеопс" ще е в състояние да открива и нови такива. Около 15% от времето ще бъде посветено и на тази цел. За реализацията на "Хеопс" ЕКА си партнира основно със Швейцария, като принос за разработката имат още Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. За повече информация: ЕКА https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2886-2019-cheops-preview

Тая картинка е толкова малоумна, колкото малоумна е оная майка на Грета незнамкояси, дето уж виждала как въглеродният диоксид се носи във въздуха.

Ето това либерално неомарксистко мислене убива прогреса!

Пилотираният космически кораб Союз МС-13 ще излети навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната! На снимката: пилотираният космически кораб "Союз МС-13" е на стартовата площадка в очакване на своето изстрелване на 20-ти юли 2019 г. Фото: КЦ "Южный/ЦЭНКИ 19 юли 2019 г. 07:45 ч. Светослав Александров. Пилотирана космическа мисия ще радва нас, космическите ентусиасти, на фона на честването на половин век от програмата "Аполо"! Трима души ще се отправят в космоса на 20-ти юли 2019-та година, навръх 50-годишнината от първото пилотирано кацане на повърхността на Луната. Корабът "Союз МС-13" с международния екипаж, състоящ се от Александр Скворцов (Роскосмос), Лука Пармитано (ЕКА) и Ендрю Морган (НАСА), ще излети в 19:28 ч. българско време. "За мен най-добрият начин да отпразнувам кацането на Луната е посредством моето собствено излитане в космоса", съобщи астронавтът Лука Пармитано. Пармитано е роден през 1976-та година в Италия. Той е женен за американката Кейти Дилоу и има две дъщери. Няколко факта от професионалната му биография: завършва бакалавър по политически науки през 1999-та година. През 2001-ва година завършва основен курс по управление на реактивен самолет в рамките на съвместна тренировъчна програма между Европа и НАТО. Приет е за астронавт на Европейската космическа агенция (ЕКА) през май 2009-та година. Лети за пръв път в космоса на 28-ми май 2013-та година с кораба "Союз ТМА-09М". Утрешната мисия ще е втора за него. Космонавтът Александър Скворцов е роден през 1966-та година. Утрешният полет е трети за него. Съпругата на космонавта се казва Елена и двамата имат една дъщеря. Скворцов има над 1000 летателни часа с различни самолети, включително Л-39 "Албатрос", "МиГ-23" и "Су-27". Избран е в отряда на космонавтите през 1999-та година. Лети за пръв път до МКС на 2-ри април 2010-та година с кораба "Союз ТМА-18" и по-късно през 2014 г. със "Союз ТМА-12М". Ендрю Морган е новакът в утрешния полет. Роден през 1976-та година, той е избран за астронавт на НАСА през 2013-та. Полковник от армията на САЩ, неговият основен професионален опит е в областта на медицината. Да, утре към МКС ще излети военен лекар! Ендрю и съпругата му Стейси имат четири деца. За повече информация относно утрешния полет: Роскосмос https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2885-2019-soyuz-ms-13-launch-apollo-day

Индия пренасрочи изстрелването на Чандраян 2 до Луната за 22-ри юли 18 юли 2019 г. 08:00 ч. Явно проблемът с ракетата-носител не е чак толкова сериозен, че да налага цялостното ѝ разглобяване. Индийската космическа агенция ISRO оповести, че изстрелването сега е насрочено за 22-ри юли 2019 г. в 12:13 ч. българско време. Напомням на читателите, че ако мисия "Чандраян 2" бъде успешна, Индия може да се превърне в едва четвъртата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнала меко кацане на Луната. На снимката: ракетата "GSLV Mk-III" с индийската лунна мисия "Чандраян 2" в очакване на старта. Photo credit : ISRO https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2884-2019-india-reschedules-chandrayaan-2

Ето как СССР успява да потвърди автентичността на пилотираните кацания на Аполо Снимка от архива на мисия "Аполо 11". Photo credit : NASA 18 юли 2019 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ако някога сте се чудили какво е отношението на съветските специалисти относно автентичността на американската пилотирана лунна програма "Аполо", предлагам ви поглед към статията на Е. Молотов, специалист към НИИ Космически приборостроения, гр. Москва. Статията е публикувана в списание "Новости-космонавтики", бр. 8 през 2005 г. и носи заглавие "Мы «видели», как американцы садились на Луну..." В нея е разказано подробно как СССР проследява сигнала на пилотираните кораби "Аполо" по време на техните мисии, което включва и работата на астронавтите на повърхността на Луната. През 60-те години се води съревнование относно това кой първи ще изпрати човек на Луната, в рамките на програмите "УР-500-Л1" и "Н1-Л3" (на СССР) и "Аполо" (на САЩ). Програмите се развиват паралелно, а победителят би се сдобил с политически престиж. Поради това ръководството на СССР следи с изострено внимание как се развива космонавтиката в САЩ. Секретарят на ЦК на КПСС Д.Ф. Устинов, който наблюдава развитието на промишлеността в Съветския съюз по въпросите на отбраната, дава поръчка на главния конструктор на РНИИ КП (тогава НИИ-885) М.С. Рязанский да разработи специален контролен радиотехнически комплекс, с помощта на който да бъдат прихванати радиосигналите от пилотираните космически кораби "Аполо". По това време Рязанский е отговарял за създаването на радиотехнически средства, които са нужни на управлението на съветските лунни кораби. Под негово ръководство е основан Наземен комплекс за управление, който включва към себе си два центъра за контрол на полетите, шест наземни и три корабни станции. Но тези съоръжения не биха могли да се използват за приемането на информация от "Аполо", защото американските кораби работят в друг честотен диапазон и сигналите имат съвсем различна структура. Ето защо се налага да се създаде специален контролен център, способен да обезпечи приемането на данни от "Аполо". Предложено е центърът да може да приема не само гласова и телеметрическа информация, но и телевизионен сигнал. Взето е решение да се използва антената ТНА-400 с диаметър 32 m (на горната снимка), намираща се в Крим до гр. Симферопол. Тя по-късно се използва и като приемна антена в рамките на радиотехническия комплекс "Сатурн-МС, който е обезпечил управлението на съветските роботизирани апарати за изследванията на Луната. Това е включвало орбиталните мисии, съветските луноходи и станциите за вземане на лунни проби в автоматичен режим. Антената е екипирана с приемник, работещ в 13-сантиметровия диапазон (диапазона S, използван от лунните модули на "Аполо"), плюс още следните компоненти: Контролният комплекс е създаден за кратко време от РНИИ КП в сътрудничество с няколко производствени предприятия и той е приведен в готовност да получава сигнали от американските кораби "Аполо" през ноември 1968-ма година. За да могат да бъдат проследявани корабите, когато са летяли около Луната и са кацали на нейната повърхност, са били нужни балистичните данни на орбитите им, за да могат да се изчислят настройките на приемната антена. Но американците не публикували тези сведения. Ето защо данните за полетните орбити били изчислени на базата на времето на изстрелване и пристигане, което било съобщено по американските радиостанции. Именно тази информация била използвана за насочването на антената, а фината настройка е била довършвана чрез получените радиосигнали от лунните кораби. Успешно са проследени следните космически мисии: "Аполо 8", "Аполо 10", "Аполо 11" и "Аполо 12" в периода между декември 1968-ма и ноември 1969-та година. От всички тези експедиции са получени данни с добро качество, които включват разговорите на астронавтите със Земята, както и телеметрична информация за състоянието на бордовите системи. За съжаление телевизионният сигнал има ниско качество поради недостатъчното ниво на енергетическия потенциал на радиолинията, базирана на 32-метровата антена. Тук също така трябва да се подчертае, че американците са притежавали сложна система за управление, която е позволявала непрекъсната връзка с космическите кораби "Аполо". По това време съветският контролен комплекс е могъл да получи сигнал само в тази част на видимостта, която е съвпадала с видимостта на проследяващата станция в Мадрид. Лунната експедиция под ръководството на Ф. Борман на космическия кораб "Аполо 8" през декември 1968 година извършва първото пилотирано облитане на Луната. Корабът извършва осем обиколки около естествения ни спътник, след което се завръща на Земята посредством приводняване в океана. Този полет дава основание на СССР да спре работата по първия етап на съветската лунна програма "Л1", макар че цялата техника и екипажите били в готовност. Полетът на екипажа на "Аполо 11" с Армстронг и Олдрин окончателно слага точка на съревнованието между САЩ и СССР за изпращането на човек на Луната. На горната графика са показани фотографии на спектрите на радиосигналите от съветската контролна станция, като фотоапаратът е снимал директно монитора. А на долната графика е показано изображение на Земята от повърхността на Луната след прихващане на сигнала от телевизионния канал на един от корабите "Аполо": Прочетете и статията: Китайската лунна мисия Чанг-e 2 е успяла да заснеме следите от кацане на мисиите Аполо! За подробна информация: Новости-космонавтики https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2883-2019-how-ussr-confirms-apollo-landings

СпейсЕкс извърши статично огнево изпитание на прототипа на новата свръхтежка ракета Старшип 17 юли 2019 г. 17:03 ч. Късно тази нощ СпейсЕкс проведе огнево изпитание на прототипа "Стархопър" на новата свръхтежка ракета "Старшип". Това бе важна стъпка напред преди първите свободни полети, при които "Стархопър" ще трябва да докаже способността си да се издига над Земята. Дебютните такива полети ще са доста кратки и на ниска височина - първо на 20 метра нагоре, 20 метра встрани и повторно кацане. После компанията ще увеличава все повече и повече височината. Все още очакваме официално изявление от СпейсЕкс за изхода от теста и дали го счита за успешен. Зрители наблюдаваха неочаквано огнено кълбо под ракетата. Въпреки това анализаторите на сайта Тесларати смятат, че дори и да е имало проблем, той надали е бил толкова сериозен. Днес присъстващите в района докладваха, че ракетата и нейният двигател са в непокътнато състояние. Относно трудностите, с които СпейсЕкс се сблъсква при създаването на футуристичния марсиански кораб, журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника написа следното: това е начинът, по който СпейсЕкс работи. Те строят неща, тестват неща и ако нещо се обърка, поправят го и летят отново. Това се отличава от традиционния начин, по който се работи в старите аерокосмически предприятия - те прекарват години наред, за да изпипат всеки един детайл, за да се подсигурят, че нищо няма да се обърка. За разлика от тях СпейсЕкс действат бързо и е нормално да се очакват провали. Ето какви са самите думи на Илон Мъск през 2005-та година: "Има едно глупаво схващане, че провалът не е опция за НАСА. При нас провалът е опция. Ако нещата не се провалят, значи не си достатъчно иновативен". Кадър от тестването на "Стархопър" тази нощ @LabPadre Youtube Channel https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2882-2019-17-july-starhopper-test