SAlexandrov

Новогодишното посещение на Ултима Туле: какво да очакваме и кога ще видим първите снимки Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" засне тази снимка на Ултима Туле на Бъдни вечер, 24-ти декември. Photo credits: NASA/JHUAPL/SwRI 29 декември 2018 г. 12:13 ч. Светослав Александров. Преди половин век на Рождество Христово НАСА проведе една от най-забележителните си космически експедиции: "Аполо 8", в рамките на която астронавти влязоха в орбита около Луната и видяха обратната й страна със собствените си очи. Днес, 50 години по-късно, този път на Нова година, американската космическа агенция ще проведе още една забележителна мисия: първото посещение на небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон. В тази статия ще ви разкажа какво да очакваме, кога да го очакваме и кога ще видим първите по-детайлни снимки на въпросното небесно тяло - Ултима Туле. Ултима Туле представлява планета-джудже, която се намира на около 44 AU (астрономически единици) от нашето Слънце. За сравнение орбитата на Плутон е приблизително на около 33.63 AU от Слънцето. Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и Слънцето. Като размер Ултима Туле е доста по-малка от Плутон - диаметърът на Плутон е около 2 370 километра, докато диаметърът на Ултима Туле се изчислява да е между 25 и 45 километра. Мъничкият размер означава, че заснемането на Ултима Туле ще е много по-голямо предизвикателство от снимането на Плутон. Не бива да очакваме свръхдетайлни снимки. Както виждате на горепосоченото изображение, заснето на Бъдни вечер, Ултима Туле все още изглежда като звезда пред камерата LORRI (LOng-Range Reconnaissance Imager). Това ще продължи до последните часове преди облитането. Нека да погледнем една примерна симулация как биха изглеждали снимките през следващите четири дни: Photo credit : JHUAPL Скоростта на "Ню Хърайзънс" спрямо Ултима Туле 14.17 km/sec (по данни от The Sky Live). Докато пиша тази публикация, на 29-ти декември, разстоянието между космическия апарат и малката планета възлиза на около 7 249 100 километра. В момента на най-голямото сближение, което ще е на 1-ви януари 2019 г. в 07:33 ч. българско време, разстоянието между "Ню Хърайзънс" и Ултима Туле ще е едва 3 500 километра. Важна вметка: "Ню Хърайзънс" наближава непознат обект. Никой не знае дали там няма неизвестни опасности, примерно неоткрити към този момент луни или пръстени. За да се подсигури екипът срещу евентуален провал, на 31-ви декември ще бъдат събрани възможно най-добрите научни данни преди най-голямото сближение. Първото такова сваляне на информация и снимки ще започне на 31-ви декември в 03:31 ч. българско време и ще приключи в 06:56 ч. българско време. Второ такова ще има в 19:10 ч. българско време и ще приключи в 22:55 ч. българско време (по данни от Planetary Society). По време на първото сваляне на информация камерата LORRI ще заснеме снимка на Ултима Туле с разделителна способност от 8 километра на пиксел. При положение, че диаметърът е между 25-45 километра, Ултима Туле ще е не по-голяма от 3-4 пиксела на снимката. Това все още няма да е достатъчно, за да може екипът да различи отделни характеристики от повърхността, но снимката би могла да даде обща информация за формата и структурата на малката планета (например дали тя е монолитно тяло или е контактна двойка подобно на кометата Чурюмов-Герасименко). При второто сваляне на информация снимката на LORRI би била с разделителна способност от 5 километра на пиксел, т.е. Ултима Туле ще заема около 5-7 пиксела на снимката. Моментът на най-голямото сближаване, както вече написах по-горе, е на 1-ви януари 2019 г. в 07:33 ч. българско време. Но към това време "Ню Хърайзънс" ще е зает да изучава малката планета и няма да комуникира със Земята. Когато научните проучвания приключат, тогава автоматичната станция ще обърне антените си и ще изпрати радиосигнал. Първият такъв радиосигнал очакваме да бъде получен на 1-ви януари в 17:00 ч. българско време. В рамките на този радиоконтакт "Ню Хърайзънс" няма да изпрати снимки, нито научна информация. Просто ще информира екипа, че всичко е минало успешно. Първото изпращане на научни данни от "Ню Хърайзънс" ще започне на 1-ви януари в 22:15 ч. българско време. Предаването на информация ще е продължителен процес - ще отнеме няколко часа (до 2-ри януари 01:35 ч.), преди екипът да свали всичко. Именно тогава очакваме да пристигне първата истински детайлна снимка от Ултима Туле. Тя ще е с разделителна способност от 300 метра на пиксел, а малката планета ще се побере в рамките на 100 пиксела. Второто изпращане на научни данни от "Ню Хърайзънс" ще започне на 2-ри януари в 03:55 ч. българско време и ще приключи в 10:39 ч. българско време. Тогава се предвижда да получим снимка с разделителна способност от 140 метра на пиксел. Важна вметка - това са ориентировъчните времена, когато снимките ще бъдат получени. Това не означава, че ще бъдат публикувани в интернет в момента на тяхното получаване. За огромно съжаление екипът на "Ню Хърайзънс" не следва установените практики от марсохода "Кюриосити", наскоро кацналата на Марс мисия на НАСА "ИнСайт", слънчевите мисии и юпитерианската мисия "Джуно", при които снимките се качват незабавно в публичното пространство. Екипът иска първо да ги види, да напише описания и тези описания да минат през пиарите на НАСА. Понеже аз обичам точни отговори, изпратих запитване към института "Джон Хопкинс" кога снимките ще бъдат публикувани. Отговорът, който получих, е че екипът планира да са налични на 2-ри януари следобяд Източно стандартно време, което в България се явява късно вечерта на 2-ри януари или рано сутринта на 3-ти януари. При всички положения, но само ако облитането се е случило според плановете, на 3-ти януари най-късно ще имаме снимки на Ултима Туле! Има още една добра новина - въпреки спирането на правителствените дейности в САЩ, НАСА ТВ ще работи на 1-ви и 2-ри януари, за да може да информира обществеността за последните вести от "Ню Хърайзънс". Очакваме събитието с нетърпение! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2520-2018-ultima-thule-what-to-expect

От каква височина започва космосът? Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic 27 декември 2018 г. 21:26 ч. Светослав Александров. "Космически кораб Юнити, добре дошъл в космоса", оповести на 13-ти декември наземното ръководство към пилотите (току-що станали астронавти) Марк Стъки и Фредерик Стъкроу. На земята избухнаха овации. След 14 години разработка, първият кораб от серията "СпейсШипТу" най-накрая достигна до космическото пространство. Но наистина ли? Достатъчна ли е постигнатата от "Юнити" височина от 82.7 километра, за да сметнем неговия полет за космически? Ако попитаме ръководството на НАСА - да, определено. Корабът е покрил изискването на агенцията за минимална височина от 50 мили (80 километра). Американският вицепрезидент Майк Пенс поздрави екипа за първия пилотиран космически полет на САЩ след края на програмата "Космическа совалка". Към овациите се присъедини и Илон Мъск с краткото "Поздравления!" в Туитър. С разцвета на частната космонавтика мнозина се питат: как трябва да подхождаме към суборбиталните полети? Как да наричаме летателните апарати, достигащи височини от десетки километри, макар и без да правят пълна обиколка на Земята: самолети или космически кораби? Накратко казано: откъде започва космосът? На пръв поглед прост въпрос, само където за него няма прост отговор. Никой не може да посочи категоричен критерий, ясна граница: ето, тук е моментът, в който въздушното пространство приключва и космическото пространство започва. Атмосферата не свършва рязко. Тя изтънява бавно и постепенно, а в най-горните й части е изключително динамична и променлива. Ето защо учените са затруднени. В тази статия се занимаваме с научните обосновки на въпроса откъде започва космосът - с пълното съзнаване, че проблемът не е само научен, но също така политически и правен. Ако изследователите се вълнуват от физическите аспекти, то държавните глави и юристите искат да знаят в кой момент една държава трябва да престане да налага своя суверенитет над въздушното си пространство и е длъжна да се съобразява с космическото законодателство. Нека първо разгледаме границите за начало на космическото пространство, които са общоприети към настоящия момент (по данни от Lal & Nightingale, 2014 80-километровата граница (т.е. 50 мили). По дефиниция от Стоун (2012 г.) това е точката, в която подвижните управляващи повърхности (напр. елероните) за аеродинамичен контрол на даден самолет престават да са полезни. Границата е определена след анализ на резултатите от тестовите полети през 60-те години на миналия век, когато в експлоатация е бил въведен ракетопланът X-15. Тази граница за начало на космическото пространство е призната от Националния съветнически комитет по аеронавтика (НАКА), НАСА и американските военни. Човек, цивилен или военен, летял на височина от 80 километра и повече, е награждаван с астронавтски значки и признаван за астронавт. Трима от ветераните на X-15, Джон МакКей, Уилиам Дана и Джоузеф Уокър са впоследствие удостоени с астронавтско звание (двама от тях посмъртно), тъй като са летяли на височини между 90 и 108 километра. 80-километровата дефиниция е приета от частната компания Върджин Галактик за стандарт, при който ще летят комерсиалните кораби "СпейсШипТу". 100-километровата граница (т.нар. линия на Карман). На височина между 85 и 100 километра въздухът е толкова разреден, че на теория една летателна машина ще трябва да лети по-бързо от първа космическа скорост, за да може да има аеродинамична подемна сила. На около 100-километрова височина въздушната плътност е около 1/2 000 000 от плътността в близост до земната повърхност. В зависимост от различни параметри като слънчевите лъчения, магнитния индекс и др., изчислената височина варира. Поради тези вариации 100-километровото число е избрано за удобство. Тази граница е призната от Международната аеронавтическа федерация FAI, Международната федерация по въздушни спортове, както и от международното състезание "Ансари Екс Прайз", по време на което в началото на Новото хилядолетие частни екипи се съревноваваха, за да изстрелят пилотиран космически кораб. Победител в състезанието бе корабът-предшественик на "СпейсШипТу" - "СпейсШипУан". До голяма степен причината за широката слава на линията на Карман като официално призната граница на космоса се дължи именно на състезанието "Ансари Екс Прайз", създателите на което положиха доста усилия, за да я популяризират. 118-километровата граница (установена от Sangalli и колектив през 2009 г.). Научният екип на Sangalli е изчислил, че на височина от 118 километра (плюс-минус 0.3 км) се забелязва преход, при който влиянието на заредените космически частици става по-голямо от това на атмосферните ветрове. Макар че границата е научно важна, тя не е призната и не се използва от нито една организация към настоящия момент. 122-километровата граница. Това е прагът, който е използван в НАСА за навлизане в атмосферата. При тази височина астронавтите на кацащите орбитални космически кораби започват да усещат осезаемо триенето в горните атмосферни слоеве. Както сами виждате, има множество критерии, на базата на които можем да определим началото на космическото пространство. Може ли да се каже, че някоя от всичките граници (80, 100, 118 или 122-километровата) е истинна? Трудно би било! На фона на споровете, които се разразиха в публичното пространство през последните няколко години, през 2018-та бе публикувана статия от астрофизика Джонатан Макдауъл от центъра Харвард-Смитсониан. Статията е поместена в научното списание Acta Astronautica, реферирано научно издание с импакт фактор от 2.227. В нея изследователят оспорва дългогодишно приетата 100-километрова граница. "Има само една-единствена причина да приемем числото 100. Тя е, че това е едно красиво, кръгло число", категоричен е ученият. В миналото изследователите, които са търсили границата на космоса и са стигали до числа като 80 или 100 километра, са правили преценките си най-вече на базата на максималните височини, които може да достигне един самолет чрез подемната си сила, или на базата на най-малката възможна височина, при което един спътник може да бъде ускорен до орбитална скорост. Подходът на МакДауъл е различен. Той решава да разгледа коя е най-малката пределна височина, при която един спътник може да се сниши и да остане в орбита около Земята, без да изгори в атмосферата. Изследователят разглежда орбиталните характеристики на около 43 000 спътника и установява нещо любопитно - много от тях са имали параметри на орбитата под 100 километра височина и въпреки това са правили успешно поне няколко обиколки около Земята. Имало е такива спътници, които са се намирали в елиптични орбити с перигей от 80 километра, без това да доведе до тяхното изгаряне. Именно този факт е накарал МакДауъл да сметне, че 100-километровата граница е ненужно завишена височина. "Или височината от 80 километра е космос, или ще се наложи да кажеш, че въпросните спътници не са били в космоса, докато са били в орбита", отсича МакДауъл. "Това е дразнещо". На фона на откритията от МакДауъл, на 30-ти ноември Международната аеронавтическа федерация FAI публикува становище на сайта си, че ще преосмисли т.нар. линия на Карман. "Наскоро публикуван научен анализ представя убедително научна причина за намаляването на височината от 100 на 80 километра", се казва в съобщението. Затова през 2019 година ще бъде организирана работна среща, която ще обсъди идеята. Ако международните организации се съгласят, те ще променят правилата си за признаване на пилотираните космически полети. Така всеки, летял на височина 80 километра и повече, ще бъде признат за астронавт, дори и да не е бил изстрелян от територията на САЩ. Освен строго научните причини за намаляването на височината, има и исторически. По време на симпозиума "Айлийн Галъуей" по въпросите за космическо законодателство, МакДауъл съобщи, че ученият Теодор фон Карман (на който е кръстена границата) никога не е писал черно на бяло, че става въпрос за 100-километрова височина. При всички положения опитите за строго определяне на височината, на която свършва атмосферата и от която започва космосът, ще се посрещнат с мръщене от страна на някои космически ентусиасти. Все пак всеки разумен човек би се съгласил, че дали ще летиш на височина 101 или 99 километра, 81 или 79 километра, няма голяма разлика. Най-малкото никой не би оцелял в такива условия без защитно облекло. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2518-2018-where-does-space-begin

Успех: космическа ракета Союз-2.1а излетя от космодрума Восточний и въведе в космоса два спътника Канопус-В плюс още 26 микроспътника Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Roscosmos 27 декември 2018 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Днес в 04:07 ч. българско време от новия руски космодрум Восточний излетя ракетата "Союз-2.1а" с ускорителен блок "Фрегат" и космически спътници за дистанционно сондиране на Земята "Канопус-В" №5 и 6. На борда на ракетата пътуваха и още 26 малки спътника за нуждите на Германия, САЩ, Испания, ЮАР и Япония. По данни от Роскосмос спътникът №5 се е отделил от ракетата-носител в 05:06 ч., а неговият близнак №6 - в 05:12 ч. българско време. Пускането на малките спътници е станало на две части, като първо били освободени 12, а после 14 сателита. Всички космически апарати са в тяхната правилна орбита. Успехът е добре дошъл за Русия, още повече че вчера Газета.Ру информира обществеността за множество проблеми с качеството на данните от спътниците за дистанционно сондиране на Земята. Една част от тези сателити са излезли от строя, а на другите масово не работят бордовите инструменти. Напомням на читателите, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов". Вторият пуск стана факт година и половина по-късно, на 28-ми ноември 2017-та година, но тогава ракетата-носител аварира, защото се оказа, че използвала софтуерни настройки, типични за старите руски космодруми Байконур и Плесецк. На 1-ви февруари тази година друга ракета излетя, този път успешно, и изведе в космоса спътниците "Канопус-В" №3 и 4. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2517-2018-27-dec-soyuz-launches

Руски учени се оплакват, че не могат да използват собствените си спътници - повредените прибори и липсата на навременен достъп до данните не позволяват да се реагира адекватно при бедствия Снимка от прикачването на спътника "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат" преди втория старт от космодрума Восточний през 2017 година. Напомням, че въпросното изстрелване завърши с провал и спътникът бе загубен. Снимка: Роскосмос 27 декември 2018 г. 00:10 ч. Светослав Александров. Руски учени се оплакаха, че не могат да използват данните от руските спътници и в случаи на бедствия и аварии се налага да прибягват до услугите на чуждестранни сателити. За проблема днес съобщи руската медия Газета.Ру. Проблемът се изострил този месец, когато се е наложило да се действа спешно по време на свлачището в Хабаровск. Учените от НИЦ "Планета" (която е част от Росхидромет) са успели да направят своевременен анализ на бедствието благодарение на спътникови данни. Но за тази цел са използвали данни от спътника на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Сентинел-2А" и японския геостационарен спътник "Химауари-8". Не са били използвани наличните руски спътници за дистанционно сондиране на Земята. Причината според Газета.Ру, позовавайки се на собствените си източници от Росхидромет, се крие в неработещите прибори на борда на руските спътници, както и в невъзможността учените да получават своевременно данни от тях. "Например на борда на спътника "Сентинел-2А" има локатор, позволяващ да се вижда какво има под облаците, а на нашия спътник "Метеор" локаторът не работи", съобщил източник на Росхидромет пред медията. "В случая със "Сентинел-2А" ние просто преглеждаме архивните данни, които са с отворен достъп. Но снимки от отечествените спътници получаваме само след направена заявка. При това не винаги се сдобиваме с отговор". Освен това според специалистите се разчита най-вече на работата на 21 чуждестранни спътника, докато има само осем руски. Също така няма наличен руски геостационарен сателит, който да е в състояние да наблюдава Далечния Изток. Осемте руски спътника са следните: четири от серията "Канопус-В", два "Метеор-М", един "Електро-Л" и един "Ресурс-П". Положението е особено тежко с двата "Метеор"-а. От 1-ви октомври 2014 г. "Метеор-М" №1 е изведен от редовна експлоатация, макар че според Газета.Ру, той все още предава информация за слънчевото време. А относно "Метеор-М" №2, потребителите имат претенции към качеството на данните. "В инфрачервените канали има смущения, а данните от бордовия локатор не могат да се използват - той изпраща информация, чието качество не съответства на техническите спецификации. Снимките са размазани - представете си, че резолюцията им е три километра, а заявената е 500 метра. Освен това не работи и приборът МТВЗА-ГЯ, който измерва температурата и влажността на атмосферата и който е важен за синоптиците и авиаторите", съобщават източниците. Някои от инфрачервените канали на спътника "Електро-Л" също не работят и има претенции към получените данни от "Канопус-В" №1. Не на последно място учените недоволстват, че не получават своевременно информацията от сателитите. Това става само след заявка и забавяния, а при природни бедствия трябва да се действа незабавно. "През октомври имаше наводнение в Сочи, ние подадохме заявка за заснемането на територията, но Роскосмос ни даде снимките след цели пет дни", недоволства друг анонимен работещ. В края на ноември стана ясно, че два от трите спътника "Ресурс-П" са излезли от строя преди да свърши техният експлоатационен срок. Потребителите обаче се оплакват, че дори и когато трите са били налични, информацията не е пристигала навреме. Напомням на читателите, че днес, на 27-ми декември, предстои изстрелването на още два спътника "Канопус" от космодрума Восточний. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2516-2018-russian-satellites-unusable

Астронавтите на частния космически кораб "Юнити" на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата "Космическа совалка". Photo credit : Virgin Galactic Това е третата статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. Във втората очертахме научните и междупланетните събития през 2019-та година. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2019-та година. Междувременно напомням, че на 20-ти декември бе публикувана електронната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт", която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница "Книгите". Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 26 декември 2018 г. 14:05 ч. Светослав Александров. Понастоящем на територията на САЩ се работи по общо пет пилотирани космически кораба. Два са суборбитални - те ще позволяват провеждането на кратки пилотирани космически полети от 3 до 5 минути. Това е достатъчно за туристи, които искат да погледнат към Земята от високо, както и за множество изследователи, желаещи да проведат експеримент в космически условия, но не можещи да си позволят да качат такъв на Международната космическа станция. Суборбиталните кораби са "СпейсШипТу" на Върджин Галактик, от които първият построен е "Юнити", както и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин. Два са орбитални - "Старлайнър" на Боинг и "Крю Драгън" на СпейсЕкс. Те ще превозват екипажи до Международната космическа станция по програмата на НАСА. Чрез тях западният свят ще прекрати зависимостта си от руските космически кораби "Союз". И един е междупланетен - това е космическият кораб "Орион", който не се очаква да лети в безпилотен режим преди 2020-2021-та година и в пилотиран преди 2023-та година. Поради факта, че тези дати са по-далечни, той няма да бъде отразен в настоящата статия. Днес ще се фокусираме върху двата суборбитални и върху двата орбитални кораба, защото от тях очакваме сериозно развитие през 2019-та година. През изминаващата 2018-та година само един от четирите кораба успя да достигне до космоса с хора на борда - това е "Юнити" на Върджин Галактик. Космическата компания на Ричард Брансън се превърна в първата след приключването на програма "Космическа совалка", провела пилотиран космически полет. Това е и първият пилотиран полет от територията на САЩ след 2011-та година. Затова, закономерно, в тази статия започваме с компанията-победител. Върджин Галактик Снимка на кораба "Юнити" по време на първия му пилотиран космически полет на 13-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic Няма спор - с успешния си пилотиран космически полет Върджин Галактик обра овациите и поздравленията. Американският вицепрезидент Майк Пенс, администраторът на НАСА Джим Брайденстайн, ръководството на американската администрация по авиация, както и самият космически предприемач поздравиха Брансън. Заслужени поздравления. Това не променя факта, че триумфът на Върджин Галактик бе твърде измъчен, белязан от множество трудности, предшестван от две трагични аварии с няколко смъртни случая, за съжаление бих казал, че е дори закъснял. Историята на Върджин Галактик започва на 21-ви юни 2004-та година, когато предшестващият кораб "СпейсШипУан" с астронавт Майк Мелвил достига до космическото пространство. "СпейсШипУан" има една-едничка цел: да спечели наградата от $10 милиона долара "Ансари Екс Прайз", с която цели да се докаже, че и частни предприемачи, а не само държавни агенции като Роскосмос и НАСА, могат да пратят човек в космоса. Наградата е успешно спечелена - по-късно, на 29-ти септември и на 4-ти октомври 2004-та година, "СпейсШипУан" лети за втори и трети път в рамките на по-малко от две седмици. След това корабът, който иначе е разработен съвместно между компанията Скейлд Композитс на Бърт Рутан и съоснователя на Майкрософт Пол Алън, е пенсиониран. Но предприемачът Ричард Брансън има други планове за по-нататъшното развитие. Той сключва споразумение със Скейлд Композитс за строежа на нов кораб "СпейсШипТу". "СпейсШипУан" е твърде малък, но "СпейсШипТу" е голям, просторен и ще позволява в рамките на една мисия няколко туристи да пътуват до космоса. Новосъздадената компания Върджин Галактик веднага започва предварителна продажба на билети. Общо 700 души плащат първоначалната цена от $200 000 долара, но по-късно тя е покачена на $250 000. През 2005-та година политиците от щата Ню Мексико предлагат да се създаде финансиран от данъците на хората космодрум на име Спейспорт Америка, от който мнозина жители ще летят в космоса. Оптимизмът е голям. Всички вярват, че обещаното космическо бъдеще ще се случи скоро. Все пак "СпейсШипТу" е просто по-голяма версия на "СпейсШипУан", очакванията са комерсиалната космонавтика да потръгне през 2008-ма, най-късно през 2009-та година. В крайна сметка пилотираният кораб "СпейсШипТу" полетя в космоса. През 2018-та година. Разбира се, дългогодишните отлагания не са запазена марка само за Брансън. През 2011-та година Илон Мъск обеща първият полет на "Фолкън Хеви" да се случи през 2012-та, а ракетата дебютира чак през настоящата 2018-та. Ричард Брансън трябваше да почака цяло десетилетие. През това време се случиха няколко знаменателни за Върджин Галактик събития. През 2007 -ма година пожар по време на наземен тест доведе до смъртта на трима работници от Скейлд Композитс. През 2008-ма година бе показан самолетът-носител "УайтНайтТу", от борда на който се провеждат полетите на "СпейсШипТу". "УайтНайтТу" дори проведе първия си тестов полет. Първият кораб от серията "СпейсШипТу", "Ентърпрайз", бе показан през 2009-та година, и започна тестови атмосферни полети през 2010-та. Но те в началото бяха само планиращи. Първият реален ракетен полет се случи през април 2013-та година. И след това през 2014-та година, на 31-ви октомври, по време на поредния си ракетен полет, "Ентърпрайз" се разпадна, при което пилотът Майкъл Олсбъри загина. Трябва да признаем, че Върджин Галактик се съвзе доста бързо след трагедията. През 2016-та година бе показан вторият кораб "Юнити", а днес, две години по-късно, той полетя за пръв път в космоса. Оттук насетне... накъде? Експертите очакваха "СпейсШипТу" да е в състояние да достига до някаква граница на космическото пространство - в случая, височина от 50 мили (=80 километра), каквато се използва в САЩ. Но истинският въпрос не е в това. Ясно е, че "СпейсШипТу" може да достига космоса. Истинският въпрос е: ще изпълни ли "СпейсШипТу" целта, за която е предназначен - да започне редовни космически полети и да отвори космическото пространство за всеки човек? Тук е коректно да напомним, че космическата совалка на НАСА (която е орбитален, а не суборбитален кораб), бе построена точно с тази идея. Тя трябваше да лети в космоса веднъж седмично, да е рутинна и лесна за експлоатация, подобно на самолетите. Целта не бе изпълнена. Ще видим доколко Върджин Галактик ще се справи с това. Вярно - корабът "Юнити" е по-прост, той е само суборбитална машина, но дали ще лети масово, както се очакваше, предстои да видим. За 2019-та година са планирани още тестови полети от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Някои от тях ще са космически. А след това Върджин Галактик планира да прехвърли дейността си в Спейспорт Америка на Ню Мексико. Към настоящия момент това е призрачен космодрум, а посетилите го журналисти го описват като Джурасик Парк в деня, преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат. Сега, след като "Юнити" летя в космоса, бъдещето на Спейспорт Америка изглежда по-светло. Както казва журналистът Дъг Месиър от Параболик Арк, появата на "СпейсШипТу" е един от признаците, че живеем в 21-ви век. Това е кораб, който изглежда така, както трябва да изглежда един истински космически кораб - като ракетоплан. Другите кораби, които ще разгледаме в тази статия, са от типа капсули, типични за ранната космическа надпревара. Но "СпейсШипТу" е действително красив. Надяваме се да е не само красив, но и функционален. Ричард Брансън обещава първият полет за комерсиални цели да е факт през март 2019-та година. Дали ще се случи, предстои да видим. Всеки космически предприемач дава дати, които по-късно не се спазват. В миналото Брансън стана известен като човекът, дал най-много несбъднати обещания. През 2018-та това се промени. Най-накрая започна да се сбъдва обещаното от милиардера. Да видим дали и 2019-та ще е такава година! Блу Ориджин Кадър от излитането на "Ню Шепърд" на 18-ти юли. Photo credit : Blue Origin Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година. Ако през 2017-та година имаше само един безпилотен полет на кораба "Ню Шепърд", през 2018-та станахме свидетели на два. Единият беше на 29-ти април, а другият - на 18-ти юли. И при двата полета корабът превозваше научни експерименти - някои от тях частни, други - на НАСА, трети - за нуждите на други космически институти. По време на полета на 18-ти юли бе тествана системата за аварийно спасяване. Трети полет на "Ню Шепърд" бе планиран за този декември, една седмица след космическата мисия на "Юнити", но поради проблем с наземната инфраструктура, стартът бе отложен за 2019-та година. Трудно е да се направи подробен анализ за очакванията през 2019-та година. За разлика от Върджин Галактик, компанията на Джеф Безос работи много по-потайно, а графикът за тестови полети се счита за "фирмена тайна". Знаем със сигурност, че предстоящият полет в началото на 2019-та ще е безпилотен. Но не мога да ви кажа колко още безпилотни полети са планирани, преди да станем свидетели на пилотиран. Оповестено ни е, че настоящата ракета за многократна експлоатация, която Блу Ориджин използва, е в състояние да лети само в безпилотен режим. Почти е готова следващата, която ще може да лети и в пилотиран режим. Можем да гадаем, че тази ракета ще бъде изстреляна поне веднъж в роботизиран вариант, след което ще се върне и чак тогава Блу Ориджин ще качи на нея човек. Блу Ориджин очаква първите пилотирани полети да са факт през 2019-та година. Разбира се, такива обещания бяха дадени за 2018-та и за 2017-та година, но нищо подобно не се случи. Това даде шанс на Брансън да навакса и да победи Безос в суборбиталната надпревара. Напълно закономерно. Ако все пак първият пилотиран полет на "Ню Шепърд" се случи през 2019-та година, може да имаме цели три компании, изпратили човек в космоса - ако, естествено, Боинг и СпейсЕкс също успеят. Боинг На тази снимка, показана в края на ноември, техниците разопаковат кораба "Старлайнър", за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA През 2018-та година Боинг претърпя много сериозни проблеми, които отложиха първите полети на кораба "Старлайнър" с месеци. Дебютният старт в безпилотен режим бе първоначално планиран за август, а първият пилотиран - за ноември. Очакванията към края на 2017-та бяха пилотираният да бъде изместен за 2019-та, а безпилотният да е факт до края на 2018-та. Бяхме уверявани от ръководството на НАСА, че със сигурност към последните месеци на настоящата година щяхме да станем свидетели най-малкото на безпилотен старт. Дори и това не се случи. През юли различни медии в САЩ докладваха, че по време на наземни изпитания на системите за аварийно спасяване, е настъпил неочакван теч на гориво. "Ние проведохме цялостно разследване с помощта на НАСА и партньорите в индустрията", съобщи Боинг в прес-съобщение след аномалията. "Ние сме уверени, че сме открили причината и продължаваме напред с поправките". Но независимо от реалността, че от Боинг своевременно са разбрали какво е довело до аномалията, фактът, че такъв проблем изобщо се е случил, означаваше само едно: още отлагания. Сега, към края на 2018-та година, актуализираният график на НАСА показва, че безпилотната мисия Boe-OFT ще се случи през март 2019 година. Първият пилотиран полет на "Старлайнър" Boe-CFT е предвиден за август 2019-та. Някъде между двата полета Боинг ще трябва да проведе тест на системата за аварийно спасяване от стартова площадка. Аналогичен тест СпейсЕкс извърши през 2015-та година. Разбира се, Боинг ще успее да спази датите си, само ако не се сблъска с допълнителни проблеми и тестовите безпилотни полети (Boe-OFT и изпитанието на системата за аварийно спасяване) са успешни. Чак след това ще бъде изпратен човек в космоса. След тестовия пилотиран полет Boe-CFT, НАСА ще провери как компанията се е справила и ще сертифицира системите за редовни мисии до Международната космическа станция. СпейсЕкс На снимката: космическият кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал това лято. Photo credit : SpaceX СпейсЕкс също премина през серия от сериозни отлагания. Безпилотният орбитален тест на новия кораб "Крю Драгън" уж трябваше да се случи през април 2018-та, а пилотираният - през август. Но през настоящата година нито един от тези полети не стана реалност. Независимо от това компанията на Илон Мъск отбеляза някои съществени постижения, които доведоха до това тя да изпревари конкурентната корпорация Боинг. Практически първият "Крю Драгън" е вече в готовност за мисия, като датата за дебютния безпилотен полет е насрочена да е 17-ти януари. Допълнителни отлагания са напълно възможни, най-вече поради факта, че американското правителство е спряло дейност, понеже Конгресът не е успял да постигне споразумение за държавното финансиране на САЩ. Но тези евентуални забавяния няма да са по вина на СпейсЕкс. Още през месец юли бе съобщено, че дебютният "Крю Драгън" е пристигнал на космодрума Кейп Канаверал, за да бъде подложен на предстартовите изпитания. Това означаваше само едно - корабът беше приключил много важна стъпка: термовакуумните изпитания, които са били проведени в центъра Плъм Брук, са завършили успешно. Оставаха само финалните приготовления. СпейсЕкс очакваше първият "Крю Драгън" да е в полетна готовност до края на септември. Е, имаше дреболии, които доведоха до нови забавяния, но фактът си е факт - до края на годината корабът и неговата ракета-носител бяха подготвени. Първият полет с хора на борда е предвиден за юни 2019-та година. Между безпилотния през януари и пилотирания през юни, СпейсЕкс иска да проведе изпитание на системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Всичко това означава, че юнският пилотиран полет ще бъде проведен само ако януарският и междинният полет бъдат успешни. Както е случаят с всеки нов кораб, и тук могат да възникнат забавяния. "Ние вече завършихме множество тестове на системите с мантрата "тествай, като че ли летиш" и сега сме почти в готовност наистина да полетим", съобщава Кейти Луедърс, ръководител на комерсиалната пилотирана програма на НАСА. "Резултатите от безпилотните полетни тестове и от изпитанията на системите за аварийно спасяване ще определят кога ще изпратим хора". Последната стъпка за СпейсЕкс, както и за Боинг, ще е сертифицирането на бордовите прибори, след което "Крю Драгън" ще е в готовност да превозва екипажи до Международната космическа станция. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2515-2019-human-spaceflight-what-to-expect

Почна се! На Земята е получен сигнал от Ню Хърайзънс, информиращ за началото на облитането на Ултима Туле! Екипът на мисия "Ню Хърайзънс" получи това съставно изображение на Ултима Туле чрез комбиниране на множество индивидуални кадри, заснети между август и средата на декември. Credit: NASA/Johns Hopkins Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute 26 декември 2018 г. 09:00 ч. Светослав Александров. Космическата Нова година започва от сега! Ръководителят на мисия "Ню Хърайзънс" Алън Стърн оповести, че на Земята е получен радиосигнал от автоматичната междупланетна станция, благодарение на който научният екип знае, че облитането на Ултима Туле е вече в ход! Ултима Туле е първото небесно тяло, намиращо се отвъд орбитата на Плутон, което ще бъде посетено от построен от човека космически апарат. Учените измерват разстоянието между обектите в Слънчевата система в т.нар. Астрономически единици (AU). Една AU се равнява на 149 597 871 километра, колкото е средното разстояние между Земята и нашето Слънце. Орбитата на Плутон е на около 33.63 AU от Слънцето. А Ултима Туле се намира на около 44.AU от звездата ни! Важна информация за предстоящото облитане. Понеже правителството на САЩ е спряло дейност, защото Конгресът не е успял да постигне споразумение за държавното финансиране, новините за Ултима Туле няма да бъдат излъчвани по правителствения канал НАСА ТВ. Вместо това вести в реално време ще има на сайта на мисията: http://pluto.jhuapl.edu . Излъчванията на живо ще са на Youtube канала на лабораторията Джон Хопкинс: https://www.youtube.com/user/jhuapl Според Алън Стърн скоро на уебсайта ще има отдел, където екипът ще качва суровите изображения от облитането. Но пак по думите на ръководителя, първата снимка, която действително ще показва характеристиките от повърхността на Ултима Туле, ще бъде свалена късно на 1-ви януари според американските часови зони, което ще рече, че в България може да я очакваме най-рано на 2-ри януари. Няма спор, че облитането ще е трудна задача. Никога досега космически апарат не се е сближавал с обект, който е толкова далеч от нас. Отнема шест часа път на радиосигнала от "Ню Хърайзънс" да стигне на Земята. Но НАСА не се страхува от трудни задачи. Днес агенцията отбелязва половин век, откакто екипажът на "Аполо 8" достигна до орбитата на Луната и видя обратната й страна със собствените си очи. По какъв по-добър начин НАСА може да отпразнува събитието, ако не чрез достигане на тяло, намиращо се на невъобразимо голямо разстояние? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2514-2018-ultima-thule-begins

Астронавтите на МКС отбелязват днес Рождество Христово в космоса Канадският астронавт Дейвид Сен-Жак сподели вчера, на 24-ти декември, тази чудесна снимка на Луната от борда на Международната космическа станция. Photo credit : Canadian Space Agency/David Saint-Jacques 25 декември 2018 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Половин век след историческото първо отбелязване на Рождество Христово в космоса от екипажа на "Аполо 8", днес астронавти отново празнуват светлия празник извън пределите на родната ни планета. Американската астронавтка Ан МакКлейн и нейният канадски колега Дейвид Сен-Жак споделиха впечатленията си от борда на Международната космическа станция. "По време на този празничен сезон аз откривам, че доста често поглеждам към нашия дом, намиращ се под нас. Наистина всички сме заедно на тази прекрасна, красива планета - тя наистина е един малък свят. И когато днес наблюдавах залязващата зад хоризонта Луна, аз отново останах безмълвна", съобщи МакКлейн в Туитър. Дейвид Сен-Жак пък се похвали в социалните мрежи, че се е включил в интересна традиция - той помага на северноамериканското военновъздушно командване НОРАД да проследи дядо Коледа. На снимката: Сен-Жак (вляво) и МакКлейн разказват за празненството на Рождество Христово от космоса. Photo credit : NASA По традиция днес западните членове на екипажа на Международната космическа станция ще получат време за почивка. Това вероятно няма да се отнася за руснака на борда Олег Кононенко, които има да изпълнява някои научни задачи. Празничният сезон в Русия традиционно започва на 31-ви декември, а първо се празнува Нова година. Рождество Христово в голяма част от православните страни се отбелязва на 7-ми януари. Разбира се, международният екипаж уважава традициите и на едните, и на другите, а астронавти и космонавти се поздравяват взаимно на всички възможни дати. Дейвид Сен-Жак и Ан МакКлейн споделиха във видео подробна информация за празничното им меню. "Ще покажем ли някои от нещата, които взехме с нас?", попита по микрофона МакКлейн. "Да, разбира се", отвърна Сен-Жак. "Така... аз ще дам възможност на екипажа да опита от канадската сьомга. Мисля, че това е чудесна храна за сезона". "Хранителната лаборатория в НАСА беше достатъчно любезна да ни изпрати празнично меню, което всъщност ми напомня доста за храните, с които принципно се храним. Тъй че ние имаме пуйка, имаме плънка, има от любимия ми боровинков сос. И, разбира се, има доста десерти. Защото една коледна вечеря не е истинска коледна вечеря, ако не е 50% десерт", пошегува се МакКлейн, показвайки пакетите пред камерата. "Тъй че разполагаме с разнообразие от бисквитки, както и пайове... и, какво има там?", обърна се тя към Сен-Жак. "Е, това е, което пристига директно от фурната ни на орбита, шегичка, тук имаме коледни бисквитки", каза астронавтът. Шегата на канадеца е повече от уместна. За съжаление храните в космоса не се приготвят на момента. Също така на борда на МКС няма хладилник, в който да се съхраняват. Затова, ако изгледате видеото, ще забележите, че повечето от продуктите (и това се отнася най-вече за сьомгата и пуйката) са пакетирани, вакуумирани и термостабилизирани - което по думите на някои други астронавти влошава вкусовите качества. Но това е начинът за екипажа да си разнообрази менюто. Относно значимостта на празниците, астронавтката Ан МакКлейн сподели: "Празниците са време да си припомним за обединението и мира. Когато погледнем към Земята оттук, ние виждаме една планета без граници". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2513-2018-astronauts-celebrate-christmas-together

Днес НАСА празнува половин век от историческата Бъдни вечер, когато астронавтите на Аполо 8 бяха в орбита около Луната! Тази историческа снимка на изгрева на Земята от Луната бе заснета от екипажа на "Аполо 8" на Бъдни вечер 1968 г. Photo credit : NASA 24 декември 2018 г. 09:40 ч. Светослав Александров. Денят е 24-ти декември 1968 година. В орбита около Луната се намира пилотираният космически кораб "Аполо 8", а на борда са астронавтите Франк Борман, Джеймс Ловел и Уилям Андерс. Екипажът се обажда към Земята, а пред милионите зрители, които следят полета през телевизионните екрани, астронавтът Андерс казва следното: "Ние сега наближаваме лунния изгрев и за всички хора на Земята екипажът има съобщение, което искаме да изпратим към вас. В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият дух се носеше над водата. И Бог каза. Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро. И Бог раздели светлината от тъмнината". Микрофонът е подаден към на Джеймс Ловел, който продължава: "И Бог нарече светлината ден, а тъмнината - нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора, и раздели водата, която беше под простора от водата, която беше над простора. И така стана. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори." Микрофонът отново е предаден, този път към Борман: "И Бог каза: да се събере на едно място водата, която е под небето, и така да се яви сушата, и така стана. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече морета, и Бог видя, че беше добро. ... и от екипажа на "Аполо 8" ние пожелаваме лека нощ, добро щастие, Честито рождество Христово - и Бог да ви благослови всички, всички вас на добрата Земя". Съобщението, изпратено от екипажа на "Аполо 8" навръх Бъдни вечер, има огромен ефект върху милионите зрители. Днес, половин век по-късно, съвременното поколение трудно може да си представи какво е да се случи мисията на "Аполо 8" през 1968 година - една от най-ужасните години след Втората световна война. Това е годината, когато е убит Мартин Лутър Кинг младши - американски баптистки проповедник и борец за граждански права. Това е годината на "Пражката пролет", когато опитът за социализъм с човешко лице от страна на чехите е смазан брутално от съветските танкове. Това е годината на Виетнамската война - един от най-големите военни провали на САЩ. Днес, през 2018-та година, светът не е идеален. В никакъв случай. Но ако не друго, на борда на Международната космическа станция днес заедно Бъдни вечер ще посрещнат трима души: Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА), Олег Кононенко (космонавт на Русия) и Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада). В едни времена на военно съревновение това никога нямаше да е възможно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2512-2018-50-years-earthrise

Ракетата-носител Союз-2.1а бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний На снимката: космическата ракета "Союз-2.1а" е на стартовата площадка на космодрума Восточний. Снимка: Восточный/ЦЭНКИ 24 декември 2018 г. 08:40 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин ракетата-носител "Союз-2.1а" бе изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и установена в пускова позиция. Ако всичко мине по план, изстрелването ще е на 27-ми декември. Това ще е четвъртият старт от новия руски космодрум Восточний. В орбита трябва да бъдат изведени спътниците за дистанционно сондиране на Земята "Канопус-В" №5 и 6, а заедно с тях и още 26 малки спътника за нуждите на Германия, САЩ, Испания, Юар и Япония. Напомням на читателите, че създаването на космодрума Восточний е най-мащабният руски проект след разпадането на СССР. Когато Съветският съюз рухна, историческият руски космодрум Байконур, от който са изстреляни в миналото мисии като тази на кучето Лайка, на първия космонавт Гагарин, на дебютните безпилотни мисии до Луната и Венера, остана на територията на новосъздадената държава Казахстан. Понастоящем руснаците използват Байконур под лизинг, но желанието им е да преместят всички важни изстрелвания на собствена територия. През по-голямата част от 90-те години и в началото на новото хилядолетие Русия не можеше да си позволи строеж на изцяло нов космодрум. Едва през 2007-2008 година, в епохата на глобалната финансова криза, но когато цените на петрола се повишиха и икономиката на руснаците се стабилизира, руският президент Владимир Путин одобри конструкцията на Восточний. Строежът през следващите няколко години беше съпътстван от множество скандали, обвинения в корупция и използването на некачествени материали. В края на краищата първото изстрелване от новия космодрум бе проведено на 26-ти април 2016 година, когато руска ракета "Союз-2" изведе в орбита гама-лъчевия научен спътник "Михайло Ломоносов". Вторият пуск стана факт година и половина по-късно, на 28-ми ноември 2017-та година, но тогава ракетата-носител аварира, защото се оказа, че използвала софтуерни настройки, типични за старите руски космодруми Байконур и Плесецк. На 1-ви февруари тази година друга ракета излетя, този път успешно, и изведе в космоса спътниците "Канопус-В" №3 и 4. За повече информация и снимки относно предстоящия старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2511-2018-soyuz-rolled-to-launch-pad

Руска ракета Протон-М изведе успешно в космоса военен спътник, но постави антирекорд за най-малък брой изстрелвания на година 23 декември 2018 г. 20:10 ч. На 21-ви декември от космодрума Байконур излетя руската космическа ракета "Протон-М" с космически спътник за нуждите на руското министерство на отбраната. Роскосмос оповести, че полетът е успешен, а спътникът е в правилната си орбита. Въпреки успешния полет, той беше едва втори за руското предприятие ГКНПЦ "Хруничев" през 2018-та година. Това е абсолютен антирекорд - никога не е имало толкова малко изстрелвания годишно от въвеждането на ракетата "Протон" в експлоатация през 1965-та. Множество фактори доведоха до този сериозен спад в руските космически изстрелвания. Най-важният е увеличаването на аварийността на изстрелванията на "Протон-М" и горните степени "Бриз" през изминалите години. Междувременно нови космически фирми като СпейсЕкс започнаха да предлагат изстрелвания на по-достъпни цени. Нито един от двата полета на "Протон" през 2018-та не беше на комерсиален спътник. Положението за Русия може да се промени в положителна посока през 2019-та, тъй като има два планирани комерсиални старта, както и пет за нуждите на руската космическа програма, един от които ще е свързан с извеждането на руско-немския космически телескоп "Спектр-РГ". Телескопът ще изучава далечните звезди и галактики в рентгеновия и гама-лъчевия диапазон. Снимка от изстрелването в петък [ЦЭНКИ] http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2510-2018-proton-puts-military-satellite-orbit

СпейсЕкс приключи годината с успешно изстрелване на GPS спътник 23 декември 2018 г. 19:40 ч. Днес в 15:51 ч. българско време космическата ракета на СпейсЕкс "Фолкън 9" изстреля успешно спътник за глобалната система за позициониране GPS. Ракетата бе невъзвръщаема - т.е. не се предвиждаше кацане на първата й степен. С днешния полет компанията на Илон Мъск приключи великолепно космическата 2018-та година, с общо 21 изстрелвания - 20 на "Фолкън 9" и 1 на свръхтежката "Фолкън Хеви". Това е рекорд за СпейсЕкс (за сравнение корпорацията имаше 18 полета през 2017-та). Компанията е толкова активна, че сама успява да засенчи дори държави като Русия (която има общо 19 изстрелвания, ако броим и тези от космодрума Куру - де факто европейски полети), Япония (която има шест изстрелвания) и Индия (със седем изстрелвания). Засега държавата-лидер по брой космически изстрелвания е Китай с 37 полета, от които един е неуспешен. САЩ е на второ място с 34 полета, но няма нито един провал. Запис от днешния полет: тук (Youtube връзка) Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2509-2018-23-dec-spacex-launches-gps

Космическата 2019 година: какво да очакваме по отношение на научните, лунните и междупланетните мисии? Космическият телескоп на Русия и Германия "Спектр-РГ" ще лети през 2019 година. Photo credit : NPO Lavochkin Това е втората статия от традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В предната статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. В днешната статия ще разгледаме най-интригуващите научни, лунни и междупланетни мисии, предстоящи да се случат през 2019-та година. Междувременно напомням, че вчера, на 20-ти декември, бе публикувана електронната книга на Светослав Александров "Аз, виртуалният астронавт", която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница "Книгите". Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 21 декември 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Когато публикувах статията за топ 10 лунни и междупланетни мисии през 2018 година, някои от редовните читатели отбелязаха, че надали през 2019-та година ще станем свидетели на толкова много изстрелвания на научни космически апарати. Да, така е. Но ако през 2018-та година някои космически апарати излитаха, а други пристигаха на крайните си дестинации, през 2019-та година тези нови апарати ще трябва да разгърнат потенциала си. Възможно е през новата година да станем свидетели на разстърсващи открития, които завинаги ще преобърнат представите ни за Вселената. Космическата 2019-та ще започне ударно: още на 1-ви януари автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс" ще пристигне в околностите на Ултима Туле. Това е първият обект от пояса на Куйпер, на милиарди километри разстояние от Плутон, който ще бъде посетен от човешки апарат. Мисля, че изобщо няма да сбъркам ако кажа, че ако облитането на "Ню Хърайзънс" мине по план, това ще е най-великото събитие през 2019-та и едно от най-великите за десетилетието. Учените не знаят какво ще открият на обект, намиращ се толкова далече от нас. Със сигурност "Ню Хърайзънс" ще хвърли светлина върху някои от загадките на Ултима Туле, но като истинска изследователска експедиция вероятно ще повдигне много повече въпроси, отколкото ще даде отговори на вече зададени такива. Бих искал да обърна специално внимание: ние няма да получим снимки още навръх Нова година. Също както по време на облитането на Плутон, "Ню Хърайзънс" ще е изцяло зает с изучаването на Ултима Туле в автоматичен режим, антената ще е ориентирана в обратна на Земята посока и няма да е в състояние да комуникира с нас в реално време. Когато научната програма най-накрая приключи, "Ню Хърайзънс" ще обърне антената си към Земята и ще започне да предава данни. Но ще минат шест часа преди данните да пристигнат. Възможно е сред тези данни да има снимки, но те няма да са с високо качество. Ентусиастите от Планетното общество обаче ни напомнят още един факт, който бих казал, че е твърде дразнещ. За разлика от екипите на марсоходите, както и на новопристигналата мисия на Марс "ИнСайт", екипът на "Ню Хърайзънс" не публикува снимките си в момента, в който пристигнат на Земята. Учените искат първо да прегледат снимките, да им сложат описания и след като получат одобрението на НАСА, чак тогава те се публикуват - което добавя около един ден закъснение. Но тази консервативна политика не променя факта, че тези първи снимки ще са с лошо качество - позицията на Ултима Туле е все още неясна, а обектът е по-малък от Плутон. "Ню Хърайзънс" със сигурност ще направи и по-детайлни изображения. Но понеже е на милиарди километри отвъд орбитата на Плутон, ще отнеме седмици, даже месеци преди снимките да бъдат предадени към Земята. Със сигурност ще почакаме доста, преди да видим нещо съществено. В началото на януари, вероятно около 4-ти (освен ако китайците не ни изненадат), предстои кацането на "Чанг'e 4" върху обратната страна на Луната - първото в историята на човечеството. За място на спускане е избран кратерът фон Карман. Напомням на читателите, че понастоящем "Чанг'e 4" се намира в окололунна орбита, а на борда на роботизираната станция пътуват биологични обекти - изследователите ще направят опит да отгледат на Луната картофи и арабидопсис (малко растение, което е от семейството на зелето - сем. Кръстоцветни или Brassicaceae). В зависимост от това дали китайците ще върнат своевременно в експлоатация тежката си ракета "Лонг Марч 5", която аварира през 2017-та година, до края на годината може да станем свидетели на още една китайска лунна мисия - "Чанг'e 5", която ще кацне на Луната (този път от видимата страна), ще вземе проби от лунния грунт, ще излети от лунната повърхност и ще се отправи обратно към Земята, за да достави пробите за по-нататъшно изследване в наземни лаборатории. През 2019-та година очакваме изстрелванията и на още две лунни мисии. Индия и Израел ще си съперничат, за да станат 4-тата или 5-тата държава след СССР, САЩ и Китай, постигнали меко кацане на Луната. Още в края на януари очакваме изстрелването на спускаемата индийска мисия "Чандраян 2" (букв. превод от санскрит - "лунен кораб"), а през февруари предстои полетът на спускаемия апарат "Берешит" (името на иврит означава "Битие"). Но докато "Чандраян 2" е създадена от Индийската космическа агенция ISRO, "Берешит" е плод на лунното състезание "Гугъл Екс Прайз" и е построен от неправителствената организация СпейсИл (макар и с известна подкрепа от Израелската космическа агенция). Има и още една голяма разлика - "Чандраян 2" ще лети самостоятелно с ракета "GSLV Mk III", докато "Берешит" бъде качен като вторичен полезен товар на ракета "Фолкън 9" на СпейсЕкс при изстрелването на телекомуникационния спътник "PSN-6". По отношение на вторичните мисии, очакваме още една много вълнуваща такава - по време на следващото изстрелване на ракета "Фолкън Хеви", което може да стане факт още през първата половина на 2019-та, ще полети мисията на Планетното общество "Лайтсейл 2". Мисията ще демонстрира технологията "слънчево плаване", която може да доведе до революция в полетите до планетите на Слънчевата система и дори да позволи междузвездни пътешествия! Русия отдавна не е изстрелвала голяма роботизирана научна мисия, в която страната е била ръководител на проекта (при изстрелването на "ЕкзоМарс-2016" мисията бе съвместна между руснаците и Европейската космическа агенция, но ЕКА е тази, която до ден днешен ръководи и взема решенията). Без да броим неуспеха на "Фобос-Грунт" през 2011-та, последните успешни научно-изследователски руски мисии бяха на радиотелескопа "Спектр-Р" (пак през 2011-та), на биологичната сонда "Бион-М" (през 2013 г.) и на астрономическата мисия "Ломоносов" (през 2016 г.). След период на много дълги забавяния, руснаците най-накрая изглеждат да са в готовност тази пролет да изстрелят космическия телескоп "Спектр-РГ". Мисията е произведена и ръководена от конструкторското бюро НПО "Лавочкин", а на борда освен руски инструмент ART-XS, има и немски eRosita. Ракетата-носител ще е "Протон-М" с ускорителен блок "Блок ДМ-03", като тя трябва да изведе телескопа в междупланетното пространство и по-точно в точката на Лагранж Л2. Подобно на много други проекти за космически телескопи, изстрелването на "Спектр-РГ" също бе отлагано многократно. Една от причините за последните отлагания бе необходимостта от замяна на западните електронни компоненти с руски поради санкциите, наложени на Русия след конфликта в Украйна. През 2019-та година очакваме старта на още един телескоп - европейския "Хеопс". Засега изстрелването е планирано между 15-ти октомври и 14-ти ноември. Полетът ще бъде проведен от европейския космодрум Куру с европеизираната руска ракета "Союз". За разлика от "Спектр-РГ", който ще работи в точката на Лагранж Л2, "Хеопс" ще се намира в околоземна орбита. Целта на мисията на "Хеопс" е да търси планети около други звезди и да изучава техните характеристики. Очаквайте още кацания на астероиди! През 2019-та година ще видим спускания на японската автоматична станция "Хаябуса 2" върху повърхността на Рюгу, този път с цел да събира проби от неговата повърхност. На борда на "Хаябуса 2" има и още един астероидоход от серията "Минерва 2", който ще трябва да извърши меко кацане. Другата възвръщаема мисия на НАСА "Озирис-Рекс", която пристигна в околностите на астероида Бену в началото на декември, ще започне неговото изучаване през 2019-та година. Към края на 2019-та "Озирис-Рекс" ще трябва да се сближи с астероида, след което роботизираната ръка ще се протегне и ще вземе до 2 килограма проби от неговата повърхност. Ако операцията е успешна, "Озирис-Рекс" може да се превърне в най-амбициозната възвръщаема експедиция на САЩ след приключването на програма "Аполо" до Луната през 70-те години на миналия век. Продължаваме да следим мисията на НАСА "Джуно", която през 2019-та година ще направи седем големи сближения с Юпитер. Новоизстреляната мисия "Паркър", отново на НАСА, ще проведе две сближения със Слънцето - през април и през декември. Ако всичко мине по план, на 26-ти декември 2019-та "Паркър" ще прелети и край Венера, за да коригира орбитата си. Новата орбита ще позволява прелитанията край Слънцето да стават на още по-малки разстояния. По отношение на изследванията на Марс, европейско-руската мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" ще продължи да търси следи от метан или други редки газове на Червената планета, които могат да са продукт на метаболизма на живи организми. Същевременно пристигналият в края на ноември "ИнСайт" ще трябва да изпълни няколко важни задачи, сред които е разгръщането на пробивната немска машина HP3 през януари. Веднъж щом основната научна мисия започне през 2019-та година, тя се очаква да продължи поне 24 месеца. Всичко това показва, че 2019-та година няма да е скучна. Очакваме с нетърпение предстоящите събития! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2508-2019-preview-science

ИнСайт успешно спусна френския сеизмометър на повърхността на Марс На тази снимка, заснета вчера, на 19-ти декември, се вижда успешното разгръщане на френския сеизмометър SEIS на повърхността на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 20 декември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. На 26-ти ноември космическият апарат на НАСА "ИнСайт" успешно кацна на повърхността на Марс. Но за екипа на френския сеизмометър SEIS, вчера, 19-ти декември, бе истинският ден на кацането. Именно вчера сеизмометърът бе успешно вдигнат с роботизираната ръка на "ИнСайт" и беше внимателно поставен на марсианската повърхност. "Графикът за дейностите на Марс бе изпълнен по-добре, отколкото се надявахме", съобщи ръководителят на мисията Том Хофман. "Доставката на сеизмометъра безопасно на повърхността е невероятен Коледен подарък". Общо два инструмента трябва да бъдат спуснати директно върху марсианския грунт. Освен SEIS, другият е немският прибор HP3. Той ще издълбае 5-метров отвор, за да могат учените да измерят вътрешната температура на Червената планета. Но преди да се пристъпи към разгръщането, ръководството на мисията трябваше да се увери, че роботизираната ръка, която може да захваща и стоварва приборите, работи нормално. Инженерите разполагат с тестов спускаем апарат, подобен на "ИнСайт", намиращ се на Земята. Процедурата по захващането и спускането на приборите първо беше изрепетирана в наземни условия и чак тогава командата бе изпратена към Марс. "Разгръщането на сеизмометъра е също толкова важно, колкото кацането на ИнСайт на Марс", съобщи Брус Банердт от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Сеизмометърът е този инструмент, който има най-голям приоритет за нас. Ние се нуждаем от него, за да изпълним три четвърти от нашите научни цели". През следващите няколо дни екипът ще се опита да нивелира сеизмометъра, тъй като понастоящем е под наклон от 2 до 3 градуса. Ако "ИнСайт" продължи да работи според очакванията, учените ще разгърнат втория прибор HP3 до края на януари. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2506-2018-20-december-seis-on-mars

Успех: пилотираният космически кораб Союз МС-09 с трима души се завърна на Земята На снимката: американската астронавтка Серина Ауньон-Чанслър е на Земята след успешното си завръщане от космическа мисия днес. Photo credit : NASA 20 декември 2018 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 07:02 ч. българско време в снежните степи на Казахстан се завърна благополучно пилотираният космически кораб "Союз МС-09". Напомням на читателите, че това беше корабът, на който в края на август бе установена пробойна. Пробойната доведе до временно разхерметизиране на Международната космическа станция, но руските космонавти набързо се справиха с положението и запушиха отвора с марля и епоксидна смола. На Земята се прибраха космонавтът на Русия Сергей Прокопиев, астронавтът на ЕКА Александър Герст и астронавтката на НАСА Серина Ауньон-Чанслър. Всички системи по спускане и кацане сработиха в нормален режим (пробойната се намираше на отсек на кораба, който не беше критичен за навлизането в атмосферата). Самочувствието на членовете на екипажа е добро. На борда на Международната космическа станция продължават да живеят Олег Кононенко (космонавт на Роскосмос), Ан МакКлейн (астронавт на НАСА) и Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада). Тримата пристигнаха на орбита след успешното изстрелване на кораба "Союз МС-11" в началото на декември. За повече информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2505-2018-soyuz-ms-09-returns-home

НАСА показа напълно завършения кораб Крю Драгън и неговата ракета 19 декември 2018 г. 08:00 ч. Изглежда, че ракетата-носител "Фолкън 9" и пилотираният космически кораб "Крю Драгън" са напълно готови за мисия до Международната космическа станция! Вчера НАСА показа снимки на кораба в неговия хангар на Стартовия комплекс 39А на космическия център Кенеди на НАСА. Стартовата дата на първия полет в безпилотен режим остава 17-ти януари 2019 г., а първият полет с хора на борда към МКС остава за юни 2019-та година. Вече е истина - навлизаме в етапа на комерсиалната пилотирана космонавтика. На 13-ти декември частната компания Върджин Галактик изпрати за пръв път човек в космоса по суборбитална траектория - първи пилотиран космически полет на САЩ след приключването на програма "Космическа совалка". Но достигането на орбита е много по-трудно. СпейсЕкс може да се превърне в първата частна компания, постигнала това. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2504-2018-19-dec-crew-dragon-shown

Той заяви, че технологията на този вид космически полети е няма простор за развитие. Доста изненадващо становище от астронавт не за друго, а защото това са камъни по неговата градина. Пилотираната космонавтика е безперспективна и опасна. И това е валидно не само за суборбиталните полети, а и за тези до орбита и международната космическа станция. Малко са научните открития, които грабват вниманието - не че няма, но просто не са cool. Единствената смислена пилотирана космонавтика би била тази до Луната и другите планети, но такава не се очертава през близките години. А изследванията на планетите си продължават - даже без хора. Има множество роботизирани мисии. И действително малките ракети като на Върджин Орбит са доста перспективни. Защото CubeSat-ите имат огромен потенциал, а тази година видяхме потенциала и в междупланетните изследвания. Това, в което астронавтът греши, е за космическия туризъм. Да, опасен е, но ако няма пилотирани междупланетни мисии, само той може да вдъхне нов живот на пилотираната космонавтика. Просто ще е във вида, в който алпинисти качват Еверест за тръпката ... така и тук, ще летят до 80-100 километра, за да видят космоса със собствените си очи.

Снимка на повърхността на Марс, заснета от роботизираната мисия "ИнСайт" на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата. В тази статия представям Топ 10 класация на най-съществените лунни и междупланетни мисии през 2018-та година. 18 декември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. През 2018-та година се случи нещо невероятно: истински бум на лунни и междупланетни мисии, което позволява да направя Топ 10 класация на тях и техните постижения. Този бум ни компенсира за иначе постната откъм междупланетни събития предишна 2017-та година. Ето класацията за топ 10 най-важни лунни и междупланетни мисии през 2018-та година! 10. ЕкзоМарс "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" около Червената планета. Image credit : ESA В началото на годината автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс - Трейс Газ Орбитър" приключи окончателно с корекциите на околомарсианската си орбита и започна своята основна научна мисия. По-късно бяха публикувани първите научни резултати, а българският прибор на борда "Люлин-МО" успя да установи, че по време на дванайсетмесечно двупосочно пътуване към Марс, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера. За съжаление роботизираната мисия "Трейс Газ Орбитър" все още не е успяла да установи наличието на метан или други газове, които са характерни за метаболизма на живи организми, но работата тепърва започва! 9. Джуно На това съставно изображение на Юпитер, изготвено с помощта на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обкръжен от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM Продължава работата на автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" в орбита около Юпитер, най-голямата планета от Слънчевата система! През 2018-та година бяха публикувани революционни открития за вътрешната структура на планетата. Оказа се, че юпитерианските ветрове се простират дълбоко във вътрешността й и съществуват много по-дълго в сравнение с аналогичните атмосферни явления на нашата Земя. Масивните циклони на Северния и Южния полюс на Юпитер са устойчиви структури и са уникални, като няма друг техен аналог в цялата Слънчева система. 8. Вояджър 2 На илюстрацията: космическите апарати на НАСА "Вояджър 1" и "Вояджър 2" са в междузвездното пространство. Image credits : NASA/JPL-Caltech В края на тази година НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция "Вояджър 2" е навлязла в междузвездното пространство. Това е втората междузвездна мисия на човечеството след "Вояджър 1", която пристигна в региона около звездите през 2012 година. Очакваме да получим уникални данни от "Вояджър 2" - за разлика от "Вояджър 1", на борда й има един работещ прибор в повече - т.нар. Плазмен научен експеримент. Аналогичният прибор на "Вояджър 1" се бе повредил още през 1980 година. 7. Тес Снимка, заснета от телескопа "Тес", на която се виждат над 200 000 звезди. Photo credit : NASA/TESS-MIT Космическият телескоп "Тес" бе изстрелян успешно в космоса на 19-ти април тази година с ракета-носител на СпейсЕкс "Фолкън 9". На 17-ти май телескопът прелетя в близост до Луната, за да бъде поставен в специална орбита в 2:1 резонанс с естествения ни спътник. От тази орбита "Тес" наблюдава 85% от нощното небе, за да търси извънслънчеви планети. Макар че са минали едва няколко месеца от началото на основната мисия, вече има няколко открити кандидата за екзопланети, които предстоят да бъдат потвърдени независимо и от други изследователи. 6. Паркър Снимка от изстрелването на мисия "Паркър" на 12-ти август. Photo credit : NASA TV На 12-ти август мощната ракета на САЩ "Делта 4 Хеви" изведе на път към Слънцето роботизираната мисия "Паркър". Едва няколко седмици по-късно, на 30-ти октомври, "Паркър" счупи рекорда за най-голямото сближение със звездата ни. Старият рекорд бе поставен през 1976-та година от мисията на САЩ и Германия "Хелиос 2", но той вече е надминат от новата изследователска експедиция. В началото на ноември "Паркър" проведе първото си научно облитане на Слънцето, а през декември събраните данни са в процес на изпращане към Земята. Какво ли ще открият изследователите? Предстои да научим през близките месеци! 5. БепиКоломбо Кадър от излитането на "БепиКоломбо" на 20-ти октомври. Photo credit : ESA На 20-ти октомври европейската ракета "Ариана 5" изведе в космоса съвместната мисия на Япония и ЕКА "БепиКоломбо". Това е едва третата изследователска мисия на човечеството към Меркурий след облитащата мисия на НАСА "Маринър 10" през 70-те години на миналия век и "Месинджър", която в периода между 2011 и 2015 г. изучаваше най-близката до Слънцето планета от орбита. Ако пристигането на "БепиКоломбо" около Меркурий през 2025 година бъде успешно, в орбита ще бъдат вмъкнати два робота: европейският "Бепи" и японският "Мио". 4. Хаябуса 2 Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от европейския спускаем апарат "Маскот". Photo credit : JAXA/DLR/CNES Тази година в околностите на астероида Рюгу пристигна японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2". Тя направи множество важни научни открития за астероида, едно от които е, че на него има сезони, подобни на сезоните на планетите. На 21-ви септември "Хаябуса 2" успя да спусне на повърхността на Рюгу два астероидохода "Минерва". Това бяха първите самоходни устройства, които се "разходиха" на повърхността на астероид и първите, които извършиха самостоятелни придвижвания на повърхността на небесно тяло, различно от Луната и Марс. На 3-ти октомври "Хаябуса 2" успя да осмобди апарата на Франция и Германия "Маскот", който също извърши меко кацане - поредното голямо постижение за европейската междупланетна космонавтика. 3. Озирис-Рекс "Озирис-Рекс" направи тази снимка на астероида Бену от разстояние 80 километра. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona На 3-ти декември, след пътуване, продължило повече от две години, американската мисия "Озирис-Рекс" пристигна в околностите на астероида Бену. Ако всичко мине наред, "Озирис-Рекс" ще събере до 2 килограма проби от повърхността на астероида, което превръща мисията в най-амбициозната възвръщаема експедиция на САЩ след приключването на пилотираната лунна програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Контейнерите с пробите на "Озирис-Рекс" ще трябва да бъдат доставени на Земята през септември 2023 година. 2. Чанг'e 4 и Лонгчян 2 Тази снимка на Земята и Луната бе даунлоудната на 10-ти октомври с помощта на радиолюбителска техника от китайския спътник "Лонгчян 2", който понастоящем работи около естествения ни спътник. Photo credit : Harbin Institute of Technology На 21-ви май Китай изстреля благополучно комуникационния спътник "Чьечиао", който се отправи към точката на Лагранж Л2. От това място "Чьечиао" ще осъществява връзката между Земята и спускаемата мисия "Чанг'e 4", която бе изстреляна на 7-ми декември, а на 12-ти декември влезе в орбита около Луната. "Чанг'e 4" ще кацне върху обратната страна на естествения ни спътник в началото на януари. Ако има нещо по-вълнуващо от това, то е, че по време на изстрелването на "Чьечиао" през май бяха изпратени в космоса и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". За съжаление "Лонгчян 1" претърпя авария, но "Лонгчян 2" работи и до ден днешен. Той се намира в орбита около Луната и нещо повече - радиолюбители могат свободно да прихващат сигнала му и да свалят лунните снимки, които микроспътникът е заснел! 1. ИнСайт и МарКо Снимка на повърхността на Марс, заснета от роботизираната мисия "ИнСайт" на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Има ли изненада - безспорен победител в класацията ни е "ИнСайт", мисията на НАСА до Марс! Тя бе изстреляна тази година на 5-ти май и след няколкомесечно пътешествие, на 26-ти ноември, извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Ако всичко мине по план, през следващите няколко седмици "ИнСайт" ще спусне върху самата почва чувствителен сеизмометър, както и пробивна машина за издълбаване на 5-метров отвор, където ще бъдат спуснати датчици за измерване на температурните характеристики на планетата. Заедно с "ИнСайт" към Марс бяха пратени и два микроспътника - "МарКО А" и "МарКО Б". Това бяха първите малки спътници от типа CubeSat в междупланетното пространство. Спътниците предадоха сигнали от "ИнСайт" към Земята в реално време по време на спускането, което позволи на ръководството на мисията да потвърди успешното кацане веднага след като то бе факт. Благодарение на технологиите, доказани от CubeSat-ите "МарКО", скоро може да станем свидетели на истинска революция в междупланетната космонавтика, тъй като с помощта на микроспътници изследванията на Слънчевата система ще станат по-лесни, евтини и достъпни не само за правителствени агенции, но и за малки предприемачи. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2503-2018-top-ten-lunar-interplanetary-missions

Марсианският спускаем апарат ИнСайт бе заснет от орбита 16 декември 2018 г. 10:20 ч. На 6-ти и на 11-ти декември американската орбитална мисия "Марс Риконисънс Орбитър" успя да заснеме спускаемия апарат "ИнСайт" на повърхността на Червената планета. Ето как изглежда той: Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona На снимката ясно се забелязва потъмнелият регион около "ИнСайт". Потъмняването се дължи на работата на спирачните ракетни двигатели, които подсигуриха успешното кацане на 26-ти ноември. Други компоненти на хардуера също бяха открити. Особено ясно се вижда парашутът: Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona ... както и топлинният щит: Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona Успешното заснемане на "ИнСайт" позволява и точната му локализация на марсианската повърхност. Кацането на Марс бе непредсказуемо, а учените имаха само предварителна представа къде може да се озове - в широк елипсовиден регион. Сега обаче знаем къде точно "ИнСайт" е попаднал (вижте червената точка): Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2502-2018-insight-located-on-mars

Успех: частната американска ракета Електрон на Рокет лаб изведе в орбита първата си мисия за НАСА Кадър от днешното излитане. Photo credit : Rocket Lab 16 декември 2018 г. 10:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 08:33 ч. българско време от новозеландския космодрум на полуостров Махия излетя американската космическа ракета "Електрон" на компания Рокет Лаб. По-малко от час по-късно в околоземна орбита бяха изведени 13 спътника като част от мисията на НАСА ELaNa-19. ELaNa е съкращение от Educational Launch of Nanosatellites - т.е. това са малки спътници, чиято основна цел е най-вече образователна. Спътниците ще изпълняват различни задачи в космоса - например един от тях ще измерва нивото на радиация в поясите на ван Алън, друг ще тества технологията "слънчево плаване", трети ще проверява ефективността на роботизирана технология, произведена посредством 3D печат. Днешният полет бе трети и последен за Рокет лаб през 2018-та година. Първият полет бе през януари, все още изпитателен, а въпреки рисковете ракетата достигна до орбита и изведе четири спътника. Вторият се случи месеци по-късно, през ноември, с шест спътника. Самият факт, че сега имаме нов полет толкова скоро след ноемврийския, доказва потенциала на частната компания. Тя се утвърждава като редовен превозвач на малки изкуствени спътници, а конкуренцията в лицето на сходни американски компании като Вектор и Върджин Орбит, както и на няколко китайски стартъпа, остава далеч назад. Нито една от тези конкуренти фирми не е успяла да изведе дори и един тестов спътник към настоящия момент. Разбира се, през 2019-та нещата могат да се променят. Запис от днешния полет: тук (Youtube link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2501-2018-rocket-lab-launches-nasa-mission

Навремето сайтът на алекскопи беше хакнат, явно още не са го извадили от карантината на някои антивируси. Няма проблеми с него.

Астронавтите Марк Стъки и Фредерик Стъкроу - биографични сведения Астронавтите от вчерашния полет на "Юнити". Вляво - Фредерик "СиДжей" Стъкроу, вдясно: Марк "Форджър" Стъки. Credits : NASA 14 декември 2018 г. 17:50 ч. Светослав Александров. Вчера, на 13-ти декември, от територията на САЩ бе проведен първият пилотиран космически полет след приключването на програмата "Космическа совалка" през 2011-та година. На борда на комерсиалния кораб "Юнити" летяха двама души : Фредерик "СиДжей" Стъкроу и Марк "Форджър" Стъки. В тази статия ще ви разкажа за любопитната биография на двамата астронавти. За Стъки това бе първи космически полет, макар че той има дългогодишна кариера като пилот. Форджър е роден през 1958 година в Минеаполис, Минесота. Още като дете се интересува от авиация, а едва 15 годишен започва да лети с делтапланер. В периода между 1976 и 1979 година учи в Канзаския държавен университет, откъдето завършва с бакалавърска степен в областта на физическите науки. След завършването на бакалавъра Стъки се присъединява към Американския морски корпус. През това време той лети на F-4 Phantom и F/A-18 Hornet. В началото на 90-те години пилотът е назначен на мисия към операция "Пустинна буря" във Войната в Персийския залив и лети на няколко бойни полета. След завръщането от Персийския залив, Марк "Форджър" Стъки продължава образованието си в университета Тенеси, откъдето добива магистърска степен в областта на авиационните системи. През 1993 г. Стъки официално напуска Морския корпус и се присъединява към НАСА като изследователски пилот. Кариерата му в американската космическа агенция продължава до 1999 година, след което сменя няколко работни места. От 2015 година е водещ пилот на Върджин Галактик и закономерно е избран да пилотира кораба "Юнити" по време на първата му космическа мисия. СиДжей Стъкроу е роден през 1961 година в Ла Меса, Калифорния. Завършва бакалавър в Калифорнийския политехнически държавен университет, като степента е присъдена в областта на механоинженерните науки през 1984 година. Стъкроу придобива магистърска степен в същата област през 2000 г. Подобно на Стъки, така и Стъкроу работи известно време за Морския корпус и провежда цели 41 бойни полета към операция "Пустинна буря". Стъкроу е избран за астронавт на НАСА през декември 1994 година. Лети за пръв път в космоса през 1998 г. със совалката "Индевър" - това е дебютната американска мисия към Международната космическа станция. В рамките на експедицията шестимата членове на екипажа, сред които е СиДжей, прикачват модула "Юнити" към "Заря". През 2001 г. лети повторно със совалката "Дискавъри" към МКС и доставя на борда логистичния модул "Леонардо". През 2007 г. се качва на "Атлантис" и лети за трети път на мисия, която доставя гредата S3/S4 към МКС. Последната мисия на Стъкроу за НАСА е през 2010 година, когато астронавтът лети на "Дискавъри" и отново доставя "Леонардо". През 2013-та година СиДжей официално напуска НАСА. Същата година астронавтът се присъединява към Върджин Галактик, където помага за тестовете на "СпейсШипТу". На 24-ти февруари 2017 г. Стъкроу за пръв път лети на планиращ тестов полет на "Юнити", но нито един път не участва при тестовите ракетни атмосферни полети тази година. Стъки лети на два от тях - веднъж с пилота Маккей и веднъж с Масучи. За вчерашния тестов полет, който се превръща в първата космическа мисия, Стъки е избран да лети в тандем със Стъкроу и двамата изпълняват програмата си успешно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2500-2018-vg-commercial-astronauts-bio

Кой решава дали даден космически полет е автентичен или не? 14 декември 2018 г. 12:40 ч. Вчера, след 7-годишно прекъсване, от територията на САЩ отново полетя пилотиран кораб в космоса. Корабът на име "Юнити", построен за нуждите на частната компания Върджин Галактик, достигна до височина 80 километра - или иначе казано, долната космическа граница. Не бива да ни изненадва, че не всеки се зарадва на това постижение. Веднага се намериха хора, които започнаха да сочат с пръст, че това не може да се признае за космически полет, че 80 километра е твърде малко, че международните правила са по-инакви. Отново не ме учуди, че тези хора изобщо не са космически ентусиасти - те имат определена философска и политическа ориентация, която ги кара да отричат всяко едно западно постижение. С такива хора изобщо не бива да се спори. На тях трябва да се напомни, че правилата са писани от хора и по нужда могат да се променят - също както бяха променени, за да бъде признат полетът на Юрий Гагарин. Когато през 60-те години стана ясно, че САЩ и СССР планираха да изпратят човек в космоса, Международната аеронавтическа федерация постави изрични правила, за да се признае постижението за валидно. Едно от изискванията бе космическите кораби заедно с пилотите да се връщат на Земята. Но когато Гагарин полетя на 12-ти април 1961-ва, инженерите все още не бяха разработили система за меко приземяване. Затова космонавтът катапултира във въздуха, за да се спаси. И когато съветските власти подадоха документите към Международната аеронавтическа федерация, те просто пропуснаха този факт. Четири месеца след полета на Гагарин, когато на Земята се завърна Герман Титов, обществеността веднага забеляза, че вторият съветски космонавт е катапултирал. Що се касае до кацането на първия, СССР в продължение на десетилетия не призна за тази гнусничка лъжа. Нарочно напомням този факт за буквоядците, които искат всички правила да се спазват. Защото, ако действително спазваме буквичката, полетът на Гагарин трябва да бъде анулиран, а вместо него за първи астронавт да бъде признат американецът Алан Шепард. И все пак Международната аеронавтическа федерация променя правилата пост фактум и отсъжда в полза на руснаците - че Гагарин е пръв. Що се касае до това откъде започва границата на космическото пространство, по света и в САЩ се използват различни критерии. В държавите с метрична система се приема традиционно 100-километровата граница, а в САЩ, където по ред причини все още използват имперската система, се приема границата от 50 мили (=80.4 километра). И двете стойности са псевдонаучни - те се приемат само за удобство, защото хората обичат да работят с лесно запомнящи се числа. Установяването на точната граница на космоса е сложна задача, а по-рано тази година астрофизикът Джонатан Макдауъл публикува научна статия, според която по-скоро долната, отколкото горната граница е по-вярна - т.е. 80 километра плюс минус 10. Изчисленията са направени на базата на факта, че е възможно спътник да извърши пълна обиколка около Земята, ако част от орбитата е на височина 80 километра. Изчисленията на Макдауъл са в съгласие с тези на самия Карман, който през 1956-та година стигнал до извода, че границата е 83.8 километра. Карман изобщо не се е опитвал да наложи международен стандарт за космоса - той просто е искал да провери до каква височина може да лети самолет, издигайки се посредством подемна сила. Над тази височина въздухът е толкова разреден, че няма как да поддържа самолета в стабилно състояние. Наскоро самата Международната аеронавтическа федерация призна, че изчисленията на Макдауъл са научно обосновани и обмисля да смъкне височината на границата за космоса. Федерацията също така оповести, че много от заключенията на Карман са били интерпретирани погрешно. На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2499-2018-pravila-kosmonavtikata

Исторически успех: Частният американски пилотиран кораб Юнити достигна до космоса! На снимката: космическият кораб "Юнити" се завърна на Земята след успешния си полет днес. Photo credit : Virgin Galactic 13 декември 2018 г. 19:45 ч. Светослав Александров. Днешният ден е исторически за частната пилотирана космонавтика. За пръв път след 2011 година, когато бяха пенсионирани космическите совалки, в САЩ бе проведен пилотиран космически полет! Малко след 17:00 ч. българско време самолетът-носител "Ийв" с прикачения към него кораб "Юнити" се отправи към небето. След достигането на височина от 13 километра, в 18:00 ч. "Юнити" бе пуснат в свободен полет, след което той запали ракетният си двигател. Двигателят работеше в продължение на 60 секунди. За това време корабът достигна до височина 82.7 километра - повече от признатата 80-километрова граница, която военновъздушните сили на САЩ и НАСА приемат за начало на космическото пространство. Историческият космически полет вече бе признат от Федералната администрация по авиация (ФАА) на САЩ, която следващата година ще награди двамата пилоти от днешния полет Марк "Форджър" Стъки и Фредерик "СиДжей" Стъкроу с астронавтски значки. СиДжей е и ветеран от програмата "Космическа совалка" с четири космически полета зад гърба си и така ще влезе в историята като първия човек, награден със значка както от НАСА, така и от ФАА. Корабът "Юнити" е от серията "СпейсШипТу" е наследник на единствения кораб "СпейсШипУан", който през 2004 година влезе в историята като първия частен пилотиран кораб, достигнал космоса. Но "СпейсШипУан" бе експериментален, малък и неудобен за по-нататъшна експлоатация. Мнозина очакваха най-късно до 2007-2008 г. да бъде построен първият пътнически кораб "СпейсШипТу", който веднага след това да започне туристически полети в космоса. За съжаление това не се случи толкова бързо, колкото ни се искаше. Работата по "СпейсШипТу" продължи над 13 години, а през това време станахме свидетели на два трагични инцидента. Първо през 2007 г. експлозия на тестова площадка доведе до смъртта на трима души, а през 2014 г. първият кораб "Ентърпрайз" се разпадна по време на изпитателен атмосферен полет. Но дългогодишните усилия на Върджин Галактик, съпътствани от проблеми, трагедии и безброй отлагания, най-накрая се увенчаха с успех. Първият пилотиран космически полет е вече зад гърба ни! Някои космически ентусиасти пренебрегват значимостта на суборбиталните полети. Не може да не признаем: достигането на космоса по суборбитална траектория е в пъти по-лесно от това, което СпейсЕкс или Боинг се опитват да направят - да започнат да изстрелват хора до Международната космическа станция. Но е много по-трудно, отколкото мнозина си мислят: ако беше чак толкова лесно, вече щеше да има редовни мисии до суборбиталното пространство. Изстрелването на хора на борда на ракета е винаги сложна задача! Космическите кораби "СпейсШипТу", от които пръв "Юнити" достигна до космическото пространство, са първите комерсиални кораби, специално предназначени да превозват туристи. Но това не означава, че са безсмислени и ще представляват просто увеселителни влакчета за богаташи. Напротив - в товарните си отсеци те ще превозват научни експерименти. Днес четири опита на НАСА летяха до космоса. Един от тях, наречен COLLIDE, симулираше условията на прахова повърхност на астероид и как се преразпределят частиците в условията на микрогравитация. Резултатите от експеримента са важни за по-нататъшното усвояване на астероидите, Луната и Марс, защото при по-ниска гравитация прахът може да попада по-лесно върху важната екипировка и да я поврежда. За повече информация относно днешното постижение: Върджин Галактик Кратко видео от днешния полет: тук (Twitter връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2498-2018-virgin-galactic-first-spaceflight

Пилотираният космически кораб Юнити е в готовност за полет днес 13 декември 2018 г. 15:20 ч. Днес Върджин Галактик оповести, че суборбиталният пилотиран космически кораб "Юнити" от серията "СпейсШипТу" бе изведен в стартова позиция за тестов полет днес. Ако всичко мине наред, корабът може да се превърне в първият американски пилотиран апарат след приключването на програмата "Космическа совалка", достигнал до космическото пространство. САЩ изпратиха за последен път човек в космоса на 21-ви юли 2011 година, когато за последно летя совалката "Атлантис". Разбира се, дали "Юнити" ще премине 80-километровата граница, използвана в САЩ за началото на космическото пространство, зависи от това дали тестовият полет ще протече по план. Пилотите ще прекратят работата на двигателя при първия признак за животозастрашаващ проблем. Основният приоритет е те да се върнат живи на Земята. И ако това означава да почакаме още няколко седмици или месеци, за да видим човек в космоса на борда на частен космически кораб, така да бъде. Следете новини в реално време тук: Virgin Galactic Twitter Кадър от днешното извеждане на кораба "Юнити". Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2497-2018-vg-unity-rolled-out-for-flight-test

Успех: китайската мисия Чанг-е 4 влезе в орбита около Луната На илюстрацията: спускаемият апарат на Китай (изстрелян на 7-ми декември), който ще извърши първото в историята на човечеството кацане върху обратната страна на Луната. Image credit : Chinese Academy of Sciences 12 декември 2018 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на Китай "Чанг'е 4" е успяла да пристигне в орбита около Луната, което е важна стъпка преди предстоящото кацане на повърхността. Новината бе съобщена на страниците на Синхуа. Бордовият двигател на роботизираната мисия се е запалил, докато тя се е намирала на височина 129 километра над лунната повърхност. Инструкциите от Земята били изпратени по-рано днес в 10:39 ч. българско време. Двигателят е работил в продължение на 356 секунди, а като резултат от маневрата "Чанг'e 4" се намира в елиптична окололунна орбита с най-ниска точка, отстояща около 100 километра от повърхността. През следващите няколко дни ръководството на полета ще коригира орбита около Луната и ще тества радиокомуникациите между спускаемия апарат и изстреляния през пролетта комуникационен спътник "Чьечиао". Спътникът работи в околностите на втората точка на Лагранж (L2) на системата Земя-Луна. След като тези стъпки бъдат изпълнени, екипът на мисията ще пристъпи към кацането на обратната страна на Луната - първото в историята на човешката космонавтика. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2496-2018-chang-e-4-enters-lunar-orbit