SAlexandrov

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Союз МС-11 излетя и достави екипаж на МКС! Снимка от днешния полет: Роскосмос/ЦК Южный/ЦЭНКИ 3 декември 2018 г. 19:55 ч. Светослав Александров. Днес, на 3-ти декември, в 13:31 ч. българско време от площадка №1 (още известна като "Гагарински старт") на космодрума Байконур излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-11". Девет минути след началото на полета корабът се отдели благополучно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелна мисия. На борда му бяха космонавтът на Роскосмос Олег Кононенко, астронавтката на НАСА Ан Макклейн и канадският астронавт Дейвид Сен-Жак. След четири обиколки на Земята, в 19:30 ч. българско време корабът се скачи с модула "Поиск" на Международната космическа станция. Днешният полет бе първи след аварията на "Союз МС-10" през октомври, когато ракетата-носител аварира в полет и екипажът, състоящ се от Алексей Овчинин и Ник Хейг, трябваше да извърши екстрено кацане, за да се спаси. Благодарение на факта, че руснаците се възстановиха бързо след катастрофата, Международната космическа станция бе практически спасена от обезлюдяване. Кононенко, Макклейн и Сен-Жак ще останат в космоса поне до юни 2019 година. Освен това днешното изстрелване на "Союз МС-11" бе 100-тното орбитално излитане тази година! Това е важно постижение: за последен път толкова космически полети в рамките на една година имаше през 1990-та, последната година от съществуването на СССР. С разпадането на Съюза през 1991-ва година приключи и Студената война, съответно космическата надпревара. Днес, благодарение на мощното развитие на частния космически сектор в САЩ и на държавния в Китай, космонавтиката отново се движи с темпове, характерни за великото космическо съревнование в ранната космическа епоха. За повече информация относно днешния старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2479-2018-soyuz-ms-11-delivers-crew-iss

Космическата ракета Союз-ФГ с пилотирания кораб Союз МС-11 бе изведена на стартовата площадка 1 декември 2018 г. 11:30 ч. Тази сутрин ракетата-носител "Союз-ФГ", която ще изведе в орбита пилотирания космически кораб "Союз МС-11", бе изведена на стартовата площадка на космодрума Байконур, съобщи Роскосмос. Изстрелването ще е факт на 3-ти декември в 13:31 ч. българско време. На борда на кораба ще летят Олег Кононенко (космонавт на Русия), Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада) и Ан МакКлейн (астронавт на НАСА). Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-ФГ" на стартовата площадка - ЦПК/Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2478-2018-1-dec-soyuz-ms11-rolled-to-pad

Марсианската спускаема мисия ИнСайт е кацнала в кратер На 30-ти ноември бе премахнато защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC), след което беше получено това изображение на повърхността на Марс. Изглежда, че при самото спускане се е вдигнало съществено количество прах, който вероятно е проникнал под покритието и поради това се забелязват полепени по обектива прашинки. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 1 декември 2018 г. 10:45 ч. Светослав Александров. Екипът на марсианската мисия "ИнСайт" изпълнява традицията, положена от предходни мисии като "Спирит", "Опортюнити", "Феникс" и "Кюриосити", при които всички заснети снимки се качваха в публичното пространство в реално време. На четвъртия ден след кацането на "ИнСайт", т.е. на 30-ти ноември, бяха публикувани 10 нови изображения. Забелязва се, че защитното покритие на камерата Instrument Context Camera (ICC) е вече премахнато, както и че роботизираната ръка на апарата е придвижена. Все още снимките показват едни и същи местности, но в близките дни ръката ще се завърти и монтираната към нея камера Instrument Deployment Camera (IDC) ще направи панорамно изображение на цялата околност. Междувременно екипът доби относителна представа за мястото, където "ИнСайт" се е спуснал. Оказва се, че спускаемият апарат е попаднал в плитък кратер, затрупан през годините от прах и пясък. Това не е прецедент - през 2004 г. марсоходът "Опортюнити" също кацна в малък кратер, който впоследствие бе кръстен Ийгъл. Но докато "Опортюнити" успя да излезе от него, тъй като е марсоход, "ИнСайт" е стационарен спускаем апарат и ще работи само на едно място. Ръководството на мисията е твърде доволно, защото покритият с прах кратер ще позволи на пробивната машина да дълбае по-лесно. Нивото на развитие на човешките технологии е такова, че не може да се предвиди къде ще кацне даден апарат на Марс с точност до сантиметри. Ако случайно "ИнСайт" беше кацнал на скалист терен, щеше да има проблеми както при дълбаенето, така и при установяването на инструментите на самата повърхност. Наличието на голяма скала в района можеше и да попречи на спускаемия апарат да разтвори един от двата слънчеви панела. Слава Богу, такава скала няма - и двата панела са разгърнати успешно. "ИнСайт" генерира повече електрическа мощ от всеки друг спускаем апарат, кацнал в миналото на Марс. Другата радостна новина е, че наклонът след кацането е едва 4 градуса. Приборите на борда щяха да срещнат затруднения, ако наклонът бе повече от 15 градуса. Напомням на читателите, че мисия "ИнСайт" бе изстреляна на 5-ти май от космодрума Ванденберг в Калифорния. Очаква се основната научна програма да трае около една марсианска година, която се равнява на две земни години. Мисията, макар и да е ръководена и координирана от САЩ, има сериозно международно участие. На борда й има сеизмометър, построен от космическата агенция на Франция, пробивната машина е немска, а метеорологичната станция е създадена от Испания. Също както астронавтите на мисиите "Аполо" и луноходите на СССР сложиха отражатели на Луната, така и на "ИнСайт" има монтиран отражател, построен от космическата агенция на Италия. Така спускаемият апарат ще е полезен дълго време след като престане да функционира - отражателят ще може да се използва за десетилетия напред, тъй като ще отразява пасивно лазерното лъчение, изпратено от орбиталните мисии. Напомням, че подобен отражател летя на борда на "Скиапарели" през 2016-та година, но апаратът тогава се разби на Марс и сега Италианската космическа агенция получава втори шанс. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2477-2018-insight-landed-inside-crater

Върджин Галактик ще проведе първия пилотиран космически полет до Рождество 30 ноември 2018 г. 20:00 ч. Според материал, качен на CNN, предприемачът Ричард Брансън е оповестил, че по време на следващия тестов ракетен полет на космическия кораб "Юнити", корабът ще достигне до космоса. Компания Върджин Галактик изразява увереност, че полетът ще бъде осъществен до Рождество Христово. Така въпросът "коя частна американска компания ще изпрати за пръв път човек до някаква граница, откъдето започва космическото пространство" изглежда че ще получи своя отговор. Това се очертава да е Върджин Галактик. Дори и Брансън да не спази плана си да изстреля "Юнити" до Рождество, все пак се очертава, че е най-напред в сравнение с всички останали конкуренти, които отчетоха много сериозни забавяния през 2018-та. Другата суборбитална компания Блу Ориджин продължава да се бави с подготовката на кораба "Ню Шепърд" за пилотирани полети, като последният тестов безпилотен полет бе през юли, а следващият се очертава да е "до няколко месеца". Що се касае до СпейсЕкс и Боинг, те дори все още не са изстреляли "Крю Драгън" и "Старлайнър" в безпилотен режим. За сравнение Върджин Галактик проведе три пилотирани ракетни полета тази година, като при последния пилотите достигнаха до 50 километра височина. Върджин Галактик може да спечели частната пилотирана надпревара, но нека не забравяме, че Брансън започна да работи по пилотираната космонавтика най-рано от всички. Програмата на Брансън се проточи цели 14 години, като през това време имаше и две трагедии (една по време на наземно изпитание и една по време на полет). Сега изглежда, че след дългогодишни мъки най-накрая ще видим плод от цялата работа. На снимката: завръщането на кораба "Юнити" след успешния полет през юли. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2476-2018-vg-first-spaceflight-until-christmas

Светът очаква да види дали Русия ще изстреля успешно пилотирания космически кораб Союз МС-11 на 3-ти декември Днес техниците подготвиха "Союз МС-11" за общо сглобяване с ракетата-носител "Союз-ФГ". Photo credit : Roscosmos 30 ноември 2018 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Предстои ни доста интересен декември месец на 2018-та година. Американската роботизирана междупланетна станция "Озирис-Рекс" ще пристигне в околностите на астероида Бену, Китай ще изстреля втория компонент на мисия "Чанг'e 4", включващ спускаемия апарат за кацането на обратната страна на Луната (първо в историята на човечеството!), а "Ню Хърайзънс" ще доближи Ултима Туле (първо посещение на обект отвъд орбитата на Плутон). Но преди това следим със затаен дъх дали руснаците ще успеят да изстрелят пилотирания кораб "Союз МС-11". Стартът идва в преломен момент за програмата на Международната космическа станция. След пенсионирането на космическите совалки "Союз"-ите останаха единственият начин за превоз на астронавти и космонавти до орбиталния комплекс. НАСА се чувстваше комфортно и нямаше проблеми с това - Русия щеше да извозва американските членове на екипажа, докато новите частни космически кораби станат готови. Наистина "Союз"-ите имат репутация на много надеждни космически кораби и досега не е имало сериозни проблеми с тях. Но кризата в космическия отрасъл на Русия, която започна още с разпадането на СССР в началото на 90-те години и досега страната не е преодоляла негативните й последствия, през последно време се задълбочи. Това най-вече се виждаше покрай проблемите около тежкотоварните ракети "Протон". Неправилно монтирани датчици, претоварване с гориво, объркани сплави доведоха до множество провали и отлагания в графика на изстрелванията. След 2011-та година кризата започна да удря и полетите до Международната космическа станция. Три товарни кораба "Прогрес" претърпяха авария - "Прогрес М-12М" през август 2011-та, "Прогрес М-27М" през април 2015-та, "Прогрес МС-04" през декември 2016-та. Влошаването на качеството стана видно за всички, а причините бяха подчертавани неколкократно в медиите: тежки условия на труд, съчетани с ниско заплащане, липса на млади кадри, които искат да работят в ракетно-космическия отрасъл, лош мениджмънт и политика, липса на иновации и перспективи за бъдещо развитие. На фона на всички тези проблеми пилотираната програма на Русия дълго време изглеждаше незасегната. Корабите "Союз"-и превозваха екипажи без проблем... и това продължи до тази година, когато две последователни мисии претърпяха две поредни аномалии. Първата настъпи със "Союз МС-09", който бе изстрелян безпроблемно на 6-ти юни, но в края на август на кораба бе констатирано наличието на пробойна, водеща до изтичане на въздух. Комисията по установяване на аварията още не бе приключила работа, когато на 11-ти октомври Русия претърпя първия провал на пилотиран кораб при изстрелване. Един от страничните ускорители на ракетата-носител "Союз-ФГ" на кораба "Союз МС-10" не се отдели правилно и само сработването на системата за аварийно спасяване успя да запази живота на двамата членове на екипажа: Ник Хейг и Алексей Овчинин. Сега всички се надяваме, че мисията на "Союз МС-11" на 3-ти декември ще е успешна. Корабът първоначално трябваше да лети в началото на 2019-та, но след аварията на "Союз МС-10" полетът бе изместен за декември. Ако всичко мине по план, в орбита ще бъдат изведени Олег Кононенко (космонавт на Русия), Дейвид Сен-Жак (астронавт на Канада) и Ан МакКлейн (астронавтка на НАСА). Всички разчитат, че няма да има неприятности. Само тогава Международната космическа станция ще бъде спасена от обезлюдяване. Коненко, Сен-Жак и МакКлейн ще останат на борда й чак до юни 2019-та - т.е. космическият им престой ще продължи цели седем месеца. Това означава, че вероятно този екипаж ще е първият, който ще посрещне новите частни кораби на САЩ за пилотирани нужди - стига да няма допълнителни отлагания. Към настоящия момент дебютният старт на "Крю Драгън" е насрочен за 7-ми януари, а на "Старлайнър" - през март. За съжаление комисията по безопасност на НАСА продължава да се заяжда със СпейсЕкс и Боинг за възможно най-дребните детайли. В последно време на мушката са парашутите. Те се считат за слабо звено, понеже поведението им може да бъде непредсказуемо при разгръщането им в горните слоеве на атмосферата. СпейсЕкс вече се съобрази с препоръките на комисията да добави четвърти парашут, нищо че "Крю Драгън" може да каца без проблем с три, но дори това не е в състояние да умолостиви дребнавите бюрократи. Всичко гореописано може да добави още някой и друг месец на отлагания... и се надяваме, че "Союз"-ите ще издържат дотогава, в противен случай пилотираната космонавтика я чакат доста тежки години. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2475-2018-30-november-russia-preparing-soyuz-ms-04

Първият пилотиран космически кораб Старлайнър започва изпитанията преди предстоящия си полет На снимката: техниците разопаковат кораба "Старлайнър", за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA 29 ноември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Докато СпейсЕкс имат вече насрочен първи полет за "Крю Драгън" през януари, конкурентната компания Боинг се справя по-бавно. И въпреки това през последните седмици тя показа реален напредък. Първият пилотиран космически кораб "Старлайнър" - този, който ще превозва астронавти до Международната космическа станция през август 2019-та година, е построен и завършен. Сега той ще бъде подложен на изпитания, които ще симулират условията по време на космически полет, за да се провери неговата годност. Изпитанията ще продължат около три месеца. Посредством вибрационни и акустични тестове ще се провери как "Старлайнър" би се държал, докато ракетата излита и се отправя към космоса. Ще има и термовакуумни изпитания, при които корабът ще бъде изложен на нагряване и студ, каквото има в орбита. Проверките за електромагнитна интерференция ще трябва да докажат, че другите радиосигнали и радиация не пречат на "Старлайнър" и останалата екипировка на станцията. След като полетът през август с хора на борда бъде проведен и приключи, Боинг ще рециклира кораба и ще го подготви отново за полет с редовен екипаж. Компанията също така съобщава, че преди това ще има и безпилотен полет през март 2019-та, когато "Старлайнър" ще дебютира за пръв път. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2474-2018-first-manned-starliner-testing

Американската мисия Озирис-Рекс ще пристигне в околностите на астероида Бену на 3-ти декември 28 ноември 2018 г. 20:25 ч. НАСА се готви да завърши 2018-та година по забележителен начин! През последните няколко месеца агенцията изстреля телескопа-търсач на извънслънчеви планети "Тес"и космическата мисия до Слънцето "Паркър", а преди само два дни "ИнСайт" извърши успешно кацане на Марс. Но няма време за отдих. Делят ни само пет дни до пристигането на "Озирис-Рекс" в околностите на астероида Бену, а това е най-амбициозната възвръщаема мисия на САЩ след приключването на програмата "Аполо". Ако всичко мине по план, "Озирис-Рекс" ще вземе до 2 килограма почва и скали от повърхността на астероида, за да ги достави на Земята за по-нататъшно изследване в лаборатории. И това не е всичко! Няма да има почивка и по време на зимните празници. Автоматичната междупланетна станция "Ню Хърайзънс" наближава малкото небесно тяло Ултима Туле. Тя ще се сближи с него точно на Нова година. Това ще е първото посещение на обект, намиращ се отвъд орбитата на Плутон! Всичко това се случва половин век след мисия "Аполо 8" - първата пилотирана експедиция на НАСА, която влиза в орбита около Луната през декември 1968 година. Живеем наистина във вълнуващи времена. За повече информация: НАСА Снимка на астероида Бену, заснета от мисията "Озирис-Рекс" на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/Goddard/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2473-2018-osiris-rex-to-arrive-at-benu

УСПЕХ: Южна Корея изстреля в космоса своята първа ракета, която е изцяло собствено производство! Кадър от днешния успешен полет. Photo credit : KARI 28 ноември 2018 г. 19:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в около 09:00 ч. българско време Южна Корея изстреля своята ракета KSLV-II. Суборбиталният полет бе зашеметяващ успех - ракетата достигна до височина 209 километра, два пъти по-високо от международно признатата 100-километрова граница за начало на космическото пространство. С това Южна Корея направи сериозна стъпка към по-нататъшното създаване на ракета от орбитален клас, на която всички компоненти са собствено производство. Южна Корея е развита държава, една от най-силните икономики в Азия. Парадоксално обаче, страната изостава в космическите си амбиции. За съжаление забавянията са плод на тежката геополитическа обстановка - все пак говорим за Корейския полуостров, който си остава гореща точка. В продължение на дълги години комунистическата северна съседка изобщо не се стряскаше от международните предупреждения и си навличаше критика и санкции със своите ракетни изстрелвания. Южна Корея обаче е различен случай. Държавата е съюзник на САЩ, при това иска да върви напред съобразно международните правила. Но независимо от добрата репутация, никой не пожела да помогне на южнокорейците да започнат самостоятелна космическа програма. Американците се страхуваха, че притежанието на космически технологии ще доведе до допълнително напрежение в региона. Затова държавата се насочи към сътрудничество с Русия. Колаборацията доведе до появата на първата ракета KSLV-I, която летя три пъти: два пъти неуспешно през 2009 и 2010 година, и един път успешно през 2013 година, когато ракетата стигна до орбита. С този последен успех Южна Корея най-накрая се присъедини към клуба на космическите държави, които могат да изстрелват спътници от собствената си територия. Но пътят към създаването на KSLV-I бе труден. Само втората й степен бе изцяло южнокорейска и със собствено произведен ракетен двигател, а първата представляваше модифициран стандартен блок, взет от руските ракети "Ангара" с двигател РД-151. Разработката на ракетата никак не протече гладко, а през годините отношенията между южнокорейците и руснаците се обтегнаха. Южна Корея искаше да получи от Русия плановете за строежа на ракетни двигатели и да започне тяхното производство със съдействието на руските специалисти. Но през 2006 г. руснаците отказаха да изпълнят искането. Те решиха вместо това самостоятелно да строят първата степен и чак после да я предоставят на Южна Корея. Двата провала през 2009-та и 2010-та година никак не помогнаха за нормализирането на обноските, тъй като партньорите си прехвърляха взаимно отговорността за неудачите. И така, след като най-сетне успех бе постигнат през 2013 година, KSLV-I бе пенсионирана и пратена в историята. Веднага след това Южна Корея започна петгодишна програма по създаването на собствен двигател за първата степен на ракетата от ново поколение KSLV-II, като целта бе първият тестов полет на ракетата да е през 2018 година. По принцип при подобни начинания винаги има отлагания, но сега изглежда, че след като южнокорейците работят самостоятелно, те се справят в срок. Днешният успех доказа, че напредъкът на страната е реален! След благополучния суборбитален полет, новата цел на Южна Корея е с помощта на KSLV-II да изведе самостоятелно сателит до 2021 година. По-нататъшните планове включват изпращането на роботизирана мисия до Луната към средата на следващото десетилетие. Запис от днешното изстрелване: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2472-2018-28-november-kslv-launches

Къде са руските междупланетни мисии? 27 ноември 2018 г. 18:50 ч. Какво се случи с руските междупланетни мисии? Защо нито една руска мисия не се отправи отвъд пределите на околоземна орбита през последните няколко години? Космическият експерт Дуейн Дей публикува любопитна статия на уебсайта The Space Review. Според Дей проблемът е започнал още през 90-те години на миналия век, когато много учени останали без работа и без нови мисии, по които да работят. Някои от тях емигрирали на Запад, било то в Европа или САЩ, други просто се преквалифицирали и престанали да се трудят в ракетно-космическия отрасъл. До началото на новия век съвсем малко космически изследователи останали на старите си работни места. И когато отново започнали да говорят за бъдещите планове, те просто се оказали нереалистични. Например през 2010 година руското бюро НПО "Лавочкин" обеща да изстреля 33 междупланетни мисии в периода между 2012 и 2020 година. Десетилетието вече отминава, а точният брой реализирани мисии е нула. След аварията на "Фобос-Грунт" през 2011 година Русия реши да търси други цели освен Марс и се фокусира върху Луната. Но истината е, че нито една от новите планирани лунни мисии не е близо до завършване. Всяка следваща новина, публикувана от руснаците за тези мисии, е свързана с поредното отлагане. Не е ясно кога и дали Русия ще се отправи към Луната. Според Дей причината за тъжното развитие не е толкова в липса на финансиране, колкото в организацията и отношението на властимащите към космонавтиката. В началото на първото десетилетие от новото хилядолетие руснаците решиха да се фокусират само върху планирането на смели и амбициозни космически мисии, които трябваше да постигнат неща, никога непостигнати от други държави, но тези цели се оказаха непостижими за руската космическа индустрия. Правилният ход трябваше да е друг: Русия трябваше да се фокусира върху по-малко амбициозни, но постижими мисии, които да помогнат на страната да възстанови инженерните и технологичните си способности след краха на СССР. Прочетете цялата статия тук:The Space Review Дуейн Дей ни насочва и към една статия на експерта Джим Оберг, който анализира непрекъснатите ръководни проблеми, водещи до постоянните провали. В статията е поместено едно любопитно стихотворение от Сергей Жуков, кандидат-космонавт, космически ентусиаст и руски общественик. Разстроеният Жуков е публикувал "Епитафия за руската космическа агенция (1992-2015 година)", като текстът на български звучи приблизително: "Студентите излетяха на Запад, а лекарите - кой в Китай, кой в Иран? Само прежълтялата лента на филма, пази още престижа на Русия. Заривайки се в купища хартия, чиновничеството стана болнаво и плитко. И ето той стои там, в сълзи. На прага на Вселената, поетът. Той гледа с отворени очи, В дълбокия космос... и няма руснаци там." Сергей Жуков. Космическата мисия "Фобос-Грунт", която аварира през 2011 година, трябваше да послужи като тестова платформа и за по-нататъшни междупланетни мисии. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2471-2018-no-russian-interplanetary-missions

ИнСайт разгърна слънчевите си панели след кацането и засне ясно изображение на марсианския пейзаж! Камерата IDC (Instrument Deployment Camera) на борда на "ИнСайт" засне тази снимка днес. Изображението бе предадено към Земята посредством автоматичната междупланетна станция "Марс Одисей". Photo credit : NASA/JPL-Caltech 27 ноември 2018 г. 05:30 ч. Светослав Александров. Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" изпълни най-важната стъпка след успешното кацане снощи - разгръщането на слънчевите панели. Без тях няма как бордовите батерии да бъдат презаредени. "Екипът на "ИнСайт" ще може да си почине по-леко тази нощ, след като сега знаем, че слънчевите панели са разгърнати и презареждат батериите", съобщи ръководителят на проекта Том Хофман от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. "Това бе един дълъг ден за екипа. Но от утре започва вълнуващ нов етап за "ИнСайт": дейностите на повърхността и началото на разгръщането на инструментите". "ИнСайт" е екипирана с два слънчеви панела, всеки с диаметър 2.2 метра. Панелите могат да осигуряват между 600 и 700 вата електроенергия всеки ден, в който небето е ясно. На Марс често има пясъчни бури, които периодично затрупват спускаемите мисии с прах, но дори и при замърсяване се очаква панелите да осигуряват между 200 и 300 вата дневно. Дизайнът на панелите е взаимстван от този на мисията на НАСА "Феникс", която изучаваше полярните области на Марс през 2008-ма година. Очакваме "ИнСайт" да работи в продължение на поне една пълна марсианска година, което се равнява на две земни години. Междувременно спускаемата мисия засне първото си ясно изображение на околния пейзаж. През следващите няколко дни "ИнСайт" ще разгърне роботизираната си ръка и ще заснеме още детайлни снимки на повърхността, за да могат инженерите да решат къде да позиционират научните инструменти. Ще отнеме между два и три месеца преди тези прибори да се разгърнат напълно и да изпратят данни за вътрешната структура на Марс. Но междувременно мисията ще активира метеорологичните си сензори и магнетометъра, за да получи детайлна информация за условията на мястото на кацане - равнината Елизиум. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2470-2018-insight-unfurls-solar-panels

УСПЕХ: Миниатюрният спътник МарКО Б засне Марс отблизо! 27 ноември 2018 г. 00:35 ч. Днес малките спътници от типа 6-U CubeSat "МарКО" А и Б не само успяха да проследят благополучното кацане на "ИнСайт" върху повърхността на Марс. Те също така сполучиха да заснемат планетата отблизо. Това е снимка на Червената планета, заснета от "МарКО" Б по време на голямото сближение. Напомням на читателите, че през последните две десетилетия CubeSat спътниците доведоха до истинска революция в космонавтиката. Стотици сателити на цена от едва няколкостотин хиляди долара обикалят понастоящем около Земята. "МарКО" А и Б обаче са първите CubeSat-и, които летят успешно отвъд околоземна орбита, при това до друга планета. Напълно е възможно някой ден CubeSat-ите от този тип да дадат мощен тласък на междупланетните изследвания. Photo credit : NASA/JPL-Caltech http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2469-2018-marco-b-images-mars

УСПЕХ: Спускаемата мисия на НАСА ИнСайт кацна на Марс! Първа снимка, направена от "ИнСайт" след успешното кацане на Марс. Снимката бе заснета броени минути след като апаратът достигна до повърхността на планетата. Прозрачното защитно покритие, предпазващо камерата по време на кацането, все още не бе свалено, така че снимката не е с високо качество. Вижда се попадналият прах върху покритието, но и определени детайли от Марс като хоризонта. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 26 ноември 2018 г. 22:25 ч. Светослав Александров. Тази вечер малко преди 22:00 ч. българско време наземните ръководители получиха потвърждение, че спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" е достигнала благополучно повърхността на Марс. Добрата новина дойде много по-скоро от очакваното: двата микроспътника "МарКО" А и Б свършиха великолепно задачата си и препредаваха в реално време сигналите от кацащия апарат към Земята. Така екипът успя без проблем да проследи основните етапи от трудното 6-минутно спускане към повърхността на Червената планета: отварянето на парашута, освобождаването на топлинния щит, задействането на спирачните ракетни двигатели и съприкосновението с марсианския грунт. Благодарение на спътниците "МарКО" екипът успя да получи първа снимка почти незабавно. Днешният успех бе подсигурен до голяма степен от факта, че НАСА използваше утвърден хардуер от мисията "Феникс", която се спусна в полярните области на Червената планета преди 10 години. Нямаше никакви неочаквани проблеми и бордовият компютър изпълни програмата си успешно. Кацането на "ИнСайт" бе първото благополучно достигане на марсианската повърхност след 2012 година. Междувременно имахме един частичен неуспех - европейският апарат "Скиапарели" се разби през 2016 година, макар че в научно отношение мисията бе далеч от провал: тя успя да изпрати ценни данни за структурата и състава на марсианската атмосфера. "ИнСайт" е деветият апарат след "Марс 3", "Вайкинг 1", "Вайкинг 2", "Марс Патфайндър", "Спирит", "Опортюнити", "Феникс" и "Кюриосити", който успя да кацне на Марс, но само осмият, който успя да препрати успешно данни и снимка на марсианския хоризонт, тъй като "Марс 3" през 1971-ва година работеше само няколко секунди на планетата и не изпрати от там нищо съществено. Всички осем успешно работили спускаеми апарати на Марс са на САЩ. Безспорно триумфът е голям за американската космонавтика, но нека не забравяме, че "ИнСайт" има и съществено международно участие. В научния екип участват изследователи и институции от Франция, Германия, Австрия, Белгия, Канада, Япония, Швейцария и Великобритания. Следващата голяма стъпка за "ИнСайт" е разгръщането на слънчевите панели, което ще се случи около четири часа след кацането. Очаква се спускаемата мисия да работи поне до ноември 2020 година, като през това време ще изучава вътрешната структура на планетата. А междувременно може само да се радваме - НАСА отново има два функциониращи апарата на повърхността на Марс. Освен "ИнСайт", на планетата работи и "Кюриосити". Все още се молим да не са само два - надеждата още не е изгубена старият марсоход "Опортюнити" да се свърже със Земята. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2468-2018-insight-safely-lands-on-mars

Всички системи на борда на ИнСайт са в готовност за кацането на Марс утре Спускаемата мисия на НАСА "ИнСайт" ще влезе в атмосферата на Червената планета на 26-ти ноември. Но само топлинният щит и парашутите няма да са достатъчни за успешно кацане. Image credit : NASA/JPL-Caltech 25 ноември 2018 г. 12:50 ч. Светослав Александров. Всички системи на борда на роботизирания апарат "ИнСайт" са в готовност за утрешното кацане на Марс. Ако всичко мине наред, спускаемата мисия ще се установи на повърхността на Червената планета в около 22:00 ч. българско време. Нормалната работа на бордовите прибори обаче не са от голямо успокоение за ръководството на екипа. Когато си говорим за кацане на Марс, провалът е норма, а не изключение - повече от половината мисии са претърпели авария. Добрата новина е, че НАСА има повече опит от останалите космически агенции - досега единствените успешни кацания върху Червената планета са плод на американския технологичен гений (макар че Русия има едно кацане в рамките на мисия "Марс 3" през 70-те години, тогава апаратът работи едва няколко секунди и не успява да изпрати никакви научни данни). Това означава, че ръководството на "ИнСайт" разполага с много опит от предходни мисии. А лошата новина е, че всяко кацане е само по себе си уникално, тъй като мисиите са уникални - т.е. винаги има шанс нещо да се обърка, защото профилът им е различен. Основният виновник за честата аварийност при марсианските кацания е тънката марсианска атмосфера. За разлика от Венера и Земята, които имат плътна атмосферна покривка, позволяваща използването само на топлинни щитове парашути, и за разлика от астероидите или Луната, където спирачните ракетни двигатели са достатъчни, тънката атмосфера на Червената планета усложнява всеки опит за спускане. Тя не може да бъде пренебрегната, следователно са необходими топлинни щитове и парашути. Но парашутите не могат да забавят скоростта до безопасния минимум, поради което се налагат различни стратегии за омекотяване във финалните етапи - спирачни ракетни двигатели, въздушни възглавници или авангардни системи като "небесния кран" на "Кюриосити". Поради факта, че атмосферата е тънка, метеорологичните явления на Марс оказват много по-голямо въздействие върху нейните свойства и така увеличават шанса за провал. Добрата новина е, че НАСА разполага с мощни мисии в орбита като "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Одисей". Те непрекъснато наблюдават местното време. При нужда екипът на "ИнСайт" може да промени бордовите параметри до час и половина преди кацането. Лошата новина е, че веднъж щом самото кацане започне, нищо не може да се направи. От момента на навлизането в атмосферата до самото съприкосновение с повърхността минават едва 5-6 минути - това е по-малко време, отколкото на Земята е необходимо да се свари едно яйце до твърдо. Тъй като самият радиосигнал пътува от Марс до Земята за около седем минути, не е възможно процесът да се контролира дистанционно. Всичко зависи от бордовата програма. На практика в мига в който на Земята получим сигнал, че "ИнСайт" е навлязъл в атмосферата, фактически той вече ще се намира на марсианската повърхност - било то непокътнат или разбил се. Има няколко основни момента, които силно притесняват екипа, защото при тях шансът за провал е най-голям. Първият момент е разгръщането на парашута. Парашутът ще се разтвори докато скоростта на "ИнСайт" е по-голяма от тази на звука. Ако всичко мине наред, той не се разкъса и забави скоростта до по-ниска от тази на звука, първото голямо препятствие ще е преодоляно. Вторият важен момент е след като топлинният щит бъде освободен и "ИнСайт" задейства бордовия си радар. Това е най-рискованият етап - радарът трябва да подава коректни данни, а компютърът - да ги интерпретира правилно. В противен случай двигателите няма да се задействат за времето, което е необходимо за омекотяването в последните секунди. Аномалия в работата на всяка от тези системи е гаранция за разбиване. При кацането на "Марс 2" през 1971 година ъгълът на навлизане е твърде остър и парашутът не се разтваря. Относно американския провал през 1999-та година така и не разполагаме с информация какво точно се е случило, но последващи симулации показват, че вероятно вибрациите на крачетата на апарата са заблудили датчиците и компютърът си е "помислил", че "Марс Полър Лендър" е на повърхността, докато в реалността е бил все още високо в атмосферата. Сходен сценарий се случва през 2016-та година при кацането на "Скиапарели". Тогава европейският апарат разгръща топлинния щит и парашутите си, радарът дори започва да получава правилно данни за разстоянието от повърхността. Но инерциалната измервателна единица, която мери околоосното въртене, изпраща погрешни данни в продължение на само една секунда. Компютърът, вместо да повярва на радара, се доверява на инерциалната измервателна единица и изключва двигателите, докато "Скиапарели" е още на 3.7 километра от повърхността. Няма спор, че екипът на "ИнСайт" е използвал всички налични данни от предходни мисии. Проведени са стотици симулации. Проверени са безброй аварийни сценарии и са взети мерки те да не се случат. Но Марс е коварен и изобщо не оставя поле за грешки. Затова нормално е ръководството да се притеснява... за онзи сценарий, за който никой не се е сетил. За някоя сгрешена цифричка или обърнат знак... "Да чакаш да чуеш радиосигнал след кацането от космическия апарат е като да чакаш информация за здравословното състояние на близък човек", споделя Фара Алибай от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. За мнозина изследователи на Марс утре ще бъде напрегнат ден. Очакваме спускането с умерен оптимизъм, но и с ясното съзнание, че успехът не е гарантиран. Марс няма да се даде лесно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2467-2018-all-systems-go-for-mars-landing-tomorrow

Пилотираният космически кораб Союз МС-11 бе успешно зареден с гориво и сгъстени газове 23 ноември 2018 г. 19:30 ч. Специалистите на ракетно-космическата корпорация "Енергия" изпълниха успешно операциите по зареждането на пилотирания космически кораб "Союз МС-11" с гориво и сгъстени газове, съобщи Роскосмос. Изстрелването на кораба с екипаж от космонавта Олег Кононенко (Роскосмос) и астронавтите Дейвид Сен-Жак (Канада) и Ан МакКлейн (НАСА) остава планирано за 3-ти декември от космодрума Байконур. Снимка от подготовката на "Союз МС-11" за полет през декември. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2466-2018-23-nov-soyuz-loaded

Забравете за кацането на Марс в понеделник: истинският пробив са междупланетните мини-спътници МарКО На снимката: двата спътника "МарКО" A и B наблюдават кацането на "ИнСайт" на Марс идния понеделник. Image credit : NASA/JPL-Caltech 23 ноември 2018 г. 19:15 ч. Светослав Александров. За много космически ентусиасти кацането на "ИнСайт" върху повърхността на Марс не е кой знае какво забележително събитие. Спускаемият комплект просто представлява модифициран апарат от типа на "Феникс" от 2008-ма година, който е екипиран с нови прибори за изучаване на вътрешната структура на планетата. Добавете и факта, че НАСА прекара цели седем години, за да подготви "ИнСайт" за полет, няма как да не стигнем до заключението, че в технологично (макар и не в научно) отношение това като цяло е вчерашна мисия, която разчита на вчерашни технологии. Истинският напредък в космонавтиката се крие в друго: двата микроспътника "МарКО" А и Б, които също бяха изстреляни тази година по посока на Червената планета като вторичен товар на ракетата "Атлас 5". "МарКО" А и Б представляват сателити от типа CubeSat. CubeSat-технологията е представена за пръв път през 1999 г. от двама професори: Джорди Пуиг-Суари и Боб Туигс. Това е една знаменателна година, когато друг роботизиран апарат, "Марс Полър Лендър" (от същия тип като "ИнСайт" и "Феникс"), се разбива върху Марс. Когато Пуиг-Суари и Туигс създават стандарта, те имат предвид най-вече неговото приложение в университетското образование - трудно е един студент да бъде обучен да се занимава с космическа мисия в рамките само на един семестър. Традиционно всеки един космически апарат се създава и тества в продължение на години и рядко се вписва в строго определен график. Един CubeSat спътник обаче може да бъде приведен в полетна готовност за броени месеци. Изненадващо за създателите, CubeSat технологията се комерсиализира изключително бързо - днес всеки предприемач може за около $100 000 долара да построи малък спътник, а за още толкова да го изстреля (прочетете статията на КОСМОС БГ : Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник). В САЩ през последните няколко години се създадоха мощни бизнеси, свързани със заснемане и дистанционно сондиране на Земята: двете компании Спайър Глоубъл и Планет Лабс имат десетки спътници в орбита! Но технологията на CubeSat-ите се простира далеч отвъд възможностите на Западна Европа и Щатите - по-малки и бедни държави, които през първите десетилетия на космическата епоха стояха встрани и нямаха собствени спътници просто защото не можеха да си ги позволят, днес вече разполагат с такива. Колкото и забележителни да са CubeSat-ите, доскоро тяхното приложение бе ограничено само до работа в околоземната орбита. И именно тук е големият принос на "МарКО" А и Б - това са първите CubeSat-и, които летят в междупланетното пространство. Докато "ИнСайт" каца в понеделник, микроспътниците ще предават сигнала от него към Земята и така те могат да са първите, които ще ни информират за резултата от самото кацане: добър или лош. Но освен това те са екипирани с камери, които ще заснемат планетата. Очакваме да видим първите детайлни снимки на Марс, заснети от миниатюрен спътник! Както вече подчертах по-горе, отнема дълги години на космическа агенция като НАСА да подготви роботизирана мисия за междупланетно пътешествие. Строежът на "МарКО" А и Б е отнел малко повече от една година, което се равнява на около два университетски семестъра. Главният инженер на мисията Анди Клеш съобщава, че НАСА е задала максимален срок, за който спътниците е трябвало да бъдат подготвени за междупланетното пътешествие. Екипът е успял да се справи в рамките на ограничението. В известен смисъл мисия "МарКО" е вече успешна: спътниците преживяха дългото пътешествие до Червената планета. Няма спор, че ако по време на прелитането спътниците успеят да предадат сигналите от "ИнСайт" и изпратят снимки на Марс, това ще е великолепен финал за мисията. Но когато тя завърши, няма да остане без наследник. През следващите години може да настъпи истинска революция в междупланетната космонавтика. Десетки, даже може би стотици спътници, ще се отправят отвъд околоземна орбита и ще изучат астероидите, планетите и техните луни. Донякъде тази перспектива е вълнуваща дори повече от евентуална пилотирана мисия до Марс (която също ще стане факт само след дълги години на подготовка). Както днес всеки човек за около $200 000 долара може да изпраща спътници в орбита, представете си колко по-прекрасно ще е бъдещето, ако междупланетните микроспътници станат достъпни за малките предприемачи! Практически всеки ще може да изучава Марс дистанционно! А не е ли това, за което всички сме си мечтали: да можем да изучаваме космическото пространство лично, без участието на големите космически агенции? http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2465-2018-marco-flyby-preview

Космическият кораб Крю Драгън ще полети за пръв път на 7-ми януари! Снимка на космическия кораб "Крю Драгън" след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал. Photo credit : SpaceX 21 ноември 2018 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Страхотни новини днес! НАСА най-накрая публикува актуализирания график, според който новите пилотирани кораби "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг ще полетят за пръв път. Според този график няма допълнителни отлагания. "Крю Драгън" ще излети първо на демонстрационен роботизиран полет на 7-ми януари. Пилотираният дебют ще е през юни. Не се наблюдават промени и в плановете на Боинг. Дебютът на "Старлайнър" в роботизиран вариант ще е през март, а в пилотиран - през август. Вестите са повече от добри. Самият факт, че няма нови отлагания и че НАСА насрочва демонстрационен полет за само след месец и половина, показва, че комерсиалната пилотирана космонавтика вече е на финалната права. Този път наистина. След като Боинг и СпейсЕкс проведат успешно тестовите си роботизирани и пилотирани полети, "Старлайнър" и "Крю Драгън" ще бъдат одобрени да превозват редовните членове на екипажа до Международната космическа станция. Засега първата редовна мисия е планирана за август 2019-та, а втората - за декември същата година. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2464-2018-crew-dragon-debut-7-january

Днес отбелязваме 20 години от изстрелването на първия модул на Международната космическа станция Международната космическа станция - общ вид. Photo credit: NASA 20 ноември 2018 г. 19:50 ч. Светослав Александров. 20-ти ноември е исторически ден за човешката космонавтика - на тази дата през 1998 година руската космическа ракета "Протон-К" извежда в околоземна орбита построения от Русия, но финансиран и собственост на САЩ, модул "Заря". С това започва най-мащабният космически проект в историята на човечеството: строежът на Международната космическа станция. Макар че днес си мечтаем най-вече за пилотирани бази на Луната и експедиции до Марс, истината е, че Международната космическа станция е в центъра на съвременната пилотирана космонавтика. Ние възприемаме станцията за даденост - все пак тя съществува от две десетилетия. А след пристигането на "Експедиция 1" през ноември 2000 година, в космоса е установено постоянно човешко присъствие. Днес има хора, навършили пълнолетие, но в рамките на целия им живот не е имало дори един ден без на този свят да има астронавти, които непрекъснато живеят и работят в космоса. Може би не сме доволни от темпа на технологичното развитие, може би искаме повече в сравнение с това, което получаваме. Но Международната космическа станция е тази, която наистина е превърнала човечеството в космически вид - тя е единственият наш постоянно обитаван дом в орбита. Всички признаци показват, че постоянното човешко присъствие ще продължи през следващите няколко години. Станцията преживя катастрофата на "Колумбия" и пенсионирането на космическите совалки - вероятно ще преживее и скорошната авария на "Союз МС-10". Новият пилотиран кораб "Союз МС-11" ще полети до броени седмици. Въпреки че има повод да празнуваме, хубаво е да напомним, че създаването на Международната космическа станция е белязано от множество трудности, препятствия и дори опозиция срещу нея. Подобно на много други проекти, станцията също преминава през серия от отлагания. Планът за станция, първоначално известна под името "Фрийдъм", е представен за пръв път от американския президент Роналд Рейгън през 1984-та година. НАСА предвижда строежът й да приключи през първата половина 90-те години, но началото, както споменах по-горе, е положено чак през 1998 година с предвидена дата на завършване на конструкцията 2005 или 2006 година. Дори това не се случва. Поради аварията на совалката "Колумбия" окончателното завършване е факт чак през 2011 година. Международната космическа станция се ражда във време, когато отношението към пилотираната космонавтика не е еднозначно. В края на 90-те и началото на Новото хилядолетие започва големият бум в безпилотната космонавтика. Първо орбитални, а после спускаеми апарати се отправят към Марс. "Галилео" бележи големи успехи около Юпитер, а "Касини" наближава Сатурн. Роботизираната космонавтика е тази, която е известна, тя води до научни открития, които се публикуват в реномирани научни списания и до новинарски публикации, които стоят на предните страници на вестниците. Пилотираните полети до околоземна орбита не будят същия интерес, нито откритията им са толкова значими. Медиите проявяват интерес само когато настъпи голяма авария, както се случва след катастрофата на совалката "Колумбия" през 2003-та. Много известни учени, в това число и Нобелови лауреати като Стивън Уайнбърг, са против Международната космическа станция (Уайнбърг я нарича "пуйка в орбита"). Но станцията търпи критика и сред горещите привърженици на заселването на космоса - тъй като средствата за космонавтика са ограничени и НАСА може да се фокусира само върху една програма, те виждат в МКС спирачка към по-нататъшните полети към Луната и Марс. Това обаче са спорове, които са се водили в миналото. За добро или лошо Международната космическа станция е вече построена - въпросите, които стоят днес, са различни: ето, тя е тук. Как обаче я използваме и има ли вече съществени научни постижения, направени на борда й? Експлоатираме ли МКС на пълния й капацитет? И докато по втория въпрос отговорът е "не": човечеството загуби много от пенсионирането на космическата совалка и продължава да трупа пасиви, докато новите частни пилотирани кораби все още не са готови, то по първия въпрос можем да дадем положителен отговор: да, сравнително добре се справяме със станцията като платформа за тестване на нови технологии и провеждането на научни изследвания. През 2017-та година, на научна конференция във Вашингтон, директорът на МКС Сам Шимеми сподели: "Днес програмата прави наистина големи крачки в изследователските си дейности". Едно от най-забележителните научни постижения е провеждането на експеримента с близнаците Кели : астронавтът Скот Кели прекара цяла година в космоса в периода между 29-ти март 2015 и 29-ти февруари 2016 година, докато неговият брат-близнак остана на Земята за контролни проби. Сега, близо три години по-късно, експериментът вече дава плод и научни статии се публикуват в реномирани списания. По отношение на технологичното развитие МКС също служи като тестово поле за нови технологии. През 2016-та година към станцията бе прикачен частният модул на Бигълоу "Бийм". Това е първият надуваем модул, който се използва за нуждите на пилотираната космонавтика в рамките на дълъг период от време. Всичко това показва, че Международната космическа станция вече се е доказала като един от най-големите и успешни пилотирани космически проекти в човешката история. По отношение на вложените средства, усилия и трудност за изпълнение, тя прилича на лунната програма "Аполо". Но приликите на "Аполо" не свършват само с положителните примери, а и с отрицателните. Както и при "Аполо", така и при МКС, бъдещето на проекта е неясно. И докато историята показа, че програма "Аполо" бе прекратена и човек не се завърна на Луната в продължение на пет десетилетия, въпросът стои на дневен ред: ще се случи ли същото с МКС? Ще остане ли станцията без наследник и след като тя бъде изведена от орбита най-рано през 2024-та, по-вероятно към 2028-ма или 2030 година, ще направи ли човечеството крачка назад? Нима както днес ние си разказваме за времето "как едно време хора се разхождаха на Луната", след 30-40 години нашите деца и внуци ще си спомнят за "дните когато хората живееха в космоса?" За съжаление Западният свят не разполага с план за създаването на нова резервна станция в орбита, но пък партньорите от МКС планират да изпратят малка станцийка в орбита около Луната. Тя няма да е постоянно обитаема, но ще позволи провеждането на дългосрочни пилотирани мисии около естествения ни спътник. Междувременно Китай планира през близките месеци да започне строежа на своя собствена космическа станция. Тъй като към настоящия момент това е единствената друга държава освен Русия, която притежава собствен пилотиран кораб, съществува реален шанс китайците да станат номер едно в пилотираната космонавтика. Дали това ще се случи и какво ще е мястото на България (която днес има експерименти на МКС) на световната космическа сцена, тепърва предстои да видим. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2463-2018-20-years-iss

Частната компания Върджин Орбит осъществи успешно първия полет на самолета Космик Гърл с прикачена към него ракета Лончър Уан На снимката: вчера самолетът на Върджин Орбит "Космик Гърл" излетя за пръв път с прикачена ракета-носител "Лончър Уан". Photo credit : Virgin Orbit 19 ноември 2018 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Вчера космическата компания Върджин Орбит, основана от сър Ричард Брансън, извърши първия тестов полет на самолета-носител "Космик Гърл" с прикачена към него ракета "Лончър Уан". Полетът приключи благополучно и доказа, че самолетът, който представлява модифициран Боинг 747-400, може да превозва безпроблемно ракети във въздуха. Ако всичко мине по план, първото изстрелване на "Лончър Уан" от борда на "Космик Гърл" ще бъде проведено в началото на 2019-та година. Вчерашният полет на "Космик Гърл" продължи около 80 минути, в рамките на които беше изпробвано излитането, кацането и общото поведение на скачения комплект ракета-самолет. Напомням на читателите, че Върджин Орбит е една от двете космически компании на Брансън. Другата е Върджин Галактик. Нито една от двете фирми все още не е провела реален космически полет, макар че зад гърба си имат много успехи в рамките на тестовата си програма. Целта на Върджин Галактик е да превозва туристи до космическото пространство на кратки суборбитални полети. Върджин Орбит се цели в спътниковия бизнес - Брансън се надява със започването на редовните полети цената на сателитните изстрелвания да спадне драстично. Но докато Ричард Брансън ще обере големи овации, ако Върджин Галактик изпрати първия човек в космоса след приключването на програма "Космическа совалка" (според предприемача първият пилотиран полет ще е факт до седмици), в областта на малките спътници вече има победител. В началото на 2018-та година американската ракета "Електрон" на Рокет Лаб за пръв път достигна орбита, а на 11-ти ноември конкуретната компания проведе успешно комерсиален полет на спътници. Върджин Орбит е вече в позицията на догонващ. Разбира се, няма гаранции, че и Върджин Галактик няма да се озове в тази позиция. Четири компании целят изпращането на човек в космоса през близките месеци. В суборбиталната област пряк конкурент на Върджин Галактик е Блу Ориджин, а в орбиталната - Боинг и Спейс Екс. Всички компании имат реален шанс да проведат успешно пилотиран космически полет в обозримо бъдеще. За повече информация: Върджин Орбит http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2462-2018-virgin-orbit-first-captive-carry-test

Американският космически кораб Сигнус пристигна на МКС 19 ноември 2018 г. 20:20 ч. Днес космическият кораб "Сигнус" на американската компания Нотроп Груман бе прикачен успешно към "Международната космическа станция". Корабът пристигна броени часове, след като руският товарен кораб "Прогрес МС-10" се скачи с нея. Напомням на читателите, че корабът "Сигнус" бе изстрелян на 17-ти ноември с помощта на американска ракета "Антарес". На борда му пътуват 3 402 килограма полезен товар - храна, дрехи и множество научни експерименти. За повече информация: НАСА На снимката: роботизираната ръка на станцията насочва кораба "Сигнус" към инсталационния порт на модула "Юнити". Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2461-2018-northrop-grumman-cygnus-docks-iss

Космическият кораб Прогрес МС-10 се скачи успешно с МКС 18 ноември 2018 г. 22:20 ч. Днес, на 18-ти ноември, товарният космически кораб на Русия "Прогрес МС-10" се скачи успешно с модула "Звезда" на "Международната космическа станция", съобщи Роскосмос. Прикачването бе осъществено в 21:28 ч. българско време. Напомням на читателите, че това е първият кораб, който пристига на станцията след аварията на кораба "Союз МС-10" през октомври. Междувременно друг кораб, американският "Сигнус", също е на път към МКС и ще пристигне утре. На кадъра: космическият кораб "Прогрес МС-10" приближава към МКС. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2460-2018-18-nov-progress-ms-10-docks-iss

Въпрос на деня: ще видим ли тази година за пръв път след края на Студената война над 100 орбитални полета? 17 ноември 2018 г. 20:45 ч. През последните два дни станахме свидетели на два американски космически полета (на СпейсЕкс със спътник и на Нортроп Груман с товарния кораб "Сигнус") и на един руски полет (на "Прогрес МС-10"). С това общият брой на орбиталните изстрелвания през 2018-та година възлиза на 94. И тъй като сме едва средата на ноември, а има още много планирани полети до края на годината, очертава се за пръв път след края на Студената война да има над 100 орбитални космически полета в рамките на една календарна година. А това би било важно събитие - броят на орбитални изстрелвания е показател за силата на космическата индустрия. По 100 полета годишно и повече е реалността преди разпадането на СССР през 1991 година. Пълна статистика има на сайта Space Launch Report. С бурния разгар на голямата космическа надпревара през 60-те години още през 1964 година има 100 орбитални полета. Абсолютният рекорд, който и до този момент не се очертава да бъде изместен, е през 1967-ма година, когато започва програмата "Аполо". Тогава има 141 орбитални изстрелвания. Броят на орбиталните изстрелвания започва да намалява след края на 1972 година, когато приключват пилотираните лунни експедиции на НАСА. Още същата година имаме 113 полета, драстичен спад в сравнение с 1971-ва - 134. Но дори и след приключването на "Аполо", чак до края на 80-те години, имаме типично над 100 полета годишно, понякога с пикове и спадове - има години с по 120-130 полета, но и такива с по 100-120. Истинският регрес настъпва още в годината на разпадането на СССР, когато има 91 орбитални изстрелвания и тогава за пръв път след 1964-та година общият брой пада под 100. В началото на Новото хилядолетие положението става трагично: през 2001 година има само 59 полета, а през 2004 - 54. Повторно покачване се появява едва след 2009 година, когато за пръв път след началото на Новото хилядолетие са отчетени над 70 старта - в случая 78. А след 2013 година до ден днешен има типично над 80 старта годишно. 2018-та година се очертава да е първата след края на Студената война, в която има над 100 орбитални полета. И това не бива да ни изненадва. Има два големи фактора - единият е Китай. За пръв път тази година държавата успява да изпълни огромната си заявка съобразно първоначалните си планове. Досега Китай е провел 32 старта, от които един е завършил с неуспех. На второ място е САЩ с 30 старта, но без провал. И ето го вторият фактор - развитието на частната космическа индустрия. СпейсЕкс продължава да държи огромен пазар, което прави "Фолкън 9" най-често летящата ракета. Тази година изгряха и нови звезди на хоризонта - новата американска компания Рокет Лаб проведе две изстрелвания на "Електрон", и двете успешни. Всичко това ни дава основание да заключим, че космическата индустрия се намира в разцвет и развитието й определено започва да се връща на нивото й от Студената война. Кадър от днешното излитане на американската ракета "Антарес" с кораба "Сигнус". Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2459-will-2018-surpass-orbital-launches

УСПЕХ: Американският космически кораб Сигнус излетя към МКС! Кадър от днешното излитане на американската ракета "Антарес" с кораба "Сигнус". Photo credit : NASA TV 17 ноември 2018 г. 11:37 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 11:01 ч. българско време от космическия център Уолопс излетя ракетата "Антарес" на американската компания Нортроп Груман с товарния кораб "Сигнус". Изстрелването се случи броени часове след като Русия също изстреля своя товарен кораб "Прогрес МС-10". Така се случи нещо необичайно за програмата на "Международната космическа станция" - два космически кораба летят едновременно към нея. Настоящият космически кораб "Сигнус" е кръстен и на името на астронавта Джон Йънг, който почина на 5-ти януари тази година. Йънг е един от най-успешните астронавти в историята на човечеството, тъй като е пилотирал четири различни космически кораба - "Джемини", "Аполо-команден модул", "Аполо-лунен модул" и космическата совалка. Йънг е деветият човек, който е стъпил на Луната в рамките на мисия "Аполо 16" и е един от само трима души, които са летяли до орбитата на Луната два пъти. Освен това Йънг и неговият колега Робърт Крипен са първите хора, които са излетяли в космоса със совалка. Ако всичко мине наред, корабът "Джон Йънг" от серията "Сигнус" ще донесе на "Международната космическа станция" 3 402 килограма полезен товар - храна, дрехи, множество научни експерименти. Напомням на читателите, че ракетата-носител "Антарес", която днес изведе кораба, бе създадена от компания Орбитал и се ръководеше от нея преди активите й да бъдат изкупени от Нортроп Груман. Ракетата бе създадена в рамките на програмата на НАСА COTS за евтина доставка на полезен товар на "Международната космическа станция". НАСА се надяваше чрез COTS да прехвърли рутинните превози в частни ръце. Но докато компания СпейсЕкс създаде иновативни ракети "Фолкън 9" с уникални ракетни двигатели "Мерлин", ракети, които могат да се завръщат на Земята след всеки полет, ракети, които са евтини, конкурентната компания Орбитал заложи на друга стратегия. Единственият опит на Орбитал бе в създаването на твърдогоривни ракетни двигатели, но за нуждите на програмата "Международна космическа станция" бяха нужни по-мощни ракети с течногоривни двигатели на първата степен. За да пести време и средства, Орбитал направи аутсорсинг на голяма част от производството на "Антарес" към други държави с евтина работна ръка. Сега "Антарес", разбира се, е американска ракета, тъй като е собственост на Нортроп Груман, но първата й степен се произвежда в украинското бюро ОКБ "Южное". А за ракетни двигатели на първата степен се използват "РД-181" на НПО "Енергомаш". Така по ирония на съдбата две враждуващи държави - Украйна и Русия, които не са в добри отношения след анексирането на Крим, де факто работят заедно в космическия отрасъл за нуждите на американската космонавтика. Запис от днешния полет: тук (Youtube Link) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2458-2018-17-november-cygnus-launches

УСПЕХ: Русия благополучно изстреля ракетата Союз-ФГ с товарния кораб Прогрес МС-10 на път към МКС! Кадър от днешното успешно излитане. Снимка: Роскосмос/ЦЭНКИ 16 ноември 2018 г. 20:40 ч. Светослав Александров. Днес Русия възобнови изстрелванията си към "Международната космическа станция", след като тази вечер в 20:14 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя благополучно космическата ракета "Союз-ФГ" с товарния космически кораб "Прогрес МС-10". На борда на кораба пътуват 2.5 тона полезен товар - сгъстен въздух, вода, храна, дрехи, научно оборудване. Скачването на "Прогрес МС-10" със станцията е планирано за 18-ти ноември в 21:30 ч. българско време. Днешният успех е добре дошъл за програмата на "Международната космическа станция". Това бе първото изстрелване към станцията, което Русия проведе след аварията на ракетата-носител на кораба "Союз МС-10" на 11-ти октомври, при която космонавтът Алексей Овчинин и неговият американски колега Ник Хейг трябваше да извършат спасително приземяване. Излитането тази вечер отваря път за провеждането на нова пилотирана експедиция до края на годината. Ако всичко мине по план, "Союз МС-11" с космонавта Олег Кононенко и астронавтите Дейвид Сен-Жак (Канада) и Ан МакКлейн (НАСА) ще може да излети още на 3-ти декември. Тази пилотирана мисия практически ще спаси "Международната космическа станция" от обезлюдяване. Но освен това НАСА се надява на нея, тъй като съвсем скоро ще започне епохата на частната пилотирана космонавтика. Дебютът на космическия кораб "Крю Драгън" в роботизиран режим е предвиден за началото на януари, а в пилотиран - към средата на 2019-та година. Задължително трябва да има екипаж на станцията, който да наблюдава януарското скачване между нея и "Крю Драгън". Само след като то е успешно и корабът се докаже като безопасен, той ще може да се използва за превоз на хора. За повече информация относно днешния старт: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2457-2018-16-november-progress-launch

Успех: космическата ракета Фолкън 9 на СпейсЕкс изведе в орбита спътник за нуждите на Катар 15 ноември 2018 г. 23:20 ч. След пауза, продължила повече от месец, американската компания СпейсЕкс се завърна в играта! Тази вечер в 22:46 ч. българско време ракетата "Фолкън 9" изведе в орбита комуникационния спътник Es'hail-2 за нуждите на Катар. В 23:18 ч. спътникът благополучно се отдели от горната степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет. Междувременно първата степен се завърна по план върху плаваща платформа в океана. Днешният полет бе 18-ти за 2018-та година, с което СпейсЕкс изравни собствения си рекорд (през 2017-та компанията също проведе 18 изстрелвания). Но макар че вече е зима, работата на СпейсЕкс все още не е приключила! Предстоят още четири мисии за "Фолкън 9" до края на декември. В понеделник друга ракета ще трябва да изстреля едновременно над 70 малки спътника. След това в началото на декември СпейсЕкс ще трябва да изпрати товарен кораб "Драгън" до "Международната космическа станция". През последните дни от 2018-та година една ракета "Фолкън 9" трябва да изстреля спътник за нуждите на навигационната система GPS, а още една да изведе в космоса 10 спътника от системата "Иридуим". Ако всички полети бъдат успешни, СпейсЕкс ще приключи една чудесна 2018-та година. Но каква нова 2019-та ни чака! Още в началото на януари ще трябва да дебютира корабът "Крю Драгън" в безпилотен режим. Това е кораб, който е предназначен да изпраща астронавти в орбита. Ако този първи негов безпилотен старт е успешен, "Крю Драгън" ще започне да превозва екипажи до "Международната космическа станция" още към средата на 2019-та. Безспорно ни чакат вълнуващи времена! Запис от днешното излитане: тук (Youtube Link) Кадър от днешния полет. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2456-2018-15-nov-falcon-9-launches

На днешния ден преди три десетилетия СССР изстреля совалката Буран за пръв и последен път Снимка от излитането на "Буран" на 15-ти ноември 1988 г. Photo credit : RSC Energia 15 ноември 2018 г. 08:00 ч. Светослав Александров. 15-ти ноември е паметна дата за космонавтиката. Точно преди 30 години на днешния ден СССР изстрелва совалката "Буран" за пръв и последен път. "Буран" представлява отговорът на съветските власти към космическата совалка на САЩ. Макар и руски космонавт никога да не стъпва на Луната и съветските учени да не успяват да повторят "големия скок" на Нийл Армстронг, не можем да не признаем, че те се справят добре с предизвикателството на американските совалки. Действително изглежда, че на пръв поглед "Буран" представлява идеален клонинг на орбитърите от програма "Спейс Шатъл". Но задълбочавайки се в историята на проекта, няма как да не обърнем внимание, че има няколко важни и много съществени разлики. Поради това някои историци и космически експерти смятат, че инженерите на СССР са построили машина, която е била много по-добра от американското космическо чудо. Дали това е така, ние не може да кажем със сигурност. Надеждността на космическите системи се доказва едва след множество полети. Едничката мисия на "Буран", при това напълно безпилотна, може да е успешна, но дебютният полет на американската совалка "Колумбия" е също благополучен. Минават десетки полети преди "Чалънджър" да катастрофира през 1986-та година. Кой знае какво е щяло да се случи, ако "Буран" е бил експлоатиран в продължение на дълги години. И въпреки това изглежда, че екипът на Валентин Глушко e взел няколко важни решения, които се считат за мъдри. Ако американските совалки разчитат на два странични твърдогоривни ускорителя (които вибрират, неконтролируеми са и крият неочаквани опасности), съветската совалка използва четири течногоривни ускорителя. Макар днес, десетилетия по-късно, програмата "Буран" вече да не съществува, течногоривните ускорители продължават да се експлоатират под фирмата на съвременните украинско-руски ракети "Зенит". Но най-съществената разлика е, че докато американските совалки използват три главни течногоривни двигателя, прикачени към самия орбитален апарат, съветските инженери внедряват четири, които са монтирани директно към ракетната степен. Така "Буран" е практически независима от ракетата-носител, която носи названието "Енергия". Глушко е интелигентен ръководител - той вижда в "Енергия" не просто ракета, която извежда единствено съветската совалка, но замисълът му е ракетата да се използва като самостоятелен свръхтежък носител, който някой ден ще изпраща огромно количество товар в орбита: включително блоковете за строежа на станции на Луната и на архитектурата за пилотиран полет до Марс. Последващата съдба на "Енергия" и на "Буран" обаче е трагична. След успешното завършване на едничкия полет на совалката, СССР планира през 1993 г. да я изстреля на втора безпилотна мисия. Бихме могли да кажем, че "Енергия" и "Буран" се появават твърде късно, когато Съветският съюз е в дълбока икономическа и политическа криза. СССР се разпада през 1991 година, а след това Русия не разполага с ресурсите да поддържа мащабна космическа програма. Вярно е - през последващите месеци и години голяма част от ракетния отрасъл е спасен, като ракетите "Союз" и "Прогрес" дълго време извеждат спътници за нуждите на Запада. Но бъдещето на "Енергия" и "Буран" е решено - в създаването на проекта са участвали не само руски фирми, но и такива, които след колапса на СССР остават на територията на други държави. В края на 1992 г. Русия поставя като приоритет създаването на нова ракета "Ангара", докато "Енергия" е оставена на произвола. Днес сградите, посветени на асемблирането на "Енергия", все още се намират на територията на Байконур в Казахстан, но тънат в мизерия и разруха. Самата совалка "Буран" бе разрушена през 2002 година, когато покривът на хангара се срути върху нея. Не ще и дума, печален край. Прочетете още статията на КОСМОС БГ за тъжната съдба на "Енергия". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2455-2018-30-years-buran