SAlexandrov

ЕкзоМарс засне красиви слоести хълмове на Червената планета 25 октомври 2018 г. 19:00 ч. Екипът на руско-европейската автоматична междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която в началото на годината започна своята основна научна мисия, публикува нова снимка в Инстаграм. Снимката бе заснета на 2-ри октомври и показва регион с размер 25 на 7 километра, намиращ се в областта Ювента Касма. Ясно се виждат слоестите хълмове в региона. Благодарение на предишни изследвания, направени от роботизираните мисии на ЕКА "Марс Експрес" и на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър", се знае, че в областта има наноси от сулфати, което е показател за действието на течаща вода в миналото. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" е най-амбициозната научна програма за изучаване на Червената планета, координирана съвместно между Европейската космическа агенция и Русия, която специално ще се занимава с въпроса за търсенето на живот на Марс. На борда на орбиталната станция работи построен в България инструмент за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО". Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2422-2018-oct-exomars-beautiful-layers

Половин век след първото посещение на Луната от Аполо 8, НАСА ще направи първото посещение на обект отвъд орбитата на Плутон 25 октомври 2018 г. 08:10 ч. На Бъдни вечер, 24-ти декември 1968 година, НАСА влиза в човешката история завинаги. За пръв път пилотиран космически кораб навлиза в орбита около Луната. Това е постигнато от екипажа на "Аполо 8". Така светът изкарва едно незабравимо Рождество Христово. По време на зимните празници на 2018-та година НАСА ще е отново в новините. Тогава най-далечната роботизирана изследователска мисия "Ню Хърайзънс" ще се сближи с Ултима Туле - първия обект отвъд орбитата на Плутон, който ще бъде посетен от космически апарат. Самото сближение ще е навръх Нова година: на 1-ви януари 2019-та година. На 24-ти октомври участниците от мисията, начело с Алън Стърн, изнесоха презентации относно предстоящото изучаване на Ултима Туле [1]. От тези презентации разбрахме, че това ще е най-далечният и най-примитивен обект, който ще бъде посетен от човешки апарат. Условията около него са неясни и може да има неочаквани отломки и опасности. Посещението на обекта ще е много по-трудно от това на Плутон, тъй като ние не знаем нищо за Ултима Туле - не знаем с точност позицията му в космоса, не знаем дори дали притежава луни. Освен това "Ню Хърайзънс" е на много по-голямо разстояние от Земята в сравнение с мисията до Плутон, съответно сигналът ще пристига до нас за много по-голямо време. Цялостен успех не е гарантиран. Но именно такава е била ролята на НАСА в миналото - да начертава пътя към нови хоризонти. Вляво: съставно изображение, изготвено чрез обединяването на общо 48 кадъра, всеки от които е с време на експозиция 29.967 секунди. Кадрите са заснети на 16-ти август. Вдясно: увеличен изглед на региона, ограден с жълто квадратче, а звездите са умишлено премахнати, за да се акцентира върху Ултима Туле. Photo credits : NASA/JHUAPL/SwRI http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2421-2018-ultima-thule-preview

УСПЕХ: Космическите ракети Союз се върнаха в експлоатация с успешно изстрелване на спътника Лотос! Космически апарат от типа "Лотос". Снимка: КБ Арсенал 25 октомври 2018 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Тази нощ Русия върна ракетите "Союз" в експлоатация, след като в 03:15 ч. българско време от космодрума Плесецк излетя успешно носител с разузнавателния спътник "Лотос". По данни от ТАСС ракетата благополучно достигна до правилната си орбита. Това бе първият полет на ракета "Союз" след само две седмици прекъсване. Напомням на читателите, че при старта на кораба "Союз МС-10" на 11-ти октомври настъпи проблем с носителя, при който се задейства системата за аварийно спасяване на екипажа. Космонавтът Алексей Овчинин и неговият колега Ник Хейг успяха да се спасят. До този момент не е ясно какво е довело до аварията на ракетата "Союз-ФГ" при полета на Овчинин и Хейг, но според първоначална информация един от четирите странични ускорителя на първата степен не се е отделил правилно и е ударил втората степен, пробивайки нейния горивен резервоар. Има много неща, за които можем да критикуваме Русия и когато се налага, аз го правя. По отношение на експедитивността обаче не може да отречем, че руснаците се справят по-добре от САЩ. Ако аварията бе на американска ракета, тепърва щеше да се говори за свикване на комисия. При авариите на руски ракети (които иначе се случват доста често), държавна комисия за разследване на аварията се свиква още в същия час и веднага пристъпва към работа. Причината се установява в рамките на няколко седмици, а не в рамките на месеци, както се случва в САЩ (ако в Америка катастрофира пилотиран кораб, обикновено следващият полет е чак след две години). Сега обаче както шефът на НАСА Джим Брайденстайн, така и ръководството на Роскосмос, смятат, че е реалистично полетът на следващия пилотиран кораб "Союз МС-11" да е факт още в началото на декември. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2420-2018-25-oct-soyuz-returns-to-flight

Технологичен пробив: миниатюрен спътник на НАСА от типа CubeSat засне Марс! Миниатюрният спътник "МарКО-Б" засне Марс на 2-ри октомври. Photo credit : NASA/JPL-Caltech 22 октомври 2018 г. 22:00 ч. Светослав Александров. Човечеството е на прага на същинска революция в междупланетната космонавтика! Вместо да чакаме безкрайни години космическите агенции да построят тежки автоматични междупланетни станции, които евентуално да излитат към далечните планети след дълги серии от отлагания и многократно надхвърляне на планирания бюджет, бъдещето на междупланетните изследвания може да лежи в малките спътници от типа CubeSat, които са евтини (възлизат на цена хиляди, а не милиони и милиарди долари) и достъпни за обикновени фирми и дори за любители. На 5-ти май тази година американската космическа ракета "Атлас 5" изведе на път към Марс роботизираната спускаема мисия на НАСА "ИнСайт". Като вторичен полезен товар към ракетата бяха прикачени и два микроспътника от типа 6U CubeSat (т.е. изградени са от шест базисни CubeSat единици). Спътниците носят имена "МарКО-А" и "МарКО-Б". Днес те вече са доближили Червената планета до етап, в който камерите могат да я заснемат. Историческото събитие, при което CubeSat спътник засне за пръв път Марс, се случи на 2-ри октомври. Напомням на читателите, че "ИнСайт" ще трябва да извърши меко кацане на повърхността на планетата на 26-ти ноември. Това съвсем не е гарантирано да е успешно - близо две трети от опитите за кацане на Марс са завършвали с провал. На този ден двата микроспътника "МарКО-А" и "МарКО-Б" ще се сближат с Марс и ще предават сигналите от кацащия "ИнСайт" към Земята. В случай че "ИнСайт" не успее да се приземи благополучно, данните от микроспътниците биха могли да спомогнат за установяването на причините за аномалията. Мисията на "МарКО-А" и "МарКО-Б" обаче е вторична - екипът няма да разчита на тях, а основната дейност по комуникациите ще се поеме от стандартните орбитални апарати на НАСА. Микроспътниците са просто един бонус. Ръководството на "МарКО-А" и "МарКО-Б" се надява да получи по-детайлни изображения на повърхността на Марс с по-нататъшното сближаване през втората половина на ноември. Да се надяваме, че снимките ще бъдат заснети успешно! За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2419-2018-marco-satellite-images-earth

Защо американските совалки нямаха системи за аварийно спасяване През 2015 година СпейсЕкс тества системата за аварийно спасяване на "Крю Драгън". Photo credit : SpaceX 21 октомври 2018 г. 20:26 ч. Светослав Александров. През 50-те години на миналия век, в началото на космическата епоха, ракетната технология е на съвсем първично ниво и изключително опасна. Изглежда, че почти всяка ракета експлодира при изстрелването си. Как в такъв случай ще бъде изпратен човек в космоса? Космическият кораб непременно трябва да притежава възможност за спасяване в случай на катастрофа. През тези бурни години един американски инженер на име Макс Фаджет предлага нещо изключително просто. Защо на върха на капсулата да не бъде прикачена група от прости твърдогоривни двигатели, които в случай на авария да се запалват и да изтеглят бързо астронавтите от експлодиращата ракета? Изобретението се оказва толкова гениално, че дори руснаците го внедряват години по-късно. Гагарин и астронавтите от "Восток" използват обикновени катапултируеми кресла, но когато космическите кораби "Союз" дебютират в края на 60-те, те вече имат специална кула за аварийно спасяване с твърдогоривни двигатели. Именно такава кула спаси живота на космонавта Алексей Овчинин и неговия американски колега Ник Хейг при катастрофата на "Союз МС-10" по-рано този месец. Заслугите за това са както на руските инженери, така и на самия изобретател: американеца Макс Фаджет. Но как така се случва, че ако руснаците не използват спасителни кули в началото, а по-късно, при американците се случва точно обратното: "Мъркюри" и "Аполо" имат кули, докато те са премахнати при совалката? Как изобщо е допусната такава ситуация, че през 1986 и 2003 г. загиват 14 астронавти? За да стигнем до отговора, трябва да си спомним какво е състоянието на НАСА двадесет години след началото на космическата епоха. Американската космонавтика е коренно различна от тази през 50-те години. Ракети вече не експлодират при почти всеки старт. Нещо повече: ако изключим трите смъртни случая при наземен тест на "Аполо 1", НАСА никога не е губила екипаж по време на полет. Всички мисии на "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо" завършват с успешно завръщане на астронавтите, даже при проваленото лунно кацане на "Аполо 13" тримата членове на борда на кораба се прибират благополучно у дома. Агенцията е успяла да постигне най-великото постижение в човешката история - изпращането на хора на Луната. Не е чудно, че увереността на американските инженери е толкова голяма. "Това беше синдромът на Титаник: дори Бог не може да потопи този кораб", спомня си бившият астронавт Брайън О'Конър, ветеран от две мисии на совалките през 1985-та и 1991-ва година. Космическите совалки в началото имат някаква защита при аварийните стартове - катапултируеми кресла, подобно на тези на "Восток" и на американските кораби "Джемини". Те са използвани при първите четири полета, когато екипажът се състои само от двама астронавти. След това обаче НАСА увеличава възможностите на совалките, добавяйки още пет места. До края на програмата американските космически совалки летят с екипаж от над пет, най-често от седем души. Не е реалистично да се добавят такива кресла за всички астронавти, още повече, че част от тях летят в средния отсек, откъдето катапултирането не е възможно. Но най-важното: космическата совалка по замисъл трябва да е подобна на самолетите. Тя трябва да направи космическите полети рутинни, за обикновените граждани. Днес ние, когато летим със самолет, сядаме на обикновени седалки, без да има каквито и да е системи за катапултиране на пътниците. Но самолетите са надеждни. Инженерите от НАСА предполагат, че совалките също ще са такива - техните пътници ще могат да летят до космоса само по тениски с къс ръкав. В крайна сметка космическите совалки успяват да постигнат целите си само частично. Благодарение на тях е построена "Международната космическа станция". Освен това те са извели в космоса повече хора от всеки друг космически кораб. Към ден днешен в космоса са летяли общо 561 души. Но от тях 355 са превозени посредством космически совалки - това са 63%. Дори да приемем, че през следващите няколко години в космоса ще летят само "Союз-и", а американските космически кораби все още няма да са готови, ще мине дълго време преди "Союз"-ите да са в състояние да изравнят постижението на американските совалки по брой превозени астронавти. С това САЩ може само да се гордее. Но годините показват, че американските совалки не са по-безопасни от обикновените ракети. И наистина 14 души загиват. Оригиналите цели на совалките - рутинност, достъпност, възвръщаемост, евтини услуги по извеждане до орбита, са все хубави цели, които са актуални и до ден днешен. Частни космически компании като СпейсЕкс и Блу Ориджин работят по изпълняването им. Съдейки по големия напредък в областта на възвръщаемостта и факта, че всяка ракета "Фолкън 9" е по-евтина от всички други ракети от нейния клас, можем да кажем, че частниците са на прав път. Но ще мине много време и стотици успешни полети един след друг, преди да стане ясно, че ракетите могат да са безопасни като самолетите. Дотогава системите за аварийно спасяване ще останат неделима част от повечето усилия за създаването на безопасни космически кораби. Новите пилотирани кораби "Крю Драгън" на СпейсЕкс и "Старлайнър" на Боинг, както и "Орион" на НАСА, ще притежават спасителни кули. Дано никога не се налага тяхното използване - но ще е важно да ги има. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2418-2018-why-shuttles-lacked-escape-seats

Тайсън е левичар и като всички левичари притежава много сериозна склонност да подценява ролята на икономиката. Сатурн 5 изпратиха хора до Луната, но тези ракети никога не бяха пазарно ориентирани и след приключването на програмата бяха извадени от експлоатация. И всичко приключи. Днес нещата са различни. Да, имаме Мъск, СпейсЕкс, но тежкотоварната ракета Фалкън Хеви е пазарно-ориентирана. За нея има закупени вече 5 полета и поради това няма причина да смятаме, че скоро ще си отиде, както се случи със Сатурн 5 и Буран. Частната космическа надпревара е в разгара си. Ако бъдат намерени икономически обосновки за усвояването на Луната и Марс, заселването на Слънчевата система ще започне.

Ще се върне ли Русия на пазара на изстрелванията през 2019-та? ГКНПЦ Хруничев обеща до десет полета на Протон догодина. 21 октомври 2018 г. 13:50 ч. През 2018-та година изстрелванията на руски ракети "Протон-М" рязко намаляха (практически имахме само един старт), което накара мнозина космически експерти да се питат: отпада ли Русия от спътниковия пазар след дълги години хегемония? Преди няколко дни ГКНПЦ Хруничев оповести, че през 2019 година могат да бъдат осъществени до 10 изстрелвания на "Протон-М" плюс още един изпитателен на новата тежкотоварна ракета "Ангара А5". Но начинът, по който Хруничев оповестява намерението си (т.е. "до 10 изстрелвания" и "може") показва известна несигурност. Наистина има десет насрочени полета догодина, но ще е истинско чудо да бъдат проведени дори половината. Съществена част от насрочените мисии са за руската федерална програма и те вече са били отлагани многократно. Сред тях, разбира се, присъства и полетът на руския модул "МЛМ Наука", който трябва да бъде прикачен към "Международната космическа станция". Всяка година го чакаме да излети и все не лети. Но кой знае - може 2019-та да е щастлива година за руската космонавтика и най-сетне след дълго прекъсване да бъде възобновен строежът на руския сегмент на станцията. След останалите насрочени полети за "Протон-М" са два комерсиални за нуждите на Ютелсат и Телесат, полети на три руски военни спътника, на един метеоспътник и на космическия телескоп "Спектр-РГ", който Русия строи съвместно с Германия. Сред всички тези проекти могат да бъдат очаквани отлагания. От архива: снимка от изстрелването на Протон-М със спътника AsiaSat през 2017 година. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2417-2019-russia-promises-10-launches

УСПЕХ: Роботизираната мисия БепиКоломбо на ЕКА и Япония пое на път към Меркурий след безпроблемно изстрелване! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ESA/Arianespace 20 октомври 2018 г. 06:00 ч. Светослав Александров. Рано тази сутрин в 04:45 ч. българско време от космодрума Куру във Френска Гвиана излетя европейската космическа ракета "Ариана 5". До този момент тази ракета бе извеждала множество спътници и едва три апарата в междупланетното пространство - "Розета" до кометата Чурюмов-Герасименко през 2004 година и телескопите "Хершел" и "Планк" в рамките на едно изстрелване към точката на Лагранж Л2 през 2009-та. Днешният полет бе първият за "Ариана 5" до друга планета. И то каква планета! На път към Меркурий се отправи съвместната мисия на Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА) "БепиКоломбо". Рядко има полети до Меркурий - в рамките на шестдесетилетната космическа история на човечеството тази най-близка до Слънцето планета е била посещавана само от два космически апарата: "Маринър 10" (изстрелян през 1973 г. и облетял Меркурий двукратно през 1974 г. и веднъж през 1975 г.) и "Месинджър" (изстрелян през 2004 г. и влязъл в орбита през 2011 г.). Ако пристигането на "БепиКоломбо" бъде успешно, броят на меркурианските космически апарати, изучавали Меркурий, буквално ще се удвои. Два робота ще трябва да влязат в орбита: европейският "Бепи" и японският "Мио". Изключително амбициозна експедиция! Подобно на всички останали големи космически експедиции, "БепиКоломбо" също мина през своята поредица от дългогодишни отлагания. Първоначалният замисъл на ЕКА за реализация на мисия до Меркурий датира още от 1999 година. След дълъг период на преформулировки, научният комитет на ЕКА даде зелена светлина за започване на конструкцията през 2009 година. Изстрелването бе планирано за юли 2014 година, но още през 2012-та стана ясно, че не е реалистично да се смята, че мисията ще е готова дотогава. Това доведе до първото отлагане с 13-месеца до август 2015 година. Последващи забавяния в разработката на различните компоненти доведоха до съответните отлагания на датата за излитане за 2016-та, 2017-та и най-накрая за 2018 година. Всичко това e вече в историята! Мисия "БепиКоломбо" бе ускорена на път към Меркурий, а в 05:50 ч. българско време бе потвърдено, че слънчевите панели успешно са се разгърнали и бордовият компютър управлява полета. Сега какво следва? Седемгодишно пътуване към орбитата на Меркурий! Но това не значи, че чакането ще е безинтересно. Само една година и половина след излитането, на 6-ти април 2020-та, "БепиКоломбо" ще се сближи със Земята, а на 12-ти октомври същата година ще е първото облитане на Венера. На 11-ти август 2021 г. ще има второ облитане на Венера. Първото посещение на Меркурий под формата на кратко облитане ще е факт на 2-ри октомври 2021 година, а в периода между 2022 и 2025 година ще има още пет облитания, преди "БепиКоломбо" да се установи в околомеркурианска орбита на 5-ти декември 2025-та. Напомням отново на читателите, че мисията "БепиКоломбо" е кръстена на италианския математик Джузепе (Бепи) Коломбо. Тя ще надгражда постигнатото от американската меркурианска мисия "Месинджър", която изучаваше най-близката до Слънцето планета в периода между 2011 и 2015 година. Благодарение на получените данни учените ще разгадаят множество мистерии за еволюцията на ранната Слънчева система, включително и Земята. А загадките не са малко. Например Меркурий е единствената скалиста планета в Слънчевата система, изключвайки Земята, която притежава силно магнитно поле. Част от задачите на "БепиКоломбо" е да изучи магнитното поле с подробни детайли. Няма спор - предстои вълнуващо пътешествие и очакваме роботите "Мио" и "Бепи" да ни разкрият множество тайни. Мисията е не просто амбициозна, но и скъпа. Според публикации в пресата Япония и ЕКА са дали почти $2 милиарда долара за нейната реализация. Така че очакванията към "БепиКоломбо" са много големи по разбираеми причини. Запис от излитането: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2416-2018-bepicolombo-launches-successfully

Изучаване на планетата Меркурий: кратка история Към настоящия момент това е последната снимка на повърхността на Меркурий, получена от космически апарат. Заснета е от автоматичната междупланетна станция "Месинджър" на 30-ти април 2015 г. непосредствено преди контролираното й разбиване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/CIW 19 октомври 2018 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Общността от космически ентусиасти следи със затаен дъх предстоящото излитане на автоматичната междупланетна станция на Япония и ЕКА "БепиКоломбо". Има защо да сме развълнувани - полетите до Меркурий са изключителна рядкост. Едва две космически мисии са достигали най-близката до Слънцето планета. "БепиКоломбо" ще е третата. Но дори и човечеството да притежава способност да изпраща апарати в космоса само през последните шест десетилетия от историческото съществуване на цивилизацията, изследователите започват да се интересуват от Меркурий от много по-далечни времена. Първи римляните забелязват, че планетата се придвижва на нощното небе много по-бързо от останалите небесни светила. Затова й дават името на бога Меркурий, който в римската митология покровителства бегачите на дълги разстояния. С изобретяването на телескопа през 1610 г. Галилео Галилей става първият човек, наблюдавал планетата с въоръжено око. За съжаление Галилей успява да види единствено малък диск - телескопът му не е толкова мощен, че да различи съществуването на фази подобно на тези на Луната и на Венера. През 1631 г. обаче Пиер Гасенди пръв наблюдава пасаж на Меркурий - т.е. преминаването на планетата пред Слънцето, а през 1639 г. Джовани Зупи открива меркурианските фази. Така близо тридесет години след страстите покрай случая с Галилео, наблюденията на Гасенди и Зупи потвърждават, че Меркурий се върти около Слънцето, а не около Земята и това се явява едно от първите силни доказателства в подкрепа на хелиоцентризма. През 1880-те години астрономът Джовани Скиапарели за пръв път рисува карта с някои характеристики на Меркурий. Той също така предполага, че орбитата на Меркурий е в синхронно въртене спрямо Слънцето подобно на синхронното въртене на Луната, при което времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето на околоосното й въртене. Също както от Земята се вижда само едната страна, Скиапарели е на мнение, че Меркурий е обърнат само с едната си страна към Слънцето. Това схващане доминира в науката чак до 1965 година, когато съветски астрономи посредством радарни изследвания откриват, че Меркурий се завърта около оста си общо три пъти на всеки две обиколки около Слънцето. Първият космически апарат, изпратен по посока на Меркурий, е американският "Маринър 10", който е изстрелян на 3-ти ноември 1973 година. На 29-ти март и 21-ви септември 1974 година , както и на 16-ти март 1975 година, "Маринър 10" прави сближения с планетата. Роботизираната мисия заснема над 2 800 снимки, които разкриват 40-45% от общата площ на меркурианската повърхност. "Маринър 10" открива, че Меркурий има тънка атмосфера от хелий, магнитно поле и богато на желязо ядро. Измерените минимални температури са -183 oC, а измерените максимални са 187 oC. На 3-ти август 2004 г. НАСА изпраща втората си роботизирана мисия към Меркурий - "Месинджър". На 18-ти март 2011 г. автоматичната междупланетна станция влиза в орбита около планетата, превръщайки се в първия й изкуствен спътник. Тя работи до 30-ти април 2015 година. "Месинджър", освен че успява да заснеме цялата повърхност, прави много значими открития. Оказва се, че дори на най-близката до Слънцето планета има полярни региони, които са защитени от слънчевите лъчи и поради това притежават огромни запаси от вода под формата на лед. Данните от автоматичната станция загатват за наличието на органични вещества на Меркурий. Една от големите изненади също така е, че повърхността на планетата е богата на сяра - много повече в сравнение с всички останали скалисти планети на Слънчевата система. Време е за нов етап в изучаването на Меркурий. Ако всичко мине благополучно, той може да започне най-рано утре, когато ракетата "Ариана 5" ще ускори европейско-японската мисия "БепиКоломбо" на път към планетата. Стартът е в 04:45 ч. българско време, а ако настъпи някакво отлагане, "БепиКоломбо" трябва да отлети най-късно на 6-ти ноември. Да стискаме палци! Меркурий е любима планета на почитателите на научната фантастика у нас, особено поради популярността на писателя Айзък Азимов, но има нещо по-хубаво от фантастиката: и то е реалната космонавтика. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2415-2018-mercury-history-exploration

Eто неща, потвърдени от историята към момента: https://www.livescience.com/3482-jesus-man.html Jesus was born sometime just before 4 B.C. He grew up in Nazareth, a small village in Galilee, as part of the peasant class. Jesus' father was a carpenter and he became one, too, meaning that they had likely lost their agricultural land at some point. Jesus was raised Jewish and he remained deeply Jewish all of his life. His intention was not to create a new religion. Rather, he saw himself as doing something within Judaism. He left Nazareth as an adult, met the prophet John and was baptized by John. During his baptism, Jesus likely experienced some sort of divine vision. Shortly afterwards, Jesus began his public preaching with the message that the world could be transformed into a "Kingdom of God." He became a noted healer, teacher and prophet. More healing stories are told about Jesus than about any other figure in the Jewish tradition. He was executed by Roman imperial authority. His followers experienced him after his death. It is clear that they had visions of Jesus as they had known him during his historical life. Only after his death did they declare Jesus to be "Lord" or "the Son of God."

Разумните аргументи идват от една дисциплина, която се нарича история. Чрез отричането на историческите сведения за Исус Христос атеистите правят точно това - приравняват го на Спагетеното чудовище, орбиталния чайник и т.н.

На 14-ти март т.г. почина световноизвестният физик и популяризатор на науката Стивън Хокинг. Хокинг напусна този свят на 76-годишна възраст - невероятен факт, още повече, че той е бил диагностициран с амиотрофична лаатерална склероза (АЛС) на 22-годишна възраст и лекарите не са му давали прогнози да надхвърли 25-годишния си юбилей. За мнозина дългият живот не може да се опише по друг начин освен като медицинско чудо. Именитият физик обаче не вярваше в чудеса. Когато му намекваха, че е чудо понеже е живял толкова дълго, той отговаряше: „религията вярва в чудеса, но те не са съвместими с науката“. И въпреки че в своя бестселър „Кратка история на времето“ от 1988 г. той е писал, че ако разработим „теория за всичко“, ние ще „узнаем намеренията на Бога“, преди няколко години Хокинг категорично оповести публично своя атеизъм. Думата „Бог“ в неговите книги не е нищо повече от метафоричен образ за Вселената. „Мисля си за мозъка като за компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или задгробен живот за счупени компютри, това е вълшебна приказка за хора, уплашени от тъмното“. Стивън Хокинг не се страхуваше от мрака, той непрекъснато очакваше смъртта си. Той напусна този свят като убеден атеист, без да се отрече от него до последния си миг. Правото да постъпи така, разбира се, си беше негово. Днес в западния свят всеки има право да се придържа към какъвто и да е светоглед без да се страхува от репресии. Други негови изказвания обаче не могат да бъдат отминати с лека ръка. През 2011 година, докато изнасяше лекция по време на конференция на Гугъл в Хартфордшър, той оповести философията за мъртва дисциплина. „Философията не е влязла в крак с модерните разработки в науката. Най-вече физиката“, отсече той. Това е прекалено крайно изказване, дори за учен от неговия калибър. За да обявиш една цяла академична дисциплина за отживелица и да зачеркнеш мнозина, които се занимават с нея, трябва да имаш много сериозни основания и да можеш да се аргументираш с категорични факти, а не да я обвиняваш, че не следва тенденциите на точните науки. Още повече че такива обвинения лесно могат да бъдат оборени, както ще покажа по-късно. Когато коментирах във Фейсбук абсурдните изявления на Хокинг за философията, бях шокиран колко много български атеисти са съгласни с него. Едва ли не излиза, че философите в цял свят са хрантутници на държавна хранилка в университетите и за разлика от истинските учени, които правят открития, философите са просто лаладжии без да допринасят с нищо съществено. Не знам дали тези критици на философията го правят само поради глупост, доказвайки, че ефектът на Дънинг-Крюгер съвсем не е ограничен само за крайно неграмотните, но е приложим и за всички останали, които коментират по теми, с които не за запознати. Не знам дали го правят съвсем нарочно и умишлено. Подозирам, че в поведението им има елементи и от двата фактора. Вярно е, че във философията има тенденции, които няма как да бъдат пренебрегнати. През 2001 година известният философ и атеист Куентин Смит публикува в рецензираното философско списание Philo една статия, в която се оплаква относно възраждането на теизма във философията. В статията си той констатира: „Бог не е мъртъв в академичните среди, той се завърна към живот в края на 60-те години и днес той е жив и се чувства добре в своята последна академична крепост – във философските факултети“ [1]. Смит много точно поставя акцента върху 60-те години. Защото именно тогава се случват някои важни събития. Допреди това, през 40-те и 50-те години сред философите е общоприето да се смята, че всеки разговор за Бога е безсмислен, понеже неговото съществувание не може да се потвърди посредством петте сетива. На почит е течението „верификационизъм“ – философска доктрина, че само тези твърдения, които могат да бъдат емпирично доказани, са когнитивно смислени [2]. Така метафизиката е изтикана в ъгъла като заразна болест, а всеки проблем, който не може да бъде решен от науката, е обявен за безсмислен и класифициран като лъжепроблем. Но през 60-те години този светоглед търпи сериозна критика от широк кръг философи, които осъзнават, че верификационизмът сам по себе си не може да бъде верифициран. Философът и християнски апологет д-р Уилиам Лейн Крейг смята, че колапсът на верификационизма е най-великото събитие във философията през 20-ти век [3]. Съответно с неговия залез се възражда метафизиката. Стари философски аргументи, които до този момент са били потискани, излизат отново на преден план. Но освен цялото това движение във философията се случва още един непредвиден ефект – възраждането на християнската теология. Спорно е твърдението на Куентин Смит дали днес вярващите философи са между една четвърт и една трета от всички философи. Атеизмът все още има доминираща роля в англосаксонската философия, но вече е започнал да отстъпва. Вероятно началото на това отстъпление в западния свят е положено през 1967 година от философа Алвин Плантинга с неговата публикация God and Other Minds [4]. Плантинга е последван от множество други колеги, които повторно изваждат наяве класическите аргументи на богословието: онтологичния аргумент, космологичния аргумент, телеологичния аргумент и моралния аргумент. През изминалите едно-две десетилетия тези аргументи бяха силно осъвременени, включително благодарение на откритията на съвременната наука. Например днес ако отворите някоя научна търсачка, например Google Scholar, и потърсите “kalam cosmological argument”, ще откриете множество публикации – както подкрепящи, така и критични във връзка с един от най-ясно установените космологични принципи, изказвани като аргумент за теизма. За него ще стане въпрос след малко. Нека първо разгледаме как реагират модерните поп-атеисти като Ричард Докинс, Кристофър Хитчънс, Сам Харис, Стивън Хокинг към новите философски тенденции. Дори и в обществото всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Ако философията в миналото е изиграла положителна роля за природните науки, но днес отказва да се секуларизира и да изхвърли Бог от себе си, то на атеистите такава философия не им трябва. Затова те имат два хода пред себе си: да се дистанцират от нея или да я отрекат изцяло. Как се дистанцират? Вероятно вече сте чули твърдението: „атеизмът не е философия, то е просто отсъствие на вяра в богове“. Звучи просто, нали? Атеистът смята, че ако няма доказателства за присъствието на богове, то няма защо да вярва в наличието на такива богове. Също както днес няма доказателства за съществуването на Летящото спагетено чудовище или за Дядо Коледа, така няма доказателства и за съществуването на Бог. Но наистина ли атеизмът е просто отсъствие на вяра? Отново се позоваваме на философа Уилиам Крейг, който е имал щастието да дебатира с Лорънс Краус, атеист, теоретичен физик и автор на известния бестселър „Вселена от нищото“. По време на диалога Краус казал: „Аз нямам вярвания“. Тогава Крейг му задал контра-въпрос: „А ти вярваш ли в това?“. Краус се запънал и започнал да се обяснява, че приема че дадено нещо стои еди-как-си в отсъствието на доказателства и поради това няма вяра. Но от философска гледна точка вярата представлява този тип умствено състояние, при което приемаш дадено предположение за вярно без доказателства. Така че е абсурдно за атеиста да твърди, че няма вяра. Това само по себе си е вяра – да вярваш, че нямаш вяра. Иначе няма проблем в това един човек да смята, че Бог не съществува при отсъствието на доказателства. Но при тези условия той не може да се нарече атеист, а агностик. Позицията на агностика е следната: „Аз не вярвам, че Бог съществува. Но аз не вярвам, че също така не съществува“. Така че е напълно възможно човек да не вярва в Бог и да не е атеист. Отсъствието на доказателства не е доказателство за отсъствие. В отсъствието на доказателства човек може да не вярва в Бог и да е агностик по отношение на неговото съществуване. Атеистът обаче отива една стъпка по-напред - той е този, който вярва, че Бог не съществува [5]. Отричането и отхвърлянето на философията е далеч по-радикалната стъпка, на която се е решил Хокинг. Той твърди, че философията е отживелица поради факта, че не се е адаптирала към съвременната наука и най-вече физиката. Но дали това е така? Може ли да има друга възможност – философията вече да се е адаптирала, но изводите от тази адаптация да не са се харесвали на Хокинг и на определен кръг хора? Да се върнем на аргумента „калам“, за който споменах по-горе. Той е изключително прост за формулиране: „1. Всичко, което започва, има причина да започне. 2. Вселената е започнала да съществува. СЛЕДОВАТЕЛНО: 3. Вселената има причина за своето съществуване“. Е, аз имам добра новина за всички вас: Вселената наистина е започнала да съществува. Съгласно преобладаващия и общоприет космологичен модел, наречен Голям взрив, нашата Вселена има начало. Философите, боравещи с аргумента „калам“, нямат никакъв проблем да приемат това откритие от съвременната физика и ето защо Стивън Хокинг греши. Но ако Вселената има начало, то повече от належащ е въпросът защо изобщо тя съществува. Защо има нещо, вместо да няма нищо? Дори и в случая с предположения като идеята no-boundary на Хокинг, при която Вселената няма точково начало, то миналото пак е гранично, а не безкрайно. Вселената пак не е съществувала вечно, а е имало момент на нейното зараждане, дори и то да не е било в строго дефинирана точка. Идеята за начало на Вселената с право не се харесва на редица атеистични учени, защото ако тя е била създадена, няма как да се избяга от въпроса „а има ли създател?“. Между другото изразът „Голям взрив“ е създаден от атеистичния учен Фред Хойл с цел да осмее тази теория, която противоречала на поддържаната от него теория за вечността на видимата Вселена, за нейното безкрайно съществуване [6]. Една Вселена без начало напълно устройва атеистичните мислители. И все пак в края на 60-те и 70-те години доказателствата за начало на нашия свят стават толкова много, че е невъзможно да бъдат пренебрегвани. Дори и тогава не всички изследователи се отказват от идеята за вечна Вселена и сред тях е Фред Хойл. Любопитно е защо Хойл до смъртта си е настоявал, че няма такова нещо като начало на Вселената. Ето дословен негов цитат: „За разлика от модерната школа космолози, които поради конформизма си с юдео-християнските богослови вярват, че цялата Вселена е създадена от нищото, моите вярвания съответстват с тези на Демокрит, който е казал: нищо не се създава от нищото“ [7]. С други думи – атеистичният учен не е харесвал теорията за Големия взрив, защото твърде много му напомняла на разказа в библейската книга Битие. Дори и да изключим въпроса за началото на нашата Вселена, остава въпросът за природните закони. И тук може да се позовем на деиста и физик Пол Дейвис, която смята, че науката си има своя собствена верска система. Цялата наука се базира на предположението, че Вселената е подредена по рационален начин. Законите се приемат като даденост че работят и че не се променят самоволно от днес за утре (иначе утре може и да не се събудим). И все пак когато Дейвис е питал своите колеги защо физичните закони са такива, каквито са, той е получавал отговори от типа на „никой не знае“ и „това не е научен въпрос“ [8]. Но ако даден човек се обляга на силата на своя разум и на безпощадността на своята логика, какъв е смисълът, ако в момента в който му се зададе въпросът „Защо законите са такива?“ той отстъпва от нея? Но там, където науката се оказва неспособна да отговори, на помощ могат да дойдат философите… и дори теолозите. Защото въпроси като „могат ли да съществуват природни закони без законодател?“ са с философска насоченост. А пък споровете относно това дали Вселената е имала начало или не ни доближават до най-основния спор във философията – кое е първичното, материята или разумът. Дълго време се приемаше, че материята е тази, която е първична, докато разумът е вторичен. Просто в днешно време се завръщат тези философи, които смятат обратното – че разумът е този, който е първичен. За мен истинският проблем не е в това дали философията успява да се справя със съвременните открития на науката и дали влиза в крак с тях. А в това защо някои хора се притесняват от факта, че някои философи може и да не са материалисти. Сякаш е голям проблем някой от тях да каже, че има разумни основания да вярваме в Бог. И сакън да не е богът на Християнството! От тук: https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/2018/10/18/stephen-hawking/

Ракетите за първите полети на корабите Старлайнър пристигат на космодрума Кейп Канаверал 18 октомври 2018 г. 19:10 ч. Макар и по-бавно, макар и с известни отлагания, комерсиалната пилотирана космонавтика в САЩ е на път да започне. Днес Тори Бруно, президент на ракетната корпорация Юнайтед Лонч Алайънс (ULA) потвърди в Туитър, че транспортирането на хардуера (в частност ракетите "Атлас 5") за първите полети на космическите кораби "Старлайнър" към космодрума Кейп Канаверал е вече придвижено. Напомням на читателите, че "Старлайнър" е един от двата кораба, които ще трябва да превозват астронавти към "Международната космическа станция". Той се изготвя от Боинг. Другият кораб "Крю Драгън" се изготвя от СпейсЕкс. На снимката: по-рано през годината техниците на Боинг прикачиха космическия кораб "Старлайнър" към топлинния щит, който ще го предпазва по време на навлизането в атмосферата. Photo credit : Boeing http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2414-2018-crew-hardware-transported-cape

Европейската ракета Ариана 5 бе одобрена за полет до Меркурий На снимката: техници капсуловат "БепиКоломбо" в обтекателя на ракетата "Ариана 5". Photo credit : Arianespace/ESA 18 октомври 2018 г. 18:55 ч. Светослав Александров. Екипът по готовност за изстрелване даде зелена светлина на европейската ракета "Ариана 5" за предстоящия старт на 20-ти октомври в 04:45 ч. българско време. Одобрението е процедура, която е задължителна преди всеки полет от европейския космодрум Куру във Френска Гвиана. В случай че настъпи някакво отлагане по каквато и да е причина, техническа или лоши метеорологични условия, екипът на мисията разполага с време до 6-ти ноември, когато е последната възможност за полет. Ако всичко мине наред, "Ариана 5" ще ускори роботизираната експедиция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо" на път към планетата Меркурий. Напомням на читателите, че мисия "БепиКоломбо" се състои от два научни орбитални апарата: европейски "Мъркюри Планетари Орбитър", или още кръстен "Бепи", и японски "Мъркюри Магнетосферик Орбитър", още кръстен "Мио". Орбиталните апарати ще бъдат доставени до Меркурий посредством т.нар. Меркуриански трансферен модул (МТМ). Пътешествието ще продължи седем години, в рамките на които ще има едно облитане на Земята, две на Венера и шест на Меркурий, преди "Мио" и "Бепи" да се установят в тяхната научна околомеркурианска орбита, което ще стане факт на 5-ти декември 2025 година. За съжаление "БепиКоломбо" няма спускаем компонент. В началото на миналото десетилетие се планираше да бъде добавен мъничък спускаем апарат с общо 7 килограма научни инструменти, но докъм 2003 година той беше орязан поради бюджетни ограничения. Отново подчертавам, че мисия "БепиКоломбо" бе замислена още през 1999 година, но подобно на много други проекти, тя също премина през преформулировки и отлагания. За да може мисия "БепиКоломбо" да доближи планетата, трябва да намали скоростта си спрямо Слънцето - т.е. да сниши параметрите на хелиоцентричната си орбита. Това е трудна задача - много по-лесно е да се изпрати кораб до Плутон или извън Слънчевата система. За тази цел МТМ е екипиран с йонни двигатели, които са сходни с тези на мисията на ЕКА до Луната "СМАРТ-1" от миналото десетилетие. Както "Мио", така и "Бепи" ще могат да използват част от научните си инструменти по време на дългото си пътешествие, включително по време на първите си облитания на Венера и Меркурий. Макар че основната научна камера няма да се използва при тези облитания, има три навигационни камери, прикачени към МТМ и благодарение на тях ще видим снимки на планетите. Първото облитане на Венера ще е на 12-ти октомври 2020 година, две години след изстрелването, а второто - на 11-ти август 2021 година. Първото облитане на Меркурий ще е на 2-ри октомври 2021 година, второто - на 23 юни 2022 година, третото - на 20-ти юни 2023 година, четвъртото - 5-ти септември 2024 година, петото - 2-ри декември 2024 година и шестото - 9-ти януари 2025 година. След пристигането в околомеркурианска орбита "БепиКоломбо" ще трябва да работи минимум до 1-ви май 2027 година, когато ще е краят на основната му мисия, а в случай че тя бъде удължена, може да функционира до 1-ви май 2028 г. Мисия "БепиКоломбо" е кръстена на италианския математик Джузепе (Бепи) Коломбо. Тя ще надгражда постигнатото от американската меркурианска мисия "Месинджър", която изучаваше най-близката до Слънцето планета в периода между 2011 и 2015 година. Благодарение на получените данни учените ще разгадаят множество мистерии за еволюцията на ранната Слънчева система, включително и Земята. За повече информация: Арианаспейс http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2413-2018-ariane-5-approved-to-flight-to-mercury

НАСА празнува половин век от изстрелването на пилотираната мисия Аполо 7 На снимката: ракетата "Сатурн 1B" извежда кораба "Аполо 7" в орбита на 11-ти октомври 1968 година. Photo credit : NASA 16 октомври 2018 г. 19:20 ч. Светослав Александров. На 11-ти октомври 1968 г. ракетата "Сатурн 1B" извежда в околоземна орбита пилотирания космически кораб "Аполо 7" с астронавти на борда Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Основната цел на мисията е тестването на командния и сервизния модул в рамките на дългодневна мисия, каквато би била по-нататъшна пилотирана мисия до Луната. Завръщането на "Аполо 7" е на 22-ри октомври 1968 година, а Шира, Айзъл и Кънингам изпълняват всички поставени пред тях задачи. "Аполо 7", също както и "Аполо 9", са т.нар. "забравени" космически мисии, тъй като не са летяли до Луната. Въпреки това днес ние си спомняме за тях. Ако тези мисии не съществуваха, големият скок на Армстронг и Олдрин през 1969 година никога нямаше да стане реалност. Когато "Аполо 7" се отправя в космоса, към този момент залогът за НАСА никога не е по-голям. Това е първият пилотиран полет на американската агенция след ужасяващия пожар на борда на "Аполо 1", който убива трима астронавти 21 месеца по-рано. От успеха на "Аполо 7" зависи дали ще бъде изпълнена заръката на Кенеди американски астронавти да отидат "на Луната през това десетилетие". Шира, Айзъл и Кънингам прекарват 11 дни в околоземна орбита. През това време те приключват успешно изпитанията на командния и сервизния модул. Едно от тези изпитания е сближаването на "Аполо 7" с изхвърлената по време на изстрелването горна степен, за да се симулира сближаването с лунния модул. Към октомври 1968-ма година лунната програма на НАСА продължава да търпи отлагания, като спускаемият лунен модул все още не е готов. Затова вместо него изхвърлената горна степен играе ролята на мишена за скачване. Друго важно нещо, което астронавтите демонстрират благополучно, е запалването на двигателя на сервизния модул след дълъг период на бездействие в космоса. Това е много важно - ако двигателите на корабите на бъдещите лунни мисии откажат на път към Луната или в окололунна орбита, това ще е фатално за екипажите и те няма да могат да се приберат у дома. В рамките на 11-дневната мисия на "Аполо 7" не всичко протича нормално. Един от най-лошите моменти настъпва, когато астронавтите се разболяват от простуда. Тук, на Земята, ние се справяме с простудата сравнително лесно - обикновено оздравяваме след няколко дни кихане и кашляне. Но в космоса обикновената простуда е страшно неприятна, тъй като липсва гравитация, която да издърпва секретите от носа извън организма. Така тримата членове на екипажа прекарват дните си със запушени носове и дихателни затруднения. Освен всичко друго наземният екип планира и излъчване на живо по телевизията от борда на космическия кораб - първото в историята на космонавтиката. Това води до напрежение между астронавтите и наземните ръководители. Уолтър Шира настоява предаването да бъде отложено поради забавяния в изпълнението на изпитанията, недохранване и ужасната простуда. Накрая, по време на завръщането на екипажа, изнервените астронавти отново изправят на нокти наземните си ръководители, отказвайки да сложат шлемовете, защото им пречат да издухват запушените носове. Това е първата документирана неразбория между наземно ръководство и екипаж по време на космическа експедиция. В НАСА лошото поведение на астронавтите не остава без последствия. Макар че Уолтър Шира отдавна е заявил намерението си да бъде пенсиониран след полета на "Аполо 1" (към това време той е вече ветеран от мисиите на корабите "Мъркюри" и "Джемини"), мисията "Аполо 7" е първата за Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. По разбираеми причини остава и последната. В случая с Айзъл играе роля не само поведението му в космоса, но и извънбрачна връзка с жена, която впоследствие става неговата втора съпруга. През Студената война астронавтите трябва да имат безупречна репутация - смели герои с идеални семейства, за да не петнят публичния имидж на САЩ. Дийк Слейтън, който по това време е шеф на астронавтския отряд, предупреждава колегите си да не допускат каквито и да е скандали от този тип и че няма незаменими хора. Всеки астронавт може да бъде сменен. В крайна сметка Айзъл и Кънингам никога не стъпват на Луната. От техническа гледна точка обаче "Аполо 7" приключва с пълен успех. Два месеца по-късно НАСА постига един от най-големите си триумфи - първи пилотиран полет до окололунна орбита. Това се случва в рамките на мисия "Аполо 8", проведена в периода между 21-ви и 27-ми декември 1968 година. Но за нея ще пиша по-късно. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2412-2018-apollo-7-anniversary

Космическият телескоп Чандра беше приведен в нормален режим на работа 15 октомври 2018 г. 21:20 ч. Още добри новини пристигнаха днес! НАСА оповести, че причината за навлизането на космическия телескоп "Чандра" в защитен режим на работа е установена. Става въпрос за лек проблем с един от жироскопите, който довел до получаването на лоши данни в продължение на 3 секунди и съответно бордовият компютър изчислил некоректна стойност за движението на телескопа. Екипът на мисията остави въпросния жироскоп като резервен и приведе в действие друг жироскоп. "Чандра" започва отново научните си наблюдения в рамките на няколко дни. Космическият телескоп "Чандра" - илюстрация. Image credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2410-2018-chandra-resumes-operations

НАСА успешно получи снимки от повърхността на Марс след прекъсване, продължило месец Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка от повърхността на Червената планета на 13-ти октомври. Photo credit: NASA/JPL-Caltech 14 октомври 2018 г. 19:30 ч. Светослав Александров. На фона на толкова много аварии и проблеми тази седмица, време е да се зарадваме с една хубава новина. НАСА получи успешно снимки от повърхността на Марс след почти цял месец прекъсване! Доскоро американската космическа агенция работеше с два марсохода на Червената планета - 14-годишния "Опортюнити" и 6-годишния "Кюриосити". За съжаление прахова буря извади от строя "Опортюнити" през месец юни и до настоящия момент той все още не е свързал със Земята. На 15-ти септември пък "Кюриосити" пострада от проблем с компютрите. На борда на "Кюриосити" има два компютъра - "Компютър А" и "Компютър Б". Към настъпването на проблема марсоходът използваше "Компютър Б" - бе установен дефект във файловата му система, който пречеше на компютъра да получи достъп до научните му данни. Това наложи на екипа да премине към използването на "Компютър А", докато установи причината за дефекта. "Компютър А" вече бе използван в миналото докъм 200-тия марсиански ден (сол) от началото на мисията. Тогава на него беше констатиран друг тип хардуерен проблем - който впоследствие беше решен успешно с помощта на софтуерен пач. Сега "Компютър А" работи нормално. Съдейки от факта, че получаваме снимки, очевидно марсоходът отново възобновява научната си дейност. Което е чудесна новина! Не спираме да се надяваме и за още по-чудесна новина: ако и марсоходът "Опортюнити" успее да се свърже със Земята. Но съдейки от факта, че той никога не бе проектиран за толкова дълги години работа, както и от интензивността на извелата го от строя прахова буря, събуждането му би било истинско чудо. Но ние не спираме да се надяваме до последно! Още снимки от "Кюриосити" - на този линк http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2409-2018-14-oct-nasa-surface-photos-curiosity

САЩ ще помага на Русия за извозването на провизии до МКС при необходимост 13 октомври 2018 г. 22:55 ч. Роскосмос оповести в официално съобщение на Туитър канала си, че се намира в постоянен контакт с НАСА по въпроса за спешно изпращане на американски товарен кораб към "Международната космическа станция", ако възникне такава необходимост. Напомням на читателите, че на 11-ти октомври руска пилотирана ракета "Союз-ФГ" с космически кораб "Союз МС-08" аварира. Руският космонавт и американският астронавт се спасиха, но като резултат от катастрофата ракетите "Союз" бяха изведени от експлоатация до установяването на причината за аномалното поведение. Така понастоящем към станцията не могат да летят нито пилотирани кораби "Союз", нито товарни кораби "Прогрес". Но на борда й днес живеят трима души: Сергей Прокопиев, Александър Герст и Серина Ауньон - Чанслър. Засега астронавтите разполагат с достатъчно вода, храна и въздух. Ако се наложи да останат горе повече от необходимото обаче, ще се разчита на американските космически кораби "Сигнус" и "Драгън", които постоянно доставят провизии до орбита. Кадър от захващането на товарен кораб "Драгън" през юли. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2408-2018-nasa-could-help-russia

И космическият телескоп Чандра влезе в защитен режим на работа 12 октомври 2018 г. 18:25 ч. Ужасната космическа седмица продължава. След като космическият телескоп "Хъбъл" загуби жироскоп, а пилотирана ракета "Союз-ФГ" претърпя катастрофална авария вчера, дойде ред и на рентгеновия телескоп "Чандра". НАСА съобщи, че телескопът е влязъл в защитен режим на работа поради неизяснени причини на 10-ти октомври. Космическият телескоп "Чандра" работи в космоса вече цели 19 години, а планираният му живот бе едва пет. Макар че екипът на мисията му очаква бързо въстояновяване от неприятната ситуация и още дълги години работа, това е поредната напомнянка колко голяма част от критичните дейности в космоса днес са пряко зависими от остарели апарати. Време е за нови мисии. Космическият телескоп "Чандра" - илюстрация. Image credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2407-2018-chandra-enters-safe-mode

Човечеството остана без пилотирани космически кораби. Ами сега? Европейският астронавт Александър Герст, който понастоящем живее на "Международната космическа станция", засне днес катастрофата на руската ракета "Союз-ФГ" от орбита. Photo credit : ESA/Alexander Gerst 11 октомври 2018 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Днес в 11:40 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя космическата ракета "Союз-ФГ" с пилотирания космически кораб "Союз МС-08". На борда летяха американският астронавт Ник Хейг и руският космонавт Алексей Овчинин. В началото на полета всичко изглеждаше добре, но когато ракетата-носител достигна до височина 50 километра, беше установена аномалия във втората степен. Наложи се спешно активиране на системите за аварийно спасяване. Овчинин и Хейг се прибраха обратно на Земята след стръмно балистично спускане и сега са у дома, сред роднините си. Това е единствената добра новина. Лошите новини са много. Най-важната е, че ракетите и корабите "Союз" са изведени от експлоатация за неопределен период от време. Понастоящем те са единственият начин за доставка на екипаж на борда на "Международната космическа станция". Ако изключим Русия, единствената друга страна със способност да праща хора в космоса е Китай. Но китайски пилотиран старт не се планира преди 2020 година и освен това американският Конгрес е забранил на НАСА да работи с китайската космическа агенция. В САЩ понастоящем две фирми, Боинг и СпейсЕкс, разработват съответно кораби "Старлайнър" и "Крю Драгън", но първите тестови полети не се очакват да се случат преди януари 2019-та година. Което означава, че след днешната катастрофа бъдещето на "Международната космическа станция" е неясно, защото практически сме останали без пилотирани космически кораби. Ами сега? "Международната космическа станция" е обитавана постоянно от 2-ри ноември 2000 г. От тогава насам, в продължение на цели 18 години, винаги на борда й е имало хора. Независимо дали е било Рождество Христово, Нова година, делник или празник, човешкото присъствие в космоса е било постоянно осигурено. Дори когато совалката "Колумбия" се разпадна по време на кацането си през 2003 година, станцията не бе обезлюдена. Вярно - екипажът тогава бе временно съкратен от трима на двама души, докато американските кораби се върнат в експлоатация. Но дори и по това време на МКС кипеше усилен труд. Понастоящем на станцията живеят трима души: Сергей Прокопиев (космонавт на Роскосмос), Александър Герст (астронавт на ЕКА) и Серина Ауньон-Чанслър (астронавт на НАСА). И тримата са готови да останат в орбита възможно най-дълго, ако се счете за нужно. Физически са годни за това. Проблемът е, че техният космически кораб "Союз МС-09" (същият, на който бе установена дупка в края на август) има определен експлоатационен срок. Той приключва на 4-ти януари 2019 година. Евентуално този срок може да се удължи мъничко, но при всички положения корабът трябва да се върне до края на януари. Той играе ролята и на спасителна лодка - астронавтите няма да останат горе, ако не е налице кораб, който да може да ги извози в случай на авария. И ако Русия не възобнови изстрелванията на пилотираните кораби "Союз" дотогава (това е авария на пилотирана ракета и случаят ще бъде разследван най-подробно), "Международната космическа станция" може да остане необитавана. Днес на специална пресконференция на НАСА бе съобщено, че тази възможност е съвсем реална (макар че бе обещано, че ще се направи всичко възможно, за да не се стигне до там). Един от вариантите, който може да се обсъди, е през декември или януари към "Международната космическа станция" да бъде изпратен безпилотен кораб "Союз". Той може да се скачи с орбиталния комплекс и да служи като спасителна лодка на сегашния екипаж, докато полетите с хора бъдат възобновени. Дали ще се стигне до този сценарий - зависи от руснаците. Друга възможност: СпейсЕкс и Боинг, по нареждане на НАСА, да ускорят работата по техните пилотирани кораби. Доколкото сме наясно, проблемът с "Крю Драгън" не е толкова свързан с подготовката на хардуера (практически корабът е готов), колкото с бюрократичната бумащина около него. Възможно е днешната катастрофа да даде най-после дългоочаквания стимул на НАСА да премахне цялата излишна документация и да осигури зелена светлина за малко по-скорошно изстрелване на "Крю Драгън". За съжаление обаче "Крю Драгън" не може да се използва, ако на "Международната космическа станция" няма хора. Тя трябва да бъде обитавана, за да може да се прави мониторинг на новите приближаващи космически кораби по време на тяхното скачване. Така че "Крю Драгън" и "Старлайнър" поне засега не са опция в случай, че се стигне до най-лошото - ако МКС бъде обезлюдена. Стигне ли се до този сценарий, първо "Союз" трябва да излети в пилотиран вариант и чак тогава "Крю Драгън". През близките няколко седмици обстановката на "Международната космическа станция" ще е спокойна. Засега има достатъчно храна, вода и въздух за настоящия екипаж. А в случай че ракетите "Союз" не се върнат в експлоатация своевременно (те са нужни и за извеждането на товарните кораби "Прогрес"), НАСА е обещала да помогне на Русия да извозва руския багаж до станцията с товарните кораби "Драгън" и "Сигнус". Какво ще ни донесе бъдещето? Никой не може да каже. Изминали са едва броени часове от катастрофата. Но едно е сигурно - космическите агенции трябва да намерят бързо решение - по-бързо, отколкото са свикнали в рамките на бюрократичната си атмосфера. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2406-2018-soyuz-fg-failure-implications

Извън всякакво съмнение: руската космонавтика е в много тежка криза 11 октомври 2018 г. 14:05 ч. След днешната авария на пилотираната космическа ракета "Союз-ФГ" и космически кораб "Союз МС-10", при която, слава Богу, никой не загина, вече е извън всякакво съмнение, че руската космонавтика е в състояние на много дълбока криза. До този момент мнозина казваха: аварии се случват навсякъде. Ракети се провалят във всички държави. Не може да си правим заключения от единичен случай. Но както казва журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника, това е втора поредна авария на пилотиран космически кораб "Союз". При това корабът "Союз МС-10" катастрофира още преди комисията по разследване да завърши работа по установяване на причините за аварията на кораба "Союз МС-09". Споровете относно това дали Русия периодично претърпява аварии, подобно на тези, които се наблюдават във всички останали държави, приключи в този момент. Не, аналогията не е правилна. Аварийността на руските космически ракети е трайно зачестила и вече не подминава дори пилотираната космонавтика. Кадър от днешното излитане. Photo credit : Roscosmos/TSENKI http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2405-2018-russian-cosmonautics-crisis

РЕДАКЦИЯ в 13:11 ч. : По информация от НАСА ТВ спасителните екипи са достигнали до кацналия аварийно кораб "Союз МС-10" и са заварили двамата членове на екипажа вън от спускаемата капсула. Всичко изглежда наред по отношение на тяхното физическо състояние. Хейг и Овчинин ще бъдат извозени спешно до Москва.

РЕДАКЦИЯ в 12:23 ч. : по последна информация от НАСА ТВ руските спасителни екипи са успели да се свържат с двамата членове на екипажа на "Союз МС-10". Те са живи и по първоначални данни "в добро състояние".

АВАРИЯ: Руската пилотирана ракета Союз-ФГ с кораб Союз МС-10 и двама души на борда не успя да стигне орбита Кадър от днешното излитане. Photo credit : Roscosmos/TSENKI 11 октомври 2018 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Преди броени минути руската ракета "Союз-ФГ" с транспортния пилотиран кораб "Союз МС-10" излетя от космодрума Байконур в Казахстан. На борда на кораба се намират астронавтът на НАСА Ник Хейг (който лети за пръв път) и космонавтът на Русия и ветеран с една мисия зад гърба си Алексей Овчинин. За съжаление поради неизвестни до този момент причини са възникнали проблеми с ракетата-носител. Екипажът няма да стигне до орбита и няма да се скачи с "Международната космическа станция". Корабът им ще се върне по стръмна балистична траектория. Очакваме спасителните екипи да пристигнат на мястото на кацане след около 90 минути. Екипажът е трениран да реагира адекватно в такава форсмажорна ситуация. Надяваме се и се молим за добър завършек. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2404-2018-soyuz-ms-10-booster-failure

Радиолюбители свалиха нови снимки на Земята и Луната от китайския окололунен спътник Лонгчян 2 Тази снимка на Земята и Луната бе даунлоудната днес, на 10-ти октомври, с помощта на радиолюбителска техника от китайския спътник "Лонгчян 2", който понастоящем работи около естествения ни спътник. Photo credit : Harbin Institute of Technology 10 октомври 2018 г. 22:15 ч. Светослав Александров. На 21-ви май тази година ракетата "Лонг Марч-4С" изведе на път към Луната комуникационния спътник "Чьечиао", с което започна първата фаза на китайската мисия до обратната страна на Луната "Чанг'e 4". Като вторичен полезен товар на ракетата бяха качени и два микроспътника "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". За съжаление "Лонгчян 1" претърпя авария скоро след изстрелването, но "Лонгчян 2" без проблеми влезе в орбита около Луната. Самият "Чьечиао" се отправи към точката на Лагранж Л2, откъдето ще осигурява връзката между Земята и спускаемия апарат на "Чанг'e 4" в рамките на втория етап от експедицията. Това, което е любопитно за "Лонгчян 2", е че сигналът му не е кодиран, което ще рече, че всеки човек с радиолюбителска техника може да насочи антените си към Луната и да свали данни и снимки. Точно това направиха през последните няколко дни холандският астроном Сийс Баса и негови приятели. Те се похвалиха за това в Туитър. Тази снимка на Земята и Луната бе получена на 8-ми октомври. Photo credit : Harbin Institute of Technology Живеем в много интересни времена. По-рано през годината Китай изпрати в орбита около Луната спътник и днес всеки човек с нужната техника може да сваля снимки от него. Същевременно има и едни други хора - които не правят нищо друго, освен да се ровичкат в конспиративните клипове на Ютуб и да спамят форумите с абсурдните си твърдения, че космическите мисии са голяма конспирация и че Земята е плоска. Парадоксите на съвремието... Междувременно китайците продължават да се справят навреме с подготовката на втората фаза от мисия "Чанг'e 4". По последна информация спускаемият апарат ще излети в периода около 8-ми декември. Кацането на обратната страна на Луната ще е факт през последните дни от годината. Ако то е успешно, Китай ще влезе в историята. До този момент нито САЩ, нито Русия, нито коя да е друга държава не е изпращала мисия до невидимата за човешко око страна на естествения ни спътник. Всички мисии на НАСА "Аполо" и съветски "Луна" са кацали от видимата страна. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2403-2018-oct-china-moon-mission-image