SAlexandrov

УСПЕХ: Космическата совалка Дрийм чейсър извърши благополучен тестов атмосферен полет с планиране и кацане на писта Снимка от успешното кацане на совалката "Дрийм чейсър" след вчерашния изпитателен полет. Photo credit : NASA 12 ноември 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Вчера малката космическа совалка "Дрийм чейсър" на частната компания Сиера Невада извърши важен изпитателен полет. В рамките на полета совалката беше прихваната от хеликоптер, вдигната в атмфосферата, след което пусната да лети свободно. "Дрийм чейсър" успя да извърши великолепно планиране и успешно кацане. Засега Сиера Невада не е публикувала голямо количество информация относно полета, освен че той е завършил с успех, както и няколко снимки. Допълнителни данни ще бъдат оповестени утре, в понеделник, когато очакваме да получим и видео от теста. Въпреки това можем да кажем, че вчерашният полет беше изключително съществен за частната компания. Това бе първият свободен полет след 2013, когато по време на планиране и кацане совалката не успя да освободи един от колесниците си. Тогава "Дрийм чейсър" излезе извън границите на пистата и претърпя някои дребни увреждания. Вчера подобни проблеми не е имало. През 2014 година Сиера Невада понесе тежък удар. Дотогава компанията разработваше совалката с намерение да извозва астронавти до "Международната космическа станция", но на 16-ти септември същата година загуби договора, като НАСА избра да се довери само на две фирми - СпейсЕкс и Боинг. Те и досега работят по пилотирани космически кораби "Драгън 2" и "Старлайнер" и първите им изпитания се очакват догодина. Рязкото секване на средства за Сиера Невада доведе до временно замразяване на проекта "Дрийм чейсър"„ Но миналата година събитията претърпяха обрат - НАСА избра три фирми за доставки на полезен товар до "Международната космическа станция", сред които е и Сиера Невада (другите две са СпейсЕкс и Орбитал). Работата по "Дрийм чейсър" беше възобновена, а от тази година започнаха отново изпитателните полети. Първият космически полет на "Дрийм чейсър" може да бъде проведен още през 2019 година, а извозването на полезен товар до "Международната космическа станция" ще започне през 2020 година. Засега договорът с НАСА не включва възможност за превоз на хора, но Сиера Невада иска да внедри животоподдържащи системи и да одобри совалката и за пилотирани полети. За повече информация: Туитър страницата на Сиера Невада http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1963-2017-dream-chaser-successful-gliding-test

Ракетата Антарес беше изведена на стартовата площадка за утрешното изстрелване на кораба Юджийн Сърнан На снимката: ракетата "Антарес" в очакване на утрешния старт. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 10 ноември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Космическата ракета "Антарес" беше изведена на стартовата площадка на космодрума Уолопс. Ако всичко мине по план, утре в 14:37 ч. българско време ракетата ще изведе в орбита поредния кораб от серията "Сигнус", който сега е кръстен на името на Юджийн Сърнан - последния астронавт, стъпил на повърхността на Луната. Сърнан почина по-рано през тази година и е изключителна чест, че компания Орбитал е назовала кораба си на негово име. На борда на "Юджийн Сърнан" ще пътуват 3.5 тона полезен товар - храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", малки спътници от типа CubeSat и уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Частната компания Орбитал е една от двете компании, които притежават способност да изпращат космически кораби до "Международната космическа станция" с полезен товар. Другата е СпейсЕкс. Но докато СпейсЕкс развива изцяло местна технология, а ракетите на Илон Мъск "Фолкън 9" са екипирани с американски двигатели и на място разработени системи, при Орбитал нещата стоят различен начин. Компанията има опит преди всичко в областта на твърдогоривните ракетни двигатели. За да пести време, усилия и средства, Орбитал възложиха задача на украинското бюро "Южное" да разработи първата степен на ракетата. За двигатели бяха използвани AeroJet AJ26, които представляват модифицирана версия на съветските "НК-33", създадени в края на 60-те и началото на 70-те години за нуждите на съветската лунна програма и ракетата "Н1". Напомням на читателите, че програмата е била спряна след четири аварии на "Н1", а след разпадането на СССР останалите двигатели били изкупени от Aerojet. Ракетата "Антарес" дебютира успешно през 2013 година. Бяха проведени четири полета, един демонстрационен и три със скачване на кораби "Сигнус" с "Международната космическа станция". През 2014 година обаче по време на петия си полет "Антарес" рухна на стартовата площадка в катастрофална експлозия. Последвалото разследване доказа, че причината за аварията се корени в двигателите на първата степен. От Орбитал решиха проблема радикално - отърваха се от окончателно дискредитиралите се съветски двигатели и се обърнаха към руското предприятие НПО "Енергомаш", които екипираха ракетата с нови двигатели - "РД-181". Така "Антарес" се превърна във втората ракета в САЩ след "Атлас" с руски ракетни двигатели. Днес Орбитал отиват една стъпка по-далеч - ракетата "Антарес" е собственост на компанията, но де факто само втората степен е разработена от нея - с твърдогоривен двигател Castor. Първата степен е разработвана и досега в Украйна, а двигателите се доставят от Русия. Така двете държави работят за американската космонавтика, независимо от факта, че от 2014 година са във военен конфликт. "Антарес" е любопитен и безпрецедентен пример за аутсорсинг в космическата индустрия. Истинският въпрос е - имат ли нужда САЩ от тази ракета? СпейсЕкс, които си правят всичко сами, отбелязаха невиждан прогрес за тази година. Те изстреляха 16 ракети "Фолкън 9", повечето от които изведоха комерсиални полезни товари. Само малка част от стартовете бяха за нуждите на НАСА или американските военни. За разлика от СпейсЕкс, ракетите "Антарес" летят рядко. До този момент са осъществени шест полета - пет успешни и един провален. Единственият купувач на "Антарес" с кораби "Сигнус" до този момент е НАСА. "Антарес" все още не е реализирала мисия за някоя частна фирма. Последният полет на ракетата бе през октомври 2016 година т.е. сега тя се завръща в експлоатация след повече от година прекъсване. Така че утрешният старт е много интересен - ако е успешен, той може да утвърди "Антарес" като надеждна ракета и съответно би могъл да привлече по-голям интерес към нея в космическата индустрия. Повод за оптимизъм имат твърденията, както от страна на Орбитал, така и от страна НАСА, че до този момент ракета "Антарес" с кораб "Сигнус" е най-евтината опция за изпращането на полезен товар до "Международната космическа станция", като стартовете са по-евтини от тези на кораба на СпейсЕкс "Драгън", както и на совалката "Дрийм Чейсър" (която понастоящем се разработва и още не е летяла на реална космическа мисия). Повод за песимизъм са ходовете на Орбитал, които, дори и след като полетите на "Антарес" бяха възобновени след аварията през 2014 година, продължават да имат намерение да купуват ракети "Атлас" за "Сигнус". Ако Орбитал предпочитат да не ползват собствената си ракета, ще има ли тя бъдеще? Очакваме предстоящия старт... и отговори на въпросите. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1962-2017-antares-on-pad

Тъжно, но факт: губим астронавтите от програма Аполо 9 ноември 2017 г. 21:23 ч. 2017-та година беше безмилостна към астронавтите от програма "Аполо", след като трима от тях починаха. Това съобщава сайтът Parabolic arc. През януари ни напусна Юджийн Сърнан, астронавт от "Аполо 17" и последният човек, направил стъпки на повърхността на Луната. На 22-ри октомври си замина Пол Уайц, член на мисия "Скайлаб 2". А вчера беше оповестена кончината на Ричард (Дик) Гордън, който е летял около Луната на борда на "Аполо 12". Пилотираните полети на програма "Аполо" започват през 1968 година. До 1972 година са проведени девет пилотирани мисии до Луната, от които шест завършват с успешно кацане. След 1972 година програмата продължава с първата американска орбитална станция "Скайлаб". Програмата "Аполо" приключва през 1975 година с първото скачване между американски кораб и съветски "Союз". Всички астронавти, летяли в рамките на програмата "Аполо", са над осемдесетте. Най-възрастни са Джим Ловъл и Франк Борман, които първи обикалят Луната на борда на "Аполо 8" през 1968 година. Най-младият е Едуард Гибсън, на 81 годишна възраст, летял на мисия "Скайлаб 4". От 12-те души, които са се разходили на Луната, само шестима са все още живи - Бъз Олдрин, Алан Бийн, Дейвид Скот, Чарлз Дюк, Джон Йънг и Харисън Шмит. Тъжно е да го спомена, но човешката история се е насочила към преломен момент - можем да останем без хора, които биха могли да се похвалят, че са стъпвали на Луната или поне са виждали нейната обратна страна със собствените си очи. Надявам се, че никога няма да пиша новина за подобно мрачно събитие. За радост обаче НАСА разработва голяма ракета SLS, която ще дебютира през 2019 или 2020 година. Тежкотоварната ракета на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" пък почти достигна до стартовата площадка и може да лети още през декември. План за тежкотоварна ракета има и Блу Ориджин, а след 2025 година Китай иска да изпрати астронавти на Луната. Космическите агенции подготвят международна лунна станция. Човечеството се подготвя да възобнови присъствието си отвъд околоземна орбита. Дано това стане скоро, за да могат поне някои от ветераните да го доживеят и да се зарадват, че трудът им не е отишъл напразно! Дик Гордън по време на подготовката му за мисия "Джемини 11". Астронавтът почина този месец. Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1961-2017-we-re-losing-apollo-astronauts

Напусна ни Ричард Гордън, астронавт на Аполо 12 8 ноември 2017 г. 08:00 ч. Легендарният астронавт Ричард (Дик) Гордън напусна този свят на 6-ти ноември, на 88-годишна възраст. Дик Гордън лети за пръв път в космоса на борда на кораба "Джемини 11" през 1966 година. През ноември 1969 година лети повторно, като пилот на командния модул на кораба "Аполо 12". Така астронавтът е един от малцината в елитния клуб от 24 души, летяли до Луната, но само я обикаля - не стъпва на нея. Плановете на НАСА са били той да стъпи като част от мисия "Аполо 18", но тя е прекратена поради бюджетни съкращения. Смъртта на Дик Гордън настъпва едва два месеца, след като неговата съпруга Линда също си отива от този свят (през септември 2017 г.). Дик Гордън по време на подготовката му за мисия "Джемини 11". Photo credit : NASA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1960-2017-dick-gordon-dies

Джуно се сближи за пореден път с Юпитер и изпрати успешно снимки и научни данни Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи тази красива снимка на Северния полюс на Юпитер на 24-ти октомври. Photo credit : NASA/SwRI/MSSS 7 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" направи своето 8-мо сближение с Юпитер на 24-ти октомври. Учените не разполагаха с възможност да потвърдят своевременно успеха на облитането - орбиталните позиции на Земята и Юпитер бяха такива, че Слънцето се намираше точно между двете планети. Поради това нямаше как "Джуно" да излъчи радиосигнали и да изпрати своите научни данни веднага. Потвърждение, че автоматичната станция е прелетяла невредимо край планетата имаше чак на 31-ви октомври, а свалянето на научните данни и на снимките беше проведено през първата седмица на ноември. Както винаги, снимките от сближението са публикувани в суров и необработен вид на уебсайта на камерата JunoCam : www.missionjuno.swri.edu Напомням на читателите, че автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" пристигна в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 година. Орбитата е силно елиптична и станцията се сближава с планетата веднъж на 53 дни. Следващото голямо сближаване ще бъде проведено на 16-ти декември. Очаква се мисията да продължи до средата на 2021 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1959-2017-24-oct-juno-successful-flyby

Частният американски космически кораб Юджийн Сърнан ще излети на 11-ти ноември 6 ноември 2017 г. 18:00 ч. НАСА оповести (източник), че космическият кораб "Юджийн Сърнан" от серията "Сигнус" на частната фирма "Орбитал" ще излети на 11-ти ноември с ракета "Антарес". Юджийн Сърнан, на чието име е кръстен корабът, е последният човек от програма "Аполо", стъпил на Луната. Той почина през януари тази година. На борда на "Юджийн Сърнан" пътуват множество научни експерименти, сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология за спътници CubeSat, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Ракетата "Антарес" на Орбитал е една от само две ракети в САЩ, които използват руски двигатели за първата степен (другата е "Атлас 5"). В случая това са два двигателя "РД-181". Доскоро "Орбитал" използваше преобразувани двигатели от старата лунна програма на СССР за ракета "Н1", но след авария през 2014 година те бяха сменени с "РД-181". На втората степен се използва единичен твъргоривен двигател "Кастор", специално разработен от американската фирма Орбитал. Ракетата "Антарес" ще изведе кораба "Сигнус" на 11-ти ноември. Photo credit : NASA's Wallops Facility http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1958-2017-antares-cygnus-preflight-11-nov

Този месец отбелязваме 50 години от първото изстрелване на ракетата Сатурн 5 и полета на кораба Аполо 4 Първото успешно излитане на тежкотоварната ракета "Сатурн 5" е осъществено на 9-ти ноември 1967 година. Photo credit : NASA 6 ноември 2017 г. 17:35 ч. Светослав Александров. На 9-ти ноември 1967 г. от космическия център Кенеди излита ракетата "Сатурн 5" с безпилотния кораб "Аполо 4". Полетът е стъпка към реализирането на пилотираните лунни експедиции на НАСА. Освен това той се случва едва няколко месеца след трагедията с "Аполо 1", при която поради пожар в кабината загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Мнозина се питат - защо следващата експедиция след "Аполо 1" е "Аполо 4"? Къде са "Аполо 2" и "Аполо 3"? Причината за отсъствието им се корени в начина, по който НАСА е обозначавала мисиите си. Макар че програма "Аполо" навлиза в своя разгар през 1967 година, тестовите полети са започнали отдавна, шест години по-рано - през 1961-ва, когато дебютират за пръв път ракетите "Сатурн 1" и са направени първите изпитания на макетите на командните модули "Аполо". При тези първоначални полети НАСА използва обозначение AS (от Apollo-Saturn), последвано от число между 100 до 110. По-късно е създадена по-напредналата ракета "Сатурн 1Б", при която се използва обозначение AS и число между 200 и 210. На 26-ти февруари 1966 година е направен суборбитален тест на ракетата "Сатурн 1Б" с полезен товар "Блок 1 Аполо Команден модул", като мисията е обозначена като AS-201. През лятото са проведени още два безпилотни полета - AS-202 и AS-203 (203 е проведен пръв). Първият пилотиран полет с "Блок 1", AS-204, трябва да се случи през февруари 1967 година. След него са планирани "Аполо 2" - дублираща мисия на "Аполо 1", екипажът на която трябва да провери за някои пропуски, допуснати при провеждането на първата пилотирана мисия, и да ги коригира. При "Аполо 3" вече е предвиден тест на "Блок 2 Аполо Команден модул", който представлява окончателната версия на кораба, предвидена да лети до Луната. В агенцията обаче се взема решение, че дублиращ полет "Аполо 2" не е нужен (тъй като "Блок 1" няма да лети до Луната), затова е направена промяна - "Аполо 2" трябва да дебютира с лунния модул, а "Аполо 3" трябва да е първото изстрелване на мощната ракета "Сатурн 5". Но изведнъж всичко се променя - през януари 1967 година екипажът, трениращ за AS-204, загива нелепо. Овдовелите съпруги молят НАСА тази мисия официално да се преименува на "Аполо 1", за да могат, дори и посмъртно, астронавтите да получат признание като нейни членове. Агенцията изпълнява това тяхно желание. Другите безпилотни тестове остават известни като AS-201, AS-202, AS-203, по старото номериране. Те не са прекръстени. На 24-ти април 1967 година е оповестено официално, че всички следващи мисии ще започнат да се номерират от "Аполо 4" нататък (източник - PopSci). Изстрелването на роботизирания кораб "Аполо 4" е факт на 9-ти ноември 1967 година в 14:00 ч. българско време. Понеже това е първият полет на тежкотоварната "Сатурн 5", НАСА се страхува от провал в близост до стартовата площадка. За радост това не се случва - "Сатурн 5" се държи според плановете по време на всички етапи на своя полет. Тя въвежда успешно степента S-IVB и командния модул "Аполо" в първична кръгова 190-километрова орбита. След две обиколки на Земята степента S-IVB извършва повторно запалване - за пръв път в историята на космонавтиката. При това "Аполо 4" е доведен в окончателна елиптична орбита с апогей 17 218 километра от Земята. Корабът се отдалечава на това разстояние, прави снимки на Земята: Земята, заснета от борда на "Аполо 4". Photo credit : NASA ... след което се завръща обратно и извършва меко приводняване в Тихия океан. Полетът е напълно успешен. Макар днес рядко да си спомняме за "Аполо 4", освен на кръгли годишнини, без него е нямало да са факт и по-нататъшните мисии, включително "Аполо 8" (първата пилотирана обиколка на Луната) и "Аполо 11" (първото пилотирано кацане на Луната). Днес, половин век по-късно, частни космически компании вървят смело по стъпките на "Аполо". Сред тях се откроява СпейсЕкс. Тази година бяха изстреляни цели 16 ракети "Фолкън 9", една от които достави в орбита българския телекомуникационен спътник "БългарияСат-1". А до края на 2017-та или в началото на 2018-та очакваме полета на "Фолкън Хеви" - най-мощната ракета в САЩ след пенсионирането на "Сатурн 5" с капацитет 63 тона до околоземна орбита. Съвсем скоро човечеството отново ще разполага с технология, способна да закара астронавти на път към Луната. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1957-2017-50-years-apollo-4

Днес отбелязваме 60 години от изстрелването на Спутник 2 с кучето Лайка на борда Кучето Лайка е първото животно, което достига до орбита. Снимка: РКК Енергия 3 ноември 2017 г. 16:53 ч. Светослав Александров. Днес е важна дата в историята на човешката космонавтика. Точно преди шест десетилетия СССР изненадва света с изстрелването на спътника "Спутник 2", на борда на който има живо същество - кучето Лайка. Стартът на "Спутник 2" е осъществен по-малко от месец след полета на "Спутник 1", първия изкуствен спътник в историята на човечеството. Лайка е първото животно, което достига до орбита, но не е първото животно, което навлиза в космическото пространство. След 1947 година както САЩ, така и СССР изпращат ракети по суборбитална траектория. Първи са плодовите мушици, които през 1947 година американците изстрелват в космоса на борда на взети от войната немски ракети "Фау 2". Първият бозайник, който достига до космоса, е маймуната Алберт 2 през 1949 година (предишната мисия на Алберт 1 през 1948 г. е неуспешна). За съжаление Алберт 2 умира при кацането заради провал на парашутната система. Докато американците експериментират с маймуни, по същото време в СССР се правят опити с кучета. Разчита се на мелези, даже на бездомни кучета, взети от улиците на Москва - логиката на учените е, че домашните кучета са изнежени, докато уличните са свикнали на сурови условия. На 22-ри юли 1951 година кучетата Дезик и Циган са изпратени благополучно в космическото пространство с ракета "Р-1" (съветски клонинг на "Фау 2"). Кучетата се завръщат успешно на Земята - това са първите животни, които пристигат у дома невредими след космическа мисия. За съжаление Лайка няма това щастие. Когато след полета на "Спутник 1" съветският лидер Никита Хрушчов поставя за задача да се изпрати животно в орбита възможно в най-кратки срокове, инженерите все още не са създали нужните системи за извеждане на спътник от орбита, обратно навлизане в атмосферата след орбитална мисия и меко приземяване. Но няма как - в условията на военната надпревара политическата воля трябва да бъде изпълнена. Подготвящите полета "Спутник 2" са наясно, че изпращат Лайка на еднопосочна мисия. Евгений Сабаров си спомня, че малко преди поставянето на кучето в контейнера и затварянето на шлюза го целуват по нослето за последен път. Уви, Лайка става една от многото жертви на тоталитарния режим. "Спутник 2" с Лайка е изстрелян успешно на 3-ти ноември 1957 година и навлиза в орбита с параметри 225 на 1 671 километра и наклон 65.3 градуса спрямо екватора. Телеметричните данни показват, че по време на изстрелването сърдечният ритъм на кучето се покачва до 260 удара в минута - три пъти повече от нормалното. Вероятно Лайка се е изплашила от трясъка на ракетата. Като изключим това отклонение, Лайка достига до орбита в добро здраво. Първоначално съветските медии оповестяват, че след това кучето е живяло в продължение на една седмица, след което е евтаназирано. Едва след рухването на СССР в началото на 90-те години са представени други варианти на историята. Според И. Афанасиев (2006) Лайка е оцеляла четири дни и е загинала от прегряване, докато според Б. Чорток (2005) прегряването и смъртта са настъпили едва на 5-тата и 6-тата орбита (източник: Зак). Изглежда че Лайка е загинала от мъчителна смърт, а не е била евтаназирана, както първоначално е съобщено. Три години по-късно съветските учени успяват да изпратят кучета до орбита и да ги върнат обратно на Земята - това са Белка и Стрелка, на 19 август 1960 година. Това е първият успешен възвръщаем орбитален полет с живи животни на борда. Благодарение на опитите с кучета в СССР и с маймуни в САЩ става ясно, че е възможно живите организми да летят невредими до орбита. Успехите както на изток, така и на запад проправят пътя към първите пилотирани космически полети в началото на 60-те. А днес в продължение на вече цели 17 години има постоянно присъствие на хора в космоса - на борда на "Международната космическа станция". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1956-2017-60-years-sputnik-2-launch

СпейсЕкс очаква тежкотоварната ракета Фолкън 9 Хеви да дебютира през декември 2 ноември 2017 г. 17:15 ч. Според информация, публикувана на сайта NASASpaceflight.com, СпейсЕкс очаква да извърши статично запалване на двигателите на "Фолкън 9 Хеви" на 15-ти декември. Ако всичко мине по план, изстрелването на ракетата може да е факт в периода между 20-ти и 29-ти декември. Планът е амбициозен и има голяма вероятност стартът да бъде отложен за началото на 2018 година. При всички положения обаче първият полет вече наистина наближава (най-после!). На 9-ти ноември ще отбележим половин век от полета на "Аполо 4" и първото изстрелване на тежкотоварната ракета "Сатурн 5". Сега, 50 години по-късно, в САЩ отново има свръхтежка ракета, която ще е в състояние да изпраща полезен товар и хора отвъд околоземна орбита. По-рано през годината Илон Мъск подчерта, че първият полет ще е изключително рискован. Досега СпейсЕкс няма опит с изстрелването на такъв тип ракети. Шансът за провал е голям, но Мъск се надява, че при дебютния старт ракетата поне ще се отправи достатъчно далече от стартовата площадка, за да не я увреди в случай на катастрофална авария. Илюстрация на "Фолкън 9 Хеви". Това може да е първата ракета след 50-годишно прекъсване, която ще закара хора до Луната. Image credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1955-2017-falcon-9-debut-december

Цветните камери на марсохода Кюриосити разкриват тайните на Червената планета Това е истинският цвят на Марс - така изглежда повърхността на планетата за човешкото око. По-пурпурните части разкриват области от скалата, съдържащи минерала хематит. Снимката е заснета на 16-ти септември 2017 г. от камерата MAHLI на марсохода "Кюриосити". Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 2 ноември 2017 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Възможностите на марсохода "Кюриосити", който понастоящем изкачва планината Шарп на Червената планета, са необятни. Мощните му камери са в състояние да направят множество цветни снимки, които помагат на изследователите да разгадаят какъв е минералният състав на марсианската почва и скали. Но човешкото око, колкото и да е добро, може да различава само определена част от електромагнитния спектър - т.нар. видим диапазон, електромагнитни вълни с дължина на вълната от около 380 до 750 nm. Има и други лъчения, които са невидими за окото. Поради този факт камерите на космическите апарати са екипирани с различни филтри, с помощта на които невидимата информация става достъпна за нас. Например ние не можем да видим инфрачервеното лъчение, макар и да знаем, че то съществува - това са "топлинните лъчи", които усещаме с кожата си. Понякога специалистите пускат снимки, обозначени като "фалшив цвят". Макар че това не е цветът, който бихме видели, ако се намирахме на повърхността на Червената планета, НАСА не ни лъже, нито ни подвежда умишлено с невярна информация. С помощта на филтрите се визуализират невидими за окото, но реално съществуващи обекти! Учените не обичат да се ограничават само с възможностите на зрителния ни апарат. Някои от филтрите на камерите Mastcam са специфични и са създадени с конкретна цел - например регистрират лъчи със строго определена дължина на вълната, които определени минерали поглъщат, а не отразяват. Хематитът е минерал, който е от съществен научен интерес. Той се среща по хребета Вера Рубин, сега изучаван от "Кюриосити". Учените са наясно, че Вера Рубин е интересно място дълго време преди "Кюриосити" да го посети. Орбиталните автоматични станции, които снимат и изучават Марс от високо, са открили хематита години преди кацането на марсохода. Хематитът като правило се образува основно на места, където има вода, а основната мисия на "Кюриосити" е да изучава миналото на Червената планета, когато се предполага, че планетата е била достатъчно топла, за да е поддържала вода в течно агрегатно състояние и може би живот. Благодарение на три научни филтъра камерите Mastcam могат да подчертаят присъствието на важния минерал. Долната снимка показва същата скала като горепосочената, само че е с "фалшив цвят". Човешкото око не би възприело информацията по този начин, но съвсем не означава, че това, което се вижда, не съществува. Напротив - пурпурните области показват точно къде се намира хематитът: Това изображение с "фалшив цвят" показва къде се намира хематитът. Снимката е заснета на 17-ти септември 2017 година. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Възможностите на камерите Mastcam са големи. Например може да бъде изготвена панорамна снимка на цялата околност. Нека да разгледаме такава от 12-ти септември: Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS/ASU Това е едно и също местоположение, снимано през различни филтри. В горната част виждаме пейзажа на Марс с неговия истински цвят - точно такъв, каквто би го забелязало човешкото око. В долната част виждаме същия пейзаж, обаче с "фалшив цвят" - използвани са три различни филтъра, които специално подчертават къде е местоположението на хематита. Така учените знаят много добре кои региони са били белязани в миналото от действието на течаща вода и разбират накъде да насочат марсохода за по-нататъшни изследвания. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1954-2017-color-cameras-curiosity

УСПЕХ: Ракета Минотавър-С изведе благополучно десет спътника в околоземна орбита Кадър от изстрелването снощи. Photo credit : Orbital ATK 1 ноември 2017 г. 09:15 ч. Светослав Александров. Късно снощи в 23:37 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя ракетата на Орбитал "Минотавър-С". В орбита бяха благополучно изведени шест спътника "Скайсат" и четири "Дав", които ще правят безпрецедентни мултиспектрални изображения на Земята. Със снощното изстрелване в експлоатация се завърна старата ракета "Тавър XL", но вече под ново име : "Минотавър-С". Ребрандирането се е наложило поради факта, че последните два полета, през 2009 и 2011 година, завършиха с провал. Бяха загубени две важни климатични мисии на НАСА - "Орбитална въглеродна обсерватория" и "Глори". След шест години прекъсване и въведени подобрения, ракетата отново лети и както се вижда - вече успешно. Компания Орбитал има сериозен потенциал да се наложи като ценен играч на спътниковия пазар. Десетте спътника, които бяха изведени в космоса, както "Скайсат", така и "Дав", са собственост на Планет Лаб. Те ще са част от най-мощната комерсиална спътникова групировка в света, която ще е специално ангажирана да изготвя снимки с висока разделителна способност. Ракетата "Минотавър-С" е четиристепенна ракета, видоизменена версия на изстрелваната от борда на самолет тристепенна твърдогоривна "Пегас" с добавена допълнителна степен, осигуряваща възможност за пуск от наземна площадка. Понастоящем за тази цел се използва модерна степен с твърдогоривен двигател "Кастор". "Минотавър-С" е изцяло американска ракета с американски двигатели на всички степени. За повече информация: Orbital ATK Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1953-2017-31-oct-minotaur-launches-successfully

Стара американска ракета се завръща под ново име: Минотавър-С ще лети на важна мисия тази вечер! На снимката: ракетата "Минотавър-С", която ще изведе спътници за Планет лабс тази вечер. Photo credit : Orbital ATK 31 октомври 2017 г. 20:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 23:37 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния очакваме да излети космическата ракета на Орбитал "Минотавър-С". Ако всичко мине по план, тя ще изведе в орбита общо 6 спътника "Скайсат" за фирмата Планет лабс, която се занимава с експлоатацията на сателити за заснемането на Земята. Като вторичен полезен товар ще летят и четири малки спътника "Дав" от типа CubeSat. Предполагам, че редовните читатели на КОСМОС БГ биха се изненадали да чуят името "Минотавър-С". Но всъщност това не е нова ракета - "Минотавър-С" е ребрандинг на старата ракета "Тавър" (или "Таурус"). Защо се е наложило ребрандиране? Защото от общо 9 изстрелвания е имало три провала - включително последните два последователни пъти. Тези два провала, перз 2009 и 2011 година, бяха изключително съществени, тъй като бяха загубени две климатични мисии на НАСА за изучаване на парниковите газове в земната атмосфера - "Орбитална въглеродна обсерватория" и "Глори". Като резултат НАСА се отказа да използва ракетата и вместо това за изстрелването на "Орбитална въглеродна обсерватория - 2" избра носителя "Делта 2". А пък "Тавър" беше оставен на произвола на съдбата... и в продължение на шест години нямаше никакви полети. Но днес ракетата се завръща в експлоатация и ако предстоящето изстрелване е успешно, частната компания Орбитал се завръща на международния пазар за спътникови полети. "Минотавър-С" е четиристепенна ракета. Тя представлява видоизменена версия на изстрелваната от борда на самолет тристепенна ракета "Пегас", като модификацията се състои в добавянето на допълнителна степен, осигуряваща възможности за старт от наземна площадка. Понастоящем компанията използва за тази цел модерната степен с твърдогоривен двигател "Кастор". "Минотавър-С" е американска ракета, оборудвана изцяло с американски двигатели. През 90-те години, в ранните етапи от експлоатацията на "Тавър", се използваха остарели степени от междуконтинентални балистични ракети "Пийскийпър". Такива все още се използват за версиите "Минотавър 1" и "Минотавър 4", които периодично летят за нуждите на американската военна космонавтика. Но понеже става въпрос за балистична технология, американското законодателство забранява на Орбитал да провежда комерсиални космически полети. Така тези две ракети - "Минотавър 1" и "Минотавър 4" остават недостъпни за международния спътников пазар. Орбитал настоява за отмяна на забраната. Не че не може да се използва ракетата "Минотавър-С", която ще лети днес, но наново произвежданият двигател "Кастор" оскъпява изстрелването - далеч по-евтино е да се използват остарели степени от балистични ракети. Евентуален успех днес би бил от изключителна полза за частната компания Орбитал - компанията ще може да се затвърди като комерсиален превозвач. От друга страна, евентуален провал би нанесъл сериозен удар върху ракетното семейство "Минотавър". Надали ракетата ще има бъдеще при трети последователен провал, дори след ребрандирането. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1952-2017-minotaur-return-to-flight

Успех! Ракета Фолкън 9 изведе в орбита спътник за нуждите на Южна Корея Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 30 октомври 2017 г. 22:45 ч. Светослав Александров. Тази вечер в 21:34 ч. българско време от космическия център Кенеди във Флорида излетя ракетата "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Около 8 минути след началото на полета първата степен на ракетата извърши благополучно кацане върху плаващата платформа, носеща името "Разбира се, че още те обичам". Половин час по-късно спътникът KoreaSat-5A се отдели от горната степен на ракетата-носител. Това бе 16-тото изстрелване за частната компания СпейсЕкс за 2017-та година. Числото е много съществено - това е удвояване на рекорда от 2016-та година, когато бяха изстреляни осем ракети. И още един любопитен факт. В рамките на последните две години СпейсЕкс извърши повече кацания на ракети, отколкото е имало изстрелвания в рамките на програмите "Аполо" и "Скайлаб" в периода между 1968 и 1975 година. Кой ще каже, че няма прогрес в космонавтиката?! СпейсЕкс планира още две-три изстрелвания през настоящата година и макар графикът като че ли да започва да се изплъзва, все още в полезрението на компанията е до края на декември да бъде изстреляна тежкотоварната ракета "Фолкън 9 Хеви" за пръв път. Ако това се случи, САЩ ще разполага с най-мощната си ракета от пенсионирането на "Сатурн 5" насам! Преди време завършвах публикациите на КОСМОС БГ със следното заключение: "какви вълнуващи времена предстоят". Вече този израз не просто се изтърка, не че стана клише. Не, днес ние вече живеем във вълнуващите времена! Запис от днешното излитане: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1951-2017-30-oct-falcon-9-launches

Северна Корея възнамерява да изпрати още спътници в орбита 30 октомври 2017 г. 18:23 ч. Северна Корея възнамерява да изпрати още няколко спътника в орбита. Новината е съобщена от Новости-Космонавтики, които се позовават на южнокорейската агенция Йонхап, а те съответно на севернокорейските медии. "Някои държави манипулираха резолюциите за санкции на ООН срещу нас и навредиха върху космическото развитие на суверенната ни държава. Това е недопустимо действие" - се съобщава в официалното съобщение. До този момент Северна Корея е извела успешно два спътника в космоса - веднъж през 2012 и веднъж през 2016 година. Това са двата потвърдени успеха от международни източници. Според официалните севернокорейски съобщения обаче е имало успехи и при предходни опити - през 90-те години на миналия век и през 2009 година. Изстрелването на ракетата "Ънха" на 7 февруари 2016 година, което завърши с благополучно извеждане на спътник в орбита. Credit : KCTV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1950-2017-dprk-to-launch-more-satellites

Саудитска Арабия налива 1 милиард долара в космическите компании на Ричард Брансън Снимка от последния изпитателен полет през август. Photo credit : Virgin Galactic 30 октомври 2017 г. 18:00 ч. Светослав Александров. На 26-ти октомври Върджин Груп оповести, че е постигнато споразумение заедно със Саудитска Арабия за инвестиция от $1 милиард в космическите компании Върджин Галактик, Върджин Орбит и СпейсШип Къмпъни. Засега споразумението е необвързващо и няма информация кога ще се превърне в обвързваща инвестиция. "Остават едва няколко месеца до пилотираните космически полети на Върджин Галактик и до полет на Върджин Орбит до орбита с изпращането на спътници около Земята", съобщи Ричард Брансън, който е основател на Върджин Груп. "Инвестицията ще ни позволи да развиваме следващото поколение спътникови изстрелвания, както и да ускорим нашата програма за свръхзвукови пътешествия от точка до точка". Одобрението на инвестицията зависи от съответните регулаторни комисии в САЩ, които ще трябва да проверят дали споразумението няма да наруши националната сигурност на страната. Не за пръв път държави от Близкия изток финансират космическите амбиции на Ричард Брансън. През 2009 година Аабар, фонд, базиран в Абу Даби (столицата на Обединените арабски емирства) направи първоначална инвестиция от $280 милиона долара. До 2016 г. са осигурени общо $380 милиона долара от Аабар, като фондът днес притежава 37.8% от Върждин Галактик. Източник: Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1949-2017-virgin-saudi-arabia

Извиващите се дерета на повърхността на Марс Автоматичната междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" засне тази снимка на 17-ти август. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona 26 октомври 2017 г. 16:56 ч. Светослав Александров. Ако има нещо, което не може да се каже за Марс, то е, че е скучна планета. Напротив - там има уникален релеф и формации, които трудно биха намерили свой аналог където и да е в Слънчевата система. Да разгледаме например горната снимка, заснета от орбиталната автоматична междупланетна станция "Марс Риконисънс Орбитър" преди няколко седмици. На нея се вижда част от Хелас Планиция - ударна формация с диаметър 2 200 километра. Тук се намират и най-ниско разположените местности на Марс. Ако се вгледате внимателно в снимката, ще забележите, че деретата и каналите правят зигзагообразни извивки. Защо това е така? Както на Земята, така и на Марс северните ширини са покрити от скреж през зимата. Но зимният скреж на Марс, за разлика от този на Земята, е съставен основно от въгледвуокисен (сух) лед. Водният лед първо преминава в течно агрегатно състояние и чак тогава в газообразно. Сухият лед направо сублимира от твърдо състояние в газ. Учените смятат, че периодично се откъсват парчета от сух лед, които се търкалят надолу по песъкливите полета и докато сублимират, се завъртат и формират тези чудни извивки. Това е много специфично лъкатушене. Вероятно има непрекъснато и повтарящо се преминаване на ледени късове по едни и същи пътеки, което в комбинация с различната твърдост или устойчивост на пясъка води до извайването на формите. Отделните процеси как всичко това се случва остават все още загадка за изследователите. Източник: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1948-2017-squiddles-mars

Специалисти подготвят ускорителен блок Фрегат за полет от новия руски космодрум Восточний 26 октомври 2017 г. 16:10 ч. На 24-ти октомври специалистите от Роскосмос на космодрума Восточний преместиха ускорителен блок "Фрегат" от монтажно-изпитателния комплекс към станцията за зареждане с гориво и сгъстени газове. Преди това ускорителят успешно бе преминал през херметическите и електрическите изпитания. Зареждането с гориво се провежда от 25-ти октомври до 13-ти ноември. Напомням на читателите, че до края на годината трябва да бъдат проведени две изстрелвания от Восточний. Едното ще включва ракета "Союз-2.1б", този модул "Фрегат" и руски спътник за дистанционно сондиране на Земята "Метеор-М" №2-1. Този старт ще трябва да е факт през ноември. След това през декември трябва да лети "Союз-2.1а" със спътниците "Канопус-В" №3 и 4. Дебютното и единствено засега изстрелване от Восточний бе осъществено през пролетта на миналата година. Космодрумът Восточний е най-мащабният космически проект, реализиран от Русия след разпадането на СССР. Тогава, в началото на 90-те години, космодрумът Байконур остана на територията на Казахстан и днес руснаците се принуждават да се съобразяват с друга страна, за да могат да изстрелват ракетите си. Восточний се намира в Амурската област на руския Далечен изток. В областта е локализиран ведомственият град Циолковски, където живеят работещите. Космодрумът засега е екипиран с модерна стартова площадка за ракетите от семейството "Союз 2", а от 2021 година нататък трябва да заработи и площадката за ракетите от ново поколение "Ангара". Поради финансови затруднения обаче в близко бъдеще от Восточний ще бъдат провеждани само безпилотни стартове, а преместването на инфраструктурата от Байконур на Восточний за пилотирани полети изглежда непосилно за Русия, поне на този етап. Затова и разработката на новия кораб "Федерация", който ще бъде изстрелван с ракета "Сункар", ще се концентрира върху Байконур - поне през близките няколко години. Източник: Роскосмос На снимката: Специалисти подготвят ускорителния блок "Фрегат" за полет от Восточний (Роскосмос) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1947-2017-russia-preparing-fregat-vostochny

Лунният астронавт Том Стафорд е гневен заради бавния прогрес в пилотираната космонавтика Том Стафорд е един от малцината астронавти на НАСА, летяли до Луната. Photo credit : NASA 24 октомври 2017 г. 18:30 ч. Светослав Александров. В периода между 1968 и 1972 година общо 24 души летяха до Луната. От тях 12 стъпиха на нейната повърхност. Всичко това се случи в рамките на програма "Аполо". За съжаление след 1972 година пилотираната космонавтика остана прикована в околоземна орбита и все още никой не се е върнал на Луната. Чудили ли сте се някога как се чувстват ветераните от лунната програма на НАСА относно този факт? Попюлър Мъкеникс ни разказа историята на Том Стафорд - ветеран от четири мисии, проведени в ранния период на американската космонавтика. За пръв път лети на "Джемини 6А" в околоземна орбита през 1965 година, после на "Джемини 9А" през 1966 година. През 1969 година му е първата и единствена експедиция до Луната на борда на кораба "Аполо 10". Макар и да не стъпва на нея, успява да пилотира лунния модул на височина едва 15 километра от нейната повърхност. През 1975 година провежда последното си космическо пътешествие като командир на програма "Аполо-Союз", в рамките на която американски и съветски кораб извършват първото си скачване. Днес 87 годишният ветеран, прегърбен от възрастта, с отслабващ глас, все още има сили да се качи на подиума на музея Перот. Ядосан е, че някога за пет години НАСА са построили космодрум, кораби и ракети, с които са излетяли от планетата ни и са стъпили на лунната повърхност, докато днес няма нищо подобно. "Защо да не можем?", извиква той към публиката. "Защо да не можем да го направим отново?" Кой е виновен за забавянето в пилотираната космонавтика? Том Стафорд хвърля вината основно върху президентите Бил Клинтън и Барак Обама. През 1990 година президентът на САЩ Джордж Буш - старши изковава план за изпращането на човек първо на Луната, после на Марс. След това обаче СССР се разпада, космическата надпревара приключва, а Бил Клинтън прекратява всякакви дискусии за повторни лунни експедиции. Планът е възобновен по време на управлението на Буш-младши под името "Съзвездие". Но президентът Обама го прекратява още в първия си мандат. "Ако се придържахме към плана, който имахме докато президентът Обама не го прекрати, щяхме да имаме американски астронавти, които летят на американски кораби още през 2013 година", категоричен е Стафорд. Въпреки че според Попюлър Мъкеникс както Буш, така и Обама имат вина за недофинансирането на лунния план, именно Обама е този, който прекратява "Съзвездие" и този факт дразни до ден днешен ветераните от програма "Аполо". Скоро след прекратяването Нийл Армстронг, Юджийн Сърнан и Джим Ловъл излизат с публично писмо, осъждайки действията на администрацията на Обама. Том Стафорд не подписва писмото, но по никакъв начин не стои спокоен, без да си изразява мнението. "Обама дойде и каза "край". Не можеш дори да говориш за полети до Луната", вбесява се той. Нима обаче положението е толкова трагично? Нима днес няма напредък? Някога НАСА е командвала и насочвала строежа на космическите кораби, но днес не е така. Днес агенцията само поощрява и подкрепя финансово, но частни компании са тези, които създават дизайна на корабите и ракетите. Нима Блу Ориджин и СпейсЕкс не постигнаха невероятни успехи в преизползваемата ракетна технология? Стафорд не е впечатлен. "Те искат да използват повторно първата степен, но ние сме го правили в продължение на 30 години", лаконичен е той. "Наричахме го "Космическа совалка". Случайно да сте чували за това нещо?". По-голяма част от хардуера на совалките е бил преизползваем. "Единственото нещо, което хвърляхме, беше големият горивен резервоар", казва астронавтът-ветеран. Прочетете цялата история на английски език на Попюлър Мъкеникс. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1946-2017-apollo-astronaut-tom-stafford-angry

Вижте как луната Амалтея хвърля сянка върху Юпитер 23 октомври 2017 г. 08:08 ч. Юпитерианската луна Амалтея хвърля сянка върху Юпитер - това се вижда на тази снимка, заснета от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно". Продълговатата форма на сянката е резултат както от местоположението на луната, така и от неправилната й форма. Снимката бе заснета на 1-ви септември, когато "Джуно" направи своето осмо сближение с Юпитер. Източник: НАСА Image Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1945-2017-amalthea-casts-shadow-jupiter

Днес астронавтът на НАСА Ранди Брезник ще снима Земята в продължение на една пълна обиколка около нея Ето къде ще прелети "Международната космическа станция" по време на фотографската сесия на Ранди Брезник. Photo credit : NASA 23 октомври 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес Ранди Брезник, астронавт на НАСА, който понастоящем живее в космоса на борда на "Международната космическа станция" и е командир на 53-тата дългосрочна експедиция, ще направи нещо необичайно: ще снима Земята от космоса в продължение на една пълна орбита. Той кани и хората от цялото земно кълбо да направят снимки от собствената си перспектива и да ги споделят в социалните медии. Снимките ще бъдат заснемани от панорамния модул на станцията "Купола". Инициативата е част от т.нар. "Година за обучение на станцията", която цели в рамките на училищната година 2017-2018 да бъдат вдъхновени ученици и учители. "Не можеш да не гледаш към Земята и да не бъдеш променен", категоричен е Брезник. "Осъзнаваш, че всеки опит, който си имал и всеки човек, който си познавал, са долу на тази синя мраморна планета". Независимо къде се намирате на Земята, вие също сте поканени да споделите момента, най-вече в периода между 15:25 и 16:55 ч. българско време. Всички учители, ученици и обикновени ентусиасти могат да качат снимка от околностите си на Земята в социалните мрежи, като използват хештага #1World1Orbit. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1944-2017-bresnik-to-photograph-earth

Днес, на 20-ти октомври, двама астронавти отново излязоха в открития космос Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 20 октомври 2017 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Ранди Брезник и Джо Акаба излязоха в открития космос, за да довършат ремонта на роботизираната ръка Canadarm2 на "Международната космическа станция" и да подменят повредени камери. Това е третата "космическа разходка" за този месец. Предишните две извънбордови дейности бяха проведени на 5-ти и 10-ти октомври от Ранди Брезник и Марк Ванде Хай. Роботизираната ръка на станцията е от изключително важно значение, тъй като с нейна помощ се захващат и прикачват новите американски комерсиални кораби. След пенсионирането на космическите совалки НАСА разчита на такива кораби за доставката на полезен товар, а от догодина или най-късно през 2019 година се очаква комерсиалните превозвачи да почнат да извозват и астронавти. Следващото изстрелване на американски космически кораб е насрочено за 11-ти ноември, когато частната компания Орбитал ще изстреля ракетата "Антарес" със "Сигнус". Днешната "космическа разходка" се очертава да е последната за 2017-та година, освен ако не възникне нужда от нов неотложен ремонт. Догодина астронавтите ще извършат поправка и на другия край на роботизираната ръка. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1943-2017-20-oct-spacewalk

Ново 20: Безопасни ли са пилотираните кораби Союз? По време на кацането си през април Союз МС-02 се е разхерметизирал 19 октомври 2017 г. 17:10 ч. На 16-ти октомври по време на среща на Международния съветнически комитет за "Международната космическа станция" беше оповестено, че при кацането на пилотирания космически кораб "Союз МС-02" през месец април е настъпил инцидент. Това е отразено и на страниците на сайта СпейсНюз (източник). Инцидентът е бил свързан с неочаквана разхерметизация на кораба при последните етапи от неговото спускане, след разгръщането на основния парашут. Компоненти от парашутната система са засегнали заваръчен шев и това е довело до загубата на въздух. Екипажът към този момент не е бил в опасност. Даже по план когато корабите "Союз" се спуснат до височина 5 километра се отваря клапан, за да може атмосферният въздух да влиза вътре. В случая разхерметизирането е станало малко по-рано от очакваното. Но инцидентът, дори и да е малък, е един от голяма серия, свързани с ракети "Союз" и руските космически кораби през последните години. През декември миналата година товарен кораб "Прогрес" беше изгубен поради авария на третата степен на ракетата-носител. Друг кораб "Прогрес" беше изгубен, след като се завъртя неконтролируемо след изстрелването си през 2015 година. А преди броени дни ракета "Союз-2.1а" с кораб "Прогрес" не успя да излети навреме поради аномалия на стартовата площадка. Изстрелването беше реализирано два дни по-късно и завърши благополучно. Не е чудно защо в НАСА се питат дали може все още да се разчита на руските кораби. Но скоро няма и да се налага - догодина се очаква да встъпят в служба следващото поколение пилотирани кораби - "Старлайнър" на Боинг и "Драгън" на СпейсЕкс. Кадър от спускането на кораба "Союз МС-02" към Земята на 10-ти април. Photo credit : NASA/Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1942-2017-soyuz-ms-02-landing-anomaly

Днес отбелязваме една година от успешното пристигане на ЕкзоМарс-TGO в орбита около Марс Автоматичната междупланетна станция на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" направи тази снимка на 22-ри ноември 2016 година. На нея се виждат прелитащи облаци над пресъхналите канали от лава на Марс. Това е съставна снимка - изготвена с помощта на филтри за червена, синя и инфрачервена светлина. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 19 октомври 2017 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Преди една година на днешния ден автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" запали двигателя си и влезе успешно в орбита около Червената планета. С благополучното пристигане беше даден шанс и на български учени да изучават Марс, защото на борда на "ЕкзоМарс" се намира построен в България инструмент - "Люлин-МО", който лети прикачен към руския научен пакет "ФРЕНД". Днес, година по-късно, все още очакваме основната научна мисия да започне. Понастоящем "Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си посредством триенето в марсианската атмосфера - метод, който носи названието "еърбрейкинг" и позволява промените на орбиталните параметри да стават без преразход на гориво. Процесът обаче е бавен и все още не е приключил. Когато това стане (предполага се в началото на 2018 г.), автоматичната междупланетна станция ще се намира в кръгова 400-километрова орбита и тогава научните наблюдения ще започнат. След като бъде даден ход на научната дейност, пакетите от европейски и руски прибори ще търсят следи от редки газове за марсианската атмосфера като метан, които биха могли да бъдат показател за наличието на живот. "ЕкзоМарс" е двуетапна програма за търсене на живи организми на Марс. Първият етап се реализира понастоящем с "Трейс Газ Орбитър", а през 2020 година ще бъдат изстреляни руска спускаема платформа и марсоход. "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" не пътуваше самостоятелно до Червената планета - към автоматичната станция летеше прикачен малък европейски демонстратор по навлизане, спускане и кацане, който носеше името "Скиапарели". Демонстраторът успешно се гмурна в марсианската атмосфера и изпрати оттам ценни научни и инженерни данни, които понастоящем се анализират от специалистите. Това са първите преки данни, изпратени от атмосферата на Марс от европейски космически апарат. По-голяма част от стъпките по спускането бяха изпълнени успешно без последния етап - установяването на повърхността с ретроракети. Така "Скиапарели" се заби в марсианската повърхност с твърде висока скорост, за да оцелее непокътнат и да излъчи радиосигнали след кацането. Въпреки разочароващия финал, получените от демонстратора данни ще помогнат за планирането на бъдещи спускаеми мисии. През последната една година "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" е в отлично състояние около Червената планета и учените нямат търпение всички корекции по орбитата да приключат успешно. Отдавна не е имало мисии, които имат за цел директно да търсят следи от живот на Марс. Поради това програмата "ЕкзоМарс" е една от най-важните изследователски програми. Чака ни една интересна 2018-та година, когато потенциалът на "Трейс Газ Орбитър" ще се разгърне напълно. Какво ли ще открие автоматичната станция? Тръпнем в очакване! http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1941-2017-one-year-since-exomars-arrival

Върджин Галактик e почти в готовност да започне ракетни полети: какво да очакваме? Снимка от последния изпитателен полет през август. Photo credit : Virgin Galactic 17 октомври 2017 г. 17:25 ч. Светослав Александров. Космическите предприемачи са винаги позитивно настроени и Ричард Брансън не прави изключение. Той очаква до три месеца основаната от него компания Върджин Галактик да започне космически полети, а до шест месеца - лично да лети в космоса. Това е доста смело предсказание, поради което влезе в несъгласие със своя подчинен и президент на Върджин Галактик - Майк Моузес, който му отвърна, че шест месеца може да не са достатъчни за започването на комерсиални полети. Въпреки че Моузес поохлади амбициите на Брансън, той потвърди: Върджин Галактик наистина очаква съвсем скоро да започнат изпитателните ракетни полети и нищо че е вече средата на октомври, до края на 2017-та трябва да има вече пилотиран космически полет. Но какво разбират от Върджин Галактик под израза "космически полет"? "Юнити", както и двата нови кораба в процес на строеж, със сигурност няма да летят в орбита и да правят обиколки на Земята. Тяхната цел е да осигуряват кратки няколкоминутни космически пътешествия по суборбитални траектории. Сиреч, когато "Юнити" започне скоро да провежда ракетни изпитания, те ще приличат на ранните космически полети на НАСА. Първият астронавт на САЩ Алън Шепърд е летял на такъв суборбитален полет. Колко високо ще лети "Юнити"? Няма общоприет консенсус къде свършва земната атмосфера и къде започва космическото пространство. Международно признатата граница между Земята и космоса лежи на 100 километра над земната повърхност. Но това число е по-скоро компромисно. Минималната височина за постигане на стабилна орбита е 160 километра - под тази височина силите на триене и съпротивление са съществени и един спътник бързо би паднал. Военновъздушните сили на САЩ приемат, че космическото пространство започва от 80 километра нагоре - над тази височина въздухът е вече толкова разреден, че самолетите не могат да поддържат ориентация, независимо от тяхната скорост. По традиция всеки американец, който премине височината от 80 километра, получава астронавтски медал. Върджин Галактик ще използва 80-километровата граница за космическото пространство. Причината затова е предпазливост - корабите от серия "СпейсШипТу" са предвидени да превозват туристи, а не летци-изпитатели. Тези туристи очакват най-вече сигурност. Напомням на читателите, че първият кораб "Ентърпрайз" беше унищожен по време на катастрофална авария през 2014 година и при този инцидент загина пилотът Майкъл Олсбъри. Като следствие вторият кораб "Юнити" беше променен, структурата му е по-здрава и тежи повече. Затова се очаква да може да надхвърли 80-километровата височина, но не и 100-километровата. "Ние трябва да заемем консервативна позиция", потвърждава Моузес и казва, че част от излишното тегло ще бъде премахнато след като приключи изпитателната програма. "В началото няма да летим по целия път до 100-километровата линия на Карман. Ще се целим в 80-километровата американска дефиниция за космос". Изпитателните полети, които бяха проведени по-рано през тази година и в края на предходната, бяха забележително успешни. Бяха реализирани тестове и на модерната "перовидна" система за навлизане в атмосферата - също успешни. Катастрофата на "Ентърпрайз" през 2014 г. беше причинена именно от непредпазливо освобождаване на системата. При "Юнити" тя работи много по-гладко. И така, какво да очакваме? "Юнити" вероятно ще лети на още няколко изпитателни планиращи полета. След тях ще започнат първичните полети със запалването на ракетния двигател. Те все още ще са в атмосферата, но вече ще са свръхзвукови. При тях ще бъде изпитано нагряването на структурата на кораба. Ще се направи и цялостна симулация на обратното навлизане в атмосферата. Ако всичко това премине благополучно, още до няколко седмици "Юнити" може да полети в космоса. Да пожелаем успех на Върджин Галактик. Възложени са множество надежди - все пак очакваме пилотираната космонавтика да стане достъпна не само за избрани работещи в правителствените агенции, но за всеки човек. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1940-2017-vg-to-start-powered-flights

Успех: Корабът Прогрес МС-07 се скачи с МКС 16 октомври 2017 г. 18:30 ч. Днес в 14:04 ч. българско време космическият кораб "Прогрес МС-07" се скачи успешно към стиковъчния възел "Пирс" на "Международната космическа станция". Напомням на читателите, че корабът бе изведен в орбита на 14-ти октомври в 11:46 ч. от космодрума Байконур с ракета "Союз-2.1а". На борда пътуват 2,5 т. полезен товар - гориво, храна, въздух, оборудване. Източник: Роскосмос Кадър от днешното скачване. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1939-2017-16-oct-progress-docks-iss