SAlexandrov

Автоматичният междузвезден апарат на НАСА Вояджър 1 запали основните си двигатели за пръв път от 37 години! Космическите апарати "Вояджър" - общ вид. Image credit : NASA 4 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Представете си, че разполагате със стара кола, която не е използвана от 37 години - дори не е припалвана периодично. Очаквате ли, че сега ще успее да запали? Надали. А миналата сряда автоматичната междузвездна станция на НАСА "Вояджър 1" запали основните си двигатели за пръв път от 37 години. "Вояджър 1" е единственият апарат, построен от човешка ръка, който е навлязъл в междузвездното пространство. Това лято отбелязахме 40 години от изстрелването на "Вояджър 1" и "Вояджър 2" - те все още работят и изпращат ценна научна информация. Космическите апарати разчитат на малки двигателчета, които периодично се запалват, за да могат антените винаги да са правилно насочени към Земята. Но след 2014 година инженерите забелязаха, че качеството на работата на двигателчетата на "Вояджър 1" постепенно се влошава - нормално е след толкова време. Няма как апаратът да бъде поправен лесно, при положение че се намира на около 21 милиарда километра от Земята. Екипът на мисията събра експерти, за да проучат какво може да се направи... и се стигна до необичайно решение: да се включат двигатели, които не са били използвани от 37 години! Някога "Вояджър 1" е използвал въпросните двигатели, за да маневрира около Юпитер, Сатурн и важните луни на тези две планети - тези маневри се наричат "маневри за корекция на траекторията", на английски - "trajectory correction maneuver", накратко съкратено TCM. След като апаратът приключил с изучаването на системата на Сатурн, нямало нужда да се включват TCM-двигателите. За последен път те били използвани на 8-ми ноември 1980 година. За да ги включат сега, след толкова години, екипът е трябвало да проучи остарели сведения и софтуерни приложения, писани на асемблер. Напомням на читателите, че през 2015 година НАСА търсеше специалисти, разбиращи от ALGOL, FORTRAN, асемблер - а такива вече почти не се срещат : вижте публикацията на КОСМОС БГ. Във вторник, на 28-ми ноември, командите за запалването на двигателите били изпратени. Екипът очаквал търпеливо да получи данните с резултата от проведените маневри и понеже "Вояджър 1" е изключително далеч, отнело 19 часа и 35 минути, за да може радиосигналът да пристигне на Земята. И ... изненада! Двигателите, които не са използвани от 37 години, все още работят! Екипът на мисията възнамерява да провери и двигателите на "Вояджър 2". Този космически апарат вероятно също до няколко години ще навлезе в междузвездното пространство. За повече информация: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1988-2017-voyager-engines-fired-first-time-in-37-years

Космическата 2018 година: какво да очакваме? През 2018 година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще пристигне около астероида Бену. Photo credit : NASA Всяка година по това време публикувам традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво предстои да се случи през следващата. Започваме с това, което предстои през новата година. Приятно четене! 1 декември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. От всички "празнични статии", прогнозата за следващата година предизвиква най-голям читателски интерес. Това е очаквано, тъй като всеки иска да знае какво ще се случи догодина. Затова сега реших да започна с нея, а обзорите на изминаващата 2017-та да оставя за по-късно, тъй като месец декември ще е изключително интересен и може да има важни събития дори по празниците. От друга страна аз съм лош прогностик. А и повечето космически анализатори са лоши прогностици. Причината затова е, че нужното условие, за да се изпълнят очакваните космически проекти, е "ако всичко мине по план" - израз, който понякога повтарям до втръсване. Но за повечето агенции и частни космически компании нещата рядко минават по план - някои се сблъскват с технически затруднения и отлагания, а други - дори с по-сериозни пречки. Един от въпросите, които всяка година си задаваме по това време, е: "Дали през следващата година ще сме свидетели на пилотиран полет, проведен от частна космическа компания?" Тази дъвка я дъвчем непрекъснато, а развитие в положителна посока все още не сме видели. Замислете се само - СпейсЕкс изстреля за пръв път успешно първата версия на "Фолкън 9" през 2010 година, а от 2012 насам корабите "Драгън" доставят полезен товар до "Международната космическа станция" и обратно. Ракетата "Атлас 5" лети от по-дълго време, а тя ще изстрелва космическите кораби "Старлайнър" на Боинг. СпейсЕкс и Боинг са двете фирми, на които се възлагат най-много надежди за пилотирани полети и след толкова години е нормално да се питаме: колко още ще чакаме? Но вината за забавянията в комерсиалната пилотирана програма лежи не в Илон Мъск, нито в ръководството на Боинг, а в самата НАСА, която до този момент остава основен желаещ да купува места на новите космически кораби. Както СпейсЕкс, така и Боинг очакват първите безпилотни изпитания на новите кораби да започнат по някое време през 2018 година, а през втората половина на годината да започнат и пилотираните. Имам известни съмнения, че това може да се случи и предполагам, че първите пилотирани стартове ще бъдат изместени по-нататък за 2019 година, каквито са и очакванията сред космическата общност. И двете компании продължават да се мъчат да удовлетворят суровите изисквания на НАСА - агенция, която е жертва на свръхбюрократична култура, възникнала в условия на две тежки катастрофи на космически совалки, довели до лоша публичност. Колебливата и плашлива НАСА се чуди с какво още да натовари частниците, заели се с нелеката задача да превозват екипаж и има нагласи, че агенцията ще поиска по време на първите безпилотни тестове на новите кораби да бъдат направени инспекции в орбита. Важно изискване, което превозвачите трябва да изпълнят, е да осигурят защита на корабите в случай на сблъсък с космически отломки - но това може да доведе до допълнително утежняване на "Драгън 2" и "Старлайнер". При всички положения нещата се развиват изключително тромаво. През 2018-та година ще следим с голям интерес докъде ще стигнат Боинг и СпейсЕкс и дали изобщо ще има съществено развитие. Тези две компании не са единствените с амбиции за пилотирани космически мисии и нищо чудно да бъдат изпреварени от частниците, желаещи да развият космически туризъм - като Блу Ориджин и Върджин Галактик. През 2017-та година двете фирми се развиха по различен начин. Блу Ориджин беше колосално разочарование, защото компанията не проведе абсолютно никакви полети. През 2016-та година бяха извършени важни изпитания на суборбиталната ракета "Ню Шепърд" и космическата капсула, но последният полет до този момент си остава през октомври 2016-та. Имаше нагласи тази година Блу Ориджин да продължи да изстрелва ракетата и в един момент да прати хора. Нищо подобно не се случи. Пълно затишие, докато компанията се преориентира към тестовете на двигателите на новата си тежкотоварна ракета "Ню Глен", която се очаква да почне да лети през 2020 година. Това доведе до съмнения, че суборбиталният бизнес действително е приоритет за Блу Ориджин. При всички положения Блу Ориджин ни разочароваха твърде много през тази година и не знам какво Безос е планирал за 2018-та. Очакваме да видим дали компанията ще живне тогава и дали ще има полети. Приятната изненада тази година беше Върджин Галактик, които възобновиха полетите на кораба "СпейсШипТу". Бяха проведени множество планиращи изпитания в пилотиран режим ... и това продължи до месец август. След това - нищо. Ричард Брансън обещаваше космически полети до края на 2017-та, но е видно, че това е нереалистично. Очакваше се тая есен да има по един изпитателен полет на всеки три седмици. Все още нищо. Не е изключено да ни изненадат приятно през декември. Ще видим. Има нагласи, че да няколко седмици Върджин Галактик ще започнат ракетни полети и в един момент човек ще достигне космоса. Дано... Дотук с пилотираните очаквания. Преминавам към следващата област - тази на специализираните малки ракети за извеждане на малки спътници. 2017-та беше изключително интересна, тъй като бяха проведени дебютните полети на ракетите на компаниите Вектор и Рокет Лаб. През 2018-та година очакваме да видим какво ще е по-нататъшното развитие на тези компании, както и дебюта на Върджин Орбит - дъщерна компания на Върджин Галактик, която също разработва малки ракети. Преди броени седмици беше показана първата произведена ракета на Върджин, готова за тестов полет. Дано през 2018-та година работата на компанията потръгне. В областта на междупланетните полети: очакваме още една интересна година за "Джуно" и изучаването на Юпитер. През 2018-та година "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", съвместна мисия между Европа и Русия за изучаването на Марс, трябва да приключи с корекциите на орбитата и да започне основната си научна дейност. През лятото очакваме японската мисия "Хаябуса" и американската "Озирис-Рекс" да достигнат до крайните си цели: съответно астероидите Рюгу и Бену - така че предстоят горещи и натоварени със събития летни месеци. След продължило две години отлагане, през май 2018 година към Марс трябва да излети спускаемият апарат "ИнСайт". Ако всичко мине наред, в края на ноември 2018-та той ще кацне на марсианската повърхност в района на Elysium Planitia. "ИнСайт" ще изучава вътрешната структура на Червената планета. Това е стационарен апарат, не е екипиран с марсоход. Дай Боже, след толкова много отлагания, през 2018 година да видим и изстрелването на "БепиКоломбо" - съвместна мисия между Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще пътува към Меркурий. Пристигането около планетата е планирано за 2025 година. Относно изучаванията на Луната: 2017-та беше разочароваща година. Нито един от конкуриращите се частни екипи не успя да достигне до Луната и всички проекти претърпяха отлагания. Китай също не изпрати мисия до Луната поради авария на тежкотоварна ракета. 2018-та година може да е по-интересна и дано да е по-успешна. Google Lunar XPRize удължи крайния срок - сега частните фирми ще трябва да изстрелят своите мисии до края на март 2018-та година. Не е ясно дали това ще стане, още повече че някои от екипите разчитат на ракети, които все още не са разработени - примерно Муун Експрес разчита на ракетата "Електрон" на Рокет Лаб, която през 2017-та летя само на един експериментален полет и още един тест е планиран за този месец. Въпросът "ще видим ли частна мисия до Луната догодина" продължава да е все така актуален, както и в края на 2017-та. До четири месеца Индия планира да се завърне на Луната - очакваме изстрелването на мисията "Чандраян 2", която ще се състои от орбитален, спускаем апарат и луноход. До този момент меки кацания на Луната са извършвали само САЩ и СССР през 60-те и 70-те години на миналия век, както и Китай през 2013 година. Ще видим дали Индия ще се превърне в четвъртата държава, постигнала меко кацане на лунната повърхност. Дано страната успее! Китай все още се възстановява след неочакваната и разочароваща авария на тежкотоварната ракета, поради която изглежда, че възвръщаемата мисия до Луната се отлага за 2019-та. Не е изключено обаче догодина страната да започне подготовка за кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Първо ще бъде изстрелян комуникационен спътник за тази цел, който трябва да се отправи отвъд лунната орбита и чак тогава ще бъде пратен спускаем апарат. Догодина СпейсЕкс трябва да изстреля (най-после!) своята тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" за пръв път, която някой ден би могла да се използва за пилотирани облитания на Луната. Ако има една област, която безспорно ще продължи да се развива, това е областта на малките спътници. Предстои да видим как България ще се позиционира в тази област. През февруари 2018 година на борда на космическия кораб "Драгън" се очаква да лети малкият спътник EnduroSat-1 от типа 1U CubeSat. До този момент България е имала едва два изкуствени спътника в историята: "Интеркосмос 22", известен като "България 1300" (летял през 1981 година) и BulgariaSat-1, спътника на Булсатком. Ако мисията на EnduroSat-1 e успешна, това ще е третият български изкуствен спътник в историята и първият аматьорски радиосателит. Изпълнителният директор на EnduroSat е Райчо Райчев, който е в основата на образователната инициатива Space Challenges. Другото българско предприемаческо начинание, което беше инициирано през 2017 година, е Space Sling, което цели да тества технологии за станции с изкуствена гравитация. Очакваме по-нататъшно развитие на инициативата и през 2018-та година - вероятно технологиите ще бъдат първоначално тествани с малки спътници от типа CubeSat, но все още чакаме потвърждение за това. Приложението на малките спътници до този момент винаги е било ограничено, най-вече до околоземна орбита. От дълги години се питаме дали CubeSat-ите ще намерят и приложение в междупланетната космонавтика Отговор на този въпрос може да има през предстоящата 2018-та година, тъй като когато мисия "ИнСайт" излети към Марс през месец май, с нея като вторичен полезен товар ще се отправят и два малки спътника от типа 6-U CubeSat - те се казват MarCo (Mars Cube One). Очаква се спътниците MarCo да предават информация от кацащия "ИнСайт" към Земята. Това ще е първото внедряване на CubeSat-и в междупланетните изследвания. Относно космодрумите: по последна информация Русия ще започне да строи стартова площадка на космодрума Восточний за ракетата "Ангара" през 2018-та година. Очаква се да бъдат вложени 40 милиарда рубли за тази цел, а първите полети се очертават да са през 2021 година. Междувременно в САЩ се очаква 2018-та да е годината, в която ще почнат дейности на космодрума Спейспорт Америка. До края на декември Върджин Галактик ще премести на космодрума около 30 работника, а догодина - още 85. Дано жителите на Ню Мексико, с чиито финанси е построен космодрумът, останат доволни - Върджин Галактик винаги поддържат оптимистичен тон, дори и когато казват "следващата година почваме работа". Дано в края на тази година за последен път чуем израза "следващата година" и 2018-та да е наистина решаващата година! Вместо заключение: очаква ни една доста вълнуваща 2018-та година, наситена с повече събития в сравнение със сегашната. През 2017-та бяхме свидетели на любопитно развитие на частната космическа индустрия и възвращаемостта на ракетната технология, но от друга страна беше сравнително постна година откъм междупланетни мисии. През 2018-та ще има повече развитие в сферата на междупланетната космонавтика, докато частната индустрия, най-вече в областта на малките ракети и спътници, ще продължи своя стабилен ръст, започнал още от края на миналото десетилетие и продължаващ до ден днешен. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1987-2018-what-to-expect

Стартовият прозорец за втория полет на ракетата Електрон се отваря на 8-ми декември Снимка на ракетата, която предстои да излети следващия месец. Photo credit : Rocket Lab 30 ноември 2017 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Частната компания Рокет Лаб оповести вчера в Туитър(източник), че десетдневният стартов прозорец, в рамките на който трябва да излети втората ракета "Електрон", ще бъде открит на 8-ми декември. Компанията оповестява също така, че за пръв път изстрелването ще бъде излъчвано на живо. Напомням на читателите, че космическата ракета "Електрон" е висока 17 метра и може да извежда полезен товар от 150 килограма в околоземна орбита. Това е специализирана ракета за малки спътници, най-вече от типа CubeSat. До този момент всички малки спътници или са били извеждани като вторичен товар от ракета, назначена на друга мисия, или от борда на "Международната космическа станция". Това означава, че създателите им нямат голям избор върху това в каква орбита ще попаднат. С въвеждането на специализираните ракети стават възможни и специализирани мисии на малки спътници - включително междупланетни. Ако компания Рокет Лаб проведе успешни тестове на "Електрон", още догодина ракетата може да изведе на път към Луната апарати, разработени от фирмата Муун Експрес. Засега е сключен договор общо за три изстрелвания до Луната. Първият полет на "Електрон" беше проведен през месец май тази година. Ракетата успешно навлезе в космическото пространство, но третата степен не достигна желаната височина от 500 километра. По време на тогавашния полет "Електрон" нямаше спътници на борда. Този път обаче, независимо че полетът все още е тестов и продължава да има съществен шанс за провал, ракетата ще се опита да изведе три малки спътника - един спътник за заснемане на Земята "Дав" и два "Лемур-2". http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1986-2017-rocket-lab-electron-dec-8

Ракетата Союз се е провалила, защото софтуерът й не знаел, че лети от Восточний... 29 ноември 2017 г. 23:01 ч. Днес, ден след злополучния полет на ракета "Союз-2.1б" от космодрума Восточний, вече има яснота каква е причината, довела до провала. Журналистът Анатолий Зак от уебсайта RussianSpaceWeb.com се позовава на вътрешни източници, според които не е имало дефект на хардуера, а става въпрос за софтуерен гаф. Изненадващото и невероятното е, че софтуерът на блока "Фрегат" не е имал правилните настройки за новия космодрум Восточний, а са били ползвани старите настройки, типични за традиционните руски космодруми Байконур и Плесецк. Като резултат от гафа след като "Фрегат" се е отделил от третата степен на ракетата-носител, блокът е променил ориентацията, понеже изчислил, че има голямо отклонение от планираната траектория. "Фрегат" запалил двигателя си, което се оказало самоубийствена маневра - вместо да достигне до правилната орбита, блокът заедно със спътниците влезли обратно в земната атмосфера. Вчерашното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний... и то завърши с провал. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1985-2017-vostochny-failure-causes

А едно време се майтапихме с американските космически совалки... 29 ноември 2017 г. 08:00 ч. През последните няколко години всички се майтапят с непрекъснато отлаганите руски проекти и постоянно провалящите се руски ракети, докато същевременно напомнят колко бурно се разви американската космонавтика в лицето на частните фирми. Като че ли сме забравили, че не винаги беше така. Само преди около 10-15 години руските ракети бяха стабилни (поне що се касае до тези от семейството "Союз", ракетите "Протон" винаги са имали проблематични горни степени). Руските ракети летяха редовно и се знаеше, че ако американците се забавят в плановете си или претърпят някой провал, винаги може да се разчита на тях. А пък космическите совалки бяха обект на всеобщо присмиване заедно с безкрайните им отлагания и проблеми. През 90-те години совалките летяха сравнително редовно - например в периода между 1997 и 1998 г. НАСА проведе общо 13 полета, от които само три претърпяха отлагания. Над 80% от космическите полети бяха реализирани навреме. Но след катастрофата на "Колумбия" през 2003 г. и след последващото завръщане на совалките в експлоатация през 2005 г. подготовката им за полети беше жива мъка... Ръководството на НАСА непрекъснато се страхуваше да не стане още някоя катастрофална авария покрай постоянно падащите отломки от горивния резервоар върху орбиталния отсек. Бяха въведени строги мерки - преди всяко излитане имаше подробни инспекции дали не се е образувало някое ледено парче, което да не падне и да не счупи нещо. Метеорологичните условия трябваше да се перфекти. И птици не трябваше да летят наоколо, че да не ударят совалката. Преди всеки полет непрекъснато се скапваше някой компонент на совалката, което водеше до отлагане на старта и последващи ремонтни дейности. Понякога повредата беше толкова сериозна, че нямаше как да се извърши ремонт на стартовата площадка - а совалката трябваше да бъде изведена от нея и върната обратно в хангара ... което забавяше мисията с месеци. Остарялата космическа совалка се беше превърнала в такава тежест и малцина си даваха сметка колко е наложително нейното пенсиониране, за да се развие космическата индустрия на САЩ. Дори и днес, когато американците търпят някои неудобства, като например че се налагат да пращат астронавти с руски кораби, се вижда, че пенсионирането на остарелите орбитъри е било правилното решение и добре че се е случило, за да може да изгреят на сцената играчи като СпейсЕкс, Блу Ориджин и други фирми. Защото космическите совалки бяха живо олицетворение на всичките възможни недостатъци на централното планиране. Първите планове за совалки били начертани още през 60-те години на миналия век. Основната им задача била ясна: те било да могат да излитат редовно от Земята до орбита и обратно, за да превозват хора и товар. Те трябвало да са евтини. Те трябвало да са възвращаеми и да заменят изцяло останалите невъзвращаеми ракети. В края на 60-те и началото на 70-те години бюджетът на НАСА обаче бил съкратен драстично и за разработката на совалките агенцията се обърнала към военновъздушните сили на САЩ. Те се съгласили да помагат, но на цената на следните изисквания: совалката трябвало да има голям горивен резервоар и да може бързо да връща товар от орбита. Все пак военновъздушните сили имали нужда основно да пращат шпионски сателити и евентуално да могат да свалят такива на вражески държави като СССР. От това решение се появила машина, която не удовлетворявала нуждите на НАСА. Тя била голяма, скъпа, крехка, чуплива. Действително имала голям резервоар и могла да извежда полезни товари и хора, но всички лоши решения на дизайна - странична монтировка, падащи отломки и прочие, били плод на този компромис. Космическите совалки не изпълнили нито една от оригиналните си задачи: полетите им били скъпи, летяли рядко и аварирали често - като две от авариите довели до загубата на 14 астронавти на НАСА. Но какво се случило, когато се видяло, че совалките няма да изпълнят първоначалния си замисъл? Типично за централизираното управление, каквото е характерно за НАСА, започнало оправдаването за по-нататъшното тяхно съществуване. Все пак совалките били ужасно големи машини и вече са били въведени в експлоатация, което било аргумент срещу разработката на друг космически кораб. Фокусът се изместил върху самата им експлоатация и поддръжка, пък да летят докато могат. Впоследствие се намерила и задача за тях - да построят "Международната космическа станция". Но последствията във всяко друго отношение били катастрофални - НАСА загубила кадровия потенциал да разработва нови космически кораби и се превърнала от разработчик в потребител. Като резултат така и не бил създаден заместител навреме, а след катастрофата на Колумбия разработката на "Орион" се проточила до безкрай - което е една от причините днес американски астронавти да летят на руски ракети. Но не било само това - когато има една основна и доминираща машина на пазара, всички се съобразяват с нея. Така е било и със совалката. Разработчиците на ракети изобщо не са се замисляли да продължат работата по възвращаемостта - единственият пример за опит за възвращаемост е бил космическата совалка - и се виждало, че не е много сполучлив, както и че машината е скъпа. И така ракетите си останали в продължение на десетилетия невъзвращаеми и скъпи ... и никой не се е борил да промени това. Действително е трябвало совалката да си замине, за да освободи нишата за по-нататъшното развитие на частните компании. Днес това, което го виждаме в лицето на Илон Мъск или Джеф Безос е плод на новата космическа политика, при която държавните агенции само подпомагат частниците, но на проектен принцип - организира се конкурс и който спечели, той ще е подпомогнат. Дизайнът на ракетите и корабите е изцяло отговорност на частниците, а не е диктуван от НАСА. Което ни връща на въпроса: защо навремето Русия доминираше ракетния пазар, докато САЩ изоставаше, а днес е обратното? Ами защото след разпадането на СССР руските ракетни предприятия имаха само един-единствен ход, за да се спасят - да се ориентират към пазара. Това се оказа правилното решение и скоро руснаците бързо завзеха тази ниша. Космическата политика на САЩ, обратно, беше силно централизирана докъм 2005 година. Едва с идването на Буш младши на власт се заговори за стимулиране на частниците, а политиката беше подкрепяна впоследствие и от администрациите на Обама, а сега и на Тръмп. Докато след 2005 година в Русия, напротив, започна отново епохата на силно централизираните проекти като например космодрума Восточний. Днес в САЩ съществува бизнес климат на нови космически компании. В Русия, обратното, бизнес климатът не е оптимален, а местните предприемачи са още в самото начало на своя път. И вместо да се върви към децентрализиране, се случва точно противното - старата агенция Роскосмос беше разформирована, а на нейно бясно бе създадена коскорпорация, която се мъчи да обедини под крилото си всички останали части на космическата индустрия. Последният старт на космическа совалка, осъществен на 8-ми юли 2011 година. Photo credit : NASA TV http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1984-2017-remembering-the-space-shuttle

В първата част от изречението си си казал очевидна неистина. Анголският спътник ще лети през декември със Зенит, която е украинска ракета. Поне се старай да си точен.

След провала: има ли бъдеще за новия руски космодрум Восточний? Днешното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний... и то завърши с провал. Снимка: Роскосмос 28 ноември 2017 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Не ще и дума - днес е тъжен ден за руската космонавтика. След дълги години строителство и усилена реклама днес от новия космодрум Восточний бе проведено второто изстрелване с руски хидрометеорологичен спътник и още 18 малки спътника, някои от които за нуждите на западни комерсиални фирми. Изстрелването завърши с провал и не беше установен контакт с нито един от тези спътници. Време е да си зададем въпроса: какво е бъдещето на космодрума Восточний? За да потърсим отговор на този въпрос, ще трябва да се върнем десет години назад във времето. Нека си спомним каква беше обстановката през 2007 година. СпейсЕкс провеждаше полетите на първите си ракети "Фолкън 1" и те завършваха с провал. Илон Мъск беше осмиван в медиите. Русия все още беше лидер в световните спътникови изстрелвания. Не просто лидер - страната беше ненадмината! Статистиката за 2007 година бе следната: от общо 68 орбитални полета цели 26 бяха руски, едва 19 американски и 10 китайски, останалите - на други държави. Сега сме в края на 2017-та година. От януари досега са проведени 79 полета. Абсолютен лидер е САЩ с 27 изстрелвания, Русия е на второ място с 18, а Китай е на трето - с 14. От американските изстрелвания цели 16 са на СпейсЕкс - т.е. една-единствена фирма догонва Русия. Какво се случи? Защо руснаците така изостанаха? Нека пак да се върнем през 2007 година, защото тогава не само СпейсЕкс започна да набира скорост. Същата година Владимир Путин подписа директивата за строежа на новия руски космодрум Восточний. Основната идея за строежа на Восточний беше следната: Русия трябваше да намали зависимостта си от Казахстан, тъй като след разпадането на СССР историческият руски космодрум Байконур остана на казахстанска територия. За строежа на Восточний беше избран Амурският регион в руския Далечен изток, който в началото на новото хилядолетие попадна под силното икономическо влияние на Китай и Япония и поради това Русия се надяваше да премести там индустриалните си центрове. Така можем да заключим, че решението за Восточний беше взето преди всичко от политическа гледна точка, без да е задължително съобразено с икономическите възможности на Русия. Ето какъв беше първоначалният план за развитието на Восточний: -до 2010 година: предварителни проучвания -между 2010 и 2015 година: строителство: пътища, жп линии, електрическа инфраструктура и водоснабдяване, стартови площадки -2015 г. - първо изстрелване от новия космодрум в безпилотен режим -2018 г. - първо пилотирано изстрелване на нов руски космически кораб -2020 г. - преместване на цялата пилотирана програма от Байконур на Восточний. Восточний трябваше да е нещо повече от обикновен космодрум - той щеше да се превърне в центъра на бързо развиващата се космическа програма на Русия. Оттук трябваше да се изстрелват новите роботизирани и пилотирани мисии до Луната и Марс. Годината е 2017-та. До този момент са проведени едва две изстрелвания - едното успешно, през 2016 г., с ракета "Союз" и научен спътник "Ломоносов". Другото беше днес, на 28-ми ноември и то завърши с провал. Далеч сме от първоначалните представи за Восточний. Всъщност трябва да признаем, че дори и днешният полет да беше успешен, въпросите и съмненията около космодрума щяха да останат. Какво представлява днес Восточний? Защо изглежда такъв, какъвто е? Според предварителните проучвания Восточний трябваше да бъде екипиран със стартови площадки за новата пилотирана руска ракета "Рус-М". Тази ракета беше предложена от РКК "Енергия" през 2009 година, но си остана само на чертожната дъска и никога не бе пристъпено към разработването й. През 2011 година новоизбраният ръководител на Роскосмос Владимир Поповкин оповести, че няма нужда да се прави "Рус-М" - възможностите й биха се доближавали до тези на ракетите от семейството на "Ангара", които по това време бяха разработвани в продължение на близо 20 години и времето за първите им полети наближаваше. Така беше взето решението, че в основата на новите руски проекти ще са ракетите "Ангара", като ще бъде създаден специален вариант за пилотирани цели "Ангара-5П" (буквата "П" идва от "пилотиран"). Дотук хубаво, но към тогавашния момент имаше два съществени проблема: единият е, че единствената стартова площадка за "Ангара" се намираше на северния военен космодрум в Русия на име Плесецк, а другият е, че ракетата все още не беше летяла, включително поради отлагания на строежа на стартовата площадка на Плесецк. В крайна сметка два тестови полета бяха проведени през 2014 година. Досега са и единствените. Към 2012-та година във Восточний вече бяха наляти милиарди рубли, а забавянията бяха налице. Някои от руските министерства описваха космодрума с думата "дългострой" - т.е. необоснован проект в състояние на безкраен строеж. С избирането на "Ангара" за основна ракета на руската програма излезе наяве важен факт - ако тепърва щеше да се прави стартова площадка за нея на Восточний, нямаше начин да се изпълни политическата заръка за добютен полет през 2015 година. Така през 2012 година от немай къде Поповкин реши първата площадка на Восточний да е за съществуващите ракети "Союз 2" - просто за да може нещо да излети до 2015 година, каквото и да е, само и само да се изпълни заръката на Путин. Има много подробна статия на сайта на Анатолий Зак Russian Space Web относно взимането на решение за площадка за "Союз" (източник), но няма да я преразказвам в подробности. Само ще спомена, че днес, шест десетилетия след полета на първия изкуствен спътник "Спутник 1", Русия развива космонавтика в 21-ви век с 60-годишни ракети от семейството "Семьорка". Тук трябва да отбележа, че руснаците се справиха доста добре и изпълниха плана само с три-четири месеца закъснение. Е, първият полет от Восточний беше проведен не през 2015 година, а през април 2016 година. Рядко космическите проекти се изпълняват толкова бързо и без съществени отлагания. Адмирации! Но е факт, че засега от Восточний могат да се провеждат единствено полети на руските ракети от семейството "Союз 2", при това само в безпилотен режим. Стартова площадка за "Ангара" ще има едва след няколко години. Междувременно времената се промениха - настъпи кризата в Украйна, САЩ наложиха санкции на Русия, бюджетът на Роскосмос беше драстично съкратен... и се стигна до поредните промени на плановете. За тях писах на страниците на КОСМОС БГ по-рано през годината - Русия ще се откаже от използването на ракети "Ангара" за пилотирани цели, а новите кораби "Федерация" ще използват ракета "Сункар" (известна още като "Союз 5"). Тази ракета е производна на "Зенит". Стартова площадка за "Ангара" на Восточний ще има, но ще е само за безпилотни мисии. Що се касае до пилотираните полети... ами засега ще се провеждат от Байконур, защото само там има необходимата инфраструктура. Пилотирани полети от Восточний? Ще се мисли за тях едва през втората половина на следващото десетилетие след пристъпването към строежа на свръхтежка ракета - т.е. бихме могли да ги видим чак след 2030 година. Така Русия дава заден ход за Восточний, който днес си остава космодрум с единствена стартова площадка за ракети "Союз 2". Струва си да зададем въпроса: какъв е икономическият смисъл от Восточний в настоящия му вид? Говорим за икономическия смисъл, не за политическия. Политическите цели са ясни и бяха упоменати в началото на статията - независимост от Казахстан и развитието на местната индустрия. Какъв е икономическият смисъл, сиреч - каква ще е пазарната полза на Русия от съществуването на Восточний? Ето каква е обстановката към днешно време: освен на Восточний, стартови площадки за "Союз" има на следните космодруми: на Плесецк (за военни стартове на Русия), на Байконур (за пилотирани стартове), на Куру във Френска Гвиана (които се използват за нуждите на европейската космонавтика). Тук трябва да подчертаем следното: колкото и да говорят руските политици за зависимост от Казахстан и затова, че Байконур е в чужда държава, бъдещето на стария космодрум е оптимистично: той е под аренда чак до 2050 година, тъй че ще сме свидетели на полети от него още дълго време. Байконур няма да си отиде скоро, там се намират стартовите площадки и на други важни за Русия ракети като "Протон", докато всякакви кроежи за нови площадки и нови ракети не напускат чертожните дъски или се осъществяват с десетилетни забавяния. Не става ясно как Русия ще рекламира Восточний пред западните фирми и защо те биха предпочели да изстрелват от това място - освен ако няма отстъпки в сравнение с полетите от други космодруми. Но това изглежда безсмислено - нещо повече, в случая географското местоположение има значение - товароподемността на ракетите "Союз" от Восточний е много по-малка от тази на същите ракети, но изстрелвани от Куру във Френска Гвиана. Това не означава, че комерсиални полети няма да има изобщо - през 2018, 2019 и 2020 година ще бъдат проведени изстрелвания за британската компания OneWeb, която ще предоставя интернет услуги. Ще го има и традиционният превоз на малки спътници от типа CubeSat, каквото имаше и при днешния полет. Междувременно пазарът на изстрелвания се променя - частните компании в САЩ и Западна Европа тепърва ще се развиват. СпейсЕкс вече влезе в разгара си - компанята има зад гърба си десетки успешни изстрелвания и съвсем малко провали. От друга страна ракетите на Русия летят все по-рядко, а провалите зачестяват. Има ли бъдеще Восточний? Вероятно да - особено ако руското правителство продължи да подкрепя космодрума и има поне скромен комерсиален интерес. Но по всичко изглежда, че това ще е рядко използван космодрум, а Русия ще продължи да изостава от съвременните тенденции. Засега страната върви по пътя на Португалия от времето на Великите географски открития - португалските мореплавания от 15-ти и 16-ти век са били едни от най-престижните в световен мащаб. Въпреки това след столетия Португалия започнала да изостава в тази област. Русия няма да изчезне от космическата сфера и все още би могла да бъде полезна - но ще заема все по-второстепенно място. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1983-2017-future-of-vostochny

АВАРИЯ: Руска ракета Союз-2.1б излетя от космодрума Восточний, но няма контакт със спътника Метеор-М №2-1 Днешното изстрелване бе второто, проведено от новия руски космодрум Восточний. Снимка: Роскосмос 28 ноември 2017 г. 12:40 ч. Светослав Александров. Днес в 07:41 ч. българско време от новия руски космодрум Восточний излетя космическата ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат", основен спътник "Метеор-М" №2-1 и още 18 малки спътника. Девет минути и двадесет и три секунди след началото на полета беше потвърдено отделянето на "Фрегат" от тристепенната ракета-носител в първична орбита. Полетът първоначално беше обявен като успешен (източник: Роскосмос). Руските медии оповестиха (източник), че вицепремиерът Дмитрий Рогозин е поздравил екипа във връзка с благополучното изстрелване. Радостта обаче се оказа кратка, а успехът - обявен по-рано, отколкото е трябвало... Няколко часа по-късно медиите обявиха, че все още не е установен радиоконтакт с "Метеор-М". Роскосмос също потвърди, че е възникнала непредвидена аномалия - спътникът не се намира в целевата орбита. До този момент не е ясно каква е причината за провала, а понастоящем специалистите анализират постъпилата информация. Според Интерфакс (източник), които се позовават на свой осведомител от ракетно-космическия отрасъл, има човешка грешка - по време на първото запалване на двигателите на блока "Фрегат" той не е бил в нужната ориентация за извеждане в орбита, поради което блокът заедно с прикачените към него спътници паднали в Атлантическия океан. ТАСС от своя страна се позовават на друг източник, според който първото включване на двигателите на "Фрегат" се е случило според плана в точния момент, но не е ясно дали е завършило в точното време или е било прекратено предварително. Възможно е блокът да се е взривил. Каквато и да е причината за аварията, тя нанася сериозен удар върху руските космически планове, още повече, че космодрумът Восточний е най-мащабният руски космически проект след разпадането на СССР. Тогава старият космодрум Байконур остана на територията на Казахстан, а за да могат да провеждат свои полети, руснаците трябва да се съобразяват с чужда държава. Строежът на Восточний започна след 2007 година в Амурската област, на мястото на изоставената ракетна площадка Свободний. Днес той е оборудван с модерна и съвременна техника, а на 28-ми април 2016 година беше проведено първото изстрелване. Днешното бе второто, а до края на 2017-та беше предвиден още един полет. Не е ясно как ще се отрази аварията на по-нататъшния график. Това не е първият проблем, възникнал с ускорителен блок "Фрегат" този месец. В началото на месец декември трябваше да излети ракета "Зенит" с блок "Фрегат" и анголски спътник "Ангосат-1", но по време на наземната подготовка и зареждането на "Фрегат" с гориво преди няколко дни възникнаха проблеми с клапаните. Сега стартът е насрочен за 26-ти декември, но е възможно покрай днешната авария да бъде изместен и за по-нататък през 2018 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1982-2017-soyuz-21b-failure

Космическата ракета Союз-2.1б беше изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний Снимка от днешното извеждане на ракетата "Союз-2.1б" със спътника "Метеор-М" №2-1. Photo credit : Roscosmos 25 ноември 2017 г. 14:15 ч. Светослав Александров. Днес, на 25-ти ноември 2017 година, космическата ракета "Союз-2.1б" беше изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний и приведена във вертикално положение. Изстрелването е планирано за 28-ми ноември в 07:41 ч. българско време. Ако всичко мине наред, ракетата ще изведе в орбита хидрометеорологическия руски спътник "Метеор-М" №2-1. Като вторичен полезен товар ще летят и малките спътници "Бауманец-2", "LEO-Vantage", "AISSat", "IDEA", "SEAM". Това ще е второто изстрелване от новия руски космодрум Восточний, която беше въведен официално в експлоатация през пролетта на 2016-та година. Восточний е най-мащабният космически проект, предприет от съвременна Русия и е обусловен от това, че след разпадането на СССР историческият космодрум Байконур, откъдето навремето са излитали Гагарин и първите космонавти, остана на територията на Казахстан. Така Русия остана в неприятното положение да се съобразява с чужда държава. Руската космонавтика премина през тежки изпитания и кошмарни провали, но Восточний дава повод за оптимизъм. Един бърз поглед към новия космодрум показва, че и в Русия нещата вече са се променили и че модернизацията, макар и със закъснение, е пристигнала и там. Не говорим само за лъскави сгради и нови съоръжения. В продължение на десетилетия съветските инженери е трябвало да се борят с лошото време и да работят на открито, за да обслужват космическите ракети преди старта. На Восточний тези времена вече са в историята - построена е т.нар. Мобилна кула за обслужвания. Кулата може да обгръща цялата ракета и е съвместима с носителите "Союз-2.1а", "Союз-2.1б" и "Союз-2.1в". Екипирана с асансьори, кранове, вентилация и климатични системи, кулата дава възможност на работещите да се трудят защитени от прищевките на метеорологичните условия до последния момент, непосредствено преди старта. За допълнителна информация: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1980-2017-25-nov-soyuz-rolled-out

Спътникът BulgariaSat-1 най-накрая започна да излъчва 24 ноември 2017 г. 12:45 ч. Най-после, след дълги месеци очакване, спътникът на Булсатком BulgariaSat-1 започна да излъчва, съобщава Дилян Янакиев от уебсайта TV-Novini.com (източник). Напомням на читателите, че BulgariaSat-1 бе изстрелян успешно на 23-ти юни 2017 г. с ракета-носител "Фолкън 9" на СпейсЕкс. Това е първият геостационарен комуникационен спътник на България и вторият спътник на страната след полета на Bulgaria 1300 през 1981 година. Спътникът е произведен от Space Systems/Loral и е базиран на спътниковата платформа SSL-1300. Кадър от изстрелването на първия български комуникационен спътник BulgariaSat-1 през юни. Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1979-2017-bulgariasat-1-starts-broadcasting

Ракетата Союз-2.1б беше сглобена и е готова за извеждане на стартовата площадка на космодрума Восточний 3 ноември 2017 г. 17:15 ч. Роскосмос днес съобщи (източник), че космическата ракета "Союз-2.1б" е вече изцяло сглобена и е готова да бъде изведена на стартовата площадка на космодрума Восточний. Извеждането е планирано за сутринта на 25-ти ноември, а самото изстрелване ще бъде проведено на 28-ми ноември 2017 година. Това ще е второто излитане от новия руски космодрум Восточний, който беше въведен в експлоатация през пролетта на миналата година. Ако всичко мине наред, "Союз-2.1б" ще изведе в орбита ускорителен блок "Фрегат" и руски спътник за дистанционно сондиране на Земята "Метеор-М" №2-1. В готовност за полет! Втората ракета "Союз 2" беше сглобена за изстрелване от космодрума Восточний. Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1978-2017-rocket-assembled-vostochny

Среща с Рама?! За пръв път беше установено навлизането на обект от междузвездното пространство в Слънчевата система! Астероидът 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) през погледа на художник. Image credit : Credits: European Southern Observatory/M. Kornmesser 23 ноември 2017 г. 17:03 ч. Светослав Александров. На 19-ти октомври 2017 г. телескопът Pan-STARRS в Хаваите откри бързо придвижваща се точка на нощното небе. Подобно нещо се случва често и е типично за обичайните малки астероиди, които обикалят около Слънцето. Но през следващите дни учените успяха да изчислят орбитата на обекта и стана ясно извън всякакво съмнение - той не е от нашата Слънчева система, а идва от междузвездното пространство. Към момента на откритието обектът, по-късно получил обозначение и наименование 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), вече бил преминал най-близката точка от нашето Слънце и започнал да се отдалечава от нас - следователно ставал все по-блед и труден за наблюдаване. И въпреки това наземните телескопи установили един невероятен факт. До този момент две статии са публикувани в научни списания - една в Nature и една в The Astrophysical Journal. И двете проучвания са единодушни в това: обектът е изключително дълъг - между шест и десет пъти по-дълъг, отколкото е широк! Историята силно напомня на романа на Артър Кларк "Среща с Рама". Според сюжета на книгата Рама, издължен обект с изкуствен произход, навлиза в Слънчевата система от друга звезда. В реалния случай обаче учените са скептични по отношение на извънземния характер на 1I/2017 U1 (‘Oumuamua). Астрономът и блогър Фил Плейт казва следното (източник): един изкуствен цилиндър като Рама би се въртял около оста си, за да имитира гравитация. Но 1I/2017 U1 (‘Oumuamua), напротив, се прекатурва от край до край. Един космически кораб, който би се държал по този начин, вероятно би бил мъртъв, без мощност и без възможност за контрол. "Така че една дълга скала, колкото и да е необичайна, е най-малко странното обяснение", смята Плейт. Тъй че почти със сигурност става въпрос за астероид. Това по никакъв начин не означава, че не е интересен. За пръв път човечеството имаше възможност да изучи обект, идващ от междузвездното пространство! Малко сухи факти за 1I/2017 U1 (‘Oumuamua): обектът идва приблизително от посоката на звездата Вега от съзвездието Лира. Скоростта му е 95 000 km/h. Възможно е да е скитащ обект - да не е обикалял около нито една звездна система в продължение на милиони години, преди да навлезе в нашата Слънчева система. Цветът му е червеникав, подобен на цвета на обектите от външната Слънчева система като Плутон. Потвърдено е също така, че около него няма прах - т.е. не е комета. Вероятно е съставен основно от скали и може би метали, но не притежава воден лед. Обектът е преминал орбитата на Марс на 1-ви ноември. Ще прекоси орбитата на Юпитер през май 2018 г., а на Сатурн - през януари 2019 г., след което ще продължи своя път извън Слънчевата система, по посока на съзвездието Пегас. Големите наземни телескопи ще продължат да наблюдават 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) докъм средата на декември тази година, когато вече ще е твърде блед за каквито и да е съществени наблюдения. Бихме ли могли да изпратим космическа мисия? За съжаление макар и да можем да пращаме автоматични станции до близки и далечни планети, с 1I/2017 U1 (‘Oumuamua) нещата стоят по различен начин. Лари Кос, инженер от НАСА, е обяснил пред Арс Текника (източник), че за да можем да осигурим специфичния импулс, необходим за да догоним обекта, има нужда от доста гориво - около 800 тона в околоземна орбита, т.е. теглото на две Международни космически станции. И с това гориво ще може да бъде осигурено изпращането едва на 10 килограмов космически апарат - скромен, евентуално би имал GoPro камера и рудиментарни авионики. Не разполагаме с такава ракета, способна да изведе толкова много гориво. Даже най-мощната Space Launch System, която НАСА разработва за изпращането на пилотирани кораби до Луната и Марс, ще може да изстреля в орбита 70 тона гориво. Тъй че сега ще пропуснем възможността да изучим обекта с космически апарат. Но нека не униваме - има достатъчно астероиди в близост до нас и съвсем скоро, още догодина, два такива ще бъдат посетени от роботизирани станции. Японската автоматична станция "Хаябуса 2" и американската "Озирис-Рекс" ще достигнат през лятото на 2018-та до техните съответни астероиди Рюгу и Бену. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1977-2017-first-interstellar-asteroid

Индийският орбитален апарат около Марс засне прекрасна снимка на планетата и нейните облаци Камерата MCC на индийската "Марсианската орбитална мисия" засне тази чудесна снимка на 9-ти ноември 2017 г. Photo credit : ISRO 22 ноември 2017 г. 18:11 ч. Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Индия, която понастоящем изучава Марс от орбита, засне прекрасна снимка на планетата на 9-ти ноември. Към момента на заснемането на изображението станцията беше на разстояние 42 433 километра от Марс. Разделителната способност е 2.2 km/pixel, а на снимката ясно се виждат следните вулканични формации: Olympus Mons, Pavonis mons, Ascraeus mons. Облаците, които са показани със стрелка на снимката, се намират над Ascraeus mons. Напомням на читателите, че индийската "Марсианска орбитална мисия", също така известна в медиите и като "Мангалиан" (от санскрит: मंगल мангала, "Марс" и यान яна, "кораб, съдина"), е изстреляна благополучно на 5-ти ноември 2013 година. Тя пристига успешно в орбита около Марс на 24-ти септември 2014 година и с това Индия се превръща в едва третата държава след САЩ и СССР, достигнала до Марс със собствен апарат и със самостоятелно изстрелване (не броим Европейската космическа агенция, която е обединение от европейски държави и освен това двете й мисии "Марс Експрес" и "ЕкзоМарс" са изстреляни от Русия). "Мангалиан" работи и до ден днешен и се очаква да е в добро състояние до 2020 година. Следващата мисия на Индия до Марс "Мангалиан 2" ще бъде изстреляна през 2020 г. и също ще е орбитална мисия, като засега към нея не се планира да се праща спускаем апарат или марсоход. За повече информация: ISRO http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1976-2017-india-mom-latest-mars-photo

Самоук човек, плоскоземец, построил сам ракета - ще се самоизстреля в събота Лудия Майк Хюз позира пред ракетата си. Photo credit : MadMikeHudges.com 20 ноември 2017 г. 20:55 ч. Светослав Александров. След като технологиите станаха масово достъпни за много хора, беше само въпрос на време да се появят и подобни чешити. Да, вярно е - днес мнозина са обхванати от мечтата сами да летят в космоса или да изпратят свой собствен спътник. И докато Илон Мъск, Джеф Безос, Ричард Брансън и имена от този клас будят възхищение, Лудия Майк Хюз е достоен за реклама по телевизията с голям лозунг: "Деца, не правете това у дома!" Чудакът е на 61 години и работи като шофьор. На час получава по $15 долара, но е успял да спести около $20 000, за да построи своя собствена ракета. Това не е поредната аматьорска ракета, каквито разни клубове по моделизъм правят, изстрелват и даже с тяхна помощ снимат Земята отвисоко. Не, това е пилотирана ракета и Майк Хюз ще се самоизстреля. Полетът е насрочен за събота, на 25-ти ноември и ще се излъчва на живо, но само за платени абонати. Очаква се по време на полета ракетата да се качи на височина до 2 километра, след което да прелети над призрачния град Ембой в Калифорния. Не е нужно да казвам, че подобно начинание е изключително рисково - при подобен опит с ракета през 2014 година Лудия Майк Хюз едва не се пребил до смърт, след като парашутът му се е разкъсал. Отървал се само с дребни травми. Запис от тогавашното му изстрелване има на този линк (справка-Youtube). "Ако не си уплашен до смърт, значи си идиот", казва Хюз по повод предстоящия му полет. "Адски плашещо е, но никой няма да се отърве жив от тоя живот. Обичам да правя изключителни неща, каквито никой друг не прави. Никой в историята на човечеството не е проектирал, построил и впоследствие не се е самоизстрелял в негова собствена ракета". "Аз съм ходещо риалити шоу", хвали се Лудия Майк. На всичкото отгоре той е и плоскоземец - един от малцината на този свят, които вярват, че Земята е плоска. Даже главният спонсор на ракетата му е организацията Research Flat Earth. "Не вярвам в науката", твърди Хюз. "Знам неща за аеродинамиката и флуидната динамика и как нещата се придвижват във въздуха, за размера на ракетните сопла и тягата. Но това не е наука, това е просто формула. Няма разлика между науката и научната фантастика". В един момент Лудия Майк Хюз планира да построи ракета, която да е способна да го закара до самия космос, откъдето да види Земята със собствените си очи. Но преди това той трябва да прелети с ракетата си над Ембой в Калифорния... и да оцелее. "Някои хора имат мечти, а други - кошмари. Ние ще разберем това кое от двете е съвсем скоро... лично аз пожелавам на този мъж целия успех в света", пише Джим Кентрел, бивш сподвижник на Илон Мъск и сегашен ракетен предприемач, основател на компания Вектор. За повече информация: уебсайта на Лудия Майк Хюз, madmikehudges.com http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1975-2017-mad-mike-preflight

Вижте най-добрите снимки, заснети през изминалата седмица от повърхността на Марс! Тази снимка беше заснета от лявата камера Mastcam на марсохода "Кюриосити" на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 20 ноември 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Последната седмица се оказа изключително продуктивна за заснемането на повърхността на Марс от марсохода "Кюриосити" и журналистът Ленърд Дейвид е подбрал чудесна колекция от нови снимки. Приятно разглеждане! Тази снимка беше заснета от предната камера за избягване на опасности Front Hazcam Right B на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech Тази снимка също беше заснета на 18-ти ноември от камерата ChemCam Remote Micro-Imager. Тези отвори са резултат от използването на мощния лазер, който изпарява част от почвения материал и бордовият спектрограф анализира получената плазма - така учените разбират ценна информация за минералния състав на Марс. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/LANL Тази снимка бе заснета от лявата камера Mastcam на 16-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS Камерата MAHLI може да прави детайлни снимки на скалите отблизо. Тази фотография е заснета на 18-ти ноември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1974-2017-best-curiosity-photos-november

Спътникът Метеор-М №2-1 беше прикачен към ускорителния блок Фрегат. Второто изстрелване от космодрума Восточний наближава! 20 ноември 2017 г. 17:00 ч. Роскосмос оповести (източник), че на 17-ти ноември бяха завършени процедурите по прикачването на изкуствения спътник "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат". Изстрелването на хидрометеорологическия спътник е планирано за 28-ми ноември. Това се очертава да бъде второто изстрелване от новия руски космодрум Восточний, който през април миналата година официално започна дейност с благополучното излитане на ракета "Союз 2" и гама-лъчевия астрономически спътник "Михаило Ломоносов". Общо два полета са планирани за 2017-та година, единият през ноември с "Метеор-М" №2-1, а другият през декември със спътниците "Канопус-В" №3 и 4. Безспорно строежът на Восточний е най-мащабният, скъпоструващ и амбициозен проект на руската космонавтика след рухването на СССР. Когато Съюзът се разпадна в началото на 90-те години, историческият космодрум Байконур, откъдето е излетял първият космонавт Юрий Гагарин и множество други важни мисии, остана на територията на новата държава Казахстан. Също както в САЩ някои хора се дразнят на това, че американските ракети "Атлас 5" работят с построени в Русия двигатели, така и в Русия се дразнят, че за да провеждат космическите си проекти, сега трябва да се съобразяват с чужда държава. Ето защо толкова много пари и усилия бяха вложени в строежа на изцяло нов космодрум в Далечния Изток, който си е част от Русия и така руснаците могат да скъсат с тази дразнеща за тях зависимост. Тепърва предстои да видим доколко Восточний ще бъде успешен. Едно е ясно - Русия планираше постепенно да измести всички полети от Байконур към новия космодрум, както безпилотни, така и пилотирани. Сега обаче тази опция изглежда твърде скъпа и в близко бъдеще ще бъдат провеждани само безпилотни стартове, вероятно това включва полети и на роботизирани автоматични станци до Луната. Строежът на новата ракета "Союз 5" и пилотирания космически кораб "Федерация", който ще замени стария ПК "Союз", ще бъде фокусиран основно върху Байконур, тъй като там се намира цялата налична инфраструктура за подготовка на космонавти. Снимка от прикачването на спътника "Метеор-М" №2-1 към ускорителния блок "Фрегат". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1973-2017-approaching-second-vostochny-launch

ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър прекоси орбитата на марсианската луна Фобос "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" направи тази цветна снимка на Фобос на 26-ти ноември 2016 година. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS 20 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 16-ти ноември т.г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" прекоси орбитата на марсианската луна Фобос. Това е важна стъпка напред към установяването в окончателната научна 400-километрова кръгова орбита, откъдето "Трейс Газ Орбитър" ще започне изучаването на Червената планета. Прекосяването на орбитата на Фобос не е еднозначно на облитане на луната. Напротив, екипът на мисията направи всичко възможно по време на пресичането Фобос да се намира възможно най-далече от "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Преминаването на орбитата на Фобос се случи около апоцентъра (т.е. най-далечната точка, в която "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" отстои от Червената планета). Перицентърът е на около 100 километра от повърхността - т.е. в марсианската атмосфера. Автоматичната междупланетна станция използва силите на триене и съпротивление с атмосферата, за да коригира орбитата си - тази процедура се нарича "аеробрейкинг" и чрез нея корекциите стават с минимален разход на гориво. Напомням на читателите, че "ЕкзоМарс" представлява двустъпкова програма на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Русия за търсенето на живот на Марс. В рамките на първата стъпка, на 14 март 2016 г. беше изстреляна автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", а пристигането в орбита беше на 19 октомври 2016 година. През настоящата 2017 г. "Трейс Газ Орбитър" се занимава основно с коригирането на орбитата си и ако това приключи с успех, основната научна мисия ще започне в началото на 2018 година. Мощните научни инструменти на борда на станцията ще могат да откриват следи от редки газове в атмосферата на Червената планета, които може да са показателни за наличието на живот. Втората стъпка ще бъде осъществена най-рано през 2020 година, когато ще бъдат изстреляни спускаема платформа и марсоход. В рамките и на двете стъпки има българско участие - сега в орбита около "Червената планета" на борда на "Трейс Газ Орбитър" лети построения в България прибор за изучаване на космическа радиация "Люлин-МО", а през 2020 година на спускаемия апарат ще полети и "Люлин-МЛ". Това е важно завръщане на България в сферата на междупланетните изследвания, след като предишни опити за достигане на Марс с наше участие - през 2011 г. (руската мисия "Фобос-Грунт") и през 1996 г. (руската мисия "Марс 96") завършиха с неудачи. България вече е изпращала наш инструмент до Луната през 2008 г. на борда на индийската мисия "Чандраян-1", а преди това през 80-те години сме имали участие в мисиите за изучаването на халеевата комета "Вега", както и на станцията за изучаване на Фобос - "Фобос 2". Сега, след като имаме присъствие на борда на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", продължава традицията да участваме в руските междупланетни програми. За повече информация: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1972-2017-exomars-crosses-phobos-orbit

ГКНПЦ Хруничев оповести успешно огнево изпитание на агрегатния модул на ракетата-носител от лек клас Ангара-1.2 17 ноември 2017 г. 15:07 ч. Днес ГКНПЦ "Хруничев" оповести, че горивната система на агрегатния модул на ракетата-носител от ново поколение "Ангара-1.2" е преминала през успешно статично запалване. Това изпитание се явява важен и заключителен етап на наземните тестове преди същинските полетни изпитания. Температурните и вакуумни изпитания на модула бяха проведени през ноември 2016 г. - т.е. преди една година. Източник: ГКНПЦ Хруничев Агрегатният модул на "Ангара". Снимка: ГКНПЦ "Хруничев" http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1971-2017-angara-successful-static-firing

Уникално: астронавт засне изгарящ метеор в земната атмосфера! 17 ноември 2017 г. 15:05 ч. Докато заснемаше видеоклип на Земята от космоса, астронавтът на Европейската космическа агенция Паоло Несполи неочаквано улови на кадрите изгарящ метеор в земната атмосфера. Въпросното видео бе заснето на 5-ти ноември, докато "Международната космическа станция" преминаваше от южните части на Атлантическия океан към Казахстан. Станцията се намира на 400 километра от земната повърхност. Няма как да се установи с точност откъде е дошъл този неочакван космически нашественик. Има три метеорни потока в рамките на последния един месец. Те причиняват явление, което наричаме на разговорен език "падащи звезди" или "звездопад". Разбира се, това не са истински звезди, а частички от комети, които навлизат в атмосферата с висока скорост и изгарят. В случая метеорът може да идва от Тауридите, който имаше пик преди няколко дни, на 10-ти ноември. Може и да е ранен Леонид - метеорен поток, чийто пик ще е на 17-ти и 18-ти ноември. Метеорният поток Ориониди пък имаше пик в края на октомври, но ще остане активен до края на ноември. На видеото, което можете да изгледате, натискайки връзката отдолу, ще забележите и други любопитни явления, например множество светкавици, които периодично проблясват в земната атмосфера. Натиснете тук, за да изгледате цялото видео (препратка към Youtube). Това е кадърът, на който се вижда преминаващ метеор в земната атмосфера. Photo credit : ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1970-2017-nespoli-meteor

Бизнесът на близкокосмическата компания Уърлд Вю потръгна с оптимистични темпове Кадър от изстрелването на "Стратолит" на 1-ви октомври от космодрума Тусон. Photo credit : World View 17 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Когато частната компания Уърлд Вю започна да провежда височинни полети на балони до близкокосмическото пространство през 2013 година, тя привлече вниманието на обществеността с плановете си да извозва туристи на близкокосмическа височина, при това само за около $75 000 долара - фракция от цената, което например е предложена от Върджин Галактик. Т.нар. "близкокосмическо пространство" всъщност представлява регион от земната атмосфера, обхващащ стратосферата и мезосферата (на височина между 15 и 100 километра над Земята), от който вече може да бъде забелязана космическата чернота и да бъдат направени наблюдения и научни изследвания. Но докато перспективите за близкокосмически туризъм продължават да подбуждат желанията ни да летим колкото се може по-скоро, Уърлд Вю засега не бърза с пилотираните полети - още повече, че търсенето за безпилотни комерсиални полети е толкова голямо. До този момент компанията е провела около 50 тестови и комерсиални полета със своя роботизиран апарат "Стратолит". Четири изстрелвания имаше през септември и октомври, като сред тях включваме и първото изстрелване от космодрума Тусон. "Ние изненадващо имаме работещ и изключителен бизнес от роботизирани полети, тъй че ще позволим той да е на предни позици, докато пилотираните полети ще последват след това", съобщава за Тусон.com Тейбър МакКалъм, един от съоснователите на Уърлд Вю. Джейн Пойнтър, също съосновател и съпруга на МакКалъм допълва: "Има клиенти, които ни чукат на вратите" и очаква от Тусон да има около 100 изстрелвания годишно. Макар че компанията засега не бърза да почне да провежда пилотирани полети, тя вече е започнала процедурите по получаването на лиценз от Федералната авиационна администрация за тази цел. Надеждите са, че някой ден туристическите полети ще станат евтини. "Ние бихме могли да използваме опита от роботизираните полети при големи височини, за да се научим как да провеждаме пилотирани и така да направим тяхната цена много, много по-малка", коментира МакКалъм. Междувременно бизнесът с роботизирани полети процъфтява. Сега за компанията работят 70 души на пълен работен ден с годишна заплата от около $60 000 долара годишно. Плановете са за наемане на още 400 работника. Засега полетите на полезен товар с роботизиран апарат "Стратолит" няма стандартна цена, но възлиза грубо на около няколкостотин хиляди долара, което е по-евтино от спътниците. Уърлд Вю провежда много полети, някои от които са за нуждите на отбраната на САЩ, но има и за публични агенции като НАСА, НОАА, Бол Еърспейс. А през юни 2017 година компанията изстреля до ръба на космоса много необичаен полезен товар - пилешки сандвич Zinger на заведението за бързо хранене KFC. Това беше невероятен пиар както за Уърлд вю, така и за KFC, а благодарение на полета стана възможно да се тества нов механизъм за ориентацията на слънчевите панели на "Стратолит" към Слънцето, което позволява дългосрочни роботизирани полети. Уърлд Вю се оказва една от развиващите се аерокосмически фирми и докато не всички от този бранш оцеляват - някои фалират, а други са в полуживо състояние в продължение на дълги години, тази си е намерила важна пазарна ниша. Да се надяваме, че компанията ще расте и занапред, за да можем да видим някой ден и пилотирани полети. Междувременно нейните "Стратолит"-и имат голям потенциал и съвсем скоро дейности, които някога се извършваха само от спътници, ще станат възможност да се вършат и от височинни балони, намиращи се на ръба на космоса. За допълнителна информация: Тусон http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1969-2017-world-view-business

2017-та година е рекордна по брой изведени спътници в орбита! 16 ноември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Въпреки че може би е малко рано за т.нар. "празнични" статии, които по традиция публикувам на страниците на КОСМОС БГ и в които давам поглед към следващата година и правя обзор на изминаващата, някои интересни факти вече излязоха, на базата на които можем да оценим сегашната 2017-та година. Казано накратко, спътниковата индустрия процъфтява! Това е особено валидно за сферата на малките сателити. Съгласно доклада, публикуван от престижния технологичен и иновационен център Catapult, в периода между юли и септември 2017-та година са изведени общо 83 малки спътника (като под "малък спътник" се разбира такъв, тежащ под 500 килограма). За цялата 2017-та броят на изведените малки спътници е 273, с което е счупен предишният рекорд от 273-та година, когато бяха изведени 202 малки спътника. "До края на 2017 г. очакваме общия брой на изведени малки сателити да надвиши 300, базирано на очакваните изстрелвания. Това е показател колко бурно расте тази част от сектора и ние считаме, че от 2017 до 2020 г. ще бъдат изстреляни поне 1 300 малки спътника", съобщава Флориан Деконик, един от съавторите на доклада. Докладът също така анализира сектора на малките ракети, който ще позволи по-чест достъп до специализирани орбити. Говорим за ракети, които ще имат товароподемност от не повече от 500 килограма до околоземна орбита. Разработваните ракети ще използват различни методи за достигане до космоса: 65% от тях ще разчитат на вертикално изстрелване, 11% - на хоризонтално, което включва извеждането от борда на самолет, 10% търсят алтернативни методи като например извеждане от балон. Като заключение можем да кажем, че 2017-та година е рекордна по отношение на общия брой изведени спътници (независимо от размера им, малки или големи). За повече информация: Catapult http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1968-2017-satellite-record

До броени дни СпейсЕкс ще изстреля "Зума" : най-засекретената мисия в историята на американската космонавтика през последните години 15 ноември 2017 г. 17:05 ч. Космическите програми на САЩ и Западна Европа са рядко строго секретни - някак си нуждата от цялостна секретност е отпаднала след края на Студената война. Докато Русия и Китай никога не излъчват военните си стартове и рядко дават каквато и да е ценна информация, Националният разузнавателен офис на САЩ няма нищо против излъчването на изстрелванията на живо, дори и това да е само за началните етапи на полета, освен това знаем в продължение на месеци че предстои изстрелване на класифициран полезен товар и някакви базисни факти за шпионския спътник. Сега обаче е различно. За предстоящето изстрелване на "Зума", което засега е насрочено за петък, 17 ноември, в 03:00 ч. българско време, научихме едва наскоро - преди месец. Отдавна не се е случвало в САЩ да "изскочи заек" - т.е. мисия да стои дълго време под прикритие и да научим за нея толкова скоро преди изстрелването. Знаем също така, че изпълнителят на "Зума" е Нортроп Груман. Но нямаме никаква идея кой е поръчителят. Нито една правителствена агенция в САЩ не си е признала, че стои зад "Зума". От Нортроп Груман оповестяват само, че полезният товар "Зума" е поверителен и ще бъде изстрелян в ниска околоземна орбита. Но тъй като изкуствените спътници са видими от Земята, възможно е аматьорите-астрономи да успеят да разгадаят някои от загадките на "Зума". Това ще е 17-тото изстрелване на СпейсЕкс и ракета "Фолкън 9" за 2017 година. След полета първата степен на ракетата ще трябва да се върне върху Стартова зона-1 на комплекса Кенеди - т.е. това ще е кацане на суша, а не върху плаваща платформа. Ракетата "Фолкън 9", която ще изведе в орбита топ секретната мисия "Зума". Photo credit : SpaceX http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1967-2017-spacex-preview-top-secret-zuma-mission

Успех: Космическият кораб Юджийн Сърнан беше прикачен към Международната космическа станция На кадъра: захващането на "Юджийн Сърнан" от роботизираната ръка на "Международната космическа станция". Photo credit : NASA TV 14 ноември 2017 г. 17:14 ч. Светослав Александров. Полезен товар с общо тегло от около три тона и половина пристигна на "Международната космическа станция" след като товарният американски космически кораб "Юджийн Сърнан" от серия "Сигнус" на фирмата Орбитал беше прикачен благополучно към орбиталния комплекс. По традиция Орбитал кръщава корабите си на покойни астронавти на НАСА. Юджийн Сърнан е последният астронавт, стъпил на повърхността на Луната като част от мисия "Аполо 17". Той почина по-рано тази година. Захващането на "Юджийн Сърнан" от роботизираната ръка на станцията беше осъществено днес в 12:04 ч. българско време с асистирането на астронавта на НАСА Ранди Брезник и неговия колега от ЕКА Паоло Несполи. Полезният товар на борда на "Юджийн Сърнан" включва храна, облекло, хардуер за "Международната космическа станция", малки спътници от типа CubeSat и уникални научни експерименти - сред които са експеримент за тестване на антибиотичната резистентност в условия на микрогравитация, лазерна комуникационна технология, хибридна слънчева антена за далечни комуникации, експеримент за изучаване на биологичната азотфиксация и др. Някои традиционни храни и подаръци за предстоящите празници Ден на благодарността и Рождество Христово също пристигнаха на станцията, за да зарадват празнуващите астронавти и космонавти. И докато на "Международната космическа станция" няма хладилник, яденето на пуйка е част от празничната традиция - тя е термостабилизирана, във вакуумирана опаковка и може да бъде веднага разопакована и изяждана. Следващите дни ще бъдат напрегнати за астронавтите - те ще трябва да разтоварят целия багаж, а после "Юджийн Сърнан" ще бъде напълнен с отпадъци. Разкачването на кораба от "Международната космическа станция" е предвидено за 4-ти декември, след което той ще изгори в атмосферата. За повече информация: НАСА http://www.space-bg.org/ http://www.cosmos.1.bg/ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1966-2017-14-november-cygnus-attached-iss

Русия има план да конкурира СпейсЕкс, но може би вече е късно... 13 ноември 2017 г. 19:20 ч. През 2013 година Русия изглеждаше здраво стъпила на комерсиалния спътников пазар - страната обслужваше половината изстрелвания на частни фирми. Тази роля изглеждаше непоклатима. Днес, четири години по-късно, ситуацията е различна: с развитието на комерсиалните превозвачи в САЩ вече Русия не е на водещо място. Засега страната е осъществила 17 полета, но едва около една трета е за нуждите на частни фирми - всички останали са за нуждите на руското правителство или за "Международната космическа станция". От друга страна СпейсЕкс има 16 полета, от които 11 са за комерсиални купувачи. А СпейсЕкс е само една от частните компании в Америка... Застрашена от това да загуби ролята си на пазара, руската корпорация "Енергия" има план за бързо развитие на нова ракета "Союз 5". Още до края на тази година трябва да е завършен предварителният дизайн, а ракетата трябва да стъпи на пазара до 2021 година. Освен че ще трябва да започне да извежда и новия пилотиран кораб "Федерация", "Кремъл разглежда тази ракета от ново поколение като руския отговор към американското предизвикателство на комерсиалния пазар по изстрелванията, което от своя страна прави разработката на "Союз 5" изключително спешна", пише журналистът Анатолий Зак (източник). Но планът на Русия да конкурира СпейсЕкс има един съществен недостатък, коментира журналистът Ерик Бергер за Арс Текника (източник). Казано накратко, руснаците разчитат, че СпейсЕкс ще останат в настоящето си положение в периода между днес и 2021 година. Но е възможно това да не е така. Само преди четири години Илон Мъск изстрелваше първоначалната си невъзвращаема ракета "Фолкън 9" с капацитет на товароподемността от 10.5 тона в околоземна орбита. Днес лети четвъртата модификация на "Фолкън 9", а от догодина ще дебютира петата и окончателна с акцент върху възвращаемостта и капацитет от 23 тона в околоземна орбита. Дори и последният вариант на "Фолкън 9" да постигне само скромен успех, когато "Союз 5" извърши първия си полет през 2021 година, тази руска ракета няма да се конкурира с вариант на "Фолкън 9" на цена от $60 милиона долара и известно изоставяне от графика. По-скоро изглежда, че СпейсЕкс ще може да изстрелва ракетата си почти по поискване, и то за фракция от настоящата цена. Така може би руснаците вече са безвъзвратно закъснели... Пилотираният космически кораб на Русия "Федерация" от ново поколение - макет. Той ще бъде извеждан в орбита от ракета "Союз 5". Снимка: Роскосмос http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1965-2017-russia-spacex

УСПЕХ: Космическата ракета Антарес изведе благополучно в орбита частния американски кораб Юджийн Сърнан Снимка от днешното успешно изстрелване. Photo credit : NASA/Bill Ingalls 12 ноември 2017 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Приблизително три тона и половина полезен товар, в това число храна, дрехи и научни експерименти, отпътуваха днес към "Международната космическа станция" след като ракетата "Антарес" на Орбитал благополучно изведе в околоземна орбита частния американски кораб "Юджийн Сърнан". Изстрелването беше осъществено в 14:19 ч. българско време от космодрума Уолопс. Прикачването на кораба "Юджийн Сърнан" към станцията е планирано за 14-ти ноември. Корабът ще престои прикачен към МКС до 4-ти декември, като през това време астронавтите ще трябва да го разтоварят, след което ще го напълнят с отпадъци. След приключването на експлоатацията на "Юджийн Сърнан" той ще изгори в земната атмосфера. Юджийн Сърнан, на който е кръстен този кораб от серията "Сигнус", е последният астронавт, разходил се на повърхността на Луната като част от мисия "Аполо 17" през 1972 година. Сърнан напусна този свят през януари. Частната компания Орбитал по традиция кръщава корабите си на покойни астронавти. Изстрелването трябваше да бъде осъществено още вчера, на 11-ти ноември. Всичко по време на обратното броене беше наред, но в последните минути нагъл пилот на частен самолет наруши въздушното пространство над космодрума, а опитите да го изгонят се провалиха. Днес също можеше да се стигне до подобен развой, след като лодки се приближиха твърде много до площадката. Вероятно този факт изненадва мнозина читатели. Как е възможно подобно нещо изобщо да се допуска в САЩ? Нали в страни, чиято космонавтика е най-вече контролирана от военните като Русия и Китай, това никога не би било допуснато?! Да, вярно е - политическата обстановка на запад е много по-либерална в това отношение и подобни нарушители често пъти се отървават само с глоби. Но една от причините, поради които подобни неща се случват на Запад е че там просто има твърде много хора, които разполагат с частни яхти и самолети, тяхна лична собственост. Докато в държави като Китай такова явление не съществува, поне не в такива големи мащаби. Днешният полет беше важен за Орбитал, тъй като след повече от година прекъсване ракетата "Антарес" се завърна в експлоатация. Досега тази ракета е летяла само на мисии за нуждите на НАСА и "Международната космическа станция", но не и за частна фирма. Възможно е днешният успех да привлече интересите на частни космически компании. "Антарес" е уникална ракета, тъй като е пример за безпрецедентен за космонавтиката аутсорсинг. Само втората степен се разработва от Орбитал, а първата степен се произвежда от украинското бюро "Южное". Степента е екипирана с произведени в руското предприятие "Енергомаш" двигатели "РД-181". Нарочно използвам израза "произведени в руското предприятие", а не "руски двигатели", защото читатели на сайта се свързаха с мен, да ме коригират, че изразът "руски двигатели" е некоректен. Действително ракетата "Антарес" е американска, защото собствеността е на американската компания Орбитал. Двигателите също са американски, дори и да се произвеждат в руско предприятие, тъй като лицензът им е американски. На практика Русия не би могла да ги използва за нуждите на нейните ракети, без да ги откупува от американската компания-праводържател. Запис от днешното изстрелване: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1964-2017-antares-launches-with-cygnus