SAlexandrov

За пръв път в историята: мисии на НАСА и ЕКА засякоха излъчването от космическо събитие, свързано с гравитационни вълни! Космическият телескоп "Хъбъл" засне излъчването на сблъсъка между две неутронни звезди. Photo credit : NASA/ESA 16 октомври 2017 г. 18:05 ч. Светослав Александров. На 17-ти август тази година космическият телескоп на НАСА "Ферми" улови високоенергийно излъчване от мощна експлозия в галактиката NGC 4993, разположена от нас на 130 милиона светлинни години в съзвездието Хидра. Събитието веднага бе докладвано сред астрономите по цял свят като късовълново гама-лъчево излъчване. Учените от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсеватория (LIGO) успяха да засекат гравитационни вълни, които произлизат от сблъсъка на две неутронни звезди, причинили експлозията. Междувременно множество наземни обсерватории, но също така и космически, като мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Интеграл" и мисиите на НАСА "Суифт", "Хъбъл", "Чандра" и "Спицер", регистрираха заглъхващото лъчение. "Това е разтърсващо откритие, което за пръв път разкрива едновременно гравитационни вълни и високоенергийни лъчения от един и същ космически източник", съобщава Ерик Куулкърс, учен от екипа на "Интеграл". Преди настоящето откритие учените са потвърждавали съществуването на гравитационни вълни общо четири пъти - веднъж през септември 2015-та, два пъти в края на 2015-та и един път в началото на 2017-та година. Но във всички предходни случаи гравитационните вълни бяха свързвани с черни дупки. Сега става въпрос за неутронни звезди. Учени от екипа на LIGO, които първоначално участваха в откритието на гравитационните вълни, получиха Нобелова награда по-рано този месец. Изучаването на неутронните звезди е от критично важно значение за разбирането на еволюцията на Вселената. Докато една звезда може да създаде в ядрото си химични елементи с тежестта на желязото, по-тежките елементи се създават от по-мощни източници - като звездна експлозия или сблъсъка на две неутронни звезди. "Смятаме че неутронните звезди са източник на всякакви видове тежки елементи: от златото в нашата бижутерия до плутония, който захранва космическите кораби, електроцентралите и бомбите", съобщава Анди Фръчтър от Space Telescope Science Institute. За да бъде изучен какъв е химичният състав на обектите във Вселената се разчита основно на спектрален анализ. И докато спектралните характеристики в настоящия случай доказват без всякакво съмнение, че става въпрос за неутронни звезди, цялостната им интерпретация е трудна и ще отнеме време. "Отвъд факта, че две неутронни звезди изхвърлиха голямо количество материя в космоса, ние все още не сме сигурни какво точно показва този спектър", пояснява Фръчтър. "Понеже материалът се придвижва изключително бързо, спектралните линии са размазани. Освен това има всякакви видове необичайни изотопи, много от които са краткоживущи и претърпяват радиоактивен разпад. Хубавата новина е, че това е един прекрасен спектър и имаме много данни, с които да работим и които да анализираме". Но най-важното от това събитие е, че е положено началото на нова епоха в астрономията - учените могат да изучават космическите събития по много различни начини. Това е само началото - в бъдеще анализите на подобни явления могат да допринесат за разгадаването на фундаментални научни загадки, като например каква е скоростта на разширяването на Вселената. За повече информация: Hubblesite, ESA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1938-2017-first-light-gravitational-wave-event

Юбилей: днес отбелязваме 70 години, откакто човек за пръв път преодоля звуковата бариера Пилотът Чък Йегър пред самолета Бел-X1, с който за пръв път е преодоляна звуковата бариера 14 октомври 2017 г. 16:00 ч. Светослав Александров. На 14 октомври 1947 година експериментален самолет полита над пустинята Мохаве. На борда е пилотът на военновъздушните сили на САЩ Чък Йегър. В рамките на този полет за пръв път управляван от човек летателен апарат преминава звуковата бариера. Терминът "звукова бариера" като че ли намеква, че става въпрос за някаква физическа стена, която трябва да бъде прехвърлена. За мнозина инженери, работили по проблема, аналогията не е била съвсем погрешна - макар и от незапомнени времена се е знаело, че физически обекти могат да преодолеят скоростта на звука (все пак куршуми и снаряди са го правили в продължение на столетия!), не е било ясно дали човек би оцелял по време на такъв полет. Познанието, че звукът има определена скорост, не е продукт на науката от 20-ти век (източник: НАСА). В продължение на векове хората са наблюдавали, че по време на буря първо се вижда светкавицата, а чак тогава чуваме гърма. Играчите на голф днес често си служат с "правилото на палеца". Когато забележат светкавица в далечината, започват да броят - едно, две, три. Ако преброят и петте пръста на ръката си и чуят гръм, те знаят - гръмотевицата е паднала на около миля разстояние от тях. Точно 260 години преди полета на Йегър, именитият учен Исаак Нютон публикува първите си изчисления за скоростта на звука във въздух. Той обаче допуска съществена грешка. Нютон знае, че при предишни артилерийски опити скоростта на звука е била изчислявана на около 340 m/sec. Изпитанията на артилеристите са прости - човек стои в далечината и пресмята забавянето между блясъка, който се вижда при изстрелването на снаряд от оръдие, и гърма, който се чува впоследствие. Въпреки че тези опити са доста точни (днес сме наясно, че скоростта на звука във въздух с температура 20 °C е 343 m/sec), числото, което дава Нютон, е 298 m/sec. Грешката на Нютон идва от предположението му, че въздушната температура в звукова вълна е константа (изотермален процес). Век по-късно Пиер-Симон Лаплас успява да коригира тази грешка, като постулира, че звуковата вълна е адиабатна, а не изотермална. До падението на Наполеон поведението на звука във въздуха и неговата скорост стават ясни. През 19-ти век се натрупва съществено количество експериментални данни. Безценни са опитите на Ернст Мах, на чието име е кръстено и Числото на Мах (отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи). Мах не просто дава първите ясни и категорични доказателства за съществуването на шокови вълни при свръхзвукова скорост. Той създава оптична постановка, позволяваща тяхното заснемане. Ето иконичната снимка на куршум при свръхзвукова скорост, направена от Ернст Мах през 1887 година: Понеже поведението на куршуми при свръхзвукова скорост е най-добре известно през първата половина на 20-ти век в сравнение с всички останали тела, тяхната форма служи като основа за разработката на самолета Бел-X1. Този самолет действително е моделиран на базата на куршум от 50-калиброва картечница. Четири ракетни двигателя от серията XLR11 задвижват X1, работещи с етилов алкохол и течен кислород. За разлика от повечето самолети, той не се ускорява от писта, а е пускан във въздуха от корема на бомбардировач B-29 Superfortress. Мъжът, който завинаги влиза в човешката история, носи името Чарлз Елууд "Чък" Йегър. Роден е на 13-ти февруари 1923 година и в рамките на жизнения си път се утвърждава като брилянтен изпитателен пилот и надарен механик. Любопитен факт: два дни преди историческия полет Йегър е хвърлен от гърба на коня си по време на езда със своята съпруга. Инцидентът оставя Йегър с две счупени ребра. Знаейки че при това положение никога няма да му дадат разрешение да реши, младежът тайно се консултира с лекар извън базата. За да не се издаде, че от болка не може да си вдигне ръката и да застопори страничната врата на самолета, решава да си помогне с дръжка от метла. Така благодарение на амбицията да влезе в историята, Чък Йегър изпълнява успешно свръхзвуковия си полет на 14-ти октомври 1947-ма година. И докато изпитателните пилоти често пъти загиват докато изпълняват мисиите си, Йегър лети в продължение на десетилетия, пенсионира се успешно и днес той е жив и в добро състояние, на достойната 94-годишна възраст. Нещо повече - активен е в социалните мрежи и има акаунт в Туитър: https://twitter.com/genchuckyeager Стереотипът за пилотите-изпитатели е, че те са сурови хора, но на Йегър определено не му липсва чувство за хумор - един от коментарите му е, че сексът е по-добро нещо от свръхзвуков полет. Понеже проектът за свръхзвуков полет е координиран от военните, постижението не е показано своевременно в медиите. За пръв път на 22-ри декември 1947 година списание Aviation Week отразява новината неофициално, без разрешение от военновъздушните сили на САЩ. Официално потвърждение е дадено чак през юни 1948 година. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1937-2017-70-years-first-manned-supersonic-flight

Успех: Ракета Союз-2.1а изведе успешно кораба Прогрес МС-07 в околоземна орбита 14 октомври 2017 г. 12:15 ч. Днес в 11:47 ч. българско време от космодрума Байконур в Казахстан излетя благополучно космическата ракета "Союз-2.1а" с товарен кораб "Прогрес МС-07". Осем минути и четиридесет и осем секунди след излитането корабът се отдели успешно от третата степен на ракетата-носител и започна самостоятелен полет към "Международната космическа станция". Скачването е планирано за 16-ти октомври в 14:09 ч. На борда на "Прогрес МС-07" пътуват над 2 тона полезен товар, в това число гориво, въздух, оборудване за станцията и храна. За повече информация: Роскосмос Кадър от днешното излитане: ЦЭНКИ/РОСКОСМОС http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1936-2017-14-oct-progress-launches

Среднотоварната Протон, а не Ангара ще е тази руска ракета, която ще се съревновава с Фолкън 9 13 октомври 2017 г. 20:00 ч. Вчера уебсайтът SpaceNews.com оповести, че частната компания ILS, която притежава правата върху комерсиалните изстрелвания на ракети "Протон" и "Ангара", смята среднотоварния вариант на "Протон" за по-печеливш. Русия понастоящем експлоатира тежкотоварна ракета "Протон-М" и разработва нови ракети: тези от семейството на "Ангара", както и среднотоварен вариант на "Протон", който се очертава да влезе в експлоатация след 2018 година. Лекотоварен вариант на "Протон" също е замислен, но към сериозната разработка ще се пристъпи едва след завършването на среднотоварния в края на 2018-та. Според Кърк Пайшър, президент на ILS, тежкотоварният вариант на "Ангара"- "Ангара 5" няма съществено комерсиално бъдеще. Той е предвиден да замени тежкотоварния "Протон-М" след 2025 година, но за съжаление се очертава да е нерентабилен. Вероятно тази ракета ще лети само веднъж или два пъти годишно и това няма да е достатъчно за започването на стабилен бизнес. Понастоящем американската компания СпейсЕкс иска $62 милиона долара за изстрелване до геостационарна орбита. Това е най-ниската цена на пазара. Пайшър казва, че няма как "Ангара 5" да лети толкова евтино. Но пък среднотоварната ракета "Протон" евентуално би могла и тя директно ще конкурира Илон Мъск. SLS трябва да преодолее още един фактор - а този, че ракетите "Протон" не се считат за особено надеждни. В периода между 2010 и 2015 година е имало средно по един провал всяка година - т.е. едно от всеки десет изстрелвания е завършвало с неуспех. Това е изнервяло застрахователите - някои от тях са искали по-високи премии от спътниковите компании, които използват ракетата. А някои са се отказвали да застраховат изстрелвания на "Протон" или са намалявали сумата, която са били готови да рискуват в случай на авария. През следващата 2018 година е предвидено само едно комерсиално изстрелване на "Протон-М". Това е показател, че засега руските ракети губят своя дял на спътниковия пазар. Изстрелване на ракета "Протон" от май 2015 г., завършило с провал - един от многото инциденти с тази ракета. Credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1935-2017-proton-m-potential

Успех! Руска ракета Рокот изведе в орбита европейския спътник Sentinel-5P с важен инструмент, позволяващ детайлен мониторинг на атмосферното замърсяване Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : ESA 13 октомври 2017 г. 16:51 ч. Светослав Александров. Днес в 12:28 ч. българско време от руския космодрум Плесецк излетя ракета "Рокот" с ускорителен блок "Бриз-КМ" и европейски спътник Sentinel-5P. Броени минути след началото на полета беше потвърдено успешното разделяне на "Бриз-КМ" и спътника от основната ракета-носител "Рокот". "Рокот" представлява преобразувана балистична ракета от типа "УР-100Н", известна според класификацията на НАТО като SS-19 Stiletto. Изстрелването на "Рокот" за космически цели се координира от фирмата Eurockot, като 51% от собствеността й се пада на EADS Austrium, а 49% на руския аерокосмически гигант ГКНПЦ "Хруничев". Довеждането на спътника в правилната орбита бе осъществено от "Бриз-КМ" близо час по-късно. Около 14:00 ч. наземните ръководители получиха първия сигнал от Sentinel-5P, който потвърди точността на орбитата и благополучното разгръщане на слънчевите панели. На борда на Sentinel-5P има уникален научен инструмент с име Tropomi, който може да наблюдава множество газове в земната атмосфера: азотен диоксид, озон, формалдехид, серен диоксид, метан, въглероден оксид и аерозоли. Всички те повлияват качеството на въздуха, който дишаме. Благодарение на новия спътник ще може да се прави детайлен мониторинг на замърсяването на градовете. Очаква се основната научна мисия да започне след шест месеца. Полетът на Sentinel-5P, подобно на множество други космически проекти, стана факт след дългогодишни закъснения. Първоначално стартът беше планиран за 2014-та година, след това бе отложен за 2016-та. Допълнителните отлагания след тази дата бяха до голяма степен благодарение на кризата в Украйна и анексацията на Крим от Русия. От тази криза пострадаха множество полети на традиционни ракети като "Рокот", "Днепр" и "Зенит". В случая с "Рокот" се използват компоненти, разработени от украински предприятия. ГКНПЦ "Хруничев" започна да изпитва трудности с получаването на доставки и помощи от Украйна. Журналистът Анатолий Зак (източник)оповестява, че вероятно се е наложило украинският президент Петро Порошенко лично да се намеси, за да може Украйна да достави на Русия всички части, които са необходими за изстрелването. В бъдеще Русия обмисля да замени "Рокот" с нови руски ракети като "Союз 2.1в" и "Ангара 1.2". За повече информация относно спътника, както и запис от изстрелването: ЕКА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1934-2017-rockot-launches-with-sentinel-5p

Аномалия прекрати обратното броене и попречи на Русия да изстреля товарен кораб Прогрес 12 октомври 2017 г. 17:00 ч. Днес в 12:32 ч. българско време Русия трябваше да изстреля космическата ракета "Союз-2.1а" с товарен кораб "Прогрес МС-07" до "Международната космическа станция. В рамките на днешния полет беше замислено да бъде тестван кратък маршрут до станцията, като корабът трябваше да пристигне само три часа и половина след изстрелването. За съжаление броени секунди преди полета автоматичните системи прекратиха обратното броене. Лаконично съобщение на сайта на Роскосмос (източник) не пояснява каква е причината за аномалията, потвърждава се само, че стартът е отложен за 14-ти октомври 2017 година. Ако "Прогрес МС-07" наистина излети тогава, вероятно ще се използва стандартен двудневен преход до "Международната космическа станция". Предстоящото изстрелване трябва да проправи пътя и към замяната на старите ракети "Союз-ФГ" за пилотирани нужди. Ако всичко мине по план, пилотираните кораби "Союз-МС" ще бъдат прехвърлени на нови ракети от серията "Союз-2" през 2019 година. Прекратяването на обратното броене в последните секунди не е често срещано явление в Русия, но все пак се случва понякога, особено с ракетите от серията "Союз-2". За последен път това стана през март 2016 година, когато ракета "Союз-2.1б" не успя да изведе навреме спътника "Ресурс П-3". Тогава аномалията беше установена сравнително бързо и спътникът излетя само с 24-часово закъснение. Снимка на ракетата "Союз-2.1а" на стартовата площадка. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1933-2017-oct-progress-anomaly

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля своята трета вече използвана ракета и изведе в орбита спътника SES-11! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 12 октомври 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Късно тази нощ в 01:53 ч. българско време от космическия център Кенеди излетя ракетата "Фолкън 9" с изкуствен спътник SES-11/EchoStar 105. Спътникът бе вмъкнат успешно в целевата геосинхронна трансферна орбита. Това бе третият полет на вече използвана ракета за СпейсЕкс. За пръв път частната компания изстреля ракета "втора употреба" през март, когато беше изведен спътникът SES-10. Вторият полет беше реализиран благополучно през юни, когато вече летяла "Фолкън 9" изведе спътника BulgariaSat-1 за нуждите на Булсатком. По време на днешния полет първата степен "Фолкън 9" извърши успешно кацане върху плаваща платформа, което евентуално би отворило пътя към трети последователен полет на една и съща ракета. Днешният полет беше втори за СпейсЕкс за настоящата седмица, след като в понеделник нова ракета "Фолкън 9" изведе десет спътника Iridium-NEXT, и 15-ти за 2017 година - абсолютен рекорд за компанията. Следващото изстрелване е предвидено за 30-ти октомври, когато трябва да бъде изведен комуникационен спътник KoreaSat-5A. Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1932-2017-12-oct-falcon-9-launches

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс посети частния космодрум Мохаве 11 октомври 2017 г. 16:10 ч. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс, който понастоящем оглавява и новосформирания Национален космически съвет, посети вчера частния космически център Мохаве. През последните седмици Пенс успя да обиколи всички останали важни космически центрове в САЩ, в това число Кенеди във Флорида, Маршал в Алабама и Джонсън в Тексас. По време на обиколката Пенс успя да надзърне в хангарите на Върджин Галактик - компания, която цели скоро да започне туристически полети в космоса и на Стратолонч - компания, която иска да провежда изстрелвания до орбита от борда на най-големия самолет в света. На страницата на Върджин Галактик в Туитър (справка) са публикувани снимки от посещението на Пенс. Както Стратолонч, така и Върджин Галактик са в разгара на тестовата си програма. Отскоро гигантският самолет на Стратолонч изпълнява наземни изпитания и ако всичко мине по план, изстрелванията от борда му ще започнат през 2020 година. Върджин Галактик изпълнява планиращи изпитателни полети на кораба "СпейсШипТу". Според Ричард Брансън, основател на компанията, съвсем скоро ще започнат ракетните полети. Ако всичко мине по план, човек може да полети в космоса до три месеца (т.е. до края на 2017 година или съвсем в началото на 2018-та). Самият Ричард Брансън иска лично да лети в космоса и очаква това да стане до шест месеца. През втората половина на 2018-та трябва да започнат туристическите полети. Предстои да видим дали това е празен оптимизъм. Последният тестов полет на "СпейсШипТу" беше проведен през август, преди цели два месеца и оттогава няма нищо. Не че не може да се навакса - но е възможно техниците да са попаднали на неочаквани трудности. При всички положения надали бързат, още повече че не искат втора катастрофална авария като тази през 2014 година, която доведе до смъртта на пилот. На снимката: Майк Пенс и съпругата му Карън Пенс позират за снимка с бившия командир на совалка и настоящ пилот на Върджин Галактик СиДжей Стъкроу. Photo credit : Virgin Galactic http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1931-2017-mike-pence-virgin-galactic

Днес, на 10-ти октомври, двама астронавти отново стъпиха в открития космос, за да ремонтират МКС На изображението: астронавтите на НАСА Марк Ванде Хай и Ранди Брезник работят от външната страна на "Международната космическа станция". Тази снимка беше заснета на 5-ти октомври от астронавта на ЕКА Паоло Несполи. Photo credit : NASA/ESA 10 октомври 2017 г. 17:15 ч. Светослав Александров. Днес астронавтите на НАСА Марк Ванде Хай и Ранди Брезник отново стъпиха в открития космос, за да извършат ремонтни дейности по "Международната космическа станция". Това е втората от общо три планирани извънбордови дейности за месец октомври. По време на предишната, на 5-ти октомври, Ванде Хай и Брезник подмениха успешно механизма за захващане на роботизираната ръка Canadarm2. Този робот е в експлоатация от 16 години, а според инженерите повредата му се дължи на най-обикновено износване. По време на днешната извънбордова дейност астронавтите трябва да смажат новоинсталирания механизъм. Като допълнителна задача е предвидена подмяната на камери от лявата страна на опорната конструкция на "Международната космическа станция" и от дясната страна на американската лаборатория "Дестини". Третата извънбордова дейност е планирана за 18-ти октомври. Тогава Ранди Брезник ще бъде придружен не от Ванде Хай, а от колегата му Джо Акаба. Следете "космическата разходка" на живо тук: НАСА http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1930-2017-10-oct-astronauts-outside-iss

УСПЕХ: СпейсЕкс проведе 14-то изстрелване на ракета Фолкън 9 тази година Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 9 октомври 2017 г. 17:40 ч. Светослав Александров. Днес в 15:37 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя космическата ракета "Фолкън 9" с десет спътника от орбиталната групировка "Иридиум". Близо час след началото на полета всички спътници бяха изведени в техните целеви орбити. Освен това първата степен на ракетата "Фолкън 9" извърши благополучно кацане върху плаващия роботизиран кораб "Просто прочети инструкциите". Това бе 14-тото изстрелване на ракета "Фолкън 9" за 2017-та година. Следващото, 15-тото, ще бъде проведено едва след два дни, ако метеорологичните условия позволяват и няма технически проблеми. Ако то е успешно СпейсЕкс ще се бетонира като лидер в космическите изстрелвания тази година, изпреварвайки всички останали частни компании и дори някои държави. Нещо повече - има потенциален шанс Илон Мъск да изпълни голямото си обещание, а именно да изстреля 20 ракети през 2017-та. За днешния полет беше използвана изцяло нова ракета "Фолкън 9". При следващото след два дни обаче ще се разчита на вече употребявана първа степен. Тогава, ако всичко мине наред, в орбита ще бъде изведен спътникът EchoStar-105/SES-10. Запис от изстрелването: Тук (Youtube връзка) http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1929-2017-9-oct-falcon-launches

Рекорд: роботизираният апарат Стратолит на Уърлд Вю отбеляза 5 дни в близкокосмическото пространство! Кадър от изстрелването на "Стратолит" на 1-ви октомври от космодрума Тусон. Photo credit : World View 7 октомври 2017 г. 20:30 ч. Светослав Александров. Частната компания Уърлд Вю, която провежда мисии до близкокосмическото пространство, оповести една чудесна новина. Последният роботизиран апарат Стратолит, който бе изстрелян от космодрума Тусон на 1-ви октомври, постави рекорд от 5 дни в стратосферата. Преди това апарат на Уърлд Вю е летял най-много до 27 часа от началото на мисията си. Според компанията този път са изпълнени всички изисквания на клиента. Напомням на читателите, че при един от предходните полети (през юни месец) "Стратолит" прекрати мисията си преждевременно. Тогава роботизираният апарат превозваше до близкокосмическото пространство необичаен полезен товар - пилешки сандвич на KFC. Полетите с балон до ръба на космоса не са нещо ново. Проблемът е, че те са краткосрочни и след като балонът достигне до голяма височина, той се спуква и мисията приключва броени часове след изстрелването. От компания Уърлд вю обаче са разработили революционна технология, която позволява дългосрочни полети. Ако някой ден "Стратолит"-ите започнат да летят в продължение на месеци, има шанс голяма част от дейностите, които сега се правят от изкуствени спътници, да бъдат поети от близкокосмически балони. Т.нар. "близкокосмическо пространство" всъщност представлява регион от земната атмосфера, обхващащ стратосферата и мезосферата (на височина между 15 и 100 километра над Земята), от който вече може да бъде забелязана космическата чернота и да бъдат направени наблюдения и научни изследвания. Уърлд Вю засега провежда комерсиални роботизирани полети, но в близкото бъдеще компанията се надява, че ще започне да изстрелва и хора. Очаква се през близките месеци да бъде изстреляна капсулата "Вояджър" на своя първи тестов полет, а в един момент с нея ще полетят и туристи. Цената за близкокосмическия туристически билет засега възлиза на $75 000 долара, но все още от Уърлд Вю не са оповестили кога се очаква да започне предлагането на услугата. При всички положения Уърлд Вю се очертават да са конкурент на Върджин Галактик, които ще изстрелват хора в космоса по суборбитална траектория, но на по-кратки мисии и за $250 000 долара. Друга компания с интерес към суборбитален туризъм е и Блу Ориджин, но те все още не са казали колко ще искат от клиентите си за полет. За съжаление всички компании, които се надяват да започнат космически или близкокосмически туризъм, се забавиха в реализирането на плановете си. Както Уърлд Вю, така и Върджин Галактик и Блу Ориджин преминаха през редица спънки. Да, вярно е - вече живеем в ерата на комерсиалната космонавтика и има компании за всякакви услуги. Но технологията все още е нова, а ще се изстрелват туристи - не професионални астронавти, които са готови да поемат големи рискове за живота си. Туристите искат комфорт и най-вече сигурност. Звучи клиширано, но е факт - до този момент космосът си остава труден за усвояване. Дано не чакаме още много дълго и до няколко години да влезем в обещаното ни от фантастите космическо бъдеще. За повече информация: Уърлд Вю http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1928-2017-stratollite-5-day-record

Компоненти на новата руска ракета Ангара-А5 се отправят от Омск към Москва за изпитания 7 октомври 2017 г. 10:15 ч. Произведените в омския филиал ПО "Польот" на ГКНПЦ "Хруничев" съставни части на втората тежкотоварна ракета-носител "Ангара-А-5" продължават да постъпват в Москва за окончателното им събиране и изпитание. Вчера, на 6-ти октомври, от Омск се отправи специална товарна влакова конструкция, която ще достави в "Хруничев" блок ББ-3 за първата степен. Заедно с него беше пратен и аналогичен изпитателен модел за динамични тестове. Според Роскосмос изпитанията целят да потвърдят готовността за серийно производство на ракетите. Ракетното семейство "Ангара" притежава варианти за лек, среден и тежък клас, които се сглабят на базата на универсални модули "УРМ-1" (за първите и вторите степени) и "УРМ-2" (за горните степени). Дали ракетата ще е лекотоварна и тежкотоварна зависи от броя използвани модули. В случая с "Ангара-А-5" първата степен е съставена от четири "УРМ-1", втората - от един "УРМ-1", а третата - от един "УРМ-2". Окончателното сглабяне на втората ракета "Ангара-А-5" ще бъде изпълнено в ГКНПЦ "Хруничев". Напомням на читателите, че дебютните полети на лекотоварна и тежкотоварна "Ангара" бяха проведени през 2014-та година. Изпращането на втората "Ангара-А-5" към космодрума "Плесецк" е планирано за началото на 2018 година. За повече информация: Роскосмос Компонентите на ракета "Ангара" бяха натоварени в товарни вагони и изпратени към Хруничев за изпитания. Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1927-2017-components-angara-heards-moscow

Джуно засне Юпитер и луните Йо и Европа в една снимка Тази снимка беше заснета от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" на 1-ви септември 2017 г. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Roman Tkachenko 7 октомври 2017 г. 09:45 ч. Светослав Александров. Докато автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно" изпълняваше осмото си близко прелитане край Юпитер в началото на септември, тя успя да заснеме не само планетата, но и луните Йо и Европа. В момента на заснемането "Джуно" бе едва на 27 516 километра от облачната покривка на Юпитер. По-близката луна до планетата е Йо, към момента на заснемане разстоянието до нея беше 481 000 километра. Вляво в далечината е Европа на 730 000 километра. Горната снимка е допълнително обработена с графичен софтуер от любителя Роман Ткаченко. Камерата JunoCam на "Джуно" не се счита за един от основните научни инструменти на мисията. Тя е добавена изцяло с пиар цели. Всички сурови, необработени изображения се качват на този уебсайт: https://www.missionjuno.swri.edu/junocam . Впоследствие любители, сред които можете да бъдете и вие, се занимават с графичната обработка на снимките и понякога НАСА качва вече готовите продукти на уебсайта си. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1926-2017-juno-jupiter-io-europa

Двама астронавти излязоха в открития космос на първата от общо три планирани извънбордови дейности за октомври Кадър от днешната "космическа разходка". Photo credit : NASA TV 5 октомври 2017 г. 16:15 ч. Светослав Александров. Днес в 15:08 ч. българско време астронавтите на НАСА Ранди Брезник и Марк Ванде Хай излязоха в открития космос. Това е първата от общо три планирани "космически разходки" за месец октомври. Другите две са предвидени за 10-ти и 18-ти октомври. На 10-ти в открития космос ще излязат отново Брезник и Ванде Хай, а на последната (трета) "разходка" Брезник ще бъде придружен от астронавта на НАСА Джо Акаба. В рамките на днешната извънбордова дейност астронавтите ще трябва да подменят механизма за захващане на голямата роботизирана ръка Canadarm2. Този робот е в експлоатация в продължение на 16 години и през август неговият механизъм за захващане неочаквано се повреди. Инженерите са на мнение, че повредата е поради износване. При всички положения механизмът трябва да бъде подменен до месец ноември, когато следващият американски товарен кораб "Сигнус" ще се отправи към "Международната космическа станция". 2017-та година се оказа доста напрегната по отношение на извънбордовите дейности на астронавти и космонавти. Нещо повече - тази година бяха поставени множество рекорди в пилотираната космонавтика. На 6-ти януари астронавтката на НАСА Пеги Уитсън се превърна в най-възрастния човек, излязъл в открития космос (тогава към момента на излизането си беше на 56-годишна възраст). По-късно през пролетта Уитсън постави рекорд сред жените за най-голям брой "космически разходки" и най-голямо прекарано сумарно време в открития космос. А на 12-ти май тя и нейният колега Джек Фишер отбелязаха 200-та извънбордова дейност по поддържането на "Международната космическа станция". Само за тази година са проведени общо 10 "космически разходки": девет от американския сегмент на "Международната космическа станция" и една от руския отсек. Гледайте на живо извънбордовата дейност тук: НАСА ТВ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1925-2017-5-oct-astronauts-spacewalking

Изгубени в космоса: 60 години след първия изкуствен спътник Русия е на кръстопът... 4 октомври 2017 г. 20:00 ч. Три десетилетия след изпълнението на последния велик проект на СССР в космонавтиката - ракетата "Енергия" и совалката "Буран", днешната руска космическа програма е сянка в сравнение с някогашната съветска. Това пише журналистът Метю Боднър за сайта Спейс Нюз (източник). Руската космическа индустрия понастоящем е на системи, на ръба на колапса. Но въпреки всичко тя упорито устоява, а предсказанията на тези "пророци", които й предричаха нейната смърт, никога не се сбъднаха. Днес дори има признаци, че раните на руската космонавтика са започнали да заздравяват. И все пак има големи въпроси, на които трябва да бъде отговорено. "Космическата индустрия на Русия е в дълбока криза", казва Павел Лузин, космически експерт на Русия. "Ние сме в състояние да задържим някои от нашите способности, най-вече военните, но без сериозни реформи няма да отидем по-далеч. Скоро Русия ще се изправи пред избор: или ще се промени или ще си загуби способностите си". Има няколко фактора, които затормозяват руската космонавтика. Единият е, че корените й са военни и това е нещо, което продължава до ден днешен. Понастоящем има 134 функциониращи руски спътника в околоземна орбита, но от тях 80 са военни. Но не само това - Русия страда от липса на визия. "Космическата надпревара даде мечта на хората, една визия", смята Иван Косенков от космическия клъстер Сколково. "Космосът щеше да е място, където мъжът на бъдещето, комунистическият мъж трябваше да живее, изследва и създава. Това мотивираше хората да работят упорито и да постигат цели по-бързо в сравнение с времената по-късно". Днес пост-съветска Русия не е идеологическа нация. Тя е носталгична. Под управлението на Владимир Путин руснаците най-вече се гордеят като гледат назад, а не като гледат напред. И в този смисъл космическата програма вече е дала това, което е трябвало да даде. Руските космически приоритети днес са стъпили на Земята - основната цел на индустрията е да се запазят способностите от съветско време. Така индустрията беше организирана и консолидирана в рамките на Роскосмос, която от 2015 година е държавно-контролирана корпорация. Но все още не е ясно как тази корпорация ще се съревновава със западните комерсиални компании, които постоянно ерозират традиционния дял на Русия на частния спътников пазар. Според Косенков Роскосмос "изглежда вече прегръща новите практики като отворени иновации и рисков капитал. Едва през 2017 година беше установен рисков фонд. Като корпорация Роскосмос вече може да твърди, че има частен сектор". Въпреки всичко руската космическа индустрия продължава да зависи до голяма степен от правителството, а работната сила остарява заедно с предприятията, които строят руския космически хардуер. Все още не съществува финансова и правна работна среда, която да позволи на руските стартъпи да процъфтят. "Без истински промени", смята Лузин, "без либерализацията на домашните политики и икономиката, дори няма да сме в състояние да повторим съветските постижения в космоса". Днес започнаха комплексните изпитания на втората ракета, която ще трябва да излети от новия руски космодрум Восточний през ноември тази година. На заден фон: плакат по повод 60-годишнината от изстрелването на "Спутник 1". Photo credit : Roscosmos http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1924-2017-russia-crossroad

60 години след изстрелването на първия спътник ЦРУ разсекрети и публикува важни документи за съветската космическа програма "Спутник 1" - общ вид 4 октомври 2017 г. 19:15 ч. Светослав Александров. Преди точно 60 години на днешния ден, 4-ти октомври 1957 година, СССР успешно изстреля първия изкуствен спътник в историята на човечеството - "Спутник 1". По случай годишнината днес ЦРУ публикува официално цял куп документи, които доскоро бяха засекретени. Това са 59 документа, съдържащи общо 440 страници. За пръв път имаме достъп до нова, неизвестна до този момент информация относно докладите, които ЦРУ е предоставяло на тогавашния американски президент Дуайт Айзенхауер. Документите потвърждават, че през 50-те години на 20-ти век, непосредствено преди изстрелването на първия изкуствен спътник, американското разузнаване не е бездействало. Напротив - макар и гражданите на САЩ да са били изненадани от съветското постижение, американските лидери са били наясно какво се случва. Не е чудно защо тези документи са стояли засекретени толкова дълго. Да погледнем например документа, озаглавен US Estimate of Soviet Guided Missile Capabilities с дата 8-ми февруари 1956 година (източник - PDF файл). Документът представлява оценка на ракетните способности на СССР по отношение на възможностите им за извеждане на ядрени бойни глави. Разгледани са възможностите на различните съветските ракети - земя-въздух, земя-земя - късообхватни, среднообхватни, междуконтинентални балистични ракети. Ето какво пише в т.5 - "Спътник на Земята" : "Ние установяваме, че СССР се опитват да разработят такова средство в най-ранната изпълнима дата и биха могли да имат относително необорудвана с инструменти машина до 1958 година. Средство, което би могло да събере и да предаде научни данни от горната атмосфера може да е налично до 1963 година". В Current Intelligence Weekly Summary от 27-ми юни 1957 година (източник - PDF файл), броени месеци преди полета на "Спутник 1", се казва следното: "Имайки предвид вероятността от провал, възлизаща на 50%, възможно е СССР да оповестят изстрелването само след като вече се е случило"..."СССР вероятно разполагат със способността да изпрати в орбита сателит около Земята през 1957 година". Следният документ описва преценките на американското разузнаване за военните възможности на спътниците "Спутник 1" и "Спутник 2" (източник - PDF файл) : "Изстрелванията на двата съветски спътника трябва да се считат за изумително научно постижение. Не изглежда възможно тези спътници да се внедрят за военни нужди, понеже техните траектории са толкова прецизни, че могат да бъдат унищожени", смятат разузнаващите, но въпреки това допълват, че СССР са "усъвършенствали междуконтинентална баллистична ракета, с която могат да поразят всяка желана цел с точност". За повече информация: ЦРУ http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1923-2017-cia-declassifies-documents-sputnik

Тук говорим за много, много сериозни лобита. След приключването на космическата совалка през 2011 година мнозина са заплашени да останат без работа, ако няма сходна програма. Кой политик би поел отговорността да каже: Времената са различни, край, оправяйте се всеки кой както може? Вероятно нещо друго ще стане: правителствените програми за "пращане на човек на Марс" ще продължат още 5-10 години, докато няколко частника не започнат да изстрелват хора в космоса, а първите стартове на SLS ще продължават да са отлагани. Тогава ножът вече ще е опрял до кокала.

... и да си довърша мисълта от тая сутрин, че не успях по-рано. Ако НАСА получи всички пари, които иска и бюджетът й бъде приравнен с нивата от проекта "Аполо", има съществен шанс пак да не може да изпрати нито човек на Марс, нито дори до Луната. Защото няма гаранция, че този бюджет ще бъде използван целенасочено за строежа на хардуер, а не за увеличаване на заплатите на служителите, назначаване на нови мениджъри и засилване на бюрокрацията. Спомнете си, че НАСА глътна 10 милиарда долара, а за тези години не можа да направи един мижав парашут за кораб "Орион". Как се получи така? Първо, начинът, по който се работи сега в НАСА е следният. Има едни работни места. Как да направим така, че да запазим тия работни места? Голяма част от тези работещи са специалисти, киото са бачкали само, да речем, по твърдогоривните ускорители на совалката. За тях трябва да има работа, следователно т.нар. марсианска ракета на НАСА трябва задължително да включва твърдогоривни ускорители, за да има работа за старите специалисти. Ама има и други специалисти - които са работили по течногоривните двигатели на совалките. Значи за долна степен на ракетата трябва да се ползват такива. Накрая резултатът ще бъде една ракета, която би работила в условията на голямо държавно финансиране, но тази ракета ще е нерентабилна и неотговаряща на съвременните стандарти. Затова програмите на НАСА за замяна на совалките и държавни ракети не дават плод. Те поглъщат много средства и дават малко резултати. Забележете - нито един политик от Конгреса няма да си загуби мястото, ако човек не стъпи на Марс. Една програма за "изпращане на човек на Марс" може да просъществува и 10-15 години, без да даде никакъв резултат, стига да служи за държавна хранилка. Политикът ще си загуби мястото, ако направи такива реформи, които да доведат до масови съкращения. СпейсЕкс не работи по този начин. Основното мото е: да има резултат и клиентите да са доволни. На Илон Мъск не му пука кой колко титли и мениджърски умения има - стига да работи. От няколко години става ясно, че в SpaceX има Performance laddering. Т.е. на няколко месеца се прави оценка на продуктивността на работещите. Тези отгоре получават поощрения и повишения, тези по средата са окей, а тези в дъното на стълбицата... ми, уволняват ги. Не се справят достатъчно бързо и ефективно с работата. Пука ли му на Илон Мъск? Никак. Един си тръгва, следващото CV чака на опашката и идва човек, който си е мечтаел за тая работа и е наистина мотивиран да се свърши. Да, звучи грубо, но резултатът е налице: НАСА погълна над 10 милиарда долара за 10 години, а резултатът за тези 10 години е следният: един тестов полет през 2014 година, а вторият не се очертава преди 2019. СпейсЕкс погълна точно $396 милиона. Резултатът- редовни полети на полезен товар до МКС и възвращаеми ракетни технологии.

Всъщност не е така. Финансирането на НАСА е здраво орязано още 70-те години. За пръв път пада под 1% към 73-та, 74-та година и продължава да е така докъм 90-те години, когато след рухването на комунизма (изненада!) за кратък период отново надхвърля 1%. Причината за застоя както в САЩ, така и в разпадналата се Русия, не е толкова заради липсата на конкуренцията, а за превръщането на агенциите в двете държави в бюрократични структури. Докато през 60-те и в началото на 70-те години в НАСА работят хора, които разбиват статуквото и са готови да поемат големи рискове, след това агенцията се залива от мениджъри, които гледат други мениджъри как си вършат работа. Днес някои космически експерти се шегуват, че НАСА не може да вземе решение да се изпие едно кафе, без да бъдат свикани съответните комисии и подкомисии. В Русия, след разпадането на СССР, местните космически дейци направиха една първоначално много смела крачка - да комерсиализират ракетите. Буквално заради тази стъпка ракетният отрасъл беше спасен. Но в Русия след 90-те години не беше направена същинска реформа - ракетните дружества не станаха истински частници, а беше приет модел на държавно-контролиран капитализъм. Вместо да има предприемач, който да поема рискове, държавата гледа отгоре. Ето защо преди 15-тина години, когато Джим Кентрел и Илон Мъск отиват до Русия, за да купят ракета и да изстрелят частна мисия до Марс, те се изумяват като научават колко струва една ракета на старо. Казват си: не може да бъде така, не е редно да не е така. Суровините имат една цена, а крайната стойност на продукта е силно завишена. Това, което направи Мъск, е революция в ракетостроенето. Още преди да се заговори за връщане на степени на плаващи платформи и прочие, ракетите му започнаха да станат евтини. Дори и Илон Мъск, Джеф Безос и Ричард Брансън да не разполагат с парите на НАСА, не са им необходими - старият модел на работа и бюрокрацията по-скоро им пречат, отколкото да помагат.

Озирис-Рекс направи детайлна снимка на Луната 4 октомври 2017 г. 08:00 ч. На 25-ти септември, три дни след успешното облитане на Земята, автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" насочи своята камера PolyCam към Луната за направата на снимки с висока резолюция. Това изображение беше съставено с помощта на данни, получени когато "Озирис-Рекс" бе на 1.2 милиона километра от Луната, отдалечавайки се от нея с 22 530 километра в час. В лявата част на снимката се виждат познати региони като Морето на спокойствието и Морето на кризите. Но на снимката се виждат и обекти и от обратната страна на Луната - в долния десен ъгъл се намира равнината, обграждаща кратера Циолковски, както и светлите лъчи, обикалящи около кратерите Джордано Бруно и Нехо. За повече информация: сайтът на Озирис-Рекс Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1922-2017-osiris-rex-photographs-moon

Неочаквана изненада: Екипът на Розета откри едно последно изображение на кометата Чурюмов-Герасименко, направено непосредствено преди съприкосновението с повърхността 3 октомври 2017 г. 08:05 ч. Миналата година, на 30-ти септември 2016 г. автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) "Розета" се спусна върху кометата Чурюмов-Герасименко и така приключи своята амбициозна мисия. Днес, година по-късно, се оказа, че екипът е намерил още една последна снимка, скрита сред телеметричните пакети. В последните етапи на мисията изображенията са били разделяни в рамките на шест пакета. Но при това изображение са били получени само три пълни пакета. Ето защо автоматичният софтуер не е разпознал пакетите като съдържащи снимков материал. Работещите по мисията обаче са предположили, че може да има още някое изображение - и се оказали прави. Сред последните данни от "Розета" наистина има една последна снимка! Снимката е с резолюция 2 mm/pixel и обхваща район с площ един квадратен метър. Credits: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1921-2017-very-last-rosetta-photo

Годишнина: преди 60 години СССР изненада света с първия изкуствен спътник "Спутник 1" - общ вид 2 октомври 2017 г. 18:05 ч. Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2". Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха. Ето накратко ранната история на космическата надпревара. "Спутник 1" е доста невзрачен сателит. Със своя диаметър от 58 сантиметра, стартово тегло от 83.6 килограма, четири радио антени и практически липсата на каквито и да е научни инструменти, той не би следвало да ни впечатлява. Възможностите на "Спутник 1" се свеждат само до излъчването на радиосигнали. Тогавашният президент на САЩ, републиканецът Дуайт Айзенхауер, омаловажава старта на СССР, но не успява да предвиди реакцията на обществеността. Спътникът може да не е забележителен, но е първи в историята и е постигнат от държава с неясни намерения спрямо Запада. Според космическия експерт Роджър Лейниъс (източник) изстрелването на "Спутник 1" има върху обществеността ефект, сравним с този на нападението над Пърл Харбър. Това е шок за американците и дните след полета влизат в историята под израза "Кризата Спутник". За жителите на САЩ нощта на 4-ти срещу 5-ти октомври 1957 година може да се опише само с една дума - истерия. Последвалите постъпки на СССР не позволяват на американците да се съвсемат от шока и да свикнат с настъпилата историческа промяна - на 3-ти ноември, по-малко от месец след старта на първия спътник, е изстрелян още един - "Спутник 2" с кучето Лайка на борда. Лейниъс разказва, че след фурора около "Спутник 1" и "Спутник 2" много хора почват да обвиняват администрацията на Айзенхауер заради това, че е позволила на СССР да напредне в космическата надпревара. Съществувало е популярно схващане, че Айзенхауер е некомпетентен човек, който само се усмихва без да прави нищо. От това се възползва Демократическата партия на САЩ. Линдън Джонсън, демократ от Тексас и лидер на Демократическата партия в Сената, осъзнава, че трябва да бъдат взети мерки. Благодарение на иницииран от него подкомитет на 25-ти ноември 1957 година излиза наяве, че финансирането на космическите дейности в САЩ е недостатъчно, а организацията - хаотична. Джордж Рийди, помощник на Джонсън, казва следното: "Простичък факт е, че вече не можем да считаме руснаците за изоставащи в технологично отношение. Отнело им е четири години, за да наваксат по отношение на атомната бомба и девет месеца, за да наваксат по отношение на водородната бомба. Сега ние сме тези, които трябва да наваксаме с техния спътник". Политическият климат по времето на "Кризата Спутник" е следният: републиканците най-накрая са дошли на власт, след като през ранните години от Студената война управляват демократи. Преди това президентът-демократ Хари Труман поема големи негативи върху себе си след оглавяването на Китай през 1949 година от Мао Дзедун и след инвазията на Южна Корея от комунистическите въоръжени сили през 1950 година. Републиканците използват събитията, за да обвинят демократите в меко отношение към комунизма, което довело до неговия разцвет в големи части от света. Разочарованието на американците от демократичните политики води до това през 1952 година Айзенхауер да поеме президентския пост. Но през 1957 година, с успешния полет на "Спутник 1" и последващото изстрелване на кучето Лайка имаме обрат: републиканците са тези, които са на власт, а демократите ги обвиняват в бездействие по отношение на СССР и Студената война. Администрацията на Айзенхауер предприема бързи мерки, за да възстанови доверието на американските граждани в способностите на САЩ. Още преди полета на "Спутник 1" американците са работили по проект за свой спътник. Ходът на този проект с име "Вангард" бил даден още през 1955 година, като целта била извеждането на малък спътник в рамките на Международната геофизична година (изстрелването трябвало да стане в периода между 1-ви юли 1957 и 31-ви декември 1958 г.). Американското правителство продължава да разчита на "Вангард" дори след полета на "Спутник 1", но първото американско изстрелване е катастрофално. На 6-ти декември 1957 година ракетата-носител рухва на стартовата площадка. Аварията на ракета "Вангард" с първия изкуствен спътник на САЩ на 6-ти декември 1957 година. Photo credit : NASA Накрая армията е тази, която спасява положението. Още през 1952 година Вернер фон Браун и неговият екип от немски емигранти оглавили армейските ракетни разработки и благодарение на тях се развил главоломно проектът "Редстоун", който довел до появата модерните за времето ракети "Юпитер-С". Причината, поради която американското правителство се е доверило към средата на 50-те години на проекта "Вангард", а не на концепциите на фон Браун, е неговото минало като член на нацистката партия и есесовец (биографична справка: НАСА). След настъпването на "Кризата Спутник", когато ножът опира до кокала, вече няма как - дадена е зелена светлина на екипа на фон Браун да възобнови отдавна зарязания проект за спътник "Експлорър" и в рамките на изключително кратко време е организирано изстрелване. На 31-ви януари 1958 година ракета "Юнона 1" (вариант на "Юпитер-С") извежда благополуно първия американски спътник в орбита - "Експлорър 1". Изстрелването на спътника само отчасти успокоява страстите в САЩ. Администрацията на Айзенхауер решава да инициира дълбоки промени в начина, по който се работи по ракетните програми. През лятото на 1958 година Конгресът одобрява законопроект за създаването на специализирана космическа организация, а на 29-ти юли президентът го подписва. Новата организация, която трябва да оглави космонавтиката на САЩ, официално заработва на 1-ви октомври 1958 г. - по-малко от година след изстрелването на "Спутник 1". Тази организация е НАСА и до ден днешен тя ръководи основните космически проекти на Съединените щати. Нищо обаче не се случва бързо - поне през първите пет-шест години от надпреварата СССР са първи в почти всяка една космическа област. През 1959 година съветски апарат се разбива за пръв път в повърхността на Луната - "Луна 2". Същата тази година излита и автоматичната лунна станция "Луна 3", която за пръв път обикаля Луната и прави снимки на обратната й страна. През 1961 година е полетът на Юрий Гагарин, а през 1966 година "Луна 9" извършва първото меко кацане на Луната и изпраща снимки от нейната повърхност. Едва през втората половина на 60-те американците не само наваксват, но и изпреварват СССР. Първите роботизирани станции, които достигат Марс, са американски, първият човек, стъпил на Луната, е американец, а към 1970 година американските астронавти имат много повече летателни часове от руските си колеги. Днес времената са различни - НАСА и Русия вече не се надпреварват, а работят съвместно. Благодарение на това сътрудничество от 2000 година до ден днешен има постоянно присъствие на хора в космоса на борда на "Международната космическа станция". Руско-европейското сътрудничество роди проекта "ЕкзоМарс", а първата мисия от 70-те години насам, която ще търси следи от живот на Марс, вече работи в орбита около Червената планета - "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър". Междувременно американски марсоходи пъплят по марсианската повърхност, а от няколко години насам пилотирана програма има и Китай. Бъдещето все пак изглежда да лежи в частното предприемачество, съдейки по големите успехи на СпейсЕкс в областта на възвращаемите ракетни технологии. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1920-2017-60-years-sputnik-1-launch

Озирис-Рекс успя да заснеме едновременно Земята и Луната Тази снимка на Земята и Луната беше заснета от "Озирис-Рекс" на 25-ти септември. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona 28 септември 2017 г. 23:00 ч. Светослав Александров. Екипът, работещ с автоматичната междупланетна станция "Озирис-Рекс", публикува нови снимки, направени след облитането на Земята на 22-ри септември. На този ден "Озирис-Рекс" използваше земното гравитационно поле, за да се насочи на правилния път към астероида Бену. Очаква се срещата между автоматичната станция и Бену да е факт догодина през месец август. Горната снимка бе заснета едва преди три дни - на 25-ти септември, с помощта на камерата NavCam1, една от трите камери, които съставляват инструмента TAGCAM. В момента на заснемането разстоянието между "Озирис-Рекс" и Земята бе 1 297 000 километра, а между станцията и Луната - 1 185 000 километра. Снимка на Земята, направена с помощта на NavCam1 на 22-ри септември 2017 г. Photo credit : NASA/Goddard/Univ. of Arizona Тази снимка пък бе заснета на 22-ри септември, съвсем скоро след облитането, когато "Озирис-Рекс" бе едва на 110 000 километра от нашата планета. На по-голямата част от изображението се вижда Тихи океан, но горе вдясно се вижда и Източният бряг на САЩ с урагана Мария и отломките от урагана Хосе. Северният полюс е в горната част. Още снимки ще бъдат публикувани от екипа през следващите няколко дни. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1918-2017-osiris-rex-photographs-earth-moon

Космическите агенции на Русия и САЩ подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването на далечния космос Международната окололунна станция може да се превърне в следващото поле на международно сътрудничество между световните космически агенции. Credit : NASA 28 септември 2017 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Вчера, на 27-ми септември, НАСА и държавната корпорация "Роскосмос" подписаха заявление за сътрудничество в областта на изследването и усвояването на далечния космос. Заявлението потвърждава намерението за използването на "Международната космическа станция" като стъпка към по-нататъшни мисии в далечния космос, както и взаимодействие в рамките на международна лунна програма. Това би включвало създаването на окололунна станция Deep Space Gateway, уеднаквяване на стандартите и съвместни научни мисии до орбитата и повърхността на Луната. Противно на това обаче, което погрешно отразиха някои български и чуждестрании медии, подписаното споразумение не е окончателният договор за построяване на окололунна станция. Агенциите все още има да извървят дълъг път до тази цел. Според космическия журналист Джеф Фауст от сайта СпейсНюз (източник) объркването идва от езика, използван в официалното становище на Роскосмос (източник) : "Роскосмос и НАСА вече са стигнали до взаимно съгласие относно стандарта на стиковъчния възел на бъдещата станция". Роскосмос добавя и че "бъдещите елементи на станцията ще бъдат създадени на основата на руски разработки, в това число и стандарти за животоподдържащи системи". Но НАСА все още не е одобрила формално Deep Space Gateway като програма, нито е търсила финансиране за нея. Това е потвърдено и от изпълняващия длъжност администратор на НАСА Робърт Лайтфуут. "Това, което наистина си казахме по време на нашите дискусии е, че докато се придвижваме напред след МКС, искаме да се облагодетелстваме от това с всички наши партньори и каквото и да правим, да го правим по глобален начин", казва Лайтфуут. "Нямаме ангажимент за ресурси, нито и ангажимент към програма. На този етап всичко е на концептуално ниво". И така Deep Space Gateway все още е на ниво концепция, без да е поставена времева рамка за вземането на решение кога и как да бъде изпълнена. Въпреки че всичко все още е в начална фаза, подписването на това заявление е важна стъпка за международното сътрудничество в космоса, тъй като то не беше повлияно от конфликтите в Украйна, Сирия и където и да е другаде. Самият бивш администратор на НАСА Чарлз Болден счита, че "Международната космическа станция" заслужава Нобелова награда за мир. http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/1917-2017-roscosmos-nasa-sign-agreement

Астронавтът Тери Въртс към рапъра B.o.B. : Мога да му спестя парите, Земята е обла. 27 септември 2017 г. 15:19 ч. Астронавтът на НАСА Тери Въртс отговори на рапъра B.o.B. относно намерението му да прати изкуствен спътник в космоса, за да снима специално формата на Земята. "Бих могъл да спестя на B.o.B. доста пари - Земята е заоблена. Летях около нея", написа астронавтът в туитър акаунта си. Дискусията незабавно привлече вниманието на хората - както подкрепящи Тери Въртс, така и скептични. Привърженикът на конспирацията Франсоа Бруър попита защо на снимките от лунните експедиции на НАСА не се виждат звезди. "Опитайте това: излезте в най-тъмната нощ и снимайте с настройките от "Аполо" от ISO 80,f/11,1/250. Колко звезди ще видите на снимката?", отвърна Въртс. Тери Въртс лети в космоса за пръв път през 2010 година на борда на американската совалка "Индевър". Мисията продължава 13 дни. На 23-ти ноември 2014 година лети отново с руски кораб "Союз ТМА-15М" и Тери Въртс престоява около шест месеца на борда на "Международната космическа станция". Прочетете още: Рапърът B.o.B. събира пари, за да изстреля спътник и да види дали Земята е плоска. "Озирис-Рекс" засне тази снимка на Земята броени часове след облитането й на 22-ри септември. Photo credit : NASA's Goddard Space Flight Center/University of Arizona http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/1916-2017-terry-virts-to-bob