SAlexandrov

УСПЕХ: Товарният кораб на Роскосмос Прогрес МС-31 излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 3 юли 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. Днес в 22:32 ч. от космодрума Байконур в Казахстан бе проведено успешно изстрелване на ракета „Союз-2.1а“ с товарен кораб „Прогрес МС-31“. Ракетата бе украсена с голямо лого, символизиращо 50-тата годишнина от полета на историческата мисия между СССР и САЩ „Аполо-Союз“. За осъществяването ѝ на 15-ти юли 1975 г. са изстреляни руски кораб „Союз“ от Байконур и американски кораб „Аполо“ от Кенеди, като на борда на руския кораб пътуват космонавтите Алексей Леонов и Валерий Кубасов, а на борда на американския – астронавтите Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд „Дийк“ Слейтън. След скачването на „Аполо“ и „Союз“ астронавтите и космонавтите се здрависват, с което се слага символичен край на надпреварата между СССР и САЩ. Казваме „символичен“, защото през следващите години отношенията между двете държави ще продължат ту да се влошават, ту да се стоплят. Историческото здрависване в орбита през юли 2075 г. Независимо от това историята доказва, че мисията „Аполо-Союз“ има по-голямо значение за дългосрочната космонавтика в сравнение с лунните полети от програмата „Аполо“, които приключват с нейния завършек. В рамките на 40-те часа съвместна работа между „Аполо“ и „Союз“ астронавти и космонавти демонстрират, че могат да се трудят заедно въпреки случващо се в геополитическо отношение на Земята. И това партньорство е развито през 90-те години с програмата „Шатъл-Мир“ и с Международната космическа станция. Ето защо на борда на изстреляния днес кораб „Прогрес МС-31“ бяха качени емблеми и медали, ознаменуващи 50-годишнината от „Аполо-Союз“. Разбира се, основната задача на кораба е да обслужи Международната космическа станция, като скачването с модула „Поиск“, част от руския сегмент, е планирано за след 48 часа. „Прогрес МС-31“ превозва 2 656 килограма полезен товар, от които 950 килограма гориво, 420 килограма вода, 50 килограма сгъстени газове, 1 205 килограма сух товар – храна, дрехи, санитарни пособия и научни експерименти. Полетът на „Прогрес МС-31“ съвпада с този на пилотирания космически кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който преди броени дни извози на МКС четирима души в рамките на неговата мисия „Аксиом-4“, в това число първите астронавти на Индия, Унгария и Полша след епохата „Интеркосмос“. Отделно има още един скачен кораб „Крю Драгън“, който е извозил десетата си редовна експедиция до МКС с цел ротация на постоянния ѝ екипаж по заявка на НАСА. И нека не забравяме, че в края на юли предстои изстрелването на нов пилотиран кораб „Крю Драгън“ с 11-тата редовна експедиция. Така че този месец графикът на МКС ще е изключително натоварен. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/progress-ms-31-launches-iss/

Китайската междупланетна мисия Тянвън-2 засне Земята и Луната! Снимка на Земята, направена от „Тянвън-2“. Photo credit : CNSA 3 юли 2025 г. 19:30 ч. Светослав Александров. Месец след своето изстрелване, междупланетната мисия на Китай „Тянвън-2“ засне успешно Земята и Луната от далечния космос. Фотографиите бяха официално публикувани във вторник. Снимка на Луната, заснета от „Тянвън-2“. Photo credit : CNSA Фотографиите са били направени, когато роботизираната мисия се е намирала на 590 000 километра от нашата планета. Към днешна дата „Тянвън-2“ продължава да работи нормално. Първата задача на мисията е да събере проби от близкоземен астероид и да ги достави на Земята посредством спускаема капсула, а втората – да посети комета, намираща се в Главния астероиден пояс. Докато бъдат изпълнени тези две задачи, ще измине десетилетие. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/tianwen-2-photographs-earth-moon/

Мисията на НАСА Ню Хърайзънс за пръв път демонстрира възможностите за междузвездна навигация! Звездата Проксима Кентавър, видяна от „Ню Хърайзънс“ (вляво) и от Земята. Photo credit : NASA 3 юли 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА „Ню Хърайзънс“ с ново голямо постижение – за пръв път в историята на космонавтиката успя да демонстрира принципите на междузвездната навигация! От началото на космическата надпревара досега е имало само пет мисии (всичките американски), изпратени на траектории, които са ги отвели извън Слънчевата система – „Пайъниър 10“, „Пайъниър 11“, „Вояджър 1“, „Вояджър 2“ и „Ню Хърайзънс“. Последната от тях е именно „Ню Хърайзънс“, която е изстреляна през януари 2006-та, т.е. преди близо две десетилетия. Тя посети Плутон през лятото на 2015 г., а четири години по-късно се сближи с Арокот – обект от пояса на Кайпер. Днес „Ню Хърайзънс“ е толкова далече от нас, на 60 пъти по-голямо разстояние в сравнение с това между Слънцето и Земята, че местоположението на звездите на небето, видяно от борда на космическия апарат, е различно от това, забелязано от Земята (вж. снимката в началото на статията). Случва се нещо, което досега сме виждали единствено в научно-фантастични филми като „Стар Трек“. Само че сега не е художествена измислица, а истина. Подобно на моряк, който наблюдава преминаващите край кораба му брегове, за да се ориентира къде се намира, така и галактическият пътешественик би се ориентирал благодарение на преминаващите край него звезди. Точно това бе демонстрирано от екипа на „Ню Хърайзънс“. Двете най-близкоразположени до Земята звезди, Проксима Кентавър, и Вълк 359, вече се виждат на различна позиция от борда на космическия апарат. Екипът сравни снимките от „Ню Хърайзънс“ с измервания от космическя телескоп на ЕКА „Гая“, който е изготвил най-подробната триизмерна карта на Млечния път до този момент. Резултатите от проучването бяха описани в научна статия, качена миналата седмица в базата данни arXiv и приета за печат в The Astronomical Journal. Изводът на изследователите е категоричен – да, по този начин (чрез т.нар. метод на паралакса) „Ню Хърайзънс“ наистина може да определи местоположението си! Но засега методът не е особено точен – местоположението на „Ню Хърайзънс“ в междузвездното пространство може да се сведе до сфера с радиус 60 милиона километра. Иначе НАСА може да определя прецизно местоположението на своите мисии с точност до метри благодарение на антените Deep Space Network, които изпращат радиосигнали до тях. В бъдеще космически апарати, оборудвани с по-мощни камери и инструменти, биха могли да подобрят междузвездната навигация с порядък от 100 пъти. Това ще е много важно за следващото поколение мисии, които ще бъдат изпратени отвъд периферията на Слънчевата система. Те ще бъдат екипирани със съвременни компютри и изкуствен интелект, който ще е автономен, ще разчита в по-малка степен на наземната комуникация и ще може да се ориентира за местоположението си на базата на метода на паралакса. https://cosmos.1.bg/space/2025/07/03/new-horizons-interstellar-navigation/

УСПЕХ: Ракета Фалкън 9 изведе към геостационарна орбита мощния европейски спътник MTG-S1! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 2 юли 2025 г. 06:15 ч. Светослав Александров. Днес в 00:04 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изпрати успешно към геостационарна орбита мощния европейски спътник „MTG-S1“, който ще осигури критично важни данни, нужни за предсказването на опасни бури и за мониторинг на замърсяването на въздуха над Европа. Днешният полет бе поредният пример защо на този етап ракетите на СпейсЕкс остават незаменими за западната космонавтика, включително европейската. За този спътник вече съм писал преди – изборът „MTG-S1“ да лети с „Фалкън 9“ бе направен от Юметсат и той доведе до скандал сред евробюрократите, тъй като бе анулиран договор, сключен преди пет години за изстрелването на спътника с новата европейска ракета „Ариана 6“. Макар че бе предвидено полетът да бъде осъществен само след два гарантирани успеха на „Ариана 6“, това реално щеше да е дебютът на ракетата в конфигурация „64“, т.е. с четири вместо два странични ускорителя. Юметсат реши да заложи на сигурното, което е СпейсЕкс, и това предизвика остра критика – тогавашният шеф на Френската космическа агенция Филип Баптист заяви: „колко ли далече ние, европейците, ще стигнем в своята наивност“. За нуждите на днешното изстрелване послужи ракета „Фалкън 9“ с първа степен, известна под сериен номер „B1085“, за която полетът бе девети. Преди степента е служила за изстрелването на историческата мисия „Фрам2“, в хода на която астронавти за пръв път в историята на космонавтиката летяха до полярна орбита, за изстрелването на деветата редовна пилотирана експедиция до МКС на СпейсЕкс и за изпращането на две частни мисии към Луната – „Блу Гоуст“ и „Ресилиънс“. Напомням на читателите, че през март „Блу Гоуст“ кацна успешно на лунната повърхност и изпълни пълната си двуседмична лунна програма, докато „Ресилиънс“ се разби два месеца по-късно. Днес отново нямаше никакви проблеми при изстрелването и на осмата минута след старта „B1085“ извърши меко кацане върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. На борда на „MTG-S1“ се намира първият европейски прибор за хиперспектрално дистанционно сондиране на Земята от геостационарна орбита, който ще може да осигурява данни за температурите и влагата над Европа на всеки 30 минути, както и информация за аерозолите, озона, азотния двуокис и серния двуокис над Европа и Африка на всеки 60 минути. Спътникът преносва и датчик за мисията на ЕКА „Коперник Сентинел-4“, който за пръв път ще осигури мониторинг за качеството на въздуха от геостационарна орбита с измервания веднъж на всеки 60 минути. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/07/02/falcon-9-mtg-s1/

УСПЕХ: Блу Ориджин изстреля нови шестима души в космоса! Кадър от изстрелването на „Ню Шепърд“ в неделя. Photo credit : Blue Origin 30 юни 2025 г. 01:00 ч. Светослав Александров. Основаната от Джеф Безос космическа фирма Блу Ориджин сериозно увеличи летателната честота на суборбиталния пилотиран кораб „Ню Шепърд“, след като в неделя той излетя за трети път в рамките на период от два месеца и половина. Това бе общо петата мисия на „Ню Шепърд“ за 2025-та година, като в статистиката включваме и една безпилотна (с извеждането на научни експерименти). Разбира се, думата „пилотиран“ не е съвсем уместна – корабът не се управлява от пилот, той е изцяло автоматизиран и вози туристи. Блу Ориджин се хвали, че „Ню Шепърд“ вече е извел 70 души в космоса – над официално признатата 100-километрова линия на Карман, условно разделяща земната атмосфера от космическото пространство, но все пак не до орбита. Но докато постижението е съществено, подборът на някои от полетелите днес космически туристи буди въпросителни. Сред шестчленния екипаж присъстваше Оволаби Салис, който Блу Ориджин представи като адвокат и финансов консултант. През 2022 г. обаче Салис беше лишен от адвокатска правоспособност в щата Ню Йорк след като бе установено, че е виновен за финансови измами. На борда на „Ню Шепърд“ пътуваше и съпружеска двойка – Али и Карл Кухнър. Това е втората семейна двойка, достигнала космоса с този кораб. Другите трима членове на екипажа бяха Лиланд Ларсън (бивш изпълнителен директор на автобусни фирми), Фреди Решиньо (собственик на компания за производство на кабели) и Джим Ситкин, пенсиониран адвокат по трудово право. Изстрелването бе осъществено в неделя, на 29-ти юни, в 17:39 ч. българско време. Целият полет, от излитането до кацането, продължи около десетина минути. Видеозапис от изстрелването и кацането: https://cosmos.1.bg/space/2025/06/29/blue-origin-launches-tourists/

УСПЕХ: Пилотираният космически кораб Крю Драгън се скачи с МКС! На снимката: „Крю Драгън – Грейс“ доближава МКС. Photo credit : NASA + 26 юни 2025 г. 23:30 ч. Светослав Александров. Днес в 13:31 ч. българско време чисто новият и нелетял досега пилотиран кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън – Грейс“ се скачи благополучно с Международната космическа станция. Така, 28 часа след изстрелването, на МКС пристигнаха американка, индиец, поляк и унгарец. Напомням на читателите, че за пръв път след епохата на съветската програма „Интеркосмос“ Индия, Полша и Унгария имат свои астронавти. Това са Шубханшу Шукла (индийски астронавт), Славош Узнански (полски астронавт) и Тибор Капу (унгарски астронавт). Тяхната мисия, организирана с посредничеството на частната компания Аксиом (четвъртата от този тип), е командвана от опитната бивша астронавтка на НАСА Пеги Уитсън. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Очаква се през следващите 14 дни четиримата да изпълнят над 60 научни експеримента, поръчани от 31 държави. С това мисията „Аксиом-4“ се очертава да е най-натоварената комерсиална експедиция откъм изследователска дейност, изпълнена на МКС. В допълнение към научната работа Уитсън, Шукла, Капу и Узнански ще участват в медийни, образователни и популяризаторски изяви. Но преди да пристъпят към сериозната работа, четиримата астронавти ще прекарат петъка като по-релаксиращ ден, адаптирайки се към космическата среда. Очакванията са пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ да се завърне на Земята ориентировъчно след две седмици, но точна дата на този етап няма, тъй като кацането зависи от метеорологичните условия в Тихия океан. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/26/crew-dragon-docks-iss-7/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля частната пилотирана експедиция Аксиом-4! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : Axiom / NASA 25 юни 2025 г. 12:15 ч. Светослав Александров. Днес бе знаменателен ден за Индия, Полша и Унгария, защото за пръв път след приключването на съветската програма „Интеркосмос“, тези държави имат свои собствени астронавти! Това се случи благодарение на успешното изстрелване на кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“ към МКС. Изстрелването стана факт след отлагане от две седмици поради продължаващите течове на въздух откъм руския сегмент на Международната космическа станция. НАСА и Роскосмос трябваше да се уверят, че станцията е безопасна и е в готовност да посреща нови посетители. Денят беше важен и за СпейсЕкс, тъй като в експлоатация бе въведен нов, нелетял досега пилотиран космически кораб от серията „Крю Драгън“. Досега фирмата имаше четири кораба във флотилията си – „Индевър“, „Ресилиънс“, „Ендюрънс“ и „Фрийдъм“. След достигането на орбита, новият космически кораб бе кръстен официално с името „Грейс“ от бившата астронавтка на НАСА Пеги Уитсън, която командва експедицията. Очаква се това да е последният построен кораб „Крю Драгън“ – с пет кораби във флотилията СпейсЕкс ще може перфектно да посреща нуждите на САЩ и западния свят, докато „Старшип“ стане напълно готов. Освен Пеги Уитсън, на борда на „Грейс“ пътуват Шубханшу Шукла от Индия (пилот на мисията), Славош Узнански от Полша и Тибор Капу от Унгария. Така Полша и Унгария стават първите държави от Централна Европа, които някога са се възползвали от съветската програма за взаимопомощ „Интеркосмос“ и са имали космонавти, а сега, благодарение на американските фирми СпейсЕкс и Аксиом Спейс, вече имат и астронавт. Нека отново да напомним накратко историята. След изстрелването на Юрий Гагарин през 1961 г. чак до 1978 г. единствено граждани на САЩ и СССР летят в космоса. Това се променя на 2-ри март 1978 г., когато е изстрелян корабът „Союз-28“, а на борда му лети гражданинът на Чехословакия Владимир Ремек. Така Чехословакия става третата държава в световен мащаб с пилотиран космически полет. Следва изстрелването на кораба „Союз-30“ с поляка Мирослав Хермашевски на 27 юни 1978 г., както и изстрелването на „Союз-31“ със Зигмунд Йен от ГДР на 26 август 1978. Мисията на „Союз-33“ на 10 април 1979 г. е изключително съществена за България заради полета на Георги Иванов, с което нашата държава става шеста в света с пилотирана космическа експедиция. Последват изстрелването на Берталан Фаркаш от Унгария на 26 май 1980 г. с кораба „Союз-36“. През следващите години в хода на програмата Интеркосмос са пратени още космонавти на Виетнам, Куба, Монголия, Румъния и Франция, докато се стигне до полета на Ракеш Шарма на 2 април 1984 г. – първият индийски космонавт, с кораба „Союз Т-11“. На 7 юни 1988 г. пък България става единствената държава, изпратила втори космонавт в рамките на програмата Интеркосмос, поради проваленото скачване на Иванов десетилетие по-рано. И докато днес станахме свидетели на полета на „Аксиом-4“, логичният въпрос е: Къде е България? Докога просто ще си спомняме за миналото, без да предприемаме стъпки към бъдещето? Защото Индия, Унгария и Полша очевидно не лежат на старите кълки, а се възползват от новите възможности – правителствата на тези държави са спонсорирали тази мисия. Вчера фестивалът „Ало, космос? Говори България“ си постави за цел третият български астронавт да полети в близките десет години. Дотогава обаче ще изтече още много вода. Сега нашите погледи са насочени към новоизстреляната мисия „Аксиом-4“. Според плановете новият кораб „Грейс“ трябва да се скачи с модула „Хармъни“ на американския сегмент на МКС в четвъртък, на 26-ти юни, в 14:00 ч. българско време. Очаква се мисията да трае около две седмици. През втората седмица от юли „Крю Драгън – Грейс“ ще се завърне на Земята посредством приводняване край бреговете на Калифорния. Това ще е второто завръщане на американски пилотиран кораб в тази област. Доскоро корабите „Крю Драгън“ кацаха край бреговете на Флодира, но невъзвръщаемите им компоненти падаха в населени места, което наложи СпейсЕкс да премести локацията. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/25/axiom-4-launches/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля над 70 космически апарата, сред които две възвръщаеми капсули! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 24 юни 2025 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:25 ч. българско време СпейсЕкс изстреля успешно 14-тата мисия за споделено довеждане на товари в космоса от програмата „Транспортър“! На борда на ракетата-носител пътуваха над 70 космически апарата, в това число две възвръщаеми капсули – една европейска и една на съоснованата от българина Делян Аспарухов компания Варда. Ракетата-носител „Фалкън 9“ бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1071“, за която днешният полет бе 26-ти. След като си свърши работата, на 8-мата минута степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“, която обслужва космодрума Ванденберг в Калифорния, откъдето бе проведено изстрелването. Една от спускаемите капсули, която летя, носи името „Никс“ и е разработена от европейската аерокосмическа фирма The Exploration Company. Офисите на фирмата са в Мюнхен и Бордо, като целта ѝ е до 2028-ма година да започне да провежда товарни превози до Международната космическа станция, а след 2035 г. да е в готовност и за пилотирани мисии. The Exploration Company предупреждава, че за да може да стане корабът пилотиран, трябва да има подкрепа от страните-членки на Европейската космическа агенция, тъй като инициативата ще струва минимум €1 милиард. Бъдещият пилотиран кораб „Никс“. Image credit : The Exploration Company. Засега фокусът е върху товарните мисии, от които днешното изстрелване бе първото. Летялата днес капсула „Никс“ бе само демонстратор, при това не пълномащабен. Според информацията, разпространеан от фирмата, мисията е постигнала частичен успех. Тя благополучно е достигнала орбита, като космическият кораб е бил стабилен, влязъл е в атмосферата, преминал е през фазата на най-голямото нагряване и се е свързал с наземното ръководство успешно. Малко преди приводняването обаче радиовръзката прекъснала. Важното е, че в Европа най-накрая започва развитието на комерсиална космическа индустрия с превози от Земята до орбита и обратно. По-добре късно, отколкото никога. Варда изпрати в космоса своята четвърта мисия „Уинебаго“. Същественото при нея е, че това е първият космически кораб, който компанията на Делян Аспарухов е конструирала самостоятелно, без чужда помощ! Доскоро корабите бяха създавани по заявка от американската фирма Рокет Лаб. „Уинебаго-4“ също така за пръв път е оборудвана с топлинен щит, създаден директно от Варда, на базата на материала PICA. Защо Варда постъпва по този начин? Допреди няколко десетилетия конвенционалната мъдрост в космонавтиката бе фирмите да се специализират единствено в строежа на отделни компоненти. Така за създаването на космическите кораби протичаха работни процеси, пръснати в различни щати. Проблемът на тази дългогодишна политика е, че корабът се оскъпява, никой от отделните участници в проекта не усеща мисията като своя (съответно работата се върши през пръсти и има възможности за провал, а после поддоставчиците си прехвърлят топката за това кой е виновен) и най-лошото: космонавтиката десетилетия тъпчеше на едно място. СпейсЕкс доказа, че може да се работи по различен начин: всяка фирма да конструира сама космически кораби, като произвежда компонентите си самостоятелно с минимален аутсорсинг. Това се нарича „вертикална интеграция“. Чудесно е да видим, че Варда също следва тази политика. Спускаема капсула на „Варда“. Photo credit : Varda Space Industries „Уинебаго-4“ ще престои в космоса няколко седмици, след което ще се завърне на Земята с парашут. Наскоро Варда получи петгодишно разрешително, което дава възможност на фирмата да изстрелва и връща неограничен брой кораби, стига летателният им профил да е един и същ. Това ще позволи редовни курсове до орбита и обратно. Варда се специализира в орбиталното производство и най-вече в създаването на лекарства. Нека сега да обърнем внимание на останалите космически апарати. Като правило един спътник, който лети в рамките на програмата „Транспортър“, може да се отдели директно от горната степен на ракетата-носител, започвайки самостоятелен полет, но като алтернатива може да използва специализиран хардуер на посредник. Такъв посредник е фирмата Exolaunch от Германия, която качи диспенсър с 45 спътника. Клиентите на Exolaunch за този полет бяха от САЩ, Великобритания, Литва, Финландия, Белгия, Германия, Австралия, Канада, Южна Корея, Франция, Япония, Испания, Норвегия, Италия и Гърция. Сред по-съществените полезни товари на Exolaunch бе спътниковата платформа ЕлараСат на австралийската фирма Гилмор – от която, между другото, очакваме и дебютно ракетно изстрелване през идните дни. Освен Exolaunch, италианската фирма D-Orbit качи на ракетата две довеждащи платформи от серията ION. За своята мисия компанията превозва 5G-комуникационен експеримент от Франция и горивна система, проектирана от японската фирма Пейл Блу. НАСА качи мисията PADRE, която ще изучава Слънцето в рентгеновия диапазон на електромагнитния спектър с цел изследването на поляризацията на слънчевите изригвания. Днешното изстрелване бе 77-мо за ракетите „Фалкън 9“ през 2025 година. СпейсЕкс цели до края на годината да осъществи до 170 изстрелвания. Следващото значимо изстрелване за СпейсЕкс трябва да е на пилотирания кораб „Крю Драгън“ с комерсиалната мисия „Аксиом-4“ и четирима астонавти на борда, включително първите пътешественици от Индия, Полша и Унгария след края на епохата „Интеркосмос“. Мисията се бави вече близо две седмици заради продължаващото изтичане на въздух откъм руския сегмент на Международната космическа станция – проблем, който НАСА и Роскосмос все още не могат да разрешат ефективно. Сега очакваме корабът най-накрая да излети утре, на 25-ти юни, в 09:31 ч. българско време. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/24/spacex-launches-transporter-14/

ПЪРВИ СНИМКИ: Обсерваторията Вера Рубин ни показа Вселената по нов начин! Мъглявината Трифида и мъглявината Лагуна, заснети от обсерваторията Вера Рубин. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory 23 юни 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес бяха показани първите изображения от новата мощна обсерватория Вера Рубин, която се очаква да доведе до цялостна революция в науката! Плановете са през следващите десет години обсерваторията да събере над 60 петабайта данни от наблюденията на южното нощно небе. Вера Рубин ще картографира фината структура на Вселената, ще открива хиляди нови астероиди и комети в Слънчевата система, както и свръхнови и черни дупки в отдалечените галактики. Галактичният куп Дева, фотографиран от обсерваторията Вера Рубин. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory Обсерваторията вече оправдава очакванията си – на страницата на съоръжението беше съобщено, че в рамките само на десет часа наблюдения бяха намерени 2 104 непознати астероида в Слънчевата система, сред които и седем близкоземни! Но такова огромно количество данни не могат да бъдат анализирани от малкото екипи професионални астрономи. Ето защо обсерваторията Вера Рубин е проектирана с идеята да работи съвместно с любители-астрономи и много от вас (да, вас!) ще могат да се включат директно да правят открития чрез граждански научни проекти. Още на 30-ти юни ще започне първият проект на име Rubin Comet Catchers, благодарение на който самите вие ще можете да търсите и да откривате нови комети! Още един фрагмент от купа Дева. Credit : NSF-DOE Vera C. Rubin Observatory Обсерваторията е кръстена на изследователката Вера Рубин – ако никога не сте чували за нея, това не е изненадващо. Днес всеки човек, дори и изобщо да не се интересува от физика или астрономия, все е чул нещо за Алберт Айнщайн или Ричард Файнман. Тези учени са придобили световна слава заради това, че са носители на Нобелова награда. Но Вера Рубин, която е един от откривателите на енигматичната тъмна материя, никога не получава този приз. Причината е, че през преобладаващата част на 20-ти век жените в науката са подложени на дискриминация. Вера Рубин се бори с това през целия си живот – още докато кандидатства в Принстън тя не е приета, тъй като в програмата по астрономия се допускат само мъже, а вече по-късно, докато следва в друг университет, тя не е допускана до работното място на научния си ръководител. През 1965 г., докато работи като наблюдател в обсерваторията Паломар (първият наблюдател от женски пол на това място!), се бори за създаването на дамска тоалетна. Нейната магистърска дипломна работа относно движението на галактиките е оспорвана, а нейната докторска дисертация (отново за галактиките) – пренебрегвана. През 1993 г. изследователката най-сетне получава заслужено призвание, след като президентът на САЩ Бил Клинтън ѝ връчва Национален медал за науките. Също така на нейно име е кръстен астероид (5726 Rubin) и планински хребет на Марс. Но е факт, че до смъртта си навръх Коледа през 2016 г. Рубин никога не получава Нобел за сериозните си приноси в изучаването на невидимата Вселена и тъмната материя – и досега от над 230 лауреати в областта на физиката, само пет са жени, като последните три награди са връчени след 2018 година. Днес обсерваторията заслужено носи името на Вера Рубин и вече с нетърпение чакаме да научим какви нови загадки ще бъдат разплетени. Една от най-наболелите е дали в покрайнините на Слънчевата система съществува още една голяма, Девета планета (навремето Плутон се считаше за деветата планета, но след откриването на множество обекти със сходен размер и маса в неговите космически околности, той бе понижен в статут на планета-джудже). https://cosmos.1.bg/space/2025/06/23/vera-rubin-first-photos/

УСПЕХ: Ракета Атлас 5 изведе в орбита втората партида спътници Кайпер! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : ULA 23 юни 2025 г. 16:20 ч. Светослав Александров. Днес в 13:54 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ излетя успешно ракета на ЮЛА „Атлас 5“, като на борда ѝ се намираше втората партида от групировката на Амазон „Кайпер“, състояща се от 27 спътника. „Кайпер“ директно конкурира услугата на СпейсЕкс „Старлинк“. Напомням на читателите, че както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, дебютното изстрелване на оперативни спътници „Кайпер“ бе осъществено на 29-ти април. Фактът, че вторият полет става факт по-малко от два месеца след първия, е добър показател, че програмата на Амазон може и да успее. Графикът на компанията е сериозно затормозен от регулаторно препятствие – лицензът, сключен с Федералната комуникационна комисия, изисква поне половината от първоначалната групировка от 3 200 спътника, да бъде изведена най-късно до края на юли 2026 г. – така че Амазон трябва да се разбърза. Освен че Амазон разполага с още шест налични стари ракети „Атлас 5“ на склад, фирмата е сключила договори за 38 изстрелвания на нови ракети на ЮЛА „Вулкан“, 18 ракети на АрианаГруп „Ариана 6“ , 12 ракети на Блу Ориджин „Ню Глен“ и 3 ракети на СпейсЕкс „Фалкън 9“. След днешното изстрелване групировката „Кайпер“ вече се състои от общо 54 спътника. Още доста полети трябва да бъдат реализирани, докато бъдат изведени 1 600 спътника – т.е. половината от целевата бройка. Тук въпросът не опира само до това колко бързо могат да бъдат изстреляни ракетите – а и до това колко бързо Амазон може да интегрира спътниците в предполетна конфигурация и да ги опакова под обтекателя. Заради безпроблемното априлско изстрелване, фирмата е успяла за втория полет да окомплектова всичките спътници в рамките само на 17 дни. Това може би ви се струва прекалено мудно на фона на факта, че СпейсЕкс е в състояние да изстрелва средно по една партида спътници „Старлинк“ веднъж на всеки два дни, но все пак си е постижение – компанията на Илон Мъск най-накрая започва да се сблъсква с потенциална конкуренция. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/23/atlas-v-launches-second-batch-kuiper/

АВАРИЯ: Десетият Старшип експлодира малко преди статично огнево изпитание! Кадър от експлозията – взет от профила на Зак Голдън в X 19 юни 2025 г. 07:30 ч. Светослав Александров. Програмата на СпейсЕкс „Старшип“ претърпя съкрушаващ удар тази сутрин, след като десетият кораб, който трябваше да излети до края на месеца, експлодира малко преди планирано статично огнево изпитание! От всички възможности за провал, експлозиите в близост до стартовата инфраструктура са категорично най-лошият сценарий за всяка изпитателна програма. Ако изпитателен кораб експлодира при изстрелване, това не е фатално, особено в случаи като „Старшип“, когато има серийно производство на множество прототипи. Но наземна експлозия унищожава не само кораба, но и околните съоръжения – т.е. налага се тяхната реконструкция. Няма спор, че програмата ще бъде поставена на пауза и ще почакаме дълго време преди следващото изстрелване. Усещането сред космическата общност е, че понастоящем „Старшип“ не само не търпи прогрес, а напротив – налице е регрес. Експлозия по време на пълнене с гориво и преди статично огнево изпитание не се е случвала от пет години, откакто бяха ранните тестове на прототипите „SN“. Мнозина се питат: какво всъщност се случва? Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Проблемите започнаха в началото на тази година, когато СпейсЕкс пенсионира старата итерация на „Старшип“, наречена „Версия 1“ и въведе в експлоатация „Версия 2“. Това бе наложително, тъй като товароподемността на „Старшип-Версия 1“ бе 40-50 тона до околоземна орбита във възвръщаем вариант, но за усвояването на Луната и Марс тя не е достатъчна – ето защо „Версия 2“ притежава по-големи горивни резервоари и увеличение на горивния капацитет с 25%, което води до товароподемност от 100 тона. Преспокойно може да се каже, че „Версия 2“ е съвсем нов тип кораб в сравнение с „Версия 1“. До този момент обаче „Старшип-Версия 2“ не е постигнал нито един цялостен успех. В хода на изстрелванията през януари и март корабът се разпадна още преди да достигне орбита. В края на май „Старшип“ успешно достигна орбита, но не сполучи да разтвори вратите си и да демонстрира освобождаване на спътници, а заради теч на гориво той загуби стабилната си ориентация. Според експерти, които пишат във форума NASASpaceflight и които разговарят с работещи в СпейсЕкс, „Старшип-Версия 2 е фундаментално сбъркан“. Проблемите с кораба не идват от двигателите му „Раптор 2“, които са изключително надеждни и са преминали през множество изпитателни запалвания. Проблемите идват от удължаването на горивните резервоари и промяната на горивопроводите, пренасящи горивна смес към оптимизираните за работа във вакуум „Раптор“-и. Към момента на писането на тази публикация нито Илон Мъск, нито Гуин Шотуел са коментирали експлозията – вероятно и обяснимо са твърде заети, за да пишат в социалните мрежи. Но множество космически коментатори смятат, че с днешния неуспех бе прекрачена граница, която изисква сериозен анализ относно случващото се със СпейсЕкс, започвайки с проверка на фирмената култура и водачеството. Със сигурност в НАСА вече са сериозно притеснени. От състоянието на кораба „Старшип“ зависи дали САЩ се ще завърнат на повърхността на Луната преди Китай – още повече отчитайки прогреса в изпитателната програма на китайския кораб. Китайците са заявили, че техен астронавт ще кацне на Луната преди 2030 година. Имайки предвид, че за американското лунно завръщане се разчита на „Старшип“ като лунен модул, а през последната половин година прогресът на СпейсЕкс е минимален и даже е налице регрес, хората основателно се питат дали Щатите имат шанс да догонят Китай. Не на последно място стои въпросът дали няма да има радикална промяна в самия подход на СпейсЕкс. Компанията се гордее, че работи по т.нар. итеративен подход, при който се произвеждат множество изделия, изстрелват се, те гърмят, променят се и така до успех. Но с оглед на притесненията, че „Старшип – Версия 2“ е сбъркана, възможно е тя да бъде пенсионирана спешно и да се пристъпи направо към „Версия 3“. Не е изключено инженерите да престоят по-дълго време на чертожната дъска. Едно обаче е сигурно – през 2025-та година „Старшип“ изобщо не оправдава нашите очаквания. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/19/starship-explodes-static-fire/

Хонда изненадващо влезе в космическата надпревара с изстрелване на възвръщаема ракета! Снимка от успешното изстрелване. Photo credit : Honda 18 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Японският автомобилен гигант Хонда изненадващо влезе в космическата надпревара, след като вчера обяви, че е осъществил успешен атмосферен полет на експериментална възвръщаема ракета! Ракетата е дълга 6.3 метра, с диаметър 85 сантиметра и заредена с гориво тежи 1 312 килограма. Тя успешно достигна до височина 300 метра, след което извърши точно приземяване с отклонение от целевата точка, възлизащо само на 37 сантиметра. Общата продължителност на полета бе 56.6 секунди. Според информацията, разпространена от Хонда, ракетните разработки на фирмата са още в самото начало и не е взето решение за тяхната комерсиализация. Въпреки това автомобилната корпорация заявява, че работата в тази сфера ще продължи, като дебютният суборбитален космически полет трябва да е факт най-късно през 2029 година. Влизането в космическата надпревара от страна на Хонда бе изненадващо. Вярно е, че още през 2021 г. фирмата заяви, че провежда проучвания на космически технологии като възвръщаеми ракети, но до изстрелването през тази седмица нямаше никакви други признаци, че работата напредва. Хонда конструира космическите си ракети на базата на вече съществуващия опит в автомобилостроенето и по-точно разработките в сферата на автономното шофиране. И това не е единствената японска фирма с космически амбиции – в началото на годината Тойота обяви, че започва да инвестира в космическата компания Интерстелар текнолоджис. Също така, благодарение на партньорство между Тойота и Японската космическа агенция бива създаван луноход, който ще се използва за превозване на астронавти в рамките на ръководената от САЩ програма за усвояване на Луната „Артемис“. За повече информация: Хонда https://cosmos.1.bg/space/2025/06/18/honda-successful-flight-test/

Европейската мисия Проба-3 изпрати снимки на първото си изкуствено слънчево затъмнение! Първото изкуствено слънчево затъмнение, наблюдавано от „Проба-3“. Photo credit : ESA 17 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Мисията на Европейската космическа агенция „Проба-3“ постигна нещо, което нито една друга мисия в историята на космонавтиката не е успявала да постигне – да създаде изкуствено слънчево затъмнение и да изпрати снимки! Това бе реализирано посредством два спътника, съответно „Окултър“ и „Коронограф“, които летят в перфектна формация на разстояние 150 метра един от друг. Позиционирането на двата спътника трябва да е абсолютно точно, а максимално допустимото отклонение е по-малко от милиметър. Слънчевото затъмнение се получава, когато „Окултър“ хвърля сянка върху „Коронограф“, а всяко такова може да трае до шест часа. На Земята пълните слънчеви затъмнения са рядкост – средно се наблюдава по едно на всеки 16 месеца, но в различни географски местности. Ето защо астрономите често пътуват. Ако стоите на едно място и никъде на пътувате, средно ще трябва да чакате около 366 години между отделните затъмнения (по данни на НАСА). От България последното пълно слънчево затъмнение бе наблюдавано на 11 август 1999 г., а следващото ще е чак на 3 септември 2081 година. Дотогава националната телевизия има достатъчно време да се подготви, за да го снима Но за космическата мисия „Проба-3“ географските ограничения не важат. Изстреляната на 5 декември 2024 г. с индийска ракета мисия на ЕКА доказа, че може без проблем да създаде изкуствено слънчево затъмнение. Защо това е важно? Само така може да бъде наблюдавана подробно слънчевата корона. В по-далечното минало това е било възможно единствено по време на природни слънчеви затъмнения, които, както подчертах по-горе, са редки астрономически събития. В по-близкото минало учените създават специфични прибори, които могат да снимат Слънцето в ултравиолетовата област и така наблюдават неговата повърхност и долната част на короната, както и наземни и космически коронографи, които наблюдават горната част на короната. Проблемът е, че дори и с този напредък на науката ние не можем да изследваме региона, простиращ се на разстояние между 1.1 до три слънчеви радиуса. Ето защо е трудно да се предскаже какво е развитието на короналните масови изхвърляния след тяхното възникване. Днес очакваме „Проба-3“ да хвърли светлина върху тези слънчеви процеси. Благодарение на тази мисия в Европа отново се върши върхова научна дейност, каквато не се прави никъде другаде по света. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/06/17/proba-3-first-artificial-solar-eclipse/

УСПЕХ: Китай осъществи изпитателен полет на лунния кораб Менгжоу с цел проверка на аварийната му система! Снимка от изпитанието. Photo credit : CNSA 17 юни 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Днес Китай изпълни успешен изпитателен полет на лунния кораб „Менгжоу“, в рамките на който бяха тествани способностите на системата му за аварийно спасяване! Именно с този кораб китайски астронавти трябва да се отправят към Луната преди 2030 година. Съобразно съобщение, разпространено от китайските власти, такова изпитание се провежда за пръв път след 27-годишно прекъсване. За последно Китай изпита аварийната система на кораба „Шенчжоу“ през 1998 г., преди да го въведе в експлоатация. Днес „Шенчжоу“ редовно вози астронавти от Земята до орбиталната станция „Тянгон“ и обратно. Веднага след подаването на командата, спасителните двигатели на „Менгжоу“ се запалиха успешно и корабът излетя в небето. Двадесет секунди по-късно бе достигната максималната възможна височина, след което спускаемата капсула се отдели от спасителната кула и разгърна благополучно парашутите си, за да кацне на земята. Напомням на читателите, че докато сегашните кораби „Шенчжоу“ могат да превозват максимум трима души до орбиталната станция „Тянгон“, то „Менгжоу“ са изцяло ново поколение кораби, които ще могат да извозват до седем души в орбита или комбинация от тричленен екипаж плюс 500 килограма товари. Очаква се „Менгжоу“ да влезе в експлоатация през 2027 или 2028 година. Освен че днешният тест бе важен, за да докаже безопасността на „Менгжоу“, Китай съобщава, че паралелно разработката на новата ракета-носител „Лонг Марч-10“ и на лунния модул „Ланюе“ протича съобразно плановете. Видеозапис от днешното изпитание: https://cosmos.1.bg/space/2025/06/17/china-pad-abort-test-mengzhou-success/

Илон Мъск за течовете в руския сегмент на МКС: Печеля милиарди от станцията, но трябва да бъде изведена от експлоатация! МКС – общ вид. 16 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Илон Мъск коментира ситуацията с течовете от руския сегмент на МКС, като заяви, че според него станцията трябва да бъде изведена от експлоатация в рамките на кратък период от две години, независимо от факта, че тя носи милиарди долари печалби на СпейсЕкс. „Налице са потенциално сериозни опасения относно дългосрочната безопасност на МКС. Някои компоненти от нея просто стават твърде стари и е очевидно, че рискът расте с времето. Въпреки че СпейсЕкс печели милиарди долари от превозването на астронавти и товари до МКС, бих искал да заявя официално, че трябва да бъде изведена от орбита в рамките на двугодишен срок“, написа Мъск в Х. „Най-старите компоненти са откъм страната на Русия“, отвърна астрофизикът Питър Хейг. „Някои от тези модули буквално са били произведени в Съветския съюз за „Мир-2″. Проблемът с изхвърлянето на всичко това е, че има използваемо оборудване на борда – като центрофугата за мишки в японския модул, осигуряваща важни данни за влиянието на лунна и марсианска гравитация“. На този коментар Мъск каза: „Определено мисля, че трябва да се откъснем от тази древна космическа станция. При необходимост мисии със „Старшип“ в далечния космос могат да запълнят празнината“. Предприемачът реагира с изумление (слагайки две удивителни) на коментара: „Съществува вероятност, че компоненти от МКС са били произведени в края на 70-те години. Модулите „ФГБ“ на МКС са конструирани на базата на преобразувани кораби „ТКС“ и никой не знае кога им е започнато или спряно производството“. Какво обаче ще стане, ако предложението на Мъск се приеме и МКС бъде изведена от орбита? Най-катастрофален би бил сценарият за Русия, защото това може да означава краят на пилотираната космонавтика на страната. Руските космонавти просто няма къде другаде да летят – китайската станция „Тянгон“ е в орбита с неподходящ наклон за скачване при изстрелване от Байконур/Восточний. Понастоящем Русия строи орбитална станция „Рос“, като по график трябва да е частично готова през 2028 г., но реално никой не вярва, че този график е изпълним – всички постсъветски проекти се осъществяват с големи отлагания. Съвсем отделен е въпросът, че шансът новият пилотиран кораб „Орел“ да е готов в срок клони към нулата, а надали страната може да поддържа производството и на старите „Союз“-и, ако няма къде да летят. Положението в западния свят е малко по-добро, защото предстои извеждането на комерсиални орбитални станции – първата от тях, „Хейвън-1“ на Васт, може да излети след по-малко от година (през май 2026 г.). Станцията на Аксиом се очертава да е готова през 2028. Но макар че с доста по-сериозно финансиране от руската „Рос“ и без проблеми от гледна точка на недостиг на високи технологии и производствени компоненти, всеки един космически проект подлежи на потенциални отлагания и това не се е променило още от времето на „Аполо“. Ето защо незабавното извеждане на МКС от орбита може да доведе до временен период, в който Китай ще се превърне в абсолютен монополист по отношение на изследванията в ниска околоземна орбита, защото единствено станцията „Тянгон“ ще е в експлоатация. Това е и основната причина, поради която НАСА се мъчи да удължи срока на МКС до 2030 г., което ще позволи по-плавен преход към бъдещите комерсиални станции. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/16/musk-on-iss-leaks/

Да създадеш технологична алтернатива не е достатъчно. Формално има - "Вулкан" и "Ню Глен" са изстреляни. Веднъж. Много по-трудно е след първия полет да мащабираш производството и да увеличиш летателната честота. Дори и при СпейсЕкс не се получи за една нощ, доста дълги години имахме само по няколко полета и толкоз.

СпейсЕкс отбеляза петстотин успешни изстрелвания на ракети Фалкън! Снимка на второто от двете изстрелвания на 13 юни. Photo credit : SpaceX 14 юни 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс отбеляза огромно постижение – вчера бе осъществено 500-тното изстрелване на ракета от семейството „Фалкън“! Това се случи рано сутринта на 13-ти юни в 04:54 ч. българско време, когато „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, за да изведе в космоса 26 спътника „Старлинк“. Изстрелването бе едно от двете през деня. В 18:29 ч. бе осъществен пуск на още една „Фалкън 9“ с нови 23 спътника „Старлинк“. И след двата полета първите степени на ракетите извършиха меки кацания върху плаващите платформи в океана, съответно „Разбира се, че все още те обичам“ и „Недоимък на достойнство“. Ракетите на СпейсЕкс от семейството „Фалкън“ са най-надеждните в световен мащаб. За „Фалкън 9“ цялостната успеваемост е 99.4%, докато текущата итерация „Блок 5“ има 99.77% успеваемост. Както писах през 2023 г., предишната най-успешна ракета в историята на космонавтиката бе руската „Союз-У“, която отбеляза 112 последователни изстрелвания без провал в периода между юли 1990 г. и май 1996 година. Това отдавна е задминато от „Фалкън 9“, която е успяла да натрупа 323 последователни успешни изстрелвания. Но това, което бетонира СпейсЕкс като най-големия космически превозвач в цял свят, е възвръщаемостта на първите степени и многократното им използване. Фирмата на Илон Мъск е практически монополист. Предстои да видим дали и кога „Фалкън“ ще отбележи 1 000 изстрелвания. Това не е изключено, но понастоящем се водят сериозни усилия това ракетно семейство да бъде пенсионирано в полза на „Старшип“. Вероятно ще отнеме време – „Старшип“ е най-амбициозният инженерен проект в историята на космонавтиката, защото за пръв път се цели не частична (на първите степени), а цялостна възвръщаемост. Това е изключително трудна задача, непостигана от никой друг – и за съжаление на този етап „Старшип“ отново постига възвръщаемост само на долните степени, докато горните все още гърмят. Но напредъкът може да бъде реализиран само ако се стремиш, както е казвал някога Кенеди, „не защото е лесно, а защото е трудно“. Евентуален успех на „Старшип“ ще открие пътя към колонизацията на цялата Слънчева система. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/14/falcon-9-500-flights/

Течовете в руския сегмент на МКС отложиха изстрелването на кораба Крю Драгън Руският модул Звезда става все по-проблематичен. Фото: Роскосмос 12 юни 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Изстрелването на американския пилотиран космически кораб „Крю Драгън“ с частната експедиция „Аксиом-4“ ще бъде отложено, вероятно за продължително време, поради влошаване на ситуацията с течовете на въздух откъм руския сегмент на МКС. Това не е първото отлагане за мисията. Първо корабът трябавше да излети на 10-ти юни, но лошо време доведе до 24-часово забавяне, а след това техниците трябваше да се преборят с горивен теч на ракетата „Фалкън 9“. Всичко изглеждаше да е оптимално за утрешната възможност за полет – метеорологичните условия са благоприятни, а ракетата-носител и корабът са в добро техническо състояние. Напомням на читателите, че благодарение на мисията „Аксиом-4“ Индия, Полша и Унгария ще станат първите държави от съветската програма Интеркосмос, които отново ще имат пилотиран космически полет. Съобщението на НАСА във връзка с отлагането е изключително дипломатично: в него се съобщава за необходимост от разследване „на промени в налягането“ в руския модул „Звезда“. Тук е коректно да се подчертае, че американската космическа агенция винаги се държи много внимателно и се старае никога да не уязвява партньорите си в лицето на Русия. Но телеграм-каналът Юра, прости, където неведнъж са споменавани критични новини за руския космически отрасъл, разкрива различна картина. Онзи ден космонавтите Рижиков и Зубрицки са се опитали за пореден път да отстранят течовете на „Звезда“, но вместо да има подобрение, е констатирано влошаване – сега МКС губи 2 килограма въздух на ден! Базисната структура на модула е произведена още през 1986 година, а изстрелването е осъществено през 2000 година. Първите пукнатини в корпуса му са открити през 2020 година, след 20-годишна експлоатация. От тогава досега течът непрекъснато се увеличава, а съвместните опити между специалистите на НАСА и Роскосмос за отстраняването му не водят до желания резултат. Експерти отдавна предупреждават, че това е най-сериозният проблем, който може да попречи на намеренията на космическите държави да експлоатират МКС до 2030 година. Миналата година бе съобщено, че в космическия център „Джонсън“ зрее все по-сериозно притеснение относно това, което се случва на руския сегмент. Американските специалисти използват рискова матрица „5 от 5“, за да оценяват заплахите на МКС, а руските течове вече са класифицирани от най-висока степен, пета. Все по-често в дискусиите се появява израза „катастрофален провал“, като се изчисляват вероятностите. При всички положения случилото се днес е прецедент – това е първото отлагане на полета на американски космически кораб заради течовете в руския сегмент. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/12/zvezda-leaks-delay-crew-dragon/

ИСТОРИЧЕСКИ СНИМКИ: Мисията на ЕКА и НАСА Солар Орбитър засне за пръв път полюсите на Слънцето! Колаж на първите изображения на Южния полюс на Слънцето, заснети от „Солар Орбитър“. Credits : ESA & NASA/Solar Orbiter/PHI, EUI and SPICE Teams 12 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Ръководената от ЕКА и с участието на НАСА мисия „Солар Орбитър“ изпрати първите в историята на човечеството снимки на полюсите на нашето Слънце! Новината може да не ви се струва съществена, но постижението е безспорно забележително и не е случайно, че се случва 68 години след изстрелването на „Спутник 1“ и началото на космическата надпревара. Защо толкова късно? Защото Земята и останалите планети в Слънчевата система обикалят около Слънцето в една равнина, наричана „равнина на еклиптиката“. Съответно космическите кораби като правило също биват изстрелвани в тази равнина. Eдинственото изключение преди „Солар Орбитър“ беше мисията на НАСА и ЕКА „Юлисис“, която бе изстреляна през 1990 г. и която работеше до 2009 г., но тази мисия нямаше камери. През февруари тази година, както вече писах на страниците на КОСМОС БГ, „Солар Орбитър“ посети Венера, за да промени наклона на околослънчевата си орбита със 17o спрямо слънчевия екватор. Това бе малка, но достатъчна промяна, за да може мисията да започне да снима полюсите на Слънцето. Догодина (2026 г.) на Бъдни вечер, 24-ти декември, „Солар Орбитър“ отново ще се срещне с Венера и тогава орбитата ще се наклони с 24o. А след 10 юни 2029 г. наклонът ще стане 33o. „Тези първи снимки са само началото. През следващите няколко години предстои широкообхватна откривателска наука“, съобщава Хамиш Рийд от екипа на мисията. „Не сме сигурни какво ще открием и е много вероятно да се натъкнем на неща, за които не сме знаели преди“. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Подкрепете блога финансово на този линк, за да продължи да съществува! Всъщност „Солар Орбитър“ вече открива забележителни факти – бордовият прибор PHI (Polarimetric and Helioseismic Imager) установи, че магнитното поле на Южния полюс на Слънцето е пълна бъркотия (не звучи много научно, но към настоящия момент просто няма друга дума, която да опише ситуацията така добре). Един обикновен магнит притежава северен и южен полюс. Но на слънчевия Южен полюс магнитните полета проявяват както северен, така и южен поляритет. Вероятно това се случва само около слънчевия максимум на 11-годишния цикъл, когато магнитните полюси на Слънцето се обръщат, което означава, че слънчевият южен полюс става магнитен северен. Сега се намираме около този период, но през следващите години с наближаването на слънчевия минимум би следвало северният и южният полюс да придобият единичен поляритет. Напомням на читателите, че мисията на ЕКА и НАСА „Солар Орбитър“ бе изстреляна на 10 февруари 2020 г. с американска ракета „Атлас 5“. Стандартната научна мисия ще продължи до края на 2026 г., а разширената – до 2030 г. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/06/12/esa-nasa-historic-first-photos-sun-poles/

Космическият телескоп Джеймс Уеб засне директно ледена извънслънчева планета! Тази снимка на екзопланетата 14 Херкулис с бе направена посредством космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Символът звезда показва местоположението на звездата 14 Херкулис, чиято светлина е блокирана от коронографа на прибора NIRCam, а буквата c е самата планета. Credit : NASA, ESA, CSA, STScI, W. Balmer (JHU), D. Bardalez Gagliuffi (Amherst College) 11 юни 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Космическият телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“ успя да направи изключителна фотография на необичайно студена извънслънчева планета, която се намира в абнормна планетарна система. Откритието хвърля светлина върху нови потенциални пътища, по които могат да се образуват планетите в условия, различни от тези на Слънчевата система. Към днешния етап науката познава повече от 5 500 планети, обикалящи около други звезди. Но истината е, че за съществуването на огромната част от тях знаем единствено благодарение на косвени методи. Директното фотографиране е предизвикателство, тъй като звездата винаги е много по-ярка от планетите, обикалящи около нея. Когато са получавани снимки, то обикновено се случва с големи, млади и все още горещи екзопланети. Именно това прави горната снимка толкова важна. Заснетата планета 14 Херкулис c е масивна, със седем пъти по-голямо тегло от това на Юпитер, но за сметка на това е една от най-студените, фотографирани досега. Температурите и падат до -3oC. Самият факт, че „Джеймс Уеб“ демонстрира способността си да снима ледени планети, открива нови възможности пред науката. Но системата 14 Херкулис е необичайна и заради още един факт. В нашата Слънчева система всички планети обикалят около Слънцето в една равнина. Не такъв е случаят с 14 Херкулис – в тази система съществуват две планети, чиито орбити са наклонени една спрямо друга на 40 градуса и се кръстосват подобно на буквата Х. Тук говорим за комплексна гравитационна система, в която планетите непрекъснато се придърват и притеглят. Защо това е така учените не знаят със сигурност, но водещото предположение е, че в системата е съществувала трета планета, която е била изхвърлена по време на ранната ѝ еволюция в рамките на някакъв динамичен процес, който изкривил орбитите на оставащите две планети. Открития като това като че ли ни напомнят колко специална и подредена е нашата Слънчева система. Възможно е подобни процеси да са протичали през нейните ранни години, които са притежавали потенциал да внесат хаос в орбитите на планетите, но това не се е случило и се е стигнало до появата на нашата цивилизация. Изследването на 14 Херкулис с посредством „Джеймс Уеб“ разкрива още нещо за планетата – тя е по-бледа от очакваното и вероятно това се дължи на т.нар. „химия на въглеродното неравновесие“. Това е феномен, при който атмосферните процеси пренасят молекули от по-топлите ниски слоеве към по-студените горни слоеве. Резултатът е специфичен атмосферен състав, който не съвпада с предсказанията на изследователите. В бъдеще спектроскопски изследвания ще хвърлят още повече светлина върху загадките на тази екзопланета, но дори и сега наблюденията са достатъчни, за да ни покажат, че Вселената е далеч по-странна и разнообразна, отколкото досега считахме. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/06/11/jwst-14-herculis-image/

Ето как българин в НАСА събра екип от професионалисти и любители и заедно открихме десет хиляди звездни системи! Затъмнително-променливите двойни звезди са важни при издирването на екзопланети. Image credit : NASA/Goddard Space Flight Center 9 юни 2025 г. 06:00 ч. Светослав Александров. Днес, на 9-ти юни, излязоха първите резултати от проекта на НАСА Eclipsing Binary Patrol, ръководен от българин! Благодарение на съвременния космически телескоп TESS бе представен каталог от десет хиляди двойни звездни системи, повечето от които са новооткрити! Препринт на научната статия с водещ автор Веселин Костов (Veselin B Kostov) бе публикуван рано тази сутрин в базата данни arXiv (линк). Сред съавторите и съоткривателите присъстват множество професионалисти и любители, работили с данните от телескопа, в това число и аз (Svetoslav Alexandrov). Публикацията е преминала успешно през рецензиране и е приета за публикуване в престижното научно списание The Astrophysical Journal Supplement (Импакт фактор: 8.6). Д-р Веселин Костов е изследовател в космическия център на НАСА „Годард“, както и в института SETI. Той е сред най-изявените и международно признати търсачи на извънслънчеви планети, като особен интерес за него представляват планетите в двойни звездни системи и в множествени звездни системи. През 2020 година Веселин Костов дава ход на проект на име Planet Patrol, посветен върху издирването на извънслънчеви планети. Проектът се хоства върху гражданската научна платформа Zooniverse и бързо събира над 6 500 участници от цял свят, включително от Европа, Индия и Япония. Някои от участниците стават „супердоброволци“ – те участват в подробния анализ на данните и дори и никога да не са се виждали на живо, всяка седмица се срещат онлайн и четири години наред работят по проекта. Важно уточнение е, че има два основни метода на откриване на извънслънчеви планети – методът на лъчевата скорост и пасажният метод. Методът на лъчевата скорост дава информация за масата на обектите, докато пасажният – за размерите на обектите (съответно двата се допълват). Телескопът TESS, съответно проектите Planet Patrol и Eclipsing Binary Patrol, работят с пасажния метод. Основното усложнение при него е, че само на базата на пасажите е много трудно да се определи дали пасажиращият обект е планета или звезда, тъй като най-малките звезди и най-големите планети имат сходен размер. В рамките на проекта Planet Patrol хора и компютри обединиха усилия, за да могат не само да потвърдят съществуването на извънслънчеви планети, но и да отсеят потенциалните лъжливи имитатори на сигнали – напр. шум или наличието на затъмнително-променливи двойни системи. През лятото на 2024 г. бе даден ход на продължението на проекта – Eclipsing Binary Patrol, като основният фокус на работата бе откриването на затъмнително-променливи двойни и множествени звездни системи. Това бе моментът, в който се включих и аз. Общо 1 908 доброволци участвахме, които направихме 321 564 класификации на т.нар. „криви на блясъка“ – т.е. криви, които представят яркостта на звездите като функция от времето. По този начин откриваме нови извънслънчеви планети или в конкретния случай нови звездни системи от две и повече звезди (подобно на Татуин от Междузвездни войни). В нашата научна статия, която можете да прочетете от днес на arXiv, представяме цялостен каталог от 10 001 затъмнително-променливи двойни системи. От тях 8 044 са нови, неоткрити досега, докато останалите 1 957 са известни, но вече с коригиран орбитален период. Работата е мащабна, като за анализа се разчита както на изкуствения интелект и компютърните алгоритми, така и на 1 908-те участници в гражданския научен проект. Всеки от вас може да бъде откривател и при положен труд да стане съавтор на статия в престижно научно списание. За тази цел можете да разгледате наличните граждански проекти на платформата Zooniverse и да се включите в някой от тях. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/09/bulgarian-nasa-citizen-science-project/

Пилотираният космически кораб Крю Драгън бе изкаран на стартовата площадка за мисията Аксиом-4 Снимка от извеждането на „Крю Драгън“ на стартовата площадка. Photo credit : SpaceX 8 юни 2025 г. 08:50 ч. Светослав Александров. Индия, Полша и Унгария ще станат първите държави от съветската програма Интеркосмос, които отново ще имат пилотиран космически полет. Това ще стане благодарение на космическия кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, който бе изведен на стартовата площадка за предстоящо изстрелване на 10-ти юни в рамките на мисията „Аксиом-4“. След изстрелването на Юрий Гагарин през 1961 г. чак до 1978 г. единствено граждани на САЩ и СССР летят в космоса. Това се променя на 2-ри март 1978 г., когато е изстрелян корабът „Союз-28“, а на борда му лети гражданинът на Чехословакия Владимир Ремек. Така Чехословакия става третата държава в световен мащаб с пилотиран космически полет. Следва изстрелването на кораба „Союз-30“ с поляка Мирослав Хермашевски на 27 юни 1978 г., както и изстрелването на „Союз-31“ със Зигмунд Йен от ГДР на 26 август 1978. Мисията на „Союз-33“ на 10 април 1979 г. е изключително съществена за България заради полета на Георги Иванов, с което нашата държава става шеста в света с пилотирана космическа експедиция. Последват изстрелването на Берталан Фаркаш от Унгария на 26 май 1980 г. с кораба „Союз-36“. През следващите години в хода на програмата Интеркосмос са пратени още космонавти на Виетнам, Куба, Монголия, Румъния и Франция, докато се стигне до полета на Ракеш Шарма на 2 април 1984 г. – първият индийски космонавт, с кораба „Союз Т-11“. На 7 юни 1988 г. пък България става единствената държава, изпратила втори космонавт в рамките на програмата Интеркосмос, поради проваленото скачване на Иванов десетилетие по-рано. Вчера отбелязахме 37-годишнината от полета на Александър Александров с неговия кораб „Союз ТМ-7“. Сега, благодарение на комерсиалната мисия, организирана от фирмата Аксиом като посредник, която ще се осъществи с кораб на СпейсЕкс „Крю Драгън“, ще бъде даден първият шанс след програмата Интеркосмос на някои от горепосочените държави да имат свой собствен астронавт. Американският космически кораб ще бъде командват от опитната бивша астронавтка на НАСА Пеги Уитсън. Пилотът на мисията ще е Шубханшу Шукла от Индия. Към тях се присъединяват Славош Узнански от Полша и Тибор Капу от Унгария. Изстрелването ще се осъществи с изцяло нов космически кораб „Крю Драгън“, нелетял досега. СпейсЕкс разполага с четири кораба за многократна употреба, които летят и после след всяка мисия се рециклират, а това ще е петият във флотилията. Ракетата-носител ще бъде екипирана с първа степен, вече летяла на една предходна мисия, в хода на която са били изстрелвани спътници „Старлинк“. Стартът е насрочен за 10-ти юни в 15:22 ч. българско време, а ако метеорологичните условия са неблагоприятни или възникне технически проблем, резервна възможност има на 11-ти юни в 15:00 ч. българско време. И докато очакваме полета на „Аксиом-4“, логичният въпрос, който би следвало да възникне във всеки от нас е: Къде е България? Докога просто ще си спомняме за миналото, без да предприемаме стъпки към бъдещето? Защото Индия, Унгария и Полша очевидно не лежат на старите кълки, а се възползват от новите възможности – правителствата на тези държави са спонсорирали тази мисия. България определено има какво да предложи на света – нещо повече, родната фирма EnduroSat е световен лидер и в края на май привлече €43 милиона инвестиции от фонда за рисков капитал Founders Fund с цел производството на големи спътници, както вече писах. Но нашето лидерство в спътникостроенето е плод на предприемаческия дух. За пилотирана космонавтика имаме нужда от ангажимент от страна на държавата. Миналата година през април бе подписано Писмо за намерение за сътрудничество между Министерството на иновациите на България и Аксиом, което е добра стъпка, но недостатъчна. България трябва активно да работи, за да имаме трети българин в космоса. Дължим го на младото поколение, за да имаме герои през 21-ви век, на които да се възхищаваме. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/08/crew-dragon-rolled-launch-pad/

Правителствените служби в САЩ паникьосано търсят алтернативи на СпейсЕкс Пилотираният космически кораб „Крю Драгън“ е единственият в западния свят, който може да вози астронавти до МКС. Photo credit : SpaceX 7 юни 2025 г. 23:15 ч. Светослав Александров. След като Илон Мъск се скара с Доналд Тръмп и заплаши да спре от експлоатация корабите „Крю Драгън“, правителствените служби в САЩ най-накрая се уплашиха от монопола на СпейсЕкс. Оказа се, че в края на тази седмица властите са провели спешни допитвания до потенциалните конкуренти – фирми като Рокет Лаб, Блу Ориджин и Стоук. Новината бе съобщена от авторитетния космически журналист Крисчън Дейвънпорт за Уошингтън поуст. В своята статия за журнала Дейвънпорт е интервюирал работещи в космическия отрасъл на САЩ и в правителството, които са се съгласили да говорят под условието да са анонимни, защото не са оторизирани да го правят. Един от служителите в НАСА споделя, че е наблюдавал спора между Тръмп и Мъск и в началото му се е сторило, че случващото се е просто „забавно“. Но в мига в който Мъск заговорил за пенсионирането на „Драгън“, „ситуацията стана ужасяваща“. Абсолютно същата била реакцията в Пентагона, където високопоставените офицери се спогледали и си казали – „това вече не е смешно“. Това бил момент на осъзнаване, че не гледат телевизия, а е налице истински проблем. Ако Илон Мъск реши да изведе от експлоатация ракетите-носители „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“, ще настъпи истинско бедствие, защото СпейсЕкс е пълен монополист в сферата на среднотоварните и тежкотоварните превози до орбита, както и за транспорта на товари и астронавти до МКС. Ексцентричният шеф на космическата фирма може на мига да сложи точка на работата на станцията и на партньорствата между САЩ, Русия, Европа и Япония. Ето защо веднага след скандала в четвъртък, правителствени служители са се свързали с фирмите Рокет Лаб, Стоук Спейс и Блу Ориджин, като конкурентите са били запитани какво е състоянието на техните ракети и кога ще са готови да изпълняват мисии в интерес на държавата. Докато караниците между Тръмп и Мъск протичали, НАСА вече провеждала среща със Сиера Спейс – фирма, която разработва мини-совалка на име „Дрийм Чейсър“. След дълги отлагания совалката трябва да дебютира в товарен вариант до края на годината. „Сиера Спейс е в готовност да осигури непрекъсната поддръжка на Международната космическа станция“, казва Фатих Озмън, изпълнителен директор на компанията. „НАСА спомена, че иска разнообразие и да не разчита само на един доставчик“. Озмън също така потвърди, че се провеждат проучвания за създаването и на пилотиран вариант на „Дрийм Чейсър“. Заплахата на Мъск е довела до трусове и в Капитолия. Комисия в Конгреса се допитала за състоянието на пилотирания космически кораб на Боинг „Старлайнър“. Миналата година корабът излетя за пръв път с астронавти на борда, но множество повреди наложиха той да се завърне на Земята в роботизиран режим. През изминалите месеци НАСА и Боинг тихомълком го подготвяха за нов полет, но мълчанието вече е недопустимо. Сега, след като Мъск плаши да спре от експлоатация „Крю Драгън“, „Старлайнър“ отново става важен. В петък НАСА излезе със заявление, че следващото изстрелване на кораба се планира за началото на 2026 г., но все още не е взето решение дали ще е с екипаж или в роботизиран режим. Даже астронавтите на НАСА са се притеснили. „Не би следвало да реагираме прекомерно заради изблик на гняв в социалните мрежи. Но когато надеждите и мечтите ти са свързани с това, не можеш да не си помислиш: Господи, ще летя ли изобщо в космоса?“, казва Гарет Райсмън, бивш астронавт на НАСА и работник в СпейсЕкс. Същинският проблем е, че много трудно може да се намери истинска конкуренция на Илон Мъск. Работната ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ бива изстрелвана веднъж на всеки два дни. Положението в другите компании е трагично – ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“ е летяла само един път. Ракетата на ЮЛА „Вулкан“ – два пъти. Ракетата на Рокет Лаб „Неутрон“ пък изобщо не е била изстрелвана. Още преди скандала между Мъск и Тръмп, Пентагонът публично заяви, че се притеснява от забавянията на ракетата „Вулкан“ дори и тя вече да е одобрена и сертифицирана за военни мисии. Предстои да видим как ще се развият нещата… но време е конкуренцията да се размърда, защото всички останали освен СпейсЕкс са безнадеждно изостанали, а прекомерно емоционалният шеф на фирмата може да се поддаде на емоциите си и да нанесе сериозни вреди. Вече никой няма право на извинения. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/07/usa-seeks-alternatives-to-musk/

Подготовката за десетия полет на Старшип започна с огнево изпитание на Супер Хеви Снимка от вчерашното огнево изпитание. Photo credit : SpaceX 7 юни 2025 г. 10:20 ч. Светослав Александров. Вчера СпейсЕкс проведе успешно статично огнево изпитание на ракетата-носител „Супер Хеви“, което показва, че подготовката за десетото изстрелване на кораба „Старшип“ е вече в ход! Изпитанието бе осъществено само десет дни след провеждането на деветото изстрелване на „Старшип“. Това не бива да ни изненадва. Скоро след този полет Илон Мъск заяви, че СпейсЕкс ще се опита сериозно да увеличи летателната честота, като от сега нататък „Старшип“ ще трябва да лети веднъж на всеки три-четири седмици. През 2025-та година програмата постигна забележителна, но за съжаление недостатъчно задоволителна успеваемост. СпейсЕкс успя да постигне възвръщаемост на „Супер Хеви“, като в хода на седмото и осмото изстрелване, съответно през януари и март, ракетата-носител извърши последователни успешни кацания върху стартовата кула. Но работата по самия кораб „Старшип“ (който е горният компонент на стартовата система) забуксува. През 2024-та година нямаше проблеми с него, но това бе стара итерация, докато в началото на 2025-та в експлоатация бе въведен новият „Старшип – Вариант 2“. Както по време на седмия, така и при осмия полет „Старшип – Вариант 2“ не успя да достигне до орбита. Усещането сред космическите ентусиасти е, че програмата бе рестартирана и започва от нулата. Това е особено голям проблем, защото СпейсЕкс се надява в близко бъдеще да осъществи демонстрация на презареждане с гориво, което е критично важна стъпка преди предстоящите пилотирани мисии до Луната и Марс. От това зависи дали американски астронавт ще се завърне на лунната повърхност преди китайците да изстрелят лунна експедиция. Деветият полет, проведен в края на май, беше значително по-успешен, защото „Старшип“ успя безпроблемно да достигне орбита. Но вратата на кораба заяде и не се стигна до демонстрационното освобождаване на макети на спътници „Старлинк“, а наблюдаваните течове засилиха опасенията, че СпейсЕкс все още не може да овладее докрай проблемите с хармоничните осцилации, които дестабилизират кораба. В космическите форуми се носят слухове, че горивопроводите на „Старшип“ са с фундаментално сгрешена конструкция, което може да наложи сериозно преправяне и съответно да се стигне до по-нататъшни отлагания. През следващите няколко дни СпейсЕкс трябва да завърши разследването на отклоненията, възникнали в хода на деветия полет. Важно уточнение е, че този път разследването е частично и касае само „Старшип“, но не и „Супер Хеви“. Вероятно целите пред десетия полет ще са тези, които не бяха изпълнени в хода на деветия – а именно демонстрация на освобождаването на спътници и проверка на поведението на термозащитните керемиди при навлизането в атмосферата. https://cosmos.1.bg/space/2025/06/07/super-heavy-static-fire-3/

Китайската астероидна мисия Тянвън-2 достигна 3 милиона километра от Земята Снимка на слънчевия панел на „Тянвън-2“. Photo credit : CNSA 6 юни 2025 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Китайската астероидна мисия „Тянвън-2“, която бе изстреляна в края на месец май, продължава да работи нормално и вече се е отдалечила на повече от 3 милиона километра от Земята. Ръководството ѝ публикува красива снимка на един от двата разгънати слънчеви панели. Панелите са били изстреляни в сгънато състояние и след достигането на космическото пространство са се разтворили подобно на ветрило. Дизайнът е нарочно подбран да е такъв, за да може да има достатъчно голяма площ на слънчевите батерии и „Тянвън-2“ да е в състояние да генерира достатъчно количество електроенергия, за да работи отвъд орбитата на Марс и да изследва комети от основния астероиден пояс. Напомням на читателите, че основната задача на „Тянвън-2“ е да събере проби от близкоземен астероид и да ги достави на Земята. Това е постигано единствено от две други държави досега, от Япония (посредством мисиите „Хаябуса 1“ и „Хаябуса 2“) и от САЩ (посредством мисията „Озирис-Рекс“). https://cosmos.1.bg/space/2025/06/06/tianwen-2-photo-solar-panel/