SAlexandrov

Първият европейски прототип на възвръщаема ракета е на стартовата площадка! Демонстраторът „Темис“ е на стартовата площадка на космодрума Кируна в очакване на изпитателната си програма. Photo credit : ArianeGroup/Swedish Space Corporation 19 септември 2025 г. 18:45 ч. Светослав Александров. Разгеле! Най-после! Доживяхме! След като Европа допусна да изостане от американския космически отрасъл с десетилетия, дочакахме на днешния ден, 19-ти септември, прототип на възвръщаема ракета да бъде изкаран на стартовата площадка. Протитипът се казва „Темис“ и представлява първият по-сериозен опит на европейския космически отрасъл да постигне връщане на ракетни степени и тяхното рециклиране. Първото произведено изделие е известно под абревиатурата „T1H“, като H идва от „hop“ – т.е. подскачане. Това трябва да ви подскаже, че ще се използва за кратки атмосферни полети и кацания. Прототипът е висок 30 метра, широк 3.5 метра и е оборудван с двигател „Прометей“. Той е почти толкова мощен, колкото двигателя на настоящата европейска ракета „Ариана 6“, но за разлика от него може да се рестартира по време на полет и да регулира тягата си. Това е задължително, за да може да осигурява кацания. „Темис“ бе произведен и сглобен в съоръжението на АрианаГруп във Франция, след което беше натоварен на камион и така измина своя път от 3 000 километра до шведската база Есрейндж. В склада на космодрума Кируна той бе проверен за последно, след което към него бяха прикачени четирите му крачета. Сега прототипът е напълно сглобен и е готов за изпитателната си програма. Тя ще включва, първо, т.нар. „мокро изпитание“ – зареждане с гориво, а след това – дебютно изстрелване. Очаква се този първи полет да е кратък, в хода на който ракетата ще се издигне на 20 метра височина, след което ще се спусне плавно и ще кацне. Това ще е реален, макар и съвсем скромен напредък за Европа. Ако искате да знаете какво е технологичното ниво на европейския отрасъл, ще ви напомня следното: СпейсЕкс даде ход на аналогичната програма „Грасхопър“ през 2011 г., като първите кратки атмосферни излитания и кацания започнаха през 2012 г. – първо до 1.8 метра, после до 5.4 метра и накрая до 40 метра достигната височина. А първото успешно кацане на орбитална степен след космически полет се случи чак в края на 2015 година, три години по-късно. Сами можете да сметнете кога най-рано може да станем свидетели на първото кацане на европейска орбитална ракета – като няма гаранция, че АрианаГруп ще работи толкова бързо като СпейсЕкс. Тук е уместно припомня също, че Китай експериментира с прототипи на възвръщаеми ракети вече от няколко години, но все още не се е стигнало до истинска орбитална възвръщаема ракета. Уроците от „Темис“ биха могли да се приложат при разработката на „Мая“ – европейска орбитална възвръщаема ракета, създавана от МаяСпейс, дъщерно предприятие на АрианаГруп. Понастоящем дебютното орбитално изстрелване на „Мая“ в невъзвръщаем режим е предвидено за 2026 г., а опитите за връщане на степени – през 2027 година. Европа късно започна да проектира и строи възвръщаеми ракети – но по-добре късно, отколкото никога. Ако не друго, поне сега знаем, че европейците са в състояние да вземат разумни решения, особено когато са притиснати до стената. За повече информация: ЕКА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/european-themis-prototype-launch-pad/

УСПЕХ: Руската биологична мисия Бион-М №2 се завърна на Земята след едномесечен полет в космоса! Снимка от днешното кацане на „Бион-М“. Фото: Роскосмос 19 септември 2025 г. 12:30 ч. Светослав Александров. Днес руският космически кораб „Бион-М“ №2 с мишки, семена, гъби и водорасли на борда се завърна успешно на Земята, кацайки в Оренбургската област, след едномесечно космическо пътешествие. Напомням на читателите, че „Бион-М“ №2 бе изстрелян на 20-ти август в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Задачата на мисията бе да се провери какво е влиянието на космическите условия върху живи организми по време на полет в такъв тип орбита и по този начин да бъдат минимизирани вредните въздействия при бъдещите пилотирани експедиции. В историята на космонавтиката е имало само една-единствена пилотирана експедиция (с астронавти) в полярна околоземна орбита – частната американска „Фрам2“, осъществена през април тази година. Предишният кораб на Роскосмос от този тип, т.е. „Бион-М“ №1, летя през 2013 г., а самата серия кораби „Бион-М“ представлява модернизирана версия на „Восток“ – същият кораб, с който през 1961 година е летял в космоса Юрий Гагарин. В хода на мисията Роскосмос периодично предоставяше информация, че всичко на борда на „Бион-М“ №2 протича нормално. В публичното пространство бяха качени и кадри, заснети по време на полета, показващи мишките: Ето още снимки от днешното приземяване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/19/bion-m-returns-home/

УСПЕХ: Първият товарен кораб Сигнус-XL пристигна на МКС! Видеозапис от захващането на „Сигнус“. Photo credit : NASA TV 18 септември 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. С размер колкото два командни модула на „Аполо“ и близо 5 тона провизии на борда, днес в 14:24 ч. българско време първият товарен космически кораб на Нортроп Груман от ново поколение „Сигнус-XL“ пристигна на Международната космическа станция! Пристигането стана факт след близо ден закъснение, тъй като скоро след изстрелването „Сигнус-XL“ изключи преждевременно двигателя си по време на планова маневра за повдигането на орбитата и сближаване с МКС. Проведеният анализ от страна на НАСА и Нортроп Груман обаче показа, че няма технически проблем с работата на двигателя или с горивната система – просто софтуерът е подал команда за изключване, защото настройките му са прекалено консервативни. Това е нещо, което доста често се случва с чисто нови ракети и космически кораби, какъвто бе и сегашният случай – инженерите нарочно „затягат“ настройките, за да се презастраховат в случай на проблем. След като всички се убедиха, че всичко на борда на „Сигнус-XL“ е изправно, пътуването към станцията можеше да продължи. За разлика от другите американски товарни кораби на САЩ – корабите на СпейсЕкс „Карго Драгън“, които се скачват автоматично, тези на Нортроп Груман се доближават към МКС и биват прихващани пасивно от роботизираната ръка на станцията. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/18/cygnus-xl-captured-iss/

Изненада! Магнитното поле на първата заснета черна дупка претърпя неочаквана промяна! Магнитното поле на черната дупка претърпя драстични промени през годините. Image credit: EHT Collaboration 17 септември 2025 г. 17:45 ч. Светослав Александров. Спомняте ли си голямото събитие на 2019 г. – когато астрономи ни показаха първата в историята на науката снимка на черна дупка? Днес, няколко години по-късно, стана ясно, че магнитното поле на черната дупка е претърпяло неочаквани промени – и никой не знае защо! Всичко това показва колко много още не знаем за черните дупки! Макар че дебютната снимка бе обнародвана през 2019 г., тя реално е изготвена по сложен начин, с участието на много математически изчисления, на базата на данни, получени от инициативата Event Horizon Telescope (EHT) през 2017 година. Изследователите продължиха да изготвят изображения и на базата на по-късни данни, съответно през 2018 и 2021 г. и когато тези изображения бяха сравнени (вж. по-горе), ни очакваше същински шок. Магнитните полета в космоса могат да бъдат изследвани посредством изучаването на поляризацията на светлината – т.е. това е начинът, по който светлината осцилира в специфични посоки, докато пътува към нас. Първата заснета черна дупка се намира в ядрото на галактиката M87. За космическите мащаби тази галактика е съвсем близо до нас – едва на 55 милиона светлинни години. Свръхмасивната черна дупка е наистина чудовищна – тежи 6 милиарда пъти повече от нашето Слънце! Както подчертах по-горе, инициативата EHT е успяла да заснеме поляризацията на плазмата около нея през 2017, 2018 и 2021 година. В началото тя изглеждаше да се завихря в една посока, след това се успокои и впоследствие се обърна на другата посока! Според прессъобщението, разпространено от EHT, всичко това ни показва колко много не разбираме какво се случва в близост до хоризонта на събитията на черните дупки. Намагнетизираната плазма, която се завихря край хоризонта на събитията, изобщо не е статична. Тя е динамична и със сложна структура. Наблюдването ѝ предизвиква теоретичните ни модели. Иначе размерът на пръстена остава с един и същи размер, което съвпада с предсказаното от Айнщайн. Откритията са описани в нова научна статия, приета за печат в списанието Astronomy & Astrophysics. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/17/event-horizon-telescope/

НАСА и Нортроп Груман отложиха скачването на новия кораб Сигнус за диагностика на аномалия Космически кораб „Сигнус“. Image credit : NASA 17 септември 2025 г. 07:00 ч. Светослав Александров. Новоизстреляният товарен космически кораб на Нортроп Груман от ново поколение „Сигнус XL“ няма да се скачи с Международната космическа станция днес, както бе планирано, защото компанията и НАСА диагностицират отклонение от работата на горивната система. Според информацията, разпространена от агенцията, във вторник основният двигател на кораба се е самоизключил по-рано от предвиденото по време на планова маневра. Причината все още се изяснява. Всички останали системи на борда на „Сигнус XL“ работят нормално. Напомням на читателите, че новият вариант „XL“ на корабите „Сигнус“ е с размерите на два командни модула на „Аполо“ и се очаква да може да превозва близо 5 тона провизии от Земята до МКС. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/17/cygnus-docking-delayed/

Телескопът Джеймс Уеб започна да изследва извънслънчевата планета TRAPPIST-1e Тази графика сравнява данните, получени от планетата TRAPPIST-1e посредством телескопа „Джеймс Уеб“, с два компютърни модела – с атмосфера (в синьо) или без атмосфера (в оранжево). Illustration: NASA, ESA, CSA, STScI, Joseph Olmsted (STScI) 16 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Системата TRAPPIST-1 е една от най-вълнуващите планетарни системи, защото притежава седем планети, четири от които са в т.нар. „обитаема зона“ около своята звезда, т.е. регионът, позволяващ съществуването на течна вода. От тези четири, особено интересна е планетата TRAPPIST-1e, защото е потвърдено, че има твърда, скалиста повърхност и освен това, по отношение на размера и масата, е една от малкото известни извънслънчеви планети, които са съвсем сходни със Земята. Освен това TRAPPIST-1e е на такова разстояние от звездата си, което позволява съществуването на вода в течно агрегатно състояние. Важно е обаче да се уточни, че това би било възможно само ако планетата притежава атмосфера. Ето защо първите изследвания, които се провеждат с космическия телескоп на НАСА/ЕКА/ККА „Джеймс Уеб“, целят да изяснят въпроса дали TRAPPIST-1e има атмосфера или не. Данните от тези начални изследвания са описани в две научни статии, публикувани на 8-ми септември в списанието The Astrophysical Journal Letters. Те са озаглавени „JWST-TST DREAMS: Secondary Atmosphere Constraints for the Habitable Zone Planet TRAPPIST-1 e“ и „JWST-TST DREAMS: NIRSpec/PRISM Transmission Spectroscopy of the Habitable Zone Planet TRAPPIST-1 e„. „Джеймс Уеб“ е в състояние да изследва TRAPPIST-1e само когато планетата извършва пасаж пред диска на своята звезда, при което част от звездната светлина бива блокирана и на базата на спектралния отпечатък учените могат да разберат какви са планетарните характеристики. До този момент са наблюдавани едва четири пасажа, но изследователите са сигурни, че планетата е загубила своята първична (оригинална) атмосфера. Този тип атмосфери са изградени от леки газове (водород и хелий), а звездата TRAPPIST-1 е изключително активна, с чести изригвания – така че резултатът не е изненадващ. Много планети обаче, в това число и нашата Земя, натрупват около себе си вторична атмосфера. Възможно е TRAPPIST-1e да не е успяла да направи това и да не притежава подобна вторична атмосфера. Но учените не са убедени – те смятат, че съществува сериозен шанс атмосфера да е възникнала. Ето защо те са разработили нови методи за работа и анализ на данните от „Джеймс Уеб“, които целят да изяснят загадката. Затруднението идва от факта, че TRAPPIST-1 е много различна звезда (тя е от типа червено джудже) в сравнение с нашето Слънце (което е жълто джудже). Това усложнява както наблюденията, така и възможните теоретични предположения – все пак няма паралели със Слънчевата система. Червените джуджета са по-хладни звезди, съответно техните „обитаеми зони“ – т.е. зоните, в които може да съществува течна вода и където се намират потенциално обитаемите планети, са разположени близко до звездите. Ето защо се счита, че всичките планети от системата TRAPPIST-1 са винаги обърнати с едната страна към звездата си, т.е. там цари вечен ден, а на срещуположната страна цари вечна нощ. Ако съществува течна вода на TRAPPIST-1e, вероятно планетата ще има парников ефект, при който газовете (в това число въглеродният диоксид) придържат атмосферата стабилна и повърхността – топла. Според анализа на научния екип, подобна вода може да съществува под формата на глобален океан, или да покрива само малка част от планетата, където има вечно пладне, докато околностите са замръзнали. Ето защо изследователите Нестор Еспиноза и Натали Алън (които са сред съавторите на двете публикации) са оглавили екип, който ще проведе 15 допълнителни наблюдения на TRAPPIST-1e. Иновацията се състои в това, че наблюденията са така организирани, че телескопът „Джеймс Уеб“ ще улавя двете планети TRAPPIST-1b и TRAPPIST-1e непосредствено една след друга. TRAPPIST-1b е най-близкоразположената до звездата си планета и учените вече достатъчно са я изследвали и са се убедили, че тя няма атмосфера. Задачата е по този начин TRAPPIST-1b да служи за контролни наблюдения – т.е. ако се наблюдават някакви вариации в спектъра, то те са причинени от звездната светлина, а не от самата планета. По този начин изследователите ще могат да отсеят излишния шум, който е причинен от променливостта на звездата, съответно всеки потенциален сигнал от TRAPPIST-1e ще е свойствен за атмосферата, а няма да е звездно замърсяване. За повече информация: Astrobiology.com https://cosmos.1.bg/space/2025/09/16/trappist-1e-first-data/

УСПЕХ: Първият от новите товарни кораби на Нортроп Груман излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 15 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 01:11 ч. българско време СпейсЕкс изстреля успешно ракета „Фалкън 9“ с първия товарен кораб на Нортроп Груман от варианта „XL“ на серията „Сигнус“! Според представителството на фирмата, този нов кораб има размер колкото два командни модула на „Аполо“, а на борда му пътуват 4 990 килограма провизии за астронавтите на МКС. Предишният вариант на „Сигнус“ можеше да извозва около 3 855 килограма товари. И ако той бе дълъг 6.39 метра и с обем на товарния отсек 27 кубични метра, новият „XL“ е с дължина 7.89 метра и обем 36 кубични метра. На борда на кораба пътуват разнообразни научни постановки, които ще подпомогнат изпълнението на над 50 експеримента. Един от най-важните от тях цели създаването на горивни резервоари, позволяващи дългосрочното съхранение на криогенни горива с нулеви загуби. Резултатът от опита ще бъде приложен при конструирането на спускаемите апарати на Блу Ориджин и СпейсЕкс, съответно „Блу Муун“ и „Старшип“, които ще служат за нови пилотирани експедиции до повърхността на Луната. За разлика от някогашната програма „Аполо“ и предстоящата програма на Китай „Менгжоу“, при която спускаемите апарати се изпращат към Луната директно заредени с гориво, новата програма на САЩ залага на презареждането с гориво в орбита. Това е нов тип технология, която обаче, подобно на ракетната възвръщаемост, може да доведе до цялостно усвояване на Слънчевата система и устойчиви редовни рейсове в междупланетното пространство. Друг опит е организиран от американската фармацевтична компания Bristol Myers Squibb и той включва отглеждането на протеинови кристали в космоса. Задачата е да се получат лекарствени продукти за лечение на сърдечно-съдови, имунологични, ракови и невродегенеративни заболявания. Пристигането на „Сигнус XL“ на МКС е насрочено за 17-ти септември в 13:35 ч. българско време, когато корабът ще бъде прихванат от роботизираната ръка на станцията. Днешната мисия разчиташе на ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Напомням на читателите, че Нортроп Груман използва временно услугите на Илон Мъск – макар че фирмата разполагаше със собствена ракета „Антарес“, тя бе пенсионирана през август 2023 година. Причината – ракетата бе оборудвана с руски двигатели „РД-181“, а след войната в Украйна закупуването им стана невъзможно. Сега „Нортроп Груман“ работи по нова ракета – „Антарес 330“, която вече ще е с американски двигатели, произведени от Файърфлай Аероспейс. Според компанията ракетата ще бъде готова да лети през 2026 година. Днешното изстрелване бе 116-то за ракетите „Фалкън 9“ през текущата 2025 година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/09/15/first-cygnus-xl-spacecraft-launches/

Химични реакции загатват за наличието на древен живот на Марс На снимката: скалата, заснета от „Пърсъвиърънс“, която съдържа потенциални белези за живот. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS 10 септември 2025 г. 18:30 ч. Светослав Александров. Учените, работещи с марсохода на НАСА „Пърсъвиърънс“ откриха, че на Марс са протичали химични реакции, които загатват, че в миналото на планетата е имало живот! Все още е рано да се твърди уверено, че това наистина е било така – но получените резултати са безспорно интригуващи за астробиолозите. Нека да напомня предисторията на откритието, така, както е описана на страниците на КОСМОС БГ през юли 2024 година: миналата година марсоходът „Пърсъвиърънс“ се натъкна на интригуваща скала, която носи названието „Водопади Хеява“. Описана от учените като „най-загадъчната, комплексна и потенциално важна скала, изучена от Пърсъвиърънс“, скалата притежаваше интересни структури, наподобяващи леопардови петна. Както изследователят Дейвид Фланъли поясни тогава, на Земята „подобни структури се асоциират с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите“. Днес, на 10-ти септември, на страниците на научното списание Нейчър, бе публикувана нова статия с водещ автор Джоел Хоровиц от Департмента по геонауки към университета Стоуни Бруук. В абстракта на публикацията се споменава, че в скалния материал на Марс са открити нов тип находки – възли с размер по-малък от милиметър, които са богати на железен фосфат и железен сулфид. Възлите също така са свързани с органичен въглерод и вероятно са се образували след натрупването на седиментите, в условия на ниска температура. Но нещо повече – учените стигат до извода, че тези минерални находки са се образували под влиянието на т.нар. редокс реакции – това са химични реакции, в хода на които електрони биват прехвърляни от едно към друго вещество. Така едното от веществата се окислява, а другото се редуцира. „Изглежда, че този органичен въглерод е участвал в редокс реакции, протекли след отлагането му, които са довели до наблюдаваните железо-фосфатни и железо-сулфидни минерали“, пише в абстракта. На Земята подобни химични процеси протичат в студените и бедни на кислород езера на Антарктида с участието на микроорганизми. Дали обаче новото откритие е достатъчно, за да твърдим уверено, че на Марс има живот? Арс Текника се позовава на астробиолога Майкъл Уонг. Според него доказателствата са убедителни – много по-убедителни в сравнение с твърденията за биопризнаци на далечни, извънслънчеви планети. Сигурно си спомняте как по-рано през годината изследователи твърдяха, че на екзопланетата K2-18b има диметилсулфид, но по-късно тези твърдения бяха опровергани от независими екипи? За разлика от тогава, Уонг е категоричен, че този път имаме надеждни данни. Все пак говорим за Марс, планета, която бива изследвана пряко. Скалите биват анализирани директно от приборите на марсохода. Тук отсъстват съмнения дали веществата ги има или не. И все пак нещата зависят от това как данните биват интерпретирани. Да – всичко сочи, че този път наистина са открити вероятни биологични признаци на Марс. Но поводи за научен скептицизъм отново има – възможно е на планетата да са протичали сложни редокс реакции благодарение на някакъв непознат до момента геологичен феномен. Как НАСА определя дали на друга планета има живот? Обърнете внимание на следната стълбица: За да се изясни въпросът „има ли живот на Марс?“, учените трябва да изкачат всичките стъпала – първо се почва с откриването на потенциален сигнал за наличието на живот. След това трябва да се отхвърли възможността за замърсяване. Третата стъпка е да се подсигури, че става въпрос за биологичен произход, а четвъртата – да се отрекат всички небиологични обяснения. Петата стъпка изисква независим сигнал, шестата – да се отхвърлят останалите възможни хипотези, а накрая трябва да има независимо потвърждение. Към настоящия момент НАСА е изкачила само първата стъпка – открит е потенциален сигнал за наличието на живот на Марс. За да може да получим по-ясни отговори, на Земята трябва да бъдат доставени скали от планетата. Именно с тази задача се занимава и марсоходът „Пърсъвиърънс“ – той вече опакова скалния материал в стерилни контейнери. Но през 2023 г. бе установено, че мисията, която трябва да превози пробите от Марс към Земята, ще струва между $8 и $11 милиарда, като не се очаква да излети преди 30-те, с доставка на скалите към 2040 година. НАСА понастоящем проверява дали мисията не може да се осъществи по-бързо и по-евтино с участието на комерсиалния сектор – но настоящата президентска администрация на Доналд Тръмп предвижда цялостното ѝ прекратяване. Предстои да видим как ще се развият нещата – но с оглед на тези нови, вълнуващи открития, доставката на скален материал от Марс става все по-належаща задача. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/10/redox-reactions-life-mars/

Днес НАСА ще обяви откритие от марсохода Пърсъвиърънс Тази снимка на марсианската повърхност бе заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“ на 3-ти септември. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ASU 10 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази вечер, на 10-ти септември, в 18:00 ч. българско време, НАСА ще обяви ново откритие за Марс, направено от съвременния марсоход „Пърсъвиърънс“. Самият факт, че се свиква специална пресконференция, е показател, че става въпрос за нещо значимо – и астробиолозите са изключително развълнувани. Макар че подробностите все още не се обявени (вероятно защото НАСА се съобразява с ембаргото, наложено от научното списание, където академичната публикация е приета за печат), някои неща са ни известни. НАСА ни информира, че откритието касае скала на име Сапфирен каньон, която „Пърсъвиърънс“ е събрал през юли 2024 година. Скалата е намерена в долината Неретва – същата долина, която водата е изваяла, докато се е вливала в някогашното древно езеро, което днес представлява кратер на име Йезеро. НАСА вече е оповестявала любопитна информация точно за тази скала – тя е взета от скален нанос на име Водопадите Хеява. Това име е познато за читателите на КОСМОС БГ – миналата година в този регион бяха намерени структури, които, по думите на астробиолога Дейвид Фланъли, се асоциират „с фосили на микроби, живели под повърхността на скалите“. Тогава стана ясно, че е възможно учените да са се натъкнали на първите признаци за древен живот на Марс! Ето защо космическите ентусиасти, особено тези, които се интересуват от астробиология, са развълнувани относно това, което НАСА може да оповести тази вечер. Все пак трябва да се подчертае, че научната общност е изключително колеблива и внимателна, когато става въпрос за потенциални открития, касаещи извънземен живот. Дори и да са намерени структури, наподобяващи фосили, това пак не е категорично доказателство. Съществуват редица от физични и химични процеси, които са в състояние да имитират дейността на живите организми (включително да извайват фосилоподобни структури) и които са напълно естествени. Възможно е например НАСА да обяви, че е намерено и небиологично обяснение за миналогодишната находка, което, безспорно, би било разочароващо – но е част от научния процес. Нека не забравяме – ние се занимаваме с изследването на планети, които са различни от Земята, с непознат климат, непознат кръговрат на веществата, като цяло непознати условия. Така че нека да изчакаме до вечерта и да видим какво НАСА има да ни каже. Пресконференцията ще може да се гледа на този линк: https://www.nasa.gov/live/ https://cosmos.1.bg/space/2025/09/10/nasa-to-announce-perseverance-discovery/

Сенатът на САЩ бие аларма: Китай ще се завърне на Луната преди нас! На илюстрацията: „Старшип“ на лунната повърхност. Image credit : SpaceX 6 септември 2025 г. 15:15 ч. Светослав Александров. На 3-ти септември Търговската комисия на Сената на САЩ организира изслушване под надслова „Изгрява зловеща луна“. Целта на изслушването бе да се отправи предупреждение, че САЩ може да загуби надпреварата с Китай относно завръщането на човек на Луната и също така да изгуби позициите си по отношение на постоянното присъствие в околоземна орбита. Сред поканените експерти бяха бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн, който оглавяваше агенцията по времето на първия мандат на Тръмп, президентът и изпълнителен директор на Коалицията за далечни космически пътешествия Алън Кътлър, президентът на гражданската и международна космонавтика към Redwire Майк Голд и бившият заместник командир на космическото командване на САЩ, полковник Джон Шоу. През лятото на настоящата година стана ясно, че китайските усилия по усвояването на Луната са стигнали много напред. През юни Китай успешно изпита системата за аварийно спасяване на пилотирания лунен кораб „Менгжоу“, през август бе проведено първото статично огнево изпитание на лунната ракета „Лонг Марч 10“ и също тогава бе тестван спускаемият лунен модул „Ланюе“. Тези постижения показаха, че американците драстично изостават в опита си да се завърнат на Луната. Технологично американската космонавтика е много по-напреднала от китайската, като САЩ разполагат с възвръщаеми ракети, включително свръхтежки като „Фалкън Хеви“ и „Старшип“. Но технологичният напредък сам по себе си не е гарант, че американците могат да изпратят човек на Луната в обозримо бъдеще. Основният проблем е, че вече две десетилетия космонавтиката на Китай е целеустремена към Луната – тя започна с безпилотна обиколка на естествения ни спътник (мисия „Чанг’e 1“ през 2007 г., „Чанг’e 2“ през 2010 г.), продължи с безпилотно кацане на Луната („Чанг’e 3“ през 2013 г.), кацане на обратната страна на Луната („Чанг’e 4“ през 2019 г.), събиране на проби от видимата страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 5“ през 2020 г.) и събиране на проби от обратната страна на Луната и доставката им на Земята („Чанг’e 6“ през 2024 г.). За Китай остава безпилотно кацане на Южния полюс на Луната и следващите експедиции ще са с астронавти. В сравнение с това САЩ нямаше стройна, многогодишна програма за усвояване на Луната. Макар че две десетилетия течеше разработката на пилотирания кораб „Орион“ и неговата ракета-носител „Спейс Лонч Систъм“, различни президентски администрации чертаеха различни планове за дестинациите, до които трябва да се лети. Джордж Буш-младши искаше да се лети до Луната. Обама каза „не“, защото „вече сме били там“ и вместо това пренасочи мисията към астероид. Доналд Тръмп върна на дневен ред лунното кацане, но дотогава бе загубено ценно време за строежа на пилотиран спускаем модул, както и за скафандри за лунни разходки. Именно това е основният проблем, който може да попречи на американците да се завърнат на Луната преди китайците. „Прехвърлянето на топката от една администрация към друга изключително много навреди с течение на времето“, призна бившият администратор на НАСА Джим Брайденстайн. „Това, което правим, е работа, простираща се в течение на много поколения и просто не можем да си позволим да вървим напред-назад“. Понастоящем изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че се е ядосал от казаното по време на изслушването в Сената. „Бях много сърдит“, сподели Дъфи. „И ще ви кажа това, проклет да съм, ако допуснем историята да се напише по този начин. Ние ще победим китайците към Луната“. Почти извън всякакво съмнение е, че следващото пилотирано изстрелване към Луната ще е американско – ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и корабът „Орион“ са сглобени за предстоящ полет в началото на 2026-та година – това е мисията „Артемис 2“. Всичко е готово – и няма спор, че когато полетът е в историята, Доналд Тръмп и Шон Дъфи ще извъртят нещата така, че е постигната голяма политическа победа. Но проблемът е, че „Артемис 2“ няма да кацне на Луната, а само ще прелети край нея, преди да се завърне на Земята. Корабът дори няма да влезе в окололунна орбита, така че миисята не е точно повторение на някогашната „Аполо 8“ през 1968 година. За да могат САЩ да кацнат на Луната с екипаж (което е планирано не за следващата, а за по-следващата мисия „Артемис 3“), трябва да са готови пилотираният лунен модул и скафандрите. И тук е основната разлика между планът на Китай и този на Щатите. Китайците се опитват да повторят „Аполо“, който представлява най-простият начин да се достигне естественият ни спътник – директен полет с кацане на малък лунен модул. Докато лунният модул на САЩ е базиран на кораба на СпейсЕкс „Старшип“. А за да може този кораб да лети отвъд околоземна орбита, до Луната и Марс, фирмата на Илон Мъск трябва да демонстрира нов тип технологии за презареждане на гориво в космоса. Освен че технологиите трябва да се докажат като надеждни, преди да бъдат одобрени за пилотиран полет, планът предвижда множество изстрелвания на ракети с кораби-танкери. Дали конгресмените и настоящата президентска администрация на САЩ осъзнават тези трудности, остава неясно. Остава неясно и дали са в състояние да предложат адекватна алтернатива, която да включва по-прост и постижим в обозримо бъдеще план за пилотирано кацане на Луната. Както подчертах по-горе, разработката на „Спейс Лонч Систъм“ и „Орион“ се точи вече две десетилетия. Спорно е, че традиционните подизпълнители на НАСА могат да проектират и построят лунен модул за срок, по-кратък от половин десетилетие (китайският лунен модул е в напреднал етап на разработка и датата за кацане е преди 2030 г.). Така че, колкото и да не се харесва на някои политици и лобисти, най-бързият начин за достигане на Луната вероятно минава през СпейсЕкс и „Старшип“, просто защото тази фирма е доказала, че работи най-бързо в сравнение с всичките си конкуренти. Без СпейсЕкс американците още щяха да зависят от Русия за превоза на астронавти до МКС. Какво биха могли да направят американците? Една от възможностите, която е подкрепена и от Брайденстайн, е изцяло да зарежат пилотираното лунно кацане, защото така или иначе няма да са готови преди Китай. Но пък в напреднал етап на разработка са модулите от станцията „Гейтуей“, която ще бъде построена в орбита около Луната. Тази станция се разработва съвместно от САЩ и партньорите на МКС (без Русия). Ако западният свят разполага с обитаема станция около Луната до 2030 г., това ще бъде съществено постижение, но пък през това време китайците ще кацат на лунната повърхност и ще се готвят да построят своя собствена база. Подчертавам, на повърхността на Луната, а не в орбита около нея. Сенатът изрази опасения и относно дългосрочното присъствие на САЩ в околоземна орбита. Понастоящем американски астронавти живеят постоянно на Международната космическа станция, но има един проблем – тя не е вечна. Предстои нейното пенсиониране през 2030 година, а подобно на ситуацията с пилотирания лунен модул и скафандрите, не е ясно дали комерсиалният сектор ще е готов с построяването на частни станции в орбита около Земята. Ако МКС си замине, а такива станции няма, единствената постоянно обитаема космическа станция в околоземна орбита ще остане китайската „Тянгон“. Китайците ще са лидер и в тази област. Космическата надпревара все още не е загубена за западния свят. Предстои да видим какво ще направят американските политици и космически дейци. Отговорът изглежда очевиден: публично-частните партньорства трябва да станат още по-крепки, но както пише и експертът Ерик Бъргър за Арс Текника, вероятно ще трябва да се направят компромиси и по отношение на безопасността. Все пак полетите до Луната са рисково начинание. Но едно е ясно: 2030-та година, когато китайците ще се установят на естествения ни спътник, вече не изглежда толкова далечна. Часовникът тиктака. Тик-так. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/06/us-senate-moon/

УСПЕХ: СпейсЕкс отбеляза 500-тното кацане на степен след изстрелване на Фалкън 9! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 септември 2025 г. 21:00 ч. Светослав Александров. Днес СпейсЕкс отбеляза поредното постижение в сферата на възвръщаемостта, след като ракета „Фалкън 9“ постигна общо 500-тното приземяване на орбитална степен, считано от първото успешно кацане през декември 2015 г. Това е третата голяма новина, касаеща ракетите „Фалкън“ през последните 10 дни. Напомням на читателите, че на 27-ми август СпейсЕкс постигна 400-тното кацане на степен върху плаваща платформа, считано от началото на програмата, а на 28-ми август една и съща ракетна степен отбеляза своето 30-то излитане и приземяване. Днешното изстрелване с 28 спътника „Старлинк“ бе проведено в 15:32 ч. българско време от космическия център Кенеди. Ракетата-носител бе оборудвана с първа степен, известна под сериен номер „B1069“, за която конкретно това бе 27-мото изстрелване и кацане. Именно тази степен осъществи общо 500-тното кацане в историята на програмата „Фалкън“, като то се случи върху плаващата платформа „Просто прочети инструкциите“. Тук е уместно да напомним изказването на изпълнителната директорка на СпейсЕкс – Гуин Шотуел относно тези, които не уважават компанията, нейните постижения и успехи (изт. Eric Berger „Чували сме – „О, никога няма да направите успешно изстрелване“. Изстреляхме „Фалкън 1“. „Никога няма да изстреляте истинска ракета“. Направихме „Фалкън 9“. „Никога няма да въведете Драгън в орбита. Драгън никога няма да се прикачи към станцията. Никога няма да рециклирате ракета. Никога няма да я изстреляте повторно“. То е нещо като: Майната ви, момчета“. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/05/spacex-500th-landing/

Проблемите на навигацията от миналото до наши дни. Защо GPS не е съвършен и се налагат алтернативи? GPS спътник в орбита около Земята. Image credit : NASA 3 септември 2025 г. 19:50 ч. Светослав Александров. Заглушаването на GPS сигнала на самолета, с който в неделя пътуваше към България председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, е само един от хилядите примери затова как най-значимата в съвремието навигационна система може да стане недостъпна, което поражда необходимост от алтернативи. Самият факт, че миналият месец военната совалка на САЩ „X-37B“ излетя в космоса със задача именно да изпита нова, алтернативна технология за навигация, подчертава актуалността на проблема. В днешната подробна статия ще ви разкажа историята на навигацията, проблемите, с които хората са се сблъсквали от миналото до наши дни и как войната променя всичко. Откакто свят светува и хората се придвижват от едно място на друго, съществува необходимостта от прецизно определяне къде се намират. Още древните мореплаватели са знаели, че лесно могат да определят географската си ширина, докато наблюдават Слънцето, Полярната звезда или използват други астрономически ориентири. Но определянето на географската дължина (т.е. да знаеш местоположението си по направлението изток-запад, а не север-юг) е неимоверно по-трудна задача, а липсата на точен метод е бил колосален проблем, който нееднократно е водил до трагедии. На 21 октомври 1707 г. флотилия от 21 кораба, които се завръщат във Великобритания след пътешествие до Средиземноморието, навлизат в Ламанша под ръководството на капитан Клоудесли Шовъл и неговия кораб Асосиейшън. Шовъл се съветва с екипажа си относно това къде се намират по отношение на географската им дължина и стига до извода, че са край френския остров Ушант. Истината обаче е, че преценката на Шовъл е грешна, а корабите плават близко до малките островчета Сили. В нощта срещу 22-ри октомври Асосиейшън и още четири кораба се разбиват върху стръмните скали край Сили. Загиват над 2 000 души, като това се превръща в една от най-големите морски трагедии в историята на Великобритания. През юли 1714 г. Парламентът на Великобритания прекарва законопроект, постановявящ създаването на т.нар. Комисия за определянето на географската дължина. Задачата на комисията е да предоставя парични награди на изобретатели, които трябва да измислят прецизен навигационен метод за британските кораби. Състезанието е спечелено от дърводелеца и часовникар Джон Харисън през 1773 г., който изобретява морския хронометър – изключително точен часовник, способен да работи прецизно и на люлеещ се от вълните кораб. Моряците най-после разполагат със способ да измерват точно времето на борда и съобразно скоростта на кораба да изчисляват географската дължина. След 18-ти век океанските пътешествия стават рутинни, а проблемът с географската дължина изглежда решен. Това продължава до началото на 20-ти век, когато се появяват самолетите. Съответно, изчисленията вече трябва да бъдат съобразени с тяхната висока скорост, а не с тази на бавноподвижните кораби. Около времето на Чарлз Линдберг, който през 1927 г. за пръв път прелита от Ню Йорк до Париж без да кацне, човечеството става свидетел не само на авиационни рекорди, но и на трагедии заради рудиментарните способи за навигация (изт. Smithsonian). През 1931 г. Уили Поуст обикаля света заедно със своя навигатор Харолд Гати, разбивайки предходните рекорди. Техният самолет на име Уини Мей служи за изпитателна платформа на множество технологии, включително на новата навигационна система Уиймс. Част от системата включва модерен хронометър, създаден в сътрудничество с Longines, притежаващ въртящ се безел и синхронизираща се секундна стрелка. Този часовник става незаменим във времената, предшестващи GPS. И все пак трагедиите поради навигационни грешки се случват често, като вероятно най-известната е тази с безследно изчезналата Амелия Еърхарт през 1937 г. Когато пред 1957 г. СССР изстрелва първия изкуствен спътник „Спутник 1“, учените успяват да го проследят посредством Доплеровото отместване на неговите радиосигнали. Ето защо веднага започват да се търсят приложения за космическите технологии в навигацията. Много от ранните опити за създаването на навигационни космически системи в САЩ са описани подробно в книгата GPS Declassified: From Smart Bombs to Smartphones на Ричард Ийстън и Ерик Фрейзиър. Ричард Ийстън не е случаен човек – той е синът на Роджър Ийстън, основателно посочван за изобретателя на GPS. В своя статия за The Space Review, Р. Ийстън разказва, че първата навигационна система се казва „Транзит“, като концепцията за нейното създаване се появява още през 1958 г., месеци след „Спутник 1“. Първият опит за изстрелване на навигационен спътник през септември 1959 г. завършва с провал, но вторият на 13 април 1960 г. е успешен. Навигационната система влиза в експлоатация през 1964 г., а според Ийстън много скоро тя започва да се използва и за граждански цели, не само за военни. Проблемът с „Транзит“, която през 60-те години работи на базата на Доплеровия ефект е, че тя е 2D-система и може да се използва само веднъж на всеки час. Тя представлява безспорен напредък в сравнение с всичко налично до този момент, но Пентагонът желае да разполага с 3D-система, която работи непрекъснато във всякакви метеорологични условия. Разработката на системата, която впоследствие получава названието Глобална система за позициониране (или GPS) започва през 1973 година. За разлика от „Транзит“, GPS не разчита на Доплеровия ефект, а се използва времето, което е необходимо на сигнала, за да пристигне от спътника до приемника, за да изчисли разстоянието между тях. Необходими са четири спътника за правилното функциониране – три предоставят 3D локация (географска ширина, географска дължина и височина), докато четвъртият се използва за корекция на времето, тъй като вашият приемник няма толкова прецизен часовник, колкото са атомните часовници на спътниците. Широко разпространената информация в медиите гласи, че след като на 1 септември 1983 г. съветски самолет-прехващач „Су-15“ сваля Полет 007 на „Кориън Еър Лайнс“ от Ню Йорк до Сеул, тогавашният президент на САЩ издава директива GPS да се внедри за гражданска употреба. Според Ричард Ийстън обаче GPS системата още от самото си начало е била проектирана да се ползва от гражданите. Както пише Лорън Милър в своя статия за The Space Review, авиацията винаги е била тясно свързана с усилията по създаването на глобални навигационни системи. През 2003 г. Федералната авиационна администрация разработва системата WAAS (Wide Area Augmentation System), вид спътниково-базирана система (на англ. SBAS, Satellite-Based Augmentation System) за подобряване на качеството на GPS за целите на гражданската авиация или по-точно за да отговаря на нуждите за прецизно насочване към пистата и кацане. SBAS-системите комбинират възможностите на основните GPS спътници в средна околоземна орбита, на тези в геостационарна орбита и на наземните референтни станции, за да коригрират грешките при определянето на разстояние (изт. Stanford). В Европа през 2011 г. е стартирана EGNOS (European Geostationary Navigation Overlay Service) – аналогична система от типа SBAS. А тъй като Европа си има и цялостна своя собствена навигационна система на име „Галилео“, през 2024 г. Европейската космическа агенция съобщи, че тя вече също отговаря на международните стандарти за гражданска авиация, подобно на американската GPS. Ето как системите за глобална навигация (като GPS и „Галилео“), заедно с WAAS или EGNOS, позволяват на пилотите да навигират и да кацат дори и в лоши метеорологични условия. Но проблемът на зависимостта на авиацията от тези системи е, че те подлежат на заглушаване, което може да се случва неволно (случаен радиоизлъчвател, който работи на честота, сходна с тази на спътниците) или волно (умишлено заглушаване, което се случва при военен конфликт). В своята статия Милър споменава за случай на неволно заглушаване, на 21 януари 2022 година, в САЩ, района на летището Денвър, щата Колорадо. Прекъсването на услугата трае 33 часа, като то е причинено от радиоизточник, за който впоследствие става ясно, че излъчва неволно радиосигнал на същата честота (L1), която се използва и от GPS. Друг подобен случай възниква на 17 октомври същата година, като тогава източникът никога не е установен. Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ като тази ? Подкрепете финансово блога и неговия автор на този линк, за да продължи да съществува! Когато GPS не работи поради заглушаване, пилотите могат да използват резервни системи. Такива са ILS (Instrument Landing System), VOR (Very high-frequency Omni-directional Range) и DME (Distance Measuring Equipment). В случая с кацането на самолета на фон дер Лайен, Politico (позовавайки се на българските правителствени служби) ни информира, че е използвана именно ILS-системата и всичко е минало безпроблемно. Статия на Метю Мауторп за The Space Review разказва какви технологии използва Русия, за да заглушава GPS сигнала (т.нар. jamming) или да го подменя с фалшив (т.нар. spoofing). Разработени са както фиксирани, така и подвижни заглушители. За да предпазва фиксираната си инфраструктура от влиянието на чужди спътници, Русия е разположила 250 000 устройства на кулите на мобилните оператори с цел намаляване точността на дроновете и балистичните ракети. Счита се, че всяка от тези системи има обхват от около 80 километра. Подвижни заглушители има на станциите „Р-330Ж Жител“ и „Борисоглебск-2“, които са били използвани за подпомагане на руските войски в Сирия и Украйна. Преди войната в Украйна, демонстрация на заглушаването на GPS е била проведена по време на учението на Русия и Беларус „Запад-2017“, както и по време на учение на НАТО, когато Норвегия установява, че руснаците са заглушили GPS сигналите в района на Колския полуостров. На 24 февруари 2022 г., в деня в който Русия напада Украйна, страната провежда атака срещу комерсиална спътникова мрежа, принадлежаща на американската компания Виасат. Атаката не само оказва влияние върху хода на войната, но също така поврежда терминали на граждани в Европа, които са клиенти на услугата, както и попречва на работата на хиляди ветрогенератори в Германия. Според финландските медии (изт. Yle), заглушаванията на GPS сигналите от страна на Русия безспорно оказват влияние върху работата на летищата във Финландия. Почти всяко едно летище се е налагало да използва алтернативни системи за кацане. И докато през 2023 г. финландците са констатирали едва 200 заглушавания, през 2024 г. този брой нараснал до 2 800. Военните на САЩ безспорно осъзнават опасността, която неприятелските държави като Русия представляват за демократичния свят, и съответно са предприели мерки за създаването на алтернативни навигационни системи. Както съобщих още в началото на статията, изстреляната на 22 август военна совалка на САЩ „X-37B“ изведе в космоса изпитателна навигационна технология. Става въпрос за нов тип квантов инерционен датчик, който ще осигури възможност за навигация чрез определянето на ротацията и ускоряването на атомите. Тази технология е напълно независима от GPS мрежите. Освен това, съобразно информацията от страна на американските ВВС, квантовият инерционен датчик ще може да се прилага и при навигация в цислунарното пространство. Това ще облекчи космическите пътешествия, които се провеждат далече от Земята. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/03/gps-navigation-system-jamming/

УСПЕХ: Европейската мисия Джус премина транзитно край Венера на път към Юпитер! На снимката: антената за далечна комуникация в Испания по време на критично важното облитане на Венера от „Джус“. Photo credit : ESA 2 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. На 31-ви август в 08:28 ч. българско време европейската космическа мисия „Джус“ успешно се сближи с Венера с цел гравитационна маневра, която спомогна на космическия апарат да набере скорост, за да достигне крайната си цел – Юпитер! Следващият голям момент за мисията ще настъпи през септември 2026 г., т.е. след една година, когато „Джус“ ще прелети край Земята. Напомням на читателите, че тъй като приборите на „Джус“ са оптимизирани за работа в студените юпитериански околности, по време на венерианското облитане те бяха скрити зад антената на космическия апарат. Следователно този път нямаше снимки и научни данни от Венера, за разочарование на космическите ентусиасти. Със своето тегло от 6 тона, „Джус“ се нарежда сред най-тежките междупланетни космически кораби, изстрелвани в историята на космонавтиката. Причината, поради които се налагат тези облитания на други небесни тела като Луната, Земята и Венера е, защото ЕКА не разполага с ракета, която може да изпрати такава амбициозна мисия на път директно към Юпитер. „Джус“ използва съответно лунната, земната и венерианската гравитация, за да набере необходимата скорост. Пристигането в околоюпитерианска орбита остава насрочено за юли 2031 година. https://cosmos.1.bg/space/2025/09/02/esa-juice-flyby-success/

НАСА издирва доброволци, които ще проследят пътя на Артемис 2 до Луната Полетът на „Артемис 1“ през 2022 г. също бе проследен успешно от доброволци. Photo credit : NASA 1 септември 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. В началото на 2026 г., не по-късно от април, НАСА ще изстреля четирима астронавти на обиколка към Луната в рамките на мисията „Артемис 2“. И този път нямате основание да не вярвате – агенцията издирва доброволци от цял свят, които ще проследят пътя на кораба „Орион“. Като правило мисиите на НАСА разчитат на системите Near Space Network и Deep Space Network за комуникация и проследяване. Но с нарастващия фокус върху комерсиализацията, агенцията иска да предостави повече възможности на индустрията да участва в подпомагането на „Артемис 2“. Всъщност това вече бе направено по време на предходната мисия „Артемис 1“ в края на 2022 година. Тогава бяха избрани 18 доброволци от различен бекграунд в целия свят – международни космически агенции, академични институции, комерсиални фирми, неправителствени организации и частни лица. Десет от тях благополучно проследиха пътя на „Артемис 1“ към Луната посредством собствените си антени. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2025/09/01/nasa-seeks-volunteers-artemis/

Учени откриха млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарния диск на своята звезда! Снимка на новооткритата планета. Credit: ESO/R. F. van Capelleveen et al. 28 август 2025 г. 20:15 ч. Светослав Александров. Обърнете внимание на тази забележителна снимка! Заснета от космическия телескоп VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория (ESO), фотографията показва млада извънслънчева планета, намираща се в протопланетарен диск с множество пръстени! Откритието бе публикувано официално в научното списание The Astrophysical Journal Letters на 26-ти август. Планетата носи името WISPIT 2b, а нейната звезда се намира сравнително близо до нас – само на 430 светлинни години от Земята. Но докато нашата Слънчева система е на възраст от 4.6 милиарда години, то WISPIT 2b е само на 5 милиона години – бебешка възраст за планетите. Новооткритата планета е газов гигант, наподобяващ Юпитер. Наблюденията, довели до откритието, са направени посредством прибора SPHERE на телескопа VLT. Този прибор издирва извънслънчеви планети чрез директно заснемане, което го прави изключително ценен, защото повечето известни на науката екзопланети са открити чрез косвени методи, т.е. чрез наблюдаване на поведението на тяхната звезда. Откритието е изключително ценно за науката, защото това е първата планета, намерена сред протопланетарен диск с множество пръстени. Протопланетарните дискове често пъти биват откривани около млади звезди и са съставени от прах и газове. Впоследствие праховите частици се струпват и така се раждат планетите. В случая наблюдаваният протопланетарен диск съдържа множество празнини и канали и наподобява грамофонна плоча. Втората причина, поради която откритието е важно е, че звездата, около която обикаля WISPIT 2b, е от същия тип като нашето Слънце. Така ние разполагаме с преки наблюдения как протича еволюцията в една млада, новообразуваща се планетарна система. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/28/extrasolar-planet-protoplanetary-disk/

УСПЕХ: СпейсЕкс постигна рекордно 30-то изстрелване на една и съща орбитална степен! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 28 август 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс безспорно изживява най-успешната си седмица през 2025-та година! След безупречното изстрелване на „Старшип“ и 400-тното кацане върху плаваща платформа от началото на програмата „Фалкън“, днес СпейсЕкс постигна рекордно 30-то изстрелване и кацане на една и съща първа степен на „Фалкън 9“!!! Въпросната „Фалкън 9“ бе изстреляна от космическия център Кенеди в 11:12 ч. българско време. Тя бе оборудвана с историческата степен „B1067“, като сред нейните предходни 29 мисии се включват изстрелванията на два пилотирани кораба „Крю Драгън“ с екипаж, два товарни кораба „Карго Драгън“ с провизии за МКС и 18 партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми по време на полета и на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“. Невъзвръщаемата горна степен позиционира в космоса поредните 28 спътника „Старлинк“. Когато през 2018 г. СпейсЕкс въведе в експлоатация последната итерация на „Фалкън 9“ – „Блок 5“, Илон Мъск обеща, че всяка първа степен ще може да лети до 10 пъти с минимално реновиране и до 100 пъти с периодично реновиране. Засега 30 е максимумът, който е постигнат. Дали обаче ще доживеем някоя първа степен да направи 100 полета? Вече изглежда все по-малко вероятно, тъй като „Старшип“ започна да отбелязва успехи, а намерението на СпейсЕкс е да пенсионира „Фалкън“-ите, когато „Старшип“ се наложи в роботизираната и пилотираната космонавтика. Но дотогава може би ще минат години, така че предстои да станем свидетели на още рекорди от „Фалкън“! https://cosmos.1.bg/space/2025/08/28/falcon-9-30th-flight-stage/

Руските космически предприятия са в криза: натрупани дългове, неизплатени заплати и немотивиран персонал Изстрелването на ракета „Союз“ през юли. Фото: Роскосмос 27 август 2025 г. 17:00 ч. Светослав Александров. Руските космически предприятия са в сериозна криза, а натрупаните от тях дългове са колосални, стана ясно през последното денонощие. Едно от най-тежко пострадалите е РКК „Енергия“ – основното предприятие на Роскосмос, отговорно за строжа на корабите „Союз“ и „Прогрес“, техния наследник „Орел“, руския сегмент на МКС и бъдещата станция „Рос“. По случай 79-годишнината от основаването на РКК „Енергия“, нейният ръководител Игор Малцев излезе с публично заявление, което бе препечатано от Газета.Ру. В своето изявление Малцев поздрави работниците и съобщи, че „положението на корпорацията е критично“, като са натрупани сериозни дългове, персоналът е немотивиран, а работните процеси са остарели. Ръководителят призова служителите да спрат „да лъжат себе си и другите, че всичко е наред“, както и че спасяването на компанията от кризата изисква чудо. И това не е единствената лоша новина – друго ключово предприятие, което е част от Роскосмос – АД „Сибпромпроект“, не е плащало заплатите на работниците си вече повече от три месеца. Последната заплата е изплатена на 15-ти май. Счита се, че бившият изпълнителен директор Поляков носи основната отговорност предприятието да стигне до фалит. А работниците не получават нищо – нито заплата, нито отпуск, нито даже обезщетение при прекратяване на трудовия договор. Акционерното дружество, което притежава 100% от акциите на предприятието – АО „ЦНИИМАШ“, не само не е назначило нов директор още през май, но и напълно игнорира оплакванията на работниците да им се изплатят заплатите. Вече над три месеца и половина тези служители не могат да плащат ипотеки, кредити, основни житейски разходи, а някои от тях са на над 70-годишна възраст. Служителите на АД „Сибпромпроект“ са подали оплаквания и до самия ръководител на Роскосмос – Дмитрий Баканов, но и той не е предприел никакви мерки и исканията им са останали без отговор. Както пише журналистът Анатолий Зак от RussianSpaceWeb.com, никой не се осмелява да спомене „слона в стаята“ – т.е. истинската причина защо положението в руската космонавтика е толкова трагично. А именно войната в Украйна, огромният бюджет, който се заделя за военни цели и тоталната изолация на руската космическа индустрия от останалия свят. По ирония на съдбата 79-годишнината на РКК „Енергия“ се празнува в деня, когато, след приключването на Втората световна война, в градчето Подлипки, Московска област, е създадено бюро, чиято цел е да копира ракетните технологии на Германия. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/ruskite-predpriqtiq-kriza/

УСПЕХ: СпейсЕкс постигна 400-тното кацане на ракетна степен върху плаваща платформа след орбитален полет! На кадъра: върналата се днес степен на „Фалкън 9“ върху роботизирана платформа. Photo credit : SpaceX 27 август 2025 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Часове след успешното изстрелване на „Старшип“, СпейсЕкс отбелязва нов значим успех! Ракета „Фалкън 9“, която излетя днес в 14:10 ч. българско време със спътници „Старлинк“, постигна 400-тното кацане на първа степен върху роботизирана платформа. Общият брой кацания на ракетни степени, като включим и тези върху наземни площадки, към този момент са 494. Това означава, че скоро ще отпразнуваме 500 успешни кацания на първи степени на „Фалкън 9“! Напомням на читателите, че СпейсЕкс за пръв път осъществи меко кацане на ракетна степен върху суша през декември 2015 г., а върху плаваща платформа в океана – през април 2016 година. От тогава досега е отминало почти десетилетие. През това време само една-единствена компания е успяла да върне първа степен след орбитален полет – това е фирмата Рокет Лаб, а нейната ракета е „Електрон“. Общият брой други фирми или държавни агенции в света, които не само връщат първи степени, но ги изстрелват повторно, е равен на нула. „Това даже не е най-голямата новина за СпейсЕкс през днешния ден“, написа астрофизикът Питър Хейг в Х, визирайки колосалния успех на „Старшип“ малко по-рано. „Всички искаме хиляди цветя да разцъфтят, но истината е, че само една-единствена компания притежава притежава удивително предимство пред конкуренцията си“. „Смятам, че те (бел. прев. – СпейсЕкс) са едно десетилетие пред конкурентите си в САЩ и Китай“, твърди журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника. „Основните играчи извън Китай, ЮЛА, Япония и ЕКА, като цяло дълго време се преструваха, че това не бе истина. Блу Ориджин напредваха твърде бавно. Това, което СпейсЕкс направиха, е изключително, изключително трудно и ще отнеме на конкурентите време, за да изминат същият този път, дори и картата да е пред тях“. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/spacex-400th-landing/

ПЪЛЕН УСПЕХ: Десетият Старшип изпълни всичките поставени задачи по време на изпитателния му полет! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 27 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази нощ в 02:30 ч. българско време СпейсЕкс проведе десетото изстрелване на амбициозния кораб от ново поколение „Старшип“. Всички поставени цели пред мисията бяха изпълнени – в това число за пръв път бе демонстрирано освобождаването на макети на спътници „Старлинк“! Полета започна със запалването на 33-те двигателя „Раптор“ на ракетата-носител „Супер Хеви“. Ракетата отново свърши своята работа безпроблемно, като след това корабът „Старшип“ се раздели от нея посредством процедурата „горещо разделяне“ – т.е. шестте му двигателя се задействаха, докато тези на „Супер Хеви“ продължаваха да работят. „Старшип“ продължи своя самостоятелен полет към космоса, докато „Супер Хеви“ изпълни маневра за завръщане към предвидената зона за приводняване в Мексиканския залив. По време на спускането на „Супер Хеви“, ръководството на полета умишлено деактивира един от централните двигатели, за да провери, че кацането може да бъде осъществено с резервен двигател от средния пръстен. Накрая ракетата-носител се приводни меко. „Старшип“ благополучно достигна космоса, разви планираната скорост и започна своята мисия в предвидената за него суборбитална траектория. След това за пръв път бе демонстрирано успешно отваряне на вратата на кораба и освобождаване в космоса на осемте макета на спътници „Старлинк“. „Отвори външната врата, ХАЛ“, написа в социалната мрежа X акаунтът на СпейсЕкс, с което бе направена препратка към великия филм на Стенли Кубрик и книгата на сър Артър Кларк „2001: Космическа одисея“. Препратката бе повече от уместна, защото напомням, че по време на деветия си полет „Старшип“ достигна до космоса, но вратата се заклещи и спътниците не бяха освободени. Впоследствие „Старшип“ запали един от двигателите си „Раптор“ в космически условия – това бе втората такава демонстрация в хода на изпитателната програма. Полетът завърши с благополучно навлизане на „Старшип“ в земната атмосфера и приводняване в Индийския океан. По време на атмосферното спускане корабът умишлено бе подложен на екстремни условия, за да се провери дали може да издържи. Накрая, посредством четирите си предкрилки, „Старшип“ успешно се завъртя, за да запали двигателите си и да постигне меко кацане. Днешното изстрелване бе 10-тото от началото на програмата и 4-тото за 2025 година. Предишните три полета през годината не успяха да изпълнят всичките си задачи и постигнаха само частични успехи. По време на седмото и осмото изстрелване на „Старшип“ корабът експлодира, въпреки че работоспособността на ракетата „Супер Хеви“ бе потвърдена, като и двата пъти тя бе захваната от роботизираните щипки на кулата – което сега позволява да се провеждат по-сериозни стрес-изпитания над океана. Деветият полет доведе до изпълнението на по-голяма част от задачите, тъй като „Старшип“ достигна до космоса, но освен неразтварянето на вратата, корабът загуби ориентация и се разпадна в земната атмосфера. Но най-депресиращият момент за програмата настъпи през юни, когато „Старшип“ експлодира по време на стендово изпитание заради повреда в един от резервоарите, изготвени от въглероден композит. Подобна авария би довела до двугодишно отлагане при другите компании и държавните агенции. Не и при СпейсЕкс. Фактът, че фирмата постигна напълно успешен полет само два месеца по-късно, е за похвала – никой друг не работи толкова бързо. Днешният полет бе предпоследен за итерацията „Блок 2“ на „Старшип“. След още само едно изстрелване, „Блок 2“ ще бъде пенсиониран и в експлоатация ще влезе „Блок 3“. Този „Старшип“ ще притежава усъвършенствани двигатели „Раптор 3“, които ще вдигнат товароподемността му с 40 тона и освен това ще има система за скачване, позволяваща презареждане в орбита. Това е критично важно за бъдещите полети до Луната и Марс. Илон Мъск се надява „Старшип“ да е в готовност за изстрелване към Марс в края на 2026 година, когато се отваря следващият стартов прозорец към планетата, но този график е амбициозен – предприемачът подчертава, че шансът това да се случи е само 50%. За повече информация: СпейсЕкс Видеозапис от полета: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/27/tenth-starship-full-success/

Европейската космическа мисия Джус се готви да посети транзитно Венера на път към Юпитер На илюстрацията: „Джус“ доближава Венера. Image credit : ESA 26 август 2025 г. 19:10 ч. Светослав Александров. На 31-ви август мисията на Европейската космическа агенция (ЕКА) „Джус“ ще прелети край Венера, за да се ускори към Юпитер. Но не очаквайте снимки или научни данни – приборите, които са оптимизирани за работа в студената юпитерианска система, ще бъдат позиционирани зад антената, която ще играе ролята на щит срещу адските температури във венерианските околности. Междувременно ЕКА съобщи, че екипът на мисията се е сблъскал със стресираща ситуация на 16-ти юли, когато радиоконтактът от „Джус“ неочаквано прекъснал. Загубата на радиосигнал от космически кораб е изключително стресиращ сценарий, а поради отсъствието на телеметрична информация инженерите няма как да разберат какво се е случило. Ето защо те предположили, че става въпрос за недобро насочване на антената към Земята или за повреда на усилвател или предавател. Пред тях имало два варианта – единият бил да изчакат 14 дни, тъй като тогава компютърът на космическия апарат бил настроен да се рестартира автоматично и евентуално да оправи проблема, или да започнат да изпращат команди „на сляпо“ с надеждата „Джус“ да върне отговор. Но чакането не било опция – ръководителите на мисията решили, че няма да разполагат с нужното време, за да се подготвят за облитането на Венера. Ето защо те започнали да изпращат команди, което не било лесна задача – понастоящем „Джус“ е на 200 милиона километра от Земята, от другата страна на Слънцето, като радиосигналът пътува еднопосочно 11 минути. Последвали 20 безплодни часа в опити да бъдат предадени инструкции към „Джус“ да активира ръчно бордовата си комуникационна система. Най-накрая усилията се увенчали с успех – изпратените команди включили усилвателя и „Джус“ осъществил отново радиоконтакт със Земята. Но колко по-голяма била радостта, когато направената диагностика установила, че на борда на космическия апарат няма никакви повреди и всички системи работят безупречно! Оказало се, че най-обикновен софтуерен бъг е изключил усилвателя. Сега най-лошото е зад гърба на екипа, който вече се готви за посещението на Венера – а то ще е на 31-ви август в 08:28 ч. българско време. Както подчертах в началото на публикацията, няма да има снимки и научни данни – задачата е да се използва гравитацията на Венера, за да може „Джус“ да се ускори към Юпитер. ЕКА не разполагаше със способността да изстреля космическия апарат директно към Юпитер – ракетата-носител „Ариана 5“ бе твърде маломощна, за да зададе на шесттонния „Джус“ нужната скорост от 11 километра в секунда. Ето защо „Джус“ започна да се ускорява допълнително, прелитайки край Луната, Земята и сега – край Венера и осъществявайки т.нар. „гравитационни маневри“. След облитането на Венера на 31-ви август, „Джус“ най-сетне ще притежава необходимата скорост, но космическият апарат все още няма да е в правилната позиция, за да се насочи към Юпитер. Ще последват още две сближения със Земята – през септември 2026 г. и после през януари 2029 година. Тогава същинското пътешествие към Юпитер ще може да започне. Пристигането в орбита около гигантската планета е насрочено за 2031 година. Тогава ще бъде даден ход на амбициозна научна програма, която първоначално ще включва 35 облитания на Галилеевите луни, преди „Джус“ да се установи окончателно в орбита около най-голямата от тях – Ганимед. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/26/juice-prepares-visit-venus/

УСПЕХ: Товарният космически кораб Карго Драгън излетя към МКС! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : NASA/SpaceX 24 август 2025 г. 11:15 ч. Светослав Александров. Днес в 09:45 ч. българско време от космическия център Кейп Канаверал в САЩ бе изстрелян успешно товарният космически кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ с богат набор от научни експерименти в редица области, включително в областта на тъканното инженерство и компютърните технологии. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета-носител „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1090“, за която това бе седми полет. Днес отново нямаше никакви проблеми и по-малко от девет минути след старта степента извърши меко кацане върху плаващата платформа „Недоимък на достойнство“, позиционирана в Атлантическия океан. На борда на „Карго Драгън“ пътуват над 2 тона провизии, в това число важни научни експерименти. Сред тях са: Експеримент на Института за регенеративна медицина Уейк Форест, в хода на който в условия на безтегловност ще бъде изпитана получена чрез тъканно инженерство чернодробна тъкан с кръвоносни съдове. Очаква се резултатите от опита да доведат до напредък в сферата на тъканното инженерство и трансплантациите на органи за пациенти на Земята и в космоса. Експеримент на медицинския център Сидърс-Синай, който цели да установи дали плурипотентните стволови клетки могат да се делят по-бързо в космоса. Този опит може да доведе до технологични пробиви, свързани с разработката на терапии за сърдечни заболявания, невродегенеративни заболявания и други. Експеримент на комерсиалната космическа компания Аксиом Спейс, която си партнира с водещия разработчик на приложения с отворен код Red Hat. Задачата е да се валидират технологии на базата на платформата Red Hat Device Edge. Обработката на данни в реално време в орбита ще е от значение за бъдещото мащабиране на производствените капацитети на следващото поколение космически платформи. Очаква се корабът „Карго Драгън“ да извърши автоматично скачване към модула „Хармъни“, част от американския сегмент на Международната космическа станция, утре, на 25 август, в 14:30 ч. българско време. Докато корабът е прикачен към МКС, той ще трябва да демонстрира и повдигане на орбитата на станцията – задача, която традиционно е изпълнявана от руските кораби „Прогрес“. Но понеже през изминалите години Русия неколкократно плашеше, че ще се оттегли от проекта, американците разбираемо създадоха свои собствени способи за поддържане на критичните функции на станцията. Напомням на читателите, че за пръв път кораб на СпейсЕкс „Карго Драгън“ повдигна орбитата на МКС през ноември 2024 г. Разликата между тази и миналогодишната експедиция е, че този път „Карго Драгън“ ще остане прикачен към МКС близо пет месеца (а не както беше един месец при предходните мисии). През това време корабът ще трябва да повдигне орбитата на станцията неколкократно, като по този начин ще се изпробват и технологиите за нейното неминуемо извеждане от експлоатация през 2030 година (НАСА има сключен договор със СпейсЕкс за тази задача). Следващият полет на СпейсЕкс ще е по програмата „Старшип“, като това ще е десетото изстрелване на новия кораб. Той може да излети още следващата нощ в 02:00 ч. българско време, но метеорологичните условия са неблагоприятни – прогнозирано е само 45% шанс времето да е достатъчно добро, че да позволи изстрелване. След серия от частични успехи и неуспехи, този път СпейсЕкс се надява, че „Старшип“ най-после ще демонстрира освобождаването на макети на „Старлинк“ в космоса. По време на предния полет „Старшип“ достигна орбита, но вратата на кораба се заклещи и демонстрацията не бе постигната. Ако всичко мине наред, „Старшип“ ще трябва да демонстрира и повторно запалване на двигател „Раптор“ в космически условия. В случай че полетът е достатъчно успешен и се стигне до навлизане в атмосферата, нови термозащитни керемиди (включително една с активно охлаждане) ще валидират технологиите за бъдещо рециклиране и повторно използване на системата. Напомням на читателите, че „Старшип“ се очаква да бъде първата изцяло възвръщаема транспортна система до орбита, при която както първата, така и втората степен се използват многократно. Ракетите „Фалкън 9“ са само частично възвръщаеми, като единствено първите им степени се рециклират. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/24/cargo-dragon-launches-iss-6/

Китайски учени изпратиха лазерен лъч до американски отражател на Луната и получиха отразен сигнал Снимка от повърхността на Луната, получена от борда на американската мисия „Блу Гоуст“. Photo credit : Firefly Aerospace 22 август 2025 г. 22:05 ч. Светослав Александров. На 2-ри март частната американска мисия „Блу Гоуст“ кацна успешно на повърхността на Луната, доставяйки лазерен отражател от ново поколение. Сега учените от китайския университет Сун Ятсен докладваха, че са изпратили успешно лазерен лъч до отражателя и са получили обратно сигнал. Отражателят на „Блу Гоуст“ не е първият, доставен на повърхността на Луната. През 60-те и 70-те години на миналия век американските пилотирани експедиции и съветските луноходи също доставиха лазерни отражатели. През 2018 г. писах, че китайските астрономи са отразили успешно лазерен лъч от прибора на пилотираната експедиция „Аполо 15“, разположен на Луната от астронавтите. Оставеният от астронавтите на „Аполо 14“ ретрорефлектор на Луната. Photo credit : NASA Но ретрорефлекторът, доставен на Луната от американската мисия „Блу Гоуст“ през 2025 година, е първият от ново поколение, пишат китайските учени. Ретрорефлекторите на „Аполо“ са били комплексни конструкции от множество сегменти, докато този на „Блу Гоуст“ е малък, единичен, плътен предмет с размер 10 сантиметра. Намирането му от наземните обсерватории е по-трудно в сравнение с големите огледала на „Аполо“, но измерванията, направени с него, са по-прецизни. Старите ретрорефлектори страдаха от разсейване, причинено от лунната либрация, докато сега този проблем го няма. Очаква се новите прибори да предоставят дългосрочни и качествени данни, които ще намерят приложение в лунната физика, астрофизиката и космологията. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/china-blue-ghost/

Бион-М №2 ще е последната руска научно-изследователска космическа мисия за близките три години Кадър от борда на „Бион-М“ №2, на който се виждат мишките. Photo credit : Roscosmos 22 август 2025 г. 20:10 ч. Светослав Александров. Преди два дни Роскосмос изстреля кораба „Бион-М“ №2 с биологични обекти на борда, а днес стана ясно, че за феновете на Русия е по-добре да запомнят този полет – защото нова научно-изледователска мисия не се очертава през следващите минимум три години. Генадий Красников, ръководителят на Руската академия на науките, представи план-графика за следващите изстрелвания – и новините не са добри. Отлаганията са повсеместни и касаят всички предстоящи полети на научни апарати до околоземна орбита, Луната и Венера. Следващият биологичен кораб „Бион-М“ №3, който трябваше да лети през 2028 г., е отложен за не по-рано от 2030 година. Той ще трябва да се отдалечи на разстояние 800 километра от Земята – всъщност тази задача трябваше да бъде постигната от „Бион-М“ №2, но тъй като Роскосмос иска да построи новата си станция в ниска полярна орбита, бе взето решение „Бион-М“ №2 да бъде пратен там като мисия-предшественик. Сигурно си спомняте, че предната мисия на Русия до Луната, „Луна-25“, се разби през 2023 година. Тогава Роскосмос изказа оптимистично становище, че следващата може да полети през 2026-2027 година. Сега става ясно, че „Луна-26“ ще бъде изстреляна през 2028 година. Два идентични роботизирани спускаеми апарата, съответно „Луна-27“ и „Луна-28“, са насрочени да летят не по-рано от периода 2028-2029 година. Предишният руски космически телескоп „Спектр-РГ“ бе изстрелян успешно през 2019 година. Днес стана ясно, че следващият – „Спектр-УВ“ ще лети през 2031 година. Руснаците не се отказват и от нова мисия до Венера – но надежда тук оставете, защото нейното изстрелване е насрочено за 2036 година. Последните съветски мисии до най-близката до нас планета бяха през 1985 г. В общи линии положението е следното: докато руснаците съумеят да изстрелят нова роботизирана научно-изследователска мисия, каквато и да е, вероятно американците ще са обиколили Луната с „Артемис 2“, а китайците може и да са кацнали на нея. https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/bion-m-2-last-mission-for-the-next-three-yrs/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля успешно американската военна совалка X-37B! Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 22 август 2025 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Тази сутрин в 06:50 ч. българско време ракета на СпейсЕкс „Фалкън 9“ изведе успешно в орбита военната космическа совалка на САЩ „X-37B“. На борда на совалката пътуват технологии, които ще спомогнат за усвояването на цислунарното пространство. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1092“. Това бе шестият полет за тази степен, като преди тя е извеждала в космоса военната мисия „NROL-69“, GPS спътник, товарен кораб „Карго Драгън“ до МКС и две партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми в хода на полета, като на осмата минута след старта „B1092“ извърши меко кацане на площадката „LZ-2“ към космическия център Кейп Канаверал. Снимка от подготовката на „X-37B“ за полет. Photo credit : U.S. Air Force/U.S. Space Force Днешното изстрелване бе осмо за космическата совалка от началото на експлоатацията ѝ през 2010 година. Тъй като неин оператор са американските военни, обикновено мисиите ѝ са засекретени. Този път обаче разполагаме с доста по-подробна информация за някои от бордовите експерименти. Единият от тях представлява демонстратор на междуспътникова лазерна комуникация. Тъй като дължините на светлинните вълни са по-къси в сравнение с традиционно използваните в комуникационните дейности радиовълни, посредством лазерна комуникация могат да се предават по-голямо количество данни. Освен това тази технология е по-устойчива към заглушаване, поради което военните разбираемо проявяват интерес към нея. Другият експеримент е свързан с изпробването на нов тип квантов инерционен датчик. Той ще открие възможността за модерна навигация чрез определянето на ротацията и ускоряването на атомите без да се разчита на традиционни спътникови мрежи като GPS. Отново военните проявяват интерес към тази технология, тъй като е наблюдавано заглушаване на GPS мрежите в регионите на конфликти, което от своя страна пречи на военните летателни апарати – но вече те ще могат да се придвижват и ориентират без проблем. Съгласно информацията от страна на американските ВВС, квантовият инерционен датчик ще може да се прилага и при навигация в цислунарното пространство. Това ще облекчи космическите пътешествия, които се провеждат далече от Земята. Детайлът, който остава неоповестен, е кога совалката ще се завърне на Земята. Мисиите на „X-37B“ досега са продължавали между 224 и 908 дни. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/22/spacex-launches-x-37b/

УСПЕХ: Космическият кораб Бион-М №2 с животни, семена, гъби и водорасли на борда излетя! Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 20 август 2025 г. 21:50 ч. Светослав Александров. Точно навръх 65-годишнината от завръщането на кучетата Белка и Стрелка, днес Роскосмос изстреля кораба „Бион-М“ №2 с животни, семена, гъби и водорасли – при това корабът е от същия тип, т.е. „Восток“, с който някога е летял и Юрий Гагарин. Изстрелването бе осъществено посредством ракета-носител „Союз-2.1б“ в 20:13 ч. българско време. Космическият кораб беше вмъкнат в 370×380-километрова полярна орбита – в същата орбита, в каквато Русия иска да построи бъдещата си орбитална станция „Рос“. Плановете за „Бион-М“ №2 се меняха неколкократно през годините, като първоначално идеята бе мисията да бъде позиционирана във висока орбита с височина 800-1000 километра, за да може Роскосмос да трупа данни от биологични обекти за бъдещите си полети до Луната. Но тъй като Русия се отказа от пилотираните мисии до естествения ни спътник заради липса на финансови ресурси, сега фокусът на пилотираната програма на страната е орбитална станция в полярна орбита, до която космонавтите ще могат да пътуват след края на МКС. Както съобщава журналистът Анатолий Зак за Russianspaceweb.com, на борда на „Бион-М“ №2 пътуват 75 сиви мишки, 1.5 милиона плодови мушици, мравки, гъби, семена на растения и водорасли. Подробно описание на експериментите съм описал на страниците на КОСМОС БГ на 15-ти август. Тук ще допълня на базата на написаното от Зак, че Институтът по медикобиологични проблеми в Москва (ИМБП) е основният разработчик на научната програма, като някои от експериментите са изготвени и с участието на ученици (сред тях се откроява този с мравките). Наблюденията на поведението на мишките ще бъдат осъществявани дистанционно от наземното ръководство в хода на полета посредством специални камери и датчици, като на Земята има две контролни групи за сравнение. Едната е в стандартни лабораторни условия, а другата – в контейнери, наподобяващи тези, използвани на борда на кораба. Друг любопитен факт, който споменава Зак е, че през 2018 г. НАСА е приела 17 заявки от американски институции за провеждането на експерименти на борда на „Бион-М“ №2. Но никой не знае дали те ще се изпълнят, защото няма никаква информация относно тази програма след 2022 г. насам. Сещате се защо… Изстрелването на „Бион-М“ №2 стана факт 12 години след изстрелването на първия „Бион-М“ – модернизиран кораб от серията „Бион“, както казах – базиран на „Восток“. Програмата „Бион-М“ бе одобрена за изпълнение още през 2009 г., като тогава се предвиждаха изстрелванията на общо три кораба – през 2011, 2013 и 2016 година. Това означава, че „Бион-М“ №2 лети с 12-годишно закъснение. Реално всички научни мисии на Роскосмос се изпълняват не просто с дългогодишни, а с десетилетни отлагания. Ако изобщо се изпълнят – често пъти никога не стигат до стартовата площадка. Така че днешното изстрелване си е чудо. Третият „Бион-М“ сега е насрочен да лети чак през 2028 година. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2025/08/20/bion-m-launches/