SAlexandrov

АВАРИЯ: Китайска мисия не успя да излети към Луната! Снимка от изстрелването. 14 март 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. За пръв път мисия на Китай, предназначена да пътува към Луната, претърпя провал. Вчера ракета “Лонг Марч 2C” трябваше да изведе два изкуствени спътника, DRO-A и DRO-B, на път към далечна ретроградна орбита около естествения ни спътник. Но вместо китайските медии да обявят, че всичко е минало по план, дълги часове цареше гробно мълчание. Едва тази сутрин информационната агенция Синхуа призна, че горната степен на ракетата-носител не е сработила. DRO-A и DRO-B трябваше да изпробват нови комуникационни стратегии в цислунарното пространство, както е показано на тази схема: Изстрелването на DRO A/B бе изненадващо, тъй като китайците не го бяха оповестили предварително. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/14/chinese-moon-mission-fails/

НАСА отбеляза напредък при решаването на проблема с Вояджър 1 14 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. НАСА оповести, че за пръв път от ноември 2023 г. “Вояджър 1” e успял да изпрати към Земята смислени данни. Това е крачка напред към възстановяването на работата на 46-годишната и първа междузвездна мисия на човечеството. Според информацията, разпространена от агенцията, новият сигнал е бил получен на 3-ти март и той се е отличавал от останалия поток безсмислени нули и единици. Той не е бил във формáта, с който екипът бе свикнал, докато “Вояджър 1” се е намирал още в работоспособно състояние. Едва впоследствие инженер, който работи по мрежата от антени за далечна свръзка Дийп Спейс Нетуърк, успял да го декодира и така разбрал, че сигналът съдържа показания за FDS-паметта. Сега работещите по проекта се опитват да разгадаят тези показания и да предложат решение. Но работата по възстановяването на “Вояджър 1” не е лесна. Както писах преди няколко дни, повечето от хората, които са проектирали този кораб, както и неговия близнак “Вояджър 2”, вече не са между живите. Един от читателите на КОСМОС БГ сравни усилията по възстановяването на компютъра с работа под DOS. И сбърка. Дисковите операционни системи (това е значението на абревиатурата DOS) са създадени през 1981 година. До края на тази година “Вояджър 1” и “Вояджър 2” вече са извършили своите посещения на Юпитер и Сатурн – оставали само прелитанията от “Вояджър 2” на Уран през 1986 г. и на Нептун през 1989 година. Двата апарата са изстреляни през 1977 г., но са конструирали още по-рано – между началото и средата на 70-те години на миналия век. По това време някои от съвременните компютърни технологии вече били налични – “Вояджър” – ите са първите космически апарати, използващи т.нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM). Но все пак компютърните им системи са допотопни за съвременните стандарти. Това е отпреди да започне производството на Commodore PET, Apple I и Apple II. Общата компютърна памет на “Вояджър”-ите възлиза на 69.63 килобита – което в днешно време е достатъчно за съхранението на една снимка със средно качество във формат jpeg. Научните данни се съхраняват на магнитна лента, а не на HDD или SSD, като максимумът записани данни е 67 мегабита. Компютрите са в състояние да изпълняват 81 000 инструкции в секунда, което е внушително число… само където модерните смартфони са хиляди пъти по-бързи от това. Компютърните езици? Забравете за Python и Java, забравете за C/C++. Част от софтуера е написан на асемблер, друга – на Fortran 5. Прочие, през 2015 г. НАСА търсеше хора, които да продължат да работят по проекта “Вояджър” и които разбират от асемблер и Fortran. Днес много малко притежават такива компютърни умения – ето защо агенцията смяташе, че надали ще намери специалисти, по-млади от 50 години. Понастоящем по двете мисии “Вояджър” се трудят не повече от 12 души. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали работят и по други космически мисии на НАСА. След констатирането на проблема миналата година бе свикан временно допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации. За повече информация: НАСА https://cosmos.1.bg/space/2024/03/14/voyager-progress/

СпейсЕкс получи разрешение да изстреля Старшип! На снимката: “Старшип” е готов за полет. Photo credit : SpaceX 13 март 2024 г. 23:50 ч. Светослав Александров. Федералната авиационна администрация връчи разрешително на СпейсЕкс за провеждането на третия полет на ракетата “Супер Хеви” и космическия кораб “Старшип”! С това бе преодоляна последната пречка преди изстрелването. Стартовият прозорец се отваря на 14-ти март в 14:00 ч. българско време и продължава 110 минути. За съжаление обаче времето в района на Южен Тексас, където се намира базата на фирмата на Илон Мъск, остава лошо и е възможно да не се подобри чак до неделя. Така че се подгответе за евентуални отлагания. За щастие ракетата е в пълна техническа готовност. Това ще е първото от общо шест изстрелвания на “Старшип”, планирани за настоящата 2024-та година. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/13/faa-approval-granted/

По-зле: на асемблер

Първата комерсиална орбитална ракета на Япония се взриви скоро след старта 13 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес станахме свидетели на първия провал по време на орбитален полет за календарната 2024 година. Ракетата “Кайрос”, разработена от японския стартъп Спейс Уан, се взриви на петата секунда след старта и поради това не успя да се превърне в първата комерсиална ракета на Япония, достигнала орбита. Според Шухей Кишимото от Спейс Уан експлозията е била предизвикана умишлено след отклонение на ракетата от планираната траектория. Така, въпреки провала на основната мисия, фирмата съобщава, че е доволна, че системите за самоунищожение работят и че в хода на тези пет секунди са били получени ценни данни. На борда на “Кайрос” се намираше макет на правителствен спътник. Любопитен факт – на кадрите се вижда, че спътникът е оцелял от експлозията и е бил изхвърлен настрани: Добре запознатите с космическата история биха си спомнили как на 6 декември 1957 г., по време на първия опит на САЩ за извеждането на изкуствен спътник, ракетата “Вангард” се взривява, но конусът се отваря и мъничкият спътник, наричан презрително от Никита Хрушчов “грейпфрут”, отлита настрани. Разбира се, днес не сме в зората на космическата надпревара. Япония е уважавана сред космическите нации – мисиите “Хаябуса” и “Хаябуса 2” първи доставиха на Земята проби от астероиди, днес “Акацуки” е единственият работещ изкуствен спътник в орбита около Венера, а през януари тази година “Слим” успешно кацна на Луната. Така японците станаха пети в света, постигнали меко прилуняване след СССР, САЩ, Китай и Индия. Но въпреки тези забележителни постижения, в сферата на ракетостроенето Япония изостава от САЩ. Миналият месец новата тежкотоварна ракета “Ейч Три” най-сетне достигна до орбита, но нейната разработка започна през 2014 г., преди СпейсЕкс да се утвърди като лидер с възвръщаемите си ракети. Така “Ейч Три”, макар и да е готова чак сега, е вече морално остаряла на фона на “Фалкън 9” и “Фалкън Хеви”, а какво остава за “Старшип”. Неуспушно изстреляната днес ракета “Кайрос” трябваше да влезе в друга ниша – тази микроспътниковите ракети. Дълга 18 метра и тежаща 23 тона, “Кайрос” работи на твърдо гориво и би следвало да притежава способността да извежда максимум 250 килограма полезен товар в ниска околоземна орбита. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/13/japanese-rocket-launch-failure/

УСПЕХ: Американският пилотиран кораб Крю Драгън с международен четиричленен екипаж се завърна на Земята! На кадъра: приводняването на кораба “Крю Драгън”. Photo credit : SpaceX 12 март 2024 г. 12:00 ч. Светослав Александров. Руснак, японец, датчанин и американец се завърнаха успешно на Земята след космическа мисия, продължила повече от шест месеца. Техният пилотиран космически кораб “Крю Драгън”, построен от американската фирма СпейсЕкс, извърши меко приводняване в Мексиканския залив днес в 11:50 ч. българско време. Напомням на читателите, че Жасмин Могбели (НАСА), Андреас Могенсен (ЕКА), Сатоши Фурукава (Япония) и Константин Борисов (Роскосмос) бяха изстреляни миналата година на 26-ти август. Това бе седмата редовна ротация на астронавтите на Международната космическа станция, осъществена от СпейсЕкс по заявка на НАСА. Осмият екипаж (Метю Доминик, Майкъл Барат, Жанет Ебс, Александър Гребенкин) бе изстрелян на 4-ти март тази година с друг “Крю Драгън”, който носи името “Индевър”. А завърналата се днес капсула с Могбели, Могенсен, Фурукава и Борисов е кръстена “Ендюрънс”. Забележителен факт е, че след връчването на договора на НАСА през 2014 г., досега фирмата на Илон Мъск е изстреляла една демонстрационна пилотирана мисия и осем редовни. А СпейсЕкс не бе единствената компания, получила такъв договор. Старата авиокосмическа корпорация Боинг бе натоварена със същата задача, но корабът “Старлайнър” все още не е превозил нито един екипаж. Това може да се промени съвсем скоро – дебютното пилотирано изстрелване на “Старлайнър” е насрочено за началото на месец май. Завърналият се днес космонавт Константин Борисов бе третият руснак, който достигна космоса с частен американски космически кораб. През октомври 2022 г. първа Анна Кикина от отряда на Роскосмос летя с “Крю Драгън”. Тя се завърна през март 2023 година. А от март до септември миналата година на МКС работеше космонавтът Андрей Федяев, също извозен с “Крю Драгън”. В замяна на тази услуга, която НАСА оказва на Роскосмос, руските кораби продължават да превозват американски астронавти. На 21-ви март към МКС от космодрума Байконур ще бъде изстрелян корабът “Союз МС-25”. На борда му ще полети космонавтът на Русия Олег Новицки, беларускинята Марина Василевская, а също така и американската астронавтка Трейси Калдуел-Дайсън. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/12/crew-dragon-returns-home-2/

Совалките се завръщат: Тенасити се готви за дебютния си полет! На снимката: Малката совалка на Сиера Спейс “Тенасити” се готви за първия си полет. Photo credit : Sierra Space 11 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Епохата на совалките се завръща! Само че това не са старите и вече пенсионирани совалки на НАСА. Американската космическа компания Сиера Спейс е построила първата си малка совалка “Тенасити”, като наскоро фирмата обяви, че тя е преминала успешно през вибрационните тестове в центъра на НАСА Нийл Армстронг, намиращ се в щата Охайо. Сега “Тенасити” ще бъде прехвърлена в специално съоръжение, където въздухът ще бъде изпомпан и така ще бъдат симулирани тези условия, на които совалката ще бъде подложена, след като достигне до околоземна орбита. Ако всички изпитания бъдат преодолени без сериозни проблеми, изстрелването до Международната космическа станция ще е факт още през първата половина на тази година посредством новата ракета-носител на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан”. Напомням на читателите, че “Вулкан” дебютира успешно през януари. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Американската космонавтика успешно преодоля кризата след пенсионирането на старите совалки, които доведоха до това НАСА да зависи временно от превозите на руските космически кораби “Союз” и “Прогрес”. Частните кораби на СпейсЕкс “Драгън” вече редовно извеждат до МКС както полезни товари, така и астронавти. Освен това, за разлика от “Прогрес”, които изгарят в атмосферата след приключването на мисиите си, товарните “Карго Драгън” могат да връщат товари от орбита на Земята. И докато това е полезна способност, основният проблем с “Драгън”-ите е, че тези кораби се приводняват в океана посредством парашути. Далеч по-удобно е, ако космическият кораб каца на писта подобно на самолет. НАСА притежаваше тази възможност зо 2011 г. благодарение на старите си совалки. Новите космически совалки се произвеждат от фирмата Сиера Спейс, като моделът се казва “Дрийм Чейсър”. Първата произведена совалка е “Тенасити”, а втората, която по-нататък ще започне изпитанията си, е “Реверънс”. Както “Тенасити”, така и “Реверънс” са товарни, което означава, че няма да летят с екипаж, а само ще извозват провизии до орбита и обратно. Това е изключително важно за науката – експериментите ще пристигат от орбита директно на писта и ще могат да бъдат изваждани за незабавна обработка и анализ. В по-далечно бъдеще Сиера Спейс предвижда да създаде и пилотирана версия на “Дрийм Чейсър”. Изчислява се, че “Тенасити” ще може да извозва до орбита и да връща обратно на Земята около 910 килограма товари. Като допълнение обаче совалката ще лети заедно с невъзвръщаем модул на име “Шутинг Стар”, който позволява изпращането до МКС на допълнително 4 500 килограма провизии еднопосочно. “Шутинг Стар” ще изгаря в атмосферата след приключването на мисията си подобно на руските кораби “Прогрес”. “Тенасити”, както и “Реверънс”, са проектирани да осъществят по 15 мисии всяка, но Сиера Спейс смята, че полетите ще са много над това число. Сегашният план предвижда “Тенасити” да бъде изстреляна четири пъти, след което ще последва дебютът на “Реверънс”. Първоначално мисиите ще са съобразени единствено с нуждите на НАСА и Международната космическа станция, но Сиера Спейс смята, че в един момент комерсиализацията ще е факт. Фирмата иска совалките да излитат не само от САЩ, а и от други държави – като се водят преговори за изстрелвания от Япония. За повече информация: Сиера Спейс https://cosmos.1.bg/space/2024/03/11/tenacity-finishes-testing/

НАСА се опитва да разреши сериозен проблем с Вояджър 1 На илюстрацията: “Вояджър 1”. Image credit : NASA 9 март 2024 г. 10:00 ч. Светослав Александров. “Вояджър 1”, 46-годишната мисия на НАСА, която през 1979 г. изучава Юпитер, през 1980 г. – Сатурн, а през 2012 г. пресича хелиопаузата и навлиза в междузвездното пространство, не работи правилно и от нея не са получавани качествени данни от 12-ти декември насам. Специалистите се опитват да разрешат проблема, но предизвикателствата са много сериозни. Добрата новина е, че “Вояджър 1” комуникира със Земята – т.е. ръководството на мисията може да изпрати сигнал към космическия апарат и съответно той изпраща обратно сигнал. Следователно е жив. Проблемът се намира в компютъра, известен под абревиатурата FDS (съкр. от Flight Data System). FDS не комуникира правилно с една от подсистемите, наречена телеметрична модулационна единица (Telemetry Modulation Unit или TMU). Ако задачата на FDS е да събира информация за състоянието на “Вояджър 1”, TMU опакова тази информация в пакет, който впоследствие се изпраща към Земята. Данните са под формата на нули и единиции, или двоичен код. Работата е там, че от декември насам, вместо ръководството на мисията да получава смислена информация, получава единствено безсмислена поредица от нули и единици. През февруари екипите най-сетне успяват да разберат какво се случва – проблемът се намира някъде в паметта на FDS, като има неработещ сектор. За съжаление, понеже FDS и TMU работят заедно, трудно е да се разбере къде точно е този сектор. Положението се усложнява от факта, че “Вояджър 1” се намира на разстояние от Земята почти един светлинен ден – т.е. радиосигналът пътува със скоростта на светлината над 22 часа от Земята до апарата и още толкова от него до Земята. Дори и да се намери разрешение, ще отнеме дни, докато то бъде внедрено. Според информацията, публикувана на Арс Текника, когато “Вояджър 1” бива конструиран преди 50 години, това се случва насред революция в компютърната епоха. Това е първият космически апарат, който използва т.нар. енергозависима памет – памет, която съхранява информацията само при непрекъснато енергоподаване (каквато, например е RAM). “Вояджър 1” е стара мисия – и вече по нея са останали да работят не повече от 12 човека. От тях само шестима са посветени изцяло на нея, всички останали се трудят и по други космически мисии на НАСА. След появата на проблема е сформиран допълнителен спешен екип от осмина специалисти в областта на компютрите, софтуера и космическите комуникации. И не им е лесно. “Не искам да прозвуча черногледо, но много от хората, работили по “Вояджър”, са вече умрели”, съобщава Сюзан Дод, която е настоящ ръководител на мисията. И даже тя е твърде млада – когато завършва университет и кандидатства за работа в НАСА, “Вояджър 2” посещава Уран, последната планета от планираната му програма. “Хората, които са построили този космически кораб, вече не са между живите. Имаме обширна документация, но повечето е на хартия и се изискват известни археологични умения, за да изкопаеш документите”. Дод споделя, че през последните години, когато са се появявали все повече проблеми с “Вояджър 1” и “Вояджър 2”, е трябвало да ползват таблици и схеми с пожълтели краища. Времената оттогава са се променили. Днес НАСА продължава да изпраща мисии до различни планети и астероиди в Слънчевата система, като за всяка мисия има симулатор. Симулаторите позволяват да се изпитат всички процедури на Земята, преди командите да бъдат подадени към мисиите. Но не така стоят нещата с “Вояджър”. “Нямаме никакви симулатори. Нямаме хардуерен симулатор. Нямаме софтуерен симулатор. Нямаме симулатор за компютъра FDS, нямаме хардуер, на който да оттренираме нещата, преди да ги изпратим. Така че работещите са доста по-колебливи, трябва да се намери баланс между изпращането на команди и поемането на рискове”. А “Вояджър 1” е вече толкова стар, че винаги още нещо може да се повреди. Двигателите могат да откажат всеки момент. Така че в един момент трябва да се поемат и рискове, за да може да се изтиска максимумът от него, докато все още работи. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/09/nasa-voyager-1/

Вече 10 години новите тежкотоварни руски ракети возят в космоса само макети На кадъра: ускорителният блок “Орион” на ракетата “Ангара” бива подготвен за полет. Photo credit : Roscosmos 7 март 2024 г. 08:05 ч. Светослав Александров. Ако всичко мине по план, през следващия месец Русия ще изстреля новата тежкотоварна руска ракета “Ангара А-5” за пръв път от космодрума Восточний. Изстрелването ще стане факт близо десетилетие след дебюта на “Ангара А-5” от северния космодрум Плесецк през декември 2014 година. Това ще е четвъртият полет за “Ангара А-5” и по подобие на предходните три на борда на ракетата отново ще има само макет. Както съобщава журналистът Стивън Кларк за Арс Текника, реалната възраст на “Ангара А-5” не е 10 години, а 32 – проектирането на ракетата започва още през 1992 г., непосредствено след разпадането на СССР. Задачата на “Ангара А-5” е да замени старите руски ракети “Протон”, които работят с токсични хиперголични горива и освен това излитат от космодрума Байконур, намиращ се от територията на Казахстан. Едно време “Протон” бе най-често използваната ракета на комерсиалния пазар и изстрелваше множество западни спътници. “Ангара А-5” се очакваше да поеме тази щафета и да затвърди мястото на Русия на космическия пазар. Но след серията от провали на “Протон”, довели до загубата на скъпоструващи сателити, възхода на американската фирма СпейсЕкс и войната на Русия в Украйна, днес руснаците са практически изхвърлени от този пазар. Така за “Ангара А-5” остава единствено ролята да извежда в космоса правителствени руски космически апарати. Проблемът е, че правителството на Русия не разполага нито със спътници, които да качва на “Ангара”, нито е готов новият пилотиран космически кораб “Орьол”, който трябва да замени днес използваните “Союз”-и. Ето защо “Ангара А-5” вече десет години вози само макети. След оттеглянето на западния свят от Русия поради санкциите, наложени във връзка с войната в Украйна, отпаднаха чуждестранните спътници, които трябваше да летят на оставащите ракети “Протон”. В склада на ГКНПЦ “Хруничев” са останали десетина ракети. Подобно на случая с “Ангара А-5”, те бездействат – няма какво да возят. Положението е малко по-добро с лекотоварната версия на Ангара – “Ангара-1.2”. Тази версия е летяла двукратно след 2014 година, като и при двата пъти е извеждала в космоса малки военни спътници. В общи линии предстоящият априлски полет на “Ангара А-5” с макет ще доведе до откриването нова площадка на построения в Далечния изток нов руски космодрум Восточний. Строежът на космодрума бе съпътстван от множество корупционни скандали, но най-малкото през 2016 г. руснаците успяха да открият площадката за изстрелването на ракетите от по-старо поколение “Союз”. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/07/angara-mockups/

СпейсЕкс определи 14-ти март като най-ранната възможна дата за третия полет на Старшип Статично огнево изпитание на “Старшип”. Photo credit : SpaceX 7 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. СпейсЕкс обяви, че се готви за третия полет на свръхтежката ракета “Супер Хеви” и на кораба “Старшип” най-рано на 14-ти март. Това не означава, че изстрелването ще бъде непременно на 14-ти март, просто представлява най-ранната възможна дата, когато компанията ще притежава техническа готовност. Реалната дата зависи от множество други фактори, най-важният от които е получаването на разрешително от американския регулатор. Към настоящия момент разрешителното все още не е връчено, но множество авторитетни източници в ракетно-космическия отрасъл ни уверяват, че това ще се случи съвсем скоро. Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Напомням на читателите, че “Старшип” дебютира през месец април 2023 година и макар че тогава корабът не достигна космоса, СпейсЕкс определи полета за голям успех – никога досега такава мощна ракета не бе летяла в историята на човечеството. Така че очакванията бяха занижени – за успех се броеше единствено безопасно отдалечаване от стартовата площадка. Вече вторият полет през ноември 2023 г. бе безспорно успешен, защото “Старшип”, макар и да се разпадна в последните етапи от мисията, за пръв път достигна космоса. Сега вече за третата мисия е планирана богата програма. Тя включва рестарт и повторно запалване на двигател “Раптор” след достигането на космоса. Поради различния профил приводняването на “Старшип” не се очертава да е в района на Хаваите, а край Индийския океан на 65-тата минута след старта. Също така се предвижда отваряне и затваряне на вратите на товарния отсек – това е важна процедура, защото при някой от следващите полети посредством “Старшип” ще започне извеждането на спътниците “Старлинк”. И не на последно място – СпейсЕкс планира да осъществи демонстрация на презареждане с гориво, като течен метан и кислород ще бъдат прехвърлени от един резервоар в друг. Това е сериозен показател, че фирмата на Илон Мъск се готви за полети до Луната. За разлика от епохата “Аполо”, когато с ракета “Сатурн 5” е бил извеждан съвсем мъничък двуместен лунен модул, тук целият кораб “Старшип” трябва да може да каца на Луната с голямо количество полезен товар и множество астронавти. Но за тази цел е необходимо той да се презарежда с гориво в орбита. Първото кацане на човек на Луната след над 50-годишна пауза е предвидено за септември 2026 г. – амбициозна дата, която зависи от това дали графикът на “Старшип” ще бъде спазен успешно и без особени проблеми. Така че стискаме палци на фирмата на Мъск да успее! https://cosmos.1.bg/space/2024/03/07/14-march-net-starship/

Блу Ориджин разработва орбитален пилотиран космически кораб Ракетата “Ню Глен” на стартовата площадка. Photo credit : Blue Origin 6 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Изпитанията на орбиталната космическа ракета на Блу Ориджин “Ню Глен” протичат по план, като вчера фирмата съобщи, че са отметнати три теста, свързани със зареждане с гориво. Междувременно Блу Ориджин възнамерява да построи свой собствен орбитален пилотиран космически кораб!!! Новината научихме, след като журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника е попаднал на обяви на компанията в LinkedIn, от които става ясно, че се търси директор, който ще ръководи програмата за създаване на двигатели за аварийно спасяване. Е – съществува само един тип кораби, които имат нужда от такъв тип двигатели. Тези, които се използват за превозването на астронавти в космоса! Харесвате ли материалите на КОСМОС БГ? Помогнете на блога и неговия автор Светослав Александров с финансово дарение на този линк Така 2024-та година се очертава да е голяма за основаната от Джеф Безос компания. През декември дългогодишният изпълнителен директор Боб Смит напусна – а това е основното лице, което бе обвинявано за драстичното изоставане на Блу Ориджин от СпейсЕкс. В състезанието между заека и костенурката, костенурката претърпя съкрушителна загуба. Сега новият изпълнителен директор Дейв Лимп се опитва сериозно да раздвижи технологичните разработки. През месец януари ракетата на Юнайтед Лонч Алайънс “Вулкан” излетя успешно на орбиталния си дебют, като двигателите на Блу Ориджин “BE-4” си свършиха работата безпроблемно. През лятото очакваме дебюта и на собствената ракета на Блу Ориджин “Ню Глен”. Междувременно фирмата даде заявка първият товарен полет на спускаемия модул “Блу Муун” до Луната да е факт в близките 12-16 месеца. А сега научаваме и за разработката на орбитален пилотиран космически кораб! Новините не са добри единствено за Боинг – партньора на Блу Ориджин в строежа на орбиталната станция “Орбитал Рийф”. Първоначално заявеното намерение бе станцията да бъде обслужвана от пилотирания космически кораб на Боинг “Старлайнър”. Това даде надежди, че след като седемте ракети “Атлас 5” за полетите на “Старлайнър” до МКС се изчерпат, корабът ще бъде прехвърлен на ракета “Вулкан” или “Ню Глен” и комерсиализиран. Но сега, след като Блу Ориджин възнамерява да строи собствен пилотиран космически кораб, изглежда, че съдбата на “Старлайнър” е вече предначертана – през 2029 или 2030 година, когато “Атлас”-ите свършат, вероятно всичко ще приключи. https://cosmos.1.bg/space/2024/03/06/blue-origin-crewed-spacecraft/

УСПЕХ: Пилотираният кораб на СпейсЕкс Крю Драгън се скачи с МКС! Кадър от днешното скачване. Photo credit : SpaceX 5 март 2024 г. 10:10 ч. Светослав Александров. Един руски космонавт и трима американски астронавти пристигнаха днес на МКС, след като пилотираният им космически кораб “Крю Драгън” се скачи с МКС в автоматичен режим в 09:28 ч. българско време. Астронавтите Метю Доминик, Майкъл Барат, Жанет Епс и техният руски колега Александър Гребьонкин ще престоят половин година на борда на станцията, като за това време ще изпълнят над 200 научни опита. Пристигналият днес кораб “Крю Драгън” лети за пети път в космическото пространство, като тази капсула носи названието “Индевър”. Към МКС е прикачен още един кораб “Крю Драгън” на име “Ендюрънс”. Общо шест кораба са скачени със станцията, три американски и три руски. Освен тези два “Крю Драгън”, към МКС е стикован и товарният “Сигнус”, построен от фирмата Нортроп Груман. Русия разполага с два товарни кораба “Прогрес” и един пилотиран “Союз МС-24”. Ето текущата конфигурация на МКС: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/crew-dragon-docks-iss-5/

УСПЕХ: СпейсЕкс изстреля десетата мисия за споделено извеждане на товари Транспортър! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 5 март 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 00:05 ч. българско време от космическия център Ванденберг в Калифорния бе проведено успешно изстрелване на ракета “Фалкън 9” с десетата мисия за споделено извеждане на полезни товари “Транспортър”. Постижението беше черешката на тортата за натоварените последни 24 часа, през които станахме свидетели още на изстрелването на пилотиран кораб “Крю Драгън”, на партида интернет спътници “Старлинк” и на изпитание на “Старшип” с отрепетиране на обратното броене. Но от всички програми, които движи СпейсЕкс, бих казал, че “Транспортър” е най-спорната. Към днешна дата това представлява най-евтиният достъп до околоземна орбита, като цената на извеждането на един килограм полезен товар възлиза само на 6 000 долара. По този начин фирмата на Илон Мъск подбива всички останали конкуренти, които се целят в нишата на микроспътниковите технологии, без реално СпейсЕкс да е микроспътникова фирма. Допреди няколко години си мислехме, че бъдещето на малките космически апарати е в строежа на специализирани и евтини микроракети, които ще ги извеждат в специализирани орбити. Реалността се оказа по-различна: далеч по-евтино е да се ползва услугата “Транспортър”, а за специализираните орбити могат да се внедрят довеждащи буксири. “Транспортър” оказва огромен натиск върху нишовия пазар за микроспътникови ракети и реално само една фирма оцеля – Рокет Лаб с ракетата “Електрон”. Брансъновата Върджин Орбит фалира, а Астра е на ръба на фалита. Тези, които оцеляха, се целят вече в среднотоварните ракети с надеждата, че дори и след “Старшип” ще има бъдеще за тях, колкото и да е крехка тази надежда. Що се касае до “Транспортър” – според Санди Търти от Рокет Лаб, това е програма, предназначена да убие всеки нов играч на космическия пазар. Общо 53 спътника достигнаха космическото пространство, като 28 от тях са на фирмата ЕкзоЛонч. Посредством посредничеството на НАСА бе изпратена мисията “Елана 57”, като в нейния ход Университетът за наука и технологии на Мисури ще изпита нов, експериментален йонен двигател. Друга мисия на НАСА “ЛизиСат-1” ще изпробва нов софтуер за автономен космически полет. Спътникът “МетанСат” ще измерва разпределението на метана по цялото земно кълбо – важна задача с цел ограничаването на безразборното му освобождаване в атмосферата, което води до влошаване на проблема с глобалното затопляне. За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета “Фалкън 9” с рециклирана първа степен, известна под сериен номер “B1081”. На седмата минута след старта степента извърши меко кацане върху наземната площадка LZ-4. Това бе петият полет за нея. Около час и 51 минути след изстрелването на “Транспортър-10”, СпейсЕкс изстреля и партида спътници “Старлинк”, като това беляза нов рекорд за най-кратко време между две мисии на фирмата на Илон Мъск. Фактически “Фалкън 9” все още освобождаваше в космоса спътниците от “Транспортър-10”, докато другата “Фалкън 9” със “Старлинк” излиташе – т.е. двете мисии временно даже се припокриха! През 2024 г. фирмата СпейсЕкс е изстреляла общо 22 мисии, което означава, че ракета “Фалкън 9” лети средно веднъж на 2.9 дни. Изглежда все по-вероятно, че компанията, дори и да не успее да проведе всичките 144 изстрелвания за 2024 г., ще е много близко до постигането на това число. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/05/spacex-transporter-launch/

УСПЕХ: Пилотираният кораб Крю Драгън излетя към МКС! Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX 4 март 2024 г. 08:30 ч. Светослав Александров. Руски космонавт и трима американски астронавти отпътуваха към Международната космическа станция, след като тази нощ в 05:53 ч. българско време американска ракета “Фалкън 9” успешно изстреля техния пилотиран кораб “Крю Драгън” в орбита! Това бе вторият орбитален пилотиран космически полет за 2024 г., общо 13-тият от началото на експлоатацията на “Крю Драгън” и осмият, който СпейсЕкс изпълнява по договор на НАСА във връзка с ротацията на постоянния екипаж на МКС. На 2-ри март отбелязахме цели пет години от дебютното изстрелване на кораба до станцията на пробна безпилотна мисия. Пет невероятни успешни години за СпейсЕкс и НАСА в областта на пилотираната космонавтика! Командирът на днешната експедиция е Метю Доминик, а пилотът – Майкъл Барат. Към тях се присъединиха двама специалисти – Жанет Епс и руският космонавт Александър Гребенкин. От четиричленния екипаж единствено Барат е ветеран. Той полетя за пръв път в космоса на 26 март 2009 г. с руския “Союз ТМА-14” и после на 24 февруари 2011 г. с американската совалка “Дискавъри”. Днешната мисия е трета за него. За нуждите на полета бе използвана чисто нова ракета “Фалкън 9” с нелетяла досега първа степен, известна под сериен номер “B1083”. След изпълняването на днешната си служба, степента извърши меко кацане върху наземната платформа LZ-1. Изстрелването на пилотирания кораб “Крю Драгън” бе отлагано продължително време. То бе насрочено първо за 22-ри февруари, но тъй като приоритет за СпейсЕкс бе да изстреля частната мисия на Интуитив Машинс “Одисей” до Луната, пилотираната експедиция бе пренасрочена за началото на март. Надявахме се да станем свидетели на полета в събота, но времето беше лошо. В неделя – също. Чак сега, в понеделник, условията станаха благоприятни. Дори и днес изстрелването не бе гарантирано – в последните часове преди уречения старт НАСА и СпейсЕкс установиха пукнатина в термозащитното покритие на шлюза на кораба. Но след сериозен анализ бе решено, че пукнатината не представлява заплаха за живота и здравето на астронавтите. Корабът “Крю Драгън” най-сетне полетя! Четиримата астронавти ще прекарат шест месеца на борда на Международната космическа станция, като за този период ще изпълнят над 200 научни експеримента. Следващото пилотирано изстрелване по програмата на МКС ще е руско – на 24 март 2024 г. очакваме изстрелването на кораба “Союз МС-24” с космонавта Олег Новицки, американската Трейси Калдуел-Дайсън и беларускинята Марина Василевская. А през април, след многогодишни мъки, корабът на Боинг “Старлайнър” трябва да полети за пръв път с екипаж. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/03/04/crew-dragon-launches-iss/

Добре дошли в епохата на лунната астрономия! Снимка, получена посредством инструмента ILO-X от повърхността на Луната. Вижда се лунният грунд и краче от спускаемия апарат, което се е откъснало и отлетяло настрани. Photo credit : Intuitive Machines/ILOA/Phil Stooke 29 февруари 2024 г. 08:10 ч. Светослав Александров. Космическите телескопи като “Хъбъл” и “Джеймс Уеб”, работещи съответно в околоземна орбита и една от точките на Лагранж, доведоха до революция в астрономията. А днес на повърхността на Луната заработиха нови съвременни прибори, които са предшественици на по-сложни лунни телескопи. Те вече изпратиха своите първи снимки и данни. Международната лунна наблюдателна асоциация (International Lunar Observatory Association) получи първите снимки от прибора ILO-X, който бе доставен на Луната от частната мисия на Интуитив Машинс “Одисей”: Цялостна версия на изображението, получено от ILO-X. Photo credit : Intuitive Machines/ILOA Горното изображение (увеличен фрагмент от което е показано съвсем в началото на статията) e било заснето на 25-ти февруари в 02:30 ч. българско време. За съжаление ориентацията на ILO-X е такава, че не може да бъде заснета нашата галактика Млечен път от повърхността на Луната. Вместо това обаче е наблюдавано Слънцето, а встрани на изображението се вижда лунният реголит и очевидно краче от спускаемия апарат “Одисей”, което се е откъснало и отлетяло настрани. ILO-X има и широкоъгълна камера, която е била използвана по времето на кацането на “Одисей”. Горната снимка е била заснета 4.2 минути преди съприкосновението с повърхността и се виждат кратери. Към настоящия момент ILOA е получила 9 снимки с висока резолюция и 105 миниатюри. Засега са публикувани горните две – останалите ще бъдат качени след като бъдат анализирани от екипа. “Одисей” достави на Луната още един астрономически прибор – ROLSES, който може да провежда радиоастрономически наблюдения. “Определено може да кажем, че зората на радиоастрономическите наблюдения от Луната е настъпила”, съобщава Джак Бърнс от университета в Колорадо (изт: Ленърд Дейвид). ROLSES е съкращение от Radio wave Observation at the Lunar Surface of the photo-Electron Sheat и е прибор, предназначен да изучава радиоенергийната обстановка в близост до лунната повърхност. Екипът потвърждава, че антените, необходими за работата на прибора, са разгърнати успешно и също така е включен спектрометър, който е получил качествени нискочестотни радиовълнови данни. “Това е дебютен момент за апарат на НАСА на повърхността на Луната. Все още не сме сигурни за количеството данни и колко научни наблюдения може да направим”, коментира Бърнс. Но инструментът работи съобразно очакванията. Подобрена версия на ROLSES, наречена ROLSES-2, ще бъде качена на друг комерсиален спускаем апарат, който ще се отправи към Луната през 2026 година. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/lunar-astronomy/

Течът от руския сегмент на МКС се е увеличил Руският модул “Звезда” на МКС 29 февруари 2024 г. 08:03 ч. Светослав Александров. Вчера по време на пресконференция на НАСА за готовността на изстрелването на пилотирания кораб на САЩ “Крю Драгън” (сега насрочено за 2-ри март), програмният мениджър на МКС Джоел Монталбано съобщи, че течът на въздух откъм руския сегмент се е увеличил. Напомням на читателите, че течът бе установен още през 2019 г. и след известни обвинения от страна на руснаците, че той е откъм американския сегмент, все пак бе установено, че е от руския сегмент. През 2021 г. космонавтите Сергей Рижиков и Сергей Куд-Сверчков се опитаха да запушат пробойните на модула “Звезда”, но неуспешно. Понастоящем проблемният отсек на “Звезда” е изолиран. Според Монталбано течът вече е двойно по-силен в сравнение с когато е бил установен за пръв път. Засега той не застрашава живота и здравето на екипажа на станцията, но безспорно повдига въпроса още колко дълго време МКС ще може да бъде експлоатирана. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/iss-leak/

УСПЕХ: Ракета Союз-2.1б с 19 спътника излетя от космодрума Восточний Снимка от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос 29 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Днес в 07:43 ч. Русия проведе първото изстрелване за 2024 г. от новия си космодрум Восточний. Ракета “Союз-2.1б” изведе в орбита метеорологичния спътник “Метеор-М” и още 18 микроспътника, качени на борда като вторичен полезен товар. Изстрелването бе широко рекламирано под надслова, че е било свързано с извеждането на “руски и чуждестранни спътници”. Реално само един от спътниците бе чуждестранен – иранският “Парс-1”, който ще служи за наблюдения на Земята. След началото на войната в Украйна не останаха много партньори на Русия, като изключим държави като Иран или Беларус (през март предстои изстрелването на беларускиня на борда на пилотиран кораб “Союз”). Основният полезен товар на “Союз-2.1б” бе метеорологичният спътник “Метеор-М” №2-4. Това бе шестият апарат от серията “Метеор-М”, като тя бе въведена в експлоатация през 2009 година. Един от шестте спътника бе загубен през 2017 г. поради провал на ракетата-носител. Ракетата извози и 16 спътника “СИТРО-АИС” плюс един “Зоркий-1”, всичките разработени от руската компания Спутникс. Това е най-проспериращата частна космическа компания в Русия и е специализирана в строежа на микро- и наноспътници. Предполагаше се, че днес щеше да полети интернет спътникът “Марафон-IoT”, но заради необходимостта за допълнителна проверка на програмното обезпечение мисията му бе отложена за по-нататъшна дата. Видеозапис от днешното изстрелване: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/29/vostochny-launch/

Частната мисия Одисей най-накрая изпрати фотографии от самата повърхност на Луната Първа снимка от повърхността на Луната, заснета от борда на “Одисей”. Photo credit : Intuitive Machines 28 февруари 2024 г. 21:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия “Одисей” най-после успя да изпрати фотографии от самата повърхност на Луната! До този момент ние видяхме множество снимки, но всичките те бяха заснети по време на спускането, на височина от няколко метра до няколко десетки километра. След кацането и допреди 27-ми февруари екипите не можеха да настроят правилно камерата и тя изпращаше некачествени данни. Сега най-после можем да видим какъв е пейзажът около “Одисей”! На горната снимка се вижда както лунната почва, така и корпусът на спускаемия апарат и американското знаме. Фотографията също така доказва, че дори и “Одисей” да се е килнал настрани, наклонът му спрямо повърхността е 30° – т.е. спускаемият апарат е в по-изправено положение, отколкото си мислехме. Не лежи изцяло хоризонтално. Сега ще ви покажа още една снимка – изключително драматична, защото тя е заснета в момента на самото кацане, когато “Одисей” е вече стигнал повърхността. За съжаление скоростта на кораба е по-висока от допустимата и на снимката се вижда как едно от крачетата се счупва! Към този момент “Одисей” все още е напълно изправен, тъй като метановият двигател работи: Снимка, заснета от борда на “Одисей” в самия момент на кацането. Двигателят работи, а лявото краче е счупено. Photo credit : Intuitive Machines Историята на тази снимка бе разказана по-рано днес на този линк. НАСА определя мисия “Одисей” за изключително успешна – това е така, защото всички научни инструменти на агенцията, които са били доставени на лунната повърхност са изпратили ценни данни. През следващите няколко часа се очаква Слънцето да престане да огрява батериите на “Одисей” и над региона ще се спусне нощ. Лунната нощ е сурова и продължава две седмици. Дали “Одисей” ще оцелее? Шансовете не са големи, но напомням, че японската мисия SLIM оцеля след последната нощ и вчера се свърза успешно със Земята. Така че стискаме палци и за “Одисей”! Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/28/odysseus-photos-surface-moon/

Кацането на Одисей е било на ръба да се провали Снимка, получена от борда на “Одисей” непосредствено преди кацането. Photo credit : Intuitive Machines 28 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Кацането на “Одисей” на Луната бе забележителен успех … но както се изясни през последните дни, успехът е висял на косъм. Тази вечер в 21:00 ч. НАСА и Интуитив Машинс ще изнесат пресконференция, на която ще бъде показана драматична снимка, изобразяваща “Одисей” докато все още е бил изправен на Луната, но със счупен крак и все още работещ двигател. Преди да се стигне до тази пресконференция, вчера Интуитив Машинс покани в офиса си журналиста от Арс Текника Ерик Бъргър, който впоследствие написа материал (горещо препоръчвам да го прочетете в оригинал). Материалът разкрива, че на път към Луната екипът е трябвало да преодолее 11 кризисни ситуации. И ако приемем, че шансът мисията да бъде възстановена след всяка една от тях е възлизал 70%, то вероятността за меко кацане би паднал под 2%. И въпреки това кацането е било успешно – което е показател за посветеността на екипа и за упорития труд, който е бил положен. Част от историята вече я знаем – по време на подготовката на “Одисей” за полет, някой забравил да натисне ключ на комерсиалния лидар – приборът за дистанционно измерване на разстоянието посредством лазер. Ключът е служил за изключването на лазера по време на наземните тестове на прибора с цел безопасност. По-късно ключът е трябвало да бъде върнат в изходно положение, но това не се случило. Абсурдна грешка – и нямало начин приборът да бъде активиран дистанционно от Земята, посредством команда. Слава Богу, на борда на “Одисей” е имало резервен прибор – на НАСА, който първоначално е трябвало да събира данни само с изпитателна цел. Така че екипите трябвало много спешно да пренапишат софтуера, за да може да използва резервния прибор. Такава работа обикновено отнема около месец, но тя била свършена за час… Тази част от историята знаем. Ето какво научихме още след посещението на Ерик Бъргър: софтуерният пач сработил, но само временно. Последното точно измерване “Одисей” получил, докато е бил на височина 15 километра над повърхността на Луната. Оставали още 12 минути до съприкосновението с нея. Оттук насетне бордовият компютър не разполагал с никакви данни за височината! Ето защо “Одисей” започнал да се ориентира само на базата на изображения, получени в реално време от навигационната камера. Компютърът почнал да сравнява кадър по кадър, и знаейки първоначалната скорост, изчислил ориентировъчно каква е реалната височина. Изкуственият интелект реагирал доста адекватно, но все пак, наближавайки лунната повърхност, “Одисей” преценил, че се намира на височина 100 метра, докато реално вече е бил почти кацнал. И вместо да кацне със скорост 1 метър в секунда и без латерално движение, “Одисей” кацнал с три пъти по-голяма скорост и латерална скорост от 2 метра в секунда. Благодарение на данни, получени от кораба след кацането, и на снимки от орбиталната мисия “Лунар Риконисънс Орбитър”, екипът успя да установи, че в момента на съприкосновението с повърхността “Одисей” се е приплъзнал. Едно от шестте крачета е започнало да поддава и се е прекършило. “Одисей” е стоял изправен няколко секунди, преди да се наклони настрани и да легне. Интуитив Машинс разполага със снимка, на която се вижда изправеният “Одисей”, прекършеният крак и все още работещият двигател. Тази снимка ще бъде публикувана днес. Ерик Бъргър като журналист стига до извода, че мисия “Одисей” е забележителен успех. За разлика от епохата на “Аполо”, когато НАСА получава над 4% от федералния бюджет и когато за лунната програма работят над 400 000 души, днес за Интуитив Машинс работят само 250 души. Хората може да се изкушат, гледайки кацанията на Индия и Китай (държави, влагайки сериозни средства в лунните си програми), и да стигнат до извода, че Щатите вече не го могат, но би било проява на невежество. Ако една малка компания с 250 души персонал успява да кацне на Луната, макар и след проблеми, това е голям триумф. Инуитив Машинс е по-успешна компания от СпейсЕкс преди 20 години. Тогава първите ракети “Фалкън 1” се взривяваха и чак четвъртата успя. Докато Интуитив Машинс от раз успя да достигне Луната, да кацне меко на нея и до този момент апаратът изпраща голямо количество данни. Изумително постижение. Гледайте тази вечер пресконференцията по НАСА ТВ от 21:00 ч. на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/28/odysseus-almost-failed/

Частната мисия Одисей изпрати най-подробните снимки на южния полюс на Луната Снимка, заснета от “Одисей”, докато бе само на 30 метра над лунната повърхност. Photo credit : Intuitive Machines 27 февруари 2024 г. 18:00 ч. Светослав Александров. Днес комерсиалната мисия на Интуитив Машинс “Одисей” изпрати поредната порция данни от повърхността на Луната – и сред тях присъстват най-подробните снимки, правени някога на южния полярен регион. Фотографиите са били заснети, докато “Одисей” се е носил само на 30 метра над лунната повърхност, броени секунди преди кацането. Спускаемият апарат продължава да е изправност. Ръководството на мисията изчислява, че пред него има още между 10 и 20 часа работа. Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/27/odysseus-new-photos-2/

Орбиталната лунна мисия на НАСА ЛРО засне частния спускаем апарат Одисей! На тази фотография със стрелка е отбелязан спускаемият апарат “Одисей”. Photo credit : NASA/Goddard/Arizona State University 26 февруари 2024 г. 17:00 ч. Светослав Александров. На 22-ри февруари спускаемият апарат на Интуитив Машинс “Одисей” извърши меко кацане на Луната – първото успешно американско кацане след 11 декември 1972 г., когато астронавтите на “Аполо 17” Юджийн Сърнан и Харисън Шмит се разходиха на лунната повърхност. На 24-ти февруари орбиталната мисия на НАСА “Лунар Риконисънс Орбитър” прелетя над “Одисей” и го засне. “Одисей” бе локализиран на 88.13 градуса южна ширина и 1.44 градуса източна дължина, в кратер с диаметър 1 километър и при наклон на терена 12 градуса. Кратерът се намира само на 300 километра от Южния полюс на Луната. Това бе първото успешно кацане на Луната, проведено от частна компания, както и първото посредством ракетен двигател, работещ с течен метан и кислород. Видео от заснемането на “Одисей”: https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/lro-photographs-odysseus/

Американската мисия Одисей изпрати нови снимки от повърхността на Луната Снимка, заснета от борда на “Одисей” около 35 секунди след като апаратът се е наклонил при сближаването си с мястото на кацане. Photo credit : Intuitive Machines 26 февруари 2024 г. 16:55 ч. Светослав Александров. Частната американска космическа мисия “Одисей”, която в петък успешно кацна на повърхността на Луната, изпрати оттам нови снимки. Снимка на повърхността на Луната, получена от борда на “Одисей”. Photo credit : Intuitive Machines Един от най-често задаваните въпроси, които читателите задават във връзка с мисията, е защо снимките изглеждат толкова различно в сравнение с фотографиите, получени от всички останали лунни мисии. Причината затова е, че “Одисей” е първата роботизирана лунна експедиция, която използва камери с обектив тип “рибешко око”. Обективите от този тип се характеризират с много широк зрителен ъгъл, поради което са изключително удобни за заснемането на панорамни изображения. При останалите мисии, които не притежават такъв тип камери, изготвянето на панорамно изображение е трудоемка задача – камерата фотографира множество снимки, след което наземните екипи трябва да ги съшият в комплексно мозаечно изображение посредством графичен софтуер. Камерите тип “рибешко око” със своя широк зрителен ъгъл представят цялостен панорамен изглед наведнъж, ето защо на Земята те са удобни да се използват там, където е необходимо непрекъснато наблюдение – на летища, в болници, в магазини (защита срещу крадци), в казина (защита срещу играчи, които мамят). Но те притежават и съществен недостатък – образът е изкривен в краищата. Това, разбира се, може да се коригира допълнително с графичен софтуер. Ако вземем например публикуваната в петък снимка от “Одисей”: Ето как би изглеждала тя след премахване на изкривяването: Странична вметка: камерите тип “рибешко око” са любим аргумент на плоскоземците – те твърдят, че космическите кораби нарочно използват камери тип “рибешко око”, за да може, благодарение на изкривяването на образа, Земята да изглежда сферична. Разбира се, същите тези плоскоземци пренебрегват факта, че не всички снимки на Земята са заснети с обектив “рибешко око”, напротив – много от тях са получени с обикновени камери. И това може да се провери лесно – ако се използва обектив “рибешко око”, ще е изкривена не само Земята, но и компонентите на космическия кораб или космическата станция. На много от снимките се вижда изкривяването само на Земята, но не и на останалия хардуер, което е показател, че кривината на нашата планета е истинска и не е използван обектив “рибешко око”. Интуитив Машинс съобщава, че позицията на слънчевите панели е такава, че Слънцето ще престане да ги огрява във вторник, така че утре (27-ми февруари) се очаква да е последният ден на мисия “Одисей”. Така тя ще приключи два дни по-рано в сравнение с първоначално планираното (29-ти февруари). Понеже “Одисей” се е преобърнал при кацането, възможностите за комуникация са ограничени – антените, позволяващи пренос на данни с висока скорост, не са насочени правилно към Земята, затова всички данни се предават с ниска скорост. Това обяснява защо отне време, докато получим тези снимки. Екипът се бори неуморно, за да могат да бъдат извлечени колкото се може повече научни данни, преди “Одисей” да преустанови работа. Източник: Интуитив Машинс https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/odysseus-new-photos/

Японската мисия SLIM неочаквано се събуди след суровата лунна нощ! Японската мисия SLIM. Photo credit : JAXA 26 февруари 2024 г. 08:00 ч. Светослав Александров. Роботизираната мисия SLIM, благодарение на която през януари Япония стана петата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ, Китай и Индия, неочаквано заработи отново след приключването на суровата двуседмична лунна нощ! Радиосигналът от SLIM e бил получен закратко преди няколко часа, след което екипите преустановили контакта, защото на Луната понастоящем е пладне и бордовите температури са много високи. През следващите дни, със снижаването на Слънцето, екипите се готвят да възобновят научната дейност. Напомням на читателите, че “събуждането” на SLIM беше малко вероятно. Китайските апарати “Чанг’e 3” и “Чанг’e 4” са оборудвани с радиоизотопни нагреватели, които предпазват компонентите им от критична повреда по време на нощните студове, но японската мисия няма такива. Такива нямаше и индийската “Чандраян-3”, която през август 2023 г. кацна на Луната, но тя изобщо не успя да заработи повторно след приключването на първата лунна нощ. SLIM обаче ни изненада. Предстои да видим как ще се справи и американският спускаем апарат “Одисей”, който кацна на Луната в петък, но екипите предупреждават, че всичко се очаква да приключи на 29-ти февруари и той надали ще преживее идната лунна нощ. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/26/slim-works-again/

Започна сглобяването на ракетата за предстоящия пилотиран полет на Старлайнър На снимката: техници приготвят ракетата “Атлас 5” за пилотиран полет към МКС. Photo credit : ULA 25 февруари 2024 г. 10:50 ч. Светослав Александров. През 2019 г. Боинг и СпейсЕкс изглеждаха да са в много тясна надпревара и никой не можеше да прогнозира коя от двете фирми ще изпрати първа човек в космоса. Никой не можеше да предвиди, че само година по-късно фирмата на Илон Мъск ще триумфира с пилотиран полет на кораба “Крю Драгън” до МКС, а “Старлайнър” ще прояви редица проблеми, отлагайки дебютния му старт с екипаж не за 2021, не за 2022, не за 2023, а чак за 2024 година. И когато НАСА се спира през 2014 г. да се довери на Боинг и СпейсЕкс за строеж на пилотирани кораби, именно Боинг е логичният избор. Стара аерокосмическа компания притежава опит. Освен това разполага с готова ракета “Атлас 5”, която за времето си е №1 в САЩ по брой космически полети. Макар че ракетите “Фалкън 9” на СпейсЕкс вече летят, те са още стара итерация и не са сертифицирани за пилотирани мисии. Да се залага на стари и опитни фирми е изкушение, което съпътства космонавтиката до ден днешен. Когато започнаха комерсиалните превози към Луната, веднага започна да се надига недоволство, че НАСА залага на прекалено млади фирми, които никога не са изпратили и един обикновен спътник в космоса. Но ето – непозната до този момент компания като Интуитив Машинс доказа, че може да кацне на Луната. “Старлайнър” представлява емблематичен пример за обратното – че опитът не е задължително предимство и че утвърдена корпорация също може да се изложи. Причините, които бяха съобщени за забавянията и провалите на кораба, бяха умопомрачителни. Някой си техник забравил за завърже парашута към спускаемата капсула. Забравили да настроят бордовия часовник. Софтуерът, нужен за кацането, бил оплескан и това било установено чак когато изстреляли първия безпилотен “Старлайнър” през 2019 година. Корабът, предназначен да вози астронавти, бил с изолирбанд от горими материали. Сега, на прага на пролетта на 2024 година, дебютният полет на “Старлайнър” с екипаж е насрочен за 22-ри април и ако всичко мине наред, астронавтите Бъч Уилмор и Съни Уилиамс ще се скачат с МКС, оставайки на борда на станцията две седмици. И докато излитането на нов пилотиран космически кораб винаги би следвало да е повод за празник, не може да се отървем от усещането, че “Старлайнър” пристига прекалено късно. Защото сме вече в 2024 година. СпейсЕкс са световен лидер в космическите изстрелвания, извеждат безупречно екипажи до МКС и това лято се готвят да изпратят човек в космоса на разстояние 1 400 километра – невиждано от епохите на “Джемини” и “Аполо”. Товарните превози до Луната са започнали. “Старшип” вече лети в безпилотен режим, а това е корабът, който ще замени “Крю Драгън”. “Атлас 5” е пред пенсиониране, защото закупуването на нужните за ракетата руски двигатели “РД-180” е преустановено. Реално са останали произведени само седем ракети за полетите на “Старлайнър” – за първия пилотиран пробен и за шестте редовни мисии. И когато тези ракети “Атлас 5” свършат и ако приемем, че “Старлайнър” поддържа стабилно темпо от един полет веднъж годишно, какво ще се случи с кораба след 2031 година? Ще приключи ли всичко? Какво възнамерява да прави Боинг? Ако фирмата желае да остане на космическия пазар, ще се опита ли да го комерсиализира – вече с друга ракета, изпълняващ мисии до частна станция? Толкова въпроси, които стоят без отговор… https://cosmos.1.bg/space/2024/02/25/atlas-v-being-stacked-to-iss/

Пилотираният кораб Крю Драгън бе сглобен за полет на 1-ви март На снимката: “Крю Драгън” бива прикачен към ракетата-носител “Фалкън 9”. Photo credit : SpaceX 25 февруари 2024 г. 10:30 ч. Светослав Александров. Американският космически кораб “Крю Драгън” бе прикачен към ракетата-носител “Фалкън 9” за предстоящия му полет до МКС. Изстрелването на трима американци и един руснак е насрочено за 1-ви март в 07:04 ч. българско време. Това е деветата пилотирана мисия, която СпейсЕкс ще изпълни по заявка на НАСА до станцията, и осмата, свързана с ротацията на редовен екипаж. Екипажът на борда на “Крю Драгън” се състои от астронавтите на НАСА Матю Доминик, Майкъл Барат и Жанет Епс, както и космонавтът на Роскосмос Александър Гребенкин. Напомням на читателите, че първоначално изстрелването трябваше да бъде осъществено още на 22-ри февруари. Но тъй като приоритет бе полетът на Интуитив Машинс до Луната (който бе факт на 15-ти февруари), СпейсЕкс и НАСА имаха нужда от техническо време, за да подготвят площадката №39 А на космическия център Кенеди за пилотиран полет. Така че мисията на “Крю Драгън” закономерно бе отложена. https://cosmos.1.bg/space/2024/02/25/crew-dragon-assembled/